През 2018 г. реколтираните площи с 5-те основни култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица) се изчисляват на 2,67 млн.ха. През последните години има свиване на тяхната площ с 4%, дължащо се на съкращаване площта на слънчогледа. Първоначалните предвиждания на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) за засетите площи  през 2019/20 год. ще достигнат 2,69 млн.ха.

По прогнози на САРА, засетите площи с пшеница за следващага реколта ще достигнат 1,19 млн.ха, което е 1% над тези от 2018 година. Оценката е за нарастване площите с ечемик до 130 хил.ха, над 3% от тези през 2018 година. До декември 2018 г. от страната са изнесени около 2 млн.т пшеница (оценката за износа според САРА до края на сезона е за 3,6 млн.т. ), 179 хил.т. – ечемик (прогнозата е за общ износ 295 хил.т.), 618 хил.т – царевица (очакванията за нетният износ за пазарната година да е 1,8 млн.т.). 
Износът при рапицата до декември 2018 г. достига 395 хил.т. при очаквани общи количества за експорт до 435 хил.т. При слънчогледа има отрицателно търговско салдо, като са изнесени едва 39 хил.т, а вносът е около 130 хил.т. Очаквания за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни. 
През януари 2019 г. FOB цените на зърнените култури от Украйна продължават лекото си покачване. Хлебната пшеница към края на месеца се котира на цена от 240 US$/т, ечемика е на цена 235 US$/т, фуражна пшеница – 228 US$/т. При царевицата цената нараства до 180 US$/т. Причината за рязкото поскъпване на пшеницата и ечемика през 2018/19 година е стабилното и нарастващо търсене, по-слабата световна реколта, известните ограничения пред износа от страна на Русия, заради по-слабата реколта там, по-лошите от очакванията данни за прибраното зърно в Австралия и Аржентина. Конвертируемостта на пшеницата, както за човешка консумация, фураж и производство на биоетанол я прави ценово печеливша. 
В следващите 2-3 месеца цената ще се определя преобладаващо от развитието на новите посеви и изменението в търсенето. Очаква се да има увеличение на засетите площи с пшеница, специално в САЩ, с около 5%, до 15,2 млн.ха. Прогнозата на Рабобанк е, ако тенденциите се запазят такива, цената на пшеницата в ЕС да падне от пролетта до 180 евро/т. 
Цената на рапицата през настоящия сезон, макар и малко по-висока в сравнение с 2017/18 година (370- 380 евро/т) не нарасна до очакванията заради силното давление от цената на соята и палмовото масло. Ако се постигне търговско споразумение между САЩ и Китай, цената на соята ще тръгне нагоре, което ще развърже допълнително цените на другите маслодайни. 
Публикувана в Растениевъдство

Анализ на Института за икономически изследвания на селскоотостопанство - CAPA, показва, че индексът на конкурентоспособността при говеждото и телешкото месо през 2017 г. е 0,23. Счита се, че при нива по-ниски от 0,25 страната е неконкурентоспособна на световния пазар и зависима силно от вноса на такава продукция. Тази стойност е най-ниска от трите изследвани групи меса и потвърждава високата зависимост на българския пазар от внос. В сравнение с 2016 г. се наблюдава подобряване на конкурентните позиции на страната ни, дължащо се предимно на намаления внос при слаб растеж в производството, както и на повишеното ценово равнище на българската продукция на международния пазар.

Средното равнище на цената на едро при говеждото и телешкото месо през 2018 г. е 4,20 лв./кг, което е над нивото от предходните предходните две години, което донякъде стимулира местното производство.  Индексът на конкурентоспособността при свинското месо възлиза на 0,32 през 2017 г., което е индикатор за слаби пазарни позиции на глобалния пазар. Наблюдава се по-високи нива на стойностната компонентна на индекса, който през 2017 г. е 0,37, докато производствената компонентна е 0,26, което означава, че нарастване на производството в страната расте почти с темповете на световния ръст на свинско месо. През 2018 г. цените на едро на свинското месо се понижиха до 3,40 лв./кг (-11% на годишна база), като причина са по-ниските европейски цени, докато намалението на цените у нас е по-високо отколкото средноевропейското намаление.

Пилешкото месо е с най-висок индекс на конкурентоспособност за 2017 г. – 0,45, което е близко до средните стойности в световен план. Производствената компонентна е на нива от 0,43 и показва слаб прогрес за последните 5 години. Основно подобрението в конкурентоспособността се дължи на покачването на стойностната компонентна заради нарасналите цени, реферирани към износните котировки. 

През 2018 г. цената на пилешкото месо достигна едно от най-високите си равнища от 2014 г. насам – 3,00 лв./кг. Причина бе добрата световна конюнктура при по-слаб натиск от държавите предлагащи пилешко на по-ниски цени. При агнешкото месо цените на едро през 2018 г. бяха едни от най-високите около 11,30 лв./кг, сочат анализите на САРА.
Публикувана в Бизнес

Птичето месо е единственото, при което се прогнозира растеж на производството и консумацията в ЕС в дългосрочен план. Силното световно търсене ще стимулира производството. Оценките на САРА са през 2019 г. цените в ЕС да бъдат по-ниски от 2018 г. заради високите достигнати ценови равнища на фона на нарастващия по-евтин натиск от Бразилия.

Очаква се към 2030 г. общото производство на месо в ЕС да се задържи стабилно – около 48 млн. тона. Близо 90% от произведеното количество ще задоволява вътрешните потребностите, но на човек от населението се прогнозира спад - от 69 кг през 2018 г. до 68 кг през 2030 г. 
Под влияние на повишената осигуреност със свинско месо, консумацията в ЕС през 2018 г. нарасна до 32,5 кг на глава от населението. Към 2030 г. се прогнозира потреблението в рамките на европейските държави да намалява слабо до 31,6 кг. 
За дванадесетте месеца от октомври 2017 г. до септември 2018 г. стойностният размер на износа на свинско месо от ЕС отбелязва намаление от 7% на годишна база. За същия период количеството на износа нараства слабо, но конкурентния натиск на по-ниските цени от САЩ, Бразилия и Канада задържа ниско равнището на експортните цени на европейските производители.
Публикувана в Животновъдство

Изчисленията на САРА показват, че средната цена на кравето мляко отчетена от НСИ за 2018 г. ще бъде около 0,61 лв/кг, което е малко по-ниско от изкупната цена за 2017 г. През 2019 г. очакваме натиск върху цените, което да започне след пролетта на 2019 година, като резултат на намаление на световното потребление заради растящия риск от забавяне на икономическия растеж и спад в заетостта и заетостта на фона на растящото предлагане на мляко. 

Проучванията на САРА за конкурентоспособността на производството на краве мляко в страната показват, че индексът на конкурентоспособността слабо намалява през 2017 г. в сравнение с 2016 г. - до 0,52.
Производственият компонент на индекса на конкурентоспособност отбелязва слабо намаление на годишна база от 0,48 до 0,46 поради намаление на добиваното краве мляко в страната. Стойностният компонент на индекса на конкурентоспособност през 2017 г. намалява повече в сравнение с 2016 г. от 0,61 до 0,58 заради по-голямото увеличение във външнотърговските цени на млечния протеин в световен мащаб.
За периода януари-октомври продължава да се отчита увеличение на изкупеното мляко в ЕС с 1,2%. В съвременен план страните постигащи по-ниски производствени разходи заради добра ефективност или високи добиви (Ирландия, Холандия, Полша) успяват най-добре да се възползват от настъпващите промени, докато най-засегнати се оказват южните страни в ЕС. Продължава процеса на освобождаване на запаси от сухо обезмаслено мляко (SMP) в ЕС, дължащите се на исторически ниската цена (около 1500 евро/т.) и добрата световна конюнктура. Очакваме цените на сухото мляко да се задържат на това ниво в следващите месеци до по-значимо намаление на запасите. 
Производството на мляко в Нова Зеландия нараства, въпреки прогнозирания спад на цените. В Австралия има намаление поради необичайно топлото време. Значителен ръст се отчита и в Южна Америка (Аржентина, Уругвай).
Публикувана в Животновъдство

Според проекция в доклад на ЕК за средносрочните перспективи пред селското стопанство, производството на краве мляко ще нарасне с 16 милиона тона до 2030 г., съобщават от САРА -Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. ЕС ще заема водеща позиция при експорта на млечни продукти за растящия световния пазар (с дял близо 35%), дължащо се основно на търсенето от страните в Азия и Африка. Очаква се Китай да остане най-големият вносител, но повишението на вътрешните цени и забавянето на икономическия растеж, ще се отразят негативно на нарастването на вноса в следващите 1-2 години. Фокусът при производството в Съюза ще бъде върху продуктите с добавена стойност, при които преработвателите имат конкурентно предимство. 

Износът на млечни продукти в света е над този от м.юли на предходната година. Търсенето на сирена е стабилно, с потенциал за растеж в Азия, при силна конкуренция от САЩ. Търговията с масла нараства умерено, като износа на ЕС бележи намаление поради по-високите цени. Украйна се изявява, като значителен износител. Ситуацията на световния пазар е относително балансирана, с умерен ръст на производството и нарастване на търсенето. Цените на протеина и мазнините се движат заедно.
Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 03 Януари 2019 11:48

Доматите в ЕС поевтиняват

След 2 последователни години на високи цени при доматите в ЕС през тази зима цените се очаква да бъдат по-ниски, сочат анализите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство - САРА. През декември 2018 г. средната цена на едро за ЕС е 1,05 евро/кг. За сравнение, средната петгодишна цена за същия месец е 1,1 евро/кг, дължащо се на ценовото покачване през зимата на 2016/17 г. 

През последните години вносът на домати извън ЕС се увеличава, докато износът намалява и самозадоволяването в ЕС намалява от 99% през 2015 година на 97% през 2017 г. и вероятно на около 96% през 2018 година.
ЕС заема между 9-12% от производството на домати в света. През 2017 г. световното производство по данни на ФАО достига 182 млн.т. През 2018 г. се очаква производството да слезе до 175 млн.т., като ЕС ще спомогне за предвиждания спад. Производството в ЕС по изчисления на ЕК вероятно ще слезе до 16,9 млн.т, докато през 2017 г. е било 19 млн.т. 
ЕС има около 3% дял в световното производство на краставици, което между 88-90% е съсредоточено в Азия. Световното производство се очаква през 2018 г. да се запази на нивата от 2017 г. - около 83 млн.т. цена за същия месец е 1,1 евро/кг, дължащо се на ценовото покачване през зимата на 2016/17 г. През последните години вносът на домати извън ЕС се увеличава, докато износът намалява и самозадоволяването в ЕС намалява от 99% през 2015 година на 97% през 2017 г. и вероятно на около 96% през 2018 година. 
При пипера световните цени на едро през декември, по данни на www.tridge.com, отбелязват най-голямо увеличение в сравнение с доматите и краставиците нараствайки до 1,75 USD/кг. Сред основните страни производителки в ЕС, цените остават на нива от 0,9-1,0 евро/кг. Голямо покачване на през м.декември на месечна база е регистрирано в Турция, където цената се повишава от 0,42 евро/кг до 0,68 евро/кг. 
През м.декември цените на краставиците в основните ЕС производителки (Испания, Холандия и Полша) отбелязват спад с около 32% на месечна база - до около 0,8 евро/кг, което не се е случвало през последните няколко години. Причина за това е доброто предлагане, като количествата обект на внос и износ са по-малки, което задържа цените.
За да избегне процедура за анти-дъмпингови цена, която пред декември е 1,1 евро/кг, дължащо се на мерки срещу вноса на мексикански домати, в САЩ е въведена минимална референтна цена, което има за цел да защити американските производители. Тази цена се договаря на всеки 5 години, като въпреки въведените средства, вносът на домати от Мексико през 2018 г. се очаква да бъде с над 15% повече от 2017 г., коментират анализаторите от САРА. 
Публикувана в Бизнес
Конкурентоспособността на зърнения сектор е в най-високите си равнища за всички години от 2000 г. насам, сочат изследванията на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство - САРА за през предходната 2017 година. При максимална стойност на индекса от 1, която практически не може да бъде достигната от никоя страна в света, България през 2017 година има индекс от 0,77. Това означава, че в продуктово и стойностно изражение страната превишава с между 4-6 пъти средните световни показатели на човек от населението.
 До 2017 г., последната най-добра година по този показател е била 2014 г., когато индексът на конкурентоспособност е бил 0,76. През последните години се отчита видимо подобрение в стойностната компонентна на индикатора, което свидетелства, за приближаване по-близко до средните световни износни цени. • Изкупните цени през зимните месеци по прогнози на САРА ще бъдат: фуражна пшеница (Североизточен район) – 330-340 лв/т, хлебна пшеница – 350-360 лв/т, царевица (Централна Б-я) – 260-270 лв/т, ечемик (Югоизточна Б-я) – 340-350 лв/т, слънчоглед (Централна Б-я) – 520-530 лв/т.
През м.декември, 2018 г., FOB цените на зърнените култури от Украйна отбелязват леко покачване. Прави впечатление свиване на разликата между цените на хлебна и фуражна пшеница, които от 20- 25 US$/т, вече са в рамките на 10 US$/т. Хлебната пшеница и ечемика се изнасят на цена от 238 US$/т, фуражна пшеница – 224 US$/т. При царевицата цената нараства до 173 US$/т.
В следващите 2-3 месеца, влияние върху пазара на пшеницата ще оказва предлагането от южното полукълбо, както и новините за развитието на новите посеви. Цените извън Европа леко поевниняват и ако еврото повиши своя обменен курс, цената ще продължи надолу, докато в противен случай ще остане висока.
По данни на Oilworld, производството на биогорива през календарната 2018 г. ще достигне 40,2 млн.т, с 11% повече в сравнение 2017 г. През 2019 г. се очаква нов скок до 44 млн.т. Това ще попречи на ценовото повишение поне до лятото на следващата година. Цените на всички маслодайни семена са насочени надолу, с изключение на рапицата, където цените заради ниската тазгодишна реколта и послабото очакване за новата вървят нагоре.
През 2018 г. се отбелязаха най-ниските за последните 13 години цени на палмовото масло. Вносните цени в Ротердам са около 505 US$/т. Средно за периода 2008-2018 г. цената е била около 780 US$/т, като средногодишната вариация на цената през годините е около 13-15% и САРА прогнозира покачване средно до 600-620 US$/т за следващата 2019 година.
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 26 Ноември 2018 12:47

САРА: Около 60% от доматите у нас са вносни

По оценки на САРА Около 60% от реализираните домати чрез различните търговски канали извън преработката идват от внос, докато при пипера и краставиците вносните количества представляват приблизително 35%, сочи анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). При подпомагане на преработвателните предприятия трябва да се търси интегриран подход, като се стимулира не само създаването на собствени насаждения, но и интегрирането на други производители за съвместна дейност. 

Според анализаторите засушаването през това лято в голяма част от Западна Европа се отразява на производството на зеленчуци и води до по-високи цени на зеленчуците в сравнение с предходни години.
По-високите цени на вносните зеленчуци и значителната зависимост от импорта се отразяват на родните цени. Средногодишните цени на дребно ще отбележат вероятно ръст при доматите с около 16% в сравнение с 2017 г., достигайки 2,82 лв/кг, без изменение при пипера – 2,89 лв/кг и понижение с 8% при краставиците, до 2,48 лв/кг.
Очертаващите се два основни проблема пред сектор "Зеленчуци" – организационен, свързан с реализация на продукцията за получаване на най-добрите пазарни условия и производствен, за постигане на по-висока ефективност и производителност, продължават да пречат за преодоляване на стагнацията в зеленчукопроизводството. В средносрочен план може да се очаква постепенен ръст във вътрешното производство и при 3 вида – домати, пипер и краставици, но вносът ще остане значителен, а самозадоволяването ще си остане на нива 0,75; • Проблемът с работната сила също е критичен фактор. Компликацията идва, че не всичко опира до заплащането на труда, а съществени са и условията на труд и мотивацията. Дългосрочните решения са в технологичното модернизиране, за което се изискват капиталови ресурси.
Намалява делът на натуралното снабдяване в общото потребление на зеленчуци, като между 2010-2017 г., по оценки на САРА, то се свива от около 32% при доматите и 23% при пипера и краставиците, до 26% при доматите и 13% при пипера и краставиците. 
Публикувана в Бизнес

Значението на оранжерийното производство за поддържане целогодишното предлагане на пазара на пресни зеленчуци ще става все по-голямо, предвид тенденциите за високо целогодишно търсене. В структурата на общата оранжерийна площ по-голяма част заемат полиетиленовите оранжерии – 589 ха, сочи анализ на САРА. Площта на стъклените оранжерийни комплекси е почти двойно по-малка – 377 ха. Значителният размер на инвестициите, необходими за стартиране на бизнеса в съчетание с високия риск за тяхната възвръщаемост ограничават предприемаческите интереси в тази насока. Голямата част от съоръженията са остарели, което, освен че не позволява разгръщане на производствената дейност в по-големи мащаби, създава известна несигурност относно стабилността на произвежданите количества през годините. Реализацията на продукцията е друг съществен проблем в пряка връзка с маломерността на производствените единици.

 Относителният дял на произведената в оранжериите продукция в общото количество на продукцията от зеленчуци варира между 12% и 17% през периода 2013-2017 г. През 2017 г. основен дял в оранжерийното производство в страната заемат доматите – близо 55%. От 2013 г. насам производството на оранжерийни домати постоянно се разширява, като през изминалата година достигна своя връх от 56,2 хил. тона. Противоположна е ситуацията при краставиците. Производственият обем спадна до 39,2 хил. тона, което е с 31% по-малко от произведеното количество през 2016 г. Наблюдават се съществени колебания в обема на произвежданата продукция от оранжерийни краставици по години, което може да се обясни с конюнктурните изменения, както на вътрешния пазар, така и като цяло за ЕС, където българското производство заема сравнително поголям дял. Производството на оранжериен пипер за втора поредна година отбеляза намаление, като количеството на произведената продукция – 2,2 хил. тона представлява 4,4% от общото производство на пипер в страната. 
Публикувана в Бизнес

 През 2017 г. 2,2% от обработваемата земя в страната са използвани за производство на зеленчуци, сочи анализ на официалните данни, изнесени от МЗХГ. За сравнение през 2016 г. този процент беше 1,7%. Положителното изменение се дължи предимно на увеличението в размера на откритите площи в стопанствата – от 59,3 хил. ха на 73,8 хил. ха (+24,5% на годишна база). Площите, предназначени за оранжерийно производство възлизат на 966 ха, като се отчита слабо намаление (с 3,6%) спрямо регистрираните 1 002 ха през 2016 г. В сравнение със същата година се наблюдава намаление при площите на плодовите зеленчуци, едновременно в абсолютен размер – с 9 311 ха, и като относителен дял в структурата на общата реколтирана площ – от 48% до 27%. Основната причина е в драстичното свиване на площите с тикви – с 9,9 хил. ха по-малко в сравнение с 2016 г. Редуцирането на списъка с отглежданите зеленчуци на открити площи, допустими за подпомагане по схемата за обвързана подкрепа доведе до промяна в поведението на земеделските производители. Установено е, не само при зеленчукопроизводството, но и при почти всички останали сектори, където има обвързано или друго целево подпомагане, че площите, а не производството силно се повлияват в посока получаване на допълнителна подкрепа. При доматите, пипера, краставици и корнишони, те заемат 43% от реколтираните площи на плодовите зеленчуци. Общата им площ през изминалата година достигна найвисокото си равнище за последните пет години – 8,4 хил.ха. Посоченият размер е почти на нивото от 2010 г. и малко над равнището от 2013 г., но е с над 74% по-малък от средният размер на площите за периода 2002- 2003 г. Увеличение се наблюдава при площта на доматите – с 763 ха повече спрямо 2016 г., както и при краставиците и корнишоните – с 209 ха, докато при пипера се наблюдава намаление с 305 ха. Очакванията са през настоящата година общите площи да се задържат около 8,35 хил. ха. Площта на полските домати се очаква да се запази около 4,36 хил. ха, при пипера е възможно леко увеличение до 3,4 хил. ха (+4,5% на годишна база), а при краставиците се очаква намаление до 0,59 хил. ха (-22,2%). В средносрочна перспектива се прогнозира много слаб темп на увеличение на общата площ - до около 9 хил. ха.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта