300x250 static

Във века на електрониката, за да се регистрирам като земеделски производител, ми коства 7 работни дни и 500 навъртяни километра. Селските райони затова опустяват, защото не са решени проблемите на инфраструктурата и комуникациите, коментира Петранка Гагова, член на УС на Национална Био асоциация

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-жо Гагова, Вие сте в ръководството на новата Национална Био асоциация, но сте и фермер. Какво произвеждате?

  • Имам 250 дка биоградина с череши, ябълки и сливи, но отглеждам и 100 хил. бройлери в района на Великотърновското село Вързулица.

  • Какво е да си биопроизводител в България? Защо управляващите гледат с недоверие към този бранш?

  • Когато започнах да се занимавам с биоземеделие, изглеждах като луда за връзване. Поне така ме гледаха приятелите. Сега с най-голямо уважение ме търсят и ползват моята качествена биохрана. Това е моята гордост, но с проблемите, с които започнаха да ни товарят, все по-често се питам какво да правя отсега нататък - дали да продължа или да се откажа.

  • Защо сега искате да се откажете?

  • В момента върви очертаване на земеделските земи. По стечение на обстоятелствата скоро се завърнах от Испания и видях как очертават там, въпреки че нямат огромни масиви, както у нас. В Испания зад всяка овощна градина има малък склад и преработвателно предприятие. Там чиновниците отиват при производителя и извършват очертаването. А не знаете какъв ужас изживяваме, когато отиваме да се очертаваме. Първо – чакаме с часове на опашка, защото през повече от половината период, определен за очертаване, системата не работеше. Тя и сега не работи, и това потвърдиха колегите от още пет окръжни градове. Така едва преди дни очертах моите градини. Ще кажете - разбира се, когато системата се претовари, няма да работи, но там има и други неща, които отдавна чакат решение. Като че безхаберието у нас взема връх и никой не иска да промени ситуацията.

  • Защо, според Вас, системата не работи?

  • Всеки що-годе компютърно грамотен човек знае, че когато една система работи в MS-DOS и отгоре й налагаш Windows, се получават странни неща и тъкмо на това сме свидетели. Системата на ИСАК работи в DOS и върху нея ние налагаме т.нар. споразумения. Става така, че парцелите се свиват и се получават застъпвания на площите. Ако зърнопроизводителите имат 5% застъпвания и нередности, получават 95% от субсидията си. А биопроизводителите при 10% „недоимък“, който се получава от разликата между ИСАК и Windows, ги лишават 100% от подпомагане. Тогава започват делата, трябва да връщаме пари и т.н. На мен ми писна да бъда проверявана, да бъда следствена, да давам показания, че нямам сестра…

  • С колко специалисти по очертаването работите във вашия регион?

  • В региона, където работя, 25 специалисти се занимават с очертаването. От тях само двама чертаят точно. Останалите чертаят с грешки. Само че не тях санкционират за грешките, а нас – производителите. Направи ми впечатление, че не са ги снабдили с най-елементарните таблици и ние трябва да знаем наизуст означения и наименования, което съвсем не е наша работа. Има фермери, завършили висше образование, но болшинството хора на село, които се занимават със земеделие, нямат нужното образование . Имаме задължения и отговорности, но нямаме права. Един чертае, а друг има „късмета“ да гадае дали ще получи цялата си субсидия.

  • Чиновниците не идват ли на полето с GPS-системи и таблети, за да извършат очертаването на място?

  • Като застанем пред компютрите в службата по земеделие, виждаме системи, които показват фатална грешка – излиза на червено и не можеш да продължиш нататък.Това стана след промяната в Закона за подпомагане на земеделските производители през 2015 г., чрез която се премина от споразумения за площите към правно основание за ползването им. Тук се прояви несъвършенството на ИСАК и тя не можа да напасне споразуменията спрямо правните основания. Фермерът няма никаква вина за недостатъците на ИСАК. От фонд „Земеделие“ отказват категорично всякакви проверки на място, а ние само присъстваме на очертаването пред компютъра и накрая се подписваме. Ако откажем подпис, оставаме без всякакви субсидии. Ако се съгласиш с разместените площи, пак си санкциониран. Искам да подчертая, че промяната в Закона за земеделските производители важи само за Системата за единно плащане на площ (СЕПП), но фонд „Земеделие“ го прилага и за биопроизводството. За нас е важно да декларираме една и съща площ в продължение на 5 години. Много наши колеги, изпълнявайки изискванията на Наредба 1 за биологичните производители, паднаха под 90% от първоначалния си ангажимент. Тогава санкцията е 100% и не получават компенсаторни плащания.

  • Има ли още абсурди, с които сте се сблъсквали в практиката си на биопроизводител?

  • Ще цитирам нещо от моя живот – преди две години, при 252 работни дни, 72 дни бях в проверки. Имаше изисквания да представя разни документи, които трябва да нося в институцията, която ме проверява. Но аз съм работник и искам да произвеждам, а не постоянно да се оправдавам за това или онова. Аз живея и работя в малко село на 70 км от всички окръжни градове и на 30 км до най-близката банка. Селските райони затова опустяват, защото не са решени проблемите на инфраструктурата и комуникациите. Във века на електрониката, за да се регистрирам като земеделски производител, ми коства 7 работни дни и 500 навъртяни километра. Първо отивам в едната Поземлена комисия. След това отивам при официалния ветеринарен лекар – една длъжност, за която отиват около 5-6 млн. лв. годишно за заплати, отделно за издръжка и т.н. После отивам в другата Поземлена комисия, но е станало 14:30 часа и те вече не работят. Накрая ще отида в областния център, където нещата стават най-бързо.Чакаш за заверка 15-20 минути, до половин час, но си получаваш картата за земеделски производител.

  • Застраховате ли овощната си градина, още повече, че произвеждате по-скъпа продукция в сравнение с конвенционалната?

  • Има плащания на застрахователите към нас, но са в необичайни режими. Това, което най-много ни касае като земеделски производители са сланите и измръзванията. Но те не влизат в застрахователния режим. Начинът на разпределение на плащанията между нас и застрахователните компании е уникален. Ние работим за застрахователните компании, но те не работят за нас. Те поставят пред нас неизпълними условия и това отдавна трябваше да бъде забелязано и променено от Министерството на земеделието, храните и горите.

  • Къде реализирате продукцията си?

  • Идеята за късите вериги на доставки е много хубава, но ако някой тръгне да изпълнява изискванията на Наредба 26, ще се изправи пред такива препятствия, пред почти непреодолими стени. Има една институция, която се нарича БАБХ и която никак не ни помага. Има и още нещо - от 2005 г., откакто се занимавам с биоземеделие, в земеделското министерство се смениха 42 човека в дирекцията, която отговаря за нас. Поне аз лично ги познавах и не говоря за чиновниците, които не съм срещала от тази дирекция. Тъкмо обучим едни, сменя се правителството, следва чистка и пак отново се справяме със ситуацията. Относно реализацията на продукцията – сега много преработватели търсят биопродукти и сключват договори за изкупуването им. Кой после ще контролира изпълнението на тези договори? Нали после ще дойдат да ни извиват ръцете за по-ниски цени. Скоро един преработвател ме заплаши, че няма да ми изкупи продукцията. И аз мога да си изнасям стоката, но трябва да тръгна от малко стопанство и да се развивам. Само че никой не ми дава такава възможност.

  • Вашите колеги се оплакват от многобройните документи, които се изискват от производителите. Как се справяте с това?

  • Нямате представа колко много бумаги попълваме - като се започне с еднодневните договори, за които дълго воювахме. Знаете ли какви бяха последствията за мен? - Три години подред ме проверяват и при тези проверки давам в Инспекцията по труда огромна папка с документи – искат досиетата едва ли не на цялата рода. Да не говорим за Отчета за приходи и разходи (ОПР), който се подава в статистиката и в Агенцията по вписванията. В една от новите наредби изискват от мен баланс и ОПР, че аз съм произвела 50% от цялата продукция в дадена фирма. Но нито балансът, нито ОПР-то съдържат такава информация. Дава я една справка от счетоводството, която би трябвало да е конфиденциална, но аз трябваше да я представя, за да ми се изплатят парите. Тук се получава прецедент, при който има изкуствено създадени условия – ако аз в едната фирма имам 50% продукция, а се занимавам и с растениевъдство, и с животновъдство, това означава, че едното ще бъде зачеркнато, или ще бъде пренесено в следващата ми фирма. Само че тогава ще кажат, че това е изкуствено създадено условие. Ето как самите нормативни документи ни карат да стигаме до задънена улица.

  • Ще направи ли вашата асоциация предложения за промяна в законодателството, касаещо биопроизводството?

  • Промяната на законодателството е работа на управляващите, но ще ви кажа, че Законът за ветеринарно-медицинската дейност е един от най-смешните закони в България. В него на три страници е обяснен член 192, в който е описана следната ситуация: Ако откраднат птици или животни от моята ферма и ги заловят на пътя, полицията започва да ги пази, докато дойде официалният ветеринарен лекар. Следва друга процедура, според която ветеринарят е длъжен да се обади в БАБХ и да поиска комисия, която да каже какво да се прави с животните на пътя. След като е изтекло работното време на БАБХ, това ще стане на другия ден. Така полицията, която вместо да се занимава с битовите условия на село, които са много фрапантни, ще трябва да пази тези откраднати животни. На следващия ден ще дойде комисията от БАБХ, ще докара една кола, ще натоварят животните и ще ги занесат в кланицата, а после ще ги раздадат на бедните. Последното много ми харесва – поне ще отидат някъде, където ще свършат сериозна работа. Но този излишен алтруизъм е за наша сметка. Аз питам - защо държавата не одобри биохраните да влизат в схемата „Училищен плод“? По принцип тази схема сбъркано е дадена на търговците и те идват, изнудват ни, вместо ние по късите вериги да доставяме на българските деца тези, дадени от Господ плодове и зеленчуци, мляко и месо. Сега се очерта и още нещо - не можем да осигуряваме биомесо от птици на българските училища, въпреки че много държави като Холандия, Германия и Франция ядат биопродукти. Управляващите така и не искат да ни помогнат. Изглежда лицемерно да спираш биопроизводството и да говориш за двоен стандарт на храните. Вече се готвя да издам бестселър за глупостите, които съм прежиляла с МЗХГ и фонд Земеделие. Има фрапиращи случки, които са и за смях, и за сълзи. Когато на Бети и Николай Василеви от „Дивата ферма“ не им платиха една голяма субсидия и те попитаха за причините, обяснението на чиновниците бе, че ливадите им високо в Пирин не са почистени. На сателитните снимки те виждали бял, черен и кафяв камък. Оказало се, че това са крави...

Публикувана в Бизнес

Конкуренцията между сертифициращите организации е огромна. Получават се неприятни изкривявания, заяви Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“

-Г-жо Симеонова, коя е причината за кризата в сектор биопроизводство и може ли асоциация „Биопродукти“ да съдейства за промени в законодателството?

  • Конкуренцията между сертифициращите организации е огромна. Получават се неприятни изкривявания. Учудващо много биологични пчелари има от Плевенско, Свищовско, Великотърновско, нещо, от което колегите страдат. В Министерството на земеделието, храните и горите вече има дирекция, която се занимава с биологичното производство и работна група по проблемите в сектора. Нашата асоциация участва в Комитета по наблюдение, но нямаме право на глас, защото по решение на Министерския съвет, сме регистрирани в частна полза. За съжаление правилата са такива и ще е изключително трудно да ги променим. Опитваме се заедно с фондация „Биоселена“ и други неправителствени организации да влияем при определяне на нормативната уредба, но хората, които решават съдбата на земеделието в България, не само биологичното, са консултанти и представители на различните министерства. Аз съм малък зърнопроизводител и тази година потърсих да се обединя с някой, за да продам пшеницата си. Оказа се, че съседите ми „биопроизводители“ нямат нито едно зърно биопшеница, биослънчоглед, за кориандър, да не говорим. Опитах с нахут, но това ми създаде още по-големи неприятности. Не може да отглеждаш 10 хил. дка биологична пшеница без нито едно зърно, както и хиляди декари биологични орехи без никаква продукция. Това не бива да се допуска.

  • Основен проблем пред реалните биофермери е пазарът на продукцията им. Какво прави браншовата организация за скъсяване на веригата производител - краен клиент?

  • Голяма част от българските биопродукти се изнасят в чужбина. На Зелена седмица в Берлин успяхме да договорим среща между наши представители и шестте най-големи немски търговски вериги. Тя ще се проведе в края на април или началото на май тази година в българското посолство и ще премине под егидата на министъра на външните работи  Екатерина Захариева. Оказва се, че най-големият купувач на биопродукти в Европейския съюз е Германия. На изложението в Швеция ни питаха непрекъснато: Продавате ли в Германия? Не поискаха директни продажби от нас, защото купували само от Германия. Вероятно става дума за проверките и контролът, на който имат доверие. Нашата асоциация се включи в проект, наречен „Отиди, вземи и хапни биологично“, финансиран директно от ЕК. Ние посетихме няколко изложения в Швеция, Дания, Германия и Австрия. В момента кандидатстваме за подобни участия на изложения в САЩ, Норвегия и Швейцария, като шансът да се класираме в такъв проект е доста малък. Ще направим всичко възможно да довършим вече започнатият проект. Там вече имаме реализирани не лоши продажби.

  • Докъде стигнахте с узаконяването на фермерския пазар пред сградата на агроминистерството?

  • Там нещата са в застой заради факта, че сградата на земеделското министерството е обявена за паметник на културата. Но благодарение на усилията на фондация „Биоселена“ и асоциация „Биопродукти“ всяка сряда там се провежда фермерски пазар. Мога да кажа, че най-после фермерският пазар придоби истински фасон. На него реално се срещат производители и потребители. Скъсява се веригата на доставки и се избягва факторът прекупвач.

- Докъде стигнахте в борбата за включване на биопродукти в детските храни?

  • Няма да престана да повтарям, че в останалите страни на ЕС детските храни и менютата в здравните заведения, включват над 20% биологични продукти. В България нито една институция не желае да ни помогне. Засега единствено от МЗХГ и от Комисията по здравеопазване в парламента се ангажират донякъде с проблема. Ние настояваме минимум 5% от храните в тези заведения да са с български биопродукти.

  • В момента тече европредседателството на България. Успяхте ли да включите наши биопродукти в трапезата на евродепутатите?

  • Проведохме няколко разговора с министър Лиляна Павлова. Всеки ден има кетъринг, за който се провежда търг и там се търсят най-ниските цени на храните. Затова повечето продукти са от Македония, дори от Египет има сертифицирани биопродукти, но не приемат Българската асоциация „Биопродукти“ да направи един или два от кетърингите.

  • Но както знаете, огромни са оплакванията и на обикновените потребители от високите цени в биомагазините. На практика за болшинството българи те са непосилни.

  • Това са предимно вносни продукти и факторът транспорт ги натоварва. При това прекупвачът много трудно се вписва в понятието „честна търговия“ и допълнително надува цената.

- Каква е визията Ви за развитието на биопроизводството у нас през следващия период на Общата селскостопанска политика?

  • По този въпрос може много да говорим. От Европейската комисия предлагат да има обща рамка за агроекология и климат, и всяка държава сама да решава какви мерки да прилага. Ние се обръщаме към ЕК: Моля ви, недейте! Не разрешавайте на България, Румъния и Гърция да правят такива неща, защото веднага ще измислят сеитбообороти, гъски и съответните министерства на околната среда ще отчетат екологизация … и ето къде отиват парите. Те определено не отиват при реалните биопроизводители. А колкото до бъдещето – аз съм убедена, че то принадлежи на биопроизводството. За да го популяризираме ние правим полеви демонстрации, където показваме устойчиви биосортове. Работим съвместно с научните институти към Селскостопанската академия, а студенти в аграрните специалности на университетите идват на работа в биофермите като практиканти. Нашата асоциация, съвместно с Аграрния университет в Пловдив и земеделското министерство, през март месец ще организираме конференция за посевния и посадъчен материал във връзка с новия регламент за биологично производство. Основен партньор е Селскостопанската академия и всички нейни институти ще участват на форума.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

Искаме да нотифицираме подпомагане, насочено основно към производителите в биологичното земеделие, в това число и биологичното пчеларство, обяви Атанас Добрев, заместник – министър на МЗХГ

Лили Мирчева

Ще има нови държавни помощи за биопчеларите и производителите в биологичното земеделие, обяви Атанас Добрев, заместник-министър на МЗХГ по време на редовното заседание на аграрната комисия в Народното събрание.

По думите му сега са предвидени 300 млн. лв. за държавна помощ на биопроизводството и те ще бъдат напълно достатъчни за стопаните. Причините според него са следните: „Първо - държавните помощи, които се изплащат на тютюнопроизводителите, са с падащ таван и всяка година намаляват с 5%. Имайки предвид техния размер, който е около 100 млн. лв., тези 5% са сериозен ресурс“, изчисли Добрев.

Като втори източник на средства зам.-министърът обясни, че голяма част от държавните помощи, предимно в растениевъдния сектор, са вече с изтекла необходимост и затова може да се трансформират. Добрев даде за пример помощта за миниращия молец при доматите, от която зеленчукопроизводителите вече нямали нужда, тъй като 6-7 години е била прилагана. Считало се, че вредителите са намалели или са на ниво, което не пречи на бизнеса. „Следствие на това ние искаме да нотифицираме нови помощи, които да са насочени основно към производителите в биологичното земеделие, в това число и биологичното пчеларство“, заяви зам.-министърът. По думите му методите, с които биофермерите се борят срещу болести и вредители, са много по-трудни, изискват повече време и съответно повече пари. „Така че нашите усилия са насочени в този сектор“, обясни мотивите за прехвърлянето на средства за държавни помощи от един бранш на друг.

„В момента работим и считаме, че след Нова година, поне тези средства за биологичното земеделие, ще бъдат нотифицирани“, обеща заместникът на Порожанов.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 14 Ноември 2017 12:58

Вървят проверки на биопрозводители

Министерството на земеделието пое инициативата за изменение на законодателството за биопродукти, обяви Антон Величков, директор на Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“

Два основни документа определят законодателството в биологичното земеделие. Това са Закона за общата организация на пазарите и Наредба № 1 от 7 февруари 2015 г., която разписва правилата за производство. В момента земеделското министерство пое инициативата за изменение на законодателството. Създадена е работна група в министерството за изменение на общата организация на пазарите като дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ ще допълни текстове. Вече са написани писма за създаване на нова наредба за биологично производство.

Контролиращи лица извършват преки проверки на земеделските производители. За пряк контрол са одобрени 16 лица, които упражняват контрол.

Тъй като идват писма от биофермерите с оплакване от работата на някои от контролиращите лица дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ в МЗХГ налага мерки. Предлагаме чрез новата наредба експертите от дирекцията да се включат в контрола. Досега отделът не е бил активен. Направена е контролна книга, но нещата стигнаха дотам. Затова предлагам да се направи верификация на контролиращите лица.

В момента върви кампания при биопроизводителите. От дирекцията проверяваме доколко контролиращите лица правят ефективен контрол при земеделските производители. Първите проверки са при биопчеларите, следват плодове и зеленчуци, а накрая и преработвателните предприятия.

Ако погледнем статистиката ще разберем, че в света сега около 55,9 млн. ха са площите, които са за биологично производство.

Водеща е държавата Океания с 22.8 млн ха

Страната владее 47% от световната биологична земеделска земя.

Европа бележи постоянен растеж на площите за биопродукция. През последните години отчита 12.7 млн. ха или 2.7% от земеделската земя се контролира като за биопродукти. Старият континент държи ¼ от световната биологична земя. Следват Латинска Америка, Северна Америка и Африка.

В световен мащаб, освен биологична обработваема земеделска земя, съществуват и сертифицирани площи в екологично чисти райони. Там се добиват диворастящи билки, гъби, плодове и други. Към 2015 г тези площи в световен мащаб възлизат на 39.7 млн. ха.

През 2015 г. в Европа площите са се увеличили над 8% и има регистрирани близо 350 хил. биопроизводители. В момента в ЕС над 6.2% от използваната земеделска земя е за биопродукция, включително и площите в преход.

От 2011 г до 2016 г. биопроизводството в

България бележи значителен ръст

Само през 2015 г. се отчита увеличение от 7.8% на земята и близо 270 хил. биологични производители.

Статистиката показва, че в България през тази година около 3.5% от използваемата площ е в системата на контрол, т.е. е регистрирана за био или в преход. Страната ни с нейните уникални природни дадености, които позволяват да се отглеждат биопродукти, бележи трайна тенденция за увеличаване на площи и на производители.

Към 2016 г. операторите в системата за контрол са 7 262. Близо 7 пъти се е увеличил броя им в сравнение с 2011 година. Докато през 2011 г. са регистрирани 26 622 ха земя, а през 2016 г. площите достигат 160 652 ха, включително пасища и ливади.

В страната ни сега по биологичен начин се отглеждат зърнено-житни култури на над 30 хил. ха - ориз, пшеница, овес, царевица тритикале. От техническите култури най-предпочитани са слънчоглед, все повече и маслодайна роза, ароматни и медицински растения, както и подправки.

Към екологичната палитра се прибавят плодовете и зеленчуците в цялото им разнообразие. Сред зеленчуците най-предпочитани са домати, краставици, броколи, лук, карфиол, грах, но и артишок, и култивирани гъби.

През 2016 г. са регистрирани 80 хил дка угари

които са под контрол. При ливади и пасища се отчита увеличение и към момента са регистрирани към 38 хил. ха.

Динамика има и в биологичното животновъдство. От 2011 г. насам близо 6 пъти се е увеличил броят на овцете, отглеждани по биологичен начин и сега възлизат на близо 27 хил. животни.

Общо 236 462 пчелни семейства през 2016 г. са в биологичното производство. От общо 714 хил. броя, под биологичен контрол са 31% от всички пчелни семейства.

Площите с диворастящи гъби, билки, плодове и др., варират и тук се отчита 3 пъти спад до 900 хил. ха на контролираните площи.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 12 Юни 2017 14:20

На баир - биолозе

Албена Симеонова е сертифициран биопроизводител от с. Любеново, община Никопол. Отглежда по биологичен начин около 700 дка зърнено-житни култури (пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед) и 290 декара дка лозя, от които произвежда биогрозде. За тази си дейност тя разчита на субсидии по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони, но парите всяка година закъсняват

Лили Мирчева

Да си биопроизводител в България е истинско приключение, а да правиш биовино е направо екзотика. Това показва дългогодишния опит на Албена Симеонова, която в началото на юни събра фермери, търговци, журналисти, учени и любители на виното в лозовите масиви край с. Любеново, община Никопол, където отглежда вече 290 дка биолозе.

Защо ми трябва на баир лозе? Сигурно сте чували тази фраза, особено често от хора, които не обичат много много трудните задачи, дългосрочните планове, рискови инвестиции и качествените резултати. Това ще рече „ Няма защо да си създавам затруднения, да се захващам с несигурна работа“. Осъзнавайки всички рискове на биопроизводството Албена Симеонова е избрала трудния път.

„За да си биопроизводител трябва да имаш сърце, да се интересуваш от околната среда, да искаш всички костенурки да са в твоето лозе. Тук имаме семейство папуняци с пет малки, пълно е с зайци и таралежи. Първо трябва да си убеден природозащитник. Второ – трябва да се поинтересуваш, да почетеш и да потърсиш програми, след това трябва да заложиш де-що имаш. Аз благодаря на баща си и на брат си, че са ми дали всичкото си имущество и всичко съм заложила“, сподели Албена. Тя обясни, че добивите при биологичното лозарство са 2-3 пъти по-ниски в сравнение с конвенционалното. В същото време цените не се различават съществено. „Освен това биолозарите сме силно зависими от климатичните промени – сушата се увеличава, болестите се увеличават и е много трудно. За нас е изключително важно да залагаме на устойчиви сортове“.

Горещият юнски ден не попречи на експертите от световноизвестната италианската фирма за лозов посадъчен материал “VCR- Vivai Coopertivi Rauscedo” да представят нови хибридни високоустойчиви сортове, резистентни на болести и ниски температури. Разбира се, лозовите сортове бяха придружени от дегустация на вина, произведени от тях, или както още се нарича – микровинификация.

„Аз купувам само италиански сортове грозде и само от тази фирма“, заяви Симеонова. По думите й лозичките не са заразени и се прихващат много лесно. На полевата демонстрация бяха показани биоторове на румънската фирма CICH и специализирана земеделска техника от марките SAME, CIMA, CIRO. Торовете и земеделската техника бяха демонстрирани не само върху лозовите масиви, но и върху съседните терени, засети с пролетни култури - слънчоглед, биологична пшеница и биологичен грах.

„Благодарение на новозакупената техника по мярка 4.1 ми е по-лесно да вляза по-рано в масивите и да извършвам бързо необходимите агротехнически мероприятия”, коментира Албена. Освен лозето тя отглежда грах и пшеница по биологичен път. За тази си дейност тя получава субсидии по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони, но парите всяка година закъсняват. Чиновниците от агроминистерството обещават, че ще хванат последния влак, т.е. последния срок и стопаните ще получат субсидиите си до края на юни. Това е последният срок, даден им от Европейската комисия.

За да стане един от най-големите лозари и работодатели в региона, Албена Симеонова използва възможностите за финансиране по програмата за конверсия и преструктуриране на лозята. „Засадих този лозов масив със сортовете са Каберне Совиньон, Мускат Отонел, Совиньон Блан и Шардоне”, разказва тя. Увеличеното търсене на бели вина на световните пазари е причината да се ориентира към отглеждане на предимно такива сортове грозде. Гордее се с розетата, които произвежда, както и биовиното „Сторгозия“ по селекция на Института по лозарство и винарство в Плевен.

„Искам да произвеждам не само биологично вино, но и биологични сокове за деца, биологичен оцет”, признава Албена. За сега не може да кандидатства с проект за създаване на преработвателни мощности, защото условията по мярка 4.2 от новата ПРСР изключват винопроизводителите и зърнопроизводитлите от приоритетните за финансиране сектори. Надява се нещата да се променят и не крие, че сред мечтите и е и тази, да си направи собствена малка винарна. Дори има предвидено за това място от близо седем декара - с дегустационно помещение и най-вече с много красива гледка, от която се виждат долината на р. Осъм и Троянският балкан. Убедена е, че "този край е създаден за земеделие и туризъм и за лека преработвателна промишленост – мелници, мандри, колбасарници, рибарство". Спомня си как идва в Любеново през 2001 г. "Едно от най-прекрасните места, които съм виждала, е Никополското плато и Дунав. Обичам този край и винаги съм искала да се занимавам със земеделие тук", обяснява Албена избора си да напусне София и да се захване със земеделие.

Започва с 40 декара лозя върху собствена земя, за да стигне до внушителните 290 дка. Освен че е сред първите биопроизводители в региона, тя е учредител на Българска асоциация "Биопродукти". Албена участва в неформални групи, в работни преговори и прави всичко възможно трудът на биопроизводителите да се цени повече и да е малко по-лек. Убедена е, че държавата трябва да поощрява именно тяхното развитие, защото малките семейни биоферми крепят крехкото равновесие на планетата.

Публикувана в Бизнес

След като МЗХ забрани приемането на нови заявления за биологично земеделие и разширяване на поетите ангажименти, биопроизводителите обявиха, че ще стартират протести в цялата страна.
Новата заповед на министър Бозуков идва ден преди започването на кампанията за подаване на заявления за директни плащания.

МЗХ информира, че новата мярка е взета заради недостатъчен бюджет. Бюджетът ще стигне за всички само ако не бъдат допускани нови кандидати. Биопроизводителите, обаче не смятат, че това е справедливо. Те уточняват, че към заповедта няма приложени мотиви, освен това МЗХ не е дало индикации, че съществува проблем с бюджета.

Заповедта идва в много неподходящ момент и поставя земеделците пред свършен факт. Стотици от тях вече са направили разчети и са вложили средства в закупуване на семена и разсади, наеми, сертификация и други, като са разчитали на получаването на субсидии.
Биопроизводителите в страната настояват заповедта да бъде отменена, а ситуацията да бъде анализирана. Очакват и да се търсят различни варианти за субсидиране. В противен случай, биопроизводителите са готови да излязат на масови протести, обявиха от браншовата организация.

Публикувана в Бизнес

Производители на екологично чисти продукти от община Смолян ще имат безплатни щандове на Роженския събор, съобщиха от общинскит пресцентър. Инициативата за насърчаване на местните производители е по идея на кмета на Смолян Николай Мелемов.

На всеки производител на екопродукти ще се предостави търговска площ до 4 кв. м. Кандидатите, които желаят да представят своите биостоки, трябва да подадат заявление до 5 юли в деловодството на Общинската администрация. Изисква се да бъде приложен сертифициращ документ. 

Съборът на народното творчество и животновъдството "Рожен 2016" ще се състои от 15 до 17 юли, уточниха от общината.

Публикувана в Бизнес

Албена Симеонова, член на УС на Българска асоциация „Биопродукти”:

„Търсим възможности да помогнем на 1000 нови биопроизводители”

Маргарита Цветанова

  • Госпожо Симеонова, докъде стигна развитието на казуса за субсидиране на родното биопроизводство през настоящата 2014 г., която е обявена за преходна?
  • Въпросът е решен с първите 270 биопроизводители в България, които започнаха дейността си през 2009 г. и чиито петгодишни ангажименти изтичат. Те вече очертават площите си и подават документи за кандидатстване във фонд „Земеделие”.
  • Как очертават нивите си при положение, че промените в Наредба 11, която определя условията и реда за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания", още не са обнародвани в „Държавен вестник”?
  • Министърът на земеделието проф. Греков издаде заповед, съгласно която в Областните дирекции на Разплащателната агенция могат и трябва да приемат заявленията за кандидатстване на биопроизводителите, чиито петгодишни ангажименти изтече. Проектът с измененията на Наредба 11 е готов и е публикуван на интернет страницата на земеделското министерство, където трябва да стои поне десет дни, за да могат всички заинтересувани да се запознаят с него. Там у записано, че петгодишния ни ангажимент да отглеждаме екологично чиста продукция се удължава с още една година. Това ни дава възможност да кандидатстваме за подпомагане тази година. Сега очертаваме нивите си. Десетдневният срок изтече и очаквам всеки момент Наредбата да бъде обнародвана. Тогава ще отидем във Фонда и ще затворим заявленията си.
  • Схемата обаче ще обхване само първите 270 стопани. Ще имат ли шанс и нови фермери да се включат в нея тази година?
  • Тази седмица имаме среща с Еврокомисарят по земеделие Дачиан Чолош в Брюксел. Там ще обсъдим какви са законовите възможности за подпомагането на допълнително още 1000 нови фермери, които искат да кандидатстват по мярката за агроекология.
  • Доколко секторът е зависим от финансовото подпомагане?
  • Биоземеделието е сектор, който има нужда от подпомагане, за да сме конкурентни с останалите си колеги от Европа. Във всички 27 страни – членки отрасъла се субсидира, без значение дали със средства от европейския бюджет, които са прехвърлени за биологични производители или са помощи от държавния бюджет. Ако се върнем назад в годините, ще се натъкнем на един много показателен факт – ние сме традиционни производители на биопродукция. Отглеждали сме големи площи с ръж, овес, ечемик, соя, та дори и лимец, който като култура тепърва навлиза в Европа. Старите български култури трябва да се върнат отново, да бъдат издигнати на почит и да се обърне внимание на зеленчукопроизводството, на овощарството, на лозарството - като традиционни, типично български браншове. Като се обръщаме назад, нека да погледнем и към животновъдството. Ами във всичките му форми и направления сме имали развито екологично чисто производство.
  • В кои сектори отчитате по-голям интерес към екологично чисто производство?
  • В Сектора навлизат много млади хора. Те се интересуват от зеленчукопроизводството, както и от всички видове черупкови и ядкови култури. Имаме вече колеги с овощни градини. Имаме трима лозари, но скоро ще станат повече, защото повечето от тях са в преход. Има доста билкопроизводители, които отглеждат почти цялата гама лечебни растения, които виреят у нас. Имаме колеги с биологично животновъдство, което се осъществява само пасищно – нищо друго не пасат техните животни освен трева. Имаме биопчелари. Последно наши членове станаха 20 нови биологични пчелари. Така че нашата асоциация расте, което означава, че интересът към биопроизводството е все по-голям. Магазините с еко храни са се увеличили стократно. От два-три магазина, сега са над 150 в страната. Нашата продукция, която по принцип се продава в чужбина и допреди една-две години се изнасяше на 90% , днес се търси и остава и в България. Ако не засилим производството на здравословни храни в България до 2020 г., те ще дойдат от чужбина, защото, както знаете празна ниша няма.   
Публикувана в Интервюта

Обновеният Регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени по правилата за биологично производство е вече в електронен вариант: http://bioregister/

Регистърът предоставя актуален списък с информация за био операторите в България по области и с обявените от тях дейности. Потребителите вече ще могат да направят справка за актуалност на дейността на даден производител, преработвател, търговец или вносител, като могат да търсят по име, област или продукт. Предвижда се освен информацията за дейностите на операторите, да се добавят и актуалните сертификати за произведените от тях продукти.

Нова възможност в Регистъра е  подаването на заявления на стартиращите оператори по електронен път. Досега операторите обявяваха започването на дейност, като изпращаха формулярите си разпечатани по пощата, което забавяше целия процес на актуализиране на данните. Възможността за подаване на формуляр по електронен път ще облекчи операторите и ще съкрати  времето за включването им в Регистъра.

Освен базата данни за биологичното земеделие в България на сайта на Регистъра могат да бъдат намерени и основните нормативни документи, регламентиращи всички дейности свързани с биологичното земеделие. Сайтът ще се доразвива и ще предлага и допълнителна полезна информация, както за потребителите на биологични продукти, така и за всеки, който иска да стартира дейност като биологичен земеделски производител, преработвател или търговец. 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта