Борбата срещу сивото гниене по ягодите включва агротехнически и химични средства за борба.

Мулчирането на почвата и редовното унищожаване на растителните остатъци спомагат за намаляване степента на поява на болестта. Ограниченото използване на азотни торове също допринася за ограничаване на сивото гниене. За да се избегне инфектирането на стъблата, разсадът трябва да се засажда на оптимална дълбочина, а не твърде дълбоко.

Химични мерки включват третиране с подходящи фунгицциди в определени фази от развитието на ягодите:

. първо пръскане - в началото на цъфтеж;

. второ пръскане - непосредствено след цъфтежа.

Броят на пръсканията зависи от конкретните агрометеорологични условия.

Установена е появата на устойчивост на сивото гниене както към системните, така и към контактните фунгициди, затова те трябва да се редуват.

Разрешен за борба със сивото гниене по ягодата е Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2 % .

Спазвайте стриктно карантинният срок на използваните препарати. Пръсканията се прекратяват две седмици преди узряване на ягодите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 13 Април 2017 11:16

Прасковен клонков молец

Прасковеният клонков молец е разпространен в цялата страна. Предпочита прасковата и кайсията, по-слабо напада сливата, черешата, бадема, вишната и др.

Зимува като гъсеница под люспите и в основата на пъпките, в разклоненията на клоните, в мумифицираните плодове и стъблото. Гъсениците се хранят с пъпките, с кората в пазвите на клоните. Началото на активния период съвпада с разпукването на цветните пъпки на прасковата. След това преминава по леторастите, като се вгризват в тях непосредствено под върха. Връхчетата на повредените леторасти клюмват и изсъхват , а в мястото на повредата се появява смолотечение. Една гъсеница поврежда 2-3 пъпки.

Гъсениците от лятното поколение се хранят с месестата част на плодовете.

През пролетта трябва да се направят две третирания - първото непосредствено преди разпукване на цветните пъпки и второто веднага след прецъфтяването.

След прецъфтяване се третира с разрешени срещу вредителя инсектициди: Децис 100 ЕК, Дурсбан4Е, Карате Експрес ВГ и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 13 Април 2017 11:03

Борба с акарите при лозата

Борбата с акарите е сравнително трудна и продължителна. За целта се използват механически и химически средства. Акарите имат и свои неприятели , които ги унищожават- златоочица, калинки, дървеници, трипси и други видове. За да бъдат те запазени, се препоръчва лозите да не се пръскат с тотални химически средства. Има много химически средства за борба с акарите. Това са: Аполо 50 СК, Валмек, Енвидор 240 СК, Зуум11 СК, Масай ВП, Натуралис, Тиовит джет 80 ВГи др. При липса на посочените препарати лозите може да се прашат със сяра на прах в количество 2 кг на декар. Добре е сярата да се смесва с дървесна пепел в съотношение 2:1 (на две части сяра една част пресята дървесна пепел). Много добри резултати се получават при третиране със сероваров разтвор, но сега той не се произвежда, макар че може да се произведе и при домашни условия със сяра и вар.

Борбата с акарите може да се води през есента и пролетта. През пролетта може да се извърши ранно пръскане. Най-ефикасно е пръскането, когато започне развитието на лозите при напъпването и достигането на леторастите 10-15 см. През този период акарите са излезли от своите скривалища, нападнали са развитите пъпки и леторасти масово и унищожаването им е най-ефикасно. По-късно те се разселват по цялата лоза и унищожаването им е по-трудно. Второто пръскане се прави 10-15 дни след първото. Когато това пръскане съвпада с пръскането против маната, то може да се комбинира с тези препарати. По-късните пръскания не са много ефикасни. Най-благоприятните условия за размножаването на акарите е температура 29-31 градуса С при относителна влажност 35-55 на сто. По-високата влажност на въздуха и повишаването на температурата над 35 градуса С потиска тяхното размножаване. Акарите са устойчиви на ниски зимни температури и могат да презимуват при минус 28 градуса.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Луковата муха поврежда основно лука и в по-слаба степен чесъна. У нас тя е много разпространена, особено в дъждовна и топла пролет. Растенията нападнати от мухата се познават по спираловидно завития централен лист, който впоследствие изсъхва. Те изостават с развитието си, лесно се изкубват и полягат върху почвата. В една луковица могат да се наблюдават до 70 ларви на мухата. Ларвите преминават по съседните растения. В нападнатите стъбла и луковици навлизат различни патогени, причиняващи гниене. Растенията миришат лошо на гнило.

Борба с луковата муха

За да се намали вредата от луковата муха, е необходимо спазване на правилна агротехника. Мерките за борба включват:

  • засаждането на лука трябва да става възможно най-рано, тъй като късните посеви се нападат по-силно;

  • за засаждане да се използва здрав и качествен посадъчен материал;

  • лукът не трябва да се отглежда на едно и също място продължително време;

  • навременно торене, напояване и обработка на почвата за получаване на силни и здрави растения, тъй като по-мощните растения са по-неуязвими;

  • да не се оставят неизвадени луковици, а самораслият лук да се унищожава, защото ларвите на мухата продължават да се развиват в тях;

Времето за химична интервенция е съобразно биологията на неприятеля. Борбата през вегетацията се води срещу възрастните, преди яйцеснасяне в периода на масов летеж. Масовия летеж на мухите съвпада с цъфетежа на вишната и глухарчето. Ако се допусне ларвите да влязат в стъблото борбата е безмислена.

За да има ефект от пръскането задължително към инсектицидният разтвор се прибавя прилепител

Спазването на карантинните срокове е задължително, особено при лука за зелена консумация.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 23 Март 2017 12:59

Сачмянката води до ниски добиви

Сачмянката при костилковите видове е силно вредоносна болест и напада в големи размери прасковата, кайсията, черешата и по-слабо вишнята и бадема.

Сачмянката е болест, която се причинява от гъби и бактерии. В резултат на това, възможностите за заразяване са много по-големи. Гъбната форма зимува по нападнатите клони и при меки зими продължава да се развива. Бактериалнатата форма се запазва в окапалите листа и почвата, и рано напролет причинява първите заразявания. Независимо от причинителя, заразяването става през рани и през пъпките на дръвчетата.

Нападнатите от сачмянка дървета не загиват, но дават по-малко и по-некачествени плодове. Най-характерните признаци на болестта се наблюдават по листата – първоначално по тях се появяват дребни пурпулночервени точки, които по-късно покафеняват и опадват. Листата придобиват вид на стреляни със съчми и от там идва популярното и име - сачмянка. Освен листата, сачмянката напада още клонките и плодовете.

Ако пролетта е влажна и хладна възможността за развитие на болестите е много по-голяма. За борба със сачмянката се използват препаратите- Фунгуран ОН 50 ВП – 130-200 г/дка, Тирам 80ВГ- 0,3%, шампион ВП -300 г/дка и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Предцъфтежните пръскания са изключително важни защото чрез тях ще предотвратим развитието на болестите и неприятелите, започващи своята вредна дейност заедно с вегетацията на дръвчетата.

Кои са най-важните неприятелите които започват активната си дейност в началото на пролетта при различните видове овошки?

  • Ябълката и крушата се нападат от брашнеста мана, струпясване, ябълков цветопробивач, плодови оси, крушова листна бълха и др.

Срещу тях се пръска 1 до 3 пъти - първият път от разпукване на пъпките до фаза "миши уши", вторият - от фаза зелен конус до фаза червена пъпка, и третият - от фаза червена пъпка до розов бутон

  • Дюлята се напада ог загниване на завръзите, кафяво гниене, кафяви листни петна.

Срещу тях се пръска 1 път при показване на цветните бутони

  • Сливата се напада от бактерийно изсъхване, сливови плодови оси, хоботници и др.

Срещу тях се пръска само 1 път в периода от разпукването на пъпките до бял бутон.

  • Прасковата и кайсията се нападат от къдравост по прасаковата, ранно кафяво гниене, бактерийно изсъхване, анаразия

Срещу тях се пръска при набъбване на пъпъките и непосредствено преди цъфтежа

  • Черешата и вишнята се надапат от сачмянка и ранно кафяво гниене

Срещу тях се пръска при разпукването на пъпките

  • Орехът се напада от бактериоза и антракноза

Срещу тях се пръска непосредствено преди цъфтежа

  • Бъдемът се напада от струпясване, сачмянка, бадемова листна оса

Срещу тях се пръска непосредствено преди цъфтежа.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Кафявото гниенесе проявява в особено големи размери при кайсия, череша, вишня, слива, макар че в последно временапада и останалите костилкови и семкови овощни видове.

Видимите признаци от заразяването са поява на кафяви петна по венечните листенца, които бързо обхващат изцяло цвета и той омеква и загнива. Отделните цветни кичури или целите леторасти изсъхват и изглеждат като опожарени и остават до късно наесен по клоните – тази форма на болеста е известна като „опожаряване” на цветовете. По нападнатите части гъбата образува бежови, прашести купчинки спори. Болеста заразява листа, леторасти, клони, цветове и плодове.

Системата от мероприятия за борба с кафявото гниене e следната:

  • Избягване на засаждане на дървета на влажни места с лош въздушен дренаж, в който болеста намира особено благоприятни условия за развитие .

  • Засаждане на устойчиви сортове.

  • Зимна резитба, при която се отстраняват всички болни и изсъхнали клонки и се просветляват короните, с което се постига по-добро проветряване, отстранените клони се изнасят от градината и се изгарят.

  • Предцъфтежно пръскане с 0,1% бордолезов разтвор, шампион ВП- г/дка след появата на венечните листа.

  • Изрязване и изгаряне на всички цветове и клончета, поразени от болеста, като се започва от появата, продължава се през целия период на цъфтежа и две – три седмици след него.

  • Следцъфтежно пръскане в края на цъфтежа при прецъфтяване на 2/3 от цветовете.

Чувствителни сортове на кафяво гниене :

  • Кайсия - Късна Силистренска, Унгарска, Нанси, Мушански великан, Канино, Умберто.

  • Сливи – Стенлей, Виктория, Хал, Поп Харитон, Ажанска

  • Вишни - Унгарска вишня, Хейманов рубин, Сенчеста морела, Охайо, Метеор, Португалска

  • Череши – Наполеон, Ранна едра, Румънка

  • Ябълки – Червена превъзходна, Английска ренета, Каселска ренета, Червен астрахан.

    Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 08 Март 2017 13:13

Бактериален рак по лозата

Старите и изоставени лозови насаждения са основен източник на зараза от бактериален рак. Болестта бактериален рак по лозата навлиза в растенията основно през рани, причинени в резултат на измръзване, така че условията, благоприятстващи повредите от измръзване, благоприятстват и заразяването с бактериален рак. Източник на зараза обаче може да бъде и заразеният посадъчен материал.

Липсата на регистрирани ефективни химически средства за борба също е причина за разширяване ареала на разпространението му.

Кои са симптомите?

В основата на стъблото се явяват дребни, гладки, светложълти тумори, които бързо се развиват, разрастват и повърхността им става грапава, вътрешността - зърнеста, а цветът - тъмнокафяв. Със стареенето тъканите на туморите некротират, изсъхват и се разпадат. Често на мястото на старите тумори през следващия сезон се явяват нови или се откриват вторични на известно разстояние от старите. Тумори се наблюдават освен в основата на растенията, още и по стъблото, и на мястото на присадката при облагородените лози.

Болните лози имат потиснато развитие, хлоротични листа и лесно измръзват при тежки зими като тази година.

Профилактичните мероприятия за борба с бактериалния рак са:

  • Използване на здрав посадъчен материал;

  • Изкореняване и изгаряне на болните лози;

  • При създаване на ново насаждение да се спазва 6-7 годишно сеитбообращение с участие на житни култури;

  • Засаждане на устойчиви сортове: Ркацители, Мискет Отонел, Пино гри.

  • Загребване на младите лози и торене с калиеви торове през есента.

Директна борба по химичен път за съжаление не е възможна. Няма разрешени продукти за растителна защита за борба с бактериалния рак по лозата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В борбата с ранните неприятели в овощната градина се прилагат различни методи за борба – механични, агротехнически и химични.

Механични мерки

С прекопаването на почвата около дръвчетата се унищожава голям процент от зимуващият запас на вредителите. Събирането и унищожаването на окапалите и мумифицирани плодове е част от борбата.

Агротехнически мерки

Грижите за дръвчетата през годината – резитба, торене, напояване, окопаване, допринасят за тяхното добро развитие. Добре гледаните дръвчета са много по-малко зависими от неприятелите.

Химични мерки

Химичната борба, която се провежда през различните фази и сезони от развитие на дръвчетата, ограничава популацията на неприятелите. Тъй като в случая тя е насочена срещу възрастните бръмбари преди яйцеснасяне се провежда във фазите от набъбване на пъпките до начало на цъфтеж на дръвчетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 01 Март 2017 16:11

Чеснова муха

Чесновата муха напада зимния чесън и кромида, засаден от едър арпаджик през есента. Тя е е особено опасна за зимния чесън. При първото затопляне на времето, когато температурата надвиши 10°С започва летежът на възрастното насекомо. Мухите приличат на домашната, но са ръждиво-кафяви и космати. Те прелитат ниско или пълзят върху почвената повърхност. Мухите предпочитат да снасят яйцата си в основата на добре развитите растения (с 2-3 листа) или в почвата непосредствено около тях. Те предпочитат площите торени с оборски тор. Вредят ларвите на мухата, които се вгризват в младото растение от централния лист в посока към неформираната луковица.

Повредените растения изостават в растежа и развитието си, отслабват, а луковицата омеква, средния лист увисва, завива се спираловидно, пожълтява и изсъхва. По-късно всички листа пожълтяват и изсъхват, а растенията при издърпване се прекъсват.

Химичната борба трябва да е насочена срещу възрастните, преди да снесат яйцата си. Регистрирани продукти за растителназащита няма. Използват се инсектициди с подходящ карантинен срок в зависимост дали продукцията е за зелена консумация или за зряло.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 14

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта