Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

1 a Една от двете снимки

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

5. Място за поене

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

„Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

2. Croisement

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

4. Обтегач

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 12 Април 2018 11:58

Чистата коза дава повече мляко

Малцина стопани се замислят над този факт. А ако спазвате хигиенните мерки, можете значително да повишите доходите от фермата

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Козите винаги трябва да се поддържат чисти. Добре е всеки ден, преди сутрешното доене, тялото на козата да се изчисти добре с твърда четка. Така кожата се освобождава от потта, праха и нечистотиите. Резултатът от тази хигиенна мярка е улесняване на дишането на кожата и ускоряване на кръвообръщението. Това се отразява много благоприятно върху млечността.

Козите са изключително чисти животни и обичат чистотата повече от всички други домашни животни. Грижата за основна поддръжка на кожата не изисква много време и труд. Ако подът се поддържа сух, животните много рядко, или почти никога, няма да се изцапат с урина, кал или фекалии. От друга страна, непочистената кожа е много добра среда за развитието на редица паразити, които стопанинът обикновено не вижда. Те обаче силно безпокоят животното и намаляват неговата продуктивност. В такива случаи не е достатъчна само четката , а е добре да се използва метален гребен. За да се предотврати разпространението на паразитите по цялото тяло, може да се наложи нападнатото място дори да се подстриже.

Друга, много важна дейност в стопанството е обрязването и поддържането на копитата. Това важи в особена степен, когато козите (най-вече от високопродуктивните породи) имат ограничено движение – през оборния период или при извеждането на близки пасища. Генетично е заложено козите да се движат много и те определено обичат дългите разходки по време на паша. Когато обаче движението им е ограничено, те са лишени от естественото ходене. При продължителни разходки през пресечен и твърд терен копитата естествено се изтъркват. Роговото вещество на копитата расте постоянно. Ако не се изтърква при ходенето, се образуват дълги, подвити напред или встрани копита като лопатки, които силно затрудняват движението. Животното може дори да окуцее. Такова деформиране не бива да се допуска. Нормално е на всеки 3 месеца копитата да се преглеждат грижливо и ако е необходимо, да се обрязват или изпилват.

Копитото трябва да се обрязва много внимателно до розовия цвят на роговото вещество, но без да се засягат кръвоносните съдове, за да не се нарани живецът. След правилното изрязване копитото се изпилва, за да добие гладка повърхност. Често се налага само леко „козметично“ изпилване на роговото вещество (когато то е израснало малко), за да се възстановят нормалната големина и формата на копитото.

Публикувана в Животновъдство

Какво ще отглеждат стопаните през следващите години – може да се гадае на кристална топка. Примерите са безброй - в момента много животновъди купуват каракачанските овце, но малцина знаят, че скоро субсидиите за тях ще бъдат отменени

Лили Мирчева

Какво предстои на българската аграрна наука след като новият закон за Селскостопанската академия вече е в действие? Ще успеят ли научните институти да върнат старата си слава, а младите учени - на опитните полета? Как научните работници ще предвидят накъде ще вървят субсидиите за земеделие и съответно – интересът на стопаните към една ли друга култура или порода животни? Ще намерят ли допирни точки науката и практиката? Въпроси, на които само времето ще даде верния отговор. Затова ще представи много от научните звена в селскостопанска академия, техните настоящи проблеми и възможните решения. Започваме дебат за настоящето на българската аграрна наука и очакваме да се включите в него.

За първи път тази година Институтът по животновъдни науки – Костинброд представи на селскостопанско изложение

агнета от каракачанска порода. Поводът е големият интерес от страна на фермерите към породата, въпреки че скоро предстои да бъдат отменени субсидиите за нея. Тя вече не е застрашена от изчезване заради нарасналата популация през последните години. Причината за интереса на животновъдите е една - по-високите субсидии, получавани за каракачанските овце. Но дори търсенето на стопаните да намалее, в института в Костинброд ще продължават да поддържат генофонда на породата.

Това важи и за останалите животни, които се отглеждат в най-големия институт за животновъдни науки у нас. „Имаме най-голямо разнообразие като видови селскостопански животни и птици в България. Като се започне с три породи овце, по 200 броя в стадо, които са млечно направление - синтетична популация на българска млечна овца“, разказва директорът на института доц. Иван Янчев. В месодайно направление се отглеждат овце от породата Ил дьо франс.

Учените от отдел „Овцевъдство” участват в авторски колективи при създаване и усъвършенстване на българските породи овце, при разработване на селекционни програми и на нормативни документи в областта на овцевъдството, провеждат консултации на фермери и обучение на класификатори на кланични трупове от овце по системата (S)EUROP. Отделът по „Овцевъдство” предлага научни продукти и елитни разплодни животни за овцевъдната практика.

Базата на научния институт в говедовъдството се намира в с. Храбърско, община Божурище. Там се отглежда стадо от 1320 крави месодайно направление - Лимузин, внесени от Холандия. Стадото все още се разширява и засега институтът не продава женски телета, а само мъжки – за разплод, разказват научните работници. В областта на развъждането и селекцията отдел „Говедовъдство” те правят изследвания за подобряване и усъвършенстване на селекционните методи за подобряване на продуктивните признаци - мляко и месо при различни породи говеда.

Особено внимание се обръща на практиката в говедовъдството. Затова интензивна научноизследователската дейност е насочена към проучването и разработването на технологии за високотехнологични ферми, които да произвеждат висококачествено, евтино мляко, месо, биогаз и електроенергия и висококачествена тор за повишаване устойчивостта на земеделското производство и икономическата му ефективност.

При месодайното говедовъдство основните проучвания са за оптимизиране на живото тегло и угоителния период при мъжките телета от различни породи. Изследват се и се разработват подходящи технологии за отделни породи в различни екологични райони на страната. Реализиран е проект за комплексно проучване и оценяване на говедовъдни ферми с различен капацитет и ниво на технологичното производство посредством съвременна методика и методи за обработка на информацията“, коментира директорът на института. По думите му резултатите от тези проучвания могат да се използват за усъвършенстване на технологиите и подобряване на мениджмънта при производството на говедовъдна продукция.

Отделът предлага на практиката висококонкурентни технологии и стратегии за производството на краве мляко, месо и разплодни животни и различни услуги на фермерите за задоволяване на специфичните нужди на производството. Колективът консултира и разработва технологични бизнес – проекти по Програмата за развитие на селските райони. Важна роля в изследванията заема икономическата ефективност на млечния сектор в България.

Конефермата на института е наследство от конезавод Божурище. В нея се поддържа и отглежда полукръвната порода Тракенен, подходяща за прескачане на препятствия и обездка, както и за тренировки на деца. В областта на коневъдството се правят изследвания, свързани с породообразуването и усъвършенстването на породите, изследвания върху генеалогията, структурата, биологичните и стопански качества на конете от породите Източнобългарска, Плевенска, Дунавска, Чистокръвна английска, Тракенен, Хафлингер, и др. Разработват се системи за съхранение на наличните в страната породи коне. Вече е реализирана в практиката „Система за комплексна оценка на коне за разплод от породите, развъждани в България“, коментират учените.

Преди години бившият институт по птицевъдство в Костинброд премина към Института за животновъдни науки, като основната причина бе липса на научни кадри. Или казано с други думи – практиката погълна учените и те бързо се ориентираха към процъфтяващата в България птицевъдна индустрия. Сега в Костинброд се поддържат две халета за бавнорастящи пилета – хибриди, като се редуват яйценосно и бройлерно направление. Отделът работи по проект "Изпитване на нови фуражни източници и добавки при хранене на животните". Основната дейност на научните работници се състои в поддържане и селекциониране на изходните популации от националния генофонд.

През 2003 г. за зайцефермата на института са внесени от Холандия породите бял новозеландски и калифорнийски заек. Сега те са много търсени от фермерите и целта е да се отговори на нарасналия интерес.

В института има два пчелина. Единият е за производство на пчели-майки и отводки, предназначени за продажба. Другият се намира във великотърновското село Дебелец и там се прилагат иновативни практики за улеснения в пчеларството. На тазгодишното изложение АГРА 2018 в Пловдив институтът се представи в конкурса за иновации с многофункционално дъно на кошер, което предотвратява роенето на пчелите.

За информация на фермерите ще кажем, че от миналата година отдел „Свиневъдство“ не предлага животни на пазара, тъй като фермата е в процес на преустройство.

Така Институтът по животновъдни науки – Костинброд, създаден през 1950 г., посреща предизвикателствата на днешния ден. Първите научни отдели по говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, хранене на селскостопанските животни, фуражно производство, икономика и организация на животновъдството, млекарство и бубарство, започват работа през 1955 г. Създава се собствена експериментална база, включваща земя, експериментални обори, лаборатории, складови помещения, земеделска техника и други. През 1985 г. е създадена секция „Биология и Биотехника на Репродукцията“. Тя разполага с „Лаборатория по ембриотрансфер” и „Лаборатория по изкуствено осеменяване”.

Публикувана в Бизнес

Британски експерти споделят опита си и дават ценни препоръки на фермерите

Месопреработвателите във Великобритания все повече се интересуват от изкупуването на животни с тегло в определени граници. Това е и причината все повече фермери да променят концепцията си за отглеждане и реализация на стоката си. Според изследвания, около една трета от труповете на животни не отговарят на изискванията за телета с по-ниско тегло.

През последните 12 месеца повечето преработватели са променили изискванията си за горна граница на теглото на изкупуваните животни. Те дори налагат глоби при изкупуването на животни с тегло над 400 килограма.

Според Съветът за развитие на селското стопанство и градинарствотооколо 80 на сто от юниците имат тегло в рамките на 260 – 280 кг и едва 60% от биците отговарят на тези изисквания.

Все пак фермерите могат да предприемат някои стъпки, с които да осигурят клането на животните, преди те да станат на 100-дневна възраст и по този начин да избегнат налагането на такъв тип глоби.

Екип на специализираното британско сп. FarmersWeekly посети Деня на отворените врати на Съвета за развитие на селското стопанство и градинарството в Бишъпс, Хертфордшир и се свързва с експертите Ендрю Линскот и Денис Дрейк, които дадоха полезни съвети.

  1. Преходът в начина на хранене трябва да става постепенно

Много е важно храната, която приема животното през преходния период, да не дразни стомаха, обяснява Линскот. Когато новопостъпила крава бъде преместена във фермата, за да бъде угоена, или пък крави от съществуващото стадо са подложени на диета за угояване, често се констатират разстройства и затруднена стомашната дейност. Значително намалява ефективността на храненето. Това е резултат от неправилно гледане – рязко преминаване от богата на фибри храна към такава, богата на нишесте. В никакъв случай не трябва да се пренебрегва и стресът.

- Всичко това води до нарушаване на стомашната дейност, а в крайна сметка – и до субклинична и клинична ацидоза, които могат да станат причина за по-късното колене на животните – обяснява Линскот.

За да се преодолее този проблем, поне две-три седмици на животните им се дава фураж, с който са хранени до момента на преместването и който не дразни стомаха. Постепенно към него трябва да започне да се добавят и концентрати. Фуражът трябва да остане основната съставка на дневните дажби на животните. Включването на прясна мая, която да действа като буфер за киселините в стомаха, също може да се окаже от полза.

2. Торът може да подскаже много за състоянието на стадото

Съставът на тора трябва да бъде проверяван всяка седмица. Препоръчително е ползването на анализатор, който ще даде информация за доброто усвояване на храната от животните.

Ендрю Линскот обяснява, че изпражненията не бива да са нито твърде твърди, нито прекалено течни. Цели зърна жито и друга несмляна храна не бива да са част от състава им.

- Не бива да виждате голямо количество фекален материал и несмляна храна на върха на ситото. Още нещо, за което трябва да следите, е наличието на слузести субстанции. Те могат да бъдат сигнал за наличие на проблеми с червата, причинени от ацидоза.

3. Обърнете внимание на ефективността при усвояването на храната

Животните трябва да бъдат претегляни поне веднъж месечно, за да се изчислят средните стойности за дневно наддаване и коефициентът на ефективност при усвояването на храната.

Специалистът по храненето Денис Дрейк препоръчва животните да наддават средно килограм за всеки 6 – 8 кг фураж, който приемат. Във Великобритания обаче тези стойности са значително по-високи и животните изяждат по 10 – 12 кг, за да наддават килограм.

4. Хранете животните с повече фуражи, собствено производство

Ендрю Линскот твърди, че висококачественият силаж трябва да е основа за всяка дажба, предвидена за животните. Всеки фермер трябва да се стреми сам да си произвежда именно такъв силаж. Това може да бъде постигнато с коситбата на силажа в края на деня, когато стойностите на захарите са най-високи. Освен това силажирането трябва да бъде извършено в максимално кратки срокове, за да се запазят качествата. Уверете се, че платната, с които покривате окосената трева, прилягат плътно.

5. Давайте на животните прясна и чиста вода

Никога не подценявайте значението на достатъчното количество прясна и чиста вода, която да пият вашите животни. Обикновено всяка крава има нужда от 5 – 7литра прясна вода на килограм прието сухо вещество.

Бокс:

Оптимизиране на ефективността на храненето

Денис Дрейк от английската фирма за производство на фуражи KeenanBeef излага три начина за подобряване ефективността на храненето:

  1. Не оставяйте животните да гладуват. Ако го правите, когато им дадете храната, те ще се опитат да наваксат, като поемат по-големи от нужните им количества фуражи. Ще наддадат много.

  2. Давайте на животните „правилния“ протеин – той може да бъде бързо-, средно- и бавноосвободаващ се. Например 10 – 15% от фибрите трябва да са бавноусвоими, за да не дразнят стомаха на животното.

  3. Използвайте богати на фибри груби фуражи.

Публикувана в Животновъдство

Със стотина крави и шест пъти повече овце потомствените животновъди – баща и син Кайо, оценяват предимствата на смесената система

Мила Иванова

2 Бичета Reproducteur

„Нашите две стада – от крави и овце, се допълват на пасищата, но и в пълненето на хазната на стопанството” – така шеговито обясняват смесената си система френските фермери баща и син Кайо. Серж на 62 години и Жан-Шарл на 30 заедно управляват фермата си в селцето Сен-Пол (1240 жители), на хвърлей място от регионалната столица Лимож на департамента От Виен. Мястото е в сърцето на Франция, сред речни долини и ливади, осеяни с бухлати дървета и кичести кестени, символа на района. Паричните постъпления от стопанството идват по-начесто и по-редовно с овцете. Една овца ражда първото си агне за по-малко от година живот, докато трябва да изтекат най-малко четири години, за да продадеш първия продукт от една юница – споделят фермерите, които твърдят, че с две продукции понасят по-добре играта на курсовете и санитарните проблеми, отколкото с една.

Двата вида животни са съжителствали винаги в семейната ферма Кайо. Родителите на Серж са отглеждали двойно стадо от 12 месодайни крави и 200 овце на 400 декара площ, когато порасналият им син се установява във фермата. Първоначално Серж работи на два „стана”, но напуска предприятието за порцелан през 2006 година, за да се отдаде изцяло на животновъдството. Стадата вече наброяват 35 крави и 350 овце на площ от 810 декара, когото синът му Жан-Шарл се присъединява през 2010 година. Стопанството на бащата и сина е от типа GAEC (Земеделско сдружение за обща експлоатация), типична френска кооперативна форма.

Всеки със специалността си

През последните 7 години съвместна работа Серж и Жан-Шарл прогресивно увеличават числеността на стадата, както и земеделската площ на стопанството. Фамилията Кайо не само разширява вътрешните си резерви, но и закупува още земи, разпръснати на 5 близки парцела. Актуалната моментна снимка на стопанството изглежда така: на 1950 декара площи се отглеждат и посеви, и две стада – 92 крави Лимузин и 630 овце Суфолк (вж карето – б.а.)

„Нашата цел е да получим добри технически и икономически резултати от двете стада със стабилизиран състав – уточнява младият Жан-Шарл. – Всеки се занимава със своята специалност: овцете са за баща ми, а за мен са кравите. Организацията ни е добра разработена, като се има предвид, че овцете направо гълтат работна ръка. Сега можем да разчитаме на Фабиан Майо, когото сме наели на половин работен ден, и на чиракуващия при нас Реми.”

Естествено, животновъдите обединяват усилията си в няколко дейности: манипулациите и преместването на стадата, стрижбата на овцете в специална зала, строителството. Преустройването на обора в овчарник позволява овцете да се групират в едната страна, а кравите – на другата, през зимните месеци. От 2016 година на покривите на четири сгради са монтирани фотоволтаични панели. „Различните технологии по отглеждането на животните не се застъпват и не си пречат” – убедени са и двамата фермери.

Баща и син Кайо предпочитат породата Суфолк

защото харесват нейните характеристики: здравата конституция, майчинските, млечните и месодайните й качества, плодовитостта (вж карето – б.а.). За три години овцете майки се агнят четири пъти и осигуряват продукцията от агнета на фермата. Близо 450 са ражданията от декември до април. Целта на животновъдите е да продават агнета през цялата година – от 60 до 120 броя на месец. Кооперативът LimOvins, който изкупува животните на Кайо, стимулира продукцията извън сезона и за да запълни дефицита на предлагането през декември, януари и февруари, им отпуска помощи от 2,50 до 10 евро на агне.

Две трети от кравите Лимузин раждат през есента

„Искаме да групираме ражданията именно през този сезон, за да си освободим време за агненията” – обяснява Жан-Шарл. Продуктивността от 102% и интервалът раждане до раждане от 360 дни го задоволяват напълно. Животновъдите прилагат строга генетична селекция, тъй като имат желание да разгърнат продажбата на бичета за репродукция. За целта ползват съветите на националната мрежа за услуги на животновъдите Bovins Croissanсe. Млякото, плодовитостта и лекотата на ражданията са главните критерии на баща и син Кайо.

Животновъдите угояват мъжките телета най-малко една година и от 2013 година ги продават като млади добичета на кооператив в Лимож. Женските телета пък се угояват от 15 до 18 месеца и се предават като юници за месо.

Стопанството се самозадоволява с храни. Купуват се единствено азотни концентрати, за които се харчат 26 000 евро годишно. Фермерите намаляват разходите за храна, като предоставят силажирана царевица на овцете и на кравите в лактация – уточняват Жан-Шарл и Серж. „Определили сме пасищни участъци за всяко стадо, но овцете могат да се движат навсякъде. Те не са претенциозни и повишават стойността и на есенната , и на зимната трева” – шегуват се фермерите, които през 2016 г. са реализирали брутна оперативна печалба в размер на 162 200 евро.

Иво, моля те, сложи този бокс по-горе на страницата

БОКС

Стопанството в цифри

Земеделска площ: 1950 дка

Посеви

150 дка зимни житни

25 дка пролетни житни

160 дка царевица, от които 120 дка за силаж и 40 дка за зърно

760 дка временни пасища и 855 дка постоянни

Работна ръка: 2 на пълно работно време, 1 наемник на половин и 1 помощник

Добитък

92 крави Лимузин (102% продуктивност)

630 овце Суфолк (1,51 продуктивност)

Продукция 2016

Говеда:

17 млечни телета (3 до 10 месеца);

16 млади говеда

27 юнци

4 бици за репродукция

10 кланични крави

Овце:

838 агнета

87 кланични овце

3. Овцете Brebis rustiques

Породата овце Суфолк

Това е късовълнеста порода, създадена през втората половина на ХІХ в. в Източна Англия, графство Съфолк, чрез кръстосване на норфолски овце с кочове от породата Саутдаун. Овцете са скорозрели, отличават се с едро тяло, здрава костна система, много добре замускулено тяло

Имат гола черна глава и черни среднодълги до къси крака, поради което животните са приземни. Тялото е дълбоко и широко. Бутовете са изпълнени и закръглени - показател за добри месодайни качества. Овцете майки тежат 60 – 70 кг, а кочовете: 90 – 110 кг. Вълната е гъста, със средна дължина 7 – 10 см и нежност 58-мо - 50-о качество. Средният вълнодобив  от овцете е 3,0 – 3,5 кг, а от кочовете 5,0 – 6,0 кг. Плодовитостта е 130 –140%. На 4-месечна възраст агнетата могат да достигнат 40 кг.

 

Публикувана в Животновъдство

Запазваме философията на подпомагане при обвързаната подкрепа, заяви д-р Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието, храните и горите

  • Г-н Димитров, животновъдите протестират срещу Наредба 3 за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и по-точно за схемата за обвързано с производството подпомагане при животновъдите. Колко жалби са постъпили досега в земеделското министерство по този повод?

  • До момента са подадени над 300 жалби от животновъди и около 100 от тях вече са разгледани. От тях 40 са основателни.

  • Ще има ли промени в станалата вече прословута Наредба 3?

  • Надявам се да се опрости цялата процедура по приложението, но философията на Наредба 3 няма да бъде променена. Все пак тя се прилага за първи път. А нещо, което се прилага за първи път, винаги може да има и грешки, който се надявам да се елиминират. Предстои да бъдат променени някои административни режими при проверките, както и при удостоверяване на възможността бенефициентите да си получат средствата. Тъй като сега беше първи прием на заявления по тази наредба, установихме, че данните не винаги носят най-верния резултат. Например има режими, като примерно този, при който задължихме Държавен фонд „Земеделие“ да проверява първите изкупвачи на производителите на мляко и да ги връзва по някакъв начин към системата. Това се оказа излишно и натоварващо за самата администрация. В същото време се получават несъответствия между производителите, работещи по Наредба 26 и тези, които търсим в регистрите на първите изкупвачи на мляко. Затова подобни режими ще бъдат премахнати, за да се администрира по-лесно целият процес.

  • Някои животновъди предлагат асоциациите да издават документ за доказване на количество продукция?

  • Всяка суровина, в това число и млечната, се купува от някой. В случая суровината се купува от този, който я преработва или този, който я предлага на пазара. Следователно не може асоциацията като трети субект да издава документ по веригата. Документът го издава този, който продава. Казват, че мандрите не искали да издават фактури. В края на краищата ще сключиш договор с този, който ще ти издаде фактура, който работи на светло. Не е редно през субсидиите да поощряваме някой, който нарушава фискалната дисциплина на държавата.

  • А когато мандрата смени името си, признават ли се нейните фактури, дадени на фермерите?

  • Няма такъв случай. Когато мандра смени името си или собственика си, или местонахождението си, има описана процедура, по която се заявява в земеделското министерство. Това се нанася в регистъра и се изпраща в Държавен фонд „Земеделие“. Там се правят проверки по тези данни. Определени са и съответните срокове. Ако някъде това се е случило, значи някой не е спазил свое задължение или процедура. А това, че правилата, приети през миналата година, вършат някаква работа, ще видите след един-два месеца. По предварителна информация няколко десетки хиляди тона повече мляко е преработено в България. И то при положение, че през миналата година и по-миналата имаше кризисен период в млекопроизводството. Наистина има административни процедури, които могат да бъдат облекчени.

  • Вярно ли е, че големите ферми с над 200 говеда са освободени от доказване на предадено количество мляко?

  • Няма такова нещо. Всички са задължени да доказват за абсолютно всяко животно. Просто ставките са различни за ферми с до 200 крави и над 200 крави. Тук няма дребни, няма едри фермери. Има човек, който е на пазара и хоби-фермерство за собствена консумация. Разграничението е направено за автохтонни и комерсиални породи, а не за дребни и едри. Когато се случи някое неблагополучие по хранителната верига, от БАБХ не питат дали идва от дребна или от едра ферма. Щетата върху здравето на хората е една и съща.

  • Наредба 2 на МЗХГзадължава фермерите сами да си плащат изследванията на млякото на всеки 15 дни. Преди това са го правили мандрите, но за дребните стопани сега е изключително утежняване на бюджета. Може ли да се промени нещо в тази посока?

  • Не искам да споря с Вас, но това е прието навсякъде по света. Това е все едно да не си платиш техническия преглед на леката кола.

  • Но за дребните стопани този разход е голям.

  • Не бих казал. Ако сметнете колко е в проценти от продукцията, ще се учудите колко е малко.

Лили Мирчева

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 23 Януари 2018 11:44

Мандрите станаха монополисти

Животновъдството у нас вече изпълнява ритуални функции – за някой и друг празник, да заколим някое и друго животно, коментира Йордан Малджански, експерт

  • Г-н Малджански, Вие се включихте активно в протеста на дребните и средните животновъди от цяла България. Какви са исканията на стопаните?

  • Идваме в София, за да чуят управляващите нашето несъгласие с Наредба 3 за обвързаното подпомагане. Тя ощети хората и стопаните не могат да докажат млякото, което са произвели, за да получат съответно и субсидии.

  • Какво направихте досега?

  • От Националното сдружение на животновъдите (малки и средни) написахме отворено писмо до управляващите срещу Наредба 3. Случи се това, от което се опасявахме, - мандрите станаха монополисти и сега в земеделското министерство се чудят как да променят нещата. Но е факт, че те сега диктуват условията на животновъдите. Принципът е: давам ти 50 ст. за литър мляко и ако искаш го давай, ако не - прави го, каквото щеш. А млякото не търпи отлагане в преработката- разваля се бързо.

  • Какви по-точно са вашите искания?

  • Нашите искания са да се премахне Наредба 3, да минем на субсидии на глава животно. Искаме оставка на цялото ръководство на Министерството на земеделието, храните и горите. Вече 10 години тези хора доказват, че са некадърни. Затова измислиха и Наредба 3, която обслужва единствено мандрите. Тяхното лоби я написа, за да си осигурят суровина на ниска цена и да имат после 300-400% печалби.

  • Но сега се твърди, че изкупната цена на млякото се е повишила?

  • През 2016 г. изкупната цена на млякото беше 30 ст. и това отказа хората да гледат животни. Така обвързаха плащането на субсидии, че тотално отчаяха хората. Фермерите масово продават животните си. Хората не искат да се занимават вече с този бизнес. Дадохме 500 хиляди души курбан, основно малки и дребни стопани и повече не можем да отстъпваме. Ние искаме да се промени моделът, а в МЗХГ да се вкарат хора, които разбират от производство. Според нас работата на развъдните организации е да събират пари от едни хора, но никой не отчита, че пада цялата продуктивност на животните. Животновъдството у нас вече изпълнява ритуални функции – за някой и друг празник, да заколим някое и друго животно.

  • Но управляващите твърдят, че тъкмо заради Наредба 3 се е увеличило произведеното мляко и ли поне това, което не влиза в сивия сектор.

  • Произведеното у нас мляко е паднало на 523 хил. тона. Ние внасяме 60% от млякото, за да изхраним народа – това в аграрна България никога не го е имало. Считам, че моделът на производство може да се промени само от експерти, доказани в практиката. Ако сега изтървем дребните и средни животновъди - приключваме. Нашите села изчезват. Тези хора – малките и дребните, спасяват положението сега. Ние не сме против едрите фермери и не засягаме техните интереси. Но трябва да намерим модел за малките и дребни фермери, не чрез развъдни асоциации, а чрез производствени структури. Тези хора някой трябва да ги ръководи, да им показва и да се грижи за тях, за да произвеждат продукция.

  • А какво предлагате относно изкупуването на млечната суровина?

  • Предлагаме създаване на Национална млечна кооперация, която ще гарантира без посредник, че фермерите спазват изискванията за качество на млякото. За да не изгубят поминъка си, стопаните ще поддържат качеството. Кооперацията ще го фактурира на всяка една мандра с 20% ДДС,а те, от своя страна, да купуват откъдето си искат. Още през 2000 г. предложихме държавата да отделя по 10% от ДДС за развитие на животновъдния отрасъл, но никой не поиска дори разговор с нас.

Публикувана в Животновъдство

Американската шампионка Афтършок подлуди броячите

Афтършок 3918 е работлива и дискретна – така собствениците представят най-продуктивната американска крава, порода Прим Холщайн, която постави нов рекорд в Съединените щати по производство на мляко за една година. Предишното постижение бе 35 144 кг.

Шампионката, която започна рекордната си лактация на 5 години и 11 месеца, произвежда средно по 97 кг мляко на ден! Собственост на фермерите Селц-Прейл (Selz-Pralle) от щата Уисконсин, Афтършок 3918 подлудява броячите. За 365 дни тази крава, родена на 24 октомври 2010 г., е произвела 35 457 кг мляко, от които 1405 кг мазнини (4%) и 1083 кг протеини (3,1%). За четирите си лактации животното е записало 100 698 кг мляко, със средно 125 000 соматични клетки и сухостоен период от 75 дни, посочва в.Wisconsin Agriculturist в броя си от 7.12. 2017 г.

„Афтършок никога не е била лекувана от мастит – уточнява Пам Селц Прейл, стопанката на шампионката. – Тя никога не е била подложена на специален режим, за да установи този рекорд. Важното е нейното всекидневие Ние съсредоточаваме усилията си , за да намалим стреса на животните и да поддържаме чиста среда с малко бактерии.” От своя страна, съпругът Скот Прейл допълва, че използват детектори, които следят движенията и преживянето на кравите. Афтършок 3918 винаги е показвала, че преживя над 600 минути на ден, докато посестримите й от стадото отделят между 480 и 525 минути. „Може би в тази подробност е разковничето” – предполага Скот.

Във фермата Селц-Прейл, която има 3-вековна наследствена история, сега се отглеждат 400 крави Прим Холщайн, които дават средна продукция от14 000 кг мляко годишно. 

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Изхранването с невтасал и неузрял силаж крие опасности както за качеството на млякото, така и за здравето на животните – предупреждава д-р Франк Лоуф, бизнес мениджър по силажиране в DuPont Pioneer, Германия

ssss

Случва се понякога фуражът от силоза да свърши. Да се разкрие ли траншеята с току-що заложения? Ако има възможност да се изчака –.решението заслужава внимание. Но ако положението с изхранването на кравите изисква предприемането на форсмажорни мерки, съветите на германския експерт по силажиране д-р Франк Лоуф към DuPont Pioneer, ще ви бъдат от полза. Ще припомним, че американската компания DuPont Pioneer, която е световен лидер в производството и доставката на висококачествени семена, предоставя и специализирана агрономическа помощ на фермерите. В случая д-р Лоуф разглежда съдържанието на скорбялата и смилаемостта на нишестето като най- важните критерии при изхранването на кравите с царевичен силаж.

Изхранване на стадо с дойни крави

Силажирането е процес на превръщането с неголеми загуби на водоразтворимите въглеводороди (захари) в млечна киселина, осъществен с помощта на млечнокисели бактерии. След като млечната киселина достигне достатъчна концентрация, при която рН падне под 4, преработката се счита за приключила. Известно е, че протеините и замърсяванията действат като буферни съединения и „гасят” киселината. Тогава, за да се достигне нужната киселинност, е необходимо като компенсация в сместа да се отложи по-голямо количество млечна киселина.

В сравнение с тревните смески и люцерната, царевичната култура съдържа по-малко буферни съединения и за ферментацията са необходими по-малки количества от захари. Като правило – в добре зареден силоз за царевичен силаж киселинността пада до стойност рН 4 само за няколко дни.

В силажиращата се кукурузна маса протича още един положителен процес – променя се структурата на скорбялата, което води до повишаване на смилаемостта, а подобрението е толкова по-качествено, колкото по-продължителен е този процес. Предполага се, че преработеното по този начин нишесте по-бързо се разгражда в търбусите на питомниците.

Експерименти в Съединените щати са показали, че смилаемостта на царевичната скорбяла се повишава с всеки изминат ден през първите два месеца от зареждането на силоза. Това обяснява защо при хранене на животните със силаж от предсрочно разкрит силоз в екскрементите се виждат много царевични зърна. Трябва да се отбележи, че смилаемостта на нишестето продължава да се увеличава и след три месеца от зареждането на силоза.

Нишестето в полза на бактериите

Скоростта на разграждане на нишестето в търбуха има основно значение при изхранването на стадото от млечни крави. Целта на животновъдите е да се осигури висока скорост на растеж на бактериалната среда в търбуха на животното и по този начин да се икономисат средства от добавяне на скъпи белтъчни храни. Именно нишестето в повечето дажби е основният източник на енергия, подхранваща микрофлората в търбуха на животните.

Ако енергията е в недостиг, микроорганизмите се развиват по-бавно и консумират по-малко от разграждащия се в търбуха протеин. Като резултат се повишава съдържанието на карбамид (CH4N2O, съединение близко до уреята, карбонилдиамид) в млякото.

От друга страна, излишното количество нишесте в търбуха е опасно, защото процесът води до повишение на киселинността (ацидоза). Следва, че скоростта на разграждане на нишестето е фактор, който строго трябва да се оцени и да се вземе предвид при съставяне на диетата.

При изхранване от преждевременно разкрит царевичен силоз (а също така от силоз с консервирани влажни царевични зърна, необелени мамули или само обелки) трябва да се знае, че разграждането на нишестето зависи както от срока на съхранение, така и от условията на прибиране на реколтата.

3. Схема Factors 2

Ако все пак преждевременното разтваряне на силоза не може да се избегне, е необходимо да се вземат следните мерки:

  1. Да се увеличи съдържанието на нишестето

Още в самото начало ще се откриват не смлени зърна в екскрементите. По този начин животните няма да получават необходимото запланирано количество скорбяла за смилане. Когато в търбуха възникне дефицит от енергия, ще намалее наличието на животински протеин. Съдържанието на урея в млякото ще се увеличи, като на първо място ще бъдат засегнати младите крави първескини . За компенсация на вредното явление е необходимо да се завиши съдържанието на нишестето в порциона или да се подобри усвояването му. За подобрение на храносмилането фуражът от царевица може да се замени с други зърнени култури.

  1. Бързи действия при стареене в силоза

При увеличението на срока на съхранение се увеличава фактическото съдържание на нишестето в дажбата. Повишава се скоростта на разлагане на царевичната скорбяла. На практика, с настъпване на новата година се намалява съдържанието на нишестето в порциона.

Вземането на решение не трябва да се протака до появата на първи признаци на ацидоза (повишение на киселинността).

4. Качествен силоз

  1. Пресичане на затоплянето на силоза

Разкритите преждевременно силози са склонни към бързо самоподгряване. Допълнителна топлина отделят бързо размножаващите се дрожди. За компенсация помага по-бързото придвижване напред на фронта за изгребване на силаж от силоза.

Могат да се използват препарати за консервиране, съдържащи млечно – кисели бактерии. През първите седмици те не са ефективни. Ефектът на оцетната киселина за намаляване на затоплянето се проявява след шест седмици.

Може да се опита да се прекрати процесът на затопляне за кратко време, като се увеличи съществено обемът на изземване на силаж от силоза (да се отсекат поне 1 – 2 метра перпендикулярно на среза).

5. Некачествен силоз

Технология на силажирането

Растителните захари ферментират до органични киселини посредством анаеробни бактерии. Нивото на рН намалява, увеличава се киселинността и това способства за дълговременно запазване на хранителната маса. Висококачественият силоз се характеризира с преимуществено производство на млечна киселина, която още през първата седмица понижава рН до стойност 4,0, оптимално ниво за запазване на силажа.

Основни био-химически изменения в процеса на ферментацията са: аеробна и анаеробна ферментация, съхранение и извличане.

Аеробен стадий. Той започва още с прибирането на реколтата и продължава до ликвидиране на достъпа на кислород, след запълването на силажохранилището. При аеробната ферментация се влошава качеството на силажа. В растителната маса освен млечнокисели бактерии съжителстват многочислени „конкуренти” от дрожди и плесени, любители на кислорода и захарите. При усиленото им размножаване се консумира енергия, която намалява количеството сухо вещество, увеличава се температурата. При достигане на стойност 37,7 °С се образува киселинно детергентен или транзитен, неусвоим от животните протеин, т.е. растителните протеини се разлагат на азот, пептиди, аминокиселини и амоняк (процесът се нарича протеолиза). По този начин ефективно се намалява дажбата на животните, протеолизата е нежелателна, защото разтворимият азот намалява възможността за усвояване на азотните съединения от скорбялата, което води до ниска продуктивност на дойните стада. Затова тенденцията е аеробният стадий да се съкращава и при добра практика достига само няколко часа.

Анаеробен стадий. От момента, в който кислородът е изразходван и достъпът му е ограничен, започва анаеробната ферментация. На този етап под действието на разнообразни ферменти, захарите се превръщат основно в млечна киселина, етанол, въглероден диоксид и други по-маловажни продукти. Производството на киселина понижава нивото на рН в силажната маса и потиска растежа на нежелани микроорганизми. Основни бактерии при силажирането са млечно-киселите. Млечната киселина се отличава с по-високата си подкиселяемост в сравнение с другите органични киселини. Тя се образува в достатъчно количество за достигане на ниво рН – 4,0 в силозите още в първите три дни от началото на процеса. Дрожди и плесени в такава среда не се развиват и промеолиза не се проявява. Млечната киселина противодейства на затоплянето в силоза до температура повече от 37,7 °С , освен това тя способства за внедряване на процес за хладно консервиране. При такова силажиране протеините и захарите се съхраняват в лесно за усвояване състояние и попадайки заедно с млечната киселина в търбуха на животните, те претърпяват по-бързо метаболичните преобразувания в глюкоза и други жизнено важни продукти. Силаж с високо съдържание на млечна киселина издава аромат, свойствен на първоизточника си, и се приема с охота от животните.

Стадий на съхранение и извличане. Основен фактор, който оказва влияние на качеството, е попадането на атмосферен въздух в хранилището. Кислородът стимулира растежа на дрожди и плесени, което води до загуба на сухо вещество и затопляне на силажа. Количеството на разваления фураж е в пряка зависимост от уплътняването и площта на силоза, която влиза в пряк контакт с окръжаващата среда. Загубите вследствие на аеробното действие при тези обстоятелства достигат до 20 – 40%.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 28

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта