Федералният съвет на Германия одобри промени, планирани от федералното правителство в дейността на главния ветеринарен отдел на страната. "Това е стъпка към спиране развитието на резистентността към антибиотиците в хуманната медицина и ветеринарната медицина", се казва в изявлението на Бундесрата. В резолюцията представители на 16 регионални представителства единодушно настояват да бъдат засилени мерките, предприети от федералното правителство в тази посока. Препоръчано е да се определят фиксирани цени за антибиотици и да се забранят отстъпките при продажбата на големи количества. Да се създаде списък на резервните антибиотици за хуманната медицина и да се ограничи или дори да се забрани такъв списък за ветеринарна медицина.
Изпълнителното федерално правителство вече може да приеме указ с промени, одобрени от Федералния съвет. Това ще бъде направено в деня, след обнародването във Федералния законодателен бюлетин.

Петър Кръстев

Публикувана в Животновъдство

Българите ядат месо с антибиотици, а фермерите тъпчат животните с лекарства "за всеки случай". Това показва седмият годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата, цитиран от в. "Сега". Документът анализира продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски държави през 2015 г. Данните разкриват шокиращи факти за употребата на лекарствата у нас.

Фермите в България се оказват сред злоупотребяващите с медикаментите и са класирани на осмо място сред обхванатите в проучването страни. У нас на 1 кг живо тегло се падат средно по 121 милиграма антибиотик, докато при отличниците стойностите са далеч по-ниски - 2 мг на 1 кг в Норвегия, 5 мг в Исландия, 12 мг в Швеция. По-лошата новина е, че у нас употребата на лекарствата заплашително расте - от 92 мг през 2011 г. и 116 мг през 2013 г. до рекордните 121 мг, цитирани в доклада. Сериозният проблем с безконтролната употреба на антибиотици е, че така се създава резистентност на бактериите, медикаментите спират да им влияят и се налага използването на нови и все по-мощни антибиотици във все по-големи количества.

Това, че ядем месо, натъпкано с антибиотици, е още по-смущаващо на фона на честите скандали по темата храни - яйцата с фипронил, "кравето" масло, пълно с вода и неживотински мазнини, имитациите на сирене, направени с палмово масло и т.н. В България най-голяма е употребата на тетрациклини, показват данните от доклада. Веднага след тях се нареждат антибиотиците от групата на макролидите, амфениколите и добре познатият пеницилин.

Основният извод от доклада е, че като цяло използването на антибиотици във фермите в Европа е намаляло. Но това не важи за всички държави и както вече стана дума, нашата е сред изключенията. Относително добре е, че България е доста далеч от рекордьорите по използване на антибиотици за животни - Кипър (434 мг/кг), Испания (402) и Италия (322). Но докато за Италия тенденцията е за намаляване спрямо предишни години, в Кипър и Испания, както и у нас, потреблението се увеличава.

"За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните, фермите се застраховат и дават дори на здравите животни малки дози антибиотици", коментират експертите на "Активни потребители" по повод на данните в евродоклада. Тези медикаменти са създадени за лечението на някога смъртоносните бактериални заболявания, но от години се използват безпричинно за превенция и профилактика на инфекции. Накратко - храната, която консумираме, се произвежда с големи количества антибиотици, а крайният продукт съдържа остатъчни количества от тях, изтъкват от "Активни потребители".
Антибиотиците в месото съвсем не са единственият проблем с храните у нас, коментира авторът на статията. При последния си, най-нов тест на маслото от "Активни потребители" засякоха забранен противогъбичен препарат, който умишлено се влагал в част от продуктите, за да са по-дълготрайни. Тогава анализът показа, че само две от 10 марки масло отговарят на изискванията. От държавната Агенция за безопасност на храните, която е на бюджетна издръжка, до момента нямат публикуван толкова подробен анализ или съпоставка на влаганите в храните непозволени съставки и медикаменти, съобщава в. "Сега".

Публикувана в Бизнес

По-късното отбиване предпазва прасетата от заболявания. Свиневъди дават ценни препоръки от практиката си

Дания, която е членка на Европейския съюз от 1973 г., заема едно от водещите места в света по производство на свинско месо около 2 млн. т годишно. Местните фермери угояват годишно 22 милиона свине, като три четвърти от това количество отива за износ.

Датското свинско месо се изнася в повече от 180 държави, най-вече в страните членки на ЕС, Япония, Русия и САЩ. И въпреки че Дания е относително малка държава, тя може да изхрани 25 млн. души, което е 5 пъти повече от собственото й население.

В местните свинеферми средният разход на фураж за получаването на 1 кг прираст е 2,7 КЕ (кръмни единици), а в отделни ферми 2,3 КЕ. От една свинямайка датските фермери получават по 26 приплода. А среднодневният прираст на свинете, от раждането до клането, е 0,63 кг.

В момента в Дания се отглеждат основно четири високопродуктивни породи свине: Датски ландрас, Йоркшир (Голяма бяла свиня), Дюрок и Хемпшир. Още през 1990 г. В страната бе забранено профилактичното даване на антибиотици в животновъдните ферми, както и за стимулиране растежа на прасетата. Датските свиневъди могат да прилагат антибиотици единствено за лечебни цели. За да се съобразят с изискването, след влизане в сила на забраната на стопаните им се наложи да направят промени в отглеждането на животните, включително да оставят новородените при майките им седмица по-дълго, за да ги предпазят от заболявания.

Датският ветеринарен лекар д-р Хенриксен обяснява, че се увеличава броят на свинефермите, които надхвърлят определеното равнище на употреба на антибиотици и че е необходимо те да бъдат намалени.

Датчанинът Кай Мунк, който отглежда 10 000 свине близо до Копенхаген, разказва, че за да намали употребата на антибиотици във фермата си, обръща по-голямо внимание на здравословния статус на угояваните животни и на фуражите, с които ги изхранва. Ето какво споделя той от своята успешна практика:

* Всекидневно проверява здравословното състояние на животните.

* През зимата стриктно следи температурата в помещенията да

е такава, че на животните да им е топло.

* Отбива прасетата на 28-ия ден от раждането, а не както преди – на 21-вия, тъй като по-рано отбитите прасета са по-податливи на заболявания.

Фермерът използва различни прийоми, с които намали или напълно замени употребата на антибиотици за стимулиране растежа на прасетата.

Той предлага на животните повече пробиотици и продукти, съдържащи цинков оксид.

Когато въведоха забраната за използване на антибиотици, бях много против, не крие Мунк. – Но сега мисля, че това е едно от най-хубавите неща, което се е случило на датските свиневъди. Днес свиневъдството е истинско предизвикателство за нас, съвременните фермери. Към днешна

дата броят на фермите в Дания е намалял в сравнение с 1998 г. с 35 000 броя, докато производителността на свинефермите се е увеличила с близо 20 на сто.

Публикувана в Животновъдство
Министрите на селското стопанство от Г-20 призоваха за намаляване на употребата на спорни антибиотици и за по-ефективно използване на водните ресурси.
Селското стопанство трябва да повиши своята производителност и да се отнася отговорно към ресурсите, призова германският министър на прехраната и земеделието Кристиан Шмит, цитиран от БТА.

Той и колегите му от Г-20 призоваха в изявление за навлизане на дигитализацията в сектора с цел получаване на по-точни метеорологични прогнози и по-ефективно използване на водата. 

Министрите се обявиха за по-устойчива употребата на водните ресурси, които се изчерпват бързо заради промените в климата, увеличаването на населението на Земята и нарастващите нужди на индустриализацията. 

Агенцията отбелязва, че Саудитска Арабия изобщо ще закрие аграрния си сектор, за да спести вода и вместо това ще внася необходимите й храни. 

Страните от Г-20 се ангажираха да намалят болестите по добитъка, но и да спрат ненужната употреба на антибиотици в селското стопанство. 

Германия е ротационен председател на групата тази година. 

Канцлерът Ангела Меркел иска да използва това като платформа за защита на многостранното сътрудничество. 

Руският министър на селското стопанство Александър Ткачов също участва в първата среща на Г-20 за годината, въпреки че има забрана за влизане в ЕС като част от санкциите срещу страната му заради конфликта в Украйна.

Домакинът Германия направи специално изключение за него.
Публикувана в Бизнес
През последните години датските фермери все повече предпочитат да изхранват животните с комбинирани фуражи без антибиотици. Очаква се от използването на антибиотици да се откажат 60-80 на сто от животновъдите.
Месопреработвателите са готови да доплащат на животновъдите, ако при отглеждането на добитъка или птиците не са използвани антибиотици. Така доплащането от Danish Crown за месо, отгледано без антибиотици е  € 0,26 / кг живо тегло. За сметка на подобни доплащания от този и други преработватели от 2014 година насам използването на тетрациклинови антибиотици в комбинираните фуражи е намаляло с 50 на сто. 
Публикувана в Животновъдство

Нараства търсенето зад Океана на свинско месо, произведено без употреба на антибиотици, което отваря ниша за европейските производители. Кейт Морганс от Йоркшир вече се пренастрои и печели от това – репортаж в сп.FarmersWeekly

.

Семейство Морганс от Йоркшир получава достъп до ниша на американския пазар за свинско и увеличава цената на произвежданото от тях месо с 10%, като се отказва от употребата на антибиотици при отглеждането на животните. Освен това фермерите спират да хранят прасетата с риба по време на периода, в които животните се отглеждат навън – така започва репортажът си британското сп. FarmersWeekly.

Морганс, които се грижат за животни на закрито в Източен Йоркшир и на открито в Северен Йоркшир, научили за новата възможност от компанията, която изкупувала месото им, през януари 2015 година. Търсело се месо, произведено без употреба на антибиотици. Животните били хранени с фуражи, несъдържащи месо. След като узнали новината, още на следващия денМорганс решили да приключат с употребата на антибиотициприемани чрез инжекции или чрез храната, поне за своите животни, отглеждани навън. Пет месеца по-късно, през юни 2015, първата партида свине, отглеждани във фермата без прием на антибиотици и без хранене с месо, била продадена. Днес семейство Морганс произвежда около 500 такива свине на седмица.

Заради своите усилия семейството печели по 810% повече от прасе, в сравнение с животните, отглеждани по конвенционален метод на закрито.

Изкупните цени на свинското във Великобритания, вследствие на наложеното от Русия ембарго, са най-ниските отчетени за последните осем години. Кейт Морган, която управлява фермата си с помощта на своите майка, баща и сестра, възприема новия метод на отглеждане на животните като възможност за диференциация на своя продукт.

– Има пазарна ниша за подобни продукти – казва тя. – Защо пък да не се вместим в нея? Всичко, което е по възможностите ви за постигане на по-високи изкупни цени, е добре дошло. В момента преживяваме тежки времена, така че ако успеете да диференцирате продукта си, можете само да спечелите от това.

Без антибиотици

Още от своето раждане, прасетата във фермата на семейство Морганс, предназначени за американския пазар, не получават никакви антибиотици нито чрез храната, нито чрез инжекции. Те се ваксинират преди отбиването и на 28-дневна възраст се отделят от майките си. Все пак, когато се появи случай, в който не могат да се справят без антибиотици, на животните им се дават такива.

– Ако някое животно се нуждае от лечение, то все пак трябва да го получи. Не можем да позволим то да страда. Разбира се, ако става дума за едно определено животно, ние му поставяме отличителен знак. При повече болни животни им даваме медикаменти във водата.“

Тъй като изкупуващата компания се интересува и от месо от животни, третирани с антибиотици, което е предназначено за други клиенти, във фермата никога не се колебаят да приложат медикаменти при нужда.

– Доброто отношение към животните е най-важен приоритет за нас – споделя Кейт.

До момента от трите групи от животни – по 900, 700 и 500 глави, едва при 5 на сто се е наложило да се използват антибиотици

Вегетариански начин на хранене

Животните, отглеждани навън, не само не получават антибиотици при своето отглеждане, ами и не се хранят с никакво месо. Те получават жито, ечемик, захар, бисквити, соя, а понякога и варовик, и рапица.

– Звучи като шега – казва госпожица Морган, – но има пазар за такова месо в САЩ.

Животните, отглеждани на закрито в Източен Йоркшир, получават същата храна, но освен това им се дава и по 25 килограма риба на всеки тон смеска. Що се отнася до свинете, отглеждани навън, те трябва да получават концентрат от соев протеин и монокалциев фосфат, за да може да бъде заместен приемът на риба.

– Вегетарианският начин на хранене е малко по-скъп – казва Кейт, – но пък не ни се налага да плащаме за антибиотици. Като цяло излиза, че ако се вземат предвид темповете на растеж, двата начина на отглеждане дават подобни резултати.

Все пак фермерката признава, че стопанството й не е готово да приложи лишеното от антибиотици отглеждане и за животните, гледани на закрито.

– В момента даваме антибиотици на свинете в тяхната храна, тъй като имаме проблем с менингита – споделя тя. Бих се притеснявала, ако спра антибиотиците и при втората група животни именно поради проблемите с това заболяване. Но не я изключвам като бъдеща възможност за развитие. Подобна промяна би намалила разходите ни за лекарства и в крайна сметка би била добра за животните. На практика няма да има лоши последствия.

Американското търсене

Според Американския национален борд по свинете САЩ са способни сами да отговорят на вътрешното си търсене. По тази причина се внася съвсем малко количество месо от ЕС. За сметка на това пък търсенето в САЩ на свинско месо от животни, отглеждани без употреба на антибиотици и хранени без месо, е значително. Такова месо в САЩ се нарича „натурално“.Но предлагането му е ограничено, заради широката употреба на антибиотици от свиневъдите зад Океана. „Когато бях на обмен в САЩ през 2012 година, там имаше значително производство на месо от свине, отглеждани без антибиотици и без прием на месо – разказва госпожица Морган. – Сега обаче американските производители не могат да продължат да произвеждат по този начин свине, тъй като нивото на тяхната имунна защита не е достатъчно високо. За сметка на това тук е достатъчно високо нивото на сигурност – нашите животни са здрави.”

Изкупуващата компания, която работи с фермата, има собствени стопанства в Брайдък, Шотландия, където произвежда свинско месо по този начин. Тази фирма има установен пазар в САЩ, но трябва да се справи с цялата бюрокрация, преди да започне да изнася свободно към Америка.

Последната година компанията подписа договор с американска верига за бързо хранене за изкупуването на свинско месо. От веригата признават, че 95 на сто от произведеното в САЩ свинско месо не отговаря на техните стандарти за добро отношение към животните и по тази причина е било необходимо да се обърнат към външния пазар. Стандартите изискват да бъде изключена употребата на антибиотици при отглеждането на животните.

Резистентност към антибиотиците

Стивън Хауард, маркетингов специалист в Борда по селско стопанство и развитие на земеделието във Великобритания, споделя, че има няколко вериги за бързо хранене от САЩ, които търсят европейски производители, от които да изкупуват месо, произведено без употреба на антибиотици.

– Използването на антибиотици за стимулиране на растежа не е законно в ЕС – казва той. – По тази причина сме крачка пред САЩ, що се отнасядо целите при употребата на антибиотиците.

Имайки предвид нарасналия интерес към резистентността към антибиотиците при животните и при хората, Стивън Хауард предрича, че е твърде вероятно този тип производство да се разшири както във Великобритания, така и в Европа.

Госпожица Морган споделя, че не може да разбере защо няма пазар за месо, произведено без употреба на антибиотици, във Великобритания. И добавя, че отчитайки високите стандарти за добро отношение към животните във Великобритания, преминаването към безантибиотично отглеждане на свинете би следвало да е естествен, сравнително лесен процес за фермерите.

Стига да имат добър имунен статус и здраво стадо, аз не мисля, че за фермерите ще представлява проблем да пристъпят към промяната – казва фермерката. – За нас не беше трудно.

Според господин Хауард именно сега е моментът да се извърши преходът – в момент, когато американското търсене на такива продукти значително надвишава вътрешното за САЩ предлагане.

– Това, което се опитваме да кажем, е, че хората, предприели промяната по-рано, биха получили добра печалба, имайки предвид голямото търсене. Те ще продават на цена, която със сигурност би покрила допълнителните разходи, произтичащи от новия начин на отглеждане – прогнозира маркетинговият специалист.

Факти за фермата:

  • Животните, които се отглеждат на открито, са в Северен Йоркшир

  • Животните не се хранят с месо

  • Още от раждането си прасетата не получават антибиотици

  • Все пак, болните получават необходимите медикаменти

  • Компанията, която изкупува месото от фермата, има интерес както от месото, произведено без употреба на антибиотици и без хранене на животните с месо, така и от това, произведено по конвенционален начин.

  • Животните, отглеждани на закрито, са в Източен Йоркшир.

Публикувана в Животновъдство

Независимо от непрекъснатите призиви в ЕС и уверения за проследяване на произхода и начина на отглеждане на животните и подетия почин за контрол "От фермата до вилицата", представители на Състрадателно животновъдство (Compassion in world farming) и Асоциацията за опазване на почвите (The Soil Association and Sustain is launching) настояват европейските власти да намалят обема на използване на антибиотици във фермите с 50 процента.
Неправителствените организации не призовават за пълен отказ от употреба на антибиотици в млечното и месното животновъдство, тъй като тези медикаменти са важни за лечението на много заболявания и за поддържане на добро здравословно състояние при животните.
От Състрадателно животновъдство алармират, че към днешна дата селскостопанските животни в ЕС редовно получават профилактично предписани антибиотици. Това прекалено използване на лекарства означава, че животинте получават прекалено голямо количество антибиотици. Няма как то да не се отрази на качеството на млечната и месна продукция.
Млечните и месодайните животни се отглеждат в затворени и препълнени помещения, т.е. в крайно неблагоприятни условия. Това води до потискане на имунната им система и затовапромишлените ферми често зависят от антибиотиците, които помагат за изкуствено поддържане на здравето на животните. А има други, алтернативни модели на отглеждане и осигуряване на здравето на животните.

Органичните ферми - и млечните, и месодайните са доказателство, че е напълно възможно да се отгледат здрави животни при минимално използване на антибиотици.
След като браншовете не могат да се избавят от антибиотиците, поне биха могли да започнат да променят грижите за животните така, че да запазят здравето им по естествен начин.
Проф. Кристофър Бътлър, ръководител на Института за първична медицинска помощ и обществено здраве в Университета в Кардиф смята, че в млечното и месодайното животновъдство се прилагат все повече антибиотици. И всеки следващ път ефективността им е все по-малка и по-малка. Прекалено често се изписват антибиотици в случаи, когато това не е необходимо, просто защото това е по-лесно и "гарантирано ефективно". Използването на антибиотици в млечното и месодайното животновъдство трябва повсеместно да се ограничи, тъй като това води до натрупване на лекарствени средства в произвежданата продукция (мляко и месо) и пряко се отразява на здравето на потребителите.

Публикувана в Животновъдство

Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) препоръча съдържащите колистин медикаменти да се използват само в краен случай при лечение при животните.
Колистин се използва вече над 50 години при хора (за лечение на бактериални инфекции, устойчиви на други антибиотици) и животни. През последните години той е един от най-често използваните антибиотици при лечението на животни в Европейския съюз.
Европейската комисия поиска тази актуализация в отговор на откриването на нов механизъм на резистентност на бактериите към колистин (причинена от MCR-1 гена). Затова е необходимо да се постигне цялостно намаление на приблизително 65 на сто от текущите продажби на колистин за ветеринарна употреба на равнище ЕС.
Агенцията не препоръчва замяната на колистин с други антибиотици, а с по-добри условия на отглеждане на животните, осигуряване на по-висока биосигурност във фермите и ваксиниция на добитъка.

Публикувана в Животновъдство

Швейцарският специалист Петер Спринг препоръчва четири мерки за ограничаване на лекарствата при прасенцата

В. AGRI, Швейцария

Доброто здраве е първостепенна цел при отглеждането на прасенца. Това е причината да се използват антибиотици в големи количества. Но ако се вземат навреме прости при това мерки, тяхното приложение може да бъде ограничено. Стъпки в тази насока бяха посочени от швейцарски специалисти и фермери на среща, организирана от престижния Институт по земеделие Grangeneuve във Фрибург по повод Традиционния ден на свинята 21 януари, който се отбелязва в Швейцария.

Има ли алтернатива употребата на медикаменти?

Ако на този въпрос трябва да се отговори кратко и веднага, то е „Няма” – твърди Петер Спринг от Висшето училище по селскостопански науки, горско стопанство и обществено хранене в Цоликофен, кантон Берн. „Съществуват обаче мерки, които могат да се предприемат за максимално ограничение на тяхното използване”– твърди специалистът. В отличие от повечето европейски страни, в Швейцария се прилагат средни дози антибиотици. „Но ако изключим определените категории животни, които използват малко медикаменти, резултатът не е добър, подчертава лекторът. –Важно е лечебната доза с антибиотици да не е прекомерна, за да не се окажем в ситуация, пазарът да се раздели на обработени и необработени с лекарства животни”.

Прасенцата са особено уязвими, когато ги отделят от майките и ги настаняват в отделно помещение.

В този важен момент е необходимо:

- да се усили имунната им система;

- да се намали стресът;

- да се подобри хигиената;

- да се облекчи храносмилането.

Усилване на имунната система

За укрепване на имунната система изхранването с коластра трябва да се изпълнява много строго. Но според данните от изследванията все повече прасенца не консумират достатъчно от нея. Освен това трябва да се обезпечи качествен продукт. Това се постига, като се подбират свине майки в добро здраве, без признаци на мастит, ендометрит (възпаление на матката) и агалактия (липса на кърма при майката след раждането).

Намаляване на стреса

Микроклиматът в свинефермата, както и съставянето на групите от прасенца влияят основно за намаляването на стреса. Колкото са по-големи групите, толкова е по-голям рискът от влошаване на здравето при малките. Идеалният вариант е техният брой да не превишава 35 прасенца в една група. При отбиването им от майките температурата на подовото покритие трябва да бъде в границите между 25,6 и 28,4°C, а в помещението им за почивка да бъде осигурен покрит източник на топлина. По време на угояването им температурата в помещенията трябва малко да се понижи (от 18° C до 23°C). Освен това е необходимо да се осигури достатъчно светлина, добра вентилация, но без течение, със слаби изтичания на газове и др. Неспазването на оптималния диапазон на температурата действа неблагоприятно и прасенцата не се дохранват. Правилна оценка за благополучие на животните дава жизненото им състояние по време на почивка. Гъсто скупчени прасета подсказват, че температурата в кочината е много ниска.

 Подобряване на хигиената

Първата мярка за подобрение на хигиената е да се сведе до минимум внасянето на микроби в помещенията. Много фактори трябва да се вземат под внимание за постигане на добър резултат: качеството на храната, чистотата на водата, контролът за гризачи, птици и диви свине, местоположението (съседни стопанства, направление на въздушните потоци), покупката на животни, хигиената (ботуши, работно облекло, ръкавици), контролът на достъпа от хора и домашни животни, машини и инвентар, състоянието на рампата, качеството на сламата за постелка и т.н. Важно е да се доведе до минимум прехвърлянето на микроби от едно помещение на друго и от един бокс в друг. „Но най-големият риск от проникване на микроби са самите прасета”, твърди Петер Спринг. – Трябва да се внимава за произхода на животните, да не се купуват, ако той е неизяснен или да се ползва само един проверен източник.”

За да се гарантира добра хигиена след отбиването на прасенцата, се изисква спазване на стерилност в продължение на 5 дни, съхраняване на храната на закрито (в силоз) и контрол над качеството на водата. А за добра хигиена при угояването, трябва да се предвидят 3 „стерилни” дни, преди прасенцата да бъдат преместени в другото помещение. От голямо значение са основното почистване и добрата дезинфекция.

 Подобрение дейността на храносмилателната система

Съществуват много фактори, предизвикващи стрес при отбитите прасенца: отсъствие на майката, транспортът, новотъ място, новите спътници, промяната на температурата и на климата в бокса, замяната на млякото с твърда храна от автомат, изменението на състава на хранителните елементи, по-честото хранене – на всеки 45 до 60 минути, новите корита и т. н. Важното е, независимо от тези фактори, току-що отбитите прасенцата да се хранят до насита, в противен случай се наблюдава намаляване формирането на ензими (трипсин, химотрипсин). Това не остава без последствия: хранителните вещества не се абсорбират достатъчно, създава се претоварване на чревния тракт и се увеличава присъствието на батерии. Много е важно да се минимизират последствията от отбиването и постепенно да се увеличава храната в новото помещение на свинарника. И накрая, важно е да се увеличава консумацията на вода. Предвижда се едно корито за 10 прасенца. А коритата трябва да бъдат чисти, на открито и редовно контролирани.

Инструментариумът старее

За изпълнението на тези мерки по отношение на помещенията и размера на групите, някои стопанства трябва да направят инвестиции, подчертава Петер Спринг. Това е проблемът на деня. Съоръженията стареят, фермите не се поддържат и свинете губят пазарната си цена. Няколко основни въпроса са сплетени в Гордиев възел: рентабилността, благополучиета на животните, хигиената и още много други. Наблюденията на лектора са, че някои животновъди мечтаят да се сдобият с последните чудеса на техниката, вместо да преразгледат положението в своето стопанство.

Алтернативно лечение

Във фермата Brunnmatthof в швейцарското селце Алтбюрон, кантон Люцерн, семейството фермери Романа и Валтер Зумбюл преразглежда цялата своя експлоатационна система, за да сведе до минимум използването на антибиотиците. Валтер поема фермата през 2002 година, притежава 65 свине майки и 200 прасета за угояване. През 80-те години неговите предшественици животновъди са използвали голямо количество медикаменти. През 1989 година става промяна в храненето с цел да не се използват повече лекарства, което повишава отговорността на фермерите към качеството на произведеното месо. След като сами си забраняват използването на антибиотици, се налага да се премине към алтернативни методи на лечение, такива като хомеопатията и натуропатията (природосъобразни лечения), които се прилагат при подготовката на майката за раждането и след това, при появата на прасенцата, при стрес и диария. А ето и някои от препоръките на школата „Брунматоф”: Като се борите със симптомите, вие мислите за изцелението, като намалите причините за стреса, осигурявате добър тонус на животните.

Публикувана в Животновъдство

Специалисти от Института за изследване на животните в зоопарковете и дивата природа в Лайбниц доказаха, че използването на антимикробни пептиди намалява нуждата от прилагане на антибиотици при отглеждането на свине.
В рамките на експеримента учените изследвали използването на антимикробни пептиди (АМП) като заместители на антибиотиците при замразяване на сперма. Резултатите показаха, че АМП засилват ефекта при борбата с бактериите.
При използването на гентамицин в ниски дози бактериите в течните проби на консервираната сперма намаляват до два пъти. Качеството на спермата остава непроменено.
БАКТЕРИИТЕ
УВРЕЖДАТ СПЕРМАТА ПРИ ТЕЧНО
КОНСЕРВИРАНЕ
Бактериите са изключително адаптивни и устойчиви към антибиотици. При изкуственото оплождане обикновено се използва течно консервирана сперма. В най-голяма степен патогенните микроорганизми се откриват в събран наскоро еякулант. Изследването показва, че причинителите могат да са изключително вредни както за течното съхранение на спермата, така и за нейната трайност. Негативни последствия има и за оплодителните способности. Това е и причината към разредената сперма да се добавят антибиотици, които предотвратяват развитието на бактериите. Проблемът е, че голяма част от микробите са придобили резистентност към използваните антибиотици.
СЪЕДИНЕНИЯТА НА АМИНОКИСЕЛИНИТЕ СА ТОКСИЧНИ ЗА БАКТЕРИИТЕ
Учените от Института за изследване на животните в зоопарковете и дивата природа (IZW) в сътрудничество с Института по молекулярна фармакология в Лайбниц (FMP) и Института за репродуктивност на селскостопанските животни Шонова (IFN) изследвали ефекта от използването на антимикробни пептиди. Това са естествени аминокиселинни вещества, които са токсични за бактериите и могат да бъдат открити при всички организми като
първа линия на
защита срещу
патогените
В опитите са използвани синтетични катионни пептиди, които имат антимикробна активност.
Използването на антимикробни пептиди позволява да се намали използването на антибиотици.
„Антимикробните пептиди все още не са в състояние напълно да заменят традиционните антибиотици при течното консервиране на спермата, но позволяват да се ограничи тяхното използване – твърди д-р Карин Мюлер от IZW. – Това е много важно за стопаните. Колкото по-малко се използват антибиотици, толкова по-рядко се проявява резистентност към тях.”
Д-р Маргита Дате от FMP предлага и друга сфера на приложение на пептидите: „Пептидите с антимикробна активност могат да бъдат използвани за съхранение и на други видове клетки или за лечение на повърхностни инфекции“.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта