Четвъртък, 13 Април 2017 10:08

Лехите в зеленчукопроизводството

Дойде време, когато повечето от отглежданите у нас зеленчуци се сеят или засаждат в градината.

За да получим добра реколта много важно е каква подготовка ще направим на почвата. Част от тази подготовка е на какви лехи ще засадим зеленчуците. За да направим съответният избор трябва да знаем начините за оформяне на почвената повърхност и кой начин е най-подходящ за отглеждане на различните зеленчуци.

Кои са начините за оформяне на почвената повърхност:

  • Равна повърхност

  • Дълги бразди и ленти

  • Високи лехи

  • Лехо-браздова повърхност

  • Фитарии

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Обилните дъждове и градушките в големи части от Европа се отразиха по неблагоприятен начин на зеленчуковите насаждения и реколтата. Зеленчукопроизводители определят настоящата ситуация, като най-лошата за последните 40 години. Голяма част от посевите са увредени или унищожени напълно. Това води и до очаквано ниски реколти и големи загуби.

Пострадали от лошото време са почти всички зеленчукови култури, като големи площи засадени с моркови, грах и листни зеленчуци са напълно унищожени.

Фермери в цяла Франция, Белгия, Холандия, Германия, Дания и Обединеното кралство са сред най-тежко засегнатите, като се очакват рекордни загуби през този сезон, отбелязва Европейската асоциация за обработка на плодове и зеленчуци Profel.

От Асоциацията отбелязват, че сеитбата на зелен фасул закъснява драстично, заради подгизналите площи. Те споделят, че производителите не са в състояние да направят преценка за очаквания размер на реколтата, тъй като лошото време продължава и това понижава добивите.

Адри ден Декер, директор в холандска фирма, работеща в сферата на селското стопанство, споделя пред fruitnet, че последната силно разочароваща реколта е била през 1976 г., заради сушата. Той отбелязава, че тазгодишната ще е още по-лоша.

Едно от основните притеснения, свързани с очакваните ниски добиви, е какво ще се случи, когато зеленчуците на склад привършат. Това може да доведе до недостиг на пазара, основно в Западна Европа, на някои видове зеленчуци и значителен ръст в цените им.

Използвани са данни на Ивтелиагро

Публикувана в Растениевъдство

Тази година българската продукция на плодове и зеленчуци е по-качествена от предходната. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас Николай Недялков, председател на Асоциацията на зеленчукопроизводителите и овощарите в Бургас. „Това, което е произведено тази година в България, по мое мнение, е с много високо качество. Доматите са много качествени. Розовият домат тази година е перфектен. Краставиците са с хубаво качество. Имаше очакване у хората, че тази година няма да има череши. Не е така, има череши. И с другите плодове общо взето е така”, обясни той.
По думите му българското производство е малък процент, спрямо това, което се консумира в страната. „България е държава, която внася много голям процент. Над 90 % от това, което се консумира е внос”, посочи Недялков. Той обясни, че голяма част от реколтата се е похабила, заради сланите, които се наблюдаваха в началото на годината. „По Гергьовден е обичайно да валят дъждове. Малко след това е обичайно да падат градушки. Производителите, които ги е ударила градушката, имат тотална загуба”, допълни той.

Публикувана в Новини на часа

Според проучванията на оперативната иновативна група с водещ партньор „Био Австрия“, за зеленчуците, които се произвеждат през зимата с нисък разход на енергия, се отваря една иновативна пазарна ниша. Тази ниша представлява възможност за фермерите да повишат продажбите си, чрез разнообразяване на съществуващата си продуктова гама през зимата. За да се промотира производството на зимни зеленчуци като привлекателен бизнес и за да се повишат познанията на потребителите по тази тема, са необходими допълнителни проучвания и дейности.

Сред прогнозираните резултати от работата на оперативната група е да бъдат идентифицирани подходящи сортове и оптимални периоди за засаждане и отглеждане на зимни зеленчуци, така че в крайна сметка да бъде постигнато високо качество на продукцията. Освен всичко останало, проектът осигурява разработването на устойчиво решение за пакетиране на продуктите, анализ и оптимизация на работния процес в този вид производство и разработването на адекватни комуникационни канали като начин да се изясни уникалният статус на зимните зеленчуци на потребителите. Друг очакван резултат от проекта е изготвянето на икономическа и екологична оценка на производството на зимни зеленчуци. В крайна сметка земеделските производители ще имат полза от съществуването на нова, проучена пазарна ниша и от наличната експертиза по отношение на производството на зимни зеленчуци.

Всичко това ще бъде възможно благодарение на иновативния проект на водещия партньор в опративната група „Био Австрия“, който се осъществява съвместно със шест земеделски стопанства. Като изследователска база на оперативната група са включени Училището по градинарство и ландшафтен дизайн в Шьонбрун;Изследователският институт по биологично земеделие - FIBL Австрия; Агротехническият център Wies; Градинарското училище в Лангенлойс; Университетът по природни ресурси и Центърът за изпитване на технологии и иновации ОФИ. Консултантските усруги по проекта се предоставят от Renate Spraul и Eva Derndorfer. Ролята на иновативен брокер в оперативната група се изпълнява от Хранителния клъстър на Долна Австрия.

Материалът е разработен по материали на ЕПИ-АГРИ и е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, част от информационна кампания „Иновациите – винаги на мода!“

Публикувана в Растениевъдство

„Днешният пазар е една от инициативите да скъсим веригата производител-потребител, като дадем възможност на стопаните да предлагат своята продукция директно на потребителите, които да закупят прясна стока с гарантиран български произход“. Това каза заместник-министър на земеделието и храните доц. Георги Костов при откриването на втория фермерския пазар в столичния квартал „Иван Вазов“ през изминалата събота. Политиката, водена от Министерство на земеделието и храните, има за цел да подкрепи секторите овощарство и зеленчукопроизводство, които не бяха достатъчно стимулирани в предходните години. В тази връзка са предприети редица мерки като приоритизирането им при кандидатстване по мерките от новата Програма за развитие на селските райони.

Доц. Костов заяви, че Министерството заедно със Столична община и Пазари „Юг“ ще продължат и в бъдеще инициативата си по организирането на тематични фермерски пазари. Днешният пазар ще продължи до 27 юни под надслов „Седмица на българските череши“. До края на годината ще бъдат реализирани пазари и за производители на сезонни плодове и зеленчуци. Кампанията е продължение на започналата през месец април съвместна инициатива в подкрепа на родните производители.

Публикувана в Растениевъдство

За успешна борба с гъбните болести при домати, картофи, пипер, патладжан, краставици и др. зеленчуци най-доброто решение е провеждането на предпазни профилактични пръскания.
Срещу картофената мана доматите и картофите се пръскат предпазно с Дитан М 45 в доза 20 г, Манкоцеб 80 ВП – 25 г, и други контактни фунгициди. Неудобството при използването на тези продукти е, че при дъжд те се измиват. При установяване на зараза от болестта, контактните фунгициди трябва да се заменят със системни такива, които освен предпазно имат проникващо и лекуващо действие.
Могат да се използват Ридомил голд 68 МЦ ВГ в доза 25 г, Акробат МЦ – 20 г, Икуейшън про 4 г, Верита ВГ – 15 г или Корсейт М 44 ДФ – 25 г.
При домати и краставици могат да се използва Куадрис 25СК в доза 7,5 мл, Алиет флаш ВГ – 30 г и др. При третиране със системни фунгициди те се редуват, поради опасност от изработване на резистентност от страна на болестите. Интервалите между отделните пръскания със системни фунгициди са от 12-14 дни, важащи и за двете култури.
Критичният период за зараза при картофите е фаза бутонизация и цъфтеж. Ако в този период се установи зараза при тях и обстановката е валежна, с благоприятни температури за развитие на маната, пръсканията се сгъстяват.(МВ)

Публикувана в Зеленчукопроизводство

При висока въздушна влажност се създават особено благоприятни условия за намножаване на една група неприятели по зеленчуковите култури - листните въшки. Освен че вредят пряко, като смучат сок и изтощават растенията, те вредят и косвено, като пренасят вирусни и микоплазмени болести, които са нелечими. Щом се забележат дори единични екземляри, веднага трябва да се пръска с препарат, който е подходящ за дадения вид, като е съобразен с културата и фазата й на развитие. Обикновено се налага пръскането да се повтори няколко пъти, през определен период от време, който е различен в зависимост от последействието на препарата. Добре е инсектицидите да се редуват, за да не се получи резистентност на неприятеля към тях. По зеленчуците обикновено се наблюдават няколко вида листни въшки. Ето някои препарати, които могат да се използват срещу различните въшки при различните зеленчуци:
 Вазтак нов100ЕК - 30 мл/дка, срещу листни въшки по пипер;
 Децис 2,5 ЕК - 50 мл/дка, срещу зелена прасковено листна въшка по пипер;
 Конфидор енержи ОД – 0,06%, срещу зелена прасковена листна въшка по зеленчуци (пипер); памукова листна въшка по зеленчуци (краставици);
 Фюри 10ЕК – 0,015% срещу памукова листна въшка по зеленчуци (краставици);
 Маврик 2Ф – 0,02%, срещу памукова листна въшка по краставици в оранжерии; зелена прасковена листна въшка по пипер в оранжерии и в концентрация 25 мл/дка, срещу памукова листна въшка по краставици на открито, доматена листна въшка по домати.
Могат да се използват и други регистрирани препарати за растителна защита, разрешени за личния сектор.(МВ)

Публикувана в Зеленчукопроизводство

В години с чести валежи и сравнително ниски температури, каквато е тази, зеленчуковите култури на открито страдат особено силно от бактериални болести. Бактериите лесно се пренасят от капки дъжд, от вятъра, от насекомите и др., а механичните повреди по растенията, причинени от вятър, бури и дъжд са отворена врата за проникване и заразяване.
За борба с тази група болести, които се срещат най-често при домати, картофи, краставици, фасул и др., няма открити ефикасни средства с лекуващо действие.
Единственото решение е провеждането на предпазни профилактични пръскания
Профилактиката срещу бактериозите включва предпазни пръскания с медсъдържащи препарати, като Купроцин супер М в доза 250 г/дка, Купроксат ФП – 300 г/дка, 1% бордолезов разтвор и други. По-добро действие имат фунгицидите на база меден хидроокис, като Шампион ВГ, Фунгуран ОН, или Косайд 101ВП и трите в доза 300 г/дка. Медсъдържащите средства действат предпазно и на картофената мана при картофи и домати и при опасност от бактериози могат да се включат в схемата за профилактични пръскания в по-късни фази.
(МВ)

Публикувана в Растениевъдство

Освен че се конкурират с по-силно субсидирани земеделски производители  вътре в страната, производителите на зеленчуци и плодове в България са на един и същ пазар и с колегите си от чужбина, чиято продукция пък е в по-голяма степен дотирана от тукашната.
 
По официални данни от земеделското министерство средното производство от един хектар полски домати (10 декара) е 63 тона. Така, ако фермерът, отглеждащ домати, кандидатства за директни субсидии за площ, ще получи общо 300 лв. субсидии (30 лв. за декар). В случай че 100% от продукцията му бъде одобрена по схемата за плодове и зеленчуци, подкрепата по тази линия за него ще бъде 5292 лв. (63 тона по 84 лв. за тон). С други думи, таванът на субсидиите за един производител на домати с 10 дка е общо 5600 лв., или 2891 евро. В съседна Турция например субсидията за полско производство, по изчисленията на Слави Трифонов, е между 180 и 300 евро на декар, което прави между 1800 и 3000 евро за хектар. Отделно от това обаче турските фермери получават подпомагане за покупка на горива, за поливна вода, за експорт на продукция и др. Така разликата в получаваните средства набъбва доста. Не са малко и примерите за дотиране на посадъчния материал. "В Турция, ако посадиш една череша, държавата веднага ти дава още една безплатно, за да засадиш и нея", казва Слави Трифонов. За подобна практика разказва и Елена Герганова, търговски директор на "Гимел" (един от големите производители на биозеленчуци). "Холандия, която е силно ориентирана към форми на подкрепа на оранжерийното земеделие, субсидира услугата за производството на разсад, до 50% от стойността на семената. Биопроизводителите ги подпомагат при закупуването на биоагенти, с безплатни консултации от държавни експерти и много други, които се променят", казва Герганова. "Истината е, че ние също се затрудняваме доста на фона на силната конкуренция от субсидирана продукция", твърди тя. Компанията има около 23 млн. лв. оборот за последната година и изнася за Германия, скандинавските страни, Чехия. Необходимите инвестиции за успешен бизнес в този сектор обаче са огромни и разнопосочни - например за когенерация, която да снижи разходите за отопление на оранжериите.
 
В Македония субсидиите са по-високи от България. По информация на местния вестник "Вечер" в края на февруари правителството е разплатило дотациите за плодове и зеленчуци. При зеленчуците са получени между 25 и 30 хил. денара на хектар (792 - 951 лв.), а при плодовете - между 15 и 33 хил. денара на хектар (475.5 - 1046 лв.) като плащането зависи от конкретната култура.
 
Разлики със субсидиите има и с държавите - членки на ЕС. Например, ако се пресметне годишната сума за директни плащания и по програмата за селските райони в България за 2012 г., местните фермери имат опция да усвоят максимум около 1.1 млрд. евро. В съседна Гърция обаче  помощта е между 2 и 2.5 млрд. евро на година. Данните на българските производители показват, че само по линия на директните плащания на площ в Гърция се получават около 30 евро за декар, което е почти двойно повече от България.
 
С други думи - шансовете за успех на българските производители дори и на собствения им пазар не са големи. Особено за тези с ограничени ресурси.
 
Което впрочем не е проблем само на България. "ЕС също е нетен вносител на зеленчуци, защото и там се субсидира зърнопроизводството, а зърното после се изнася, така че то е евтино за държави извън ЕС. В същото време внасяме зеленчуци и месо, най-често от други континенти, и така още веднъж бъркаме в джоба на европейския данъкоплатец", казва Георги Василев, износител и председател на асоциация "Български пипер".
 
Изходната позиция на българските производители може да е лоша, но пък и поведението им на пазара не е кой знае колко организирано. Поне в общия случай. Заради силно разпокъсаните стопанства и невъзможността да осигурят големи еднородни партиди с продукция, е почти невъзможно те сами да изнасят продукцията си в чужбина или да я продават в България например към големите супермаркети без "помощта" на верига от посредници. Именно силната разпокъсаност прави фермерите най-слабото звено в отношенията производител - търговец на едро - търговец на дребно и ги принуждава да продават продукцията си на ниска цена.
 
В европейски мащаб решението на този проблем е "скъсяване" на веригата на доставки, което може да се случи само ако фермерите се кооперарират. Добър пример в това отношение е Холандия, където 110% от производителите на плодове и зеленчуци членуват в кооперативи по данни на ЕК (процентът е повече от 100, защото някои фермери членуват в няколко сдружения). По този начин те успяват да съберат голямо количество продукция и да водят директни преговори с крайни търговци. Така например една от най-известните холандски кооперации - Cohorta (сдружение на над 1000 производители на плодове, зеленчуци и гъби), има своя търговска фирма - Greenеry, водеща преговорите за доставки, и е успяла от създаването си досега да инвестира в собствени цехове за пакетиране на продукцията, складове, камиони. Обединени, фермерите влизат директно в големите търговски вериги, инвестират в маркетинг, покриване на стандарти за качество и т.н.
 
На този фон - кооперирането сред българските производители е 0.3% и няма изгледи да се подобри в обозримо бъдеще. "Сдружаването означава производителите да излязат на светло, защото се изисква деклариране на обороти, а това не е желано от мнозина", смята Пламен Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. "В чужбина хората си имат развит пазар, сдружаването е нещо нормално и стоката от полето отива в магазина чрез организация на производители. При нас продукцията от производителя отива в търговец на едро, после в друг търговец, комисионер, и чак тогава в търговските обекти", казва Георги Василев.
 
В действащата до 2013 г. европейска програма за развитие на селските райони беше предвидена схема за сдружаване на производители на плодове и зеленчуци. Ефектът от нея обаче е почти нулев - подадени бяха скромните шест проекта. Почти с нищо не помогна преди това и предлаганото от ЕС до 2012 г. субсидиране на сдруженията от производители.
 
Отделно за разпокъсаната структура на производителите спомага и същата неуедрена собственост върху самата земя.
 
Ако към всичко това се добавят и липсата на поливна система, и нивото на работниците,  резултатът е видим - тотална липса на резултат.

Публикувана в Растениевъдство

Изминалата 2013 година бе изключително неблагоприятна за производството на ранни плодове и зеленчуци, пролетно-лятната кампания. Това каза за Радио ‘‘Фокус’’ – Пирин Георги Кафтанов, зеленчукопроизводител от Гоцеделчевския регион. По думите му, най-сериозно засегнато е било производството на ранни домати, високото ниво на нереализирани продукти и ниските изкупни цени, именно те са белязали бизнеса в отминаващата година. Кафтанов бе категоричен, че субсидиите тази година не са успели да компенсират загубите на зеленчукопроизводителите. „Очакванията и надеждите за 2014 година е тя да бъде по-спешна за този бизнес”, каза Кафтанов. „Все по-малко хора се решават да се занимават с производството в тази сфера. Високо е нивото на нелоялната конкуренция в бизнеса със зеленчуци, тъй като в страната ни се вкарват големи количества вносна продукция от трети страни, които не са членки на ЕС.”, каза зеленчукопроизводителят. 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта