Европейската комисия предлага увеличение на бюджета за следващата година с 3% спрямо текущата, съобщава австрийското издание Volksblatt. Основната причина за това е предстоящото излизане на Великобритания от Общността. Брюксел предлага общият размер на бюджета през 2019 година да достигне 166 млрд. евро. Предвижда се парите за земеделие през 2019 година да се увеличат с 1,2% до 50 млрд. евро.

„Средствата ще са насочени основно към заетостта, младежите, миграцията, сигурността и солидарността, и трябва да доведат до повишаване на добавената стойност на европейските граждани”, заяви еврокомисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер. Той призова ЕП и отделните страни членки да постигнат консенсус по отношение на бюджета възможно по-бързо.

По данни на ЕК за 2019 година за постигане на икономически ръст са предвидени близо 80 млрд. евро, 12,5 млрд. евро трябва да отидат за изследователската програма „Хоризонт 2020”, което е увеличение с 8,4% спрямо предходната година. Други 2,6 млрд. евро са предвидени за образование в рамките на програмата „Еразъм +”, което е ръст с 10,4% на годишна основа. Средствата за инфраструктура в рамките на ConnectingEuropeса увеличени с 34,6% до 3,8 млрд. евро, 233,3 млн. евро са предвидени за инициативи  свързани с повишаване на заетостта на младежите в региони с висока младежка безработица. Кохезионните фондове ще се дотират с 57 млн. евро (+2,8%) а 40 млн. евро ще са за структурните фондове на страните членки. 

Публикувана в Бизнес

Малките фермери няма да изпитат никакъв ефект от преразпределението на субсидиите, коментират немските стопани

Мартин Иванов

След като Брюксел зададе рамките за бюджета на Общността през следващия седемгодишен период, земеделските производители в Европа вече се питат дали това, че за земеделие се предвижда по-малко пари, няма да означава край на финансовия благодат за тях. Целта и намеренията на Европейската комисия са ясни: ”Финансовата дупка от инфлацията, Брекзит и определянето на новите приоритети възлизат между 11 и 12 млрд. евро годишно”, каза комисарят по финанси и бюджет Гюнтер Йотингер в ефира на Първи канал на германската обществена телевизия. Редица страни, сред които и Германия, отправиха сериозни критики към направените предложения. Нещо повече, делът на федералната република в общата каса беше увеличен с близо 2 млрд. евро годишно, което означава, че Германия ще трябва да плаща повече, но и да получава по-малко. Ето защо със страшна сила виси и въпросът как тези средства да бъдат по-правилно и по-справедливо разпределени. Баварският премиер Маркус Зьодерер вече изрази несъгласието си с предложенията на Брюксел за многогодишната финансова рамка, заявявайки пред сп. „Шпигел”: „Германия досега е сред най-големите платци и заслужава да получи повече. Ние не искаме да финансираме излизането на Великобритания”.

А как приемат нещата самите фермери?

Отмар Илхмар е животновъд от Долна Саксония. Стопанството е получил от своя баща в наследство. Отглежда 60 крави и разполага с 60 хектара пасища. Засега оцелява, въпреки че изкупните цени на млякото в момента в региона на Източен Фрисланд не надвишават 30 цента за литър. „В последната година много мои колеги се принудиха да затворят своите ферми, най-малкото защото производството на мляко стана икономически неизгодно. Много е трудно да издържаш семейството си с подобно малко стопанство като моето”, казва Отмар. По думите му трябва да е ясно, че когато от сутрин до вечер са в обора и при все това произвеждат продукция, която е твърде евтина,  фермерите не са в състояние да произвеждат добра продукция, без да получават подпомагане”, казва Йотингер.

За Отмар Илхмар директните плащания, които постъпват в стопанството му, годишно възлизат на 18 хил. евро, тъй като има много малко обработваеми площи. Скоро се очаква източниците на финансиране от европейския бюджет да намалеят още повече. „Само заради Брекзит субсидиите, които имам, ще паднат с 6%. Има и други важни задачи, които ЕС трябва да подсигури финансово в бъдеще”, продължава фермерът.

Какво показват сметките? Само

Брекзит ще отвори дупка от 13 млрд. евро годишно

в европейския бюдже. Освен това Европа се нуждае от повече средства за опазване на границите, за научни изследвания и образование и интеграция на мигрантите. Как иска да плаща Йотингер тези пари? От една страна, чрез пестене на средства, а от друга, – чрез повишаване вноските на отделните страни членки в общия бюджет. Това означава намаляване на средствата за аграрна политика и структурните фондове с по 5% и разделянето им по различен начин. Например въвеждане на таван от максимум 60 хил. евро за  стопанство, без значение от това колко голяма е обработваемата му земя, означава повече пари за източноевропейските фермери. „Смятам, че както фермерите в Западна, така и тези в Източна Европа трябва да получават  повече пари, но е необходимо да се обсъди как правилно да се разпределят  те”, смята Отмар.

Какво мислят експертите

Според независимия експерт Фабиан Цулег е настъпило времето за тотална промяна в системата за субсидиране. „В дългосрочен план трябва да се откажем от директните плащания и да се концентрираме  повече върху пазарите. Има, разбира се, някои неща , които  се нуждаят от финансиране, като например опазването на околната среда, но това трябва да става целенасочено”, казва експертът. Да приключи изливането на златен дъжд над полята? Това е немислимо за земеделското лоби, но умерени съкращения, отпускане на по-малко субсидии на големите стопанства? „Нашият отговор е „Не”. Ние искаме по-голям аграрен бюджет, тъй като 70% от регионите в Европа са селски и един силен бюджет за сектора е добра инвестиция не само за земеделските производители, но и за ЕС като цяло”, смята Йоаким Руквид, председател на Германския браншови съюз на земеделските производители. Според Йотингер обаче от едната страна са фермерите, а от другата – нетните платци, т.е. отделните страни членки, които не искат да плащат повече. „Тъй като получавам критики и от двете страни, аз съм между чука и наковалнята”, допълва Йотингер.

Взаимните обвинения вече започнаха и браншовите организации ще трябва да водят тежки преговори с отделните страни членки за постигане на разбирателство. Дали обаче скоро ще се стигне до някакъв успешен резултат от тях? „Най-голямото ми притеснение е, че всичко е на хартия. Субсидиите за площ ще намаляват все повече, а ние, малките фермери, няма да изпитаме никакъв ефект от преразпределението на субсидиите. За мен намаляването на средствата за земеделие е шанс, за да се помисли за едно напълно ново преразпределение на субсидиите”, казва в заключение немският фермер.

Публикувана в Бизнес

Средносрочната бюджетна прогноза на правителството за периода 2019-2021 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година. Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година. С документа се залагат средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси, като се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

Средносрочната бюджетна прогноза съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК. Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“. Макроикономическата прогноза се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите, актуални към месец март 2018 година.

Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане на близка до балансирана позиция на бюджетното салдо в средносрочен хоризонт. В бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. целта за салдото по КФП за 2019 г. и 2020 г. се запазва съответно на дефицит в размер на 0,5% от БВП и на балансирано бюджетно салдо в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. За 2021 г. е планирано поддържане на балансиран бюджет.

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно се насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. Важна роля за постигане на целите на данъчната политика и за увеличаване на приходите от данъци, осигурителни вноски и такси има повишаването на ефективността при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36,9% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което се дължи основно на прогнозните приходи от фондовете на ЕС.

Предвижда се чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж общите разходи по КФП в средносрочен план да намалеят от 37,4% от БВП за 2019 г. до 36,1% от БВП през 2021 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6-0,7 пр. п. от БВП.

Политиката в сферата на образованието продължава стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 г., предвидено в управленската програма на правителството. Осигурени са средства и за изпълнение на политиките по Закона за предучилищното и училищното образование, включително за обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие на децата и учениците и финансиране на обучението на учениците в частните училища.

По отношение на отбраната са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т. ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС. Спазено е изискването средствата за отбрана да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.

През 2019 г. се предвижда въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки автомобили и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили. Изграждането и внедряването на смесена система за таксуване за ползване на републиканската пътна мрежа като по-справедлив модел има за цел да намали значително риска от системното недофинансиране в областта на поддържане на пътната инфраструктура.

Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за периода 2019-2021 г. политиката на правителството е насочена към осигуряване на финансов ресурс и за изграждането и доизграждането на големите инфраструктурни обекти: АМ Хемус, АМ Калотина, АМ Русе – Велико Търново, път E79 „Видин – Ботевград“, АМ Струма, Лот 3.2 от Крупник до Кресна.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22,7 млрд. лв. към края на 2021 г. или 18,2% от прогнозното ниво на БВП.

Публикувана в Новини на часа

Последното издание на индекса „Нации в преход” на Freedom House показва, че България влошава резултата си за втора поредна година. Така и през 2018 г. страната ни остава извън групата на държавите от Централна и Източна Европа с утвърдено демократично устройство, в която влизат Словения, Словакия, Полша, Чехия и прибалтийските страни. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Промяната спрямо 2017 г. е при оценката за местно демократично управление, като регистрираното влошаване е заради „нарастваща задлъжнялост на общините (особено в селските райони), нарастваща зависимост от централния бюджет, политическия патронаж на местно ниво и намалените възможности за икономически дейности и нови инициативи”.

В доклада се посочва, че въпреки своята формална самостоятелност, огромната част от българските общини са финансово зависими от трансферите от централната власт, като основна причина за това е липсата на собствени приходоизточници. Механизмът за финансово оздравяване на общини[1] е оценен положително от гледна точка подобрената бюджетна прозрачност на общините, но в същото време се възприема като инструмент, който може „допълнително да ограничи техните правомощия и възпрепятства процеса на децентрализация”. Както и ИПИ коментира, възможността финансовият министър еднолично да „опрости” отпуснатите заеми (и точно в периода около предстоящите през 2019 г. местни избори) хвърля сянка върху предстоящия вот. Freedom House обръща внимание и на тенденцията на покачване на данъците (потвърдена от ИПИ). 

Защо независимостта местните финанси е важна

За много хора връзката на всичко това със състоянието на местната демокрация може да се стори абстрактна. В крайна сметка, местни избори се провеждат редовно, а гражданите пряко избират общински съвет и кмет – все демократични работи.

Ключът се крие в размера и структурата на общинските приходи и съответно – обхвата и вида на политиките, които последните могат да подсигурят. Местната демокрация почива именно на разликата между политиките, които местните власти „трябва” да изпълняват посредством целевите субсидии от държавата и политиките, които местните власти „искат и могат” да изпълняват без вмешателство от централната власт.

Местните избори са в голяма степен ненужно упражнение, ако органите, които гражданите избират, не разполагат с фискалния капацитет да оказват дори минимално влияние върху социалните и икономическите процеси, протичащи на тяхна територия. Това е и една от причините зад проблемите, които гражданското общество среща в опитите си да прокара промени на местно ниво. Приходите на местните власти в България за 2016 г. възлизат на едва 7% от БВП, което е над два пъти по-ниска стойност от средната за ЕС, като огромната част от тях отива за делегирани дейности. Така, дори при наличие на добра воля от общинския съвет и кмета, осигуряването на средства за реализирането на припознатия местен обществен интерес рядко минава без писмо до Министерски съвет с молба за отпускане на средства.

Политическите зависимости, които този процес създава, са очевидни и бяха особено ясно видими при разходването на средствата от т.нар. „регионален фонд” по време на правителството на Орешарски, когато огромната част от средствата, разпределени уж на състезателен принцип, отидоха в близки до властта общини. Абдикацията на държавата от поетия преди близо две десетилетия стратегически ангажимент за фискалната децентрализация, обаче, не може да бъде вменена на един или два кабинета[2]. Тя е повсеместна и е добре описана в приетата през есента на 2016 г. нова Стратегията за децентрализация 2016 – 2025 г.: „Процесът на децентрализация бе блокиран и при изпълнението на Стратегическа цел 1. Това се изразяваше в отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините.”

Липсата на достатъчно ясна връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво е в основата на наблюдаваната на много места из страната политическа безотговорност и гражданската апатия към нея. В общия случай местните власти не харчат парите на местните хора, което прави и двете страни слабо заинтересовани от понятия като „ефективност” и „прозрачност”. Именно споделянето на част от постъпленията  от данъците върху доходите на физическите лица е най-често използваният способ за децентрализиране на данъчните приходи в рамките на ЕС, като в някои държави (като Италия, Дания, Швеция, Финландия) общините дори имат право да определят размера на данъка в определени граници.

Такъв модел обвързва местната икономика с бюджета на местната власт като създава стимули за осигуряване на качествени административни услуги, подобряване на бизнес средата, привличане на инвестиции и работещи хора. Това създава заинтересованост и от страна на гражданите, защото тяхната община вече харчи техните пари за технитепроблеми, а в ролята си на данъкоплатци и гласоподаватели, те имат правото и задължението да направляват този процес. Ако реални стъпки в посока фискална децентрализация не бъдат предприети преди предстоящите местни избори през 2019 г., рискуваме отново да гласуваме за хора, които са по-скоро нещо като представители на централната власт, отколкото независими кметове и общински съветници. 


[1] Приетият в края на 2015 г. механизъм за финансово оздравяване на закъсали общини беше своеобразно признание, че нещо не е наред с финансите на местните власти, но държавата продължава да не припознава ограничените собствени приходоизточници като част от проблема. Стремежът към балансиране на местните бюджети тръгна в посока повишаване на съществуващите данъци, повишаване на събираемост и преструктуриране на задължения и финансови ангажименти – все неща, които не адресират структурните проблеми на общинските бюджети и важността на последните за местния демократичен процес.

[2] Крайната оценка от прилагането на предходната Стратегия за децентрализация (2004-2015) показва изпълнение на едва 39,07% от предвидените в нея мерки.

Бел. ред. Оригиналното заглавие на  статията е "Местна демокрация? Какво е това?" и нейн автор е Явор Алексиев.

Публикувана в Бизнес

През 2018 година са планирани разходи от 96,5 млн. лева от фонд „Инвестиции в горите“. Това става ясно от писмен отговор на министъра на земеделието Румен Порожанов от депутата на БСП Светла Бъчварова. Документът е публикуван от деловодството на Народното събрание и цитиран от сп. Икономист.

Средствата, събирани в този фонд, са целеви и се харчат основно за залесяване, пътна инфраструктура и закупуване на горски терени, уточнява още Порожанов.

Той посочва, че през тази година шестте държавни горски предприятия ще разходят парите основно за строителство и ремонт на горски пътища и транспортно-техническа инфраструктура – 86,6 млн. лева. За планиране на пътища ще бъдат отпуснати 1,4 млн. лева, а за укрепващи съоръжения – 1,3 млн. лева.

От справката е видно още, че за залесяване са предвидени общо 7 млн. лева. Най-голяма част от тях ще бъдат разходени от горското стопанство в Сливен – 2,8 млн. лева, посочва Investor.bg

Най-големите разходи от фонда „Инвестиции в горите“ през тази година се падат на горското предприятие в Смолян – общо 57,5 млн. лева. 55,1 млн. лева от тях ще се използват за строителство и ремонт на горски пътища, става ясно още от отговора на Румен Порожанов.

Публикувана в Бизнес

 „Имах възможност да кажа на моите приятели, че ще ни се наложи да съкращаваме разходите за селското стопанство и кохезионната политика”, заяви на пресконференция след срещата на Европейския съвет председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Лидерите та 27-те държави, които остават в Европейския съюз след напускането на Великобритания през 2019 г., обсъдиха дългогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. Според Юнкер ако бюджетът за земеделие и кохезионна политика се запази, разходите за останалите трябва да бъдат намалени наполовина.

На свой ред председателят на Европейския съвет Доналд Туск съобщи, че лидерите на държавите-членки на ЕС са се съгласили, че е необходимо да бъдат увеличени разходите в бюджета на ЕС след 2020 г. за борбата с нелегалната миграция, както и за отбраната, сигурността и образованието.

Над половината от държавите-членки са изразили готовност да увеличат вноските си в бюджета на ЕС, за да бъде запълнена част от дупката от 10 млрд. евро, която се появява в годишния бюджетслед напускането на Великобритания.

Публикувана в Новини на часа

Министерският съвет прие решение, с което увеличи със 156 млн. лв. ангажиментите за разходи, които може да бъдат поети през 2018 г. от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Решението ще позволи да бъдат поемани ангажименти за последователно финансиране на Инвестиционната програма на държавната агенция и тя да бъде изпълнена в определения срок – до 2022 г.

Публикувана в Бизнес
Еврокомисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер заяви, че страните членки на ЕС ще трябва да увеличат националните си вноски от 1.0% на поне 1.1% от техния Брутен вътрешен продукт (БВП). Той определи това като компенсация за Brexit и за да се осигурят необходимите средства за новата Обща селскостопанска политика след 2020 г. 
След излизането на Великобритания от Общността в бюджета на ЕС ще се отвори „дупка“, а има амбициозни програми за изпълнение в различни области – миграция, отбрана и сигурност, климатични промени и други.
По думите на Йотингер 1% от БВП като вноска в европейския бюджет няма да бъде достатъчно и ще постави ЕС пред тежък избор – селско стопанство или друго да подкрепи. Според еврокомисаря е нужно увеличаване на приноса на всички страни-членки.
Той представи своята позиция вчера на брифинг в Европейската комисия в Брюксел. По-рано през деня се проведе дискусия в ЕК за новата Многогодишна финансова рамки на ЕС след 2020 г. Обсъжда сеувеличаване на вноската на поне 1.1% от БВП на държавите членки, като все още не е решено какви нови инструменти ще бъдат финансирани от европейския бюджет. 
 
Ефектът от Brexit няма да може да се компенсира чрез ново намаляване на разходите, тъй като ЕК вече ги е ограничила с 5%, обясни Йотингер и посочи, че работещите в селското стопанство в Австрия например са абсолютно против намаляването на разходите на ОСП. 
 
Европейските фондове ще финансират само проекти, които носят реална добавена стойност, подчерта Йотингер, като припомни, че ЕК предлага модернизиране на рамката и опростяване на правилата за подкрепа. 
В момента се работи по определение за добавена стойност. То ще се прилага за новите проекти, както и за цялостното финансиране на Кохезионната политика и ОСП. 
 
 
Публикувана в Бизнес
През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев  по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез  Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.

Заместник-министърът запозна присъстващите с приоритетите на България в областта на земеделието по време на председателството на  Съвета на Европейския съюз. По думите му основни акценти са модернизирането и опростяването на Общата селскостопанска политика /ОСП/ след 2020 г. и бюджетът за сектора в рамките на следващата Многогодишна финансова рамка. Ще бъде обърнато внимание на ветеринарната и фитосанитарната област, както и на рибарството и горското стопанство. „Директните плащания са съществен елемент от ОСП, който е доказал своята ефективност и трябва да продължи да се прилага. Този вид подкрепа допринася за стабилизиране на доходите на земеделските стопани и продължаването й след 2020 г. ще бъде допълнителна гаранция за постигане на гъвкав, конкурентен и устойчив селскостопански сектор в ЕС“, каза още заместник-министър Добрев. Той обясни и предстоящите законодателни изменения, отнасящи се за схемите за директни плащания на площ.

По време на срещата бяха обсъдени и поземлените отношения - служебни разпределения и доброволни споразумения, договори за наеми и аренда, разпределение на земи  от Общинския поземлен фонд и Държавния поземлен фонд, както и информационната система ИСУН.

Публикувана в Бизнес

Бюджетът по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки, които предстои да бъдат отворени през 2018 година ще е в размер на 425 млн. евро, съобщиха експерти на МЗХГ по време на среща със земеделски производители от област Перник.

Експертите представиха пред земеделските производители графика на прием по мерките от ПРСР през тази година, като още през февруари се очаква да бъдат отворени мерките за инвестиции в преработването на земеделска продукция, за млади фермери и за МИГ-овете. Заедно с кампанията за плащанията на площ пък ще започне приемът по компенсаторните и горските мерки. Мерките за инвестиции в малки стопанства и за неземеделски дейности ще бъдат отворени през април както мярката за организациите на производители. По-късно през годината се очаква да бъдат отворени мерките за иновациии, за обученията и за финансиране на изграждането на малка туристическа инфраструктура.

Те представиха новостите при кандидатстване по мерките на ПРСР през тази година. Нововъведенията са две- като съгласно законови промени кандидатстването за подпомагане ще става по насоки за условията за кандидатстване и изпълнение. Освен това заявленията по инвестиционните мерки ще се подават по електронен път през системата ИСУН, докато компенсаторните мерки остават както и досега по ИСАК.

За да подават документите си по електронен път земеделските производители трябва да разполагат с електронен подпис, или да упълномощават други лица, които да ги подписват. Издаването на електронен подпис струва между 10 и 12 лева. Подавайки електронно документите си, фермерите ще имат възможност да следят на какъв етап се намират проектите им, и комуникацията ще се извършва по електронен път.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 7

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта