След Министерството на земеделието на САЩ, COSERAL и StrategieGrains авторитетната световна организация „Международен съвет по зърното” (International Grains Council - IGC) също влоши прогнозата си за добива от пшеница в Евросъюза през новия 2018/19 г. маркетингов сезон, който стартира на 1 юли.

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

2014/15

2015/16

2016/17

2017/18

Оценка

2018/19

Прогноза

02.07.18

24.05.18

02.07.18

Общо Света

730,2

735,8

752,4

758,1

742,3

736,8

САЩ

55,1

56,1

62,8

47,4

46,5

48,2

Австралия

23,1

22,3

31,8

21,2

24,3

23,5

Аржентина

13,9

11,3

18,4

18,5

18,6

19,0

Канада

29,4

27,6

32,1

30,0

31,2

31,2

ЕС общо

156,1

159,6

144,2

151,2

149,2

147,3

ЕС мека п-ца

148,5

151,1

134,4

141,8

140,2

138,4

Русия

59,1

61,0

72,5

84,9

74,5

70,9

Украйна     

24,7

27,3

26,8

27,0

26,7

26,2

Казахстан

13,0

13,7

15,0

14,8

13,7

13,7

Китай

126,2

130,2

128,9

129,8

128,7

126,7

Индия

95,9

86,5

86,0

98,5

92,0

95,5

* По данни на  IGC  от 2 юли 2018 г.

В доклада за състоянието на глобалния зърнен баланс, оповестен на 2 юли, IGC редуцира прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през 2018/19 г. почти с 2 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец  – от 140,2 млн.т на 138,4 млн.т, а това е с 3,4 млн.т под резултата от предходния сезон. Влошената перспектива за европейското производство е преди всичко следствие на неблагоприятните агрометеорологични условия във Франция и Германия. Ново значимо редуциране на прогнозните данни виждаме и в руския баланс. Оценката за добива от пшеница в Русия през новия сезон е сведена до 70,9 млн.т, което  е с 3,6 млн.т по-малко спрямо посоченото в майския доклад и с 14 млн.т под равнището на миналогодишното производство. Впрочем, за участниците в зърнената търговия най-важният параметър  е обема на руския износ, а този показател е коригиран най-много в новата редакция на баланса, в сравнение с данните  от м. май от 37,0 млн.т до 33,7 млн.т или с 16 на сто (6,5 млн.т) под рекордното равнището на предходния сезон. 

Публикувана в Бизнес

Азотфиксиращата бактерия при люцерната притежава пептид, способен да подобри производителността на соята

Фиксиращата азот бактерия при люцерната съдържа пептид (вещество, състоящо се от две и повече аминокиселини) – „двоен агент“, който може да помогне за увеличаване добива и на другите бобови култури, без да се използват торове. Този пептид е открит от молекулярни биолози от Масачузетския университет в Амхърст, САЩ.

Bobovi4

Оказва се, че люцерната използва механизъм, който кара ризобиите – бактерии, фиксиращи азот, да работят по-ефективно. Както всички бобови растения, и люцерната има грудки по корените, в които се фиксира азот благодарение на особените бактерии, формиращи симбиоза с тези видове.

Бактериите не работят просто ей-така – нужни са им специални механизми, които ги принуждават да допринесат полза за растенията. Това се получава по следния начин. Бобовите култури привличат бактериите от почвата и те остават в корените им. Само след като бактерията проникне вътре в растението, то формира грудки на своите корени и привежда бактерията в състояние, в което тя започва да фиксира азот от въздуха.

С други думи, растението взема от ризобиите ензими, които превръщат азота в нужния на растенията амоняк, който те използват за своите нужди. В замяна бактерията получава от растенията вече фиксирания въглерод като продукт от фотосинтезата. Така се осъществява симбиозата между бобовите растения и бактериите.

Bobovi1

В същото време при люцерната трансформацията на бактерията е толкова различна, че дори има свое собствено име — диференциация, която учените от Масачузетския университет в Амхърст сравняват с опитомяването, защото бактерията става напълно зависима от своето растение-гостоприемник. Още повече че тя вече не е способна да живее самостоятелно. Фактически бактерията става „роб“ на люцерната, за която трябва да изработва амоняк.

Това е възможно благодарение на особените пептиди, които са открити на молекулярно ниво само в грудките, намиращи се върху корените на люцерната. Те са наречени NCR-пептиди. Изучавайки процеса на „опитомяване“ на бактерията, на един от видовете люцерна – Medicago truncatula, учените открили пептида DNF4, който също понякога е наричан NCR211. Тези пептиди могат да се държат в качеството на„двойни агенти“ – те поддържат живи фиксиращите азот бактерии, когато те са вътре в растението, и ги убиват, когато бактериите се окажат на свобода.

Bobovi2

Другите бобови растения, в частност соята, нямат такъв ефективен механизъм. Затова прилагането на пептидите на люцерната при най-масово отглежданата бобова култура могат значително да увеличат добивите й без използване на торове.

Публикувана в Растениевъдство

Чрез компютърни модели учените симулират резултатите от въздействието на високите температури върху растенията

Според резултати от ново изследване, отглеждането на основните култури на планетата – пшеница, соя и царевица, към края на настоящото столетие ще се намали наполовина. Причината е в глобалното затопляне.

Учени са разработили компютърен модел за това как гореспоменатите култури ще реагират на постепенно повишение на температурата, а след това проверили това с реални примери.

Оказало се, че прогнозните реакции съвпадали с действителността и могат да изплашат всеки. Обезпокоителното в случая е, че дори без значително намаляване на топлинните емисии добивът на царевица в САЩ може да намалее с почти 50% до 2100 година.

Соята ще дава с 40% по-малък добив, пшеницата – с 20%. И тъй като САЩ са един от най-големите износители на селскостопанска продукция в света, рязкото намаляване на добивите сериозно ще повиши цените на хранителните продукти по целия свят. Това може да предизвика недостиг на продоволствие в развиващите се страни.

Верижната реакция няма да закъснее, убедени са изследователите. Недостигът на храна може да увеличи миграцията, защото хората ще тръгнат да търсят храна, а това може прогнозируемо да предизвика конфликти и дори мащабни войни.

Бернхард Шаубергер от Потсдамския институт за изследвания въздействието на климата ръководи опити на международна група учени. Те описват моделирането така: "Благодарение на наблюденията, ние успяхме да разберем че високите температури носят ущърб за културите. А сега, ние вече разбрахме и как именно става това. Всички компютърни симулации, които проектираме, са основани на надеждни знания по физика, химия, биология; и на голямо количество данни и разработване на алгоритми. Разбира се, ние ги наричаме модели, защото те не могат да представляват цялата сложност на системата на посевите".

Въпреки това изследователите заявяват, че фермерите могат да предотвратят загубите на добив за сметка на увеличаване на поливането, ако, разбира се, имат достатъчно вода.

"Загубите на добив значително намаляват, когато ние увеличихме поливането на полето в нашата симулация, поради което недостигът на вода, предизвикан от повишение на температурите, е по-вредоносен фактор, отколкото самото повишение на температурите, смята изследователят Джошуа Елиът от Чикагския университет. – Напояването може да стане важно средство за адаптация към затоплянето, което ще смекчи неговите изключително сериозни последствия. Въпреки това този път към спасение е ограничен от недостига на водни ресурси в много региони."

Такива модели отчитат множество различни фактори: от водоснабдяване и използване на торове до ниво на въглеродния диоксид. Той, от една страна, води към глобално затопляне, а от друга, се поглъща от растенията за растеж. И разбира се, учените отчитали непосредственото влияние на температурата. Ако всеки ден тя се задържа на 30°C, царевицата и соята могат да изгубят около 5% от добива си. Благодарение на тези модели учените от Потсдамския институт пресметнали, че дори незначително увеличение на тази температура може до доведе до по-резки и значителни загуба на добив.

От своя страна, привържениците на климатичния скептицизъм (опровергаващи антропогенния фактор в изменението на климата) тръбят в един глас, че ефектът от повишения въглероден диоксид във въздуха води до съвсем други последствия. Те смятат, че затоплянето ще доведе до „глобално озеленяване“, като примерно към 2050 година дърветата и храстите ще разширят своите „владения“ в Арктика повече от 50%. Въпреки това изследователите казват, че влиянието на допълнителния въглероден диоксид в атмосферата е недостатъчен, за да противостои на намалението на добивите на селскостопанските култури от повишението на температурата.
Освен това все още не е проучен ефектът от „извънредно високи температури – 36°С“. Подобна температура вероятно още повече ще навреди на добивите.

Учените от Южното полукълбо вече се готвят за изменението на климата. Австралийските селекционери са изобретили изкуствена среда с подобрено осветление за създаване на интензивен дневен режим. Това значително ускорява търсенето на по-добри и топлоустойчиви сортове селскостопански култури. (ГФ)

Публикувана в Растениевъдство

Освен сортова особеност, процесът на разклоняване на житните растения се определя и от факторите на средата

Агр. Петър Кръстев

За формиране на оптимална гъстота от продуктивни стъбла в посевите е важно пшеницата да реализира способността си за братене. Броят на братята при житните растения зависи от братимата им сила и от много други фактори. Такива могат да бъдат естеството на растението (сортова особеност), дълбочината на сеитба, положението на възела на братенето в почвата, броят на растенията на единица площ, торенето, наличието или отсъствие на влага, температура, светлина и др. Благодарение на братенето има възможност за получаване на посев с оптимална гъстота на стъблата.

Пшеницата е с голям потенциал за братимост

Потенциалните възможности на пшеницата за образуване на странични стъбла (братя) са изключително високи. Количеството на братята на едно растение може да се колебае в значителни граници от 1 – 3 и до 10 и повече. Продуктивната братимост при стечение на благоприятни условия за растеж и развитие може да достигне 100 и повече класове. Растенията на пшеницата с хранителна площ 30х70 см дават до 100 стъбла с добив 100-120 г. В изкуствени условия е постигано отглеждане на растения, които са формирали 300 и повече стъбла.

Според учените на процеса братене не се отделя достатъчно внимание. Повечето използвани в практиката технологии осигуряват възможности на растенията да братят минимално, а в основата на някои от тях е формиране на едностъблен тип растения, без странични стъбла.

Препоръките на специалистите за оптималната стойност на коефициента на братене е много разнообразна. За получаване на 900 – 1100 кг/дка зърно е важно да има синхронно развитие на стъблата на братятя. Оптималният коефициент на продуктивна братимост за съвременните сортове пшеница трябва да е 2 – 3.

Пшеницата може да има два периода на братене – есенен и пролетен, в зависимост от сроковете на сеитба и абиотичните фактори – влага, температура и др. Ако срокът на сеитба е късен и страничните разклонения не са се образували есента, братенето протича само напролет в продължение на 30 – 40 дни. Коефициентът на братене в този случай е по-малък.

В гъстите посеви коефициентът на братимост е малък

Потенциалът на добивност на пшеницата се определя основно от плътността на класовете на единица площ. Почти невъзможно е да се повиши коефициентът на братене в сгъстена агроценоза. Проблематично е увеличението на елементите на продуктивност на класа, особено на количеството на зърната в класчето и неговата маса. Тук възможността за намеса и управление структурата на добива съществено се ограничава.

Затова повечето специалисти отхвърлят концепцията за едностъблено отглеждане на растенията. От семената трябва да се формира разклонено растение, състоящо се от главно и две-три странични стъбла с добре развита вторична коренова система. При такова развитие на растението то дава няколко продуктивни стъбла, които се развиват почти едновременно. Това е най-здравият и мощен тип растение, устойчиво към полягане, болести и други подобни. Важно е да не се допусне образуване на стъбла от втори и следващ порядък.

Първите пет стъбла – основното, колеоптилното и трите от пазвените пъпки на първите три същински листа, образуват класове, които по производителност малко отстъпват на главния клас. Производителността на класовете от другите разклонения е ниска.

Страничните разклонения влияят положително на посева

Страничните разклонения, които дори не образуват класове и са временни конкуренти в борбата за хранителни вещества, светлина и влага, влияят положително на добива. Те формират допълнителна коренова система, която след тяхното отмиране работи за растението. Благодарение на разклоненията расте асимилационният апарат, който натрупва повече пластични вещества, които по-късно се пренасочват в класоносните стъбла и повишават производителността.

В еднокласовите растения при наличие на едно безкласово разклонение производителността нараства два пъти, а при три-пет непроизводителни стъбла – три и повече пъти.

Допълнителните продуктивни стъбла повишават добивността с 30 – 50%. На нискостъбланите посеви делът на страничните стъбла формира до 60 – 70% от добива на зърно.

Многостъблените растения имат добре развита надземна маса и коренова система, по-устойчиви са към неблагоприятни условия на растеж и са способни да формират по-висока производителност в сравнение със слаборазвитите едностъблени растения. Отпадането на отделни братя по време на вретененето при силно братилите растения не е еквивалентно на отмирането на слабите разклонения при висока гъстота на посева.

Високите сеитбени норми носят повече разходи и по-малко печалба

Според резултати от научни изследвания, масата на зърната от едно растение на фона N9P6K6 в двустъблените растения в сравнение с едностъблените расте с 84,8%; в тристъблените с 15,8%; четиристъблените – с 209%; петстъблените – със 169% и в шестстъблените – със 177%.

Технологиите с високи сеитбени норми, дори и да осигуряват планирания добив, изискват големи материални разходи. Расте нормата на сеитба, а следователно и стойността на семената. Расте потребността от повече препаратите за защита на растенията. Възникват проблеми от икономически и екологичен характер.

Публикувана в Растениевъдство

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, предаде БГНЕС. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище "Спасово", община Генерал Тошево.

Решението да не се добива природен газ е взето с 34 гласа "против" и само 3 "за".

Според РИОСВ-Варна има вероятност добивът на газ в района да замърси подземните води и водни находища. Решението може да се обжалва. Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Публикувана в Новини на часа

През 2018 г. Бразилия може да увеличи добива си от кафе с 30%, до рекордните в историята 58,5 млн. торби, съобщава правителствената агенция на латиноамериканската страна Conab.

Според шефа на отдел агробизнес на агенцията - Аролд Нет, ако природните условия бъдат благоприятни, добивът от сорт арабика може да се повиши до 44,6 млн. торби, а от сорт робуста — до 14 млн. торби.

Рекордните показатели на реколтата според експертите могат да помогнат на Бразилия да си върне загубения дял на световния пазар, след 10% намаление на износа на сурови зърна кафе през 2017 година.

От друга страна Бразилският институт по география и статистика дава по-умерени показатели на добива от 53,2 млн. торби. По прогноза на експертите, предлагането на кафе тази година ще превиши търсенето, което може да се отрази негативно на цената. Миналата година цените на кафето показаха един от най-лошите показатели сред всички суровини.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

При недостатъчно снабдяване на зеленчуковите култури с азот поради смущения в образуването на хлорофила, цветът на растенията придобива по-светли жълтозелени тонове. Растенията остават ниски, а стъблата – тънки. Кореновата система се развива слабо, става кафява и постепенно умира. Влошава се качеството и намалява силно количеството на продукцията. Така например при доматите плодовете остават дребни и малко на брой. Отначало те са бледо зелени, а по-късно - яркочервени. Добивът се понижава рязко. При краставиците стъблата остават тънки и твърди, а плодовете по-светли със заострен блед връх.

Прекомерното и едностранчиво азотно торене също е вредно и нежелателно. То води до излишно удължаване на вегетационния период, забавя зреенето на плодовете, влошава качеството им и намалява добива, а така също намалява и устойчивостта на растенията към гъбни болести.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Николай ЧАПАНСКИ

Жътвата в община Раковски е в разгара си, обобщават от общинската земеделска служба. От засетите 36 000 дка с пшеница и ечемик са ожънати 22 000 дка. В селата Болярино и Момино кампанията е приключила до вчера, а в Секирово, Стряма, Шишманци и Ген. Николаево все още се жъне. От ожънатите 16 000 дка с пшеница е отчетен среден добив 450 кг., а при ечемика най-висок добив са регистрирали в Болярино 540 кг.

Въпреки позакъснялата със седмица жътва в района, прибирането на реколтата е в нормални срокове и без поражения от градушки, както в някой райони на страната. От 13 хил. декара с рапица 5 хил. са пропаднали, а при останалите добивът е 182 кг от декар.

С 8 комбайна от най-висок клас прибира реколтата дружеството „Гранд Агро“ на Йосиф Делгянски, което стопанисва над 80 хил. декара земя в Пловдивска и Старозагорска област. От тях 43 хил. са засети житни, а добива за сега е по-слаб от миналогодишния под 500 кг. от декар, пояснява Делгянски. – Докато не ожъна всичко не искам да правя сметки, защото нашият завод е на отрито. При добро време се надяваме че до 15-16 юли ще приключим с жътвата, допълва той.

В селищата на община Раковски дори завърши и раздаването на рентата. Фирмата, която стопанисва най-много земя в Момино село „Тракия РМ“ вече преустанови раздаването на рентата по 60 кг. за нает декар. Тези от арендодателите, които са закъснели ще трябва да ходят до офиса на фирмата в Пловдив, за да получат дължимото. И тази година повечето предпочитат рентата си в пари – 0,30 лв. за кг. жито. Тази седмица приключва жътвата в Борец, Златосел и Чоба, Брезовска община.

Публикувана в Бизнес

Родовитите сортове лози често се натоварват с голям брой гроздове. Добивите са високи, но гроздето не е с добро качество. Затова понякога се налага да се отстранят някои от гроздовете.

Първото прореждане е с филизенето, второто - след цъфтежа на лозите, когато се отстраняват по-слабо оформените гроздове. Прореждат се зърната само на десертните сортове, за да станат гроздовете рехави и красиви. Тогава те по-рядко загниват, а зърната узряват еднакво, всички са изравнени по цвят и големина. Ако се отреже върхът на грозда, той ще стане още по-апетитен. Първо се премахват зърната, които са по средата. Колкото и да звучи невероятно, понякога се налага да се премахнат половината от зърната.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При поливни условия българските сортове пшеница не падат у нас под един тон добив от декар, заяви Кемал Юзтюрк, собственик на Добруджанска семепроизводителна фирма и агроконсултант, г. Коня, Турция

Интервю на
Лили Мирчева
- Г-н Юзтюрк, към кои сортове от листата на Добруджанския земеделски институт, Генерал Тошево, проявявате интерес и защо?
- От 2013 г. съвместно с Добруджанския земеделски институт усилено работим върху зимни сортове пшеници, твърди пшеници и бобови култури. Успехите ни са сериозни. Първо възпроизводство получиха сорт Мерилин и сорт Лазарка, които от 2013 г. бяха на изпитване при нас, и от 13 април 2017 г. се утвърдиха в националната листа на Република Турция. Благодарим на научния колектив с ръководител проф. Иван Панайотов, който е създател на сорт Мерилин. На практика от 2017 г. двата сорта пшеница на института – Мерилин и Лазарка, получиха официално лиценз за най-малко 10 години възпроизводство в Турция.
- Защо проявявате интерес тъкмо към тези сортове?
- В областта Коня, Турция, 80% от площите са поливни и от тези сортове, в поливни условия, получаваме над 1 тон семена от декар. При изпитването на сорта Мерилин получихме 1138.9 кг от декар, а при Лазарка – 1292 килограма. Това са официалните данни, с които двата сорта се утвърдиха пред държавната комисия. Тези сортове са много пластични, от „А“ група са и не преминават към „В“ група, производителни са, качествени са, но най-вече - студоустойчиви и издържливи на измръзване.
- Всъщност, откога работите съвместно с Добруджанския земеделски институт?
- Неофициално от 20 години, а официално – от 10 насам. Аз съм родом от Силистра, завършил съм Учителския институт в Ямбол и 20 години съм даскалувал, така да се каже. През 2009 г. се пенсионирах като учител-специалист и оттогава работя в областта на семепроизводството.
- Само към сортовете пшеница ли проявяват интерес?
- Фирмата ни произвежда и ечемик, ръж, твърда пшеница. Аз работя сериозно и с Института по полски култури в Чирпан, с Института по земеделие в Карнобат, с Института край Генерал Тошево. Сериозно работим и с Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ в Русе. Там изпитвахме два сорта грах и фий, които вече са внедрени за възпроизводство при нас. Ечемикът на Карнобатския институт се изпитва сега, както и 7-8 сорта твърди пшеници. Имаме възпроизводство само на един сорт твърда пшеница на Чирпанския институт. Очакваме при твърдите пшеници да утвърдим най-малко още два сорта.

- Говорите за български сортове семена, които изпитвате. Какви резултати отчитате при производството им в Турция?
- Областта Коня е житницата на Република Турция. На полето там пшеницата, ечемикът, слънчогледът се отглеждат поливно. Турция произвежда между 22 млн. до 26 млн. тона пшеница, от които 12 млн. се създават само в Коня. От тях 8 млн. тона са хлебна пшеница, 4 млн. тона твърда пшеница. 80% от твърдите пшеници в страната, предназначени за производство на макарони, са от Коня. При поливни условия българските сортове не падат под един тон. При други почви в Турция и при обикновени, т.е. неполивни условия, резултатите варират от 460 кг до 850 кг от дка. Зависи много от технологията на отглеждане и от специалистите. Има добри стопани, които правилно използват и спазват технологията. Те получават високи добиви и при неполивни условия.
- Защо избрахте българската селекция семена, при условие че западните компании предлагат много примамливи оферти?
- Като собственик на семепроизводителна фирма казвам, че западните семена в Турция не могат да прогресират. Участвах в отворените дни на институтите в Чирпан и Карнобат и знам какво предлагат западните семенарски компании. Казват, че предлагат семена за хлебна пшеница. Но не е така, защото хлебна пшеница с глутен под 30, под 80 число на хлебопекарната сила и протеин - под 15, не може да се каже, че е такава. И почва в Турция няма да намери. Там се гледа качеството и производителността на сорта, неговата устойчивост на студ и на суша. Работя предимно с български сортове и съм много доволен. Вече съм купил лиценза за сорта Рада, Ками, Пчелина, както и на два сорта боб. Пет твърди пшеници, пак на селекционери от института край Генерал Тошево – Мирела и Мелина, сега се изпитват. Много съм доволен от сорта Виктория на Чирпанския институт.
- Как става подпомагането на фермерите в Турция?
- Подпомагането е чрез държавни субсидии на декар обработваема площ. Плаща се за горивото, използвано за селскостопанска дейност. Сумата за подпомагане на семепроизводителите е примерно около 100 хил. лири, при произведени 1000 тона семена.
- Изплаща ли застраховки държавата в различни ситуации, следствие на агрометеорологични условия?
- Има система, в която са включени всички селскостопански производители. Чрез регистрация в нея те получават документ за използване на кредити, субсидии и други помощи. Няма ли такъв документ, фермерът не може да получава никакви субсидии, никакви привилегии.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта