Правителството одобри Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция за 2017 г.

През миналата година са подписани 2291 договора по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Изплатени са 488 639 628 лв.

В кампания 2017 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети над 113 600 заявления. През 2017 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) възлизат на 1 629 729 001 лв. Изплатените суми по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2017 г. са в размер на 87 486 177 лв., от които 64 700 353 лв. са от ЕФГЗ и 22 785 824 лв. - национални средства.

По Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 са извършени плащания за 1 505 003 лв. Изплатените средства по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 са общо 508 322 лв. По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2017 г. са преведени 5 424 902 лв.

През миналата година са изплатени и 123 720 228 лв. по 22 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 29 166 земеделски стопани.

Публикувана в Бизнес

Бюджетът за директните плащания за България през следващия програмен период след 2020 г. няма да бъде намален с 0,7%, каквито бяха първоначалните разчети, а дори ще има увеличение с около 250 млн. евро. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на дискусия на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“, ротационен домакин на която беше Националната асоциация на зърнопроизводителите. За 2020-2024 г. парите по първи стълб – директни плащания за България се планира да бъдат 5,6 млрд. евро при около 5,35 млрд. евро през настоящия програмен период.

България ще се присъедини и към страните, които настояват да няма намаление като цяло на средствата за Общата селскостопанска политика и те да бъдат запазени, обясни още министър Порожанов. Това нямаше как да стане по-рано, защото страната ни не можеше да подкрепи подобна декларация преди края на председателството на Съвета на ЕС.

Предвиденото на този етап намаление на парите за развитие на селските райони ще може да бъде компенсирано с национални средства.

По многогодишната финансова рамка всяка страна от ЕС има различни претенции и ще бъде голям успех, ако преговорите приключат до април 2019 г., каза земеделският министър. На този етап повечето от държавите в ЕС изразяват позиция, че предложените от ЕК тавани на субсидиите трябва да са доброволни и всяка страна след анализ да взема решение за размера им. България настоява и в ОСП да бъде поне запазен или увеличен процентът на т.нар. обвързана подкрепа и да продължи прилагането на преходната национална помощ. В дискусията участваха и зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти от земеделското министерство.

Публикувана в Новини на часа

Космическата програма на ЕС, включително и програмата на ЕС за наблюдение на Земята „Коперник“ имат голямо значение за внедряването на нови услуги, свързани с космическото пространство, които ще бъдат от полза за всички граждани на ЕС. Селското стопанство е един от основните сектори, към които приложенията на космическите технологии имат добавена стойност.

Приветствам предложението на ЕК за увеличаване на бюджета за Космическата програма с 28%, но имайки предвид зачестяващите природни или предизвикани от човека катастрофи в целия ЕС, трябва да си поставим по-амбициозни цели и аз бих предложил увеличение с 50% до 18,75 милиарда евро на бюджета на Космическата програма на ЕС през следващия програмен период 2021 - 2027 г.

Това заяви евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП на становище, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на космическа програма на Съюза и на Агенция на Европейския съюз за космическата програма.

„Всички знаем за негативните тенденции в земеделието - все по-малко хора виждат в него потенциален поминък. Бюрокрацията и непредвидимостта на природните феномени са основни пречки. Поради тази причина аз съм на мнение, че Европейският съюз трябва да вложи допълнителни ресурси в технологии, които ще улеснят работата както на администрацията, така и на настоящите или потенциални фермери. Космическите технологии, данни и услуги се превръщат в абсолютна необходимост в ежедневния живот на европейските граждани и играят съществена роля за опазването на редица стратегически интереси.“, заяви Неков.

Той допълни, че в становището трябва да бъде обърнато внимание и на острата необходимост от бърза и точна информация относно селскостопанското производство и тук е ролята на Програмата „Коперник“, която предоставя безплатни и открити данни от наблюдение на Земята.

„Искам да обърна внимание на нуждата от по-детайлно наблюдение на почвите и земните маси. В моята страна - България често ставаме свидетели на свлачища, които са пък предпоставка за други бедствия като наводнения или инциденти. Смятам, че в дейностите на „Коперник“ трябва да се добави събиране на информация, която да следи състоянието на земните маси и качеството на почвите“, допълни Неков.

"Коперник" е водеща програма на Европейския съюз, която предоставя отворени данни и информация, базирани на спътникови данни и сензори разположени по море, суша и въздух. Спомага за наблюдаването на околната среда и изменението на климата, както на местен, така и в световен мащаб и подпомага националните системи за гражданска защита при управление на извънредни ситуации и кризи.

Публикувана в Новини на часа

Евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони Момчил Неков заедно с двама свои колеги от Румъния внесоха предложения за увеличение с близо 40 милиона евро на Бюджета на ЕС за 2019 за разходи свързани с борба с африканската чума по свинете и заболявания по дребните преживни животни.

Предложенията са направени във връзка с това, че през 2018 г. се наблюдава увеличаване на разпространението на болести по животните в ЕС - като африканската чума по свинете, болести при преживните животни. Това се случи в региони, които граничат с трети страни, като Украйна, Молдова и Турция, каквито са България и северната ни съседка Румъния. Тези заболявания представляват сериозна заплаха, тъй като овцевъдството и козевъдството и отглеждането на свине често са единствените възможни икономически дейности там.

Според евродепутат Неков е важно да се осигурят достатъчно финансови инструменти за борба с болестите, засилване на контрола по граничните пунктове и създаване на съоръжения, които да отделят податливите животни от тези, които са потенциални носители на зараза.

Измененията са към дял 17 — Здравеопазване и безопасност на храните и

глава 17 04 — Безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях, растителна защита.

Ето и конкретните предложения:

В направление 17 04 01 - Осигуряване на по-висок здравен статус на животните и висока степен на защита на животните в Съюза

ЕК е предложила: 163 500 000

Съветът (правителствата) предлага: 160 500 000

Момчил Неков и колегите му евродепутати предлагат: 170 000 000

На годишна база предлаганото увеличение е с 10 милиона, което е ръст от 6,25 %.

Целта е да се осигурят достатъчно финансови инструменти за борба с тези болести чрез разработването на ваксини или други съответни инструменти, които ще помогнат за ликвидиране на болестите в ЕС или в трети държави.

В направление 17 04 03 - Осигуряване на ефективен, ефикасен и надежден контрол

ЕК е предложила: 58 989 000

Съветът (правителствата) предлага: 54 989 000

Момчил Неков и колегите му евродепутати предлагат: 65 000 000

На годишна база предлаганото увеличение е с 9,517 милиона, което е ръст от 17,15 %.

Идеята е да се оборудват КПП-та така, че да могат да правят бързи и задълбочени проверки, включително и сканиране, така че да не се стига до преминаване на потенциално рискови животни и животински продукти.

В направление 17 04 04 Фонд за спешни мерки, свързани със здравето на животните и растенията

ЕК е предложила: 50 000 000

Съветът (правителствата) предлага: 41 500 000

Момчил Неков и колегите му евродепутати предлагат: 60 000 000

На годишна база предлаганото увеличение е с 20 милиона, което е ръст от 50 %.

Целта е да се предвидят финансови инструменти за това податливите животни (свине, овце и кози) да нямат контакт с потенциални носители на зараза, например чрез изграждане на физическа инфраструктура (обграждащи съоръжения). Така могат да се запазят и автохтоните породи, като Източнобалканската свиня в България.

Публикувана в Новини на часа

На 29 и 30 август в Брюксел ще се проведе първото след лятната ваканция заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент (ЕП), съобщиха от пресцентъра на ЕП. Основната тема на разискванията ще бъде общият бюджет на Европейския съюз за финансовата година 2019, във всичките му раздели, финансовата рамка за следващия програмен период плюс доклад на Еврокомисията по бъдещата ОСП.

При разискванията се очаква да бъдат приети и бюджетните изменения и пилотните проекти за следващата година.

В дневния ред са включени и дебати по междинния доклад по така важната многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 г. Целта е да се разгледа позицията на Парламента с оглед постигане на споразумение. Крайният срок за внасяне на измененията е 31 август 2018 г., припомнят от пресцентъра.

Ще се дебатира и по доклада за намаляване на въздействието на някои пластмасови продукти върху околната среда, изравняване на задълженията за докладване в областта на политиката за околната среда.

Ще се разисква и прилагането на Директива 2009/128 / ЕО за устойчивото използване на пестициди.

В дневния ред е включен и проектът за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на "Хоризонт Европа" - Рамковата програма за научни изследвания и иновации, за определяне на нейните правила за участие и разпространение.

На 30 август от 9 до 12.30 часа ще бъде изслушано представянетоот представител на Европейската комисията (ГД "Земеделие и развитие на селските райони") за бъдещата ОСП (опростяване и субсидираност)

В дневния ред са включени още разисквания по състоянието на сушите в Европа

Ще се разгледа и разпределение на тарифните квоти, включени в списъка на СТО на Съюза след оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза и за изменение на Регламент (ЕО) № 32/2000 на Съвета.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия предлага увеличение на бюджета за следващата година с 3% спрямо текущата, съобщава австрийското издание Volksblatt. Основната причина за това е предстоящото излизане на Великобритания от Общността. Брюксел предлага общият размер на бюджета през 2019 година да достигне 166 млрд. евро. Предвижда се парите за земеделие през 2019 година да се увеличат с 1,2% до 50 млрд. евро.

„Средствата ще са насочени основно към заетостта, младежите, миграцията, сигурността и солидарността, и трябва да доведат до повишаване на добавената стойност на европейските граждани”, заяви еврокомисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер. Той призова ЕП и отделните страни членки да постигнат консенсус по отношение на бюджета възможно по-бързо.

По данни на ЕК за 2019 година за постигане на икономически ръст са предвидени близо 80 млрд. евро, 12,5 млрд. евро трябва да отидат за изследователската програма „Хоризонт 2020”, което е увеличение с 8,4% спрямо предходната година. Други 2,6 млрд. евро са предвидени за образование в рамките на програмата „Еразъм +”, което е ръст с 10,4% на годишна основа. Средствата за инфраструктура в рамките на ConnectingEuropeса увеличени с 34,6% до 3,8 млрд. евро, 233,3 млн. евро са предвидени за инициативи  свързани с повишаване на заетостта на младежите в региони с висока младежка безработица. Кохезионните фондове ще се дотират с 57 млн. евро (+2,8%) а 40 млн. евро ще са за структурните фондове на страните членки. 

Публикувана в Бизнес

Малките фермери няма да изпитат никакъв ефект от преразпределението на субсидиите, коментират немските стопани

Мартин Иванов

След като Брюксел зададе рамките за бюджета на Общността през следващия седемгодишен период, земеделските производители в Европа вече се питат дали това, че за земеделие се предвижда по-малко пари, няма да означава край на финансовия благодат за тях. Целта и намеренията на Европейската комисия са ясни: ”Финансовата дупка от инфлацията, Брекзит и определянето на новите приоритети възлизат между 11 и 12 млрд. евро годишно”, каза комисарят по финанси и бюджет Гюнтер Йотингер в ефира на Първи канал на германската обществена телевизия. Редица страни, сред които и Германия, отправиха сериозни критики към направените предложения. Нещо повече, делът на федералната република в общата каса беше увеличен с близо 2 млрд. евро годишно, което означава, че Германия ще трябва да плаща повече, но и да получава по-малко. Ето защо със страшна сила виси и въпросът как тези средства да бъдат по-правилно и по-справедливо разпределени. Баварският премиер Маркус Зьодерер вече изрази несъгласието си с предложенията на Брюксел за многогодишната финансова рамка, заявявайки пред сп. „Шпигел”: „Германия досега е сред най-големите платци и заслужава да получи повече. Ние не искаме да финансираме излизането на Великобритания”.

А как приемат нещата самите фермери?

Отмар Илхмар е животновъд от Долна Саксония. Стопанството е получил от своя баща в наследство. Отглежда 60 крави и разполага с 60 хектара пасища. Засега оцелява, въпреки че изкупните цени на млякото в момента в региона на Източен Фрисланд не надвишават 30 цента за литър. „В последната година много мои колеги се принудиха да затворят своите ферми, най-малкото защото производството на мляко стана икономически неизгодно. Много е трудно да издържаш семейството си с подобно малко стопанство като моето”, казва Отмар. По думите му трябва да е ясно, че когато от сутрин до вечер са в обора и при все това произвеждат продукция, която е твърде евтина,  фермерите не са в състояние да произвеждат добра продукция, без да получават подпомагане”, казва Йотингер.

За Отмар Илхмар директните плащания, които постъпват в стопанството му, годишно възлизат на 18 хил. евро, тъй като има много малко обработваеми площи. Скоро се очаква източниците на финансиране от европейския бюджет да намалеят още повече. „Само заради Брекзит субсидиите, които имам, ще паднат с 6%. Има и други важни задачи, които ЕС трябва да подсигури финансово в бъдеще”, продължава фермерът.

Какво показват сметките? Само

Брекзит ще отвори дупка от 13 млрд. евро годишно

в европейския бюдже. Освен това Европа се нуждае от повече средства за опазване на границите, за научни изследвания и образование и интеграция на мигрантите. Как иска да плаща Йотингер тези пари? От една страна, чрез пестене на средства, а от друга, – чрез повишаване вноските на отделните страни членки в общия бюджет. Това означава намаляване на средствата за аграрна политика и структурните фондове с по 5% и разделянето им по различен начин. Например въвеждане на таван от максимум 60 хил. евро за  стопанство, без значение от това колко голяма е обработваемата му земя, означава повече пари за източноевропейските фермери. „Смятам, че както фермерите в Западна, така и тези в Източна Европа трябва да получават  повече пари, но е необходимо да се обсъди как правилно да се разпределят  те”, смята Отмар.

Какво мислят експертите

Според независимия експерт Фабиан Цулег е настъпило времето за тотална промяна в системата за субсидиране. „В дългосрочен план трябва да се откажем от директните плащания и да се концентрираме  повече върху пазарите. Има, разбира се, някои неща , които  се нуждаят от финансиране, като например опазването на околната среда, но това трябва да става целенасочено”, казва експертът. Да приключи изливането на златен дъжд над полята? Това е немислимо за земеделското лоби, но умерени съкращения, отпускане на по-малко субсидии на големите стопанства? „Нашият отговор е „Не”. Ние искаме по-голям аграрен бюджет, тъй като 70% от регионите в Европа са селски и един силен бюджет за сектора е добра инвестиция не само за земеделските производители, но и за ЕС като цяло”, смята Йоаким Руквид, председател на Германския браншови съюз на земеделските производители. Според Йотингер обаче от едната страна са фермерите, а от другата – нетните платци, т.е. отделните страни членки, които не искат да плащат повече. „Тъй като получавам критики и от двете страни, аз съм между чука и наковалнята”, допълва Йотингер.

Взаимните обвинения вече започнаха и браншовите организации ще трябва да водят тежки преговори с отделните страни членки за постигане на разбирателство. Дали обаче скоро ще се стигне до някакъв успешен резултат от тях? „Най-голямото ми притеснение е, че всичко е на хартия. Субсидиите за площ ще намаляват все повече, а ние, малките фермери, няма да изпитаме никакъв ефект от преразпределението на субсидиите. За мен намаляването на средствата за земеделие е шанс, за да се помисли за едно напълно ново преразпределение на субсидиите”, казва в заключение немският фермер.

Публикувана в Бизнес

Средносрочната бюджетна прогноза на правителството за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година. Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година. С документа се залагат средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси, като се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

Средносрочната бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“. Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, актуални към месец март 2018 година.

Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане на близка до балансирана позиция на бюджетното салдо в средносрочен хоризонт. В бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. целта за салдото по КФП за 2019 г. и 2020 г. се запазва съответно на дефицит в размер на 0,5% от БВП и на балансирано бюджетно салдо в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. За 2021 г. е планирано поддържане на балансиран бюджет.

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. Важна роля за постигане на целите на данъчната политика и за увеличаване на приходите от данъци, осигурителни вноски и такси има повишаването на ефективността при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36,9% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което се дължи основно на прогнозните приходи от фондовете на ЕС.

Предвижда се чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж общите разходи по КФП в средносрочен план да намалеят от 37,4% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6-0,7 пр. п. от БВП.

Политиката в сферата на образованието продължава стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 г., предвидено в управленската програма на правителството. Осигурени са средства и за изпълнение на политиките по Закона за предучилищното и училищното образование, включително за обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие на децата и учениците и финансиране на обучението на учениците в частните училища.

По отношение на отбраната са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т. ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС. Спазено е изискването средствата за отбрана да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.

През 2019 г. се предвижда въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили. Изграждането и внедряването на смесена система за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа като по-справедлив модел има за цел да намали значително риска от системното недофинансиране в областта на поддържане на пътната инфраструктура.

Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за периода 2019-2021 г. политиката на правителството е насочена към осигуряване на финансов ресурс и за изграждането и доизграждането на големите инфраструктурни обекти: АМ Хемус, АМ Калотина, АМ Русе – Велико Търново, път E79 „Видин – Ботевград“, АМ Струма, Лот 3.2 от Крупник до Кресна.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22,7 млрд. лв. към края на 2021 г. или 18,2% от прогнозното ниво на БВП.

Публикувана в Новини на часа

Последното издание на индекса „Нации в преход” на Freedom House показва, че България влошава резултата си за втора поредна година. Така и през 2018 г. страната ни остава извън групата на държавите от Централна и Източна Европа с утвърдено демократично устройство, в която влизат Словения, Словакия, Полша, Чехия и прибалтийските страни. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Промяната спрямо 2017 г. е при оценката за местно демократично управление, като регистрираното влошаване е заради „нарастваща задлъжнялост на общините (особено в селските райони), нарастваща зависимост от централния бюджет, политическия патронаж на местно ниво и намалените възможности за икономически дейности и нови инициативи”.

В доклада се посочва, че въпреки своята формална самостоятелност, огромната част от българските общини са финансово зависими от трансферите от централната власт, като основна причина за това е липсата на собствени приходоизточници. Механизмът за финансово оздравяване на общини[1] е оценен положително от гледна точка подобрената бюджетна прозрачност на общините, но в същото време се възприема като инструмент, който може „допълнително да ограничи техните правомощия и възпрепятства процеса на децентрализация”. Както и ИПИ коментира, възможността финансовият министър еднолично да „опрости” отпуснатите заеми (и точно в периода около предстоящите през 2019 г. местни избори) хвърля сянка върху предстоящия вот. Freedom House обръща внимание и на тенденцията на покачване на данъците (потвърдена от ИПИ). 

Защо независимостта местните финанси е важна

За много хора връзката на всичко това със състоянието на местната демокрация може да се стори абстрактна. В крайна сметка, местни избори се провеждат редовно, а гражданите пряко избират общински съвет и кмет – все демократични работи.

Ключът се крие в размера и структурата на общинските приходи и съответно – обхвата и вида на политиките, които последните могат да подсигурят. Местната демокрация почива именно на разликата между политиките, които местните власти „трябва” да изпълняват посредством целевите субсидии от държавата и политиките, които местните власти „искат и могат” да изпълняват без вмешателство от централната власт.

Местните избори са в голяма степен ненужно упражнение, ако органите, които гражданите избират, не разполагат с фискалния капацитет да оказват дори минимално влияние върху социалните и икономическите процеси, протичащи на тяхна територия. Това е и една от причините зад проблемите, които гражданското общество среща в опитите си да прокара промени на местно ниво. Приходите на местните власти в България за 2016 г. възлизат на едва 7% от БВП, което е над два пъти по-ниска стойност от средната за ЕС, като огромната част от тях отива за делегирани дейности. Така, дори при наличие на добра воля от общинския съвет и кмета, осигуряването на средства за реализирането на припознатия местен обществен интерес рядко минава без писмо до Министерски съвет с молба за отпускане на средства.

Политическите зависимости, които този процес създава, са очевидни и бяха особено ясно видими при разходването на средствата от т.нар. „регионален фонд” по време на правителството на Орешарски, когато огромната част от средствата, разпределени уж на състезателен принцип, отидоха в близки до властта общини. Абдикацията на държавата от поетия преди близо две десетилетия стратегически ангажимент за фискалната децентрализация, обаче, не може да бъде вменена на един или два кабинета[2]. Тя е повсеместна и е добре описана в приетата през есента на 2016 г. нова Стратегията за децентрализация 2016 – 2025 г.: „Процесът на децентрализация бе блокиран и при изпълнението на Стратегическа цел 1. Това се изразяваше в отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините.”

Липсата на достатъчно ясна връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво е в основата на наблюдаваната на много места из страната политическа безотговорност и гражданската апатия към нея. В общия случай местните власти не харчат парите на местните хора, което прави и двете страни слабо заинтересовани от понятия като „ефективност” и „прозрачност”. Именно споделянето на част от постъпленията  от данъците върху доходите на физическите лица е най-често използваният способ за децентрализиране на данъчните приходи в рамките на ЕС, като в някои държави (като Италия, Дания, Швеция, Финландия) общините дори имат право да определят размера на данъка в определени граници.

Такъв модел обвързва местната икономика с бюджета на местната власт като създава стимули за осигуряване на качествени административни услуги, подобряване на бизнес средата, привличане на инвестиции и работещи хора. Това създава заинтересованост и от страна на гражданите, защото тяхната община вече харчи техните пари за технитепроблеми, а в ролята си на данъкоплатци и гласоподаватели, те имат правото и задължението да направляват този процес. Ако реални стъпки в посока фискална децентрализация не бъдат предприети преди предстоящите местни избори през 2019 г., рискуваме отново да гласуваме за хора, които са по-скоро нещо като представители на централната власт, отколкото независими кметове и общински съветници. 


[1] Приетият в края на 2015 г. механизъм за финансово оздравяване на закъсали общини беше своеобразно признание, че нещо не е наред с финансите на местните власти, но държавата продължава да не припознава ограничените собствени приходоизточници като част от проблема. Стремежът към балансиране на местните бюджети тръгна в посока повишаване на съществуващите данъци, повишаване на събираемост и преструктуриране на задължения и финансови ангажименти – все неща, които не адресират структурните проблеми на общинските бюджети и важността на последните за местния демократичен процес.

[2] Крайната оценка от прилагането на предходната Стратегия за децентрализация (2004-2015) показва изпълнение на едва 39,07% от предвидените в нея мерки.

Бел. ред. Оригиналното заглавие на  статията е "Местна демокрация? Какво е това?" и нейн автор е Явор Алексиев.

Публикувана в Бизнес

През 2018 година са планирани разходи от 96,5 млн. лева от фонд „Инвестиции в горите“. Това става ясно от писмен отговор на министъра на земеделието Румен Порожанов от депутата на БСП Светла Бъчварова. Документът е публикуван от деловодството на Народното събрание и цитиран от сп. Икономист.

Средствата, събирани в този фонд, са целеви и се харчат основно за залесяване, пътна инфраструктура и закупуване на горски терени, уточнява още Порожанов.

Той посочва, че през тази година шестте държавни горски предприятия ще разходят парите основно за строителство и ремонт на горски пътища и транспортно-техническа инфраструктура – 86,6 млн. лева. За планиране на пътища ще бъдат отпуснати 1,4 млн. лева, а за укрепващи съоръжения – 1,3 млн. лева.

От справката е видно още, че за залесяване са предвидени общо 7 млн. лева. Най-голяма част от тях ще бъдат разходени от горското стопанство в Сливен – 2,8 млн. лева, посочва Investor.bg

Най-големите разходи от фонда „Инвестиции в горите“ през тази година се падат на горското предприятие в Смолян – общо 57,5 млн. лева. 55,1 млн. лева от тях ще се използват за строителство и ремонт на горски пътища, става ясно още от отговора на Румен Порожанов.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 7

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта