Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 6.8% за година. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2018 г. всравнение със същия период на 2017 г. Увеличението в индустрията е с 9.3%, в услугите - с 4.5%, и в строителството - със 7.8%.

По икономически дейности през първото тримесечие на 2018 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Добивнапромишленост“ - с 12.2%, „Преработващапромишленост“ - с 10.4%, и „Образование“ - с 10.3%.Намалениенаобщите разходи за труд е регистрирано в икономическите сектори „Операцииснедвижимиимоти“ - с 4.2%, и „Търговия; ремонтнаавтомобилиимотоциклети“ - с 0.4%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо първото тримесечие на 2017 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 6.3%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 9.0%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 13.7% за „Добивнапромишленост“ до (-5.3%) за „Операцииснедвижимиимоти“.

Публикувана в Новини на часа

През периода януари - март 2018 г. износът на България за ЕС се увеличава с 13.1% спрямо същия период на 2017 г. и е в размерна 8 960.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.6% от износа за държавите - членки на ЕС .

През март 2018 г. износът за ЕС нараства със 7.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 181.7 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - март2018 г.в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (42.9%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“(25.7%). Спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (26.7%).Вносът на България от ЕС през периода януари - март 2018 г. се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 9 803.5 млн. лв. по цени CIF (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През март 2018 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 9.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 657.9 млн. лева. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - март 2018 г.в сравнение със същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (36.4%), а най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (10.3%).

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - март 2018 г. е отрицателно и е на стойност 842.8 млн. лева (табл. 1 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 242.6 млн. лева.

 

Публикувана в Бизнес

Изкупните цени от Националния статистически институт /НСИ/ за домати за първото тримесечие на 2018 г. разкриват големите разлики между тях и цените на едро. Първите са на нива от 0,92 лв/кг, което е едва 50% от цената на едро. По текущи прогнози на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), общото производство на домати през 2018 г. ще достигне 158 хил.т. Това ще бъде приблизително същото произведено количество като през 2017 г. Делът на полските домати ще остане водещо с 96 хил.т, докато оранжерийното направление ще се увеличи до 62 хил.т. 

Производството на краставици през 2018 г. се очаква да се колебае в рамките на около 67 хил.т. Отбелязаният през 2017 г. ръст в количествата от открити площи ще остане и те ще нараснат до 16 хил.т. 
Предварителните предвиждания на САРА при пипера са за производство от 62 хил.т. Пиперът е сред 3 култури с най-големи колебания на производството защото най-голяма част от това производство се прави на открито. 
Крайните цени на краставиците в края на пролетта са с около 20% по-високи отколкото те са били през миналата година. Това се обяснява с по- слабия внос и по-ниското предлагане. Цените на дребно през лятото ще продължат да падат, но едва ли ще слязат под 1,6 лв/кг. 
 Световното производство на домати през 2017 г. вероятно ще възлезе на 175 млн.т, което ще бъде с 1% отколкото през 2017 г. Китай с 39%, Индия с 13% и Турция с 9% е водещата тройка в това производство, по данни на www.tridge.com. Световното производство на краставици през 2017 г. възлезе на около 82 млн.т., което е 2% повече отколкото през 2016 г. За последните 5 години се отчита почти 19% ръст на световното предлагане, като безспорен лидер е Китай с 83%, а много след тях са Иран с 2%. Производството на сладък пипер в света достига около 34 млн.т. през 2017 г. Производството расте с 3% годишно в последните години. Най-голям производител е Китай с 51%, Мексико – 8% и Турция – 7%. 
 Рабобанк очаква стабилен ръст в търсенето на пипер (зелен и червен), както и на запазване силното търсене на краставици, докато при доматите се предвижда задържане в следващите години. Те виждат голям шанс в тези тенденции за оранжерийното производство, което най-добре може да отговори на тях.  Службата за икономически изследвания (ERS) към Американския департамент по земеделие отчита, че публични разходи за изследвания и развитие в земеделие в най-силните икономики на света намаляват в последните 3-4 години, което може да се отрази негативно, както върху производителността, така и върху разходите на фермерите. 
 Анализът за влиянието на цените върху изборът и решенията за това какви зеленчуци да се отглеждат от фермерите води до промени в площите до около 10%. Специализацията, а не цените е водещ фактор при избора на фермерите за зеленчукопроизводството, както заради натрупания опит и изградената инфраструктура, но и заради създадените търговски контакти.  Високите цени на краставиците през май, 2018 г. бяха масово явление в съседните страни. В края на месеца, цените на дребно в Турция са около 0,7-0,8 евро/кг, което е почти двойно, което обикновено се плаща по това време на годината.  Цената на едро на доматите в Източна Европа в края на м. май е около 0,5 евро/кг. Изкупната цена на домати през м. май, 2018 г. в Турция е 0,3 US$/кг. В основни европейски страни износителки – Испания и Италия, изкупните цени се движат в рамките между 0,4-0,6 евро/кг. Характерното при цените на доматите, но и на другите зеленчуци е не само сезонността, но и голямата динамика само за дни. 
В края на май, 2018 г. цените на едро на зелен пипер от Испания вече достигат – 1,6 евро/кг. В Турция предлагането продължава да бъде на цени около 0,38 US$/кг. Цената на вносния пипер от ЕС, който ще се предлага през юни тази година няма да падне под 1,1-1,2 евро/кг за страни, сред които и България.
Публикувана в Бизнес

Индексът на цените на производител в селското стопанство за първото тримесечие на 2018 г. намалява със 7.4% спрямо същото тримесечие на 2017 година, съобщава Националният статистически ниститут (НСИ). Индексът на цените на продукцията от растениевъдството намалява с 11.2%, а на продукцията от животновъдството - с 1.2%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 1.5%, като намалението в растениевъдството е с 3.1%, а в животновъдството е отчетено увеличение с 1.2%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава намаление в цените на: зърнените култури - със 7.0%, техническите култури - с 15.6%, пресните зеленчуци - с 13.7%, и картофите - със 17.3%. По-високи са цените на фуражните култури - с 37.8% и на пресните плодове - с 31.9%. Намаление е отчетено в цените на: меката пшеница - със 7.5%, царевицата за зърно - с 8.9%, слънчогледа - с 18.6%, зрелия фасул - с 13.7%, оранжерийните домати - с 27.7%, оранжерийните краставици - с 4.8%, морковите - с 22.7%, и зрелия кромид лук - с 35.5%. Повишават се цените на: твърдата пшеница - с 28.8%, неолющения ориз - с 9.2%, рапицата - с 5.5%, царевицата за силаж - с 13.6%, ябълките - с 38.5%, и орехите с черупки - с 20.2%.

Спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава намаление в цените на живите животни - със 7.9%, и увеличение на цените на животинските продукти - с 3.0%. При живите животни намаление е отчетено в цените на: едрия рогат добитък - с 1.5%, свинете - със 7.0%, и домашните птици - с 11.5%. Увеличение отбелязват цените на овцете - с 0.9%. При животинските продукти най-голямо е увеличението в цените на кравето мляко - с 4.9%, и на кокошите яйца за консумация - с 8.0%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отбелязано в цените на: фуражните култури - със 7.4%, пресните зеленчуци - с 11.6%, и пресните плодове - с 33.2%. Спрямо 2017 г. цените на зърнените култури намаляват с 1.0%, на техническите - с 5.6%, на картофите - с 19.3%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 6.4%, а на животинските продукти се увеличават c 5.9%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отчетено в цените на: твърдата пшеница - с 12.9%, оранжерийните домати - с 12.7%, оранжерийните краставици - със 79.2%, и ябълките - с 41.1%. По-ниски са цените на: слънчогледа - с 8.9%, зрелия фасул - с 27.1%, морковите - със 17.8%, и зрелия кромид лук - с 34.2%.

В животновъдството през първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. намаление се наблюдава в цената на: едрия рогат добитък - с 8.4%, свинете - с 5.2%, козите - с 4.5%, и домашните птици - с 8.8%. По-високи са единствено цените на овцете - с 1.6%. При животинските продукти увеличение отбелязват цените на: кравето мляко - с 4.9%, овчето мляко - с 4.0%, и кокошите яйца за консумация - с 16.7%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2018 г. е по-висок с 0.6% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо 2017 година, отчита още статистиката.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на 2017 г. по-високи са цените на електроенергията и горивата и на продуктите за растителна защита - с 1.8%, и на ветеринарномедицинските продукти - с 0.3%. По-ниски са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.1%, минералните торове - с 1.2%, и фуражите - с 1.7%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 2.4%, а на продуктите за растителна защита - с 1.4%. Намаляват цените на посевния и посадъчния материал - с 0.8%, и на фуражите - с 1.0%.

Цената на производител в селското стопанство е цената, която земеделското стопанство получава за продадените от него селскостопански продукти/живи животни, уточняват от НСИ. Тя се отчита на първия пазарен етап от движението на стоките - „цена от производителя за пазара“. Цената на производител не включва получените от стопанството субсидии върху селскостопанските продукти/животни, транспортните разходи и данъците. ДДС също се изключва при формирането на цената.

Изследването за цените на стоките и услугите за текущо потребление, използвани в селското стопанство (Input I), се осъществява чрез провеждането на пет наблюдения, в рамките на които се наблюдават цените на:

  • минералните торове;

  • фуражите;

  • продуктите за растителна защита;

  • ветеринарномедицинските продукти;

  • посевния и посадъчния материал.

Наблюдаваната цена е цената, която купувачът действително е платил за средствата за закупуването на стоките и услугите за текущо потребление. Тя включва данъците и таксите и изключва субсидиите (ако има такива) и приспадаемия ДДС.

Публикувана в Новини на часа

През 2017 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 872 лв., което е с 14.6% повече в сравнение с 2016 година. Спрямо предходната година през 2017 г. увеличение е отчетено в цената на нивите - с 13.0%. Цената на постоянно затревените площи намалява с 3.4%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).

Средни цени на сделките със земеделска земя по категории за използване на земята през периода 2010 - 2017 година

Лв./дка
Категории на земята 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017  
Земеделска земя - общо 279 398 547 594 684 732 761 872  
в това число:                  
Ниви 279 413 556 621 708 761 770 870  
Овощни насаждения 242 284 412 433 440 480 534 .  
Лозя 206 248 262 319 451 339 370 .  
Постоянно затревени площи 189 207 217 198 246 227 271 262  
                   

„ . “ - липсват данни.

През 2017 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 1 401 лв. на декар. Най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е отчетено в Югозападния район - с 83.4%. През 2017 г. намаление се наблюдава в цената на един декар земеделска земя в Северния централен район - с 13.0%.

Средни цени на сделките със земеделска земя по статистически райони

през периода 2010 - 2017 година

Лв./дка

Статистически райони 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
Общо за страната 279 398 547 594 684 732 761 872
Северозападен 249 420 493 598 682 708 735 910
Северен централен 295 447 623 708 807 820 895 779
Североизточен 365 555 860 827 957 1040 1157 1401
Югоизточен 230 271 346 480 509 636 707 796
Югозападен 302 237 463 301 403 415 221 406
Южен централен 230 292 364 357 474 442 412 538

Цена на рентата на земеделска земя в Република България през 2017 година

През 2017 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 46 лв., което е с 4.5% повече спрямо 2016 година. Спрямо предходната година увеличението на рентата за нивите е с 6.8%, а на постоянно затревените площи - с 6.7%.

Средни цени на рентата на земеделска земя по категории за използване на земята през периода 2010 - 2017 година

Лв./дка
Категории на земята 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
Земеделска земя - общо 23 30 34 38 41 42 44 46
в това число:                
Ниви 24 30 36 39 43 44 44 47
Овощни насаждения 16 20 29 30 35 32 41 .
Лозя 13 26 21 34 24 36 31 .
Постоянно затревени площи 12 13 18 16 17 18 15 16
                 

„ . “ - липсват данни.

През 2017 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район - 67 лева. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони.

Средни цени на рентата на земеделска земя по статистически райони

през периода 2010 - 2017 година

Лв./дка  
Статистически райони 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
Общо за страната 23 30 34 38 41 42 44 46
Северозападен 19 22 29 34 38 40 42 44
Северен централен 25 33 41 46 50 52 53 57
Североизточен 40 50 53 58 61 63 64 67
Югоизточен 15 22 28 29 31 31 32 34
Югозападен 13 15 15 16 18 20 22 27
Южен централен 13 20 22 24 26 27 26 31
 
Публикувана в Новини на часа

Успяваме да спестим едва 369 лв. на година, и то ако нямаме непредвидими разходи. Това показват изчисления на „Монитор“ на база данни на Националния статистически институт (НСИ). Оказва се, че през 2017 г. средният годишен доход на лице от домакинството е бил 5585 лв., а в същото време харчовете са били в размер на 5217 лв. Така, като теглим чертата, ни остават само 370 лв., които да заделим за черни дни.

Според данните парите, които сме получили през 2017 г., са се увеличили с малко над 8% спрямо година по-рано. За последните 10 години – от 2008 г. до 2017 г., пък доходите ни са се увеличили с 1,6 пъти. Традиционно

най-много пари идват от заплата като средно сме получили по 3038 лв. Доходите от пенсии са били 1479 лв., а от самостоятелна заетост – 377 лв. Средно по 187 лв. са ни давали и като помощи – обезщетения за безработни, майчински и т.н.

За година харчовете ни се увеличават с 10 на сто, а за десетилетие – отново с 1,6 пъти.Най-много средства пръскаме за храна и безалкохолни напитки – цели 1573 лв. Оказва се обаче, че за 10 години разходите по това перо са скочили с една трета.

Най-голям ръст пък има при парите, които даваме за вода, ток, горива и обзавеждане на дома, като сумата се увеличава със 75%. Така, ако през 2008 г. сме харчили 250 лв. за сметки, то сега от сметката ни излизат 987 лв. Двойно повече пари даваме и за транспорт.

Съшевременно данни на Българска народна банка сочат, че към края на февруари 2018 г. депозитите на домакинствата достигат рекордните 49.69 млрд. лв., или само на 306.59 млн. лв. от историческите 50 млрд. лв. В последните 12 месеца повишението е от 2.333 млрд. лв., или средно по 194.4 млн. лв. на месец. Справка на Profit.bg показва, че това се дължи на повишението на левовите спестявания, увеличили се с 2.403 млрд. лв. за периода, докато при евровите депозити се отчита ръст от 761 хил. лв. 

Публикувана в Бизнес

Статистиката показва, че към 31 декември 2017 година населените места в България, в които няма население, са 162 на брой. 
Най-голям брой на обезлюдените села у нас има в област Габрово - 61 на брой. На второ място в тази класация е област Велико Търново, където обезлюдените села са 58 на брой. 41 населени места без население има в област Кърджали.

В 22.3% от населените места в България живеят от 1 до 49 души. Тези населени места в страната са 1 172 на брой. Това сочат данните на Националният статистически институт (НСИ) относно населението и демографските процеси в България през 2017 година, в частност - териториалното разпределение на населението.
В България има общо 5 256 населени места. 257 от тях са градове, а 4 999 - села.
Към края на 2017 година в градовете в България живеят общо 5 181 755 души. Това прави 73.5% от цялото население на страната.
Респективно в селата у нас живеят 1 868 279 души, което прави 26.5% от населението на България.
В страната има 6 града с население над 100 000 души. В тези 6 града живее 34.1% от цялото население на България. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора.
НСИ представя и разбивка по статистически райони, области и общини. България е разделена на 6 статистически района, 28 области, 265 общини.
Данните за статистическите райони показват, че точно 50% от населението на страната живее в Югозападния България и Южния централен район. Най-малък по брой на населението е Северозападният район, където живеят 756 хил. души, или 10.7% от населението на страната.
НСИ отчита, че през 2017 г. спрямо 2016 г. населението и в шестте района намалява. Най-голям спад се регистрира в Северозападна България - 1.8% годишен дял. Най-малък спад има е Югозападния район - с 0.3%.
Данните за областите у нас показват, че най-малка по население в област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от населението на страната. Логично най-голяма е област София-град с 1 325 429 души (18.8%).
В 16 от областите населението е под 200 000 души. В тези области живеят 30.1% от населението на България.
НСИ регистрира увеличение на населението в края на 2017 година в само две области - София-град и Кърджали, съответно с 0.1% и 0.2%.
Данните по общини сочат, че разпределението по общини у нас е силно неравномерно. 72 общини (от общо 265) са с население под 6 000 души. В тези общини живеят едва 3.9% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.0% от населението на страната.
Най-голяма по население е Столична община с 1 325 429 души. След това се нареждат общините Пловдив (345 213 души) и Варна (344 748 души). Най-малката община у нас е Трекляно - 798 души (област Кюстендил).
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Публикувана в Новини на часа

Докато преза първите два месеца на 2018 година износът на България за трети страни намалява с 20.9% в сравнение със същия период на предходната година, вносът се увеличава с 9.3% и е на стойност 3 483.4 млн. лева (по цени CIF), сочат данните на Националния статистически институт.

Износ

Основни търговски партньори по изнесени стоки от България са Турция, Китай, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония, Сърбия и Руската федерация, които формират 56.7% от износа за трети страни. Само през февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 24.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 142.9 млн. лева.

Износ на България за трети страни през периода 2017-2018 година
(Спрямо същия месец на предходната година)

През периода януари - февруари 2018 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2017 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства" (19.9%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (15.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти" (68.9%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (52.8%).

Внос

Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени през януари и февруари от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. Само през февруари 2018 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 654.2 млн. лeвa.

Внос на България за трети страни през периода 2017-2018 година
(Спрямо същия месец на предходната година)

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - февруари 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (61.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства" (40.8%). Спад се наблюдава само в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти" (17.1%).

Салдо

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - февруари 2018 г. е отрицателно и е в размер на 1 242.5 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 984.7 млн. лева.

Само през февруари 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 511.3 млн. лева.

Търговия на България с трети страни и ЕС - общо

През периода януари - февруари 2018 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 8 020.5 млн. лв. и в сравнение със същия период на предходната година износът се увеличава с 2.9%.

Само през февруари 2018 г. общият износ възлиза на 3 828.2 млн. лв. и намалява с 5.3% спрямо същия месец на предходната година.

Публикувана в Новини на часа

През периода януари – февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 20.9% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 2, 240 9 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония, Сърбия и Руската федерация, които формират 56.7% от износа за трети страни, сочат данни на НСИ.

През февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 24.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1, 142 9 млн. лева.

http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-износ-300x195.png 300w, http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-износ-500x326.png 500w" sizes="(max-width: 611px) 100vw, 611px" style="margin:1.25rem auto;padding:0px;font-style:inherit;font-variant:inherit;font-weight:inherit;font-stretch:inherit;font-size:inherit;line-height:inherit;font-family:inherit;vertical-align:bottom;max-width:100%;height:auto;display:block">През периода януари – февруари 2018 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2017 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (19.9%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (15.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (68.9%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (52.8%).

Вносът на България от трети страни през периода януари – февруари 2018 г. се увеличава с 9.3% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 3 483.4 млн. лева (по цени CIF) (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия (табл. 3 от приложението).

През февруари 2018 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1, 654 2 млрд. лeвa.

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари – февруари 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (61.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (40.8%) (табл. 4 от приложението). Спад се наблюдава само в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (17.1%).
http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-внос-300x179.png 300w, http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-внос-500x298.png 500w, http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-внос-85x50.png 85w" sizes="(max-width: 670px) 100vw, 670px" style="margin:1.25rem auto;padding:0px;font-style:inherit;font-variant:inherit;font-weight:inherit;font-stretch:inherit;font-size:inherit;line-height:inherit;font-family:inherit;vertical-align:bottom;max-width:100%;height:auto;display:block">Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – февруари 2018 г. е отрицателно и е в размер на 1, 242 5 млрд. лева (табл. 1 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 984.7 млн. лева.

През февруари 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 511.3 млн. лева.

През периода януари – февруари 2018 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 8,0205 млрд. лв. и в сравнение със същия период на предходната година износът се увеличава с 2.9%.

За същия период в страната са внесени стоки общо на стойност 9 620.9 млн. лв. (по цени CIF), или с 11.1% повече спрямо същия период на 2017 година (табл. 1 и 2 от приложението).

През февруари 2018 г. общият внос се увеличава с 3.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 565.4 млн. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно през периода януари – февруари 2018 г. и е на стойност 1, 600 4 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари – февруари 2018 г. също е отрицателно и е в размер на 992.1 млн. лева.
През февруари 2018 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно и е на стойност 737.2 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 471.2 млн. лева.

Публикувана в Новини на часа

Годишната инфлация за февруари 2018 г. спрямо февруари 2017 г. е 2.0%, сочат предварителни данни на националния статистически институт.Индексът на потребителските цени за февруари 2018 г. спрямо януари 2018 г. е 100.3%, т.е. месечната инфлация е 0.3%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 0.6%).

Средногодишната инфлация за периода март 2017 - февруари 2018 г. спрямо периода март 2016 - февруари 2017 г. е 2.1%.

През февруари 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

  • хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.3%;

  • алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 1.1%;

  • облекло и обувки - намаление с 2.6%;

  • жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.3%;

  • жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.1%;

  • здравеопазване - увеличение с 0.1%;

  • транспорт - цените остават на равнището от миналия месец;

  • съобщения - увеличение с 2.5%;

  • развлечения и култура - увеличение с 1.1%;

  • образование - намаление с 0.1%;

  • ресторанти и хотели - увеличение с 0.3%;

  • разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.5%.

През февруари 2018 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: брашно - с 1.7%, хляб - с 0.8%, макаронени изделия - с 0.5%, месо от едър рогат добитък - с 0.9%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 0.4 и 0.6%, риба - с 0.1%, пълномаслени пресни млека - с 0.1%, кисели млека - с 0.5%, ябълки - с 5.0%, цитрусови и южни плодове - с 3.0%, краставици - с 23.1%, зеле - с 6.2%, пипер - с 18.3%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 2.6%, гъби - с 0.7%, картофи - с 0.1%, оцет - с 0.7%, какао - 0.5%, газирани напитки - с 0.9%, ракии - с 0.8%, бира - с 0.6%, и други.

През февруари 2018 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 0.1%, свинско месо - с 2.2%, месо от домашни птици - с 0.6%, мляно месо (кайма) - с 1.5%, сирене - с 0.8%, кашкавал - с 0.5%, извара - с 0.3%, яйца - с 8.3%, млечни масла - с 1.5%, маргарин - с 1.5%, олио - с 0.8%, домати - с 3.4%, зрял лук и чесън - съответно с 3.8 и 7.1%, листни зеленчуци - с 5.3%, маслини - с 0.6%, зрял боб - с 0.8%, леща - с 2.2%, захар - с 1.8%, шоколад и шоколадови изделия - с 0.5%, кафе - с 1.3%, чай - с 1.2%, минерални води - с 1.3%, плодови сокове - с 2.6%, и други.

През февруари 2018 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: цигари - с 1.4%, течни горива за битови нужди - с 0.4%, дърва - с 1.2%, климатични инсталации - с 0.8%, прахове за пране - с 1.0%, дизелово гориво - с 0.3%, автомобилен бензин А95Н - с 0.7%, автомобилен бензин А98Н - с 0.3%, цветарство - с 4.1%, вестници - с 0.6%, пакетни услуги за почивка и туристически пътувания в страната - с 3.0%, услуги по обществено хранене - с 0.3%, настаняване в хотели - с 1.0%, козметични продукти - с 1.0%, автомобилни застраховки - с 6.2%, и други.

През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: облекло - с 2.4%, обувки - с 2.9%, газообразни горива за битови нужди - с 0.2%, въглища - с 0.9%, мебели - с 1.2%, хладилници - с 0.3%, перални и съдомиялни машини - с 1.0%, препарати за почистване на съдовете - с 0.8%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 1.1%, международни полети - с 4.1%, телевизори - с 1.6%, кина и театри - с 0.7%, продукти за лична хигиена - с 1.0%, и други.

През февруари 2018 г. цените на лекарствените продукти са се увеличили с 0.1%. Цените на лекарските услуги са се увеличили с 0.2%, а цените на стоматологичните услуги остават на равнището от предходния месец.

По окончателни данни на НСИ индексът на потребителските цени за януари 2018 г. спрямо декември 2017 г. е 100.3%, т.е. месечната инфлация е 0.3%.

Хармонизираният индекс на потребителските цени за февруари 2018 г. спрямо януари 2018 г. е 100.2%, т.е. месечната инфлация е 0.2%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 0.4%, а годишната инфлация за февруари 

2018 г. спрямо февруари 2017 г. е 1.5% .

Средногодишната инфлация за периода март 2017 - февруари 2018 г. спрямо периода март 2016 - февруари 2017 г. е 1.3%.

Според ХИПЦ през февруари 2018 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

  • хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 0.2%;

  • алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 1.1%;

  • облекло и обувки - намаление с 2.3%;

  • жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.2%;

  • жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - намаление с 0.1%;

  • здравеопазване - увеличение с 0.1%;

  • транспорт - намаление с 0.3%;

  • съобщения - увеличение с 1.7%;

  • развлечения и култура - увеличение с 0.7%;

  • образование - намаление с 0.1%;

  • ресторанти и хотели - увеличение с 0.3%;

  • разнообразни стоки и услуги - увеличение с 1.0%.

По окончателни данни на НСИ хармонизираният индекс на потребителските цени за януари 2018 г. спрямо декември 2017 г. е 100.2%, т.е. месечната инфлация е 0.2%.

Индексът на цените за малката кошница за февруари 2018 г. спрямо януари 2018 г. е 100.2%, а от началото на годината (февруари 2018 г. спрямо декември 2017 г.) е 100.7% .

През февруари 2018 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

  • хранителни продукти - увеличение с 0.3%;

  • нехранителни стоки - увеличение с 0.1%;

  • услуги - цените остават на равнището от миналия месец.

По окончателни данни на НСИ индексът на цените за малката по състав кошница за януари 2018 г. спрямо декември 2017 г. е 100.5% .

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта