На международното изложение "Зелена седмица" в Берлин една от ключовите теми тази година ще е за устойчивото развитие на селските райони в ЕС. Предвидено е бично еврокомисарят по земеделие Фил Хоган да води дискусията.

Еврокомисарят ще участва и в събитие, което е продължение на Конференцията „Cork 2.0“ за 2016, където представители на бизнеса и публични институции в селските райони съставиха план от 10 точки за развитието в бъдеще. Основната цел ще бъде да се търсят начини този план да се превърне в конкретни действия.

Еврокомисарят покани обществеността на щанда на ЕК и изрази очакването си за по-тясно сътрудничество с представителите на Унгария, която е страна-партньор на тазгодишното изложение. Основната тема на щанда е „От фермата до вилицата“, а целта е да се покаже добавената стойност на Европейския съюз в предоставянето на безопасна, устойчива и качествена храна за европейските граждани.

Публикувана в Бизнес

Парите ще отидат в Националната служба за съвети в земеделието /НССЗ/, но ще има ли ефект от проектите им? Как фермерите да се справят с некоректните частни консултанти?

Лили Мирчева

Според предварителния график на земеделското министерство първите проекти, които ще се приемат по новата селска програма (ПРСР 2014-2020 г.), са по т. нар. „консултантски мерки“ и те трябва да бъдат отворени още през месец януари. Приемът по подмярка 2.1.2 „Консултантски услуги за малки земеделски стопани“ ще продължи и през февруари. Така чрез Националната служба за съвети в земеделието /НССЗ/ всеки малък фермер ще получи консултации за 1 500 евро или около 3 хил. лева. Също през януари и февруари е планиран прием по подмярка 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", където бюджетът е 12,5 млн. евро. Минималният бюджет за един проект е левовата равностойност на 1 250 евро, а максималната 25 хил. евро. Според графика по подмярка 2.1.1 „Консултантски услуги за земеделски и горски стопани“ са заложени 2 млн. евро, като този прием ще бъде отворен през юни и юли 2017 г.

Поне такива са намеренията, но какви ще са реалните графици все още не се знае. В безвремието до поемането на властта от временното правителство, едва ли ще бъде пусната заповед за отваряне на прием по мерките на ПРСР. Така дните от първия месец на годината неусетно ще минат между празници и именни дни, метеорологични прогнози и неработеща администрация.

Да не говорим, че т. нар. Консултантски мерки са вече доста закъснели - всички се отварят по средата на програмния период. „Така се форсират срокове. Обявяват процедурата един месец преди отварянето на мярката, дават един месец за приемане на проекти, затварят мярката и казват че това е целият финансов ресурс до 2020 г. Това означава едно – неподготвеност за този програмен период на администрацията“, коментира в интервю Красимир Кумчев, агробизнесмен и консултант за земеделски дейности. По думите му това е причината чиновниците да допускат огромни грешки във всяко едно отношение, включително и в разработването на наредбите за прилагане на съответните програми.

„Когато бъде отворена подмярка 2.1.2 ще даваме консултации, разпределени в 6 пакета“, коментира Димитър Ванев, главен директор на "Съвети в земеделието и Аналитична лаборатория" в НССЗ. По думите му службата предоставя безплатно консултации и обучава земеделски стопани в областта на растениевъдството, животновъдството, аграрната икономика и ПРСР. По мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството” от ПРСР 2014-2020 НССЗ изготвя безплатно бизнес планове и заявления за кандидатстване по подмярка 6.1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" (за първия прием) и по подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, както и по други подмерки от Тематичната подпрограма за развитие на малките стопанства. НССЗ извършва и агрохимични анализи и предоставя препоръки за торене.

„Ние предоставяме цели 6 консултантски пакета и само единият от тях е изготвяне на проект. Да кажем ако фермера иска да се запознае с безопасните условия на труд, които трябва да спазва в стопанството, ние също ще му предоставим един такъв консултантски пакет. Ако иска да се запознае с методите за интегрирано управление на вредителите също можем да му предоставим такъв консултантски пакет“, коментира Ванев. Безплатното консултиране е за земеделски стопанства между 2 и 8 хиляди евро производствен обем. Но тъй като няма наредба по подмярката и заповед на министъра на земеделието, приемът на заявления от фермери все още не е започнал.

Но тъй като службата за съвети в земеделието „сложи ръка“ върху „консултантските проекти“ и ще усвои бюджет от 4 млн. лева, в редиците на частнопрактикуващите консултанти се създаде напрежение и разбира се – недоволство. Някои изразиха недоумение от наливането в държавната служба на толкова пари. А други коментираха твърдения от публичното пространство, че освен заплата, служителите в НССЗ получават по 500 евро възнаграждение за всеки изработен проект.

Според официалните документи, публикувани от МЗХ във връзка с приема по ПРСР, е посочено, че малките земеделски стопани имат право на безвъзмездно финансиране до 3000 лева за 1 година по подмярка 2.1.2. Пак 3000 лв. е помощта за един консултантски пакет по подмярка 2.1.1 по приоритетна област. В същото време е записано, че при такова подпомагане работата на консултанта от НССЗ е да направи поне едно посещение във фермата. Това изискване породи нови въпроси. Има ли толкова административен капацитет НССЗ, за да проверява всяко стопанство, а от друга страна – как само с едно посещение ще се обхванат всички проблеми на фермерите, как те да ги разрешат и в крайна сметка - проектът им да е успешен.

„Който иска може да се обърне към частен консултант и да ползва безплатните услуги на НССЗ“, коментира Димитър Ванев. По думите му фермерите могат да попаднат на подвеждаща информация от частни консултантите.

„Публична тайна е, че много от частните консултантски фирми имат свои лобита във властта. Това не са сложни за изпълнение проекти – имаш параметри, зададени от ДФЗ и в рамките на тези параметри трябва да дадеш обосновки. Трябват ти минимум знания, за да се направят съответните обосновки. И да – има не малко фирми, сателитни на властта, свързани с действащи политици. Те работят на принципа ден година храни – отвори се мярка, направят 100-200 проекта, натрупат 3-4 милиона и са осигурени нещата за 4-5 години напред“, коментира по този повод Красимир Кумчев. По думите му консултантските мерки са чиста корупция, гавра и подигравка със земеделските стопани. Чрез тях „ едни милиони ще бъдат налети в държавната служба, а е много вероятно да бъдат откраднати по някаква схема“. Кумчев дори прогнозира, че с тях може да се купят някакви джипове. „Самата философия на прилагане на схемата е толкова несъстоятелна, че просто няма нужда от коментар“, категоричен е агробизнесменът.

„Както е измислено в момента разпределението на парите по тези две подмерки от ПРСР, парите от единия джоб отиват в другия, т.е. няма възможност доказали се консултантски фирми по някакъв начин да бъдат включени и да има реален резултат за самите земеделски производители“, добавя още той.

Какъв е начинът да се обърне пирамидата при честните консултанти и вместо „тук едни пари и те трябва да се усвоят с поредната схема“, да действа принципът на реалната помощ със съвети и насоки към фермерите? Според единодушното мнение на хората в бизнеса, необходимо е да има Национален регистър на консултантските фирми. Такава идея оповести и земеделският министър в оставка Десислава Танева, но на практика нищо не е направено. За да се включи даден консултант в регистъра трябва да докаже с документи, че си реално практикуващ. А това лесно може да стане с фактури и договори с клиенти за един период от 3-5 години назад.

Само чрез създаване на Национален регистър на консултантските фирми, ще бъдат защитени фермерите. Защото няма как някой да се излъже и да даде едни 10 000 лева за година срещу обещание да му свършат работа или проектът му да „мине“. Регистърът ще стане инструмент за отсяване на коректните консултанти.

„В медийното и интернет пространството вървят небивалици, които знайни и незнайни „консултанти“ започнаха да бълват по отношение на процеса на кандидатстване по европрограми. Забелязвам, че всички те обещават едно и също – сигурно одобрение на проектите на клиентите им, благодарение на специална информация, с която само и единствено те разполагат. Това трябва да спре! Съвсем скоро този балон от лъжливи твърдения, който надуват ще изгърми и от това ще пострадат най-вече обикновените хора“, коментира Ивайло Здравков, председател на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. Той изказа огромното си отвращение от така наречените уж „специални“ хора или фирми, с които работят ведомствата, разглеждащи и одобряващи проектите. „Това всъщност са пълни измамници, които подвеждат много хора като уверяват, че „техният“ човек от ведомството няма начин да не одобри проекта, за който е взел немалко пари (в тях влиза и таксата за съответния експерт). Искам да знаете следното - няма как конкретен проект да бъде одобрен, ако самият той не покрие две основни части. Първата е изготвянето на цялостната проектна документация, която трябва да бъде направена брилянтно, а втората - набирането на необходимия брой точки. Без тези два фактора и Господ да слезе отгоре, няма как да ви помогне. Да приемем, че проектът ви е одобрен за финансиране по съответната програма. Не всички осъзнават, че от този момент започва истинското изпитание за бенефициента, тъй като изплащането на финансирането по проекта зависи от това как е изпълнен той. Ето тук вече въпросните „уреждачи“ абдикират от своите ангажименти към кандидата и го оставят сам да се мъчи с нещо, което не му влиза в работата. Той започва да се бори с вятърни мелници и в резултат вместо стоте единици, които са му одобрили, той получава петдесет, тъй като не е изпълнил проекта така, както трябва. Не давам този пример случайно - не един и двама „изгорени“ от тези уж големи експерти са идвали в Енпром, за да им спасяваме проекти в ход на изпълнение, когато вече е направена поредица от грешки. За съжаление обаче не всичко може да бъде спасено на един напреднал етап“, коментира Здравков.

Според председателят на една от големите консултантски организации в България, хронично заболяване на програмен период 2014 – 2020 година е несъответствието между броя на кандидатите и отпуснатия бюджет, който няма как да стигне за всички. Поради тази причина успехът на един проект се определя от събраните точки, а защитата на разходите, за които се кандидатства, се извършва от самата консултантска фирма. Това означава, че нейните експерти трябва да имат солиден опит в разработката и управлението на проекти, за да могат да се справят успешно. Който твърди, че има начин да се добавят точки в последствие, лъже – това е невъзможно! Има ясни правила, които не подлежат на манипулиране. Изисква се правилно тълкование и компетентна защита пред органа на съответната програма или мярка, по която се кандидатства.

Какао подчерта Здравков, успехът на един проект може да се определи от предварителен анализ, който самият консултант може да направи в рамките на няколкоминутен разговор с конкретния кандидат. Нещо, което бенефициентите не разбират, а е много важно да се знае е, че в момента правилата се променят в ход на прием. Това поставя на нокти консултантите, но тези, които разбират от работата си се справят успешно с неприятните моменти, които са част от целия процес.

Подготовката на един проект е „изкуство“, заяви Здравков. Според него тя не се свежда само до писане на някакъв бизнес план, а е цялостен консултантски процес. По време на него се следи как е подготвен всеки един документ и информацията към всеки един от участващите в събирането на документите се актуализира постоянно. Всичко това се ръководи от консултанта, като цялата отговорност пада върху него.

За фермерите остава да изберат къде да се насочат в търсене на консултантски услуги, защото „безплатна вечеря няма“.

Публикувана в Агроновини

За разлика от последните две години (2015 и 2016 г.), когато по новата програма за развитие на селските райони бяха отворени сравнително малък брой мерки, следващата година се очертава да бъде изключително натоварена. Според индикативния график на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) на този етап са заложени 21 приема. Въпреки че по някои от тези мерки все още няма предвиден бюджет, общо през 2017 г. кандидатите ще разчитат на над 847,2 млн. евро.

През януари и февруари ще бъде открит приемът по подмярка  2.1.2 „Консултантски услуги за малки земеделски стопани“, където чрез службата за съвети в земеделието всеки малък фермер ще получи консултации за 1 500 евро (или около 3 хил. лева)

Също през януари и февруари е планиран прием по подмярка 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", където бюджетът е 12,5 млн. евро. Минималният бюджет за един проект е левовата равностойност на 1 250 евро, а максималната 25 хил. евро.

Според графика  по подмярка 2.1.1 „Консултантски услуги за земеделски и горски стопани“ са заложени 2 млн. евро, като този прием ще бъде отворен през юни и юли 2017 г.

Според графика май или юни се очаква да започне приемът по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Редица експерти обаче смятат, че това ще стане след юли, тъй като се очаква одобрение от Брюксел за новите критерии, по които ще се оценяват проектите за преработка на земеделска продукция. Бюджетът по тази мярка ще бъде 85 млн. евро.

През юли е планиран прием и по подмярка 6.1 "Създаване на стопанства на млади фермери", където са заделени 41,5 млн. евро. Максималната помощ за всеки проект там е 25 хил. евро.

Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, насочена за развитие на конкурентоспособността в селските райони и за създаване на заетост, ще бъде разкрита през ноември-декември 2017 г. Там се предвижда бюджет от 50,2 млн. евро, като минималната помощ за проект ще бъде 10 хил. евро, а максималната – 200 хил. евро.

По общинската подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ ще има прием от септември до ноември 2017 г. Там бюджетът е 159 млн. евро.

Дългоочакваната подмярка 7.3 за въвеждане на широколентов интернет, включително за създаване, подобрение или за неговото разширяване ще бъде отворена от февруари до април 2017 г.

Там бюджетът е 30 млн. евро, но още не са определени минималните и максимални стойности за един проект.

Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“, където се кандидатства с проекти за запазване на духовния и културния живот на населението в селските райони, бюджетът е 15 млн. евро. Приемът е планиран през септември-октомври 2017 г.

През октомври-ноември ще се кандидатства и по подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“. Заложеният бюджет таз е 8,5 млн. евро.

Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ е с бюджет от 4 млн. евро. Приемът по нея също е през октомври и ноември.

За същия период – октомври-ноември се предвижда да се открие и приемът по подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“. Бюджетът по нея е 9 млн. евро.

Мярка 9 за учредяване на групи и организации на производителите е с бюджет от 9 млн. евро, а приемът е насрочен за юни следващата година. Средствата ще отидат за насърчаване учредяването на групи и организации на производители и за подобряване сътрудничеството между стопаните. Минималната помощ за един проект е левовата равностойност на 100 000 евро за всяка една година в рамките на 5 последователни години.

Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ ще бъде отворена от май до май следващата година.

От февруари до май следващата година ще се отвори приемът по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“

Подмярка 19.3  „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ ще се отвори през април, като таз средствата са предвидени за иновации в продукти и услуги в селските райони, комбинирайки разнообразните възможности на селските райони и развитие на селски райони с добавена стойност, за създаване на европейска идентичност в допълнение към местната, регионалната и националната идентичност. Бюджетът по тази мярка е 3 млн. евро.

По поддмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегия за водено от общностите местно развитие“ проектите ще се приемат през септември, но бюджетът ще се определи допълнително. 

Публикувана в Бизнес

2926 нови проекта за инвестиции в земеделски стопанства бяха подадени в рамките на втория прием на заявления по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020. Общият размер на заявената субсидия за новите проекти 1 404 535 001 лева. Заедно с прехвърлените от първия прием 240 заявления, съгласно Заповед РД 09-755 от 04.10.2016 г., общият брой на проектите става 3 166. Във втория прием най-много проекти за модернизация на стопанствата са подадени в Пловдивски регион – 285.

Бюджетът по подмярка 4.1 е в размер на левовата равностойност на 237 млн. евро или 463 524 600 лева. Тъй като общата сума на заявената финансова помощ от този прием е три пъти над обявената по заповед, проектните предложения ще се разглеждат в условията на ограничен бюджет. Предстои да бъде извършена предварителна оценка по критериите за подбор. Съответствието с критериите за оценка ще се преценяват към датата на подаване на заявлението за подпомагане, съобразно приложените към него документи. Проектите ще се класират според получените при оценката точки и ще бъдат одобрявани в низходящ ред до размера на определения бюджет.

Припомняме, че с последните изменения в Наредба 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” беше намален до левовата равностойност на 1 млн. евро максималният размер на общите допустими разходи за един кандидат за целия период на прилагане на ПРСР 2014-2020. Промените в тежестта на критериите за подбор и добавянето нови критерии има за цел да осигури финансов ресурс за повече кандидати с акцент върху приоритетни сектори и отрасли.

Инвестициите за закупуване на земеделска техника по подмярка 4.1 включват техника за обработка на почвата и прибиране на реколтата. В този период на прием бяха допустими и проекти с инвестиции за напоителни системи, както и разходи по проекти за колективни инвестиции, представени от признати групи или организации на производители.

Публикувана в Бизнес
Готова е предварителната оценка на дейностите по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от ПРСР 2014-2020, свързани с културния живот. В периода на прием, бяха приети 325 проектни предложения с общ размер на субсидията от 107 342 959,95 лева, съобщиха от ДФЗ.
От всички приети и оценени в съответствие с критериите за подбор предложения на последващо разглеждане подлежат 65 проекта. Общият размер на финансовата помощ на проектите, които ще бъдат разгледани, е 22 464 823,44 лева при определен със заповед на министъра на земеделието и храните бюджет от 10 милиона евро.Кандидатите по подмярка 7.2 за тази дейност могат да направят индивидуална справка за броя получени точки, включително и по отделните критерии за подбор.
 
В случай на несъгласие с получения брой точки от предварителната оценка по критериите за подбор, кандидатите могат да подадат аргументирани писмени възражения в деловодството на ДФ „Земеделие” – София в срок до 20 декември 2016 г. включително.
Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 01 Декември 2016 14:46

Очаква се наплив на проекти по мярка 4.1

В рамките на последната седмица от сегашния прием по мярка 4.1се очаква да има наплив. Това прогнозира зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев по време на кръгла маса „Земеделие за бъдещето“ по повод „10 години Националната асоциация на зърнопроизводителите“. Грудов обясни, че през втория прием по мярката в МЗХ саобмислили преструктуриране на бизнес модела на подпомагане." Въпреки че зърнопроизводството не е приоритетен сектор, в първия прием, при намаляване на точките, очакваме и одобрени проекти на зърнопроизводилите“, обясни Грудев и допълни,  че целият остатъчен бюджет по втория прием на мярка 4.1 е ангажиран, защото са включени хидромелиорациите.  
"Наблюдавахме опит за спекулативно създаване на проекти без пазарна логика, а по-скоро на едно изкушение. Затова направихме и механизмите за наддоговаряне. В рамките на следващите няколко месеца ще може да финализираме всички проекти с над 35 точки, може би ще стигнем и до 34 точки. Това е на база конкретен анализ, който трябва да се направи за миналия прием по мярка 4.1“, каза още зам.министърът. 
 
 
 
 
 
 
Публикувана в Новини на часа

Аткуализирана е индикативната годишна работна програма за 2017 година за ПРСР 2014-2020 г. Според програмата се предвиждат приеми по някои от най-атрактивните и очаквани мерки – 4.1.2 "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", насочена към малките стопанства за инвестиции в материални и нематериални дълготрайни активи, които водят до подобряване на икономическата устойчивост и резултати на стопанството.

Предвижда се също така и прием по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, Подмярка 6.1 "Създаване на стопанства на млади фермери", Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ и други мерки.

Цялата индикативна работна програма можете да видите на сайта на МЗХ.

 
Публикувана в Бизнес

Министърът-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните Десислава Танева връчиха нови 19 споразумения за Водено от общностите местно развитие по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Министър Танева заяви, че споразуменията на Местните инициативни групи обхващат 38 общини с население 576 657 жители. „За първи път подходът „ЛИДЕР“ е с многофондово финансиране. Споразуменията са на обща стойност над 125 млн. лв., от които 71 043 428,25 лева по ПРСР, 29 779 926 лева по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), 21 742 879,40 лева по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР)  и 3 147 042 лева по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС)“, допълни тя.

Десислава Танева отбеляза, че до момента по подхода „ЛИДЕР“ са договорени над 60 % от бюджета . „За 2016 г. споразуменията по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за ВОМР” по ПРСР 2014-2020 г. са за 40 Местни инициативни групи, включващи 74 общини с население 1 047 819 жители“, уточни още тя. По думите й, над 201.5 млн. лв. ще бъдат вложени и инвестирани в тези населени места за подобряване на инфраструктурата и за конкурентоспособността на земеделския и неземеделския бизнес.


Министър-председателят Бойко Борисов също поздрави ръководствата на общините и отбеляза, че  връчените споразумения за над 125 млн. лева са доста пари и хората в малките населени места ще усетят проектите, които ще бъдат реализирани. Той предупреди кметовете да внимават как изготвят обществените поръчки.

Публикувана в Новини на часа

Министерство на земеделието и храните очаква да договори общо 260 млн. евро по различни мерки от Програмата за развитие на селските райони и директите плащания до края на календарната 2016 г. Това става ясно от отчет на държавното ведомство.

Очакванията за договаряне до края на календарната 2016 година са:

  • до 100 млн. евро, от постъпилите заявления по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“,
  • до 30 млн. евро по Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“,
  • до 25 млн. евро по Подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ (на 28 март 2016 г. е публикувана Наредба № 6 за прилагане на подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“). До момента по проведения прием са постъпили 4 пъти повече заявления от обявения по заповед бюджет.
  • до 45 млн. евро по Подмярка 19.2. „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“,
  • и поемане на ангажименти по мерките с плащане на площ за над 60 млн. евро.

Общо планувани (към 31.12.2015 г.) приеми на заявления за подпомагане през 2016 календарна година са:

  • Мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“
  • Подмярка 2.1.2 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги за малки земеделски стопани“ (Тематична подпрограма за малките стопанства – ТПП
  • Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства „
  • Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на земеделски продукти“
  • Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП)
  • Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ – планиран период на прием: м. юни 2016 г .
  • Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“
  • Мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“
  • Мярка 10 „Агроекология и климат“
  • Мярка 11 „Биологично земеделие“
  • Мярка 12 „Плащания по „Натура 2000” и Рамковата директива за водите“
  • Мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“
  • Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
  • Подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ (ВОМР)
  • Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на МИГ“
  • Подмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегията за местно развитие“
Публикувана в Бизнес

Договори за над 78 млн. лв. бяха връчени на 36 общини за развитие и облагородавяне по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за ВОМР” от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.).  На официална церемония в Гранитна зала на Министерски съвет първите 21споразумения връчиха министър-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните  Десислава Танева.

Министър Танева заяви, че споразуменията обхващат близо 500 000 души население, като с тях ще се финансират дейности свързани, с инвестиции в общинска инфраструктура, развитие на микропредприятия, туризъм и опазване на културното наследство на териториите и други.  Тя обясни още, че Министерството продължава работата по одобрение на споразумения за местните групи, които предвиждат многофондово финансиране. „Следващият прием по този подход ще бъде отворен февруари-март 2017 г.“, допълни Десислава Танева.

 „Към настоящия момент за новия програмен период по ПРСР (2014-2020г.) вече са договорени 9,19%“, съобщи министър Танева.  Тя посочи, че на бизнеса, селските общини и на религиозните храмове се дава  възможност да кандидатстват по мерките с общ бюджет 32% от целия бюджет на Програмата. „От началото на мандата земеделски производители и общини са получили над 6 млрд. лв. До края на тази седмица животновъдите ще получат и последните си плащания от първия транш, включително и помощта „de minimis”, извънредната европейска помощ и по преходната национална помощ", поясни министър Танева.

Премиерът     Бойко Борисов призова общините  да усвояват  средствата да последния лев, защото това са пари, които отиват пряко при хората за подобряване на стандарта им на живот.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 14

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта