300x250 static

Противно на надгробните слова, които можете да чуете навсякъде по медиите относно девалвацията, деморализацията и пълната изчерпаност и провал на българската душевност, тайно и полека едно много показателно явление упорито се отстоява в живота на нашата нация. Къде ли не и по какви ли не поводи народът ни реши да пее, танцува, твори чрез всички изкуства, да общува, споделя и весели, разбира се и да похапва и пийва юнашки, както си му е редът при груповите веселби. Неувяхналата българска душа намери начин да празнува своето поредно възраждане чрез фестивалите – нещо като по-изискани и културно ориентирани наследници на традиционните събори, коментира д-р Цветелина Стоянова, социолог-изследовател в анализ за тази нова култура на българина. Ако изсърфирате из интернет, ще разберете, че всъщност страната ни се тресе от фестивали, които едва успяват да се сместят във времето на пролетта и лятото, твърде кратки за развихрения творчески изблик на българите.

През май 2018 г. агенция Маркет ЛИНКС представи резултатите от национално представително проучване реално и истински проведено от сред 1010 човека. То показва познатостта, посещаемостта и намерението за посещение през 2018 на част от фестивалите в България. Всъщност изследването няма претенциите да измерва успешността на фестивалното движение у нас. По-известните фестивали са поставени като база за сравнение с нивото на популярност, която набира едно относително ново явление – фестивалите сред природата, които се появиха преди 10-на година. Те стават сборна среща на една алтернативна общност – представителите на нова ценностна система или поне заявяващите, че се числят към нея. Как да ги наречем – „хората на новото време“ или „хипитата на 21 век“, или „зелените“, или „еко хората“, или ...трудно е да им се лепне етикет, защото те са доста различни.

Анализът няма за цел да рекламира алтернативните фестивали сред природата, а да обърне внимание на социално явление, което набира сила и при което, очевидно, комерсиалната цел е на много заден план. Разбира се, и там има вход и се купуват и продават разни неща – основно ръчни произведения и прясно приготвени храни. Но докато повечето културни и развлекателни фестивали се спонсорират от общините или рекламиращи се фирми и имат за цел повишаването на имиджа и приходите на местния бизнес и население, фестивалите сред природата нямат такава цел. Те се случват в природни местности, замислят се от чудаци и се сътворяват основно от доброволци. Като теглят чертата накрая, всички са предоволни ако завършат на нула – т.е. с поне покрити разходи. Изненадващото е, че упорството на чудаците-доброволци да сътворят тези трудни за организиране събития не отслабва с времето.

На пръв поглед музиката е основният повод за събирането на тази нарастваща общност от хора, които споделят общи идеи и светоусещане. Да, там можете да чуете уникални групи, представящи различни стилове, сред които, като че ли най-голяма възхита привличат музикантите, преплитащи традициите на фолклора с модерния саунд. Много от тези групи имат публика, но нямат сцена... и тогава ентусиастите просто им я построяват. Музиката е фонът, на който се случват тези срещи и допринася за магията, но истинските причини са много по-дълбоки и показателни.

Беглика фест, най-големият фестивал сред природата, изразява парадигмата на новото време, свързана с връщането назад към земята, опазване на природата, човешкото сътрудничество и споделяне и, съответно, събира хората, които вярват в тези ценности. Фестивалът "GOATMILK Фестивал на спомените" в Горна Бела Речка и този в село Долен постигат съживяване на западнали, затънтени места чрез сътрудничество с местното население.  Фестивалът WakeЪп!, от тази година прекръстен на "Експеримент: Събуди се!", призовава към пробуждането на човечеството и като цяло има по-философско и езотерично звучене. „Въздухария“ е фестивалът на свободния полет – и на тялото, и на душата и събира „свободни, толерантни и интересни хора“. Фестивалът „Боровинкови нощи“ на хижа Амбарица предлага на лунна светлина театрална постановка и класическа музика и организира подпомагането на благотворителна кауза за възстановяване на въжената линия до хижата.

Ако искате вярата ви в българите да се върне или вдъхнови, посетете някой от тези общностни фестивали. Без да страхувате, че сте много различни и може да останете неприети. Фестивалните хора там са приветливи, миролюбиви, отзивчиви и изненадващо трезви, нищо че голяма част от тях са облечени странно – маскарадно-ексцентрично. По поляните седят, разговарят или пеят различни групички, към всяка от които можете да се присъедините. Може да се увлечете във внезапно развихрилите се по сред бял ден танци с развети коси и да пропуснете голяма част от програмата. Но дори и през всичките фестивални дни просто да се излежавате на поляната в плен на Магията и да наблюдавате човешкия мравуняк, ще сте обзети от щастието да сте част от едно невероятно цяло.

Фестивалите сред природата, обаче, са нещо повече от един голям купон. Там наистина има различни интересни и полезни забавления, не само приятни за преживяване, но от които може и да научите нещо ново. Можете дори да чуете изказванията на някой заместник-министър или кмет или да видите презентациите на различни специалисти, които говорят за промените в обществото, алтернативните валути, здравословното хранене, еко строителство, биодинамично земеделие и т.н. Без екран и пауър пойнтски презентации - просто като разговор в кръг под шарените сенки.

С течение на времето фестивалите сред природата промениха и формата си – купонджиите хипари, вече станали родители, сега идват с децата си и не искат музиката неистово да трещи денонощно. Тишината също им стана ценна. Тишинавтите ще ви заведат на своя безмълвен остров и ще ви държат в мълчание докато... дойде следващата група. В тези фестивали задължително има кътове-детски градини, както и доста други занимания и забавления за деца. Децата станаха втората важна фестивална група.

Много съвременни продукти се кичат с титлата ЕКО. Еко фестивалите наистина се опитват да минимизират негативното въздействие от събирането на много хора на едно място. Компостни тоалетни, разделно събиране на отпадъците, компостер за органичните отпадъци, канчета и чаши за многократна употреба. И колкото и да е странно, като че природата се отплаща. Доказан факт е, че за 10 години на Беглика, никой не се е наранил сериозно, въпреки че босите крака са много, не се е удавил, въпреки че язовирът си е язовир, не е бил ударен от гръм, въпреки че е имало не една гръмотевична буря, никой не се сбил с никого, въпреки че се продава бира и, все пак, хората са много и различни.

Тези фестивали се сътворяват с героичните усилия на много доброволци. Какво кара тези младежи, вместо да отидат на бригада в чужбина или да се хванат някъде на добре платена сезонна работа, да подарят част от лятната си свобода и сили, за да построят, подредят и поддържат доста големи пространства при трудни условия, за да може общността да се наслаждава на всички музикални изпълнения, дискусии, работилници, храни, спортни и културни забавления? В наше време не много дейности могат да ти създадат усещането, че извършваш нещо значимо. Да участваш в случването на такъв фестивал очевидно е голямо и силно преживяване, което те променя за цял живот. По думите на един доброволец, „То не се обяснява. То се преживява. Който е бил, цяла година чака следващия фест“.

И така: дали като доброволец или като посетител, идете на поне един от фестивалите сред природата. Това ще ви промени. Ако не сте успели да се събудите на „Експеримента: Събуди се!“, да хапнете боровинки на „Боровинковите нощи“, все още има време да се стегнете и да поставите един заключителен акорд на лятото с десетия рожден ден на Беглика фест в края на август, или с „Въздухария“ – в началото на септември.

Публикувана в Бизнес

„Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха […], за да изразят недоволството си от ниските изкупни цени.“ (2015 г.)

„Търговците и преработвателите на череши до един са смъкнали цената и не дават повече от 60 стотинки за килограм.“ (2009 г.)

Подобни информации циркулират през няколко години в медиите и трайно насаждат в главите на хората картина, която ако някой художник нарисува, вероятно би кръстил „Спекуланти съдират по три кожи от отрудения земеделец“. И докато някои черешопроизводители намериха смисъл в протеста и тази година, то други, с които разговаряхме, реагираха по следния начин:

  • „Срещу какво да протестирам?“ и „От кого да искам какво? От пазара да си коригира цените ли?“

А земеделец от Шумен обобщи ситуацията по следния начин: „Всяка година правим едно и също нещо и очакваме различен резултат. Това не граничи ли с лудост?“ Какво има предвид?, Така започва анализът на  Николай Вълканов от ИнтелиАгро. В него авторът търси причините за ежегодно повтарящите се проблеми в сектора на производстното и реализацията на череши у нас.

Производството на череши

Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 120 000 декара през 2018 г. Само за периода 2014-2017 г. реколтираните площи са се увеличили с над 40%, по данни на Агростатистика, и с изключение на слабата заради неблагоприятни климатични явления 2016 г., страната е произвела около 50 000 тона череши на година. Производственият капацитет продължава да нараства, като по оценки на ИнтелиАгро през настоящата година в плододаване са влезли нови над 8000 дка (или по консервативни оценки над 4 хил. тона продукция).

Източник: Агростатистика, МЗХГ

От произведената продукция обикновено между 60-65% (25-30 хил. тона) отиват за преработка – най-вече пулп, който се изнася и който впоследствие се превръща в коктейлни череши, но също за бонбони и др. Ако се вярва на данните на НСИ, то средно едно домакинство в страната консумира по около 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от търговската мрежа, така и нерегистрираните покупки, напр. директно от производител на пътя). Това означава, че пазарът на прясна консумация у нас едва достига 7 000 тона. Официално регистрираният износ от страната през последните години се движи между 1000 и 3000 тона. Очевидно е, че при растящото производство фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества навън, тъй като вътрешния пазар не може да ги поеме. Това, обаче, не се случва.

Кълбото се разплита

Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преработка или за износ. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така например преработвателите търсят по-дребен плод, но това не означава непременно по-некачествен (размекнат, червив). Те не купуват едри череши, защото не им вършат работа. Родният пазар за прясна консумация предпочита т.нар. хрущялки (основно остарелите вече сортове „Ван“ и „Бинг“ с диаметър 25-28 мм., а също и български сортове). За износ критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмно червен, еднороден в партидата), което означава и по-нови и търсени навън сортове, както и заготовка (охлаждане, калибриране), евентуално опаковка, сертифициране на стопанствата по определени международни стандарти (абсолютен минимум е GlobalGap) – все изисквания, на които в България отговарят все още незначителен процент от стопанствата.

Коя череша колко струва

Трите канала на реализация съвсем естествено носят различен приход на килограм продукция. Черешата за преработка през годините се движи на цени между 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг. И тази година, както и в предходни, масово в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за килограм и впоследствие се продават по 3-4 лева в големите градове. Това, обаче, просто не е вярно. Това е цената за преработка, докато за прясна консумация цената на производител и в момента се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лева за кг.

Защо близо 2/3 от произведената продукция у нас отива за преработка след като цената там е най-ниска? Отговорът е - защото масовото качество е такова, че няма как да се реализира на друг пазар.

А е такова по ред причини, които сме коментирали многократно през годините – сортовата (остаряла и твърде разнородна за организиране на големи партиди) и възрастовата структура на част от насажденията, масово разпространените екстензивни технологии дори сред новите градини, липсата на достатъчно инвестиции в заготовка, нежеланието на производителите да се сдружават (повече за състоянието на черешопроизводството виж тук).

Губят ли производителите?

Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка от над 200 лв. (обвързано подпомагане, плащане на площ, преразпределително плащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен акциз за горивата, намален данък печалба), което в голяма степен покрива разходите по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лв./кг. и разликата в продажната цена формира печалбата. От тук следва, че доходността на единица площ зависи от добивите, качеството и пазарната реализация – т.е. от начина, по който производителите се справят с бизнеса си.

Сбърка ли някъде държавата?

Ако държавата е трябвало да вземе конкретни мерки за развитие на черешопроизводството, те са свързани най-вече с условията за получаване на публична подкрепа (основно от европейските фондове за земеделие). Политиката на ЕС за субсидиране в сектора го направи атрактивен за всякакви случайни играчи, които влязоха в него без абсолютно никаква подготовка. Въпреки растящия брой модерни, интензивни черешови насаждения с капково напояване и защита против измръзвания и градушки, прави впечатление, че все още се създават много градини по морално остарели технологии, с посадъчен материал със съмнително качество, без да се прави сметка за новите пазарни изисквания. Инвестициите в заготовка (охлаждане, калибриране, пакетиране) значително изостават от ръста на новите насаждения. Сортовия състав е толкова шарен, че е много трудно да се направи групаж от голяма по обем, еднородна продукция. Нежеланието на фермерите да си сътрудничат в планирането и предлагането на продукция на пазара, както и в преговорите с потенциални търговски партньори, също оказва огромно влияние, а изкуствените мерки за стимулиране на групите на производители от страна на МЗХГ няма да промени този факт.

В серия от публикации сме спирали вниманието си на нуждата европейското финансиране да се насочва именно в посока стимулиране решаването на тези проблеми. Инвестиционни намерения да се подкрепят там, където условията са подходящи, да са обвързани с интензивни системи за производство, с нужното напояване и защита на насажденията, с ограничен, но елитен сортов състав и едва след като се създаде суровинната база да се дава приоритет на инвестициите в заготовка и маркетинг. Давали сме и достатъчно чуждестранни примери как това може да стане на практика.

Публикувана в Бизнес

Силната световна икономика през 2017 г., според повечето анализатори ще продължи и през 2018 г, което помага много на млечния сектор, които е чувствителен към доходната и ценова еластичност на произвежданите продукти. Това сочат анализите на Центъра за икономически изследвания на селското стопанство към Институт по аграрна икономика – София /САРА/.

От началото на 2018 г. обаче се отчита натрупване на много дестабилизационни политически и икономически (търговски и митнически) събития, които могат съществено да променят средата, което ще промени не само макроикономическите показатели в страната, но и директно ще се отрази на млечния сектор. За разлика от 2016 г., когато цените на млякото паднаха съществено и бяха около 9% по-високи от тези през 2010 г. докато само индексът на цените на фуражите беше 8% по-висок от този през 2010 г. свидетелства, че производството на мляко е в трудна ситуация със засегната доходност. През 2017 г. и вероятно през 2018 г. ситуацията на пазара ще се подобрява, като цените на млякото са 28% по- високи отколкото през 2010 г. при задържащи се цени на фуражите, което показва благоприятната макроикономическа среда за млечния сектор в момента. 
Публикувана в Животновъдство

Едва 1% от най-богатите хора на Земята са на път да контролират до 2030-а година близо две трети от световното богатство, сочи анализ на Камарата на общините на Великобритания, цитиран от вестник "Гардиан".

Чрез този анализ световните лидери са предупредени, че продължаващото натрупване на богатство в една много малка част от населението на Земята ще доведе до нарастващо недоверие и гняв в рамките на следващото десетилетие, ако не бъдат предприети мерки за възстановяване на баланса.

Според анализа  на Камарата на общините, ако тенденциите, които са в сила след глобалната финансова катастрофа през 2008-а година, продължават и занапред, то към 2030-а година едва 1% от населението на Земята ще притежава цели 64% от световното богатство. По-рано тази година компанията "Оксфам" прогнозира, че само осем топ милиардера вече разполагат с богатство, равняващо се на това, с което разполага най-бедната половина на света, или около 3,6 милиарда души. Според проучването на Oxfam, едва 1% от най-богатите хора на Земята са придобили над 82% от генерираните средства през 2017 година. Това означава, че четири от всеки пет долара, генерирани като печалба през миналата година, са се озовали в джобовете на 1% от най-богатите хора в света, докато най-бедната част от човечеството не е добавила нищо към състоянието си.

Британското издание посочва, че от 2008-а година насам благосъстоянието на най-богатия 1% от населението на Земята нараства средно всяка година с около 6%, което е значително по-силно от растеж с 3% на богатството на останалите 99% от световното население. Ако тази тенденция се запаси и в рамките на следващото десетилетия, към 2030-а година богатството на 1% от населението на земята ще се оценява на около 305 трлн. долара спрямо настоящите близо 140 трлн. долара, показват анализът на библиотеката на Камарата на общините.

В Съединените щати разликата между богатите и бедните е по-голяма, отколкото в редица от европейски страни, сочи отделен доклад. Различията между Западна Европа и САЩ по отношение на нивата на неравенство са "екстремни", показа публикуван по-рано през годината доклад на Лабораторията за световно неравенство - изследователски проект в над 70 страни на Парижкото училище по икономика в съавторство с френския икономист Томас Пикети.

Публикувана в Бизнес
  1. Американската компания Veris Technologies се е специализирала в проектиране и доставка на сензори, които намират широко приложение в прецизното земеделие. За постижение през 2017-а в тази област се счита методът й за точно и автоматизирано определяне на нехомогенността (нееднородността) на почвата в полето. С него се отчитат: капацитетът на катионния обмен в почвата, съдържанието на органичните вещества, рН и други параметри при висока честота на вземането на проби. С получените от сензори данни за електропроводимост и за съдържанието на органични вещества могат да се определят продуктивните участъци в полето и да се създаде работна карта за диференцирано засаждане, да се направи прецизна диаграма за изравняване на рН в полето и дори да се снемат данни за поливната система.

Технологията за сканиране на почвите от Veris Technologies позволява да се избегне трудоемкия лабораторен анализ. Състои се от три основни части, които се извършват автоматично.

Сканирането на почвата за електропроводимост е определящо за съставянето на прецизни карти за почвите на полето. То се осъществява с помощта на шест диска, разположени в предната част на апарата (самия скенер), теглен от машината (Сн.1). Дискове се спускат в почвата, вътрешните измерват електропроводимостта на дълбочина 0 – 30 см, а външните два диска на дълбочина 0 – 90 см. Изработва се карта на електропроводимостта, която съдържа важни параметри, разкриващи разликата във физическите свойства на почвата (виж схемата). Тя се явява база за повечето изследвания, служи като основа за разполагането на датчиците, измерващи влажността на участъците в полето, и намалява загубите при избирателния подбор на многобройните проби. Например датчиците за определяне на влажността се поставят в местата с по-добра проводимост.

Сканирането на почвите за съдържание на органично вещество се извършва с оптичен сензор, който се намира в средната част на скенера, зад дисковете за измерване на електропроводимостта. Той работи в два диапазона – червен и инфрачервен, за да се постигне необходимата точност на показанията. За калибриране на резултатите се взимат проби от няколко точки. Дълбочината на измерванията се регулира от 3 до 10 см. Чрез обединяването на картите за електропроводимост и на органичното вещество се създават карти на продуктивност и капацитет на катионния обмен (определя максималното количество катиони, което може да се задържи в обменно състояние, т.е. способността на почвата да приема и запазва хранителните вещества). Обединените данни позволяват да се извърши диференциран подход при сеитбата, като на непродуктивни места се сее по-рядко, отколкото на продуктивните. Чрез нея се икономисват средства, торове се разпръскват само в участъците, където е необходимо. Пести се време, системата позволява да се сканира до 200 дка за 1 час.

3. Изготвената карта за рН определя оптималната киселинност в обработваемите площи. Използва се за диференцирано разпръскване на подобрители на почвата, като вар например, в тези зони, където наистина е необходимо. Два електрода, разположени в третата част на скенера, измерват рН от събрания материал. Процедурата на подбор се повтаря през няколко секунди, което съответства на 16 проби на 10 дка, при скорост на движение 10 км/час.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 24 Август 2017 09:57

Приключи жътвата на есенниците

По оперативни данни, към 17 август 2017 г. са ожънати 99,4% от площите с пшеница и маслодайна рапица в страната и 99,7% от тези с ечемик. В сравнение със същия период на 2016 г., продукцията от пшеница бележи ръст от 7,6%, до 5 740,7 хил. тона, в резултат от повишение на средния добив. Същевременно, производството на ечемик и рапица намалява съответно с 13,7% и 7,1% на годишна база, основно поради редуциране на реколтираните площи, като при рапицата това е съчетано с леко понижение и на средния добив. 

Според анализа ръст от 17,4% се отчита тази година в производството на ръж и 10.5% на пшеница. Само при маслодайната рапица има спад от 3,1%, сочат данните на оперативния анализ на агроведомството.
Публикувана в Бизнес

Най-значителен ръст на годишна база – над два пъти, се наблюдава при производството на малини, сочат оперативните данни на земеделското минисетрство към 17 август тази година. Това се дължи на комбинация от по-ранно прибиране на реколтата и чувствително нарасналия среден добив, обясняват експертите от областните служби „Земеделие“ в МЗХГ. За същия период събраната продукция от маслодайна роза, ягоди, череши, кайсии и лавандула е с между 3,5% и 51,6% повече спрямо отчетената по същото време на 2016 г., сочат данните на анализа.

Производството на праскови, круши, вишни, сливи, десертно грозде и ябълки изостава с между 2,1% и 66,8% на годишна база, което е свързано главно с по- бавния темп на прибиране на реколта `2017. При повечето от трайните насаждения засега се отчита повишение на средния добив от декар спрямо предходната година, най-чувствително при малините (с 62,2%) и кайсиите (с 45%).
Публикувана в Растениевъдство

Представяме ви анализа на ИнтелиАгро за възможната трансформация на субсидиите за фермерите в бъдеще. Неговите автори са на мнение, че директните плащания ще отпаднат или ще се преминат към застраховане на продукцията.. 

С откриването на дебата за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020, все по-често се говори за въвеждане на мерки за управление на риска в земеделието. Средствата за сектора ще намаляват, а с растящите критики към директните плащания, алтернативните механизми за подкрепа ще стават все по-актуални. Управлението на риска, обаче, остава в голяма степен непознато. Страната ни не се възползва от възможностите, които предоставя Програмата за развитие на селските райони в тази сфера, което лишава администрацията и земеделските производители от ценен опит, който може да се окаже важен в бъдеще.

Защо директните плащания рано или късно ще изчезнат?

Дори да не е веднага след 2020 г., системата на директни плащания постепенно ще отмре. Причините за това са много и тук ще изложим основните съвсем накратко, тъй като сме имали възможност да ги коментираме неведнъж. Директните плащания са скъп и неефективен инструмент за постигане целите на ОСП[1]. С времето те стават все по-сложни за прилагане, което води до нарастване на административното бреме над бизнеса. Субсидиите се концентрират в сравнително малък брой едри стопанства, които са достатъчно големи и икономически силни, за да имат нужда от подпомагане. Те не са разпределени равномерно между отделните отрасли в селското стопанство. Директните плащания имат преливащ ефект към факторите на производство и най-вече към цената на арендата и на земеделската земята, като водят до повишаването им[2]. Това от своя страна оскъпява навлизането в сектора на нови и по-млади играчи, влошавайки конкурентоспособността и демографската му структура. Подкрепата не идва навреме и според специфичната нужда на отделните стопанства в различните производствени направления. На този фон, субсидирането на земеделието е все по-трудно да се обоснове пред данъкоплатците в променящия се глобален свят, в който постоянно изникват нови предизвикателства.

Поради тези и други причини, в някои страни извън Европа (САЩ, Канада, Бразилия, донякъде Чили и др.) се използват различни механизми на подкрепа, в които се акцентира върху контрола на различни рискове в земеделския бизнес. Такива, между другото, съществуват и в сегашния вариант на ОСП - в рамките на Втория стълб[3].

Трета група държави, като Нова Зеландия, Австралия и др. напълно са елиминирали субсидиите за земеделие. В част от гореспоменатите примери държавната подкрепа е фокусирана основно към важна за бизнеса съпътстваща инфраструктура (напояване, наука и пр.).

Но да се върнем на темата управление на риска. Какви ползи и недостатъци крият различните механизми?

Механизъм за покритие на ценовия риск

Фермерите получават плащания, когато пазарната цена на тяхната продукция през дадена година спадне с определен процент под предварително установена референтна цена. Референтната цена се изчислява на база исторически данни (например за петгодишен период). Плащането обикновено се определя от разликата в двете цени и добива (реализиран, среден за стопанството/региона или предварително нормативно фиксиран).

Основният недостатък на този механизъм се крие в определянето на референтна цена. В САЩ, например, тя се изчислява за всеки Farm Bill (еквивалента на ОСП) и се прилага през целия период на действието му (обикновено пет години). Когато тя е изчислена за период на много високи пазарни цени, гарантира солидна подкрепа за фермерите, не просто когато те се понижат рязко, но и тогава, когато спаднат до относително нормални нива, предразполагащи така или иначе към задоволителни доходи. Обратният случай е също валиден – когато референтните стойности са определени в период на много ниски цени и в бъдеще, дори пазарните условия да се запазят неблагоприятни, фермерите рядко ще получат подкрепа.

Покритието на ценовия риск има и друг негативен аспект. То прави стопаните по-безразлични към равнището на цените, което в крайна сметка оказва негативно влияние върху него и част от подкрепата фактически се трансферира към посредниците по веригата на доставките.

Не бива да забравяме също, че цената е основен канал за саморегулиране на пазарите (търсенето и предлагането). Когато спадът ѝ на практика не оказва съществено влияние върху производството, фермерите имат по-слаба мотивация да намалят количествата продукция и пазарният дисбаланс се задълбочава.

Трябва да се вземе предвид и едно важно условие за функциониране на механизма за управление на ценовия риск – необходими са надеждни данни за цените. При изключително слаборазвитата борсова търговия в България, на този етап то изглежда трудно изпълнимо. В допълнение, ценовата статистика за неборсово търгуваната селскостопанска продукция винаги трябва да се приема с едно наум.

Механизъм за покритие на риска за приходите (добивите)

Основната цел е подпомагането да защити стопаните в години с по-слаби добиви, но в същото време пазарните цени също играят роля при определяне на помощта. Отново се използва референтна стойност – този път за приходите от единица площ, изчислена на база други две референтни стойности – за добивите за стопанството или района (например на ниво община) и за цените на национално/регионално ниво. Когато реализираните за дадена година приходи се разминават с определен процент от референтните, то стопаните получават плащания, формирани на база разликата в двете (прилага се и таван в субсидията до определен процент от референтните приходи, например 10%). Този механизъм може и се използва паралелно със схемите за покритие на ценовия риск и фермерите могат да избират кое от двете да ползват, на база спецификата на стопанството си.

Тук основният недостатък е, че механизмът увеличава моралния риск сред земеделците – стимулира ги да обработват по-неподходящи/нестабилни почви, да не се придържат към добрите производствени практики, да правят необмислени експерименти, да вземат по-рискови решения при избора на култури и т.н.

И отново, механизмът изисква надеждна статистическа информация, както на ниво стопанство, така и на регионално равнище. За съжаление, в работата си досега сме се убедили достатъчно, че на информацията за добивите от повечето култури в България е трудно да се разчита. При наличните към днешна дата данни, изчисляването на референтни добиви може да се окаже рискована задача. Трябва да се има предвид и развитието на науката и внедряването на нови сортове и технологии на засяване/засаждане, които, погледнати от дистанцията на времето, водят до постоянно повишаване на средните добиви при основните земеделски култури.

Субсидия за класическо застраховане

Фермерите застраховат цялата си използвана земя срещу независещи от тях събития, които нанасят определени щети на реколтата. Покритието включва и други аспекти на работата им – например невъзможност да се засее навреме или ниско качество на продукцията поради лошо време. Полиците (премиите) се различават спрямо културите, процента на покритие, различните рискови фактори и др. Субсидията представлява покриване на част от застрахователната премия.

Подкрепа за застраховане на метеорологичните условия

Тук не говорим просто за застраховка срещу бедствия (пропаднали площи). Фермерите получават субсидия за застрахователни полици, които покриват риска метеорологичните условия да се различават от подходящите (обичайните) за съответната култура, за съответния период от годината, за съответния регион. Застрахователното събитие, например, може да бъде обилен дъжд, когато пшеницата е готова за жътва. Плащането е процент от застрахователната сума, в зависимост колко драстично климатичните условия са се различавали от считаните за подходящи.

От развиването на пазар на климатични деривати (финансови инструменти) могат да се възползват и редица други сектори на икономиката. „Лошото време“ за един земеделски производител може да бъде добро за туристическата индустрия. Неблагоприятните климатични условия за туристическия бранш могат да ползват енергийните компании и т.н. По този начин различните интереси на всяка индустрия могат да се „уравновесяват“, „изглаждайки“ сезонните приходи.

Макар всеки начин на субсидиране да изкривява в определена степен пазара, ако се говори за оптимална подкрепа, то можем да кажем, че бъдещето е по-скоро в изнамирането на подходящ механизъм за управление на климатичния риск:

- По-малки и по-ефективни разходи за данъкоплатците – фермерите получават плащания тогава, когато са им наистина необходими и в размер, който съответства на претърпените щети (пропуснатите ползи);

- Гъвкавост и равнопоставеност между браншовете;

- Не предразполага към морален хазарт земеделците;

- По-малко влияние върху цените, търсенето и предлагането;

- Практически би решила въпроса със защитата от градушки – запазвайки системата само там, където е най-наложителна и предотвратявайки харченето на значителен публичен ресурс без ясна оценка на необходимостта и ефективността (каквито намерения все още съществуват).

Предизвикателството тук е за застрахователите в България, които и сега не успяват да използват напълно потенциала на сектора. Подобни продукти се разработват в света, включително в Европа и адаптирането им към родния пазар не би следвало да е пречка.

Дори да изместят напълно директните плащания, мерките за управление на риска не бива да заемат лъвския дял от средствата за подкрепа, а по-скоро да бъдат допълнение към финансови стимули за развитието на науката, технологиите и общото образователно ниво на ангажираните в бранша. Същевременно, пълното елиминиране на рисковете пред всеки бизнес е не просто невъзможно, но и ненужно. В крайна сметка, именно непредвидените явления и загуби движат прогреса.

Публикувана в Бизнес

Какво представляват правата на плащане и какво е бъдещето на директните плащания в ЕС. Представяме ви анализ на Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации:

Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от Регламент 1307/2013 г. (т.н. Регламент за директните плащания) държавите-членки могат да продължат да прилагат схемата за единно плащане на площ (СЕПП) най-късно до 31 декември 2020 г. Това означава, че ако в предстоящата инициатива по „опростяване” на Общата селскостопанска политика след 2020 г. не бъде направено предложение за удължаване на срока на прилагане на СЕПП, то след едва три кампании по директните плащания Р България ще трябва да въведе схемата за основно плащане, което се базира на права на плащане. Преди да започнат да се търсят отговорите на въпросите „Дали ще има удължаване на СЕПП?”, „Искаме ли удължаване на СЕПП?” и други с подобен характер, трябва да можем да си отговорим на въпроси като „Какво е схема за основно плащане?” и „По какво се различава схемата за основно плащане от СЕПП?”. Важно е да се отбележи, че целта на настоящия материал не е да коментира разликите в размера на подпомагане, както и основанията за това. Причината е, че в дългосрочен план, чрез външната конвергенция трябва да се постигне максимално сближаване в нивата на подпомагане в ЕС.

Какво представлява схемата за основно плащане?

Схемата за основно плащане беше въведена през 2013 г. с последната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) и замени въведената през 2003 г. Схема на единно плащане (СЕП). Схемата за основно плащане по своята същност представлява едно базово плащане, върху което се наслагват останалите схеми и мерки за подпомагане, част от директните плащания в ЕС. Основната цел на тази схема е да подпомогне процеса на вътрешно и външно сближаване на стойностите на правата на плащане. Подобно на СЕП, схемата за основно плащане се базира на права на плащане, които се активират на база допустими за подпомагане хектари и е напълно необвързана с производството.

Съгласно разпоредбите на Регламент 1307/2013 г. схемата за основно плащане е задължителна за прилагане от всички държави-членки. Като изключение от това правило, и то за определен период от време (до 31.12.2020 г.), на държавите-членки, които през 2014 г. са прилагали СЕПП,се дава право да продължат да прилагат тази схема на подпомагане. Мотивът за това е, че те имат нужда от време за да могат да преминат от едната система на подпомагане към другата. Към момента следните държави-членки са избрали да прилагат СЕПП до 2020 г.: България, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Всички останали 18 държави-членки прилагат система за подпомагане, базирана на права на плащане.

Право на подпомагане по схемата за основно плащане имат земеделски производители, активни фермери, които притежават права на плащане и са ги активирали. Това активиране става на база Регламент 1307/2013 г. като активираните права на плащане дават право на годишно плащане на определените в тях суми. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, броят на правата на плащане, разпределени за отделните земеделски стопани през 2015 г., е равен на броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари, които земеделският стопанин декларира в заявлението си за подпомагане. Важно е да се отбележи, че правата на плащане по СЕП изтекоха на 31.12.2014 г., като за целта през 2015 г. държавите-членки създадоха нови права на плащане по новата Схема за основно плащане. Разбира се подобно на СЕПП, Регламента даде възможност на някои държави-членки да продължат до 2020 г. да прилагат СЕП. Към момента това са Дания, Обединеното кралство, Финландия и Швеция.

Съгласно действащото законодателство съществуват само три начина, по които един фермер може да се сдобие с права на плащане, а именно:

  1.  посредством първоначалното им разпределение, което е направено с тяхното създаване през 2015 г.;
  2. чрез придобиването им от Националния резерв от права на плащане;
  3. чрез прехвърляне.

На основание разпоредбите на Регламент 1307/2013 г. при първоначалното разпределение на правата на плащане, правата се разпределят на земеделски производители, които през 2015 г. са били допустими за подпомагане по схемата за директни плащания и са подали заявление за подпомагане, и които през 2013 г. са имали право да получат плащания по смисъла на Регламент 73/2009 г. Като изключение от това правило, през 2015 г. държавите-членки са имали право да разпределят права на плащане на земеделски производители, които са допустими за подпомагане, подали са заявление за подпомагане, не са получавали директни плащания през 2013 г. в държави-членки, които са прилагали СЕПП, но са притежавали само земеделска площ, която към 30 юни 2003 г. не е била в добро земеделско състояние, както се предвижда в член 124, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

На основание Регламент 1307/2013 г. всяка държава-членка създава национален и/или регионален резерв. За тази цел през първата година на прилагане на схемата за основно плащане държавите-членки извършват линейно процентно намаление на тавана на схемата за основно плащане на национално равнище. По този начин се създава един т.нар. „буфер от права“, чрез който държавата-членка може при нужда да разпределя правата на плащане на земеделски стопани, с цел да предотвратят изоставянето на земя, включително в райони, които са обект на програми за преструктуриране или за развитие във връзка с форма на публична интервенция, да разпределя правата на плащане на земеделски стопани, с цел да ги компенсират за специфични неблагоприятни условия; да разпределя права на плащане на земеделски стопани, на които не са разпределени права на плащане, поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства. При всички случаи обаче права от националния и/или регионалния резерв се разпределят приоритетно на млади земеделски стопани и на земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност.

На основание Регламент 1307/2013 г. земеделски производител, който притежава права на плащане, може да ги прехвърли на друг активен фермер, като прехвърлянето на правата не е обвързано с прехвърлянето на съответната земеделска земя.

По какво се различава схемата за основно плащане от СЕПП?

При първото „голямо” разрастване на ЕС през 2004 г., когато се присъединиха държавите-членки от т.нар. Източен блок, поради наличието на ограничен административен капацитет и липса на исторически данни, на база на които да бъдат формирани права на плащане по въведената през 2003 г. Схема за единно плащане, се взема решение да бъде въведена Схемата за единно плащане на площ. Тази схема предвижда въвеждане на фиксирано плащане на единица площ, необвързано с производството, което замества почти всички плащания, отпускани в по-старите държави-членки.

Реално погледнато, при схемата за основно плащане, активният фермер получава субсидия на едно право на плащане, което произлиза от един допустим хектар, докато при СЕПП същият получава субсидия на един допустим хектар. Така на пръв поглед единствената разлика в принципа на подпомагане се явява правото на плащане, като междинен елемент. Причината за въвеждането на този междинен елемент е в подписаното през 1994 г. Споразумение на Световната търговска организация за селското стопанство. Съгласно това споразумение се предвижда диференцирано намаление на размера на подкрепата, в зависимост от естеството на помощите, класифицирани в три различни „кутии“ според тяхното възможно влияние върху пазарите на селскостопански продукти. В конкретния случай директните плащания, които се предоставят от ЕС, попадат в т.нар. „Зелена кутия”, в която попадат всички помощи, съвместими с нормите на Световната търговска организация (СТО). Особеното в случая е, че тези помощи трябва да са напълно необвързани с производството. Ето защо ЕК въвежда едно междинно основание за плащане, съгласно което формално плащането е на право, а не директно на допустим хектар, който допустим хектар може да се счита за средство за производство и респективно да постави под съмнение мярката. Тук трябва да се отбележи, че за целите на реципрочността ЕК е нотифицирала и СЕПП като мярка, съвместима със „Зелената кутия” на СТО. Въпреки това, през определен етап от време, при преразглеждане на Споразумението темата за съвместимостта на мерките в „Зелената кутия” периодично се засяга.

Освен посоченото по-горе, основната разлика между двете схеми – схема за основно плащане и СЕПП е, че при преминаване към схема за основно плащане държавата-членка ще бъде задължена да фиксира броя на допустимите за подпомагане хектари към датата на първоначално създаване и разпределение на правата на плащане. Изключение ще има единствено при създаване на националните, съответно регионалните, резерви от права на плащане. Всички други различия ще бъдат производни на тази основна разлика.

Последиците

Много могат да бъдат въпросите от тук нататък. Най-лесно за българската администрация е в следващите месеци да настоява за поредното удължаване на срока на прилагане на СЕПП. Какъв обаче ще бъде икономическият ефект от запазването на СЕПП и в следващия програмен период? Това по какъв начин ще се отрази на конкурентоспособността на българския фермер и на българското земеделие като цяло? Ако в крайна сметка СЕПП се окаже една преходна мярка, къде е добавената стойност за Р България да продължи да я прилага до самия й край? Всички тези въпроси обуславят необходимостта от изготвяне на един цялостен анализ, който да подпомогне дебата между бранша и администрацията, за да може Р България да формира единна национална позиция. Само по този начин можем да се надяваме на една бъдеща ОСП след 2020 г., която да отговаря едновременно на нуждите и на бранша, и на администрацията. 

Публикувана в Бизнес

Всеки животновъд, който предава мляко за преработка или за пряка консумация, е длъжен до края на май да представи две проби за анализ в една от двете акредитирани лаборатории в София или Хасково. Това съобщиха от Асоциацията на млекопреработвателите в България и Националния съюз на говедовъдите в България, като се позовават на промените в Наредба 2 за специалните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово мляко. Без резултатите от тези две проби млякото ще се приема за неотговарящо.

От юни нататък всеки месец животновъдите ще трябва да пращат проби за изследване, гласи още наредбата, която беше променена през март 2017 г.

Ще добавим, че голяма част от фермерите протестираха срещу това изискване, тъй като то значително ще натовари бизнеса с допълнителни ангажименти.

Проверките на суровото мляко се извършват периодично от Българската агенция за безопасността на храните (БАБХ) от началото на 2016 г.

Припомняме също, че Наредба 2 от 23 февруари 2017 г. за специфичните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти и официалния им контрол, влезе в сила от 7 март 2017 г. Наредбата е обнародвана в „Държавен вестник“, брой 20 от същата дата.

В нея се казва още, че проби сурово краве мляко се вземат от фермите за производство на мляко и млекосъбирателните центрове. Всеки бизнес оператор на храни подава заявление по образец пред областната дирекция по безопасност на храните (за започване, спиране или прекратяване на дейност по производство на сурово краве мляко, като информацията се отразява в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.

Резултатите от проверката на комисията се записват в протокол, а от официалната оценка - в контролен лист - въпросник, които се прикачват към животновъдния обект в ИИС на БАБХ. Данните от него се прехвърлят от официалния ветеринарен лекар в ИИС за централизирана обработка.

Разходите за извършване на лабораторните анализи за официалната оценка на фермите за добив на сурово краве мляко са за сметка на БАБХ. В случай на допълнително пробовземане извън пробите по чл. 4, ал. 1 или при извършване на коригиращи действия при несъответстващи резултати, разходите за анализ се поемат от млекопроизводителя. Пробите за целите на самоконтрола се вземат от пробовземачи, получили удостоверение за преминато обучение. Те са вписани в списък, който е публикуван на интернет страницата на БАБХ.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта