Това е основната новина от актуализираната прогноза за състоянието на глобалния баланс на царевицата през 2018/19 г. Според новата редакция на баланса, оповестен преди няколко дни от Министерството на земеделието на САЩ (USDA), поради по-малко засетите площи и почвено засушаване производството на царевица в Евросъюза през настоящия сезон ще възлезе само на 59,5 млн.т, а това е с 1,5 млн.т по-малко в сравнение с октомврийската прогноза и с 2,6 млн.т (4%) под резултата от предходния сезон и с 5,2 млн.т (8%) под нивото на средния добив от пет години насам. Експертите от Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) отбелязват, че площите заделени за производството на тази основна фуражна култура за тазгодишната реколта са били редуцирани с 200 хил. хектара или с 4 на сто. По-изразено намаление на площите има в Унгария, Полша и Германия, като в последните две държави реколтите от царевица са били компрометирани и от силната суша.

Украинските производители на царевица през настоящия сезон са в печеливша позиция. Тези дни експертите за пореден път увеличиха прогнозата за размера на украинската реколта – до рекордните за историята на страната 33,5 млн.т, с 2,5 млн.т повече в сравнение с октомврийските данни и с 9,4 млн.т повече спрямо предходната 2017/18 г. За справка, предишният рекорден показател е бил регистриран през 2013 г. – 30,9 млн.т. Според агроспециалистите средният добив от царевица от хектар през настоящата година достигна рекордните 7,44 тона благодарение на „идеалното време през целия вегитационен период”.

Съгласно данните, предоставени от водещата украинска аналитична агенция UkrAgroConsult през септември износа на украинска царевица за ЕС възлезе на 251 хил. тона, 10,4 пъти повече отколкото през септември 2017 година.

USDA прогнозира, че през маркетинговата 2018/19 г. украинците ще доставят за световния пазар 27,0 млн. тона царевица, с 8,5 млн.т повече в сравнение с 2017/18 г. В същото време Евросъюза ще се нуждае от рекорден внос на царевица от 21 млн.т за да върже фуражния си баланс.

Публикувана в Бизнес

Израелската компания Roots Sustainable Agricultural Technologies е патентовала нова технология за отглеждане на салатата романо.
Основна особеност на технологията за оптимизиране на температурата на кореновата зона - Root Zone Temperature Optimisation (RZTO) е да поддържа температурата на кореновата зона около 24°С. Температурата в помещението може да е по-висока от 34°С.

Според проучванията, охлаждането на кореновата система намалява вегетационния период от 30-50 до 27 дни и позволява да се увеличи листната маса на 132%. Теглото на листната маса на марулите, отглеждани с помощта на технологията RZTO е 502 грама, докато теглото на марулите, отглеждани без охлаждане на корените, е 216 грама.
"Системата RZTO е универсална и може да се използва на открито, в торби, почви и хидропоника", споделя Шарон Девир, генерален директор на Roots Sustainable Agricultural Technologies.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Агрометеоролозите от европейската служба по мониторинг на културите отново намалиха прогнозите си за средните добиви при зърнените култури, съобщава topagrar.com, позовавайки се на последния им докладд. Въз основа на оценките на климатичните данни от MARS очакват средните добиви от зърно да останат с 5% под средните за последните пет години. Най-голям спад според експертите се очакват в средните добиви от ръж, които се прогнозират да изостанат с 14% от средния показател за последните пет години. Средните добиви от пшеница ще изостанат с 4,5% спрямо същия показател, а пролетния ечемик- с 4,3%. При твърдата пшеница средните добиви се очаква да надминат средния показател за последните пет сезона с 2,3%. От MARS са редуцирали минимално и прогнозата си за средните добиви от царевица (-3,6%). Експертите са направили по-сериозни негативни корекции за производството в Централна Европа и Франция заради сушата, докато оценките за производството в страни като Румъния и България са коригирани нагоре заради благоприятните климатични условия в Източна Европа.

При производството на царевица за силаж, от MARS отчитат спад в средните добиви спрямо средния показател за последните пет години с 10%. При маслодайните култури агрометеоролозите прогнозират с 13% по-слаби средни добиви при рапицата в сравнение с дългосрочния показател, докато при слънчогледа заради благоприятните климатични условия, средните добиви ще надминат средния петгодишен показател с 16%.

Публикувана в Бизнес

По първоначални оценки на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), реколтираните площи с царевица през тази година ще възлязат на 433 хил.ха. По настоящи оценки добивът ще е около 6,7 т/ха, а производство около 2,9 млн.т. Този среден добив е около 13% по-висок отколкото средният за последните 3 години.

Средната изкупна цена на царевица от място (Централна България) за цялата пазарна 2018/19 година се предвижда да бъде в рамките на 276 лв/т. Това е с около 1% по-малко отколкото средната цена за последните 3 години. 
При слънчогледа се очаква намаление на площите до 727 хил.ха. Оценката на САРА за добива през новата пазарна 2018/19 г., е той да достигне 2,4 т/ха, което е около 11% повече в сравнение с последните 3 години. Реколтираният слънчоглед в страната се предвижда на около 1,77 млн.т. Средната изкупна цена от място при слънчогледа (Централна България) се предвижда да бъде на нивата около 587 лв/т. Това е с около 8% по-малко съпоставено с последните 3 години.
Публикувана в Бизнес

Към укрепване на клоните се пристъпва когато забележите, че клоните започват да се огъват от тежеста на плодовете.

Преди да поставите подпорите на дървото трябва да приключите с обработките на почвата около стъблото. Тези укрепващи подпори имат своите недостатъци, защото затрудняват работата в градината – обработката на подкоронното пространство, поливките, борбата с болестите и неприятелите, обирането на падналите завързи и т.н. , а за механизирана обработка и дума не може да става.

Натоварването с плод на подпора не трябва да надвишава 8-10 кг, а това са приблизително 100 средно големи плода. Важно е да се предвиди, натоварената клонка да не се пречупи на мястото на съприкосновението с подпората. Това място трябва да бъде омекотено с гумена или друга гъвкава подложка, за да не нарани кората на дървото.
Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Актуализираната прогноза на Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) предвижда по-голям отколкото се очакваше преди спад в производството на рапично семе в света и най-вече в Евросъюза през новата маркетингова 2018/19 г., в сравнение с предходния сезон. Прогнозата за глобалното производство от маслодайната култура е сведена до 72,4 млн.т, в сравнение с 75,1 млн.т, очаквани в средата на юни и 74,8 млн.т реколтирани през 2017/18 г.  Най-голямо намаление на производството се очертава в ЕС -  с 2 млн.т (с около 10 на сто), до 20,2 млн.т. Негативната корекция е вследствие на неблагоприятните  агрометеорологични условия в основните страни производителки на маслодайната култура и преди всичко Германия и Франция. Агроспециалистите отново акцентират върху силната суша в северните и източните райони на Германия, където всъщност е концентрирано производството на рапица. Щетите от сухото време са налице и в Обединеното кралство, Дания и страните от Балтийския регион. Според най-новите данни, най-неблагоприятно е положението във Франция (с 900 хил. тона !).

Необичайно горещото и сухо време през май доведе до прекъсване на нормалното развитие на цъфтежа, а на по-късен стадий, в дъждовния период новата реколта беше масово атакувана от рапична стъблена бълха, което нагледно демонстрира  със снимки, направен през юни от специален  проучвателен екип на FAS. Ларвите се носят в стъблото на рапичното растение и ядат целулозата. Това отслабва растението и прекъсва поемането на основни хранителни вещества.

Забраната на ЕС върху  използването на неоникотиноидите и други химикали са  поставили европейските фермери в много неравностойно положение спрямо  армията от вредители. Производителите на маслодайната култура  се оплакват, че срещат  големи трудности при отглеждането  и мнозина от тях са настроени крайно  скептично относно бъдещето развитие на производството.

Публикувана в Бизнес

След Министерството на земеделието на САЩ, COSERAL и StrategieGrains авторитетната световна организация „Международен съвет по зърното” (International Grains Council - IGC) също влоши прогнозата си за добива от пшеница в Евросъюза през новия 2018/19 г. маркетингов сезон, който стартира на 1 юли.

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

2014/15

2015/16

2016/17

2017/18

Оценка

2018/19

Прогноза

02.07.18

24.05.18

02.07.18

Общо Света

730,2

735,8

752,4

758,1

742,3

736,8

САЩ

55,1

56,1

62,8

47,4

46,5

48,2

Австралия

23,1

22,3

31,8

21,2

24,3

23,5

Аржентина

13,9

11,3

18,4

18,5

18,6

19,0

Канада

29,4

27,6

32,1

30,0

31,2

31,2

ЕС общо

156,1

159,6

144,2

151,2

149,2

147,3

ЕС мека п-ца

148,5

151,1

134,4

141,8

140,2

138,4

Русия

59,1

61,0

72,5

84,9

74,5

70,9

Украйна     

24,7

27,3

26,8

27,0

26,7

26,2

Казахстан

13,0

13,7

15,0

14,8

13,7

13,7

Китай

126,2

130,2

128,9

129,8

128,7

126,7

Индия

95,9

86,5

86,0

98,5

92,0

95,5

* По данни на  IGC  от 2 юли 2018 г.

В доклада за състоянието на глобалния зърнен баланс, оповестен на 2 юли, IGC редуцира прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през 2018/19 г. почти с 2 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец  – от 140,2 млн.т на 138,4 млн.т, а това е с 3,4 млн.т под резултата от предходния сезон. Влошената перспектива за европейското производство е преди всичко следствие на неблагоприятните агрометеорологични условия във Франция и Германия. Ново значимо редуциране на прогнозните данни виждаме и в руския баланс. Оценката за добива от пшеница в Русия през новия сезон е сведена до 70,9 млн.т, което  е с 3,6 млн.т по-малко спрямо посоченото в майския доклад и с 14 млн.т под равнището на миналогодишното производство. Впрочем, за участниците в зърнената търговия най-важният параметър  е обема на руския износ, а този показател е коригиран най-много в новата редакция на баланса, в сравнение с данните  от м. май от 37,0 млн.т до 33,7 млн.т или с 16 на сто (6,5 млн.т) под рекордното равнището на предходния сезон. 

Публикувана в Бизнес

Азотфиксиращата бактерия при люцерната притежава пептид, способен да подобри производителността на соята

Фиксиращата азот бактерия при люцерната съдържа пептид (вещество, състоящо се от две и повече аминокиселини) – „двоен агент“, който може да помогне за увеличаване добива и на другите бобови култури, без да се използват торове. Този пептид е открит от молекулярни биолози от Масачузетския университет в Амхърст, САЩ.

Bobovi4

Оказва се, че люцерната използва механизъм, който кара ризобиите – бактерии, фиксиращи азот, да работят по-ефективно. Както всички бобови растения, и люцерната има грудки по корените, в които се фиксира азот благодарение на особените бактерии, формиращи симбиоза с тези видове.

Бактериите не работят просто ей-така – нужни са им специални механизми, които ги принуждават да допринесат полза за растенията. Това се получава по следния начин. Бобовите култури привличат бактериите от почвата и те остават в корените им. Само след като бактерията проникне вътре в растението, то формира грудки на своите корени и привежда бактерията в състояние, в което тя започва да фиксира азот от въздуха.

С други думи, растението взема от ризобиите ензими, които превръщат азота в нужния на растенията амоняк, който те използват за своите нужди. В замяна бактерията получава от растенията вече фиксирания въглерод като продукт от фотосинтезата. Така се осъществява симбиозата между бобовите растения и бактериите.

Bobovi1

В същото време при люцерната трансформацията на бактерията е толкова различна, че дори има свое собствено име — диференциация, която учените от Масачузетския университет в Амхърст сравняват с опитомяването, защото бактерията става напълно зависима от своето растение-гостоприемник. Още повече че тя вече не е способна да живее самостоятелно. Фактически бактерията става „роб“ на люцерната, за която трябва да изработва амоняк.

Това е възможно благодарение на особените пептиди, които са открити на молекулярно ниво само в грудките, намиращи се върху корените на люцерната. Те са наречени NCR-пептиди. Изучавайки процеса на „опитомяване“ на бактерията, на един от видовете люцерна – Medicago truncatula, учените открили пептида DNF4, който също понякога е наричан NCR211. Тези пептиди могат да се държат в качеството на„двойни агенти“ – те поддържат живи фиксиращите азот бактерии, когато те са вътре в растението, и ги убиват, когато бактериите се окажат на свобода.

Bobovi2

Другите бобови растения, в частност соята, нямат такъв ефективен механизъм. Затова прилагането на пептидите на люцерната при най-масово отглежданата бобова култура могат значително да увеличат добивите й без използване на торове.

Публикувана в Растениевъдство

Чрез компютърни модели учените симулират резултатите от въздействието на високите температури върху растенията

Според резултати от ново изследване, отглеждането на основните култури на планетата – пшеница, соя и царевица, към края на настоящото столетие ще се намали наполовина. Причината е в глобалното затопляне.

Учени са разработили компютърен модел за това как гореспоменатите култури ще реагират на постепенно повишение на температурата, а след това проверили това с реални примери.

Оказало се, че прогнозните реакции съвпадали с действителността и могат да изплашат всеки. Обезпокоителното в случая е, че дори без значително намаляване на топлинните емисии добивът на царевица в САЩ може да намалее с почти 50% до 2100 година.

Соята ще дава с 40% по-малък добив, пшеницата – с 20%. И тъй като САЩ са един от най-големите износители на селскостопанска продукция в света, рязкото намаляване на добивите сериозно ще повиши цените на хранителните продукти по целия свят. Това може да предизвика недостиг на продоволствие в развиващите се страни.

Верижната реакция няма да закъснее, убедени са изследователите. Недостигът на храна може да увеличи миграцията, защото хората ще тръгнат да търсят храна, а това може прогнозируемо да предизвика конфликти и дори мащабни войни.

Бернхард Шаубергер от Потсдамския институт за изследвания въздействието на климата ръководи опити на международна група учени. Те описват моделирането така: "Благодарение на наблюденията, ние успяхме да разберем че високите температури носят ущърб за културите. А сега, ние вече разбрахме и как именно става това. Всички компютърни симулации, които проектираме, са основани на надеждни знания по физика, химия, биология; и на голямо количество данни и разработване на алгоритми. Разбира се, ние ги наричаме модели, защото те не могат да представляват цялата сложност на системата на посевите".

Въпреки това изследователите заявяват, че фермерите могат да предотвратят загубите на добив за сметка на увеличаване на поливането, ако, разбира се, имат достатъчно вода.

"Загубите на добив значително намаляват, когато ние увеличихме поливането на полето в нашата симулация, поради което недостигът на вода, предизвикан от повишение на температурите, е по-вредоносен фактор, отколкото самото повишение на температурите, смята изследователят Джошуа Елиът от Чикагския университет. – Напояването може да стане важно средство за адаптация към затоплянето, което ще смекчи неговите изключително сериозни последствия. Въпреки това този път към спасение е ограничен от недостига на водни ресурси в много региони."

Такива модели отчитат множество различни фактори: от водоснабдяване и използване на торове до ниво на въглеродния диоксид. Той, от една страна, води към глобално затопляне, а от друга, се поглъща от растенията за растеж. И разбира се, учените отчитали непосредственото влияние на температурата. Ако всеки ден тя се задържа на 30°C, царевицата и соята могат да изгубят около 5% от добива си. Благодарение на тези модели учените от Потсдамския институт пресметнали, че дори незначително увеличение на тази температура може до доведе до по-резки и значителни загуба на добив.

От своя страна, привържениците на климатичния скептицизъм (опровергаващи антропогенния фактор в изменението на климата) тръбят в един глас, че ефектът от повишения въглероден диоксид във въздуха води до съвсем други последствия. Те смятат, че затоплянето ще доведе до „глобално озеленяване“, като примерно към 2050 година дърветата и храстите ще разширят своите „владения“ в Арктика повече от 50%. Въпреки това изследователите казват, че влиянието на допълнителния въглероден диоксид в атмосферата е недостатъчен, за да противостои на намалението на добивите на селскостопанските култури от повишението на температурата.
Освен това все още не е проучен ефектът от „извънредно високи температури – 36°С“. Подобна температура вероятно още повече ще навреди на добивите.

Учените от Южното полукълбо вече се готвят за изменението на климата. Австралийските селекционери са изобретили изкуствена среда с подобрено осветление за създаване на интензивен дневен режим. Това значително ускорява търсенето на по-добри и топлоустойчиви сортове селскостопански култури. (ГФ)

Публикувана в Растениевъдство

Освен сортова особеност, процесът на разклоняване на житните растения се определя и от факторите на средата

Агр. Петър Кръстев

За формиране на оптимална гъстота от продуктивни стъбла в посевите е важно пшеницата да реализира способността си за братене. Броят на братята при житните растения зависи от братимата им сила и от много други фактори. Такива могат да бъдат естеството на растението (сортова особеност), дълбочината на сеитба, положението на възела на братенето в почвата, броят на растенията на единица площ, торенето, наличието или отсъствие на влага, температура, светлина и др. Благодарение на братенето има възможност за получаване на посев с оптимална гъстота на стъблата.

Пшеницата е с голям потенциал за братимост

Потенциалните възможности на пшеницата за образуване на странични стъбла (братя) са изключително високи. Количеството на братята на едно растение може да се колебае в значителни граници от 1 – 3 и до 10 и повече. Продуктивната братимост при стечение на благоприятни условия за растеж и развитие може да достигне 100 и повече класове. Растенията на пшеницата с хранителна площ 30х70 см дават до 100 стъбла с добив 100-120 г. В изкуствени условия е постигано отглеждане на растения, които са формирали 300 и повече стъбла.

Според учените на процеса братене не се отделя достатъчно внимание. Повечето използвани в практиката технологии осигуряват възможности на растенията да братят минимално, а в основата на някои от тях е формиране на едностъблен тип растения, без странични стъбла.

Препоръките на специалистите за оптималната стойност на коефициента на братене е много разнообразна. За получаване на 900 – 1100 кг/дка зърно е важно да има синхронно развитие на стъблата на братятя. Оптималният коефициент на продуктивна братимост за съвременните сортове пшеница трябва да е 2 – 3.

Пшеницата може да има два периода на братене – есенен и пролетен, в зависимост от сроковете на сеитба и абиотичните фактори – влага, температура и др. Ако срокът на сеитба е късен и страничните разклонения не са се образували есента, братенето протича само напролет в продължение на 30 – 40 дни. Коефициентът на братене в този случай е по-малък.

В гъстите посеви коефициентът на братимост е малък

Потенциалът на добивност на пшеницата се определя основно от плътността на класовете на единица площ. Почти невъзможно е да се повиши коефициентът на братене в сгъстена агроценоза. Проблематично е увеличението на елементите на продуктивност на класа, особено на количеството на зърната в класчето и неговата маса. Тук възможността за намеса и управление структурата на добива съществено се ограничава.

Затова повечето специалисти отхвърлят концепцията за едностъблено отглеждане на растенията. От семената трябва да се формира разклонено растение, състоящо се от главно и две-три странични стъбла с добре развита вторична коренова система. При такова развитие на растението то дава няколко продуктивни стъбла, които се развиват почти едновременно. Това е най-здравият и мощен тип растение, устойчиво към полягане, болести и други подобни. Важно е да не се допусне образуване на стъбла от втори и следващ порядък.

Първите пет стъбла – основното, колеоптилното и трите от пазвените пъпки на първите три същински листа, образуват класове, които по производителност малко отстъпват на главния клас. Производителността на класовете от другите разклонения е ниска.

Страничните разклонения влияят положително на посева

Страничните разклонения, които дори не образуват класове и са временни конкуренти в борбата за хранителни вещества, светлина и влага, влияят положително на добива. Те формират допълнителна коренова система, която след тяхното отмиране работи за растението. Благодарение на разклоненията расте асимилационният апарат, който натрупва повече пластични вещества, които по-късно се пренасочват в класоносните стъбла и повишават производителността.

В еднокласовите растения при наличие на едно безкласово разклонение производителността нараства два пъти, а при три-пет непроизводителни стъбла – три и повече пъти.

Допълнителните продуктивни стъбла повишават добивността с 30 – 50%. На нискостъбланите посеви делът на страничните стъбла формира до 60 – 70% от добива на зърно.

Многостъблените растения имат добре развита надземна маса и коренова система, по-устойчиви са към неблагоприятни условия на растеж и са способни да формират по-висока производителност в сравнение със слаборазвитите едностъблени растения. Отпадането на отделни братя по време на вретененето при силно братилите растения не е еквивалентно на отмирането на слабите разклонения при висока гъстота на посева.

Високите сеитбени норми носят повече разходи и по-малко печалба

Според резултати от научни изследвания, масата на зърната от едно растение на фона N9P6K6 в двустъблените растения в сравнение с едностъблените расте с 84,8%; в тристъблените с 15,8%; четиристъблените – с 209%; петстъблените – със 169% и в шестстъблените – със 177%.

Технологиите с високи сеитбени норми, дори и да осигуряват планирания добив, изискват големи материални разходи. Расте нормата на сеитба, а следователно и стойността на семената. Расте потребността от повече препаратите за защита на растенията. Възникват проблеми от икономически и екологичен характер.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта