Резултатите от проведеното от Министерството на земеделието, храните и горите наблюдение „Брой на селскостопанските животни към 1-ви ноември 2016 г.“ показват незначително увеличение на броя на говедата и биволите с1.6%. По-същественоеувеличениетопри биволите (+13.2%), а говедата са с 1.4% повече спрямо 2015 година. През 2016 година се запазва тенденцията на увеличение на месодайните крави (+12.4%) и незначително намаление на млечните крави (-1.7%)до 271.3 хил. броя. С 2.1% се увеличава броят на овцете. През 2016 година се наблюдава увеличение на овцете майки от месодайните породи с 11.0% и към 1-ви ноември те са над 102.6 хил.броя. Козите и козите майки намаляват съответно с14.2% и9.3%. Свинете са с 2.7% повече, а разплодните женски свине над 50 кг са с 10.9% повече. Средният брой на отглежданите животни в стопанствата се увеличава в резултат на намаляването на броя на стопанствата при всички видове животни и относителното запазване на общия брой на животните. Наблюдава се увеличениена стопанствата, в които се отглеждат 100 и повече млечни крави (+17.1%). Стопанствата с над 100 овце майки са се увеличили с 5.3%, а с над 100 козис 1.9%.

Общо добитото мляко в стопанствата през 2016 г. е 1 148 656 тона. Кравето мляко намалява с 1.0.% до 1 018 567 тона, а овчето е 79 681 тона или със 7.2% повече. Производството на козе и биволско мляко се запазва – 40 930 тона козе и 9 478 тона биволско мляко.

През изследвания период от животновъдните стопанства са продадени живи или са заклани около 2.207 млн. броя животни, което е с 0.1% повече от предходния период.

Публикувана в Животновъдство

Основната причина е сривът в сектора, причинен от слабото търсене на заешко месо на вътрешния пазар, категорични са Иван Станков и Танко Митров от Чирпан

Рая Петрова,

Гр.Чирпан

Тъжно, но факт: попаднало в спиралата на дългия «преходен период», постоянната криза и опразнения джоб на българския потребител промишленото ни зайцевъдство постепенно изчезва. Има, разбира се, и други причини. Една от тях е фалстартът, с който тръгна този сектор още преди 15 години, по време на предприсъединителния период 2000-2006 г.

Абсурдът – зайцевъдството бе пропуснато в програма САПАРД

В нея думата заек изобщо не бе спомената, припомнят си двамата професионални зайцевъди от Чирпан. Явно, когато е подготвяна, никой от тогавашното Министерство на земеделието и горите не се е сетил, че има и такъв сектор в животновъдството ни, който подлежи на кредитиране. Защото Програмата САПАРД на ЕС бе един от инструментите, подготвящи страните-кандидатки за бъдещото им членство в Съюза в областта на земеделието и селските райони. А целите на САПАРД бяха да създаде рамка за предприсъединителната помощ на ЕС за устойчиво развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа. Но въпреки добрите намерения на ЕС, ако в онези години български фермер искаше да тръгне по нелекия път на промишленото отглеждане на зайци, вече знаеше, че ще бъде сам и съответно може да разчита единствено на собствените си сили и възможности.

Разбира се, по-късно този пропуск бе коригиран под натиска на Националната асоциация на зайцевъдите и Фонд "Земеделие" предвиждаше кредитиране и за промишлено отглеждане на зайци. Но сякаш нещата пак не бяха маркирани правилно, защото зайцевъдите, макар и да можеха вече да разчитат на регламентирана помощ от страна на държавата,

срокът за връщане на кредита за купуване на племенни животни бе 1 година,

който според зайцевъдите бе крайно недостатъчен. В същото време се даваха 36 месеца за кредит за ремонт и обзавеждане на помещения, което бе много по-удачен вариант.

И въпреки объркването от административни пропуски, неособено подходящите форми на подпомагане и въпреки всички пречки зайцевъдите започнаха да изграждат зайцеферми, и то професионални. Не мина много време и браншовото сдружение в Плевен заработи активно. Желанието им бе да могат да отстояват както интересите си, така и да разчитат на регламентирана помощ в подходяща форма от страна на държавата. Пак тогава, преди 15 г., зайцевъдите започнаха да участват в провеждането на търгове и специализирани изложби в Сливен, където се намираше и Селекционният център по зайцевъдство. Радостен бе фактът, че всяка година интересът към тези търгове на породисти зайци се увеличаваше. И така

зайцевъдите повярваха, че нещата все пак вървят напред

Въпреки че всичко, което се правеше в зайцевъдство, се реализираше без субсидии от държавата, а с много амбиция и лични средства. Фермерите започнаха да проучват пазара и повечето от тях успяха да открият свободната си пазарна ниша. Така се положи началото на промишленото отглеждане на зайци за разплод и месо в новите пазарни условия.

През тези години беше положено и началото на

създаването на вътрешно линейна селекция в зайцефермите

Тя е от голямо значение за постепенното подменяне на стадото, докато се получат животни с изразени продуктивни качества, които трябва да се проявят до 90-ия ден. Породите, на които заложиха повече български зайцевъди, са Новозеландски и Калифорнийски заек, които са с най-добри показатели за разплод и месо.

А по отношение на храненето зайцевъдите използваха концентриран и груб фураж, както и целодажбен и гранулиран фураж. Постепенно те създадоха чудесни бизнесотношения със зърнопроизводителите в страната и заводите за концентрирани фуражи. Постепенно фермерите започнаха сами да определят състава на различните фуражни смески и фуражопроизводителят изпълняваше техните рецепти.

Целта на българските зайцевъди бе една-единствена - качествена развъдна дейност. Тя изисква време, но това е начинът смесените породи да се изчистят и да се проявят качествата на основната порода. И българските зайцевъди успяха

да създадат племенни стада от най-качествените и породисти зайци

Това доведе и до развиване на доста сериозна по мащаб търговия на чистопородни женски зайци за разплод.

Пазарът на зайци се раздвижи!

А оттам идваха и основните финансови постъпления във всяка зайцеферма.

Другият източник на свежи пари идваше от не по-маловажната дейност -

производството на заешко месо

за снабдяване на магазинната мрежа и ресторантите. По това време вече у нас имаше магазини на големи търговски вериги, където можеше да се купи охладен заек и потребителят да е сигурен в качеството на месото му. За българина заешкото месо не е непознато. Но консумацията му винаги се е свързвала с личното стопанство на село. В същото време

в цяла Европа търсенето на заешко е голямо

Там дори децата отдавна знаят, че това е най-високопротеиновото месо. Черпейки от опита на западните си евентуални клиенти, и българските зайцевъди започнаха при пакетирането на зайците за търговската мрежа, да слагат и рецепта за най-подходящата кулинарна обработка. Но тук вече започнаха сериозните спънки, свързани с търсенето.

Качественото заешко месо е скъпо навсякъде по света

И когато зайцевъдството започна да се развива и да има своя пазарен дял, настъпи поредната финансова нестабилност и търсенето на заешко месо от българския потребител бе минимално. Така

пазарът за зайцевъдите се сви до ресторантите и търговските вериги

които бяха основните им клиенти, но в твърде малки количества.

За провала на зайцевъдството допринесоха и

изискванията за клане в регламентирани кланици

В онези години те бяха две - едната във Враца, другата - в Стара Загора. Дните и дори часовете за клане на зайци бяха строго регламентирани, при това за определени обеми. Това бе изискване към самите кланици, за да работят. То пък от своя страна принуди зайцевъдите да допълват количествата до нужния обем, да пътуват с часове към кланиците и обратно с охладените заешки трупчета, за да могат да го доставят свежо.

Постепенно разходите започнаха да надвишават значително приходите

и финалът дойде - българските зайцевъди един по един фалираха и затвориха. А зайцевъдството ни постепенно изчезва дори от докладите на МЗХ. Ето какво може да се прочете например в Аграрния доклад за 2014 г.:Напоследък се наблюдава засилване на интереса към зайцевъдството в страната (?!), което се обуславя от добрите природно-климатични условия, наличието на традиции и опит в отглеждането, както и увеличеното търсене на алтернативни меса в световен мащаб. Голяма част от стопаните отглеждат зайци за собствено потребление.” Последното изречение определя характера на зайцевъдството ни като сектор – любителски! Неслучайно общият брой на зайците в страната през последните години не успява да достигне 100 000 - движи се около 95 хиляди. И въпреки добрите дадености за развитие на зайцевъдството този вид производство е слабо застъпено поради наличието на редица трудности като:

0 недобра професионална подготовка на зайцевъдите;

0 остаряло оборудване;

0 високи производствени разходи, които често надвишават изкупните цени;

0 липса на стабилни стратегически експортни пазари и партньори;

0 силна зависимост на износа на заешко месо от конюнктурата на външните пазари;

0 липса на директни субсидии за фермерите-зайцевъди досега, да не говорим след 2020 г., когато субсидии може да няма за никого.

0 недостатъчно развит научен потенциал за осигуряване на сектора;

0 недостатъчен маркетинг и мениджмънт на българския пазар.

И така стигаме до

тъжната реалност: ако ни се дояде вкусно заешко месо

трябва да отскочим до най-близкото село и да питаме има ли любител зайцевъд, от когото да си купим прясно заешко.

Публикувана в Животновъдство

През този сезон никой не бива да си позволява да стои със скръстени ръце

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

През пролетта работата в животновъдните ферми нараства значително. Добрите стопани си имат доста грижи по това време на годината и никой не си позволява да отлага или да стои със скръстени ръце.

Фермерите трябва да отворят широко вратите и прозорците на помещенията, в които отглеждат животните, хубаво да се проветрят, за да може да изсъхнат стените от влагата. Така ще се предпазят от развитие на коварни смъртоносни гъбички или плесени през топлите месеци. След тежката и студена зима сега е време в помещенията да влезе живителна топлина и свежест.

Дворът и площите около фермата следва да се напръскат

с инсектицидни препарати против кърлежи, комари и други летящи и пълзящи паразити. Кръвопийците са много активни през този сезон. И тъй като цяла зима са гладували, сега нападат всичко живо и могат да донесат куп неприятни изненад и- Лаймска болест, хеморагични трески, бабезиоза и др. Подходящи инсектицидни препарати са Фендона, Айкън, Неостомозан, Кардицид и др. Всички помещения за животни трябва да се обработят с препарати против инсекти, а след това да се дезинфекцират с белина. Ако фермерите имат лош спомен със змии от минали години, сега е моментът да предпазят стопанството от опасните съскащи влечуги. Това може да направите като околовръст целия район поръсите в тясна ивица със сяра, белина, нафта или други лошо миришещи вещества.

След като са вече на паша,

агнетата непременно трябва да се обезпаразитят

срещу мониезии (ширити, панделки). Тези паразити представляват огромни по дължина (до 6 метра) тении, които тормозят животните. Дългите, бели, плоски ленти се намират в червата на агнетата и яретата. И както е логично храната отива за паразитите, а блеещите невръстни агнета и ярета силно изостават в развитието си. Резултатът са огромни финансови загуби за стопаните. Решението е просто - противопаразитни препарати, като Албендазол, Довистом, Абантел и др.

Овцете и кравите трябва да се предпазят от метил,

който дебне от мочурливите и влажни пасища. Добре е да използвате гореописаните препарати. Метилът е най-значимото паразитно заболяване при преживните и ежегодно взема хиляди жертви. Овцете и шилетата трябва да се реваксинират срещу ентеротоксемиите (челекме).

Преди пускане на паша на овцете е добре да се подстрижат коремите и опашките, за да се предпазят от кърлежите. Това мероприятие следва да завърши с потапяне на опашките в инсектициден разтвор и поливане по гърбовете (между вълната) с канче със същия разтвор.

Задължително на юниците се поставят постоянни магнити в търбуха

преди излизане на паша, за да се предпазят от попадане на чужди остри предмети в предстомашията. Кравите с дългия си подвижен език буквално „омитат“ пирони, телове, куки и др. остри предмети. На по-старите говеда е добре също да се поставят магнити, макар предните години да е слагано. Тези евтини и прости устройства предпазват живота на преживните твари.

Сезонът е особено опасен за подуване

при паша на сочна, зелена трева в големи количества. След дългата зима зажаднелите за нещо свежо и прясно животни лакомо се нахвърлят на тучната млада трева, но това може… да им коства живота. Добре е да се преминава плавно към пасищно хранене, а не това да стане за един ден.

Първите зайчета вече са се родили

при предвидливите стопани и лакомо хрупкат гранулките. Правилно е да не бъдат прехвърляни в друга клетка (това е непосилен стрес за малките таушанчета), а майката да се прехвърли на друго място, когато те вече могат да се справят и сами с живота. Тази грешка да се прехвърлят малките се прави масово и води до смърт на голяма част от кучилото. Стопаните не бива да забравят да ваксинират зайчетата около 40-ия ден . Когато дребните таушани станат около 0,5 кг (около 40-ия ден) трябва да им бъде поставена ваксина срещу чума. Използвайте ваксините Песторин, Хебовак, Куниправак, Рабигард и др. Около периода на отбиването на малките в продължение на 5-6 дни добавяйте антибиотик във водата за пиене с цел избягване на стреса. Това е най-критичният период за всички дребни зайчета.

Всеки ден против клека на всички пернати (пилета, пуйчета, патета, гъсета и др.) е добре да се дава Селед, витамини за по-бърз и стабилен растеж, а около 15-19-ия ден - препарат против кървавата диария (кокцидиозата). Добре е старите птици да се обезпаразитят с медикаменти срещу глисти – Пиперазин, Левоколумбин и др.

В кочините вече заквичаха първите новородени прасенца.Веднага след раждането те трябва да се инжектират с желязосъдържащи препарати против физиологичната анемия, с която се раждат. Подходящи за целта са Декстрофер, Феридекстран, Фердекс и др. Свинете майки и нерезите е време да се изчистят от глисти - аскариди. При свинете това е един от най-големите проблеми. Използват се Левамизол, Пиперазин, Вермитан, Булмектин, Пандекс и др.

Конете в този сезон страдат сериозно от оксиури

- дълги глисти в правото черво, които непрекъснато безспокоят животните, особено нощно време. По това време на денонощието женската снася яйце в перианалните гънки, което причинява силна болка и тормоз на конете. Последните трият задницата си в околните предмети и стените. Тези дълги до 30-40 см глисти могат да бъдат унищожени лесно с Булмектин, Вермитан, както и с пастите Панакюр, Еквалан и др.

Пчелните семейства трябва да се проверят

и там, където е необходимо, да се постави подбуда, за да се подготвят пчелите за работа.

Гълъбарите трябва да обезпаразитят пернатите с Пиперазин, Левоколумбин, Панакюр и др. и да направят профилактично третиране срещу кокцидиите (Толтразурил) и трихомонадите – Метронидазол, Флажил, Трихомонацид и др.

На всички животни във фермата трябва да се осигури

достъп до живителните слънчеви лъчи, за да наваксат загубата на витамин Д от тежката зима. Това важи особено за младите животни. Витамин Д е жизненоважен при профилактиката на рахита. Без него няма как да се поддържа правилното съотношение между калция и фосфора. Освен това слънчевото греене води до отделяне на освобождаващи хормоните вещества. Това силно способства размножителния процес и повишава плодовитостта на животните. Когато животните във фермата се движат достатъчно свободно на чист въздух под галещото пролетно слънце, те ще бъдат истински щастливи, а стопаните ще използват пълноценно целият им потенциал. Това води само до едно по-големи приходи и по-голяма удоволетвореност от работата.

Публикувана в Животновъдство

В другите държави в Европейския съюз има само репродуктивни, има и угоителни ферми, а ние сме събрали на едно място целия цикъл, твърди Стефка Боева от ферма Мерата в с. Ковачица. На петъчния пазар в Ситняково в хладилния камион на фирмата може да се намери пълната палитра от телешко месо

Лили Мирчева

На фермерски пазар в столичния квартал Ситняково, всеки петък верни клиенти купуват прясно телешко месо от хладилния камион на ферма Мерата. Както е изписано с големи букви до витрината – месото идва директно от земеделското стопанство, намиращо се в село Ковачица, община Лом, област Враца. Изборът е голям – от контра филе и плешка, до врат без кост или телешки колбас.

„Смея да твърдя, че телешкото месо е доста нов продукт у нас. По статистика едно българско семейство яде телешко два пъти в годината“, заяви за в. „Гласът на фермера“ Стефка Боева от ферма Мерата. По думите й натрупаното недоверие трудно се преодолява, защото хората у нас изядоха какво ли не телешко - от ирландското 20-годишно месо до какви ли не сурогати, вложени в колбасите.

„Мога да се похвала с факта, че от първите ни посещения на пазара в Ситняково, вече имаме клиенти, които редовно ни търсят. Те знаят, че всеки петък сме тук и това е абсолютна акредитация за нашите продукти. Предлагаме им пълната палитра телешко месо“, коментира Боева.

В самата ферма се отглеждат около 600 животни – майки и телета. „Ползваме европейския опит, но там хората си имат ниши и всеки си участва в дадено звено. Има само репродуктивни ферми, има и угоителни, а ние правим всичко от А до Я, защото тук нещата се случват по този начин“, обяснява мениджърът на фирмата. По думите й фирмата обработва около 12 хил. дка земя, основно като зърнопроизводител. „С пасищата имаме проблеми не повече от всички останали животновъди. Ние сме и зърнопроизводител, но обмисляме за отделим от собствената си земя за пасища, за да спрем тази несигурност“, казва Боева. „Едно пасище е инвестиция, която се поддържа поне 5-6 години – да го обработиш, да го засееш, за да можеш да го определиш като пасище. Всичко останало са мери и ливади, които не доставят необходимо количество и качество храна за животните“, добавя тя. Прилага се смесена система на отглеждане на животните - пасищно през лятото и в обор през зимата. С една дума - телетата са полупасищни, тъй като нямат условия за целогодишна паша.

Във семейната ферма в с. Ковачица се отглеждат месодайни породи говеда. Целта е да се затвори цикълът – от раждането на телето, през угояването до крайния продукт – месо и колбаси. Ползват се единствено услугите на лицензирана кланица. А мобилният магазин позволява на производителите да стигнат директно и много бързо до своите клиенти.

„Покупката на хладилен камион е първият ни пилотен проект и с него тръгнахме към пазарите в големите градове по коледните празници през миналата година, разказва Стефка Боева. Предимството на камиона е, че в дните от седмицата може да отиде на различни пазари и така се облекчават клиентите, които търсят прясно телешко месо, директно от фермата. Тя си спомня за трудностите, които е трябвало да преодолеят, за да стигнат до пазара. Фирмата е регистрирана по Закона за храните. Много време, сили и средства отнело подготвянето на документи и покриването на всички регламенти и изисквания на Българската агенция по безопасност на храните, както и на други техническите агенции, които трябва да признаят годността на транспортното средство, пригодено за мобилен магазин с хладилна витрина.

Семейната ферма край Лом ползва опита и полезния пример на колегите от Централна Европа. „Учим се от концепцията им за оптимизиране на разходите, от начина, по който е изнесена цялата им търговия, не само при директните производители, но и при преработвателите. Условията при тях са много по-приемливи, защото пазарите им са организирани по друг начин. Те затварят една много натоварена улица. Сутрин рано всеки влиза на мястото си и в рамките на целия ден клиентите имат съвсем свободен достъп до фермерите. Работи се много спокойно, докато ние тук имаме доста трудности с намирането на добро място – хем да не пречим на останалите участници в пазара, хем да е достъпна среда и за нашите клиенти“, споделя Боева. По думите й Наредба 26 на МЗХ за директните продажби, създава доста ограничения и то чисто териториални, за производителите на селскостопанска продукция. „Тази наредба на МЗХ лишава нашите съмишленици от най-големия пазар за фермерски продукти, който е в София. Тъкмо тук се намират най-много клиенти и най-добрата реализация на нашите стоки“, коментира Стефка Боева.

Дошло е време и двете страни – производители и държава, да открият формулата за най-прекия път между фермерите и потребителите на екологични храни, без това да е прекалено скъпо за всички.

Публикувана в Животновъдство

Твърди от личен опит Вангел Лолов, млекопроизводител, постигнал 14 500 кг мляко за доен период 305 дни

Рая Петрова,

с. Екзарх Антимово,

община Карнобат

Едва ли има животновъд, който да не е наясно откъде идват проблемите в сектора. Говорим за тези, чието решаване нe зависят от него. И за да сме по-конкретни, ето за какво става дума: Първо, пренасищането на пазара с мляко повлия на рентабилността на фермите. И на второ място - евтините вносни млечни продукти, залели пазарани, нанесоха щети на животновъдството във всичките му сектори. Такава е оценката на състоянието на българското животновъдство на Вангел Лолов, който успява сам да постигне изключителни резултати в млекопроизводството –

14 500 кг мляко за доен период 305 дни и 45 кг дневен млеконадой

а и не само това. Ако не сте от Бургаския край, веднага ще попитате кой е Вангел Лолов. Отговорът е лесен: той е най-добрият говедовъд-млекопроизводител за 2015 г. в Бургаска област, собственик на кравеферма в с. Екзарх Антимово, община Карнобат, от 2012 г. Според колегите му той успява да постигне високите показатели във фермата си, защото е много добър и взискателен бизнесмен, мениджър и стопанин, който работи упорито.

А самият Вангел смята, че формулата за успеха на българския фермер изисква работохолизъм, съвременна развъдна дейност, осигуряване на комфорт и спокойствие при отглеждане на животните.

Вангел Лолов е скромен и неискащ известност човек, който счита, че има много по-добри кравеферми от неговата и много по-добри стопани от него. Но

в работата му впечатлява перфекционизмът му

- животните му трябва да имат необходимия комфорт, за да се чувстват удобно, да са нахранени и отгледани по най-добрия начин. Може би сериозното отношение към работата му във фермата е семейна черта, защото и според баща му, животновъд на 81 г., «Не настояваш ли на животните всеки ден, по-добре не се захващай”.

Всичко започва през 2012 г., когато Вангел купува сградите в стопанския двор на с. Екзарх Антимово, реновира ги и купува 100 юници от породите Кафяво американско, Холщайн фризийско и Редхолщайн-фризийско говедо. Фермерът е член на Асоциацията за развъждане на Черношарената порода в България в Русе и на Асоциацията за развъждане на кафявата порода в Севлиево. Сега Вангел отглежда 156 елитни животни от споменатите породи, а

показателите са впечатляващи:

0 Средна млечност на фермата за 305 дни е 10 201 кг.

0 Средна млечност на една крава е около 34 литра на ден.

0 Средна годишна масленост на млякото - 3.96%.

Има и крави-рекордьорки:

0 първата - 14 500 кг мляко за доен период 305 дни;

0 втората е юница – с 45 кг мляко на ден;

0 третата – със 75 кг мляко на ден.

Генетиката във фермата се поддържа с висококачествен семенен материал от елитни бици.

Породистите мъжки разплодници са от топдесетката в света

- те са Франклин, Ераско, Ман-Оман 2 и Крикет. Поддържаната добра генетика позволява на Вангел да постигне перфектните резултати:

0 висока продуктивност от кравите;

0 дълголетие;

0 лекота на отелването;

0 здраве на вимето;

0 стабилност на животните.

И всичко това му дава възможност да възвърне вложенията си с висококачественото мляко, което произвежда и, разбира се, изпитва огромно удовлетворение от постигнатото.

Как се стига до тези високи резултати в млекопроизводството, разчитайки единствено на себе си, и дали е било трудно, ето и отговорите:

- Г-н Лолов, защо се насочихте в агробизнеса, и то в най-тежкия сектор - животновъдството?

- С животновъдство започнах да се занимавам през 2012 г. В никакъв случай обаче това не е непозната област за мен, тъй като до началото на демокрацията семейството ми се е занимавало основно с това. Разликата е, че тогава отглеждахме овце, а сега реших да инвестирам в крави. Съображенията ми бяха от гледна точка на това, че при правилно отглеждане кравите имат висока млечна продуктивност.

- Поради все още действащата референтна дата - 2009 г., не сте могли да се възползвате от финансово подпомагане. Кога беше най-трудно?

- Аз за съжаление не можах да се възползвам от финансовото подпомагане по тази мярка. Началото наистина беше трудно, защото моята цел беше да изградя една модерна, отговаряща на всички изисквания кравеферма. Ясно осъзнавах, че този етап е много важен за по-нататъшното ми развитие като фермер. Още тогава идеята ми беше да създам ферма, която по нищо да не отстъпва на западноевропейските ферми, някои от които имах възможност да видя. А, както знаете, това е свързано с доста средства.

- Постигнали сте много. Ще продължавате ли още и в каква посока?

- Да, имам добри постижения, но според мен има какво още да се направи. От гледна точка на продуктивността смятам, че съм постигнал едно много добро ниво. Целта ми е да развия бизнеса си по отношение на увеличаване броя на животните, подобряване на материално-техническата база и най-вече съм насочил вниманието си към подобряване на генетиката на стадото.

- Кои са най-сериозните проблеми в млекопроизводството ни - селекцията, цената на суровото мляко, липсата на свободни пари за фермерите или качеството на суровото мляко? Това ли са препъни-камъните за животновъдите ни?

- Пренасищането на пазара на мляко се отрази сериозно върху цените на млякото през последните години. Този процес беше твърде бърз и динамичен и оказа вляние върху рентабилността на сектора. Евтините вносни млечни продукти, които заляха българския пазар, и други, независещи от производителите, причини изиграха своята негативна роля в този процес. Затова сега ще се възползвам от случая да призова българския потребител да защити родното производство, като му се довери, да започне да го цени и да консумира български продукти. Проблеми има във всеки сектор, не само при нас, но важното е да има добра воля за решаването им.

- Ще успее ли млечният ни сектор да "изплува" и да стане активен пазарен субект, и то на атрактивни за потребителите цени?

- Надявам се. Това може да стане само когато се положат общи усилия от страна на производители, потребители и държавата. Ако всички работят съвместно и защитават интересите на българския млекопроизводител, със сигурност резултатите ще бъдат такива, че млечният сектор да „изплува».

И в подкрепа на казаното от г-н Лолов, нека хвърлим поглед как работи той във фермата си. За по-пълно реализиране на генетичния потенциал за продуктивност на животните Вангел знае, че е необходимо да се създадат условия, които най-добре отговарят на биологичните особености на кравите, и да се

спазват стандартите на хранене. Според Вангел, комфортната среда се определя от четири основни фактора,които осигуряват определен ритъм на живот и поведение на животните.

Чистият въздух е предпоставка за добро здраве

и може да бъде основа за достигане на висока продуктивност. Фермерът е убеден, че от стойността на показателите температура, влажност и чистота на въздуха в помещенията зависи здравето на животните. Кравите, живеещи в комфортна обстановка, са двойно по-продуктивни и за тази цел имат нужда от постоянен приток на свеж въздух. Ето защо фермата е решена по израелски модел с щори вместо надлъжни стени. В обора са поставени спускащи се поливинилови завеси против вятър, дъжд, сняг и студ. Те гарантират подходящи температура, влажност и

циркулация на въздуха.

Следващата приложена добра практика е

сводобно-боксовото отглеждане на кравите

като е осигурена площ за почивка и лежане, която се застила с дълбока несменяема постеля, подменяща се два пъти в годината и култивираща се два пъти на ден. А в бетонния под на пътеките са направени «насичания», предотвратяващи подхлъзването.

Чиста и прясна храна

Кравите са по-чувствителни от хората по отношение качеството на храната, категоричен е Вангел. Ето защо повърхността за хранене е с покритие от епоксидна смола, което не позволява хранителната пътека да се замърсява, да просмуква. Така тя е винаги е суха и чиста, може лесно да се почиства, не плесенясва и животните получават винаги чиста и прясна храна.

Чиста вода

За свободното отглеждане на животните в краварниците е важно да се осигури свободен достъп на животните до водата. В обора на фермата са поставени големи коритни поилки, за да се осигури максимален фронт на поене, които се почистват два пъти на ден, и то така, че Вангел да може да пие от тях. Оборудвани са с биметални пластини, които не позволяват водата да замръзва при ниски температури.

Масажът - задължителен атрибут и предмет на хигиената

който подобрява здравето на животните, условията на живот и тяхното благосъстояние. И всичко това допринася за значително увеличение на добива на мляко и съответно увеличаване на доходите на фермера.

Храненето на животните е съобразено с тяхната възраст

и нужди още от първия ден. Осъществява се със самоходен фуражораздаващ миксер. Животновъдът обработва 300 дка царевица и 200 дка люцерна, с което си осигурява сочни и груби фуражи с високо качество. Една част от фуражите се приготвят на място - царевичен силаж и люцерново сено. Концентрираният фураж фермерът купува от фуражни заводи.

Вангел присъства при захранването на всяко новородено теле

До 2-ия час телето поема задължително количество от 4 л коластра. Тя съдържа 6-7 пъти повече високоусвояем белтък от млякото и свързани с глобулина антитела, които обезпечават на новороденото теле имунитет. Така започва отглеждането на бъдещата ефективна млечна крава.

До три месеца телетата се хранят с пълномаслено мляко

три пъти на ден. По-късно в дажбата се включват смляна люцерна и мюсли. Включването на мюслите е много съществен момент при отглеждането на телето. Подпомага ранното приемане и привикване с груб обемист фураж от телетата, стимулира развитието и растежа на търбухчето. До момента на отбиване се храни търбухът, а не телето, за да може след това животното да поеме изхранването си. Вангел знае, че добрите дажби през първите седмици водят до повишено образуване на жлезисти клетки, което по-късно се отразява положително както на здравословното състояние на животното, така и върху добива на мляко.

Храненето на подрастващите телета

трябва да е правилно нормирано, за да гарантира нормален растеж, хармонично развитие, добро здраве и възможности за по-пълна изява на генетичния потенциал.

Сухостойните животни изискват специално внимание

независимо от това, че този период е непродуктивен. На бременни сухостойни крави се дават само доброкачествени фуражи, за да спомогне за нормалното протичане на родилния процес и за да се увеличи млечната продуктивност. И стигаме до

бременните юници

През този период е много важно дажбите да са биологично пълноценни, кравите да са в добро физиологично състояние, тъй като тогава се развиват органите и тъканите на новия организъм. При недостатъчност или излишък на някои вещества, или при хранене с некачествени фуражи плодът може да се увреди и да се намали жизнеността му.

След като проследихме целия работен процес в кравефермата на Вангел, едва ли някой би се учудил от неговото професионално кредо: «Животновъден бизнес се прави само с нахранени, спокойни и добре гледани животни. А инвестициите в добрата развъдна дейност гарантират високата продуктивност на фермата и добра печалба.»

Публикувана в Животновъдство

Животновъдите няма да отстъпят от исканията си и насроченият за 22-ри март национален протест пред министерството на земеделието ще се състои. Това каза за "Хоризонт" председателят на Сдружение "Обединени български животновъди" Бойко Синапов.

Според него поканата на министър Бозуков за работна среща днес е закъсняла и единственият начин да се отмени протестът е министърът да отмени заповедта, с която спира кандидатстването по мерките за агроекология и биоземеделие.

Да изплатят незабавно всички средства, които са забавени, при положение че са осигурени средствата към сектор "Животновъдство", и отмяна на заповедта. Никой не ни даде обяснение защо се допуска да се случва това. Напрежението расте, да е ясно на всички! По този начин – всеки сам да взема решение от управляващите и да си мисли, че управлява собствена фирма, частна фирма – няма как да се случи. Ние този път сме категорични и ще му покажем, каза Синапов.

Публикувана в Животновъдство

Оцелявам благодарение на земеделието, от което печеля, а с животните губя 50 на сто от спечеленото от земята  С тези думи започва разговорът ни с фермера Стефан Найденов от с. Мрамор за хала на българския животновъд

Стефан Найденов обработва 1 000 дка арендована земя в Софийското поле. Успоредно със земеделската работа отглежда и 80 млечни крави, кръстоски на Черношарена и Червеношарена порода. Млякото предава в единственото предприятие, останало в района - "Екобалкан", от което произвеждат сирене "Моцарела". За разлика от биволската "Моцарела", тази е по-лека, с по-ниска масленост и, разбира се, по-евтина и по-достъпна като цена за потребителите.

От 1000-те дка земя Стефан е заделил известна част, на която поддържа ливади за паша на животните, а на другата произвежда сам фуражи за кравите - пшеница, овес, царевица за силаж и люцерна, цвекло. Голямата му гордост като земеделски производител е високият добив от овес - 600 кг от декар. Едрият овес е нов сорт от Германия - "Скорпио", който е купил от "Сортови семена", Плевен. Овесът е с много добри качества - първо е високодобивен, а и като зърно има своите предимства в сравнение с традиционния овес, който се отглежда у нас, пояснява Стефан. Колегите знаят, че овесът по принцип е много хранителен, но този е още по-добър, допълва фермерът.

Високите добиви от овеса Стефан си обяснява с това, че го е засял рано напролет на хубава, наторена земя. А освен това е спазил и всички агротехнически изисквания.

За да осигури оптимално и пълноценно целогодишно хранене както на млечните крави, така и на овцете, които са около 230 на брой, той

произвежда и силаж от 400-500 дка с царевица

Работи със сортовете Кнежа 625 и Кнежа 613. Силажира я в млечно-восъчна зрялост. Храни всички животни със силаж целогодишно - и кравите, и овцете. Прибира царевицата със силажокомбайн, като силажира цялото растение с кочаните. Прави силажирането на поляната във вид на могила (а не в яма) и завива, след което уплътнява с трактор. След това реже наред и дава на животните.

Целогодишно осигурявам по 10 кг силаж на ден за всички животни

споделя Стефан Найденов и признава, че силажът е единственият фураж, който се стреми да има до нова реколта. За да е полезен на фермерите, пояснява, че при силажирането карбамид не слага и въпреки това няма разваляне.

Животновъдството е тежка работа и не е за всеки. Иска сърце! Такава е категоричната професионална преценка на Стефан за труда на фермера, съдейки по своя собствен опит.

Разликата между зърнопроизводстото и животновъдството е огромна

Ако един зърнопроизводител произвежда зърнени култури за 100 хил. лв., трябва да ги вкарва в животните. Накрая като калкулира разходи и печалба, ще установи, че печели наполовината - едва 50 хил., и то с уговорката, че може и нищо да не му остане. Зависи непрекъснато от много външни фактори, които не зависят обаче от него. Списъкът е дълъг - като се започне с природно-климатични изненади, мине се през ветеринарното обслужване на животните, цената на фуражите и накрая цената на произведената готова продукция - в случая колко ще ти платят за литър мляко, и най-важното - кога! При земеделеца е друго - той работи 2 месеца през пролетта и 2 месеца през есента.

(Още за работата на фермера Стефан Найденов четете в следващ брой)

Публикувана в Животновъдство

И това се случва с младия фермер-овцевъд Румен Люцканов от с. Момина църква, който отглежда 1558 овце

Рая Петрова,

С.Момина църква, общ. Средец

Постигнатото през годините от младия фермер Румен Люцканов впечатлява. И има защо, тъй като той изгражда модерна овцеферма и успява да се грижи за 1558 овце. Но не е само това - той поддържа в добро земеделско състояние и 2500 дка пасища и ливади

Началото за Румен е през 2005 г.

когато купува стария обор на кооперация "Пчела" в селото и става собственик на овцеферма в с. Момина църква. Ремонтира го и купува първото си стадо от 200 овце. След това започва поетапно да изкупува съседните имоти и дава облик на днешната ферма, която се разполага на 40 дка.

Положените усилия през тези години дават резултат и младият фермер успява да изгради

модерна овцеферма, отговаряща на хигиенните изисквания и на нормативите за хуманно отношение към животните

както и на ветеринарномедицинските изисквания.

Фермата се състои от 6 кошари за по 300 овце всяка, като помещенията са съобразени със зоохигиенните и ветеринарномедицински изисквания.

Още за оборудването на овцефермата:

0 Разполага с доилна зала "Сезер" за 48 овце, която прави добива на сурово мляко далеч по-ефективен и хигиеничен.

0 Изградено е помещение за съхранение на млякото във фермата с хладилна вана с вместимост 600 л.

0 Овцевъдното стопанство на Румен разполага с 2 сеновала с капацитет 15 000 бали всеки от тях.

0 Транспортирането на фуражите става с трактори "Джон Диър" и "Болгар".

0 Човешкият фактор: през годините във фермата намират работа 18 души. А за сезонна дейност се наемат още толкова. Не са забравени и техните нужди - осигурени са необходимите условия за работа и почивка: стая за отдих на персонала, гардеробна, 2 бани, 2 санитарни възела, офис на управителя.

0 Торът се почиства два пъти годишно с фадрома.

И цялата организация в овцефермата е подчинена на една цел - правилното отглеждане на 1558 овце, от които 1010 млечни. Системата на отглеждане е оборно-пасищно.

По отношение на земята

младият овцевъд поддържа в добро земеделско състояние 2 500 дка пасища и ливади

Той обработва 530 дка с овес; 626 дка с просо; 70 дка с люцерна. Разбира се, през годините тези цифри се менят в зависимост от нуждите на фермата.

Постигнатото от младия фермер си има и своето логично обяснение. Упоритостта и трудолюбието му са налице, но е нужно и нещо повече. И той го има – доброто образование.

Румен се дипломира в Датския колеж по "Мениджмънт и финанси"

в София. Завършва и курс по агроекология.

И не е само образованието, което съществено допринася за успеха му като фермер. Той е активен и като животновъд: Румен е председател на управителния съвет на Асоциацията на животновъдите в Странджа. Освен това е член на Националния съвет на животновъдите в България.

И след всичко казано дотук, никой не е изненадан от постигнатото от младия фермер от с. Момина църква. Защото животът често ни дава примери като Румен. А те са, че успехът спохожда упоритите.

Публикувана в Животновъдство
Месото от епруветка поевтиня 30 000 пъти за 4 години
 
През 2013 година себестойността на бургер от отгледано в лаборатория мес бе  $300 000, а днес едва превишава $10. Учените усъвършенстват технологията, за да направят изкуственото месо достъпно и да го изведат на пазара през следващите 5 години.
Повечето лабораторни методи за отглеждане на месо използват животински клетки, получени от кръвна суроватка. В биореактор от клетките се формира мускулатура, която става основата на месото. Но себестойността на този метод не позволяваше да се пусне изкуственото месо на масовия пазар.
През 2013 година биологът Марк Пост от Университета на Маастрихт създаде първият в света бургер от отгледано в епруветка месо. Производството на продукта струваше  $325 000. Развитието на технологиите многократно намали тази цена и днес килограм изкуствено месо струва  $80, а един бургер — $11. Но учените имат още работа. През ноември 2016 година половин кило говежда кайма струва  $3,6, тоест почти 10 пъти по-евтино от месото в епруветка. 
По данни на  Next Big Future съществуват минимум 6 компании, които се занимават с разработването на изкуствени животински продукти. 
По данни на центъра за контрол и профилактика на заболяванията на САЩ, за производството на един хамбергер от телешко месо са необходими 2500 литра вода, а кравите се смятат за основен източник на метан, който влошава парниковия ефект. Лабораторното месо значително ще намали вредното въздействие върху околната среда, казват неговите защитници. От една пуйка могат да се получат клетки за производството на 20 трилиона нагета.

 

 

Публикувана в Животновъдство

26-годишната Ваня Едрева има и амбицията, и смелостта да бъде говедовъд в месодайно направление

Рая Петрова,

с. Факия, община Средец

Рядко чуваме за млади хора, захванали се със земеделие или с животновъдство през последните вече 28 години. И не се учудваме, защо знаем колко много проблеми има в различните направления на този сектор. Много труд и твърде много риск. А още по-изумени оставаме, когато такъв е изборът на съвсем млада съвременна жена. И може би именно затова работата на ентусиазираната 26-годишна Ваня Едрева от с.Факия, община Средец, силно впечатлява.

Но за да разберем избора на Ваня да се занимава с професионално животновъдство, може би трябва да потърсим причината в това, че тя още

от 19-годишна е снаха в семейство с дългогодишни животновъдни традиции

Семейството й притежава кравеферма първа група със 100 млечни крави от 1996 г. През 2015 г. семейната кравеферма изпълнява проект по 4.1 «Инвестиции в земеделски стопанства», както и по 311 мярка от ПРСР 2007-2013 г. чрез МИГ Средец по програма Лидер. Освен фермата фамилията е изградила и къща за гости с цел развиване на селски туризъм. Явно

семейната земеделска среда е предпоставка

Ваня Едрева да се амбицира и да покаже, че градските хора са също запалени и мераклии животновъди и могат много добре да се грижат за животните си.

И решава да доразвие дейността, като започва активна и целенасочена работа.

Началото за Ваня е през 2012 г.

когато се захваща да отглежда пчели- започва с 34 пчелни семейства и 13 дка естествени ливади. Изпълнява проект по мярка 141 «Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране» от ПРСР 2007-2013 г.

И не спира дотук:

0 Отглежда 51 броя месодайни животни от породата Херефорд и нейни кръстоски. За да се справя успешно с работата си, тя става и активен член на Асоциацията за развъждане на месодайните породи в България - Херефорд, Абърдийн Ангус, Лимузин.

А през последните три години Ваня поддържа в добро земеделско състояние пасища и мери. И то като последователно увеличава размера им - от 600 на 1400 и стига до 2800 дка.

В работата на Ваня като животновъд

впечатлява надграждането на постигнатото

Всички средства, които е получила за животните и земята, младата фермерка е вложила обратно в тях.

През 2015 година младата жена кандидатства по подмярка 4.1 «Инвестиции в земеделски стопанства» от ПРСР 2014-2020 г. за купуване на земеделска техника за нуждите на стопанството на стойност 700 000 лв. А това включва:

0 два трактора с прикачен инвентар;

0 трактор с челен товарач;

0 сеялка;

0 балировачка;

0 плуг на стойност.

Не трябва да си специалист, за да разбереш, че Ваня Едрева иска да създаде модерно съвременно земеделско стопанство. И явно е на път да сбъдне голямата си мечта. Не ни остава нищо друго освен да й пожелаем успех!

 

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 25

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта