300x250 static

14,6 % ръст в цената на земеделската земя през 2017 г., спрямо година по-рано. Това показват данни на НСИ. Средната стойност на декар  достига 872 лв. Увеличение се отчита и стойността на  на нивите – с 13.0%. Постоянно затревените площи пък поевтиняват с 3.4%.

За миналата година най-висока e цената в Североизточния район – 1 401 лв. на декар. Най-голямо увеличение спрямо предходната година пък е отчетено в Югозападния район – с 83.4%. През 2017 г. намаление  в цената на един декар има в Северния централен район – с 13.0%.

Средно рентата на декар достига 46 лв., което е с 4.5% по-скъпо. При нивите има ръст с 6.8%, а при постоянно затревените площи – с 6.7%.

Най-скъпо декарът се наема в Североизточния район – 67 лева, като увеличение има във всички статистически райони.

Публикувана в Бизнес

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 761 лв., ĸoeтo e c 4% пoвeчe в cpaвнeниe c 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa yвeличeниe e oтчeтeнo в цeнaтa нa вcичĸи ĸaтeгopии зeмя пo нaчин нa изпoлзвaнe. Цeнaтa нa пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи ce yвeличaвa c 19.4%, нa oвoщнитe нacaждeния - c 11.3%, нa лoзятa - c 9.1%, и нa нивитe - c 1.2%. Toвa пoĸaзвaт дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт нa бaзa нa cдeлĸитe cъc зeмeдeлcĸa зeмя в Бългapия пpeз минaлaтa гoдинa. Haй-виcoĸa е цeнaтa нa зeмeдeлcĸaтa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 1 157 лв. нa дeĸap, ĸъдeтo e oтчeтeнo и нaй-гoлямo yвeличeниe нa цeнaтa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa - c 11.3%.

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa peнтaтa нa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 44 лв., ĸoeтo e c 4.8% пoвeчe cпpямo 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa нaй-гoлямo e yвeличeниeтo нa peнтaтa зa oвoщнитe нacaждeния - c 28.1%. Oт нaблюдaвaнитe ĸaтeгopии зeмя пoнижeниe нa цeнaтa ce нaблюдaвa пpи пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи - c 16.7%, и пpи лoзятa - c 13.9%. Πpeз 2016 г. нaй-виcoĸa e цeнaтa зa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 64 лeвa. Увeличeниe нa цeнaтa нa peнтaтa cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa ce нaблюдaвa във вcичĸи cтaтиcтичecĸи paйoни, c изĸлючeниe нa Южния цeнтpaлeн paйoн, ĸъдeтo e oтчeтeнo нaмaлeниe c 3.7%.

Публикувана в Бизнес

150 – 200 кг от декар е средният добив от слънчоглед във Видинска област. Това каза за Радио “Фокус” - Видин Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Той посочи, че кампанията във Видинския регион по прибирането на слънчогледа вече приключва. Остават площи със слънчоглед, които трябва да се приберат в общините Димово и Ружинци. „От днес изкупната цена на слънчогледа се повиши, като стигна до 640 - 650 лв. за тон. Стартирахме с много ниски изкупни цени в размер на 600 - 610 лв. за тон“, каза Александров. Според него слънчогледът трябва да достигне цената на рапицата. Александър Александров допълни, че през миналата година стартовата цена на слънчогледа е била 650 лв. за тон и достигнала до 700 - 720 лв. за тон.

Публикувана в Новини на часа

В ниската част на Видинска област започна жътвата на слънчоглед и първите добиви са около 250 кг от декар. Това каза за Радио “Фокус”- Видин Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Той посочи, че след седмица ще започне масовата жътва на слънчоглед в региона. Според него качеството на слънчогледа е добро. „Очакваме добри цени. Но, засега цените са около 620-630 лв. за тон слънчоглед, като има и цени от 610 лв. за тон. Това са ниски цени и смятам, че ще тръгне нагоре“, заяви Александър Александров.
Той допълни, че жътвата на слънчогледа започва с нормални темпове, като тази година началото е с няколко седмици по-рано. „Масовата жътва на слънчоглед във Видинска област обикновено започва около 15 септември, но тази година е по-рано“, допълни Александров.

Публикувана в Новини на часа

Между 470 и 500 килограма от декар е средният добив на праскови във Варненска област към момента. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. Тя отбеляза, че прибирането на реколтата продължава, като праскови се берат в общините Аврен, Ветрино, Долни чифлик, Дългопол и Провадия. Даря Велинова допълни, че плододаващите площи в областта са общо 1893,5 декара, като вече са реколтирани над 300 декара.

Публикувана в Новини на часа

Приключи прибирането на реколтата от ечемик във Варненска област. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. Тя посочи, че полученото производство е 45 510 тона, а средният добив е 501 килограма от декар. Даря Велинова отбеляза, че тази година добивите на ечемик са по-високи спрямо минали години. Най-високи са добивите в района на община Ветрино - 620 килограма от декар. По-ниски традиционно са добивите в общините Бяла и Долни чифлик - 300 до 325 килограма от декар.

Публикувана в Новини на часа

Разходите тази година за отглеждане на зърнените култури варират на декар от 120 до 160 лв., а някъде са и повече при стопаните, които са направили всички агротехнически мероприятия, казват от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според тях тази година зърненото производство у нас доста се е оскъпило, най-вече заради борбата с болестите.

Според фермерите вече твърдо може да се каже, че там, където не е водена борба с болести, ще има проблеми с качеството на пшеницата.

Тъй като има сделки за нейното изкупуване, предварително сключени на 290 лв. на пристанище, производителите много се надяват на стартова цена поне от 300 лв. за тон от нова реколта, но засега никой нищо по-точно не може да каже, признават от НАЗ, следейки всеки ден какво става на борсите в района.

Те обясняват, че знаят, че в Европа има данни, че ще има внос на зърно, но им е известно и, че цените ще се формират по време на жътва и след нея. 

Сметките им показват обаче, че при цена от 250 лева за тон и добив около 600 кг/дка няма да могат да разчитат на печалба.

Публикувана в Растениевъдство

Селскостопанската продукция в пловдивското село Белозем е силно компрометирана от последните валежи от дъжд и град, очакват се загуби от 50 килограма на декар. Това каза за Радио "Фокус" - Пловдив Иван Тачев, кмет на населеното място. По думите му, широко разпространена е картофената мана, като и доматите страдат от същото заболяване. „Пръска се с всевъзможни препарати, но няма спасение. Годината е много лоша. Удря ни градушка вече трети път. Опасенията са, че около 50 килограма на декар от добива е бутнат и няма да има реализация. Освен това, при житните растения се появи заболяване, което досега не съществуваше – жълта ръжда. Около 12 лева за декар излиза пръскането срещу болести по житните насаждения за всички земеделци, а никой не знае каква ще е цената на пшеницата”, коментира Иван Тачев. Той прогнозира, че загубите ще бъдат в огромни количества. „50 килограма за декар никак не е малко. Ако пшеницата стартира с продажна цена 0,30 лв. за килограм, то загубата е 15 лева на декар. Това съответно веднага вдига разходите на земеделците”, каза още кметът на пловдивското село Белозем. Иван Тачев добави, че се изискват изключително много средства за защита на селскостопанските култури, а това е продиктувано и от драстичните промени в климата. „Честите валежи унищожават продукцията. Зеленчуците са сухолюбиви и топлолюбиви. Болестите ги съсипват. Трябва да се отбележи и, че краставицата също е много податлива. Ако бъде поразена от кубинска мана, краставицата загива в рамките на 24 часа”, коментира Тачев. Той обобщи, че прогнозите на земеделците не са оптимистични. „Проблемите се отразяват на хората, но удрят и по икономиката на държавата. Ние сами се унищожихме. Процесът вече е започнал, а срещу природата не може да се върви”, каза кметът на пловдивското село Белозем.

Публикувана в Новини на часа

Пазарът на земеделска земя видимо се охлажда след периода на бурен ръст, последвал приемането на България в ЕС. Темпът на нарастване на рентата и цената на земята е все по-скромен през последните три години и от двуцифрен вече е под 10%. Може да се каже, че е налице елемент на инерция, като се усещат и еднократни ефекти от шокове извън сектора (като например кризата в банковата система след фалита на КТБ), довели до приток на свежи капитали. Едно изглежда сигурно – пазарът на земеделска земя е около връхната си точка и времената на спекулативен интерес приключиха. В очакваното „разместване на пластовете“ основни играчи ще бъдат тези, които знаят какво правят със земята – отговорните земеделци, сериозни нови инвеститори, а случайните играчи в голяма степен ще изчезнат, или ще зарият глави в пясъка в очакване на по-добри дни. Ще има ли по-добри дни, обаче? Кога, евентуално ще настъпят те и за кого?

Факторите, движещи пазара на земя

На първо място това бяха нарастващите субсидии на площ в периода 2007-2013 година. Доходността от масово отглежданите зърнени и индустриални култури естествено също играеше значителна роля в годините 2010-2012. В по-малка степен на локално ниво имаше значение и повишеното търсене на земя за нуждите на строителството и инфраструктурата. Ниските такси при прехвърлянето на собствеността, липсата на данък върху земеделските земи и либералните рентни отношения допълнително стимулираха инвеститорския интерес.

В резултат, само за първите две години от членството на България в ЕС земеделската земя поскъпна с 50%, а след това, през периода 2010-2015 – над два пъти и половина, като средната цена достигна 761 лв./дка (близо 3900 евро на хектар). Значително по-висока е тя в области като Силистра, Разград, Русе, Варна, но абсолютния рекорд е в област Добрич с над 1400 лв. за дка.

 

За страна като България, чиито поземлени отношения се характеризират с голяма разпокъсаност на собствеността и огромно значение на арендата за развитието на едромащабно земеделие, не е изненадващо, че темпът на нарастване на цената на земята изпревари този на рентата. В добрите стопански години фермерите предпочитаха да плащат повече, за да придобият даден парцел и да елиминират конкуренцията за наемането му, понижавайки бъдещите си разходи за аренда.

 

При настоящите нива на цените на земята, достигнатият лимит на директните плащания на площ и с оглед на пазарната конюктура при основните селскостопански суровини, ситуацията е различна.

Субсидии

Основният двигател на пазара – плащанията на площ, е изчерпал горивото си. През 2016 г. България достигна тавана на бюджета за субсидии. Вече е ясно, че те ще се движат средно в рамките на 31-33 лв/дка до 2020 г., калкулирайки различните схеми на плащания. В допълнение, близо една трета от тази сума е обвързана с изпълнението на т.нар. „зелени“ изисквания, които в голяма степен ограничават постигането на оптимални резултати от стопанствата.

Пазарна конюнктура

Цените на преобладаващите в структурата на българското земеделие зърно и маслодайни култури се отдалечиха значително под нивата си от 2007/08, 2010/11 и 2012/13 г. Глобалните запаси на пшеница и царевица са на най-високите си исторически нива, което оформя нагласа, че текущите цени могат да се разглеждат по-скоро като връщане към нормалната пазарна ситуация (повече за кратко- и средносрочните перспективи пред зърното можете да прочетете тук и тук). Сривът в цената на петрола и задържането му на ниски нива също играе съществена роля на пазарите на земеделска продукция. Свиващата се доходност постепенно се отразява и на разходите за рента, а от там и на пазара на земя. Очакванията на основните анализаторски звена по света са за успокоение на международните пазари на суровини в краткосрочен и средносрочен план.

Възвръщаемост и лихви

За инвеститора в земеделска земя, чиято основна цел е постигането на определена норма на възвръщаемост, доходността има решаващо значение. Разминаването между цената на земята и рентата води до трайно намаляване на рентната доходност на новите инвестиции – с една трета за последните пет години.  Респективно, периодът на изплащане на покупката на  земеделска земя с рента става все по-дълъг. Средният показател за страната вече е над 17 години, при близо 12 години през 2010 г. Показателят варира силно между отделните области в страната като в Стара Загора, Видин, Сливен и Ямбол са необходими над 20 години, за да се изплати с рента вложението в нива.

 

В комбинация с относително слабата ликвидност спрямо други типове вложения, тези данни намаляват атрактивността на земеделската земя и по-скоро ще обезсърчат начинаещите инвеститори. Говорейки за алтернативи, продължителният спад в лихвите по депозитите породи очаквания за отлив на спестявания от банките и насочването им към други инвестиции, включително в земеделска земя. Депозитите, обаче, продължават да нарастват, въпреки спадащата им доходност и значително „преливане“ на капитал поне досега не се случи. С оглед на настоящите нива, лихвите по депозитите трудно могат да спадат повече, така че влиянието на този фактор в подкрепа на цените на земята ще става все по-ограничено.

Дори при намаляваща доходност от рента, тя остава осезаемо над тази от банков депозит, което вероятно ще стимулира стъпилите на пазара през първите години на бума да задържат позициите си.

Чужди инвеститори

Въпреки всички страхове от бродещия призрак на чужденеца, който ще изкупи безценната българска земя и всички безполезни и спорни опити за ограничаване пазара за външни инвеститори, които тепърва ще подлежат на санкция от ЕС, интерес към развитието на земеделски бизнес в страната от граждани на други страни продължава да липсва.

Разпокъсаността на земята, липсата на сигурност при опазване правото на собственост, трудностите и разходите, свързани с напояване, осигуряване на електричество и пр. ще държат чуждия интерес към земеделската земя надалеч.

Законодателство

По-сериозно разместване на пластовете на пазара на земеделска земя няма да бъде породено от европейското субсидиране и програми, нито от някакъв бум в родното производство. Основната неизвестна тук остава Министерство на земеделието и храните, и готвеният изцяло нов кодекс за земята. Кои ще бъдат основните печеливши и губещи в очакваното ново преразпределение на поземления ресурс на страната на този етап ще остане в ръцете на политиците и администрацията.

Фундаменталните фактори показват, че една част от поскъпването на земеделската земя през предходните години е формирана в следствие на спекулативен интерес. Поскъпване породено от нагласите за бъдещо поскъпване. В подобни случаи историята недвусмислено е показвала уязвимостта на пазарните очаквания.

 

източник ИнтелиАгро

Публикувана в Бизнес

Жътвата в област Монтана ще започне след две седмици, заради проливните дъждове, съобщи директорът на служба „Земеделие” Петър Петров. Пороите и градушките са унищожили 4160 декара ниви в региона. Частично са засегнати 5700 декара.

С пшеница в областта са засети491 543 дка. Със слънчоглед - 353 056 декара, с царевица - 194 605 декара, ечемик - 47 395 декара и рапица - 27 334 дка.

Посевите са в добро състояние, въпреки бурите. Очакваният добив е средно по420 килограма от декар пшеница и около 350 килограма от декар ечемик.

Всичката техника, която ще бъде използвана за жътвата е проверена за пожарна безопасност. В кампанията ще работят 51 комбайна и 110 автомобила, трактора и сламопреси.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта