В другите държави в Европейския съюз има само репродуктивни, има и угоителни ферми, а ние сме събрали на едно място целия цикъл, твърди Стефка Боева от ферма Мерата в с. Ковачица. На петъчния пазар в Ситняково в хладилния камион на фирмата може да се намери пълната палитра от телешко месо

Лили Мирчева

На фермерски пазар в столичния квартал Ситняково, всеки петък верни клиенти купуват прясно телешко месо от хладилния камион на ферма Мерата. Както е изписано с големи букви до витрината – месото идва директно от земеделското стопанство, намиращо се в село Ковачица, община Лом, област Враца. Изборът е голям – от контра филе и плешка, до врат без кост или телешки колбас.

„Смея да твърдя, че телешкото месо е доста нов продукт у нас. По статистика едно българско семейство яде телешко два пъти в годината“, заяви за в. „Гласът на фермера“ Стефка Боева от ферма Мерата. По думите й натрупаното недоверие трудно се преодолява, защото хората у нас изядоха какво ли не телешко - от ирландското 20-годишно месо до какви ли не сурогати, вложени в колбасите.

„Мога да се похвала с факта, че от първите ни посещения на пазара в Ситняково, вече имаме клиенти, които редовно ни търсят. Те знаят, че всеки петък сме тук и това е абсолютна акредитация за нашите продукти. Предлагаме им пълната палитра телешко месо“, коментира Боева.

В самата ферма се отглеждат около 600 животни – майки и телета. „Ползваме европейския опит, но там хората си имат ниши и всеки си участва в дадено звено. Има само репродуктивни ферми, има и угоителни, а ние правим всичко от А до Я, защото тук нещата се случват по този начин“, обяснява мениджърът на фирмата. По думите й фирмата обработва около 12 хил. дка земя, основно като зърнопроизводител. „С пасищата имаме проблеми не повече от всички останали животновъди. Ние сме и зърнопроизводител, но обмисляме за отделим от собствената си земя за пасища, за да спрем тази несигурност“, казва Боева. „Едно пасище е инвестиция, която се поддържа поне 5-6 години – да го обработиш, да го засееш, за да можеш да го определиш като пасище. Всичко останало са мери и ливади, които не доставят необходимо количество и качество храна за животните“, добавя тя. Прилага се смесена система на отглеждане на животните - пасищно през лятото и в обор през зимата. С една дума - телетата са полупасищни, тъй като нямат условия за целогодишна паша.

Във семейната ферма в с. Ковачица се отглеждат месодайни породи говеда. Целта е да се затвори цикълът – от раждането на телето, през угояването до крайния продукт – месо и колбаси. Ползват се единствено услугите на лицензирана кланица. А мобилният магазин позволява на производителите да стигнат директно и много бързо до своите клиенти.

„Покупката на хладилен камион е първият ни пилотен проект и с него тръгнахме към пазарите в големите градове по коледните празници през миналата година, разказва Стефка Боева. Предимството на камиона е, че в дните от седмицата може да отиде на различни пазари и така се облекчават клиентите, които търсят прясно телешко месо, директно от фермата. Тя си спомня за трудностите, които е трябвало да преодолеят, за да стигнат до пазара. Фирмата е регистрирана по Закона за храните. Много време, сили и средства отнело подготвянето на документи и покриването на всички регламенти и изисквания на Българската агенция по безопасност на храните, както и на други техническите агенции, които трябва да признаят годността на транспортното средство, пригодено за мобилен магазин с хладилна витрина.

Семейната ферма край Лом ползва опита и полезния пример на колегите от Централна Европа. „Учим се от концепцията им за оптимизиране на разходите, от начина, по който е изнесена цялата им търговия, не само при директните производители, но и при преработвателите. Условията при тях са много по-приемливи, защото пазарите им са организирани по друг начин. Те затварят една много натоварена улица. Сутрин рано всеки влиза на мястото си и в рамките на целия ден клиентите имат съвсем свободен достъп до фермерите. Работи се много спокойно, докато ние тук имаме доста трудности с намирането на добро място – хем да не пречим на останалите участници в пазара, хем да е достъпна среда и за нашите клиенти“, споделя Боева. По думите й Наредба 26 на МЗХ за директните продажби, създава доста ограничения и то чисто териториални, за производителите на селскостопанска продукция. „Тази наредба на МЗХ лишава нашите съмишленици от най-големия пазар за фермерски продукти, който е в София. Тъкмо тук се намират най-много клиенти и най-добрата реализация на нашите стоки“, коментира Стефка Боева.

Дошло е време и двете страни – производители и държава, да открият формулата за най-прекия път между фермерите и потребителите на екологични храни, без това да е прекалено скъпо за всички.

Публикувана в Животновъдство

Можем да произвеждаме много работи, но държавата трябва да има политика за нас. Правителства се сменят, а чиновника – не. Само се мести от едно топло място на друго. МЗХ се превръща в колективен безотговорен фактор”, твърди Ели Илиева от Българската асоциация "Биопродукти“, която е един от участниците на петъчния пазар в столичния квартал „Ситняково“

Лили Мирчева

Петък – пазарен ден. Това в пълна сила важи за фермерския пазар в столичния квартал „Ситняково“, който вече набира популярност. Организира се от фирма „Пазари – Изток“, която отдава пазарна площ срещу такса от 2 лв. на квадратен метър. От фирмата са подбрали и поканили за участие в новия фермерски пазар няколко сдружения на производители. Идеята е известна отдавна, но някак трудно си пробива път, въпреки че фермерски пазари „никнат като гъби“ в последно време – среща без посредник между реални земеделски производители и потребители. Затова и на сравнително неголяма площ на пазара в кв. „Ситняково“ могат да се видят много видове мед и сладка, подправки и чай, биовино от грозде или плодове, сирене и кашкавал от мляко, телешко био месо, вегански храни и дори призьорът сред продуктите на АГРА 2017 – оцет от годжи бери.

„За първи път участваме натози пазар. Поканени сме от „Пазари – Изток“ и представяме продукти на наши членове“, коментира за в. „Гласът на фермера“ Ели Илиева от Българската асоциация "Биопродукти“.

„Можемда произвеждаме много работи, нодържавата трябва да има политика за нас. Сега се борим, молим се на управляващите“, казва още Ели. По думите й в Германия биопроизводителите получават по 150 евро на ха обработваема земя. „Там и държавата им помага, и евросъюзът. Ние сме на една плоскост и че чудя как ще бъдем конкурентноспособни. На среща със заместник министъра на земеделието във временното правителство - Светла Янчева, ми беше казано, че щом съм биосертифицирана от 13 години, вече съм стабилна и нямам нужда отсредства. Тя дори не прави разлика от компенсаторно плащане и субсидия. Едното няма нищо общо с другото. Мен Европейският съюз ме компенсира, че произвеждам два пъти по-скъпа продукция, а другото ме подпомага. Щом държавен служител го казва, представяте ли си за какво става дума? Рибата започва да мирише от главата. Давам си сметка че съществуваме като асоциация от 8 години и половина. Вече се смениха няколко правителства и идват нови чиновници. Ние трябва да ги обучаваме за мерките, които те са писали, за наредбите и методиките на изчислението. После седнал да ми обяснява Бозуков, че сме превишили субсидиите, които те са ни определили. Е, добре, като България е поела ангажимент поне 8% от обработваемата площ да е биосертифицирана, нали срещу това трябва да са заложени съответните средства? Аз ли съм виновна, че някой чиновник не ги е сметнал? Министерствотосе превръща в колективен безотговорен фактор. Не е виновен един човек конкретно за нашите неволи. Чиновниците пишат заповеди, а не ги разбират. Правителства се сменят, а чиновникът – не. Само се мести от едно топло място на друго. Така се менкат от фонд „Земеделие“ в земеделското министерство и обратно“, разпалено обяснява Ели Илиева и дава пример: „Преди 8 години имаше един Карауглан, който писа първата наредба за биопроизводителите. Оказа се, че вместо за му извадят очите, му изписаха веждите. И от МЗХ отиде в ДФЗ!

Искам да кажа, че ако трябва нещо да се промени, трябва всички да се съберат в една торба, да се изхвърлят и

всичко да започне начисто

отново и с нови хора.Не искаме да виждаме хора, които са абонирани за чиновнически постове“, разпалено коментира Илиева. Според нея фермерските пазари оказват голяма подкрепа на биопроизводителите и са път за намиране на нови клиенти. Още повече, че хората от средната класа търсят все повече здравословни храни.

От тази потребност на българите, които в годините на т. нар. преход към пазарна икономика, привикнаха към всякакви добавки и псевдохрани, се възползваха много „бизнесмени“. Така на новите фермерски пазари все по-рядко се представят земеделски производители, а по-често са прекупвачи или дизайнери на ръчни бижута (без да обиждаме последните). Затова много фермери вече не продават продукцията си на пазара „Римската стена“. Там управата е поискала по 20 лв. за участие, плюс 10% от оборотите. Така в събота производителите трябва да плащат около 60 лв. за участниците в пазара, а тогава идват и най-много клиенти.

Производители срещу чиновници

тази война се води открай време и то – с неравни сили. В резултат протестите пред земеделското министерство преминаха без кой знае какви резултати. В очакване на ново правителство, фермерите вече се подготвят и за промени в наредби, и забавяне на плащанията по различни схеми на подпомагане.

Въпреки чиновниците, българските фермери продължават да търсят и експериментират, да откриват отдавна забравени технологии или местни храни. По този начин Ели Илиева е направила преди години оцет от боровинки, а оцетната гъба е предала на Петър Пенчев. Той пък произвежда гурме оцет от малини, който предлага опакован като малко бижу. Фантазията на производителите не стига дотук и на петъчния пазар в „Ситняково“ посетителите могат да си купят оцет от…годжи бери. Дори в Китай - родината на витаминозния плод, досега не са се сетили да произвеждат такова чудо. А отглеждат годжи бери от 5 хиляди години насам. Ненапразно на последното международно изложение АГРА 2017 в Пловдив, този оцет получи златен медал за иновативен продукт. Както сподели Димитър Владимиров, производител на годжи бери от монтанското село Георги Дамяново, все още търси пазари, но не може да изнася в други страни, защото няма толкова много продукция.” От Германия ни искат 1000 кашона, а нямаме суровина и пари”, сподели производителят. Той дава пример как в други страни от ЕС билковите оцети в опаковка по 250 мл струват между 5 и 7 евро, а на фермерския пазар вървят по 4 лв. и пак трудно се намират купувачи.

„Не сме биопроизводители, защото трябва да минем през невероятна бюрократична система, но пък не спираме да работим със здравословни продукти”, сподели друг производител, дошъл на петъчния пазар в „Ситняково”. По думите му връзката между селото и града отдавна е прекъсната и тъкмо фермерските пазари правят поредни опити да възстановят потребността от естествена и здравословна храна у българина.

Публикувана в Бизнес
Над 1 600 стопани са регистрирани вече по Наредба 26 за директна продажба на храна от фермите. Сред регистрираните земеделци 80% са производители на мед, 15% - на прясно мляко, а останалите предлагат яйца и птиче месо.Общо 75 са изградените във фермите малки мандри, които продават продукцията си директно на потребителите. Само 2 – 3 ферми отговарят на условията, за да продават директно прясно произведено месо. Повечето мини мандри са около София, Монтана, Плевен и Стара Загора.
Публикувана в Бизнес

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА СТАЧНА ГОТОВНОСТ

Относно: Изменение на Наредба № 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, което е публикувано на електронната страница на МЗХ.

УС НА НОА И УС НА АРМПК ДЕКЛАРИРАТ:

1. Категорично несъгласие с предложените от МЗХ промени в Проект на Изменение на Наредба № 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, който е публикуван за обществено обсъждане.
Настояваме за прилагане на еднакви правила за всички овцевъди и козевъди, с цел недопускане на дискриминация в бранша. Определяме като недопустимо разделянето на бранша на различни категории. 
Ние сме готови с конкретни предложения и настояваме за съвместна работа по изработването на справедливи и равни условия за подпомагане и развитие на овцевъдния и козевъдния бранш.
2. Настояваме запазване на възможността за комбинирано участие по схемите Преходна национална помощ за овце майки и кози майки и помощ, обвързана с производството на овце майки и кози майки под селекционен контрол.
3. Настояваме за отпадане на заложените несправедливи ограничения за директните продажби, количествата преработка и ограничаване продажбите в определени административни области, посочени в Наредба 26 на МЗХ.
В случай на пренебрегване на тези наши искания обявяваме готовност за стачни действия на 30.01.2017г. пред сградата на МЗХ, като ще настояваме за оставките на всички отговорни служители на МЗХ за създалата се ситуация и продължаваща нормативна криза и разединение в бранша.


24.01.2017г. 
УС на НОА
гр. Велико Търново УС на АРМПК

Публикувана в Животновъдство

Възползвайте се от първите два прозореца, защото субсидиите ще свършат, съветват експерти. Суровината може да се пренасочи за директни продажби или за храна на животни

Лили Мирчева

Мнозина у нас погледнаха скептично към приложението на мярката, която Европейската комисия прие за доброволно намаление на произведеното краве мляко. Чрез нея се предоставят 150 млн. евро за производителите от ЕС, които се ангажират да намалят доставките си към първи изкупвачи за период от 3 месеца. С делегиран Регламент (ЕС) 2016/1612 на Комисията от 8 септември 2016 година е определен размер на помощта от 0,14 евро/кг. Този регламент е доброволен и важи за всички фермери в Европейския съюз. Обемът краве мляко, който ще се субсидира, се изчислява на база на разликата в доставените количествата през референтния период и през съответния период на намаление. За пояснение ще кажем, че периодът на намаление се отнася за три последователни месеца, които са включени в четири транша, а референтният период обхваща същият период през предходната година. Примерно, през юли 2016 г. фермерът трябва да има поне една доставка през юли 2016 г. и това да е отразено в приемно-предавателен протокол.

Съгласно заповед на министъра на земеделието и храните Десислава Танева от 10 септември 2016 г. първият прием на заявления за участие в мярката за предоставяне на помощ за намаляване на производството на краве мляко започна на 12 септември т.г. и приключи на 21 същия месец в 13.00 часа българско време. От администрацията на МЗХ обясниха, че ще има общо четири транша за подаване на подобни заявления.

Втората възможност да се подаде заявление за участие в схемата изтича в 13.00 часа на 12 октомври 2016 г. Този

транш обхваща месеците  ноември и декември 2016 г. и януари 2017 г.

Третият период на намаление на продукцията обхваща тримесечието -  декември 2016 г., януари и февруари 2017 г. Заявки за участие в този транш се приемат до 13.00 часа на 9 ноември 2016 г. Четвъртата възможност за доброволно намаление на продукцията, обхваща януари, февруари и март 2017 г. и заявки за участие се приемат до 13.00 часа на 7 декември 2016 г.

Специалистите обаче съветват нашите фермери да се възползват от първите два прозореца за прием на заявления, защото после може да има намаляване на субсидиите или дори пълното им прекратяване заради изчерпване на бюджета от общо 150 млн. евро за целия ЕС.

В заявленията за участие по мярката кандидатите трябва да посочат общото количество краве мляко, доставено на първите изкупвачи през избрания референтен период, както и количеството, което планират да бъде доставено в периода на намаляване на производството. Планираното количество на намаляване на доставките на краве мляко, за което се иска помощ, не трябва да бъде по-малко от 1 500 килограма, както и да е за повече от 50% от общо  произведеното количество. Към заявлението трябва да бъдат приложени и документи, доказващи че кандидатът е производител на мляко, който е доставял такова на първи купувачи през юли 2016 г.

Всеки производител ще може да подаде само едно заявление по цялата мярка, с изключение на случаите за кандидати, подали заявление за първия период на намаление, за които се предоставя възможност да подадат заявление и за четвъртия период.

Приемът на документи за подпомагане се извършва в областните дирекции на ДФ „Земеделие“, в отделите „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ОПСМП) по постоянен адрес на кандидатите физически лица и адрес на регистрация на кандидатите – юридически лица.

Допълнителна информация, свързана с кандидатстването за финансово подпомагане, както и образец на заявлението за подпомагане може да се намери на интернет страницата на ДФ „Земеделие“ и в областните дирекции на Фонда.

Както е прието от ЕК, компенсацията за всеки намален килограм прясно краве мляко възлиза на 0,14 евро, или около 27 стотинки на кг. Той се определя въз основа на разликата в доставените количествата през референтния период и този на прилагане на мярката. Отново припомняме, че доставките трябва да се свиват поне с 1 500 кг за тримесечния период. Друго условие е фермерите да са активни доставчици към първи изкупвачи през юли 2016 г., за което трябва да представят документ за доставки.

Целта на този допълнителен пакет на ЕК, за който бяха заделени 150 млн. евро, е да компенсира млекоприозводителите за свития вътрешнообщностен пазар. Но забележете,

няма изисквания за намаляване на директните продажби

Това на практика означава, че произведеното прясно мляко, заявено за намаление, може да се търгува на фермерските пазари. Не се изисква и намаляване на отглежданите животни. Останалите количества мляко могат да се пласират и във ферми за отглеждане на други животни – прасета, телета и т.н.

От ЕК прогнозират, че парите по схемата ще стигнат най-много за първите два транша за заявяване. Това не е официална прогноза, но специалистите съветват фермерите да се ползват сега, за да няма коефициент за редукция през следващите приеми на заявления.

Очаква се

над 1 млн. тона мляко да се оттегли от пазара в ЕС

в резултат от прилагането на тази схема.

Държавен фонд „Земеделие” администрира и прилага дейностите по извънредната пазарна мярка на Европейската комисия. Затова на неговата страница е публикуван образеца на заявлението за подпомагане. Там са посочени основните изисквания към приемно-предавателния протокол между производителя и първия доставчик на мляко.

Отново ще напомним, че текстът на цялата заповед е публикуван на интернет страниците на  МЗХ в раздел „Актуално“ и на Държавен фонд „Земеделие“. Точното наименование е „Заповед за прилагане на пазарна мярка за помощ за намаляване на производството на краве мляко.

При подаване на заявлението

не се приемат служебни бележки

защото не се считат за първични счетоводни документи, обясниха специалистите. На място в службите ще се дават и допълнителни указания към изискваните документи.

От ДФЗ напомнят, че няма значение дали приемно-предавателния протокол е за 1 седмица, 1 месец или за 3 месеца. Не се изискват фактури за продажби.

В протокола е добре да са отбелязани и количествата мляко за месеците от референтния период. Заявленията ще се проверяват за правдоподобност и затова някъде ще има проверки на място. Фермите със затворен цикъл на производство не влизат в схемата.

След приключването на приема по първия транш от схемата, на държавите-членки се предоставиха 3 работни дни да обработят допустимите заявленията. До 15 часа на 27 септември те уведомиха Еврокомисията чрез система за докладване, или както е известна у нас – Интегрирана мрежа за администриране и контрол (ИСАК), за заявленията и количествата, поети като ангажимент за намаляване на доставките на краве мляко от производителите през тримесечния период.

След това ЕК решава дали оторизира доставките, или налага коефициент на редукция на плащанията. ДФЗ трябва да уведоми всички заявители за одобрените количества още преди да започне периода на намалението на продаденото количество прясно мляко и какви пари ще получат като компенсация. В 45-дневен срок фермерът трябва да направи заявки за намаление и да докаже намалените количества. Ако 90 дни след последната дата на плащане, са намалени под 20% от заявените количества, фермерът няма да получи субсидии, обясниха експерти.

Публикувана в Бизнес

Актуално стана управляващите да мечтаят как богати чужденци ще пазаруват български плодове и зеленчуци от сезонни сергии в курортните комплекси

Лили Мирчева

През лятото на следващата година в курортите се планира да заработят зеленчукови борси за дребни фермери, които да снабдяват хотелите със собствена продукция. Това обяви пред журналисти министърът на туризма Николина Ангелкова и продължи да мечтае как малките фермери щели да продават качествената си продукция. Нещо повече – аграрното и туристическото ведомства вече обмислят промени в наредбите, които да улеснят доказването на произхода на продукцията. В края на годината щяло да стане ясно какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да има през следващата реални резултати за земеделците.

„И в други държави има сателитни борси към курортите. Продукцията обаче трябва да е с гарантиран произход“, обясни Ангелкова. Тя посочи, че в много европейски градове има фермерски пазари, които са и туристическа атракция.

С една дума управляващите отново обещават и пак обмислят мерки така, че да стимулират изчезващите представители на дребното фамилно земеделие. Малцина си спомнят обаче, че още в предишния програмен период и прилежащата му селска програма, т.е ПРСР 2007-2013 г., се предвиждаха държавни мерки за установяване на истински контрол за качеството на храните, както и пазарни стимули за дребни фермери. Освен лекото раздвижването около Наредба 26 за директните доставки, почти нищо друго не се е променило досега, с изключение на десетките фалирали дребни фермери.

Защото при всичките инспектори на БАБХ (Българската агенция по безопасност на храните), командировани на морето през целия сезон, в хотелите ни пак забъркват манджи от всякакви остатъчни от ол инклузив-а храни.Възмутени туристи пишат в социалните мрежи рецепти за пълнени чушки с останалия от сутрешната закуска кус-кус, за супи от вчерашни салати и ред още гурме-измишльотини на нашенските готвачи.

В обмисляните преди държавни мерки за реален контрол на храните беше предвидено три специализирани университета в България – Аграрният и Университетът по хранителни технологии в Пловдив, както и Тракийският в Стара Загора, да създадат референтен център за качеството на храните. Техните лаборатории трябваше да влязат в действие и освен за научни цели, да се ползват и за практически анализи. Идеята бе да се вземат по две произволни проби от храни в търговската мрежа, от заведения за обществено хранене, от ТИР-овете по границата и дори от улични търговци. Пробите се запечатват в шишенце с баркод и се съхранява 6 месеца. След това на стъпков принцип се измерва всяка 10 или 50 проба. Така контролните органи винаги ще знаят къде и с какво качество храна се предлага. Така ще отпаднат съмненията, че и контролът се манипулира. Защо не беше въведена тази система - знаят само управляващите. Сега пак измислят мерки за гарантиране качеството на храните.

Идеята за зеленчукови борси по Черноморието също не е нова, а само за пореден път претоплена и оставена за реализация в необозримо бъдеще. Още преди три-четири години се говореше за създаване на две зеленчукови борси през лятото – в северното и южното Черноморие – там, където са най-големите хотели.

Аха-аха, да се сбъднат и други идеи, като примерно тази по трансгранично сътрудничество да се изградят две борси – на Дунав мост 1 и на Дунав мост 2, като едната е на българска територия, а другата – на румънска. И това обещание на управляващите потъна потъна в пепел и паяжини. Същата съдба имат и други два животновъдни пазара, ситуирани около две летища – до Горна Оряховица и Пловдив.

Верни на принципа – обещанието не е като даването, и сега управляващите пишат нови правила, предлагат „нови“ идеи, само тези, за които ги пишат, или остаряват и умират, или напускат страната. Важното е, че агрочиновниците са спокойни - парите от Европа ще продължат да идват, защото европейците са чувствителна към храната си. Жителите на Стария континент отдавна са създали свой „клуб на богатите“, където добре преценяват какво слагат на масата си. Лошото е, че при всичките си дадености, България все не може да се дореди за членство в този клуб.

Само политици и приближени агрочиновници пишат пожелателни стратегии без конкретни законови мерки и срок за изпълнението им, или „Трай, коньо, за зелена трева“.

Публикувана в Агроновини

Производството на традиционни млечни продукти като сирене, масло, кисело и прясно мляко е намаляло леко през миналата година, това на кашкавал и пушени сирена се е увеличило, а компаниите от сектора са продължили да разнообразяват продукцията си. Количеството на преработеното мляко е намаляло в сравнение с предходната година на фона на ръст в общо произведеното. За сметка на спадащата преработка са продължили да нарастват директните продажби на мляко и използваното за собствена консумация от производителите. Това са основните тенденции на млекопреработвателния сектор през миналата година, показват официалните данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).


Най-големите по оборот изостават при продажбите на сирене и кашкавал


Интересна тенденция е, че от първите три млекопреработвателя по оборот нито един не е силен в сегмента на сирената и кашкавала. "Данон Сердика" залага основно на кисело мляко, плодови десерти на неговата основа и по-малко прясно. От компанията обясниха, че нямат широки наблюдения за трайните млечни продукти и не биха могли да коментират данните за тях. В този сегмент "Данон" присъства само с марката "На баба", която обаче има доста значителен пазарен дял. Вторият по големина – "Обединена млечна компания" (ОМК), също е силен в прясното и киселото мляко, а най-известната им марка е "Верея". Сливенската "Тирбул", която прави продуктите с марка "Олимпус", работи основно за износ и продава много малки количества в България.

По данни на Nielsen към края на ноември миналата година с най-голям дял по обем при пакетирания кашкавал са BMK, "Димитър Маджаров", "Динеа", "Маноле" и "На баба" ("Данон"). По стойност на първи позиции са "Димитър Маджаров", "Булгареа", "Домлян", "Мероне" и отново "На баба".


Вносно и сухо мляко


От данните на земеделското министерство може да се направи изводът, че много често като суровина в млечните продукти се използват или вносно мляко, или сухо, различни заместители, както и комбинация от трите. Общо преработеното мляко през миналата година е било малко над два пъти повече спрямо обема на произведената продукция. По технология за производство на килограм изцяло млечен продукт се използват от 6 до над 20 литра прясно мляко в зависимост от вида. Това означава, че или има огромен сив сектор, или се разчита на внос.

Йолита Ботева, маркетинг директор на "Обединена млечна компания" (ОМК), съобщава, че при кравето мляко все още има практика да се купува вносно. "Големите български млекопреработватели имат високи изисквания към суровото мляко и при динамичен пазар на местната суровина с девиации в качеството и на моменти спекулативно ценообразуване се прибягва до внос от ЕС на сурово краве мляко", коментира Ботева. Тя даде като пример случая с повишени афлатоксини в млякото на някои ферми преди две години и половина – тогава ОМК е купувала допълнително суровина от чужбина, макар и по-скъпа, за да е сигурно, че е безопасна.
 
В прогнозата си за сектора, публикувана през октомври миналата година, от МЗХ очакват намаление на броя крави, което да е основно за сметка на част от малките стопанства. Причините са европейски изисквания, които много от тях не могат да покрият, се казва в доклада. Това означава и спад в произведеното мляко – прогноза, която поне за миналата година не се е сбъднала. Последните данни на агростатистиката за внос на мляко са за 2012 г. – тогава България е доставила от чужбина 93 тона, с 6.6% спад на годишна база. На фона на общо използвани от мандрите около 530 хил. тона годишно вносът не е чак толкова голям и пак не дава обяснение защо количествата официално преработено мляко са много по-малко, отколкото предполага произведената продукция. Сивият сектор е само една от възможните причини.

Проблемът с качеството на суровината


"От години и статистиката на GFK показва сериозен дял на директните продажби на мляко, включително и в София, където то е около 21% от цялото потребление на мляко в домакинствата (при проникване в 35% от тях)", коментира Йолита Ботева. Тя добави, че има много продажби на мляко от съвсем малки стопанства, с по 1-2 крави, често без продуктът да минава и ветеринарен контрол. "За много хора млякото от малък фермер означава нещо естествено, но в същото време не си дават сметка за рисковете, които поемат, купувайки непроверено мляко", коментира Ботева. Най-малкото, каза още тя, не се знае какви са били хигиенните условия, при които е издоено, какво е здравословното състояние на животното, дали са му давани препарати, включително антибиотици, а когато се развали бързо, което при лоша хигиена на съхранение става бързо, се смята за по-истинско.

Липсата на контрол върху качеството на млечните продукти е сериозен проблем според Миглена Грънчарова, управител на мандра "Милкком" – Луковит. "Всичко е безконтролно – на етикета пише краве сирене, а струва 3.5 лв. за килограм. На нас само млякото в 1 килограм ни струва 5 лв.", каза Грънчарова. Тя обясни, че напоследък тенденцията е да се внася доста мляко, а контролът върху него е много лош. Според нея причината не са политическите сътресения, а липсата на желание у контролните органи. По думите й при предишното правителство контролът е бил малко по-добър, дори и само защото бившият министър Мирослав Найденов е искал да си направи ПР по този начин.

Йолита Ботева смята, че когато отпаднат млечните квоти, може да се окаже, че някои от българските производители на суровина съвсем не са конкурентни спрямо тези от други европейски държави от гледна точка на качествени показатели.

От Националната асоциация на млекопреработвателите не очакват сериозни сътресения в сектора след отпадането на квотите. "Няма някаква тревожна тенденция в държавите – членки на ЕС, но вероятно това ще създаде известен дискомфорт в началото", каза Диляна Славова от асоциацията. По думите й дискомфортът ще продължи за кратко време. Ограниченията в производството на краве мляко ще отпаднат през 2015 г. и след това всяка страна в евросъюза ще може да произвежда неограничени количества.


Търсене на по-качествени продукти


В произведените млечни продукти на пръв поглед има тенденция да се търсят по-качествените – прозведеното краве сирене с растителни мазнини е намаляло сериозно, за сметка на това без примеси, поне по официалните данни. Според Грънчарова това е било само в първите месеци на годината, после търсенето на евтина продукция е надделяло. Проблем е обаче липсата на последващ контрол върху готови продукти – дали написаното на етикетите отговаря на съдържанието, смята Грънчарова. "Виждам какво търсят хората. Най-големият проблем са фалшивите продукти и това, че те изкривиха вкуса на българина. Некачествената храна се отразява върху здравето дори и след десетилетия", коментира тя.

Наблюденията на "Милкком" се потвърждават донякъде и от статистиката на Nielsen – към края на ноември продажбите в обем на "деликатеси", които съдържат сухо мляко или млечни протеини, са 30% от всички при 26% за 2012 г. Възможно е обаче методиката на МЗХ при измерването да се различава и просто да включва в традиционните сирена и тези със сухо мляко, но без растителни примеси.

По-голямо разнообразие на продукцията


Данните показват също, че се е увеличило производството на кашкавал, основно на такъв от краве мляко. Намаляла е обаче продукцията от овче мляко, ръст има и при други видове млека като козе и биволско, но те имат много малък дял. Според данните на агроминистерството продължава тенденцията за по-голямо разнообразие в продукцията на млекопреработвателите. При преработеното биволско мляко ръстът е 10%, както и на козето.

"Забелязва се лека тенденция за увеличение на експорта на продукти от козе и овче мляко", коментира Диляна Славова. По думите й преработвателите се опитват да разнообразят продукцията си. Храните, различни от традиционното бяло сирене и кашкавал, обаче не се радват на много висок интерес – те може и да са търсени, но заемат много малък дял от продукцията на мандрите. "Българинът е консервативен. Всяка стъпка встрани от познатото не се приема веднага. Ние сме опитали различни видове – кашкавал с маслини, с подправки, но продажбите са съвсем символични на фона на общите", обясни Миглена Грънчарова.

Продуктите по стандарт БДС, широко лансирани преди години, имат малък дял, но сравнително стабилни клиенти, показва запитване сред преработватели.
"Киселото мляко по БДС има добри продажби, но на останалите продукти те са в пъти по-големи", обясни Йолита Ботева. По думите й целева група са майките с малки деца, които често го купуват. Много хора обаче не го приемат добре, защото вкусът му традиционно е по-кисел, добавиха от ОМК. От "Данон" обясниха, че от гледна точка на вкусовите предпочитания в България те са 50 на 50 – за мляко с по-изразен кисел вкус и другото, което е по-меко. При останалите видове млека няма някаква изразена промяна в предпочитанията.

 

източник Капитал

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 09 Юни 2014 16:17

Завръщане с вкус на сирене

Маргарита Цветанова
След четиригодишно чакане фермерите най – накрая имат промените в наредба №26 от 2010 г. - за директните доставки. Документът би трябвало да им отвори широко дверите към фермерските пазари и към потребителя, който търси качествена храна. Храната, за която, както се казваше в онази реклама – „Ни връща вкусът от детството”. Текстът на документа видя „бял свят”, след публикуването му в Държавен вестник, което се случи в началото на миналата седмица (бр. 46 от 3 юни 2014 г.)
Промените
Основните са в няколко посоки. С първата се увеличава количеството продукция, което може да се предлага на фермерските пазари. Облекчението обаче не се отнася за всички сектори. Най-големи преференции има за животновъдите от млечния сектор. Според новите правила стопаните, които отглеждат до 50 кози и овце, ще могат да предлагат на потребителите 60% от продукцията си, а не 35%, както беше до скоро. Увеличават се ставките и за другите категории животновъдни стопанства. Тези земеделци, които се грижат от 50 и 100 животни, ще могат да предлагат 50%, вместо досегашните 30% от млякото в периода на лактация. За фермите с над 100 животни, процентите са завишени от 20 на 40%.
Облекчения има и за птицевъдите. Те ще могат да продават по 1000, вместо досегашните 500 яйца на седмица. От по-високите ставки ще се възползват и рибарите, които ще предлагат 5 тона, вместо досегашните 2 тона прясна риба на година, пише в наредбата.
Втората важно промяна е свързана с териториалното разширение на продажбите. Досега фермерите можеха да продават продукцията само в административната област, в която е стопанството им, но вече ще могат да търгуват и в една съседната, по избор. Така един животновъд от Сливен, например, ще може да продава продукцията си в Ямболска, Бургаска или Старозагорска област.
Сегашните промени в наредбата дават на фермерите и някои нови възможности за търговия. Те ще могат да използват мобилни мандри или мобилни хладилни витрини, чрез които да превозват продукцията си до крайния потребител. Инвестицията в подобна мобилна мандра се очаква да бъде между 25 и 30 хил. лв., като на пазара се предлагат и съоръжения, произведени от български фирми. Тази търговия няма да съвсем лесна. Собственикът на мобилната мандра или хладилна витрина е длъжен да уведомява Агенцията за безопасност на храните за всяко нейно преместване от едни в друг град. Освен това производителите трябва да носят два пъти месечно проби от млякото в агенцията. Фермерите ще могат да произвеждат сирене, кашкавал или масло в едно помещение, а в съседното да го съхраняват
Само 500 са
регистрираните стопани
От досегашните възможности за директни продажби на малки количества фермерска продукция са се възползвали предимно фирмите от пчеларския сектор, става ясно от справка, предоставена от агенцията по храните. От разрешаването на този тип търговия в края на 2010 г. досега 456 фермери са се регистрирали за осъществяването на такива продажби. Данните сочат, че над 70% от тях са производители на мед и други пчелни продукти, които имат право да предлагат продукция си в цялата страна. Вторият най-популярен продукт е кравето мляко, част от което се предлага в т.нар. млекомати. Данните показват, че около 15 фирми са поискали да продават на крайни клиенти яйца, а около 30 - сладководна риба. В регистъра на агенцията по храните има само един фермер, които е искал да осъществява директни продажби на дивеч (става въпрос за хотелски комплекс с ловно стопанство), а други двама са поискали да предлагат прясно месо. Изключително слаб е и интересът към директните продажби на овче и козе мляко, показват още данните на агенцията по храните. По-голямата част от регистрацията на фирмите е направена в първата година след приемането на наредбата, като на този етап не е ясно каква част от тях в действителност развиват такава търговия. Дребните стопанства, които могат да се възползват от подобна търговия, са над 30 хил.
Отварят врати 15 фермерски пазара
Те ще бъдат позиционирани в областните градове. Планира се изграждането им да стане със средства от Програмата за развитие на селските райони, която предстои да бъде одобрена от Брюксел. На тях ще могат да стъпят само производители, които са регистрирани по наредбата за директни продажби. Както в цяла Европа, там ще се продава преработената във фермата селскостопанска продукция. Засега не е ясно и колко средства ще бъдат отделени за този тип инвестиции, тъй като не е изготвен окончателният финансов план на програмата. Те ще бъдат част от т.нар. мярка “Сътрудничество”, чийто индикативен бюджет е 34.8 млн. евро. В него обаче са включени и средства за друг тип инвестиции.
Идеята на агроминистерството е пазарите да бъдат за различни видове продукция - месо, мляко, яйца, дивеч, риба, пчелни продукти и др., а не специализирани по направления. Възможно е също така да бъдат подавани проекти за преустройство на части от съществуващи пазари, които обикновено са общински. На този етап не е ясно как точно ще става изборът на градовете - дали те ще бъдат предварително определени на база на критерии като население или ще се приемат проекти от различни региони, които ще се конкурират за финансиране. От агроминистерството съобщиха, че в момента има създадена работна група по тази схема, която обмисля различни възможности.
Според плана на земеделското министерство за изграждането на фермерски пазар ще може да кандидатстват създадени за целта сдружения. Единият партньор в тях трябва да бъде местната община, която ще участва в проекта с терен. В лицето на другия съдружник следва да се явят земеделските производители в региона, които ще предлагат продукцията си на пазара. Еврофинансирането ще бъде с различни ставки в зависимост отброя на производителите, които участват в сдружението, както и от региона, в който ще се организира пазарът. По тази схема ще важи правилото, че проектите, подадени за планински и други райони с природни ограничения, ще има допълнителна добавка. Така при създаването на по-голям кооператив от фермери и изграждането на пазар в планински регион ще може да се получи субсидия, която е 80% от стойността на проекта. При останалите случаи тя ще бъде 50 - 60% от стойността. Останалите средства ще трябва да бъдат осигурени като съфинансиране от самите производители.
Мобилни мандри тръгват
към пазарите
Мобилните мандри не само ще върнат традиционните млечни продукти на трапезата ни, но ще дадат шанс на фермерите от предпланинските и планински райони да увеличат доходите си и да излязат на светло. Вместо да продават килограм мляко на безценица – по 70 стотинки за най-качественото, ще го вложат в бутикови млечни продукти със затворен цикъла на производство, които се търсят на фермерските пазари в по-големите селища. Съоръжението е съвместна разработка на проф. Марин Тодоров от Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян и инж. Христо Иванов от Пловдив.
Мобилните мандри са оборудвани с подходяща техника, която отговаря на всички хигиенни изисквания, обясни проф. Марин Тодоров. Чрез нея малките ферми и сдружения на фермери ще могат да излязат директно на пазара. Ще се възроди старата практика на високопланинските пасища да се изкарват животни, а млечните продукти да се произвеждат на място. Сиренето и кашкавалът ще се получават от най-хубавото ни мляко, добито само от паша. То ще се преработва до два часа от издояването, което е гаранция за качество.
С измененията в наредбата за директни продажби, животновъдите ще получат право да изграждат малки цехчета във фермите си. Те ще функционират на същия принцип, както големите предприятия от хранително–вкусовата промишленост. Разликата е единствено в това, че стопаните сами ще си бъдат доставчици и ще си произвеждат суровината.
Модулната мандра е цялостно завършено предприятие, разказва другият му автор - инж. Христо Иванов, който реално е изпълнил иновационния проект. То съдържа всички нужни съоръжения – от санитарния възел до търговската част и отговаря на всички изисквания на наредбата за директни доставки. Само по себе си мандрата на колела може да бъде одобрена от Българската агенция по безопасност на храните и да получи сертификат, така че да придобие статут на малко предприятие. В нея са разположение всички атрибути, нужни при преработката на суровината до крайния продукт, съобразно нуждите и желанието на фермера.
Мобилните мандри имат капацитет да обработват от 250 до 1000 литра суровина за един цикъл, който трае три часа. Млякото се събира два пъти – сутрин и вечер и веднага може да се кваси, сири или охлажда. По този начин малките ферми, които наброяват около 30 000, ще отговорят на европейските директиви и изисквания за качество на млякото, а планинското ни животновъдство - съхранено.
Без съществени облекчения
В първите си коментари представители на дребния бизнес заявиха, че настоящите промени няма да доведат до съществено увеличение на този тип търговия. Така например според Магърдич Хулиян, председател на националното сдружение на малките семейни ферми земеделското министерство е увеличило количествата, които могат да бъдат продавани директно от малки ферми, но въобще не би трябвало да съществува ограничение. “Необходимо е да се направят промени в санитарно-хигиенните изисквания и преработката”, коментира още той. Така например в момента животновъдите могат да осъществяват директни продажби на мляко и млечни продукти само ако са от т.нар. I категория ферми. Според данните на агроминистерството такива са около 1/3 от производителите. Така фермите от II категория, или преобладаващата част, отново ще могат да предлагат млякото си само на мандри. “Трябва да се облекчат и регистрационните режими”, коментира още Хулиян.

Публикувана в Бизнес

456 са регистрираните земеделски производители в агенцията по храните по наредбата за директни продажби.


Най-много са пчеларите - 326. След тях са фермерите, които сами предлагат на потребителите част от произведеното сурово мляко. Директно кокоши яйца продават 23 птицевъди, а яйца от пъдпъдъци -11.


Прясна и охладена риба предлагат сами на клиентите си 17 арендатори на язовири. По един е регистриран за директни продажби на охладено месо от дивеч и от птици. Двама пък предлагат заешко, показва справката в регистъра на агенцията по храните.


Наредба 26, която позволява директните доставки е от октомври 2010 г. Веднага след обнародването й обаче се оказа, че интересът е сравнително слаб заради малките количества, които позволява да се предлагат от производителите на крайни клиенти. Затова и още през 2012 г. бяха подготвени промени в наредбата, които да увеличат обемите. Разрешението от Европейската комисия обаче се забави почти 2 години. 

Публикувана в Бизнес

МЗХ вече е почти готово с промените в правилата, по които малките производители могат да продават директно на клиенти месо и млечни продукти. Две са основните поправки, които леко облекчават досегашния режим: първо, ще може да се продава и в съседна област, а не само в района на производството. И второ, двойно се вдига процентът на разрешеното за продажба количество.
И въпреки че новите текстове са в правилна посока, те не изглежда да решават някои от сериозните проблеми при този вид производство, свързани с покриването на различни, често формални изисквания за хигиенни условия и др. Освен това двете промени пак са ограничителни – не се разрешава продажба в цялата страна и административно се налага таван на директно продаваната стока.
От земеделското министерство съобщиха, че ЕК е изпратила одобрение на готвените текстове, като предстои те да се обнародват в Държавен вестник през следващите дни.
Какви са новите лимити за продажба на собствена продукция
Животновъдите ще имат право да продават по-големи количества сурово мляко. Ако досега фермите с до 50 животни можеха да предлагат на пазара 35% от месечния млеконадой, с промените сега тези количества нарастват до 60%. Разрешенията важат за производството на краве, овче, козе и биволско мляко.
За ферми от 50 до 100 животни по старата наредба директно можеха да се продават до 30% от месечните количества. С промените разрешените количества се вдигат на 50%. При стопанствата с над 100 животни разрешените продажби преди бяха до 20% от месечния млеконадой, докато с промените тези продажби се увеличават на 40%.
Разширява се и обхватът на региона, в който стопаните биха могли да продават млечните си и животински продукти. По техен избор ще могат да транспортират продукцията си не само в областта, в която живеят, но и в една съседна област по избор. Териториалният принцип не важи за продажбите на мед и дивеч, така че стопаните ще могат да продават тези продукти из цялата страна.
В старата наредба директно от стопанството можеше да се продава само мед, без пчелни продукти като прашец например. С изменената наредба стопаните вече ще могат да продават всякакви пчелни продукти.
Малките стопани могат да продават до хиляда яйца на седмица и до 5 тона риба годишно. Според експертите с промените в наредбата значително ще бъдат насърчени и собствениците на домашни птици, които ще имат право всяка седмица да продават до 1000 яйца директно на потребителя. Досега те можеха да продават до 500 яйца.
С промените се дава право и на рибарите да продават директно риба, уловена в морето или язовирите. Ако досега годишно един стопанин можеше да продава до 2 тона риба, с новите промени разрешените количества се вдигат на 5 тона сладководна или морска риба.
Животновъди вече могат да инвестират в мобилни мандри
С промените в наредбата за директни продажби от фермите животновъдите ще могат да регистрират и мобилни мандри, необходими за преработка на млякото през лятото, когато животните са на паша високо в планината. Това съобщиха експерти от министерството на земеделието.
Инвестицията в една подобна мандра е около 30 хил. лева, но тя ще се изплати, защото стопаните ще могат да пастьоризират млякото и да го преработят на място, което в момента представлява трудност за високопланинските стопанства, обясниха експерти.
Наредбата ще опрости и процедурите по регистрация, така че при ремонта на помещенията стопаните да не са длъжни да правят големи разходи. Сиренето и кашкавалът може да се приготвят в едно помещение, а съхранението да става в съседна стая. По груби изчисления ремонтът може да излезе между 5 и 6 хиляди лева.
Български фирми предлагат евтини уреди за пастьоризация и хладилни вани, така че домашната мандра да не товари бюджета на животновъдите. Самите инспектори от агенцията по храните ще следят работата на стопаните, като ще ги консултират по всички въпроси. На всеки 15 дни животновъдите ще са длъжни да носят проби от млякото за лабораторни анализи, което е задължително условие за безопасността на продуктите.
Сдружения от фермерите, които не могат да си позволят разходи по собствена мандра, биха могли да предават продукцията си в големи мандри, каквато е европейската практика.
Продажбата на пресни фермерски храни от мобилни витрини ще бъде разрешена
Първоначално на четири пазара в страната ще бъдат създадени условия стопаните да пристигат с подвижни витрини, да се включват в електрическата мрежа, за да поддържат хладилниците, и да продават директно, съобщи управителят на Фондация за биологично земеделие “Биоселена” Стоилко Апостолов. Това става по българо-швейцарски проект за подкрепа на малките стопанства. Първите фермерски пазари ще бъдат в София, Монтана, Троян и Карлово. Най-търсените стоки от малките стопанства в момента са продуктите от овче и биволско мляко. Финансиране за покупка на подобно оборудване ще може да се ползва и по новата програма за развитие на селските райони. С измененията в наредбата фермерите ще бъдат облекчени и като инвестиции в оборудване и вече няма да им се налага да купуват скъпа техника.
„В рамките на 30 000 – 40 000 лв. един фермер може да подготви обекта си така, че да преработва и продава директно продукцията си”, твърди д-р Людмил Антов, директор на Областната дирекция по безопасност на храните в област Монтана.
Къде са проблемите
Промените не са обсъждани с бизнеса до този момент. Първите реакции на производители са положителни и те одобряват увеличаването на възможните за продажби количества, както и разширението на териториалния обхват. На този етап обаче няма информация агроминистерството да планира облекчаване на изисквания за хигиена и други, които изключително много затрудняват бизнеса.
Производителите дават пример с изискванията за доставка на мляко. Освен че фермерът трябва да закупи различни инсталации за поддържане на определена хигиена и температура, към него се предявяват и други изисквания, като например “да има записи от термометъра с външен дисплей, които да се съхраняват най-малко една година” или да се водят различни по вид дневници.
След като директните продажби бяха частично разрешени през 2010 г., започна известно раздвижване в тази насока, но не във всички сектори. Най-голям интерес проявиха пчеларите, които и към момента са 70 на сто от регистрираните за директни продажби производители. В други сектори, в които трябва да се направят повече инвестиции обаче, като например животновъдството, интересът беше слаб поради малките количества или заради желанието на фермерите да не излизат съвсем на светло. В последните две години на различни места в големите градове се организират и импровизирани фермерски пазари, на които малките производители предлагат продукцията си. Поръчки се извършват и през интернет сайтове. Търсене има, но предлагането ще остане ограничено и след промените. (ГФ)

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта