Четири са сценариите за Европейския съюз и Франция, които звучат повече или по-малко оптимистично, според изследване на френското министерство на земеделието

Мила Иванова

Министерството на земеделието на Франция публикува наскоро проучването си как ще се развива животновъдството в перспектива 2025 година в страната и в по-широк мащаб – в Европейския съюз. Целта е да предизвика размисъл у фермерите и да им предложи подходящ инструментариум при преминаване на тази съдбоносна за тяхното стопанство фаза на развитие. Предполагаме, че този прогнозен анализ ще заинтересува и фермерите в България, като страна членка на Европейския съюз, поради което го предлагаме на нашите читатели.

3 Залата за доене

В изследването с едри щрихи е обрисувана сегашната политическа, икономическа и социална конюнктура, която няма изгледи да се промени в близките години. Ето основните й характеристики: цената на млякото си остава ниска и нестабилна; Общата селскостопанска политика (ОСП) крие несигурност по отношение на глобалния бюджет, помощите, както и към националните селскостопански политики на страните членки; напрегнат поземлен пазар с все по-нарастващите цени; професионална дейност, която изисква все повече капитали и компетентност срещу ниско заплащане; неотменими трудоемки задачи... Към всичко това се прибавят все по-ограничителните норми, повишените стандарти и усилващият се натиск на еколози и защитници на правата на животните. На този фон не е чудно, а е твърде закономерно, че животновъдите ще се сблъскват с все повече трудности за намиране на човек, на когото да предадат фермата си.

Ето защо предаването на щафетата в животновъдството се е превърнало в горещ картоф и се обсъжда от много селскостопански организации. Министерството на земеделието на Франция също направи прогнозен анализ по въпроса. Защото ако и днес е трудно да предадеш едно животновъдно стопанство дори на наследника си, какво ще стане през 2025 година?

Предвиждат се четири сценария, повече или по-малко оптимистични, като въздействието от премахването на млечните квоти е трудно да се изчисли.

4 Възвръща се привекателността на професията

Първи сценарий: Все по-трудно предаване на щафетата

Сценарият, наречен „наследени стопанства” включва няколко хипотези:

• икономическият контекст продължава да бъде доминиран от високата променливост на селскостопанските пазари и от ниските изкупни цени;

• поддържане на сегашната селскостопанска политика в Европа, но с акцент върху екологията (обуславяне на помощите от екосъобразността на производството, намаляване на употребата на продукти за растителна защита, промени в обработването на земята и зоотехническите практики);

• продължава тенденцията на намаляване броя на стопанствата в същите пропорции, както и в момента, леко намаляване на производствения потенциал;

• земеделските стопани се адаптират чрез преструктуриране на своите ферми, като се опитват да контролират продажбените цени и проявяват по-голяма предприемаческа логика. Но тяхната тежест в икономиката и обществото все повече намалява, с което се губи привлекателността на занаята.

• при всички случаи тежестта на млекопроизводителите си остава ниска в сравнение с тази на индустриалците, които са извършили сериозно преструктуриране – чрез увеличаване на мащабите на фермите и внедряването на автоматизацията и роботизацията, посочва изследването.

• Някои от млекопроизводителите се обръщат към зърнените култури, други избират да интензифицират системата за угояване на телета.

2. Угояване на телета

Втори сценарий: диверсификация на дейностите

Вторият сценарий, наречен „договорирано селско стопанство", се основава на следните постулати:

  • • либерализацията, която съпровожда селскостопанската политика, предполага прокарване на мултирискова застрахователна система, децентрализация на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (Feader) и гъвкавост на националните рамки за селскостопанска дейност;

  • намаляването на броя на селскостопанските предприятия, но със запазване и дори подобряване на производствения потенциал;

  • • дейност с тенденция към стабилизиране, която изисква по-висока квалификация на наемните работници;

  • по-малко на брой земеделски стопани, които развиват фермите си и подобряват дейността й (променен статут, повече капитали и т.н.), като в същото време се ползват с уважение на своята територия, защото увеличават нейния икономически потенциал.

В животновъдния сектор тенденциите, описани в първия сценарий, се задълбочават. Много животновъди се отказват от млякото и в бранша остават само високопроизводителни фермери, които управляват големи стада и съвременни преработвателни предприятия. Оцеляват спорадично само някои малки производители. В месната промишленост угояването на едрия рогат добитък бележи подем във Франция, така че през 2025 година ще бъде прекратен експортът на телета в Италия. Някои ферми ще се преструктурират, други ще се уедрят– се казва в анализа. – Много от тях ще сключат договори за преработка, за да адаптират своята продукция към търсенето.
Тази серия от промени се съпровожда с повишаване на сигурността в селскостопанската дейност, което заедно с подема на кооперативните форми ще улесни идването на нова смяна в животновъдството.

  • Трети сценарий: Ферми-заводи – нови модели

В рамките на третия сценарий анализът на френското министерство на земеделието предвижда:
• либерализация на пазарите, но с могъщи селскостопански вериги, засилена динамика в търсенето;

• отслабване на ОСП (премахване на директните плащания, изцяло делегиране на правата на районите, спазване на общо законодателно право от всички предприятия;

  • • фермери с високи технически познания се интегрират в процеси от промишлен тип, от което следва стриктно спазване на нормативната база (за фитопродукти и парниковия газ например), разрешаване на ГМО и следване на бизнеслогика (привличане на частни инвеститори, изменение на статуса на фермера);

  • изчезване на малките ферми и на едноличните предприятия, като цялостният производствен потенциал остава същият благодарение на квалифицираната работна ръка.

В резултат ще се получи концентрация па млечното животновъдство с малко на брой, но големи цехове, използващи новите технологии. Те ще разполагат с реална власт на пазара. Само продуктите със ЗНП (защитено наименование за произход), които се ценят от клиентите, ще успеят да оцелеят. В месната промишленост ключовите думи са преструктуриране и специализация. Пасищата се изпразват от животни и гората възвръща владенията си.

Четвърти сценарий: възвръща се привлекателността на професията
Неговите основни постулати предполагат:

• силна ОСП, фокусирана върху икономиката на териториите и опазването на околната среда, гарантирана чрез сключването на един истински пакт;

• фермери, които се стремят едновременно към икономически и екологически показатели, те могат да разчитат на фамилна и местна подкрепа;

• връщане към модела на семейния бизнес с ограничен размер, но който може да привлече под контрол чуждестранни капитали и да участва в колективни инициативи, създаващи добавена стойност, икономика с човешки ръст и близки социални връзки;

• прекратяване на закриването на ферми с възможно овладяване на зони за селскостопански дейности от новодошлите в бранша;

• активно участие на местните сдружения за създаване на маркетингови схеми за селскостопанска продукция.

Като резултат: както в млечното, така и в месодайното животновъдство фермите са диверсифицирали дейността си и осигуряват храната на своето стадо. Разпределението на труда, инвестициите и поемането на рисковете от стопанствата са ключът на системата, която позволява поддържането на постоянна млечна наличност.

Този последен сценарий, за разлика от първия, възвръща привлекателността на професията земеделец и животновъд. И макар че икономическата и политическата ситуация остава непроменена, могат да се намерят благоприятни решения за предаване на щафетата: чрез прилагане на различни форми на сдружения, влагане на капитали, модернизация на цеховете, повишаване на техническото равнище на производителите. Бъдещето ще покаже към кой модел на преход ще се насочи една страна. Възможно е да се получи смесица от четирите сценария. Едно обаче е сигурно: финансиране на оперативния капитал, придобиването на солидни и разнообразни умения и сигурността в селскостопанската дейност ще бъдат от първостепенно значение – се казва в заключение на анализа.

Публикувана в Животновъдство

Развъдна организация, която не контролира селекционните признаци, заложени в развъдната програма ще получава имуществена санкция в размер от 1500 до 2500 лв. При повторно нарушение глобата става двойна. Това предвиждат промените в Закона за животновъдството (ЗЖ), който са предложени за обществено обсъждане до 24 септември.

Основен акцент в проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗЖ са промените, свързани с условията и реда за признаване на развъдните организации, както и за одобрение на развъдните програми. Предвижда се разрешение за извършване на развъдна дейност да се издава на организации, които са признати за развъдни и имат одобрена развъдна програма. В проекта е предвидено подаване на едно общо заявление от страна на развъдната организация за признаване на организацията за развъдна и за одобряване на развъдната програма, в резултат на което се издава разрешение за извършване на развъдна дейност.  В допълнение  е премахнато и изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител, което е прилагано към настоящия момент, като същите се проверяват по служебен път.

Пет месеца ще продължава задължителната предварителна проверка и цялата процедура след подаване на заявлението на развъдната организация и сформиране на комисия за неговото разглеждане. Досега тази работа е отнемала по-малко време – 4 месеца. Удължението се дължи на извършването на задължителната физическа проверка на място и разглеждане на резултатите от нея.

В законопроекта са изброени случаите, в които министърът отказва да издаде разрешение, съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 1012/2016. В предложената промяна са разписани по-подробно  случаите, в които нова развъдна програма, с която се кандидатства за издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност, застрашава  изпълнението на вече одобрена развъдна програма на съществуваща организация.

Отчитайки продължителността на прилагане на вече одобрена развъдна програма, по настояване на развъдните организации  за първи път с предложените изменения е предвидена процедура, която дава възможност за промяна на вече одобрена развъдна програма, се казва в мотивите за промяна на закона.

С промените е въведена възможност за частично  отнемане на разрешението за извършване на развъдна дейност на организацията, при констатирани нарушения, когато същата осъществява селекция и репродукция със селскостопански животни с повече от една порода. Промяната ще даде възможност развъдното сдружение да продължи дейността си с останалите породи, като след отстраняване на пропуските за дадената порода, отново кандидатства за одобрение на развъдна програма.

За да има публичност и прозрачност на работата на развъдните организации Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството ще публикува информация за резултатите от контрола на биологичните, стопанските и продуктивните признаци – обект на селекция, както и на развъдната стойност на контролираните от тях животни.

Публикувана в Животновъдство

В работата на развъдните организации се усеща влияние отвън. Най-вероятно има лобизъм дадени пари да се насочват тук и там, коментира овцевъдът Красимир Бурмов

Борбата сега се води между малките и големите фермери, но управляващите трябва да се вслушат и в гласа на народа. По-просто казано – в гласа на овчаря. Това заяви Красимир Бурмов от великотърновското село Руня. В семейната ферма, намираща се между Трявна и Габрово, отглежда около 1000 овце, автохтонна порода и доказва производството чрез 100% приплоди. „Тези породи са свързани с поминъка на българина през вековете. Не става въпрос за бизнес, а за поминък. Точно автохтонните породи представяха България по цял свят. Вярно е, че продукцията им е малко, но пък с какви качества“, коментира овцевъдът. По думите му ще се постигне разбирателство между различните браншове, ако към всеки председател на развъдна асоциация в Консултативния съвет по животновъдство в земеделското министерство присъства и един фермер. „Хората искат да чуят какви пазарлъци се водят там, горе и в чий интерес е цялата работа“, заяви Бурмов и добавя: „Казвам нещо, което може би трябва да премълча, но ще го кажа - науката все повече се отдалечава от практиката“. Според фермера в работата на развъдните организации се усеща влияние отвън. И си обяснява нещата така: „Най-вероятно има лобизъм дадени пари да се насочват тук и там“.

За пореден път настоява на предстоящите заседания на Консултативния съвет по животновъдство в МЗХГ, в работните групи да се включат и редови фермери, „за да се чуе народът“.

По думите му протестът на овцевъдите не е с политически подбуди, защото „овцете оставки не ядат и условията на труд не се подобряват с оставки. Овчарят в България иска първа категория труд, защото работи по 365 дни в годината при всякакви условия“. Казва, че работи в планински район, който по документи в МЗХГ се води като полупланински и на многократните му писмени запитвания администрацията отговаря, че не може да покрие критериите. „А мястото се вижда и с просто око, че е планина. Кой чиновник измисли, че е полупланински районът“, пита се фермерът. Глас в пустиня останало и питането на овцевъда защо не получава обещаните субсидии по мярка 10 „Агроекология и климат“ за възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност. „Никой не си направи труда да ми отговори и така напрежението ескалира. Аз поддържам затревени площи, а с този ангажимент и равновесието в природата, но всичко остана само голи обещания“, възмущава се фермерът.

Относно нападките, че с ушните марки на животните се правят измами, Бурмов казва, че ветеринарният лекар взема пряко участие в работата на фермера. Ветеринарят трябва да бъде уведомен за новородени животни и да им постави марка. Фермерът твърди, че на светло са продажбите и търговията с животни, тъй като всичко е придружено с фактури и пътни листи. „Дори и при най-малките фермери, на които законът позволява да колят животните на място и да ги продават на дребно, процесът също се удостоверява от ветеринарния лекар“, заяви Бурмов.

Публикувана в Животновъдство

Пари се дават за селекция, а прави ли се такава? Какъв генофонд пазим с автохтонните породи овце и кози? Там се работи с кочовете, но не се правят контроли. Затова пък се вземат субсидии наравно с другите, коментира проф. Иван Станков, изпълнителен директор на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация

Интервю на Лили Мирчева

- Проф. Станков, в кратък период от време станахме свидетели на протести и оставки в земеделското министерство, на пресконференции с нападки, че Националната овцевъдна и козевъдна асоциация цели да провали директните плащания в края на годината и така да дестабилизира властта в държавата. Чии интереси защитавате?

  • Интересите на малките и средни производители в овцевъдството и козевъдството, които са ударени отвсякъде. Тези стопани си гледат сами животните, а едновременно с това трябва да се занимават с административна дейност, да следят сроковете и често ги изтърват, защото нямат физическа възможност да ги следят непрекъснато. Докато големият животновъд си има счетоводител, юрист, специалисти, той е осигурен отвсякъде. При това и мандрата е негова. А малкият фермер е оставен на произвола на съдбата.

  • Вашите противници твърдят, че искат изсветляване на млечния сектор. Каква е позицията на НОКА?

  • Малките фермери имат право да продават млякото си на мандрите или да го продават на други животновъди за храна на животните им, което е ненормално. Има много цинизъм когато мандраджиите казват: „На нас мляко не ни трябва“ и произвеждат със сухо, кондензирано, румънско мляко и растителни мазнини все повече имитиращи продукти. Вече много малко чисти млечни продукти могат да се намерят по магазините, въпреки уверенията на управляващите. Този процес все още не е обхванат и затова НОКА настоява за сериозна промяна в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

  • Каква точно промяна искате в БАБХ?

  • Тя се нарича Българска агенция по безопасност на храните, а трябва да има и едно „З“ - здравеопазване на животните, защото не може ветеринарният лекар да контролира чушките и доматите, вместо да се занимава със здравето на животните и профилактиката на заболяванията.

  • Не го ли правят ветеринарите това и сега?

  • Правят го, но тази дейност не съществува законово. Здравеопазването го няма в заглавието на тази агенция, която преди това се казваше Национална ветеринарно-медицинска служба. Тя имаше 16 диагностични пунктове в страната, 16 екарисажа, но всичко това е ликвидирано, няма го вече. От последите два екарисажа остана само един. А да тръгнат умрели животни от Благоевград и да отидат във Варна, представяте си какво е това. Има много нерешени проблеми в животновъдството и трябва да се направи анализ, за да се видят къде са грешките.

  • Дребните и средни млекопроизводители се оплакват, че мандрите отказват да им изкупуват млякото. Вярно ли е това и можете ли да го докажете?

  • В северозападна България - Врачанско, Монтанско, Видинско са най-зле, но и не само там – дори в региона на Странджа остават огромни количества неизкупено мляко. Хората го преработват в домашни условия, но не могат да го продават и по Наредба 26 за късите вериги за доставки, тъй като в района си нямат платежоспособни клиенти и така фермерите не могат да продадат по-скъпите млечни продукти.

  • Въпреки че НОКА постигна своите искания и получи оставки на четирима в земеделското министерство, бяха повишени и ставките на де минимис, мнозина ви обвиниха, че политизирате протестите на животновъдите. Още повече, че Вие сте представител на определена политическа партия.

  • Ще започна с това, че много от хората, които ни срещат, ни поздравяват, а други ни критикуват – зависи от гледната точка. Наредба 3 е само формалният повод, основният е, че години наред в България няма аграрна политика и стратегия, приоритети, по които държавата да работи и да се ръководи. Овцевъдът е превърнат в счетоводител, юрист, компютърен спец – да следи мерки, срокове, да прави счетоводни отчети. Той винаги си е гледал стадото, а Наредба 3 работи директно срещу малките и средни производители. На Зоров не му трябват доказателства за изкупено мляко, той си има мандра, но как да докаже малкият, на който не му изкупуват млякото и трябва да го излее? Трябва да има яснота. Видяхте кои са защитниците на Наредба 3 – големите представители на преработвателите. Към тях се присъединиха и зърнопроизводителите, които нямат животни. А малките са Киряк Стефчовци – защитават тезата, че нещата в България вървят много добре. Нужна е коренна промяна. През този 29-годишен период на преход се смениха 17 правителства, в т. ч. пет служебни, а непрекъснато кривата на овцевъдството и козевъдството продължава да се срива надолу. Никога животните не са били толкова на брой и с такава продуктивност. Тези две въдства – на овце и кози, са поставили основите на промишлеността в България и сега са в това състояние. Фактът, че изчезнаха в този период 9 милиона дребни преживни животни, като през последните 10 години намалението е с по 800 хиляди на година. Тенденцията на сриване на сектора продължава и това е ненормално. Не искам да върнем 11 милиона овце в България и това не може да стане, но трябва да има елементи на висока култура на производство. Не може 90% от фермерите у нас да доят на ръка и да вървят с тоягата по цял ден след стадото. Това в Европа го няма. Ние европейска страна ли сме? Дори Македония ни изпревари. Ние знаем какво е положението в други страни – европейски и балкански. Там хората въведоха механизация, балансираха храненето, достигнаха висока продуктивност – с по-малко животни, по-висококачествени продукти, докато у нас е абсолютен примитивизъм. Затова настояваме да има национална визия и стратегия за овцевъдството.

  • Какво предлагате?

  • Най-напред искаме сериозен анализ на целия преходен период, да се посочат грешките, които са допуснати досега. Къде е пазарът в т. нар. пазарна икономика у нас? Има ли я тази свобода на производителя, щом няма политика? После трябва да се разработи стратегия, от която всички се нуждаем. Да се вкарат технологични елементи, елементи на селекция. Ние спорим за продуктивните стада. В момента над 200 хиляди овце у нас са под селекционен контрол, над 100 хиляди са от автохтонни породи. Какъв генофонд пазим с тези породи? Пари се дават за селекция, а прави ли се такава? Там се работи с кочовете, но не се правят контроли. Въпреки това субсидиите са наравно с тези за млечните породи овце и кози. Тази неравнопоставеност трябва да се преодолее. На всяка цена трябва да работим по социалните проблеми на българските овцевъди и козевъди. Ние от НОКА имаме предложения, които могат да се постигнат чрез изменения в няколко закона, но нещата трябва да се променят, ако искаме да останат овце в България. Казваме – стоп, до тук. Много грешки се допуснаха от страна на държавата. Преди, когато имаше шап, се правеше блокада на засегнатите райони и се ликвидираха животните. Завардва се районът и не се допуска пиле да прехвръкне там. А какво се получи сега - тръгнаха природозащитници, журналисти и всякакви хора, а опасността да се разнесе заразата стана много по-голяма.

Публикувана в Животновъдство

Наредба 3, регламентираща директните плащания, стана повод за раздор не само сред животновъдите, а в целия аграрен сектор

Лили Мирчева

Едва ли българското животновъдство е било изправено пред толкова сериозни изпитания както в днешния ден. Невижданата епизоотична обстановка изправи на нокти не само фермери и ветеринарни власти. Основна новина в медиите са огнищата на невиждани досега у нас заболявания и евтаназията на животните в цели ферми. Последваха протести и обвинения в некомпетентност на отговорните власти, а партийни централи бързо намериха повод да потърсят още електорат за бъдещи избори.

Оставките в земеделското министерство, които премиерът Бойко Борисов поиска по време на протеста на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) изправиха едни срещу други почти всички браншове в агросектора. На специална пресконференция представители на 20 организации обвиниха овцевъдите, че с оставката на експерт като Георги Праматаров, директор на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“, се цели проваляне на изплащането на субсидиите в края на годината и последваща вълна от напрежение, която ще дестабилизира правителството. От НОКА се защитиха като обявиха, че неведнъж досега са поставяли своите искания за Наредба 3, регламентираща директните плащания. Ще припомним, че в началото на месеца Върховният административен съд (ВАС) отмени чл. 23 от наредбата и в момента тече обществено обсъждане на спорния документ, но без промяна в текстовете.

След като стана ясно решението на ВАС, лично министър Румен Порожанов коментира, че наредбата е върната заради формално неспазена процедура по Закона за нормативните актове. Затова и на обсъждане сега е предложен същият текст. От НОКА контрираха, че тъкмо изискванията в наредбата са причина за резкия спад в цената на прясното овче мляко, а за козето въобще няма пазар и че овцевъди и козевъди искат оставката на Георги Праматаров. Още повече, че и ВАС потвърждава, че в нея се налага дискриминация на част от животоновъдите.

„До момента беше така, че в млечното направление доказваха литри мляко чрез фактури за реализирана продукция. Месодайните доказваха с регистриране на ушни марки във ветеринарната система. Автохтонните животни не доказват нищо. Нашето предложение е да се доказват 20% ремонтни животни“, обясни Деан Тодоров, съпредседател на НОКА.

„Втора година сме поставени на колене покрай Наредба 3, за която съдът се произнесе, че въвежда дискриминация в бранша“, коментира Янка Попова, съпредседатели на НОКА. „Опитваме се да разхлабим примката, но някои искат да задържат статуквото. Нашите 40 стотинки, които загубихме от цената на млякото, са в техните джобове. Това е чиста печалба и разбираме колегите защо не искат да се лишат от нея. Не разбират ли хората как за 2 години, откакто регистрирахме спад в цената на суровото овче мляко, цената на готовите млечни продукти в магазините на паднаха поне малко. Не се ли питате защо при 40% спад в суровината, няма никакъв спад в готовия продукт“, коментира Попова пред журналисти.

„Не забравяйте, че става въпрос за пари, които се плащат за селекционен контрол. Млякото е селекционен признак, но не е селекционна цел. Целта е да се създаде по-добро животно, от тези, с които е започнал да работи. Без значение в какво направление, то ще произвежда повече. Нашата работа като селекционери е да създаваме по-добри животни“, коментира Бойко Стоянов, председател на Асоциацията за развъждане на автохтонни породи , а проф. Иван Станков добави, че именно това е непрофесионалното в Наредба 3 – животни под селекционен контрол да доказват продукция, а не това, за което са предназначени.

Задочната дискусия с Димитър Зоров, председател на Националното сдружение на говедовъдите в България и на асоциацията на млекопроизводителите стана заради неговия коментар, че дори трябва да се повишат количествата мляко от 70 л на 100 л за овцете и козите, за да получат животновъдите обвързана с производството подкрепа.

Така се разгоря старата вражда между производители и преработватели, между малки и големи фермери. Напразни останаха призивите на Констадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, час по-скоро да се приеме Закон за браншовите организации, така че да е ясно кой-кого представлява на масата на преговорите. От НОКА отговориха, че искат промени в Закона за животновъдството, в които ясно да бъдат дефинирани участниците в Консултативния съвет към земеделското министерство.

Симеон Караколев, съпредседател на НОКА изрази съжаление, че браншът на животновъдите е разделен. Той призова земеделският министър да обяви колко човека, колко организации и кои участват в Националния консултативен съвет по животновъдство към МЗХГ.

И двете спорещи страни поискаха изсветляване на сектора, но по различен начин, в зависимост от гледната точка.

„В България няма развити къси вериги на доставки и единствен изход на стопаните е да се молят на мандраджии да им купят млякото. Но какво се случва с агнетата“, попита Караколев. Затова от НОКА предлагат нова формула за отчитане на производството на овцевъди и козевъди – чрез приплодите. Вместо да се търси общ вариант, постигна се конфронтация, „ защото млякото е един от най-чувствителните суровини в страната и когато обвържеш производители с преработватели, познайте кой печели“, за пореден път попитаха от НОКА.

 

снимка

За последен път преди протеста на НОКА на една маса седнаха Деян Тодоров, съпредседател на асоциацията и уволнените по-късно от премиера - Бойко Синапов, Цветан Димитров и Златка Възелова /от дясно наляво/

 

Публикувана в Бизнес

Има големи парадокси в субсидирането на агросектора у нас и ми се струва, че те ще се задълбочават, предупреди зооинженер Мария Степанчева от Асоциацията на българските билововъди. По думите й сега животновъдите, които имат земя, е невъзможно да изхранват с биопродукция своите животни, отглеждани по биологичен начин.

Степанчева направи прости сметки и доказа на чиновниците и в Брюксел, и у нас, че субсидията за обвързана подкрепа в директните плащания няма да се запази в сегашните си размери. „Обвързаната подкрепа беше 13% + 2% за протеинови култури, или това е общо 15%. Сега навсякъде се говори, че е заложено обвързаната подкрепа да стане 10%, като можело още 2% евентуално да се добавят. Означава, че обвързаната подкрепа се намалява с цели 5%. Това е изключително чувствително за животновъдството, плодовете и зеленчуците, тези които бяха приоритетните сектори в България“, обясни фермерката от Стара Загора.

Тя попита какво може да се направи, така че процентът на обвързаната подкрепа да се запази. И си отговори: „Бяхме говорили, че в новия програмен период процентът за обвързана подкрепа трябва да се повиши от 18% до 20 на сто. Толкова трудно извоювахме 15% и сега да правим отстъпление от тези позиции, не е правилно. Това ще удари точно приоритетните сектори“, категорична е Степанчева.

„Слушам за пчелите, слушам за плодовете и зеленчуците, но абсолютно никъде не чувам да се споменава животновъдството. Това ще се усети след някоя и друга година, когато ние няма да имаме изобщо животновъди. И сега масово се разпродават животни. На някои им се струва, че това е шега, но съвсем не е така“, коментира зооинженерът и попита отново: „В сектора работят хора над 55 години и когато всички те си отидат - какво ще стане? Сега само 8% са младите и с такава политика ние никога няма да привлечем още хора, не само в животновъдството, но и в селата. Обещавам ви, че ако така продължава – след няколко години ще задраскаме сектор животновъдство. Така ще се освободят средства за другите „чувствителни“ сектори“, констатира Степанчева.

Според нея намаляването на парите за обвързаната подкрепа е много опасно, защото това касае точно приоритетните сектори, където болшинството фермери нямат достатъчно земя, т.е. сигурни субсидии. Какво ще стане с животновъдите тогава? - Това означава драстично намаляване на приходите им за издръжка. „Доколкото знам до 4 хил.- 5 хил. дка ще се субсидират, а животновъдите от големите ферми имат до 1000 дка. Като се сложи таван на субсидиите, какво правим“, отново попита Степанчева.

Тя получи уверения от администрацията, че при поставянето на таваните на субсидиите, ще се отчисляват разходите, направени за работната ръка и останалите средства за производство. „Идеята на Европейската комисия е, че няма логика само един компонент на директните плащания да се намалява. Трябва всичките компоненти да се редуцират до определения таван. В противен случай може да се получи и заобикаляне на тавана на субсидиите“, обясни от своя страна Марио Милушев от Главна дирекция „Земеделие“.

„Но Еврокомисията трябва да знае, че в България 70% от земята е планинска и 30% е равнинна, и не можем да бъдем равностойни с останалите европейски фермери. Значи, който има земя, ще участва по първи стълб – директните плащания, но може да се възползва и от компенсаторните плащания по стълб две. А животновъдите, които имат малко земя, ще вземат само една част от субсидиите, но няма да могат да участват в компенсаторните плащания, защото нямат площи. Тук имам предвид и биологичните фермери. Какво става тогава с тези хора? - Пълна ликвидация на стопанствата ли? ЕК трябва да го има предвид“, категорична е Степанчева.

Тя подчерта, че обвързаната подкрепа и в животновъдството, и при подовете, и зеленчуците не трябва да бъде намалявана. „Вижте какво става в България, прикани тя чиновниците от Брюксел. - Този, които има хиляди декари, засява пшеница и слънчоглед, но участва и в плащанията за биологично земеделие. Така беше изчерпан бюджетът за агроекология и сега животновъди, и градинари, които наистина са биофермери, не могат да се възползват от мярката, защото няма пари“.

Степанчева съобщи, че като член на Консултативния съвет по животновъдство към министерството на земеделието е коментирала проблема на работна среща, но отговорът на чиновниците бил, че така се запазвала земята!

„Какво значи да се запазва? Ние даваме пари за биологично производство, които не отиват по-нататък във веригата, за да се произвежда биохрана, а само се изнасят суровини извън страната. Така субсидията изтича навън и не остава в България. А хората, които имат земя и животни, не могат да кандидатстват по схемата за агроекология. В резултат - и да изхранват с биопродукция своите биоживотни. Смятам, че нещата, които се обмислят сега, са неразумни. В сегашния програмен период ние извоювахме 13%+2% за обвързаната подкрепа изключително трудно, а сега правим отстъпление. Мисля, че не трябва да отстъпваме завоювани позиции и да паднем на 10 % субсидия за обвързаната подкрепа“, категорична е Степанчева. Тази позиция нашите чиновници трябва да защитят в Брюксел, като се аргументират добре, въпреки че последното решение е на Европейската комисия.

Публикувана в Бизнес
Определени са нови ставки за едно допустимо животно по схемите за обвързано подпомагане за Кампания 2017. Това стана ясно от заповеди на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, публикувани на сайта на МЗХ. Ето какви са промените:
С новата заповед ставката за едно допустимо животно по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол за Кампания 2017 се променя от 596,25 лв. на 632,45 лв. за първите 250 животни (включително). Повишена е и ставката на животно за над 250-тото допустимо животно от 477,00 лв. на 505,96 лв.
 По схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници за Кампания 2017, ставката от 142,00 лв. става 173,18 лв.
 При схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол за Кампания 2017 модулираната ставка за първите 250 (включително) допустими животни от 271,25 лв. се повишава на 280,19 лв. А за над 250-тото допустимо животно, ставката от 217,00 лв. става 224,15 лв.
 Ставката по схемата за обвързано подпомагане за биволи за Кампания 2017 също е променена. Модулираната ставка за първите 250 (включително) допустими животни от 583,75 лв. се повишава на 625,69 лв. Ставката за над 250-тото допустимо животно от 467 лв. се променя на 500,55 лв.
Определеният размер на плащането за едно допустимо животно по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави за Кампания 2017 става от 254,00 лв. на 323,15 лв.
 Промяна има и при размера на плащането за едно животно по схемата за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол за Кампания 2017. По схемата ставката от 80,00 лв. се повишава на 83,52 лв. за първите 250 животни (включително). За над 250-тото допустимо животно ставката се повишава от 64,00 лв. на 66,82 лв.
 
Публикувана в Животновъдство
Неделя, 10 Юни 2018 06:49

Овце на покрива

В търсене на пространства във все по урбанизираните градове, човек изнамира най-различни необичайни места, в които да потърси досег с природата. В такива пространства вече се превръщат покривите на стари и изоставени фабрики, където освен пчели и растения, предприемчиви люде отглеждат вече и овце. Подобна овцеферма на такова място създават между коловозите и строежите край мюнхенската гара Остбанхоф, съобщава  „Дойче Веле”.

Макар и на нетипично място овцете се чувстват добре, щом имат свежа паша на въздух, въпреки че живеят насред Мюнхен между коловозите за скоростните влакове и индустриалните строежи.

„Разбира се това е нещо много по-различно от традиционната ферма, в която животните могат да пасат по ливадите и планините, но идеята ни е да вкараме малко природата в градовете”, казва овчарят Николас Фрике. Той се грижи за животните във фермата, разположена на височина от 60 метра. На площ от 1500 квадратни метра тя предлага малко зеленина в иначе градската джунгла.  В нея градските деца могат отново да се върнат към природата, и истински да се изцапат, засаждайки, прекопавайки и поливайки растения,  грижейки се за овцете и пчелите или тъчейки овчата вълна.

„Тук е много хубаво защото можем, да правим всичко, дори да готвим, да научим нещо ново за пчелите”, казва едно момиче. „На мен също ми харесват пчелите” , казва още едно момче. Друго отдава предпочитанията си на овцете. Фермата внася свежест в един район на баварската столица, опасан отвсякъде от строителни обекти. Подобни обекти показват, колко са важни в днешно време местата, на които човек отново може да се докосне до природата. „Това е прекрасен пример в какво можем да превърнем подобни пространства, които да отвоюваме от иначе непрекъснато разширяващите се градове”, казва Николас.

Овцете се чувстват на покрива толкова добре, че вече се очаква първото им потомство, и разбира се вятъра и ниските температури през зимата въобще не им се отразяват благодарение на вълната. Проектът  вече служи за пример за усвояване и на други подобни пространства, които да внесат природата и в други градове , в които да се отглеждат не само овце, но и зайци, кокошки и пеперуди.

Публикувана в Животновъдство
  • За да търсят науката, нашите фермери трябва да са платежоспособни. Никой не говори обаче за мястото на нашата аграрна наука и ще я има ли след 2020 г. За мен е космическа мъглявина накъде ще тръгнем и какво точно ще изберем, коментира проф. Мариана Петкова от Института по животновъдни науки в Костинброд

Интервю на Лили Мирчева

- Проф. Петкова, в последните години се забелязва един проблем – много от начинаещите фермери в България идват от други професии. Кой обучава и насочва младите животновъди какви породи животни да отглеждат и как да го правят. Някой съветва ли ги откъде да тръгнат?

- Проблемът е много сериозен, защото нашите настоящи млади фермери много често случайно се насочват към тази дейност и избират да се занимават с месодайно говедовъдство след като са прочели и разбрали, че в България има ниша за развитието на месодайното говедовъдство. Но истината е, че те влизат неподготвени в този бизнес - купуват животни, но нямат никакви познания и тепърва започват проблемите. Добре е те да срещнат или потърсят съветници по пътя си. Ако тръгнат сами да се учат, пътят е много дълъг и крие много подводни камъни. Води до големи рискове от финансови загуби, а възможностите те да усвоят бързо и в детайли тънкостите на животновъдното производство, не са толкова лесни.

  • - Какви са пътищата за обучение на младите хора в животновъдството?

  • - Най-напред те трябва да имат много голямо желание и хъс да четат, да търсят и да събират информация. След това трябва да намерят някой, който да ги съветва, да им помага в конкретните стъпки.

  • - Какви са тези конкретни стъпки и много ли са те?

  • - Не са много, но примерно в продължение на три години трябва да имат сигурен човек до себе си, който да им помага. Другият начин е да посещават курсове, които се организират по различни линии, но тези курсове засега са епизодични - правят ги предимно фирмите, които предоставят техника или предлагат фуражи, добавки и други такива. Но трябва да има и други курсове, организирани от водещи експерти и учени, които да правят трансфер на добрия чужд и наш опит до хората, които търсят такава помощ.

  • - Кой може да посъветва начинаещите животновъди към какви породи да се насочат, коя е характерна и се развива най-добре в даден регион?

  • - При всички случаи човек не трябва да очаква само и единствено съвети отвън. За този първи въпрос - към коя порода да се ориентира, всеки сам трябва да има свое виждане. Тук много вярна е поговорката: „Добър акъл, ама чужд“. Затова всеки, който решава да се занимава с месодайно животновъдство, трябва да е наясно коя порода харесва. След това трябва да се посъветва с хората от асоциацията, със специалистите по говедовъдство, с всякакви други институции като земеделско министерство, с регионалните служби за съвети в земеделието или който - каквато възможност има за търсене на помощ, трябва да я използва. Но преди това трябва да има в главата си коя порода му харесва най-много. Истината е, че изборът на породи не е толкова голям. Засега в България добре се развиват и вървят добре Блек Ангъс, Абердин Ангус, Лимузин, Херефорд, месодайният Симентал. Това са основните породи, но има и някой, които са тясно специализирани месодайни породи – Белгийско синьо говедо, Пиемонт, италианска Кианина и т.н. Човек трябва да има нагласа да гледа такива животни.

  • - Защо, според Вас, млади хора изоставят престижни професии в чужбина, връщат се в Българи и се насочват към месодайното животновъдство? Както знаем в сравнително новата Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ) участват компютърни специалисти, художници и ред още професии, коренно различни от фермерските?

  • - Младите хора имат афинитет и желание да се занимават, защото имат информация, че месодайното животновъдство е печеливш бизнес. Поради тази причина те се ориентират и няма нищо лошо в това специалисти от друга област да комбинират две дейности. Но пък истината е, че трябва да имат много добри животновъди и практици край себе си, които да им помагат. Без тяхната ежедневна помощ не е възможно да се комбинират две професионални поприща.

  • - В контекста на обсъжданията на общия бюджет за новата селскостопанска политика на Европейския съюз, трябва ли да има сигурно перо за обучение на младите фермери и какви средства трябва да се отделят за това?

  • - Опитах се да вляза много надълбоко по отношение на Общата селскостопанска политика и мястото на България след 2020 г., защото участвах в анкетата на Европейската комисия по тази тема. Трябва да кажа, че за мен е космическа мъглявина накъде ще тръгнем и какво точно ще изберем. Има тесни специалисти в земеделското министерство, в Института по иновации и агроикономика. Те в крайна сметка ще насочат България, но въпросът е основателен, защото без обучение на хора, които да се занимават с конкретни въпроси на практиката, няма да може да минем. Друг въпрос е, че никой не говори нито дума за мястото на нашата аграрна наука – ще я има ли след 2020 г. и каква точно ще бъде. За мен е голяма болка, че в Министерството на образованието и науката се говори само и единствено за образованието, за неговите проблеми, а науката я няма никъде. Ако някой е решил да няма наука в България – нека ни кажат. Аз съм ръководил на отдел по хранене на селскостопански животни и технология на фуражите, който навремето беше най-големият и най-силният в Института по животновъдни науки в Костинброд. През него преминават всички категории животни, а сега той е пред ликвидация.

  • - Защо се стигна до там?

  • - Защото една значителна част от учените се пенсионират и напускат по естествени причини, а младите, ако дойдат, защитават дисертация и заминават. Как си представяте млад човек да съществува с 450 лв. месечна стипендия или заплата, както искате го кажете. На практика няма хора, които да се занимават с наука. От пет години насам ежегодно обявявам конкурси за една редовна и една задочна аспирантура, но няма кандидати. Кой да дойде и какви условия ще му осигуря на този докторант за година, година и половина, докато защити дисертация?

  • - Да се върнем пак към обучението на фермерите...

  • - Те трябва не само първоначално да са информирани, а периодично да обновяват и осъвременяват своите знания, защото всеки ден излизат новости. Както една жена иска да бъде модерна и не може да носи дрехите си от преди пет години. Тя трябва да знае как да е в крак с модата. Същото е и с угояването и отглеждането, с технологиите в животновъдството.

  • - Няма ли лъч надежда за българската аграрна наука, който да се появи с приемането на новия Закон за селскостопанската академия?

  • - Ако няма финанси и Господ да дойде, нищо няма да се промени. Така че цялата работа е във финансите – да се дадат финансови условия за работа на учените.

  • - Но трябва да има инициатива и от тяхна страна. В последно време се говори много за проектен принцип на работа, т.е. да печелите проекти, финансиране от европейските фондове, за да вършите работата си.

  • - В последно време се говори само за това, както и за промяна в изискванията за научните степени и звания, но не може да се слага каруцата пред коня. Не може да изискваш, когато не си осигурил условия. Първо трябва да осигурят условията за работа на учените и после да имат претенции към хората и техните умения. Как да стане този проектен принцип и да получаваме заплащане? Знам как се прави проект, знам какво да напиша и как след това да го изработя. Но като нямам проекти и моята институция няма минало, никой не ме иска за партньор в разработването на проекти, а това е първото и основно изискване.

  • - Сиреч попадате в ситуацията „Параграф 22“?

  • - Абсолютно омагьосън кръг и това е от много години насам. Има и още нещо – трябва да има платежоспособни консуматори на науката. Едва сега се появяват фермерите с желанието си да бъдат информирани, да са в крак със съвременната наука, за да не грешат. А ако има грешка – трябва специалист да направи синтез и анализ на ситуацията. Ако всички фермери са платежоспособни, когато ни повикат за консултации, ще бъдат доволни, защото ще им свършим работа. Но и ние ще сме доволни, не само защото сме помогнали, но и защото сме получили средства за нашия труд. За да търсят науката, нашите фермери трябва да имат финансови възможности.

Публикувана в Животновъдство

Най-новите методи за подобряване и управление на необходимите количества за изхранване на животните, представени от сп. France Agricole

Алекс Петров

Внедряването на автоматизация на процесите трябва да бъде задължителен елемент на всеки нов проект на животновъдни ферми. В противен случай те вече са морално остарели, преди да са построени. Необходимо е да се внедряват автоматизирани системи за индивидуално порционно дозиране и раздаване на фуража, за управление на целия производствен процес по отглеждането на животните, като се контролират разходът на фураж, млеконадоят, физиологичното и здравословното състояние на всяко отделно животно. Автоматизацията в животновъдството повишава културата на труда, като го превръща в разновидност на индустриалния.

Храната е важен инструмент в търсенето на ефикасна методика за намаление на производствените разходи при отглеждането на животни. Без да се променят порционът на хранене или даже управлението на стадото, съществуват решения за ограничаване на прахосването на храните, което може да достигне 10% от разпределените количества. Неотдавна във френския град Рен се състоя Международното изложение за животинска продукция (SPACE, 13-16 септември), на което бяха представени най-новите технологии за подобряване и управление на необходимите количества за изхранване на животните, както и методите за точното определяне на дозите от твърди и течни съставки в храните. Новостите бяха представени обстойно в специализираното френско сп. France Agricole.

Разграфени кофи, ведра, дори грабнатите с шепа минерали са все още основни мерни единици за определяне на порциите храна. Базирана на опита на отделния животновъд, от тази емпирична техника произтичат значителни отклонения, особено когато различни оператори се заловят с тази задача. Управлението от кабината на фуражосмесителите и бункерите дава ефикасни решения за точното дозиране на ингредиентите в изпълнение на рецептата. В много случаи предписанията могат лесно да се адаптират и прекроят според наличните запаси от храни, с което се намаляват инвестициите.

Първото решение е

да се постави комплект за претегляне в бункера (kitdepesage). Това устройство, разработено от специалисти по измервателна техника, представлява две метални пластини, монтирани във вид на сандвич, с датчик помежду им, който регистрира натоварванията. Точността на прибора е приблизително с грешка около 500 г на база от 3 т, каквото е количеството на храните в бункера.

Интелигентни решения

Илюстрация за навлизането на компютрите в точното разпределението на храните и приготвянето на дажбите на животните е създаденият фуражосмесител Premix Melodis на бретонския производител Emily. Тази система използва Wi Fi за свързване на кофата с измерителното и смесително устройство на сухите храни в бункера. Emily свежда отклоненията с точност до 100 г. Тази микрофабрика за храна се управлява от дигитален таблет. Животновъдът задава рецептурата на екрана и след това зарежда смесителя на бункера с ингредиенти до определеното ниво с помощта на еталонизирано устройство, регистриращо натоварванията. Всички операции са автоматизирани и операторът се придвижва само за да премества кофата с храните на определените места за хранене. Както всички системи, данните за разпределението на порциите се съхраняват в програмното осигуряване. Отчитат се данните от момента на доставката до последното разпределение, заедно с добавките на сухото вещество. Устройството позволява да се осъществи пълно проследяване на продукта и заедно с повишената точност при меренето и разпределянето на храната да се намали себестойността на прехраната на животните. Premix Melodis осигурява точност, съизмерима с тази на роботите за хранене, но е много по-евтина.

Следене на оградите с приложение на смартфона

Разхищенията при храненето не щадят пасищата. Кравите имат естествена тенденция да съсипват тревата в пасището, където се хранят, когато фермерът ги пусне на воля в обширна ливада. Ето защо е важно да им се определи ежедневната пасищна площ и да се осигури действието на електрическата ограда. С тази цел специализиралата се в огради фирма Lacmé снабдява своите инсталации с електронното съединително устройство LBox, което позволява на животновъда да наглежда и контролира на „живо” своята уредба чрез смартфон или таблет. Връзката и обмяната на данни се осъществява безжично чрез Wi Fi. Приложението е безплатно и работи без абонамент и SIM карта.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 30

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта