В петък котировките на мелничарската пшеница на борсата в Париж се изстреляха стремително нагоре. В рамките само на един ден септемврийският контракт хлебно зърно там поскъпна с 4,50 евро – до EUR178,50 за тон, а на 2 юли (около 12:00 българско време )борсата вече търгува стойности отколо EUR182 за тон. Анализаторите коментират, че ценовата експлозия на житния пазар беше предизвикана от поредното и то драстично намаление на прогнозата за размера на френската реколта.

На 29 юни водещата независима аналитична агенция Strategie Grains редуцира своята оценка за добива от пшеница във Франция с 4 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 33,2 млн.т, а това е с близо 10 на сто по-малко в сравнение с очаквания резултат за текущия сезон.

Важно е да се отбележи, че тази песимистична прогноза беше оповестена почти веднага след като Европейската комисия влоши перспективата за производство на мека пшеница в ЕС през 2018/19 г. от 140,25 млн.т на 137,6 млн.т. Прогнозата за размера на преходните запаси също беше намалена – от 16 млн.т на 13,4 млн.т. Всичко това става на фона на очертаващото се намаление на добива и износа на пшеница в черноморския регион и преди всичко в Русия. В момента прогнозите за новата руска реколта вече гравитират към 67-68 млн.т, в сравнение с 85 млн.т ожънати през миналата година. В края на миналата седмица проучвателния екип на френската компания Agritel след обиколка из Украйна сведе прогнозата си за добива от пшеница там до 24,7 млн.т, с 5 на сто по-малко в сравнение с настоящия сезон.

Публикувана в Бизнес

От векове водата и вятърът оформят картината на Холандия, а тя освен като „ниската земя” е известна и като „страната на вятърните мелници”. В последните години обаче старите майстори мелничари намаляват все повече и вече се усеща недостиг на хора, които да владеят така добре занаята. За популяризирането му допринася и факта, че през 2017 година холандските вятърни мелници са включени в списъка на световното културно наследство, пише „Дойче Веле”.

Вятърът е движещата сила на старите мелници и именно неговата сила използва  Криста Бробенкамп, когато реши да смели брашното си. Живее съвсем близо до една вятърна мелница в холандската провинция Фрисланд. „Една неделя исках да си изпека хляб. Дойдох тук защото тази мелница беше най-близката до селото за да си купя брашно, и се влюбих в нея”, признава Криста. Ето защо заедно с почасовата си работа в сферата на търговията, решила да завърши и курс по мелничарство  за свободно практикуващи. Научила всичко за смилането на брашното от своя учител Дик Сандберг. Освен теоретични познания и практически опит, за да работи като мелничар, имала нужда и от много физическа сила, за да управляваш мелницата.

„Когато започнах не бях толкова силна колкото сега, но с всеки следващ път ставах все по-силна”, признава тя.Днес в цяла Холандия са останали едва около 50 професионални мелничари, а останалите 1 500 са на свободна практика. Без тяхна помощ вятърните мелници биха само като паметници на един забравен занаят. С работата си обаче те допринасят за това, да изпълняват съвестно основните си функции, поне за няколко дни седмично.

„По-рано с мелничарството са се занимавали основно възрастни хора, докато днес интерес проявяват преди всичко младите, и това е добре, защото така занаятът ще се запази по-дълго време”, смята Дик Сандберг. Ако мелниците не работят според него ще се разрушат, а с това ще се изгуби и тяхната история. Ето защо мелничарският занаят по думите му трябва да се подкрепя, за да се запазят и мелниците.

Най-старите вятърни мелници в Холандия датират от 13-ти век. Те са определяли облика на „ниската земя” и са допринесли за икономическия и ръст. Спомогнали са за развитието на преработката на дървесината и бояджийството, а във времената на индустриален подем подпомогнали чрез изпомпването на водата за отвоюване на нови територии, тъй като част от териториите на страната се намират под морското ниво и без вятърните мелници някои региони сега дори нямаше да съществуват.

В средата на 19-ти век старите  мелници в страната са наброявали близо 10 хиляди. До наши дни са запазени около 1200, в това число и водни мелници, които се намират основно в южната част на страната. „Особеното при тях е, че освен брашно могат да произвеждат и олио. Това е причината да са снабдени не с едно, а с две водни колелета”, казва Роберт ван Бусел. Мелниците използват енергията на водата, превръщайки я в ротационна енергия. Една от водните мелници, разположена в близост до Айнтховен, е построена от монаси през 13-ти век, а Роберт идва тук още от дете. Произлиза от семейство на мелничари, които се грижат за водната мелница от десетилетия насам. Обучавал се е години в различните техники, включително и в това как да произвежда олио чрез пресоване на ленено семе. „Намирам за чудесно, че мога да ползвам подобна старинна техника, която продължава да функционира безотказно и днес. Можем да видим как се произвежда олио в мелницата, за което имаме нужда единствено от вода”, продължава той. Начупените ленени зърна се изсипват в торби  след което се поставят в пресите.

Роберт използва слушалки, тъй като процесът по извличане на олиото от лененото семе е доста шумен. Количествата олио, произведени по този метод са твърде малки, но тук не става дума за продукция в съвременните индустриални измерения, а за радостта от това, да го правиш по технология, практикувана от столетия и да запазваш традицията жива. „ В момента мелницата се управлява от баща ми, а по-късно ще се радвам аз да поема дейността”, казва с усмивка той. Във Фрисланд Криста вече има планове да отвори и малка пекарна. „Мечтата ми е да живея с мелничарството, защото за мен би било прекрасно, ако можех да работя по цял ден в мелницата, да предлагам прясно изпечен хляб в моята пекарна и да срещам така нови, и нови хора”, признава младата мелничарка.

А това означава, че докато има млади хора като нея и Роберт, мелничарството, а с него и старинните мелници на Холандия, няма да отмрат, а ще бъдат запазени.

Мартин Иванов по материали на  „Дойче Веле”

Публикувана в Бизнес

Бизнесът се обединява около идеята за функциониране с нулеви отпадъци и ще представи своите стратегии в тази посока по време на Деветия национален зелен форум, организиран от списание "Мениджър" и ЕКОПАК. Събитието, което тази година ще бъде под наслов "100% кръгова икономика - споделена цел, споделена отговорност", ще се проведе на 19 юни 2018 г. в Сити Марк Арт Център. Форумът ще бъде открит от г-н Нено Димов, Министър на околната среда и водите, който ще представи основните цели в новия пакет на ЕС за кръговата икономика, зелените работни места, постиженията на България до момента в управлението на отпадъци и адаптирането на националните политики към международните изисквания за свят без нулеви отпадъци.

Основен фокус на събитието ще бъде бизнес трансформацията в глобален мащаб, диктувана от общите цели за устойчиво бъдеще на планетата. През последните години се наблюдава истинска зелена революция в бизнес философиите на компаниите, които се превръщат в двигатели и посланици на новата вълна за живот с нулеви отпадъци.

Деветото издание на традиционния дискусионен форум ще събере представители на властта и бизнеса, еко- и научни организации, специалисти по енергийна ефективност и управление на отпадъци, които ще се обединят около идеята за свят без отпадъци. Участниците ще обсъждат бизнес стратегии и управленски политики, както и устойчиви решения и успешни модели за следване при управлението на ресурси и отпадъци.

Форумът ще инициира активна дискусия в два панела, като в рамките на първия компании ще представят своите дългосрочни стратегии за свят без отпадъци, а през втория ще поставят на обсъждане политиките за управление на ресурси и повишаване на качеството на живот. 

Публикувана в Новини на часа

Министерският съвет предлага промени в Закона за опазване на околната среда, които целят облекчаване на административната тежест за бизнеса. С промените се урежда възможност за обединена процедура при инвестиционни предложения, които подлежат едновременно на три процедури – задължителна ОВОС, комплексно разрешително и/или доклад за безопасност. Възложителите ще имат възможност да избират дали трите процедури да вървят заедно или поотделно.

В общата процедура се събират и оценяват изискванията по трите процедури само в рамките на ОВОС. Това води до намаляване на общата продължителност два или три пъти. Общата процедура спестява разходи на инвеститорите. Намалява се и броят на изискваните документи, тъй като ще се събират по служебен път, както и срокът за издаване, преразглеждане и актуализиране на комплексните разрешителни. Същевременно при обединена процедура се гарантира, че са изпълнени изискванията за опазване на околната среда и човешкото здраве и при следващите етапи на разрешаване и експлоатация.

Намалява се също и срокът за определяне на приложимата процедура при планирани промени в работата на инсталации с издадено комплексно разрешително. Постига се облекчаване на бизнеса и насърчаване прилагането на доброволни ангажименти по опазване на околната среда чрез схемата EMAS и схемата на ЕС за екомаркировка.

Законопроектът оптимизира процеса по обществен достъп до информацията за инвестиционните предложения. Предвижда се компетентният орган да обявява предложенията на интернет страницата си и да уведомява писмено кмета на съответната община, район или кметство, който обявява инвестиционното предложение на интернет страницата си или на друго обществено място.

Във връзка с предложените промени в ЗООС, се правят и изменения в Закона за биологичното разнообразие, Закона за управление на отпадъците, Закона за водите, Закона за чистотата на атмосферния въздух и в други нормативни актове.

Публикувана в Бизнес

Цените на повечето зърнени контракти претърпяха известни флуктоации в противоречиви посоки. В Чикаго цената на пшеницата се понижи с 5.52 долара до 144.84 щд/тон, във Франция трендът е обратен с плюс 1.50 евро до 161.50 евро/тон, в Украйна котировките отидоха с 5 долара нагоре до 195 щд/тон, а в Русия движението е обратно надолу с 1 долар до 196 щд/тон. При царевицата почти нямаше промени през седмицата - в САЩ плюс 1 долара до 159 щд/тон, в Будапеща без промяна на 173.50 щд/тон, както и в Русия без промяна 168 щд/тон. Рапицата продължава единодушно да поевтинява и в Евпорейския съюз /Еuronext/ с нови 2.25 евро до цена от 365.50 евро/тон, и в Украйна с 1 долар - 433 щд/тон.
В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио почти всяка седмица се движи нагоре-надолу с разлика от 5 долара и сега цената му е отново 785 щд/т, а рафинираната захар в Лондон поевтиня рекордно с още 19.20 долара до 371.20 щд/тон.
В кръг "Зърно" на Софийска стокова борса АД хлебната пшеница от място се търсеше на 280-290 лв/т, при тази до склад на купувача се сключиха множество сделки на същата цена от предишното търсене - 315 лв/тон. Фуражна пшеница се предлага леко надолу - на 290 лв/т, а търсенето е на 270 лв/тон. Царевицата се движи в подобен диапазон – 260-270 лв/т „купува“ и 300 лв/т „продава“. При маслодайния слънчоглед търсенето за биологично сертифициран остава на 800 лв/тон, предложенията също остават на 1050 лв/тон. Има и търсене на маслодаен слънчоглед с високи показатели на 580 лв/тон. Разговорите на търговците се съсредоточиха върху обичайния контракт с незабавна доставка и бяха 530-540 лв/т и 560 лв/тон. Всички цени са без ДДС.
В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни, търсене има за овес насипно, захар и каменна сол.
В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД търговците бяха доста активни - продадоха се бензин А 98 Н на 2000 лв/хил.л, бензин А 95 Н от 1609 до 1750 лв/хил.литра, както и дизелово гориво Б 6 от 1617 до 1770 лв/хил.литра. Изкупиха се и дизелово гориво наливно от 1475 до 1575 лв/хил.литра, газьол за ПКЦ в диапазона 1476 – 1667.52 лв/хил.литра. Имаше и сделки за природен газ пропан бутан от 833.33 до 858.33 лв/хил.литра. Предлагат се и разнообразни видове масла.

Публикувана в Бизнес
Всеки ден около 500 хил. лв. безвъзмездна европейска помощ достига до българските компании благодарение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, каза заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на годишното публично събитие за отчитане на напредъка в работата по нея. По думите му над половин милиард лева от бюджета на програмата е изплатен към бенефициентите като за сравнение през миналия програмен период този процент на разплатени средства е бил постигнат едва на шестата година. Така през периода 2014 – 2020 г. се движим 2,5 пъти по-бързо и по-ефективно, подчерта Манолев.

Зам.-министърът посочва, че с това темпо на работа, се очаква до края на програмния период над 3 000 български компании да се възползват от безвъзмездна европейска помощ по програмата. По думите му ОПИК продължава да е една от най-добре представящите се програми в България и към момента няма опасност от загуба на европейско финансиране. Страната ни е обявила процедури за над 70% от бюджета на програмата и са сключили над 1 500 договора на обща стойност 1 милиард и 414 млн. лв. Голяма част от тях са в процес на изпълнение, коментира икономическият заместник-министър и съобщи, че през 2018 г. ще стартират нови процедури на обща стойност от около 400 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Чужди фирми, главно френски, изкупуват българските розоварни,  съобщава "Монитор", позававайки се на хора от бранша на етерично-маслените култури. От години чуждестранните фирми надуват изкупните цени на розите и по-този начин притискат българските дестилерии. У нас работят вече няколко големи френски фирми, занимаващи се с доставки на розово масло и други екстракти от етерични култури за производителите на парфюмерия и козметика, а половината от розоварните в България вече са тяхна собственост, твърдят от бранша. 

Според експертите вдигането на цената на суровината ще се окаже пагубно за розата. Всички ще се юрнат да садят рози и насажденията ще станат толкова много, че няма да може да бъдат обрани и ще стане хаос. Французите ще си доставят колкото розово масло им трябва от техните си розоварни на наша територия и българските дестилерии ще увиснат и няма да имат къде да си продават продукцията. На практика те ще бъдат изтикани от европейския пазар. За това дори и някои от големите производители на розово масло у нас вече си продадоха дестилериите си. "Затова и работя само с Япония", казва собственик на розоварна, пожелал анонимност. Той добавя, че наши дестилерии се купуват и от турски фирми, като целта им е да смесват нашето розово масло с тяхното, за да повишат качеството му и по-успешно да конкурират българското. Бизнесмен твърди още, че причина за недоброто състояние в бранша е липсата на специален закон, за който винаги има обещания преди избори, забравяни много бързо след това. От инвазията на французите за килограм розово масло печалбата пада под 1000 лв., което е рисково за българските фирми, смята Веселина Ралчева, собственик на дестилерия. Според нея проблемът може да се реши донякъде ако розоварните имат собствени градини.


Публикувана в Бизнес

Евросъюзът тръгва на различни скорости. Това се разбраха, макар и неформално, четирите най-силни икономики в Еврозоната - Париж, Берлин, Рим, Мадрид и на практика признаха огромните раозлики в икономическото развитие на отделните държави в Общността.

Допреди година разделяне на държавите в рамките на Евросъюза щеше да звучи като пълно отричане на смисъла на обединението. Днес, в ситуацията на BREXIT, разделението в рамките на общността е на път да се превърне във факт. И така някои държави ще напредват по-бързо от други.

Според Агнела Меркел друг полезен ход пред Европа няма. „Трябва да имаме смелостта да приемем, че някои държави се движат напред и напредват по-бързо от други”, заяви Ангела Меркел.

„Не бива походът им да бъде спиран от други”, заяви френският премиер Франсоа Оланд. А досегашните принципи на съществуване на съюза вече били спирачка.

„Ако Европа спре и не се развива, тогава това творение на мира рискува да изпадне в опасна ситуация по-бързо, отколкото си мислите. Разбира се, това сътрудничество ще остане отворено за всички и никой не трябва да се чувства изключен”, заяви още Ангела Меркел.

10 години след приемането ни в Евросъюза, България все още не е приета във всичките му клубове. „Не сме членове на Шенген и на Еврозоната. Това са все области, в които има по-засилено сътрудничество”, обясни Деница Златева, вицепремиер по подготовката на българското председателство.

Дали и кога ще влезем - срокове няма. Според икономисти, българите едва ли ще усетят съществена промяна от разделението между отделните държави.

„Важно е да се каже, че и при петте сценария, които ЕК дава, единният пазар се запазва, дори се задълбочава в някаква степен. А, ние най-голямата ни изгода в крайна сметка е, че сме част от този пазар”, коментира Перът Ганев от Института за пазарна икономика.

А каквито и съюзи да има в рамките на съюза, общата връзка оставала.

„Колкото и да задълбочава самата Еврозона сама в себе си, като правило ние вървим, като скачен съд с нея. Независимо дали ни искат, или не, просто ние сме в борд, който зависи от нас”, коментира още Петър Ганев.

След неформалната среща във Версай, в четвъртък в Брюксел се събират лидерите на всички 28 държави. Кой, на коя скорост ще тръгне след това предстои да разберем.

Публикувана в Бизнес

Бизнесът трябва да отстоява продължаването на политиките за развитие на земеделието. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на среща с агробизнеса, част от официалната церемония по връчването на годишния приз „Агробизнесмен на България 2016“. Тя посочи, че всички промени през последните две години са изготвени заедно със съответните браншове в земеделието. „Тяхното реализиране е изключително важно за темпа на растеж и конкурентоспособността на България в сектора“, добави  министър Танева.

По думите й, дебатът за Поземления кодекс трябва да продължи, защото той е фундаментът на устойчивото развитие на земеделието в България. Тя подчерта, че независимо от смяната на политическите власти, изготвянето на поземления кодекс трябва да се състои.

Относно географската информационна система, министър Танева информира, че тя е на етап финализиране. По думите й, достъпът на бизнеса до системата ще позволи по-добра прозрачност и справедливост. „Надявам се това да бъде продължено и от следващото управление“, уточни тя.

Министърът на земеделието и храните коментира и Закона за храните, който бе разработен заедно с браншовите организации в продължение на година и половина. „Положихме много усилия и труд върху това законодателство. Ще настоявам тези промени да се случат“, обяви Танева.

Тя допълни, че реформата в хидромелиоративния сектор е част от политиките, които трябва да бъдат продължени. „Имаме приета стратегия и трябваше в началото на 2017 г. да преструктурираме „Напоителни системи“ в две до девет държавни предприятия без задължения. Имаме ясна концепция как да се случи тази реформа“, допълни още тя.

Десислава Танева информира, че в момента стартира изграждането на предприятието „Противоградова защита“  чрез Изпълнителната агенция за борба с градушките. „Процедурите за радарната система и новите площадки приключват. Финансирането за изграждането му е от капиталовите разходи на Министерството. Бюджетът на МЗХ е напълно достатъчен и следващата година трябва да се довърши изграждането на това предприятие“, категорична бе Танева. 
Министърът на земеделието и храните връчи годишния приз „Агробизнесмен на България 2016“ на Недко Митев от добруджанското село Овчарово. Той е създател на едно от най-стабилно развиващите се стопанства в страната и фермер с повече от 40-годишен опит в земеделието и животновъдството. Фирмата му обработва над 60 хил. декара, развива животновъдно стопанство с близо 7 000 крави, притежава предприятие за преработка на мляко, собствена лаборатория и един и от най-модерните заводи за биогаз. Във фирмата работят над 200 служители и 20 специалисти.

Публикувана в Бизнес
Сряда, 16 Ноември 2016 10:35

Не ни трябват субсидии, а пазари

Стоян Пелтешки - икономистът, дръзнал да стане фермер:

Не ни трябват субсидии, а пазари

Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна

Лили Мирчева

Стоян Пелтешки е сред малкото примери как столичанин може да се върне към своите корени, да зареже професията на икономист и да стане фермер. „Който се захване с това, трябва да знае, че е сериозна работа – по 365 дни в годината. Не питайте експертите какво да правите, защото ще ви объркат повече, просто работете”, посъветва той в Деня на отворените врати в своята ферма „Угърчин”, организиран от фондация „Биоселена”в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората”. Стоян разказа на своите гости, как преди четири години купил 20 овце в опита си да възроди родовата памет. Прави го в буквалния смисъл на думата като възстановява старата фамилна къща и я превръща в минимандра. В нея всичко напомня за живота на предците му – животновъди, които прекарвали по-голямата част от времето си по колибите наоколо. Посочва мястото, където баба му преди век по цял ден е прела вълна от овцете, а овчарското му куче играе пред старинна ярмомелка. Пелтешки наследява и 250 декара земя, които са му достатъчни за пасища и за земеделие. Сега отглежда пасищно 14 крави и 350 овце. Част от годината овцете прекарват на пасищата, стопанисвани от фермера в Каварна. Всъщност

оттам е съпругата му Детелина, която по професия е детска учителка, но също е спряла да се занимава с педагогика, тъй като времето й е изцяло посветено на работата във фермата и продажбата на сиренето, произведено в нея.

Братът на дядото на Стоян е бил интербригадист в Испания, но последвал тъжната съдба на тези революционери, които връщайки се в родината, биват арестувани и екзекутирани. Сега малка паметна плоча напомня за него, но пък къщата му отдавна пустее и започва да се руши. В съседство с нея е родовата къща на Стоян Пелтешки, която вече е част от фермата. Тук се преработва млякото от неголямото стадо на фермера.

Угърчин“ е създадена преди три години, а от 26 юни 2015 г. с помощта на Фондация „Биоселена” получава регистрация по Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните.

Този човек е луд за работа”, така го определи експертът от фондацията Тенчо Тенев. Затова дори правят изключение за Стоян, като го включват в проекта „За Балкана и хората”, тъй като фермата му не отговаря на географските изисквания на българо-швейцарския проект.

В малката мандра се произвеждат само два продукта – овче и краве сирене. Те носят името на опитния сиренар Дачо, който е и баш майстора на млечните деликатеси. Всъщност Дачо Кочевски е един от редките технолози, завършили специализирано образование в Плевен. Работи само с „истински, натурални” продукти, които заквасва с троянска мая.

Като отидеш сега в магазина, почти всичко е имитиращи продукти. Все едно да ти дават да пазаруваш с имитиращи пари”, коментира Стоян Пелтешки.

Отначало начинаещият фермер продавал произведеното мляко на изкупвач, но бързо разбрал колко зле платен е българският млекопроизводител. Затова предприел следващата стъпка – да изгради собствена мандра. В резултат - за последните 12 месеца цената на суровото мляко се е увеличила с 62 % в сравнение с тази, на която тя щеше да бъде продадена на изкупвачи. За този период са преработени 39 523 л краве мляко и 7 666 л овче мляко. Произведени са 5 949 кг краве сирене и 2 010 кг овче сирене и е осигурен допълнителен приход за фермата 29 616.66 лева, изчисляват ефекта от преработката експертите от „Биоселена”.

Сега фермата осигурява работа на 11 души, като седем от тях са в Угърчин, общината, която е с най-високия процент безработни в Ловешка област – над 50%. „Всъщност това си беше село, но по протекцията на мощен държавен велможа от времето на социализма, стана град за гордост на жителите си. Сега Угърчин е областно селище със затихващи функции”, обяснява Пелтешки.

В близост до фермата е защитена зона Студенец – един от най-добре запазените карстови комплекси в България, където каньоните се редуват с пасища, ливади, крайречни гори. Стоян е убеден, че поддържането на традиционното пасищно животновъдство опазва природата. А в района има грабливи птици, синявица, черен щъркел. Мястото е обявено за Натура 2000 зона и заради гнезденето на световно застрашения ливаден дърдавец.

Близостта до зона от Натура 2000 не е пречка, а възможност и гаранция. Във фермерството има бъдеще. Едно семейство може да преживява чрез устойчив бизнес като хем опазва природата, хем произвежда качествена храна”, твърди Стоян Пелтешки. По думите му фермата сега продава продукцията си с по-висока добавена стойност заради запазената природа. Както и други фермери от районите на Натура 2000 и Стоян е убеден, че бизнес моделът му зависи от устойчивото използване на природните ресурси и най-вече от начина, по който поддържа пасищата си.

Сиренето с марката „На Дачо“ те продават от мобилна хладилна витрина на фермерски пазари и изложения в София и страната. Фермерската марка вече е позната в региона, в София, Каварна, Варна, Бургас, Пловдив. Популярността на сиренето, произведено в Угърчин расте бавно, макар и не с темповете, които биха искали собствениците на мандрата.

Най-силни според Стоян са били Коледното и Великденското издание на Фермерския пазар в центъра на София, зад храма „Св. Александър Невски“. Затова настоява „Подкрепете българското” вместо да е временна кампания, да се превърне в постоянна подкрепа към дребните фермери. „Нужни са повече фермерски пазари и то постоянно действащи пазари“, убеден е Стоян. По думите му българинът все още няма култура на пазаруване на храна и не би пропътувал 20 км извън града, за да си купи сирене, картофи, лук, домати и каквото щете, но произведено във ферма.

Въпреки това, нещата бавно се променят, независимо от всички трудности за производителите. Една от основните грижи на Стоян Пелтешки е да намери работници във фермата си. Въпреки че е осигурил достойна заплата и къща с всички удобства край Угърчин, никога не знае кога пастирите от поредното ромско семейство ще го напуснат. Не помагат нито финансови стимули, нито бонуси като да им осигури кокошки и прасета за лично ползване... Животновъдите знаят за какво става дума.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта