300x250 static

Неделя, 09 Септември 2018 11:00

12% спад на БВП в агросектора за година

Брутният вътрешен продукт (БВП), създаден в аграрния сектор в периода април-юни 2018 г. е едва 745 млн. лв. или с близо 100 млн. лв. под сумата за същите месеци на 2017 г., когато е отчетен аграрен БВП в размер на 843 млн. лв. Спадът е с близо 12%, сочат предварителните отчети за второто тримесечие на тази година, публикувани от Националния статистически институт (НСИ). 
Същевременно националният БВП се е увеличил на годишна база от 24,149 млрд. лв. през второто тримесечие на 2017 г. на 25,913 млрд. лв. през същия период на тази година. Селското стопанство е единственото от общо десет икономически сектора, за което статистиката отчита отрицателни темпове на растеж  на годишна база в продължение на четири последователни тримесечия – от юли 2017 г. до края на юни 2018 г. 
Делът на агросектора в БВП през второто тримесечие на 2017 г. е бил 3,5%, докато през същия период на тази година вече е 2,9%. Очевиден е спадът в дела на аграрния бизнес в Брутната добавена стойност (БДС) на страната. През второто тримесечие на 2017 г. този показател е бил на равнище 4,1%, докато за същото тримесечие на тази година е 3,3%.
През второто тримесечие на 2018 г. НСИ отчита 1095,20 лв. брутна добавена стойност на един зает в сектора или едва 2,70 лв. брутна добавена стойност за един отработен човекочас. Година по-рано стойностите са били съответно 1165,30 лв. БДС на един зает в селското стопанство и 2.90 лв. брутна добавена стойност за един отработен човекочас.
Неравностойното положение на селското стопанство личи особено ясно при сравнение с производителността на труда в промишлеността и в сектора на услугите. По предварителни данни за второто тримесечие на 2018 г. производителността на труда в индустрията е в размер на 7219,70 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 16,80 лв. за един отработен човекочас.
В сектора на услугите всеки зает е произвел средно 6328,20 лв. брутна добавена стойност, като за един отработен човекочас се създават средно 15,20 лв., сочат данните на НСИ за второто тримесечие натази година. 
Публикувана в Бизнес

Haй-ниска е печалбата зa paбoтeщитe в ceлcĸoтo, гopcĸoтo и pибнoтo cтoпaнcтвo през изминалата година. Toвa пoĸaзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт (HCИ) зa дeйнocттa нa нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия пpeз 2017 гoдинa. Taм зaeтитe лицa ca пoд 100 000 или тoчнo 87 002 дyши. Πpoизвeдeнaтa пpoдyĸция oт тяx e нa oбщa cтoйнocт oт 6,823 милиapдa лeвa, a пeчaлбaтa нa пpeдпpиятиятa зa минaлaтa гoдинa възлизa нa 1,114 милиapдa лeвa.

Πpoмишлeнocттa e нaй-пeчeлившият ceĸтop oт бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa зa  2017 гoдинa, ĸaтo зa изминaлитe 12 мeceцa пpeдпpиятиятa в нeгo ca зaвъpшили c oбщa пeчaлбa oт 5,627 милиapдa лeвa. Πpoизвeдeнaтa пpoдyĸция oт тeзи ĸoмпaнии ce изчиcлявa нa 74,742 милиapдa лeвa, ĸoeтo e и нaй-дoбpият peзyлтaт пo тoзи пoĸaзaтeл зa изминaлaтa гoдинa.  Cпopeд изчиcлeниятa нaй-гoлям бpoй в тoзи ceĸтop ca ĸoмпaниитe, зaeти c дeйнocти в пpepaбoтвaщaтa пpoмишлeнocт. Индycтpиятa e дoпpинecлa зa 44,5% oт oбщия oбeм нa пpoдyĸциятa нa вcичĸи нeфинaнcoви дpyжecтвa, a зaeтитe в нeя ca oбщo 643 318 дyши. Ha пъpвo мяcтo пo oтнoшeниe нa paбoтнитe мecтa oбaчe e ceĸтopът нa ycлyгитe. Taм зaeтитe ca 864 954 дyши или нaд 38 нa cтo oт вcичĸи в ĸaтeгopиятa нa нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия.

Πo oтнoшeниe нa cтoйнocттa нa пpoизвeдeнaтa пpoдyĸция oбaчe бpaншът ocтaвa дocтa зaд пpoмишлeнocттa c peзyлтaт oт 49,987 милиapдa лeвa. Зaeтитe в ceĸтopa дpyжecтвa ca зaвъpшили гoдинaтa c пeчaлбa oт 5,035 милиapдa лeвa. Πpoмишлeнocттa и ycлyгитe взeти зaeднo дoпpинacят зa eднa тpeтa oт пpoизвeдeнaтa пpoдyĸция oт нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия, coчaт изчиcлeниятa. Tpeти пo знaчeниe e ceĸтopът нa тъpгoвиятa, ĸaтo пpи нeгo нaй-гoлям e дeлът нa пpeдпpиятиятa зa тъpгoвия нa дpeбнo - близo 70 нa cтo oт вcичĸи. Πpoизвeдeнaтa тaм пpoдyĸция e нa oбщa cтoйнocт oт 23,012 милиapдa лeвa, a зaeтитe лицa ca 498 161 дyши. 

Koмпaниитe oт бpaншa ca зaвъpшили гoдинaтa c пeчaлбa oт 4,110 милиapдa лeвa, ĸaтo пoчти 69 нa cтo oт нeя e билa фopмиpaнa oт ĸoмпaниитe, зaeти c тъpгoвия нa eдpo. Koмпaниитe в cтpoитeлcтвoтo ca пpoизвeли пpoдyĸция зa 13,786 милиapдa лeвa пpeз минaлaтa гoдинa, нo пeчaлбaтa им ocтaвa нaй-ниcĸaтa cpeд тaзи нa нeфинaнcoвитe пpeдпpиятия - 843 милиoнa лeвa. Зaeтитe в бpaншa ca 141 782 дyши. 


Публикувана в Бизнес

Индексът на цените на производител в селското стопанство за второто тримесечие на 2018 г. намалява с 5.8% спрямо същото тримесечие на 2017 година, сочат данните на Национлания статстичски институт /НСИ/. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се понижава с 8.5%, а на продукцията от животновъдството - с 2.3%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 2.9%, като в растениевъдството то е с 1.9%, а в животновъдството - с 4.2%.

През второто тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление се наблюдава в цените на пресните плодове - с 20.0%. По-ниски са цените на: техническите култури - с 13.1%, пресните зеленчуци - с 13.2%, картофите - със 7.8%, и фуражните култури - с 5.8%. Цените на зърнените култури се запазват на почти същото равнище, като отбелязват незначително намаление - с 0.3%. Намаление е отчетено в цените на: слънчогледа - с 8.0%, царевицата за зърно - с 6.1%, маслодайната роза - с 33.2%, оранжерийните домати - с 26.5%, ябълките - с 22.8%, черешите - с 26.6%, и кайсиите - с 14.3%. Повишават се цените на: твърдата пшеница - с 3.7%, ечемика - с 6.8%, неолющения ориз - с 12.7%, оранжерийните краставици - с 29.5%, и на ягодите - с 31.0%.

Спрямо същото тримесечие на 2017 г. цените на живите животни намаляват с 6.5%. Намалението е в резултат на спад в цените на: свинете - с 10.5%, козите - с 8.3%, и на домашните птици - с 6.4%. Увеличение отбелязват цените на едрия рогат добитък - с 1.1%. При животинските продукти е регистрирано увеличение в цените на: кокошите яйца за консумация - с 24.1%, биволското мляко - с 20.1%, и пчелния мед - с 10.0%. Намаление е отчетено в цените на овчето мляко - с 5.2%.

През второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. повишаване се наблюдава в цените на: зърнените култури - с 1.0%, картофите - с 6.6%, и пресните плодове - със 7.0%. Спрямо 2017 г. най-голямо намаление е отчетено в цените на техническите култури - с 12.3%, и по-малко в цените на фуражните култури - с 1.6%, и на пресните зеленчуци - с 1.9%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 8.0%, а на животинските продукти - c 1.7%.

През второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отчетено в цените на: ечемика - с 3.7%, черешите - с 9.5%, кайсиите - с 3.8%, и ягодите - с 22.2%. По-ниски са цените на: слънчогледа - с 4.9%, маслодайната роза - с 36.2%, оранжерийните краставици - с 3.5%, и царевицата за силаж - с 32.8%.

В животновъдството през второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. намаление се наблюдава в цената на всички основни категории животни с изключение на едрия рогат добитък, чиито цени се повишават с 0.6%. Цените на свинете намаляват с 12.0%, на овцете - с 6.6%, на козите - с 6.8%, и на домашните птици - с 6.2%. При животинските продукти увеличение отбелязват цените на: козето мляко - с 4.7%, биволското мляко - с 1.3%, кокошите яйца за консумация - с 1.6%, и пчелния мед - с 1.1%.Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за второто тримесечие на 2018 г. е по-висок с 1.9% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 2.3% спрямо 2017 година.

През второто тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на 2017 г. по-високи са цените на: посевния и посадъчния материал - с 3.2%, електроенергията и горивата- с 6.7%, и ветеринарномедицинските продукти - с 1.8%. По-ниски са цените на минералните торове - с 2.8%, и на продуктите за растителна защита - с 5.1%.

През второто тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. индексът на цените на електроенергията и горивата се увеличава със 7.0%, на посевния и посадъчния материал - с 3.3%, на ветеринарномедицинските продукти - с 2.5%. Намаляват цените на минералните торове - с 2.4%, и на продуктите за растителна защита - с 4.9%, сочи статистиката. 

Публикувана в Новини на часа

През юли 2018 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.6 пункта спрямо равнището си отпреди три месеца, което се дължи изцяло на пониженото доверие сред населението в селата. 

Мненията на потребителите за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията им за следващите дванадесет месеца, са леко влошени в сравнение с предходното наблюдение. По-резервирани в сравнение с април са и оценките и очакванията им относно промените във финансовото състояние на техните домакинства.

По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите на живеещите в градовете се изместват към запазване или незначително намаление, докато очакванията на населението в селата са тя да се увеличава с умерено темпо.

Оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца също са по-неблагоприятни спрямо мненията, изразени три месеца по-рано. Същевременно и инфлационните очаквания за следващите дванадесет месеца се засилват, в резултат на което балансовият показател се повишава с 9.4 пункта.

През юли анкетата регистрира известно подобрение на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, катоинамерениятанапотребителитедаизвършваттакиваразходипрезследващитедванадесетмесеца остават благоприятни. Малко по-позитивна е и нагласата на градското население по отношение на извършването на разходи за „покупка на кола“ през следващите дванадесет месеца.

 
Публикувана в Новини на часа

Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 6.8% за година. Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на 2018 г. всравнение със същия период на 2017 г. Увеличението в индустрията е с 9.3%, в услугите - с 4.5%, и в строителството - със 7.8%.

По икономически дейности през първото тримесечие на 2018 г. най-висок ръст на общите разходи за труд спрямо същия период на предходната година е регистриран в икономическите сектори „Добивнапромишленост“ - с 12.2%, „Преработващапромишленост“ - с 10.4%, и „Образование“ - с 10.3%.Намалениенаобщите разходи за труд е регистрирано в икономическите сектори „Операцииснедвижимиимоти“ - с 4.2%, и „Търговия; ремонтнаавтомобилиимотоциклети“ - с 0.4%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо първото тримесечие на 2017 г. разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 6.3%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 9.0%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 13.7% за „Добивнапромишленост“ до (-5.3%) за „Операцииснедвижимиимоти“.

Публикувана в Новини на часа

През периода януари - март 2018 г. износът на България за ЕС се увеличава с 13.1% спрямо същия период на 2017 г. и е в размерна 8 960.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.6% от износа за държавите - членки на ЕС .

През март 2018 г. износът за ЕС нараства със 7.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 181.7 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - март2018 г.в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (42.9%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“(25.7%). Спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (26.7%).Вносът на България от ЕС през периода януари - март 2018 г. се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 9 803.5 млн. лв. по цени CIF (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През март 2018 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 9.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 657.9 млн. лева. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - март 2018 г.в сравнение със същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (36.4%), а най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (10.3%).

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - март 2018 г. е отрицателно и е на стойност 842.8 млн. лева (табл. 1 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 242.6 млн. лева.

 

Публикувана в Бизнес

Изкупните цени от Националния статистически институт /НСИ/ за домати за първото тримесечие на 2018 г. разкриват големите разлики между тях и цените на едро. Първите са на нива от 0,92 лв/кг, което е едва 50% от цената на едро. По текущи прогнози на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), общото производство на домати през 2018 г. ще достигне 158 хил.т. Това ще бъде приблизително същото произведено количество като през 2017 г. Делът на полските домати ще остане водещо с 96 хил.т, докато оранжерийното направление ще се увеличи до 62 хил.т. 

Производството на краставици през 2018 г. се очаква да се колебае в рамките на около 67 хил.т. Отбелязаният през 2017 г. ръст в количествата от открити площи ще остане и те ще нараснат до 16 хил.т. 
Предварителните предвиждания на САРА при пипера са за производство от 62 хил.т. Пиперът е сред 3 култури с най-големи колебания на производството защото най-голяма част от това производство се прави на открито. 
Крайните цени на краставиците в края на пролетта са с около 20% по-високи отколкото те са били през миналата година. Това се обяснява с по- слабия внос и по-ниското предлагане. Цените на дребно през лятото ще продължат да падат, но едва ли ще слязат под 1,6 лв/кг. 
 Световното производство на домати през 2017 г. вероятно ще възлезе на 175 млн.т, което ще бъде с 1% отколкото през 2017 г. Китай с 39%, Индия с 13% и Турция с 9% е водещата тройка в това производство, по данни на www.tridge.com. Световното производство на краставици през 2017 г. възлезе на около 82 млн.т., което е 2% повече отколкото през 2016 г. За последните 5 години се отчита почти 19% ръст на световното предлагане, като безспорен лидер е Китай с 83%, а много след тях са Иран с 2%. Производството на сладък пипер в света достига около 34 млн.т. през 2017 г. Производството расте с 3% годишно в последните години. Най-голям производител е Китай с 51%, Мексико – 8% и Турция – 7%. 
 Рабобанк очаква стабилен ръст в търсенето на пипер (зелен и червен), както и на запазване силното търсене на краставици, докато при доматите се предвижда задържане в следващите години. Те виждат голям шанс в тези тенденции за оранжерийното производство, което най-добре може да отговори на тях.  Службата за икономически изследвания (ERS) към Американския департамент по земеделие отчита, че публични разходи за изследвания и развитие в земеделие в най-силните икономики на света намаляват в последните 3-4 години, което може да се отрази негативно, както върху производителността, така и върху разходите на фермерите. 
 Анализът за влиянието на цените върху изборът и решенията за това какви зеленчуци да се отглеждат от фермерите води до промени в площите до около 10%. Специализацията, а не цените е водещ фактор при избора на фермерите за зеленчукопроизводството, както заради натрупания опит и изградената инфраструктура, но и заради създадените търговски контакти.  Високите цени на краставиците през май, 2018 г. бяха масово явление в съседните страни. В края на месеца, цените на дребно в Турция са около 0,7-0,8 евро/кг, което е почти двойно, което обикновено се плаща по това време на годината.  Цената на едро на доматите в Източна Европа в края на м. май е около 0,5 евро/кг. Изкупната цена на домати през м. май, 2018 г. в Турция е 0,3 US$/кг. В основни европейски страни износителки – Испания и Италия, изкупните цени се движат в рамките между 0,4-0,6 евро/кг. Характерното при цените на доматите, но и на другите зеленчуци е не само сезонността, но и голямата динамика само за дни. 
В края на май, 2018 г. цените на едро на зелен пипер от Испания вече достигат – 1,6 евро/кг. В Турция предлагането продължава да бъде на цени около 0,38 US$/кг. Цената на вносния пипер от ЕС, който ще се предлага през юни тази година няма да падне под 1,1-1,2 евро/кг за страни, сред които и България.
Публикувана в Бизнес

Индексът на цените на производител в селското стопанство за първото тримесечие на 2018 г. намалява със 7.4% спрямо същото тримесечие на 2017 година, съобщава Националният статистически ниститут (НСИ). Индексът на цените на продукцията от растениевъдството намалява с 11.2%, а на продукцията от животновъдството - с 1.2%. Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват намаление с 1.5%, като намалението в растениевъдството е с 3.1%, а в животновъдството е отчетено увеличение с 1.2%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава намаление в цените на: зърнените култури - със 7.0%, техническите култури - с 15.6%, пресните зеленчуци - с 13.7%, и картофите - със 17.3%. По-високи са цените на фуражните култури - с 37.8% и на пресните плодове - с 31.9%. Намаление е отчетено в цените на: меката пшеница - със 7.5%, царевицата за зърно - с 8.9%, слънчогледа - с 18.6%, зрелия фасул - с 13.7%, оранжерийните домати - с 27.7%, оранжерийните краставици - с 4.8%, морковите - с 22.7%, и зрелия кромид лук - с 35.5%. Повишават се цените на: твърдата пшеница - с 28.8%, неолющения ориз - с 9.2%, рапицата - с 5.5%, царевицата за силаж - с 13.6%, ябълките - с 38.5%, и орехите с черупки - с 20.2%.

Спрямо същото тримесечие на 2017 г. се наблюдава намаление в цените на живите животни - със 7.9%, и увеличение на цените на животинските продукти - с 3.0%. При живите животни намаление е отчетено в цените на: едрия рогат добитък - с 1.5%, свинете - със 7.0%, и домашните птици - с 11.5%. Увеличение отбелязват цените на овцете - с 0.9%. При животинските продукти най-голямо е увеличението в цените на кравето мляко - с 4.9%, и на кокошите яйца за консумация - с 8.0%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отбелязано в цените на: фуражните култури - със 7.4%, пресните зеленчуци - с 11.6%, и пресните плодове - с 33.2%. Спрямо 2017 г. цените на зърнените култури намаляват с 1.0%, на техническите - с 5.6%, на картофите - с 19.3%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 6.4%, а на животинските продукти се увеличават c 5.9%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. увеличение е отчетено в цените на: твърдата пшеница - с 12.9%, оранжерийните домати - с 12.7%, оранжерийните краставици - със 79.2%, и ябълките - с 41.1%. По-ниски са цените на: слънчогледа - с 8.9%, зрелия фасул - с 27.1%, морковите - със 17.8%, и зрелия кромид лук - с 34.2%.

В животновъдството през първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. намаление се наблюдава в цената на: едрия рогат добитък - с 8.4%, свинете - с 5.2%, козите - с 4.5%, и домашните птици - с 8.8%. По-високи са единствено цените на овцете - с 1.6%. При животинските продукти увеличение отбелязват цените на: кравето мляко - с 4.9%, овчето мляко - с 4.0%, и кокошите яйца за консумация - с 16.7%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за първото тримесечие на 2018 г. е по-висок с 0.6% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо 2017 година, отчита още статистиката.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо съответното тримесечие на 2017 г. по-високи са цените на електроенергията и горивата и на продуктите за растителна защита - с 1.8%, и на ветеринарномедицинските продукти - с 0.3%. По-ниски са цените на: посевния и посадъчния материал - с 1.1%, минералните торове - с 1.2%, и фуражите - с 1.7%.

През първото тримесечие на 2018 г. спрямо 2017 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 2.4%, а на продуктите за растителна защита - с 1.4%. Намаляват цените на посевния и посадъчния материал - с 0.8%, и на фуражите - с 1.0%.

Цената на производител в селското стопанство е цената, която земеделското стопанство получава за продадените от него селскостопански продукти/живи животни, уточняват от НСИ. Тя се отчита на първия пазарен етап от движението на стоките - „цена от производителя за пазара“. Цената на производител не включва получените от стопанството субсидии върху селскостопанските продукти/животни, транспортните разходи и данъците. ДДС също се изключва при формирането на цената.

Изследването за цените на стоките и услугите за текущо потребление, използвани в селското стопанство (Input I), се осъществява чрез провеждането на пет наблюдения, в рамките на които се наблюдават цените на:

  • минералните торове;

  • фуражите;

  • продуктите за растителна защита;

  • ветеринарномедицинските продукти;

  • посевния и посадъчния материал.

Наблюдаваната цена е цената, която купувачът действително е платил за средствата за закупуването на стоките и услугите за текущо потребление. Тя включва данъците и таксите и изключва субсидиите (ако има такива) и приспадаемия ДДС.

Публикувана в Новини на часа

През 2017 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 872 лв., което е с 14.6% повече в сравнение с 2016 година. Спрямо предходната година през 2017 г. увеличение е отчетено в цената на нивите - с 13.0%. Цената на постоянно затревените площи намалява с 3.4%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).

Средни цени на сделките със земеделска земя по категории за използване на земята през периода 2010 - 2017 година

Лв./дка
Категории на земята 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017  
Земеделска земя - общо 279 398 547 594 684 732 761 872  
в това число:                  
Ниви 279 413 556 621 708 761 770 870  
Овощни насаждения 242 284 412 433 440 480 534 .  
Лозя 206 248 262 319 451 339 370 .  
Постоянно затревени площи 189 207 217 198 246 227 271 262  
                   

„ . “ - липсват данни.

През 2017 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 1 401 лв. на декар. Най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е отчетено в Югозападния район - с 83.4%. През 2017 г. намаление се наблюдава в цената на един декар земеделска земя в Северния централен район - с 13.0%.

Средни цени на сделките със земеделска земя по статистически райони

през периода 2010 - 2017 година

Лв./дка

Статистически райони 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
Общо за страната 279 398 547 594 684 732 761 872
Северозападен 249 420 493 598 682 708 735 910
Северен централен 295 447 623 708 807 820 895 779
Североизточен 365 555 860 827 957 1040 1157 1401
Югоизточен 230 271 346 480 509 636 707 796
Югозападен 302 237 463 301 403 415 221 406
Южен централен 230 292 364 357 474 442 412 538

Цена на рентата на земеделска земя в Република България през 2017 година

През 2017 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 46 лв., което е с 4.5% повече спрямо 2016 година. Спрямо предходната година увеличението на рентата за нивите е с 6.8%, а на постоянно затревените площи - с 6.7%.

Средни цени на рентата на земеделска земя по категории за използване на земята през периода 2010 - 2017 година

Лв./дка
Категории на земята 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
Земеделска земя - общо 23 30 34 38 41 42 44 46
в това число:                
Ниви 24 30 36 39 43 44 44 47
Овощни насаждения 16 20 29 30 35 32 41 .
Лозя 13 26 21 34 24 36 31 .
Постоянно затревени площи 12 13 18 16 17 18 15 16
                 

„ . “ - липсват данни.

През 2017 г. най-висока е цената за един декар наета/арендувана земеделска земя в Североизточния район - 67 лева. Увеличение на цената на рентата спрямо предходната година се наблюдава във всички статистически райони.

Средни цени на рентата на земеделска земя по статистически райони

през периода 2010 - 2017 година

Лв./дка  
Статистически райони 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017
Общо за страната 23 30 34 38 41 42 44 46
Северозападен 19 22 29 34 38 40 42 44
Северен централен 25 33 41 46 50 52 53 57
Североизточен 40 50 53 58 61 63 64 67
Югоизточен 15 22 28 29 31 31 32 34
Югозападен 13 15 15 16 18 20 22 27
Южен централен 13 20 22 24 26 27 26 31
 
Публикувана в Новини на часа

Успяваме да спестим едва 369 лв. на година, и то ако нямаме непредвидими разходи. Това показват изчисления на „Монитор“ на база данни на Националния статистически институт (НСИ). Оказва се, че през 2017 г. средният годишен доход на лице от домакинството е бил 5585 лв., а в същото време харчовете са били в размер на 5217 лв. Така, като теглим чертата, ни остават само 370 лв., които да заделим за черни дни.

Според данните парите, които сме получили през 2017 г., са се увеличили с малко над 8% спрямо година по-рано. За последните 10 години – от 2008 г. до 2017 г., пък доходите ни са се увеличили с 1,6 пъти. Традиционно

най-много пари идват от заплата като средно сме получили по 3038 лв. Доходите от пенсии са били 1479 лв., а от самостоятелна заетост – 377 лв. Средно по 187 лв. са ни давали и като помощи – обезщетения за безработни, майчински и т.н.

За година харчовете ни се увеличават с 10 на сто, а за десетилетие – отново с 1,6 пъти.Най-много средства пръскаме за храна и безалкохолни напитки – цели 1573 лв. Оказва се обаче, че за 10 години разходите по това перо са скочили с една трета.

Най-голям ръст пък има при парите, които даваме за вода, ток, горива и обзавеждане на дома, като сумата се увеличава със 75%. Така, ако през 2008 г. сме харчили 250 лв. за сметки, то сега от сметката ни излизат 987 лв. Двойно повече пари даваме и за транспорт.

Съшевременно данни на Българска народна банка сочат, че към края на февруари 2018 г. депозитите на домакинствата достигат рекордните 49.69 млрд. лв., или само на 306.59 млн. лв. от историческите 50 млрд. лв. В последните 12 месеца повишението е от 2.333 млрд. лв., или средно по 194.4 млн. лв. на месец. Справка на Profit.bg показва, че това се дължи на повишението на левовите спестявания, увеличили се с 2.403 млрд. лв. за периода, докато при евровите депозити се отчита ръст от 761 хил. лв. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта