България се нарежда на 46-то място от 162 държави и територии, включени в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни. 

Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.

Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до:

  • По-високи доходи на човек от населението;

  • По-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението;

  • По-малък дял на хората в бедност;

  • По-дълга продължителност на живота;

  • По-добра защита на гражданските свободи;

  • По-бърз икономически растеж.

Къде е България

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. от максималните 10 точки (при 7,40 т. в миналогодишното), което нарежда страната отново на 46-то място. Ботсвана и Перу са непосредствено преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – след.

Тоест за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

  • Размер на правителството (7,02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

  • Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.  

  • Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

  • Свобода на международната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.

  • Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.

Развитие на България

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика. Същевременно, обаче, докато през 1990 г. по компонента „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната. Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост (което се вижда ясно и от Международния индекс „Право на собственост”, чието последно издание ИПИ представи през август).

Публикувана в Новини на часа

След като през месец юли Еврогрупата даде зелена светлина на България да започне своя път към еврозоната, тази седмица правителството започна да си пише домашното, пише в статия на Института за пазарна икономика /ИПИ/. На заседанието на Министерски съвет в сряда бе приет детайлен План за действие за присъединяване към Валутния механизъм II и към банковия съюз. Паралелно с това на страницата на Министерството на финансите бяха качени и промени в Закона за БНБ, които също са в тази посока, макар и да нямат пряко отношение към банковия съюз и еврозоната.

Първото, което прави впечатление, е че планът за действие всъщност детайлизира всяка от седемте точки в изпратеното официално писмо с ангажименти на българското правителството, изпратено преди споменатото заседание на Еврогрупата през юли и оповестено веднага след него. Срещу всяка точка стоят подточки с конкретни задачи, очаквани резултати, срокове и отговорни ведомства – така, както би следвало да изглежда един добър план за действие.

Другото, което се набива на очи, е че най-много конкретни задачи са разписани за небанковия надзор – около 1/3 от плана за действие са всъщност мерки за подобряване на надзора над небанковия финансов сектор, въпреки че този план за действие трябва да подготви страната за Европейския банков съюз и ERM II (а не, примерно, за някакъв имагинерен небанков съюз). Причината за това очевидно са притеснения на страни от еврозоната по отношение именно на този сегмент от финансовия сектор, включително практиките в него и надзора над него.

Ето и по-важните моменти в плана:

1/  що се отнася до подготовката за банковия съюз, то там мерките са в две посоки:

  • Законодателни

Ще се правят промени в няколко закона (Закона за БНБ, Закона за кредитните институции, Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници) и подзаконовата уредба, включително и за въвеждане на инструменти за т.нар. макропруденциален надзор. Промените са свързани и с даването на съответните правомощия на ЕЦБ след присъединяване към банковия съюз, както и с бъдещото участие на България и българските банки в единия фонд за преструктуриране. Този фонд е част от втория стълб на банковия съюз, който касае именно преструктурирането на проблемни банки.

  • нова оценка на активите и стрес тестове на банките

Допреди публикуването на плана за действие нямаше яснота дали такива ще се правят отново, след като неотдавна българската банкова система бе подложена на такива (пролетта на 2016 г.). Сега разбираме, че ще се наложи отново да се направят – според плана целият процес трябва да се случи във времевия отрязък между септември-октомври тази година и юни-юли следващата.

2/ небанковия надзор

Тук мерките са много и най-вече в посока промени в подзаконовата уредба за надзора над сектора. Някои от мерките адресират притесненията за оценката на активите на пенсионните фондове и застрахователните компании, като тук се включват изисквания за професионален опит на оценителите и нови методики за оценка на определени видове активи (включително и недвижими имоти). Други са насочени към одиторите и ежегодния одит на тези предприятия, а трети – към въвеждане на риск-базиран надзор на пенсионните дружества и застрахователите.

Интересното е, че друго основно притеснение що се отнася до активите на небанковите финансови институции, а именно – експозициите към свързани лица, не е адресирано в плана за действие. Вероятно има причини за това, но самият факт, че на другите важни препоръки от докладите на ЕК (а и не само на ЕК) е отговорено с конкретни действия, още повече набива на очи този пропуск.

3/ рамката по несъстоятелността и управлението на държавните предприятия

Тук подходът на българската администрация е бил сходен, като и за двете теми е предвиден проект по Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) на ЕС. По първата тема вече има одобрен проект и се работи по него, а по втората – подаден проект. Разликата е в това, че по първата тема, несъстоятелността, дейностите ще се извършат от работна група на самата администрация, а по втората – от ОИСР, като вече има изготвена концепция на ОИСР за целта.

Доколко тези проекти ще успеят да доведат до реални промени, обаче, особено по отношението управлението на държавните предприятия, не е ясно. Резултатът от втория проект е заложен като предложени и приети законови промени. Доколко обаче със законови промени може да се адресират големите проблеми при управлението на държавните компании – източване, безхаберно управление, корупция и шуробаджанащина, политически назначения на некадърни управители, опорочени обществени поръчки и прочие разпространени практики – е спорно.

4/ прането на пари

В тази посока са предвидени, отново, законодателни промени. Едните са в посока изчистване на проблеми при транспонирането на европейска директива от 2015 г., „идентифицирани от ЕК”, а другите – в посока транспониране на друга, нова директива. Включването на тези мерки в плана за действие обаче изглежда като „пълнеж”, предвид това, че България така или иначе има задължение да транспонира новата директива. Отстраняването на проблемите при транспонирането на старата директива също би трябвало да не е въпрос на добра воля на българското правителство.

Другото, което очевидно липсва от плана за действие, е мерки в сферата на правосъдието и борбата с корупцията. За да бъдем коректни, тази тема не присъстваше и в изпратеното на българските власти писмо до Еврогрупата. Въпреки това, в официалното съобщение на Еврогрупата след срещата от юли месец тази година изрично се споменава Механизмът за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието. Конкретно, съобщението на Еврогрупата завършваше със следното: ”Ние призоваваме българските власти да изпълнят напълно реформите, наблюдавани от Комисията по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организирана престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”.

Към момента отговорът на българската администрация по този въпрос е по-скоро да си затвори очите и да се надява, че ще ѝ се размине. Предвид настояването на част от министрите в Еврогрупата за включването на този текст в прес-съобщението, обаче, тази стратегия може и да не проработи.

Като цяло, мерките от плана, ако бъдат изпълнени, със сигурност ще доведат до положителни промени, като конкретиката и обемът на дейностите при небанковия надзор са най-убедителни и създават най-сериозните очаквания. Предвид гореспоменатите пропуски, а вероятно и други, които могат да бъдат съзрени от сегашните членове на еврозоната, нищо чудно този списък да се разшири в следващите месеци. Най-важното на този етап, обаче, е българското правителство да покаже, че е решено да прави фундаментални реформи, за да достигне високата цел за членство в еврозоната. Този план със сигурност е първата стъпка в тази посока, но вероятно няма да е последната.

Публикувана в Бизнес

Светът наблюдава как Канада пристъпва към светлинните прожектори като първата страна от Г-7 и Г-20, но трета в света – след Уругвай и Грузия, която ще легализира канабиса за развлечение (също срещан като рекреационен канабис) на национално ниво. Тази година, на 17 октомври, канабисът ще стане легален на федерално, провинциално и местно ниво, се  съобщава в доклад на Deloitte, цитиран от ИПИ. Държавните служители търсят баланс между здравето, безопасността и приходите, като целят да намалят нелегалния пазар, да подсигурят безопасно и контролирано предлагане и да поддържат канабиса извън обсега на децата.

За да се разбере какво представлява потребителското търсене на пазара на канабиса за развлечение, в началото на 2018 г. Deloitte проведе анкета сред сегашни и вероятни бъдещи потребители. Проучването дава поглед за това как потреблението може да се промени, към какви продукти биха проявили интерес потребителите и как биха искали да става закупуването на продукта.

Канадският пазар на канабис е значителен, като след легализацията той ще има три сегмента: медицинските, нелегалните и легални рекреационни продукти. Очаква се целият пазар да генерира до 7,17 млрд. долара приходи през 2019 г., от които 4,34 млрд. долара от легалния пазар, 0,77 млрд. от медицинския пазар и 0,51 - 1,04 млрд. долара от нелегалния. Също така се очаква общите средства, похарчени за канабис и неговите производни продукти, да се увеличат с 58%, най-важен двигател на което ще са по-високите цени на легалните продукти. Основна цел на ЗаконаC-45 за легализацията на канабиса е да се елиминира нелегалният пазар. Проучването показва, че сегашните потребители са готови да заменят почти 2/3 от своите покупки с легалниканали за търговия.

Очаква се легализацията да промени изцяло потребителския профил. Типичният сегашен потребител на рекреационен канабис може да се определи като „поемащ рискове“ заради възрастта си, начина си на живот и честотата на употреба на растението. Проучването на Deloitte показва, че ратифицирането на Закон C-45 би довело до появата на нов тип потребител, наречен „консервативен експериментатор“ с напълно противоположни характеристики.

  Възрастова група Честота на употреба Максимална степен на образование Склонност към риск и съобразяване със закона Основна цел на употребата
Сегашен потребител – „поемащ рискове“ 18-34 г. Повече от един път в седмицата Средно образование или колеж По-вероятно да не спазва закона Наслаждава се на живота в най-пълна степен въпреки рисковете за здравето и сигурността
Възможен бъдещ потребител – „консервативен експериментатор“ 35-54 г. По-малко от веднъж в месеца Висше образование По-голяма степен на съобразяване със закона По-малко вероятно да приоритизира лични интереси за сметка на семейни интереси

*Данните са приблизителни.

Проучването показва, че основният предпочитан начин за закупуване е чрез физически магазин. Това включва лицензирани частни и държавни магазини за продажба на дребно, както и магазини за директно закупуване от производителя. С немалко значение са и дигиталните магазини, като потребителите заявяват най-голям интерес към закупуване на продуктите от уебсайтове на лицензираните производители. Интересно е също така, че 27% от анкетираните проявяват интерес към собствено отглеждане на растението след легализацията на канабиса.

Предпочитан начин за закупуване Дял (%) Вид магазин
Лицензиран частен магазин за продажба на дребно 51 Физически
Държавен магазин за продажба на дребно 50 Физически
Директно от лицензиран производител 48 Физически
Уебсайт на лицензиран производител 33 Дигитален
Уебсайт на лицензиран частен магазин за продажба на дребно 30 Дигитален
Уебсайт, управляван от държавата 28 Дигитален
Собствено отглеждане 27 Неприложимо
Мобилно приложение на лицензиран производител 24 Дигитален
Мобилно приложение на лицензиран частен магазин 21 Дигитален

 

Основни двигатели на  търсенето на канабисови продукти ще са цената и продуктовото разнообразие. 75% от сегашните и 65% от вероятните бъдещи потребители твърдят, че биха търсили продукти на разумна цена, а 60% от сегашните и 40% от вероятните бъдещи клиенти заявяват, че разнообразието на продукти, базирани на канабис, би било от съществено значение за вземане на търговски решения. Относно продуктовото разнообразие, въпреки експлозията в търсенето на ядивни канабисови продукти канадското правителство няма да ги легализира в следващата една година.[1]

Важно е да се споменат, обаче, и някои последици и съображения от легализирането на канабиса в Канада.Възможно е продажбите на канабис да се увеличат за сметка на тези на бирата, виното и даже тютюна и затова федералното и провинциалните правителства трябва да проследят ефектите на легализацията най-вече върху приходите от акцизите върху гореспоменатите продукти. Друг проблем е, че докато федералното и провинциалните правителства са си разпределили ролите и задълженията, общините далеч не са толкова подготвени. Повечето градове все още нямат твърда позиция дали да позволят на хората да употребяват канабис на публични места и дали органите на реда имат нужните средства и технологии за справяне с проблеми, свързани с обществената безопасност като шофиране под влиянието на канабис, нелегални продажби, продажби на непълнолетни и организирана престъпност.

С времето пазарът на канабис ще загуби своето временно предимство, което легализацията му дава. Продавачите на канабисови продукти ще трябва да предоставят едно изключително и безопасно преживяване на потребителите, ако искат да оцелеят и също така, ако искат да привлекат потребители от нелегалния пазар. Когато индустрията започне да се развива, продавачите несъмнено ще трябва да се позиционират или в сегментите на пазара с по-ниски цени или в тези с по-високи.

Легализацията на канабиса в Канада може да се счита и като победа на индивидуалната свобода. С ратификацията на Закон C-45 канадският потребител ще има свободата да употребява този продукт и да се наслаждава на неговото разнообразие и подобрение с времето. Една основна причина, поради която държавите исторически са забранявали потреблението на канабис, е, че той е бил считан за вредна субстанция със значително пристрастяващо въздействие. От тази гледна точка налагането на статут на канабиса като нелегален продукт е било с цел защита на човешкото здраве. Част от личната свобода е правото на всеки от нас да си навреди по свой собствен начин[2] и именно възможността за това индивидуално решение е премахната чрез забраната върху канабиса. Легализацията, обаче, показва, че канадското общество e в преход и общественото мнение се променя, a самата индустрия се приготвя за растеж. С времето очакванията са негативната конотация около канабиса да изчезне и този продукт да се приема много по-неутрално, отколкото сега.

Публикувана в Бизнес

Установената през последните години тенденция на повишаващи се местни данъци продължава и през 2018 г. Българските общини увеличават ключови местни данъци, за да си осигурят необходимите собствени средства, а в някои случаи - и за да изпълнят ангажиментите си към финансовото министерство, като следствие от получените през последните години безлихвени заеми. Това развитие не е изненадващо предвид спрения процес на фискална децентрализация, но по-високите местни данъци не могат да доведат до решаване на структурните проблеми на общинските бюджети.

Какво показват данните

В периода между 2012 и 2018 г. ИПИ проведе 7 отделни годишни изследвания на нивата на местните данъци като част от инициативата „Регионални профили: показатели за развитие”. Данните се събират чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, както и чрез проверка на ставките онлайн. Разглеждаме четири от ключовите местни данъци:

  • данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица;
  • данък върху превозните средства и леките автомобили – с мощност от 74 kW - 110 kW;
  • годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. търговска площ;
  • данък за прехвърляне на собственост.

Получените резултати са недвусмислени: случаите на увеличение на наблюдаваните местни данъци са в пъти по-многобройни от случаите на намаляване на такива, като тенденцията става особено ясно изразена през 2016 и 2017 г., точно след влизането в сила на т. нар. Механизъм за оздравяване на общини.

Фигура 1: Брой промени в нивото на местните данъци и такси през годините (2013-2018)

 

Източник: ИПИ на база заявления по ЗДОИ до общините

 

Вижда се, че:

  • Тенденцията към покачване на нивото на ключови местни данъци продължава и през 2018 г. Регистрираните от ИПИ случаи на увеличаване спрямо 2017 г. са 37, а намаленията – едва 4 – рекордно нисък брой за периода.
  • Общо за периода между 2013 и 2018 г. сме регистрирани 254 случаи на увеличаване на местни данъци, докато случаите на намаление са близо пет пъти по-малко.
  • Две трети от увеличенията са регистрирани през последните три години.
  • Най-често се увеличава годишният данък върху недвижимите имоти, следван от данъка при възмездно придобиване на имущество и данъците върху превозните средства.

Защо увеличаването на местни данъци няма да помогне

Според последните сравними данни на Евростат, приходите на местните власти в България възлизат на едва 7,3% от БВП през 2017 г., което е над два пъти по-ниска стойност от средните за ЕС 15,4%. Въпреки че повишаването на нивото или на събираемостта на ключови местни данъци може в известна степен да доведе до подобрение на състоянието на общинските бюджети, проблемите с тяхната структурата остават.

  • Българските общини остават в силна зависимост от трансферите от централната власт, които формират близо 2/3 от всички техни приходи. Това съотношение създава не само теоретични, но и реални политически зависимости и няма как да бъде преодоляно в рамките на съществуващата уредба на местните данъци.
  • Наложените канали за осигуряване на собствени средства (основно от имуществени данъци) предоставят ограничено фискално пространство и не създават реална възможност за данъчна конкуренция. Предвид факта, че относителният дял на местните данъци в общото данъчно бреме на гражданите и фирмите е незначителен, промени и в двете посоки нямат особен ефект върху решенията на икономическите агенти.
  • С много малко изключения (големи градове, курортни общини и общини с големи концесии), общинските бюджети по никакъв начин не отразяват случващото се в местната икономика.
  • Ниският дял на собствените приходи води до невъзможност за реализиране на местни политики, дори при наличие на обществен и политически консенсус на местно ниво, което на места води до обезсмисляне на демократичния изборен процес.

Най-простият и лесно приложим метод за промяна на това статукво е преотстъпването на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) обратно на общините на принципа „парите следват личната карта”. Преотстъпването на една пета от планираните за 2018 г. приходи от ДДФЛ ще увеличи собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. (т.е. с близо една трета) и ще създаде реални стимули местните власти да работят за привличането на инвестиции и разкриването на нови работни места. Необходимите стъпки за постигане на реална промяна в структурата на общинските бюджети са описани от ИПИ в публикуваното през април 2018 г. изследване „Пътят към фискална децентрализация”, където е направена и оценка на потенциалните приходи, на които може да разчита всяка една община при приемането на тази стъпка.

Пътят към фискална децентрализация

Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът ѝ, е необходимо да бъдат предприети допълнителни стъпки, между които:

  • Преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво, което да доведе по-голяма ефективност и прозрачност на местните финанси;
  • Подобряване на ефективността и прозрачността на финансите и управлението на общинските предприятия и общинската собственост;
  • Териториално-административна реформа, която да гарантира дългосрочна устойчивост на териториалното устройство;
  • Споделянето на данък общ доход с общините предполага и промяна на демократичния модел чрез засилване на политическата отговорност на местно ниво и активното включване на гражданското общество в процеса на правене на местни политики.

Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а впоследствие и евентуалното отдаване на правомощия за определяне на този данък в дадени граници ще доведе до:

  • Повишаване на фискалната самостоятелност на общините и по-добро обвързване на бюджетните постъпления със социалните и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
  • Намаляване на съществуващите политически зависимости на местната от централната власт;
  • Създаване на стимули за поддържане на добра бизнес среда и привличане на инвестиции с цел повишаването на заетостта и съответно – увеличаване на приходите от ДДФЛ в местния бюджет;
  • Възстановяване на изгубената връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво и увеличаване на капацитета на гражданското общество да участва във формулирането на местни политики;
  • Създаване на условия за възникване на реална данъчна конкуренция на местно ниво в бъдеще, когато общините получат право да определят размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.
Публикувана в Бизнес

От влизането на България в ЕС и стартирането на оперативните програми в България българските общини са използвали общо 10,7 млрд. лева (данните са към 15 юни 2018 г.). Спрямо населението общините са получили средно по 1 513 лв. на човек. Най-много са изплатените средства в общините Созопол и Костинброд – единствените с по над 5 хиляди лв. на човек, а най-малко – Ковачевци и Дулово – единствените с по под 100 лв. на човек като Ковачевчи няма нито един проект през новия програмен период (2014-2020), а Дулово само един.

Общо 9 от всички 265 общини имат изплатени средства само по един проект в новия програмен период, като само Дулово е с население над 10 хиляди жители. Причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет в по-малките общини.

50 общини са получили под 2 млн. лв. по оперативните програми досега, а броят на общините с над 10 млн. лв. достига до 103 като при 16 от тях реално изплатените средства са над 100 млн. лева. Те включват почти изцяло областни центрове, а столицата излиза първенец с голяма разлика, усвоявайки 3,6 млрд. лв., основната част от които са за проекти, свързани с метрото. Спрямо населението Столична община също излиза пред другите области с 2 726 лв. на човек. Малко по-ниско е средната сума на средствата, изплатени в общините от област Габрово – 2 623 лева. Средно най-малко пък усвояват общините от областите Сливен и Кюстендил – под 800 лв. на човек (в тази сума не влизат средствата, изплатени към областните администрации – общите данни по области към 1 май 2018 г. са достъпни ТУК).

Най-скъпите проекти са основно за транспортна инфраструктура (магистрали, пътища, градски транспорт), водни цикли и пречиствателни станции, подобряване на градската среда и образователната структура.

Спрямо предишния програмен период (2007-2013 г.) най-малък ръст на усвояването по европейските програми на човек от населението се наблюдава в крайморските общини Несебър, Созопол и Приморско, които обаче получават сравнително много средства преди 2014 г. и в момента също са от добре представящите се по усвояване, а и имат още две години до приключване на настоящия програмен период.

С най-висок ръст на усвоените средства след 2014 г. пък са общините Невестино, Алфатар и Симеоновград, които в предишния програмен период усвояват изключително малко – средно под 5 лв. на човек, а сега достигат по над 300 лв. на човек, което е сравнително малко спрямо средната стойност за страната, но показва активизиране на местната администрация и задвижване на повече проекти. С едни от най-високите ръстове са и общите Грамада и Сърница, които обаче изцяло се дължат не на високо усвояване през последните години, а на факта, че те не са усвоявали европейски средства в предходния период. Община Грамада е единствената община, която няма проекти преди 2014 г., а община Сърница не съществува до 2015 година. Към 15 юни 2018 г. усвоените средства в тях са около 400 лв. на човек.

Публикувана в Бизнес

Реално изплатените европейски средства в България към 1 май 2018 г. вече са 18,7 млрд. лв. или 2 648 лв. на човек от средногодишното население. Това е сумата на всички изплатени суми по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 г., откакто България стана член на ЕС и получи достъп до тези средства. В тази сума влиза и съфинансирането от националния бюджет, платено по такива проекти (без съфинансирането сумата, получена само от фондовете на ЕС, е 15,6 млрд. лева). Средно на година платените средства по европейски проекти са били около 1,244 млрд. лева. Спрямо БВП на страната в текущи цени за периода 2007-2017 г., това е около 2% от БВП на година.

Общата сума, изплатена по европейски проекти към областите на България  (т.е. без тези към централната администрация) е 10,7 млрд. лв. или 1 525 лв. на човек.

Най-голям е относителният обем на изплатените пари в областите Габрово и София-град – около 2 700 лв. на човек, а следващите области в класация са изхарчили значително по-малко средства – около 1 700 лв. на човек във Враца и София.

С най-малко изплатени европейски средства е област Сливен – 702 лв. на човек, предшествана от областите Кюстендил, Перник, Пазарджик, Търговище и Добрич – всички с под хиляда лева на човек от населението.

 

През новия програмен период 2014-2020 г. към 1 май 2018 г. изплатените суми по всички най-големи областни проекти са към държавни или общински структури и предприятия. Най-голям е обемът на средствата, изплатени в София-град на Метрополитен ЕАД за разширението на столичното метро – 321 млн. лв. (от общо 936 млн. лв.). Следващата най-голяма изплатена сума е в област Благоевград – 190 млн. лв. (от общо 739 млн. лв.) за два лота от АМ „Струма” и тунел Железница.

В другите области най-големите проекти от новия програмен период включват:

  • Проекти за пътища – в областите Ловеч, Монтана, София и Силистра, където по текущи проекти са изплатени по около 5 млн. лв. и в област Разград, където са изплатени над 10 млн. лв. Почти всички проекти са на обща стойност около 15 млн. лева.
  • Проекти за водни цикли – в областите Враца (19 млн. лв. от общо 115 млн. лв. по проекта), Добрич (15 млн. лв. от общо 115 млн. лв. по проекта), Плевен (26 млн. лв. от общо 117 млн. лв. по проекта), Шумен (6 млн. лв. от общо 13 млн. лв. по проекта) и Ямбол (9 млн. лв. от общо 44 млн. лв. по проекта), както и проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в областите Видин (2 млн. лв. от общо 20 млн. лв. по проекта) и Пловдив (община Асеновград - 60 млн. лв. от общо 106 млн. лв. по проекта).
  • Проекти за подобряване на градската среда – в областите Бургас (22 млн. лв. от общо 30 млн. лв. по проекта), Варна (11 млн. лв. от общо 34 млн. лв. по проекта), Велико Търново (7 млн. лв. от общо 11 млн. лв. по проекта), Габрово (7 млн. лв. от общо 11 млн. лв. по проекта), Кюстендил (3 млн. лв. от общо 5 млн. лв. по проекта), Перник (2 млн. лв. от общо 4 млн. лв. по проекта) и Стара Загора (8 млн. лв. от общо 16 млн. лв. по проекта).  
  • Проекти за градски транспорт – в областите Русе (8 млн. лв. от общо 24 млн. лв. по проекта) и Сливен (5 млн. лв. от общо 17 млн. лв. по проекта).
  • Проекти за образователната инфраструктура – в областите Пазарджик (4 млн. лв. от общо 8 млн. лв. по проекта), Смолян (2 млн. лв. от общо 7 млн. лв. по проекта), Търговище (5 млн. лв. от общо 10 млн. лв. по проекта) иХасково (14 млн. лв. от общо 20 млн. лв. по проекта).
  • Проект за социална помощ – в област Кърджали най-голяма сума е изплатена по проект за осигуряване на топъл обяд на нуждаещите се в община Кирково (1 млн. лв. от общо 3 млн. лв. по проекта)

Като цяло основната част от европейските средства продължават да се насочват към развитие на транспортната инфраструктура (магистрали, пътища, градски транспорт). Тя безспорно е ключова за икономиката и развитието на отдалечените от икономическите центрове общини в общия случай зависи именно от свързаността.

Голяма част от изплатените пари обаче са и за градинки, паркове и паметници. Подобренията на градската среда за важни, но те не водят до преки икономически ефекти и сближаване на районите, а в същото време отнемат значителна част от времето и ресурсите на общините, особено по-малките такива. В крайна сметка при ограничен капацитет и средства местната администрация трябва да избира дали да пише и изпълнява европейски проект за каквото и да е или да привлича нови инвеститори. Създадените стимули на местните власти силно наклоняват везните в полза на изпълнението на европейски проект. Шансът за спечелване е по-висок, резултатите са по-бързи и видими за избирателите, повече средства минават през общината. Новата инвестиция от своя страната е по-несигурна, няма толкова видими и бързи ефекти, постъпленията в общинския бюджет са силно ограничени (общинските бюджети остават в силна зависимост от държавните трансфери) и дори може да се наложи общината да прави разходи (за изграждане на път, включване към комуналните услуги и т.н.).  

Публикувана в Бизнес

Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове? На този въпрос се опитва да отговориновото изследване на Института за пазарна икономика.To се основава на анализа „Икономическите центрове в България“, като си поставя за цел да обясни процесите, които протичат в отделните центрове. В най-общ план, изследването си поставя три цели: да установи какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развитие на общините в и извън икономическите центрове, да оцени потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините в рамките на отделните икономически центрове и накрая да провери дали това сближаване вече е факт.

В икономически план, изследването установи, че по основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това, разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите.

От гледна точна на демографията, картината далеч не е толкова ясна. В основните показатели за динамиката на населението, чувствителна и еднозначна разлика между общините в и извън икономическите центрове се наблюдава единствено при механичния прираст. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, които предлагат периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места. С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове. Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата, и отсъстват от другите общини.

Оценката на потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините отговори на очакванията на анализаторите от ИПИ. Тези общини, които в началото на разглеждания период между 2011 и 2015 г.са по-слаборазвити, растат по-бързо от тези, които навлизат в периода с по-развити икономики. Интересно е, че този извод важи с по-голяма сила за общините извън икономическите центрове, отколкото за тези в тях.

Публикувана в Бизнес

Обърквания, несъвместимости, повторения – това са само част от проблемите, констатирани от анализа към концепцията за реформа на системата от регистри в администрацията.

Голямо впечатление прави огромният брой отделни регистри, поддържани от различните клонове на администрацията – общо 17797 към 2017 г., когато е извършено проучването. Сред регистрите на централната администрация най-много са тези, свързани със земеделието, информационните технологии и околната среда, сочи изследване на Института за пазарна икономика.. Значителна част от регистрите са идентични, но поддържани от отделните общински и областни администрации; с други думи, всеки регистър на общинско ниво съществува 265 пъти, а всеки на областно – 28. Тематично, областните и общинските регистри са насочени предимно към регистрирането на собственост и регионалното развитие. 

Ключов проблем според авторите на концепцията за административна реформа в България е липсата на единно определение и изисквания към съдържанието и формата на данните в отделните регистри. Това от своя страна води до значителни затруднения и забавяния при стандартизацията, взаимодействията и свързването на отделните регистри, необходими за изграждането на работещи инструменти за електронно управление.

Установените проблеми не свършват тук – на много места в регистрите липсват или са непълни данните, които трябва да се съдържат в тях, което прави използването им трудно или невъзможно. Отделно, често „собственикът“ на данните – гражданите или фирмите, до които те се отнасят, сам няма достъп до тях и до информацията кой служител и кога е имал достъп до тях, което позволява злоупотреби. Неприемливо е и обстоятелството, че на много места отделни регистри и бази данни съдържат дублирана информация, а там, където те се водят на хартия или в остарели цифрови формати актуалността и достоверността ѝ са под силно съмнение. Недопустим факт е и че около 10% от регистрите съществуват без да има каквото и да било нормативно обстоятелство за тях.

Според концепцията, бъдещото изграждане на инструменти за електронно управление ще бъде силно затруднено от настоящото състояние на регистрите, най-вече понеже едва 15% от тези на централно ниво разполагат с интерфейси за обмен на данни помежду си. Въпреки че едва 5% от тях са на хартия (което предотвратява всякакъв достъп до тях), липсата на възможност за взаимодействие между отделните регистри прави употребата им за изграждане на инструменти, които ползват повече от един от тях трудно.

За да се справи с тези проблеми, и за да улесни по-нататъшното развитие на електронното управление, концепцията предлага въвеждането на единен и систематичен подход към воденето на публични регистри. Това предполага:

  • Премахване на дублирането на регистри в една и съща тематична област;
  • Събиране на едни данни само веднъж, и ползването им оттам, където са събрани първо;
  • Изцяло цифрово поддържане на регистрите, задължително с интерфейси за обмен на данни помежду им;
  • Напълно безплатен обмен и предоставяне на данните от регистрите;
  • Контрол и пълен достъп до собствените данни;
  • Публикуване като отворени данни на онези, които не са класифицирани и/или лични;
  • Ползване на продукти с отворен код.

Тези принципи отговарят на съвременните изисквания и стандарти за поддържане на регистри с публична информация за нуждите на израждането и поддръжката на електронно управление. Можем само да се надяваме, че предложенията ще се приемат и изпълнят, без да се сблъскат с институционалната инертност и политически обструкции, пред които бяха изправени повечето опити за дигитализация на администрацията досега.

Публикувана в Бизнес

Един студент сяда на компютъра и иска да намери онлайн версия на актуалния текст на Закона за съдебната власт, сочи проучване на Института за пазарна икномика. Ето какво се получава в Гугъл като първи пет опции:

Източник Последно изменение
Lex.bg 16 Февруари 2018 г.
Econ.bg 20 Февруари 2015 г.
ВСС сайт 11 август 2017 г.
Сметна палата 01 септември 2005 г.
Инспекторат на ВСС 09 август 2016 г.

След настъпилото объркване решава по логика да потърси достоверен източник на актуалния текст сред органите на  съдебната и изпълнителната власт. Ето какво се получава:

Източник Последно изменение
ВСС 11 август 2017 г.
МП 09 август 2016 г.
ВАС 10 ноември 2017 г.
Прокуратура Няма
ВКС Няма

Объркването е още по-голямо и затова решава да вземе от горните източници този с най-скорошна дата на изменение, в случая от 16 февруари 2018 г., и да го намери на сайта на Парламента или редакцията на Държавен вестник, за да потвърди за себе си, че може да ползва този източник като най-актуален.

  • При търсене с търсачката на ДВ с ключови думи „съдебна власт” на осмо място излиза изменения на ЗСВ от 10 ноември 2017 г. 
  • При търсене с търсачката на Парламента за закони с ключови думи „съдебна власт” на първо място излиза изменение от 27 октомври 2017 г..

Всичко това може да изглежда странно, но е факт.

В момента най-достоверният източник на пълния актуален текст на законодателството у нас е чрез платените правно-информационни системи. Достоверността се „гарантира” по силата на договора за абонамент, чрез който всеки клиент разчита, че ще получи постоянно осъвременяване на нормативната база. Всъщност, на достоверността на частните платени правно-информационни системи за достъп до законодателството разчитат освен гражданите и фирмите и над 620 административни структури и над 330 структури в съдебната власт (съдилища и прокуратури). С две думи, всички в България:

-   Имат безплатен достъп на lex.bg до някакъв вариант на законодателството, по-често най-актуалния, но без гаранции за пълна достоверност като всичко, което е безплатно;

-   Имат възможност за платен достъп до актуален вариант на законодателството.

Ще попитате защо това е важно? Ето две очевидни причини:

-   Нахално, безочливо и крайно неприемливо е да трябва да плащаме за достъп до актуалното законодателство, което трябва чинно да следим и спазваме – граждани и фирми;

-   Разточителство и прахосничество е целият публичен сектор да плаща за достъп до законодателството, което често самият той е изготвил, като най-често има достъп до 2 правно информационни системи, т.е. имаме двойно прахосничество.

За аргументи като нарушено основно право на достъп до информация, нарушаване на прозрачността и откритостта, ограничаване на върховенството на закона, нарушаване на националната сигурност при спиране на работа на платените системи и др. подобни няма да споменаваме, защото за тези, от които зависи реформата май те са неразбираеми. За справка ще посочим, че в ЕС само у нас липсва онлайн безплатен достъп до консолидираните актуални текстове на законодателството.

За справка на читателя, актуалният вариант към 13 април 2018 г. е от бр.15 от 16 Февруари 2018 г. според Сиела Нет.

Публикувана в Бизнес

Последното издание на индекса „Нации в преход” на Freedom House показва, че България влошава резултата си за втора поредна година. Така и през 2018 г. страната ни остава извън групата на държавите от Централна и Източна Европа с утвърдено демократично устройство, в която влизат Словения, Словакия, Полша, Чехия и прибалтийските страни. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Промяната спрямо 2017 г. е при оценката за местно демократично управление, като регистрираното влошаване е заради „нарастваща задлъжнялост на общините (особено в селските райони), нарастваща зависимост от централния бюджет, политическия патронаж на местно ниво и намалените възможности за икономически дейности и нови инициативи”.

В доклада се посочва, че въпреки своята формална самостоятелност, огромната част от българските общини са финансово зависими от трансферите от централната власт, като основна причина за това е липсата на собствени приходоизточници. Механизмът за финансово оздравяване на общини[1] е оценен положително от гледна точка подобрената бюджетна прозрачност на общините, но в същото време се възприема като инструмент, който може „допълнително да ограничи техните правомощия и възпрепятства процеса на децентрализация”. Както и ИПИ коментира, възможността финансовият министър еднолично да „опрости” отпуснатите заеми (и точно в периода около предстоящите през 2019 г. местни избори) хвърля сянка върху предстоящия вот. Freedom House обръща внимание и на тенденцията на покачване на данъците (потвърдена от ИПИ). 

Защо независимостта местните финанси е важна

За много хора връзката на всичко това със състоянието на местната демокрация може да се стори абстрактна. В крайна сметка, местни избори се провеждат редовно, а гражданите пряко избират общински съвет и кмет – все демократични работи.

Ключът се крие в размера и структурата на общинските приходи и съответно – обхвата и вида на политиките, които последните могат да подсигурят. Местната демокрация почива именно на разликата между политиките, които местните власти „трябва” да изпълняват посредством целевите субсидии от държавата и политиките, които местните власти „искат и могат” да изпълняват без вмешателство от централната власт.

Местните избори са в голяма степен ненужно упражнение, ако органите, които гражданите избират, не разполагат с фискалния капацитет да оказват дори минимално влияние върху социалните и икономическите процеси, протичащи на тяхна територия. Това е и една от причините зад проблемите, които гражданското общество среща в опитите си да прокара промени на местно ниво. Приходите на местните власти в България за 2016 г. възлизат на едва 7% от БВП, което е над два пъти по-ниска стойност от средната за ЕС, като огромната част от тях отива за делегирани дейности. Така, дори при наличие на добра воля от общинския съвет и кмета, осигуряването на средства за реализирането на припознатия местен обществен интерес рядко минава без писмо до Министерски съвет с молба за отпускане на средства.

Политическите зависимости, които този процес създава, са очевидни и бяха особено ясно видими при разходването на средствата от т.нар. „регионален фонд” по време на правителството на Орешарски, когато огромната част от средствата, разпределени уж на състезателен принцип, отидоха в близки до властта общини. Абдикацията на държавата от поетия преди близо две десетилетия стратегически ангажимент за фискалната децентрализация, обаче, не може да бъде вменена на един или два кабинета[2]. Тя е повсеместна и е добре описана в приетата през есента на 2016 г. нова Стратегията за децентрализация 2016 – 2025 г.: „Процесът на децентрализация бе блокиран и при изпълнението на Стратегическа цел 1. Това се изразяваше в отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините.”

Липсата на достатъчно ясна връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво е в основата на наблюдаваната на много места из страната политическа безотговорност и гражданската апатия към нея. В общия случай местните власти не харчат парите на местните хора, което прави и двете страни слабо заинтересовани от понятия като „ефективност” и „прозрачност”. Именно споделянето на част от постъпленията  от данъците върху доходите на физическите лица е най-често използваният способ за децентрализиране на данъчните приходи в рамките на ЕС, като в някои държави (като Италия, Дания, Швеция, Финландия) общините дори имат право да определят размера на данъка в определени граници.

Такъв модел обвързва местната икономика с бюджета на местната власт като създава стимули за осигуряване на качествени административни услуги, подобряване на бизнес средата, привличане на инвестиции и работещи хора. Това създава заинтересованост и от страна на гражданите, защото тяхната община вече харчи техните пари за технитепроблеми, а в ролята си на данъкоплатци и гласоподаватели, те имат правото и задължението да направляват този процес. Ако реални стъпки в посока фискална децентрализация не бъдат предприети преди предстоящите местни избори през 2019 г., рискуваме отново да гласуваме за хора, които са по-скоро нещо като представители на централната власт, отколкото независими кметове и общински съветници. 


[1] Приетият в края на 2015 г. механизъм за финансово оздравяване на закъсали общини беше своеобразно признание, че нещо не е наред с финансите на местните власти, но държавата продължава да не припознава ограничените собствени приходоизточници като част от проблема. Стремежът към балансиране на местните бюджети тръгна в посока повишаване на съществуващите данъци, повишаване на събираемост и преструктуриране на задължения и финансови ангажименти – все неща, които не адресират структурните проблеми на общинските бюджети и важността на последните за местния демократичен процес.

[2] Крайната оценка от прилагането на предходната Стратегия за децентрализация (2004-2015) показва изпълнение на едва 39,07% от предвидените в нея мерки.

Бел. ред. Оригиналното заглавие на  статията е "Местна демокрация? Какво е това?" и нейн автор е Явор Алексиев.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта