Инспекторите на НАП започват проверки на 290 души, които са извършили разходи за минали години над 50 000 лв., но едновременно с това нямат никакви официално декларирани доходи. Общото между всички, на които са възложени проверки е, че са се осигурявали върху минималния осигурителен доход, но дори не са подали данъчна декларация за доходите, поясняват от НАП. Едновременно с това тези физически лица са извършили значителни разходи –50 000 лв. за година.

Инспекторите на НАП ще изследват източниците на доходи в семействата на проверяваните, както и издръжката на домакинствата и разходите им. Ако бъдат установени несъответствия между имущество и доходи, ще бъдат възложени данъчни ревизии за последните 5 години, допълват от приходната администрация.

„Тези 300 случая са най-очевидните несъответствия между официален доход и разходи на домакинствата. Освен тях има и други физически лица, чието имущество е повече от декларираните приходи, които също ще бъдат проверени“ “, каза по повод контролните мерки заместник-изпълнителният директор на НАП Пламен Димитров.

Публикувана в Новини на часа

„Нашият стремеж  е  да реализираме заложените амбициозни цели за  запазване на доходите на земеделските производители и готовност за  посрещане на  предизвикателствата, свързани с борбата с климатичните промени, гарантиране на устойчивост на земеделието и околната среда, обезпечаване на продоволствена сигурност, качеството и безопасността на храните за всички граждани на ЕС.“ Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на публично представяне на законодателните  предложения на Европейската комисия  за Общата селскостопанска политика (ОСП)  след 2020 г.

Заместник-министърът  припомни част от основните Заключения  на председателството, свързани с опростяване и модернизиране на бъдещата ОСП, както и намаляване на административната тежест за бенефициенти и администрация. Мерки за обновяването на поколенията и привличането на млади фермери в сектора.

Кръстева посочи, че  се цели да има повече възможности за субсидиране и гъвкавост за държавите членки.

Основна идея  в предложението на комисията  за новата ОСП  е опростяване на правилата за сметка на постигане на цели и резултати.

В рамките на събитието последва дискусия с участието на заинтересовани страни и медии по предложението на Комисията.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 19 Март 2018 10:53

Неравенството в доходите расте

Подоходното неравенство е популярна тема, често дискутирана от анализатори на социални феномени. Тази тема отново излезе на преден план около публикуването на данните от индекса S80/S20 на Евростат за 2016 г., който измерва разликата в средния доход между най-горния и най-долния квинтил по доходите, т.е.най-горните и съответно най-долните 20% от домакинствата.

Повечето статии по темата обаче се ограничиха само с посочването на новата стойност на индекса и отбелязването, че тя нараства постепенно през последните години, което неминуемо навежда на извода, че България е изправена пред значителен социален проблем с неравенството в доходите, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Той разглежда по-подробно значението на индекса и го поставя в по-широк контекст.

Първият факт, който се пропуска, е, че данните от последното изследване на доходите и условията на живот (SILC), въз основа на които се изготвя S80/S20 индексът, не са сравними с тези от предишния период, благодарение на разширяването на извадката.Заради включването на 1300 нови домакинства в изследването, последната стойност на индекса най-вероятно е по-прецизна от тези от предишни години, но е и несравнима с тях. Т.е. на база на тези данни не може да се твърди, че има нарастване на неравенството в доходите. На практика, тазгодишната стойност на индекса представлява ново начало на динамичния ред, вследствие на което ще сме в състояние да установим тенденция към нарастване или спад чак при публикуването на данните от SILC 2017, който също ще ползва по-голямата извадка; всякакви други заключения са прибързани.

S80/S20 индексът се интересува само от различията между най-богатите и най-бедните – въпреки че това представлява полезно представяне на най-полярните разлики в дадено общество, то оставя 3/5 от домакинствата извън картинката. Друг индикатор за подоходно неравенство, коефициентът на Джини, взема именно доходите на цялото население. Той се измерва в ЕС отново чрез нетния разполагаем доход на домакинствата на скала от 0 или напълно равни доходи до 100, където целият национален доход е съсредоточен в едно домакинство. За България коефициентът на Джини е претърпял минимална промяна през последните осем години - през 2008 г. е бил 35,9, през 2015 – 37. /Тук трябва да се отбележи, че данните преди 2008 не са сравними поради смяна на методиката/. 

Новото, по-точно измерване го поставя на 38,3 при 30,8 средно за ЕС.

Интересното е, че лек спад в коефициента се наблюдава в периода по време и след икономическата криза, най-вероятно в резултат на по-голям спад на доходите на по-богатите при свиването на икономиката. С други думи, намаляването на неравенството не е непременно знак за подобряване на състоянието на икономиката и изпреварващ ръст на доходите на по-бедните – тъкмо обратното, то може да означава че всички са обеднели, но някои са обеднели повече от други.

Източник: Евростат

Различните показатели за неравенство обаче не казват нищо за самите доходи. По тази причина си струва да разгледаме динамиката в годишния разполагаем доход на лице от домакинството, предоставяни от НСИ. Динамиката на доходите за периода, за който се ползва една и съща извадка, сочи, че между 2008 и 2015 г. те са нараснали средно с 37%. Ръстът е разпределен доста равномерно между отделните  децилни групи, като е малко по-бавен при най-бедните и най-богатите 10% от населението (съответно с 26% и 32%), а е най-бърз при „средната класа“, която условно можем да търсим в четвъртия, петия и шестия децил.

Източник: НСИ

При разглеждането на доходите не бива да се пренебрегва и сравнението с останалите европейски държави. Сравнението по покупателна способност сочи, че доходите на българите постепенно стопяват разликата с останалите европейски държави и въпреки че сме далеч от паритет дори с централноевропейските нива, сближаването не може да бъде отхвърлено с лека ръка.

Сами по себе си данните за подоходното неравенство не са повод за притеснение. Ако, подобно на периода на кризата, те бяха комбинирани и със спад на доходите, то тогава би наистина имало основание за тревога. Това, което наблюдаваме днес, обаче е най-вече продукт както на подобрения метод за отразяване на структурата на доходите, така и на обстоятелството, че икономическият подем не облагодетелства всички по равно, но всички се облагодетелстват от него.

Публикувана в Бизнес

До 15 март предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2017 г. доходи на физически лица, посочени в чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са длъжни да представят в НАП справка по образец за тези доходи.

В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи на физически лица от:

- друга стопанска дейност (извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, за авторски и лицензионни възнаграждения и др. посочени в чл. 29 от ЗДДФЛ);

- наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

- доходи, посочени в чл. 35 от ЗДДФЛ, включително облагаемите парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;

- доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ, включително доходи от дивиденти и ликвидационни дялове;

- доходи от прехвърляне на права и имущество и други доходи, посочени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Доходите, които следва да се включат в справката, изчерпателно са описани в номенклатурата за вид на дохода към утвърдения от министъра на финансите образец на справката.

Информацията от справките, които предприятията подават, позволява на приходната администрация да извърши съпоставка на декларираните данни от платците и получателите на доходи.

Санкциите за непредставяне на данни за изплатени суми на физически лица, както и за посочване на неверни или непълни данни в справката, са в размер до 250 лева. Глобата се налага за всяко физическо лице, за което не е подадена информация или подадената информация не е коректна.

Повече информация за попълването и подаването на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ може да се получи на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор.

Публикувана в Новини на часа

За нормален живот на човек от четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца, са необходими  581,31 лв. месечно или 2325 лева общо, според данните на Института за синдикални и социални изследвания /ИССС/ на КНСБ за четвъртото тримесечие на миналата година. Те бяха представени на пресконференция от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на ИССС на КНСБ Любен Томев и експерта Виолета Иванова.

Парите са необходими, за да се удовлетворяват основните нужди от храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.

Ако работната заплата е единственият източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1 163 лева за всеки от двамата родители (бруто 1489 лева). За декември нетният размер на  средната работна заплата е 876 лева, което означава, че изостава с около 25 на сто от необходимите средни стойности за издръжка, посочиха от ИССС на КНСБ.

Необходимите средства за издръжка на живота на четиричленно домакинство в София са 3023, 64 лв, а  средно на човек от този тип домакинство са необходими 755.91 лева, което надхвърля средните за страната стойности с 30 процента. За всеки от двамата родители на семейство, живеещо в София, средната работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1512 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот в столицата. Официалните данни за трудовите възнаграждения в София за четвъртото тримесечие на 2017 година отчитат нетна средна работна заплата от 1 151 лева (бруто 1476 лева), която е с близо 24 на сто по-ниска от необходимата заплата за издръжка на живота.

Издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст от 1 на сто, а на годишна база до 3,3 на сто. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки с ръст от 3,9 на сто на годишна база, при нехранителните ръстът е 1,1 на сто. За последните десет години нарастването на издръжката на живот е с 22,7 на сто.

Според данните на синдиката за последните години разликата в доходите на най-бедните и най-богатите се е увеличила драстично - от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 пъти през 2016 г. - най-високата разлика за страна от ЕС.

Данните за подоходното разпределение показват, че 27, 1 процента от домакинствата са с общ доход на човек до 314 лева /линията на бедност/, или близо 1 млн. 955 хиляди души. 45,1 на сто домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот /или около 3 млн. 253 хиляди души/, а 27,8 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот, което е около 2 млн. души.

Има неравенство и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха изследване на социологическа агенция "Тренд", според което около 70 процента от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват. Общият брой на депозитите до 1000 лева са 64 на сто от всички депозити на домакинствата (според данни на БНБ от декември 2017 г.) Данните на БНБ показват тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и обратен тренд при високите, каза Пламен Димитров. Броят на депозитите до 1000 лева намалява със 7,2 на сто, а най-голям ръст бележат тези между 200 и 500 хиляди лева.

Публикувана в Новини на часа

Общият доход на домакинствата се увеличава с 9.3% за година и достига 1449 лв. средно на човек, но разходите растат по-бързо - с 13.2% и вече са 1368 лв. на човек, показват данни на статистиката за последното тримесечие на 2017 г. Сравнението е спрямо същото тримесечие на 2016 г.

Най-съществена разлика в структурата на доходите има при изтеглените спестявания и взетите заеми. В края на 2017 г. домакинствата са разчитали много повече на заеми и спестявания. От 101 лв. на домакинство в края на 2016 г. изтеглените спестявания са 141.65 лв. година по-късно, а взетите заеми са нараснали от 20.60 лв. на 32.28 лв.

Българите продължават да разчитат основно на заплатата - тя формира 53.9% от доходите на домакинството. Пенсиите са другият ключов източник на пари - те формират 26.2% от дохода. Доста се увеличава доходът от собственост - от 31.19 лв. на домакинство в края на 2016 г. на 55.27 лв. в края на 2017 г.

Финансовите "инжекции" от други домакинства остават относително константна величина - при тях промяната е от 38.66 лв. на домакинство в края на 2016 г. на 45.46 лв. година по-късно. Любопитна промяна има при доходите от самостоятелна заетост - те се увеличават от 182.41 лв. на домакинство на 230.98 лв., като делът им се променя от 5.9% на 7% в структурата на семейния бюджет.

При разходите сериозни размествания няма. Около 63% е делът на неизбежните разходи - храна (31%), жилища, вода, еленергия и горива (14.5%), здравеопазване (5.4%), данъци (5.4%), осигуровки (6.8%). За алкохол и тютюн отиват 4.3% от разходите, като тук има положителна тенденция - преди година делът им е бил 4.6%. Като сума обаче това перо не намалява, а се увеличава от 127.65 на 133.29 лв. на домакинство.

При данъците и осигуровките сумата на човек се увеличава от 145.5 лв. на 166.69 лв. По-рязка промяна има при отделеното за влог - сумата нараства от 137.82 лв. на домакинство на 170.43 лв.

Публикувана в Бизнес

Новите годишни данъчни декларации за облагане на доходите на физическите лица и за корпоративни данъци за 2017 г. вече са публикувани на сайта на НАП на адрес http://www.nap.bg/.

От приходната агенция напомнят, че срокът за подаването на декларациите за облагане на доходите изтича на 30 април 2018. Най-лесно и бързо формулярите могат да се подадат по електронен път без електронен подпис. За целта е необходим персонален идентификационен код - ПИК, който се издава безплатно в офис на НАП.

Ако подадат декларациите си по електронен път до 31 януари 2018 г., физическите лица могат да ползват и 5% отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв. Допълнително условие е и да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, както и да внесат целия размер на данъка за довнасяне в срок до 31 януари 2018 г.

Формулярите за облагане с корпоративни данъци за 2017 г. също са качени на интернет страницата на Агенцията. Срокът за фирмените декларации е 31 март 2018 г.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефона на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор или в сайта на НАП. 

Публикувана в Бизнес
„Иновативните решения повишават качеството на произвежданата продукция, което води до увеличаване доходите на земеделските стопани". Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева при откриването на Международния форум „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“.  Тя подчерта, че разпространението на научните знания и генерирането на нови идеи са съпътстващ елемент при развитието на иновациите и бизнес моделите. 
 
Заместник-министърът обясни, че подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. осигурява възможност за насърчаване на сътрудничество в селскостопанския сектор, хранителната верига и горското стопанство за разработване на нови продукти, практики, процеси и технологии.  
 
„Надявам  се през следващите години иноваторите да стават все повече и с по-голяма популярност, да нараства ролята им за устойчивото развитие на обществото и повишаване на добавената стойност“, каза още д-р Василева.
Публикувана в Новини на часа

Новите годишни данъчни декларации за облагане на доходите на физическите лица и за корпоративни данъци за 2016 г. вече са публикувани на сайта на НАП – www.nap.bg.

От приходната агенция напомнят, че срокът за подаването на декларациите за облагане на доходите изтича на 2май 2017 г. (30 април е в неделя, а 1 май е почивен ден). Най-лесно и бързо формулярите могат да се подадат по електронен път без електронен подпис. За целта е необходим персонален идентификационен код - ПИК, който се издава безплатно в офис на НАП.

Ако подадат декларациите си по електронен път до 31 март 2017 г., физическите лица могат да ползват и 5% отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 1000 лв. Допълнително условие е и да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, както и да внесат целия размер на данъка за довнасяне в срок до 2 май 2017 г.

Формулярите за облагане с корпоративни данъци за 2016 г. също са качени на интернет страницата на Агенцията. Срокът за фирмените декларации е 31 март 2017 г., като ако бъдат подадени по електронен път, може да се ползва 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен до крайния срок за подаване на декларацията - 31 март 2017 г.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефона на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор или в сайта на НАП www.nap.bg, съобщават от приходната агенция. 

Публикувана в Бизнес

Спад от 16.4% на доходите в селското стопанство през 2016 г. спрямо миналата година. Това покозват занните на първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство за смесения индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство за тази година.  Нетният опериращ излишък/смесен доход намалява с 4.5%, а нетният доход по факторни разходи - с 4.1%.

Крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2016 г. възлиза на 7 359.7 млн. лв., което е с 6.7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5.6%, и по-малко на спад в обемите - с 1.2%. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 956.6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3.5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5.7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2.4%. Продукцията в животновъдството е 1 744.5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14.3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите.

Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4 398.5 млн. лв., което е с 6.8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти поравно на спад в цените и в обемите.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2 961.2 млн. лв. и е с 6.6% по-ниска от 2015 година. Намалението се дължи изцяло на понижение в цените - с 8.8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите - с 2.4%.


[1]Смесеният индекс на дохода в селското стопанство се изчислява като номиналната стойност на показателя за 2016 г. се отнесе към номиналната му стойност през 2015 година.

[2]Базисните цени включват субсидиите по продукти и не включват данъците по продукти.Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство смесеният индекс на нетния предприемачески доход в селското стопанство през 2016 г. намалява спрямо 2015 г. с 16.4%. Нетният опериращ излишък/смесен доход намалява с 4.5%, а нетният доход по факторни разходи - с 4.1%.

Крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2016 г. възлиза на 7 359.7 млн. лв., което е с 6.7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5.6%, и по-малко на спад в обемите - с 1.2%. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 956.6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3.5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5.7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2.4%. Продукцията в животновъдството е 1 744.5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14.3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите.

Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4 398.5 млн. лв., което е с 6.8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти поравно на спад в цените и в обемите.

Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2 961.2 млн. лв. и е с 6.6% по-ниска от 2015 година. Намалението се дължи изцяло на понижение в цените - с 8.8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите - с 2.4%.


 
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта