Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в България използва ръж от реколта 2017/2018 г., отгледана край Генерал Тошево, за благотворителни цели

Лили Мирчева

Ръженият хляб от реколта 2017/2018 г., отгледана в плодородните полета на Добруджа, вече пътува към всичките осем добруджански общини на областта, за да зарадва диабетно болни граждани. Неслучайно това става точно когато Българският червен кръст (БЧК) навършва 140 години от създаването си, съобщи директорът на Областния съвет на БЧК д-р Артюн Еринозов по време на символичното дарение на 600 ръжени хляба, произведени от ръж, отгледана от членове на Асоциацията на зърнопроизводителите в Генерал Тошево. Церемонията по повод ежегодната дарителска кампания на НАЗ в рамките на международния проект „Хляб на мира“ се състоя в Добрич. Насъщният се дарява на диабетноболни хора от Добрич и Домашен социален патронаж, а по волята на дарителя бе разпределен по всички общини в областта.

IMG 20180911 105407 1

„Тази инициатива има своята история – на 2 юли зажънахме в землището на Генерал Тошево, защото нашата асоциация беше национален домакин в инициативата „Хляб на мира“, създадена от министъра на земеделието на Германия преди пет години като символ на обединена Европа“, коментира Стелиян Стоянов, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите Генерал Тошево – 2006. По думите му в нея участват всички държави от бившия Източен блок, които всяка година засяват и жънат семена от ръж, изпратени от Германия. „Реколтата, която прибираме, е в символични количества. Даряваме я в голямата си част като краен продукт“, обясни още Стоянов. „Хлябът е направен от наши добруджански производители, а догодина церемонията ще се състои в друга област на страната – най-вероятно в Северозападна България“, каза още добруджанският зърнопроизводител. Според него европейската инициатива стига до голяма част от населението в България, тъй като от 2014 година се изпълнява в нашата страна. Членовете на НАЗ са решили тази инициатива да се реализира от Българският червен кръст. Тъй като всяка страна-участник в инициативата „Хляб на мира“ сама решава как да реализира ожънатата ръж, нашите зърнопроизводители я даряват за хляб, който отива при социално слаби хора. „Тази година 600 души получиха по един ръжен хляб. Има символика в дарителската кампания“, каза още Стоянов. Той припомни думите, казани по време на зажънването на ръжта: „Хлябът е мир, а мирът е хляб“.

IMG 20180911 110520 1

Ръжта за международния проект „Хляб на мира“ се произвежда ежегодно в рамките на участието на НАЗ в европейския проект „Хляб на мира“. Всяка година представител на Асоциацията от различен регион на страната поема отглеждането на културата. До този момент зърното беше произведено в стопанствата на Ангел Вукодинов, член на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, бивш председател на НАЗ (за 2014 г.), Мариела Йорданова, член на УС на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието (за 2015 г.), Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Бургаска област, Теодор Тодоров, бивш председател на Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ – Карнобат (за 2016 г.) и Димитър Мачуганов, бивш зам.-председател на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите – Ловеч (за 2017 г.)

Инициативата „Хляб на мира“ започва през 2013 г., когато в 12 държави от Централна и Източна Европа - бивши членки на Варшавският договор и настоящи членове на Европейския съюз, са засети семена от ръж, добити от полето около Помирителната църква в Берлин, намираща се на мястото на някогашната Берлинска стена. Семената от ръж се изпращат в страните-участнички в проекта „Хляб на мира“, а те ги сеят и жънат на собствена територия. После част от зърното изпращат обратно в Берлин, а останалото се използва за символичното замесване и изпичане на „Хляба на мира“. Така всяка година символично се отбелязва падането на Берлинската стена и създаването на обединена Европа.

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в България винаги използва добитата ръж за благотворителни цели. Тази година жестът на добра воля е насочен към добруджанци. Преди няколко години Асоциацията на зърнопроизводителите е подпомогнала като партньор на БЧК, когато част от Добрич беше наводнен и много жители бедстваха, припомни д-р Артюн Еринозов. По думите му не е важно количеството на добротворчеството, я това да го има и да е направено от сърце. Социално-помощната дейност е водеща в работата на БЧК, подчерта д-р Еринозов, защото все още има много хора, които се нуждаят от подкрепа и подпомагане и да не остават сами.

По традиция инициативата „Хляб на мира“ продължава с конференция „Мир и земеделие“. „Очакваме насрочване на датата и мястото за провеждане на конференцията“, съобщи Стелиян Стоянов. По думите му това ще бъде в определен регион на границата между Латвия и Естония. Ще участват всички 12 държави и ще направят отчет на свършеното през годината. „Ще се определи следващата държава-домакин. Миналата година беше България и в Евксиновград дойдоха всички министри на земеделието и представители от посолствата от 12-те страни. Инициативата е благотворителна и е своеобразен жест, който се прави за единството на Европейския съюз“, допълни Стоянов и пожела раздаването на символичен хляб да стане традиция.

Публикувана в Бизнес

На 11.09.2018 г. от 11: 00 ч. в гр. Добрич по инициатива на Националната асоциация на зърнопроизводителите ще се проведе ежегодната дарителска кампания на хляб, произведен от ръж по проект „Хляб на мира”. Събитието ще се състои в сградата на Областен съвет на Български Червен кръст – Добрич. Стелиян Стоянов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и председател на Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006” – Генерал Тошево, и Добри Драгневпредседател на ОС на БЧК-Добричще предоставят ръжен хляб на диабетноболни и представители на диабетно дружество „Добруджа“ в Добрич и Домашен социален патронаж - Община Добричка, а по волята на дарителя ръжените хлябове ще бъдат разпратени до всички осемобщини в област Добрич.

Тази година ръжта по международния проект „Хляб на мира“, чийто официален партньор за България е НАЗ, бе отгледана в землището на гр. Генерал Тошево с домакин „Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006” – Генерал Тошево. Богатата реколта позволи да бъдат приготвени 600 хляба, които ще бъдат дарени на хора със специални хранителни потребности.

Ръжта „Хляб на мира“ се произвежда ежегодно в рамките на участието на НАЗ в европейския проект „Хляб на мира“. Всяка година представител на Асоциацията от различен регион на страната поема отглеждането на културата. До този момент реколтата през годините беше произведена в стопанствата на: Ангел Вукодинов, член на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, бивш председател на НАЗ (за 2014 г.); Мариела Йорданова, член на УС на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието (за 2015 г.); Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Бургаска област, и Теодор Тодоров, бивш председател на Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“ – Карнобат (за 2016 г.) и Димитър Мачуганов, бивш зам.-председател на НАЗ и председател на Сдружението на зърнопроизводителите – Ловеч (за 2017 г.).

 

Публикувана в Новини на часа

За трета поредна година Националната асоциация на зърнопроизводителите обявява конкурс за стипендия „Иван Генчев Танев“. Отличието е учредено в памет на Иван Генчев Танев, председателстващ Тракийския съюз на зърнопроизводителите в периода 12.2011 г.-08.2014 г., и неговите изключителни заслуги за развитието и дейността на НАЗ.

Стипендията се отпуска еднократно в размер на едногодишна такса за обучение за академичната 2018/2019 година в съответната специалност на даденото висше учебно заведение, на студент, който:

  • завършва бакалавърска специалност и продължава обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” в областта на: растителната защита, растениевъдството или аграрното инженерство;
  • се обучава в редовна форма на обучение;
  • има среден успех от бакалавърската специалност не по-нисък от отличен 5.50.

Конкурсът е отворен за кандидати от всички висши учебни заведения в страната, акредитирани за горепосочените специалности. Предимство в подбора ще имат кандидатите с по-ниски или приблизителни до средните за страната доходи.

Подробности относно условията за кандидатстване и подаване на необходимите документи можете да намерите на сайта на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ): www.grain.bg.

Краен срок за кандидатстване: 05.11.2018 г.

Конкурсът ще протече в два етапа. Първият кръг представлява разглеждане и преценка на кандидатурите. В рамките на втория етап ще се проведат индивидуални интервюта с кандидатите.

За повече информация: тел: 02/953 37 26, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Линк към обявлението на сайта на НАЗ: https://www.grain.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F/

Публикувана в Новини на часа
За трета поредна година Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обявява конкурс за стипендия „Иван Генчев Танев“, съобщиха от асоциацията. Предишните две победителки в конкурса бяха Пресиана Русева и Камелия Георгиева.  
Условията за кандидатстване: 
-Студентът да завършва бакалавърска специалност и да продължава обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър” в областта на: растителната защита, растениевъдството или аграрното инженерство. 
-Студентът да се обучава в редовна форма на обучение; 
-Средният успех от бакалавърската специалност да е не по-нисък от отличен 5.50. 
Стипендията се отпуска еднократно в размер на едногодишна такса за обучение за академичната 2018/2019 година в съответната специалност на даденото висше учебно заведение. 
Конкурсът е отворен за кандидати от всички висши учебни заведения в страната, акредитирани за горепосочените специалности. Предимство в подбора ще имат кандидатите с по-ниски или приблизителни до средните за страната доходи. 
Необходимите документи: 
– Попълнен формуляр „Молба-декларация“ – образец;
– Академична справка за целия период на обучение в ОКС „бакалавър“;
– Уверение, издадено от съответното висше учебно заведение, за продължаване на обучението в редовна форма в магистърска специалност;
– Документ за брутния месечен доход на член от семейството за периода 1 февруари - 30 юли 2017 г. (служебни бележки за всички видове доходи);
– Попълнена декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на лични данни. 
Крайният срок за кандидатстване е 05.11.2018 г.
Конкурсът ще протече в два етапа. Първият кръг представлява разглеждане и преценка на кандидатурите. В рамките на втория етап ще се проведат индивидуални интервюта с кандидатите, посочват от НАЗ.Документите за кандидатстване се изпращат на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или по пощата на адрес: 1606 София, ул. „Владайска“ 39А, ап. 2.
Отличието е учредено с решение на Управителния съвет в памет на Иван Генчев Танев, председателстващ Тракийския съюз на зърнопроизводителите в периода декември 2011 г. – август 2014 г., и неговите изключителни заслуги за развитието и дейността на НАЗ.
Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 27 Август 2018 12:03

НАЗ свиква земеделската общност

Търси се сближаване на позициите между браншовете и представителите на властта за селскостопанска политика на България след 2020 г. Трябва да се съобразим с националните ни особености, казва Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на НАЗ

Лили Мирчева

На 12 септември Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) организира среща на браншовите организации на тема Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020 г. Това съобщи Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на асоциацията пред в. „Гласът на фермера“.

По думите му това ще е поредният форум на земеделските организации, на който ще се съберат голяма част от браншовите асоциации в агросектора, за да обсъдят селскостопанската политика на България след 2020 г. и най-вече – прилагането у нас на законодателните инициативи, предложени от Европейската комисия.

„Ще търсим начини да сближим позициите между браншовете. Обикновено всеки „дърпа“ към себе си. Поне досега е било така – кой каква субсидия ще получи или кой какъв пай от баницата на евросубсидиите ще грабне“, обясни Костадинов.

„В момента ЕС предлага законодателна рамка, в която всеки трябва да намери своето място, а не всичко да идва като безалтернативно решение на Европейската комисия. Всяка държава си има национални особености и ние искаме да се впишем в тях, а не да копираме формата на Австрия, Белгия, да не изреждам и други държави. Затова се събираме на разговор, да сближим позициите си, да кажем лице в лице какво мислим, да чуем мнението на министерството каква ще е държавната политика по отношение на ОСП след 2020 г., какви са техните намерения, да ги обсъдим заедно - целият земеделски бранш плюс позицията на министерството и да намерим сходни решения за прилагането на ОСП в България“, съобщи председателят на НАЗ. По думите му на срещата са поканени абсолютно всички браншови организации в страната. „Но нали знаете, че много са важни едни „тънки моменти“, които остават недоразбрани и най-често малкото камъче обръща каруцата“, добави Костадинов.

Затова на предстоящата среща ще се уточнят къде точно се разминават позициите на различните организации. В началото на месец септември от НАЗ ще обявят и темата на форума.

„В момента в Брюксел работят работни групи, в които участват експерти в Министерството на земеделието. Обсъждат точка по точка определените теми в ОСП след 2020 г. Ние ще вървим с нашето обсъждане по тези точки, за да имаме ясна позиция. В същото време ще бъдем информирани къде – какво се случва в работните групи в Брюксел и накъде клонят везните“, каза Костадин Костадинов.

На въпрос от в. „Гласът на фермера“ - каква политика ще защитава НАЗ по щекотливата тема да има ли таван на плащанията, той отговори: „Организацията на зърнопроизводителите вече оповести решението на Управителния съвет за таваните на плащанията. Оттам нататък искаме да чуем позицията на другите браншови асоциации. В същото време се изготвят и анализи - кого ще обхванат предложените тавани, как и защо трябва да се премахнат те. Преди дни бяхме на среща на земеделската група от Триморския регион, където се обявихме против предложената схема за таван на директната подкрепа в ОСП 2021-2027 г. На нея 11 страни изразиха своята позицията и мнението на участниците беше, че всяка страна трябва да реши сама дали да прилага таваните на плащания. Към тази идея се включиха и държави, които са основни донори в европейския бюджет - Франция и Германия“, разказа Костадинов.

На двудневната среща в столицата на Литва – Вилнюс, групата на земеделските камари и организации от Централна и Източна Европа или т. нар. регион „Три морета“ е постигнала единомислие по проектопредложенията на Европейската комисия относно новата ОСП. Предмет на коментар са били чувствителните за земеделците направления като мерките за околната среда, таваните и сближаването на директните плащания. Според Еврокомисията земеделските практики трябва да се променят с цел намаляване на вредното въздействие върху околната среда и подобряване на икономическия резултат, което може да се постигне чрез съвременните технологии. Комисията е отчела вариращите стойности на разходните производствени показатели за труд, както и за ползване на земя в отделните държави членки при сближаването на ставките на директните плащания. Затова проектираната система за таван на директната подкрепа е съобразена с наеманата работна сила и с поставените икономически, екологични и социални цели на ОСП.

Според Андреас Станчикас, председател на Комисията по въпросите на селските райони на парламента на Литва, цената на труда и земята не може да се счита за аргумент за ниските нива на директните плащания в балтийските страни. Той е представил данни за изменението на средната цена на земеделската земя в Литва – 100 евро през 1990 г. и 2000 евро през 2017 г. В официалната си позиция правителството на Литва настоява за равнопоставени условия между фермерите от държавите членки и изразява несъгласие с разчетите, според които страната се очаква да постигне 80 % от средното плащане на хектар за ЕС едва през 2027 г.

Земеделските камари и организации са подложили на критика проектобюджета и рамката на ОСП 2021-2027 г., обявени от ЕК. Изявленията на отделните страни са били концентрирани върху запазването на настоящото финансово измерение на бюджета на Съюза, постигането на реално изравняване на нивата на директните плащания и неприемливостта на тавана на плащанията, който е определен като крайно радикален.

„В допълнение към категоричната си позиция по тези въпроси, НАЗ изказа и своята загриженост за потенциално продължение на спада в конкурентоспособността на българските фермери, вследствие на предложената редукция в бюджета по Първи стълб за страната. Асоциацията подчерта противоречивия характер на насърчаването на благоприятни за околната среда практики, произтичащ от налагането на праг на подпомагането по директните схеми. Нарастването на административната тежест за земеделците при прилагането на стратегическите планове и неизяснената концепция за опростяването на ОСП също бяха отбелязани като проблемни моменти в новото законодателство“, съобщи Костадинов. По думите му от целия Европейски съюз около пет държави не са изразили позицията си по този въпрос. „Всички останали са за това всяка страна сама да си определя дали да прилага тавани. Това е едната болна тема, която ще обсъдим на срещата с браншовите организации през септември. Оттам нататък ще търсим и дискусионни теми“, обяви председателят на НАЗ. Той изрази убеждението си, че проблемите трябва да се решават от целия земеделски бранш. „ Каним абсолютно всички организации. Смятаме, че това е най-правилно – да се чуе мнението на всеки, да има демократичност“, обясни той.

Костадинов уточни за нашите читатели , че дискусиите по темата, проведени досега от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), са били съвместна инициатива с НАЗ. „Тогава домакин бе АЗПБ, сега ще домакинства НАЗ, след някой и друг месец ще домакинства асоциацията на земеделските кооперации и следващите организации, които искат това. Форумът е общ – той не е решение на отделни групи или организации в земеделието. Ние излязохме с позиция по Наредбата за изкуствено създадените условия, след това имахме други работни срещи, на които представихме своите позиции“, обясни Костадинов.

Затова зърнопроизводителите очакват на форума да се постигне единно решение за бъдещата селскостопанска политика на страната ни.

„Досега да сте чували да има такива срещи между бранша и Министерството на земеделието, където да се обсъжда Общата селскостопанска политика след 2020 г.?“, попита риторично председателят на НАЗ. По думите му сега канят на форума всички, включително представители на министерството, за да се чуе мнението на всеки и да се постигне общо решение.

Костадинов съобщи, че на 5-ти септември ще има среща в МЗХГ, за да се информират стопаните за работата на българските експерти в работната група в Брюксел. „Много са важни тези първи срещи. Искаме да започнем от самото начало – да синхронизираме всичко и да постигнем консенсус на българската позиция в прилагането на бъдещата ОСП“, коментира още председателят на НАЗ.

На срещата на 12 септември ще бъдат обсъждани и други злободневни теми, които изникват в контекста на предстоящите избори за нов Европейски парламент.“Предстои ни доста интересна година по отношение на това да защитим позицията на България и специфичните особености на селското ни стопанство. Знаете че на една ръка има 5 пръста и те са различни. Същото е в ЕС – има една Обща селскостопанска политика, но имаме специфики и трябва да държим на тях. Трябва да нагодим тези неща по нашия модел, за да не ни налагат да гледаме екзотични култри“, казва Костадинов.

На въпроса на в. „Гласът на фермера“ дали отпадането на тавана на плащанията няма да върне страната ни към монокултурно земеделие, той отговори: „ Такова е земеделието в момента във Франция. Страната го изпълнява като ангажимент по ОСП 2014-2020 г. По принцип там царевица се отглежда монокултурно, като изпълнява изискванията за екологично насочени площи.Това е не само във Франция, но и в други европейски държави. Аз не знам какво точно влагат в термина монокултурно земеделие, но в момента ние се пръснахме на 100 страни. Видяхте, че в България се отглежда грах, нахут, протеинови култури, като всеки стопанин търси някаква ниша. Видяхме, че соята не става у нас. Каквото и да се мъчим и каквото и да ни е подпомагането, просто страната ни е в такъв климатичен пояс, че не получаваме добра реколта. Оказа се, че соята е много нерентабилна култура за България“, коментира Костадинов. И добави, че това е същото, като да гледаме банани и портокали. „Ще станат, но колко и как – е друг въпрос. Затова ние искаме да отглеждаме нашите традиционни за спецификата на страната ни култури, защото те са национално богатство“ допълни председателят на зърнопроизводителите. Още повече, че и климатичните промени, и гладът, дебнещ света, остават малко възможности за експерименти по нашите географски ширини.

Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите - НАЗ изпрати отворено писмо до премиера Бойко Борисов, в което осъди нападките към министъра на земеделието Румен Порожанов и оставката на директора на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ на МЗХГ, г-н Георги Праматаров. Публикуваме пълния текст на писмото:

ОТВОРЕНО ПИСМО

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,

Долуподписаните организации от сектор Земеделие, които работят за развитието на българското земеделие, остро възразяват срещу атаките от последните дни срещу работата на министър Румен Порожанов и обявеното искане на оставката на директора на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ на МЗХГ, г-н Георги Праматаров.

Категорично се противопоставяме срещу предприетата крайна мярка, която застрашава експертния управленски капацитет и излага на риск нормалния работен режим, особено в настоящия ключов за сектора ни период, свързан с подготовката на България за Общата селскостопанска политика след 2020г.

Господин Праматаров е безспорен професионалист и доказан във времето експерт от най-високо ниво.

Предвид непрекъснатото текучество и трайно установениядефицит на качествени кадри и специалисти, който изпитва МЗХГ, настояваме за отмяна на крайното решение за освобождаването на ръководителя на горепосочената дирекция и за оставането му на тази длъжност!                                       

18.07.2018 г. 

  1. Асоциация на земеделските производители в България
  2. Национална асоциация на зърнопроизводителите/НАЗ
  3. Национален съюз на говедовъдите в България/НСГБ
  4. Национален съюз на земеделските кооперации в България
  5. Асоциация на черношарените говеда
  6. Асоциация на млекопреработвателите в България
  7. Асоциация на овощарите в България
  8. Съюз на овощарите в България
  9. Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010
  10. Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България
  11. Национална асоциация на младите фермери в България
  12. Съюз на българските мелничари
  13. Федерация на независимите синдикати от земеделието
  14. Съюз на оризопроизводителите в България
  15. Българска асоциация Биопродукти
  16. Национална асоциация на производителите и прерработвателите на черупкови плодове
  17. Национална био асоциация
  18. Национална браншова организация- български пчеларски съюз
  19. Фондация за биологично земеделие „БИОСЕЛЕНА“
  20. Институт за агростратегии и иновации
  21. Асоциация на млекопреработвателите в България
Публикувана в Новини на часа
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви протестна готовност във връзка с новото законово изискване за потвърждаване на договорите за наем на земя над една година.
„С оглед провокираното в земеделския сектор напрежение, НАЗ обявява готовност за протестни действия, ако не бъдат предприети незабавни мерки за разрешаването на проблема“, се казва в декларация на асоциацията.
 Документът представя ситуацията за земеделските стопани, след като промените влязоха в сила:
„Във връзка с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 42 от 22 май 2018 г., и обективната невъзможност, предвид спецификата на поземлената обстановка в страната, да бъде изпълнено изискването на Параграф 10 за потвърждаване на договорите за наем над една година, Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) настоява за спешно намиране на решение на създадения проблем.
В хода на процедурата по обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (вх. № 753-07-14/ 03.11.2017 г.) в своето официално становище от 22 ноември 2017 г. НАЗ предупредително акцентира върху противозаконността на проектопредложението, въвеждащо действие по заличаване на редовно сключените към действащото законодателство договори, в случай че не бъдат потвърдени.
 За НАЗ е недопустимо утежняването на широката маса добросъвестни ползватели, явяващи се и изрядни страни по двустранни правни сделки. Едновременно с това НАЗ заявява своята непримиримост пред създаването на хаос в поземлените отношения и опасността от компрометиране на предстоящата кампания по сключване на доброволните споразумения за създаване на масиви за ползване за стопанската 2018-2019 г.“, подчертава декларацията.
Общинските служби „Земеделие" уведомиха земеделските стопани, които имат сключени нотариално заверени договори, че съгласно новите изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи в срок до 22 юни трябва да представят декларации, които да потвърдят, че сключеният договор е съгласно измененията на закона, обнародвани в бр. 42 на Държавен вестник.
Публикувана в Бизнес
Асоциация „Български пипер“ (АБП) подкрепя исканията по декларацията от 26 март 2018 г. на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), съобщиха от браншовата организация на пиперопроизводителите. 
Готови сме да участваме в протест и в София, заяви отговорният секретар на асоциацията Георги Василев. По думите му неговите колеги споделят притесненията на зърнопроизводителите и затова са готови за ефективен протест заради подготвяния закон за горивата.
Ще припомним, че на спешно заседание на Управителния съвет на НАЗ беше решено, че ще пристъпи към ефективни протестни действия от 3 април 2018 г., ако земеделските производители не бъдат изключени от подготвения Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
 
Още преди законопроектът да мине на първо четене през парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, 29 земеделски организации излязоха с обща декларация и искане фермерите да бъдат изключени от законопроекта. 
 
Въпреки това депутатите от комисията приеха законопроекта и го изпратиха за гласуване в зала. Така дойде и реакцията на УС на НАЗ и последвалото решение за протест. 
 
За да стигне до второ и окончателно гласуване в пленарна зала, законопроектът трябва да бъде разгледан от още две комисии в Народното събрание – Комисия по икономическа политика и туризъм, която ще разглежда законопроекта утре – 28 март, 2018 г. от 14:00 ч. и Комисията по енергетика, която пък ще разглежда проектозакона на 29 март, 2018 г. 
 
Преди същинското влизане в пленарната зала трябва да се изготви и доклад от водещата комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, който също ще бъде внесен в Народното събрание. 
 
Публикувана в Новини на часа

Недопустимо е борбата срещу нелегалния внос и търговия на горива да води до утежняване на дейността на земеделските стопанства.Това се казва в декларация, която Управителният съвет на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) прие на 26 март 2018 г., на свое извънредно заседание. На него бе разгледан Законопроекта за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (внесен в НС на 7 март 2018 г.) и обсъждането му на 22 март 2018 г. от Комисията по наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Представяме пълния ткст на декларацията:

Въпреки че направихме опит да представим ясни аргументи против включването на земеделските производители в обхвата на горепосочения законопроект, поради лоша чуваемост и лобистки подход на ръководене на заседанието на Комисията, предложенията ни бяха бламирани. Изправени пред реалната опасност от вменяване на неприложими изисквания, извънредно тежък бюрократичен и финансов режим на регистриране, които поставят под безпрецедентен натиск българския земеделски производител, ние заявяваме категорично, че ще отстояваме бъдещето на земеделския сектор. Недопустимо е борбата срещу нелегалния внос и търговия на горива да води до утежняване на дейността на земеделските стопанства. Нелогично е да се допуска колизия с основополагащите принципи и да се ограничават основните права, залегнали в Договора за функциониране на ЕС и в чл.16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно: свободата на упражняване на стопанска или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция.

Резултатът от първото разглеждане на законопроекта от водещата парламентарна комисия не ни остава друга възможност, освен да пристъпим към протестни действия. В тази връзка:

1) Настояваме народните представители от 44-то Народно събрание да изключат земеделските производители от обхвата на закона;

2) Заявяваме своята непримиримост и нетърпимост към несправедливото възпрепятстване и подигравката с достойния и честен труд на земеделските производители;

3) Категорично се дистанцираме от всички лица, замесени в злоупотреби и контрабанда с горива и подкрепяме прилагането на адекватни мерки и контрол срещу тези практики;

4) Изразяваме готовност да предоставим конкретни предложения за подобряване на регулацията и контрола;

5) Заявяваме, че при неприемане на нашите искания, от 3 април 2018 г. НАЗ преминава към провеждане на ефективни протестни действия;

6) Потвърждаваме своята решимост да отстояваме исканията си до край.

Публикувана в Новини на часа

На фона на свитите печалби, разходите за препарати и семена се покачват всяка година. Работата на фермера сега е две трети с документи и една трета на полето, коментира Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, пред вестник „Гласът на фермера“

Интервю на Лили Мирчева

– Г-н Костадинов, Вие поемате ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) по времето на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Ще използвате ли това, за да направите предложения за следващата Обща селскостопанска политика на Общността?

– Ние вече имаме предложения към Европейския съюз и това е позицията на земеделското министерство, на Националната асоциация на зърнопроизводителите и на всички браншови асоциации, които ни подкрепиха. По принцип работата на ЕК е спускане на определени рамки, които да се дооформят на национално и местно ниво.

– Готов ли сте с концепцията, която ще предложите на НАЗ, за времето на вашия мандат?

– Силно казано – концепция. Това е по-скоро една програма за управление. Още при встъпването си в длъжност аз подчертах, че искам да погледна към младите и увличането им към дейността на местните регионални структури на НАЗ, където ще предприемем някои козметични действия. Ще им предоставим повече възможности за инициативи и участие в нашите комисии.

– Много ли се различават помежду си отделните регионални организации на НАЗ? Задавам Ви този въпрос във връзка с ваше изказване, че рентите в Добруджа и Северозапада се различават много. На какво се дължи това?

– Знаем, че България е малка страна, но с различни географски и почвени особености. След промените през 1989 г. в Добруджа се появиха първите арендатори и кооперации, които заработиха по новите правила, защото тук друго, освен земеделие, няма. Само малко туризъм край морето. В житницата на България се разви конкурентноспособност, която изведе бранша нагоре. Трудът на хората допринесе за високите ренти и високата цена на земята. В Северозапада нещата се развиха малко по-късно. Да не визираме само Северозапада, а и Южна, и част от Централна България. Там имаше предприятия, които работеха, и хората не бяха заети със земеделие така, както е в Североизточна България. По принцип рентата е продукт на печалбата, но след влизането на България в ЕС, когато едни правителства подканяха хората: „Елате и си вземете парите“, нещата придобиха друг вид. Знаем, че тогава беше възходът на строителството. В един момент много капитали влязоха в земеделието с мисълта, че всичко е лесно и зависи само от субсидията. Говорим за Южна България, Северозапада и част от Централна България, където рентите са по-ниски от Добруджа. Другият проблем с рентите идва от земеделските кооперации. В Североизточна България те не са много и са разпръснати, но малко или много – завишават плащанията към собствениците на земя.

– Какъв е механизмът кооперациите да успяват да платят по-висока рента?

– Не съм против земеделските кооперации, но в момента реалната ситуация е такава, че ако добре се сметнат приходи, разходи, печалба и т.н, ще видим, че нормалната рента в Добруджа е около 80 лв. на декар. В интерес на истината, тя е между 70 – 80 и 85 лв., като се плащат данъци и разходи. При кооперациите обаче рентите достигнаха 100 – 110 лв., а чувам и до 120 лв. на декар. Това не е нормално, но на тях законът им дава възможност да изписват рентите като разходи.

– Само те ли имат това право да изписват рентите като разход?

– По принцип – не, но давам пример с една кооперация с 20 хил. дка и арендатор, който също отглежда 20 хил. дка земя. Докато кооперацията отчита 10 хил. лв. печалба, арендаторът е с 200 хил. лв. печалба.

– Какво означава това – скрити доходи ли?

– Това е изписвано и завишавано, а не скрити доходи. Самият закон го позволява, но така не се плащат данъци на държавата. Има разминаване и според нас, малко или много, специално за Добруджа, високите ренти увреждат самото производство и самия бранш. В интерес на истината – в момента сметката ни не излиза. Говорим за почти всички, които работят отдавна и са купили собствена земя. Сега нещата стоят така, че вместо да си купиш земя или да инвестираш, ти разпределяш печалбата спрямо другите, които плащат високи ренти. Винаги идва някой, който дава по-високи ренти, а след две години фалира, но щом нещо тръгне нагоре, то много трудно се връща назад.

– Но има и балон, който се пука…

– Така е. Реалната картина е такава, че фирми –доставчици на семена и препарати, имат много несъбрани вземания по тази причина.

– Как се отрази на рентите бумът на етерично-маслените култури?

  • Отначало това беше продукт за малките производители, които отглеждаха по 10-20-30 декара и получаваха един приличен доход. Самите производители дори не бяха фермери, имаха други професии и просто си гледаха собствената земя. В последните няколко години доходът от тази дейност нарасна по една или друга причина. Започна масово отглеждане на етерично-маслени култури в Добруджа. Колегите, които имат средства, машини, база и правят маслобойни – тях не ги мисля. За тях това не е основно производство. Но в тази област тръгнаха доста малки стопани, които нямаха собствена земя, наеха я от собствениците за период от 10 години и обещаха да плащат високи ренти. Всичко това мина на кредит и в момента се появиха проблеми с разсада. Реалният производител на лавандулово масло в Южна България се превърна в производител на разсад за Добруджа. Но тръгна и обратният процес – започнаха кражби на вече засети резници от цели полета. Според данните на оперативен анализ на земеделското министерство от общо 88 хил. дка с лавандула в страната, 38 хил. дка са в Добруджа. На практика няма поле, което да не с лавандула, безсмъртниче, маточина и т.н. От две години насам започнаха проблемите с маточината, цената й падна значително и хората се принудиха да заорават площите, засети с тази култура.

По принцип си представяш земеделския производител като човек, който работи на полето като свободен предприемач. В момента нещата се промениха много – две трети са документи и една трета е работата на полето. Самата бюрокрация и бумащина се усложниха много и фермерите са в постоянен стрес – внимават да не сгрешат, волно или неволно, за да не претърпят санкция – три жълти картони, червени и т.н.

– Къде намират пазари сега българските зърнопроизводители?

– Нашите пазари в Северна Африка и Близкия изток в момента са заети от големите зърнопроизводители –страни като Русия и САЩ. Оказва се, че ние продаваме най-много на Европейския съюз – в Испания и Франция. Те реално претоварват нашето зърно и пак го изнасят.

– А каква е картината в Черноморския регион, където също търгуваме зърно?

– В момента сме под натиск. Миналата година Русия изнесе около 18 млн. тона, а тази година планира да изнесе около 26 млн. тона пшеница в общо 32 млн. тона зърнени култури. Безмитният внос на Украйна за ЕС натисна много нашия пазар, но самата политика на Общия пазар е такава. Всички протестират – Румъния, Полша, Чехия. Цените са в много ниските си нива през последните 10 години. На фона на свитите печалби, разходите за препарати и семена се покачват. От 1994 г. насам, откакто работя в земеделието, понижение в тази област не съм видял. Като добавим и високите ренти, се получава доста неблагоприятна картина. Според изследване на икономисти брутният приход на едно стопанство в Северозападна България е най-висок, следват стопанствата в Добруджа.

– Пак заради рентите ли се получава това?

– Разликата от 80 лв. средна рента в Добруджа и 30 лв. в Северозападна България е около 40 – 50 лв. на декар, и тя се инвестира обратно в производството. При това Северозападът имаше привилегии при кандидатстване по европейските програми. Говорим за земеделски машини. Реално в ПРСР за периода 2007 – 2013 г. имаше само един зърнопроизводител в Добруджа с покупка на машини, като покриваше изискването да се комбинира с отглеждане на животни. На практика, секторът бе захвърлен на една страна. Въпреки това имаше бум на зърнопроизводството. Стопанствата работеха много добре, постигнаха добри резултати, имаше и добра цена на пазара, а това подлъга доста хора. Но ситуацията се промени – сега всеки работи и мисли за всяка стотинка разход. Ако ви вкарам в едно стопанство, ще се хванете за главата на какви изисквания трябва да отговаря то. В момента нямам документ само за гинеколог. Всички изисквания на КТИ, на БАБХ, на ДФЗ и ред още структури...

– Как стои проблемът с работната ръка в Добруджа?

– При нас проблемът с кадрите е много жесток. За да работи един човек дадена професия, той трябва да има квалификация. Ние купуваме нови машини, нови технологии, инвестираме в обучението на хората, работим с професионалните гимназии, защото реално квалифицираните кадри намаляват. Но по-лошото е увеличаването на възрастовата граница над 50 години и нагоре. Затова искаме да фокусираме вниманието си като браншова асоциация към проблема с кадрите.

– Има ли шанс младите хора да се върнат да работят в земеделието на България?

– Трябва да имат интерес, а това означава добри условия за живот. При нас селата са почти унищожени, няма минимални условия за живот в тях и всички млади хора се оттеглиха към градовете или чужбина. По селата останаха възрастни хора и от малцинствата, които по принцип създават само проблеми, защото, малко или много, държавата е предприела политика на подпомагане за безработните. Идете в селата на Добруджа през лятото, когато се прибира прословутата лавандула. Тази година надниците стигнаха до 80 лв. на ден. Преди две години предприехме съвместна инициатива на нашата организация и МЗХГ за сключване на еднодневни трудови договори. Но никой не ги иска, защото хората са на помощи за безработица. За да оцелеем, трябва да има диверсификация на производството, а не от едното да печелим, от другото да губим, защото ни налагат да произвеждаме дадена култура.

– Къде се коренят грешките съвременното земеделие на България?

– По-голямо нещо от пазара – няма. Стока без пазар не е стока. Някога имаше райониране на страната, което залагаше различно производство на районите в страната. Добруджа бе житницата на България и тук се отглеждаха около 3 млн. дка зърнени култури. Защо трябваше да се дават точки за етерично-маслени култури и за други неща. Тук трябваше да се надгради производството на пшеница и други зърнени култури, но да се преработват тук и да се изнася готов продукт. Реално, сега ние изнасяме първичен селскостопански продукт. Започнаха да се изграждат преработвателни мощности и тук, но ситуацията в Черноморския регион е такава, че малко предприятие трудно може да издържи на конкуренцията. Другият вариант са приоритетни райони и участия в европейски програми.

– Очаквате ли реални промени, след като новото райониране на страната стане факт, както управляващите ни уверяват – до края на годината?

– Има три варианта на райониране на базата, че трябват минимум 800 хил. души да живеят в даден район. Аз го разбирам така – освен областните градове, всичко останало да стане селски райони, защото реално картината е точно такава. Давам пример – град Добрич не е селски район и не може да участва с проекти по селската програма, а реално е селски район. При това от регистрираните жители поне 30% са в чужбина.

– Трябва ли земеделието да стане част от политиката, за да се предприемат законодателните промени от управляващите?

– Земеделието трябва да е далеч от политиката. В момента имаме Закон за ползване на земеделските земи. Миналата година станахме свидетели на измамени собственици на земя и този проблем бе яхнат от политически сили. Направена бе пиар акция, с която да се извлекат политически дивиденти. Така се роди едно недоносче като закон, което още се търкаля в Народното събрание. Преди това имаше някакъв закон и той се спазваше, а в момента разбутаха нещата. Представете си една тенджера с манджа и всеки започне да бърка в нея, за да слага каквато му дойде на ум. Целта е чрез политически натиск да се вкарват лобистки интереси, като реалният потърпевш са земеделските производители. НАЗ участва в парламентарната комисия по земеделие. Слушаме всичко, което се предлага и приема в Народното събрание. Имаме експертен съвет, който излиза със становище. Съществува добър диалог с министерството на земеделието, изслушваме се взаимно и излизаме с решения, които са добри и за тях, и за нас. Българският народ е работлив, но във всяко стадо си има мърша. Но не може заради бълхата да гориш юргана, и заради измамници, които използват момента. Давам пример – сега системата за идентификация на земеделските земи работи добре. С годините намаляха застъпванията и съответно – санкциите от фонд „Земеделие“. При новото разбутване на системата чрез законодателни промени, се получава колапс. Ще се изгубят милиони, защото някой е решил да си наложи мнението, тъй като му е изгодно.

– За правните основания ли става въпрос?

– Точно за правните основания е думата. Те в момента са много добре. НАЗ настоява да има ясни правила, които да се спазват. Когато се нарушат, да има и санкции. За правните основания в Северозападна България се появи проблемът с измамните договори, но това е чиста криминална схема. В края на юни миналата година Конституционният съд реши, че земеделската земя е вещ. Оттам нататък по Закона за задълженията и договорите тази вещ има право да я отдава друг, като помежду си решавате как. Трябваше просто да се смени една дума в друг закон – за задълженията и договорите, че земята не е вещ. В момента в Закона за ползване на земеделските земи се правят такива еквилибристики, че човек вече не знае накъде да се обърне. Апелирам и към депутатите в Народното събрание, и към парламентарната комисия, промените да сеотнасят само за договори, с които имаше проблеми тази година.

– А каква е позицията Ви относно агроекологичните плащания?

– Гъските са реален проблем. Те идват и опасват готовата пшеница. Ние търпим загуби и имаме съответно компенсаторно плащане. Можем да попитаме – какви са тези 28 хил. коне с чипове, които също получават големи агроекологични плащания.

– Каква е точно ситуацията тук?

– Бяха регистрирани 28 500 коня с чип, които са местни породи, и на тях им се полага между 13 и 30 дка пасища на кон. Около 500 хил. дка пасища трябваше да се раздадат за коне, които в момента са пуснати на свобода в планините. Сумата за подпомагане стига до 300 – 400 лв. на кон. Има хора с по 1000 –2000 коня. Разбирате за какво става въпрос. Всички земеделски стопани скочиха срещу агроекологичните плащания, които получават зърнопроизводителите за прословутите патки. Но какво се случва, когато дойдат в нивата ти две хиляди патици и опасат всичко – на другия ден отиваш и там няма нищо. Няма застраховка „Опасано от патица“, така че с тези компенсаторни плащания ние поемаме агроекологичен ангажимент да не ги гоним, да не ги нападаме и т.н. Изисква се и допълнително обучение на зърнопроизводителите, за да получат финансиране по това плащане.

– Но затова пък биопроизводителите ви нападат, че изчерпвате бюджета за агроекология и за тях не остават никакви средства.

– По принцип ние, зърнопроизводителите, сме виновни на всички и за всичко. Зърнопроизводителите през годините работиха здраво, изградиха ферми, за да стигнат до това ниво. Нека сравним едно стопанство от Германия и България, но без съответните субсидии. Идвали се немци и англичани да работят тук, но след две-три години си отиват. Не издържат с нашето субсидиране.

– Как искате да се промени субсидирането в бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС?

– НАЗ участва в срещата на браншовите камари от Вишеградската четворка в Словакия и излиза с резюме за позицията си за новата ОСП. Въпросът е на национално ниво да има разбирателство между браншовите организации и МЗХГ. Работа на министерството и държавата е да определят приоритети на базата на ясен анализ – какво се е случило през миналия период и има ли промени.

– Можете ли да изброите три проблема на българското земеделие?

  • Ако говорим за бранша – нямаме Закон за браншовите организации в сектор „Земеделие“.и това голям проблем. В миналия парламент имахме предложение, което остана да виси във въздуха. Затова като приоритет в работа си залагам на законодателни инициативи за приемане на Закона за браншовите организации. Много малко сме хората, които го искаме. Мнозина са си направили някаква организацийка и искат да бъдат виждани, снимани, да участват дори с лобистки интереси спрямо определени кръгове.

Друг проблем – започваме нова кампания по регистрация на земеделските земи, а има изменение на Европейския регламент. Информационната кампания на МЗХГ премина по области, но хората бяха доста объркани от експертите, които изнесоха кампанията. НАЗ изпраща всеки ден имейли до своите членове с обяснения за новостите по кампанията, с разяснения на основни моменти и позиции. Има промени и най-малката грешка, волна или неволна, води до санкции дори в бъдеще.

Друг проблем е дерогацията за неоникотиноидите. Преди пет години имаше частична забрана за неоникотиноидите от ЕС и всяка година страните в Общността имат право да направят дерогация на определени продукти, съобразно с потребностите. Трябва да напомним, че липсва алтернатива на процеса на борба с неприятелите по растенията. В България обикновено всичко става мъчно и бавно. Миналата година одобрението беше в края на април, като до последния момент се водеха остри спорове. Преди седмица имаше Съвет за одобрение, но отложиха работата му с още две седмици. НАЗ ще постави позицията си пред министъра на земеделието, защото проблемът в Северна България е много голям. Застрашени са абсолютно всички посеви от царевица и слънчоглед. Тук реално упреквам БАБХ за забавянето, защото процедурата започна от септември месец миналата година и по една или друга причина имаше забавяне, от което потърпевши сме само ние. Всички чакаха да излезе докладът на ЕСПА за вредата от неоникотиноидите върху пчелите. Както всяка година, докладът излезе, като на последната страница е записано, че рискът от третиране на семена от рапица с неоникотиноиди е класифициран като най-нисък. Парадоксът в България е, че имаме разрешение да пръскаме въздушно, а нямаме разрешение за ниския риск. Нашата позиция се разминава значително с тази на еколози, пчелари и зелени политици. В доклада пише, че неоникотиноидите имат вредно действие за пчелите, но вредна е и слънчевата радиация, замърсяването на природата и т.н. Трябва да се намери баланс между зърнопроизводители и пчелари. Не може да слагаме феромони в края на полето, за да бягали мъжките и да не търсели женските. Това става на опитно поле от 3 декара, но на 8 млн. дка в Северна България – не работи. Ние сме заложили всичко – семена, производство, кредити. Ако имаме алтернатива – няма проблем, но сега няма такава. Въздушните пръскания ще навредят повече отколкото тези на земята. За да има мир и спокойствие преди три години приехме Наредба 13 заедно с пчеларите. Приехме такива неща, с които реално заплашваме сигурността и здравето на нашите работници. Ние пръскаме само вечер, но според друга Наредба 11 на АПИ за движението на селскостопанска техника, нямаме право да се движим вечер. Коя наредба трябва да спазваме? Ние сме между чука и наковалнята. Искаме да работим, а се оказва, че грешим, защото някой не е доогледал нещо. Ще кажа още, че през миналата година нямаме нито една жалба от пчелари.

– Кои ще са трите приоритети в работата Ви на председател на НАЗ?

– Браншовите организации и приемането на закон, поглед към младите, с привличането им в организацията и не на последно място – вглеждане в проблемите на всеки наш член от регионалните структури. Смятам, че сме организация, която има изграден екип и колкото повече хора участват в работата, толкова по-добре.

Визитка

Костадин Костадинов е новият председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. На проведеното Общо отчетно-изборно събрание на 23 февруари 2018 г. в гр. Хисаря той пое поста от Светослав Русалов.

Костадин Костадинов е председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и през последните две години бе заместник-председател на НАЗ. Роден е през 1969 г. в Добрич и от 1993 г. се занимава със земеделие. Отглежда зърнени и маслодайни култури на площ от 11 000 дка в землището на с. Крушари.

На въпроса – кое е неговото хоби, отговаря: „Благодарен съм на премиера и на Министерския съвет, че на заседанието си от 7 февруари, взеха адекватно решение относно добива на газ в Добруджа“.

Костадин Костадинов е женен от повече от 20 години и има две деца.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 7

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта