Фузариумът е опасен враг на голям брой селскостопански култури, причиняващ големи загуби от реколтата. Трудно е да се намерят ефективни методи за контрол, когато става въпрос за тази болест. Въпреки това, група гъби, известна като Trichoderma, може да осигури защита на растенията. Над това работят учените, стремейки се да разработят иновационен биопрепарат.

Благодарение на тригодишен транш в размер на $770 000 от американското Министерство на селското стопанство, Гери Валад, младши научен сътрудник в UF/IFAS по патология на растенията, съвместно с екип от свои колеги, изследват перспективата Trichoderma за дополване на различните методи на борба с фузариума.
Trichoderma са повсеместно разпространени гъби, присътстващи в почвата и на растенията. Някой щамове са напълно подходящи за използване в селското стопанство като биологични агенти за контрол на фузариума.

Според Валад, всичко започнало от това, че производителите на селскостопански култури са използвали алтернативи на фумиганта метилбромид, прилагането на който постепенно е прекратявано в САЩ от 2005 година до пълната му забрана за използване през 2012 година. В резултат на това, фермерите се сблъскали с фузариум по много важни култури, включително домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши и ягоди.

Проектът е стартиран на 1 юли тази година. Изследователите от UF/IFAS са планирали мащабни експерименти с привличане на малки и средни фермерски стопанства, специализирани в отглеждане на домати, в Пенсилвания и Мериленд.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Повече от една трета от актовете на Регионална дирекция по горите – Бургас за последната седмица са за нерегламентирано бране на гъби. При извършване на ежедневните си проверки в района на Странджа горските инспектори от дирекцията санкционирали нарушители за бране на гъби без издадено разрешително и за увреждане на мицела на гъбата при събирането. Нарушенията са констатирани в землището на с. Белеврен, с. Звездец, с. Малко Търново и с. Средец.

Тази година реколтата от гъби е значително по-добра заради дъждовното време, берачите са повече и контролът е засилен, коментират експертите.

За последната седмица служителите по горите от бургаската дирекция са извършили 296 проверки. Проверени са 32 обекта за складиране, преработка и търговия с дървесина и недървесни горски продукти, 80 сечища, 57 МПС и 127 физически лица. Съставени са общо 37 акта за нарушения по Закона по горите и 2 по Закона за лова и опазване на дивеча.

Публикувана в Новини на часа

Родната манатарка е червива и с много лошо качество. Затова напоследък фирмите ни предпочитат да внасят от Румъния. Това съобщи пред „Монитор" председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове Юлиян Колев.

В момента основно се бере пачи крак, която се изнася предимно за Германия, Швейцария, Австрия, Франция и Холандия. Цените варират между 6-10 лева, а за манатарката, която обаче вече е в минимални количества, около 6-7 лева за килограм.

99% от продукцията е за износ, тъй като в страната ни не се консумират много гъби. „Пазарът е много слаб. За българина не е характерно гъбите да присъстват често в менюто му и купува предимно замразени. Добрата продукция се предлага най вече в добрите ресторанти в столицата", обясни Юлиян Колев.

Търговските гъби у нас са 12 вида, но в горите могат да се намерят над 200. Въпреки благоприятните климатични условия през последните два месеца и дъждовете, производителите признават, че няма голямо количество гъби. Причината е в липсата на берачи.„Има голямо обезлюдяване на селата, особено в планинските масиви-Родопите и Стара планина. Няма работна ръка. Потенциалните гъбари с всяка изминала година намаляват, защото хората търсят постоянна работа. През седмицата количеството гъби са на половина, в събота и неделя има повече, когато хората са по-свободни. Така че въпреки благоприятните условия не сме оптимисти за сезона", каза още Колев.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 18 Януари 2018 15:33

Плодните тела на гъбите заразяват

Плодните тела на гъбите не са само симптом на изоставени градини, гнили дървета, но и източник на зараза за съседните здрави дървета. Затова не се препоръчва да се оставят на дървото през зимата. Те трябва да се премахнат от стеблото много внимателно и мястото да се дезинфекцира с 3% меден сулфат (30 г син камък на 1 литър вода) и да се замаже с боя.

ОВОЩАРСКАТА ЗАМАЗКА ТУК НЕ Е ПОДХОДЯЩА

За целта не се препоръчва замазване с овощарска замазка, защото ако е топло времето, тя се разтича, а при ниските температури може да замръзне и раната да остане без защита. (25 реда)

НЕ СЕ РАДВАЙТЕ И НА ЯДЛИВИТЕ ГЪБИ ПО СТЕБЛАТА

По стеблата на семковите овощни видове в късната есен може да срещнете и гъбата кладница - Pleurots ostreatus. Тя е едлива и една от най-вкусните. Но не се радвайте, че е дошла сама във вашата градина, тъй като тя също се отнася към паразитите разрушаващи дървесината. Наличието и по стеблото постепенно довежда дървото до смърт. Освен това тези гъби не са опасни само за живите овощни дървета в градината, а също и за дървените постройки. Затова, тях също трябва да премахнете и изчистят, а след това и мястото им да се дезинфекцира и замаже с боя.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Учените от лабораторията на Ротамстед (Великобритания) са открили ген, който превръща гъбите в патогенни микроорганизми.
Молекулярният патолог Джейсън Ръд и колегите му са търсили гени на пшеничния патоген Zymoseptoria tritici. По време на проучването е открита една проба без нишковидни хифи, които са важни, когато гъбичките заразяват организма, пише Rothamstead Research.
„Опитахме се да я отъждествим със загубата на вирулентност на случайни мутации в генома, честотата на мутация съответства 1 на 1000. В същото време забелязах повредени хифи в една от пробите и идентифицирах гена, който е мутирал“, казва Ръд.
Този ген кодира гликозилтрансферази - протеин, който позволява на гъбните хифи да растат и да се разпространяват по цялата повърхност на растението. Без този протеин хифите не растат и гъбите не се разпространяват.
Допълнителните анализи показаха, че един и същи ген присъства в повече от 800 геноми на таксономически различни гъби, които главно заразяват растенията и хората.
Екипът от изследователи понастоящем работи върху белтъчната характеристика и разработва фунгицид, за да предотврати разпространението на спорите на гъбите, преди да станат патогенни.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Появата на фитопатогенни гъби, които причиняват съхнене на иглолистните гори е следствие на висока въздушна пролетна влажност в насаждения в близост до речни течения. Това показаха резултатите от извънреден мониторинг за диагностициране на проблема и определяне степента на нападение и нивото на разпространение на фитопатогенни гъби на територията на Лесозащитна станция – Пловдив.

Проверката е извършена от експерти от Изпълнителна агенция по горите, представители на Института по горите към БАН и Лесотехническия университет. Данните бяха представени на работна среща в Изпълнителна агенция по горите.

Посетени са обекти на територията на Държавно горско стопанство /ДГС/– Хисаря, ДГС Момчилград, ДГС Кирково и ДГС Златоград, където е установено завишено съхнене на иглолистните гори. Размерът на нападнатите площи не надвишава 1 % от площта на иглолистните гори в страната.

Причините за установеното съхнене са развитие на патогенни гъби, които причиняват съхнене на иглиците и младите клонки на дърветата. Физиологичното отслабване на дърветата, дължащо се основно на засушаването на климата ги прави податливи на патогенните.

При провеждане на сечи за отстраняване на сухите и силно засегнати дървета се налага прилагане на диференциран подход за всяко конкретно насаждение, решиха експертите. Дърветата ще бъдат третирани с химически препарати срещу фитопатогенните гъби само при необходимост в горските разсадници в периода - май до средата на юни. Собствениците на гори също ще бъдат предупредени за предприемане на действия за извършване на необходимите санитарни мероприятия за борба срещу вредителите.   

Публикувана в Бизнес

Псилоцибин, отделян от халюциногенните гъби, помага на болните от рак хора да се избавят от тревоги и депресии

В изследване на Ню-Йоркския университет взели участие 29 човека с прогресиращ рак, които били разделени на две групи. Едната получала доза, съдържаща 0,3 милиграма псилоцибин на килограм живо тегло, на другата давали никотинова киселина. Седем седмици по-късно групите сменили местата си. Резултатите от експеримента показали, че псилоцибинът може да намали тежестта на симптомите на депресия и тревога в период до осем месеца, което на свой ред намалява риска от самоубийства.

В друго изследване ученните изследвали 51 пациента. Участниците в екперимента също разделили на две групи. Първо в продължение на пет седмици приемали действащи дози псилоцибин, след това — много ниски дози. Резултатите били аналогични на тези, които са получили учените от Ню-Йоркския университет.

Псилоцибин се съдържа в гъби от род Psilocybe. Те имат структура, сходна със серотонина — един от невротрансмитерите, с помощта на който се осъществява предаването на импулсите между невроните. Това вещество е способно да предизвика у приемащите го хора усещания, свързани с неземни сили.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Валежите повлияха на растежа на гъбите в Смолянско. Не се наблюдава масов растеж, но в по-високите райони в планината вече има гъби и берачите, които познават тези райони, събират и предават в пункта манатарки и пачи крак. Това каза за Радио „Фокус” – Смолян Захаринка Билянова – собственик на пункт за изкупуване на гъби и билки в града. Изкупната цена за манатарка 1-во качество е 8.00 лв./кг, второ – 3.00 лв./кг, и трето качество – 1 лв./кг. Цената за килограм пачи крак е 2.50 лв. По думите на Билянова обаче тази година за разлика от предходни няма боровинки.
„Не знам каква е причината, но никъде в района на Смолян тази година няма боровинки. За цялото лято само в началото изкупихме около 20 кг, след това - нищо. Берачите се оплакват, че няма вече никъде боровинки, сега да се надяваме поне къпини да има”, каза Билянова.

Публикувана в Новини на часа

Необичайно високите за месец юни температури се отразиха неблагоприятно на популацията на гъбите, и макар че сега температурите паднаха и превалява дъжд, в момента много малко количества се предават на пунктовете. Това каза за Радио „Фокус” – Смолян Захаринка Билянова, собственик на пункт за изкупуване на гъби и билки в Смолян. По нейните думи на ден изкупуват до 20 кг манатарка и пачи крак, като от манатарката преобладава второ и трето качество. „Това са последните количества от пролетната вълна на растеж на гъбите, като очакваме до десетина дни да тръгне растежът на лятната гъба”, каза Билянова. В момента манатарката се изкупува на цена от 10.00 лв./кг за първо качество, второ – 4.00 лв./кг и трето – 1.00 лв./кг. Цената на иглолистния пачи крак е 6.00 лв./кг, а на широколистния – 4.00 лв./кг.

Публикувана в Новини на часа

Българската гъба е с много по-кратък срок на годност от полската и излиза на пазара с гарантирано качество. На всеки три месеца гъбозаводите се проверяват от Агенцията по безопасност на храните. Това казаха за БНТ производители от Русе по повод случая с натровеното преди три дни от полски печурки семейство. Светослав Стоянов от 17 години е изпълнителен директор на гъбозавод. Категоричен е, че сред култивираните печурки, които се произвеждат там, е невъзможно да има отровни, тъй като се спазват всички добри земеделски практики и има внедрена ХАСЕП система.

Срокът на годност на българската печурка е максимум 3 дни при температура три градуса, обяснява Светослав Стоянов.
Гъбите от Полша са започнали да се внасят преди 3-4 години и сериозно са подбили пазара на българското производство с по-ниската си цена. Според Стоянов, в Русе всички ресторанти и търговци, освен големите вериги, работят с гъбите, произведени в Красен. Полската гъба е по-бяла, по-лъскава, но на вкус нашата гъба е много по-добра.

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта