По инициатива на Нейно Превъзходителство г-жа Мая Добрева, Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Белгия, на 23 октомври 2018 година, ще се проведе представяне на български биопродукти, със специалното участие на Българска Асоциация Биопродукти.

Българска Асоциация Биопродукти ще презентира продукцията на своите членове- произведени по биологичен начин вина, тахани, ядки, мед, сушени плодове, билки, сладка, млечни продукти, етерични масла и много други.

Българският биологичен сектор бързо се разраства през последните години, като се възползва от отличните природни и климатични условия, и съчетава старите традиции с иновациите и творчеството.

Събитието ще предостави уникална възможност на българските биопроизводители да разширят пазарите за реализация на качествени биопродукти, както и да установят контакти с местни производители.

Посетителите на изложението ще се насладят на разнообразието от биологични млечни продукти, здравословни закуски, сирене от кашу, лавандулови и ягодови сокове, малиново вино и много други неочаквани и вкусни продукти с невероятен вкус.

За Българска Асоциация Биопродукти това е една чудесна инициатива, която ще проправи пътя на българските биопродукти, коментират от Биоселена.

Публикувана в Новини на часа

Кон­т­ролът върху биологично произ­ведените земедел­ски продукти и храни в тър­гов­с­ката мрежа не е дос­татъчно ефек­тивен, тъй като лип­сва инфор­мация за всички обекти в страната, които тър­гуват с биологично произ­ведени земедел­ски продукти и храни. Това констатирала Смет­ната палата след напарвени проверки на кон­т­ролиращите лица в периода 1 януари 2015 г. — 30юни 2017 г., съобщи независимата одитна институция.

Одитът установява, че Бъл­гар­с­ката аген­ция по безопас­ност на храните (БАБХ) не кон­т­ролира биологич­ните храни и продукти в заведенията за общес­т­вено хранене и онлайн тър­говията, тъй като лип­с­ват нор­мативни докементи за това. От независимата инс­титуция предуп­реж­дават, че лип­сата на кон­т­рол поражда риск в тези обекти да се продават храни, които не отговарят на изис­к­ванията за биологично произ­вод­с­тво, с което се ограничава ефекта от извър­шения кон­т­рол в тър­гов­с­ката мрежа.Сис­темата за над­зор и кон­т­рол върху произ­вод­с­т­вото и тър­говията с биологични храни и продукти у нас не защитава дос­татъчно интересите на пот­ребителите. 

При провер­ките одиторите не са отк­рили актове за кон­с­татирани нарушения на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земедел­ски продукти на Европейс­кия съюз, а са издавани само пред­писания. По този начин e прилаган по-благоприятен ред при установено нарушение на императивна законова норма и не е реализирана пред­видената сан­к­ция, категорични са в Смет­ната палата. Екс­пер­тите кон­с­татират, че процесът по издаване на раз­решенията за кон­т­ролна дей­ност не е дос­татъчно ефек­тивен, тъй като издаването им през по-голямата част от одитирания период е извър­ш­вано без утвър­дени вът­решни правила и процедури. Според тях в някои случаи са издавани раз­решения за кон­т­ролна дей­ност, като кан­дидатите за това не са минали през необ­ходимите процедури на одоб­рение, както и не отговарят на нор­мативни изис­к­вания, защото не са предос­тавили необ­ходимите за това документи.

В Смет­ната палата са на мнение, че базата данни на лицата, които кон­т­ролират дали се спаз­ват правилата за биологично произ­вод­с­тво на земедел­ски продукти и храни, не е дос­татъчно сигурна, за да се прос­леди тях­ната дей­ност. “Това може да бъде изпол­з­вано недоб­росъвес­тно от операторите (произ­водители, тър­говци и преработ­ватели) от една страна, а от друга поражда риск от грешки при осъщес­т­вяване на кон­т­рола в тър­гов­с­ката мрежа от Бъл­гар­с­ката аген­ция по безопас­ност на храните“, пише в одит­ния док­лад.

Провер­ките на екс­пер­тите от одит­ната инс­титуция кон­с­татират, че над­зорът върху кон­т­ролиращите лица не е ефек­тивен, тъй като е нор­мативно ограничен само в рам­ките на до един процент от досиетата на произ­водители, преработ­ватели и тър­говци, с които кон­т­ролиращите лица имат договор.

Освен значими пропуски при извър­ш­ване на над­зор­ните проверки, при пос­лед­ващия кон­т­рол за изпъл­нение на пред­писанията са установени случаи, при които освен че не са отнемани раз­решенията за кон­т­ролна дей­ност, но не са налагани сан­к­ции и глоби при наличие на нарушения. Това поражда рис­кове в тър­гов­с­ката мрежа да бъдат реализирани храни и продукти, които не отговарят на изис­к­ванията за биологично произ­вод­с­тво, предуп­реж­дават от Смет­ната палата.

Провер­ките кон­с­татират още, че пот­ребителите не са дос­татъчно осведомени за изис­к­ванията за етикетиране и означаване на биологич­ните храни и начините за тях­ното раз­поз­наване. Лип­сва и инфор­мационна база данни на произ­водители, преработ­ватели и тър­говци на земедел­ски биологични продукти и храни, които да дават необ­ходимата проз­рач­ност за клиен­тите.

Като един от най-големите пропуски при кон­т­рол върху биологич­ното произ­вод­с­тво одиторите посоч­ват лип­сата на ефек­тивен обмен на инфор­мация между Минис­тер­с­т­вото на земеделието, храните и горите, БАБХ и Дър­жавен фонд Земеделие — Раз­п­лащателна аген­ция, в случаите, когато са отк­рити неред­ности.

Такъв пример за извър­шена проверка по сиг­нал и жалба, пос­тъпила в цен­т­рал­ното управ­ление на БАБХ, е за обект, извър­ш­ващ и онлайн тър­говия. След като инс­пек­торите са посетили адреса на управ­ление на фир­мата, те раз­б­рали, че там няма регис­т­риран обект по реда на Закона за храните, но не са пред­п­риели адек­ватни дейс­т­вия след това. Едва три месеца след извър­ш­ване на провер­ката, и то по инициатива на тър­говеца, е подадено заяв­ление за заличаване на удос­товерението за регис­т­рация на обекта.

Не са пред­п­риети адек­ватни дейс­т­вия по сиг­нал на пот­ребител за нек­тар от прас­кови, на чийто етикет е посочено, че е произ­веден от биологично отг­ледани плодове. В произ­вод­с­т­вото на продукта са изб­роени много учас­т­ници — нек­тарът е произ­веден от един оператор по поръчка на друг, който изпол­зва кон­цен­т­рат от прас­кови на трети оператор, като прас­ковите са произ­ведени от чет­върти оператор.

Лип­с­ват доказател­с­тва, че от Отдел „Безопас­ност и качес­тво на храни“, към която е насочен сиг­налът, е извър­шена проверка за това дали операторите, които са извър­шили произ­вод­с­т­вото на нек­тара и плодовия кон­цен­т­рат, са включени в сис­темата за кон­т­рол и дали притежават валиден сер­тификат за операции с посочения продукт, пише в док­лада на Смет­ната палата. При друг сиг­нал за раз­валена био салата от Отдел „Безопас­ност и качес­тво на храни“ допус­нали грешка и проверили друг артикул, който не отговаря на описанието в жал­бата. В провер­ката по сиг­нала е прив­лечена и друга ОДБХ, но поради несъот­вет­с­т­вието и недос­татъч­ната пър­воначална инфор­мация от жал­боподателя, кон­т­ролът и от двата отдела за безопас­ност на храните е извър­шен в неп­равилна посока. След предос­тавянето на допъл­нителни данни от страна на жал­боподателя обаче не са пред­п­риети дейс­т­вия за извър­ш­ване на други проверки по случая, дават друг пример за лип­сата на коор­динираност и кон­т­рол от Смет­ната палата.

След нап­равените препоръки от независимата одитна инс­титуция в процеса на обсъж­дане на одит­ния док­лад от земедел­с­кото минис­тер­с­тво са уверили, че вече са пред­п­риети мерки за отс­т­раняване на установените пропуски и актуализация на нор­матив­ната уредба и вът­реш­ните правила и процедури, уверяват от Сметната палата.

Публикувана в Новини на часа

Поредната нулева година по мярката за биологично земеделие не съвпада с декларирания от управляващите приоритет на сектора. Това е сериозен удар върху нас и ще обезсърчи множество български производители, заяви Веселина Ралчева, член на УС на Българска асоциация „Биопродукти“

  • Г-жо Ралчева, Вие изнесохте потресаващи данни за разпределението на парите за биоземеделие досега. Какво очаквате да се случи през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика на ЕС?

  • Ако не започнем да си говорим за проблемите, ще се случи същото. Сигурна съм, че вече се мислят мерки и схеми, с които източването на парите да продължи. Сега е моментът да си направим анализите и да започнем дебата за бъдещата селскостопанска политика. Разбира се, ние няма да се откажем от усилията да се открият някакви пари и за този програмен период. Но при сегашните условия средствата ще продължат да изтичат. А не може да се прекратят поети вече ангажименти.

  • За какво ще настоява вашата браншова организация относно подпомагането в сектора на биоземеделието?

  • По отношение на субсидиите ще настояваме за осигуряване на постоянна, справедлива и ефективна подкрепа на биопроизводителите, т.е. да има достатъчно финансов ресурс, разпределен равномерно през целия програмен период, за да се избегне възможността ресурсът да се изчерпи още в първата година. Подкрепата трябва да се насочи към реалните биофермери, но трябва да се мисли и за справедливо разпределение на средствата при недостиг на финансовия ресурс.

  • Какви са възможните варианти за постигане на тези цели?

  • Единият от тях е въвеждане на ограничение на площите, на бройките животни, на пчелните семейства, за които може да се получава подпомагане. Вторият възможен вариант е преизчисляване на ставките като се създадат много повече групи култури и се прецизират изчисленията. Необходимо е да се въведат критерии за оценка на заявленията за подпомагане в случай на недостиг на финансов ресурс, както и обвързване на помощта с производство.

  • Откъде идва дисбалансът в субсидирането на биосектора сега?

  • Идва от това, че имаме само 5-6 групи култури, които се подпомагат. Давам пример: ябълките и орехите получават една и съща ставка. Или пък чушките и тиквите – също. Това кара стопанствата да се насочват към тези производства във всяка една група култури, при които с много по-малко разходи се получават много по-големи субсидии. Дори може да не си прибереш продукцията от полето и да не продаваш. Така се получават субсидии без реално биопроизводство. Би могло вътре в групите култури да се направят много по-прецизни изчисления. В крайна сметка винаги трябва да сме готови финансовият ресурс да не стигне, независимо колко е голям. Ще трябва да се помисли и за критерии за оценка на заявленията, така както е в мерките по Програмата за развитие на селските райони в други сектори. Може да се говори за обвързване на помощта с продажбите на биопродукция. Сега е моментът да говорим за тези неща и да анализираме досегашните практики.

  • Въпреки сегашните трудности, които срещат реалните биопрозводители, в кои сектори очаквате бум на био-то през следващите години?

  • Надявам се да се увеличи биологичното животновъдство и биосертифицираните животновъдни ферми, защото тъкмо там е симбиозата между всички отрасли на селското стопанство. Другото е укрепването на доверието към българските биопродукти чрез промоция и реклама. Разширяване на пазарите за българските производители, търсене на партньори в чужбина, изграждане и сертифициране на нови линии за преработка на биологична продукция. Надявам се, че Българска асоциация „Биопродукти“ ще се разраства и ще приобщи максимален брой биопроизводители. Винаги съм вярвала, че сдружаването е пътят за решаване на проблемите на биофермерите за успешен маркетинг и реализация на продукцията им. Би било добре и държавните органи да оценят многобройните ползи от развитието на биологичното земеделие в България. Но обявяването на поредна нулева година по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. не съвпада с декларираното от управляващите приоритизиране на сектора. Това е сериозен удар върху нас и ще обезсърчи множество български производители.

Публикувана в Бизнес
Над 65 фирми заявиха участието си на Добричкия панаир. За първа година интерес към мероприятието проявяват фирми занимаващи се с биопродукти, съобщи dobrichmedia.com.
Добрички панаир АД за 24-ти пореден път ще открие на 30 януари от 10 часа календара на селскостопанските прояви в България със специализираното изложение Борса за семена и посадъчен материал. Изложението продължава до 3 февруари.
 
През петте дни земеделските производители ще имат възможност да направят своя избор и да си осигурят най-добрите продукти за сеитбена кампания 2018 г. 
 
На форума се очакват гости от Министерство на земеделието и храните, Държавен фонд Земеделие, депутати, областният управител, председателят на Общинския съвет на Добрич и кметът на Добрич, структури на земеделието в областния град и др. 
Публикувана в Новини на часа

Нивото на доверие към биологичните продукти сред страните от ЕС продължава да расте. Ако експертите и дистрибутори преди всичко разглеждат биологичните продукти от гледна точка на сертифицирането, то за потребителя важен фактор е ползата на продукта и отсъствието на химични добавки, съобщават експерти на международната организация IMAS в доклад "Биологичните храни в Полша 2017".
"Нивото на доверие в биологичните продукти продължава да расте както сред потребителите, така и сред специалистите в бранша. Това е свързано преди всичко със строгия контрол, упражняван на всички етапи на производство - от качеството на почвата, в която тези продукти се отглеждат до финалния етап на обработка. Сертифицирането на ЕС е единствения и неоспорим гарант за качеството на биологичните продукти на всички етапи на производство и преработка. Контролните процедури се извършват от специални органи за сертифициране, както и от самите дистрибутори.
Един неблагоприятен фактор сега е продажбата в условията на информационния хаос, когато потребителите са заблуждавани за един или друг продукт ", казват специалистите на IMAS International.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 12 Юни 2017 14:20

На баир - биолозе

Албена Симеонова е сертифициран биопроизводител от с. Любеново, община Никопол. Отглежда по биологичен начин около 700 дка зърнено-житни култури (пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед) и 290 декара дка лозя, от които произвежда биогрозде. За тази си дейност тя разчита на субсидии по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони, но парите всяка година закъсняват

Лили Мирчева

Да си биопроизводител в България е истинско приключение, а да правиш биовино е направо екзотика. Това показва дългогодишния опит на Албена Симеонова, която в началото на юни събра фермери, търговци, журналисти, учени и любители на виното в лозовите масиви край с. Любеново, община Никопол, където отглежда вече 290 дка биолозе.

Защо ми трябва на баир лозе? Сигурно сте чували тази фраза, особено често от хора, които не обичат много много трудните задачи, дългосрочните планове, рискови инвестиции и качествените резултати. Това ще рече „ Няма защо да си създавам затруднения, да се захващам с несигурна работа“. Осъзнавайки всички рискове на биопроизводството Албена Симеонова е избрала трудния път.

„За да си биопроизводител трябва да имаш сърце, да се интересуваш от околната среда, да искаш всички костенурки да са в твоето лозе. Тук имаме семейство папуняци с пет малки, пълно е с зайци и таралежи. Първо трябва да си убеден природозащитник. Второ – трябва да се поинтересуваш, да почетеш и да потърсиш програми, след това трябва да заложиш де-що имаш. Аз благодаря на баща си и на брат си, че са ми дали всичкото си имущество и всичко съм заложила“, сподели Албена. Тя обясни, че добивите при биологичното лозарство са 2-3 пъти по-ниски в сравнение с конвенционалното. В същото време цените не се различават съществено. „Освен това биолозарите сме силно зависими от климатичните промени – сушата се увеличава, болестите се увеличават и е много трудно. За нас е изключително важно да залагаме на устойчиви сортове“.

Горещият юнски ден не попречи на експертите от световноизвестната италианската фирма за лозов посадъчен материал “VCR- Vivai Coopertivi Rauscedo” да представят нови хибридни високоустойчиви сортове, резистентни на болести и ниски температури. Разбира се, лозовите сортове бяха придружени от дегустация на вина, произведени от тях, или както още се нарича – микровинификация.

„Аз купувам само италиански сортове грозде и само от тази фирма“, заяви Симеонова. По думите й лозичките не са заразени и се прихващат много лесно. На полевата демонстрация бяха показани биоторове на румънската фирма CICH и специализирана земеделска техника от марките SAME, CIMA, CIRO. Торовете и земеделската техника бяха демонстрирани не само върху лозовите масиви, но и върху съседните терени, засети с пролетни култури - слънчоглед, биологична пшеница и биологичен грах.

„Благодарение на новозакупената техника по мярка 4.1 ми е по-лесно да вляза по-рано в масивите и да извършвам бързо необходимите агротехнически мероприятия”, коментира Албена. Освен лозето тя отглежда грах и пшеница по биологичен път. За тази си дейност тя получава субсидии по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони, но парите всяка година закъсняват. Чиновниците от агроминистерството обещават, че ще хванат последния влак, т.е. последния срок и стопаните ще получат субсидиите си до края на юни. Това е последният срок, даден им от Европейската комисия.

За да стане един от най-големите лозари и работодатели в региона, Албена Симеонова използва възможностите за финансиране по програмата за конверсия и преструктуриране на лозята. „Засадих този лозов масив със сортовете са Каберне Совиньон, Мускат Отонел, Совиньон Блан и Шардоне”, разказва тя. Увеличеното търсене на бели вина на световните пазари е причината да се ориентира към отглеждане на предимно такива сортове грозде. Гордее се с розетата, които произвежда, както и биовиното „Сторгозия“ по селекция на Института по лозарство и винарство в Плевен.

„Искам да произвеждам не само биологично вино, но и биологични сокове за деца, биологичен оцет”, признава Албена. За сега не може да кандидатства с проект за създаване на преработвателни мощности, защото условията по мярка 4.2 от новата ПРСР изключват винопроизводителите и зърнопроизводитлите от приоритетните за финансиране сектори. Надява се нещата да се променят и не крие, че сред мечтите и е и тази, да си направи собствена малка винарна. Дори има предвидено за това място от близо седем декара - с дегустационно помещение и най-вече с много красива гледка, от която се виждат долината на р. Осъм и Троянският балкан. Убедена е, че "този край е създаден за земеделие и туризъм и за лека преработвателна промишленост – мелници, мандри, колбасарници, рибарство". Спомня си как идва в Любеново през 2001 г. "Едно от най-прекрасните места, които съм виждала, е Никополското плато и Дунав. Обичам този край и винаги съм искала да се занимавам със земеделие тук", обяснява Албена избора си да напусне София и да се захване със земеделие.

Започва с 40 декара лозя върху собствена земя, за да стигне до внушителните 290 дка. Освен че е сред първите биопроизводители в региона, тя е учредител на Българска асоциация "Биопродукти". Албена участва в неформални групи, в работни преговори и прави всичко възможно трудът на биопроизводителите да се цени повече и да е малко по-лек. Убедена е, че държавата трябва да поощрява именно тяхното развитие, защото малките семейни биоферми крепят крехкото равновесие на планетата.

Публикувана в Бизнес

Продажбите на биопродукти и напитки са за над 81 млрд. долара през 2015 г., което е почти четири пъти повече спрямо 2000 г. (18 млрд. долара). 90% от продажбите се формират благодарение на Северна Америка и Европа, съобщава ТАСС. Търсенето постепенно нараства и в азиатските страни, Латинска Америка и Африка, но засега в тези региони производството е експортно ориентирано. 

Днес 1% от селскостопанските площи в света се ползват за производството на органични продукти – близо 50,9 млн. ха. Най-големите територии за биопроизводство са в Австралия (22,7 млн. ха), Аржентина (3,1 млн. ха) и САЩ (2 млн. ха), съобщава агенцията, като се позовава на данни от Научно-изследователския институт по селско стопанство FiBL и и IFOAM.

Дори в богатите европейски страни и Северна Америка търсенето не е постоянно. Например 89% от французите, според изследване на Agence Bio, купуват чисти продукти, но само 37% го правят постоянно. Биопродуктите са по-скъпи и потребителите имат различна мотивация да ги купуват. На първо място е грижата за здравето, посочена от 63% от французите. Германските потребители са загрижени за околната среда, тъй като натуралните продукти замърсяват по-малко околната среда.

Датчаните се интересуват от състоянието на животните, а потребибтелите в САЩ – от отсъствието на ГМО в храните и напитките. 

В Русия тепърва се сформира пазар за биопродукти и в момента той е малък - около 120 млн. евро, сочат данни на FiBL и IFOAM. На глава от населението в РФ се падат едва 0,8 евро, но има тенденция за увеличиние. През 2015 г. в страната за биопроизводство са ползвани 385 хил. ха. Развитието на пазара се спъва засега от отсъствието на централизирани механизми за сертификация на органични продукти, посочва ТАСС.

Публикувана в Бизнес

Нова система за електронно сертифициране на биологични продукти, внасяни в Европейския съюз, влиза в сила от 19 април, съобщават от Европейската комисия. Целта е намаляване на риска от измами с този бързоразвиващ се пазар. Промяната в законодателството предвижда шестмесечен преходен период, в която ще могат да бъдат използвани и хартиени, и електронни сертификати. От 19 октомври 2017 година обаче вносът на биологични продукти ще бъде сертифициран само по електронен път, съобщава Инвестор.

Електронните сертификати ще намалят и административните пречки и ще дадат по-пълни статистически данни за вноса на биологичните продукти в общността.

Новите сертификати ще станат част от компютъризираната интегрирана ветеринарна система TRACE в ЕС. Чрез нея се следи движението на хранителни продукти в общността и помага за управлението на риска във връзка с отхвърлени пратки.

Секторът на биологичното земеделие се развива бързо през последните години, сочат данните на Европейската комисия. През 2015 година над 11 млн. хектара земи в ЕС се използват от биологични стопанства (общо над 185 хил.), спрямо 5 млн. хектара през 2002 година. Повече от 306 хил. са операторите на биологична продукция – производители, преработватели и вносители, които са регистрирани в рамките на общността.

Публикувана в Бизнес

Можем да произвеждаме много работи, но държавата трябва да има политика за нас. Правителства се сменят, а чиновника – не. Само се мести от едно топло място на друго. МЗХ се превръща в колективен безотговорен фактор”, твърди Ели Илиева от Българската асоциация "Биопродукти“, която е един от участниците на петъчния пазар в столичния квартал „Ситняково“

Лили Мирчева

Петък – пазарен ден. Това в пълна сила важи за фермерския пазар в столичния квартал „Ситняково“, който вече набира популярност. Организира се от фирма „Пазари – Изток“, която отдава пазарна площ срещу такса от 2 лв. на квадратен метър. От фирмата са подбрали и поканили за участие в новия фермерски пазар няколко сдружения на производители. Идеята е известна отдавна, но някак трудно си пробива път, въпреки че фермерски пазари „никнат като гъби“ в последно време – среща без посредник между реални земеделски производители и потребители. Затова и на сравнително неголяма площ на пазара в кв. „Ситняково“ могат да се видят много видове мед и сладка, подправки и чай, биовино от грозде или плодове, сирене и кашкавал от мляко, телешко био месо, вегански храни и дори призьорът сред продуктите на АГРА 2017 – оцет от годжи бери.

„За първи път участваме натози пазар. Поканени сме от „Пазари – Изток“ и представяме продукти на наши членове“, коментира за в. „Гласът на фермера“ Ели Илиева от Българската асоциация "Биопродукти“.

„Можемда произвеждаме много работи, нодържавата трябва да има политика за нас. Сега се борим, молим се на управляващите“, казва още Ели. По думите й в Германия биопроизводителите получават по 150 евро на ха обработваема земя. „Там и държавата им помага, и евросъюзът. Ние сме на една плоскост и че чудя как ще бъдем конкурентноспособни. На среща със заместник министъра на земеделието във временното правителство - Светла Янчева, ми беше казано, че щом съм биосертифицирана от 13 години, вече съм стабилна и нямам нужда отсредства. Тя дори не прави разлика от компенсаторно плащане и субсидия. Едното няма нищо общо с другото. Мен Европейският съюз ме компенсира, че произвеждам два пъти по-скъпа продукция, а другото ме подпомага. Щом държавен служител го казва, представяте ли си за какво става дума? Рибата започва да мирише от главата. Давам си сметка че съществуваме като асоциация от 8 години и половина. Вече се смениха няколко правителства и идват нови чиновници. Ние трябва да ги обучаваме за мерките, които те са писали, за наредбите и методиките на изчислението. После седнал да ми обяснява Бозуков, че сме превишили субсидиите, които те са ни определили. Е, добре, като България е поела ангажимент поне 8% от обработваемата площ да е биосертифицирана, нали срещу това трябва да са заложени съответните средства? Аз ли съм виновна, че някой чиновник не ги е сметнал? Министерствотосе превръща в колективен безотговорен фактор. Не е виновен един човек конкретно за нашите неволи. Чиновниците пишат заповеди, а не ги разбират. Правителства се сменят, а чиновникът – не. Само се мести от едно топло място на друго. Така се менкат от фонд „Земеделие“ в земеделското министерство и обратно“, разпалено обяснява Ели Илиева и дава пример: „Преди 8 години имаше един Карауглан, който писа първата наредба за биопроизводителите. Оказа се, че вместо за му извадят очите, му изписаха веждите. И от МЗХ отиде в ДФЗ!

Искам да кажа, че ако трябва нещо да се промени, трябва всички да се съберат в една торба, да се изхвърлят и

всичко да започне начисто

отново и с нови хора.Не искаме да виждаме хора, които са абонирани за чиновнически постове“, разпалено коментира Илиева. Според нея фермерските пазари оказват голяма подкрепа на биопроизводителите и са път за намиране на нови клиенти. Още повече, че хората от средната класа търсят все повече здравословни храни.

От тази потребност на българите, които в годините на т. нар. преход към пазарна икономика, привикнаха към всякакви добавки и псевдохрани, се възползваха много „бизнесмени“. Така на новите фермерски пазари все по-рядко се представят земеделски производители, а по-често са прекупвачи или дизайнери на ръчни бижута (без да обиждаме последните). Затова много фермери вече не продават продукцията си на пазара „Римската стена“. Там управата е поискала по 20 лв. за участие, плюс 10% от оборотите. Така в събота производителите трябва да плащат около 60 лв. за участниците в пазара, а тогава идват и най-много клиенти.

Производители срещу чиновници

тази война се води открай време и то – с неравни сили. В резултат протестите пред земеделското министерство преминаха без кой знае какви резултати. В очакване на ново правителство, фермерите вече се подготвят и за промени в наредби, и забавяне на плащанията по различни схеми на подпомагане.

Въпреки чиновниците, българските фермери продължават да търсят и експериментират, да откриват отдавна забравени технологии или местни храни. По този начин Ели Илиева е направила преди години оцет от боровинки, а оцетната гъба е предала на Петър Пенчев. Той пък произвежда гурме оцет от малини, който предлага опакован като малко бижу. Фантазията на производителите не стига дотук и на петъчния пазар в „Ситняково“ посетителите могат да си купят оцет от…годжи бери. Дори в Китай - родината на витаминозния плод, досега не са се сетили да произвеждат такова чудо. А отглеждат годжи бери от 5 хиляди години насам. Ненапразно на последното международно изложение АГРА 2017 в Пловдив, този оцет получи златен медал за иновативен продукт. Както сподели Димитър Владимиров, производител на годжи бери от монтанското село Георги Дамяново, все още търси пазари, но не може да изнася в други страни, защото няма толкова много продукция.” От Германия ни искат 1000 кашона, а нямаме суровина и пари”, сподели производителят. Той дава пример как в други страни от ЕС билковите оцети в опаковка по 250 мл струват между 5 и 7 евро, а на фермерския пазар вървят по 4 лв. и пак трудно се намират купувачи.

„Не сме биопроизводители, защото трябва да минем през невероятна бюрократична система, но пък не спираме да работим със здравословни продукти”, сподели друг производител, дошъл на петъчния пазар в „Ситняково”. По думите му връзката между селото и града отдавна е прекъсната и тъкмо фермерските пазари правят поредни опити да възстановят потребността от естествена и здравословна храна у българина.

Публикувана в Бизнес

На 15 ноември в 11.00 часа председателят на БТПП Цветан Симеонов ще открие търговско изложение Здраве и красота с натурални и био продукти в ЦУМ. Изложението ще се състои до 18 ноември в ЦУМ, вход откъм Музея на гр. София.

То има за цел да събере на едно място  натурални и био храни и напитки, билкова и натурална козметика, етерични масла. Да покаже на всеки потребител вълшебните свойства на природата и продуктите, които могат да бъдат извлечени от нея, а от друга страна - магията на етеричните масла.

По време на изложение Здраве и красота с натурални и био продукти ще бъдат представени над 20 фирми за здравословно хранене, натурална козметика, продукти и процедури за повече тонус и красота. По браншове фирмите са разпределени по следния начин:

- козметични продукти – 40 %;

- храни и хранителни добавки – 40 %;

- напитки – 20 %.

 

Екстракт от охлюв

По време на изложението ще се представят серия продукти, които са на основата на натурални компоненти, като висококачествен пречистен екстракт от градински охлюв Helix aspersa и от различни растителни видове. Те спомагат за ускоряване на регенерирането на тъканите и подсилват имунната система на организма.

100% натурални български продукти

Фирма участник ще презентира  уникални пробиотични здравословни добавки , които спомагат за нормализирането на стомашно-чревната микрофлора и предпазване от развитието на патогенни и гнилостни микроорганизми в храносмилателния тракт; преодоляване на дисбиозите след антибиотикотерапия; облекчаване симптомите на менопаузата и постклимактериумния период при жените; протекция на имунната система. С натуралните екстракти можем да се погрижим за тялото, косата, лицето и стъпалата.

Нов поглед  върху традиционния сапун

Ще бъде представен един нов поглед  върху традиционния сапун и дори ще се разкрият няколко тайни натурални рецепти за приготвяне на крем за ръце.

Спа терапии

Фирма, предлагаща натуралните масажни свещи за тяло, които могат да се използват в домашни условия като балсам за масаж на тялото.

Загубим ли връзката с природата – губим всичко

Ще бъде представена широка гама здравословни продукти, полезни храни и хранителни добавки, кремове, мехлеми, масла и емулсии  и други продукти на пчелна и билкова основа. Мехлемите са идеални за зимния сезон при справяне с настинка, хрема, главоболие.

Уникална комбинация от екологично чист плод и висококачествено мерло също ще можете да намерите по време на изложението.

 Работното време на изложението е от 10.00 до 19.00 ч., а входът е свободе, съобщават организаторите.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта