При липса на азот при краставиците плодовете стават светло зелени на цвят и значително стеснени откъм цвета, а обратно към опашката се удебеляват. Често при липсата на азот плода на краставицата прилича на морков. В същото време, растенията изостават в развитието си, стъблата стават по-тънки, източват се и се вдървесиняват, а листата стават по-малки и изсветляват.
Ако откриете такива краставици сред вашите насаждения в градината, напръскаите растенията с разтвор на карбамид (5 г на 1 литър вода), и след пет дни в градината внесете амониев нитрат (30 г на 1 квадратен метър).

Също така може да полеете краставицаите с разтвор на амониев нитрат (3 супени лъжици на 10 литра вода).

Не прекалявайте: Излишък на азот в почвата може да доведе до опадване на завързите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Излишекът на азот в почвата предизвиква прекален растеж, интензивно зелено оцветяване и често полягане на картофените растения. Наблюдава се разтегната във времето вегетация, по-късно клубенообразуване, което води до понижаване на добивите. При недостатък на азот, особено на песъчливи почви, растенията придобиват жълто оцветяване и изоставане в растежа. Пада добива и качеството на клубените.

Недостигът на фосфор задържа растежа и развитието на картофите, намалява разклоняването. Оцветяването на листата е по-слабо, а те се разполагат под ъгъл към стеблото. По време на клубенообразуването по края на долните листа се появява тясна тъмно-кафява на цвят ивица. По сърцевината на клубена се наблюдават отделни ръждиво-кафяви петна, радиално разположени от центъра в ивица. Недостига на фосфор при картофите се проявява обикновенно при кисели песъчливо-глинести, глинесто подзолисти почви. Варуването намалява симптомите на заболяването.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Калцият стимулира растежа на растенията и развитието на кореновата система. Подобрява метаболизма и активира ензимите.
Симптоми на липса на калций при доматите:

Младите листа са деформирани, в краищата са като опърлени, по тях се появяват светло жълти петна. Цветът на старите листа напротив, става тъмнозелен. На плодовете се появява върхово гниене. На върха на плода се образува голямо хлътнало петно с тьмнооловен или черен цвят, което може да обхване цялата връхна част. Склонност да проявяват такива симптоми имат доматите с удължена форма на плода. Препоръчва се листно подхранване с калциев нитрат (20 грама на 10 литра вода).

Само по себе си, липсата на калций е малко вероятна, но при прекомерно торене с азотни торове, включително и оборски тор, може да се повлияе на усвояването на калций.

При по-значителна липса на калций признаците са други - растението забавя растежа си, върховете му загиват, листата придобиват неправилна форма, краищата могат да изглеждат като опърлени.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Когато има нещо нередно с разсада при доматените растения обикновено сме склонни да обвиняваме за всичко болестите и вредителите. Въпреки това, в някои случаи, нехарактерният цвят на листата и сухите им ръбове са симптоми на недостиг на определени хранителни вещества в почвата.

Признаци при недостиг на азот

Старите листа на доматите подгарят по краищата, жълтеят и падат. Растенията са изтеглени, изглеждат повехнали, листата издребняват, придобиват светлозелен цвят с жълт отенък, стъблото става меко. Жилките от долната страна на листа имат червеникаво-синкав цвят.

Подхранете домати с азотен тор, например с карбамид (1 супена лъжица на 10 литра вода).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За получаване на оптимални добиви добрите царевичари се ръководят от правила, по които внасят торовете

Царевицата се нуждае от азот в продължение на целия вегетационен период, но в различна степен. „Затова трябва да осигурите достатъчно количество азот за всички стадии през вегетацията на културата, за да не нарушите формирането на добива“, казва агрономът от Farm Journal Кен Фери.

Азотът е нужен на царевицата, както бензинът за транспортното средство. Той „натрупва добива от поникването до зрелостта“. Отсъствието на азот в която и да е точка от пътя на развитие може да доведе до отслабване или спиране на растежа.

"Ако на царевицата не и достига азот в началото на вегетационния сезон, това намалява потенциалния добив, казва агрономът. – А дефицитът на азот в късните репродуктивни стадии реално намалява добива."

Има няколко прости стъпки, които помагат за по-ефективното използване и усвояване на азота. Кен Фери обяснява как може да се постигне най-добрият резултат от торенето с основния хранителен елемент при царевицата.

Главното според него е да се придържаме към правилото 4П: правилно избран продукт, правилна скорост, правилно време и правилно разпръскване (внасяне).

1. Контролирайте поглъщането на азота, използвайки технологии

Има специални компютърни модели в интернет. Те използват данни за времето за изчисляване нивото на добива при царевицата, количеството азот, изнесено с прибраното зърно, и колко още е необходимо до прибиране на реколтата. Кен Фери проверил тези модели с помощта на тестове на тъканите, а също и с отглеждането на растения на хидропоника, за да разбере колко хранителни вещества има в цялото растение: в надземната част и в кореновата система. Неговият извод е, че интернет-моделирането действително работи.

Така се знаят количеството GDU (необходими единици азот за отделните стадии на растеж) още от момента на поникването. Моделите могат да ви дадат достатъчно добро представяне за ежедневното потребление на азот във всяка точка на вегетационния период.

2. Научете кога растенията се нуждаят от азот

Това ще ви позволи да изберете идеалния разход, време и място. В течение на първите 35 дни след сеитбата през стадиите на растеж V8 или V9 царевичните растения изискват по-малко от 2 фунта (1 фунт = 0,5 кг) азот на акър (1 акър = 0,4 ха) на ден. В етапа на растеж V10 поглъщането рязко нараства и стига до 4 фунта на акър на ден. Между етапите V10 и VT (изметляване) потребността може да достигне до 10 фунта на акър на ден. След този период има доста рязък спад. Когато растенията стигнат до репродуктивните стадии на растеж – от R1 до R6, потребността от азот пада под 2 фунта на акър на ден.

3. Помогнете на младите растения да получат азот

От сеитбата до метър височина потреблението на азот от царевицата не е голямо, но е много важно той да бъде подаден колкото се може по-близо до растенията, защото в този период те са с малка коренова система. Въпреки че потреблението на елемента е твърде малко, този етап не трябва да се подценява, защото той влияе на общия добивен потенциал.

4. Управлявайте въглеродната глоба

Когато през пролетта почвата започва да се загрява, микробите, които разрушават царевичните стъбла от предходния сезон, използват азота като източник на храна. Т. е. тези организми използват азот, който в противен случай би бил достъпен за царевичните растения. Този процес често се нарича въглеродна глоба.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Не трябва да се дават наведнъж големи количества от елемента, защото той е силно подвижен и подложен на загуби

Агр. Петър Кръстев

Азотът е един от най-важните хранителни вещества за растенията, които се нуждаят от него в сравнително големи количества. Успешното управление на елемента може да оптимизира добивите на селскостопанските култури, да повиши рентабилността и да минимизира загубите. Но управлението на азота е доста сложен процес.

  • Дефицитът на азот може да доведе до слаб растеж на растенията, хлоротични листа и значително намаление на добивите.

  • Излишъкът на азот води до лошо развитие на кореновата система, отслабване на имунитета (растенията стават податливи на болести) и ниско качество на реколтата.

Източници на азот и техните достъпни форми

Поведението на азота е сложно и се определя от редица физически, химически и биологични процеси, които протичат под влияние на различни фактори на околната среда. В природата азотът присъства основно във въздуха и в почвата.

Атмосферен азот

Атмосферният азот е важен източник, но за съжаление, е недостъпен за повечето растения. Само бобовите растения могат да използват атмосферния азот посредством биологични процеси с помощта на бактерии. Известно количество атмосферен азот се депозира в почвата с дъждовете, но той е прекалено малко.

Азот в почвата

Голяма част от азота в почвата се съдържа във вид на органични вещества. Те са относително стабилни и не са непосредствено достъпни за растенията.

Кога и как растенията могат да поглъщат азот

Растенията могат да поглъщат азот само в неорганични форми, NO3 (нитратен) и NH4 (амониев). Само около 2 – 3% от азота, съдържащ се в органичното вещество, се превръща в достъпен за растенията азот в процес, наречен минерализация.

В този процес се задействат бактерии, преобразуващи органичния азот в минерален, който е достъпен за растенията. На процеса на минерализация влияят факторите на околната среда като температура, влажност, аерация и рН на почвата.

Например, излишъкът на влага забавя минерализацията и ограничава достъпността на азота. Минерализацията е оптимална при температура 30ºC и при неутрално или слабокисело pH на почвата.

Загуби на азот

Азотът може да бъде загубен от почвата по няколко начина.

  • Измиване – нитратната форма (NO3) много лесно се придвижва с водата, тъй като тя не се задържа в почвата. Затова тя може да се промие в по-дълбоката коренова зона с потока вода.

  • Волатилизация – загуба на азот във вид на газообразен амоняк (NH3). Това може да се случи при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

  • Денитрификация – това е процес, при който азотът в съчетание с микробиологичните процеси се преобразува от нитрати в нитрити, превръща се в газ и се връща в атмосферата. Този процес възниква, когато почвата е пренаситена с азот или е много влажна.

Управление на азота

Успешното управление на азота оптимизира добивността на селскостопанските култури, повишава рентабилността и минимизира загубите на тозиелемент в околната среда.

Факторът време е един от основните при вземане на решения за прилагане на програми за внасяне на азотни торове. В системата на интензивно растениевъдство идеално би било честото внасяне на азотни торове, но в строго ограничени дози в съответствие с потребностите на всяка култура. Не е излишно да припомним, че при отглеждане на зърнено-житни култури, когато се правят сравнително малко на брой внасяния на азотни торове, именно времето на внасяне има решаващо значение.

Внасянето на азот прекалено рано води до риск от неговата загуба чрез измиването. Внасянето на азотни торове трябва да става до дъждовете и то така, че най-високата доза да е внесена до началото на стадия на максимално поглъщане на елемента от културата.

По същия начин съществува риск и при внасяне на азота прекалено късно, ако климатичните или логистичните условия не са позволили използването му в планираното време.

Определяне на дозите за внасяне на азот

Азотът представлява много мобилно и постоянно изменящо се в различни форми вещество, подвижно в почвата. Затова анализът на елемента в почвата дава резултат, който е действителен само по време на измерването и може да доведе до грешни препоръки за внасянето.

Подходът по отношение на азота се състои във вземане на решение и препоръки, основани на очаквания добив и потребностите на съответната култура от елемента. При препоръките за азотни торове е важно също така да се разгледат „азотните кредити“ – наличието на органично вещество в почвата и на остатъчен азот от предшестващите култури.
В днешно време непрекъснато се разработват и оценяват нови методи и подходи за внасянето на азотните торове. Търсейки повече информация по темата, попаднах на сайта www.smart-fertilizer.com. Той е специализиран за консултации и изготвяне на препоръки за торене и е достъпна за всички интернет услуга. След мое запитване към специалист от този сайт дали тази система е приложима за България, ми отговориха, че не само е приложима, но и много наши фермери вече се ползват от нея.

Внесяне на течен азот чрез листно подхранване

Един от примерите за внасяне на азот с минимални рискове е съвременният начин чрез течно листно подхранване на растенията. Благодарение на точно изчислените индивидуални дози за всяка култура, растениевъдът не греши в необходимото количество, а листното подхранване (за разлика от почвеното внасяне) максимално бързо постъпва непосредствено в растението, без риск да бъде измито в долните слоеве на почвата.

Не е чудно, че тази методика бързо набира популярност. В търговската мрежа у нас вече се предлагат достатъчно продукти, повечето от които са универсални и са подходящи за листно подхранване на почти всички отглеждани култури. Някои от тях са комплексни и освен жизнено важният за растенията азот съдържат и макро- и микроелементи в хелатна форма.

Листното подхранване особено добре се отразява на овощните и ягодоплодни култури. Ето какво означава своевременно и точно подхранване с азот:

Получени резултати от листно подхранване с течен азот

  • картофи – допълнение към добива от 3,1 до 13,0%, повишение на стоковите клубени до 40%;

  • домати – допълнение към добива от 4,4 до 12,4%;

  • зеле – допълнителна продукция от 20,9 до 27,0%;

  • лозя – допълнителен добив от 7,9 до 17,5%, увеличаване съдържанието на общи захари в гроздето с 20 – 28%;

  • вишна – допълнителен добив от 10,6 до 35,3%, увеличение на плодовете с 60 – 78%;

  • ябълка – по-висок добив от 9 до 19%;

  • диня – увеличение на добива от 40 до 60%, увеличение на стоковата продукция с 4 – 10%.

Публикувана в Растениевъдство

Не трябва да се дават наведнъж големи количества от елемента, защото той е силно подвижен и подложен на загуби

Агр. Петър Кръстев

Азотът е един от най-важните хранителни вещества за растенията, които се нуждаят от него в сравнително големи количества. Успешното управление на елемента може да оптимизира добивите на селскостопанските култури, да повиши рентабилността и да минимизира загубите. Но управлението на азота е доста сложен процес.

  • Дефицитът на азот може да доведе до слаб растеж на растенията, хлоротични листа и значително намаление на добивите.

  • Излишъкът на азот води до лошо развитие на кореновата система, отслабване на имунитета (растенията стават податливи на болести) и ниско качество на реколтата.

Източници на азот и техните достъпни форми

Поведението на азота е сложно и се определя от редица физически, химически и биологични процеси, които протичат под влияние на различни фактори на околната среда. В природата азотът присъства основно във въздуха и в почвата.

Атмосферен азот

Атмосферният азот е важен източник, но за съжаление, е недостъпен за повечето растения. Само бобовите растения могат да използват атмосферния азот посредством биологични процеси с помощта на бактерии. Известно количество атмосферен азот се депозира в почвата с дъждовете, но той е прекалено малко.

Азот в почвата

Голяма част от азота в почвата се съдържа във вид на органични вещества. Те са относително стабилни и не са непосредствено достъпни за растенията.

Кога и как растенията могат да поглъщат азот

Растенията могат да поглъщат азот само в неорганични форми, NO3 (нитратен) и NH4 (амониев). Само около 2 – 3% от азота, съдържащ се в органичното вещество, се превръща в достъпен за растенията азот в процес, наречен минерализация.

В този процес се задействат бактерии, преобразуващи органичния азот в минерален, който е достъпен за растенията. На процеса на минерализация влияят факторите на околната среда като температура, влажност, аерация и рН на почвата.

Например, излишъкът на влага забавя минерализацията и ограничава достъпността на азота. Минерализацията е оптимална при температура 30ºC и при неутрално или слабокисело pH на почвата.

Загуби на азот

Азотът може да бъде загубен от почвата по няколко начина.

  • Измиване – нитратната форма (NO3) много лесно се придвижва с водата, тъй като тя не се задържа в почвата. Затова тя може да се промие в по-дълбоката коренова зона с потока вода.

  • Волатилизация – загуба на азот във вид на газообразен амоняк (NH3). Това може да се случи при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

  • Денитрификация – това е процес, при който азотът в съчетание с микробиологичните процеси се преобразува от нитрати в нитрити, превръща се в газ и се връща в атмосферата. Този процес възниква, когато почвата е пренаситена с азот или е много влажна.

Управление на азота

Успешното управление на азота оптимизира добивността на селскостопанските култури, повишава рентабилността и минимизира загубите на този елемент в околната среда.

Факторът време е един от основните при вземане на решения за прилагане на програми за внасяне на азотни торове. В системата на интензивно растениевъдство идеално би било честото внасяне на азотни торове, но в строго ограничени дози в съответствие с потребностите на всяка култура. Не е излишно да припомним, че при отглеждане на зърнено-житни култури, когато се правят сравнително малко на брой внасяния на азотни торове, именно времето на внасяне има решаващо значение.

Внасянето на азот прекалено рано води до риск от неговата загуба чрез измиването. Внасянето на азотни торове трябва да става до дъждовете и то така, че най-високата доза да е внесена до началото на стадия на максимално поглъщане на елемента от културата.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Въвеждането на амониев нитрат води до "бум" на растежа при растенията - той възстановява баланса на елементите в почвата. Естествено, при недостиг на някой от важните елементи, растежът на растенията се забавя и когато бъде запълнен, продължава.
В същото време, допълнителното внасяне на фосфор, за разлика от азотните торове, не предизвиква растеж. Логиката на градинарите е проста: ако няма растеж - "върховете" не растат, затова "корените" трябва да растат.

Ако излишъкът от азот не е "фатален", наличието на фосфор в излишък води до хлороза на листата. Прекомерното количество на фосфор в почвата затруднява абсорбирането на мангана и желязото от корените. А липсата на манган и желязо водят до появата на петна по листата.
В допълнение, излишекът на фосфор може да разруши микоризата - симбиозата на гъбичките и растителните корени, благодарение на които последните по-добре абсорбират вода и хранителни вещества от почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Теорията, че съдържащите фосфор торове стимулират развитието на кореновата система, а азотсъдържащите ускоряват растежа, отдавна се възприема като аксиома, която не изисква доказателство. Според Линда Чокер-Скот, това широко разпространено твърдение се дължи на използването на фосфорни торове основно в промишленото селско стопанство преди сеитба на едногодишни култури.
Каква е реалността
Фосфорът наистина е един от основните неорганични макроелементи, жизненоважен за растенията. Факт е, че той бързо се измива от почвата. За да се "върнат" в почвата изчерпаните резерви, преди засаждането се внасят торове с фосфор.

При засаждането на трайни насаждения на малки частни парцели, недостигът на фосфор също е доста рядко явление. Най-често, там почвата е бедна на азот.

В градските ландшафтни паркове ситуацията е напълно различна. В този случай, дървета и храсти са принудени да се развиват в една стресова среда: замърсен въздух, недостатъчни поливки през лятото, нападение от вредители, удължаване на светлата част на денонощието, дължащо се на градското осветление. Добавете към това и внасянето на фосфор, и в резултат на това няма да получите ускорен растеж на растенията, а почервеняване на листата им.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Германският химически гигант Bayer и американска компания GinkgoBioworks в партньорство с инвестиционния фонд VikingGlobalInvestors влагат $100 милиона в нов технологичен селскостопански проект, на който още не са избрали име. Компанията ще се съсредоточи върху производството на микроорганизми, които да помогнат за отлагане на азотни съединения върху приемното растение. По този начин почвата се обогатява екологично, без внасяне на големи количества от азотни торове, създаващи свръхнасищане в обработваемите участъци. Този метод използва бактериите от семейство Rhizobia. Те живеят в почвата и не се развиват, докато не открият растение – приемник, което те „обичат”. Организмите се закрепват на коренчетата му и започват да образуват малки сферични връзки. Там бактериите фиксират азот, който преминава в амоняк. Обогатената почва се превръща в плодородна за всички видове растения. Отношенията са на база симбиоза: бактериите се нуждаят от растението, а растението – от бактериалната им среда. До този момент известни приемни растения са бобовите култури. Целта на проекта е да се създаде геном на такива бактерии, които да избират за съжителство и други култури. Програмата е приемници да станат по възможност житните култури, най-добре е да бъде царевицата, защото тези растения усвояват най-големи количества азот. Новата компания ще бъде разположена в научно-изследователския комплекс на Байер в Западен Сакраменто, Калифорния.

 

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта