Листните въшки са смучещи насекоми, които смучат сок от различни органи на растенията. При нападение листата се накъдрят, а при голяма плътност листата и цветовете увяхват и окапват. Растенията се затормозяват, изостават в развитието си, стъблата се изкривяват и изсъхват. Листните въшки са преносители на вирусни болестите по доматите.

  1. На полето трябва да се изнася разсад чист от листни въшки и вируси. Унищожаване на плевелите около и в площите за разсад и на полето.

  2. В началото на вегетацията да се пръска след разсаждане и прихващане на растенията, при установени единични крилати въшки

За да се избегне устоичивоста към различните инсектициди е добре редуването на продукти за растителна защита на различни бази.

  1. Пръскането с обезмаслено мляко при разреждане 1:10 през 7 дни води до образуването на филм върху растението и възпрепядства контактното пренасяне на причинителя чрез манипулациите.

Препарати за борба с листни въшки : актара -0,007%, вазтак 100 ЕК – 30мл/ дка, вазтак нов 100 ЕК – 30 мл/дка и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 25 Май 2017 15:42

Вирусни болести по доматите

Доматите се нападат от голям брой вируси.

Заразяването на растенията с вируси става по различни начини - чрез присаждане, чрез транспорт на инфектирани растения, сеитба на семена от болни растения и др. Основният начин за пренасянето им по растенията обаче е чрез насекомите. Те освен че са вредители, като се изхранват смучейки сок от растенията, са преносители и на вирусите. Такива са листните въшки, трипсите и цикадите. Затова борбата срещу вирусните болести е насочена срещу техните преносители. С дейността си в градината човекът също може да пренася вирусите от болно на здраво растение чрез различните операции при отглеждане на доматите – култучене, връзване, окопаване и др.

Болните от вируси растения проявяват различни симптоми в зависимост от вируса, който ги причинява – обикновена тютюнева мозайка, стрик, краставична мозайка, столбур, доматена бронзовост и др. Най – общите симптоми по които може да разпознаете доматите дали са вирусно болни са следните признаци:

  • Увяхване на растенията. При топло време растенията губят тургора си, но при понижаване на температурата бързо го въстановяват.

  • Мозайката е най-характерна като признак при вирусно болни домати. Листата се деформират, редуцират се по формата и размер, листа са изтънели, нишковидни,некротични ивици по стъблото или некроза на стъблото от горе надолу /типично за леталната некроза по доматите/, втрънчване.

  • Симптоми от зараза с вирус се наблюдава и по плода, което се изразява във вътрешно потъмняване и обикновенно е при плодове от 1-2 китка.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

В оранжериите трябва да се следи за появата на кафяви листни петна и листна плесен по доматите.

За да се избегне появата на кафяви листни петна относителната влажност на въздуха да се поддържа в ниски равнища. Да се отстраняват растителните остатъци от заразени листа, стъбла, плодове.

При проява на първите признаци се води борба с фунгициди през 8-10 дни в зависимост от развитието и разпространението на болестта и вида на използваните фунгициди .

Причинителят на листната плесен атакува главно листата, като причинява големи жълтеникави петна, които от долната страна се покриват със сиво- кафяв кадифен налеп. Нападнатите листа се свиват и загиват. Сходни симптоми могат да се развия и по стъблата, листните дръжки и цветовете.

Разпространението на гъбата през вегетацията се извършва главно с въздушните течения. Необходимо е да се осигурява добро проветряване на култивационните съоръжения и да се поддържа ниска влажност на въздуха.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Валежите от края на април и началото на май от една страна подобриха влагозапасяването при овощните дръвчета, но от друга провокират развитието на болести, като създадоха благоприятни условия за тяхното развитие.

Какви са опасностите?

. При костилковите – развиха се съчмянка, къдравост по прасковата, бяла ръжда при череша и вишня. Има опасност от развитие на късното кафяво гниене. Условията с неустойчивото време предполагат използването на системни препарати срещу посочените болести.

Подходящите препарати за целта са: Луна експирианс - срещу късно кафяво гниене и Силит 40 СК срещу бяла ръжда, Топсин М 70 ВДГ - срещу късно кафява гниене, Хорус 50 ВГ и др.

. При семковите - Валежите създадоха благоприятни условия и за развитие на брашнеста мана по ябълка и най-вече струпясване по ябълка и круша.

За да стопирате развитието им в условия на повишена влажност използвайте системни фунгициди, действащи и срещу двете болести, като Хорус 50 ВГ, Скор 250 ЕК , Силит 40 СК , Шавит Ф 72 ВДГ и други.

Съчетайте пръсканията срещу болестите с тези срещу неприятелите, като първо разтваряйте прахообразните препарати и към тях прибавяйте течните.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 19 Април 2017 12:41

Брашнеста мана по ябълкта

Брашнестата мана напада най-често едногодишните леторасти на ябълката, където се развива по цветовете, листата, младия завръз и самия летораст. Болестта се проявява като отделни локални заразявания или като дифузни нападения на паразита.

От заразените листни пъпки се развиват слаби леторасти с тесни, ладиевидно извити листа. Цветните органи са силно деформирани и завръзи не се образуват. Всички нападнати части са покрити с бял налеп.

Заразените листа стават дребни, тесни, твърди и чупливи, а заразените леторасти са къси и извити.

Честите и интензивни валежи по време на вегетацията задържат развитието на патогена, а температури над 33°С спират развитието на мицела. Конидиоспорите се развиват при температура от 4 до 30°С и влажност от 34 до 96%, поради което метеорологичните условия не оказват съществено влияние на болестта.

Добре е да се провеждат комбинирани пръскания с тези за струпясването. За борба се използват следните регистрирани продукти за растителна защита:Скор 250 ЕК'0,02%, Шавит Ф 72ВДГ'-0,03, Флинт Макс 75ВГ'-0,02%, Луна експирианс'20-75 мл/дка и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 19 Април 2017 12:37

Листни петна по ягодите

Причинител на белите листни петна по ягодата е гъбата Mycosphaerella fragariae, която заразява листата и дръжките им, столоните, съцветията, чашелистчтата. При силно развитие на болестта асимилацията на листата намалява, вследствие на което и добивите са малки. Признаците на болестта са изразени най-ясно по листата - бели кръгли петна с червеникава периферия. Повредите по дръжките, столоните и чашелистчетата са подобни на тези, които се появяват и по листата. Напролет болестта започва развитието си от инфекция, съхранявана върху живите листа на ягодата. Патогенът се разпространява чрез дъждовните капки, поради което интензивните дъждове провокират силното му развитие. Симптомите най-силно се проявяват при температура 20-25°С.

Устойчиви са сортовете - Зенга Зенгана, Белруби, Мадам Муто, Ранна на пазара, Редгаунтлед, Горела, Покахонтас, Кембридж фаворит, Холидей, Шарплес, Бяла ананасова и др.

Срещу листните петна се провежда пръскане до показване боята на цветовете с медсъдържащи препарати.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Причинителят на огненият пригор по семковите видове е бактерия, която напада круша, дюля и ябълката и др. и при благоприятни условия само за 2-3 години може да унищожи нападнатите чувствителни видове.

По време на цъфтежа цветовете, съцветията и младите връхни леторсти внезапно увяхват, а по-късно изсъхват. Засегнатите части придобиват кафяв цвят при ябълка и дюля, а при крушата почти черен цвят. Те могат да опадат или да останат върху клонките, каето придава опожарен вид на дърветата. При влажно време върху повредените цветове се наблюдават капчици течност, която първоначално е бяла, а по-късно придобива кехлибареночервеникав цвят.

Върховете на нападнатите леторасти се извиват кукообразно или по-точно придобиват формата на “овчарска гега”. По млади завръзи и по плодове се появяват кафяви петна. При влажно време и тук се появяват капчици жълтеникава течност.

Болестта се разпространява чрез инструментите при резитба, от дъждовете, а пчелите разнасят заразата в процеса на опрашването. Първоначално се заразяват цветовете, а по-късно завръзите, листата, леторастите и клоните. Попаднала върху растителните органи бактерията навлиза в тях през устицата, а най-често през рани, причинени от насекоми, градушка, резитби и др.

Оптимални условия за заразяване и развитие на болестта са висока влажност и над 18,5С .

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За да се избегне силно нападение от ранно кафяво гниене, могат да се вземат редица предпазни мерки. Целта на тези мерки е чрез тях да се намалят до минимум факторите, които благоприятстват базвитието на болестта.

. Дръвчета се садят на огрени от слънцето места, които имат добро проветрение и в тях не се задържа влажен въздух. Избягва се засаждането им на влажни места с лош въздушен дренаж.

. Зимната резитба е задължителна, като се започва със санитарно прочистване. Това означава, че първо се отстраняват всички болни и изсъхнали клонки. Просветляването на короните подпомага тяхното по-добро проветряване.

. Засаждане на устойчиви сортове.

Чувствителни на ранно кафяво гниене сортове

Различните сортове от един и същи вид имат различна чувствителност към заболяването. При неподходящи месторастения, засаждането на силно чувствителни сортове трябва да се избягва. Ето някой от тях:

. Кайсии – Късна силистринска, Унгарска, Нанси, Мешански великан, Канино, Умберто;

. Сливи –Стенлей, Виктория, Хал, поп Харитон, Ажанска;

. Вишни – Унгарска вишня, Хейманов рубин, Сенчеста морела, Охайо, Метеор, Португалска;

. Череши – Наполеон, Ранна едра, Румънка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Предвид преваляванията по време на цъфтежа на дърветата в някои райони на страната, а в други след него е препоръчително във връзка с опазване на овощните да се проведат някои пръскания както при семковите, така и при костилковите видове.

Влажното време и оптималните температури са идеални за развитието на болестта ранно кафяво гниене. Тя засяга особено много – вишня, кайсия, череша, слива, а също в някои години и семковите видове, ябълка, дюля, мушмула и др.

Най-характерният признак от заразяване с ранно кафяво гниене се наблюдава по време на цъфтежа. Спорите на гъбата се разнасят от вятъра и насекомите. Попаднали върху тичинките и близалцето на отворените цветчета те развиват мицел, който прониква към плодника. Оттам мицелът се разраства към цветната дръжка и навлиза в клонката носеща цветчето. Поразените цветове повяхват, по-късно покафеняват, като остават на дървото без да опадват. Силно нападнатите дървета имат вид на опожарени, откъдето идва и популярното име на болестта – опожаряване на цветовете.

Гъбата паразитира по всички органи

Ранното кафяво гниене се развива по всички органи и части на дърветата. Освен цветовете, гъбата напада листата, едно- и многогодишни клони, младите плодчета. Ако не се вземат мерки, заразените дръвчета загиват напълно за няколко години.

Следцъфтежните пръскания се извършват през 8-10 дни докато има условия за развитие на болеста.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Болеста съчмянка засяга всички костилкови видове, но особено вредно е нападението при кайсиите, вишните и прасковите. При силно нападение завръзите засъхват и окапват, по-слабо нападнатите се деформират и напукват, а по-късно загиват.

Видимите признаци започват първо с поява по листата на дребни пурпурни точки, които се разрастват до дребни петна с бледокафяв до охрен цвят. Тъканта около петната придобива червенокафяв цвят във формата на пръстен. При младите още нарастващи листа тъканта в средата на петната отпадва и се получават дребни кръгли дупки. По леторастите също по-късно и при силно нападение може да се появят закръглени или елиптични, слабо вдлъбнати петна с тъмнокафяв цвят.

Прасковата се напада сравнително по-рядко. Петната се разрастват по-силно и обхващат пръстеновидно едногодишните клонки, причинявайки загиване на връхната им част. Около тях често има смола. При по-слабо развитие на болестта върху клонките се появяват изприщвания.

По плодовете на прасковата и кайсията се появяват дребни закръглени бледокафяви петна, ограничени с бледочервен до жълто-кафяв венец. При нарастващите плодове засегнатата тъкан засъхва и отпада, в резултат на което се образуват вдлъбнатини, които се изпълват със смола. При оформените вече плодове заразените тъкани остават.

По плодовете на черешата се образуват кафяво-червени петна, чиито тъкани спират да нарастват , в резултат на което се получава вдлъбване, а месестата част на плода остава сраснала с костилката.

Пръскането след цъфтежа е задължително!

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта