Европейската комисия спря вноса на негодно за човешка консумация месо от бразилските фирми замесени в корупционната схема. Забрана за внос на бразилско месо са въвели също така Чили и Китай.

Износът на месо е едно от основните пера в бюджета на Бразилия, като постъпленията от него през миналата година възлязоха на около 14 млрд. долара.  

Както вече информирахме по-рано в грандиозната афера  са забъркани най-големите месопреработвателни компании в Бразилия (JBS , BRF и др.), които от години  са изнасяли развалено и заразено със салмонела месо  за европейските и азиатските пазари.  В корупционната схема участваха десетки бразилски чиновници, които срещу подкупи издаваха фалшиви документи за качеството на произведената продукция и осигуряваха чадър при износа на негодното за човешката консумация месо.

Информационните агенции акцентират върху паническите настроения на местните производители и търговци, тъй като ЕС и Китай са основните дестинации за бразилския експорт, а вече е ясно, че примерът на тези страни ще бъде последван и от другите държави, а това „би било истинска катастрофа”.

Междувременно, лошите новини продължават да пристигат. Преди няколко часа Южнокорейското министерство на земеделието оповести, че  ивършва много прецизна и взискателна проверка на пилешко месо от Бразилия и като първа крачка забранява продажбите на пилетата и пилешките продукти, произведени от компанията  BRF. Търговците припомнят, че Южна Корея е един от приоритетите на бразилското правителство. Според оповестените наскоро данни  „над 80 на сто от внесеното в Южна Корея месо идва от Бразилия, а това са близо 90 хил. тона”.

Впрочем проблемът засяга не само външните пазари. Мащабни доставки на развалено, заразено и негодно за човешка консумация месо са правени и за вътрешния пазар. Информационните агенции цитират типично мнение на местния потребител, който споделя, че фризерът му е пълен с различни видове месо и той не знае какво да прави с него.

Публикувана в Бизнес

Износът на стоки от България към ЕС и трети страни се увеличава през януари с 8,7% спрямо същия месец на предходната година, достигайки 3,724 млрд. лева, но в същото време общият внос нараства с цели 21,2% и възлиза на 4,2069 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Общото външнотърговско салдо в началото на 2016 година остава отрицателно и в размер на 482,9 млн. лева спрямо дефицит за едва 44,6 млн. лева през същия месец на предходната година, съобщава БНР.   Българският износ за останалите страни - членки на ЕС, се повишава през януари на годишна база с 6,6% до 2,4119 млрд. лева, но при ръст на вноса с 16,1% до 2,632 млрд. лева, което води до разширяване на търговския дефицит с Европейския съюз до 220,1 млн. лева спрямо негативен търговски баланс за едва 4,7 млн. лева в началото на 2016 година.   В същото време износът на България за трети страни се увеличава през януари с 12,7% на годишна база до 1,3121 млн. лева, като основни търговски партньори на нашата страна са Турция, Египет, Китай, Сърбия и бившата югославска република Македония, формиращи 52,7% от износа за трети страни.   Вносът от трети страни пък нараства с цели 30,8% до 1,5749 млрд. лева, като най-голям е бил стойностният обем на стоки, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия.   Външнотърговското салдо на България с трети страни през януари е отрицателно и в размер на 262,8 млн. лева спрямо търговски дефицит от 44,6 млн. лева в началото на предходната година, отчитат от НСИ.  

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. Турция е внесла зърно на стойност 1,151 млрд. долара, или с 31% по-малко, отколкото през 2015 г., сочат официални статистически данни, цитирани от електронното издание ZOL. Най-големи са били доставките от чужбина на пшеница – за 892,4 млн. долара, като спадът е с 19% на годишна база.

Русия е най-големият доставчик на пшеница за южната ни съседка с 490,6 млн. долара, но със спад от 29% спрямо 2015 г. Следващите 2 страни обаче са увеличили вноса в Турция – от Мексико са пристигнали количества на стойност 101 млн. долара, което е с 81% повече, отколкото през 2015 г., а на трето място е Литва с доставена пшеница за 85,5 млн. долара при ръст от 38% на годишна база.

Вносът на царевица в Турция през миналата година е намалял значително – с 63% спрямо 2015 г. до 128,6 млн. долара. Основни доставчици са Русия с доставени количества за 76,1 млн. долара и спад от 54% спрямо 2015 г. и Румъния с внесена царевица за 18,6 млн. долара – с 65% по-малко, отколкото през 2015 г.

При вноса на ечемик е отчетен срив от 80% до9,8 млн. долара, като почти цялото доставено количество е пристигнало от Франция и Дания.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. Турция е свила вноса на соя до 2,18 млн. тона от 2,26 млн. тона през 2015 г., като доставките от Украйна са намалели с 27% на годишна база, сочат данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. По-малко са доставените количества и от САЩ, докато вносът на маслодайната култура от Южна Америка е нараснал значително.

Намалели са и внасяните количества рапица – до 239 хил. тона от 249 хил. тона през 2015 г., докато доставките на слънчоглед от чужбина са нараснали с 12 хил. тона до 424 хил. тона.

Само през декември вносът на основните маслодайни култури като цяло е нараснал до 270 хил. тона от 248 хил. тона през същия месец на 2015 г., най-вече за сметка именно на соята, чиито доставки от чужбина са се увеличили с 26 хил. тона спрямо декември 2015 г. до 240 хил. тона.

Вносът на слънчоглед през декември е нараснал със само 3 хил. тона до 27 хил. тона, докато при рапицата е регистрирано отстъпление до минималните 3 хил. тона от внесени 10 хил. тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес

„Росселхознадзор“ предупреждава за предстояща забрана за вноса в Русия на птиче месо и яйца от редица страни от ЕС, където има регистрирани случаи на птичи грип, информира „РБК Дейли“.

Според прес-секретарят на организацията в списъка на страните, над които ще бъдат наложени ограничения, влизат Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Хърватия, Холандия, Чехия и Швеция. В тези страни е бил регистриран щам на птичия грип. 

Забраната ще бъде наложена върху всички видове свързана с птиците продукция, включително и храната и хранителните добавки за тях. 

Публикувана в Новини на часа

България се нарежда на второ място сред вносителите на зърно в Испания за тази стопанска година. От 1 юли, когато е започнал сезонът, досега, страната ни е изнесла 1,041 млн. тона зърно за европейската държава. Статистиката отчита, че през миналата стопанска година сме експортирали за Испания общо1,011 млн. тона зърно.

С това България се нарежда на второ място след Франция, която традиционно е най-големият доставчик на зърнени култури за иберийската държава. Общо 1,249 млн. тона са внесени от страната за настоящия сезон. След България, която е на второ място, се нареждат Украйна, Румъния и Литва. И трите държави отбелязват ръст в износа си. Единствено Великобритания е намалила износа – 397 хил. тона са изнесени тази година, при 422 хил. тона за същия период през миналия сезон.

Постижението за страната ни е още по-значимо ако се вземе в предвид факта, че вносът на зърно в Испания е намалял с около 16% спрямо предишния сезон. Свиването на вноса се дължи на повишено вътрешно производство заради добрата реколта за 2016г. в Испания. Внасянето на ечемика се е свил до 549 хил. тона в сравнение с 641 хил. през предишния сезон, а царевицата – до 1,926 млн. тона, в сравнение с 2,874 млн. тона, отчита статистиката.

Публикувана в Бизнес

Турция е готова да внася по около 50 хил. тона червено месо от Русия ежегодно, заяви турският министър на селското стопанство Фарук Челик, цитиран от агенция „Новости”. „Знае се, че в страната има дефицит на червено месо и трябва да го внасяме. Нуждаем се ежегодно от 150-200 хил. тона и руснаците предлагат да покрият част от този дефицит. Можем да внасяме по около 50 хил. тона червено месо от Русия”, каза Челик.

Той уточни, че в момента Турция внася червено месо от Бразилия и Босна и Херцеговина.

Наскоро от руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) обявиха, че двете страни са се споразумели за отварянето на турския пазар за руското говеждо месо, като турски специалисти скоро ще посетят руските компании-производители за проверка.

Що се отнася до забраната за внос на турски селскостопански продукти, наложена от Русия, след като в края на ноември 2015 г. турски изтребител свали руски бомбардировач близо до турско-сирийската граница, Челик смята, че то ще бъде отменено, макар че процесът „ще отнеме известно време”. „Нашата селскостопанска продукция и по-конкретно доматите и цитрусовите плодове са необходими на Русия”, убеден е турският министър.

На 11 октомври руското правителство публикува постановление, с което разрешава вноса на някои плодове от Турция, сред които пресни и сушени портокали и мандарини, пресни кайсии, праскови, нектарини и сливи.

От министерството на селското стопанство на страната обаче предлагат забраната за внос на турски домати да остане в сила още 2-3 години, за да бъде предоставена възможност на руските производители да приключат инвестиционната фаза от строителството на нови парници и да получат първата реколта от тях. Според президента на руския Национален съюз на производителите на плодове и зеленчуци Сергей Корольов ограниченията върху доставките на домати от Турция трябва да бъдат запазени най-малко до 2020 г.

Изчисления на съюз сочат, че за годината, в която действа забраната за внос на селскостопански продукти от Турция, производството на домати в Русия е нараснало с 35%, а при запазване на забраната ръстът в парниковото производство на зеленчуци ще достига от 17% до 20% ежегодно. Очаква се през тази година в страната да бъдат произведени 297 хил. тона домати.

Публикувана в Бизнес

Звеното за фискален контрол на НАП предотврати контрабанден вносна 64 тона замразено свинско и телешко месо. Стоката е превозвана от три камиона, които са навлезли на територията на Българияот Румъния. При първоначалната проверка шофьорите са предоставили на фискалните инспектори документи за транспорт на тесто. При последвалия оглед на товара обаче, служителите на НАП са установили, че те превозват замразено месо.

На шофьорите– двама полски и един български, са съставени актове,  камионите са пломбирани, а на стоката е наложен запор. Уведомена е Българската агенция за безопасност на храните. Случаят вече се разследва под ръководството наМеждуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари на ГДБОП в сътрудничество с органите на МВР.

От началото на година до сега  звеното за фискален контрол в НАП е проследило движението на 200 милиона килограма месо и близо 1 млрд. кг. рискови стоки, сред които плодове и зеленчуци,  захар, брашно, мляко и млечни продукти и др.

Звеното за фискален контрол в НАП беше създадено през 2014 г. със задача да контролира данъчните рискове при внос и търговия със стоки като плодове и зеленчуци, захар, брашно, месо и месни продукти, олио. Движението им на територията на страната се следи от екипи на приходната агенция на всички граници с държави от Европейския съюз, както и от мобилни групи във вътрешността на страната. 

Публикувана в Бизнес

Край Ловеч е засечен ТИР, превозващ близо 10 тона вносен мед, съобщиха пчелари за в. „Гласът на фермера“. По думите им това е внос от Украйна, но в последно време се наблюдава масиран импорт и на китайски мед, който се смесва в преработващи предприятия с българска суровина. След цялостната процедура по миксиране на вносния мед с български, той се изнася навън с етикет „Произведено в Европейския съюз“ и се търгува на много по-висока цена, съобщиха още пчеларите. 

„За никого в бранша не е тайна, че има търговци, които смесват чуждия мед с български, и така бурканчетата потеглят към Западна Европа и най-вече Германия, коментира Иван Кънев, регионален координатор на „Федерация на българските пчелари”, пред БНТ. От браншовата организация предлагат въвеждането на по-големи вносни мита или тотална забрана за внос на мед от трети страни.

Според Иван Кънев сега у нас има почти 10 000 тона неизкупена продукция, а в същото време добивите са с 30% по-слаби от миналата година. В момента на пазара се предлага мед на цена от 4 лева за килограм, която е неприемлива за пчеларите. 

Публикувана в Апибизнес

Внасяме червени чушки и патладжани от Гърция, Турция и Македония, съобщава БНТ. Българското производство на плодове и зеленчуци не достига за пазара и почти всички фабрики за преработка на земеделска продукция се налага да правят внос, за да задоволят нуждите на производството си. 

От предприятието за консервиране на зеленчуци и плодове в Хаджидимово са категорични, че трябва да се даде възможност на земеделските производители да произвеждат повече зеленчуци, като субсидията да бъде за килограм, а не за хектар.

В производството си тази фабрика изкупува продукцията на близо 30 семейства от района.

Според Сабахлъков, собственик на фабриката в Хаджидимово, ако хората започнат да произвеждат повече зеленчуци и плодове преработвателните предприятия у нас няма да внасят стока от други страни.

Това може да стане само при положение, че се налеят пари в българското село под формата на техника, така че да се даде възможност на обикновения селянин да произвежда повече.

Фабриката в Хаджидимото е изградена с европейски средства по мярка 121 по Програмата за развитие на селските райони и с кредит като инвестицията е за близо 4 милиона лева.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта