Правителството одобри промени в Съвместната декларация за намерение във връзка с обявяването на „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“ като сериен обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

С решение от 41-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, състояла се в Краков, Полша през юли 2017 г., вековните букови гори на резерватите в Национален парк „Централен Балкан“ станаха част от серийния обект на ЮНЕСКО. С Решение от 21 февруари 2018г. правителството одобри съвместна декларация за намерение с цел опазването на обекта, който е разположен на територията на 12 европейски държави. Освен България това са Австрия, Албания, Белгия, Германия, Испания, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Украйна и Хърватска. В процеса на преговори по уточняване на окончателния вариант на Съвместната декларация между участващите европейските държави, бяха направени предложения за промени от страна на някои от партньорите. Това наложи повторно разглеждане на документа на заседание на Министерски съвет и приемането на ново решение за неговото одобрение.

Със Съвместната декларация за намерение участващите държави се ангажират да създадат интегрирана система за управление на серийния обект, която да гарантира неговото опазване и ефективно управление. Подписвайки Съвместната декларация, България се ангажира да изпълнява своите ангажименти по опазване на серийния обект, наравно с останалите европейски партньори. С обявяването на буковите гори в Национален парк „Централен Балкан“ за част от обекта на световното наследство не се налагат допълнителни режими и ограничения, тъй като те и сега са в територии с най-строг режим на опазване.

Публикувана в Новини на часа

За периода 2004-2016 г. площта на защитените територии в България се е увеличила, като през 2016 г. броят на защитените територии в България е 1 013 с обща площ 584 501.2 хектара. През последните години се налага и тенденция за увеличаване на общата площ на горските територии, като към края на 2016 г. те са 4 230 825 хектара, което е над 38% от територията на страната, с 5,4% повече спрямо 1960 г. Това се отбелядва в приетия от правителството  Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2016 г. Той съдържа информация за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси и цели да насочи вниманието към ефективността на провежданата природозащитна политика. В доклада се отбелязва, че емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,0 тона СО2- еквивалент през 1988 г. до 8,3 тона СО2-екивалент през 2016 г. По този показател България се доближава до средния за ЕС. През 2016 г. наличните възобновими пресни водни ресурси са с около 0.8% повече спрямо средномногогодишната норма. 

Документът включва основни екологични индикатори и методологии, прилагани в оценъчните доклади на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Обхванат е комплекса от връзки между източници и фактори на въздействие върху околната среда - емисии във въздуха, водите и почвите, отпадъци, шумово въздействие, йонизираща радиация; състояние на околната среда; въздействие върху екосистемите и мерки за опазване на околната среда.

Публикувана в Новини на часа

„Горската територия на страната непрекъснато се изследва, инвентаризира и описва. За последните десет години залесената площ е нараснала с повече от 1 500 000 дка. Увеличението на горите е в резултат както на залесявания, така и на самозалесяване и естествено възпроизводство“, съобщиха от Изпълнителна агенция по горите. Увеличаването на горските територии е съществено и е предпоставка за ръст на добиваното количество дървесина, което за последните четири години има относителна устойчивост.

Статистиката показва постоянен среден добив от около 8 млн. куб. м., което задоволява необходимостта от дърва за огрев за населението и осигурява суровина за българската дървопреработвателна индустрия. Увеличението в последните 2 години е с цел усвояване на повредена от ледоломи, ветровали, снеговали, нападения от корояди и болести дървесина и достига 8.3 - 8.5 млн куб. м стояща маса, които количества са в рамките на предвидените в горскостопанските планове и програми, и значително по-малко от годишния прираст в размер на 14 млн. куб.м. За същия период от горски територии, извън Закона за горите, се добиват средногодишно около 300 хил. куб. м. „Всички тези цифри са резултат на съчетание от наука и традиции, които има в българското лесовъдство“, подчертаха експертите като приветстваха провеждането на обществени дискусии по темата за горите и декларираха готовност да са част от тях. Проблемите по отношение на бракониерските прояви в някои райони на страната са факт и точно поради тази причина борбата с незаконната сеч и опазването на горските територии е основен приоритет в дейността на ИАГ. Само за първите шест месеца на 2018 г. от горските служители на Агенцията и държавните предприятия са извършени близо 172 800 проверки на обекти за складиране, преработка и търговия с дървесина, обекти за добив на дървесина, МПС, ловци, риболовци. Съставени са 5 373 акта и е констатирана 6 953 куб. м. дървесина, добита в нарушение на Закона за горите. За последните три години има тенденция за извършване на повече проверки, влагат се повече човешки ресурс и средства с цел по-добра превенция и недопускане на нарушения в горите. Агенцията по горите извършва и непрекъснати съвместни проверки с други контролиращи органи и институции – МВР, НАП, АПИ, ИА „Главна инспекция по труда“, Агенция „Митници“.

Резултатна е разработената система за издаване на електронен превозен билет от временен склад за горски и извънгорски територии, с отчитане в реално време на добита дървесина, както и въвеждане на такъв билет за обекти за преработка и търговия с дървесина. Целта е да се даде възможност за обвързване на системите за издаване на позволителни за сеч, превозни билети от временен склад, електронния дневник и превозните билети от обектите за преработка на дървесина. Всичко това заедно със задължението превозните средства да бъдат оборудвани с GPS устройства и системи за видеонаблюдение в обектите за преработка на дървесина цели да се достигне много по-високо ниво на контрол в горите.

Изпълнителна агенция по горите внесе предложения за промяна в Наказателния кодекс за по-сериозни санкции и по-големи глоби за незаконна сеч и бракониерство. С измененията се цели да се повиши ефективността на наказателното производство и събираемостта на глобите при извършването на престъпления в горите. Причината за предлаганите промени са, че според сега действащите разпоредби преписките за престъпления в горите се изпращат в прокуратурата, но в 90% от случаите досъдебните производства се прекратяват поради малозначителност. Така незаконните деяния остават ненаказани и се създават предпоставки за извършване на нови нарушения, смятат експертите.

„Чувствителността на обществото и активното гражданско участие в опазването на горската територия е показател, че тя е национален приоритет. Точно по тази причина беше предоставена възможност на хората да участват директно в работата на горските институции, което гарантира прозрачност на дейността им. Осигурен е свободен достъп на всички заинтересовани лица до електронната отчетна система чрез интернет портал на ИАГ, като в реално време може да бъде визуализирана информация, относно превозните средства, извършващи транспорт на дървесина, нейния вид и наличието на издаден превозен билет с уточнено местоположение на издаване. Неправителствените организации, както и обществото са коректив, който ни е необходим и тяхната подкрепа стимулира по-ефективна и резултатна дейност“, категорични са горските експерти.

Публикувана в Новини на часа

От началото на 2018 г. се наблюдава спад на засегнатите от корояд територии. Такъв извод беше направен по време на заседание на работната група на кризисния щаб, който  координира мерките в засегнатите от корояд гори.  Заместник-министърът на земеделието  Атанас Добрев подчерта, че положителната тенденция се дължи на добрата едногодишна работа на всички, които участват в щаба.

            Най-голям спад в засегнатите площи има в районите на Регионална дирекция по горите  (РДГ) Кърджали, където нападнатите площи са намалели от  3798 ха през първото полугодие на 2017 г. на 392 ха през първото полугодие на 2018 г. Значителен спад се наблюдава в РДГ Смолян от 1788 ха нападнати площи през второто полугодие на 2017 г. на  553 ха през първото полугодие на 2018 г. и РДГ Пазарджик съответно от 1543 ха през първото полугодие на 2017 г. на 35 ха през първото полугодие на 2018 г.

Заместник-министър Атанас Добрев подчерта, че 6-те държавни горски предприятия продължават да работят усилено по усвояване на увредената дървесина по вече изготвения и действащ краткосрочен план за действие. Като основна задача пред щаба Добрев посочи възстановяването на заразените и засегнати от болести и вредители площи.

За втората половина на 2018 г.  по одобрени финансови планове на държавните предприятия са планирани за залесяване площи в размер на 15 061 дка, от тях 5 296 дка или 35 % е предвиденото залесяване за възстановяване на унищожени гори от болести, вредители, пожари и други природни въздействия. Към 31.05.2018 г. в държавните гори са залесени 6 660 дка, което представлява 44 % изпълнение, останалите 8 401 дка са оставени за залесяване през есента.

Публикувана в Бизнес

„Неблагоприятните климатични промени през последните десетилетия и развитието на икономиката, водещо до увеличаване на нуждата от природни ресурси, поставиха горите под допълнителен натиск. Това налага активно да се стремим към усъвършенстване и въвеждане на иновативни подходи в стопанисването на горите“. Това заяви Атанас Добрев, зам.-министър на МЗХГ при откриването на неформална среща на генералните директори по горско стопанство на държавите членки от Европейския съюз. Срещата се проведе в Националния дворец на културата. Добрев подчерта перспективите за повишаване ролята на горите в зелената икономика чрез стимулиране на агролесовъдството, създаването на плантации за ускорено производство на дървесна биомаса, поддържането и създаването на нови полезащитни горски пояси.

На форума участваха представители от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Литва, Малта, Кралство Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешка република, Швеция, Организацията на европейските фермери и европейските земеделски кооперативи, Европейска асоциация на държавните гори, както и инж. Григор Гогов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите и експерти от Агенцията.  

На срещата беше представено състоянието на горското стопанство в Р България- животинско и растително разнообразие, защита на горите от пожари, системата за проследяване на дървесината, информация за горите във фаза на старост.

Обект на дискусия бяха ангажиментите на страните по изпълнение на Регламент 995 на ЕС за дървесината (EUTR). Инж. Валентин Чамбов, директор на дирекция в Изпълнителна агенция по горите подчерта необходимостта от спазване на единен подход при изпълнение на регламента.

На срещата беше обсъдена и общата позиция на държавите членки за подобряване стопанисването и управлението на горите, която ще бъде представена на 13-тата сесия на форума по горите на ООН.

В рамките на мероприятието, на 12 април, ще бъде организирано теренно посещение на Природен парк „Рилски манастир" и Национален парк „Рила", както и залесяване с участниците в срещата под надслов „За зелена, обединена Европа".

Публикувана в Бизнес

През 2018 година са планирани разходи от 96,5 млн. лева от фонд „Инвестиции в горите“. Това става ясно от писмен отговор на министъра на земеделието Румен Порожанов от депутата на БСП Светла Бъчварова. Документът е публикуван от деловодството на Народното събрание и цитиран от сп. Икономист.

Средствата, събирани в този фонд, са целеви и се харчат основно за залесяване, пътна инфраструктура и закупуване на горски терени, уточнява още Порожанов.

Той посочва, че през тази година шестте държавни горски предприятия ще разходят парите основно за строителство и ремонт на горски пътища и транспортно-техническа инфраструктура – 86,6 млн. лева. За планиране на пътища ще бъдат отпуснати 1,4 млн. лева, а за укрепващи съоръжения – 1,3 млн. лева.

От справката е видно още, че за залесяване са предвидени общо 7 млн. лева. Най-голяма част от тях ще бъдат разходени от горското стопанство в Сливен – 2,8 млн. лева, посочва Investor.bg

Най-големите разходи от фонда „Инвестиции в горите“ през тази година се падат на горското предприятие в Смолян – общо 57,5 млн. лева. 55,1 млн. лева от тях ще се използват за строителство и ремонт на горски пътища, става ясно още от отговора на Румен Порожанов.

Публикувана в Бизнес

Повече от 240 човека залесяваха на територията на Стара Кресна, където през лятото на миналата година опустошителен пожар унищожи стотици декари иглолистни и широколистни насаждения по протежение на Кресненското дефиле. Служители на Югозападното държавно предприятие, горските стопанства Кресна и Разлог, Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите в София и Благоевград и Дирекция на Природен парк „Витоша“, ГСС София взеха участие в залесяването. 6500 фиданки от черен бор и зимен дъб, произведени в разсадниците на ЮЗДП, вече са залесени на мястото на опожарените площи.

За екипа на ЮЗДП, начело с директора инж. Дамян Дамянов, акцията по възстановяване на опожарените гори започна рано сутринта с почистване на площите от остатъците след изведената сеч, подготовка на тераси, изкопаване на дупки и залесяване на фиданките.

В дейностите по възобновяване на пострадалите горски територии активно участие взеха и хората, които професионално са ангажирани с потушаването на огнените стихии и ежедневно са свидетели на пораженията от тях – Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и районните служби в Благоевград, Кюстендил, Перник и Сандански.

Публикувана в Новини на часа

България е една от водещите страни в горскостопанско отношение и това трябва да се казва на висок глас“. Това заяви д-р инж. Меглена Плугчиева на церемония днес в Лесотехническия университет, на която й беше присъдено почетното звание на висшето учебно заведение „Доктор хонорис кауза“.

Церемонията бе официално открита от ректора на ЛТУ проф. д-р Иван Илиев, който огласи решението на Академичния съвет за удостояването с високото почетно звание. В своята академична реч проф. Илиев подчерта изключителния принос и заслуги на д-р инж. Плугчиева за укрепване и издигане авторитета на лесотехническото образование наука и горскостопанска практика.

Инж. Григор Гогов, изпълнителен директор на Агенцията по горите поздрави д-р инж. Плугчиева за наградата като подчерта, че високият приз е свидетелство за неоценимия й принос за хармонизиране на българското законодателство с това на ЕС в областта на земеделието, горското стопанство, природната среда, както и за старта на реформата и преструктурирането на горския отрасъл в България.

Д-р инж. Меглена Плугчиева не скри вълнението си при получаването на високото научно звание. Тя поздрави лесовъдската аудитория по случай Седмицата на гората като подчерта, че целият й живот е свързан с гората, с лесовъдството и горската политика. Българското лесовъдство и горскостопанска наука и практика са наистина на едно много високо ниво и получават това признание в чужбина, за съжаление недостатъчно у нас, допълни д-р инж. Плугчиева.

Сигурна съм, че приносът на България в европейски план и особено за създаване на обща европейска политика е не само потенциал, но и една реална възможност“, подчерта в заключение д-р инж. Плугчиева.

Публикувана в Бизнес

„Горският сектор е изправен пред решаването на обществено значими задачи, което налага обединяване на усилията на всички заинтересовани страни. Затова тази среща е изключително важна, за да можем да насочим решенията си в правилната посока“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриване на заседанието на Националния съвет по горите. 

Работната среща се проведе на 22 март с участието на представители на ИАГ, държавните горски предприятия, МОСВ, МВР, МРРБ, Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, БАН, Лесотехническия университет, общини, собственици на гори и природозащитни организации, съобщиха от земеделското министерство. 

На заседанието беше представена актуална информация за здравословното състояние на горите в България и провежданите в тази връзка дейности. Бяха отчетени резултатите от проведените лесозащитни мероприятия. Инвентаризацията на иглолистните насаждения показва, че до момента от нападение от корояди, болести и абиотични фактори, както и от пожари, са пострадали общо над 420 000 дка иглолистни гори и около 500 000 дка широколистни. В тях са проведени санитарни и принудителни сечи върху площ от 280 000 дка и е добита 2,5 млн. куб. м дървесина. За бързото усвояване на увредената дървесина до голяма степен спомогна облекчаването на процедурата за одобряване на санитарни и принудителни сечи, която даде възможност сечите да се разрешават с предписания, изготвени от регионалните дирекции по горите и лесозащитните станции. Общата нападната площ от насекомни вредители и абиотични фактори по иглолистните се очаква да бъде по-малка от предишната година, според прогнозите на лесозащитните станции.

Почти 500 000 дка са засегнатите площи върху, които са предвидени лесозащитни мероприятия през 2018 г. Очаква се залесяването да бъде върху почти 15 000 дка, като 5 300 дка са гори унищожени от болести, вредители, пожари и други природни въздействия.

Проведе се дискусия по предложението на екоорганизации да се забрани износа на дърва за огрев. 

Дървата за огрев на населението е една много чувствителна тема, в която сигурен съм има какво да се подобри, каза министърът. Темата за забрана на износа обаче не е еднозначна, солидарен съм с подобно предложение, но то е труднореализуемо, защото се нарушават редица европейски и международни регламенти. Националният съвет по горите взе решение с единодушие да се събере допълнителна информация за износа на дърва за огрев и предложението за забрана да се обсъди на следващото заседание на съвета. Другите решения бяха за продължаване на мониторинга за здравословното състояние на горите в България и изготвяне на 5-годишна програма за възстановяване на увредените горски площи.

По-късно в четвъртък министър Порожанов участва и в заседание на Консултативния съвет по рибарство и аквакултури. На него бе предоставена възможност на браншовите организации от сектора да представят своите становища по подготвяния проект за изменение на Закона за рибарството и аквакултурите в частта му за стопанския улов от бяла пясъчна мида и мерките за устойчиво управление на запасите на този вид ресурс. Министър Порожанов прикани организациите да изразят писмено становищата си, както и да бъдат потърсени възможности за финансиране на научните изследвания за определяне на границите, местоположенията на полетата и обема на бялата пясъчна мида.

По искане на бранша беше взето решение да се изготвят единни процедури за разпределяне на годишните квоти за стопанския улов на различните морски видове, както и да продължи започнатия диалог с МОСВ по отношение на ползването на водите за добив на аквакултури.

Публикувана в Бизнес
Рекорден брой от 370 000 проверки са извършени в горските територии през 2017 г. Над 200 хиляди от тях са проверките на мобилните екипи и стражарите на 6-те държавни предприятия и близо 170 хиляди – на инспекторите от 16-те регионални дирекции на Изпълнителна агенция по горите. С това общият брой надвишава проверките в горските територии за 2016 г. с над 80 хиляди.
 
Близо 18 000 са издадените актове от проверяващите екипи на Изпълнителната агенция по горите и предприятията. Задържаната дървесина по наказателни постановления е над  20 000 куб.м и над 16 000 куб.м дърва за огрев. От нарушителите са отнети и близо 400 моторни превозни средства, над 650 каруци, близо 500 моторни триона, както и други инструменти за дърводобив.

Проверките са за незаконна сеч, транспортиране на незаконно добита дървесина, без превозен билет или от превозни средства без GPS устройство, както и продажба на незаконно добити дърва за огрев, а също и проверки на физически лица, ловци и риболовци и МПС.
 
По-интензивният контрол беше разпореден от настоящия екип на Министерство на земеделието, храните и горите през месец май 2017 г.. В последните месеци проверките станаха по-чести предвид на зачестилите бракониерски набези в началото и по време на отоплителния сезон.
 
Общо само от юни до декември 2017 г. са извършени близо 290 000 проверки за незаконна сеч и нарушения в горите, като само в последните две седмици те са над 25 хиляди – около 10 хиляди от 16-те регионални дирекции на ИАГ и над 15 хиляди от 6-те държавни предприятия.

Близо 1,25 млн. пространствени куб. м дърва за огрев са предоставени от 6-те държавни предприятия по обобщени данни към 18 декември 2017 г. чрез директни продажби на физически лица. С това са задоволени нуждите на 180 000 домакинства.
 
Изпълнението на планираните количества за 2017 г. за снабдяване на населението с дърва за огрев чрез директни продажби от предприятията е 102 % или с 25 000 куб.м повече от планираното.
 
Предоставените дърва за огрев през 2017 г. са със 100 000 кубически метра или с 9% повече от продаденото от предприятията през цялата 2016 г.
 
Още през месец август 2017 г. беше създадена организация от шестте държавни предприятия за навременно осигуряване на планираните количества за домакинствата, в това число и от поразената от корояд дървесина. Снабдяването с дърва за огрев за населението през 2017 г. приключи, като в преобладаващата част от стопанства търсенето е изцяло задоволено.
 
В единични стопанства имаше известно забавяне при предлагането на дърва за огрев главно поради затруднения при осигуряването на добив на дървесина. Там предприятията и стопанствата работиха и в последните дни на 2017 г. за извършване на тази реализация, където беше възможно.
 
Освен количествата дървесина, предоставени на населението чрез директни продажби от териториалните поделения на предприятията, те реализираха през 2017 г. продажба и на общо на близо 2 милиона и 650 хиляди плътни куб. метра (около 4 милиона и 650 хил. пространствени куб. м) дървесина от категорията „дърва на юридически лица и еднолични търговци”, значителна част от която също се ползва за отопление.
 
Дърва за огрев освен от държавните горски територии, управлявани от 6-те държавни предприятия, се добиват и предлагат на пазара и от общински и частни гори. Добитото от тях количество ориентировъчно е в размер на около една трета от добива от държавни гори или приблизително 2 милиона пространствени куб. м дърва.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 6

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта