При дебатите за глобалното затопляне, земеделието често се цитира между главните причинители за това явление, което не е съвсем справедливо. Швейцарският в. Agri разнищва проблема и влиза в ролята на адвокат на набедените животни

Вярно е, че земеделието оказва влияние върху увеличението на парниковия ефект на планетата и че трябва да се вземат мерки за неговото ограничаване. Анализирайки многобройните публикации по тази тема, швейцарският аграрен специалист Марк Фрутчи изказва свои размисли и съмнения в статия в специализирания аграрен седмичник Agri, която публикуваме.

Прехвърлянето на отговорността за явлението парников ефект върху земеделието и животновъдството преминава допустимите граници. Често се говори за емисиите от СО2, без да се прави разлика между неговия геоложки и възобновляем произход. В някои изследвания, които сравняват последствията от различни икономически сектори върху парниковия ефект, на земеделието се приписва причината за обезлесяването на територии. Но най-фрапантният пример е, че увеличаването на метана се свързва систематично с отглеждането на говедата. А реалността e много по-сложна, отколкото се представя.

Метанът СН4 е третият газ, причинител на парниковия ефект

след водните пари и въглеродния диоксид СО2. Количеството газ СН4 в атмосферата е много малко, но влиянието му в парниковия ефект е 26 пъти по- голямо, отколкото на СО2. От началото на индустриалния бум концентрацията му в атмосферата се е увеличила повече от два пъти. Ето защо, когато се говори за увеличаване на парниковия ефект вследствие на човешката дейност, се смята, че метанът е отговорен за около 20%.

Метанът, или СН4се получава от разлагането на органични веществав анаеробна среда. Например – във водата, под земята или... в търбуха на говедата.

Основните източници на метанови емисии са:

. 32% от ферментацията на органични материали под въздействието на водата. Блата, наводнени оризища, мангрови гори и всички застояли води, съдържащи органични материали, катоводорасли или листа от дървета.

. 21% от недобре оползотворени изкопаеми горива. Природният газ е съставен основно от метан, петролните находища съдържат най-често СН4, а в каменовъглените мини той е познат като газ гризу. Отделянето на емисии в атмосферата ще продължи, докато се използват твърди горива в промишлеността и транспорта. Екстракцията на шистов газ по всяка вероятност ще увеличи концентрацията му в атмосферата.

. 16% произвеждат говедата, като две трети от отделяния метан се дължи на ферментацията в търбуха на животното. А той може да бъде превърнат в биогаз чрез подходяща инсталация. Любопитно е, че не се откриват никакви цифри, отнасящи се за другите животни. И ако на ниво храносмилателна системаосвобождаването на метан от едностомашните животни е много слабо, то отходните продукти на пернатите и свинете съдържат повече метан от тези на говедата.

12% от емисиите на газ саотхората и са получени от канализацията, пречиствателните станции, а също и от ферментацията на отпадъци. Преработването на отпадъците с цел възстановяване на енергия съвсем не се отнася за цялата планета.

Накрая, два източника са много трудно да бъдат изчислени. Метанът се появява при размразяването на вечно скованите от лед земи на Арктика – уловен в капана на дъното на Северния ледовит океан, той се издига на повърхността под влияние на затоплянето. В ход са изследвания за оценка на тези емисии, които според някои учени могат да се окажат в бъдеще бомба със закъснител.

Минимален принос от крави и телета

Необходимо е да разграничим отделянето на естествените метанови емисии от тези, предизвикани от дейността на човека. Ако ги причислим единствено като количество, създадено от говедата, то техният дял ще достигне 37%.Тази цифра е не само бомбастична, но и оспорима!

Количеството на метан в атмосферата започва да се увеличава чувствително от началото на петдесетте години. Но интензивното отглеждане на говедата се развива много преди този период в Европа, Америка и Индия. В наши дни се извършва скоростна подмяна на натуралната зелена храна с концентриран фураж, следствие на което се ограничава отделянето на повече метан. При това трябва да се знае, че СН4 не е стабилен в атмосферата. Неговият живот в свободно състояние, под влияние на слънчевото облъчване, не продължава повече от десет години, като се превръща в СО2.Ето защо не може да се съпостави еднозначно метанът, произлизащ от изкопаеми горива,с този, получен само от еднократно биохимично превръщане. Не трябва да се забравя, че тревопасните поддържат прериите, истински екосистеми, способни да улавят големи количества въглероден диоксид и да складират от него известни количества.

В заключение ще кажем, че ако приносът на говедата за затоплянето на планетата не е нулев, то в действителност той не превишава от 3 до 5%, т.е. нищожна стойност, много по-малка от тази, тиражирана в някои статии в пресата.

Оспорване на обвиненията

В действителност е много трудно да е изчисли отговорността на едни или други източници за климатичното затопляне. Професионалната защита, подплатена с агрономични изследвания, изисква системно да проверява и ако е необходимо, да оспорва подхвърлени на вятъра обвинения. Добре е да се изтъкват позитивните параметри, генерирани от земеделието, пише в заключение авторът Марк Фрутчи.

Публикувана в Животновъдство
Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда (необвързана с
производството) имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали
10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за
идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската
агенция по безопасност на храните и продължават да извършват земеделска дейност.
Допустими за подпомагане са земеделските стопани, които към последния ден за подаване
на заявленията за подпомагане от текущата кампания (11 юни 2018 г.-при стандартна
кампания без удължаване на периода за подаване на заявления), отглеждат в стопанствата
си поне 70% от референтния брой животни, отглеждани към 28.02.2009 г.
Стопанството включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на
земеделския стопанин по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, вписани в
Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните
(БАБХ).
Земеделските стопани, които заявяват подпомагане само за преходна национална
помощ, не са задължени да се регистрират като земеделски стопани.
Заявяването на подпомагане по Схемата за преходна национална помощ за говеда
(необвързана с производството) не изключва възможността земеделският стопанин да
заяви и схема/схеми за обвързана подкрепа за крави, ако заявените за подпомагане
животни отговарят на условията за допустимост по схемите.
 
Публикувана в Животновъдство

Резултатите от проведеното от Министерството на земеделието, храните и горите наблюдение „Брой на селскостопанските животни към 1-ви ноември 2016 г.“ показват незначително увеличение на броя на говедата и биволите с1.6%. По-същественоеувеличениетопри биволите (+13.2%), а говедата са с 1.4% повече спрямо 2015 година. През 2016 година се запазва тенденцията на увеличение на месодайните крави (+12.4%) и незначително намаление на млечните крави (-1.7%)до 271.3 хил. броя. С 2.1% се увеличава броят на овцете. През 2016 година се наблюдава увеличение на овцете майки от месодайните породи с 11.0% и към 1-ви ноември те са над 102.6 хил.броя. Козите и козите майки намаляват съответно с14.2% и9.3%. Свинете са с 2.7% повече, а разплодните женски свине над 50 кг са с 10.9% повече. Средният брой на отглежданите животни в стопанствата се увеличава в резултат на намаляването на броя на стопанствата при всички видове животни и относителното запазване на общия брой на животните. Наблюдава се увеличениена стопанствата, в които се отглеждат 100 и повече млечни крави (+17.1%). Стопанствата с над 100 овце майки са се увеличили с 5.3%, а с над 100 козис 1.9%.

Общо добитото мляко в стопанствата през 2016 г. е 1 148 656 тона. Кравето мляко намалява с 1.0.% до 1 018 567 тона, а овчето е 79 681 тона или със 7.2% повече. Производството на козе и биволско мляко се запазва – 40 930 тона козе и 9 478 тона биволско мляко.

През изследвания период от животновъдните стопанства са продадени живи или са заклани около 2.207 млн. броя животни, което е с 0.1% повече от предходния период.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 07 Февруари 2017 09:04

В говедовъдната ферма през февруари

Времето става все по-лошо и това налага кравите да бъдат по-задълго в обора.

Важно значение за запазване здравето на животните и получаване на максимална млечна продуктивност е стриктно спазване на дневния режим, поддържане на оптимални параметри на микроклимата в помещенията (температура 10-15°С, в лажност 60-80%, скорост на движение на въздуха през зимата до 0,3m/s въглероден двуокис до 0,3%, амоняк до 0,02 mg/l, сероводород до 0,01 mg/l, микроорганизми до 50 000бр/m3), това съветват от Националната служба за съвети в земеделието. Това ще постигнете, чрез поддържане на добра хигиена в помещенията, недопускане на пренаселеност и течение. Хранете животните с балансирани дажби в зависимост от продуктивността, физиологичното и телесно състояние. Не изхранвайте замръзнали фуражи, те са причина за простудни заболявания и аборти. Отстранявайте плесенясалите фуражи, те с а вредни както за животните, така и за хората, защото токсините преминават в животинските продукти. Осигурете на животните постоянен достъп до чиста вода за пиене, като в много студено време тя трябва да е подгрята. Използвайте всички възможности за извежд ане на животните навън. Разходката и движението на чист въздух се отразява благоприятно върху здравето и продуктивността им и на своевременното откриване на разгонените животни.
Публикувана в Животновъдство

Държавен фонд „Земеделие“ преведе 60.6 милиона лева на животновъди по две схеми за преходна национална помощ за 2016 година.

     24 милиона са изплатени на 5 723 фермери по първия транш по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1). Ставката на плащането за едно допустимо за подпомагане животно по тази схема, определена със Заповед на № РД 09-843 от 02.11.2016 г. на министъра на земеделието и храните, е в размер на 190 лева за говеда и 336 лева – за биволи.

   Изплащането на субсидиите по ПНДЖ1 в Кампания 2016 е на два транша:

    * за говеда – по 102.40 лв. през ноември и по 87.60 лв. – през януари 2017 г.

    * за биволи – по 183 лв. през ноември и по 153 лв. – през януари 2017 г.

   Право на подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани към 28 февруари 2009 г., и към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни.

    36.6 милиона лева са преведени на 7 460 животновъди за изплащане на пълния размер субсидии по схемата за Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3). Със Заповед № РД 09-842 от 02.11.2016 г. на министъра на земеделието и храните е определена ставка от 35.43 лв. за едно допустимо за подпомагане животно.

   По схемата се подпомагат фермери със стопанства с 50 или повече овце-майки и/или кози-майки. Изискване към животновъдите е да продължат да отглеждат най-малко 80 на сто от заявените животни поне 100 дни след последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

   Припомняме, че преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г. като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та. През 2016 г. финансовият пакет за всяка от схемите за преходна национална помощ може да достигне максимум 70% от пакета на съответната схема за национални доплащания през 2013 година.

Публикувана в Животновъдство
Определен е размерът на плащането по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството за 2016 г. Това стана ясно със Заповед на министъра на земеделието и храните.
Още по темата
Ясна е ставката по Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки Ясна е ставката по Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки 03.11.201614
 
Утвърдената и одобрена със заповед ставка за 2016 г. е в размер на 190 лв. за говеда и 336 лв. за биволи.
 
Подпомагането следва да бъде изплатено на два транша, както следва: 
 
- за говеда, животновъди ще получат по 102.40 лв. през месец ноември 2016 г. и по 87.60 лв. през месец януари 2017 г.;
 
- за биволи, животновъди ще получат по 183.00 лв. през месец ноември 2016 г. и по 153.00 лв. през месец януари 2017 г. 
Публикувана в Животновъдство

Животните с рога се нуждаят от по-голямо пространство, за да могат свободно да се движат. Ето защо построяването на нов обор е свързано с по-големи разходи.

Според изискванията на ЕС, рогата на животните не могат да бъдат рутинно отстранявани, а само когато това се налага и при определени условия. Поради тази причина и в момента се разработват нови концепции за обори, които са предназначени за отглеждането на едър рогат добитък. Немски проект изследва как трябва да изглеждат тези обори и колко ще струва построяването им.

За разлика от оборите за крави, тези, в които се отглежда рогат добитък трябва да бъдат с по-широки пространства за движение, хранене, почивка и за престой. По-големите пространства и ясното обособяване на областите спрямо функциите им подпомага формирането на стабилно и мирно стадото. В допълнение, потенциалният риск за животните и животновъдите се намалява.Необходимо е увеличение на площта от 25 до 40%. Що се отнася до инвестицията, всяко отделно място е свързано с допълнителни разходи от около 10 до 20%. Само по себе си достатъчното пространство не гарантира успешно отглеждане. Най-важно значение в повечето случаи имат правилното управление на обора и връзката между човека и животните.

Публикувана в Животновъдство

Науката е установила оптималните параметри на репродуктивните показатели – грижливият стопанин трябва да ги познава и да се съобразява с тях

Проф. Михо Семков

В световната говедовъдна практика се обръща изключително внимание на повишаване на плодовитостта (броят на получените приплода за една година от 100 крави и юници, годни за разплод) чрез своевременното заплождане на юниците, на кравите след всяко отелване и опазване на бременността и раждането на здрави и жизнеспособни приплоди. Задълбочените научни изследвания са установили оптималните параметри на репродуктивните показатели, които осигуряват максимална продуктивност и ефективност на говедопроизводството. Поради недостатъчна професионална квалификация на някои говедовъди, тези параметри не се спазват и те понасят загуби.

Оптимални (най-подходящи) репродуктивни показатели (Фиг.1):

  1. . Възраст на заплождане на юниците – 15 месеца

Установено е, че при правилно хранене и отглеждане на женските телета за разплод се осигурява правилното им телесно развитие. Те могат да се заплодят на 15 – 16-месечна възраст. Правилно е да става свободно в дворове и на пасището, където движението укрепва костната система, мускулатурата и половата система и юниците още на 9 – 12-месечна възраст достигат полова зрялост (пубертет) с отделяне на годна за оплождане яйцеклетка. На тази възраст телетата все още не са достатъчно развити и не бива да се заплождат, защото бременността ще попречи на тяхното пълно развитие. Заплождането трябва да стане, когато са достигнали нормални телесни размери и жива маса около 70% от тази средна за породата на възрастните крави. Това развитие обикновено се постига на 15 – 16-месечна възраст. Заплождането на тази възраст осигурява първото отелване да става на 24,5 – 25,5-месечна възраст, която се счита за оптимална в световната говедовъдна практика.

  1. . Заплождане на отелените крави (първотелки и възрастни) да стане до 80-ия ден след отелването, тъй наречен сервиз период. При такъв период на заплождане и бременност от 285 дни се постига отелване след 365 дни и се реализира на практика зоотехническата максима „От всяка крава по едно теле годишно“, при което периодите между отделните последователни отелвания (МОП) са 365 дни. Осигуряването на сервиз период от 80 дни има възлово значение за репродукцията в говедовъдството.

  2. . За своевременното заплождане говедовъдите трябва да осигурят следните условия:

  3. * Нормално протичане на отелването. При трудните раждания, свързани с разкъсвания и наранявания на половата система, заплождането се забавя.

  4. * Висока хигиена по време на раждане и след него, с цел предпазване от възможни възпалителни процеси на матката, свързани с лечение и удължаване на сервиз периода.

  5. * През този период ежедневно нараства дневната млечност до към 60 – 80-ия ден. За образуване на отделяното мляко се използват телесните резерви, което води до намаляване на живата маса. Установено е, че падането на живата маса, т.е. отслабването и намаляването на ОТС (оценка на телесното състояние) потиска функцията на яйчниците и кравите не проявяват пълноценен еструс или се проявява т. нар. тиха разгоненост. Възстановяването на функциите на половата система започва, когато спре понижаването на живото тегло и започне неговото повишаване. Това може да се постигне чрез ежедневна пълноценна дажба на енергия и протеин, основно с концентрирани фуражи.

  6. * В редица случаи е възможно разгонване на кравите още до 30-ия ден след отелването. Това е добре и показва, че яйчниците са възстановили своята функция. В този период не бива да се допуска естествено покриване или осеменяване, тъй като не е настъпила пълна инволуция на матката, т.е. възстановяване след раждането. То настъпва обикновено към 30 – 35-ия ден. Преди този период дори да настъпи оплождане, то ще имаме висока смъртността на ембрионите.

  7. . Ако има възпаление на половите органи и изтичане на гноен секрет, трябва незабавно да се започне лечение. Целта на всеки говедовъд е първото осеменяване да се извърши между 40-ия и 60-ия ден след отелването. Целта е, ако първото заплождане не е сполучливо, то да се повтори и да бъде заплодена при второто осеменяване между 60-ия и 80-ия ден.

  8. . Отново подчертавам, че в световната говедовъдна практика се полагат изключително големи грижи за постигане на отелването до 80-ия ден след отелването. След този срок кравите се считат за безплодни и всеки ден носи загуби от получения по-малък брой приплоди и по-малко количество мляко. Примерно, ако една кравеферма от 100 крави със средна млечност 3500 л и средната продължителност на сервиз периода на всички крави е 83,6 дни, т.е. закъснели са със заплождането средно с 3,6 дни след 80-ия ден, загубите на фермата ще възлезат на стойността на един приплод и една лактация – 3500 л.

  9. В заключение: след отелването са необходими изключително големи ежедневни грижи за своевременното заплождане на кравите.

Публикувана в Животновъдство

През 2015 година общото промишлено производство на месо в страната е 205 307 тона, като червеното месо е 99 653 тона в кланично тегло. Червеното месо, добито в регистрирани кланици, е 70 034 тона или 70% от общото производство, а останалите 29 619 тона (30%) – в стопанствата. Произведеното бяло месо е 105 654 тона, като промишленото производство на бяло месо представлява 96% или около 101 252 тона. Само 4 402 тона или 4.2% от месото от заклани птици и зайци се добива в стопанствата.

През 2015 г. закланите говеда в кланиците са около 10% повече, а закланите свине – с 15.2%. С 2.5% се увеличава броят на закланите овце и кози. По отношение на кланичното тегло през наблюдавания период при говедата и свинете се наблюдава увеличение съответно с 10% и с 16.4%. При овцете и козите се наблюдава намаление на произведеното месо с 6.5% в съответствие с 2014 г.

През 2015 година действащите на територията на страната кланици за червено месо са 73. Броят на закланите животни в кланиците се увеличава до 1.33 млн. животни или с 4.3% повече в сравнение с 2014 г., а произведеното от тях месо е с 13.2% повече. Закланите животни директно в животновъдните стопанства през 2015 г. санад 1 милион броя и намаляват с 19% в сравнение с предходния период.

Действащите кланици за производство на бяло месо в България през 2015 година са 22. Произведеното месо е 91 296 тона – с 3 088 тона повече спрямо 2014 година, субпродуктите са 7 300 тона (със 7.0% повече) и втлъстения черен дроб е 2 656 тона – с 10.3% по-малко спрямо 2014 г. Броят на закланите пилета бройлери се увеличава с 6.3%, а произведеното месо(вкл. субпродуктите) е 75 798 тона и представлява 75% от добитото бяло месо в кланиците. Броят на закланите кокошки и петли е с ръст от 13.2%, а добитото месо от тях е с 20% повече спрямо 2014 г. при отчетено по-високо живо тегло при клане. 

Публикувана в Животновъдство

До 2019-та година Иран иска да внесе общо 2 милиона крави и бикове за разплод. Това беше обявено от президента на новата иранска млекопроизводителна асоциация „Dafeat“ на посещение във Виена.

По негова информация, правителството в Техеран планира да удвои производството на мляко в страната от сегашните 8 милиона тона до 16 милиона тона. За тази цел усилено ще се използват породи като Холщайн-Фрийзен. На членовете на асоциацията принадлежи една трета от общото производство на мляко в Иран.

Приема се, че броят на всички млекопроизводители в страната е 1 милион. По-голямата част от тях са частни лица. По думите на президента, до 30% от големите мандри принадлежат на държавата, докато млечната индустрия с 900 фирми на 95% принадлежи на частници. Според данните от последните проверки, около 800 000 крави са дали средно 7 800 кг мляко. Млекопроизводителите не са доволни от цената на млякото в Иран. До момента те са получавали 0,26 евро/кг. Добавки е имало само за млякото с по-високо съдържание на мазнини.

Източник: https://www.topagrar.com  

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта