Данъчната тежест върху средностатистическия работещ българин възлиза на над 560 лв. на месец, което се равнява на 45% от разходите на работодателя му, сочат изчисленията на Института за пазарна икономика /ИПИ/. Тази оценка почива на някои необходими презумпции. Средностатистическият работещ българин:

  • работи на трудов договор в най-широко разпространената категория труд (трета) и е роден след началото на 1960 г.;
  • получава месечна брутна заплата от 1045 лв. (оценка на ИПИ за размера на средната брутна заплата за 2017 г., базирана на месечните данни на НСИ);
  • спестява 5% от брутния си доход[1] (4,2% от разходите на работодателя)
  • притежава жилището, в което живее (няма разходи за ипотечен заем или наем).

При тези условия общите разходи на работодателя възлизат на 1244 лв., а след заплащането на задължителните данъци и осигуровки в размер на 433 лв. лицето получава чиста сума от 811 лв. Така сметката дотук става: социални осигуровки - 259 лв./месец, здравни осигуровки - 84 лв./месец и данък общ доход - 90 лв./месец.

Още тук данъчноосигурителната тежест е достигнала 34,8%. Това е процентът от общите разходи на работодателя, който не стига до джоба на работещия. Използваме за отправна точка на тези изчисления крайните разходи за работодателя[2], защото именно те формират цената на труда – месечната сума, с която той трябва да се раздели, за да наеме даден работник.

Данъчните неволи обаче не спират дотук, тъй като значителна част от данъчното облагане започва едва след получаването на „чистата” заплата. В нашия модел средностатистическият българин потребява[3] останалите му 811 лв. по следния начин:

  • зарежда по 10 литра бензин на месец (при цена от 2,04 лв./литър) - общо 20,4 лв. на месец, от които 7,1 лв. акцизи и 3,4 лв. ДДС;
  • изпива месечно 3 бутилки и половина бира (по 0,5 литра и 1,20 лв. всяка), половин бутилка вино (от 0,75 литра и цена от 8 лв.) и 1/3 бутилка твърд алкохол (от 0,75 литра и цена от 8 лв.) – общо 10,4 лв., от които 1,19 лв. акцизи и 1,72 лв. ДДС;
  • пуши средно по 5 и половина цигари на ден (при цена от 4,80 лв. кутията) – общо 38,88 лв. на месец, от които 28 лв. акцизи и 6,6 лв. ДДС.

След като се приспаднат разходите за този тип стоки (общо 70 лв.), на лицето му остават 741 лв. От тях то спестява 52 лв. (споменатите 5% от брутния му доход), а останалите 689 лв. потребява за разнообразни стоки и услуги, като 70% от разходите му са облагаеми с ДДС. Така месечните разходи за акцизи остават 36 лв., тези за ДДС набъбват до 92 лв., а общо платените данъци и осигуровки стават 561 лв. – 45% от платените от работодателя му 1244 лв.

Крайната картина изглежда по следния начин:

 

Разбира се всичко казано дотук не изчерпва общата данъчна тежест, на която са подложени българските граждани (и в частност - работещите). Например, сайтът „Моите данъци” не включва в изчисленията разходите за покриване на местни данъци върху движимото и недвижимото имущество, както и някои такси с данъчен привкус (известни още като квази-данъци) като винетните такси и таксата върху битовите отпадъци.

Използвайки сайта „Моите данъци”, всеки човек може да изчисли своята лична данъчна тежест, както и своя личен ден на данъчна свобода.

 

[1] За приближение на средната склонност към спестяване е използван брутната средна спестовност на домакинствата в България за 2016 г. (като % от брутния доход), изчислявана от Евростат.

[2] НСИ използва същия подход.

[3] Важна презумпция, без която обаче няма как да минем, е, че работещото лице има същата средна консумация като средностатистическия българин. Изчисленията са направени на база данните на НСИ за потреблението на стоки и услуги от страна на домакинствата, както и на база данни за потреблението на акцизни стоки от Министерство на финансите. Напълно възможно е акцизното потребление както на алкохолни изделия, така и на горива да е значително по-високо при работещите лица. Подобна разбивка на потреблението, за съжаление, не е налична, което налага да направим консервативната презумпция, че то е аналогично с това на средностатистическия българин.

Публикувана в Бизнес

Срокът за подаване на годишната декларация за облагане с корпоративни данъци за 2017 г. изтича на 2 април 2018 г., тъй като 31 март е в събота. С тази декларация се подава и годишен отчет за дейността. В същия срок трябва да се плати и дължимият корпоративен данък, след приспадане на направените авансови вноски.

От НАП напомнят още, че от тази година всички декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане, за които задължението за подаване възниква след 31.12.2017 г., се подават единствено по електронен път. Това се отнася и за годишната декларация за облагане с корпоративни данъци за 2017 г.

От НАП напомнят също, че от тази година дължимите данъци и осигурителни вноски могат да се превеждат към бюджета без такси. Това става по два начина - чрез е-услуга, достъпна чрез портала за електронни услуги на НАП, както и чрез инсталираните физически ПОС терминали на работните места в салоните за обслужване на Агенцията. Плащането на задължението към хазната може да стане и във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета.

Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

Повече информация за попълването и подаване на декларацията за облагане с корпоративен данък може да се получи на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор.

Публикувана в Новини на часа

Окончателните данъци върху доходите от чужбина на местните физически лица вече се декларират веднъж годишно с подаването на годишна данъчна декларация за облагане на доходите. Срокът за деклариране и внасяне на дължимия окончателен данък за доходи, придобити през 2017 г., е до 30 април 2018 г.

До края на 2016 г. дължимият окончателен данък за доходите от чужбина се внасяше текущо, до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на доходите, и се декларираше с подаване на декларацията за дължими данъци по чл. 55 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Отделно от това, получените през годината доходи се декларираха в Приложение № 8 на годишната данъчна декларация за облагане на доходите (по чл. 50 от ЗДДФЛ) за годината на придобиването им.

От началото на 2017 г., както доходите, така и дължимият за тях окончателен данък, подлежат на деклариране от местните физически лица само в годишната данъчна декларация. Данните се попълват отново в Приложение № 8.

Новият ред за деклариране и внасяне на окончателния данък, дължим от местни физически лица, се отнася за следните доходи, придобити от източници в чужбина:

-          дивиденти;

-          ликвидационни дялове;

-          лихви по банкови сметки;

-          доходи от доброволно осигуряване и застраховане (по реда на чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ);

-          доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества (по глава деветнадесета, раздел ІІ от Закона за корпоративното подоходно облагане), които се облагат с окончателен данък.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефона на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор или в сайта на НАП www.nap.bg.  

Публикувана в Бизнес

Над 330 млн. лв. годишно са загубите за бюджета от неотчитане на търговски обороти само в девет от най-рисовите браншове, чиято дейност НАП наблюдава. Инспекторите от приходната агенция разкриха нови схеми за укриване на приходи с използването на компютърни системи с фискална памет в последните месеци.

Сред тях са печатането на касови бележки, които не се отчитат във фискалната памет, но приличат на истински фискални бонове (вижте примери на фалшиви бележки в прикачените файлове). Друга често разпространена практика е манипулиране на софтуери, чрез които се управляват фискалните устройства, коетоводи до неотчитане на действителните размери на приходите от продажби на стоки и услуги.

По време на летните и зимните контролни кампании на НАП са открити и софтуерни манипулации на фискални системи, при които устройствата са програмирани да отчитат например всяка втора или всяка трета продажба, вместо регистриране на целия оборот. Заради неиздаване на касови бележки, както и установени манипулации на фискални устройства, през миналата година са запечатани над 2000 търговски обекта.

С последните промени в законодателството, което регулира отчитането на продажбите, са въведени нови изисквания, според които всеки касов апарат трябва да предава по изградената дистанционна връзка и данни от всяка касова бележка към сървърите на НАП. На касовата бележка, която се предоставя на клиента, ще се отпечатва QR код. Чрез този код всяко лице ще може да провери отчитането пред НАП на издадената му касова бележка.

 За да изпълнят новите изисквания, регистрираните по ЗДДС фирми, с изключени на тези, които използват Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД), трябва да надградят софтуера на съществуващите си фискални устройства до края на 2018 г. А нерегистрираните по ЗДДС и тези, които регистрират и отчитат продажбите си чрез ИАСУТД – до 30 юни 2019 г. От НАП уточняват още, че измененията могат да доведат до подмяна на устройствата, но в зависимост от техническите и функционалните параметри на използваните фискални устройства, те ще могат и  да се преработят, така че да отговарят на новите изисквания. Освен това, всички разходи за надграждането или подмяната на съществуващите фискални устройства се признават за данъчни цели.

В продължение на 2 години НАП провежда лотария с касови бележки с предметни и парични награди, в рамките на която са регистрираниблизо над 60 млн. касови бележки на стойност 780 млн. лв. Вижте какви са задължителните елементи на законната касова бележка на www.kasovbon.bg. С въвеждането на QR код във всяка касова бележка регистрирането на фискални бонове в лотарията ще стане значително по-лесно, допълват от НАП. 

„Доброволното спазване на данъчните правила устойчиво се подобрява в последните години, но в някои браншове като заведенията за развлечения и хранене манипулирането на фискалните системи продължава. Това налага промяна в законодателството, към която ще добавим и по-сериозен данъчен контрол“, каза директорът на „Контрол“ в НАП Васил Панов.     

    

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 12 Февруари 2018 09:03

Превеждаме данъци и осигуровки без такси

Клиентите на НАП, които притежават банкови карти, вече могат да превеждат без такси както дължимите данъци и осигурителни вноски, така и задължения към други институции, събирани от приходната агенция. Това може да стане по два начина. Първият, най-лесен, е чрез новата услуга на НАП, достъпна чрез портала за електронни услугина НАП, която функционира 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Без такси клиентите на НАП могат да преведат задълженията си и чрез инсталираните физически ПОС терминали на работните места в салоните за обслужване на НАП.

Освен, че са безплатни, другото предимство на картовите преводи чрез т. нар. „виртуален ПОС терминал“ и физическите ПОС терминали на НАП, е че плащането се отразява веднага в данъчно-осигурителната сметка на клиента. Това означава, че задълженията се погасяват на момента, а не за 24 или повече часа, както е при традиционните банкови преводи.От НАП обръщат внимание обаче, че  когато се плащат задължения към други институции (например глоби от КАТ) или задължения,  които са в процес на принудително изпълнение, погасяването им се отразява след допълнителна обработка и разпределение и отнема повече време.

Към момента безплатните преводи са достъпни за притежателите на банкови карти Mastercard и Maestro, както и Bcard на БОРИКА. По-късно през годината се очаква и собствениците на карти Visa също да имат достъп до тази услуга.

До момента от двете услуги на НАП са се възползвали 800клиенти, като те са превели към бюджета близо 80 000 лв.

Публикувана в Бизнес

До 31 януари тези, които се самоосигуряват,  могат да променят вида на осигуряването си, съобщават от НАП. От приходната агенция посочват, че самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват във фонд „Пенсии”, а по желание и във фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Тези, които изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „Общо заболяване и майчинство”, могат да се ползват от всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица. Другият вариант е да внасят осигурителни вноски на по-нисък процент за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В този случай обаче, напомнят от НАП, самоосигуряващите се нямат право на обезщетения в определени ситуации. Нямат например право на средства при бременност и раждане.

От НАП уточняват, че видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец. Срокът за подаването й е до 31 януари на съответната година.

В 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си, като подават декларация по утвърден образец в компетентната териториална дирекция на НАП. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

При необходимост от повече информация и консултации за попълването на данъчни и осигурителни декларации от НАП посочват телефон 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна.

Публикувана в Бизнес

Ако подадат декларациите си по електронен път до 31 януари 2018 г., физическите лица могат да ползват 5% отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната си данъчна декларация, но не повече от 500 лв. Допълнително условие за ползване на отстъпката е гражданите да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, както и да внесат целия размер на данъка за довнасяне до 31 януари 2018 г. Най-бързо и лесно по интернет декларация се подава с персонален идентификационен код, уточняват от НАП.

Срокът за подаването на декларациите за облагане на доходите e 30 април 2018 г.

На 2 април изтича тази година срокът за подаване на фирмените декларации (31 март е в събота). Освен това от НАП напомнят, че всички декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане, за които задължението за подаване възниква след 31.12.2017 г., се подават единствено по електронен път (чрез интернет с електронен подпис). От тази година отпада отстъпката за подаване по електронен път нагодишната декларация за облагане с корпоративен данък.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефона на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор или в сайта на НАП www.nap.bg.

Публикувана в Бизнес

Човек и добре да живее, идва време да си подаде данъчната декларация и да плати дължимото на държавата. Промените, които касаят облагането на личните доходи за миналата година, не са много. Част от тях са свързани с нови срокове за плащане и подаване на данъчните декларации, въвеждат се облекчения за хората, които имат доход от чужбина.

Нови срокове и по-малка отстъпка

Таванът на отстъпката за подадена по електронен път данъчна декларация се намалява. Тя е 5% върху данъка за довнасяне, но не повече от 500 лв. (1000 лв. досега). За да се ползва опцията, трябва да са изпълнени няколко условия – декларацията да е подадена до края на януари, до този срок да е платен и дължимият данък и освен това данъкоплатецът да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към този момент. Промените важат и при подаването на годишната данъчна декларация за 2017 г.

Направете проверка


Хората с издаден ПИК (персонален идентификационен код) могат да проверят кой какъв доход им е изплатил през годината. Така ще са сигурни, че няма разминаване между това, което те подават като информация в своята данъчна декларация, и документите в НАП. Информацията при данъчните за изплатени доходи на физическите лица се подава от предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, в срок до 15 март. Затова на практика пълна проверка на декларираните изплатени суми ще може да се направи след тази дата
ПИК е безплатен и се издава от данъчните. Подаването на декларация с него през страницата на НАП пък е доста бързо и лесно. Срокът за подаването й е 30 април, дотогава трябва да бъде внесен и дължимият данък, ако има такъв за довнасяне. Както и миналата година, при откриване на грешка в декларацията след 30 април може еднократно в срок до 30 септември да се подаде нова декларация с коригирани данни.

Доходи от чужбина

От началото на годината хората с доходи от чужбина, като например от трудови правоотношения, от продажба на акции и дялове, доходи по консултантски възнаграждения и от лихви по банкови депозити, ще са малко по-улеснени откъм документалното доказване на платените данъци върху тях, както и осигуровки за сметка на лицата. Към годишната данъчна декларация, която те са длъжни да подадат в България, вече има възможност да прилагат не само "удостоверения" за внесения в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от приходните агенции на другата държава, но и други доказателства. Тоест може да се ползват и документи като служебна бележка от чуждестранен работодател. В момента например някои хора с доходи от чужбина изпитват затруднения при ваденето на удостоверения от чуждите приходни агенции, тъй като данъчната година за отделните държави не съвпада с календарната, както е в България. Данъчни консултанти казват, че в някои случаи разходите за изваждане на удостоверение за внесени осигуровки или данък са по-големи от данъчното облекчение, което тези документи позволяват.
За доходи от чужбина, при които се прилага метод за избягване на двойно плащане на данъци "освобождаване с прогресия" (ако е посочен в сключеното Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане между България и тази държава), могат да не представят доказателства за размера на внесения данък, казват от НАП.
Данъкът, който се дължи за изплатени от друга държава доходи, трябва да бъде внесен до 30 април на следващата година и ще се декларира с годишната данъчна декларация.

Осигуровките

Промяната, която засяга всички, е увеличението на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" с един пункт. Той се разпределя между работодател и работник, като 0.56 са за осигурителя и 0.44 пр. пункта за осигурения. Така общата осигурителна тежест става 14.8% за родените след 1959 г. плюс още 5% отиват в задължителните пенсионни фондове и 19.8% за родените преди тази година.
През 2018 г. максималният осигурителен доход остава 2600 лв. Минималният се повишава с 50 лв. до 510 лв., колкото е и минималната заплата от началото на годината. Има и едно улеснение за самоосигуряващите се – от тази година за тях минималният праг за осигуряване ще е само един (досега се определяше спрямо облагаемият им доход за дейността като самоосигуряващи се) и ще е колкото минималната заплата, т.е. 510 лв.

Не забравяйте и биткойните

Още преди няколко години от НАП напомниха, че печалбите от сделки с виртуални валути трябва да се декларират и върху тях се дължи данък от 10%. Темата е още по-актуална сега, след като за миналата година bitcoin поскъпна с близо 1400 процента. При втората по големина по капитализация Ripple годишната доходност пък е цели 36 хил. процента.

Според приходната агенция за целите на данъчното третиране доходите от продажба на bitcoin се третират като доходи от продажба на финансов актив. Облагаемият доход и данъчната основа в тези случаи е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба или загуба се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив, посочват от НАП.

Публикувана в Бизнес

Българите ще работят до 13 май, за да си платят данъците към държавата. Това прави малко над 132 дни за 2018 г., в които те ще се трудят за правителството, след което ще започнат да работят за себе си. Символичната дата отбелязва деня, в който държавният бюджет ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано, или т.нар. ден на данъчната свобода. Изследването в България се прави от Института за пазарна икономика (ИПИ).

За сравнение, през 2017 г. бяха нужни 128 дни, за да се платят данъците към държавата. "През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да стават все повече, което означава, че реално данъчната тежест в страната нараства", отбелязват експертите от ИПИ.

През 2018 г. българите ще изработват средно по около 289 млн. лв. за един календарен ден на 2018 г. според сметките на института. Същевременно в бюджет 2018 г. консолидираните приходи са заложени на 38.2 млрд. лв. Така необходимите дни, за да се попълни хазната, са 132, като за осем от тях живеещите в България ще получат помощ от европейските данъкоплатци. Най-много дни през годината ще са нужни, за да се попълнят приходите от ДДС (34).

Сметката разпределя тежестта върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но работещите понасят в най-голяма степен тежестта на бюджета. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях денят на данъчна свобода идва чак в края на юни, отбелязват от ИПИ.
Публикувана в Бизнес

Министерството на финансите публикува „Данъчни преференции и преференциални данъчни режими в България – Преглед 2017“. Целта е увеличаване прозрачността на публичните финанси и повишаване информираността на обществото за системата от данъчни преференции и облекчения за съответната финансова година. Систематизираният преглед има за цел също да подпомага данъчно задължените лица при практическото прилагане на разпоредбите в тази област и да предоставя информация на чуждестранните лица, които планират реализиране на инвестиционни проекти на територията на страната.

Документът е изготвен от Дирекция „Данъчна политика” в МФ и обхваща всички действащи данъчни преференции, данъчни облекчения и преференциални данъчни режими, регламентирани в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Изготвянето и публикуването му е свързано и с една от международните инициативи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за недопускане използването на преференциите от дружествата в схеми за агресивно данъчно планиране, чрез които да се укриват данъци или които водят до отклонение от данъчно облагане. Инициативата на ОИСР е „Приобщаваща рамка за въвеждане на данъчните мерки против свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“ (Base Erosion and Profit Shifting - BEPS), към която България се присъедини през 2016 г.

Системата от данъчни преференции в България включва различни по вид преференции и облекчения и е насочена към стимулиране на преките чуждестранни инвестиции и иновациите, повишаване на заетостта, развитието на определени региони и стратегически отрасли в страната, както и за постигането на конкретни социални цели. Авторите на документа подробно разглеждат както отдавна съществуващите данъчни преференции, така и нововъведените и всички направени актуализации през предходните години. Сред допълненията в прегледа е данъчната преференция за подпомагане на земеделските стопани, която е под формата на държавна помощ и представлява специален ред за възстановяване на акциза върху закупения газьол, използван в първичното селскостопанско производство. Общият годишен размер на помощта се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се разпределя между земеделските стопани на база определени индивидуални годишни квоти за всеки производител.

Отразени са и направените през последните няколко години изменения в данъчните закони в областта на преференциите – по отношение стесняване обхвата на необлагаемите доходи от печалби и награди от игри, които не са хазартни; при освобождаването от облагане на печалбите, реализирани от сделки с финансови активи и инструменти, когато те са допуснати до търговия на регулиран пазар; преотстъпването до 60 на сто от корпоративния данък на регистрирани земеделски производители и други.

В документа е представено и въведеното от 2017 г. данъчно облекчение за извършени безкасови плащания, с което се предоставя възможност физическите лица да ползват данъчно облекчение в размер до 500 лв. от дължимия данък, когато през годината са извършвали разплащанията си безкасово. Целта на промяната е да се намали делът на разплащанията в брой и да се повиши достъпността на безкасовите разплащания, с оглед подобряване на отчитането на оборотите на търговците и на условията за икономическите оператори в България.

Прегледът не включва оценка на ефективността на системата от данъчни преференции и преференциални данъчни режими в България, както и оценка за степента на сложност на разпоредбите, които ги регламентират.

Документа можете да намерите тук.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта