Петък, 13 Април 2018 14:24

Орехът също боледува

Двете основни болести по ореха са бактериоза и антракноза. Повечето от отглежданите у нас сортове са чувствителни и на двете болести и много важно е борбата с тях да се извежда навреме.

Това важи и за младите дръвчета. Погрешно е да се смята, че срещу болестите трябва да се пръскат само плододаващите орехови дървета. Ако растенията боледуват още в млада възраст, те страдат, не се развиват нормално, по-трудно се формират и по-късно започват да плододават.

. При бактериоза по ореха младите и нарастващи листа дифузно почерняват по нерватурата, което преминава и по тъканта и се образуват дребни кафяви петна, предизвикващи изсъхване. Старите листа имат локални тъмнокафяви петна.

. При антракнозата по ореха по листата се формират закръглени бледокафяви петна, които при голямо нападение се сливат и листата са като прегорели.

Борбата с тези основни болести не е трудна и средствата, с които се извежда са медни фунгициди .

И двете болести са гъбни и започват да заразяват орехите рано напролет при температури на въздуха над 10 градуса. Така че първото пръскане трябва да е още напролет.

Ако времето е дъждовно и хладно през май-юни условията са благоприятни за развитие и на двете болести. Затова до трайно повишаване на температурите и засушаване на въздуха е необходимо да се правят профилактични пръскания.

Срещу бактериозата се препоръчват 1-2 третирания преди набъбване на листните пъпки с 2% бордолезов разтвор и едно-две пръскания след цъфтежа на женските цветове и формиране на листата с 1% бордолезов разтвор или друг меден фунгицид, като Шампион, Купроцин, Фунгуран и др. Вегетационните пръскания са ефикасни и срещу антракнозата, особено във влажни години и при първи признаци на заболяванията.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Броят на предцъфтежните пръскания може да е различен и зависи от характера на времето.

Влагата и температурата са основните фактори, които могат да ускорят или забавят развитието на дръвчетата, както и да увеличат или намалят възможността от заразяване с болести и неприятели

Често пъти предцъфтежното пръскане при раноцъфтящите видове (костилковите) може да бъде само едно.

А при по-късно цъфтящите (семковите) може да стигне и до три броя пръскания.

С набъбването и разпукването на пъпките започва и заразяването с почти всички икономически важни болести и неприятели .

Предцъфтежните пръсканията не се различават от познатите досега мерки за борба с болести и неприятели.

Струята на разпръсквача при предцъфтежните пръскания обаче вече трябва да е по-фина и не трябва грубо да се обливат клоните и клонките, а да се покриват равномерно с разтвор, без той да се стича по тях.Така ще предпазите младите набъбващи пъпки от инфекция, без да им причините пригори от разтвора, с който пръскате.

Стволовете (стеблата) на дръвчетата също се покриват равномерно с разтвор без да се обливат.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Основните болести са струпясване, ранно кафяво гниене, съчмянка, къдравост, бактериално изсъхване и др. Използват се, както медсъдържащи, така и препарати съдържащи други активни вещества.

Кои са фунгицидите?

  • Син камък /меден сулфат/ и гасена вар

Това са продуктите необходими за приготвяне на бордолезов разтвор. За късното зимно пръскане той трябва да е в концентрация 1,5%. За приготвяне на 10 литра 1,5% бордолезов разтвор се използват 150 г син камък и 225 г гасена вар. За да се получи качествен разтвор, синият камък се разтваря предварително в 1 л вода. След това се прецежда през марля и се сипва в пръскачката. Тя се долива с още 5-6 л вода. Гасената вар се разтваря в 2-3 литра вода и също се прецежда през марля. С непрекъснато разбъркване варното мляко се добавя на малка струя към разтвора от син камък в пръскачката. За предпочинтане е бордолезовият разтвор да се изпръска веднага след приготвянето му, защото представлява суспензия, която при престояване се утаява.

  • Шампион ВП

Медсъдържащ фгунгицид /50% мед/. Използвайте го в концентрация 0,3%  (300г/дка).

  • Фунгуран ОН 50 ВП

Медсъдържащ фунгицид /50% мед/. Концентрация за употреба 0,15-0,25% (150-250 г/дка).

  • Тирам 80 ВГ

Съдържащ 80% активно вещество тирам. Концентрация за употреба 0,3% (300 г/дка)

  • Бордо микс 20 ВП

200 г/кгбордолезова смес. Концентрация за употреба 0,375-0,5% (375-500г/дка).

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 18 Януари 2018 15:30

След листопада, всичко се вижда

Високите температури през декември и хубавото време дадоха възможност да се направи ревизия на дърветата и храстите. Още веднъж да преценим – имат ли нужна от помоща ни. След опадането на листата най-добре се виждат сериозните, но не достатъчно видими до момента проблеми по дръвчетата.

ПАРАЗИТИТЕ НАПАДАТ ГЛАВНО СТАРИ И БОЛНИ ДЪРВЕТА

Късно наесен по стъблата на съхнещите костилкови дървета се появяват плътни копитообразни подобни на шапки гъби. Прахановата гъба е паразит по диворастящи и културни широколистни дървесни растения, но не напада младите и силни дървета, а по-старите и болнавите. Когато спорите на гъбата попаднат на "жива" рана по кората или по още незаздравялото място от някой наскоро счупен клон, те покълнват и от тях израстват хифи.

ГЪБИТЕ РАЗРУШАВАТ ДЪРВЕСИНАТА

От хифите (вегетативното тяло на гъбите) се развива мицел, който постепенно прониква в дървото, докато достигне дървесината. Веднъж загнездил се в нея, мицелът започва да я разрушава, за да се храни. Хифите му отделят вещества, които я разтварят и дървесината загнива. Когато мицелът се охрани добре, на различни места по стъблата и клоните на нападнатите дървета започват да се образуват едно след друго плодните тела на паразитната гъба с форма на копито. Такива дървета, ако са нападнати масово, загиват на корен или стават жертва на бурите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
  1. Естественият контрол на вредителите е по-евтин от закупуването на пестициди и това е много по-безопасно за вашата градина, вашето семейство, околната среда и дивата природа. В Северна Америка всяка година близо 62 милиона тона пестициди се използват в градини и тревни площи. Изненадващо, собствениците на жилища използват около три пъти повече пестициди от земеделските стопани и повечето от отравянията в дивата природа, както и замърсяването на водата, не са от ферми или други големи организации, а от еднофамилни домове.

    Добрата новина е, че от сода за хляб може да се направи много ефективен, безопасен, органичен спрей вместо пестициди, който може да убие насекоми, които вредят на растенията, като листни въшки и акари, без да вреди на полезните насекоми. Същият разтвор действа и на някой гъбни заболявания.

Срещу болести

Рецептата е проста: смесете една чаена лъжичка сода за хляб и една трета чаена чаша зехтин, след което добавете една чаша вода. Хомогенизирайте сместа чрез разклащане и след това сложете разтвора в спрей. Ако се борите с гъбни заболявания, можете да използвате тази смес, за да пръскате засегнатите области на всеки няколко дни, докато проблемът бъде решен. Използвайте разтвора за черни петна по розите, както и на лозя и грозде, когато плодовете за зърната започнат да се избистрят.
Срещу насекоми

За борба с насекоми комбинирайте супена лъжица зехтин, две супени лъжици сода за хляб и няколко капки течен сапун в 4 литра вода. Добавете го в контейнера за пръскане и пръскайте веднъж на всеки три дни. Така ще се отървете от вредните насекоми и да им попречите да се размножават.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Увредените от болести и вредители гори с потенциална опасност от възникване на ерозия, както и площи, граничещи с язовири и водни басейни, използвани за водоснабдяване ще бъдат възстановени приоритетно. Това стана ясно на провелото се в Изпълнителна агенция по горите работно съвещание във връзка с възстановяване на увредени гори от болести, вредители и природни въздействия.

„Изкуствените иглолистни  гори са изиграли своята роля за създаването на горска обстановка и благодарение на тези залесявания преди 50-60 години ерозията е овладяна и обликът на много от районите е променен в положителна посока. Нашата задача е предвид направения експертен анализ на ситуацията да изготвим икономическа обосновка и да продължим с активната работа и залесителни дейности, свързани с преодоляване на проблема, свързан със съхненето на иглолистните култури“, подчерта инж. Григор Гогов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.

Като приоритетни площи за залесяване са определени и увредените горски територии около населени места, в защитени територии и зони, около туристически обекти и маршрути. С предимство ще се използват местни и по-сухоустойчиви дървесни видове, като ще се предпочитат смесените култури. Няма да бъдат пренебрегнати иглолистните видове, като черен бор и кедър, които са доказали своите предимства и устойчивост, единодушни са експертите.

 В голяма част от засегнатите насаждения се настанява местната растителност. Според потенциала за естествено възобновяване, ще бъдат определени площите, които ще бъдат оставени за естествено възобновяване и тези, които ще бъдат залесявани. Задача на лесовъдите е да вземат мерки за направляване на възобновителните процеси, а където е необходимо своевременно да се възстановяват засегнатите гори чрез залесяване с подходящи устойчиви видове.

Експертите дискутираха въпроси, свързани с осигуряването на качествен посевен и посадъчен материал като се обединиха около мнението, че дейността е свързана и с подобряване и модернизиране на състоянието на горските разсадници.  

На съвещанието присъстваха представители на научните среди от Лесотехническия университет, ръководството на ИАГ, експерти от Агенцията, директори и експерти по залесяването от регионални дирекции по горите, лесозащитните и семеконтролните станции в страната и държавните горски предприятия. 

Публикувана в Бизнес

Успешното съхранение на плодовете е възможно само, ако беритбата е навременна, т.е. плодовете за съхранение трябва да се берат в техническа зрялост. Консумативната зрялост при различните сортове настъпва по различно време – от няколко седмици до 2-3 месеца по-късно.

ГРЕШКИТЕ МОГАТ ДА ПОХАБЯТ ПРОДУКЦИЯТА

. Ранната беритба на късните сортове ябълки и круши първо рефлектира върху добива - той намалява чувствително, защото обикновено през това време плодовете още нарастват и не са достигнали оптималните си размери. Такива плодове не могат да придобият типичните за сорта вкус и окраска, дори и при следберитбено узряване. По-често боледуват от горчиви ядки и запарване, а кожицата им се набръчква от загубата на вода. . При късна беритба плодовете се съхраняват за по-кратко време и загубите са много по-големи. Те получават брашнеста консистенция и встъкляване на плодовото месо, което ги прави негодни за консумация. Освен това, късната беритба пречи за запасяване на дърветата с резервни хранителни вещества и те много по-лесно измръзват през зимата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Калият е елемент, който се абсорбира от растенията лесно и в големи количества. В растението той присъства предимно в младите части. Адекватни дози калий в почвата допринасят за това растението да абсорбира вода по-лесно, да се увеличава неговата устойчивост на студ и паразитни атаки. Калият влияе и на процесите на натрупване на захари. Освен това, калиевите соли, присъстващи в клетъчните сокове, са от изключително значение за определяне на вкусовите качества на плода.

Минералният калий присъства в различни форми, не всички от които са достъпни за растенията. За тях е от значение разтворимият калий, който е разтворен в подпочвените води и образува т. нар. асимилиращ се калий.

Неутралните и киселите почви са богати на този елемент. Доброто снабдяване с калий все пак не е задължително свързано с достъпа до растенията. Песъчливите почви, например, могат да бъдат естествено богати на калий,но бедни на асимилационната му форма.

ПРИ НЕДОСТИГ, РАСТЕНИЯТА УВЯХВАТ

Първият ефект от недостига на калий е намаляването на клетъчното развитие на поразените растения. Освен това се формират крехки листа с централно обезцветяване и като последствие - некроза, концентрирана в листата, от която растенията придобиват увяхнал вид. Ефекти от недостиг на калий, предимно при дебалансирано хранене с азот, са слабата лигнификация и обща податливост на паразитни атаки, плодовете са с притъпен и неприятен вкус, с намалено съдържание на захари и минерални соли.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

На Открития ден на лозата в Карнобат Димитър Димитров – търговски представител за Южна България, представи новите продукти специално за в. „Гласът на фермера“

Интервю на агр. Петър Кръстев

  • Г-н Димитров, каква беше целта на Открития ден, който Arysta LifeScience проведе в лозята на Винпром „Карнобат”?

  • През този сезон ние успяхме да реализираме програма за растителна защита на 100% с продукти на Arysta LifeScience България. Целта на срещата в Карнобат на Открития ден в лозята на „Винпром” беше именно да представим и покажем резултатите от приложението на нашите продукти.

  • Разкажете накратко за вашата технология за опазване на лозята?

  • Технологията като растителна защита стартира в началото на цъфтеж, когато беше направено първото пръскане срещу оидиум по лозата с нашия продукт Домарк. Системен фунгицид с предпазни и лечебни свойства за борба с брашнестите мани по селскостопанските култури. Домарк прониква бързо в растението и се разпределя равномерно във всички третирани тъкани, предоставяйки отлична защита както във всякакви климатични условия, така и по време на бързото пролетно нарастване. Тетраконазол е фунгицид от ново поколение и е регистриран за борба с брашнеста мана у нас. Въпреки че е съвсем нов за България, той е доказан стандарт за сравнение в други части на света, като например Франция, Испания и Италия. Начин на действие: Триазолите (DMI) са семейство фунгициди, блокиращи синтеза на стерол в клетъчните стени на гъбните организми. Този начин на действие е общ за фунгицидите от тази група. Домарк има 3 начина на действие: Парно действие - парното действие спомага за преразпределянето на продукта върху листната повърхност. Това означава по-добро покритие на листната повърхност и новоформираните гроздове. Трансламинарно действие - това означава, че след проникване в растението, Домарк се придвижва между листната повърхност и осигурява защита дори за ненапръсканите части на растението. Високата разтворимост на Домарк в масла позволява бързото му поемане през восъчните съставки на кутикулата на листата и дифундиране през тъканите на растението. Системно действие - относително високата разтворимост на Домарк във вода означава, че активната съставка се разтваря лесно в растението и се пренася ефективно до нетретираните части, като осигурява висока степен на защита, особено по време на бързия пролетен растеж. Последваха пръскания в различни периоди, обикновено между10-12 дни, които бяха комбинирани, както срещу брашнеста мана, така и с фунгицид срещу обикновената мана.

  • Нека да поставим акцент върху останалите използвани фунгициди?

  • Arysta LifeScience предлага един фунгицид срещу обикновената мана – това е Димикс 500 СК, формулиран като суспензионен концентрат. Той е специално формулиран за лозята срещу комплексна защита от обикновената мана. Има трансламинарно, локално-системно действие, което означава, че попаднал върху едната страна на листа, за кратък период от време – в рамките на 3-4 часа, той прониква през целия лист и защитава и ненапръсканите части на листната маса, т. е. листата са 100% защитени. Придвижва се само в листата, докато другите два продукта Домарк и Спирокс, които са срещу оидиума, имат изцяло системно действие – т.е. придвижват се в цялото растение и предпазват листата, леторастите, включително и новия прираст и чепките за дълъг период от 12-14 дни. Продукта позволява да се пръска самостоятелно или в комбинация с фунгициди с предпазно контактно действие.

  • Кажете нещо повече за втория фунгицид срещу оидиум – Спирокс?

  • За борба с брашнестата мана Arysta LifeScience предлага Спирокс – той е нов продукт за втора година на пазара. Активното му вещество е изключително силно и осигурява превенция, както при винените, така и при десертните лозя. Има лекуващо действие и най-важното при Спирокс е изкореняващо болестта действие. Дори при наличие на болестта и по листата, и по чепките имаме изкореняващо патогена действие, което го прави изключително подходящ в случаи на евентуална зараза. Има различен механизъм на действие от повечето използвани на пазара триазолови фунгициди, което го прави подходящ партньор в извеждане на успешна борба срещу брашнеста мана и от възможни прояви на резистентност срещу регистрирания патоген.

  • Това са сравнително нови продукти, доколко се познават те от българските лозари?

  • Естествено, като използваме трибуни, чрез дни като Открития ден в лозята в Карнобат ние ще популяризираме новите ни фунгициди и се надяваме да спечелим доверието на лозарите.

  • Гарантирате ли, че лозята могат да бъдат опазени само с ваши продукти от болести и неприятели?

  • Да, това е възможно, тъй като нашите фунгициди Димикс, Домарк и Спирокс са регистрирани в България в рамките на един сезон до 4-5 приложения, което е напълно достатъчно. По-добрият подход е фунгицидите да бъдат комбинирани с различни активни вещества, с цел избягване на резистентност, както от оидиум, така и от обикновена мана.

Ариста ЛайфСайънс България предлага решения, гарантира успех, култивира просперитет! 

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 19

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта