Норвежката компания N2 Agri предложи нов начин на утилизация на органичните отпадъци от кравефермите - гюбре и дигестат - твърдото вещество от анаеробния процес на ферментация в установките за производство на биогаз. Тестовете на новия плазмен реактор сега се провеждат в кравеферма в Северна Ирландия, както и в датска свинеферма.
Благодарение на него, фермерите ще могат да спестят до 20 на сто от средствата за закупуване на минерални торове, като едновременно повишат екологичността на своите стопанства.
Ирландската ферма, в която се тества реактора, отглежда 1 200 сухостойни крави на оборно отглеждане. Фермата е оборудване с електростанция, работеща на биогаз. Сега освен биогазовата установка, на фермата има и плазмен реактор, който фиксира азота в атмосферата и го съединява с органичните отпадъци от животните. В резултат се произвежда течен азот, който впоследствие се използва като тор на полята на фермата. От N2 Agri казват, че целта на проекта е създаването от фермерите на органични торове от органичните отпадъци от животните, въздух и възобновяеми енергийни източници.
Новият реактор не само позволява да се произвеждат органични торове, но и отстранява неприятните миризми, и съществено намалява емисиите на парниковите газове. По предварителни данни, за млечна ферма със 150-200 крави е необходим един реактор с мощност 25 кВат.
Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 16 Август 2018 12:25

Кога зеленчуците се торят с азот

За зеленчуците торенето с азот е не по-малко важно отколкото при всяка друга култура. Но и тук има правила, които трябва да се спазват.

Тори се преди или по-време на сеитба (засаждане)

И при зеленчуците азотът изпълнява същите функции, както при другите растения – способства за доброто развитие на растенията, което по-късно се отразява на добива. Оттук произтича и необходимостта елемента да се подаде още в самото начало – при сеитба или засаждане на зеленчуковите култури.

Подхранване с азот през вегетацията

След като зеленчуковите растения започнат да формират репродуктивни органи (цветове и плодове) се прави азотно подхранване. По-късно не се препоръчва внасяне на азот, защото късното подхранване с елемента на растежа забавя узряването, прави плодовете на зеленчуците подотливи на болести, предизвиква прекомерно развитие на вегетативната маса без да се образуват цветове и плодове (което често се наблюдава при пипера).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Азотът е необходим на растенията в началните фази от тяхното развитие, т.е. тогава, когато има интензивен растеж. Наличието на достъпен азот в тези фази способства за формиране на мощни растения с добре развита листна маса, която по-късно ще изхрани плодовете.

Овощните дръвчета се торят с азот в началото на вегетацията – ранно пролетно и след формиране на плодовете (по-точно при интензивното им нарастване) – в първата половина на юни. Тъй като корените на дръвчетната растат и през зимата, при недостиг на елемента се прави и късно есенно торене с азот, когато дръвчетата преминават в период на покой.

По-късно торене (подхранване) през вегетацията на дръвчетата с азот е дори вредно. При достатъчно влага, елемента предизвиква вторичен растеж на леторастите, което забавя узряването на плодовете, прави ги податливи на болести, защото в тях се увеличава водното съдържание, прирастът няма да узрее навреме и през зимата има голяма опасност от измръзване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Два нови проекта, свързани с употребата на азот и сяра при овес и пшеница са подкрепени от съвместни инвестиции на британската зърнена индустрия с половин милион паунда.
Влагането на допълнителни средства за отрасъла в научноизследователска разработка означава, че в момента Великобритания инвестира общо над 2 милиона британски лири в изследване на внасянето на азот (N) и сяра (S) в производството на зърнените култури.
Учените ще изследват основните проблеми при прилагането на хранителните вещества, за да се гарантира производителността и качеството на продуктите при съвременните високодобивни сортове зърнени култури, както и да се търсят решения. Тези проекти допълват изследването за ефекта от азотен тор при ечемик от 2017, когато учените съпоставяха най-вече сроковете на внасяне на азот и качеството на зърното.
Овесът, като обект на изследване също е попаднал в списъка, тъй като през последните 20 години, производството му в Обединеното кралство се е увеличило значително, в резултат на повишеното търсене и консумацията на продукти от нго.
Във фокуса на вторият нов проект е пшеницата. Според резултатите от работата, експерти от Националния институт по селскостопанска ботаника са предоставили препоръки на земеделските производители за по-ефективно използване на азотни торове. Планирани са тестове за листно прилагане на азот в млечна зрялост на пшеницата. Планувана е и работа по оптимизиране използването на сяросъдържащи торове, включително на сяросъдържащи торове за контролиране нивата на аспарагин в пшеницата. Проектите се подпомагат също и от предприятия за производство на торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

При липса на азот при краставиците плодовете стават светло зелени на цвят и значително стеснени откъм цвета, а обратно към опашката се удебеляват. Често при липсата на азот плода на краставицата прилича на морков. В същото време, растенията изостават в развитието си, стъблата стават по-тънки, източват се и се вдървесиняват, а листата стават по-малки и изсветляват.
Ако откриете такива краставици сред вашите насаждения в градината, напръскаите растенията с разтвор на карбамид (5 г на 1 литър вода), и след пет дни в градината внесете амониев нитрат (30 г на 1 квадратен метър).

Също така може да полеете краставицаите с разтвор на амониев нитрат (3 супени лъжици на 10 литра вода).

Не прекалявайте: Излишък на азот в почвата може да доведе до опадване на завързите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Излишекът на азот в почвата предизвиква прекален растеж, интензивно зелено оцветяване и често полягане на картофените растения. Наблюдава се разтегната във времето вегетация, по-късно клубенообразуване, което води до понижаване на добивите. При недостатък на азот, особено на песъчливи почви, растенията придобиват жълто оцветяване и изоставане в растежа. Пада добива и качеството на клубените.

Недостигът на фосфор задържа растежа и развитието на картофите, намалява разклоняването. Оцветяването на листата е по-слабо, а те се разполагат под ъгъл към стеблото. По време на клубенообразуването по края на долните листа се появява тясна тъмно-кафява на цвят ивица. По сърцевината на клубена се наблюдават отделни ръждиво-кафяви петна, радиално разположени от центъра в ивица. Недостига на фосфор при картофите се проявява обикновенно при кисели песъчливо-глинести, глинесто подзолисти почви. Варуването намалява симптомите на заболяването.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Калцият стимулира растежа на растенията и развитието на кореновата система. Подобрява метаболизма и активира ензимите.
Симптоми на липса на калций при доматите:

Младите листа са деформирани, в краищата са като опърлени, по тях се появяват светло жълти петна. Цветът на старите листа напротив, става тъмнозелен. На плодовете се появява върхово гниене. На върха на плода се образува голямо хлътнало петно с тьмнооловен или черен цвят, което може да обхване цялата връхна част. Склонност да проявяват такива симптоми имат доматите с удължена форма на плода. Препоръчва се листно подхранване с калциев нитрат (20 грама на 10 литра вода).

Само по себе си, липсата на калций е малко вероятна, но при прекомерно торене с азотни торове, включително и оборски тор, може да се повлияе на усвояването на калций.

При по-значителна липса на калций признаците са други - растението забавя растежа си, върховете му загиват, листата придобиват неправилна форма, краищата могат да изглеждат като опърлени.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Когато има нещо нередно с разсада при доматените растения обикновено сме склонни да обвиняваме за всичко болестите и вредителите. Въпреки това, в някои случаи, нехарактерният цвят на листата и сухите им ръбове са симптоми на недостиг на определени хранителни вещества в почвата.

Признаци при недостиг на азот

Старите листа на доматите подгарят по краищата, жълтеят и падат. Растенията са изтеглени, изглеждат повехнали, листата издребняват, придобиват светлозелен цвят с жълт отенък, стъблото става меко. Жилките от долната страна на листа имат червеникаво-синкав цвят.

Подхранете домати с азотен тор, например с карбамид (1 супена лъжица на 10 литра вода).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За получаване на оптимални добиви добрите царевичари се ръководят от правила, по които внасят торовете

Царевицата се нуждае от азот в продължение на целия вегетационен период, но в различна степен. „Затова трябва да осигурите достатъчно количество азот за всички стадии през вегетацията на културата, за да не нарушите формирането на добива“, казва агрономът от Farm Journal Кен Фери.

Азотът е нужен на царевицата, както бензинът за транспортното средство. Той „натрупва добива от поникването до зрелостта“. Отсъствието на азот в която и да е точка от пътя на развитие може да доведе до отслабване или спиране на растежа.

"Ако на царевицата не и достига азот в началото на вегетационния сезон, това намалява потенциалния добив, казва агрономът. – А дефицитът на азот в късните репродуктивни стадии реално намалява добива."

Има няколко прости стъпки, които помагат за по-ефективното използване и усвояване на азота. Кен Фери обяснява как може да се постигне най-добрият резултат от торенето с основния хранителен елемент при царевицата.

Главното според него е да се придържаме към правилото 4П: правилно избран продукт, правилна скорост, правилно време и правилно разпръскване (внасяне).

1. Контролирайте поглъщането на азота, използвайки технологии

Има специални компютърни модели в интернет. Те използват данни за времето за изчисляване нивото на добива при царевицата, количеството азот, изнесено с прибраното зърно, и колко още е необходимо до прибиране на реколтата. Кен Фери проверил тези модели с помощта на тестове на тъканите, а също и с отглеждането на растения на хидропоника, за да разбере колко хранителни вещества има в цялото растение: в надземната част и в кореновата система. Неговият извод е, че интернет-моделирането действително работи.

Така се знаят количеството GDU (необходими единици азот за отделните стадии на растеж) още от момента на поникването. Моделите могат да ви дадат достатъчно добро представяне за ежедневното потребление на азот във всяка точка на вегетационния период.

2. Научете кога растенията се нуждаят от азот

Това ще ви позволи да изберете идеалния разход, време и място. В течение на първите 35 дни след сеитбата през стадиите на растеж V8 или V9 царевичните растения изискват по-малко от 2 фунта (1 фунт = 0,5 кг) азот на акър (1 акър = 0,4 ха) на ден. В етапа на растеж V10 поглъщането рязко нараства и стига до 4 фунта на акър на ден. Между етапите V10 и VT (изметляване) потребността може да достигне до 10 фунта на акър на ден. След този период има доста рязък спад. Когато растенията стигнат до репродуктивните стадии на растеж – от R1 до R6, потребността от азот пада под 2 фунта на акър на ден.

3. Помогнете на младите растения да получат азот

От сеитбата до метър височина потреблението на азот от царевицата не е голямо, но е много важно той да бъде подаден колкото се може по-близо до растенията, защото в този период те са с малка коренова система. Въпреки че потреблението на елемента е твърде малко, този етап не трябва да се подценява, защото той влияе на общия добивен потенциал.

4. Управлявайте въглеродната глоба

Когато през пролетта почвата започва да се загрява, микробите, които разрушават царевичните стъбла от предходния сезон, използват азота като източник на храна. Т. е. тези организми използват азот, който в противен случай би бил достъпен за царевичните растения. Този процес често се нарича въглеродна глоба.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Не трябва да се дават наведнъж големи количества от елемента, защото той е силно подвижен и подложен на загуби

Агр. Петър Кръстев

Азотът е един от най-важните хранителни вещества за растенията, които се нуждаят от него в сравнително големи количества. Успешното управление на елемента може да оптимизира добивите на селскостопанските култури, да повиши рентабилността и да минимизира загубите. Но управлението на азота е доста сложен процес.

  • Дефицитът на азот може да доведе до слаб растеж на растенията, хлоротични листа и значително намаление на добивите.

  • Излишъкът на азот води до лошо развитие на кореновата система, отслабване на имунитета (растенията стават податливи на болести) и ниско качество на реколтата.

Източници на азот и техните достъпни форми

Поведението на азота е сложно и се определя от редица физически, химически и биологични процеси, които протичат под влияние на различни фактори на околната среда. В природата азотът присъства основно във въздуха и в почвата.

Атмосферен азот

Атмосферният азот е важен източник, но за съжаление, е недостъпен за повечето растения. Само бобовите растения могат да използват атмосферния азот посредством биологични процеси с помощта на бактерии. Известно количество атмосферен азот се депозира в почвата с дъждовете, но той е прекалено малко.

Азот в почвата

Голяма част от азота в почвата се съдържа във вид на органични вещества. Те са относително стабилни и не са непосредствено достъпни за растенията.

Кога и как растенията могат да поглъщат азот

Растенията могат да поглъщат азот само в неорганични форми, NO3 (нитратен) и NH4 (амониев). Само около 2 – 3% от азота, съдържащ се в органичното вещество, се превръща в достъпен за растенията азот в процес, наречен минерализация.

В този процес се задействат бактерии, преобразуващи органичния азот в минерален, който е достъпен за растенията. На процеса на минерализация влияят факторите на околната среда като температура, влажност, аерация и рН на почвата.

Например, излишъкът на влага забавя минерализацията и ограничава достъпността на азота. Минерализацията е оптимална при температура 30ºC и при неутрално или слабокисело pH на почвата.

Загуби на азот

Азотът може да бъде загубен от почвата по няколко начина.

  • Измиване – нитратната форма (NO3) много лесно се придвижва с водата, тъй като тя не се задържа в почвата. Затова тя може да се промие в по-дълбоката коренова зона с потока вода.

  • Волатилизация – загуба на азот във вид на газообразен амоняк (NH3). Това може да се случи при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

  • Денитрификация – това е процес, при който азотът в съчетание с микробиологичните процеси се преобразува от нитрати в нитрити, превръща се в газ и се връща в атмосферата. Този процес възниква, когато почвата е пренаситена с азот или е много влажна.

Управление на азота

Успешното управление на азота оптимизира добивността на селскостопанските култури, повишава рентабилността и минимизира загубите на тозиелемент в околната среда.

Факторът време е един от основните при вземане на решения за прилагане на програми за внасяне на азотни торове. В системата на интензивно растениевъдство идеално би било честото внасяне на азотни торове, но в строго ограничени дози в съответствие с потребностите на всяка култура. Не е излишно да припомним, че при отглеждане на зърнено-житни култури, когато се правят сравнително малко на брой внасяния на азотни торове, именно времето на внасяне има решаващо значение.

Внасянето на азот прекалено рано води до риск от неговата загуба чрез измиването. Внасянето на азотни торове трябва да става до дъждовете и то така, че най-високата доза да е внесена до началото на стадия на максимално поглъщане на елемента от културата.

По същия начин съществува риск и при внасяне на азота прекалено късно, ако климатичните или логистичните условия не са позволили използването му в планираното време.

Определяне на дозите за внасяне на азот

Азотът представлява много мобилно и постоянно изменящо се в различни форми вещество, подвижно в почвата. Затова анализът на елемента в почвата дава резултат, който е действителен само по време на измерването и може да доведе до грешни препоръки за внасянето.

Подходът по отношение на азота се състои във вземане на решение и препоръки, основани на очаквания добив и потребностите на съответната култура от елемента. При препоръките за азотни торове е важно също така да се разгледат „азотните кредити“ – наличието на органично вещество в почвата и на остатъчен азот от предшестващите култури.
В днешно време непрекъснато се разработват и оценяват нови методи и подходи за внасянето на азотните торове. Търсейки повече информация по темата, попаднах на сайта www.smart-fertilizer.com. Той е специализиран за консултации и изготвяне на препоръки за торене и е достъпна за всички интернет услуга. След мое запитване към специалист от този сайт дали тази система е приложима за България, ми отговориха, че не само е приложима, но и много наши фермери вече се ползват от нея.

Внесяне на течен азот чрез листно подхранване

Един от примерите за внасяне на азот с минимални рискове е съвременният начин чрез течно листно подхранване на растенията. Благодарение на точно изчислените индивидуални дози за всяка култура, растениевъдът не греши в необходимото количество, а листното подхранване (за разлика от почвеното внасяне) максимално бързо постъпва непосредствено в растението, без риск да бъде измито в долните слоеве на почвата.

Не е чудно, че тази методика бързо набира популярност. В търговската мрежа у нас вече се предлагат достатъчно продукти, повечето от които са универсални и са подходящи за листно подхранване на почти всички отглеждани култури. Някои от тях са комплексни и освен жизнено важният за растенията азот съдържат и макро- и микроелементи в хелатна форма.

Листното подхранване особено добре се отразява на овощните и ягодоплодни култури. Ето какво означава своевременно и точно подхранване с азот:

Получени резултати от листно подхранване с течен азот

  • картофи – допълнение към добива от 3,1 до 13,0%, повишение на стоковите клубени до 40%;

  • домати – допълнение към добива от 4,4 до 12,4%;

  • зеле – допълнителна продукция от 20,9 до 27,0%;

  • лозя – допълнителен добив от 7,9 до 17,5%, увеличаване съдържанието на общи захари в гроздето с 20 – 28%;

  • вишна – допълнителен добив от 10,6 до 35,3%, увеличение на плодовете с 60 – 78%;

  • ябълка – по-висок добив от 9 до 19%;

  • диня – увеличение на добива от 40 до 60%, увеличение на стоковата продукция с 4 – 10%.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта