Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви протестна готовност във връзка с новото законово изискване за потвърждаване на договорите за наем на земя над една година.
„С оглед провокираното в земеделския сектор напрежение, НАЗ обявява готовност за протестни действия, ако не бъдат предприети незабавни мерки за разрешаването на проблема“, се казва в декларация на асоциацията.
 Документът представя ситуацията за земеделските стопани, след като промените влязоха в сила:
„Във връзка с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 42 от 22 май 2018 г., и обективната невъзможност, предвид спецификата на поземлената обстановка в страната, да бъде изпълнено изискването на Параграф 10 за потвърждаване на договорите за наем над една година, Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) настоява за спешно намиране на решение на създадения проблем.
В хода на процедурата по обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (вх. № 753-07-14/ 03.11.2017 г.) в своето официално становище от 22 ноември 2017 г. НАЗ предупредително акцентира върху противозаконността на проектопредложението, въвеждащо действие по заличаване на редовно сключените към действащото законодателство договори, в случай че не бъдат потвърдени.
 За НАЗ е недопустимо утежняването на широката маса добросъвестни ползватели, явяващи се и изрядни страни по двустранни правни сделки. Едновременно с това НАЗ заявява своята непримиримост пред създаването на хаос в поземлените отношения и опасността от компрометиране на предстоящата кампания по сключване на доброволните споразумения за създаване на масиви за ползване за стопанската 2018-2019 г.“, подчертава декларацията.
Общинските служби „Земеделие" уведомиха земеделските стопани, които имат сключени нотариално заверени договори, че съгласно новите изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи в срок до 22 юни трябва да представят декларации, които да потвърдят, че сключеният договор е съгласно измененията на закона, обнародвани в бр. 42 на Държавен вестник.
Публикувана в Бизнес
Асоциация „Български пипер“ (АБП) подкрепя исканията по декларацията от 26 март 2018 г. на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), съобщиха от браншовата организация на пиперопроизводителите. 
Готови сме да участваме в протест и в София, заяви отговорният секретар на асоциацията Георги Василев. По думите му неговите колеги споделят притесненията на зърнопроизводителите и затова са готови за ефективен протест заради подготвяния закон за горивата.
Ще припомним, че на спешно заседание на Управителния съвет на НАЗ беше решено, че ще пристъпи към ефективни протестни действия от 3 април 2018 г., ако земеделските производители не бъдат изключени от подготвения Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
 
Още преди законопроектът да мине на първо четене през парламентарната Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, 29 земеделски организации излязоха с обща декларация и искане фермерите да бъдат изключени от законопроекта. 
 
Въпреки това депутатите от комисията приеха законопроекта и го изпратиха за гласуване в зала. Така дойде и реакцията на УС на НАЗ и последвалото решение за протест. 
 
За да стигне до второ и окончателно гласуване в пленарна зала, законопроектът трябва да бъде разгледан от още две комисии в Народното събрание – Комисия по икономическа политика и туризъм, която ще разглежда законопроекта утре – 28 март, 2018 г. от 14:00 ч. и Комисията по енергетика, която пък ще разглежда проектозакона на 29 март, 2018 г. 
 
Преди същинското влизане в пленарната зала трябва да се изготви и доклад от водещата комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, който също ще бъде внесен в Народното събрание. 
 
Публикувана в Новини на часа

Недопустимо е борбата срещу нелегалния внос и търговия на горива да води до утежняване на дейността на земеделските стопанства.Това се казва в декларация, която Управителният съвет на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) прие на 26 март 2018 г., на свое извънредно заседание. На него бе разгледан Законопроекта за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (внесен в НС на 7 март 2018 г.) и обсъждането му на 22 март 2018 г. от Комисията по наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Представяме пълния ткст на декларацията:

Въпреки че направихме опит да представим ясни аргументи против включването на земеделските производители в обхвата на горепосочения законопроект, поради лоша чуваемост и лобистки подход на ръководене на заседанието на Комисията, предложенията ни бяха бламирани. Изправени пред реалната опасност от вменяване на неприложими изисквания, извънредно тежък бюрократичен и финансов режим на регистриране, които поставят под безпрецедентен натиск българския земеделски производител, ние заявяваме категорично, че ще отстояваме бъдещето на земеделския сектор. Недопустимо е борбата срещу нелегалния внос и търговия на горива да води до утежняване на дейността на земеделските стопанства. Нелогично е да се допуска колизия с основополагащите принципи и да се ограничават основните права, залегнали в Договора за функциониране на ЕС и в чл.16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно: свободата на упражняване на стопанска или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция.

Резултатът от първото разглеждане на законопроекта от водещата парламентарна комисия не ни остава друга възможност, освен да пристъпим към протестни действия. В тази връзка:

1) Настояваме народните представители от 44-то Народно събрание да изключат земеделските производители от обхвата на закона;

2) Заявяваме своята непримиримост и нетърпимост към несправедливото възпрепятстване и подигравката с достойния и честен труд на земеделските производители;

3) Категорично се дистанцираме от всички лица, замесени в злоупотреби и контрабанда с горива и подкрепяме прилагането на адекватни мерки и контрол срещу тези практики;

4) Изразяваме готовност да предоставим конкретни предложения за подобряване на регулацията и контрола;

5) Заявяваме, че при неприемане на нашите искания, от 3 април 2018 г. НАЗ преминава към провеждане на ефективни протестни действия;

6) Потвърждаваме своята решимост да отстояваме исканията си до край.

Публикувана в Новини на часа

На фона на свитите печалби, разходите за препарати и семена се покачват всяка година. Работата на фермера сега е две трети с документи и една трета на полето, коментира Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, пред вестник „Гласът на фермера“

Интервю на Лили Мирчева

– Г-н Костадинов, Вие поемате ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) по времето на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Ще използвате ли това, за да направите предложения за следващата Обща селскостопанска политика на Общността?

– Ние вече имаме предложения към Европейския съюз и това е позицията на земеделското министерство, на Националната асоциация на зърнопроизводителите и на всички браншови асоциации, които ни подкрепиха. По принцип работата на ЕК е спускане на определени рамки, които да се дооформят на национално и местно ниво.

– Готов ли сте с концепцията, която ще предложите на НАЗ, за времето на вашия мандат?

– Силно казано – концепция. Това е по-скоро една програма за управление. Още при встъпването си в длъжност аз подчертах, че искам да погледна към младите и увличането им към дейността на местните регионални структури на НАЗ, където ще предприемем някои козметични действия. Ще им предоставим повече възможности за инициативи и участие в нашите комисии.

– Много ли се различават помежду си отделните регионални организации на НАЗ? Задавам Ви този въпрос във връзка с ваше изказване, че рентите в Добруджа и Северозапада се различават много. На какво се дължи това?

– Знаем, че България е малка страна, но с различни географски и почвени особености. След промените през 1989 г. в Добруджа се появиха първите арендатори и кооперации, които заработиха по новите правила, защото тук друго, освен земеделие, няма. Само малко туризъм край морето. В житницата на България се разви конкурентноспособност, която изведе бранша нагоре. Трудът на хората допринесе за високите ренти и високата цена на земята. В Северозапада нещата се развиха малко по-късно. Да не визираме само Северозапада, а и Южна, и част от Централна България. Там имаше предприятия, които работеха, и хората не бяха заети със земеделие така, както е в Североизточна България. По принцип рентата е продукт на печалбата, но след влизането на България в ЕС, когато едни правителства подканяха хората: „Елате и си вземете парите“, нещата придобиха друг вид. Знаем, че тогава беше възходът на строителството. В един момент много капитали влязоха в земеделието с мисълта, че всичко е лесно и зависи само от субсидията. Говорим за Южна България, Северозапада и част от Централна България, където рентите са по-ниски от Добруджа. Другият проблем с рентите идва от земеделските кооперации. В Североизточна България те не са много и са разпръснати, но малко или много – завишават плащанията към собствениците на земя.

– Какъв е механизмът кооперациите да успяват да платят по-висока рента?

– Не съм против земеделските кооперации, но в момента реалната ситуация е такава, че ако добре се сметнат приходи, разходи, печалба и т.н, ще видим, че нормалната рента в Добруджа е около 80 лв. на декар. В интерес на истината, тя е между 70 – 80 и 85 лв., като се плащат данъци и разходи. При кооперациите обаче рентите достигнаха 100 – 110 лв., а чувам и до 120 лв. на декар. Това не е нормално, но на тях законът им дава възможност да изписват рентите като разходи.

– Само те ли имат това право да изписват рентите като разход?

– По принцип – не, но давам пример с една кооперация с 20 хил. дка и арендатор, който също отглежда 20 хил. дка земя. Докато кооперацията отчита 10 хил. лв. печалба, арендаторът е с 200 хил. лв. печалба.

– Какво означава това – скрити доходи ли?

– Това е изписвано и завишавано, а не скрити доходи. Самият закон го позволява, но така не се плащат данъци на държавата. Има разминаване и според нас, малко или много, специално за Добруджа, високите ренти увреждат самото производство и самия бранш. В интерес на истината – в момента сметката ни не излиза. Говорим за почти всички, които работят отдавна и са купили собствена земя. Сега нещата стоят така, че вместо да си купиш земя или да инвестираш, ти разпределяш печалбата спрямо другите, които плащат високи ренти. Винаги идва някой, който дава по-високи ренти, а след две години фалира, но щом нещо тръгне нагоре, то много трудно се връща назад.

– Но има и балон, който се пука…

– Така е. Реалната картина е такава, че фирми –доставчици на семена и препарати, имат много несъбрани вземания по тази причина.

– Как се отрази на рентите бумът на етерично-маслените култури?

  • Отначало това беше продукт за малките производители, които отглеждаха по 10-20-30 декара и получаваха един приличен доход. Самите производители дори не бяха фермери, имаха други професии и просто си гледаха собствената земя. В последните няколко години доходът от тази дейност нарасна по една или друга причина. Започна масово отглеждане на етерично-маслени култури в Добруджа. Колегите, които имат средства, машини, база и правят маслобойни – тях не ги мисля. За тях това не е основно производство. Но в тази област тръгнаха доста малки стопани, които нямаха собствена земя, наеха я от собствениците за период от 10 години и обещаха да плащат високи ренти. Всичко това мина на кредит и в момента се появиха проблеми с разсада. Реалният производител на лавандулово масло в Южна България се превърна в производител на разсад за Добруджа. Но тръгна и обратният процес – започнаха кражби на вече засети резници от цели полета. Според данните на оперативен анализ на земеделското министерство от общо 88 хил. дка с лавандула в страната, 38 хил. дка са в Добруджа. На практика няма поле, което да не с лавандула, безсмъртниче, маточина и т.н. От две години насам започнаха проблемите с маточината, цената й падна значително и хората се принудиха да заорават площите, засети с тази култура.

По принцип си представяш земеделския производител като човек, който работи на полето като свободен предприемач. В момента нещата се промениха много – две трети са документи и една трета е работата на полето. Самата бюрокрация и бумащина се усложниха много и фермерите са в постоянен стрес – внимават да не сгрешат, волно или неволно, за да не претърпят санкция – три жълти картони, червени и т.н.

– Къде намират пазари сега българските зърнопроизводители?

– Нашите пазари в Северна Африка и Близкия изток в момента са заети от големите зърнопроизводители –страни като Русия и САЩ. Оказва се, че ние продаваме най-много на Европейския съюз – в Испания и Франция. Те реално претоварват нашето зърно и пак го изнасят.

– А каква е картината в Черноморския регион, където също търгуваме зърно?

– В момента сме под натиск. Миналата година Русия изнесе около 18 млн. тона, а тази година планира да изнесе около 26 млн. тона пшеница в общо 32 млн. тона зърнени култури. Безмитният внос на Украйна за ЕС натисна много нашия пазар, но самата политика на Общия пазар е такава. Всички протестират – Румъния, Полша, Чехия. Цените са в много ниските си нива през последните 10 години. На фона на свитите печалби, разходите за препарати и семена се покачват. От 1994 г. насам, откакто работя в земеделието, понижение в тази област не съм видял. Като добавим и високите ренти, се получава доста неблагоприятна картина. Според изследване на икономисти брутният приход на едно стопанство в Северозападна България е най-висок, следват стопанствата в Добруджа.

– Пак заради рентите ли се получава това?

– Разликата от 80 лв. средна рента в Добруджа и 30 лв. в Северозападна България е около 40 – 50 лв. на декар, и тя се инвестира обратно в производството. При това Северозападът имаше привилегии при кандидатстване по европейските програми. Говорим за земеделски машини. Реално в ПРСР за периода 2007 – 2013 г. имаше само един зърнопроизводител в Добруджа с покупка на машини, като покриваше изискването да се комбинира с отглеждане на животни. На практика, секторът бе захвърлен на една страна. Въпреки това имаше бум на зърнопроизводството. Стопанствата работеха много добре, постигнаха добри резултати, имаше и добра цена на пазара, а това подлъга доста хора. Но ситуацията се промени – сега всеки работи и мисли за всяка стотинка разход. Ако ви вкарам в едно стопанство, ще се хванете за главата на какви изисквания трябва да отговаря то. В момента нямам документ само за гинеколог. Всички изисквания на КТИ, на БАБХ, на ДФЗ и ред още структури...

– Как стои проблемът с работната ръка в Добруджа?

– При нас проблемът с кадрите е много жесток. За да работи един човек дадена професия, той трябва да има квалификация. Ние купуваме нови машини, нови технологии, инвестираме в обучението на хората, работим с професионалните гимназии, защото реално квалифицираните кадри намаляват. Но по-лошото е увеличаването на възрастовата граница над 50 години и нагоре. Затова искаме да фокусираме вниманието си като браншова асоциация към проблема с кадрите.

– Има ли шанс младите хора да се върнат да работят в земеделието на България?

– Трябва да имат интерес, а това означава добри условия за живот. При нас селата са почти унищожени, няма минимални условия за живот в тях и всички млади хора се оттеглиха към градовете или чужбина. По селата останаха възрастни хора и от малцинствата, които по принцип създават само проблеми, защото, малко или много, държавата е предприела политика на подпомагане за безработните. Идете в селата на Добруджа през лятото, когато се прибира прословутата лавандула. Тази година надниците стигнаха до 80 лв. на ден. Преди две години предприехме съвместна инициатива на нашата организация и МЗХГ за сключване на еднодневни трудови договори. Но никой не ги иска, защото хората са на помощи за безработица. За да оцелеем, трябва да има диверсификация на производството, а не от едното да печелим, от другото да губим, защото ни налагат да произвеждаме дадена култура.

– Къде се коренят грешките съвременното земеделие на България?

– По-голямо нещо от пазара – няма. Стока без пазар не е стока. Някога имаше райониране на страната, което залагаше различно производство на районите в страната. Добруджа бе житницата на България и тук се отглеждаха около 3 млн. дка зърнени култури. Защо трябваше да се дават точки за етерично-маслени култури и за други неща. Тук трябваше да се надгради производството на пшеница и други зърнени култури, но да се преработват тук и да се изнася готов продукт. Реално, сега ние изнасяме първичен селскостопански продукт. Започнаха да се изграждат преработвателни мощности и тук, но ситуацията в Черноморския регион е такава, че малко предприятие трудно може да издържи на конкуренцията. Другият вариант са приоритетни райони и участия в европейски програми.

– Очаквате ли реални промени, след като новото райониране на страната стане факт, както управляващите ни уверяват – до края на годината?

– Има три варианта на райониране на базата, че трябват минимум 800 хил. души да живеят в даден район. Аз го разбирам така – освен областните градове, всичко останало да стане селски райони, защото реално картината е точно такава. Давам пример – град Добрич не е селски район и не може да участва с проекти по селската програма, а реално е селски район. При това от регистрираните жители поне 30% са в чужбина.

– Трябва ли земеделието да стане част от политиката, за да се предприемат законодателните промени от управляващите?

– Земеделието трябва да е далеч от политиката. В момента имаме Закон за ползване на земеделските земи. Миналата година станахме свидетели на измамени собственици на земя и този проблем бе яхнат от политически сили. Направена бе пиар акция, с която да се извлекат политически дивиденти. Така се роди едно недоносче като закон, което още се търкаля в Народното събрание. Преди това имаше някакъв закон и той се спазваше, а в момента разбутаха нещата. Представете си една тенджера с манджа и всеки започне да бърка в нея, за да слага каквато му дойде на ум. Целта е чрез политически натиск да се вкарват лобистки интереси, като реалният потърпевш са земеделските производители. НАЗ участва в парламентарната комисия по земеделие. Слушаме всичко, което се предлага и приема в Народното събрание. Имаме експертен съвет, който излиза със становище. Съществува добър диалог с министерството на земеделието, изслушваме се взаимно и излизаме с решения, които са добри и за тях, и за нас. Българският народ е работлив, но във всяко стадо си има мърша. Но не може заради бълхата да гориш юргана, и заради измамници, които използват момента. Давам пример – сега системата за идентификация на земеделските земи работи добре. С годините намаляха застъпванията и съответно – санкциите от фонд „Земеделие“. При новото разбутване на системата чрез законодателни промени, се получава колапс. Ще се изгубят милиони, защото някой е решил да си наложи мнението, тъй като му е изгодно.

– За правните основания ли става въпрос?

– Точно за правните основания е думата. Те в момента са много добре. НАЗ настоява да има ясни правила, които да се спазват. Когато се нарушат, да има и санкции. За правните основания в Северозападна България се появи проблемът с измамните договори, но това е чиста криминална схема. В края на юни миналата година Конституционният съд реши, че земеделската земя е вещ. Оттам нататък по Закона за задълженията и договорите тази вещ има право да я отдава друг, като помежду си решавате как. Трябваше просто да се смени една дума в друг закон – за задълженията и договорите, че земята не е вещ. В момента в Закона за ползване на земеделските земи се правят такива еквилибристики, че човек вече не знае накъде да се обърне. Апелирам и към депутатите в Народното събрание, и към парламентарната комисия, промените да сеотнасят само за договори, с които имаше проблеми тази година.

– А каква е позицията Ви относно агроекологичните плащания?

– Гъските са реален проблем. Те идват и опасват готовата пшеница. Ние търпим загуби и имаме съответно компенсаторно плащане. Можем да попитаме – какви са тези 28 хил. коне с чипове, които също получават големи агроекологични плащания.

– Каква е точно ситуацията тук?

– Бяха регистрирани 28 500 коня с чип, които са местни породи, и на тях им се полага между 13 и 30 дка пасища на кон. Около 500 хил. дка пасища трябваше да се раздадат за коне, които в момента са пуснати на свобода в планините. Сумата за подпомагане стига до 300 – 400 лв. на кон. Има хора с по 1000 –2000 коня. Разбирате за какво става въпрос. Всички земеделски стопани скочиха срещу агроекологичните плащания, които получават зърнопроизводителите за прословутите патки. Но какво се случва, когато дойдат в нивата ти две хиляди патици и опасат всичко – на другия ден отиваш и там няма нищо. Няма застраховка „Опасано от патица“, така че с тези компенсаторни плащания ние поемаме агроекологичен ангажимент да не ги гоним, да не ги нападаме и т.н. Изисква се и допълнително обучение на зърнопроизводителите, за да получат финансиране по това плащане.

– Но затова пък биопроизводителите ви нападат, че изчерпвате бюджета за агроекология и за тях не остават никакви средства.

– По принцип ние, зърнопроизводителите, сме виновни на всички и за всичко. Зърнопроизводителите през годините работиха здраво, изградиха ферми, за да стигнат до това ниво. Нека сравним едно стопанство от Германия и България, но без съответните субсидии. Идвали се немци и англичани да работят тук, но след две-три години си отиват. Не издържат с нашето субсидиране.

– Как искате да се промени субсидирането в бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС?

– НАЗ участва в срещата на браншовите камари от Вишеградската четворка в Словакия и излиза с резюме за позицията си за новата ОСП. Въпросът е на национално ниво да има разбирателство между браншовите организации и МЗХГ. Работа на министерството и държавата е да определят приоритети на базата на ясен анализ – какво се е случило през миналия период и има ли промени.

– Можете ли да изброите три проблема на българското земеделие?

  • Ако говорим за бранша – нямаме Закон за браншовите организации в сектор „Земеделие“.и това голям проблем. В миналия парламент имахме предложение, което остана да виси във въздуха. Затова като приоритет в работа си залагам на законодателни инициативи за приемане на Закона за браншовите организации. Много малко сме хората, които го искаме. Мнозина са си направили някаква организацийка и искат да бъдат виждани, снимани, да участват дори с лобистки интереси спрямо определени кръгове.

Друг проблем – започваме нова кампания по регистрация на земеделските земи, а има изменение на Европейския регламент. Информационната кампания на МЗХГ премина по области, но хората бяха доста объркани от експертите, които изнесоха кампанията. НАЗ изпраща всеки ден имейли до своите членове с обяснения за новостите по кампанията, с разяснения на основни моменти и позиции. Има промени и най-малката грешка, волна или неволна, води до санкции дори в бъдеще.

Друг проблем е дерогацията за неоникотиноидите. Преди пет години имаше частична забрана за неоникотиноидите от ЕС и всяка година страните в Общността имат право да направят дерогация на определени продукти, съобразно с потребностите. Трябва да напомним, че липсва алтернатива на процеса на борба с неприятелите по растенията. В България обикновено всичко става мъчно и бавно. Миналата година одобрението беше в края на април, като до последния момент се водеха остри спорове. Преди седмица имаше Съвет за одобрение, но отложиха работата му с още две седмици. НАЗ ще постави позицията си пред министъра на земеделието, защото проблемът в Северна България е много голям. Застрашени са абсолютно всички посеви от царевица и слънчоглед. Тук реално упреквам БАБХ за забавянето, защото процедурата започна от септември месец миналата година и по една или друга причина имаше забавяне, от което потърпевши сме само ние. Всички чакаха да излезе докладът на ЕСПА за вредата от неоникотиноидите върху пчелите. Както всяка година, докладът излезе, като на последната страница е записано, че рискът от третиране на семена от рапица с неоникотиноиди е класифициран като най-нисък. Парадоксът в България е, че имаме разрешение да пръскаме въздушно, а нямаме разрешение за ниския риск. Нашата позиция се разминава значително с тази на еколози, пчелари и зелени политици. В доклада пише, че неоникотиноидите имат вредно действие за пчелите, но вредна е и слънчевата радиация, замърсяването на природата и т.н. Трябва да се намери баланс между зърнопроизводители и пчелари. Не може да слагаме феромони в края на полето, за да бягали мъжките и да не търсели женските. Това става на опитно поле от 3 декара, но на 8 млн. дка в Северна България – не работи. Ние сме заложили всичко – семена, производство, кредити. Ако имаме алтернатива – няма проблем, но сега няма такава. Въздушните пръскания ще навредят повече отколкото тези на земята. За да има мир и спокойствие преди три години приехме Наредба 13 заедно с пчеларите. Приехме такива неща, с които реално заплашваме сигурността и здравето на нашите работници. Ние пръскаме само вечер, но според друга Наредба 11 на АПИ за движението на селскостопанска техника, нямаме право да се движим вечер. Коя наредба трябва да спазваме? Ние сме между чука и наковалнята. Искаме да работим, а се оказва, че грешим, защото някой не е доогледал нещо. Ще кажа още, че през миналата година нямаме нито една жалба от пчелари.

– Кои ще са трите приоритети в работата Ви на председател на НАЗ?

– Браншовите организации и приемането на закон, поглед към младите, с привличането им в организацията и не на последно място – вглеждане в проблемите на всеки наш член от регионалните структури. Смятам, че сме организация, която има изграден екип и колкото повече хора участват в работата, толкова по-добре.

Визитка

Костадин Костадинов е новият председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. На проведеното Общо отчетно-изборно събрание на 23 февруари 2018 г. в гр. Хисаря той пое поста от Светослав Русалов.

Костадин Костадинов е председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и през последните две години бе заместник-председател на НАЗ. Роден е през 1969 г. в Добрич и от 1993 г. се занимава със земеделие. Отглежда зърнени и маслодайни култури на площ от 11 000 дка в землището на с. Крушари.

На въпроса – кое е неговото хоби, отговаря: „Благодарен съм на премиера и на Министерския съвет, че на заседанието си от 7 февруари, взеха адекватно решение относно добива на газ в Добруджа“.

Костадин Костадинов е женен от повече от 20 години и има две деца.

Публикувана в Бизнес

НАЗ се включи в двудневни срещи, посветени на официалното съобщение на Европейската комисия относно следващата ОСП – „Бъдещето на прехраната и селскосто стопанство“.  Под домакинството на Словашката камара на земеделието и храните форумът събра земеделски камари и организации от региона Три морета.

Началото на събитието бе поставено с изказвания от страна на министъра на земеделието на Словакия Габриела Матечна, председателя на Словашката земеделска камара Милан Семанчик, ръководителя на Представителството на Европейската комисия в Словашката република Ладислав Мико и Джон Брайън от Европейския икономически и социален комитет.

Според земеделските структури от всички участващи държави свиването на бюджета на ОСП след 2020 г. е немислимо, предвид наблюдаваното изкривяване в конкурентоспособността на фермерите и неравностойната позиция на редица държави от Източна Европа. ОСП трябва да предложи еднакви условия за всички земеделски производители от ЕС, в това число: изравняване на директното подпомагане, балансиране на отпусканите държавни помощи, засилване на позициите на местното производство в търговските вериги и пр.

Ася Гочева коментира от името на НАЗ комюникето на Комисията, като засягащо редица чувствителни за земеделците теми.Според НАЗ национално съфинансиране на директните плащания е абсолютно неприемливо, тъй като би подкопало конкурентоспособността на фермерите в рамките на ЕС и особено на тези в България.  Като отговорно и разумно следва да се разглежда предложението на комисар Йотингер за попълването на бюджета след Брекзит чрез повишаване на приноса на държавите членки. Недостатъчната информация по отношение на националните стратегически планове за ОСП също поражда притеснения относно конкурентоспособността на земеделските стопани на единния европейски пазар. Подходът към околната среда следва да бъде преосмислен, така че да не води до понижаване на производството, доходите и устойчивото развитие на стопанствата в ЕС. Приведен бе и конкретен пример – в условията на недостиг на протеинови култури в ЕС, Комисията налага извънредни изисквания, оказващи негативно въздействие върху това производство. НАЗ изрази загрижеността си относно влошаването на конкурентните позиции на произведената в ЕС земеделска продукция. На единния пазар се откроява дисбаланс, вследствие на вноса на произведена в трети страни продукция, подкрепяна в често случи от търговски сделки за безмитни квоти и радваща се на множество конкурентни предимства – ниски производствени стандарти, достъп до нови биотехнологии и до определени ПРЗ, и др.

Конференцията завърши с подписването на официално общо изявление на земеделските камари и организации от Словакия, Чехия, Полша, Унгария, Литва, Румъния и България. Документът потвърждава и разширява препоръките от Декларацията от Братислава от  2017 г. относно бъдещата ОСП: директното подпомагане трябва да бъде насочвано към активните фермери; националното съфинансиране не е алтернатива за замяна на общия бюджетен ресурс; прилагането на тавани на директните плащания следва да бъде доброволен избор; гаранции, че изплащането на директното подпомагане  няма да бъде застрашено от процедурата на одобрение на националните стратегически планове; благоприятните за околната среда мерки следва да бъдат по-гъвкави и по-облекчени за прилагане.

С положения подпис като представител на НАЗ Светослав Русалов приветства постигнатия консенсус и взаимен компромис при изработването на документа: Общото изявление на нашите земеделски организации ни позволява да акцентираме върху проблемните моменти в комюникето на Комисията, да призовем институциите да се съобразят с гласа на фермерите от т.нар. нови държави членки при формирането на  бъдещата ОСП след 2020 г.

Публикувана в Новини на часа

Националната асоциация на зърнопроизводителите взе участие в първата среща за "Устойчиво бъдеще на земеделието в ЕС" на земеделските камари на държавите от Региона "Три морета" (страните членки от Централна и Източна Европа). По време на престижния форум Aсоциацията беше представена от председателя на УС Светослав Русалов и и.д. изпълнителен директор Ася Гочева. В срещата, организирана от Полския Национален Съвет на Земеделските Камари, участваха ръководителите на земеделските камари и фермерски съюзи от общо 12 държави - Австрия, България, Хърватска, Чехия, Словакия, Словения, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Румъния.

Позицията на НАЗ

Конференцията във Варшава беше открита от заместник-министъра на земеделието на Полша Ева Лех и председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент Чеслав Секиерски. След изказването на представителя на ЕК г-н Мигас, по повод  Съобщението за бъдещето на прехраната и селското стопанство в ЕС, фермерските организации също коментираха неговите насоки. В своето обръщение НАЗ обърна внимание, че Съобщението съдържа много неясноти относно новия модел на предоставяне на подпомагането и лансирането на принципа на субсидиарност при определянето и прилагането на бъдещите национални стратегически планове за ОСП от страна на държавите членки. СпоредАсоциацията създаването на 28 различни национални плана за ОСП може да доведе до ренационализация на тази общоевропейска политика.

За стабилно и конкурентоспособно европейско земеделие

НАЗ подчерта още, че намаляването на разликите в подпомагането между държавите членки и изравняването на директните плащания между европейските фермери е ключово за бъдещето на ОСП и нейната стабилност. Това, както и възможността определянето на тавана на плащанията по Първи стълб да бъде решение на страните членки, залегна и в подписаната на 18 октомври тази година Братиславска декларация. НАЗ, както и всички останали участници в конференцията във Варшава, бяха единодушни, че евентуалното въвеждане на национално съфинансиране на директните плащания може да доведе до изкривяване на конкурентоспособността на сектора на ниво ЕС. Предлаганата нова зелена архитектура от друга страна, според която ще е възможно миксиране на мерките от Първи и Втори стълб, като същевременно се спазват базовите изисквания (практики за опазването на околната среда и климата) като условие за получаване на директните плащания, могат да доведат до задълбочаване на административната тежест за земеделските стопани.

Устойчиви агро-практики в помощ на околната среда

Всички делегации се съгласиха, че оттук нататък предстои много работа - както за националните администрации, така и за фермерските организации. Във втората част на форума, която бе посветена на устойчивостта на земеделието в ЕС, участие взе и Генералният секретар на COPA-COGECA Пека Песонен. В края на срещата представителите на фермерските организации подписаха обща декларация, с която се ангажират да промотират устойчиви земеделски практики, за да минимизират вредното въздействие на земеделието върху околната среда.

*Инициативата „Три морета”, също позната като инициативата BABS (от английски: Балтийско, Адриатическо и Черно море), е форум на държавите членки на ЕС от Централна и Източна Европа, която цели да създаде диалог между север и юг по редица въпроси, касаещи държавите членки. Дванайсетте държави, повечето от които от бившия Източен блок, се срещат на високо ниво за първи път в Дубровник през 2016 г. Инициативата „Три морета” е съставена от 12 държави по оста между Балтийско море на север до Адриатическо и Черно море на юг: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите изпрати до министъра на земеделието предложения за промени в правилника за прилагането на чл.37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Очаква се адекватен отговор от страна на управляващите

Лили Мирчева

Националната асоциация на зърнопроизводителите изпрати до министъра на земеделието ценни съвети за промяна на наредби и нормативни актове за доброволните споразумения, както и за допълване на текстове в проекта на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Както уточняват от НАЗ, целта на предложенията е да облекчат и дисциплинират не само собствениците и арендаторите, но и администрацията, отговорна за прилагането на чл.37 в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Първата част от препоръките на браншовата организация са за усъвършенстване на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). В тях се настоява в проекторешението на правителството да се въведат няколко промени.

Едната от тях е в чл. 72, ал. 5 от ППЗСПЗЗ да бъдат направени изменения, които да уредят ясно

кои са допустимите промени в предварителните регистри

след срока за подаване на декларации по чл.69 и заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ. Да се предвиди, че промени се допускат само в случаи на корекции на технически грешки. Съответно, в Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ да се въведе легална дефиниция на понятието „корекция на техническа грешка“. Например, че това е отстраняване на допусната техническа грешка при изписване на идентификационни данни (имена, ЕГН, Булстат), номер на имот, НТП и/или неотбелязан имот в деклариран договор.

Друго предложение на НАЗ е Комисията, ръководеща сключването на споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ, да предоставя заедно с окончателния регистър предварително изготвен проект на служебно разпределение. При изготвянето на такъв вид „предварително служебно разпределение” да се унифицира

прилагането на един единствен критерий за цялата страна

По този начин ползвателите ще бъдат наясно с разпределението на имотите, в случай че между тях не бъде постигнато доброволно споразумение за създаване на масиви в установения срок.

Следващо предложение е

да не се допуска регистриране на нови договори

за ползване на имоти, след крайния срок за подаване на декларации по чл. 69 и заявления по чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Практиката на зърнопроизводителите от предходните години показва, че в общинските служби по земеделие се регистрират договори за наем на земеделски земи и след сроковете по чл. 69, ал. 3 и чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, което затруднява и забавя процеса по сключване на споразуменията по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Така ще се наложи стриктно спазване и контрол на сроковете за регистрация, чието съблюдаване може да бъде обвързано и с административни наказания при нарушения от страна на служителите на общинските служби по земеделие, коментират от НАЗ.

Друг съвет, роден от практиката на зърнопроизводителите, е ползвател, отглеждащ едногодишни култури

да няма възможност да заявява едновременно в едно и също землище

една част от имотите в реални граници, а друга – за участие в доброволно споразумение. По този начин ще се предотврати спекулирането с правно основание, при което даден ползвател заявява част от имотите си в определени масиви за ползване в реални граници (често намиращи се в средата на даден физически блок), а останалите – за участие в доброволно споразумение. Често след това, при процедурата по сключване на доброволни споразумения, заявените в реални граници земеделски терени се използват за изнудване на останалите ползватели в землището и се нарушава принципът на справедливост при създаването на масивите.

Следващо предложение е ползватели, заявили участие в процедурата по създаване на масиви за ползване

да нямат право да оттеглят имотите си след 31 юли

Според браншовата организация натрупаният досега опит от процедурата по създаване на масиви за ползване, налага необходимост от допълнително урегулиране на участието. Оттеглянето на имоти при заявено участие, след като е стартирана процедурата, поражда редица допълнителни затруднения и възпрепятства сключването на доброволно споразумение. Усложненията са свързани със стартирането на нова процедура отначало, изготвянето на нов проект на разпределение и постигане на ново съгласие между ползвателите, като могат да доведат и до невъзможност за сключване, поради непокриване на условието за обхващане на поне две трети площ. Оттеглянето на участие освен това често пъти е свързано с „извиване на ръце“ и упражняване на натиск върху останалите ползватели. Въвеждането на по-стриктен ред и невъзможност за отказ от заявено участие в процедурата по сключване на доброволно споразумение, безспорно ще улесни и подпомогне процедурата за създаване на масиви, а и ще спомогне за облекчаване работата на Комисията, Общинските служби по земеделие и участващите ползватели.

Още едно предложение е да се предвиди ред за осъвременяване на начина на трайно ползване на имотите в КВС по служебен път, след уведомяване на собствениците. Целта е да се създаде процедура, посредством която да се преодолее бездействието на собствениците на земеделска земя, за своевременно отразяване на настъпила промяна в начина на трайно ползване на земята – напр. унищожаване на трайни насаждения след изтичане на амортизационния срок и др. Тази промяна може да бъде посредством изменения в ППЗСПЗЗ или в НАРЕДБА № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, уточняват от браншовата организация. Зърнопроизводителите предлагат

да се предвиди 20-дневен срок за отразяване в КВС на промяната

относно начина на трайно ползване на земята от страна на собствениците и задействане на административна процедура, ако такава промяна не бъде предприета от тяхна страна. В този случай, процедурата за отразяване на промяната може да стартира по искане на ползвателя на земята, за негова сметка, като се уведомява собственика на земята за това.

От браншовата организация настояват предложенията, отправени до министъра на земеделието, да бъдат внесени за разглеждане в Министерския съвет.

Втора група предложения се отнасят към проектозакона за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), който вече се обсъжда от депутатите в парламентарните комисии. Там реалните фермери настояват сумата за ползването на земеделски имоти, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците или

„белите петна“ да се заплащат след приключване на стопанската година

Намираме за уместно, каквато е практиката и в частните взаимоотношения, задълженията за ползване на имоти да се заплащат след края на стопанската година, т.е. след реалното ползване на фактора за производство и след като са налице резултатите от земеделската дейност. Авансовото заплащане в началото на стопанската година представлява допълнителна финансова тежест за земеделските стопани, в момент когато се извършват основните разходи по залагане на новата реколта. Смятаме, че изменението няма да доведе до по-ниска събираемост, тъй като некоректните ползватели ще се превърнат в длъжници, обясняват от НАЗ.

Следващото предложение също е мярка за осигуряване на събираемостта в държавната хазна. Зърнопроизводителите настояват да се измени Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за

създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани

така че лице, което има неизплатени задължения за ползване на имоти от държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд, за полски пътища и за „бели петна”, да не може да се регистрира и пререгистрира като земеделски производител, съответно това лице да не бъде допустимо за подпомагане по схемите за директни плащания. Предложението ни е мотивирано от необходимостта за прекратяване на порочната практика да се дава възможност под определен предлог (например, обещание за погасяване на задължения в бъдещ период) на некоректните ползватели да участват в процедурата за създаване на масиви по чл.37в от ЗСПЗЗ, както и да получават подпомагане по схемите за директни плащания. Чрез нормативното изменение ще се пресече възможността некоректните лица с неизплатени задължения да участват в следваща процедура по сключване на споразумение под нова юридическа форма, каквито примери съществуват. В крайна сметка промяната ще окаже и ефект върху повишаването на постъпленията от ползването на тези имоти, коментират от ръководството на НАЗ.

По този повод зърнопроизводителите имат и съвсем конкретни предложения. Едното е в чл. 3 да се създаде нова ал. 7: “(7) Земеделски стопанин, който има неизпълнени задължения за ползване на имоти от държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд, за полски пътища и по чл. 37в, ал. 7 и ал. 10 от ЗСПЗЗ,

не може да бъде вписан в Регистъра на земеделските стопани.”

От НАЗ искат законопроектът да се допълни така: В чл. 5 да се създаде нова ал. 6: “(6)

Не се заверява регистрационната карта на земеделски стопанин, който има неизпълнени задължения

за ползване на имоти от държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд, за полски пътища и по чл. 37в, ал. 7 и ал. 10 от ЗСПЗЗ. В тези случаи земеделският стопанин губи правата си по чл. 6”.

Браншовата организация иска още да се измени Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, така, че да бъде решен проблемът с признаването на

правното основание за ползване на земеделските земи, в случаи на неприключили делби

Непризнаването на правно основание за ползване на имоти с незавършени делби (намиращи се в процедура на проектоделба), според нас, следва да се преодолее чрез софтуерно свързване на програмата „Ферма - ползване на земеделските земи“ със системата ИСАК. Договорът за ползване да се въвежда в системата с номера на имота, преди стартирането на проектоделбата, и към съответната дата на заявяване за регистрация на правното основание, обясняват от НАЗ.

Всички тези разумни предложения за усъвършенстване на нормативната уредба, по чл.37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), родени от опита на реалните фермери , са изпратени до министъра на земеделието още на 23 юни 2017 г. Очаква се адекватен отговор от страна на управляващите.

Публикувана в Бизнес

На 21 ноември Управителният съвет на НАЗ проведе извънредно заседание в гр. Генерал Тошево. Спешното свикване на Асоциацията бе предизвикано от реализирането на инвестиционни проекти за добив на газ в област Добрич – „Разработка и усвояване на находище „Спасово“ в блок „Добрич“: Рогозина, Чернооково, Калина и Рогозина изток“ с инвеститор „Русгеоком БГ“ ЕАД и относно продължаване на проучванията на компанията „Парк Плейс Енерджи“ за находища на нефт и газ в блок „1-11 Вранино“ (заемащ площ от 397 кв. км., разположен на територията на 28 населени места в четири общини-Каварна, Балчик, Шабла, Генерал Тошево).

УС на НАЗ, както и присъстващите членове на „Асоциация на българските зърнопроизводители 2006“ и на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, бяха информирани за реалните рискове и последици от добива на газ в региона. Изяснено бе, че извличането на газ на дълбочина под 1 км е атрактивно само, ако се извършва по неконвенционален метод, тъй като добивът по традиционна технология не би бил икономически оправдан в случая. Специалисти от научните среди също потвърдиха факта, че на дълбочина над 2000 м в района, се намират скали – шисти, от които се добива шистов газ. Основателно притеснение буди и липсващото описание на технологията на добив в инвестиционното предложение на „Русгеоком БГ“ ЕАД.

С оглед задълбочаването на проблема, УС на НАЗ разпореди провеждане на спешна мащабна информационна кампания сред населението (включително собствениците и ползвателите на земеделски земи) на районите, обхванати от проектите за добив на газ, както и сред членовете на регионалните сдружения на НАЗ. Подкрепени бяха и предложения за иницииране на среща с министър-председателя Бойко Борисов и преминаване към ефективни действия, в защита на опазването на живота и здравето на жителите. Решението за предприемане на мерки ще бъде гласувано на следващото заседание на УС в края на месеца, съобщиха от асоциацията.

Публикувана в Бизнес

Надявам се държавата да помогне за напояването на обработваемите земи, защото там е бъдещето, коментира Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

  • Г-н Христов, има ли още неприбрана в складовете на зърнопроизводителите продукция?

  • Мога да кажа каква е ситуацията на полето сега. По складовете е по-трудно, защото различните колеги продават по различно време и според техните възможности. Пшеницата е отдавна прибрана по хамбарите, слънчогледът също е прибран. Все още има да се прибира царевица, независимо че времето малко се влоши. Това не е толкова притеснително, тъй като през годините сме били свидетели, че царевицата може да се прибира през декември-януари месец. За нея е необходимо сухо време, дори да не е топло. Много от колегите, които се занимават с това производство, са инвестирали в сушилни. Те знаят, че лошите метеорологични условия затрудняват прибирането, което е свързано с влажността на продукцията. В момента има колеги, които са продали всичко, има и такива, които още имат някаква продукция.

  • Каква е оценката Ви за току-що приключилата стопанска година?

  • От страна на земеделското министерство и на други служби, и организации вече беше коментирано, че по отношение на пшеницата тя беше една от най-добрите за България. По отношение на слънчогледа бих казал, че беше напълно нормална година. Има райони като в Пловдив и Пазарджик, където засушаването беше много голямо и добивите са катастрофални. Говоря като общо производство, защото имам известно изкривяване като председател на асоциацията да наблюдавам процеса в национален мащаб, но действително имаше сериозно засегнати райони и там добивите са далеч под средните за региона. Изнесената информация сочи, че производството на слънчоглед е приблизително 1,8 млн. тона. В общи линии през последните години се движим между 1,6 млн., 1,7 млн. до 1,8 млн. тона. Има известни промени в зависимост колко площи са засети. По отношение на царевицата също има райони с ниски добиви и дори там засушаването засегна повече царевицата, отколкото слънчогледа. Хубавото е, че доста от колегите се насочват към поливно земеделие. Надявам се, че и държавата в лицето на Министерството на земеделието, ще обърне повече внимания на поливното земеделие, защото бъдещето е там. Сега се опитваме с различни сортове да компенсираме засушаването, но това е до определен момент. В България навлязоха френски сортове пшеница, които повишиха добивите, но те ще останат на това ниво. Според мен, който се насочи към поливното земеделие, той ще бъде по-конкурентният и по-рентабилният на пазара.

  • Как гледате на тенденция много зърнопроизводители да се насочват към отглеждане на етерично-маслени култури?

  • Това е чисто изкривяване. Това е свързано според мен с недобре обмисления начин за усвояване на средства по Втори стълб, т.е. от Програмата за развитие на селските райони. Приеха се наредби, които налагат точкуване на проектите, където за етерично-маслените култури ще се дават повече точки. За мен е много голяма глупост - веднъж да приоритизираш даден сектор като точки и втори път да го подкрепяш като даваш допълнително средства за създаването му. Това на практика направиха със сектора на етерично-маслените култури. Казвал съм го неведнъж на министрите на земеделието.

  • Ще се спука ли балонът на етерично-маслените култури и кога може да се случи това?

  • Балонът няма да се спука и ще ви кажа защо. За малките земеделски производители в определени райони на България това е традиционно производство. Но е твърде вероятно с увеличаването на площите на етерично -маслени култури, които влизат в плододаване на втора и трета година, този ефект да го видим догодина и по-догодина, когато производството се увеличи в пъти. Вероятно и цената ще падне също в пъти. Тогава малките производители не ги виждам. А големите производители, вероятно при един срив на цената за година-две, ще удържат, защото се занимават и с друг вид дейност, а не само с етерично-маслени култури. Примерно – зърнопроизводство, овощарство, лозарство и т.н., Но за малките семейни ферми, за които това е традиционно земеделие и поминък, защото хранят семействата си с него, ще е много трудно. Ще дам реален пример с района на Карлово и отглеждането на българската роза. Малко на запад от Чирпан, до Нова Загора, Гурково, Мъглиж, Казанлък – това е традиционен район за етерично-маслени култури като лавандула, маточина и др. Както знаем, от тази година площите в България, засети с лавандула са увеличени със 70 процента.

  • Имате предвид Добруджа ли, която вече изглежда и отдалеч в лилаво?

  • Не говоря за Добруджа, където един зърнопроизводител, който отглежда 20 хил. дка със зърнени култури, може да кандидатства по проект с 4 хил. дка, от които 2000 дка са засети с лавандула. (За мен това е изкуствено направено, а наредбата не го забранява). Такъв проект получава още 15-20-30 точки и така приоритизиран, минава напред в класацията. Тези които са се „прекръстили“, съответно техните проекти ще минат, но според мен, това е изкуствено създадено и не води до нищо добро. Рано или късно балонът ще се спука, но ще е най-болезнено за тези, които са по-малки и по-уязвими. Като цяло през последните години Общата селскостопанска политика (ОСП) приоритизира точно това – диференциация на секторите, повече средства към по-малките, защото се наблюдава една огромна глобализация на сектор земеделие. Разбира се, това е процес, който трудно може да бъде удържан, дори и с тези непазарни мерки на подпомагане. За мен това е неправилно, но за съжаление ОСП го позволява. Когато се намесваш в пазара, трябва да го правиш постоянно. Ако е само за този програмен период, тогава и ефектът ще е само в този срок, но не повече. Ако през следващия програмен период се окаже нещо друго, съответно означава, че тези хора си ги забравил, т.е. налял си едни милиарди, държал си ги известно време да дишат, сложил си ги на изкуствено дишане и след това махаш маската с думите: „Оправяй се сам“.

  • Интервю на Лили Мирчева
Публикувана в Бизнес
Националната асоциация на зърнопроизводителите публикува опровержение на публикация на сайта на Министерството на енергетиката. Според нея по време на проведена среща на 20 октомври 2017 г., на която са присъствали представители на министерството на енергетиката, НАЗ, „Русгеоком БГ“ ЕАД и Министерството на околната среда и водите, е постигнато „съгласие регулярните срещи между тях („Русгеоком БГ“ АД и зърнопроизводителите – бел. ред.) да продължат, за да се разсее всякакво съмнение, че околната среда може да бъде замърсена от евентуален бъдещ добив на газ“.
НАЗ и „Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006“ (Генерал Тошево) категорично заявяват в свое съобщение, че обществеността е въведена в заблуждение чрез изопачена интерпретация на резултатите от проведените разговори. НАЗ и „Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006“ (Генерал Тошево) потвърждават, че ще продължат участието си в обществените обсъждания и че съгласие за продължаване на срещите с цел „да се разсее всякакво съмнение, че околната среда може да бъде замърсена от евентуален бъдещ добив на газ“ не е постигнато и не е било повод за проведената среща.„Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006“, както и НАЗ, винаги са поддържали своята позиция за прекратяване на инвестиционните намерения на „Русгеоком БГ“ ЕАД за добив на газ на територията на Община Генерал Тошево. Тази позиция е изразена 
по време на срещата на 20 октомври 2017 г. , както и на всички проведени досега обществени дискусии, подчертават от браншовите организации на зърнопроизводителите.
Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта