Миладин Назарков от Ариста ЛайфСайънс получи висока оценка за своите научни разработки при царевицата и ечемика

Интервю на агр. Петър Кръстев

На Националната научна конференция с международно участие „Наука и общество – 2017“, която се проведе неотдавна в Кърджали, агрономът Миладин Назарков бе удостоен с първа награда и грамота за своите разработки „Продуктивност и качество на царевица в зависимост от приложените земеделски практики“ и „Влияние на органични биостимулатори върху добива от ечемик“. Г-н Назарков е докторант в Института по почвознание, агроекология и защита на растенията „Н. Пушкаров“ и скоро му предстои защитата на докторска степен.

В момента Миладин Назарков е мениджър маркетинг и продажби в Ариста ЛайфСайънс. Този пост дава чудесна възможност на висококвалифицирания специалист да направи връзка с практиката, като използва резултатите от научните си разработки за внедряване в земеделието.

Специално за читателите на „Гласът на фермера“

Миладин Назарков сподели с нас резултатите от научните си разработки и как те се вписват в предлаганите от Ариста ЛайфСайънс биостимулатори. С продуктите на компанията фермерите могат, от една страна, да опазят от плевели, болести и неприятели културите си, а от друга – да постигнат по-високи добиви и да получат по-качествена продукция чрез иновативни продукти, които стимулират растежа и развитието на растенията.

  • Г-н Назарков, похвално е, че един млад агроном бе удостоен с признанието на научната общност у нас за най-добро представяне със статиите си на научната конференция в Кърджали. С какво ви задължава тази висока чест в бъдеще?

  • Като докторант в Института по почвознание „Н. Пушкаров“, по пътя към защита на докторската степен беше необходимо да издам общо 3 статии през периода на обучение. Те включват научни разработки, свързани с подхранването с биостимулатори при различни култури и как по-точно това се отразява върху добива като цяло.

  • Какво практическо приложение ще имат научните ви разработки, направени при царевицата и ечемика?

  • Със сигурност резултатите ще бъдат полезни за нас, защото така още по-убедително ще предлагаме биостимулаторите, произведени от фирма Ариста. Ще бъдем по-полезни и за уважаемите ползватели, защото продукти от този тип не могат да бъдат отнесени нито към групата на пестицидите, нито към групата на листните торове. Тези продукти във висока степен гарантират успешното преодоляване на условията на стрес за културата и активират различни физико-химични процеси, отговорни за подобряване физиологията на растенията, и оттам спомагат за получаване на повече продукция от единица земеделска площ. Те директно влияят положително на културата, а също така повишават ефекта на продуктите, които се прилагат в комбинация с тях. Биостимулаторите във висока степен влияят положително и върху състава на микрофлората в почвата. Всички тези ползи бяха доказани чрез научни опити през последните години.

  • Какви са основните изводи от вашата разработка за царевицата, кой е най-важният детайл, който се отразява положително на добива?

  • В условията, при които беше отглеждана царевицата през 2015 г., основният извод беше, че добивът в най-висока степен зависи от основното торене – общо 45%, следващият по важност елемент беше използването на биостимулатор – 7%, и на последно място – използването на хербицид – 4%.

  • Какво показаха опитите с прилагането на органични биостимулатори при ечемика?

  • Опитът при ечемика представляваше подлагане на културата на неблагоприятни и екстремни условия през 2014-2015 г., които включваха предшественик слънчоглед, неколкократно дисковане, предсеитбено подхранване с 3 кг физически азот – нитрат, сеитба на бедни горски смолници и др. По време на цъфтежа през май бяха констатирани над 130 л/кв. м валежи, което повлия неблагоприятно върху процеса на опрашване на културата. Във фаза изкласяване-цъфтеж ечемикът беше третиран с няколко вида биостимулатора.

  • Минималният констатиран по-висок добив в сравнение с контролата беше в рамките на 14%, като максималният добив беше по-висок с 60%. Това доказа във висока степен потенциала на биостимулаторите, които се характеризират със степен на възвращаемост над 50% в отделни случаи.

  • Има ли промяна през последните години в схващанията за храненето на растенията и в каква посока е тя?

  • През последните години на пазара се предлагат много и различни видове стимулатори. На производителите все по-често се налага да правят избор и да ползват биостимулатори, тъй като всички ние сме свидетели на катаклизмите на времето. Стресът, на който са подложени културите в определени фенологични фази от тяхното развитие, неминуемо е свързан с редуциране на добива. Така че се търси начин да се сведе до минимум тази редукция.

  • Чрез какви механизми биостимулаторите влияят на растенията?

  • Биостимулаторите предлагат на растенията енергия – аминокиселини; съдържат стимулатори на растежа – ауксини, цитокинини, гиберилини и др.; предлагат хранителни вещества; подобряват физиологията, като повлияват положително във висока степен върху различни процеси, като нитрат, фосфат редуктазата и др.

  • Ариста ЛайфСайънс предлага ли подобен род продукти?

  • Да! В портфолиото на фирма Ариста има биостимулатори, които се предлагат от тази календарна година. Още при своята премиера те показаха висок потенциал, изразяващ се във визуална ефикасност и гарантирана възвращаемост за ползвателите.

  • Как виждате бъдещето на биостимулаторите на пазара в България?

  • В бъдеще употребата на биостимулаторите както в България, така и по света непрекъснато ще се увеличава, тъй като тези продукти, от една страна, щадят растенията, а от друга – гарантират висока икономическа възвращаемост. Най-много продукти от такъв тип се използват в Европа.

Публикувана в Растениевъдство

Подхранването на зимните житни култури е важна практика за подобряване азотното хранене на растенията при условия на недостатъчно съдържание на минерални съединения на азота в почвата. В зависимост от различните условия то се провежда повърхностно пролетта, след възобновяване вегетацията на растенията или във фаза братене на културата.

При повечето почвено-климатични условия, при които се отглеждат зимни житни култури, най-високи добиви от зърно се получават от еднократно ранно пролетно подхранване по замръзнала почва. Въпреки това невинаги има благоприятни агрометеорологични условия за ефективно провеждане на това мероприятие с наземна техника на цялата площ, заета с тези култури. В същото време не всички зърнопроизводители могат да си позволят да използват авиация за този вид дейност, още повече че на някои полета могат да възникнат ограничения по нейното прилагане поради близостта до населени места или ако в полето са разположени отделни земеделски парцели, в които еднолични собственици провеждат различна стопанска дейност.
Затова алтернатива на раннопролетното подхранване на зимната пшеница и другите зърнено-житни култури е внасянето на част от заплануваната за пролетта норма на азота в късна есен.
Целесъобразността на есенното или дори зимно подхранване е изследвано от много учени още през 60-70-те години на миналия век. Според техните изводи на леки оподзолени почви азотното подхранване е добре да се провежда рано напролет. На тежки почви в степни зони (каквато е и Добруджа - бел.ред.) влиянието върху добива на зърно на зимна пшеница при ранно пролетно и късно есенно подхранване е равностойно. А на равнинен релеф и отсъствие на снежна покривка е възможно да се прави и зимно подхранване на зимните житни култури.
Появата на съвременни сортове и хибриди от интензивен тип, а така също и глобалните климатични изменения, обуславящи перманентни пролетни засушавания, особено през 2011-2012 година, актуализират изследванията по този въпрос.
На територията на Института по почвознание и агрохимия в Украйна през 2013-2015 година е изследвана ефективността от временно пренасяне на азотното подхранване от пролетта през есента в условия, близки до нашите, с две от най-разпространените форми на азотните торове – амониева селитра и карбамид.
За да се определи по-ясно евентуалната разлика между вариантите в културите след стърнищни предшественици, е избрана достатъчно голяма доза азот, еквивалентна на 30 кг/дка амониев нитрат.
Установено е значително вариране на показателя добив на зърно при зимната пшеница в зависимост от формата на тора и сроковете на неговото внасяне, обуславящо се преди всичко от агрометеорологичните условия.
Така максималният добив през 2013 г. е получен при условия на внесена амониева селитра през пролетта по замръзнала почва – 337 кг/дка; в 2014 г. – от прилагането на карбамид есента – 754 кг/дка и през 2015 година – при есенно подхранване с амониева селитра – 591 кг/дка.
Следва да се отбележи, че терминът „есенно подхранване“ е условно название, доколкото определянето по календарните дати за провеждане на това мероприятие ни ориентира за физическите възможности на техниката да влезе в полето (според влажността и състоянието на повърхността на почвата) и природните условия в продължение на близките 10-14 дни (например отсрочка при провеждането на мероприятието поради неблагоприятни метеорологични условия, способни да доведат до прекратяване вегетацията на растенията). Поради това срокът за подхранване се колебае през годините от 20 ноември до 6 декември.
Средно за три години на провеждане на изследвания, най-висок добив зърно от зимна пшеница (с 12 кг/дка повече) е получен при условията на есенно подхранване с карбамид в доза N10,2 в сравнение с внесената аналогична доза азот в същия срок , но във вид на амониева селитра. И обратно –наблюдавано е незначително предимство (с 9 кг/дка повече) на селитрата над карбамида при условията на пролетното подхранване. При сравнение на различните срокове на прилагане на еднакви форми на азотни торове съществена разлика между есенното и пролетно подхранване не е отбелязано – колебанията на добива не са превишавали 2%, или 10-11 кг/дка, измерено в зърно.
Равностойността на есенното и раннопролетното подхранване са потвърдили също така и резултатите на друг полски опит, в който е проучвана ефективността на частичното внасяне на азотни торове: пред прекратяване на вегетацията в късна есен, по замръзнала почва и във фаза братене. Дозата на азота за всяко подхранване е била еквивалентна на 15 кг/дка амониева селитра (N51). Установено било, че през 2013 година в посеви след стърнищен предшественик на фона на присеитбено внесен амофос в доза N12Р52, частичното прилагане на амониева селитра през пролетта и във фаза братене е способствало получаването на 397 кг/дка зърно от зимна пшеница. При внасянето на този агрофон на карбамид през есента и във фаза братене, нивото на добива е било по-малко само с 9 кг/дка, или с 2%.
През 2014 година на фона на последействието на амофоса са получени аналогични резултати. Добавката към добива на зърно от пшеница при промяната на подхранването от пролетта през есента, в случая е използвана амониева селитра, е била 8 кг/дка. Замяната на селитрата с карбамид при подхранване във фаза братене е осигурила допълнително повишаване на добива зърно с 28 кг/дка, а пренасянето на подхранването с карбамид наесен и във фаза братене е дало максимален сред изследваните варианти добив от 640 кг/дка.
Разбира се, както и към всяко друго агротехническо мероприятие, при есенните подхранвания не може да има еднакъв подход, отчитайки разнообразието на почвено-климатичните условия. Този подход ще бъде неуместен на почви с лек гранулометричен състав с хидротермичен коефициент (ГТК) над 1,2, където има голяма вероятност от измиване на нитратните съединения на азота извън пределите на коренообитаемия слой почва. Ранният срок на провеждане на подхранването (първа – втора декада на октомври) на изток и юг в Украйна при продължително топло време през есента може да провокира образуването на излишна вегетативна маса, увеличение на съдържанието на нитрати в нея и накрая – намаляване нивото на захарта в кореновата система.

Цялата статия четете само в брой 522 на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Успешното отглеждането на земеделските култури без използването на пестициди е почти невъзможно. Препаратите за растителна защита стават все по-ефикасни, но не и по-евтини. Това налага земеделските производители да ги прилагат по компетентен и професионален начин, който да донесе максимален икономически ефект на стопанствата им. За постигане на тази цел има правила, които не са сложни за изпълнение, но не всеки съумява да спазва.
Как да се повиши ефективността от действието на пестицидите, съветва френският специалист Жерар дьо Ла Сал, ръководител на известната в Европа компания Alfagro.
1. За да се понижи влиянието на фактора некачествена вода, е необходимо да се намали обемът на нейното използване в разтворите
Фермерите, работещи по стари технологии и норми на работа с пестициди, невинаги вземат под внимание такъв фактор, като качеството на водата. Но както показва практиката, ефективността на действие на пестицидите пряко зависи от това: колкото по-качествен е съставът на водата, толкова по-добри резултати се получават при обработката на културите с пестициди.
В повечето стопанства на 1 дка се изразходват от 25 до 30 литра вода (работен разтвор). Това е много, тъй като при обем на резервоара на пръскачката от 4 тона, при едно зареждане могат да се обработят всичко около 160 дка. По този начин на всеки 160 дка технологичният цикъл се повтаря: отиване до източника за зареждане на вода, транспорт и др. А с този разход на време и гориво експлоатационните разходи нарастват от многократното зареждане на обема.
Производителността и ефективността от пръскането с пестициди се увеличават, ако се намали изпръскването на пестицидите с по-малко от 25 л вода на декар.
2. Отчитайки нерационалността при използване на пестициди и за да спестят разходи, по-големите фермерски стопанства започнаха да намаляват нормата на работния разтвор на декар
При пръскане на по-големи площи обикновено участват 1-2 трактора с цистерни. Съответно, това са допълнителни разходи за трактористи, многократни цикли на зареждане и транспорт на вода.
Сред европейските фермери е разпространено мнението, че колкото повече е водата, толкова по-лошо работят пестицидите. Затова много земеделски производители в Европа работят с норма от 2,5 литра работен разтвор на декар, което е почти 10 пъти по-малко от средната норма от 20 л/дка.
3. Фермерите често тълкуват цифрите некоректно
Че няма голяма разлика между 25 литра и 2,5 литра разтвор на декар се разбира, ако се направи сравнение с атмосферните валежи. Например след дъжд, от фермерите може да се чуе, че падналото количество от 1 мм – само „пребива прахта“. Но елементарната математика показва, че 1 мм вода са 1000 л/дка. Ето тук се вижда разликата: значи намаляване на обема за разтваряне на пестицидните средства в 17,5 л/дка пак е много и неприемливо, а 1000 л/дка дъжд са малко.
В крайна сметка намаляването на количеството на водата води до икономии. Фирмите дистрибутори на пестициди препоръчват използването на норма работен разтвор не по-малка от 20 л/дка. Логиката, от тяхна страна, е проста и разбираема: колкото повече разреждате с вода препаратите, толкова по-лошо работят те, и оттам – колкото ефектът от пръскането е по-малък, толкова повече пестициди ще купувате от тях.
4. С цел намаляване на нормата на използваната вода е необходимо да работите през нощта или при минимална относителна влажност на въздуха 60-65%
В денонощието именно през нощта в атмосферата се концентрира най-голямо количество влага. Когато листата са достатъчно навлажнени, устицата им са отворени, което благоприятства максимално бързото проникване на препарата в организма на растенията.
В засушливо и горещо време порите на листата се затварят, за да предотвратят изпарението на вода. В този случай по-добре е да не се пръска, защото препаратите не могат да проникнат и не оказват необходимото действие.
5. Да се работи винаги при идеални условия (при влажност по-висока от 65% и температура около 19°C), не е възможно
В такъв случай се препоръчва да се използват аджюванти (омокрители) – средства, осигуряващи продължително задържане на препарата върху листата и по-пълното му проникване вътре в растенията. Прилагането на аджюванти води до повишаване резултатите от действието на пестицидите, а това означава и възможност за намаляване на тяхната норма. Например, при такава ефективност, нормата на пестицидите може да се намали с 25 –50%.
Прилагането на аджюванти може още повече да намали разходите за пръскане. Освен разходите за препарат, тук може да се добави намаляване разходите на време, за гориво, вода и работна заплата.
Често агрономите се оправдават, че имат заплевелени полета – времето за обработка не им е стигнало, тъй като използвали норма от 25 л/дка. Но ако се спазват посочените по-горе правила, както и ако се намали разходната норма на работен разтвор на 10 л/дка, площта може ефективно да се обработи два пъти по-бързо. Така полето ще се освободи навреме от нежеланата растителност и ще получите планувания добив.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 18 Септември 2017 20:40

Китайските учени създадоха умен пестицид

Китайските учени създадоха умен пестицид, който при попадане в почвата  контролира сам себе си, за да бъде внесена точната доза от препарата.
Учените от Китайската академия на науките са използвали смес от диатомит, железен окис и магнезий плюс хитозан, за да получат съединение, което може да бъде променяно чрез промяна на рН на почвата.
"Отделянето на пестицида, смесен с тази добавка, се регулира с помощта на промяна на рН на почвата. Добавката "обгръща" препарата и действа като отваря вратата, през която пестицидът се разтваря в кисела среда", обясняват действието учените.
Те отбелязват, че изобретението им е много подходящо за едносезонни култури и помага в пъти да се намали употребата на пестициди. Отчетът им е публикуван в авторитетното международно списание Chemical Engineering Journal.
Освен това, учените отбелязват, че китайското земеделие в много голяма степен зависи от използването на пестициди, пазарът на които се оценява на повече от 1 млн. т. годишно. Но по-малко от 40 на сто от тези количества действително оказват влияние върху добивите, а останалото просто се отмива, замърсявайки почвата и водата. Докато новият умен пестицид има рециркулационен ефект, тоест се възстановява от почвата и водата.
"Ефектът на рециркулация в нашите опити показва, че 30 на сто от остатъците на пестицидите могат да бъдат възстановени", казват учените и добавят, че още е твърде рано да се изведе тяхното изобретение на пазара, тъй като нано материалите са твърде скъпи за фермерите.
"Приемаме това като нов етап на успешното мадернизиране на пестицидните продукти и ще продължим да работим, за да направим препарата по-ефективен и икономически изгоден", завършват създателите на изобретението.
Публикувана в Растениевъдство

Борбата с вредителите по овощните дръвчета става с препарати с ниски карантинни срокове. Това каза за  „Фокус“ – Пирин Генчо Генов, агроном. Той посочи, че един от тези неприятели е ябълко-плодовият червей. Генов обясни, че с такива препарати се пръскат дръвчетата, чието зреене предстои, като късните череши и ранните кайсии например. Той отбеляза, че тези препарати са интервални, което означава, че в период за 10 дни овощните дръвчета трябва да се пръскат с от 2 до 4 мл. на 10 литра вода. Генчо Генов подчерта, че най-често земеделските производители имат проблем с листните въшки или пък с червените листни петна. По думите му за листни въшки се предлагат и препарати, които се използват и за борба с колорадския бръмбар при картофите. Генов заяви, че борбата срещу листните въшки трябва да се води редовно, тъй като в противен случай може да се стигне до получаване на по-малко и по-нискокачествена плодова реколта. Той допълни, че икономически най-опасните видове листни въшки по овошките са зелена ябълкова листна въшка, зелена цитрусова листна въшка, ябълково-живовлекова листна въшка, червеногалова листна въшка, ябълково-житна листна въшка, крушова листна въшка и кръвна въшка. Агрономът добави още, че листните въшки развиват над 10 поколения през годината, което показва и тяхното постоянно присъствие в овощната градина. По думите му веднага след като се установи, че дръвчетата са нападнати от листни въшки, трябва да се предприемат мерки, като не бива да се допуска листата на дърветата да се завият, тъй като тогава борбата е много по-трудна.

Публикувана в Растениевъдство
Бащата на Зелената революция
 
Зелената революция започва през 1940 г, когато президентът на Мексико се обръща във Фонда на Рокфелер за решаването на проблема с катастрофалната реколта в страната. Фондът изпраща на помощ група агрономи, сред които и Норман Бърлоуг. В Мексико ученият остава 12 години, като кръстосва местни сортове пшеница и миниатюрни сортове от Япония и в резултат получава високодобивни сортове пшеница, устойчиви към полягане. Благодарение на тези новополучени сортове, през 50-те години Мексико вече е в състояние да задоволи собствените си нужди от зърно и дори започва износ.
След този успех Бърлоуг е канен в Пакистан и Индия, а филипинските учени, вдъхновени от мексиканския опит, отгледали високодобивен сорт ориз. След това агрономът започва да разработва програми за повишаване на реколтите, които предвиждат използването на земеделска техника, торове и пестициди. Така, Норман Бърлоуг, в същност сформира съвременния начин на земеделие.
Програмите на Бърлоуг са подлагани на критика от страна на еколозите във връзка с използването на пестициди и торове, но те са помогнали да се повишат добивите от земеделските култури и са спасили много страни от глад. За достиженията си агрономът получава Нобелова премия през 1970 г.

 

Публикувана в Агроновини

Във връзка със зачестилите въпроси към агрономите на БАСФ за поява на РИНХОСПОРИУМ по пшеница и ефикасността на фунгицидите на БАСФ за справяне с нея, от компанията заявяват категорично:

Ринхоспориум по пшеница не съществува. Твърдението, че през 2016 година в Германия и Полша е наблюдавано масово нападение от Ринхоспориум в пшеница е невярно. В тези две страни, както и в останалите, Ринхоспориум в пшеница не съществува като болест. Ринхоспориум е заболяване по ечемик, ръж и тритикале!

Както в немски, така и в български лаборатории бяха изършени посевки и анализирани микробилогични проби от различни сортове пшеница, събрани от над 20 различни района в страната. Всички листа бяха със сходни симптоми (светли, обградени от тъмен ореол петна по старите листа от долните етажи), и в пробите на нито едно от тях не се доказа наличието на Ринхоспориум.

В лабораторни условия се установиха конкретните инфекциозни и неифекциозни причинители и се доказа, че Ринхоспориум не е сред тях.

Неинфекциозни причинители:

  • част от пробите показаха некрози от измръзване, което е в резултат на дългата и тежка зима.

Сред инфекциозните причинители в различните проби ясно се разграничиха:

  • наличие на бактериоза – рядко срещано заболяване, изключително вредоносно, което не може да се контролира чрез фунгициди;

  • наличие на Fusarium nivale (Monographella nivalis), известна като снежна плесен - при определени условия снежната плесен може да се развие и върху листата на растенията, контрол срещу заболяването се постига чрез обеззаразяване на семената чрез високачествени обеззаразители. През пролетта покачването на температурите блокира заболяването.

  • наличие на септориози (Septoria nodorum) - патоген който засяга класовете и от там попада върху семената по време на жътва; сеитба на заразени семена довежда до признаци на заболяването през есенните или ранните пролетни месеци.

До момента няма потвърдени данни в научната литература (статии) и разработки, че Ринхоспориум напада пшеницата! Резултатите от проведените лабораторни тестове в Германия и България неоспоримо потвърждават това. РИНХОСПОРИУМ по пшеница НЕ СЪЩЕСТВУВА!

Растенията сега са отслабени от зимата и измръзванията, и са по-лесно податливи на заболявания.

Очакваната предстояща вълна от заболявания са Дрешлера, Базично гниене, Септориоза и на местата с по-гъсти посеви - Брашнеста мана. Когато избирате ПРЗ вниманието Ви трябва да бъде насочено към предстоящите заболявания, които ще се развият върху отслабените от тежката зима посеви.

Да се провокира в съзнанието на земеделците в България несъществуваща заплаха, чрез средствата за масова информация остава горчив привкус, в тези, които искат и знаят как да стигнат до истината. А истината е в изследванията, в техния обстоен и съвкупен анализ, предупреждават специалистите на БАСФ!

Публикувана в Растениевъдство

Площите с пшеница са намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година, твърди Тодор Губатов, собственик на селекционна компания „Агроном“.

Интервю на Лили Мирчева

–                  Г-н Губатов, как оценявате тазгодишното издание на международната селскостопанска изложба АГРА?

–                  Мисля, че е по-добро от миналата или предишните години. Има и повече изложители.

–                  С какви очаквания и нагласи дойдохте на панаира?

–                  За това, което предлагаме, сезонът не е точно през месеците февруари и март, но се запознаваме с изключително много нови клиенти, които пристигат на изложението. Пловдивският панаир е място, където се събират абсолютно всички земеделски производители или хора, които участват в земеделското производство по един или по друг начин. Това е мястото, където те могат да бъдат срещнати и съответно – да бъдат създадени нови контакти, както и да бъдат затвърдени по-старите връзки.

–                  Странен е животът на панаирите в България. Примерно Добричкият панаир бе един от основателите на селскостопанските изложения у нас, но в последните години едва крета. Споменавам това, защото фирмата Ви е базирана в Добрич.

–                  Когато Добричкият панаир започна да функционира веднага след това, в рамките на 2-3 години, във всички окръжни градове започнаха да се организират подобни изложения. Сега тях ги няма, а Добричкият панаир все още продължава. Мисля, че голямата грешка е в общината и в държавната администрация, а не толкова в хората и бизнеса. Частният бизнес е пластичен – като види, че няма почва за развитие някъде, веднага си търси друго място, но продължава да се развива. Така че – да му мисли държавната администрация. И ако в България стане много трудно, българският частен бизнес ще намери почва за изява, ако трябва да е в чужбина – няма нищо невъзможно. Европа е голяма и много лесно се работи навсякъде.

–                  Какво предложи селекционната компания „Агроном“ на панаира АГРА 2017?

- На това изложение показахме основно продукти, които са от новата генерация сортове пшеница, създадени от нас. Надявам се, че читателите на в. „Гласът на фермера“ знаят много добре какво представлява нашата фирма, знаят, че имаме нова селекция и чисто нова генерация, където се съчетават съвсем нови показатели и признаци, които носят показаните сортове. Те се доказват много добре в опитите, които извеждаме не само в страната, но и извън нейната територия. Това, което показахме на панаира и оттук нататък ще предлагаме, не е само ноу-хауто, което традиционно предлагаме, но и елементи от технологията на отглеждане на тези наши сортове. Целта е по този начин да постигнем изключително високи стойности на добивност, незапомнени досега в рамките на нашата държава. Това се дължи на новостите, които имаме в генетиката на нашите сортове и на новите елементи, които вкарваме в технологията на отглеждане на семената. Нашата цел е крайният резултат да е много добър за фермера, т.е. българският земеделец да печели добре. Ние не искаме да продаваме нашите семена, които да бъдат много хубави, много високодобивни, но в края на краищата фермерът да не може да спечели от тях. Стопанинът трябва да печели. Ние разчитаме изключително много на високодобивните сортове, които носят такива показатели, че фермерът да може да продаде стоката си и днес, и утре, и след 6 месеца, като вземе най-добрата цена. А не просто да направи производство, където да хвърли изключително много усилия, средства и труд, и в края на краищата да не може да реализира приходите, които очаква, както и цената, която иска да получи. Нашите румънски колеги така са „завъртели курса“ в тази посока, че там чисто фуражни пшеници и да искате, няма къде да намерите. Те отдавна ги изхвърлиха и се върнаха там, където бяха преди. Сега ползват румънски сортове, които стават и за фураж, но носят качеството и на хлебните пшеници. В Румъния принудиха всички  фирми, които внасят семена и произвеждат, или размножават семена от пшеница, да носят генетиката на качествените пшеници.

- Как ги принудиха – чрез закон ли?

- Много просто ги принудиха и не законодателно, а само с  много разяснителна работа. Сега фирмите, които купуват пшеничените зърна, не искат да купуват други, защото по този начин не могат да реализират необходимата печалба. Тази разяснителна работа доведе до там, че румънските фермери сега са много по-информирани и знаят предварително какво да правят. Веднага ще дам пример - в момента всички в България се стремят да ограничат площите, засети с пшеница, защото смятат, че от нея не могат да спечелят. Ако българският земеделски производител продължава да върви в посоката – аз гоня високия добив, но в края на краищата  не печеля нищо, защото пшеницата е с ниска цена, това ще е резултатът. През стопанската 2016-2017 година  много от нашите фермери намалиха площите си с пшеница, а в същото време в Румъния фермерите са засели много повече от тази култура. По Коледа се оказа, че заради информацията, която имат румънските фермери, са взели изключително правилно решение, като са увеличили площите с пшеница. Оказа се, че в Европа, в Северна Америка и в много други държави, площите с тази култура са намалени изключително много.

- Това само на срива на цените и свръхзапасите ли се дължи?

- Ние не знаем какви са цените, но площите са драстично намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година. Българският земеделски производител трябва да има тази  информация, отнякъде трябва да я получава, а не да разчита само на това, което се разпространява от уста на ухо.

- Какво направи румънският фермер?

- Първо увеличи производството на пшеница, защото тази година в света ще се произведат по-малко количества, заради по-малкото засети площи. Второ – той премахна  и се отказа от производството на фуражните сортове в името на висококачествени сортове. По този начин румънските фермери ще реализират по-висока печалба.

-Какво да прави българският фермер?

- Малко повече да се вслушва в българските фирми, а не само в мултинационалните компании, защото там всичко е реклама. При нас има повече професионализъм, отколкото реклама, но това е мое мнение. Фактите обаче потвърждават думите ми.

- Мит ли са климатичните промени, според Вас и съответно - съобразяването на сортовия състав с нови условия?

- Пшеницата е много особена култура. Тя изглежда като много лесна, но е изключително трудна за отглеждане и създаване. Новите промени, които настъпват, така или иначе, са факт. Едва ли някой може да каже за период от 5 или 10 години дали имаме трайно засушаване, трайно затопляне, или други промени. Най-вероятно това е елемент от развитието и състоянието на самата планета, защото тя има периоди на разширение и на свиване. Това са естествени неща и ние не можем да ги променим или да им повлияем. Има години, които са по-сухи, има години, които са по-влажни, има други, когато е по-студено или по-топло. Ако досега връзката беше – ако годината е по-суха, съответно е и по-топла, аз искам да попитам - тази година каква е? Тази зима каква е - има ли сняг - няма ли, суха ли е годината, топла ли е? Нещата са много различни, защото ако през месец май няма валежи, може да се окаже, че снеговалежът, който имахме, няма да е достатъчен за влагозапасяване. Може влагата, която съществува в дълбоките слоеве на почвата, да не се свърже с горните слоеве. Това на практика означава, че растенията автоматически ще изпитат невероятен стрес в резултат на сушата, а тава ще рефлектира изключително върху добивите в края на годината. Изобщо нещата са много непредсказуеми. Климатичните промени са процес, с който трябва да се съобразяваме.

- Как  трябва да се нагаждат към тях селекционерите?

- Пшеницата е много особено нещо и ние го знаем това. В нашата фирма селекцията се извършва изключително по правилата на занаята. Нямаме никакви забежки и авантюри при  нас. За да бъде регистриран един сорт, ние спазваме всички изисквания, иначе няма да го дадем за тестване и изпитания в Държавна сортова комисия. Той може да е високодобивен, но в същото време да е податлив на суша и да не може да преживее засушаванията. За нас е много важно сортовете да са комплексно устойчиви, а добива да е елемент на тази устойчивост. Само тогава сортът може да е стабилен и полезен за фермера, т.е. да му гарантира, че всяка година може да разчита на него. В това отношение ние не правим компромиси в нашия селекционен процес.

- България е малка страна, но регионите се различават дори климатично. Имате ли семена, които да препоръчвате за отглеждане в различните райони в страната?

- Има такива семена, има такива сортове. Преди години беше достатъчно сортът да бъде регистриран и предложен на практиката , а неговото райониране се извършваше от самите земеделски производители. Един го харесва, друг – не, но при нас не е така. Ние правим ежегодно тестване на  сортовете. Имаме опитни участъци в цялата страна, където тестваме по-голямата част от тях, след  което събираме много информация. Имаме над 150 участъка в страната и на практика след жътвата отчитаме добивите, както и всички качествени показатели. Правим много задълбочен анализ на данните и по този начин успяваме да постигнем крайните заключения. Така можем да кажем – този сорт става за тук, този сорт- не става за тук. Примерно, сортът „Невен“ върши перфектна работа в южната част на страната, защото се представя много добре въз основата на базовите високи добиви, които носи в себе си. Той е много устойчив на болести. Но нещата са много различни. „Фактор“ примерно е сорт, който много обича водата и добрите условия, ако мога така да се изразя. Той реализира изключително високи добиви, но става толкова голям, че в един момент класовете му започват да полягат. Ние даваме рецепта какво трябва да направи фермерът, за да реализира добиви в порядъка на стотина килограма по-високи от тези, които нормално би изкарал. Това означава ръст от 15% и е сериозен добив. Тези подробности водят до по-добър краен резултат за фермера. Районирането е елемент от отглеждането на сортовете. Не е възможно всичко да се направи наведнъж, но ние работим по този въпрос.

- Оптимист ли сте или песимист относно чуждото нашествие на семена в България?

- Защо да съм песимист. Трябва да ви кажа, че много се радвам, че чуждите фирми ги има. Ние в края на краищата сме фирма, която не само създава, но трябва и да печели.  При нас работят много хора и всички са специалисти. Смея да заявя, че ние имаме много добро заплащане и сигурно е едно от най-добрите в страната. Когато западната селекция не беше стигнала до нас, ние имахме голям проблем. Аз нямаше как да продам един тон семена, примерно, който е база и е с перфектно качество, носи всички ценности на едно семе. Аз не можех да го продам на цените, на които мога сега. Не говоря за цените, на които западните фирми продават. Ако обикновената пшеница е примерно 30 стотинки, аз го продавам на 35-36 ст., но нямаше кой да ми го купи.

- С една дума –  летвата се вдигна.

- Летвата я вдигнаха западните семенарски компании и ние сме длъжни да следваме тази тенденция.

- Докъде може да стигне надскачането?

- Това води до там, че ние се принуждаваме да работим все по-точно, все по-прецизно, все по-високотехнологично, което значи, че ние растем непрекъснато, благодарение на тях. Ние не можем да се съизмерваме със себе си и растем когато виждаме какво прави конкуренцията и какво тя предлага. Само когато си кажеш, че трябва да си като нея или да си по-добър от нея, само тогава един бизнес расте. Така че – добре дошли са и колкото повече нови фирми идват, толкова по-добре е за нас. Ние сме свикнали отдавна с тяхното присъствие. Първо влязоха препаратите, после – семената, а след това и торовете. Добре дошли са – който може – ще го прави, който но може – няма да го прави. Ние нямаме никакъв страх от тях. Факт е, че успяхме да се преборим с българската конкуренция, не без успех се преборваме и с държавните институти. Вярно е, че западните мултинационални компании имат много повече възможност и ресурси, но нямат нашето ноу-хау. Смея да кажа, че по въпроса с пшениците в България, много трудно някой ще успее да вкара друга генетика. Това се е ечемик, не е царевица, не е слънчоглед... Много трудно може да направи нещо по-добро от нас, защото ние изпитваме всички сортове на място, тук в България. Разбирате, че когато оценяваме или регистрираме наши сортове, ние няма да се сравняваме с нашите, а с най-рекламираните и прехвалени техни сортове. Когато ние трябва да регистрираме наши сортове, смятате ли, че ще дадем нещо, което е по-лошо от тяхното? Щом даден хибрид е създаден тук, той е адаптиран към условията, означава, че нашите сортове са по-добри, било от позицията на стреса, било по отношение на добиви. И те са по-добри, което показва и практиката. Ние ги сравняваме и знаем всеки един от техните сортове къде издиша. Ако  има едно, друго – няма. Българските сортове носят комплексната устойчивост и качества на сорт, който е създаден тук, а не просто внесен отвън. Така че сме спокойни в тази насока и смея да твърдя, че колкото по-голяма е конкуренцията, толкова по-силни ставаме, защото за нас тя е като кислорода и въздуха.

-Пожелавам Ви все по-високо да скачате.

- Ще скачаме. Няма друга алтернатива.

Публикувана в Растениевъдство

Културата-предшественик e способна да влияе на люцерната да конкурира плевелната растителност. Американски агроном изследовател споделя практическия си опит в Южна Дакота

Ранди Андерсън
Селскостопански изследователски център
Брукингс, Южна Дакота, САЩ

Известният американски агроном-изследовател Ранди Андерсън вече четвърт век изучава системата No-till и методите на управление на растениевъдните стопанства в полузасушливите райони на Великите равнини на САЩ. Той изследва популацията и развитието на плевелите, алелопатията на културите, ефективното използване на ресурсите и синергията. Настоящата статия на Ранди Андерсън е посветена на контрола на плевелите без оран при люцерната и съдържа отпратки към изследвания и на други негови колеги по темата.

Снимка на Ранди Андерсон!!!

Поддръжниците на органичното земеделие на драго сърце биха включили в своята система на земеделие напредничавата практика No-till, но се безпокоят от въпроса, могат ли да се контролират плевелите без оран. Ние непрекъснато разработваме системата No-till за органично земеделие, в основата на която стои сложният сеитбооборот, съдържащ посев от люцерна в продължение на три поредни години. В нашето изследване ние разглеждаме влиянието на предшестващата култура на заплевелеността на люцерната. Сяхме люцерната по метода No-till след три култури: пролетна пшеница, царевица и соя. Изследването обхваща период от четири години с измерване на динамиката на развитие на плевелите на четвъртата година. Люцерната беше засята след соя, която по-добре потиска плевелите, отколкото тази, която сяхме след пролетна пшеница и царевица. Когато засяхме люцерната след пролетна пшеница, биомасата на плевелите в нея представляваше 18% от всички растителни съобщества, след соя – всичко 1%, след царевица – 6%. Биомасата на плевелите в люцерната след предшественик пшеница беше най-висока поради това, че плътността на люцерната в този случай беше под 71% от нейната плътност, сята след соя. Такива плевели, като овсига (Bromus tectorum) и лечебно глухарче (Taraxacum officinale), израстнаха и дадоха биомаса в локациите с ниска плътност на люцерната. За три години продукцията от люцерната за фураж в посева след соя също беше по-висока, отколкото от посева след пролетна пшеница и царевица. Способността на люцерната да се конкурира с плевелите може да се повиши при правилен избор на култура-предшественик.

Концепция за защита на почвата

Системата на земеделие, основана на безорната обработка на земята (No-till), може да подобри здравето и функционирането на почвата за сметка на увеличения дял на органичното вещество, засилване на микробиологичната активност и подобряване структурата на почвата (Hobbs, 2007; TriplettandDick, 2008). За да поощри прехода към системата No-till в глобални мащаби, Организацията по прехрана и земеделие към ООН – ФАО, разработи концепция за почвозащитно земеделие (ФАО, 2015), в основата на която стоят три принципа:

  1. директен посев на културите с минимални нарушения на почвата, т.е. No-till;

2) създаване и запазване на постоянна почвена покривка от растителни остатъци от покривни култури;

3) разнообразие в сеитбооборота.

ФАО смята почвозащитното земеделие критично важно за достигане на устойчиво селско стопанство в глобален мащаб. Привържениците на органичното земеделие поддържат No-till, доколкото тази система позволява да се подобри здравето на почвата (MaaderandBemer, 2012; Peigneetal., 2007), но те се тревожат от проблема с контрол на плевелите при отсъствие на оран. Един от начините за намаляване потребността от оран като средство за контрол на плевелите е разработката на сеитбооборот, съставен от култури с различаващ се жизнен цикъл (Anderson, 2005; Cavigellietal., 2008). Например редуването на култури на топлия сезон, подобни на царевицата, и устойчиви на студ култури (например зимна пшеница) разширяват възможностите на производителите, тъй като осигуряват прекъсване на жизнения цикъл на плевелите и не допускат узряването на семената им. Особено ефективно потиска годишната динамика на плевелите включването в сеитбооборота на две едногодишни култури една след друга, например последователност на топлолюбиви култури – царевица и соя – в две последователни години. В традиционната система No-till на производителите, използващи сеитбооборот с две култури на хладния сезон, засети след две култури на топлия сезон, се налага използването на хербицид само на една от четирите култури (Anderson, 2005). За да се усложни допълнително сеитбооборотът, в него може да се добавят многогодишни бобови култури, като люцерна или детелина. Развитието на популацията на плевелната растителност при многогодишните бобови треви от окосяването им за фураж и вследствие на конкуренция с други култури е силно затруднено – в такива условия едногодишните плевели трудно се вкореняват и дават семена. Освен това семената на плевелите остават на повърхността на почвата, където имат много малък шанс да се запазят и да оцелеят. Многогодишните бобови култури помагат на контрола на плевелите, осигурявайки тригодишен интервал на безорна обработка – по този начин те могат да послужат за основа на органично производство, основано на No-till и подбран сеитбооборот.

В процеса на непрекъсната разработка на системата No-till за органично земеделие ние направихме изследване на сложен сеитбооборот, в който за три години отглеждахме люцерна, следвайки шестгодишна последователност: царевица – соя – зимна пшеница – овес – соя – царевица.

Люцерната се отглежда само три години, за да се избегне намножаването на плевелните растения, които за това време успяват да се адаптират към многогодишните бобови култури.

Плътността на плевелните растения в люцерната обикновено започва да се увеличава на четвъртата и петата година, тъй като плътността на люцерновия посев с времето намалява. Ние смятаме, че люцерната повишава ефективността на органичното земеделие No-till, като за успешното потискане на плевелите много важно е да се постигне постоянна плътност на растенията в посева. В предлагания от нас сеитбооборот люцерната се сее след царевицата. Освен това растителните остатъци от царевицата на повърхността на почвата могат да пречат за уплътняването на семената към почвата. В едно от своите предишни изследвания ние проучихме детелината, семената на която по размер са близки до семената на люцерната; нейната плътност при сеитбата след царевица беше с 15 – 40% по-ниска, отколкото при посева след пролетна пшеница.

Друг вариант – сеем люцерна есента след прибиране на пролетната пшеница. Но семената на плевелите, присъстващи в пролетната пшеница и самосевката от пшеница, могат да попречат на поникването на бобовите култури. За да се избавят от тези плевели преди посева с люцерна, последователите на органичното земеделие след прибиране на пролетната пшеница правят оран на почвата.

По този начин целта на нашето изследване беше оценка на влиянието на културата-предшественик на преживяемостта и продуктивността на люцерната, а така също на нейната способност да конкурира плевелите в системата на органичното земеделие No-till. Данните за плевелната растителност бяха събрани на третата година на отглеждане на люцерната за фураж, след което започна преход към едногодишни култури.

Защо и как се проведоха изследванията

Процедурите

Изследването се проведе на глинести почви близо до Брукингс, Южна Дакота. Почвата съдържа около 4% органично вещество, киселинност (рН) – 6,9. Средногодишната сума от валежите (по данни за трийсет години) е 584 мм. До началото на изследването на този участък е прилаган сеитбооборот: царевица – соя – пролетна пшеница.

Изследването се проведе в четиригодишен период. През първата година отглеждахме пролетна пшеница, царевица и соя с прилагането на традиционни органични практики – оран за подготовка на почвата за сеитба на всичките три култури и за контрол на плевелите в ранен вегетационен период на царевицата и соята. Пролетната пшеница засяхме със сеитба 130 кг/ха, царевицата – 61 000 семена на хектар, соята – 340 000 семена на хектар. Почвата преди сеитба беше обработена, а плевелите в царевицата и соята контролирахме с брануване. Пролетната пшеница засяхме през април и прибрахме в края на юли; царевицата и соята сяхме през май и прибрахме през октомври.

Люцерната сяхме на редови посев с нулева обработка на почвата след прибиране на реколтата от пролетна пшеница през първата година, а след това – през пролетта на следващата година, след отглеждане на царевица или соя (таблица 1).

Нормата на сеитба беше 14 кг/ха, дълбочина на сеитба на семената – 1 см. Заедно с люцерната в качеството на съпътстваща култура засяхме и овес с посевна норма 40 кг/ха при експеримента със соя и царевица. В началото засяхме овеса на дълбочина 3 см, след него в същия ден – люцерната. Сеялката беше снабдена с еднодискови ботуши. За подготовка на почвата преди сеитба не използвахме оран, преди сеитбата на люцерната не направихме контрол на плевелите. Експериментът се проведе на произволно разположен участък в шесткратно повторение; размерът на участъка представляваше 7 на 15 м. Изследването направихме два пъти: през 2011 – 2014 г. и през 2012 – 2015 г.

Продукцията от фуражната люцерна измервахме на втората, третата и четвъртата година (в изследването ние ги нарекохме фуражни години 1-ва, 2-ра и 3-та), когато люцерната достигне 10% стадий цъфтеж. Образците на фуража събирахме ръчно от участъци 2 на 2 м с две проби, случайно определени на всеки участък. Пробите сушихме в печки при температура +65°, докато те достигнат до постоянно тегло. Реколтата от останалите части на парцелите прибирахме с обикновено оборудване. В първата фуражна година добивът от люцерната събирахме два пъти при посева след пролетна пшеница и един път при посева след соя и царевица. Добивът от люцерна измервахме трикратно във всички експерименти на втората и третата фуражна година в края на май, началото на юли и в средата на август. Плътността на люцерната оценявахме чрез броене количеството на промеждутъците от 2,5 см на един метър в реда (толкова се полага на едно стъбло на растение), което да осигури точен метод за оценка плътността на посева.

Измерването на площта изпълнявахме на 8 случайно избрани локации на всеки участък в началото на август на първата фуражна година и в началото на юни на втората и третата фуражна година.

На третата година измервахме параметрите на съобществата на плевелните растения на квадрати фуражна площ 2 на 2 м, като три пъти вземахме проби (виж таблица 1).

Идентифицирахме имената и отчетохме плътността на специфичните плевели, след което сборувахме плевелната биомаса.

Данните от биомасата представихме като сухо тегло; образците сушихме в печка до постоянно тегло при +65°С.

Статистичен анализ

Данните са анализирани от произволно разположени участъци. В началото изследвахме показателите на равнородна дисперсия по години на отглеждане, след това направихме анализ на вариациите за определяне въздействието на условията и възможните взаимовръзки между условията на отглеждане и поредните години на отглеждане.

Главният ефект и ефектът от взаимодействия се смятат за статистически верни при ниво на значимостта Р<0,05 или Р=0,05; осреднени според разпределението на Фишер (LSD:0,05).

Добивите при фуражната люцерна, плътността на плевелните съобщества и данните от плевелната биомаса бяха осреднени по квадрати на участъка и анализирани с помощта на повторни измервания. Ако установим взаимовръзка между условията и данните от вземането на пробите, правим анализ на данните в рамките на датата на вземане на пробата. За отделяне на средното значение се приемат защитените критерии на Фишер.

Целият материал може да прочетете във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Не е все едно как и кога ще се подаде храната на растенията. Усвояването на минералните торове зависи от технологията на внасянето им в почвата

Торенето на земеделските култури е наука, която непрекъснато се развива и усъвършенства. Към днешна дата можем да кажем, че съществуват хиляди продукти за хранене на растенията, които съдържат различни макро- и микроелементи, а понякога дори и екзотични субстанции. Но дали съществуването на това голямо разнообразие от храни за растенията може да направи производството ефективно, или е само добре рекламиран бизнес за производителите на торове?! Въпросът е спорен, защото съдържанието на продуктите понякога няма нищо общо с тяхното усвояване от растенията. На тази тема разсъждават и украинските земеделци, които, в търсене на по-добри практики, проучват водещия опит на германските и холандските им колеги. Смятаме, че разказът на автора ще бъде полезен и за нашите български фермери.(Бел. ред.)

Близо до дома ми са разположени два селскостопански магазина за торове и препарати. Аз обаче предпочитам да купя тези средства от друго място – десет пъти по-далече от дома ми. Ето какво е впечатлението ми от първия магазин: продавачът там се държи на принципа „колкото си по-зъл, толкова по-добре“ – той ненавижда клиентите! При втория ситуацията е още по-интересна.

  • Какъв тор ще ми препоръчате за ябълките и крушите?

  • Нитрофоска (NP).

  • А как е добре да го внесем?

  • Преди прекопаване!

  • Какъв тор ще ми препоръчате за картофите?

  • Нитрофоска!

  • А как е добре да го внесем?

  • Преди прекопаване!

Разговорът се повтаря през юни, август, септември и октомври, като и през март можем отново да чуем уверено отговора: „Нитрофоска и преди прекопаване!“. На пръв поглед може да изглежда, че това е достатъчно, но защо тогава се произвеждат селитри, карбамид и суперфосфат, дори не говоря за сложните комплексни торове.

Аналогична ситуация се наблюдава често дори в големите стопанства, в които хората отглеждат царевица и други зърнени култури. Типичните съвети на агронома в този случай звучат по следния начин: дадохме по 2 центнера/ха NPK, казва гордо той! Всичко внесохме, както трябва: разпръснахме равномерно и след това заровихме в почвата. Земеделците добре знаят, че има NPK торове, които доставят азот, фосфор и калий на растенията, и добивът може да бъде доста приличен.

Разговарях с добри земеделци, истински професионалисти в работата, получаващи отлични показатели и стремящи се постоянно към повишаване добивите от културите.

  • Защо немците на тяхната глина получават по 1200 кг/дка пшеница, а аз, на чернозем и при достатъчно количество валежи на добрите участъци, дори по 1000 кг не мога да стигна? – попита единият от тях.

И веднага сам си отговори: необходимо е да усъвършенстваме подходите за хранене на растенията, включително и технологията за внасяне на торовете.

Между цената и агротехниката

Първото нещо, което идва на ум в този план,

са течните азотни торове

Амонячната вода, безводният амоняк и КАС несъмнено притежават предимства. Достатъчно е да се каже, че повече от половината фермери в САЩ ги използват. Преди две години разговарях с главния агроном на стопанство в Киевска област, в което внасят течни азотни торове на своите полета и предоставят същата услуга и на други стопанства. От една страна, той ме огорчи с изречението: “Нивото на развитие на селското стопанство в дадена страна се определя от това, колко широко там се използват течни торове“. Но от друга страна, агрономът ми призна, че в стопанството активно използват карбамид и селитра, въпреки че имат възможност да внасят какъвто и да е вид течен тор. Според него по този въпрос не може да има универсална рецепта: агрономът трябва да преценява кога на кое поле и при коя култура може да се внася един или друг вид тор, а не фанатично да хвърляме безразборно нитрофоска или безводен амоняк.

Второто, което трябва да споменем, е

стойността на минералните торове

През май общувах с главния агроном на добре развито средно стопанство във Виницка област. По-рано, колкото беше необходимо, толкова и давахме – каза главният агроном. – Разпръсквахме, заравяхме в почвата и – напред. Сега се налага стопанството да се измъква, имайки предвид рентабилността от работата. Направихме анализи на почвата на всички полета, определихме минималните и оптималните норми на внасяне на всеки елемент и разбира се, променихме подхода по внасянето. Част внасяме под есенната оран, определено количество внасяме и пролетта, а останалото при сеитбата. По принцип мога да кажа, че всичко се получава.

  • Третото и най-важното е

  • технологията по внасяне на торовете

  • на която ще се спрем по-подробно.

  • Мит е, че имаме най-плодородните почви в света и той бе развенчан още по време на социализма – емоционално се изказва ръководителят на стопанство от Черкаска област. – Немците и холандците получават фантастичен добив, защото работят на най-богатите и балансирани с хранителни вещества почви в Европа. Номер едно по плодородие е Долината на Елба, след тях идват отвоюваните от морето земи в Холандия, а след това долините на големите реки във Франция. Защо? Да, защото на растенията е необходим не само азот, калий и фосфор. Но у нас всички разговори за торенето се свеждат само до тези три елемента. А нима медта не е толкова важна за растенията. Или борът? А цинкът, магнезият, сярата? Вижте какъв широк избор от балансирани по разнообразие торове предлагат в Европа. Можем да подберем необходимия състав за всяка култура, за всяко поле. А при нас всичко се върти в кръг около тези три стандартни елементи и лично на мен ми е трудно да ги купя в подходящото време, в необходимото количество и с високо качество. Налага се да ги поръчаме от Германия и Полша.

Залог за качествено внасяне на торовете е равномерността

И по-ефективен начин от разпръскване по замръзнала почва аз не виждам – продължава ръководителят на стопанството. – Присъства достатъчно количество влага, което позволява полезните вещества равномерно да наситят слоя почва, като проникват там, където ще бъде разположена кореновата система на растенията. Внесените торове със сеитбата, по мое мнение, са безполезна функция, която аз скоро нарекох маркетингов ход на производителите на торове. Проблемът е там, че в този момент на сеитба в почвата няма необходимото количество влага за пълноценно разтваряне и последващо усвояване на активните вещества.

Същото се отнася и за подхранването на растенията. Няма да откриете този термин в задграничната литература по агрономия. А такъв и няма, защото необходимата за растенията норма следва да се внесе наведнъж. Иначе се получава: не сте го дали навреме, а сега дайте да наваксаме пропуснатото, когато това вече няма и да помогне.

Агрономът Олег Демидов от Донецка област има собствено мнение:

  • Преди всичко е необходимо да се вземат под внимание почвено-климатичните условия на региона. Това, което е подходящо за нас, може да не е актуално за земеделците от Сумска или Полтавска област. Освен това условията на територията на една област могат значително да се различават.

Действително в продължение на десетилетия нашите черноземи буквално се изтощиха, ние пропиляхме природния потенциал и не следехме количествата изнесени макро- и микроелементи с добива на културата. Недостигът на определени елементи се компенсираше от природата, но с всяка година за нея става все по-тежко да прави това. Азотът, фосфорът и калият за растенията са равносилни на протеините, мазнините и въглехидратите за човешкия организъм. Това е основа, за която са необходими микроелементи – затова ние задължително трябва да използваме комплексни торове. Към внасянето на торове подхождаме диференцирано, като вземаме предвид не само текущия сезон, но и следващия. Сложните торове е задължително да се внасят през есента или рано напролет, защото иначе те няма да успеят да се разтворят и да се усвоят от растенията. Дори през пролетта аз задължително намирам в почвата амофос, който сме внесли есента. Така например под зимна пшеница ние внасяме двоен суперфосфат, в състава на който също влиза и сяра. Самата пшеница ще усвои от него 20 – 30%, а на следващата година ние сеем слънчоглед, който ще усвои останалия фосфор. Т.е. при внасянето на торове е необходимо да мислим не само за днешния ден, а да подхождаме към въпроса глобално. Главното тук е равномерното разпределение на торовете. По-нататък: ние сеем слънчоглед, използвайки агрегати с възможност за едновременно внасяне и на торове. Със сеитбата внасяме селитра, която в продължение на две-три седмици ще се разтвори в почвата. И накрая, много зависи от качеството на обработка на почвата. Земята е като тестото. Ако старателно я разрохкаш, минеш с продълбочител, ще й позволиш да диша, а не просто да преобърнеш пласта В този случай и ефективността на торенето ще бъде на високо ниво. В стопанството на земеделците от Технополска област се практикува многократно внасяне на торове, включващи три или четири пъти подхранвания с резервоарни смеси с фунгициди и КАС.

Основната доза торове за пролетните култури ние внасяме есента – това е специално NPK с ниско съдържание на азот и повишено на фосфор и калий. Върху тази основа след това наслагваме азотните подхранвания в ранна пролет, а така също и допълнителното подхранване в периода на вегетацията. В състава им задължително влизат микроелементи – без тях за висок добив и дума не може да става.

Би било наивно да се опитваме да определим оптималния начин за внасяне на торове, както и точната доза за торене за всяка култура. Това не е толкова сложно да се направи, въпреки че много зависи от почвено-климатичните условия на конкретния регион, а също и от задачите, стоящи пред всяко стопанство. Но агрономическата философия при всекиго е различна – колкото специалисти, толкова и подходи. Накрая ще се опитаме да направим

обобщение под общата техническа база

  1. Качествена обработка на почвата. Под това понятие се разбира наличието на ефективни почвообработващи агрегати със широк спектър на действие: дълбокопродълбочители, плугове, дискови брани, култиватори и др. подобни. Ако искате растенията да получат максимум от внесените торове – навреме се оборудвайте с разностранен арсенал от агрегати за почвообработка.

  2. Наличие на сеитбени агрегати с възможност за едновременно внасяне и на торове. Някои смятат тяхното прилагане спорно, други – обратно, залагат на тях, като внасят със сеитбата лесноразтворими азотни торове. Във всеки случай тази функция трябва да присъства с цел разширяване възможностите на агронома.

  3. Използване елементите на точното земеделие при внасянето на минералните торове в почвата. Редовният анализ на почвата навреме позволява да се внесат именно тези макро- и микроелементи, които са необходими на конкретния участък на полето, и именно в такива количества, които са необходими за конкретната култура. Това ще позволи не само да постигнем съществена икономия на ресурси, но и да се приближим до това, което е прието да се нарича управление на добивите.

  4. Течни торове. В Украйна това направление до момента се намира в статус на отложена перспектива, въпреки неговите икономически достойнства. Очевидно в сила са редица причини – в частност, зачестилите периоди на засушаване.

  5. Квалификация на изпълнителите. Кадровият проблем е не просто остър – за момента ситуацията изглежда крайно катастрофална.

Скоро разговарях с ръководителя на голяма аграрна компания. При него цели направления са принудени да се движат без... агрономи, без да говорим за помощници на агрономите от сътрудници на по-ниско ниво. А ако никой не се занимава конкретно с полетата, повечето операции се налага да се правят, „както обикновено“: разхвърлили са над 200 кг нитрофоска, заорали са ги и ...! Така се свеждат в едно цяло резултатите от анализите на почвата, показателите за добивност и десетки други фактори, които просто никой не отчита. Главното в случая е да успеят да проведат основните операции, за да получат приемлив добив и рентабилност. Основният извод е, че във всяко стопанство е важно да се сформира екип от квалифицирани специалисти, които да работят не само „от днес за утре“, но и да положат основите за развитие на стопанството за години напред.

По материали от чуждия печат

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта