Голяма част от експертите и анализаторите прогнозират през тази година значителен спад в производството на зърно в Русия. Това пише в анализ Олаф Цинке от специализирания портал agrarheute. Въпреки по-ранния старт на кампанията и очакваните по-слаби добиви, руският експорт на зърно върви много добре и местните търговци се очаква да имат достатъчни количества  зърно, които да предложат на международните пазари.

Според последните съобщения на руското аграрно министерство към 16 юли са прибрани 29,5 млн. тона зърно от 7,9 млн. ха при 14,4 млн. тона от 3,2 млн. ха за аналогичния период на предходната година. Това прави 2,5 пъти повече обработени площи в сравнение с миналата година, но в същото време се отчита спад с 16% в средните добиви до 3,75 тона от хектар. По оценки на руското аграрно министерство от юли, зърнената реколта в страната се очаква през настоящия сезон да достигне до 100 млн. тона.

По-малко обработваеми площи с пшеница

До средата на юли са обработени 6,9 млн. ха с пшеница, което е три пъти повече в сравнение с аналогичния период на миналата година като са прибрани 26,7 млн. тона пшеница при 10,7 млн. тона преди година. Заради по-малкото обработваеми площи обаче средните добиви от пшеница бележат  годишен спад с 16% до 3,87 т/ха. В последния си доклад експертите от американския департамент по земеделие (USDA) оценяват тазгодишната реколта от руска пшеница на 67 млн. тона, което е с 18 млн. тона под нивото от 2017 година при обработваеми площи от 25,5 млн. ха спрямо 27,3 млн. ха през 2017 година. Върху общия обем  на обработваемите площи се е отразил основно спада в площите с пролетна пшеница от 12,7 на 11,5 млн. хектара  в източните части на страната. В същото време е отчетено леко увеличение на площите със зимни сортове пшеница от 0,6 млн. ха до 14,6 млн. ха.

Слаба реколта и много високи експортни цени на ечемика

Кампанията по прибиране на ечемика в Русия също върви по-бързо от миналата година, като са прибрани към средата на юли 2,3 млн. тона ечемик от 0,7 млн. ха спрямо 2,4 млн. тона от 0,5 млн. ха за същия период на 2017 година. Средните добиви през 2017/18 стопанска година обаче са били с ¼ по-високи. По оценки на USDAреколтата от ечемик през текущата година може да достигне до 17 млн. тона, което е с 3,1 млн. тона под миналогодишното ниво при обработваеми площи от 7,85 млн. ха (7,9 млн. ха през 2017/18 г.).

В същото време новата маркетингова година започва с доста силен експорт и по оценки на руския превозвач „Русагротранс” само за юли 2018 година страната е предложила на международните пазари 3,1 млн. тона зърно, в това число 2,1 млн. тона пшеница, 0,75 млн. тона ечемик и 0,35 млн. тона царевица. От американския департамент по земеделие прогнозират, че през 2018/19 година Русия ще изнесе 34 млн. тона пшеница след рекордната минала година, когато експортният потенциал на страната достигна до 41 млн. тона. При ечемика се очаква спад в износа с 0,6 млн. тона до 4,8 млн. тона. Към момента цената на ечемика на руските експортни пристанища достига до 205 долара на fob, докато пшеницата се продава при 200 долар за тон. За сравнение цените на хлебната пшеница и ечемика на френските пристанища са съответно 216 и 206 долара на тон.

Публикувана в Бизнес

Немски учени изясниха защо зърнените култури по-добре от другите растения понасят сушата

Учени от Баварския университет във Вюрцбург „Юлий Максимилиан“ (JMU), Германия, успяха да отговорят на загадъчния въпрос: защо зърнените култури са по-устойчиви на суша, отколкото другите растения. Тяхното откритие, публикувано в научното списание Current Biology, ще помогне за създаване на култури с повишена сухоустойчивост.

Изследователите на растенията от JMU: професор Райнер Хедрич, професор Дитмар Гейгер и д-р Питър Аш изучили механизмите на работа и компонентите защитаващи клетките на зърнените растения. По техните наблюдения, зърнените култури имат двойка защитни клетки във формата на гири, които образуват и регулират порите. Тези клетки са разположени между две спомогателни клетки, които поглъщат и съхраняват калиеви и хлорни йони от защитните клетки при затварянето на порите. Когато устицата се отварят, те предават йоните обратно в защитните клетки.

„Зърнените култури използват спомагателните клетки като динамичен резервоар за осмотично активните йони. Този йонен трансфер между защитните и спомагателните клетки позволява на растенията да регулират порите особено ефективно и бързо“, казва професор Гейгер.

Освен това те открили, че освен използването на абсцизова киселина (ABA), за да определят достъпността на вода и да поддържат водния баланс, зърнените култури използват нитрати, за да оценят ефективността на фотосинтезата. „Обединявайки тези два механизма, ечемикът по-добре от другите растения е способен да поддържа баланс между такива крайности, като«смърт от глад» или «смърт от жажда», когато растенията се окажат в ситуация на недостиг на вода“, пояснява професор Хедрич.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Традиционният Открит ден на Института по земеделие в Карнобат премина под мотото „Иновации в земеделието“. Форумът, организиран от Селскостопанска академия – София и Институт по земеделие – Карнобат се проведе на 5 юни.. Директорът на института проф. д-р Драгомир Вълчев с кратко приветствие откри тържественото събитие. Проф. д-р Мая Игнатова, зам.-председател на ССА от името на Академията поздрави всички присъстващи. В залата имаше представители на 12 фирми, директни вносители и производители на торове, препарати, селскостопанска техника и консултански услуги в сферата на земеделието. Част от фирмите промотираха своите продукти и услуги пред гостите от страната и чужбина – земеделски производители, представители на кооперации и частни фермери. Откритият ден имаше за цел да се представят нови и утвърдени сортове ечемик, овес и пшеница на Института, от които през 2018 година ще бъдат предложени на пазара елитни категории висококачествени семена.

„Тази година имаме признати три нови сорта ечемик – зимен фуражен ечемик сорт „Ахинора“ и два пролетни сорта ечемик – „Савелия“ и „Денис“, от които ще разполагаме със семена през следващите 2 години. Освен това от няколко години в Турция се изпитват наши сортове ечемик, които успешно бяха регистрирани в националната им сортова листа, а това е едно голямо постижение за Института“. Това сподели проф. д-р Драгомир Вълчев – директор на института по земеделие със всички присъстващи. От името на фирма Тарар ун, бе връчен и плакет за регистрирания през тази година ечемик сорт Ситара в националната листа на Република Турция.

Проф. д-р Дарина Вълчева презентира основните характеристики на сортовете включени в продуктовата листа на института и техните предимства, с цел да бъдат улеснени фермерите в подбора на сорт и в закупуването на категории семена.

Няколко часа в Залата на Института продължиха презентациите на фирмените продукти на участниците във форума.

В Открития ден бе включена и обиколка на опитните полета на Института, където на фермерите от страната и чужбина бяха демонстрирани сортовете ечемик, овес и пшеница, иновативни подходи в технологията на тяхното отглеждане, ефектът от комбинациите на препарати за растителна защита и торове.

Публикувана в Бизнес

Учени от Университета в щата Орегон дадоха втори живот на древната култура — голозърнестия ечемик. Сега в света основно се отглежда ечемик, чието зърно е покрито с плеви. В съвременния ечемик плевите са плътно прилепнали към зърното, докато при голозърнестия също ги има, но са слабо свързани и падат по време на овършаването при жътвата.

Голозърнестият ечемик не изисква допълнително почистване и затова съхранява статуса на пълнозърнеста храна с всички полезни вещества в нея.

При преработката на покритозърнестия ечемик плевите трябва да се премахват, защото те не са вкусни. В резултат на това се получава перлен ечемик, който не може да се отнесе към пълнозърнестите зърнени храни. При това преработвателите се лишават от богатите на хранителни вещества трици. Голозърнестият ечемик съдържа оптимално количество бета-глюкан (форма полизахарид, състояща се от водоразтворими влакнини).

Голозърнестият ечемик съществува над 10 хил. години и се смята, че е резултат на естествена мутация, която е била отбрана от човека в зората на земеделието. Тъй като досега не е имало голозърнест ечемик, адаптиран за Северозападното крайбрежие на Тихия океан на Америка, специално за този регион учените разработили сорта Buck. Предполага се, че той ще е подходящ и за други региони на САЩ.

За създаването на Buck били кръстосани два сорта ечемик: единият от Орегон, вторият от Виржиния. Сорта от Орегон е предал такива характеристики, като устойчивост към болести, а този от Виржиния — голозърнеността. Комбинирането на тези характеристики позволява на Buck да достига високи добиви и да се държи добре при малки количества торове и вода (за разлика от пшеницата). Освен това, този сорт е универсален: става както за храна на хората, така и за фураж на животните, и за производство на пиво. Сега голяма част от реколтата от ечемик отива за фураж, но популярността му като пълнозърнеста храна за хората непрекъснато расте.

Исползването на Buck за различни цели е благодарение на умереното съдържание на бета-глюкан. Ако това ниво е по-високо, използването на ечемика за фураж и за пивоварната промишленост се усложнява. Освен това, голозърнестия ечемик може да дава повече пиво при едно и също количество суровина в сравнение с обвитозърнестия.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Текущият баланс за пшеница към края на март 2018 г. по оценки на САРА, е за остатък приблизително 0,7 млн.т. При ечемика наличността е около 220 хил.т. При царевицата, наличността се оценява на 900 хил.т. Средните цени за годишната реколта 2017/18 по оценки на САРА ще бъдат: фуражна пшеница – 264 лв/т, хлебна пшеница – 275 лв/т, ечемик – 255 лв/т, царевица – 272 лв/т, слънчоглед – 558 лв/т и рапица – 680 лв/т. Тези средногодишни цени в сравнение с предходната година ще се окажат с 3-4% по-високи при фуражната пшеница, ечемика и рапицата, но ще са по-ниски при хлебната пшеница, царевицата и най-вече при слънчогледа (-14%). 

Ценовият анализ на САРА показва, че има силна връзка между изкупните цени на пшеница в България, с тези във Франция и ФОБ цените от Украйна. Но българската цена по-силно се детерминира от цените във Франция, отколкото с тази в Украйна, в съотношение 0,71 към 0,64. В същото време, френската и украинска цена са свързани по-силно отколкото същите с българската, с коефициент на детерминация – 0,75. 
 
Очакванията за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни за последните 10 години
 
Тенденциите при площите с пшеница в Русия, Украйна и Казахстан значително се различават. В Русия, те се увеличават от 24,4 млн.ха от 2007 до 27,9 млн.ха през 2017 г. В Украйна увеличението е незначително само 1% от 6,3 млн.ха на 6,4 млн.ха. В Казахстан се отчита спад от 12,9 млн.ха до 12 млн.ха. Най-високи средни добиви при пшеницата през 2017 г. се постигат в Украйна – 4,11 т/ха, в Русия 3,1 т/ха, а в Казахстан едва 1,25 т/ха.
От средата на март, 2018 г. се отбеляза нов ръст в цените на пшеница и царевица, най-вече заради търсене от различни импортьори. 
ФОБ цените за хлебна пшеница от Черно море вече са около 205- 210 US$, при фуражната – 195-200 US$. Царевицата отбелязва най-висок скок и ФОБ цените нарастват до около – 200-205 US$. По първоначални данни на USDA, Strategie Grains и други организации, засетите площи с пшеница за 2018/19 год. в световен мащаб ще останат подобни на последната година – 217 млн.ха. Очакват се по- ниски добиви в Черноморския регион, докато в ЕС, Канада и САЩ може да има незначително увеличение, но общото производство ще падне с 2%, до 744 млн.т през 2018 г. Първоначалните оценки на USDA за изкупните цени на царевицата в САЩ за новата реколта са за слабо увеличение от 3% в сравнение с 2017/18 до 0,13 US$/кг. Ако долара не претърпи някакъв по-голям спад през времето на търгуване на новата реколта, може да очакваме по-високи цени на царевицата в Европа.
Публикувана в Бизнес

При производство от 458 110 тона рапица, прибрана през лятото на 2017 г., в страната са останали едва 46 хил. тона към 16 февруари 2018 г. Това сочат данните от последния обзор на зърнения пазар на МЗХГ. При ечемика миналогодишната реколта е била 633 393 тона, от които все още са се запазили почти 190 хил. тона.

Цифрите в анализа сочат, че при общо потребление на пшеница към 16 февруари т.г. от 4 534 610 тона, в страната са останали 1 145 600 тона. Експортираните количества са 3 389 010 тона. По оперативна информация запасите от пшеница се оценяват на 1 594 583 тона. Свободното количество за търговия извън страната е 800 000 тона.

Средната изкупна цена на хлебното зърно е 283 лв./тон, като през февруари 2017 г. тя е  била 294 лв./тон. Цената на хлебната и фуражна пшеница към 16 февруари, доставени на пристанище, е била съответно 298 лв./тон и 292 лв./тон. ФОБ цена на френската пшеница на пристанище Руан е 154,50 евро за тон. Средните ФОБ цени на украинската пшеница с 11.5% и с 12.5 % протеини са се повишили до съответно 192 и 195 долара/тон. Средната ФОБ цена на руската пшеница с 12,5% протеини е с ръст от 195,50 на 198 долара/тон.

Общото потребление на ечемик в страната е в размер на 471 157 тона, от които на вътрешния пазар са продадени 198 000 тона, а напусналите страната количества са 273 157 тона. Запасите от ечемик към 16 февруари се оценяват на 189 550 тона.

Средната цена на фуражния ечемик е на ниво от 252 лв./тон. Средната изкупна цена за февруари 2017 г. е била 264 лв./тон.

Общото потребление на рапица е в размер на 469 861 тона, от които 421 861 тона са напуснали страната. Запасите към средата на февруари 2018 г. се оценяват на 45 904 тона.

През изминалият период няма отчетени търговски сделки с рапица поради ограничените количества запаси.

Потреблението на царевица към 16 февруари е 1 296 400 тона. От тях за вътрешно потребление – 605 000 тона и напуснали количества – 691 400 тона. Запасите от царевица към посочената дата са в размер на 1 606 608 тона.

Средната изкупна цена на царевицата е 275 лв./тон. Средната изкупна цена за февруари 2017 г. е била 297 лв./тон. ФОБ цената на френската царевица Бордо, е 151 евро/тон. Цената на украинската царевица се е повишила от 178 на 181 долара/тон.

Общото потребление на слънчогледово семе е в размер на 951 699 тона. От тях 649 613 тона е вътрешното потребление и 302 086 тона са експортирани. Запасите от маслодаен слънчоглед към 16 февруари 2018 г. по оперативна информация се оценяват на 1 448 184 тона. Общо напуснали количества от белен, небелен шарен слънчоглед са в размер на 163 367 тона, в т.ч. 126 053 тона за ЕС и 37 314 тона за трети страни.

Средната изкупна цена на черния маслодаен слънчоглед се запазва на ниво от 553 лв./тон. Средната изкупна цена за февруари 2017 г. е била 688,25 лв./тон. ФОБ цена на френския маслодаен слънчоглед Сен Назер към средата на февруари 2018 г. регистрира спад от 315 на 310 евро/тон. ФОБ цената на украинския маслодаен слънчоглед е останала на ниво от 365 долара/тон.

Публикувана в Бизнес

По последни данни на продоволствената и селскостопанска организация към ООН – ФАО, производството на зърно през 2017 година се оценява на ниво по-високо от средното.

Прибирането на зърнената реколта е приключило до ноември, 2017 година. Общият обем на прибраното зърно достига 62,3 милиона тона, което превишава средната стойност за петгодишен период.

Производството на пшеница е достигнало 26,6 милиона тона, което не е много по-високо от количеството на предишната година и се доближава до рекордните показатели от 2015 година. В същото време делът на пшеницата годна за брашно е по-нисък от миналата година.

Прибирането на царевицата е приключило до края на ноември, 2017 година, а общото производство от тази култура е достигнало 25,5 милиона тона, което е с 9% по-малко от рекорда през 2016 година. До намаляване на реколтата е довела липсата на валежи през вегетационния период. Освен това, прекалените дъждове по време на прибиране на реколтата са повлияли негативно на качеството на зърното.

През 2017 година производството на ечемик е намаляло с 11% в сравнение с миналата година и е 8,4 милиона тона. Този спад е във връзка с намаление на площите с културата с 13%, поради неконкурентни цени, което е подтикнало фермерите към избор и отглеждане на други култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 13 Ноември 2017 11:15

Агрометеорологична прогноза 13-20.11. 2017

 Мекото време в края на първото десетдневие на ноември поддържаше активна вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица.

В началото на следващия седемдневен период развитието на засетите есенни посеви ще протича при наднормени температури, с максимални стойности в полските райони от порядъка на 15-20°С. Високите за сезона температури и наличните на много добри почвени влагозапаси ще ускорят поникването на по-късно засетите, през първата седмица на ноември, зимни житни култури.

През първата половина от периода при пшеницата и ечемика, засети през първото десетдневие на октомври, ще се наблюдавамасово фаза братене, а при засетите в края на второто и началото на третото десетдневие посеви - фаза трети лист. Фаза поникване ще преобладава при зимните житни култури засети в началото на ноември. При рапицата ще протича листообразуване и начало на фаза формиране на розетка (5-6-7 листа).

През втората половина от периода се очаква влошаване на топлинните условия. В края на второто десетдневие на много места в страната стойностите на средноденонощните температури ще бъдат близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Във високите полета, където не са изключени превалявания от сняг, ще се наблюдава затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви.

Очакваните валежи през второто десетдневие на ноември ще поддържат високо нивото на почвените влагозапаси и неподходящи условията за приключване на сезонните агротехнически мероприятия. В по-голямата част от страната есенните влагозапаси в 50 и 100см. почвен слой са над 80-85% от ППВ, а на места в Софийското поле и в Южна България (Пазарджик, Пловдив, Сливен, Ямбол, Карнобат) - близки до ППВ. По-ниски, под 75-80% от ППВ са влагозапасите в 50см. почвен слой в част от югозападните райони (агростанциите Кюстендил, Сандански).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Първоначалното безпокойство за новата турска зърнена реколта, предизвикана от сухото време над Анадолското плато, което забави сеитбата, се оказа напразно. Дебелата снежна покривка предпази посевите от измръзване, а благоприятните и обилни пролетни валежи възстановиха почвената влага и създадоха оптимални условия за развитието на зимните култури. Това констатира в доклада си, оповестен преди няколко дни, Службата за външните пазари към министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA). Перспективите за новите реколти от пшеница и ечемик в южната ни съседка наистина са много благоприятни.

На 12 юли в актуализираната си прогноза за състоянието на световния зърнен баланс USDA повиши оценката си за реколтата от пшеница в Турция през 2017/18 г. с 1,5 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 19,5 млн.т, а това е с 2,3 млн.т повече спрямо предходния сезон. Според водещите агроспециалисти средният добив от пшеница от хектар  през 2017 г. ще възлезе на 2,50 тона от хектар - с 8 на сто повече спрямо юнската прогноза и с 13% над миналогодишния резултат.

Производството на ечемик в Труция през 2017 г. вече се оценява на 7,0 млн.т с 1,5 млн. т  повече от юнските данни и с 2,3 млн. т над резултата от предходния сезон.

Публикувана в Бизнес

Министерството на селското стопанство на Франция обяви първата си прогноза за производството на мека пшеница, ечемик и рапица през 2017 г., съобщи електронното издание ZOL. От ведомството очакват реколтата от мека пшеница да нарасне с 30% спрямо изключително слабия добив през миналата година и да достигне 36,2 млн. тона. Само да припомним, че средният добив се очаква да бъде 7,04 тона от хектар пшеница при засети 5,147 млн. хектара.

Производството на ечемик се оценява на 12,2 млн. тона при 10,31 млн. тона, ожънати през миналата година. От тазгодишната реколта 9,7 млн. тона ще бъдат прибрани от ечемика, засят през есента.

Производството на рапица се прогнозира на миналогодишното ниво от 4,7 млн. тона при среден добив от 3,2 тона от хектар.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта