На първото четене на проектобюджета на Националния осигурителен институт в Народното събрание бе утвърдено осигурителните прагове на фермерите за 2019 година дао са 560 лева. Късно вчера народните представители приеха проекта, като праговете за всички земеделци и животновъди включително и за тютюнопроизводителите, ще се вдигнат от 350 на 560 лева, както предложи Министерският съвет. Идеята за по-високите прагове е мотивирана с намерението да се повишат пенсиите в агросектора.

Срещу това решиние се обявиха от много браншови органиазции. Предстои оканчателното гласуване на второ четене в планерната зала, като преди това обсъждането отново ще се състои в палраментарните комисии по земеделие и финанси.

Публикувана в Бизнес
Парламентарната Комисия по земеделието и храните ще разгледа предложението на Националната гражданска инициатива за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в България.
 
Темата е включена в четвърта точка от дневния ред на заседанието на комисията. То ще се проведе на 19-ти септември 2018 г.
от 14.30 ч. в зала 130 на Народното събрание (пл."Княз Александър I" №1, входът откъм бул. Дондуков).
На 22 юни тази година, Национална гражданска инициатива внесе в Народното събрание предложението за забрана на фермите за ценни кожи като промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Предложението бе подкрепено от подписка с над 51 хил. подписа - 16 хил. от петиция и 35 хил. събрани на хартия в рамките на три месеца.

В края на август в Отворено писмо до народните представители, 64 организации за защита на околната среда и животните изразиха подкрепата си за предложението.
 
На 3-ти септември излезе проучване на МБМД, поръчано от фондация "Четири лапи", което  показа, че 75% от българите не намират за оправдано отглеждането и убиването на животни единствено заради кожата им, а  65.6%  желаят пълна забрана на отглеждането на животни единствено заради кожата им. 
 
Гражданската инициатива за забрана на фермите за ценни кожи предстои да се разгледа също и от Комисията по околна среда и Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, към Народното събрание.
 
Публикувана в Новини на часа
 Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите внесе в Народното събрание информация за броя на собствениците на земеделски земи и обработваните от тях ниви. 
Според данните, в България има десет собственици, всеки от които владее над 100 000 декара земеделски земи. Данните за поземлената собственост, притежавана от физически и юридически лица, бяха поискани от депутата Искрен Веселинов във връзка с публикации, че „България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на малък брой собственици“. Това бе казано на срещу с журнаристи от Марио Милушев, директор на дирекция „Развитие на селските райони и пред-присъединителна помощ“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони.“
 
 
Представената от министъра информация е в табличен вид и не съдържа имената на едрите собственици. От таблиците става ясно, че в България собственици на ниви са 1 861 410 граждани и фирми, които притежават общо  44 млн. декара земеделски земи.
 
Източник: МЗХГ
 
Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 1000 декара. Това са 1 859 316 граждани и фирми или 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7 298 246 имота с обща площ от близо 35 млн. декара при среден размер от 4.772 декара. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите.
 
На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 2 млн. декара или 4.3% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средният размер на един имот в тази група е 7 декара.
Публикувана в Новини на часа

Служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) вече имат право да задържат нарушители при установяване на незаконно деяние. Те ще могат да използват физическа сила и помощни средства след предупреждение, записващи и заснемащи технически средства, както и моторни превозни средства със специален режим на движение. Това стана възможно, след като народните представители приеха окончателно промените в Закона за рибарството и аквакултурите. Редът и условията, при които служителите на ИАРА ще имат тези правомощия ще бъдат определени от министъра на земеделието, храните и горите.

Промените въвеждат забрана за риболов с мрежени уреди във вътрешните водоеми на страната, забрана за тяхната продажба, пренасяне и превозване без валидно разрешително за стопански риболов, както и забрана за продажба, пренасяне и превозване на уреди за електроулов без валидно разрешително за улов с научноизследователски цели. Глобата за пренасяне или превозване на мрежени риболовни уреди и/или технически устройства за улов с електрически ток ще бъде в размер от 2 до 3 хил. лв.

Според новите промени лице, което лови риба чрез взривни вещества, ще се наказва с мярка „лишаване от свобода” до 1 година и глоба от 10 до 15 хил. лева или с пробация. За улов на забранен вид риба с електрически ток без разрешително или в забранени места наказанието ще бъде „лишаване от свобода” до 6 месеца и глоба от 5 до 10 хил. лв. или с пробация. За всички изброени престъпления, наказанието ще бъде от 1 до 3 години „лишаване от свобода” и глоба от 15 до 20 хил. лв., когато са извършени от две или повече лица, в съучастие със служител на ИАРА или незаконният улов е в голям размер. Уловената риба и средствата, с които е извършено престъплението ще се отнемат в полза на държавата.

Промяната предвижда още, вместо еднократен тест за правоспособност, както се предлагаше първоначално, желаещите да се сдобият с билет за любителски риболов ще попълват декларация, че познават изискванията на нормативната уредба, приложима за любителския риболов.

 

С горепосочените промените се коригират и текстове от Наказателния кодекс, които трябва да влязат в сила от 31 юли 2018 г.

„Криминализирането на бракониерството стана възможно, благодарение на общите усилия на целия екип на министерството и ИАРА, любители-риболовци, народни представители и неправителствения сектор“, каза изпълнителният директор на ИАРА доц. д-р Галин Николов. Той благодари за това навременно решение и коментира, че „с приетите промени в Закона за рибарството и аквакултурите, мерките към нарушителите ще станат по-сурови и адекватни на извършените престъпления“.

Публикувана в Новини на часа

На среща с депутатите от земеделската комисия розопроизводители от Чирпанско и Стрелча поискаха да бъдат подпомогнати по deminimisи обвързана подкрепа. Те се оплакаха, че седмица след началото на изкупната кампания цените  са много ниски и са принудени да продават суровината при 2,5 лева, а дори на места и под 2 лева за килограм, като в същото време цената на розовото масло расте и по техни данни през миналата година е достигнала между 12 и 14 хил. евро за килограм. Тъй като се съмняват, че през тази година има картел при изкупвачите, те са сезирали КЗК. Според тях освен договорка между изкупвачите за по-ниска цена на розовия цвят, друга причина за тежкото положение е, че има залежали и непродадени количества розово масло от миналата година.

Розопроизводителите поискаха и засилен контрол от страна на държавата, защото има случаи на внос на розово масло от Турция и смесването му с българско розово масло с цел по-голяма печалба. „През миналата седмица гражданите на община Стрелча излязоха на протест срещу ниските изкупни цени”, каза пред депутатите кметът на Стрелча Стойно Чачев. Производителите по думите му вече предават своята реколта без обаче да са получили пари за продукцията си. Розопроизводството съставлява 90% от поминъка на хората в град Стрелча и те според кмета са готови да излязат на бунтове и да хвърлят розовото масло. „Ежедневно сме крадени. Накарал съм много бедни семейства да се захванат с този бизнес, а вече не мога да ги гледам в очите”, призна бай Игнат Игнатов от село Медно поле, който над 30 години се занимава с розопроизводство. Според него ако държавата не се намес,и ще се повтори историята с памука, от който е останал само Институтът по памук в Чирпан, без обаче някой да отглежда тази култура.

Розопроизводителите са рекитирани и от неграмотни представители на малцинствата, които са основната им работна ръка.  Според стопаните реалната изкупна цена на розата трябва да е между 3 и 4 лева, а заплащането на работниците трябва да е 0,8 лева за килограм набран розов цвят. В дългосрочен план розопроизводителите поискаха приемане на закон за защита на розопроизводството у нас.

„Предстои да анализираме ситуацията с цените и да излезем с пазарно ориентирано решение”, коментира ситуацията в сектора зам. министърът на земеделието Атанас Добрев.

Публикувана в Бизнес

Фермерите отглеждащи коне, които са регистрирани в Агенцията по храните да имат право да кандидатстват за общински пасища, решиха депутатите от земеделската комисия, гласувайки на второ четене промените в закона за собствениците и ползвателите на земеделска земя. Така беше променен първоначалният текст, който даваше права за ползване на общински пасбища и ливади само на собствениците на коне под селекционен контрол. От разпоредбите и в случая се изключват собствениците на коне, отглеждани за спортни цели. Промяната беше наложена с  довода, изразен от опозицията, че ако се наложи първоначално записания в проекта текст, то до една-две години всички коне под една или друга форма ще минат като животни под селекционен контрол.

От своя страна от бранша заявиха, че ако им бъде забранен достъпът до общински пасища, те са обречени на гибел, и поискаха обвързана подкрепа след 2020 година. Те опровергаха информациите за конфликти с други животновъди заради навлизане на безстопанствени коне на чужди пасища, освен с Димитър Зоров, който не искал в близост до неговото землище да пасат коне. По данни на МЗХ у нас в момента се отглеждат 28 500 коне, от които 9 384 са под селекционен контрол.

С друга промяна беше определена такса за нотариална заверка на договорите за аренда и наем на земеделски земи от 10 лева на договор, тъй като депутати разказаха за случаи, при които нотариуси злоупотребяват със земеделските производители, съставяйки договорите с по-едър шрифт, и събирайки такса от 10 лева на страница. Остра дискусия се разгоря по предложението през нотариуса да минават освен договорите за аренда и наем на земеделски земи, и тези за съвместно ползване на земята, тъй като според проф. Бъчварова това ще доведе до нарушаване правата на кооперациите, чиято дейност както е известно се регламентира от специален закон, според който те са регистрирани в съда със съответните управленчески и контролни органи и са на светло. 

На второ четене не беше прието и предложението на Бюрхан Абазов от ДПС за изключване на маломерните земи обработвани в реални граници от доброволните споразумения. Сред мотивите на вносителя беше този, че се касае за земи от по няколко декара, обработвани от възрастни хора в труднодостъпни планински и полупланински райони, и тяхното изключване от доброволните споразумения няма да наруши процеса на доброволна комасация. От МЗХ контрираха, че много малка част от собствениците на земи в реални граници подават декларация, че ще ги обработват , и че в регистрите и кадастъра не излиза информация, дали тези земи в реални граници се обработват от собствениците си. От аграрното министерство се оправдаха също, че не разполагат с информация за броя на земеделските производители, които обработват маломерни земи в реални граници. Стана ясно само, че около 1/3 от земята у нас е върната в реални граници.

 
Публикувана в Бизнес

В брой 22 на Държавен вестник от 13 март2018 г. е публикуван Законът за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия. В край на октомври 2017 г. проектът бе пуснат за обсъждане на страницата на земеделското министерство. Второто, оканчателно гласуване на текста  в пленарна зала, бе на 28 февруари.

С приемането на закона Селскостопанската академия става национална автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите за научни изследвания, за научно-приложна, иновативна и образователна дейност в областта на земеделието и храните.
Създава се Държавно предприятие „Научно-производствен център“, което е правоприемник на активите, пасивите, както и на архива на 15-те опитни станции по земеделие в рамките на ССА, както и на Система за агропазарна информация САПИ – София.
От 1 април 2018 г. Опитна станция по бубарство и земеделие – Враца, се пре­образува в Научен център по бубарство – Враца. Опитна станция по земеделие – Търговище, се преобразува в Научен център по земеделие – Търговище. Опитна станция по земеделие – Средец, се преобразува в Научен център по земеделие – Средец. Опитна станция по животновъдство и земеделие – Смолян, се преобразува в Научен център по животновъдство иземеделие – Смолян, към Селскостопанската академия.
От същото дата експерименталната база – държавно предприятие към Института по земеделие – Шумен, се преобразува в научно звено – експериментална база към Института по земеделие – Шумен. Експериментална база – държавно предприятие към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян, се преобразува в научно звено – експериментална база към Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян.
Публикувана в Новини на часа
Парламентът прие повторно промени в Закона за посевния и посадъчния материал, като по този начин отхвърли ветото на президента Румен Радев върху направените миналия месец изменения в Закона за опазване на земеделските земи, съобщи "Фокус". "Зза“ закона гласуваха 124 народни представители, 73 бяха "против“, а 6 се въздържахаСчита се, че законът е приет повторно, ако за него са гласували поне 121 народни представители. 
Ветото беше подкрепено от депутатите на БСП и ДПС. "Против“ гласуваха от ГЕРБ, "Обединени патриоти“ и "Воля“.
В мотивите за ветото на държавния глава беше отбелязано, че той не е съгласен с правилата относно промяната на предназначението на земеделските земи.
Според Румен Радев тези правила не изпълняват конституционното задължение на държавата за особена закрила на земята и не гарантират промяна на предназначението на обработваемите земи само по изключение при доказана нужда.
 Депутати от БСП днес обявиха, че правителството очевидно се страхува от ответната реакция на обществото. Според тях промените в закона е трябвало да намалят административната тежест, а не да отварят път за застрояване на земеделски земи.
От ДПС казаха, че подкрепят ветото, защото мотивите на президента съвпадат с техните.

Според представители на "Обединени патриоти“ президентското вето разделя гражданите на собственици и на псевдозелени. 

Законът ще бъде изпратен на президента Румен Радев за обнародване в Държавен вестник в 7-дневен срок.
Държавният глава върна закона за повторно разглеждане в парламента на 2 февруари 2018 г. по-конкретно заради поправките, позволяващи на собствениците на земеделски земи със сменено предназначение, които не са започнали строителство в удължения през 2012 г. законен шестгодишен срок, да поискат препотвърждаването на този статут.
Ще припомним, че решението на президента породи протести на собственици на земи, които твърдят, че ветото ощетява дребния бизнес. Имаше и контрапротести. Според участниците в тях парламентът отваря врата за ново застрояване по Черноморието.
Публикувана в Новини на часа

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и членовете на Европейската комисия ще имат срещи в Народното събрание на 12 януари 2018 г. Гостите ще бъдат в България по повод официалното откриване на Българското председателство на Съвета на ЕС.

В 14.15 часа председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще се срещне с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

В 14.30 часа Жан-Клод Юнкер и Колегиумът на европейските комисари ще разговарят в зала „Изток” с членовете на Председателския съвет на Народното събрание и председателите на парламентарни комисии.

Публикувана в Новини на часа

Депутатите приеха окончателно бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г. Народните представители одобриха окончателно минималният праг на осигуряване за фермерите да е 350 лв.Отпадна първоначалният вариант, предложен от финансовия министър Владислав Горанов прагът за стопаните да е 480 лв, срещу което от БСП и ДПС ктегорично възразиха. Предвижда се дефицит  от близо 4 млрд. лв. във фонд "Пенсии".

Общо планираните приходи са 11,067млрд.лв., разходите са също 11,067млрд.лв. От осигурителни вноски се очакват 6,517млрд. лева, от неданъчни приходи – 55,6млн.лв., от глоби, санкции и наказателни лихви – 22,6млн.лв., а от други приходи 26,2млн.лв.Допълнителнитетрансфери от държавния бюджет за покриване на недостига от средстваса4,186млрд.лв. 

Разходите за пенсиищеса 9,455млрд.лв. За социални помощи и обезщетения се предвиждат1,490млрд.лв. Близо 114 млн. лв. ще са за програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта. 

Бяха отхвърленипредложенията на ДПС и БСП заувеличение на средствата вбюджета на ДОО съответно със 140 млн. лева и 894 млн. лева. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта