Владенията на Стефан Ребор се простират на 180 декара на високопланински поляни в Алпите. Лете той коренякът работи на плантацията си, зиме се грижи за животните си – репортаж от стопанството в селцето Шамой в кантона Вале на сп. AGRI
Мила Иванова
Младият швейцарец Стефан Ребор притежава наследствено стопанство в в южния кантон Вале в Алпите – в селцето Шамой, изкатерило се в планината над две речни долини, с пръснати къщи и обори на стръмни поляни, сред изумителната красота на високопланински пасбища, езера и снежната шапка на връх Катон. Административно, селцето е част от общинското градче Сембранше , разположено в долината, в което се стича кристалната и богата на флуор вода от върха – затворена в бутилки, тя е известна на гастрономичните трапези в цяла Европа като „природно минералната” ЕauSembrancher.
Пейзажът в подковата на планината наистина прилича на пощенска картичка от Швейцария, но щом поемеш по тесния път, който се изкачва от Сембранше към Шамой, забелязваш няколко десетки крави по поляните и
вдишваш аромата на цветя, билки и прясно окосена трева
. Така навлизаш във владенията на Стефан Ребор на 180 декара зелена площ. Младият швейцарец отглежда в планинското си стопанство ароматични и медицински растения, както и стадо крави от породата Кафява алпийска, известна като Брюн, и от „борческата” Херенс, чиято родина е кантонът Вале. Страховитите на вид Херенс имат своя особеност: те се отглеждат високо в планината, на диви и каменисти места, където се пробуждат инстинктите на дивото стадо и кравите се подреждат по йерархичен признак – кой да е водач и кои – подчинени, чрез периодично възникващи боеве. (Именно инстинктът за лидерство лежи в традиционните швейцарски боеве между крави, които се провеждат всяка година и привличат хиляди зрители. За тазгодишния национален финал на Битката на кралиците в.„Гласът на фермера” писа на 30 май т.г. – Бел. ред.)
Селцето Шамой, в което е роден Стефан, вече не е със затихващи функции, радва се 35-годишният кореняк. – „Младите хора се завръщат и се установяват тук. Преди 20-ина години жителите на селцето бяха 60 души, а сега надхвърлят стотина. Когато бях момче, само двама ученици слизахме до Сембранше, докато сега най-малко 20 деца поемат по същия път” – разказва Стефан. Той никога не е искал да напусне Шамой, твърди, че корените му са вкопани в тази земя. И ако по-големият му брат е напуснал Вале, за да работи в информатиката, Стефан винаги е искал да бъде земеделец „Гордея се, че съм селянин” – е написал той в своя фейсбук. „Баща ми се опита да ме отклони от земеделието, искаше да придобия друг занаят, но това нямаше как да стане” – спомня си младият мъж, който следвал в школата по агрикултура в Шатоньоф. „Но още преди да получа дипломата си, напуснах – тогава строях новия обор и исках да увелича добитъка си. Нямаше как да нося две дини под една мишница” – обяснява по народному младият земеделец. За строителството на първия обор през 2003 г. е получил, както му се полага, кредити от държавата. Втория е построил по-късно със свои средства.
Стефан е щастлив, че е успял да предаде своята любов към планината и на приятелката си Северин, ветеринарна лекарка от Белгия – страна, в която „планините не се блъскат за мястото си под небето” – изразява се метафорично младата жена, първата помощничка в стопанството от три години насам. Сега младата двойка строи къща в селцето Шамой, където ще се нанесе през 2017-а.
19- годишен, Стефан поема фамилното имение
от баща си Люк, който заедно със съпругата си Жазиан е един от основателите на кооператива Valplante с предмет на дейност ароматични и лечебни растения. Тези именно култури заемат сега 35 декара от стопанството на Ребор и осигуряват 70 на сто от приходите му. „Останалите 30% са от моите животни, които наистина са ми на сърцето” - признава младият животновъд. Той отглежда в двата си обора 60 крави, от които 20-ина са оригинални „брюнетки”. През лятото доят кравите направо на пасбищата – с мобилната доилна инсталация. От млякото животновъдът прави сирене за фондю, угоява телета Херенс и Брюн и освен това произвежда месо от юници с етикета Fleurd’Herens (Цветът на Херенс). Цялото производство е био. Стефан Ребор е бил председател на синдиката на животновъдите в Сембранше, на производителите на Fleurd’Herens и на агроекологичната организация в областта Антремон, кантон Вале (2014 г.).
Селекционираните в равнината породи с висока производителност не блазнят швейцареца. „Търся най-напред крава със здрави крака, да се храни с груб фураж, дори през зимата, и да бъде фертилна. И чак след това се интересувам от нейната млечност.” Не би превърнал стопанството си в индустриален тип. „И сега ми е мъчително, когато избирам юница, която трябва да отиде за месо” – признава стопанинът.
Що се отнася до породите Херенс, Стефан отглежда тези животни по сантиментални причини, защото според думите му „те не хранят къща”. И той, и баща му Люк съжаляват, че с тази порода сега се занимават непрофесионалисти, които подготвят кравите за битките на ринга. Но това, разбира се, на пречи на Стефан да се впуска сърцато в организирането на традиционните боеве.
На кой от „занаятите” си отдава предпочитание?
„Обичам и двата. През зимата изпитвам огромно удоволствие да работя с животните. От май нататък съм нетърпелив да ги изпратя на алпийските пасбища, за да вложа усилията си в плантацията с тревите. Имам и две сушилни. И двете ми страсти са свързани със сезоните” – резюмира младият производител. И не скрива, че през лятото често се изкачва до пасбищата високо в планината, „за да си види животинките”. И заключава: „Обичам планината, имам нужда от нея – това чувство изпитвам, когато съм другаде – в Швейцария или в чужбина. Алпите са не само красиви, но и обширни. Има какво да се открива. Мечтая си например да посетя колкото се може повече алпийски пасбища. Мой познат от Фрибур го прави и ми подсказа идеята...”
