Бактерията причиняваща бактериален пригор по костилковите видове презимува върху заразените стъбла, клонки, клони, пъпки. През пролетта бактериалните клетки се разсейват от дъжда и по време на цъфтежа заразяват цветовете и младите листенца. По-късно при засушаване и затопляне на времето бактерията преминава в „спяща” фаза и така остава върху заразените части до листопада. През есента по време на листопада отново се активира и причинява заразявания главно през листните отпечатъци, рани, нанесени от резитба, вредители и измръзване.

Препоръчва се за ограничаване разпространението на болестта чрез изкореняване и унищожаване на изсъхнали дървета, а така също и изрязване до здраво на изсъхналите клони и клонки. Резитбата се прави още през летните месеци, непосредствено след беритбата, когато защитните сили на растенията са по-големи, а патогена е с по-слаба активност. Раните от резитбата се замазват с блажна боя с добавка на меден сулфат. Инструментите за резитба се обеззаразяват с натриев хипохлорид (белина), разреден с вода в съотношение 1:4 или спирт за горене без разреждане.

За предпазване от заразяване се провеждат две пръскания – през есента по време на листопада и рано през пролетта преди разпукване на пъпките. Ефикасни са медните фунгициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бактериалният пригор напада черешата, вишнята, кайсията, прасковата, сливата, бадема. Установено е, че досега у нас това заболяване има икономическо значение само при черешата и кайсията. Причинява се от бактерияPseudomonas syringae.

При черешата симптомите се наблюдават най-често по стъблото, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите. Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекция и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят. Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват остават сухи и покрити със смола. Симптоми по листата и плодовете се наблюдават много рядко. При благоприятни условия за развитие на болестта тя обхваща постепенно цялото дърво. Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Болестта ъгловатите петна напада всички тиквови култури, но най-голяма вреда нанася при краставиците.

По листата се образуват характерни мазни петна, ограничени от нерватурата, поради което имат характерна ъгловата форма. От там идва и популярното име на болестта – ъгловати петна. От долната страна на листата се образуват дребни капчици от бактериален ексудат, които през деня засъхват от високите температури. По-късно тъканта в петната опадва и листата стават като надупчени. При силно нападение от бактериоза по-голяма част от листната маса може да загине.

Причинителят на болестта е бактерия, която се запазва в семената до 3 години. Тя се запазва и в растителните остатъци, а за известно време и в почвата. От там при дъждовно време се разнася с капките вода или от насекоми и осъществява заразяване на здрави растения.

Бактериалните болести по растенията не се лекуват, борбата има профилактичен характер за ограничаване разпространението на здрави части. При поява на болестта растенията се пръска с медни фунгициди, като шампион ВП – 30 г, фунгуран – 20 г и др. Може да се използва и дитан М- 45 в доза 20 г. Дозите са за 10 литра вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Съчмянката е опасна болест по костилкови видове, която трябва да се държи под контрол и след беритба. Причинява се от гъба, а така също и от бактерия. Много често на едно и също дърво има съчмянка причинена и от гъбата и от бактерията. Съжителството на двата причинителя, прави болестта особено вредоносна, тъй като дава възможност за заразяване и развитие през цялата година.

Силно чувствителни към съчмянката са черешовите сортове Румънка и Дроганова жълта, а от вишните – Ботевградска вишня и Хейманов рубин. От сливите по-устойчиви на съчмянка са сортовете Дряновска, Стенлей, Троянска, Ажанска, Алтанова ренклода и др., а силно чуствителни са Габровска, Зелена ренклода и др. От кайсиите най-силно се напада сорт Костюженска, устойчиви са Филипопол, Еревани и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 28 Октомври 2016 12:58

Бактерия ще промени климата

Бактерия може да регулира нивото на кислорода, оказвайки влияние на съдържанието на въглеродния диоксид във водата

Изследователи от Орхуския университет съобщават за съществуването на бактерия, която вероятно може да повлияе на изменението на климата на Земята.

В публикация учените разгадават подробности за механизма, с помощта на който бактерията може да оказва влияние на климатичните изменения.

В случай че изследователите разгадаят как работи бактерията, това ще даде възможност за обогатяване на морската флора и фауна, а от там също и на изменение на климата на Земята, смятат те.

Отбелязва се, че членовете на научната група, която е ръководена от изследователя Бо Тамдруп от Дания, е изучила зоните на Световния океан с минимално ниво на кислород. По време на експеримента се изяснило, че бактерията, която учените намерили, може в подобни зони да поддържа нивото на живот във всички екосистеми.

Изследователите съобщават, че тя може да регулира нивото на съдържание на кислород, откъдето оказва и влияние на съдържанието на въглероден диоксиден газ във водата. Това откритие било удивително за учените, които все още се мъчат да разгадаят тайната на тази бактерия.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Растенията могат да са преносители на бактерията X. fastidiosa, без да показват признаци на заболяване. Тя е контролиран карантинен вид в Европейския съюз, чието внасяне и разпространение в държавите-членки е забранено.

Тъй като единственият начин на разпространение на X. Fastidiosa са векторните смучещи насекоми, за които се знае, че могат да прелитат на къси разстояния до 100 метра, EFSA прави извода, че движението на заразени растения предназначени за засаждане е най-ефикасният начин за разпространението на X. Fastidiosa на дълги разстояния. В допълнение, пренасянето на насекомите-вектори заедно с растителните пратки също е идентифициран, като възможен риск за разширяване на ареала на разпространение. Следователно основният източник на разпространение на X. Fastidiosa в ЕС е търговията и след това движението на растения, предназначени за засаждане.

До момента няма данни за лечение, за излекуване на болни растения в тази сфера, засегнатите растения обикновено остават заразени през целия си живот или загиват бързо.

Ето защо EFSA препоръчва превантивни методи и стратегии за ограничаване на разпространението, като следва фокуса да се насочи върху два основни пътя на заразяване - растения предназначени за засаждане и заразени насекоми в растителните пратки.

Публикувана в Растениевъдство

Маслиновите дървета в южната част на Италия масово изсъхват. Те са болни от болест, която заплашва земеделския сектор в цяла Европа.

Причинител е бактерията "Хylella fastidiosa", внесена в Европа от Коста Рика. Механизмът на действие е прост и безмилостен: бактерията блокира усвояването на вода от дървото, обричайки го да изсъхне и загине.

Антонио де Паскали вече 40 години отглежда маслини в Пулия: "Тази бактерия нападна нашите полета. Представете си, тук в района на Саленто имаме 25 000 маслинови дръвчета и всеки ден откриваме нови нападнати от бактерията.

Преносител на бактерията се явяват някои видове смучещи насекоми, които смучейки сок от заразени растения разпространяват заразата и върху здравите. Освен в маслиновото дърво бактерията можеда бъде открита и в други растения, включително бадем, праскова, слива, кайсия, лози, цитрусови плодове, слънчоглед, кафе, както и дъб, бряст, гинко билоба и др. В Европейския съюз повече от 300 различни растения, включително асимптоматични диви растения, могат да бъдат гостоприемници на болестта.

Публикувана в Растениевъдство

Опасната бактерия била открита в един от питомниците с кафеени дървета, дошли във Франция от Централна Америка чрез Холандия.
Френското министерство на селското стопанство прави разследване, за да се разбере съществува ли риск за други растения.
В Италия тази бактерия попадна през 2013 година с кофеени дървета от Коста Рика и от тогава унищожи хиляди вековни маслинови дървета. Особено силно пострада южната област Апулия
Франция се опасява от заразяване на своите култури и е въвела от началото на април ембарго на всички растения от Южна Италия. Министерството на селското стопанство също е наредило проверка на пазара в Рунжис, където била открита бактерията.
Париж иска от Брюксел разработка на единни европейски мерки за профилактика и разпространение на Xylella fastidiosa. Решението трябва да бъде взето в края на април на заседание на Комитета по защита на растенията в Еврокомисията.

 

Публикувана в Растениевъдство

Бактериалният пригор напада черешата, вишнята, кайсията, прасковата, сливата, бадема. Установено е, че досега у нас това заболяване има икономическо значение само при черешата и кайсията. Причинява се от бактерия.

ПРИЧИНИ ЗА ЗАРАЗЯВАНЕ

Заплахата за черешата е в резултат на две причини:
. най-често старите насаждения са масово заразени, а във вашия регион такива има много и пчелите по време на цъфтежа разнасят бактериите по здравите дървета;

. заразата може да дойде и от разсадници, където не се извежда ефикасна борба.

СИМПТОМИ ПО БОЛНИ ДЪРВЕТА

При черешата симптомите се наблюдават най-често по стеблото, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите. Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекция и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят. Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват остават сухи и покрити със смола. Симптоми по листата и плодовете се наблюдават много рядко. При благоприятни условия за развитие на болестта тя обхваща постепенно цялото дърво. Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 12 Март 2015 12:01

Огнен пригор

Болестта напада семковите овощни видове – ябълка, круша и дюля, и води до тяхното изсъхване. За ограничаване разпространението и спиране на развитието й е необходимо да се приложи система от мерки за борба, която започва сега, преди началото на вегетацията.

Профилактични мерки срущу огнения пригор

. Обръщайте внимание при закупуване на посадъчен материал, който трябва да бъде придружен с фитосанитарен паспорт.

. През зимата силно заразените овощни дървета се изкореняват и изгарят.

. Режете първо здравите дървета, а след това болните.

. Болните дървета ще познаете по изсъхналите заедно с листата клонки, които в края са завити, като овчарска гега.

. При резитба на болни от огнен пригор клонки, отрязвайте и част от здравата клонка под мястото на изсъхване.

. Обеззаразявайте инструментите след всеки отрез на болни дървета в спирт за горене.

. Съберете всички изрязани клонки и изкоренени растения в найлонови чували и ги изгорете на безопасни места;

. Направете късно зимно пръскане с медсъдържащи фунгициди. 

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта