Общо 24 вида билки са забранени за бране в България. Валериана, бял риган и мечо грозде са сред забранените за събиране лечебни растения. Те не могат да бъдат събирани от естествените им находища в цялата страна. Изключение правят количествата за лични нужди, напомнят екоекспертите от Националната служба за защита на природата към МОСВ. От екоминистерството изтъкват, че билките са природен ресурс, който не е неизчерпаем и затова използването му е обект на регулации от няколко закона.

Ежегодно министърът на околната среда със заповед определя допустимите за събиране количества билки от естествените находища, извън територията на националните паркове.

За тази година със заповед на министъра на околната среда и водите се забранява събирането на 24 вида лечебни растения от естествените им находища в цялата страна.

Билките, които попадат под забраната са лечебната дилянка (валериана), бодлив залист, мечо грозде, бял риган, исландски лишей, различни видове салеп, бял оман, момина сълза, сантонинов пелин и др.

На територията на цялата страна е забранен за бране мурсалският чай, за него забраната важи дори за количества за лични нужди.

От министерството напомнят още, че брането на билки, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения се режат с нож или ножица, без да се изкореняват и увреждат.

Публикувана в Бизнес

Швейцария ще проведе референдум по въпроса за пълната забрана на използването на синтетични пестициди.
Повече от 100 хиляди швейцарски граждани подписаха призив за забрана, която ще се прилага за всички земеделски производители, индустрии и внесени продукти, съобщава Би Би Си.
Ако гласуването е положително, Швейцария ще стане втората държава след Бутан, която ще въведе пълна забрана.
Официално петицията е представена на Федералната канцелария в Берн на 25 май, но самият референдум може да се проведе едва след няколко години.
Швейцарските длъжностни лица първо ще проверят подписите, а след това ще подадат петицията до Федералния съвет (правителството). На свой ред правителството ще има една година, за да даде препоръки на парламента.
Депутатите ще имат още две години, за да поемат инициативата и да насрочат гласуване или да предложат контраинициатива, която също може да бъде подложена на референдум.
Ако решението бъде направено, всички синтетични пестициди ще бъдат забранени в продължение на 10 години.
Представители на фермите и индустрията отхвърлят идеята за референдум, заявявайки, че това е прекалено екстремно предложение и няма да получи подкрепа.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия (ЕК) предложи да бъдат забранени на цялата територия на ЕС еднократно използвани пластмаси като сламки, прибори за хранене и клечки за уши, като същевременно настоява за събирането на повечето от бутилките от напитки до 2025 г., съобщава "Франс прес", цитирана от news.bg.

Наборът от предложения е част от нарастващия стремеж на ЕС да избави околната среда от пластмасовите отпадъци, които започнаха да се появяват в хранителната верига.

"Пластмасовите отпадъци са безспорно голям проблем и европейците трябва да действат заедно, за да се справят с този проблем", изтъкна заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, като допълни: "Днешните предложения ще ограничат пластмасите за едногратна употреба на рафтовете на нашите супермаркети чрез редица мерки."

Предложенията призовават за забрана на пластмасовите клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркачки и пръчки за балони, но не се определя краен срок.

Вместо това тези артикули трябва да бъдат направени от устойчиви материали, съгласно плана, който трябва да бъде одобрен от 28-те страни членки и от Европейския парламент.

Страните членки трябва да намалят употребата на пластмасови кутии за храни и чаши за напитки, като насърчават алтернативни варианти за продажба или гарантират, че не се предлагат безплатно.

Съгласно плана производителите трябва да участват в разходите за управление на отпадъците и ще им бъдат предложени стимули за разработване на по-малко замърсяващи алтернативи.

Например, призовава се производителите на пластмасови риболовни принадлежности да покриват разходите за събиране на отпадъци от пристанищните съоръжения за приемане.

Според плана страните членки трябва да събират 90 процента от пластмасовите бутилки за еднократна употреба до 2025 г., например чрез схеми за възстановяване на депозити.

Планът призовава производителите да етикетират ясно продуктите и да информират потребителите къде трябва да бъдат изхвърляни отпадъците.

Европейската комисия също така ще насърчи компаниите от ЕС да развият икономии от мащаба и да станат по-конкурентноспособни в "процъфтяващия" световен пазар за устойчиви продукти.

Предложенията на ЕК следват решението на Китай да забрани вноса на чужди отпадъци за рециклиране.

ЕС понастоящем изнася половината от събраните и сортирани пластмаси, като 85 процента от тях отиват в Китай. 

Публикувана в Новини на часа

Днес, 28 февруари, 2018 година, Европейският орган по безопасност на хранителните продукти (EFSA) публикува обновени предложения за относителна оценка на риска за пчелите от трите съединения от групата на неоникотиноидите: имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксан. Решение за разрешение или забрана на тяхното използване отново ще се взема на основата на „проект за основно положение“ установен от изискванията, които остават непроменени от 2013 година (на основата на които тези вещества бяха временно свалени от регистрация). Съдбата им вероятно ще се окаже отново предрешена.

Изискванията на проекта за Ръководство по пчелите практически е невъзможно да бъдат изпълнени. Това се отнася не само за неоникотиноидите, но и за повечето активни вещества (основно инсектициди), разрешени в ЕС. Този проект нееднократно е подлаган на критика не само от представителите на отраслите на производителите на продукти за защита на растенията, но и от повечетострани-членки на ЕС.

През 2013 година Еврокомисията, EFSA и страните-членки на ЕС достигнаха до научен консенсус, заявявайки, че „на този етап пълно и незабавно изпълнение (директивата за пчелите) е невъзможно“ и документа се нуждае от по-нататъшни уточнения и внасяне на изменения. Независимо от това, проекта не беше изменен от Еврокомисията в продължение на много години. Освен това, Еврокомисията реши да използва Директивата отново за оценка на неоникотиноидите. Това беше направено въпреки позициите на повечето държави-членки на ЕС, които са изисквали внасянето на поправки в настоящия документ и последващото му приемане от компетентните постоянни комитети (съставени от експерти, назначени от държавите-членки).

Всичко това идва да покаже, че резултатите за съдбата на неоникотиноидите, по-разбираеми причини в ЕС са предрешени.

След преостановяване на използването през 2013 година и забраната на препаратите на основата на неоникотиноиди, самата Еврокомисия (на основата на изследвания, проведени в Изследователски центрове на Общността) призна, че от отсъствието на достъп до тези три неоникотиноидни вещества, фермерите се нуждаят от използването на по-стари и по-малко ефективни активни вещества.

По данни на изследователската компания Kleffmann Group за защита на посевите с рапица фермерите прилагат с 33,7 % повече химикали, отколкото до забраната на неоникотиноидите. Поради отсъствието на алтернативни и ефективни методи за защита на рапицата, продължаването на забраната за използване на неоникотиноидите на този етап е ирационално решение.

Петър Кръстев

Публикувана в Новини на часа

Асоциацията на земеделските производители и кооперации в ЕС (Copa-Cogeca) е дълбоко разочарована от решението на Европейския парламент, който наскоро не подкрепи продължаването на разрешението за използване на глифозат още15 години.
Както се посочва в съобщението на уебсайта на организацията, решението за разрешаване на глифозат трябва да бъде научно обосновано, а не политическо. Фермерската организация припомня, че активното вещество е признато за безопасно от европейските учени и е от ключово значение за земеделието.

„Хербицидът е от жизнено важно значение, за да се изхрани нарастващото население. Също така е важно за селските райони, за околната среда и почвеното плодородие. Глифозатът намалява нуждата от обработки на почвата, отслабва ерозията и се съхранява почвеното плодородие и органичните вещества, съдържащи се в нея“, каза генералният секретар на Copa-Cogeca, Пек Песонен.
Той отбелязва също, че друго предимство при използването на глифозата е намаляването на разхода на гориво и следователно замърсяването с въглероден диоксид на атмосферата и почвите.
„Ако не се удължи разрешението на глифозата, опазването на селското стопанство ще бъде изложено на риск. Призоваваме ръководството на ЕС да удължи още 15 години ползването на глифозат. Глифозатът не трябва да стане жертва на политика или предмет на договаряне между държавите-членки. Няма основания да не се удължава регистрацията му", казва Песонен.
Той също така отбелязва, че подобно решение подкопава доверието към европейските институции, които си позволяват да се придържат към мнението на малцинството.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Русия забрани вноса на още редица селскостопански продукти и страни от държавите-членки на Европейския съюз, както и от САЩ, Канада, Австралия, Украйна, Черна гора, Албания, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, съобщи агенция „Новости”, като се позова на постановление, публикувано на официалния уебсайт на руското правителство. До 31 декември 2018 г. се забранява вносът на живи свине с изключение на породисти, на продукти от месото на едър рогат добитък, свине, овце кози, коне и други животни, на сланина, на стеарин от свинска мас, на масла от животински произход и други. Въпросът за забраната на вноса на костно брашно е бил отложен.
В коментар към решението вицепремиерът на Русия Аркадий Дворкович отбелязва, че по този начин страната затваря „сиви” канали за доставки, използвани за вноса на някои забранени продукти, представяни за разрешени, като по този начин са нанасяли щети на руските производители. Според руското правителство ограниченията няма да се отразят върху задоволяването на вътрешните потребности на страната.
Руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) забрани вноса на продукти от свинско месо от държавите-членки на ЕС през януари 2014 г., след като в балтийските републики бе регистрирана африканска чума по свинете. Тогава ЕС определи забраната като „непропорционална” и се обърна към Световната търговска организация (СТО). През август 2016 г. назначената за целта комисия в СТО определи голяма част от въведените от Русия ограничения противоречат на поетите от страната задължения като член на организацията. Русия обжалва решението, но жалбата бе отхвърлена.
През август 2014 г. Русия въведе забрана за внос на селскостопански продукти и храни от няколко държави и ЕС в отговор на санкциите, които те наложиха на определени руски физически и юридически лица заради окупирането на Крим и положението в Източна Украйна. Забраната обхващаше месо и месни продукти, риба и морски продукти, зеленчуци, плодове и млечни продукти. Срокът на действие на забраната бе удължаван неколкократно и в момента тя е в сила до 31 декември 2018 г.

Публикувана в Новини на часа

Обединените Арабски Емирства  (ОАЕ) забрани вноса на всички пилешки и яйчни продукти от България след откриване на високопатогенна инфлуенца (грип) по птиците, съобщава The National (базирана в Абу Даби медия). Забраната обхваща всички живи домашни, диви и декоративни птици, пилета, яйца за разплод и всички яйчни продукти, които не са термично обработени. Министерството на промените в климата и околната среда на ОАЕ обяви рестрикцията на продуктите след уведомление от Световната организация по здравеопазване на животните. Министерството коментира, че иска да повиши нивото на безопасност на храните и да осигури безопасна храна на потребителите в цялата страна. На 3 октомври министерството временно забрани вноса на живи домашни птици, диви и домашни птици от Русия, за да предотврати разпространението на високопатогенен вирус в страната. Забраната включва и страничните продукти от птици, но изключва готвените меса. 

През август министерството издаде декларация до местните органи и общини за изтегляне на всички яйца, внесени от Холандия, за да се гарантира, че пазарите в цялата страна нямат яйца, евентуално заразени с фипронил.


Публикувана в Бизнес

Евродепутатите искат пълната забрана на хербицидите на основата на глифозат до декември 2020 г. и незабавни ограничения за употребата на веществото.

Проектът на резолюцията, който ще бъде поставен за гласуване във вторник, се противопоставя на предложението на Европейската комисия за подновяване на спорния лиценз за хербициди за период от 10 години, както искат някои държави-членки.


Вместо това, евродепутатите твърдят, че ЕС трябва да изготви планове за постепенното спиране на употребата на веществото, като се започне с пълната забрана на употребата в домакинствата и забраната за използването му в земеделието, когато биологичните алтернативи за борба с плевелите (т.е. „интегрирани системи за борба с вредителите“) работят ефикасно.


Глифозатът трябва да бъде напълно забранен в ЕС до 15 декември 2020 г., като се предприемат необходимите междинни мерки, се казва в проекта на текст.

Публикувана в Бизнес

Депутати от Комисията по земеделие, сред които и Момичл Неков, отправиха писмен въпрос към ЕК, в който настояват за мерки, с които да се ограничи употребата на палмово масло в млечните продукти  с оглед на защитата на човешкото здраве, съобщава Дарик. Според Неков тази суровина не трябва да се използва и в другите хранителни продукти.

„Проблемът с палмовото масло е огромен, тъй като крие рискове от гледна точка на канцерогенност и образуването на рак. Мястото на маслото не е храната, а се съдържа в солети, соленки, бисквити, закуски“, коментира евродепутатът. По негови думи при наличието на проучване, доказващо вредата от суровината, и внесеният сигнал, ЕК трябва да предприеме съответните мерки.

Резолюция за вредите от палмовото масло изпрати и Комисията по околна среда. С нея депутатите настояват пред ЕК да се прекрати  използването на палмово масло в биогоривата. Авторът на резолюцията чешкият евродепутат Катержина Конечна.

Проучване на Европейския орган за безопасност на храните и други анализи показват, че преработеното палмово масло съдържа генотоксични и канцерогенни замърсители. Те се образуват при рафиниране или при високи температури и крият сериозен риск за здравето. Чрез храните за кърмачета, бебетата са изложени на стойности до десет пъти над приемливото равнище. През 2016 г. в България са внесени над 46 хиляди тона палмово масло. Такива са били количествата и през 2015. Абсолютният пик до момента от над 51 хиляди тона е бил достигнат през 2014 г. За сравнение, през 2000 г. вносът на суровината у нас е бил близо десет пъти по-малко.

Публикувана в Бизнес

Мурсалският чай, наричан още алиботушки и пирински, е забранен за бране на територията на цялата страна. Тази забрана е в сила от миналата година и ще продължи докато находищата му не бъдат възстановени.

Забраната важи дори за лични цели. Заповедта е дадена от Ирина Костова, министър на околната среда и водите. Законът се прилага за видове, които демонстрират тенденция за трайно намаляване. В момента със заповед се забранява събирането на 24 вида лечебни растения.

Обикновено изключения се правят, когато растението се събира за лични нужди, но в случая с мурсалския чай това не е така. Под закрилата на закона влизат мечото грозде, бял риган, бодлив залист, салеп, момина сълза и други.

Извън територията на трите национални парка – Централен Балкан, Рила и Пирин, е допустимо събирането на 11 билки сред които лудо биле, еньовче, лечебна иглика, лечебен ранилист, червен божур и други.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта