Ягодите в градината са култура, които силно изтощава почвата, извлича от нея огромно количество микроелементи и органични вещества. Това именно е причината за необходимостта те да се отглеждат най-много до 4-5 години на едно място. Абсолютно невъзможно е културата да даде добър добив без подхранване.
Първо внасяне на торове при ягодите
Ако през есента не е направено подхранване, първото торене се прави непосредствено след топенето на снега. По това време най-подходящи са органичните торове, като е възможно да се добавят и минерални.
Второто внасяне на тор
Следващото внасяне на тор е в периода на бутонизацията на ягодите . По това време ягодите се нуждаят от повече калий. Подходящи са течните органични торове, приготвени от растителни суспензии, говежди или пилешки оборски тор.
Важно е да се има предвид, че поливането с течен тор се прави след след дъжд или овлажняване на почвата, а не на суха земя. Необходимо е да се полива не под корена, а в междуредията.
За да се подобри цъфтежа и да се стимулира образуването на бутони е полезно растенията да се пръскат по бутоните с разтвор на борна киселина. Разтворът се приготвя в съотношение: 2 г борна киселина (на върха на ножа) на 10 литра вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Купили сте лалета през есента, но не сте имали време да ги засадите. Според холандските производители на цветя това може да стане и през пролетта.
Преди засаждане, цяла нощ дръжте луковиците в хладилник, след това да потопете в слаб разтвор на калиев перманганат за около половин час и след това ги засадете. За ранно пролетно засаждане на лалатата вземете ниско сандъче, напълнете го с почва. Поставете луковиците близо една до друга, поръсете със слой почвата около 5 см. Това се прави март-април, след това по време на засаждането на растенията в почвата, луковиците в сандъчето вече ще са покарали.
Сандъчето може да бъде поставено на балкона или директно в градината. Рано напролет луковиците може да бъдат засадени и директно в земята, но тогава растенията ще цъфтят по-късно, когато засадени през есента лалета вече ще са пръцъфтели. Ако купите цъфтящи растения в саксии, не ги засаждайте в градината преди края на цъфтежа.
Подготовка на почвата

Почвата се разрохква на дълбочина до 20 см, добавя се едър, промит пясък и хумус (добре угнил оборски тор) - така ще получите не само добра аерация, но и водопропускливост.

За добър цъфтеж се препоръчва торене на лалетата – първо непосредствено след поникване с азот - 30 г, калий - 20 г, фосфор - 30 г на 10 литра вода, преди цъфтежа (азот - 20 г, калий - 20 г, фосфор - 30 г), след прецъфтяването - фосфор - 30 г, калий - 20 г).

Лалетата се нуждаят не само от добро хранене, но и от свобода: засаждайте луковиците така, че да не се конкурират.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Наближава времето, когато красивото растение от семейство Маслинови ще ни зарадва с цветовете си.

Но както всички растения, които отглеждаме и люлякът се нуждае от някой макар и елементарни грижи, за да се подчертае декоративният ефект, за който е предназначен.

В какво се състоят тези грижи?

При набъбване на пъпките на люляка вече е необходимо да се премахнат всички прецъфтели съцветия от миналите години, които са над новите пъпки и задържат тяхното развитие. Необходимо е също така люляковият храст да се почисти от всички стари, счупени или изсъхнали клонки, както и да му се придаде чрез съответно подрязване желаната от нас форма. Прекопайте почвата под храста, като предварително разхвърлите комбинирани минерални торове, от които люляка също има нужда. Според големината на храста са необходими от 150 до 300 г комбиниран тор. Почистването на издънките също е наложително за да се подчертае декоративният ефект на люляка.

Почистените издънки могат да се използват за вкореняване на нови растения, но трябва да имате предвид, че получените от тях храсти също ще дават издънки. Такива не се получават, ако растенията са получени от семена или са облагородени на семенна подложка.

Люляка съдържа циановодородна – синилна киселина в много малка концентрация. Тази отрова се съдържа не само в цветовете на люляка, но и в неговите листа. Циановодордната киселина е силно летлива и растението излъчва минимални количества от нея, а тя унищожава мухи, комари и молци. Ето защо люлякът е полезен и се предпочита в градините.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

. Обработете почвата - така ще подобрите аерацията и водния режим, ще унищожите плевелите и ще създадете възможност за оптималното внасяне на торовете в зоната на кореновата система.

. При тежки, сбити, влажни и силно заплевелени почви направете пролетна оран, а в останалите случаи - култивиране.

. Първата пролетна оран на лозята се извършва на 20-25 см дълбочина след отгрибването на лозите, преди пъпките да са се развили.

. Следващата пролетна оран - на 10-15 см, се прави преди цъфтежа на лозите.

. Помнете, че не е добре почвата да се обработва през периода на цъфтежа и при хладно време, защото има риск от изресяване.

. Не си позволявайте да пропускате пролетното подхранване - то е гаранция за добър растеж и високи добиви - прави се с азотсъдържащи торове, най-често амониева селитра. Плододаващите лозя се подхранват на 2 пъти с общо количество от 20-40 кг амониева селитра на декар, като първото е преди цъфтежа - в края на май, а второто - при наедряване на ягоридата.

. В младите лозови насаждения азотните торове се внасят рано напролет наведнъж с 10-18 кг амониева селитра на декар - след това направете една плитка обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За гарантиране на добра реколта, почвата в лозето трябва да има достатъчно хранителни вещества. С времето, тяхното съдържание в земята намалява и лозите страдат от това. Влошава се качеството на реколтата. Растенията често са подложени на страдания от суша и мразове. Неопитният лозар может да разсъждава так, че ако на няколко пъти внесе сложни торове, проблемът ще бъде решен. Но такова мнение е погрешно, защото в различно време от годината лозата изисква в почвата да има различни хранителни вещества.

Именно затова много важно е да се усвои информацията, какви торове следва да се внасят и в кое време.

На лозата са необходими следните хранителни вещества:

. азот - за зелени растения;

. фосфор - за формиране на съцветия и узряване на гроздето;

. калий - за узряване на гроздето;

. мед - за студоустойчивост и сухоустойчивост на растенията;

. бор - за качество на реколтата;

. цинк - за повишаване на добива.

Първото пролетно подхранване на лозята се прави рано, още при отгребване на лозите след презимуване. За това се използва следния състав на минерални торове във вид на разтвор за 10 литра вода: суперфосфат – 20 г, амониева селитра – 10 г, калиев сулфат – 5 г. Този състав и количество разтвор е за торене на една лоза. Вторият път лозовия храст се подхранва със същия състав на разтвора, преди началото на цъфтеж.

Разбира се че само едни минерални торове не са в състояние да задоволят потребностите на растенията от хранителни вещества. Добре е в лозето да се внасят не само минерални, но и органични торове, като добре угнил оборски тор.

Петъп Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Първите три години от живота на сливата през пролетта е необходимо правилно да се формира формата на короната, защото именно от нея зависи качеството и обема на плододаването.Ако това се пропусне клонките започват да растат безразборно и хаотично.

Обикновено за сливата се избира т. нар. етажна корона. Като основни се избират 6-8 от най-мощните и здрави клонки, които растат на разстояние 15-20 см една от друга. Те трябва да са равномерно разположени по диаметъра на стъблото, а идеалният им ъгъл на растеж трябва да е около 45-50 градуса. За да се получи такава корона в продължение на 3години се изпълняват следните действия:

  1. През първата година от живота на сливата е необходимо напълно да се премахнат всички предивременни странични клонки, а централното стъбло (водач) да се съкрати на височина около 60 см.
  2. Втората година продължителят на централното стъбло (развит от най-високо разположената пъпка) се съкращава на 40-50 см. Разположените непосредствено под него странични клонки се съкращават на пънче от около 7 см, а тези под тях се съкращават с една трета от дължината им. Веднага след като започнат да се очертават основните скелетни клони, трябва да се следи наклонът им спрямо централното стъбло да е в рамките на 50-60 градусов. Клонките растящи на неподходящи места или под неправилен ъгъл се премахват напълно от основа (без да се оставя пънче).
  3. На третата година от живота на сливата е необходимо да се изберат 6-8 скелетни клонки, а всички останали се премахват. На оставените клонки се оставят не повече от 4 пъпки.

През следващите години пролетната резитба на сливата се състои в поддържане правилната форма на короната.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 21 Февруари 2018 16:13

Кога да режем дръвчетата?

Кога да извършите пролетната резитба на овошките? Резитбата трябва да се извърши във време, когато дърветата са в състояние на покой.Сроковете варират в зависимост от региона, а също така и от характера на времето. Преди да започнете резитбата, трябва да знаете каква ще е прогнозата за времето, за да сте сигурни, че студът не може да ги повреди след операцията.
След пролетните резитби може да има и по-късни резитби, което също зависи от климатичните особености на региона. Такава резитба позволява на дърветата по-добре да преодоляват летните горещини. Короната се прорежда, което подобрява проветрението и достъпа на слънчева светлина. При резитбата трябва да се внимава да се отделят само излишните, а не клоните, върху които се образуват плодовете. Този метод е доста подходящ за регионите с по-топъл климат.

Някои градинари извършват резитба, придържайки се към лунния календар. Резитбата се препоръчва да се извърши няколко дни преди новата луна. В резултат на това дърветата ще се възстановят за по-кратко време. При пълнолуние не се препоръчва резитба.

И все пак най-подходящото време за резитба на овощните дървета е началото на пролетта, т.е. периода преди началото на сокодвижение.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 21 Февруари 2018 16:10

Пролетна резитба на дърветата

Пролетта е време за сериозна работа в градината. Една от важните дейности в този период е пролетната резитба на овощните дървета. За да може да се извърши правилно е необходимо да се знае кога да се направи.
За какво е нужна резитбата?
Въпросът, защо е нужна резитба на овощните дървета обикновено задават начинаещите при засаждане на млада фиданка и никак не им се иска да ги режат. За да улесним разбирането на целите, които се преследват при резитбата, ще сравним диворастящи и културни сортове. Никой не се грижи за дърветата в дивата природа, в короната се преплитат сухи и живи клони, а по размерите и вкусовите качества на плодовете има много да се желае. При културните дървета се стремим да получим качествени плодове и добри добиви.

Знае се, че премахването на излишните клони удължава периода на плододаване и подобрява вкуса на плодовете. През годините са създадени редица правила, насочени към правилното отглеждане на овощни дървета и храсти. И тези правила се прилагат не само пролетта, но и есента. Формирането на дръвчетата започва през следващата година след засаждането, а при това формата на короната може да бъде различна. При първата резитба се определя желаната форма и колко плътна ще бъде короната. Основните цели на резитбата - да не се оставя дървото да расте високо и да укрепват скелетните му клони.
Дървета се нуждаят от ежегодна резитба, която има за цел да запази предварително определената форма на короната, да предотврати растежа на нежелани клонки, което би довело до отежняване на скелетните клони и влошаване на осветеността. Този тип резитба може да се провежда както през пролетта, така и през есента. Пролетната резитба на стари овощни дървета е нужна за тяхното подмладяване. В този случай целта е да се получат нови плодни клонки. Тази резитба предполага пълното отстраняване на старите клони или тяхното съкращаване, а това се извършва в началото на пролетта. Пролетта овощната градина се нуждае и от санитарна резитба, при която се отстраняват сухите, болни и повредени клонки. Всички тези действия, заедно с поливане, торене, както и борбата с болестите и неприятелите, са грижите, които трябва да се полагат за насажденията.

Публикувана в Овощната градина

Един от основните фактори за ягодите е влагата. Без вода те няма да растат и да се развиват нормално. Тъй като кореновата система на тази култура е в горния почвен слой, растенията не могат да получават влага от дълбоките слоеве на почвата.
През топлите месеци на годината ягодите могат да растат и да плододават, без да се поливат. Необходими са и редица агротехнически мерки за запазване на влагата – окопаване, навременно отстраняване на плевелите, мулчиране.
И все пак, без значение какви агротехнически мерки за запазване на влагата се извършват, необходимо е редовно поливане на ягодите и тогава тази култура винаги ще дава високи и качествени добиви.
Най-добрият начин за поливане е чрез водни бразди. Ако времето е много сухо, може да се използва лейка, за да не попада вода и по листата на растенията.
Като цяло, ягодите трябва да бъдат напоявани най-малко 8-10 пъти на сезон. Най-важни са поливките в периодите преди цъфтежа, след цъфтежа, както и при образуване и узряване на плодовете, а също и след прибирането на реколтата. Ако на ягодите не им е достатъчна влагата, плодовете ще бъдат малки и добивите ниски.
Важно! Ягодите е нужно да се поливат не само при засаждането или през пролетта, когато е активният растеж и развитие на растенията, но и през целия сезон.

За предпочитане е растенията да се поливат само сутрин, за да могат листата да изсъхнат преди настъпване на нощта. До цъфтежа, ягодите е добре да се поливат чрез дъждуване, а след това - само на корен.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 09 Февруари 2018 21:29

Игликата – символ на пролетта

Когато студената зима си тръгва се появява първото пролетно цвете – прелестната иглика (Рrimula).
Растението идеално подхожда за всяка градина, за него е достатъчно леко засенчено място, богато на хранителни вещества и редовно поливане. Любителите-цветари обикновено размножават това растение чрез разделяне на коренищата. Игликата може да се размножава също така и със семена, но семената бързо губят кълняемостта си, така че е добре да се използват само през първата година след събирането им.
За получаване на разсад, семената се засяват в съдове запълнени с почва и пясък в равни части. Тъй като семената на игликата са много малки, не се препоръчва да ги покривате с почва. За да се избегне прекомерно изпарение, съндъчето с посетите семена трябва да бъде покрито с фолио или със стъкло. Поливането трябва да е много внимателно. Когато игликата поникне и образува два листа е нужно да се разсади на постоянно място на разстояние 4х4 едно от друго. Разсадът може да се засади, както през пролетта, така и през есента. Игликата цъфти от февруари до май. След това, ако положите повече грижи, есента може още веднъж да ви се отплати с цвят.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта