Производители и износители на селскостопански продукти от Турция възнамеряват да увеличат значително предлагането на плодове в Русия. Това изявление бе направено от представителя на Съюза на износителите на плодове и зеленчуци от региона на Средиземно море на Турция, Али Кавак.
Москва и Анкара подписаха съвместна декларация за взаимно премахване на търговските ограничения. Документът бе подписан от руския вицепремиер Аркадий Дворкович, а от страна на Турция от Мехмет Шимшек на срещата на върха на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
"Премахването на ограниченията ще се отрази главно на износа на грозде, ябълки, круши и ягоди", каза Кавак пред Анадолската информационна агенция.
Според него, "Русия е приоритетен пазар за тези видове селскостопански продукти." A. Кавак каза още, че износът на пресни плодове и зеленчуци ще достигне до 2 млрд. долара, повечето от които са от цитрусовите плодове.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Русия и Европейският съюз се настройват да подновят сериозната конкуренция помежду си за мястото на най-голям износител на пшеница през следващия селскостопански сезон, започващ на 1 юли, коментират анализатори, цитирани от Ройтерс. За световните вносители на зърно, особено държавите от Северна Африка и Близкия Изток, подобна конкуренция в съчетание с мащабните продажби от Австралия може да бъде само от полза, тъй като най-вероятно ще доведе до понижаване на цените.

„Ако няма метеорологични изненади, цената на пшеницата на международните пазари ще се понижи до края на лятото. Най-големият проблем за пшеницата е статичната световна търговия и продължаващата борба за дял на световния пазар”, смята президентът на базираната в Чикаго AgResource Co Дан Бас.

През настоящия сезон Русия, ожънала рекордна пшенична реколта през миналата година, се конкурира със САЩ за водещата позиция в световния износ на зърно, докато слабата реколта във Франция извади ЕС от надпреварата. Прогнозата за производството на пшеница в Русия и за тази година е добра, а рекордните запаси от зърнената култура ще стимулират износа и през следващия сезон, убедени са анализаторите. Според Бас запасите от пшеница в Русия ще се удвоят до юли в сравнение с миналогодишните, достигайки рекордните 12-13 млн. тона. „Засега в Русия всичко сочи към повтаряне на сезон 2016-2017 г.”, отбеляза на свой ред риск-мениджърът в INTL FCStone Мат Амерман.

Същевременно в Европа се очаква възстановяване на нивото на производство на пшеница през следващия сезон. Френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains оценява руския износ на пшеница през сезон 2017-2018 г. на 29,6 млн. тона, а този от ЕС – на 28,6 млн. тона. Руските агенции ИКАР и СовЭкон обаче оценяват износа на руска пшеница съответно на 28 и 27 млн. тона.

„Изглежда, че географията на руския износ и доставяните количества ще останат приблизително същите и през сезон 2017-2018”, заяви изпълнителният директор на СовЭкон Андрей Сизов. ЕС обаче може да изтласка Русия от доставките за Мароко и да поднови ожесточената конкуренция в Египет, изтъкна той. Австралия също може да възстанови позициите си в Тихоокеанския регион благодарение на рекордната реколта, ограничавайки руските доставки. От Strategie Grains обаче очакват Русия да запази мащабния износ за Бангладеш и да увеличи износа за Турция.

Площите, засети с есенници в Русия, са най-големите за последните 7 години, а слабата рубла тогава помогна на производителите. Повишаването на курса й спрямо щатския долар обаче до най-високото му ниво от средата на 2015 г. насам може да доведе до забавяне на темпото на износ. Ниските цени на зърнените култури в САЩ пък накараха фермерите да свият засадените с пшеница площи до най-малкия им размер от над 100 години.

Публикувана в Бизнес

Представители на Дания заявяват плановете си да възобновят работата в АПК на Руската федерация, след замразяването на отношенията. Това бе обсъдено на заседание на работна група по селско стопанство.
По време на срещата, датската и руската страни са се договорили да координират усилията за организиране на бизнес мисии в руските региони. Двете страни също не пренебрегнаха и въпросите, свързани с развитието на сътрудничеството в областта на образованието, науката и ветеринарната медицина. Особено внимание е отделено на изпълнението на съвместни проекти.

Представителят на руската страна по време на срещата, оцени възобновяването на дейността на отрасловата група, и я нарече „положителен сигнал за отношенията на Русия и Дания“.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

През януари Грузия е изнесла общо 4,322 млн. бутилки вино от 0,75 литра, или със 184% повече, отколкото през същия месец на 2016 г., съобщиха от националната агенция за виното към министерството на селското стопанство на страната, цитирани от агенция „Интерфакс”. Приходите от износа, обхванал 26 страни по целия свят, са нараснали 2,4 пъти до 8,8 млн. долара.

Две трети от всички външни доставки са заминали за Русия, като износът е нараснал 3 пъти в количествено изражение до 2,861 млн. бутилки. Доставките за Украйна са се увеличили двукратно на годишна база до 403 хил. бутилки. В петицата на основните външни клиенти влизат още Китай, Полша и Казахстан.

През януари Грузия е изнесла и 897 хил. бутилки алкохолни напитки от дестилирано вино за 8 държави, или с 59,4% повече, отколкото 12 месеца по-рано, на обща стойност 2,25 млн. долара при ръст от 49% в стойностно изражение. Освен това страната изнася местната водка чача, конячен спирт и суровини за производството на вино.

В резултат общият приход от продажбите на външни пазари за първия месец на годината отбелязва ръст от 3,3 пъти до 21,7 млн. долара.

Публикувана в Бизнес

Ценовият мониторинг на UkrAgroConsult показва, че през миналата седмица средната експортна цена на руската мелничарска пшеница 3 клас (12,5% протеин) се е повишила с нови 2-3 долара – до 185‑187 долара за тон FOB Новоросийск и $159‑161/MT FOB Азов за товарене февруари-март. Анализаторите са на мнение, че  възходът на експортните котировки е обусловен преди всичко от рекордното темпо на износа.

Според оповестените на 30 януари  отчетни данни на министерството на селското стопанство на Русия износът на зърнени храни от страната от началото на 2016/17 маркетингова година (1 юли) до 26 януари е възлязъл на 22,09 млн.т., в това число 17,22 млн.т. пшеница (+4,5% спрямо същия период на 2015/16 г.); 1,95 млн.т. ечемик (-41%) и 2,77 млн.т. царевица (+41%).

В търговските среди все още се коментира последната голяма победа на руската пшеница в мащабния египетски търг. На 26 януари египетската държавна компания GASC закупи най-голямото количество руска пшеница от 2009 година насам – 410 хил. тона при средна цена $193/MT FOB (+ $6/т в сравнение с предишния търг от 14.01.17 г.).

Според най-големия руски превозвач "Русагространс" през януари Русия натовари рекордните за този календарен месец 2,45 млн.т. зърно, но през февруари е възможно леко отстъпление от този резултат – до 2,3-2,4 млн.т., в това число 1,70-1,85 млн.т. пшеница, което отговаря на миналогодишния февруарски трафик.

Публикувана в Бизнес

„Росселхознадзор“ предупреждава за предстояща забрана за вноса в Русия на птиче месо и яйца от редица страни от ЕС, където има регистрирани случаи на птичи грип, информира „РБК Дейли“.

Според прес-секретарят на организацията в списъка на страните, над които ще бъдат наложени ограничения, влизат Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Хърватия, Холандия, Чехия и Швеция. В тези страни е бил регистриран щам на птичия грип. 

Забраната ще бъде наложена върху всички видове свързана с птиците продукция, включително и храната и хранителните добавки за тях. 

Публикувана в Новини на часа

Русия се подготвя възможната отмяна на контрасанкциите на 31 декември 2017 г. „Ако не бяха ни наложили санкциите, трябваше сами да ги измислим“, заяви министърът на земеделието на РФ Александър Ткачов. Отпадането на забраната за внос на европейски стоки ще влоши положението в аграрния сектор

Лили Мирчева

Неоспорим факт е, че наложените над Русия санкции за внос на храни доведе до сериозен ръст в земеделието и производството на храни. Страната отчита незапомнен ръст в развитието на малките и средни стопанства. Ще припомним, че продоволственото ембарго бе въведено на 6 август 2014 г. в отговор на санкциите на САЩ, страните от Евросъюза и още няколко държави. На 6 август 2016 г. руското правителство взе решение да продължи контрасанкциите до края на 2017 г. Забраната за внос на млечни продукти остана само с изключение на мляко без лактоза, което се внася в Русия. Става дума да продукти на финландската компания Valio, която произвежда млечни продукти като био кисело мляко за пиене и кефир в завода си в руския град Гатчина, по данни на ИТАР ТАСС.

Въпреки закана на Путин да продължи контрасанкциите колкото е възможно най-дълго, вече сериозно се подготвя другата позиция – за тяхното отпадане.

Промяна в курса

По време на традиционната си пресконференция в края на миналата година руският президент заяви, цитиран от dairynews.ru: „Ние ще отменим контрасанциите, ако нашите партньори отменят антируските санкции, независимо, че нашите селскостопански производители настояват да не ги отменяме“. Затова и по време на Гадаровския икономически форум, проведен в Москва на 13 януари тази година, вицепремиерът на Русия Игор Шувалов анонсира възможната отмяна на ембаргото и призова властта да се подготви за това. На своя страна министърът на селското стопанство Александър Ткачов официално обяви посещението си на „Зелена седмица“ в Берлин, където ще се срещне с европейските министри на земеделието, за да обсъдят конкретни мерки в тази насока.

„Отмяната на контрасанциите в Русия ще влоши положението в аграрния сектор“, коментира Василий Бойко-Великий, председател на съвета на директорите в агрохолдинга „Руско мляко“ в коментар за The DairyNews. Той изрази надежда, че отмяната ще продължи поне половин година. Мнозина руски експерти са на мнение, че този процес ще доведе до фалит много преработватели, които се появиха тъкмо в периода на действие на санкциите. Заедно с връщането на европейските аграрни стоки на руския пазар се очаква поевтиняване на много храни.

Най-застрашени в тази ситуация са животновъдите и млекопреработвателите

тъй като мнозина ще търгуват продукцията си под себестойността й. Както показва и опитът на българските им колеги, при масирания внос на европейски продукти, положението стана най-критично за малките и средни ферми.

Едновременно с това отмяната на санкциите може да послужи като стимул за повишаване на ефективността в работата на бизнеса. Вероятно ще има анализи от рода на „преди и след“ санкциите, които ще определят силните и слаби страни на икономиката. „ Ще си определят силните и слаби страни, ще се направят сериозни изводи, но най-важното – всеки производител и преработвател ще трябва

да определи своя стратегия за развитие на бизнеса

отчитайки уроците, които получихме. Този опит е безценен“, коментира Владимир Пастернак.

Руското министерството на земеделието и другите ведомства трябва да планират мерки за отпадането на антируските санкции, заяви вицепремиерът Шувалов. “Вероятно дойде време да се разбере, че санкциите скоро ще прекратят своите действия или контрасанкции. Най-вероятно това ще стане по време на моя мандат. Министърът на земеделието и министърът на икономиката ще трябва да изхождат от това, че контрасанкциите ще бъдат отменени”, коментира вицепремиерът, цитиран от RNS. По думите му при затопляне в отношенията със Запада отмяна на руските контрасанкции може да стане на 31 декември тази година.

В края на 2016 година, три седмици преди да напусне Белия дом, експрезидентът на САЩ Барак Обама се обяви за въвеждане на нови антируски санкции. Американската страна продължава да обвинява Русия за кибератаките и вмешателство в президентските избори.

В отговор на страховете на фермерите в Русия президентът Владимир Путин обяви

амбициозна икономическа програма - удвояване на БВП за 18 години

„Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия може да се удвои към 2035 година. За целта трябва да се направят сериозни реформи, които да променят структурата на руската икономика“, обяви бившият министър на финансите на Русия Алексей Кудрин, който е автор на новата икономическа програма на президента, цитиран от „Руски дневник“.

„Сега икономиката на Русия се развива по-лошо, отколкото по време на застоя в СССР. Необходимо е да започне да нараства с темпове, които са над средните за света", коментира финансистът, който оглавява един от основните мозъчни тръстове на страната – Центъра за стратегически разработки (ЦСР)"

Кризата и девалвацията на рублата през 2014 година доведоха до спад на БВП през 2015 година с 3%, а през 2016 година се очаква понижение с 0,5%, сочат данни на Министерството на финансите на Русия. „Напълно реално е да се подобри ситуацията, а за целта трябва да започнат структурни реформи, за които в правителството се говори вече много години“, посочи Кудрин в изказването си на Гайдаровския икономически форум в Москва. По думите му стъпките, които трябва да се направят, не са обикновени и са доста сериозни. „Структурните реформи трябва да решат проблемите с демографското предизвикателство, недостига на инвестиции, включително и проблема със санкциите, отдръпването от световните финансови пазари, технологическото изоставане, ниската производителност и ниското качества на държавното управление“, коментира финансистът.

В анализ, изготвен от екип на Центъра за стратегически разработки (ЦСР) се посочва, че в средносрочна перспектива годишното увеличение на БВП на Руската федерация ще бъде 2–2,5%, но към 2025–2030 г. темпът на растеж ще се ускори до 4–4,4%. Удвояването на БВП след 19 години "не е толкова амбициозна цел", коментират икономистите.

Прогнозира се, че икономиката на Русия ще започне да нараства още през 2017 година. Рейтинговата агенция Moodyʼs очаква, че след две години на рецесия Русия ще отчете положителен растеж на БВП на равнище 1% в края на 2017 година.

"Нашата икономика трябва да промени специализацията си и да произвежда това, което не произвеждат другите, да стане по-гъвкава към предизвикателствата на глобалния пазар, каза Ксения Юдаева, първи заместник-ръководител на Руската централната банка (РЦБ) при оповестяването на доклад на Световната банка по време на Гайдарския форум. Именно за това са необходими структурни реформи, посочва тя. По думите й проблемът за руската икономика не е в това как да премине към възстановяване на растежа след кризата, а в това след кратката фаза на растеж да

"не се плъзне обратно към стагнация"

Основните сектори, в които се специализира Русия във външната търговия, това са секторите на световното свръхпроизводство (петрол, газ, металургия и т.н.), коментира още Юдаева.

Отрицателните темпове на растеж на руския БВП през последните две години са следствие от отрицателната динамика на цените на суровините, но, от друга страна, именно тази отрицателна динамика тласка към разработването на алтернативни мерки за повишаване на темповете на икономическия растеж, твърди икономистът Сергей Хестанов, съветник по макроикономика. Според неговото мнение двигатели на растежа могат да бъдат диверсификацията на икономиката, премахването на административните бариери и

подобряването на защитата на правата на собственост

които са предвидени в концепцията за структурни реформи, предложени от Алексей Кудрин. "Тези двигатели не предполагат бурен растеж, но при успешна реализация, те ще направят растежа много по-устойчив", уточнява Хестанов.

Прогнозата на Алексей Кудрин и на Центъра за стратегически разработки е изпълнима, при условие че се запази сегашната бюджетна и парична политика на правителството и на Руската централна банка, коментира Тимур Нигматулин, финансов анализатор. "Основният проблем, с който се сблъска руската икономика още преди санкциите и спада на цените на петрола, е "капанът на средния доход", който само тласка инфлацията нагоре", коментира Нигматулин. За да избегне този капан, РЦБ трябва да продължи да залага целева стойност за инфлацията на равнище 4%, посочва анализаторът.

Важна последица от отмяната на санкциите и контрасанкциите може да бъде връщането на Русия на международните финансови пазари. „В резултат на това ще постигнем намаляване на лихвите по кредитите, което ще ги направи достъпни за селскостопанските производители, за износителите на техника и оборудване, на торове и ветеринарни препарати, както и на други важни ресурси за производство“, заяви Владимир Суровцев, завеждащ икономическите и организационни проблеми за развитието на селското стопанство в коментар за The DairyNews.

Руските икономисти смятат, че адекватната държавна помощ ще изведе аграрния сектор до международните пазари, където руските храни, включително и млечните, ще се конкурират успешно с европейските.

Публикувана в Агроновини

Турция е готова да внася по около 50 хил. тона червено месо от Русия ежегодно, заяви турският министър на селското стопанство Фарук Челик, цитиран от агенция „Новости”. „Знае се, че в страната има дефицит на червено месо и трябва да го внасяме. Нуждаем се ежегодно от 150-200 хил. тона и руснаците предлагат да покрият част от този дефицит. Можем да внасяме по около 50 хил. тона червено месо от Русия”, каза Челик.

Той уточни, че в момента Турция внася червено месо от Бразилия и Босна и Херцеговина.

Наскоро от руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) обявиха, че двете страни са се споразумели за отварянето на турския пазар за руското говеждо месо, като турски специалисти скоро ще посетят руските компании-производители за проверка.

Що се отнася до забраната за внос на турски селскостопански продукти, наложена от Русия, след като в края на ноември 2015 г. турски изтребител свали руски бомбардировач близо до турско-сирийската граница, Челик смята, че то ще бъде отменено, макар че процесът „ще отнеме известно време”. „Нашата селскостопанска продукция и по-конкретно доматите и цитрусовите плодове са необходими на Русия”, убеден е турският министър.

На 11 октомври руското правителство публикува постановление, с което разрешава вноса на някои плодове от Турция, сред които пресни и сушени портокали и мандарини, пресни кайсии, праскови, нектарини и сливи.

От министерството на селското стопанство на страната обаче предлагат забраната за внос на турски домати да остане в сила още 2-3 години, за да бъде предоставена възможност на руските производители да приключат инвестиционната фаза от строителството на нови парници и да получат първата реколта от тях. Според президента на руския Национален съюз на производителите на плодове и зеленчуци Сергей Корольов ограниченията върху доставките на домати от Турция трябва да бъдат запазени най-малко до 2020 г.

Изчисления на съюз сочат, че за годината, в която действа забраната за внос на селскостопански продукти от Турция, производството на домати в Русия е нараснало с 35%, а при запазване на забраната ръстът в парниковото производство на зеленчуци ще достига от 17% до 20% ежегодно. Очаква се през тази година в страната да бъдат произведени 297 хил. тона домати.

Публикувана в Бизнес

Турция предложи на Русия да преминат към разплащания в националните валути, обяви президентът Реджеп Ердоган в реч при откриване на търговски център в Истанбул, съобщава ТАСС.

 „Предложих на президента Путин да извършваме търговия в национални валути. Ние ще плащаме в рубли всичко, каквото купуваме от вас. Вие пък ще ни плащате в лири“, обясни Ердоган. Той добави, че е отправил подобно предложение и на Китай, като то „бе възприето като разумно“. „Дадох разпореждане на Централната банка. Надяваме се, че ще успеем да го реализираме. Освен това вълненията на световния пазар оказват върху нашата страна само временен ефект“, изтъкна още президентът. Той отново призовава гражданите и местните компании да обменят чуждата валута с турски лири и да извършват разплащанията в национална валута. 
Според властите така ще се засили търсенето на турската лица, ще спадне търсенето на чужда валута, което трябва да доведе до стабилизиране на валутните курсове и засилване на лирата. През последния месец турската лира загуби 10% от стойността си спрямо американския долар, коментира БГНЕС. 


Публикувана в Бизнес

На търг, проведен на 29 ноември, египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC) закупи нови 240 хил. тона мека хлебна пшеница, произведена в Русия, като доставките трябва да бъдат осъществени в периода между 2 и 11 януари 2017 г., съобщи електронното издание ZOL. Покупките са разпределени поравно – по 60 хил. тона от 4 компании.

Две от удовлегворените оферти са напълно идентични – компаниите Louis Dreyfus и Grainbow ще доставят своите партиди с всички разходи без таксите за застраховки до египетско пристанище на цена от 202,24 долара на тон, включващи 188,74 долара за доставка франко борда и 13,50 разходи за транспортиране по море. Това са и най-ниските оферти, подадени на търга.

Разликите с останалите спечелили компании са минимални – Olam ще достави своите 50 хил. тона на обща цена от 202,55 долара за тон при 189,05 долара за тов франко борда, а Alegrow – на цена от 202,96 долара за тон при 189,46 долара за тон франко борда и идентични транспортни разходи от по 13,50, както и при първите 2 компании.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта