300x250 static

В петък котировките на мелничарската пшеница на борсата в Париж се изстреляха стремително нагоре. В рамките само на един ден септемврийският контракт хлебно зърно там поскъпна с 4,50 евро – до EUR178,50 за тон, а на 2 юли (около 12:00 българско време )борсата вече търгува стойности отколо EUR182 за тон. Анализаторите коментират, че ценовата експлозия на житния пазар беше предизвикана от поредното и то драстично намаление на прогнозата за размера на френската реколта.

На 29 юни водещата независима аналитична агенция Strategie Grains редуцира своята оценка за добива от пшеница във Франция с 4 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 33,2 млн.т, а това е с близо 10 на сто по-малко в сравнение с очаквания резултат за текущия сезон.

Важно е да се отбележи, че тази песимистична прогноза беше оповестена почти веднага след като Европейската комисия влоши перспективата за производство на мека пшеница в ЕС през 2018/19 г. от 140,25 млн.т на 137,6 млн.т. Прогнозата за размера на преходните запаси също беше намалена – от 16 млн.т на 13,4 млн.т. Всичко това става на фона на очертаващото се намаление на добива и износа на пшеница в черноморския регион и преди всичко в Русия. В момента прогнозите за новата руска реколта вече гравитират към 67-68 млн.т, в сравнение с 85 млн.т ожънати през миналата година. В края на миналата седмица проучвателния екип на френската компания Agritel след обиколка из Украйна сведе прогнозата си за добива от пшеница там до 24,7 млн.т, с 5 на сто по-малко в сравнение с настоящия сезон.

Публикувана в Бизнес

Безспорно една от най-важните и дори сензационни новини в доклада на Международния съвет по зърното от 24 август беше драстично увеличената оценка за  новата руска реколта от пшеница – с 9,0 млн.т (!), в сравнение с юлската прогноза и с 7,5 млн. т над предишния исторически връх, регистриран предходната 2016/17 г. (72,5 млн.т). С 2,5 млн.т и 0,5 млн.т съответно са увеличени и оценките за производството на пшеница в Украйна и Казахстан – до 26,0 млн.т и 13,0 млн.т. (26,8 млн.т и 15,0 млн.т – 2016/17 г.). Перспективата за ЕС също е подобрена, но със символичните 200 хил. т – от 139,3 млн.т на 139,5 млн.т (135,1 млн.т – 2016/17 г.).

На този фон практически незабележимо мина редуцирането на оценката за производството на пшеница в Канада – от 27,6 млн.т до 25,0 млн. т (31,7 млн.т – 2016/17 г.). Прогнозните данни за другите страни основни производителки и износителки на пшеница не са променени.

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

 

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17

2017/18

Прогноза

         

27.07.17

24.08.17

Общо Света

717,4

730,2

737,7

754,2

731,9

742,2

САЩ

58,1

55,1

56,1

62,9

46,7

46,7

Австралия

26,9

23,1

24,2

35,1

22,8

22,8

Аржентина

9,2

13,9

11,3

17,6

16,5

16,5

Канада

37,5

29,4

27,6

31,7

27,6

25,0

ЕС общо

143,2

156,1

159,6

144,5

148,1

148,3

ЕС мека п-ца

135,0

148,5

151,1

135,1

139,3

139,5

Русия

52,1

59,1

61,0

72,5

71,0

80,0

Украйна     

22,3

24,7

27,3

26,8

23,5

26,0

Казахстан

13,9

13,0

13,7

15,0

13,3

13,8

Китай

121,9

126,2

130,2

128,9

129,3

130,2

Индия

93,5

95,9

86,5

86,0

96,5

96,5

               

      *По данни на  IGC  от  24 август 2017 г.

Позитивната корекция на добивите от пшеница в черноморския регион обуслови преразглеждане на глобалната прогноза. Според актуализираната редакция на баланса производството на пшеница в света през 2017/18 г. ще възлезе на 742,2 млн.т, с 10,3 млн.т повече(!) в сравнение с юлската прогноза на Съвета и само с 12 млн.т по-малко в сравнение с рекордния миналогодишен резултат.

Впрочем, последните информации от Русия показват, че настроенията там са още по-оптимистични и горната граница на прогнозирания добив от пшеница вече се движи в диапазон 83-85 млн.т. Интересно е, че сред анализаторите с оптимистичните прогнози е и обичайно консервативната и много авторитетна руска агенция SovEcon.

SovEcon оповести наскоро, че през 2017/18 г. общото производство на зърнени храни в Русия ще възлезе на 125, 2 млн. т, с 4,5 млн.т повече в сравнение с 2016/17 г. Руските статистици обаче напомнят, че исторически връх в производството на зърно в страната е бил регистриран преди разпада на СССР, през 1978 г. – 127,4 млн.т. Представителите на Съюза на руските зърнопроизводители обаче са на мнение, че и този рекорд вероятно ще бъде подобрен през настоящия сезон.

Съгласно оперативните отчетни данни на Министерството на селското стопанство на РФ към 24 август в Русия са реколтирани 46,3 на сто от засетите площи - 22,2 млн. ха, като общият добив от зърно възлезе на 83 млн.т (83,9 млн.т към същата дата на 2016 г.). Реколтата от пшеница е прибрана от 15,1 млн. ха (54,1%) като при среден добив от 4,13 тона от хектар са произведени 62,2 млн.т зърно.

Експортният потенциал на Русия през 2017/18 г. ще достигне рекордните 32,1 млн.т пшеница, в сравнение с 30,0 млн.т очаквани през юли и 28,1 млн.т натоварени за износ през 2016/17 г. Оценката за износа на пшеница от Украйна е увеличена с 2 млн. т, от 13,5 млн.т до 15,5 млн.т. Общият износ на пшеница от Русия, Украйна и Казахстан през 2017/18 г. ще достигне рекордните 54,8 млн.т, в сравнение с 53,6 млн.т – 2016/17 г. и 50,3 млн.т – 2015/16 г.

Експертите от Международния съвет по зърното са на мнение, че агресивния износ на пшеница от черноморския регион (преди всичко от Русия и Украйна) ще стесни пазарната ниша за ЕС.  Прогнозата им за експорт на мека пшеница от ЕС през 2017/18 г. е редуцирана с 1 млн.т – до 27,4 млн.т (25,6 млн.т – 2016/17 г. и 32,6 млн. т – 2015/16 г).

Публикувана в Бизнес

В началото на жътвата изкупната цена може да стартира от 240-255 лв. за фуражна и 250-270 лв. за тон  хлебна пшеница. Средната цена за 2017/18 г. се очаква да бъде 250 лв. за тон за фуражното зърно и 275 лв. за тон – за хлебното. При рапицата средната цена по предварителни изчисления ще е около 670 лв. на тон.

Това сочат прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА.

Според анализаторите има голяма вероятност през 2017 г. да наблюдаваме обърната ценова скала, като изкупните цени от началото на жътвата да са по-високи отколкото през втората й половина.

Предварителните предвиждания сочат, че площите с есенните култури за новата реколта са:  пшеница – 1,16 млн.ха, ечемик 0,17 млн. ха и рапица – 0,17 млн. ха. Тези площи са почти същите от 2016 г., единствено се очаква 11% при ечемика.


По прогнози на европейските изследователски центрове MARS-JRC от май 2017 г., добивът при пшеница ще достигне 466 кг от дка (САРА прогнозира 453 кг от дка), ечемик – 433 кг от дка (според САРА 411 кг от дка), рапица – 284 кг от дка (САРА – 248 кг от дка).

Изчисленията на САРА преди началото на жътвата показват, че общото производство на пшеница ще бъде около 5,2 млн.тона, ечемикът около 670 хил.тона, а рапицата - 450 хил.тона.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

Търговската активност на американските зърнени пазари през миналата седмица беше силно намалена заради празнуването на Деня на благодарността. Експортните котировки на щатската мека зимна пшеница в рамките на изминалите седем дни (18-24.11.16 г.) се задържаха в границите $183-186/т FOB ($205-208/т FOB – към 25.11.15 г. ), а фобните цени на американската царевица зациклиха на равнище около $163 ($170/т). За разлика от САЩ, цените на пшеницата на Стария континент останаха подчинени на плавен възходящ тренд обусловен от стабилно търсене на зърно за износ и преработка на фона на относително ограничено предлагане.

В рамките на седмичния период цената на декемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж скочи с нови 3,50 евро - до EUR 168,25. В същото време експортните котировки се покачиха само с 1-1,5 евро за тон – до EUR 175-176FOB Руан за френска пшеница 11-12,5% протеин, EUR169/тСРТ Хамбург и EUR174-179/т FOB Балтийско море за германска пшеница качество „В”(EUR181/т; EUR178/т и EUR183-188съответно към 25.11.15 г.).

Пазарът на фуражното зърно в Европа през миналата седмица също остана твърд, като на 24 ноември януарският контракт царевица затвори на борсата в Париж на равнище EUR166,25/т, в сравнение с EUR 164,50 на 17.11. Средно с 2 евро поскъпнаха и фобните цени на царевицата през изминалия период – до EUR 169/т FOB Бордо. Интересно е да се отбележи, че при същите стойности царевицата е търгувана на европейския пазар на 20-25 ноември 2015 г.

Борсата в Будапеща на 24 ноември затвори както следва: мелничарска пшеница м.XII - $139/т ($142/т -17.11.16 г.); фуражна пшеница м.XII - $134/т ($137/т; царевица м.XII - $141/т ($142/т) и ечемик м.XII - $126/т ($128/т). Подобно на предходната седмица, отрицателните отклонения на борсата в унгарската столица са следствие на поскъпването на щатската валута.

Възходяща ценова динамика беше характерна и за черноморския пазар. Експортните цени на руска и украинска мелничарска пшеница 12,5% протеин в рамките на изминалите седем дни се изкачиха от $179-182/т до $182-184/т FOB дълбоководно черноморско пристанище ($193-195/т FOB – 24.11.15 .).

Потенциалът за повишението на цените на основните зърнени култури на международните пазари изглежда ограничен, предвид рекордното глобално производство и запасите през настоящия сезон. Вчера Международният съвет по зърното (IGC) отново увеличи прогнозата си за добива от пшеница в света през 2016/17 г. Този път летвата беше повдигната с 1 млн.т – на равнище 749 млн.т, а това е с 12 млн.т повече в сравнение с предходния сезон и с 31 млн. т над нивото от 2013/14 г. Впрочем, най-важното в ноемврийския доклад на Съвета е мнението на водещите агроспециалисти за перспективите на пазара през 2017/18 г. Съвета очаква повторение на рекордната житна реколта, като „намалението на добивите в САЩ и Казахстан ще бъде балансирана чрез увеличение на производството в Русия и Северна Африка”. В Северното полукълбо „условията за развитието на посевите са благоприятни при навлизане в зимния период”, констатират експерти и прогнозират, че „размера на реколтираните площи за пшеница в глобален мащаб едва ли ще се промени значимо” през новия маркетингов период.

Публикувана в Бизнес

Въпреки високите добиви зърнопроизводителите могат да се окажат на ръба на оцеляването

Стопанската година, която си отива, напълни хамбарите в Добричко с 671 000 тона хлебно зърно – най-богатата пшеничена реколта от десетилетия, но земеделските производители правят тежка равносметка. Зърнопроизводството в региона достигна равнището от 1986 – 1987 година, но заради ниските изкупни цени на продукцията стопани могат да се окажат на ръба на оцеляването, заяви за БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.
Цените на зърното продължават да са ниски
Несигурният пазар на зърното може да се окаже по-голям удар от лятната суша, коментира и Младен Мартинов от управата на Регионалната асоциация на зърнопроизводителите, който е и председател на една от най-големите земеделски кооперации в Добричко. По думите му тон пшеница тази есен върви по 265 – 270 лева при 300 лева по същото време миналата година. Слънчогледът е поевтинял още повече: до 650 – 660 лева за тон при 780 – 800 лева година по-рано. Спадът при царевицата е с трийсетина лева за тон – до 270 лева. Не само добрата реколта в целия Черноморски район свали цените на земеделската продукция, сред причините са и събитията в Северна Африка, смята Мартинов. Според него в този район, откъдето традиционно се е изнасяло българско зърно, дългогодишни пазарни връзки и партньорства са поставени под въпрос.
Разходите всяка година се покачват
През отиващата си стопанска година разходите по отглеждането на пшеницата достигнаха високи нива – до 110 – 115 лева за декар, заради болестите, необичайно топлото време през зимата и последвалото засушаване, посочва Костадин Костадинов.

Според него и есенната сеитба е започнала при трудни условия – без запаси от влага, но след падналите октомврийски валежи ситуацията се е променила. Зърнопроизводителите в Добруджа разполагат с достатъчно техника, имат добър организационен опит и есенната кампания е към финала, допълва Костадинов. Според данни на браншовия съюз около 80% от предвидените площи вече са засети с хлебната култура.
Значими стопански валежи не бяха падали от 15 юни и в началото на есенната сеитба обработката на почвата вървеше трудно. С октомврийските дъждове в повърхностния почвен слой се натрупаха около 30 литра на квадратен метър, семената са във влага и до седмица ще поникнат. Трябва обаче да паднат още валежи, за да има запаси в дълбочина, пояснява Младен Мартинов.
Чуждите сортове пшеница масово са предпочитани пред нашите
На въпроса защо местните зърнопроизводители сеят все повече чужди сортове пшеница за сметка на българската селекция, която има многогодишни традиции в Добруджанския земеделски институт, Младенов отговаря с аргументи, изпитани вече четири-пет години на полето: чуждите сортове дават с над 10 на сто по-висок добив и съперничат по качество на българските.

Българската пшеница е по-качествена, но по-нискодобивна, а разликата в изкупната цена на хлебното и фуражното зърно е само пет лева, добавя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Според директора на Добруджанския земеделски институт доцент д-р Илия Илиев, цитиран от БТА, след увлечението по чуждата селекция интересът на зърнопроизводителите към българските сортове скоро ще се възвърне, защото нашите пшеници са създадени за местните климатични условия и са устойчиви на студ и болести.

След края на сеитбата идва времето и за раздаване на рентите. Колко ще получат собствениците на земя, засега е трудно да се каже. Размерът на рентата, който в Добричко в минали години достига до 100 – 120 лева за декар, е най-високият в страната. Рентата е част от борбата за земя в региона, казва Костадинов и предупреждава, че надпреварата в стойността й "надува балон". (ГФ)

Публикувана в Бизнес

За да не се депресират още повече международните котировки

„При организацията на експорта, на първо място, ние сме длъжни да осигурим нашите  интереси, собствените си вътрешни пазари – това се отнася и за фуражите, и за продоволствието –  хляба за населението. При растящия износ  първостепенната задача все пак е осигуряване на потребностите на  самата Русия. На второ място –  е конюнктурата”. Това заяви вчера  Владимир Путин на срещата с   министъра на селското стопанство Александър Ткачов. Руският президент коментира, че в експортната си политика Русия  трябва да се съобразява със ситуацията на световния пазар.

„Цената на зърното там е спаднала, което трябва да се има предвид и, може би, да не се бърза с изкарването на допълнителни обеми зърно на пазара, а напротив”. Путин предлага да не се бърза със засилването на износа за да не се депресират още повече международните котировки.

Министерството на селското стопанство на РФ прогнозира ,че  зърнената реколта през тази година ще възлезе на 115-116 млн.т. Според Ткачов е съвсем реалистично да се очаква, че след 10-15 години руското земеделие да достигне целите заложени в правителствените програми – добив от 150 млн.т зърнени храни. Според последните прогнозни данни на Министерството на земеделието на САЩ през 2016/17 г. се очертава ръст на износа на пшеница от Русия с 4,5 млн. т спрямо предходния сезон – до 30,0 млн.т. С този резултат Русия убедително изпреварва предишния лидер Щатите, експортният потенциал на които през 2016/17 г. ще е доста по-малък - 25,8 млн. т (21,9 млн.т).

Впрочем загрижеността на Путин за хлебния баланс на страната на фона на рекордните добиви се обяснява и с влошеното качество на пшеницата от новата реколта. Тези дни президентът на Съюза на руските мелничари Аркади Гуревич заяви по време браншовия конгрес, че делът на качественото мелничарско зърно (пшеница 3 клас - мин. 12,5% протеин) в общото производство може да спадне под 20 на сто, в сравнение с 33,2% през 2015 г. Тези данни предполагат дефицит от мелничарска пшеница на пазара и в търговските среди напоследък усилено се говори за предстоящи промени в Държавния стандарт (ГОСТ).

Публикувана в Бизнес

Заради ниските цени в световен мащаб и силната конкуренция на външните пазари по време на есенната сеитба фермерите в САЩ ще свият площите с твърда червена пшеница с 5% спрямо показателя за миналата година  и те ще достигнат най-ниското си ниво от 1913 г. насам, сочат прогнози на компанията за финансови и консултантски услуги INTL FCStone и списание Farm Futures.

През 2017 г. фермерите от щата Оклахома ще губят по около 55 долара от акър, ако отглеждат пшеница, прогнозира Ким Андерсън, селскостопански икономист в университета на щата. Тъй като засяването на есенниците предвещава загуби, фермерите от района на Големите равнини в САЩ вероятно ще предпочетат да засеят вместо нея рапица през есента или сорго, царевица и соя през пролетта.

Американската пшеница в момента не успява да се конкурира с качествената и по-евтина руска и украинска пшеница, като с основна заслуга за това е обезценяването на руската рубла и украинската гривня спрямо щатския долар. Очаква се през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли, Русия да заеме водещото място в света по износ на пшеница, изпреварвайки Европейския съюз и САЩ.

Публикувана в Бизнес

Област Плевен е на второ място по среден добив на пшеница в страната. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Свилен Костов в град Плевен, по време на 14-тото изложение от кампанията на Министерство на земеделието и храните „Подкрепяме българското“. По думите му през 2015 г. обработваемата земя в областта е нараснала с 1,3% спрямо 2013 г., заемайки над 90% от използваната земеделска площ в региона.
"Плевенска област е сред водещите в страната по производството на зърнени и маслодайни култури, сред които основно пшеница, царевица, слънчоглед, рапица и ечемик. През 2015 г. тук са съсредоточени около 10% от общите площи със зърнени култури в страната и близо 9% от тези с маслодайни култури", посочи Свилен Костов.
"Кампанията "Подкрепяме Българското" ще продължи и за напред. Идеята е да виждате логото на кампанията и в търговските вериги и да знаете, че маркираните продукти в това лого наистина са от качествени български суровини", каза още зам.-министърът на земеделието и храните.
Парк "Кайлъка" в областния град събра 31 производители от региона, които представиха своята продукция-млечни, месни, хлебни и много други продукти.
В Плевен зам.-министър Костов взе участие и в кръгла маса, на която присъстваха над 150 земеделски производители от областта.

Публикувана в Новини на часа

Приключва жътвената кампания в Сливенска област, съобщиха за Радио „Фокус”-Сливен от Областната служба „Земеделие“. Почти на 100% е прибран ечемикът. От засетите 94 220 декара, са прибрани 99,46 на сто. Средният добив е 408 кг/дка. 1364 декара са пропадналите площи. 161 зърнокомбайни са включени в жътвата на пшеница. Ожънати са 82,28% от засетите площи, средният добив е 460 кг/дка. В община Нова Загора, където са прибрани 90% от реколтата, средният добив е 477 кг/дка. Най-ниски са добивите Котленско - 310 кг/дка. 71,94% от маслодайната рапица е прибрана в общините Сливен и Котел. Средният добив е 242 кг/дка. Общо засетите площи с маслодайна рапица в областта са 5600 декара, пропаднали са 2486 декара. 1500 декара са засети с ръж тази година в Сливенско. Ожънати са 86,67%, като няма пропаднали площи. Средният добив е 222 кг/дка. При среден добив 359 кг/дка приключи жътвата на тритикале в общините Котел и Нова Загора,. В община Сливен са реколтирани половината площи с насаждения, пет комбайна работят по прибирането им. Предстои жътвата на слънчогледа и царевицата, която ще започне в края на месец август.

Публикувана в Новини на часа

Цените на основните зърнени култури по световните борси се върнаха към очакванията с оглед на сезона. Прибирането на новата реколта и потвърждението на прогнозите за добра такава отправи натиск върху пазара и цените слязоха надолу. В Чикаго пшеницата поевтиня с над 3 долара до 153.44 щд/тон, царевицата е дори по-напред с намаление от 12.36 долара до 131.57 щд/тон. Същата е тенденцията и при соята и соевия шрот, които за седмицата станаха рекордьори със спад от 36.82 и 36 долара до 371.99 и 352.50 щд/тон. В Будапеща цените на зърнените котировки също се повлияха, но много по-незабележимо – при двете пшеници, слънчогледа и царевицата нивата се намалиха със стойности между 0.77 и 3.83 лева до 248.67 лв/т за мелничарската, 233.13 лв/т за фуражната, 640.32 лв/т за маслодайния слънчоглед и 270.43 лв/тон за царевицата.  Ечемикът обаче изненада всички със скок надолу от над 26 лева до 216.34 лв/тон. 

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио не отбеляза промени и остава на 820 щд/т, а рафинираната захар в Лондон отново обърна тренда, този път нагоре, и поскъпна с 16 долара до 539.70 щд/тон. Интересното при рафинираната захар е, че прогнозите на някои от световните анализатори са за повишение в близко бъдеще и то за среден период от време. Много обаче оспорват доводите им и очакват стабилизиране. Първото мнение се дължи на продължителното засушаване и намалена реколта в Индия и Азия, другите залагат на високата концентрация на захар в реколтата на Бразилия и частичният отлив от производството на етанол. Има и данни за увеличение на площите за производство на захарно цвекло в ЕС, така че мненията са разделени.

В кръг зърно на "Софийската стокова борса" повечето цени спаднаха с по десетина лева. Хлебната пшеница с доставка от място се понижи до 280 лв/тон, търсенето също отиде надолу до 235-240 лв/тон. Купувачите при фуражната са на 215-230 лв/тон, предлагането също слезе на 260 лв/тон. Царевицата от място се търси на 260 лв/тон, а маслодаен слънчоглед за покупка - на 640 лв/тон (тук е с минус 30 лв). Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини останаха стабилни, предлагането преобладава.

В кръг „Нехранителни стоки” се реализираха сделки за енергоносители, като бензин А 95 Н от 1499.28 до 1636.80 лв/хил.л, бензин А 98 Н на 1884.80 лв/хил.л, дизелово гориво в диапазон от 1416.45 до 1603.73 лв/хил.литра. Прави впечатление , че цените са леко надолу в сравнение с предишни седмици. Продадоха се и газ пропан бутан в рамките на 571.55- 694.40 лв/хил.л и газ метан на 1041.60 лв/хил.литра. Отново се изтъргуваха двигателни масла на 5400 лв/хил.л и хидравлични на 5650 лв/хил.литра.     

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта