Нова наредба удари даренията на храна. От Хранителна банка обявиха, че те са спаднали с 30% заради новата нормативна уредба.

Храната пристига от институции, търговци, производители и всякакви браншови организации, като именно те са основните донори на Хранителната банка.

Заради новата наредба обаче опаковането на храната за нуждаещите се изисква отделянето на повече време заради допълнителното маркиране на опаковката – мярка, чрез която се цели предотвратяването на евентуална продажба на дарените продукти.

,,Всички ние като общество имаме интерес това да се случва особено когато става въпрос за най-бедната страна в Европейския съюз'', заяви представител от Хранителната банка.

,,Просто е престъпление една трета от храната да отива в коша за боклук, вместо за над един милион бедни, които имат реална нужда от нея'', допълни още той.

Публикувана в Бизнес

Правителството прие Наредба за формата и съдържанието на документите, необходими за издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид или на група биоциди по чл. 18 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС). С приемането на документа подзаконовата нормативна рамка се привежда в съответствие с измененията и допълненията на Закона.

В случаите по чл. 18 от ЗЗВВХВС, към документите, които заявителите подават в Министерство на здравеопазването за издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид, трябва да приложат техническо досие на биоцида. Неговата форма и съдържание, както и тези на документите, представени от заявителя за издаване на разрешение и съответните разрешения, се определят с наредба на Министерския съвет.

Към настоящия момент изискванията към техническото досие, необходимо за издаване на разрешение на биоцид са регламентирани в Наредба, приета на отпаднало правно основание. С приетата днес Наредбата се осигурява възможност на юридически лица, заявители на съответната административна услуга, за достъп до актуални изисквания към документите, необходими за издаване на разрешение за предоставяне на пазара на биоцид.

Публикувана в Новини на часа
В Държавен вестник вече е обнародвна Наредба 6, касаеща идентификацията на животните в селските райони.
С нея влизат в сила нови изисквания към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.
С влизането в сила на наредбата, идентификационните средства вече е необходимо да бъдат тествани в акредитирана лаборатория, одобрена от ICAR (The International Committee for Animal Recording), което се удостоверява със заверени копия на сертификати или удостоверения, издадени след успешно проведени изпитвания, или със заверени копия на документи от компетентния орган на страна – членка на Европейския съюз, където такива средства са били официално одобрени.
 
Изменя се и комплекта за едри преживни животни (ЕПЖ), вече той трябва да се състои от:
а) две ушни марки;
б) ушна марка и електронна ушна марка;
в) две ушни марки и търбушен болус;“.
 
Създава се раздел за „Идентификационни документи (паспорти)“. Тези паспорти ще се издават на:
- едри преживни животни;
- еднокопитни животни;
- домашните любимци, кучетата за служебни, ловни и други цели.
В наредбата се указани и изискванията към информационните табели, с които трябва да е придружено всяко пчелно семейство.
Публикувана в Животновъдство

Правителството прие изменение на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия.

Промените са свързани с усъвършенстване на процедурата по издаване на удостоверенията за регистрирани продажни цени на тютюневи изделия, като са прецизирани образците на документи, които се подават. Отпада изискването за водене на хартиен носител на регистъра на цените на тютюневите изделия, като остава само електронната форма, която е публична и се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“.

С цел намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса отпаднат таксите, които се заплащат при подаване на искането за регистриране на продажна цена на тютюнево изделие и за издаване на удостоверението за това регистриране.

Публикувана в Бизнес

Разходите за закупуване на сгради са допустими за подпомагане по мярка 4 и 6, в случай, че мястото на инвестицията е в селски район и сградата ще се използва за производствени цели. Допустимите разходи за закупуването на сгради не могат да надхвърлят 10% от всички допустими инвестиционни разходи по проекта“. Това означава, че по подмярка 6.4. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ на мярка 6. „Развитие на стопанства и предприятия“ са допустими разходи за закупуване на сграда, в случай, че сградата ще се използва за производствени цели.

Към момента все още няма изготвена Наредба по мярка 6.4, в която да са описани условията за подпомагане по мярката. Затова от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) не могат да съобщят по-конкретна информация по въпроса.

Има вероятност условията за правото за придобиване по мярка 6.4 да бъдат подобни на описаните към момента в Наредба № 20 от 27 октомври 2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г, коментират експертите от НССЗ.

Бенефициенти по подмярката трябва да са земеделски стопани или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Бенефициентите трябва да имат седалище/клон или съответно постоянен адрес за физическите лица на територията на селски район.
Допустимите разходи по подмярката за материални и нематериални инвестиции, за създаване и развитие на неземеделски дейности в селските райони, включват:
а) Изграждане, придобиване или подобренията на недвижимо имущество;
б) Закупуване, включително чрез лизинг на нови машини и оборудване до пазарната стойност на активите;
в) Общи разходи, свързани с разходите за буква „а“ и „б“, например хонорари на архитекти, инженери и консултанти, хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост, включително проучвания за техническа осъществимост.
Проектите и кандидатите трябва да отговарят на следните условия:
• Инвестицията да се осъществява в селски район;
• Инвестицията да няма отрицателно влияние върху околната среда;
• Кандидатът да представи разработен бизнес план, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години/ 10 години при строително-монтажни работи;
• Стопанството на кандидати, земеделски стопани, трябва да има стандартен производствен обем над 8 000 евро.

Публикувана в Бизнес

Проект на нова наредба описва условията, при които канабис без упойващи качества може да бъде отглеждан за храна, фураж, влакно и семена за посев. Проектът на МЗХ е публикуван за обществена консултация, която ще продължи до 21 май 2017 г.

 
В проекта на наредбата се подчертава, че психоактивното вещество в конопа (тетрахидроканабинол) трябва да е под 0,2 тегловни процента – в листата, цветните и плодните връхчета. Наредбата урежда условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), търговията и контрола.

Физическите и юридически лица, които отглеждат канабис, трябва да са регистрирани земеделски стопани и да притежават разрешение за производство на посевен материал от растения от рода на конопа. Документите се одобряват от МЗХ. Заявленията ще се разглеждат от специална комисия.

Фермерите ще отчитат пред агроминистерството извършената сеитба по сортове, вида и количеството продукция, складовете за съхранение, продадените количества на търговец или преработвател.

Канабисът ще се предлага с цел преработка до влакно, фураж, храна или посевен материал.

Контрол ще извършват областните дирекции „Земеделие”, Изпълнителната агенция по сортоизпитване и Българската агенция по безопасност на храните извършват контрол (БАБХ).

Предвижда се отмяна на досега действаща наредба за отглеждането на канабис от 2001 г.

Публикувана в Бизнес

Правителството прие нова наредба за повърхностните води, която отразява последните промени в Закона за водите. С нея се уреждат редът и начинът за използване на повърхностните води и водните обекти, процедурата за издаване на разрешителни и условията, при които се те издават за водовземане и ползване от повърхностен воден обект.

Документът конкретизира изискванията за стопанисването и използването на бентовете и праховете в некоригираните участъци на реките извън границите на населените места, както и на съоръженията, изгубили първоначалното си предназначение. Определят се редът и условията за издаване на разрешителни за ползване на воден обект при изземване на наносни отложения от реките с цел поддържане проводимостта на речното легло, като част от постоянната защита от вредното въздействие на водите.

Възможността за изземване на наносни отложения от реките (с изключение на река Дунав и язовирите) бе прекратена през 2015 г. В случаите, когато при огледа от междуведомствени комисии, назначени със заповед на кметовете на общини в урбанизираните територии и от областните управители извън тях, се установи, че за проводимостта на речното легло е необходимо изземване на наносни отлагания, областният управител организира и възлага почистването на определения участък. Разрешителното се издава от директора на съответната басейнова дирекция.

Срокът на разрешителните е равен на срока за изпълнение на договора, сключен между областния управител и избрания изпълнител. Изискванията към техническия проект за изземването са облекчени, предвид целта на конкретното използване – осигуряване на проводимостта на речните легла като част от постоянната защита от вредното въздействие на водите.

В приетата наредба са разписани и условията, отнасящи се до ползването на р. Дунав при изземване на наносни отлагания, както и методите за отчитане и определяне на количеството на иззетия материал. Предвижда се отлаганията да се измерват като товар и обработката им да се подчини на действащите нормативни разпоредби за обработка на товари, превозвани по вода, която следва да се извършва само на посочените за тази цел пристанища.

Публикувана в Бизнес

Българските агрочиновници не спряха да играят по свирката на големите мандри, които наложиха непосилни изисквания към дребните фермери и пазара на продукцията им

Лили Мирчева

Все повече хора предпочитат да пътуват по живописния Подбалкански път, вместо да прелетят по високоскоростните магистрали, свързващи столицата и морето. Колкото и да е странно – една от причините е магазинче в карловското село Васил Левски, където си пазаруват „истинско“ сирене, овче и биволско кисело мляко, както и чудесен кашкавал. Целият процес по създаването им става пред очите на посетителите, защото това е демонстрационен център към стопанството на семейство Кулови. Пътуващите лесно я откриват, защото е непосредствено до главния път, а указателна табела показва къде се намира „Ферма под Балкана“. Това е и търговското наименование на продуктите, които се предлагат в магазинчето или на фермерските пазари в страната.

Може би центърът е сред първите лястовици на т. нар. млечен туризъм, защото вече няколко туроператори са направили запитвания колко ще им струва посещение на туристически групи и дегустация на млечните продукти. Но по-важното е, че тук може да се обмени опит в създаването на животновъдно стопанство и минимандра към него. Кулови са имали късмета да се включат в проекта „За Балкана и хората“, подкрепен от швейцарското правителство, и да получат както финансова, така и консултантска помощ за развитие на потомствения семеен бизнес. В резултат голяма част от инвестициите за покупка на пастьоризатора, ваните и хладилните помещения се покриват от швейцарското правителство, а разходите на Кулови са около 30% на сто от тях.

„Обектът е регистриран от 9 март миналата година, работи година и половина и вече трупа своята история. Затова нека фермерите, които идват тук, да си направят сметката и да решат дали има смисъл да вложат усилия в този безнес“, разказва Тенчо Христов, експерт от фондация „Биоселена“, която е посредник и медиатор на българо-швейцарския проект. За първи път бе представен финансов разчет за изграждането на минимандрата, която работи по изискванията на Наредба 26 на МЗХ за директни доставки на фермерите.

Въпросната наредба съществува от 2010 г. и въпреки доизкърпването на правилата, досега е пропуснала през цедката на изискванията си едва 40 животновъди, които преработват собствено сирене, кашкавал или ръчно произведени колбаси. Да се запита човек – как досега българските агрочиновници не спряха да играят по свирката на големите мандри, които наложиха непосилни изисквания към дребните фермери, така че реализацията на собствената им продукция им да е непосилно занимание. Не забелязват ли служителите на МЗХ по време на многобройните си командировки в чужбина, че тамошните фермери нямат нашите болежки. И как примерно в Швейцария „под път и над път“ може да се купи всякаква фермерска храна – от месни деликатеси до многобройните ръчно изработени сирена? Да не споменаваме съседна Румъния, където само за шест години държавата подкрепи десетки хиляди малки стопанства, като при това намери и пазар да продукцията им.

Как да си обясним мълчанието на чиновниците от МЗХ към заявленията на животновъди у нас, които още в края на 2015 г. са поискали регистрация по Наредба 26, но досега дори не са взети проби от млякото във фермите? А колкото и да предлагаха нашите стопани, едва сега се заговори за поредните промени в Наредба 26, осигуряващи им право да търгуват в цялата страна.

На фона на фалиращите животновъдни стопанства, фермата на Никола и Таня Кулови прави щастливо изключение. Стопанинът е потомствен каракачанин и се занимава от дете с животновъдство, но споделя, че е „стъпил на крака“ едва със затваряне на цикъла на производство. Започва самостоятелен бизнес през 2000 г. само с 4 биволи, а сега в стопанството му има 500 каракачански овце, 150 бивола от породата Българска Мурра, 200 крави – млечни и месодайни, 250 кози, които предстои да бъдат сертифицирани като Бяла българска порода, както около 25 коня. До миналата година фермерът изцяло е предавал на мандри и изкупвачи биволското и овче мляко, което произвежда. А как са му „извивали ръцете“ въпросните посредници, само той си знае. Коментира че приходите от тези продажби едва са стигали за прехрана на животните и минимален семеен доход. За инвестиции в модернизация въобще не може да се говори.

Ситуацията коренно се променя, когато семейството успява да затвори цикъла на производство и изгражда малка мандра за преработка на част от собствената продукция. Това става благодарение на финансиране от страна на швейцарското правителство по проекта „За Балкана и хората“. Връзката е фондация „Биоселена“ - основен консултант и помощник в изграждането на три в едно – демонстрационен център към стопанството, мандра и магазинче.

„Няма политика за подкрепа на средни и дребни производители в България. Пусната мярка от новата селска програма веднага бе изчерпана. Нека има високи лимити за големите производители, но за дребните трябва да се заделят поне 50 млн. лв., които да се дават за инвестиции в стопанствата, но при облекчени условия“, коментира Стоилко Апостолов, директор на „Биоселена“. По думите му в Швейцария фермите имат средно по 30-50 крави, но те осигуряват добри доходи на цели семейства. Близо 98% от животновъдството там се държи от малкия семеен бизнес, но у нас картината е много изкривена.

На практика стопанството на семейство Кулови, едва след като затвори цикъла на преработка, може да си отдъхне от рекета на прекупвачите и да увеличи семейния бюджет. Сега минимандрата им преработва 300 литра мляко на ден и само за година приходите са нараснали с 36.6%. Както бе показано в икономически анализ, изготвен от „Биоселена“, от първи септември 2015 г. до 31 август на 2016 г. стопаните са получили 21 318 литра биволско и 6 697 л овче мляко. Ако не го бяха преработили, а продали на мандрите, приходите им щяха да бъдат около 40 хил. лева. С новия цех за преработка за овче и биволско кисело мляко и сирене, те получават 72 хиляди лева. Към тази сума се добавят около 14 хил. лв. от продадено мляко, тъй като Наредба 26 не позволява преработката на цялата суровина. Приспадайки разходите си, които в рамките на годината се изчисляват на 30 хиляди лева, за семейството остават 55 хил. лв., което вече им позволява да мислят за развитие на бизнеса. Затова ще добавят в асортимента козе мляко и сирене, както и месни деликатеси.

Но най-сигурният признак за бъдещето на фермата е, че синът Яне и дъщерята Агора също се включват в семейния бизнес.

Каре

Има пари за още няколко проекта

Финансирането възлиза на 25% от общия размер на инвестицията и не може да надхвърлят 6500 швейцарски франка, което е около 10 000 лв. според курса на франка

Фондация „Биоселена“ подпомага стопаните с навременни консултации и инвестиции в интензивно отглеждане на пасищни животни, както и в преработка на суровината. Фондацията е изпълнител на проекта „За Балкана и хората“ и има възможност да финансира още 3-4 стопанства до изчерпване на ресурса на програмата.

Управителният съвет на фондацията взе решение, според което подпомогнатите по проекта фермери може да са извън района на Стара планина, но пасищата им да попадат в зони от НАТУРА 2000 или в земи с висока природна стойност.

Предоставените средства за преработка на селскостопански продукти възлизат на не повече от 25% от общия размер на инвестицията и не може да надхвърлят 6500 швейцарски франка, което е около 10 000 лв. според курса на франка. Фондацията може да съдейства още и с разработване на проекта за преработка на процедурите по одобрение от Агенцията по безопасност на храните, както и с консултантска помощ „по всяко време“.

Публикувана в Животновъдство
В държавен вестник (бр. 76 от 30 септември 2016) е обнародвана Наредбата за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
 
В Наредбата се правят няколко изменения и промени. Като начало, минималният стандартен производствен обем трябва да е достигнат и за предходната стопанска година, като се доказва с документите по ал. 2 за предходната стопанска година. Обработваната от кандидата земя, която участва при изчисление на минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство, трябва да се стопанисва съгласно чл. 33б от Закона за подпомагане на земеделските производители.
 
За групи производители и признати организации на производители на земеделски продукти условието по чл. 8, ал. 1, т. 2 се счита за изпълнено, когато общият стандартен производствен обем, формиран като сбор от стандартните производствени обеми на земеделските стопанства на членовете на групата или организацията, отнесен към броя на земеделските стопани, членове на групата или организацията, е над 8000 евро. 
 
За колективни инвестиции не се подпомагат кандидати, при които някое от лицата, участващи в юридическото лице, или някой от членовете на групата или организацията на производители:
1. притежава доминиращо влияние върху дейността на кандидата;
2. участва в проекта със стандартен производствен обем на земеделското си стопанство, който надвишава:
а) 30 на сто от общия стандартен производствен обем, формиран като сбор от стандартните производствени обеми на земеделските стопанства на членовете, с които те участват в проекта – за юридически лица, които не са признати групи производители или признати организации на производители на земеделски продукти, и
б) 40 на сто от общия стандартен производствен обем, формиран като сбор от стандартните производствени обеми на земеделските стопанства на членовете, с които те участват в проекта – за признати групи производители и признати организации на производители на земеделски продукти;
 
В този прием финансова помощ ще се предоставя за инвестиции за напоителни системи. Ето какви са изискванията:
 
1. са в съответствие с Плана за управление на речните басейни за съответния район, в чийто териториален обхват ще се извършват инвестициите;
2. кандидатът има осигурен достъп до услуги за напояване и/или е титуляр на действащо разрешително за водовземане или за ползване на воден обект за изграждане, реконструкция или модернизация на съоръжение за водовземане по Закона за водите и се изпълняват параметрите и условията в разрешителното;
3. са налични или са предвидени за закупуване и монтиране уреди за измерване на потреблението на вода в рамките на планираните инвестиции;
4. има влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие, или писмо, издадено по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проект и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр. 73 от 2007 г.), с който/което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение.
 
Инвестиции за рехабилитация на съществуващи напоителни системи са допустими, при условие че:
1. осигуряват най-малко 15 на сто потенциална икономия на вода, когато се използва вода от водно тяло, определено в съответния действащ План за управление на речните басейни най-малко в добро екологично състояние – за повърхностните води, или добро количествено състояние – за подземните води;
2. осигурява най-малко 15 на сто потенциална икономия на вода и ефективно намаление на консумацията на вода с не по-малко от 50 на сто от потенциалната икономия, когато се използва вода от водно тяло, определено в по-ниско от добро екологично или количествено състояние в съответния действащ План за управление на речните басейни и е обосновано изключение по чл. 156в или 156е от Закона за водите.
 
Условията по ал. 2 не се прилагат за инвестиции, свързани само с енергийна ефективност на съществуващо съоръжение, инвестиции за съоръжения за съхранение на вода или за инвестиции, които използват само рециклирани води.
 
Инвестициите по ал. 1, свързани с нетно увеличение на напояваната площ, трябва да не оказват значително отрицателно въздействие върху околната среда, което е преценено по съответната процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда.
 
Инвестициите по ал. 4, за които екологичното или количественото състояние на водното тяло, което се засяга, е определено в по-ниско от добро състояние, в съответния действащ План за управление на речните басейни трябва да включват и инвестиции в съществуваща напоителна система и по предварителна оценка да осигуряват:
 
1. най-малко между 15 на сто и 25 на сто потенциална икономия на вода съгласно техническите характеристики на съществуващата инсталация и
2. ефективно намаление на потреблението на вода с не по-малко от 50 на сто от потенциалната икономия в рамките на система за съответното земеделско стопанство.
 
Условията по ал. 5 не се прилагат, ако снабдяването с вода на инвестициите по проекта се извършва от съществуващ язовир, въведен в експлоатация преди 31.10.2013 г. и за който в План за управление на речния басейн на Басейнова дирекция за управление на водите са планирани мерки, свързани с определяне на лимит за общо водочерпене или за осигуряване на минимален отток след язовира и не е налице нарушение на тези мерки или изисквания.
 
За проекти с инвестиции по ал. 1 трябва да има разработен инженерен проект от строителен инженер, вписан в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, правоспособен да проектира системи за напояване. Инженерният проект трябва да показва наличие на съществуващо или предвидено ново измервателно устройство на потреблението на вода в земеделското стопанство и трябва да показва изпълнение на условията по ал. 2 и/или ал. 5.
 
Дейностите, свързани с инвестиции за напоителни системи, трябва да бъдат съгласувани чрез становището за допустимост по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите на инвестиционното предложение по отношение съответствието му с Плана за управление на речните басейни и Плана за управление на риска от наводнения. Становището за допустимост трябва да е издадено от директора на съответната Басейнова дирекция за управление на водите към Министерството на околната среда и водите, в чийто териториален обхват ще се извършва инвестицията.
 
 
Като тук под Напоявани площи се има предвид площи, в които към 1 януари 2007 г. е действала система за напояване. А под Нетно увеличение на напояваната площ, се има предвид инвестиция, свързана с изграждане на системи за напояване извън напоявани площи към 1 януари 2007 г. 
 
Завиден е и броят на придружаващите общи документи за кандидатстване, като новите, които се появяват в списъка са:
 
1. Декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството (по образец). Когато минималният стандартен производствен обем се доказва с намерение за засаждане/засяване по чл. 8, ал. 3, кандидатът предоставя и декларация с данни за предходната стопанска година – не се изисква за признати групи производители и признати организации на производители на земеделски продукти и юридически лица, кандидати за колективни инвестиции. Изисква се за техните членове.;
 
а) Когато минималният стандартен производствен обем се доказва с намерение за засаждане/засяване по чл. 8, ал. 3, кандидатът представя регистрационна карта, издадена по реда на наредбата по § 4 ЗПЗП, и анкетни формуляри към нея за предходната стопанска година, когато съответствието с изискването по чл. 8, ал. 1, т. 2 се доказва с документите по чл. 8, ал. 2, т. 3. (за животновъди).
в) Кандидатът представя същите документи или заповеди и за предходната стопанска година, когато минималният стандартен производствен обем се доказва с намерение по чл. 8, ал. 3 и когато съответствието с изискването по чл. 8, ал. 1, т. 2 се доказва с документите по чл. 8, ал. 2, т. 2. Това важи в случай, че няма регистрирана обработваема земя в ИСАК за текущата към датата на кандидатстване стопанска година;
 
2. Декларация за наличната самоходна земеделска техника в стопанството, придружена от копия на свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, и талон за технически преглед за наличната в стопанството самоходна техника на възраст до 7 години.
 
3. Разрешително за водовземане или ползване на повърхностен воден обект за изграждане на съоръжения за водовземане, ако се предвижда такова, или Договор за извършване на услуга „водоподаване за напояване“ (за проекти с включени инвестиции за напоителни системи).
 
4. Становище за допустимост по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, издадено от директора на съответната Басейнова дирекция за управление на водите към Министерството на околната среда и водите, за съответствие на инвестиционното предложение с действащите План за управление на речните басейни и План за управление на риска от наводнения (предоставя се на кандидата от съответната РИОСВ, ведно с документа по т. 21 за проекти с включени инвестиции за напоителни системи).
 
5. Инженерен проект, изготвен и заверен от строителен инженер, вписан в регистъра към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, правоспособен да проектира системи за напояване (за проекти с включени инвестиции за напоителни системи).“
 
В раздел VII. „Придружаващи специфични документи“ в т. 3 „Допълнителни документи, доказващи съответствие с приоритет по критериите за оценка /в случай, че е приложимо“:
 
1. Регламент за изпълнение на Директива 2009/125/ЕС“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2015/1189 на Комисията от 28 април 2015 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на котли на твърдо гориво (OB L 193, 21 юли 2015 г.)“;
2. Документ за собственост или ползване на животновъден обект и удостоверение за регистрация на животновъден обект (за действащи животновъдни обекти) по чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (за проекти с инвестиции, изцяло насочени в сектор „Животновъдство“ и заявен приоритет по чл. 30, ал. 1, т. 6, в частта проекти, изпълнявани в места по Националната екологична мрежа Натура 2000).
3. Договор за контрол по смисъла на чл. 18, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) с контролиращо лице, получило разрешение от министъра на земеделието и храните за осъществяване на контрол за спазване правилата на биологичното производство по реда на чл. 19 и 20 ЗПООПЗПЕС, придружен от документ (сертификационно писмо от контролиращото лице, сертификат, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичeн/и, или друг документ), издаден от контролиращо лице, удостоверяващ че земята/площите и/или наличните животни, с които е обосновано ползването на инвестициите, свързани с производство на биологични продукти, са предмет на контрол към датата на кандидатстване (представя се в случай, че кандидатът заявява приоритет по чл. 30, ал. 1, т. 4).
4. Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за последните три години спрямо датата на подаване на заявление за подпомагане, заверена от кандидата и НСИ (представя се в случай, че кандидатът заявява приоритет по чл. 30, ал. 1, т. 9).
5. Извлечение от Книгата на членовете на сдружението, заверено с подпис и печат „Вярно с оригинала“ от председателя на сдружението за напояване.
6. Копие от годишни данъчни декларации за предходните три финансови години спрямо датата на кандидатстване, заверени от съответната ТД на НАП (представят се в случай, че кандидатът заявява приоритет по чл. 30, ал. 1, т. 9 в частта 3.2 от раздел IX. „Критерии за оценка“ от приложение № 10).“
 
Ясни са и критериите за оценка на проектите. 

Критерии за оценка на проекта

Приоритет
Критерии
Минимално изискване
Максимален брой точки
Точки
1.
Подпомагане на чувствителни сектори в земеделското производство
   
23
 
1.1.
-
Проекти с инвестиции и дейности, насочени в сектор „Плодове и зеленчуци“
Над 50 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са изцяло насочени в сектор „Плодове и зеленчуци“
19
Над 50 % –
10 точки;
 Над 85 % –
19 точки
1.2.
Проекти с инвестиции и дейности, насочени в сектор „Животновъдство“
Над 50 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са изцяло насочени в сектор „Животновъдство“
19
Над 50 % –
10 точки;
 Над 85 % –
19 точки
1.3.
 
Проекти с инвестиции и дейности, насочени в сектор „Етеричномаслени и медицински култури“
Над 50 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са изцяло насочени в сектор „Етеричномаслени и медицински култури“
19
Над 50 % –
10 точки;
 Над 85 % –
19 точки
1.4.
Проекти с комбинация от инвестиции и дейности изцяло в секторите по т. 1.1, 1.2 и 1.3
Над 85 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта се формират от такива, изцяло насочени в най-малко два от секторите по т. 1.1, 1.2 и 1.3, като всеки от тези сектори не надхвърля 65 % от общите инвестиционни разходи
20
Над 85 % –
15 точки;
 100 % –
20 точки
1.5.
Проекти от кандидати – тютюнопроизводители, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители, за проекти с инвестиции, които не са свързани с производство на тютюн
Кандидатът трябва да фигурира в регистъра на данните за изкупения и премиран тютюн за периода 2007 – 2009 г.
3
 
2.
Подпомагане на биологичното производство
 
 
15
 
2.1.
 
Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти
Над 50 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с производство на биологични продукти
15
Над 50 % –
10 точки;
 Над 85 % –
15 точки
3.
Подпомагане на проекти, осигуряващи допълнителна заетост
 
 
20
 
3.1.
 
Проекти, при които изпълнението на одобрените инвестиции и дейности води до осигуряване на допълнителна заетост в земеделските стопанства
*
10
До 5 работни места включително –
5 точки;
 Над 5 до 10 работни места включително – 8 точки;
 Над 10 работни места –
10 точки
3.2.
 
„Проекти, представени от кандидати, които извършват земеделска дейност от най-малко три години към момента на кандидатстване“
„Средноаритметично от средносписъчния брой на персо­нала от последните три години е най-малко 5 и този брой ще бъде запазен с изпълнение на инвестициите по проекта“
10
 
4.
Подпомагане на проекти, представени от млади земеделски стопани
 
 
5
 
4.1.
 
Проекти на земеделски стопани до 40 години, одобрени за подпомагане по мерки 112 или 141 от ПРСР 2007 – 2013 и подмерки 6.1 и 6.3 от ПРСР 2014 – 2020 и не са получавали подкрепа по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ и подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от ПРСР 2014 – 2020
*
5
 
5.
Подпомагане на кандидати с проекти на територията на селските райони в страната
 
 
10
 
5.1.
-
Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на селски район в страната
*
10
 
6.
Подпомагане на кандидати с проекти на територията на Северозападен район и/или райони с природни и други ограничения
 
 
14
 
6.1.
-
Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на Северозападен район в страната – област Плевен
*
1
 
6.2.
Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на Северозападен район в страната – област Ловеч
*
2
 
6.3.
Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на Северозападен район в страната – област Видин, област Враца и област Монтана
*
5
 
6.4.
 
Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на необлагодетелствани райони с природни и други ограничения
*
9
 
6.5.
-
Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000
*
9
 
7.
Подпомагане на проекти с инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и/или иновации в стопанствата
 
 
8
 
7.1.
-
Проекти с инвестиции и дейности за повишаване на енергийната ефективност в стопанствата
Инвестициите по проекта водят до повишаване на енергийната ефективност с минимум 5 % за земеделското стопанство
8
От 5 % до 10 % включително –
4 точки;
 Над 10 % –
8 точки
7.2.
-
Проекти с инвестиции и дейности за иновации в стопанствата
Над 30 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с иновации в стопанството
8
Над 30 % –
4 точки;
 Над 50 % –
5 точки;
 Над 85 % –
8 точки
8.
Подпомагане на проекти с интегриран подход и допринасящи за насърчаване на кооперирането между производителите
 
 
18
 
8.1.
-
Проекти с инвестиции и дейности, осигуряващи изпълнението на интегриран проект в рамките на ПРСР 2014 – 2020
*
4
 
8.2.
Проекти за колективни инвестиции и такива, представени от групи/организации на производители на земеделски продукти
*
4
 
8.3.
 
Проекти с инвестиции за строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях
Над 65 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях
10
 
9.
Подпомагане на проекти с инвестиции, свързани с опазване на околната среда (включително технологии, водещи до намаляване на емисиите) и/или постигане на стандартите на ЕС
 
 
7
 
9.1.
-
Проекти с инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, и/или инвестиции, осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС
Над 30 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с опазване на компонентите на околната среда и/или инвестиции, осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС
7
Над 30 % –
4 точки;
 Над 50 % –
5 точки;
 Над 85 % –
7 точки
10.
Подпомагане на проекти с инвестиции за напояване
 
 
4
 
10.1.
 
Проекти с включени инвестиции за напояване в рамките на земеделското стопанство, представени от кандидати земеделски стопани, членове на сдружение за напояване
*
2
2 точки
10.2.
 
Проекти с инвестиции за напояване, при които се използва вода от инфраструктура с по-малки загуби и по-висока ефективност при използване на водните ресурси
Проекти с инвестиции за напояване, за които е осигурено или ще бъде осигурено използването на вода от клон на Напоителни системи или от Сдружение за напояване в обхвата на съответния речен басейн, за които е налице по-висок коефициент на настоящ КПД на напоителните системи
2
КПД на
напоителните системи' е над 41 % – 2 точки
 
ОБЩО
124
 

 
Средни стойности на КПД в клонове на Напоителни системи
Клон на НС/Речен басейн (РБ)
КПД на НС
КПД на НС в  %
РБ Черно море
   
Бургас
0,19
19,00 %
Шумен
0,03
3,00 %
Варна
0,72
72,00 %
РБ Дунав
   
Монтана
0,74
74,00 %
Плевен
0,21
21,00 %
Русе
0,64
64,00 %
Севлиево
0,39
39,00 %
София
0,39
39,00 %
Търговище
0,11
11,00 %
Велико Търново
0,01
1,00 %
Видин
0,54
54,00 %
Враца
0,68
68,00 %
Източноегейски РБ
   
Хасково
0,19
19,00 %
Пазарджик
0,36
36,00 %
Пловдив
0,51
51,00 %
Сливен
0,44
44,00 %
Стара Загора
0,36
36,00 %
Ямбол
0,44
44,00 %
Западноегейски РБ
   
Дупница
0,63
63,00 %
Гоце Делчев
0,54
54,00 %
Перник
0,53
53,00 %
Сандански
0,54
54,00 %

 
Коефициент на полезно действие (КПД)за действащи Сдружения за напояване по области – придобили общинска собственост по § 3 от Закона за сдружения за напояване
Област/Сдружение за напояване – бр.
КПД на сдруженията за съответната област
КПД в %
1.
Област Видин – 1 бр.
0,49
49,00 %
2.
Област Плевен – 2 бр.
0,45
45,00 %
3.
Област Търговище – 4 бр.
0,36
36,00 %
4.
Област Варна – 7 бр.
0,72
72,00 %
5.
Област Пловдив – 13 бр.
0,61
61,00 %
6.
Област Стара Загора – 10 бр.
0,48
48,00 %
7.
Област Сливен – 11 бр.
0,55
55,00 %
8.
Област Кърджали – 1 бр.
0,32
32,00 %
Публикувана в Бизнес

Очаква се тази седмица да бъде обнародвана наредбата за промените по Мярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по Програмата за развитие на селските райони, съобщи министърът на земеделието и храните Десислава Танева. „Веднага след обнародването, още на следващия работен ден ще се издаде заповедта за обявяването на точната дата за прием на документи”, каза Танева. По думите ѝ това ще се случи от месец октомври, както е било обявено първоначално. Подкрепата се предоставя на територията на цялата страна, за инвестиции в земеделските стопанства – за материални и нематериални инвестиции за покриване нуждите на стопанствата, съобразени с неговия капацитет. Подкрепата ще бъде насочена към закупуване и изграждане на инвестиции за модернизация и механизация. Бенефициенти са земеделски производители и групи на производители. „Според анализа на земеделското министерство, при приема по мярка 4.1 средният процент на неодобрени заявени разходи е 30%”, каза още министър Танева. Земеделският министър поясни, че със заявеното увеличение на бюджета с над 80 милиона евро по първия прием на проекти по подмярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони ще се финансират само проекти, които са получили не по-малко от 55 точки при оценката им. Ако се окаже, че сумата е повече от нужното, разликата ще се възстанови към общия бюджет.

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта