Какви са промените при преките плащания през тази година. Интересуват ме по-конкретно новите изисквания по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуците-полско производство?

Въпроса задава Димитър Джонев от Полски Тръмбеш, област Велико Търново

Наредба 3 за прилагане на схемите за директни плащания през 2017 г. вече е публикувана в Държавен вестник (ДВ, брой 19, от 28 февруари 2017). Ще припомним, че преди това наредбата бе подложена на обществено обсъждане.

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци – полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици, корнишони, лук – кромид зрял, патладжан, моркови, чесън (зрял), картофи, и/или със зеленчуци – оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици.

Заявените площи от кандидатите по схемата подлежат на подпомагане, когато отглеждат зеленчуци – полско производство с минимална площ на парцела 0,1 ха в годината на заявяване. Необходимо е и да се докаже чрез фактури реализираната продукция.

Земеделските стопани, кандидати по схемата, получават завишено плащане на площ за първите до 30 хектара, за които имат право на подпомагане, и плащане с по-нисък размер за допустимите за подпомагане площи над 30-ия ха. Съотношението между двата размера на подпомагането е 1,5:1, е записано в новата наредба.

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за главесто зеле, дини и пъпеши имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи от главесто зеле, дини и/или пъпеши – полско производство.

Заявените площи от кандидатите подлежат на подпомагане, когато:

1. са заети с изброените култури и са с минимална площ на парцела 0,1 ха;

2. през годината на заявяване на тях се отглеждат зеле, дини и/или пъпеши – полско производство;

3. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;

4. през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от заявените за подпомагане.

В наредбата е записано, че стопанската година започва от 1 октомври на предходната година и продължава до 30 септември от годината на кандидатстване. Общо 14 са обнародваните схеми за обвързано с производството подпомагане. 

Публикувана в Растениевъдство

Оранжерийните краставици поевтиняха с 9,8 на сто, до 3,30 лева средно за кг само за седмица, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/.  Оранжерийните домати поевтиняват с 8,6 на сто тази седмица и се търгуват по 1,49 лева за килограм. Картофите поевтиняват с пет стотинки и се търгуват по 0,68 лева за килограм на едро. Морковите се продават по 1.04 лева за килограм. Зелето се търгува по 0,42 лева за килограм на едро. Цената на зелената салата се понижава с 3,8 на сто, до 1,01 лева за брой. Ябълките се търгуват средно по 1,35 лв./кг. Лимоните поскъпват с 5,1 на сто, до 2,08 лева. Портокалите поскъпват с 0,9 на сто и се търгуват по 1,12 лева. Мандарините се продават по 1,23 лв./кг, а бананите - по 2,20 лева за килограм. 

Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се понижи тази седмица с 0,43 процента, до 1,436 пункта. От края на януари, когато постигна най-високото си ниво през тази зима, ИТЦ падна с над 3 процента, съобщават още от ДКСБТ.
Кравето сирене се продава средно по 5,65 лв./кг. Кашкавалът, тип "Витоша", поевтинява с 0,8 процента и се търгува по 9,77 лв./кг. Олиото поевтинява с един процент и се купува по тържищата по 2,06 лева за литър. Каймата се търгува по 4,66 лева за килограм. Пилешкото замразено месо поевтинява с 1,4 на сто и се търгува по 3,52 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,57 лв./кг. Цената на брашното, тип "500", се задържа 0,78 лева за килограм. Зрелият фасул се купува средно по 3,42 лв./кг. Яйцата поскъпват с една стотинка и се продават средно по 0,21 лева за брой на едро.

Публикувана в Бизнес

14 дни срок дават зеленчукопроизводителите от Пазарджик на управляващите да ревизират предлаганите промени в трудовото законодателство, съобщава БНР. 

Стопанските работници от града протестираха с настояване да отпаднат еднодневните трудови договори за сезонните работници и винетките за тракторите. Те предлагат да бъде изработен нов механизъм за отчитане на полагания селскостопански труд, при който облагането да става чрез декларираните обработваеми декари. 

С плакати "Не ни унищожавайте" десетки производители се събраха пред сградата на областната управа в Пазарджик и заявиха, че предвидените промени ще обслужат само и единствено картелите в областта на земеделието:

Това, което са намислили, е пагубно за българския селянин, но тези хора на жълтите павета живеят в друг, техен свят, измислен свят на многото пари. Явно на някои от тези чиновници ние им пречим, тъй като те имат фирми, които внасят зеленчуци и плодове – коментира един от протестиращите.

Производителите са категорични, че няма да отстъпят и ще преминат към драстични действия.

Последната седмица от февруари ще блокираме АМ "Тракия". Този път заедно с пловдивчани. Ще ги принудим да ни чуят – заканиха се зеленчукопроизводителите.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 20 Февруари 2017 10:41

Оранжерийните зеленчуци поскъпват

Оранжерийните домати поскъпват с 3,4% тази седмица и се търгуват по 2,10 лв/кг. Оранжерийните краставици поскъпват с 14,8% до 3,95 лв/кг средно. Картофите се търгуват без промяна средно по 0,75 лв/кг на едро. Цената на морковите се покачва с 3,8% до 1,08 лв/кг. Зелето се търгува по 0,56 лв/кг на едро. Цената на зелената салата пада с 14,3% до 0,96 лева за брой. Индексът на тържищните цени, който отразява цените на хранителните стоки на едро, се повиши тази седмица с 0,4% до 1,462 пункта, съобщава Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Ябълките поскъпват с 10,7% и се търгуват средно по 1,45 лв/кг. Лимоните се продават по 1,85 лева. Портокалите поевтиняват с 5,35 и се търгуват по 1,08 лева. Мандарините поевтиняват с една стотинка и се търгуват по 1,33 лв/кг. Бананите се продават по 1,99 лв/кг.

Кравето сирене се продава средно по 5,63 лв/кг. Кашкавалът тип "Витоша" се търгува по 9,75 лв/кг. Олиото се купува по тържищата по 2,07 лева за литър. Цената на каймата поскъпва с 0,4 на сто до 4,60 лв/кг.

Пилешкото замразено месо поскъпва с с 0,3% и се търгува по 3,63 лева за килограм на едро. Захарта се купува по 1,58 лв/кг. Цената на брашното, тип "500", се задържа 0,80 лв/кг. Зрелият фасул се купува средно по 3,33 лв/кг. Яйцата поевтиняват с една стотинка и се продават средно по 0,19 лева за брой на едро. 

Публикувана в Новини на часа

На 31-и януари изтича срокът, в който земеделските стопани, които кандидатстват по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци и за зеленчуци – оранжерийно производство, трябва да подадат декларация по образец и да предоставят документи, които доказват минимални добиви и реализация на произведената продукция.

Утвърденият образец на електронен опис на предоставените документи, доказващи реализацията на произведената продукция от заявените за подпомагане площи по схемите за обвързано подпомагане за плодове, зеленчуци и зеленчуци – оранжерийно производство е достъпен за изтегляне и попълване на сайта на ДФ „Земеделие“. Към приложения файл има и инструкция за попълване.

Попълненият опис по образец трябва да бъде подаден на електронен и на хартиен носител, копия на описаните документи се представят в областните дирекции на Фонд „Земеделие“ по постоянен адрес на кандидата – физическо лице и адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец.

В декларацията може да се отбелязва площ, на която се отглежда съответната култура, само до размера на заявената за подпомагане в Кампания 2016 площ по схемите за плодове, зеленчуци и зеленчуци – оранжерийно производство.

Помощта се определя на хектар при отчитане на изискването за минимален добив, съгласно приложение № 5 на Наредба 3 от 17.02.2015 г.

Подкрепа не могат да получат кандидати по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци, които не са предоставили в определените срокове декларация и опис по утвърдения образец за произведена и реализирана продукция през годината на кандидатстване, припомнят от браншовата организация на пиперопроизводителите.

Публикувана в Агроновини

По данни на  Износът на български зеленчуци се е увеличил със 72% в сравнение с миналата година. Това съобщава в. „Комсомольская правда, цитариаки статистиката на Министерството на земеделиетои храните за първите девет месеца на 2016 г. В материалът се посочва, че България изнася повече краставици, зеле и чушки, а също така гъби, тикви и лук,

През показания период от страната са изнесени на външния пазар 27,6 хил. това зеленчуци. По-слаб ръст е отбелязан в износа на плодове – с 13% за същите девет месеца на 2016 г. Изнесени са били общо 28,2 хил. тона български плодове, като най-голям дял в тях заемат ягодите и ябълките. Българските плодове се изнасят най-вече в Румъния, защото пазарът там е голям, а местните производители не могат да го задоволят, коментира руското издание.

Интересно е, че все повече българи проявяват интерес към родното производство и доказателство за това са успешните фермерски пазари, организирани в големите градове.

Публикувана в Бизнес

Равната повърхност се прилага при отглеждане на много ранни и много късни зеленчуци при неполивни условия. Затова отглеждането на културите трябва да съвпадне с период, когато има достатъчно влага в почвата. Затова сеитбата при този начин трябва да е възможно най-рано напролет.

На равна повърхност се отглеждат лукът, чесънът, баклата, грахът, морковите, репичките и др.

Дългите бразди и лентипредставляват профилирана повърхност на почвата, за отглеждане на култури на поливни площи.

На дълги бразди могат да се отглеждат домати, пипер, грах, фасул, лук, зеле, моркови и др. При този начин на отглеждане се засаждат от 40-60 процента повече бройки растения на декар, от където се получава и повече продукция.

Високите лехи позволяват получаване на по-ранна и по-голямо количество продукция, защото подобряват въздушно-газовия режим на почвата и предполагат по-малко развитие на болести и неприятели. Поливането при тях се извършва по гравитачен път, като водата се подава в браздата между две ленти.

Високите лехи са подходящи за отглеждане на зеле, домати, моркови, магданоз и др.

Лехо-браздова повърхност съчетава браздите с дългите лехи, върху които растенията се засяват или засаждат ленточно. Лентите могат да имат различен брой редове, в зависимост от културата, която се отглежда. Ширината на лехата и браздата са съобразени с това колко реда ще има от съответната култура и могат да бъдат от 1,20 до 1,50 м.

Тозиначин на засаждане е удобен с това, че растенията могат да се поливат по два начина – чрез браздите и вътре в лехата. Когато растенията са още малки и имат нужда от по-малко вода се поливат в лехата. Когато са вече големи и в плододаване и имат нужда от повече вода се поливат по браздата, като водата стига до корените чрез инфилтрация. По този начин се предпазват и плододаващите растения от директен досег с водата и се предотвратява развитието на болести.

На лехо-браздова повърхност могат да се отглеждат почти всички зеленчукови култури, които изискват поливане.

Фитариите са подходящи за култури, които изискват чести и обилни поливки, както и въздушна влажност. Те са подходящи за сеитба или засаждане на воден лук, подправки – чубрица, целина, магданоз и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

 От 3 до 31 януари 2017 година земеделските стопани, които кандидатстват по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци и за зеленчуци - оранжерийно производство, трябва да подадат декларация по образец и да предоставят документи, които доказват минимални добиви и реализация на произведената продукция.

   Утвърденият образец на електронен опис на предоставените документи, доказващи реализацията на произведената продукция от заявените за подпомагане площи по схемите за обвързано подпомагане за плодове, зеленчуци и зеленчуци - оранжерийно производство е достъпен за изтегляне и попълване на сайта на ДФ „Земеделие“. Към приложения файл е изготвена и инструкция за неговото попълване.

  Попълненият опис по образец се подава до 31 януари 2017 г. на електронен и на хартиен носител, както и копия на описаните документи се представят в областните дирекции на Фонд „Земеделие“ по постоянен адрес на кандидата – физическо лице и адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец.

  В декларацията може да се отбелязва площ, на която се отглежда съответната култура, само до размера на заявената за подпомагане в Кампания 2016 площ по схемите за плодове, зеленчуци и зеленчуци - оранжерийно производство.

  Помощта се определя на хектар при отчитане на изискването за минимален добив, съгласно приложение № 5 на Наредба 3 от 17.02.2015 г.

  Не подлежат на подпомагане кандидати по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци, които не са предоставили в определените срокове декларация и опис по утвърдения образец за произведена и реализирана продукция през годината на кандидатстване.

Публикувана в Растениевъдство

От МЗХ изпратиха специално писмо в отговор на питането на браншовата организация на пиперопроизводителите относно финансовото подпомагане през тази стопанска година. В писмото, подписано от министъра в оставка Десислава Танева се казва, че бюджетът за държавни помощи за 2016 г. е приет с решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ в началото на годината. В него са предвидени средствата за подпомагане по всички схеми за държавни помощи, вкл. и по де минимис.

Към този момент предвидените пари за държавни помощи са разпределени почти на 100% по прилагащите се схеми. „В тази връзка, при наличие на финансова възможност да разпределение на допълнителен ресурс предвиден за подпомагане, ще бъде разгледана и възможността за предоставяне на помощ на производителите на зеленчуци“, се казва дословно в писмото, изплатено от МЗХ до председателя на асоциация „Български пипер“ Данчо Кощилаков.

По отношение на искането за увеличаване на размера наставката за плодове и зеленчуци по схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, в писмото се казва, че ставката е увеличена в сравнение с 2014 г. Докато за зеленчуковите култури средният разход на гориво през 2014 г. е бил 72.96 л/ха, през 2016 г. е достигнал 113.4 л/ха. Средният разход за овощни култури през 2014 г. е бил 61.02 л/ха, а през 2016 г. е 157 л/ха. Ще отбележим, че в момента в ДФЗ са обработени 6 716 заявители на помощ, като ставката е 0,40 лв. за литър. От агенция „Митници“ ще бъде получен бюджет за разплащане в размер на 71 млн. лв. „Това беше една дълга и сложна процедура – първо се въвеждаха фактури във всички общински служби, след което НАП ги прегледа. На база на тези прегледи бяха одобрени и кандидатствалите“, съобщи шефът на фонда Румен Порожанов.

От тази година процесът по кандидатстване за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство” бе облекчен и заявленията се подаваха заедно с опис и копия от фактурите за закупено гориво за съответната година. Отпадна задължението за водене на дневник. Максималното количество гориво, което подлежи на подпомагане се определя на базата на методика с разходни норми. Помощта се изплаща на земеделските стопани под формата на парични средства, а не както досега под формата на ваучери за гориво.

Относно искането на градинарите да получат субсидии за семепроизводство и разсад на зеленчуци, от МЗХ отговарят, че такъв тип подпомагане, при което резултатът е постоянното или периодично намаляване на оперативните разходи на бенефициента, е несъвместима с правилата на европейското законодателство в областта на държавните помощи.

С оглед подпомагане на земеделските стопани за производство и използване на сертифицирани (качествени) семена за зърнени, фуражни, зеленчукови, маслодайни култури, картофи, тютюн, памук и сертифициран посадъчен материал от овощни култури и лози, има разпределен ресурс, който се прилага по схема, наречена „Помощ за участие на земеделски стопани в схема за качество за производство на семена и посадъчен материал“.

Публикувана в Бизнес
Българин отглежда шарани и зеленчуци по нов метод. Вместо върху почва, растенията виреят във вода, която циркулира между тях и контейнери с риба. Този начин на производство се нарича аквапоника, но в България все още не е достатъчно популярен. Петър Пасков от Видин е амбициран обаче това да се промени, защото аквапониката е метод, при който няма отпадъци, съобщава БНТ.

На площ от 40 квадратни метра той отглежда зеленчуци и над 100 шарана. Растенията и рибите взаимно си помагат.

„Шараните наторяват растенията и по този начин растат по чисто биологичен начин. Зеленчуците, които виреят без почва, пречистват водата. Водата е постоянно циркулираща, а в самите риби няма антибиотици и дъх на тиня. Ако бъдат добавени торове, те моментално ще убият рибата“, обяснява Пасков.

За Никулден той ще раздава шарани, които е отгледал сам. Растенията са за лична консумация, добавя Петър.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 19

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта