Учени отАвстралийския национален университет (ANU) са превърнали цианобактериите (синьо-зелени водоросли) в машини за фиксиране на въглерода за растенията. Това ще помогне значително за повишаване на добивите от важни култури като пшеница, вигна, маниока и др.

По време на фотосинтеза растенията конвертират въглеродния диоксид, водата и слънчевата светлина в енергия. Но не винаги това е достатъчно ефективно, което се отразява негативно на добива.

За пръв път учените успешно са включили органелите (част от бактериите с определени функции) на цианобактериите в растения. За експеримента е използван тютюн, но разработеният начин може да бъде прилаган и на други растения. Внедряването на органелите на цианобактериите в културните растения може да доведе до ръст в добивите със 60%, надяват се учените от Австралийския национален университет.

Подобряване усвояването на въглерода от растенията е предадено от карбоксисомите на цианобактериите. Именно карбоксисомите отговарят за ефективната трансформация на въглеродния диоксид в богата енергия захари при цианобактериите. Тази работа е отнела на учените над пет години.

Цианобактериите могат да се смятат за прародители на съвременните растения, само че вместо хлоропласти имат органели за превръщане на слънчевата светлинаа и вода в енергия, в тях има карбоксисом, който ефективно фиксира въглерода.

При растенията за фиксиране на въглеродния диоксид от атмосферата отговаря ензима рибулозо-1,5-бифосфаткарбоксилаза/оксигеназа. Тя свързва въглеродния диоксид в началния етап на фотосинтезата, но работи бавно и лошо „различава“ въглерода от кислорода, което води до загуба на енергия.

За разлика от растенията, цианобактерията използва механизъм за концентрация на въглеродния диоксид, за да доставя големи обеми газ в карбоксисома, където е инкапсулирана рибулозо-1,5-бифосфаткарбоксилаза/оксигеназата. Това прави работата на ензима много по-ефективна — от скоростното превръщане на въглеродния диоксид захарите се увеличават, а реакцията с кислорода се минимизира. В резултат на това при цианобактериите захарта се генерира три пъти по-бързо, отколкото в растенията. Компютърните модели са показали, че и при растенията е възможно рязко увеличение на добивите при прилагане на такъв начин на фотосинтеза.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Това е основната новина от актуализираната прогноза за състоянието на глобалния баланс на царевицата през 2018/19 г. Според новата редакция на баланса, оповестен преди няколко дни от Министерството на земеделието на САЩ (USDA), поради по-малко засетите площи и почвено засушаване производството на царевица в Евросъюза през настоящия сезон ще възлезе само на 59,5 млн.т, а това е с 1,5 млн.т по-малко в сравнение с октомврийската прогноза и с 2,6 млн.т (4%) под резултата от предходния сезон и с 5,2 млн.т (8%) под нивото на средния добив от пет години насам. Експертите от Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) отбелязват, че площите заделени за производството на тази основна фуражна култура за тазгодишната реколта са били редуцирани с 200 хил. хектара или с 4 на сто. По-изразено намаление на площите има в Унгария, Полша и Германия, като в последните две държави реколтите от царевица са били компрометирани и от силната суша.

Украинските производители на царевица през настоящия сезон са в печеливша позиция. Тези дни експертите за пореден път увеличиха прогнозата за размера на украинската реколта – до рекордните за историята на страната 33,5 млн.т, с 2,5 млн.т повече в сравнение с октомврийските данни и с 9,4 млн.т повече спрямо предходната 2017/18 г. За справка, предишният рекорден показател е бил регистриран през 2013 г. – 30,9 млн.т. Според агроспециалистите средният добив от царевица от хектар през настоящата година достигна рекордните 7,44 тона благодарение на „идеалното време през целия вегитационен период”.

Съгласно данните, предоставени от водещата украинска аналитична агенция UkrAgroConsult през септември износа на украинска царевица за ЕС възлезе на 251 хил. тона, 10,4 пъти повече отколкото през септември 2017 година.

USDA прогнозира, че през маркетинговата 2018/19 г. украинците ще доставят за световния пазар 27,0 млн. тона царевица, с 8,5 млн.т повече в сравнение с 2017/18 г. В същото време Евросъюза ще се нуждае от рекорден внос на царевица от 21 млн.т за да върже фуражния си баланс.

Публикувана в Бизнес

Израелската компания Roots Sustainable Agricultural Technologies е патентовала нова технология за отглеждане на салатата романо.
Основна особеност на технологията за оптимизиране на температурата на кореновата зона - Root Zone Temperature Optimisation (RZTO) е да поддържа температурата на кореновата зона около 24°С. Температурата в помещението може да е по-висока от 34°С.

Според проучванията, охлаждането на кореновата система намалява вегетационния период от 30-50 до 27 дни и позволява да се увеличи листната маса на 132%. Теглото на листната маса на марулите, отглеждани с помощта на технологията RZTO е 502 грама, докато теглото на марулите, отглеждани без охлаждане на корените, е 216 грама.
"Системата RZTO е универсална и може да се използва на открито, в торби, почви и хидропоника", споделя Шарон Девир, генерален директор на Roots Sustainable Agricultural Technologies.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Агрометеоролозите от европейската служба по мониторинг на културите отново намалиха прогнозите си за средните добиви при зърнените култури, съобщава topagrar.com, позовавайки се на последния им докладд. Въз основа на оценките на климатичните данни от MARS очакват средните добиви от зърно да останат с 5% под средните за последните пет години. Най-голям спад според експертите се очакват в средните добиви от ръж, които се прогнозират да изостанат с 14% от средния показател за последните пет години. Средните добиви от пшеница ще изостанат с 4,5% спрямо същия показател, а пролетния ечемик- с 4,3%. При твърдата пшеница средните добиви се очаква да надминат средния показател за последните пет сезона с 2,3%. От MARS са редуцирали минимално и прогнозата си за средните добиви от царевица (-3,6%). Експертите са направили по-сериозни негативни корекции за производството в Централна Европа и Франция заради сушата, докато оценките за производството в страни като Румъния и България са коригирани нагоре заради благоприятните климатични условия в Източна Европа.

При производството на царевица за силаж, от MARS отчитат спад в средните добиви спрямо средния показател за последните пет години с 10%. При маслодайните култури агрометеоролозите прогнозират с 13% по-слаби средни добиви при рапицата в сравнение с дългосрочния показател, докато при слънчогледа заради благоприятните климатични условия, средните добиви ще надминат средния петгодишен показател с 16%.

Публикувана в Бизнес

По първоначални оценки на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), реколтираните площи с царевица през тази година ще възлязат на 433 хил.ха. По настоящи оценки добивът ще е около 6,7 т/ха, а производство около 2,9 млн.т. Този среден добив е около 13% по-висок отколкото средният за последните 3 години.

Средната изкупна цена на царевица от място (Централна България) за цялата пазарна 2018/19 година се предвижда да бъде в рамките на 276 лв/т. Това е с около 1% по-малко отколкото средната цена за последните 3 години. 
При слънчогледа се очаква намаление на площите до 727 хил.ха. Оценката на САРА за добива през новата пазарна 2018/19 г., е той да достигне 2,4 т/ха, което е около 11% повече в сравнение с последните 3 години. Реколтираният слънчоглед в страната се предвижда на около 1,77 млн.т. Средната изкупна цена от място при слънчогледа (Централна България) се предвижда да бъде на нивата около 587 лв/т. Това е с около 8% по-малко съпоставено с последните 3 години.
Публикувана в Бизнес

Към укрепване на клоните се пристъпва когато забележите, че клоните започват да се огъват от тежеста на плодовете.

Преди да поставите подпорите на дървото трябва да приключите с обработките на почвата около стъблото. Тези укрепващи подпори имат своите недостатъци, защото затрудняват работата в градината – обработката на подкоронното пространство, поливките, борбата с болестите и неприятелите, обирането на падналите завързи и т.н. , а за механизирана обработка и дума не може да става.

Натоварването с плод на подпора не трябва да надвишава 8-10 кг, а това са приблизително 100 средно големи плода. Важно е да се предвиди, натоварената клонка да не се пречупи на мястото на съприкосновението с подпората. Това място трябва да бъде омекотено с гумена или друга гъвкава подложка, за да не нарани кората на дървото.
Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Актуализираната прогноза на Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) предвижда по-голям отколкото се очакваше преди спад в производството на рапично семе в света и най-вече в Евросъюза през новата маркетингова 2018/19 г., в сравнение с предходния сезон. Прогнозата за глобалното производство от маслодайната култура е сведена до 72,4 млн.т, в сравнение с 75,1 млн.т, очаквани в средата на юни и 74,8 млн.т реколтирани през 2017/18 г.  Най-голямо намаление на производството се очертава в ЕС -  с 2 млн.т (с около 10 на сто), до 20,2 млн.т. Негативната корекция е вследствие на неблагоприятните  агрометеорологични условия в основните страни производителки на маслодайната култура и преди всичко Германия и Франция. Агроспециалистите отново акцентират върху силната суша в северните и източните райони на Германия, където всъщност е концентрирано производството на рапица. Щетите от сухото време са налице и в Обединеното кралство, Дания и страните от Балтийския регион. Според най-новите данни, най-неблагоприятно е положението във Франция (с 900 хил. тона !).

Необичайно горещото и сухо време през май доведе до прекъсване на нормалното развитие на цъфтежа, а на по-късен стадий, в дъждовния период новата реколта беше масово атакувана от рапична стъблена бълха, което нагледно демонстрира  със снимки, направен през юни от специален  проучвателен екип на FAS. Ларвите се носят в стъблото на рапичното растение и ядат целулозата. Това отслабва растението и прекъсва поемането на основни хранителни вещества.

Забраната на ЕС върху  използването на неоникотиноидите и други химикали са  поставили европейските фермери в много неравностойно положение спрямо  армията от вредители. Производителите на маслодайната култура  се оплакват, че срещат  големи трудности при отглеждането  и мнозина от тях са настроени крайно  скептично относно бъдещето развитие на производството.

Публикувана в Бизнес

След Министерството на земеделието на САЩ, COSERAL и StrategieGrains авторитетната световна организация „Международен съвет по зърното” (International Grains Council - IGC) също влоши прогнозата си за добива от пшеница в Евросъюза през новия 2018/19 г. маркетингов сезон, който стартира на 1 юли.

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

2014/15

2015/16

2016/17

2017/18

Оценка

2018/19

Прогноза

02.07.18

24.05.18

02.07.18

Общо Света

730,2

735,8

752,4

758,1

742,3

736,8

САЩ

55,1

56,1

62,8

47,4

46,5

48,2

Австралия

23,1

22,3

31,8

21,2

24,3

23,5

Аржентина

13,9

11,3

18,4

18,5

18,6

19,0

Канада

29,4

27,6

32,1

30,0

31,2

31,2

ЕС общо

156,1

159,6

144,2

151,2

149,2

147,3

ЕС мека п-ца

148,5

151,1

134,4

141,8

140,2

138,4

Русия

59,1

61,0

72,5

84,9

74,5

70,9

Украйна     

24,7

27,3

26,8

27,0

26,7

26,2

Казахстан

13,0

13,7

15,0

14,8

13,7

13,7

Китай

126,2

130,2

128,9

129,8

128,7

126,7

Индия

95,9

86,5

86,0

98,5

92,0

95,5

* По данни на  IGC  от 2 юли 2018 г.

В доклада за състоянието на глобалния зърнен баланс, оповестен на 2 юли, IGC редуцира прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през 2018/19 г. почти с 2 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец  – от 140,2 млн.т на 138,4 млн.т, а това е с 3,4 млн.т под резултата от предходния сезон. Влошената перспектива за европейското производство е преди всичко следствие на неблагоприятните агрометеорологични условия във Франция и Германия. Ново значимо редуциране на прогнозните данни виждаме и в руския баланс. Оценката за добива от пшеница в Русия през новия сезон е сведена до 70,9 млн.т, което  е с 3,6 млн.т по-малко спрямо посоченото в майския доклад и с 14 млн.т под равнището на миналогодишното производство. Впрочем, за участниците в зърнената търговия най-важният параметър  е обема на руския износ, а този показател е коригиран най-много в новата редакция на баланса, в сравнение с данните  от м. май от 37,0 млн.т до 33,7 млн.т или с 16 на сто (6,5 млн.т) под рекордното равнището на предходния сезон. 

Публикувана в Бизнес

Азотфиксиращата бактерия при люцерната притежава пептид, способен да подобри производителността на соята

Фиксиращата азот бактерия при люцерната съдържа пептид (вещество, състоящо се от две и повече аминокиселини) – „двоен агент“, който може да помогне за увеличаване добива и на другите бобови култури, без да се използват торове. Този пептид е открит от молекулярни биолози от Масачузетския университет в Амхърст, САЩ.

Bobovi4

Оказва се, че люцерната използва механизъм, който кара ризобиите – бактерии, фиксиращи азот, да работят по-ефективно. Както всички бобови растения, и люцерната има грудки по корените, в които се фиксира азот благодарение на особените бактерии, формиращи симбиоза с тези видове.

Бактериите не работят просто ей-така – нужни са им специални механизми, които ги принуждават да допринесат полза за растенията. Това се получава по следния начин. Бобовите култури привличат бактериите от почвата и те остават в корените им. Само след като бактерията проникне вътре в растението, то формира грудки на своите корени и привежда бактерията в състояние, в което тя започва да фиксира азот от въздуха.

С други думи, растението взема от ризобиите ензими, които превръщат азота в нужния на растенията амоняк, който те използват за своите нужди. В замяна бактерията получава от растенията вече фиксирания въглерод като продукт от фотосинтезата. Така се осъществява симбиозата между бобовите растения и бактериите.

Bobovi1

В същото време при люцерната трансформацията на бактерията е толкова различна, че дори има свое собствено име — диференциация, която учените от Масачузетския университет в Амхърст сравняват с опитомяването, защото бактерията става напълно зависима от своето растение-гостоприемник. Още повече че тя вече не е способна да живее самостоятелно. Фактически бактерията става „роб“ на люцерната, за която трябва да изработва амоняк.

Това е възможно благодарение на особените пептиди, които са открити на молекулярно ниво само в грудките, намиращи се върху корените на люцерната. Те са наречени NCR-пептиди. Изучавайки процеса на „опитомяване“ на бактерията, на един от видовете люцерна – Medicago truncatula, учените открили пептида DNF4, който също понякога е наричан NCR211. Тези пептиди могат да се държат в качеството на„двойни агенти“ – те поддържат живи фиксиращите азот бактерии, когато те са вътре в растението, и ги убиват, когато бактериите се окажат на свобода.

Bobovi2

Другите бобови растения, в частност соята, нямат такъв ефективен механизъм. Затова прилагането на пептидите на люцерната при най-масово отглежданата бобова култура могат значително да увеличат добивите й без използване на торове.

Публикувана в Растениевъдство

Чрез компютърни модели учените симулират резултатите от въздействието на високите температури върху растенията

Според резултати от ново изследване, отглеждането на основните култури на планетата – пшеница, соя и царевица, към края на настоящото столетие ще се намали наполовина. Причината е в глобалното затопляне.

Учени са разработили компютърен модел за това как гореспоменатите култури ще реагират на постепенно повишение на температурата, а след това проверили това с реални примери.

Оказало се, че прогнозните реакции съвпадали с действителността и могат да изплашат всеки. Обезпокоителното в случая е, че дори без значително намаляване на топлинните емисии добивът на царевица в САЩ може да намалее с почти 50% до 2100 година.

Соята ще дава с 40% по-малък добив, пшеницата – с 20%. И тъй като САЩ са един от най-големите износители на селскостопанска продукция в света, рязкото намаляване на добивите сериозно ще повиши цените на хранителните продукти по целия свят. Това може да предизвика недостиг на продоволствие в развиващите се страни.

Верижната реакция няма да закъснее, убедени са изследователите. Недостигът на храна може да увеличи миграцията, защото хората ще тръгнат да търсят храна, а това може прогнозируемо да предизвика конфликти и дори мащабни войни.

Бернхард Шаубергер от Потсдамския институт за изследвания въздействието на климата ръководи опити на международна група учени. Те описват моделирането така: "Благодарение на наблюденията, ние успяхме да разберем че високите температури носят ущърб за културите. А сега, ние вече разбрахме и как именно става това. Всички компютърни симулации, които проектираме, са основани на надеждни знания по физика, химия, биология; и на голямо количество данни и разработване на алгоритми. Разбира се, ние ги наричаме модели, защото те не могат да представляват цялата сложност на системата на посевите".

Въпреки това изследователите заявяват, че фермерите могат да предотвратят загубите на добив за сметка на увеличаване на поливането, ако, разбира се, имат достатъчно вода.

"Загубите на добив значително намаляват, когато ние увеличихме поливането на полето в нашата симулация, поради което недостигът на вода, предизвикан от повишение на температурите, е по-вредоносен фактор, отколкото самото повишение на температурите, смята изследователят Джошуа Елиът от Чикагския университет. – Напояването може да стане важно средство за адаптация към затоплянето, което ще смекчи неговите изключително сериозни последствия. Въпреки това този път към спасение е ограничен от недостига на водни ресурси в много региони."

Такива модели отчитат множество различни фактори: от водоснабдяване и използване на торове до ниво на въглеродния диоксид. Той, от една страна, води към глобално затопляне, а от друга, се поглъща от растенията за растеж. И разбира се, учените отчитали непосредственото влияние на температурата. Ако всеки ден тя се задържа на 30°C, царевицата и соята могат да изгубят около 5% от добива си. Благодарение на тези модели учените от Потсдамския институт пресметнали, че дори незначително увеличение на тази температура може до доведе до по-резки и значителни загуба на добив.

От своя страна, привържениците на климатичния скептицизъм (опровергаващи антропогенния фактор в изменението на климата) тръбят в един глас, че ефектът от повишения въглероден диоксид във въздуха води до съвсем други последствия. Те смятат, че затоплянето ще доведе до „глобално озеленяване“, като примерно към 2050 година дърветата и храстите ще разширят своите „владения“ в Арктика повече от 50%. Въпреки това изследователите казват, че влиянието на допълнителния въглероден диоксид в атмосферата е недостатъчен, за да противостои на намалението на добивите на селскостопанските култури от повишението на температурата.
Освен това все още не е проучен ефектът от „извънредно високи температури – 36°С“. Подобна температура вероятно още повече ще навреди на добивите.

Учените от Южното полукълбо вече се готвят за изменението на климата. Австралийските селекционери са изобретили изкуствена среда с подобрено осветление за създаване на интензивен дневен режим. Това значително ускорява търсенето на по-добри и топлоустойчиви сортове селскостопански култури. (ГФ)

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта