300x250 static

Четвъртък, 12 Юли 2018 09:10

След градушка в лозето през юли

След формиране на зърната и затваряне на гроздовете, резитба на зелено за възстановяване след градушка не трябва да се извършва!

Това може да стане по изключение, когато градушката е паднала през юли или е била много силна и е изпочупила напълно леторастите. Когато повредите по зелените леторасти са незначителни, не се препоръчва резитба, защото от летните пъпки покарват колтуци, които до края на вегетацията не могат да достигат нормална дължина и не узряват добре.

Когато след градушка не се извърши резитба на зелено, необходимо е през следващата година за плодни звена - стрелки и особено чепове, да се подбират пръчки, които са повредени по-слабо.

Във всички лозя, които са пострадали от градушка независимо от степента й е необходимо: да се торят правилно; да се напояват при нужда; да се правят своевременни почвени обработки; да се провежда своевременна борба с болестите и неприятелите.

Всички тези мероприятия ще помогнат за нормалното възстановяване на лозите и за по-добро узряване на дървесината.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листното торене снабдява растенията с нужните елементи много по-бързо от почвеното торене. Ефектът от него обаче е по-краткотраен, затова препаратите трябва да бъдат подавани няколко пъти през вегетацията със сравнително ниски концентрации.

. Листните торове оказват значителен ефект върху адаптацията на овошките към различни стресови фактори и помагат за възстановяване след градушки.

. Листното подхранване с желязосъдържащи препарати играе важна роля за отстраняване на хлорозата (пожълтяване на листата), предизвикана от недостатъчно снабдяване с желязо.

. При недостатъчен почвен азот листното му приложение е много важно - листно подаден карбамид намалява преждевременното опадане на листата, увеличава размера на плодовете и засилва вегетативния растеж.

. Листното приложение на борсъдържащи съединения подобрява плододаването.

. Листното подхранване с медни препарати има по-дълъг ефект от тези с манган и бор. Две пръскания с медни торове (през юни и септември) са достатъчни за снабдяване на дърветата с мед, докато третиранията с манган и бор трябва да се приложат няколко пъти през вегетационния период.

. Комбинираното цинково и борно листно подхранване предизвиква увеличаване на добива.

. Снабдяването на ябълките с достатъчно калций е ключов момент - напръсканите плодове имат по-добро качество, по-добра съхраняемост, по-малко физиологични смущения. Опити са доказали, че така се води успешна борба с горчивите ядки по ябълковите плодове, които са проблем №1 при съхранението на продукцията. Достатъчни са няколко пръскания с калциеви съединения.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Повредите , които нанася градушката в лозята преди всичко зависят от нейната интензивност и от фазата, в която се намират лозите. При еднакъв интензитет повредите са толкова по-малки, колкото по-късно е паднала.

Задължително е най-късно до 24 часа след падането на градушката лозите да се напръскат с 2% Бордолезов разтвор или с други продукти за растителна защита с активно вещество меден сулфат (син камък).

Резитбата е най-важното практическо мероприятие, което трябва да се приложи за възстановяване на лозите след градушката.Извършването й има за цел да възстанови формировката, да се попълнят липсващите звена от спящи пъпки, по-възможност да се получи известно количество грозде и да се осигури нормално плододаване на лозите за следващата година.

След градушка възстановителната резитба може да се проведе когато все още растежът на леторастите е интензивен, но не по-късно от края на юни. Тогава плодните пръчки се премахват, а зелените леторасти от старите чепове, се режат отново на чепове. Техният общ брой трябва да осигури нормално гарниране на кордоните; оптимална листна площ и възможност за натоварване при резитбата за следващата година.

Много често след падането на градушка спящите пъпки се развиват масово. Това предизвиква силно засенчване в зоната около кордоните и леторастите не успяват да узреят до края на вегетацията. Освен това те се нападат силно от оидиум. В такива случаи филизенето на излишните леторасти е наложително. Така се създават по-добри условия за опазването на новият прираст от болести и неприятели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Над 730 заявления за обезщетения в следствие на градушките са подадени от земеделските стопани досега. Агроминистерството е обработило 630 от тях и над 100 са в процес на обработка. Напълно са унищожени близо 135 000 дка земеделска земя.

Ще се помогне на тези, които са претърпели 100% щети, като до момента най-тежки поражения има в имоти със слънчоглед – 60 хил. дка и пшеница – 24 хил. ха. Най-много площи в страната – 245 хил. дка, са пропаднали между 50% и 100%, става ясно от отчет на агроминистерството.

Най-голям е броят на заявленията за обезщетение на пропаднали площи от Търговище – 177 бр., Плевен – 122 бр., Русе – 82 бр., Велико Търново – 75 бр., Шумен – 53 бр., Разград – 50 бр., Ловеч – 41 бр., Враца – 32 бр. и Софийска Област – 3 бр.

Публикувана в Новини на часа

Цените на плодовете и зеленчуците у нас ще се покачат заради градушките, но поскъпването няма да е драстично. Причината е, че 85% от плодовете и зеленчуците у нас са вносни, а едва 15% е родното производство, заяви пред “Труд” Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България. По думите му засегната е реколтата от сливи, ябълки, кайсии, череши, праскови, като на места в Източна и Западна България пораженията са много сериозни. “Има фермери със 100% щета от градушката, а обезщетението, което предоставя министерството на земеделието и храните, не може да покрие само разходите на производителя през годината”, добави той.

Данните на комисията за стокови борси и тържища показват, че 57% от предлаганите на пазара у нас домати са вносни. През юни производството на български оранжерийни краставици се увеличава, но все още относителният им дял е по-малък от количествата вносна продукция и представлява 41%.

Количествата картофи от старата реколта намаляват, но на пазара има предлагане и на пресни картофи и българската продукция съставлява 77% от общото количество продажби.

Наблюденията през последните години са, че производството на ябълки в страната е изключително малко и предлаганите количества не могат да задоволят търсенето, твърдят експертите на комисията. Относителният дял на български ябълки на пазара е 38%, такива са и половината ягоди и едва 31% от кайсиите.

Публикувана в Бизнес

Много труд и средства влагат хората в лозето и е обяснимо защо изпитват толкова голям страх град да не помете гроздето. Ако се изсипе град, паниката не е най-добрият съветник. Първото нещо, което ще направите, щом утихне ураганът е да напръскате с бордолезов разтвор в концентрация 1-1,5 %. По този начин ще дезинфекцирате лозите и ще ги предпазите от заразите, които ще навлязат през раните.

В случай че градушката е паднала в началото на лятото и е сравнително слаба, това пръскане ще е достатъчнo. Ако обаче повредите са по-съществени, ще се наложи да изрежете счупените леторасти, след които ще израстнат колтуци и ъглови пъпки. Когато всички леторасти са набити, но основната им част е запазена, изрежете на чепове с по две очи. Ще се развият зимните очи и лозите ще се възстановяват до есента.

По-сериозна трябва да е резитбата, когато градушката е унищожителна. Тогава се режат плодните пръчки и чеповете, а лозата ще се възстанови от ъгловите и спящите очи.

Когато природата си направи лоша шега в късно лято, няма смисъл от резитба. Пръскането обаче и в този случай е задължително, както и почистването на счупените леторасти. Лозето се прекопава, наторява се обилно с угнил оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат, а през пролетта задължително се внася и амониева селитра.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Падналите валежи до средата на третото десетдневие на май бяха неравномерно разпределени. На места в полските райони на страната и Югозападна България те надвишиха 20-25 l/m² (Плевен – 48 l/m², Свищов – 30 l/m², Ново село – 24 l/m², Кюстендил – 25 l/m²) и доведоха до подобряване на почвените влагозапаси в 50 и 100 сm слой. В някои райони на Североизточна (Царев брод, Главиница) и Южна България (Благоевград, Сандански, Пазарджик) почвените влагозапаси са незадоволителни – под 65% от Пределната полска влагоемност.

През повечето дни от предстоящия седемдневен период земеделските култури ще се развиват с ускорени темпове при температури около и над нормите. При пшеницата и ечемикаще протичат фазите цъфтеж и млечна зрялост. При слънчогледа, засят в агротехнически срок, ще се наблюдава фаза образуване на съцветие, а при царевицата продължава листообразуването. При лозата ще се осъществява масово отделяне на реса, а в районите на Южна България (Сандански, Карнобат) ще се наблюдава начало на цъфтеж – фаза критична за заразяване от мана и оидиум. При овошките, незасегнати от късните пролетни слани и градушки, продължава наедряването на завръзите.

Очакваните валежи в началото на предстоящия седемдневен период ще поддържат благоприятни условията за развитието на гъбни болести - мана по лозата, мани по зеленчуковите култури, фузариоза по класовете на пшеницата и ечемика, струпясване при семковите овощни видове, късно кафяво гниене – при костилковите овощни видове.

През втората половина от периода, когато се прогнозира повишение на температурите и по-малка вероятност от валежи, ще се наблюдава увеличение на вредоносната дейност от червен овощен акар и листни въшки при овощните култури. При пшеницата и ечемика се очаква увеличение на повредите причинени от пшеничен трипс. При доматите от съществено значение е провеждането на комбинирано третиране срещу листните въшки (преносители на икономически важни вирусни болести) и картофената мана.

По-подходящи условия за провеждането на агротехническите и растителнозащитни мероприятия ще има през втората половина от периода.

Петя Григорова

Агрометеоролог в НИМХ – БАН

Публикувана в Агропрогноза

Всички знаем, че раните независимо от какво са причинени - от бури, градушки, животни, неприятели или резитби са опасни за дръвчетата. През тях най-лесно навлизат различни болести причинени от гъби или бактерии. Убежище намират и неприятелите, особено корояди и дървесинояди.

Най-добре е след неблагоприятно събитие добре да се прецени дали повредите са довели до рзкъсване на кората. Ако се налага може дори да се отстранят силно повредените части чрез изрязване. Големите рани задължително трябва да се замажат с блажна боя или латекс на варова основа.

Ако след силна градушка завърза на дървото е съборен напълно, не бива да изоставяте дръвчетата без грижи. Продължете с пръсканията за болести и неприятели, за да може на следващата година дървото да е напълно възстановено и да даде очакваният плод.

Вземат ли се навременни мерки, дръвчетата на следващата година отново ще плододаватнормално.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Освен фунгициди, на пазара вече има и други продукти, които съдържат мед и други елементи действащи добре на растенията след градушките. Такива са листните торове, които освен подхранващ, имат и вторичен ефект срещу гъбни и бактериални болести.

Вместо с меден фунгицид, пръскането след градушка може да се направи с подходящи листни торове. Такива са торовете съдържащи мед. Ако медта е в хелатна форма, то тя ще се поеме по лесно от растенията. Тогава тя не остава повърхностно, а прониква през устицата на листата в междуклетъчните пространства и има системно действие, като стопира развитието и спира проникването на патогени през раните.

Листните торове съдържащи цинк също имат антистресова функция. Ако цинкът е в хелатна форма , той се придвижва в растенията, като спира развитието на болестите.

Листен тор съдържащ бор - борът пък придвижва всички хранителни вещества до нарастващите точки, като по този начин дава възможност за бързо възстановяване на повредените дръвчета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Още от началото на месец април градушките тази година се превърнаха от изключение в правило. Няма район в страната, който да не попадна под неблагоприятното въздействие на това природно явление.

При градушка, в зависимост от това, колко е силна и продължителна, дали е суха или с дъжд, по дръвчетата се наблюдават различни повреди. Най-често те се изразяват в разкъсване на листата, нараняване на леторасти, клони, плодове. Градушките са най-нежелани и опасни в периода на наедряването на плодовете.

В зависимост от повредите съответно са и мерките, които трябва да се предприемат от стопаните за опазване на дръвчетата от неблагоприятните последици от градушката. Най-добре е веднага след градушка (до 24 часа), да се направи пръскане на всички дървета - и млади и стари. Целта на това третиране е бързото зарастване (калциране) на раните, за да не се превърнат те във входни врати за причинителите на болести.

Подходящи са медсъдържащите продукти. Такива са бордолезов разтвор 1%, Купроцин супер М – 25 г, Шампион – 30 г и друти. Дозите са за 10 литра вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта