Понеделник, 26 Ноември 2018 12:47

САРА: Около 60% от доматите у нас са вносни

По оценки на САРА Около 60% от реализираните домати чрез различните търговски канали извън преработката идват от внос, докато при пипера и краставиците вносните количества представляват приблизително 35%, сочи анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). При подпомагане на преработвателните предприятия трябва да се търси интегриран подход, като се стимулира не само създаването на собствени насаждения, но и интегрирането на други производители за съвместна дейност. 

Според анализаторите засушаването през това лято в голяма част от Западна Европа се отразява на производството на зеленчуци и води до по-високи цени на зеленчуците в сравнение с предходни години.
По-високите цени на вносните зеленчуци и значителната зависимост от импорта се отразяват на родните цени. Средногодишните цени на дребно ще отбележат вероятно ръст при доматите с около 16% в сравнение с 2017 г., достигайки 2,82 лв/кг, без изменение при пипера – 2,89 лв/кг и понижение с 8% при краставиците, до 2,48 лв/кг.
Очертаващите се два основни проблема пред сектор "Зеленчуци" – организационен, свързан с реализация на продукцията за получаване на най-добрите пазарни условия и производствен, за постигане на по-висока ефективност и производителност, продължават да пречат за преодоляване на стагнацията в зеленчукопроизводството. В средносрочен план може да се очаква постепенен ръст във вътрешното производство и при 3 вида – домати, пипер и краставици, но вносът ще остане значителен, а самозадоволяването ще си остане на нива 0,75; • Проблемът с работната сила също е критичен фактор. Компликацията идва, че не всичко опира до заплащането на труда, а съществени са и условията на труд и мотивацията. Дългосрочните решения са в технологичното модернизиране, за което се изискват капиталови ресурси.
Намалява делът на натуралното снабдяване в общото потребление на зеленчуци, като между 2010-2017 г., по оценки на САРА, то се свива от около 32% при доматите и 23% при пипера и краставиците, до 26% при доматите и 13% при пипера и краставиците. 
Публикувана в Бизнес

Ако изключим т. нар. плодови зеленчуци (дини, пъпеши, тикви и др.), най-разпространени в световен мащаб през 2017 г., по данните на Рабобанк, по произведени количества са: доматите (170 млн.т.), лук (95 млн.т), краставици (82 млн.т), а пиперът е на 7 място (40 млн.т), съобщават от Център за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). Доматите са и най-търгуваният зеленчук и съставляват 22% от обема на зеленчуковата търговия, докато пипера е на 2 място с дял от 12%, а износните количества на краставиците възлизат на 6%. Сред основните страни - производителки на домати се нареждат Китай с 39%, Индия с 13% и Турция с 9%, а по отношение на търговията - Мексико и Холандия, които заемат първите места в експортната класация. Световната търговия с домати през 2016 и 2017 г. възлиза между 9,4-9,9 млрд. долара. САЩ (25%), Германия (7%) и Франция (6%) са трите най-големи вносителки на домати в света. ЕС е нетен вносител на домати (пресни и охладени), като внесените отвън домати възлизат на 568 хил.т. (2017 г.), а износът на Общността се равнява на 132 хил.т. Общото производство в ЕС за същата година е около 17 млн.т, което се оценява на 13% по-малко отколкото през 2017 г. Средното потребление на човек от населението в ЕС през 2018 г. ще е между 34-35 кг.

При преработката на домати се установява, че за последните 20 години, световната търговия с доматено пюре се увеличава с рекорден годишен темп от 4,7%, от 1,4 млн.т през 1997 г. до 3,2 млн.т през 2017/18 г. Ръстът за миналата година е само 1%, което показва постепенно изчерпване на търговския потенциал. Най-голямо увеличение през тези години по данни на IHS има на износа от Китай, който през 1997/98 г. е заемал дял 8% от световната търговия, а вече достига 26%. Страните от Западна Европа продължават да доминират, но присъствието им във външната търговия пада от 55% през 1997/98 г. до 35% през 2017/18 г. 
Публикувана в Новини на часа
За втора поредна година намаляват площите със зърнени култури у нас, като последният спад е с 0,3% до 3 463 370 хектара. Категорията „Обработваема земя“ включва орните площи, при които се прилага сеитбооборот, а също и временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите. Това показват най-новите данни за 2018 г., получени от Българската анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура (БАНСИК) и публикувани от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
За четвърта поредна година се увеличава площта на необработваната земя, като тя вече включва 195 918 хектара след 0,5% разрастване на годишна база. В това число влизат изоставени трайни насаждения и обработваема земя, която обаче не се използва за земеделско производство повече от пет години. През 2018 г. необработваната земя у нас е 3,75% от площите със селскостопанско предназначение. 
За последните десет години необработваните земи у нас са намалели повече от два пъти – през 2009 г. те са били 460 528 хектара. Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
Категорията „Площ със селскостопанско предназначение“ обхваща най-пълно всички видове земи в селското стопанство, включително високопланинските пасища, семейните градини и изоставените терени, които не са обработвани повече от пет години.
През последното десетилетие най-голяма е била площта на земите със селскостопанско предназначение у нас през 2010 г. - 5 492 891 хектара. Следва продължителен спад, като дъното е достигнато през 2014 г. - 5 192 940 хектара. Оттогава тенденцията е към увеличение, но с минимален темп, като за четири години то е под 1%. През 2018 г. нарастването е с 0,03% на годишна база.
Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
 
Публикувана в Бизнес

Противно на надгробните слова, които можете да чуете навсякъде по медиите относно девалвацията, деморализацията и пълната изчерпаност и провал на българската душевност, тайно и полека едно много показателно явление упорито се отстоява в живота на нашата нация. Къде ли не и по какви ли не поводи народът ни реши да пее, танцува, твори чрез всички изкуства, да общува, споделя и весели, разбира се и да похапва и пийва юнашки, както си му е редът при груповите веселби. Неувяхналата българска душа намери начин да празнува своето поредно възраждане чрез фестивалите – нещо като по-изискани и културно ориентирани наследници на традиционните събори, коментира д-р Цветелина Стоянова, социолог-изследовател в анализ за тази нова култура на българина. Ако изсърфирате из интернет, ще разберете, че всъщност страната ни се тресе от фестивали, които едва успяват да се сместят във времето на пролетта и лятото, твърде кратки за развихрения творчески изблик на българите.

През май 2018 г. агенция Маркет ЛИНКС представи резултатите от национално представително проучване реално и истински проведено от сред 1010 човека. То показва познатостта, посещаемостта и намерението за посещение през 2018 на част от фестивалите в България. Всъщност изследването няма претенциите да измерва успешността на фестивалното движение у нас. По-известните фестивали са поставени като база за сравнение с нивото на популярност, която набира едно относително ново явление – фестивалите сред природата, които се появиха преди 10-на година. Те стават сборна среща на една алтернативна общност – представителите на нова ценностна система или поне заявяващите, че се числят към нея. Как да ги наречем – „хората на новото време“ или „хипитата на 21 век“, или „зелените“, или „еко хората“, или ...трудно е да им се лепне етикет, защото те са доста различни.

Анализът няма за цел да рекламира алтернативните фестивали сред природата, а да обърне внимание на социално явление, което набира сила и при което, очевидно, комерсиалната цел е на много заден план. Разбира се, и там има вход и се купуват и продават разни неща – основно ръчни произведения и прясно приготвени храни. Но докато повечето културни и развлекателни фестивали се спонсорират от общините или рекламиращи се фирми и имат за цел повишаването на имиджа и приходите на местния бизнес и население, фестивалите сред природата нямат такава цел. Те се случват в природни местности, замислят се от чудаци и се сътворяват основно от доброволци. Като теглят чертата накрая, всички са предоволни ако завършат на нула – т.е. с поне покрити разходи. Изненадващото е, че упорството на чудаците-доброволци да сътворят тези трудни за организиране събития не отслабва с времето.

На пръв поглед музиката е основният повод за събирането на тази нарастваща общност от хора, които споделят общи идеи и светоусещане. Да, там можете да чуете уникални групи, представящи различни стилове, сред които, като че ли най-голяма възхита привличат музикантите, преплитащи традициите на фолклора с модерния саунд. Много от тези групи имат публика, но нямат сцена... и тогава ентусиастите просто им я построяват. Музиката е фонът, на който се случват тези срещи и допринася за магията, но истинските причини са много по-дълбоки и показателни.

Беглика фест, най-големият фестивал сред природата, изразява парадигмата на новото време, свързана с връщането назад към земята, опазване на природата, човешкото сътрудничество и споделяне и, съответно, събира хората, които вярват в тези ценности. Фестивалът "GOATMILK Фестивал на спомените" в Горна Бела Речка и този в село Долен постигат съживяване на западнали, затънтени места чрез сътрудничество с местното население.  Фестивалът WakeЪп!, от тази година прекръстен на "Експеримент: Събуди се!", призовава към пробуждането на човечеството и като цяло има по-философско и езотерично звучене. „Въздухария“ е фестивалът на свободния полет – и на тялото, и на душата и събира „свободни, толерантни и интересни хора“. Фестивалът „Боровинкови нощи“ на хижа Амбарица предлага на лунна светлина театрална постановка и класическа музика и организира подпомагането на благотворителна кауза за възстановяване на въжената линия до хижата.

Ако искате вярата ви в българите да се върне или вдъхнови, посетете някой от тези общностни фестивали. Без да страхувате, че сте много различни и може да останете неприети. Фестивалните хора там са приветливи, миролюбиви, отзивчиви и изненадващо трезви, нищо че голяма част от тях са облечени странно – маскарадно-ексцентрично. По поляните седят, разговарят или пеят различни групички, към всяка от които можете да се присъедините. Може да се увлечете във внезапно развихрилите се по сред бял ден танци с развети коси и да пропуснете голяма част от програмата. Но дори и през всичките фестивални дни просто да се излежавате на поляната в плен на Магията и да наблюдавате човешкия мравуняк, ще сте обзети от щастието да сте част от едно невероятно цяло.

Фестивалите сред природата, обаче, са нещо повече от един голям купон. Там наистина има различни интересни и полезни забавления, не само приятни за преживяване, но от които може и да научите нещо ново. Можете дори да чуете изказванията на някой заместник-министър или кмет или да видите презентациите на различни специалисти, които говорят за промените в обществото, алтернативните валути, здравословното хранене, еко строителство, биодинамично земеделие и т.н. Без екран и пауър пойнтски презентации - просто като разговор в кръг под шарените сенки.

С течение на времето фестивалите сред природата промениха и формата си – купонджиите хипари, вече станали родители, сега идват с децата си и не искат музиката неистово да трещи денонощно. Тишината също им стана ценна. Тишинавтите ще ви заведат на своя безмълвен остров и ще ви държат в мълчание докато... дойде следващата група. В тези фестивали задължително има кътове-детски градини, както и доста други занимания и забавления за деца. Децата станаха втората важна фестивална група.

Много съвременни продукти се кичат с титлата ЕКО. Еко фестивалите наистина се опитват да минимизират негативното въздействие от събирането на много хора на едно място. Компостни тоалетни, разделно събиране на отпадъците, компостер за органичните отпадъци, канчета и чаши за многократна употреба. И колкото и да е странно, като че природата се отплаща. Доказан факт е, че за 10 години на Беглика, никой не се е наранил сериозно, въпреки че босите крака са много, не се е удавил, въпреки че язовирът си е язовир, не е бил ударен от гръм, въпреки че е имало не една гръмотевична буря, никой не се сбил с никого, въпреки че се продава бира и, все пак, хората са много и различни.

Тези фестивали се сътворяват с героичните усилия на много доброволци. Какво кара тези младежи, вместо да отидат на бригада в чужбина или да се хванат някъде на добре платена сезонна работа, да подарят част от лятната си свобода и сили, за да построят, подредят и поддържат доста големи пространства при трудни условия, за да може общността да се наслаждава на всички музикални изпълнения, дискусии, работилници, храни, спортни и културни забавления? В наше време не много дейности могат да ти създадат усещането, че извършваш нещо значимо. Да участваш в случването на такъв фестивал очевидно е голямо и силно преживяване, което те променя за цял живот. По думите на един доброволец, „То не се обяснява. То се преживява. Който е бил, цяла година чака следващия фест“.

И така: дали като доброволец или като посетител, идете на поне един от фестивалите сред природата. Това ще ви промени. Ако не сте успели да се събудите на „Експеримента: Събуди се!“, да хапнете боровинки на „Боровинковите нощи“, все още има време да се стегнете и да поставите един заключителен акорд на лятото с десетия рожден ден на Беглика фест в края на август, или с „Въздухария“ – в началото на септември.

Публикувана в Бизнес

„Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха […], за да изразят недоволството си от ниските изкупни цени.“ (2015 г.)

„Търговците и преработвателите на череши до един са смъкнали цената и не дават повече от 60 стотинки за килограм.“ (2009 г.)

Подобни информации циркулират през няколко години в медиите и трайно насаждат в главите на хората картина, която ако някой художник нарисува, вероятно би кръстил „Спекуланти съдират по три кожи от отрудения земеделец“. И докато някои черешопроизводители намериха смисъл в протеста и тази година, то други, с които разговаряхме, реагираха по следния начин:

  • „Срещу какво да протестирам?“ и „От кого да искам какво? От пазара да си коригира цените ли?“

А земеделец от Шумен обобщи ситуацията по следния начин: „Всяка година правим едно и също нещо и очакваме различен резултат. Това не граничи ли с лудост?“ Какво има предвид?, Така започва анализът на  Николай Вълканов от ИнтелиАгро. В него авторът търси причините за ежегодно повтарящите се проблеми в сектора на производстното и реализацията на череши у нас.

Производството на череши

Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 120 000 декара през 2018 г. Само за периода 2014-2017 г. реколтираните площи са се увеличили с над 40%, по данни на Агростатистика, и с изключение на слабата заради неблагоприятни климатични явления 2016 г., страната е произвела около 50 000 тона череши на година. Производственият капацитет продължава да нараства, като по оценки на ИнтелиАгро през настоящата година в плододаване са влезли нови над 8000 дка (или по консервативни оценки над 4 хил. тона продукция).

Източник: Агростатистика, МЗХГ

От произведената продукция обикновено между 60-65% (25-30 хил. тона) отиват за преработка – най-вече пулп, който се изнася и който впоследствие се превръща в коктейлни череши, но също за бонбони и др. Ако се вярва на данните на НСИ, то средно едно домакинство в страната консумира по около 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от търговската мрежа, така и нерегистрираните покупки, напр. директно от производител на пътя). Това означава, че пазарът на прясна консумация у нас едва достига 7 000 тона. Официално регистрираният износ от страната през последните години се движи между 1000 и 3000 тона. Очевидно е, че при растящото производство фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества навън, тъй като вътрешния пазар не може да ги поеме. Това, обаче, не се случва.

Кълбото се разплита

Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преработка или за износ. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така например преработвателите търсят по-дребен плод, но това не означава непременно по-некачествен (размекнат, червив). Те не купуват едри череши, защото не им вършат работа. Родният пазар за прясна консумация предпочита т.нар. хрущялки (основно остарелите вече сортове „Ван“ и „Бинг“ с диаметър 25-28 мм., а също и български сортове). За износ критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмно червен, еднороден в партидата), което означава и по-нови и търсени навън сортове, както и заготовка (охлаждане, калибриране), евентуално опаковка, сертифициране на стопанствата по определени международни стандарти (абсолютен минимум е GlobalGap) – все изисквания, на които в България отговарят все още незначителен процент от стопанствата.

Коя череша колко струва

Трите канала на реализация съвсем естествено носят различен приход на килограм продукция. Черешата за преработка през годините се движи на цени между 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг. И тази година, както и в предходни, масово в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за килограм и впоследствие се продават по 3-4 лева в големите градове. Това, обаче, просто не е вярно. Това е цената за преработка, докато за прясна консумация цената на производител и в момента се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лева за кг.

Защо близо 2/3 от произведената продукция у нас отива за преработка след като цената там е най-ниска? Отговорът е - защото масовото качество е такова, че няма как да се реализира на друг пазар.

А е такова по ред причини, които сме коментирали многократно през годините – сортовата (остаряла и твърде разнородна за организиране на големи партиди) и възрастовата структура на част от насажденията, масово разпространените екстензивни технологии дори сред новите градини, липсата на достатъчно инвестиции в заготовка, нежеланието на производителите да се сдружават (повече за състоянието на черешопроизводството виж тук).

Губят ли производителите?

Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка от над 200 лв. (обвързано подпомагане, плащане на площ, преразпределително плащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен акциз за горивата, намален данък печалба), което в голяма степен покрива разходите по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лв./кг. и разликата в продажната цена формира печалбата. От тук следва, че доходността на единица площ зависи от добивите, качеството и пазарната реализация – т.е. от начина, по който производителите се справят с бизнеса си.

Сбърка ли някъде държавата?

Ако държавата е трябвало да вземе конкретни мерки за развитие на черешопроизводството, те са свързани най-вече с условията за получаване на публична подкрепа (основно от европейските фондове за земеделие). Политиката на ЕС за субсидиране в сектора го направи атрактивен за всякакви случайни играчи, които влязоха в него без абсолютно никаква подготовка. Въпреки растящия брой модерни, интензивни черешови насаждения с капково напояване и защита против измръзвания и градушки, прави впечатление, че все още се създават много градини по морално остарели технологии, с посадъчен материал със съмнително качество, без да се прави сметка за новите пазарни изисквания. Инвестициите в заготовка (охлаждане, калибриране, пакетиране) значително изостават от ръста на новите насаждения. Сортовия състав е толкова шарен, че е много трудно да се направи групаж от голяма по обем, еднородна продукция. Нежеланието на фермерите да си сътрудничат в планирането и предлагането на продукция на пазара, както и в преговорите с потенциални търговски партньори, също оказва огромно влияние, а изкуствените мерки за стимулиране на групите на производители от страна на МЗХГ няма да промени този факт.

В серия от публикации сме спирали вниманието си на нуждата европейското финансиране да се насочва именно в посока стимулиране решаването на тези проблеми. Инвестиционни намерения да се подкрепят там, където условията са подходящи, да са обвързани с интензивни системи за производство, с нужното напояване и защита на насажденията, с ограничен, но елитен сортов състав и едва след като се създаде суровинната база да се дава приоритет на инвестициите в заготовка и маркетинг. Давали сме и достатъчно чуждестранни примери как това може да стане на практика.

Публикувана в Бизнес

Силната световна икономика през 2017 г., според повечето анализатори ще продължи и през 2018 г, което помага много на млечния сектор, които е чувствителен към доходната и ценова еластичност на произвежданите продукти. Това сочат анализите на Центъра за икономически изследвания на селското стопанство към Институт по аграрна икономика – София /САРА/.

От началото на 2018 г. обаче се отчита натрупване на много дестабилизационни политически и икономически (търговски и митнически) събития, които могат съществено да променят средата, което ще промени не само макроикономическите показатели в страната, но и директно ще се отрази на млечния сектор. За разлика от 2016 г., когато цените на млякото паднаха съществено и бяха около 9% по-високи от тези през 2010 г. докато само индексът на цените на фуражите беше 8% по-висок от този през 2010 г. свидетелства, че производството на мляко е в трудна ситуация със засегната доходност. През 2017 г. и вероятно през 2018 г. ситуацията на пазара ще се подобрява, като цените на млякото са 28% по- високи отколкото през 2010 г. при задържащи се цени на фуражите, което показва благоприятната макроикономическа среда за млечния сектор в момента. 
Публикувана в Животновъдство

Едва 1% от най-богатите хора на Земята са на път да контролират до 2030-а година близо две трети от световното богатство, сочи анализ на Камарата на общините на Великобритания, цитиран от вестник "Гардиан".

Чрез този анализ световните лидери са предупредени, че продължаващото натрупване на богатство в една много малка част от населението на Земята ще доведе до нарастващо недоверие и гняв в рамките на следващото десетилетие, ако не бъдат предприети мерки за възстановяване на баланса.

Според анализа  на Камарата на общините, ако тенденциите, които са в сила след глобалната финансова катастрофа през 2008-а година, продължават и занапред, то към 2030-а година едва 1% от населението на Земята ще притежава цели 64% от световното богатство. По-рано тази година компанията "Оксфам" прогнозира, че само осем топ милиардера вече разполагат с богатство, равняващо се на това, с което разполага най-бедната половина на света, или около 3,6 милиарда души. Според проучването на Oxfam, едва 1% от най-богатите хора на Земята са придобили над 82% от генерираните средства през 2017 година. Това означава, че четири от всеки пет долара, генерирани като печалба през миналата година, са се озовали в джобовете на 1% от най-богатите хора в света, докато най-бедната част от човечеството не е добавила нищо към състоянието си.

Британското издание посочва, че от 2008-а година насам благосъстоянието на най-богатия 1% от населението на Земята нараства средно всяка година с около 6%, което е значително по-силно от растеж с 3% на богатството на останалите 99% от световното население. Ако тази тенденция се запаси и в рамките на следващото десетилетия, към 2030-а година богатството на 1% от населението на земята ще се оценява на около 305 трлн. долара спрямо настоящите близо 140 трлн. долара, показват анализът на библиотеката на Камарата на общините.

В Съединените щати разликата между богатите и бедните е по-голяма, отколкото в редица от европейски страни, сочи отделен доклад. Различията между Западна Европа и САЩ по отношение на нивата на неравенство са "екстремни", показа публикуван по-рано през годината доклад на Лабораторията за световно неравенство - изследователски проект в над 70 страни на Парижкото училище по икономика в съавторство с френския икономист Томас Пикети.

Публикувана в Бизнес
  1. Американската компания Veris Technologies се е специализирала в проектиране и доставка на сензори, които намират широко приложение в прецизното земеделие. За постижение през 2017-а в тази област се счита методът й за точно и автоматизирано определяне на нехомогенността (нееднородността) на почвата в полето. С него се отчитат: капацитетът на катионния обмен в почвата, съдържанието на органичните вещества, рН и други параметри при висока честота на вземането на проби. С получените от сензори данни за електропроводимост и за съдържанието на органични вещества могат да се определят продуктивните участъци в полето и да се създаде работна карта за диференцирано засаждане, да се направи прецизна диаграма за изравняване на рН в полето и дори да се снемат данни за поливната система.

Технологията за сканиране на почвите от Veris Technologies позволява да се избегне трудоемкия лабораторен анализ. Състои се от три основни части, които се извършват автоматично.

Сканирането на почвата за електропроводимост е определящо за съставянето на прецизни карти за почвите на полето. То се осъществява с помощта на шест диска, разположени в предната част на апарата (самия скенер), теглен от машината (Сн.1). Дискове се спускат в почвата, вътрешните измерват електропроводимостта на дълбочина 0 – 30 см, а външните два диска на дълбочина 0 – 90 см. Изработва се карта на електропроводимостта, която съдържа важни параметри, разкриващи разликата във физическите свойства на почвата (виж схемата). Тя се явява база за повечето изследвания, служи като основа за разполагането на датчиците, измерващи влажността на участъците в полето, и намалява загубите при избирателния подбор на многобройните проби. Например датчиците за определяне на влажността се поставят в местата с по-добра проводимост.

Сканирането на почвите за съдържание на органично вещество се извършва с оптичен сензор, който се намира в средната част на скенера, зад дисковете за измерване на електропроводимостта. Той работи в два диапазона – червен и инфрачервен, за да се постигне необходимата точност на показанията. За калибриране на резултатите се взимат проби от няколко точки. Дълбочината на измерванията се регулира от 3 до 10 см. Чрез обединяването на картите за електропроводимост и на органичното вещество се създават карти на продуктивност и капацитет на катионния обмен (определя максималното количество катиони, което може да се задържи в обменно състояние, т.е. способността на почвата да приема и запазва хранителните вещества). Обединените данни позволяват да се извърши диференциран подход при сеитбата, като на непродуктивни места се сее по-рядко, отколкото на продуктивните. Чрез нея се икономисват средства, торове се разпръскват само в участъците, където е необходимо. Пести се време, системата позволява да се сканира до 200 дка за 1 час.

3. Изготвената карта за рН определя оптималната киселинност в обработваемите площи. Използва се за диференцирано разпръскване на подобрители на почвата, като вар например, в тези зони, където наистина е необходимо. Два електрода, разположени в третата част на скенера, измерват рН от събрания материал. Процедурата на подбор се повтаря през няколко секунди, което съответства на 16 проби на 10 дка, при скорост на движение 10 км/час.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 24 Август 2017 09:57

Приключи жътвата на есенниците

По оперативни данни, към 17 август 2017 г. са ожънати 99,4% от площите с пшеница и маслодайна рапица в страната и 99,7% от тези с ечемик. В сравнение със същия период на 2016 г., продукцията от пшеница бележи ръст от 7,6%, до 5 740,7 хил. тона, в резултат от повишение на средния добив. Същевременно, производството на ечемик и рапица намалява съответно с 13,7% и 7,1% на годишна база, основно поради редуциране на реколтираните площи, като при рапицата това е съчетано с леко понижение и на средния добив. 

Според анализа ръст от 17,4% се отчита тази година в производството на ръж и 10.5% на пшеница. Само при маслодайната рапица има спад от 3,1%, сочат данните на оперативния анализ на агроведомството.
Публикувана в Бизнес

Най-значителен ръст на годишна база – над два пъти, се наблюдава при производството на малини, сочат оперативните данни на земеделското минисетрство към 17 август тази година. Това се дължи на комбинация от по-ранно прибиране на реколтата и чувствително нарасналия среден добив, обясняват експертите от областните служби „Земеделие“ в МЗХГ. За същия период събраната продукция от маслодайна роза, ягоди, череши, кайсии и лавандула е с между 3,5% и 51,6% повече спрямо отчетената по същото време на 2016 г., сочат данните на анализа.

Производството на праскови, круши, вишни, сливи, десертно грозде и ябълки изостава с между 2,1% и 66,8% на годишна база, което е свързано главно с по- бавния темп на прибиране на реколта `2017. При повечето от трайните насаждения засега се отчита повишение на средния добив от декар спрямо предходната година, най-чувствително при малините (с 62,2%) и кайсиите (с 45%).
Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта