Доброто познаване на хранителния състав и на енергийната стойност на продуктите ще спести много здравни неблагополучия при дългоухите

Във фермите, които отглеждат зайци с търговска цел, храненето е предимно със заводски комбинирани фуражи. Те са напълно балансирани в зависимост от възрастта, пола, физиологичното състояние и предназначението на животните – подрастващи родители, бременни или лактиращи (кърмещи) зайкини и животни за угояване. В зависимост от средата на отглеждане – при отбиване на малките, транспортирането им, осветляване в неподходящо време от денонощието, посещение на непознати хора, шум и други вредни фактори, към дневната дажба могат да се добавят допълнително тревни фуражи с цел да се елиминират причинителите на стреса. Количеството на тези храни трябва да е до около 20%, заедно с включените в комбинираните фуражи.

Каква храна е препоръчителна

При домашно отглеждане на зайците те се хранят според сезона – обикновено им се дават зелени фуражи, сено, клонки, плодове и зеленчуци, кухненски отпадъци, понякога и хляб. Някои от зелените, сочните и зърнените фуражи, като зеленчуците, плодовете, кореноплодите, клубеноплодите и др., са бедни на сурови влакнини. За сметка на тях тревните фуражи, царевичакът, сламите, плявите, триците, шротовете и клонките са богати на тези растителни продукти. Бедните храни не трябва да се дават самостоятелно, а заедно с такива, които са богати на влакнини. Така животните ще се предпазват от типичните храносмилателни разстройства, причинени от недостиг на целулоза в храната. По-сочните тревни фуражи, например люцерната и тревните смески от бобови култури, се дават, след като просъхнат леко, за да се избегнат стомашните разстройства. В зелено състояние могат да се дават фуражите с горчив вкус. Горчивите вещества дразнят лигавицата на храносмилателната система, ускоряват контракцията на мускулатурата (перисталтиката) и по-бързото придвижване на храната. Те се съдържат в листата на орехите, бъз, кантарион, цикория и други растения.

При този начин на хранене понякога се забавя физиологичното и полово развитие на младите зайци. Наблюдават се ниска оплодяемост, раждане на малък брой зайчета или те са с понижена жизненост. Това налага да се обърне по-голямо внимание върху осигуряване и на храни с високо съдържание на белтъчни вещества. Богати на белтъчини са храните от животински произход – рибено брашно, месо-костено брашно, сухо мляко, дрождирана храна, а от растителните храни – шротове, кюспета, грах, боб, леща, соя, обелени семена от слънчоглед, сено от житни и бобови треви – самостоятелно или като тревна смеска (люцерна, детелина, коприва, грах), листа от акация, черница, липа, дъб и пр.

Препоръките за съдържание на енергия и хранителни вещества

в комбинираните фуражи, респективно и в тези, които са домашно направени, осреднено са: обменна енергия – 2350 kcal, суров протеин – 170 г, смилаем протеин – 115 г, лизин – 8 г, метионин + цистин – 6,5 г, треонин – 6,5 г, триптофан – 1,5 г, сурови влакнини – 150 г, киселинно-детергентни влакнини – 175 г, киселинно-детергентен лигнин – 40 г, скорбяла – максимум 200 г. Разликата в храненето при различните възрастови групи е минимална и може да се пренебрегне.

Как да се използват споменатите фуражи?

Като се има предвид голямото разнообразие от фуражи, които имат много различен състав хранителни вещества, ще посочим най-полезните и най-използваните от зайцевъдите.

Храненето на малките зайчета е свързано с времето на отбиването им. При по-малко приплоди или при зайкини с по-висока млечност зайчетата започват да излизат от гнездата или дупките си след навършване на двуседмична възраст. Постепенно те започват да консумират от храната на майките си. В зависимост от установената технология на отглеждане, малките се отбиват най-често на около 30-дневна възраст. При полуинтензивното отглеждане това се прави на 35 – 40 дни, при интензивно – на 45 дни, а при бройлерно – на 50 – 60-дневна възраст. По- силните и по-едри зайчета се отбиват 2 – 4 дни по-рано от по-слабите. Все пак времето на отбиването зависи от схемата на заплождане на зайкините през годината. За зайчетата, отглеждани в домашни условия, се препоръчва да се отбиват на 40 – 45-дневна възраст, тъй като се предполага, че храненето на майките и на малките след отбиването, не е достатъчно пълноценно.

Любими и полезни фуражи

Съдържанието на хранителните вещества в едни и същи фуражи варира в малки граници. Разликите в състава зависят от климатичните особености на района, в който се отглеждат, от начините на обработване на земята, торене, напояване, сорт и др. фактори. Това е причината данните за тях да са осреднени.

* Зелени и сочни фуражи

Зайците като тревоядни животни. Обичат най-различните плодове, сочни треви, клонки и листа от дърветата. Осигуряването им е много важно, когато не се разполага с достатъчно други фуражи.

На първо място по значение са люцерната, детелината и еспарзетата. Те са богати на белтъчни вещества, витамини, провитамини, желязо и калций. Дават се леко завехнали, за да не причинят стомашни разстройства на зайците. За сено се прибират във фаза бутонизация (когато започнат да образуват семена). Тогава те са най-богати на хранителни вещества. Повечето стопани предпочитат да хранят домашните животни с люцерново брашно, смесено с дневната дажба. Така се намаляват загубите, в сравнение със случаите, когато сеното се предоставя директно в яслите или хранилките. Люцерната, поради горчивия си вкус, понякога се приема неохотно. Тя съдържа 5 – 6% суров протеин, а сеното й – до 15 – 16%. Детелината и еспарзетата съдържат около 4 – 5% суров протеин.

От сеното и сламата на бобовите зайците охотно ядат тези от соя, фий, див фий (глушина), фъстъците, граха, баклата, както и различните фуражни смески, предвидени за други селскостопански животни.

Зелената коприва по хранителна стойност е равностойна на люцерната. Нарязана в полусухо състояние и смесена с другите фуражи, тя се приема много добре. Отличен фураж е и като изсушена за зимата

Ливадната трева, зелена или като сено, също е една от любимите храни за зайците. Поради разнообразния си състав, особено когато е богата и на бобови храни, тя е много хранителна. Често в състава на ливадните смески присъстват и бъзовите листа и клонки. Консумират се с удоволствие зелени или като сено. Поради горчивия вкус, който остава и в месото, бъзът се изключва от храната на зайците две – три седмици преди клане.

Зеленчуци и плодове

Морковите са много богати на лесно усвоими въглехидрати, каротин, витамини от група В и С и минерални вещества. В дневната дажба на младите зайци могат да участват около 50 – 60 г, а на възрастните – до 150 – 200 грама.

Картофите, както и обелките им, също са богати на витамини и въглехидрати и се дават около 150 г дневно.

Зелето и цвеклата са едни от любимите храни на зайците и се дават от около 30 – 40 грама на малките до 100 – 150 грама на възрастните

Тиквите съдържат около 15% сухо вещество, поради което могат да се дават в по-голямо количество: от 50 – 100 г при подрастващите до 200 г при възрастните зайци.

Пъпешите от някои видове се доближават по хранителна стойност с тиквите и се дават в същите количества. И пъпешите и тиквите са леко разхлабващи и трябва да се комбинират със сухи концентрирани фуражи и сено. Същото се отнася и за дините, от които нищо не остава неоползотворено.

Плодовете от овощните градини, особено по-сладките, са с предимство. Там, където те са повече, могат да се изсушат за през зимата.

*Концентрирани фуражи

Зърнени житни фуражи

Царевицата е един от най-разпространените фуражи и е предпочитана от много от домашните животни и птици. Съдържа средно около 10% суров протеин, а в някои сортове – и до 14%, 65 – 70% скорбяла, 2 – 4% захари, 4 – 5% мазнини. При хранене на зайчетата до двумесечна възраст тя трябва да бъде едро смляна, защото брашнестият й вид, най-просто казано, образува каша, която запушва червата. Зайцевъдите предпочитат да използват едро смляната царевица заедно с кочаните, които съдържат голямо количество целулоза. По хранителна стойност тя е близка до ливадното сено. В дневната дажба царевицата участва до 10 – 12 на сто. По-висок процент не се препоръчва, тъй като храносмилателната система на зайците не произвежда в достатъчно количество амилаза – ензима, който разгражда скорбялата.

Овесът съдържа 10 – 11% суров протеин, а олющеният – до 15 – 16 на сто. Едрозърнестият овес съдържа повече от необходимите белтъчини, което го прави много полезен за подрастващите зайчета. Според някои автори дажба, съставена от 60% овес и 40% доброкачествено люцерново сено, осигурява почти всички хранителни вещества.

Ечемикът съдържа 9 – 10% суров протеин, 65 – 70% въглехидрати и 2 – 3% мазнини. В целодневните комбинирани фуражи участва до 20 на сто, а в концентрираните – до 40 – 50%.

Пшеницата в зависимост от сорта съдържа 10 – 15% суров протеин средно и около 65% въглехидрати. В комбинираните фуражи участва до 15%, а в концентрираните смески – до 25%

Пшеничените трици съдържат 13 – 15% суров протеин. Богати са на витамини от група В.

Житните зърнени са богати на витамини от група В, витамин Е, но са бедни на калций.

Бобови зърнени фуражи

Те са много добри източници на белтъчини. Съдържат 2 – 3 пъти повече белтъчини от житните зърнени фуражи. От всички растителни протеини те са най-близки по състав с животинските протеини.

Грахът е богат на суров протеин – до 25% в зависимост от сорта. В дневната дажба може да замести до 50% от протеина от животински произход. Добре изсушен и смлян в дажбите, може да се включва около 10%.

Баклата съдържа средно 26% суров протеин, нахутът 22 – 29% и соята – 40% и около 35% въглехидрати, но може да се дава на животните след обработка при висока температура.

Фасулът и отсевките от него съдържат около 15% суров протеин, който се усвоява много добре от зайците. Дава се смлян по 20 грама дневно.

Фият с около 15% белтъчни вещества се включва в дневната дажба смлян, до 20 грама на заек дневно.

Към фуражите, които могат да се включват в дажбата на зайците, са слънчогледовото семе и слънчогледовите отсевки. Те могат да присъстват до 10 на сто. Семената от шипките, след обработката на плодовете, се изсушават, за да не плесенясат, и се смилат. По същия начин може да се постъпи и със семената на зеленчуците от консервната промишленост. Те могат да са до 10 – 15% в дневната дажба. С успех могат да се използват и дъбовите желъди, цвекловите резенки – пресните около 150 г, изсушените – по 30 – 40 г на заек, бито мляко, суроватка, изсушени грахови шушулки, кюспета и шротове до 5 – 6%, царевичак, който се използва след прибиране на царевицата.

Публикувана в Животновъдство

При всеки случай на нарушение в изискванията за биологично отглеждане на мед за пазара ще се отнема сертификатът на биофермера или на оператора, търгуващ с подобни продукти. Това е записано в проектонаредбата за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, съобщиха от агроминистерството.

Проектът е качен на страницата на ведомството и до 28 юли по него се приемат предложения или корекции.

Поправките включват изменения и в състава на постоянната междуведомствена консултативна комисия по биопроизводство, която досега включваше експерти от Министерството на земеделието, храните и горите, Българската агенция по безопасност на храните и фонд „Земеделие“. Със сегашните промени в тази комисия ще бъдат включени още Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и  Центърът за оценка на риска по хранителната верига.

С новите поправки се въвежда последващ надзор върху контролиращите лица. Ето какви нови мерки трябва да прилагат те към операторите – фермери и търговци.

Трябва да издават предписание за предприемане на корективнидействия от страна на оператора при установени пропуски или нередности, които не засягат биологичното състояние на продукта, с определяне на срок не по-дълъг от 10 дни, в който предписанието следва да бъде изпълнено (за стопанства в преход и стопанства, преминали периода на преход).

Налагане на забрана за пускане на определена партида на пазара като биологична и премахване или забрана за позоваване на термините, указващи биологичен метод на производство в етикетирането й, до отстраняване на несъответствието, при установена нередност по отношение на съответствието с изискванията на биологичното производство само за определената партида. Мярката се налага в случаите, когато засегнатата партида не е пусната на пазара.

За стопанства в преход ще се прилага засилен контрол на цялото стопанство чрез допълнителни проверки. Допуска се временно ограничаване (частично или пълно) на документа (сертификата) за биопроизводителите на мед и налагане на забрана за предлагане на съответната партида на пазара като биологична и премахване на термините, указващи биологичен метод на производство в етикетирането и рекламата на цялата партида или продукция, при установена нередност по отношение на съответствието с изискванията на биологичното производство.

Контролиращото лице писмено уведомява компетентният орган, Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и другите контролиращи лица за наложената мярка в срок от 3 дни.

За стопанства в преход се дава начало на нов преходен период, който започва да тече от датата на установяване на нарушението. Контролиращото лице писмено уведомява компетентния орган Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и другите контролиращи лица за наложената мярка в срок от 1 работен ден от установяване на нарушението.

В случай на мотивирано съмнение, че даден оператор възнамерява да пусне на пазара продукт, който не е в съответствие с разпоредбите на биологичното производство, но има позоваване на метода на биологичното производство, контролиращото лице има право да наложи:

Временна забрана за продажба на продукт като биологичен за определен от контролиращото лице срок до доказване/отстраняване на съмненията.

С поправките в наредбата се урежда и биологичното производство на зайци, като се дават и съответните стандарти за този тип отглеждане.

Площта за дейност на открито трябва да бъде не по-малка от 1,8 квадратни метра за едно животно. При отглеждане в помещения, зайкините майки трябва да разполагат с 0,4 квадратни метра площ, мъжки зайци или бременни зайкини – 0,3 кв. м, а зайците за угояване – 0,2 кв. метра.

Ако са в клетка на тревна площ, размерът за едно животно трябва да бъде 5 квадратни метра, а ако са в подвижни клетки, които се местят през деня, тогава зайците за угояване могат да ползват площ от 0,4 кв. м, а останалите – 2,4 кв. м.

В случаите, когато няма достатъчен брой  биологично отглеждани зайци, въвеждането на небиологични животни  в стопанството е възможно при спазване на следните условия:

А) при създаване на стадо за първи път до 100 % от животните могат да бъдат с небиологичен произход, като се отглеждат в съответствие със стандартите за биологично производство.

Б) при въвеждане на животни в биологично стадо могат да бъдат закупени небиологични нераждали женски зайци до 20 % и мъжки до 5 % от броя на възрастните зайци в стадото. Този процент може да се въвежда всяка година при уведомление на контролиращото лице. Мъжките и женските  зайци за развъждане трябва да са по-млади от навършена четири месечна възраст.

В) в съответствие с чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) 889/2008 процентът на нераждалите женски зайци може да се увеличи до 40 % при издадено от компетентния орган разрешение, в следните случаи:

- ако стопанството ще се разширява значително;

- ако се сменя порода;

- в случай на висока смъртност (над 40 %), причинена от болест или бедствие;

При въвеждане на небиологично отглежданите животни в стопанството, те трябва да преминат преходен период от най-малко три месеца при отглеждане съгласно общите принципите за биологично производство и настоящите правила.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 01 Януари 2018 11:25

6 различия между дивите и питомни зайци

На пръв поглед дивите и питомните зайци си приличат. Но не се притеснявайте, след една бърза образователна програма, определено ще можете да ги разпознаете.

1. Детство.

Малките диви зайци се раждат приличащи на миниатюрни версии на своите родители — напълно покрити с козина и с отворени очи. По принцип те са готови веднага да започнат да подскачат. Дивите зайчета са самостоятелни само час след раждането, а след две-три седмици престават да се нуждаят от майчиното мляко и грижи. Питомните обратно – раждат се без козина, слепи и безпомощни. Нуждаят се от майчино внимание в продължение на осем седмици.

2. Уши и лапи.

Зайците въобще, но повече дивите имат по-дълги уши и лапи. Така те са по-бързи. Това е логично, защото те живеят сред природата и се нуждаят от бързина и слух, за да се спасяват от хищници.

3. Хранене.

Питомните и дивите зайци имат различни предпочитания към храната. Питомните предпочитат трева и зеленчуци с плътна, но сравнително мека консистенция, такива като моркови например. Дивите обратно, предпочитат по-твърда храна, например клонки или кора на дървета.

4. Вълна.

Питомните и дивите зайци линеят, обновявайки своята вълна. Но дивите зайци обикновено имат значително по-резки сезонни изменения на цвета. Например, американския заек-беляк мени своя цвят от кафяв до белоснежен, когато идва зимата. Това му помага да си осигури комуфлаж, съответстващ на сезона. В случая питомните зайци могат да бъдат в каквато и да е цветова вариация, която при линеенето леко се променя, но това почти не се забелязва.

5. Дом.

Изборът на дом ‒ това е още одна област, където питомните и дивите зайци много се различават. Дивите европейски зайци живеят в сложни системи, които могат да са с дълбочина до 3 метра и ширина до 50 см. Американските диви зайци, които се срещат от южна Канада до северните части на Южна Америка, живеят в бърлоги с други видове, например със мармоти. Питомните зайци обратно живеят над земята и изграждат своите домове в дървени хралупи или конструират прости гнезда от трева.

6. Общителност.

Дивите зайци не са така общителни, както техните питомни братовчеди. Повечето от питомните живеят на групи до 20 броя в колония. Дивите зайци, като правило са единаци, но могат да се събират в края на зимата и да се ухажват едни други. Освен това, американските зайци повече приличат по това на дивите – предпочитат да живеят поединично.

Петър Кръстев

Публикувана в Животновъдство

Предлагаме ви някои прости начини и подръчни средства, които във всички случаи ще облекчат болежките

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Имате нужда от помощ, а ветеринарният лекар е далече и/или не може да направи домашно посещение. Не се колебайте, не се бавете, а се опитайте сами да си помогнете. Ето как:

В случай на ОТРАВЯНЕ, когато не се знае какъв е причинителят (много бързо влошаване на общото състояние, изтечения от устата и/или носа, без повишаване на температурата), по най-бързия начин се приготвя вкъщи един евтин и лесен универсален антидот. Към прясно или кисело мляко в количество според големината на животното (от 100 мл до 1 л) добавете 2– 3 супени лъжици захар и белтъка на 1 яйце (по възможност домашно). Сместа се разбива добре и се налива бавно и внимателно в устата на страдащото животно. Ако имате под ръка витамин С, добавете в големи дози (1 – 2 г) , както и 2 –3 лъжици активен въглен. Процедурата трябва да се повтори няколко пъти през 1– 2 часа.

При т. нар. ТВЪРДА ГУША, често срещана при птиците (особено при кокошките), когато съдържанието в гушата просто се затлачва и не преминава към мускулестия стомах (мелничката), можете да направите нещо много просто и евтино. Вкарайте в човката 1 – 2 чаени лъжички олио и масажирайте гушата. Повторете процедурата няколко пъти. Ако и това не помогне, остава стопанинът за малко да влезе в ролята на хирург. Вземете едно бръснарско ножче и просто цепнете гушата с разрез около 2 –3 см на най-изпъкналото място. Птиците почти не изпитват болка. Съдържанието на гушата се отстранява и след това с игла и тънък здрав копринен конец разрезът се зашива ситно и плътно.

КОГАТО КУЧЕТО СЕ ВЪРТИ НА МЯСТО или прави напразни безцелни движения напред-назад, държи главата си ниско надолу към земята и гледа уплашено и отчаяно, най-вероятно е получило инсулт. По най-бързия начин трябва да му се даде аналгин срещу болката, фурантрил (чието диуретично действие намалява оттока от мозъка) и лъжичка мед.

При НАПАДЕНИЕ НА АГРЕСИВНИ КУЧЕТА (питбули, стафордшир териери, бултериери и др.) върху домашни животни или себеподобни, просто трябва да се хвърли вода срещу лицето на нападащото куче.

АКО В ДВОРНОТО МЯСТО СА СЕ НАВЪДИЛИ ЗМИИ, – много опасна ситуация. Това показва, че очевидно има много гризачи (мишки, плъхове и др.), които представляват основното меню за влечугите. Стопаните трябва да вземат мерки за унищожаване на гризачите и змиите сами ще изчезнат, след като няма какво да ядат.

ПРИ НАЛИЧИЕТО НА МНОГО КЪРТИЦИ И СЛЕПИ КУЧЕТА, те постоянно рият и изяждат всичко, каквото стопаните посадят. Съществуват два много лесни начина за справяне с тази напаст: Пресните купчинки пръст се преместват с мотика или с дъска наблизо, в дупката се вкарват отровни примамки за гризачи във вид на пасти (например Ракумин) и пръстта отново се връща на мястото си. Нищо не трябва да се пипа с голи ръце, защото къртиците ще надушат примамката. Втората хитринка е в дупките да се вкара едно пластмасово шише от вода, безалкохолно или бира – без капачка и с отстранено (изрязано дъно). Когато вятърът задуха, той свири в шишетата, под земята се получава нещо като силен ултразвук, който в тесните ходове се усилва стократно. Това просто „побърква“ подземните досадници и те тутакси ще изчезнат.

ПРИ НАТРАВЯНЕ НА ОВЦА СЛЕД ПАСАНЕ НА ОТРОВНИ ТРЕВИ (чемерика, хвощ и др.) – случва се на пасището или веднага след прибиране на животните. Пастирът е добре да действа още на пасището. Постъпва се така, както правят всички опитни стари овчари – пуска се кръв. Това се прави много лесно и почти винаги дава добър ефект. С нещо остро – нож, стъкло, ножичка и др., се отрязва крайчето (върхът) на едното, а може и на двете уши. В тази област на главата няма големи кръвоносни съдове, така че обилен кръвоизлив не може да се очаква. Целта е да изтече малко количество от кръвта на пострадалото животно.

ОВЦАТА ИМА ОТОК ОТДОЛУ МЕЖДУ ДВЕТЕ ДОЛНИ ЧЕЛЮСТИ, а такъв оток може да има и под гърдите. Сигурно е, че тя е опаразитена с метил. Трябва да дадете на страдащото животно някои от препаратите Албендазол, Панвермин, Довистом, Вермитан, Албекс и др.

КОНЯТ СИ ТРИЕ ЗАДНИТЕ ЧАСТИ В СТЕНАТА, яслата, дереците или по други предмети в обора, особено нощно време. Това със сигурност означава, че животното си има „гости“ в правото черво и ануса – дълги глисти, наречени оксиур. Дават се препаратите Булмектин, Вермитан и др. Ако стопанинът няма под ръка тези препарати и представлява трудност да си ги набави, може да даде на животното цели зърна ръж в по-голямо количество като единствена храна за деня – 3-4 кг.

АКО ЗАЙКИНЯТА ИЗЯЖДА МАЛКИТЕ СИ СЛЕД РАЖДАНЕ, много често причината е, че на родилката липсва чиста питейна вода. Втората по-малко вероятна причина е, че на майката не достигат протеини (белтъчини). Трябва да и се даде люцерново сено или сено от други бобови култури – фий, леща, боб, соя и др.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА БРЕМЕННОСТТА на селскостопанските животни се помни трудно от начинаещи фермери, тъй като при различните видове е различна. Предлагаме лесен начин: кравата носи почти колкото жената – 9 месеца; свинята – 3 месеца, 3 седмици и 3 дни; овцата – 4 месеца, 4 седмици и 4 дни; кучето и котката – 2 месеца; и зайкинята – 1 месец.

Публикувана в Животновъдство

Основната причина е сривът в сектора, причинен от слабото търсене на заешко месо на вътрешния пазар, категорични са Иван Станков и Танко Митров от Чирпан

Рая Петрова,

Гр.Чирпан

Тъжно, но факт: попаднало в спиралата на дългия «преходен период», постоянната криза и опразнения джоб на българския потребител промишленото ни зайцевъдство постепенно изчезва. Има, разбира се, и други причини. Една от тях е фалстартът, с който тръгна този сектор още преди 15 години, по време на предприсъединителния период 2000-2006 г.

Абсурдът – зайцевъдството бе пропуснато в програма САПАРД

В нея думата заек изобщо не бе спомената, припомнят си двамата професионални зайцевъди от Чирпан. Явно, когато е подготвяна, никой от тогавашното Министерство на земеделието и горите не се е сетил, че има и такъв сектор в животновъдството ни, който подлежи на кредитиране. Защото Програмата САПАРД на ЕС бе един от инструментите, подготвящи страните-кандидатки за бъдещото им членство в Съюза в областта на земеделието и селските райони. А целите на САПАРД бяха да създаде рамка за предприсъединителната помощ на ЕС за устойчиво развитие на земеделието и селските райони в страните-кандидатки от Централна и Източна Европа. Но въпреки добрите намерения на ЕС, ако в онези години български фермер искаше да тръгне по нелекия път на промишленото отглеждане на зайци, вече знаеше, че ще бъде сам и съответно може да разчита единствено на собствените си сили и възможности.

Разбира се, по-късно този пропуск бе коригиран под натиска на Националната асоциация на зайцевъдите и Фонд "Земеделие" предвиждаше кредитиране и за промишлено отглеждане на зайци. Но сякаш нещата пак не бяха маркирани правилно, защото зайцевъдите, макар и да можеха вече да разчитат на регламентирана помощ от страна на държавата,

срокът за връщане на кредита за купуване на племенни животни бе 1 година,

който според зайцевъдите бе крайно недостатъчен. В същото време се даваха 36 месеца за кредит за ремонт и обзавеждане на помещения, което бе много по-удачен вариант.

И въпреки объркването от административни пропуски, неособено подходящите форми на подпомагане и въпреки всички пречки зайцевъдите започнаха да изграждат зайцеферми, и то професионални. Не мина много време и браншовото сдружение в Плевен заработи активно. Желанието им бе да могат да отстояват както интересите си, така и да разчитат на регламентирана помощ в подходяща форма от страна на държавата. Пак тогава, преди 15 г., зайцевъдите започнаха да участват в провеждането на търгове и специализирани изложби в Сливен, където се намираше и Селекционният център по зайцевъдство. Радостен бе фактът, че всяка година интересът към тези търгове на породисти зайци се увеличаваше. И така

зайцевъдите повярваха, че нещата все пак вървят напред

Въпреки че всичко, което се правеше в зайцевъдство, се реализираше без субсидии от държавата, а с много амбиция и лични средства. Фермерите започнаха да проучват пазара и повечето от тях успяха да открият свободната си пазарна ниша. Така се положи началото на промишленото отглеждане на зайци за разплод и месо в новите пазарни условия.

През тези години беше положено и началото на

създаването на вътрешно линейна селекция в зайцефермите

Тя е от голямо значение за постепенното подменяне на стадото, докато се получат животни с изразени продуктивни качества, които трябва да се проявят до 90-ия ден. Породите, на които заложиха повече български зайцевъди, са Новозеландски и Калифорнийски заек, които са с най-добри показатели за разплод и месо.

А по отношение на храненето зайцевъдите използваха концентриран и груб фураж, както и целодажбен и гранулиран фураж. Постепенно те създадоха чудесни бизнесотношения със зърнопроизводителите в страната и заводите за концентрирани фуражи. Постепенно фермерите започнаха сами да определят състава на различните фуражни смески и фуражопроизводителят изпълняваше техните рецепти.

Целта на българските зайцевъди бе една-единствена - качествена развъдна дейност. Тя изисква време, но това е начинът смесените породи да се изчистят и да се проявят качествата на основната порода. И българските зайцевъди успяха

да създадат племенни стада от най-качествените и породисти зайци

Това доведе и до развиване на доста сериозна по мащаб търговия на чистопородни женски зайци за разплод.

Пазарът на зайци се раздвижи!

А оттам идваха и основните финансови постъпления във всяка зайцеферма.

Другият източник на свежи пари идваше от не по-маловажната дейност -

производството на заешко месо

за снабдяване на магазинната мрежа и ресторантите. По това време вече у нас имаше магазини на големи търговски вериги, където можеше да се купи охладен заек и потребителят да е сигурен в качеството на месото му. За българина заешкото месо не е непознато. Но консумацията му винаги се е свързвала с личното стопанство на село. В същото време

в цяла Европа търсенето на заешко е голямо

Там дори децата отдавна знаят, че това е най-високопротеиновото месо. Черпейки от опита на западните си евентуални клиенти, и българските зайцевъди започнаха при пакетирането на зайците за търговската мрежа, да слагат и рецепта за най-подходящата кулинарна обработка. Но тук вече започнаха сериозните спънки, свързани с търсенето.

Качественото заешко месо е скъпо навсякъде по света

И когато зайцевъдството започна да се развива и да има своя пазарен дял, настъпи поредната финансова нестабилност и търсенето на заешко месо от българския потребител бе минимално. Така

пазарът за зайцевъдите се сви до ресторантите и търговските вериги

които бяха основните им клиенти, но в твърде малки количества.

За провала на зайцевъдството допринесоха и

изискванията за клане в регламентирани кланици

В онези години те бяха две - едната във Враца, другата - в Стара Загора. Дните и дори часовете за клане на зайци бяха строго регламентирани, при това за определени обеми. Това бе изискване към самите кланици, за да работят. То пък от своя страна принуди зайцевъдите да допълват количествата до нужния обем, да пътуват с часове към кланиците и обратно с охладените заешки трупчета, за да могат да го доставят свежо.

Постепенно разходите започнаха да надвишават значително приходите

и финалът дойде - българските зайцевъди един по един фалираха и затвориха. А зайцевъдството ни постепенно изчезва дори от докладите на МЗХ. Ето какво може да се прочете например в Аграрния доклад за 2014 г.:Напоследък се наблюдава засилване на интереса към зайцевъдството в страната (?!), което се обуславя от добрите природно-климатични условия, наличието на традиции и опит в отглеждането, както и увеличеното търсене на алтернативни меса в световен мащаб. Голяма част от стопаните отглеждат зайци за собствено потребление.” Последното изречение определя характера на зайцевъдството ни като сектор – любителски! Неслучайно общият брой на зайците в страната през последните години не успява да достигне 100 000 - движи се около 95 хиляди. И въпреки добрите дадености за развитие на зайцевъдството този вид производство е слабо застъпено поради наличието на редица трудности като:

0 недобра професионална подготовка на зайцевъдите;

0 остаряло оборудване;

0 високи производствени разходи, които често надвишават изкупните цени;

0 липса на стабилни стратегически експортни пазари и партньори;

0 силна зависимост на износа на заешко месо от конюнктурата на външните пазари;

0 липса на директни субсидии за фермерите-зайцевъди досега, да не говорим след 2020 г., когато субсидии може да няма за никого.

0 недостатъчно развит научен потенциал за осигуряване на сектора;

0 недостатъчен маркетинг и мениджмънт на българския пазар.

И така стигаме до

тъжната реалност: ако ни се дояде вкусно заешко месо

трябва да отскочим до най-близкото село и да питаме има ли любител зайцевъд, от когото да си купим прясно заешко.

Публикувана в Животновъдство
  • За успешното развъждане е определящо влиянието на околната среда

Ангел Рангелов

Практиката и изследванията са показали, че зайците могат да се хранят и да пият вода през цялото денонощие, но все пак предпочитат нощните часове. Те се хранят бавно, консумират сравнително малки количества и огладняват бързо. Това налага да имат на разположение постоянно храна и вода. Хранилките и поилките трябва така да са направени и разположени, че храната и водата да не се замърсяват. Вариант е и да им бъдат давани по-начесто на малки полции. Знае се, че малките зайчета започват да се хранят с храната на майките си след третата седмица. Ето защо е особено важно да не се допуска да се разпиляват фуражите по земята, както и малките да влизат в хранилките. За удобство на стопаните хранилките се поставят върху външните стени, така че вътрешността на клетките да може да се наблюдава. В по-големите ферми е по-рационално да се използват автоматичните хранилки и поилки.

В нашата практика в миналото зайците боледуваха най-често от кокцидиоза заради замърсената постеля. За съжаление, и досега срещу болестта няма ефективни лекарства. Кокцидиозата намаля значително с използване на решетъчни подове. При едно от посещенията ни в Унгария посетихме един животновъд, който отглеждаше носачки, бройлери и зайци в клетки от дървени летви. Летвите бяха предварително приготвени по размер, пробити на местата за пирони. За да не гният, в продължение на няколко дни са били накисвани в безир. Зайците във фермата са добре хранени и не са гризали дървения материал. Давани са им клонки от черница и акация за гризане. Под двуетажните клетки имаше ламаринени листове, върху които попадаха изпражненията им. За по-тежките зайци в единия ъгъл за почиване имаше рогозки направени от царевична шума за да не се набиват краката и лапите им.

Решетъчните подове са подходящи за отглеждане

в затворени помещения. Те нямат никаква изолационна способност и могат да доведат до заболявания на дихателната система. Установено е, че към решетъчните подове се приспособяват най-добре леките породи, като калифорнийските и новозеландските зайци, при условие че се спазват хигиенните изисквания. Така има възможност и микроклиматът да се регулира по-добре в затворените помещения. Все пак отглеждането на зайците в малки затворени помещения в затворени клетки дава възможност за поддържане на по-добра температура на въздуха.

Температурата на въздуха е най-важното условие

защото тя упражнява пряко въздействие върху много показатели. Зайците успяват да поддържат постоянна телесна температура, благодарение на което те по-лесно регулират производството и загубата на топлина. Те регулират телесната си температура с общото положение на тялото, ритъма на дишане и периферната температура, предимно тази на ушите. Ако околната температурата е по-ниска от 10 градуса, те се свиват на кълбо за да намалят повърхността на тялото, което губи топлина и намалява температурата на ушите си. Ако температурата е висока, над 25-30 градуса, зайците заемат най-протегната поза, която им позволява да отделят най-много топлина. Животните са способни да отделят излишната топлина и през ушите си, които действат като радиатор. Охлаждането зависи и от движението на въздуха около тялото на заека. Със затоплянето на животните се ускорява ритъмът на дишане и се увеличава загубата на топлина чрез изпаряване на вода от дихателната система.

Когато температурата на околната среда се повиши над 30 градуса, зайците не могат да регулират вътрешната си температура и развиват хипертермия, което налага да се използва подходяща вентилационна и охладителна система (поливане на пода на помещенията, опъване на мокри зебла, увеличаване скороста на движение на въздуха до 3,5 – 4 метра/секунда.

Малките новородени зайчета са голи

Те поддържат телесната си температура чрез топлината, която се отделя при усвояването на млякото, получавано от майката, и от резервите от малко мазнини, които имат в тялото си. Те се чувстват най-добре при температурата в гнездото между 28 – 32 градуса. При по-ниска температура те се сгушват на кълбо плътно едно до друго, за да се топлят.

Целият материал четете във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Животновъдство
Петък, 11 Декември 2015 11:36

Предпазване от гризачи

За да предпазите младите дръвчета през зимата от гризачи - зайци, полски мишки, кози и др., стъблата им трябва да се обвият с велпапе, полиетилен или други подръчни материали.

Може да се използва и репелента Арбинол Б в доза 2 л./дка от (1-6 л за 1000 дръвчета).

За борба с полските мишки около стъблата на дърветата в активните ходове се залагат отровни примамки. Местата за съхранение на овощен посадъчен материал на открито се ограждат с телена мрежа срещу зайци.

Публикувана в Овощната градина

Атанас Димитров от Девня
Как да си приготвя смеска от концентриран фураж за зайците? Разполагам с различни зърнени фуражи. Какви груби фуражи да им давам?
Отговор: Най-подходящата смеска от зърнени е следната:
- овес – 40%;
- ечемик – 20%;
- царевица – 20%;
- пшеница – 10%;
- пшеничени трици – 10%.
Освен това трябва да им давате качествено люцерново сено, а също така и ливадно сено, и овесена слама. Листниковият фураж от топола, дъб, осен и др. да се дава на воля. Имайте предвид, че зайците трябва винаги да разполагат с чиста вода за пиене.

Публикувана в Животновъдство

Овощните дървета, особено по-младите (до 12-15-годишни), през зимните месеци често стават жертви на повреди от гризачи - мишки и зайци. Срещу тях любителите овощари трябва да вземат мерки, като ограничат достъпа им до стъблата на дръвчетата.

Срещу мишките, които под снега обелват кората в кръг на височина 20-50 см., най-добре е да натрупате елови клонки в основата на дърветата още преди падането на снега. Добра защита от зайците пък е обвиването на стеблата с тънка метална мрежа с малки дупки. За да я ползвате повече години преди да я поставите е добре да я боядисате.

Публикувана в Овощната градина

Причината: липса на достатъчно прясна вода и минерални вещества в дажбата на бременното животно

Направо сме отчаяни, пише ни семейство Георгиеви от Хасково. За втори път наша зайкиня от породата „Бял великан” нахапва до смърт новородените си малки. Посъветвайте ни как да я отучим от този кръвожаден навик.
Породата в случая няма нищо общо. Това се случва не само при белите великанки. Две са причините за този противоестествен акт: липса на прясна вода (по време на раждането и след него зайкините изпитват силна жажда), или дефицит на минерални соли (калций, фосфор, натриев хлорид) в дажбата на бременното животно.
И докато за водата повечето зайцевъди са наясно, обикновено на втората причина не се отдава достатъчно значение. По време на бременността за формиране на плода майката изразходва много минерални вещества.И ако храната, която получава, не позволява да компенсира загубите, в организма се образува силен дефицит на жизненоважни елементи, които тя по варварски начин самостоятелно си набавя. След раждането зайкинята внимателно облизва новородените малки и понякога наранява прекалено тънката им кожичка. Почувствала в устата си вкуса на кръвта, майката с такъв дефицит се нахвърля на бедното зайче и започва да го хапе по главичката и лапичките. И тъй като обикновено раждането става през нощта, няма кой да я спре. Такава зайкиня вече не може да се избави от кръвожадния навик и трябва да я бракувате.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта