Браншови организации настояват за увеличаване на средствата за акциза за горивото на зеленчуците и плодовете, въвеждане на субсидиране на семепроизводството и производството на разсад за зеленчуци в България

Лили Мирчева

Зеленчукопроизводството да бъде включено в помощта Де минимис през 2016 г., с колкото е възможно по-голяма ставка. За това настояват в писмо до министъра на земеделието и храните от асоциация „Български пипер“. В него производителите запознават ръководството на МЗХ с неблагополучията в сектора на зеленчуците през тази година и по-точно – за производителите на пипер у нас.

Фермерите информират, че тази година е изключително неблагоприятна за техния бизнес. От една страна заради проливните дъждове през пролетта се е наложило късно засаждане на пипера. Последвало е обаче бързо узряване на зеленчуците заради високите температури от края на август до края на септември. В резултат 2/3 от пипера е узрял и е бил готов за преработка, но заради заетост на фабриките с други продукти, голяма част от него е била похабена и изхвърлена. Неблагополучията за производителите на капризния зеленчук обаче на спират до тук. Заради неочаквано ниски температури от 3 до 15 градуса по Целзий през октомври, пиперът не е почервенял, останал зелен или „зелен меланж“, какъвто фабриките не изкупуват.

Пресният пазар поема не повече от 3%-4% от наличното количество. Доходите от продукцията се очаква да намалеят с около 45% в сравнение с миналата година. Същевременно доходите на производителите от обвързаната подкрепа също се очаква да намалеят с над 200%, алармират от бранша.

Пиперопроизводителите прогнозират още по-лоши последици за бизнеса си. Те очакват през тази година доходите, не само в техния сектор, но и за всички зеленчукопроизводители да се свият с около 40% в сравнение с 2015 г.

Това би довело до масов отказ от засаждане на зеленчуци през 2017 г., което ще предизвика осезаем трус в подаването на зеленчуци за прясна консумация и преработка, предупреждават от сектора, който се нарича уязвим и затова има приоритет в субсидирането, както европейско, така и чрез държавната хазна. Затова идва и молбата - през 2016 г. да бъдат увеличени средствата за зеленчукопроизводството в помощта Де минимис с колкото е възможно по-голяма ставка.

Ще припомним, че по схемата фермерите могат да бъдат подпомогнати със 7500 евро в рамките на три години, но както твърдят производителите, някой от тях получават по 40-60 лв. на дка за една стопанска година, което е крайно недостатъчно за тях. Според европейския Регламент (ЕС) № 1407/2013 , който е в действие от 1 януари 2014 г. , се предвижда схемата Де минимис да се прилага до 31 декември 2020 г.

„Молим определете ден и час за среща с ръководството на асоциация „Български пипер“, за да обсъдим и други проблеми“, се казва в писмото до министър Десислава Танева. Браншовата организация настоява да се обсъди и коригира кредитирането на пиперопроизводството през 2016 г. чрез Държавен фонд „Земеделие“. Стопаните искат още да се въведат субсидии за семепроизводството и производството на разсад за зеленчуци в България.

Друго тяхно искане е да се увеличат средствата за акциза за горивото на зеленчуците и плодовете. Само допреди няколко години градинарите получаваха за акциза за гориво еднакво плащане със зърнопроизводителите на декар обработваема земя. Сега съотношението е едно към три, но от „чувствителния сектор“ настояват това съотношение да достигне поне едно към пет в тяхна полза.

Публикувана в Бизнес

Зеленчукопроизводителите в областта увеличават площите с тикви заради субсидиите, каза за Радио „Фокус” – Пазарджик Иван Кабуров, зеленчукопроизводител от Пазарджик. „Сигурен съм, че Министерството на земеделието и храните и фонд „Земеделие” ще оценят грешката, която са направили да включат тиквата в сектор „Зеленчукопроизводство” и тя да бъде субсидирана като зеленчук", заяви той. "Разходите, които се правят за един декар тиква по нищо не могат да се сравняват с тези за един декар пипер или домати. При тиквата има разходи само за засяване на семена, монтиране на капково напояване, поливане и прибиране на реколтата“, коментира производителят. По думите му тези разходи са не повече от 150 лева на декар, докато при повечето от зеленчуците достигат до 1 500 лева. „Към изкупуването на готовата продукция има интерес, както и при другите култури. Когато има партидност и по-големи мащаби, идват големи търговци и изкупуват продукция. Когато е малко производството и липсва на пазара, никой голям търговец няма да дойде. Там вече става въпрос за разносна търговия с бусове и леки автомобили“, каза още Кабуров. Той допълни, че тази година е увеличил площите с тиква тройно, но увеличението не е за сметка на другите зеленчуци, които също са повече от миналата година.

Публикувана в Новини на часа

Производителите на зеленчуци се събраха на спешно съвещание днес в най-голямата оранжерия в Петрич, за да обсъдят мерките, които ще предприемат, съобщава news.bg. Те планират да лягат по асфалта. „Няма какво да се плашим, всеки има кредити, всеки има семейства, всеки иска да живее", обобщи Костадин Стаменов, цитиран от БиТиВи.

До дни всички домати в петричката оранжерия ще узреят, голяма част от тях обаче няма да стигнат до пазара, а ще бъдат изхвърлени на пътя от протестиращите земеделци. Някои вече са пред фалит. От бранша твърдят, че стоката им е първо качество, но няма пазар за нея заради вноса от чужбина.

Според председателя на Сдружение „Югозапад 2013" Георги Кафтанов нелоялната конкуренция идва най-вече от Гърция, като у нас се внася и бракувана продукция без никакви документи. „Всичко е надолу с главата", недоволства той.

На пазарите в южната ни съседка е практика в края на деня залежалата стока да се изхвърля като бракувана. Това е моментът всеки, който иска да се запаси с домати и краставици например, които може да внесе уж за лична консумация, а после да продаде на безценица.

Зеленчукопроизводителят Велин Георгиев твърди, че в отрасъла 70-80 % е в сивата икономика. Той съветва потребителите да изискват касови бонове за краставиците и доматите, които купуват.

Зеленчукопроизводителите настояват за държавна намеса, спиране на вноса и субсидиране на земеделието.

Към момента производителите на домати получават по 8 стотинки субсидия за килограм свръхкачествена продукция. Едно от исканията им е да бъдат отпуснати повече пари за земеделие, за да бъдат конкурентоспособни на колегите си от Европейския съюз.

Публикувана в Новини на часа

Три финансови стълба ще подкрепят производителите на зеленчуци през следващия програмен период. Той започна да тече от тази година, но реално новите правила ще се прилагат от 2015 до 2020 г. Едната опора за зеленчуците ще са държавните помощи, другата - Програмата за развитие на селските райони, а третата - възможностите за подпомагане чрез директните плащания. Земеделците могат да се възползват и от трите стълба на финансиране, а най-големи помощи могат да вземат стопаните, които са до 40-годишна възраст и решат да се занимават с био земеделие.


Държавните помощи, които ще действат през следващия програмен период, все още са в процес на съгласуване с Европейската комисия. Към този момент е приет и може да се прилага само регламента за de minimis помощите, обясняват експерти на земеделското министерство. По него земеделците могат да се възползват от двойно по-висока субсидия, отколкото досега - 15 000 евро за период от три данъчни години.


Очаква се след 1 юли 2014 г., Европейската комисия да приеме новото законодателство за държавните помощи в земеделието за периода 2015-2020 г., като тенденцията е да се запазят досега действащите правила. Към момента се подпомагат мерки, свързани с инвестиции и намаляване на производствените разходи, както и гарантиране производството на качествени храни чрез постигане на стандарти и осигуряване на качествена земеделска продукция. Държавата плаща и за управление на риска и кризите в земеделието чрез превенция и борба с болести по растенията и животните, както и за мерки за справяне с щети от неблагоприятни климатични събития и бедствия. Има и помощи за съхраняване на генетичните ресурси, местни породи животни и сортове растения, които са база за развитие на земеделието. фермерите могат да ползват държавни средства и за популяризиране на българската селскостопанска продукция чрез участие в селскостопански изложения и панаири.


Втората сериозна подкрепа, от която могат да се възползват зеленчукопроизводителите е финансирането по линия на Програмата за развитие на селските райони. Производителите на зеленчуци могат да кандидатстват с проекти по мерките 4 - Инвестиции в материални активи, 6.1 - Стартова помощ за млади земеделски производители на възраст между 18 и 40 години, 10 - Агроекология и климат, 11- биоземеделие, 9 - Учредяване на групи и организации на производителите, както и чрез подхода "Лидер". Има и специална тематична подпрограма за малки стопанства, от която ще могат да се възползват по-голямата част от земеделците, които се занимават със зеленчукопроизводство и овощарство. По мярка 4 от новата програма се финансират стопанства и преработвателни предприятия. Те могат да кандидатстват за закупуване на нови машини и оборудване, ново строителство или ремонт на селскостопански сгради и постройки, финансиране на разходи за създаване на трайни насаждения, включително и за финансова помощ за разходи за изготвяне на проекта, инженери, консултанти, разходи за закупуване на земя до 10% от стойността на проекта.

 Подмярка 4.2 пък дава възможност да се реализират проекти, свързани с преработка на земеделски продукти от преработвателни предприятия или земеделски стопанства. Подмярка 4.3 е за селскостопанска инфраструктура като например за изграждане на нова или ремонт на съществуваща инфраструктура за напояване и отводняване на земеделски земи. Подмярка 4.4 пък ще подпомага непроизводствени инвестиции, свързани с изпълнение на агроекологични ангажименти.

По мярка 6 ще се предоставя стартова помощ за млади земеделски производители на възраст между 18 и 40 години, като финансовата помощ е в размер на 25 000 евро и се предоставя на два транша: след сключване на договор за подпомагане и при изпълнение на определени ангажименти най-рано 3 година след началото на изпълнението на бизнес плана. По две от подмерките на програмата земеделците могат да се възползват от подпомагане до 300 000 евро за развитие на неземеделски дейности, с които да разнообразят основното си занимание.


При третия стълб за подпомагане - директните плащания, има специална схема за подпомагане на производството на качествени плодове и зеленчуци.

финансирането по схемата е изцяло със средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието от бюджета на ЕС. Схемата e насочена към традиционни производства на плодове и зеленчуци - домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини, кайсии и зарзали. За да получат подпомагане, производителите трябва да отглеждат най-малко 4 декара зеленчуци или 5 декара плодове и площите да отговарят на изискванията за добро земеделско състояние. Бюджетът на схемата през настоящата година нараства от 15 млн. лв. на 37 млн. лв., съобщават от земеделското министерство. 

Публикувана в Бизнес
Вторник, 14 Януари 2014 15:53

Субсидии до 1250 евро за най-малките

 

Албена Филипова
Малките фермери стават все по-значими за страните от Евросъюза, личи от финансовата подкрепа, която от Брюксел са гласували и разписали в Общата селскостопанска политика през новия програмен период. Нова помощ предвижда всеки дребен стопанин да получава за продукцията си до 1250 евро годишно. Това ще става от началото на следващата 2015 г. Най-голям интерес към новата схема за подпомагане на дребните стопани ще имат производителите на плодове и зеленчуци, които обработват по-малки площи. Това прогнозират експерти от земеделското министерство, които в момента разработват правилата. Парите ще се предоставят накуп и при облекчена процедура.
Производители на плодове и зеленчуци ще се възползват от новата финансова подкрепа. Субсидията е от 500 до 1250 евро годишно. Регламентът, който урежда директните плащания, беше публикуван в „Официален вестник на Европейския съюз” в края на 2013 г.
Най-голям интерес към новата схема за подпомагане на дребните стопани ще имат производителите на плодове и зеленчуци, които най-често обработват до 20-30 декара. Това прогнозират експерти от земеделското министерство, които в момента разработват правилата. Парите ще се предоставят накуп и срещу минимални изисквания към земеделците. До 1 август нашата администрация трябва да подготви правилата и да ги изпрати за одобрение в Брюксел. Очаква се българското предложение да е близко до определения от Евросъюза максимум. Всеки стопанин има право сам да реши дали иска помощ като малък производител или субсидии по общия ред. Ако влезе в схемата за малките, той няма право на другите европейски плащания. Отпада възможността да взема пари за единица площ, за животни, добавка като млад фермер и увеличени субсидии за първите 30 хектара. Във всеки момент фермерът може да напусне схемата и да премине към стандартното подпомагане. Ако установи, че то не му е изгодно, няма право отново да поиска подкрепа като дребен производител.
Около 80 000 са стопаните, които получават европомощи. Приблизително половината от тях сега вземат субсидии под 1250 евро. Очаква се те да се насочат към схемата за подкрепа на малките фермери, показват първоначалните анализи на аграрното ведомство. На европейски субсидии имат право земеделците, които обработват най-малко един хектар (10 декара).
Повече пари за първите 300 декара
са предвидени в бюджета на Европа още от тази година. Орязването на големите агросубсидии ще стане от 2015 г., въпреки че реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС е факт от 1 януари 2014 г. Сегашната година е определена за преходна и ще бъдат въведени част от промените. Субсидиите над 150 000 евро, които получава един фермер, ще бъдат намалени най-малко с 5%. Преди това ще се извадят разходите за заплати, което ще стимулира земеделците да създават производства
с повече работна ръка, каквито са зеленчуковите и овощните градини, животновъдните ферми. Всяка отделна държава членка сама ще определя процента на намалението. Освободените средства няма да се връщат в Брюксел, а ще се прехвърлят в програмата за селските региони.
Още от тази година страните имат право да предоставят повече пари за първите 300 дка на стопанство. Приблизително 34 лева на декар ще е базовата субсидия за българските фермери, като увеличението може да достигне 65%. В земеделското министерство вече пресмятат различни варианти за размера на сумата”. До 1 март трябва да се вземе политическото решение за параметрите на помощта, конкретното решение сме длъжни да изпратим дотогава за одобрение в Брюксел.
До края на януари Евроко-мисията трябва да получи и искането на България да задели 6,5% от евросубсидиите за чувствителните сектори. Приблизително 100 млн. лв. ще бъдат насочени за плодове, зеленчуци и животни. За сравнение през 2013 г. около 55 млн. лв. бяха заделени за тези браншове
De minimis скача двойно
Европейската комисия прие регламент, с който държавната помощ de minimis се увеличавa двойно, а земеделските стопани ще имат право да я получат в рамките на 3 бюджетни години. Като цяло правилата за получаването на подкрепата са запазват.
Новият регламент ще позволи на държавите членки да разполагат с по-голяма гъвкавост при предоставянето на помощи, по-специално при необходимост от спешна намеса без това да води до нарушаване на конкуренцията, а за комисията е възможност да опрости обработката на националните помощи в селскостопанския сектор, коментира комисарят по земеделието Дачиан Чолош.
С новия регламент, който влиза в сила от 1 януари 2014 г., максимумът на субсидията за едно стопанство скача на 15 хиляди евро за три години. Таванът за всяка държава членка се увеличава на 1% от стойността на земеделската продукция произведена в рамките на една година. Освен това се определят по-изчерпателно видовете помощ, попадащи в обхвата на регламента, предоставяни на предприятията, участващи в първичното производство на селскостопански продукти.
По силата на досега действащия Регламент се считаше, че помощта, която не надвишава 7 500 евро на бенефициент за период от три бюджетни години, нито определения за всяка държава-членка таван от 0,75% от стойността на селскостопанското производство, не нарушава или не застрашава конкуренцията.
Извън обхвата на регламента остават помощите, чийто размер се определя въз основа на цената или количеството на продуктите, пуснати на пазара, както и помощите за дейности, свързани с износ за трети страни. По-конкретно, става въпрос за помощите, пряко свързани с експортната дейност. Не попадат в обхвата на регламента и помощите, подчинени на преференциалното използване на национални продукти спрямо вносни такива.
В Регламента се посочва, че когато дадено предприятие участва в първичното производство на селскостопански продукти, както и упражнява дейност в един или повече от секторите или извършва други дейности, обхванати от Регламент(ЕС) No1407/2013, той се прилага спрямо помощта, предоставяна за съответните един или повече сектори или дейности, при условие че съответната държава членка гарантира посредством подходящи средства, като например разделение на дейностите или разграничаване на разходите, че първичното производство на селскостопански продукти не се ползва от помощ de minimis.
В случай, че предприятие участва в първичното производство на селскостопански продукти, както и в сектора на рибарството и аквакултурите, разпоредбите на Регламент (ЕО) No875/2007 се прилагат спрямо помощта, предоставена за посочения последно сектор, при условие че съответната държава-членка гарантира посредством подходящи средства, като например разделение на дейностите или разграничаване на разходите, че първичното производство на селскостопански продукти не се ползва от помощ de minimis, предоставяна при условията на новия регламент.
Зеленчукопроизводителите, които се занимават с полско и градинско отглеждане на домати и краставици, пипер, моркови, дини и пъпеши, лук и зеле също могат да разчитат на помощта de minimis. Освен това в тази категория попадат земеделците, които имат оранжерийно производство на домати и краставици.
С държавната помощ може да се поемат част от разходите за семена, разсад, торове, поливна вода и препарати за растителна защита.
Този нов регламент обаче, както и новите насоки все още не са влезли в сила в началото на 2014 г. През ноември 2013 г. чрез съобщение Комисията продължи срока на прилагане на действащия понастоящем регламент относно освобождаването в селскостопанския сектор и на насоките до 30 юни 2014 г.
Нискоакцизно гориво - за първи път от 4 години
Заявленията за предоставяне на ваучери за горива на земеделските производители през 2014 г. ще се приемат от 2 януари до 3 февруари 2014 г. в общинските земеделски служби. Това е първото по рода подпомагане, което стопаните ще получат за последните четири години. Въпреки, че през декември 2011 г. , Брюксел разреши предоставянето на помощта, тогавашният финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков не направи нищо средствата да стигнат до фермерите. Така родните земеделски производители останах единствените в ЕС, които бяха лишени от субсидията.
Помощта е в размер на 84 млн. лева и ще се предоставя под формата на намалена акцизна ставка. Тя ще се разпределя чрез системата от ваучери за компенсиране на част от разходите на земеделските производители за газьол, използван в първичното производство на земеделска продукция. От нея могат да се възползват всички регистрирани земеделски производители. Условието е на обработваемите площи стопаните да отглеждат земеделски култури или животни, от които се получава първична селскостопанска продукция. Отпускането на помощта ще става на два етапа. Документи ще се приемат в офисите на земеделските служби срещу лична карта и талон за регистрация като земеделски производители. В заявленията за финансова подкрепа фермерите трябва да заявят прогнозни данни за годишното потребление на гориво за обработваемите площи по видове култури и брой животни.
С ваучерите за гориво земеделските стопани могат да закупят от бензиностанциите газьол. Ваучерите се използват само и единствено за получаване на газьол в литри и не се разменят срещу пари.
От началото на 2014 г. земеделските производители трябва да водят дневник по образец за изразходваното количество гориво, в който да записват предприетите агротехнически действия по обработката на почвата и/или мероприятия, свързани с отглеждането на животните.
Обезщетения за унищожена реколта
Аграрното ведомство обяви регионите, за които ще има обезщетения за унищожена реколта. Компенсации ще има за измръзнала рапица и за ниви, унищожени от порои и градушка. Със заповед на земеделския министър са посочени регионите, в които са установени различни поражения върху реколтата. След като стопаните представят документи за 100% унищожените си площи, компенсациите ще бъдат изплатени от бюджет 2014 г. на фонд “Земеделие”.
Документи могат да подават земеделци, произвеждащи маслодайна рапица и ягоди, чиито площи са измръзнали от ниските температури през зимата и пролетта на 2013 г. Това решение важи за областите: Бургас, Варна, Враца, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, София област, Смолян, Сливен, Стара Загора, Хасково, Шумен и Ямбол.
Компенсации ще бъдат изплатени и за пораженията от наводненията и преовлажняването на почвата от проливните дъждове, предизвикали унищожаване на земеделски култури през 2013 г. в областите: Благоевград, Бургас, Велико Търново, Разград и Сливен.
Става въпрос за напълно унищожените площи с пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, зеле, картофи, спанак, салата, домати, краставици, пипер, дини, пъпеши, домати - пикиран разсад, тиквички - пикиран разсад, патладжан - гъст разсад, зеле - пикиран разсад, резене, маточина и бял трън.
Обезщетения ще има и за производителите от Добричко, чиито площи бяха засегнати от проливните дъждове и бури през пролетта и началото на лятото на тази година. В резултат бяха унищожени площи с царевица и слънчоглед. В резултат от градушки пък бяха поразени редица площи в регионите Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Пазарджик, Плевен, Пловдив, София област, Хасково и Шумен. Тези обезщетения ще важат за следните унищожени култури - пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, царевица, царевица силажна, слънчоглед, рапица, фуражен грах, люцерна, памук, пипер /полски и градински/, пипер /оранжериен/, домати /полски и градински/, домати /оранжерийни/, краставици /полски/ , патладжан, зеле, праз, тиквички, бамя, захарна царевица, тикви, дини, пъпеши, картофи, сливи, череши, ябълки, круши, арония, праскови, кайсии, лозя винени и десертни. Предвидени са компенсации и за регионите около Сунгурларе, където през лятото на миналата година сушата изцяло унищожи площи с просо и слънчоглед. След като исканията бъдат обработени от земеделските служби по места, ще бъдат изчислени и компенсациите, които стопаните ще получат.

 

Публикувана в Бизнес
Над 55 млн. лева са гарантираните средства за специфично подпомагане на земеделските производители през 2013 г. От тях 40 740 935 лева са отделени за млечни крави, овце и кози майки и ще бъдат платени през месец декември 2013 г. Средствата за производители на качествени плодове и зеленчуци за Кампания 2012 в размер на 15 000 000 лева бяха изплатени през април тази година. За настоящата Кампания 2013 година парите ще бъдат преведени през месец април 2014 г.
 
Разпределението на средствата за специфично подпомагане беше гласувано на 27 юни 2013 г. в Брюксел от представители на държавите членки на ЕС на заседание на Управителния комитет по директни плащания. Точно в регламента одобрен на това заседание са включени и 55-те милиона лева за специфично подпомагане на земеделските ни производители. Сумата от 55 милиона лева е максимума, който страната ни може да получи към настоящия момент, заради тавана от 3,5% от пакета за директни плащания.
 
Подпомагането за Кампания 2014 г. ще е със същите параметри както за Кампания 2013 г., като нова нотификация не се изисква, доколкото получената за 2012 г. е валидна и за следващите години, в случай, че процентът на подпомагането се запазва на 3,5% от директните  плащания.
МЗХ ще настоява пред Европейската комисия и в Съвета на министрите по земеделие на ЕС по-високият процент за обвързана подкрепа да може да се прилага в страната ни още от 2014 г. и по този начин да се увеличи подпомагането на животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци.
 
Припомняме, че на Заседанието на Съвета на министрите в Люксембург на 24-25 юни 2013 г., България договори 13 % от средствата за директни плащания да бъдат обвързани с производството на определени земеделски продукти и така в периода 2015-2020 г. ще бъде предоставено в пъти по-голямо финансиране за секторите овощарство, зеленчукопроизводство и животновъдство.
Публикувана в Новини на часа

Българският земеделски производител не може да се конкурира с продукция, която влиза у нас със стойност нула

Правителството предприе наистина една спешна мярка да бъдат намерени възможности да се спре нерегламентираният внос на зеленчуци от съседни страни. Това каза днес на пресконференция в Пловдив проф. Светла Бъчварова, председател на парламентарната комисия по земеделие и гори в 42 Народно събрание във връзка с последните протести на зеленчукопроизводителите в страната, цитирана от Агенция Фокус. По думите на Бъчварова тези действия доведоха до резултати в краткосрочен план, но не могат да бъдат само за определен период от време и трябва да бъдат постоянни. Това, което се случва по българските граници, е удар срещу българските производители, каза проф. Бъчварова. Предложението, което ние правим и ще държим да бъде реализирано в непрекъснат период от време, поне до края на годината да се види какви са течовете във вноса. Тя поясни, че предложението е абсолютно всички хранителни продукти да бъдат обект на анализи, да се следят цените, с които влизат, и държавите, откъдето влизат. Тя уточни, че има същите проблеми и при вноса на месо, млечни продукти и плодовете. Българският земеделски производител не може да се конкурира с продукция, която идва със стойност нула, каза още Бъчварова и уточни, че не се плащат мита, данъци и такси, и държавата губи. Според Светла Бъчварова не може да се влияе на пазарната конюнктура и цените, които се формират при условие, че има свободно движение на стоки. Тези зеленчукопроизводители обаче, които в момента са в тежко икономическо положение заради пазарната конюнктура, могат да получат подпомагане, каза депутатът. Бъчварова каза, че са проведени разговори с Министерството на земеделието и Държавен фонд “Земеделие” за получаване на помощта deminimis, на която всеки земеделски производител има право. Тя уточни, че тук единственото условие е тези земеделски производители да бъдат регистрирани по Наредба 3, за да могат да получат тази субсидия. Тази помощ наистина се дава при ситуации, в които ние имаме проблем – дали на пазара, дали с природни бедствия, независимо от това какъв е източникът, допълни депутатът.

 

 

Публикувана в Новини на часа

През следващия програмен период (2014-2020), 13% от субсидиите в земеделието ще са за животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Това каза министърът на земеделието и храните Димитър Греков. "За съжаление в момента плащаме за брой животни, но по данни от  2009 г. Оттогава досега животновъдите и животните са се увеличили многократно", каза той.

Министърът обясни, че един от основните проблеми на животновъдите и зеленчукопроизводителите е липсата на обединение. "В животновъдството са над 30 организации. Поисках всички организации да се легитимират, за да се разбере какъв е техния състав, колко животни има реално и да знаем кои са реалните представители на бранша", каза Греков. "Нашите зеленчукопроизводители също не са обединени. В повечето случаи организациите представляват сами себе си или някое населено място. Това е проблем за зеленчукопроизводството. Ако са обединени ще им бъдат по-евтини пестицидите, торовете, ще им бъде организиран износа и ще излязат по-лесно на европейския пазар", каза още той.

По темата със зърнопроизводителите Греков обясни, че и през следващия програмен период субсидиите там ще се дават на единица площ. "Зърнопроизводителите действително обработват големи площи и взимат много субсидии. На последния Съвет в Люксембург се взе решение да няма таван на площите, но ако се получават субсидии над 150 хил. евро, ще се облагат с 3% до 5%. Останалите средства ще бъдат насочени към традиционни наши отрасли", обясни земеделският министър.

Димитър Греков обяви, че един от големите проблеми е липсата на звено в Министерството на земеделието и храните, което да анализира пазарите. "Няма точна информация. Нашите земеделски производители не се регистрират масово. Много често земеделските производители регистрират по-нисък добив и по-малки площи. Не знам защо хората не искат да правят тази регистрация. Може би данъците ги спират, не знам. Ако се даде точна информация за това какво се произвежда и какво ще се произвежда, ние като държава ще знаме какво е необходимо да се изнесе и какво да се насочи за вътрешния пазар", каза министърът.

По темата с протестите на тютюнопроизводителите Греков заяви, че министерството има подкрепата на правителството, премиера и финансовия министър. "Всички сме обединени, че на тютюнопроизводителите трябва да се помогне. Имаме подкрепата, че 11.5 млн. лв., които са необходими за дофинансиране на реколтата през 2013 г,. ще бъдат дадени. Тютюнопроизводството през следващия период ще бъде гарантирано единствено с национално финансиране", каза още Греков.

Министърът обясни, че е направен анализ в министерството и хората от администрацията, които не разполагат с образователна и професионална квалификация, се отстраняват. "Когато се натъкваме на грешки, ги отстраняваме. Отстранили сме над 15 човека за този месец. Продължаваме с анализа. Той не е лесен, но това не е реваншизъм към хората, които са изпълнявали и изпълняват съвестно своята работа. Отстраняваме хората, които са дошли по нерегламентиран начин в министерството", категоричен е земеделският министър.

Публикувана в Новини на часа

Протестите на зеленчукарите вече станаха традиция за това време на годината. И това не е случайно. Все пак имат ефект, колкото и той да е символичен и труден за сега в сравнение с огромните натрупани проблеми.

Миналата година фермерите от сектор плодове и зеленчуци за първи път получиха 15 млн. лева, предназначени за предадена и изкупена качествена продукция, която трябва да отговаря на определените у нас стандарти,установени от ЕС. Сега пък бяха предизвикани масирани проверки с определени резултати по борси , тържища , пазари и граници. Въпросът е те да станат постоянно ефективни. Всъщност добре е да се знае какви са възможностите за помощи в този сектор.

Парите за този вид производители са разпределени по бюджети така: 8 млн. лева като помощ de minimis за плодове и зеленчуци, 527 700 леза за гъбари /печурки/, а останалите средства до 13 милиона лева са за подпомагане на производителите на домати в битката им срещу доматения молец.

15 млн. за качествено производство на плодове и зеленчуци, които се изплатиха за първи път през 2012 година. Те по традиция се изплатиха с известно забавяне. Финансиране получиха над 400 стопанства, които произвеждат домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови или кайсии. Схемата всъщност е за повишаване на качеството. Средствата се разпределят по количества произведена продукция, като за един тон са предвидени малко над 178 лв. (90.5 евро), независимо от вида плод или зеленчук. Сред фермерите имаше и оранжерийни стопанства, както и такива, които отглеждат продукцията си на открито.

Тъй като схемата е за финансиране на качествена продукция, агенцията по храните я сертифицира. Това става чрез критерии, определени от земеделското министерство. Те обаче още в началото предизвикаха смут сред производителите, заради заложените изисквания, предимно за външен вид. Например, земеделското министерство беше определило критерии за дължина от минимум 25 см при краставиците, тегло между 250 и 500 грама, както и странното изискване "за изкривяване от максимум 4 см".

Производителите на ябълки пък трябваше да покрият изискване за големина на плода - между 60 и 80 мм, който се измерва по "най-големия напречен диаметър", като се допуска "отклонение от 10% във формата, големината и оцветяването". Част от фирмите определиха критериите като крайни, субективни и дори коментираха, че те стимулират засаждането на определени сортове зеленчуци, за сметка на други.

Отделно от това някои производители предложиха да се вземе като критерий използването на различни препарати и други, вместо да се гледат външни показатели. В крайна сметка обаче изискванията не бяха променени.

Прилагането на схемата доведе и до известни проблеми за производителите. Въпреки че по нея дълго се работи на няколко пъти фирмите от бранша сигнализираха за административни неуредици. В началото те бяха свързани със сертифицирането. След това се оказа, че от бранша не могат да подадат документи за плащане, заради неодобрени типови бланки в институциите. Първоначално на производителите бе обещано парите да бъдат преведени през март, но срокът бе отложен с месец, заради забавяне в размяната на документи между институциите, участващи в одобряването и финансирането.

ПЪЛЕН ПРОВАЛ НА АКЦИЯ "УЧИЛИЩЕН ПЛОД"

Незнайно защо и от този начин на подпомагане ефектът беше нулев, както за фермерите, които не успяха да намерят чрез нея нов канал за реализация на продуктите си, а също и за учениците от училищата, които символично бяха "захранени" с вносни плодове със съмнително качество. Тромава беше и процедурата и големият набор сложни документи. Малко бяха и парите, предвидени по нея. Не малко пари изглежда отидоха по рекламата за "Училищен плод".

За "ефективността" на схемата "Училищен плод" има пример от цялата Добричка област, в която има не малко производители на кайсии, череши, ябълки и др. плодове, а не бе подадено нито едно заявление за доставки. Не бе подадено също и нито едно заявление от зеленчукопроизводители, които по схемата могат да доставят домати, краставици, пипер и моркови.

Прилагането на Схемата се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет, под формата на национално съфинансиране и държавна помощ. Общият размер на бюджета по схемата за 2010/2011 бе 7 293 540,67 лева.

На зеленчукари и овощари също се полагат и директни плащания на площ,  но, като се има предвид колко са разходите по един декар жито например - 140 лева и колко струва 1 дка пипер- 1700 лева, коментарът е излишен.

Публикувана в Новини на часа
Тютюнопроизводителите излизат на протести от 11 юли. Утре най-мащабният ще е на Дунав мост, където ще се присъединят и зеленчукопроизводители. Другите ще са на пунктовете „Илинден" и Свиленград.
Настояваме българските производители да започнат да получават директно европейско финансиране и по този начин да получим развнопоставеност с тютюнопроизводителите от Европейския съюз, каза председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев.
С протестите искаме да информираме всички европейски институции, че не желаем да бъдем втора ръка европейски граждани, каза още Филев. Той подчерта, че протестът не е политически, а икономически, но не изключи възможността за граждански действия и стачки, ако искането им не бъде разгледано.
Трябва ли да утежняваме бюджетът на България, след като може да получим европейски средства, попита Филев.
Асен Кючуков, заместник-председател на асоциацията, заяви, че протестът не засяга само българското правителство, но и целия Европейски съюз. Той уточни, че Гърция получава по 4 евро на килограм тютюн, а в Румъния получават по 65 цента за килограм домати. Не искаме да бъдем дискриминирани, а равнопоставени. Готови сме да стигнем и до Брюксел с протести, каза още Кючуков.
Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта