Над 30 браншови организации ще пишат заедно българската позиция за приоритетите в земеделието след 2020 г. За това се разбраха представителите на съюзите и асоциациите, които се включиха вчера в Националния земеделски форум за бъдещето на  Общата селскостопанска политика след 2020 година, който се проведе в Стара Загора, съобщиха организаторите от АЗПБ. Още по време на първото си заседание, което ще се състои веднага след приключването на кампанията по директните плащания, участниците в работната група ще очертаят неблагополучията и слабостите, с които са се сблъсквали по време на предходния и настоящия програмни периоди. Работната група ще бъде постоянен работещ орган, който ще обобщава позициите, които имат участниците в нея.

„Целта е преди края на годината да имаме изработена позиция, около която да е обединен целият сектор, тя да бъде представена на ръководството на министерството, на комисията в Народното събрание и се надяваме това да стане официалната българската позиция.“, каза председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. С решенията на работната група ще бъдат запознати също така и българските евродепутати. Върбанов уточни, че форумът е отворен и за малкото останали неправителствени организации от сектора, които не успяха да се включат в неговата работа.

„За нас като администрация това беше изключително навременен и ценен дебат. За нас е важно да знаем как фермерите виждат средствата, които ще се усвояват от тях, какви приоритети биха искали да имат, за да може ние съчетано с общата политика да защитим позицията на страната.“, каза от своя страна министър Румен Порожанов, който взе активно участие в дискусиите и през цялото време води детайлни записки от изказванията на фермерите. Той обобщи и основните изводи, около които дискутираха най-често участниците, а именно, че основните акценти ще бъдат отново подкрепата по първи стълб – директни плащания, както и обвързаната подкрепа, която да бъде отчитана не само по количество, но и по качество, предложение направено от животновъдите. Биологичното производство и запазването на околната среда и природата също ще имат своето важно значение в бъдеще.

„Направете така, че дебатът да остане у вас – реалните производителир и да не допуснете, той да се изземе от търговски структури, които могат да правят анализи и консултации, но не са представители на хората, работещи в селското стопанство  и произвеждат земеделски продукти.“ Това препоръча на участниците председателят на Земеделската комисия в Парламента Десислава Танева, която участва неотлъчно в цялата дискусия. „На срещата присъстваха представители на реалния земеделски бизнес в България, на този който работи, произвежда и създава земеделска продукция. Тук присъстваха и всички браншови организации от преработвателната индустрия. Много е важно позицията, която България ще приеме за защита в дебата за новата ОСП да бъде формирана от реалния земеделски сектор, от бенефициентите, от производителите, които пряко са усетили и недостатъците на предходните програмни периоди, но и ефекта от приложените мерки за подкрепа. Нека този първи дебат и последващите кръгли маси, които ще оформят каква да бъде позицията на България да бъде и процес по единение на неправителствения сектор в земеделието, защото само по този начин той може да защити интересите си, а ние като страна по-добре да защитим националния си интерес в преговорите за новата ОСП“, препоръча тя след края на събитието.

Този първи дебат за Общата селскостопанска политика започна с летящ старт, защото се оказа, че доста повече неща ни обединяват, отколкото сме предполагали, каза от своя страна Мариела Йорданова от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Тя също настоя първата задача на работната група да бъде да се направи анализ на предишния програмен период, както и на настоящия, както и да бъдат подготвени предложения за позиция на браншовите организации и на държавата, които ще доведат до подобряване на благосъстоянието, доходите и устойчив ръст на земеделския бизнес.

„Трябва да работим наистина заедно, така да определим националните приоритети на България, че финансирането, което идва към нашите земеделски производители да е основата за постигане и представяне на българския пазар на висококачествени продукти“, каза от своя страна Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Това може да стане само когато субсидиите са обвързани с резултати, категорична бе тя.

ОСП не успя да осигури работни места в периодите, които минаха, беше категорична Светлана Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тя обаче приветства предложението на някои от браншовите организации по време на дискусията, след 2020 г. в работната ръка в земеделието да бъде приоритет.

Новата визия на селскостопанската политика ще почива на бизнес логиката и това ще е един нормален сектор, каза от своя страна Димитър Зоров, който като председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Съюза на говедовъдите, вижда проблемите от двете страни на процеса. Според него само по този начин ще има изсветляване на сивия сектор, както и обвързването на субсидиите с резултатите.

Той препоръча да се направи балансиран подход за подпомагането, така че в края на дебатите да излезем всички по малко недоволни, а не някои отрасли да са силно облагодетелствани, а други ощетени. Според него трябва да се запазят приоритетните сектори, които бяха и досега – зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, където се наема повече работна ръка.

Земеделието и хранителната индустрия са взаимно заинтересовани да има растеж, преработвателната промишленост се интересува и от добивите и от качеството на земеделската продукция. Това стана ясно от думите на Мариана Кукушева от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите. „Ние искаме да са добре земеделските стопани, но само тези които се развиват конкурентоспособно“, каза още тя.

Обвързаната подкрепа трябва да бъде сериозно застъпена в ОСП след 2020 г. и България трябва да отстоява това пред Европейската комисия, защото има още много какво да се развива в овощарския сектор у нас, каза от своя страна Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. Според него много сериозно внимание трябва да се обърне и на сдружаването. Колев е категоричен, че трябва да се намери нов начин, по който да се стимулират производителите да се сдружават и да продават заедно. По думите му само това е начинът овощарите да излязат на външен пазар.

Ако България не стане страна със силно производство с добавена стойност, тя няма да излезе от кризата“, каза от своя страна акад. Атанас Атанасов. Доайенът на българската земеделска наука напомни, че България има уникален шанс да развие биологично земеделие, което може да е нашето успешно бъдеще. Той наблегна и на демографския проблем, без чието решаване страната ни няма да успее да се развива добре и  препоръча на фермерите да обърнат повече внимание на дигиталното земеделие, което ще има все по-голямо значение за икономиката. Участниците в срещата не подминаха в дискусията болезнената тема за порочните практики, които доведоха да отглеждането на различни екзотични култури и развиване на странни дейности, каквито в крайна сметка се оказаха тиквите и опазването на дивите гъски.

Публикувана в Новини на часа

Премиерът Борисов разпредели между четиримата заместник министър-вицепремиери функциите по координация на общата политика на правителството и по взаимодействието с органи на изпълнителната власт към Министерския съвет. Земеделието е поверено отново на Томислав Дончев, който отговаряше за него и в предишния кабинет на Борисов, съобщиха от правителствения пресцентър. Освен на земеделиеелието, храните и горите Дончев ще координира работата на министрите на регионалното развитие и благоустройството, на образованието и науката, на културата, на енергетиката, на младежта и спорта. Той ще осъществява взаимодействието на правителството с Държавна агенция „Електронно управление“,  Националната агенция за оценяване и акредитация, Националната агенция за професионално образование и обучение, Националния статистически институт и Националния компенсационен жилищен фонд.

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика Валери Симеонов ще наблюдава дейността на министрите на труда и социалната политика, на здравеопазването, на околната среда и водите, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на икономиката и на туризма. Вицепремиерът ще координира работата на държавните агенции за българите в чужбина, за закрила на детето,  агенцията за метрологичен и технически надзор, както и на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В неговия ресор съща са Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Агенцията за ядрено регулиране и Патентното ведомство.

Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще наблюдава дейността на министъра на вътрешните работи, на Държавната комисия по сигурността на информацията, както и на държавните агенции „Архиви“ и „Държавен резерв и военновременни запаси“. 

В ресора на вицепремиера Екатерина Захариева са министрите на правосъдието и за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, както и Държавната агенция за бежанците и Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.

Министър-председателят Борисов лично ще наблюдава дейността на министъра на финансите и държавните агенции „Разузнаване“,Национална сигурност“ и „Технически операции“, съобщиха още от пресцентъра на кабинета.

 
Публикувана в Бизнес

Директорът на фонд „Земеделие“ Живко Живков обясни, че все пак ще спазим крайната дата и до 30 юни всички фермери ще получат субсидиите си по СЕПП

Лили Мирчева

Забавянето идва от изчистването на алгоритмите за плащане, от следващи проверки и контрол от одиторски фирми, и от Европейската комисия. Така изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Живко Живков обясни спирането на плащанията, което създаде напрежение сред много фермери. По думите му европейският Регламент 1306 фиксира датата от 1 декември на настоящата година до 30 юни на следващата календарна година. „Така че фактически забавяне няма и няма и да има. Морален ангажимент към всеки бенефициент е най-правилно да бъдат разплатени всички схеми, по които са заявили участие фермерите. Тези пари са жизненоважни за тях – за стартиране на кампания, за продължаване на поети ангажименти, за изхранване на животни“, обясни още шефът на фонда и не добави нито дума за административния капацитет на ведомството му.

„Имаше леко забавяне в някои от мерките и причините за това бяха от най-различно естество“, обясни новият земеделски министър Румен Порожанов. „Не може да изключим и субективни фактори от недобро поведение на администрацията, но аз не искам да коментирам този процес в изминалите няколко месеца. Имаше и синхронизиране на правилата за плащане по някои от мерките, свързвани с препоръки на ЕК, което изискване намеса в начина и реда на плащане. В последните дни темпа на плащане в частта на зелените плащания, на националните плащания в частта за тютюна, са в ход“, обясни още Порожанов.

В комисията по земеделие бе представен графикът на плащанията към фермерите, който както винаги се изпълнява в последния момент, т.е. края на месец юни.

От началото на кампанията от 1 декември досега са изплатени над 1,7 млрд. лв. по всички схеми и направления на директните плащания за 2016 г., отчите шефът на фонд „Земеделие“. По думите му има текущи забавяния, които в момента се обработват и касаят основно биологичните и агроекорологичните плащания, защото там били най-много въпросителните при одитите на Комисията по земеделие в Брюксел.

Ккато вече е известно от началото на седмицата ще бъдат изплатени сумите по мярка 11 „Биологично земеделие“ от направлението Биологично растениевъдство. „Парите ще бъдат по сметките на стопаните в понеделник, обеща Живко Живков.

В много интензивен график до края на месеца ще бъдат изплатени и останалите направления по мярка 10 и мярка 214 от стария програмен период, коментира още Живков. По думите му от 1 до 10 юни всички доплащания по СЕПП, обвързаната подкрепа за плодове, зеленчуци и оранжерийно производство, както и зелените плащания, ще бъдат платени. 


„Остава към средата на месец юни да се изплатят сумите по Натура 2000, тъй като там се оказахме най-уязвими. Схемата за памук, за млади земеделски стопани и на последно място за дребни земеделски стопани също ще бъде изплатена в този период. До края на 30 юни трябва да приключат всички плащания по първи стълб. В срок до 15 юни ще бъдат приключени всички плащания“, заключи Живко Живков. Ще останат някои текущи по различни причини – проверки или неизчистени казуси.

Но колко ще е точната ставка на обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци, директорът на фонда все още не знаел. Даде за пример миналогодишните плащания, които са „по 95 лв. за зеленчуци, 756 лв .за оранжерийно и 109 лв. за плодове.“ С индикативната ставка обясни и плащанията през март т.г., „защото фермерите бяха в крайна нужда“.

В момента, в който започнем да изчистваме плащанията – между 1 и 10 юни, министърът на земделието ще издаде заповед с окончателната ставка и ние ще извършим доплащанията към всеки бенефициент, обясни още Живков. Същите заповеди ще има за единица площ и за зелените плащания. Живков не можа да каже дори ориентировъчен процент за добавка на обвързаната подкрепа. Обяснението му е, че „схемата е спряна като обработка, заради другите, които се плащат и когато колегите започнат да работят конкретно за обвързаната подкрепа, аз ще ви уведомя. Към този момент – нямам данни“.

Щом изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ още не знае колко точно пари ще получат фермерите за миналата година, какво остава за самите тях. Да не говорим, че колегите им от другите европейски държави отдавна получиха субсидиите си и вече инвестираха парите в тазгодишната стопанска година.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 15 Май 2017 14:38

ЕС преговаря за ОСП след 2020 г.

С наближаването на датата 1 януари 2018 г. – крайният срок, в който Европейската Комисия трябва да представи своето законодателно предложение за бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за следващия програмен период, дискусиите в Брюксел по отделните политики стават все по-интензивни. И това не е случайно – от бюджета, който ЕК ще предложи, зависят всички политики на Съюза. Това важи с особена сила за Общата селскостопанска политика – една от най-старите и най-серизоно финансирани общи политики на ЕС. Близо 40% от бюджета на Общността отива за финансиране на европейското земеделие.

Ето защо в целия ЕС в момента се провеждат дебати и се изготвят позиции за бъдещата ОСП след 2020 г. България не остава по-назад. В Пловдив на 18 май ще се проведе първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ със сериозно международно участие.

По-рано този месец в Брюксел, Комисията по природни ресурси към Европейския комитет на регионите заедно с Международната асоциация„Rurality-Environment-Development“ (R.E.D.) (от англ. „Селски райони-Околна среда-Развитие“ – б.а.) проведе конференция, посветена на развитието на селските райони след 2020 г. Под мотото „Повече амбиция, по-голям обхват” всички участници, сред които бяха Михаел Думитру – заместник генерален директор на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” в ЕК и София Бьорнсон - председател на Работната група по Развитие на селските райони в Копа-Коджека, както и член на Европейския икономически и социален съвет, която ще присъства на дебата на 18 май в Пловдив, се обединиха около заключението, че приемането на Европейска програма за развитие на селските райони ще доведе до по-голяма съгласуваност и ефективност на европейските политики и инструменти за стимулиране развитието на селските райони след 2020 г.

Датата 1 януари 2018 г. съвпада и с началото на Българското председателство на Съвета на ЕС – едно предизвикателство, пред което страната ни ще се изправи за първи път и което е както възможност, така и огромна отговорност, за която трябва да сме подготвени.

В дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се включат представители на министерствата на земеделието на 6 държави-членки, както и председателят на работната група по развитие на селските райони в Копа-Коджека – най-голямата земеделска браншова организация в ЕС. Официалните гости ще бъдат посрещнати от министърa на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов който също ще вземе участие в тази първа по рода си инициатива. Важно е да се отбележи, че по време на Председателството на България на Съвета на ЕС министър Порожанов ще бъде ръководител на дискусиите по представените от ЕК законодателни предложения за ОСП след 2020 г.

„ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“

Първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се проведе на 18 май в Пловдив от 10.00 часа в зала Пловдив на Гранд Хотел Пловдив (Новотела). Във форума участие ще вземат експерти и представители на земеделските министерства на различни държави от ЕС, браншови организации и други заинтересовани страни в сектора. Форумът се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро и е подкрепен и от най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca. Достъпът до дебата е свободен, но е необходима предварителна регистрация на www.bcap.bg .

Публикувана в Бизнес

Около 8 милиарда евро се очаква да влязат по европейските програми през този програмен период в българското земеделие. Това заяви министърът на земеделието Румен Порожанов пред Канал 3.

По думите му има какво да се желае в доброто насочване на средствата и сега е моментът да се изчистят неефективните мерки на финансиране. „Няма да бъде популист. Няма да има проблем с протестиращи, когато има тема, трябва да се комуникира", каза още министърът на земеделието. „Затова има и екшън план. Министерството трябва да работи за институциите и да завърти оборота, защото ведомството е в тежко състояние.", каза Порожанов.

Според него новият земеделски бюджет няма да е 40% от общия бюджет на ЕС заради Брекзит и миграционната политика. „Няма да се допусне неизплащане на средства заради излизането на Великобритания от Европейския съюз", допълни той. И беше категоричен, че не е имало спиране на средства от Брюксел в предишния програмен период. По думите му е имало одит на Европейската комисия, който не е показал добри показатели за България.

Аз бях неудобен на поста в Държавен фонд „Земеделие" заради икономически интереси, а не политически", коментира Порожанов.

Според него е нормално за българския пазар черешите и ягодите, внесени от други страни, да са на спекулативни цени, но това е само в началото на сезона. „Дано тази продукция да бъде платена през данъчната система", каза още министърът. И допълни, че в момента българските стоки са преобладаващи и се купуват повече.

Министерството на земеделието възобновява работата по Закона за храните и Закона за браншовите организации.

Публикувана в Бизнес

53 годишен аграрикономист става министър на земеделието в третия кабинет Борисов. Пътят на Румен Порожанов към този пост е последователен. Въпреки своята сдържаност, за всеки по-наблюдателен човек е ясно, че амбициозният Порожанов умее да напредва, разчитайки на много труд и знания, които трупа с годините. Въпреки, че дълго време работи във финансовото министерство, новият министър намира своята пълна реализация именно в аграрния отрасъл.

Два пъти ръководи Държавен фонд „Земеделие”, известен е на земеделската общност и е наясно, какво очакват от него фермерите. Освен това Порожанов е запознат добре с проблемите в Разплащателната агенция и целия бранш. 

 

Публикувана в Бизнес

Представяме ви управленската програма на ГЕРБ за земеделие, храни, рибарство и гори. В нея се заявава, че приоритетни ще останат интензивните сектори - животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биологичните производства.

Отново ще се фокусираме върху подкрепата на малки и средни предприятия, които имат съществен дял в развитието на традиционни за страната производствени направления. Предлагаме политики за подкрепа на българско производство чрез подобряването на пазарния достъп, условията за реализация на селскостопанската продукция и скъсяване на веригата производител-потребитеФ.

1. Устойчиво земеделие

1.1 Реформа в поземлените отношения за устойчивост, комасация и отношение към земеделската земя като към природен ресурс, осигуряващ националната хранителна сигурност.

1.2 Хидромелиорации - развитие на ефективно поливно земеделие, ръководено от сдруженията за напояване; ефективна превенция на риска от държавата. Изпълнение на приетата на 17 август 2016 г. от Министерския съвет Стратегия за управление и развитието на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите.

1.3 Прилагане на комплексен подход за превенция и управление на рискове и кризи. Довършване на изграждането, въвеждане и реално функциониране на нова система за борба с градушките, покриваща цялата територия на страната.

1.4 Наука и иновации в земеделието. Основна за дача на селскостопанската наука е да бъде работещ инструмент за генериране на иновативни политики в агросектора и едновременно с това да е полезна, достъпна и водеща за бизнеса.

2.Конкурентноспособно и пазарноориентирано земеделие

Гъвкаво управление на инструментите за финансова подкрепа с фокус на малките и средни предприятия. Изработване на условия за подкрепа, стимулиращи доходоносно селскостопанско производство и равнопоставеност на пазара.

2.1 Финансова подкрепа:

2.1.1 Национални мерки за подкрепа:

. Продължаване прилагането на съществуващите схеми за държавни помощи, в това число под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство и данъчните облекчения за инвестиции в земеделските стопанства;

. Въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа - за изграждане на фермерски пазари и други инвестиции за подобряване на пазарния достъп на фермерите и способстващи развитието им;

. Осигуряване на финансов ресурс за прилагане на схеми за преходна национална помощ в растениевъдството и в животновъдството.

2.1.2 Европейски мерки за подкрепа: Успешно провеждане на българското председателство на ЕС, за да се постигне:

. Защита на силна и адекватна ОСП чрез:

- Обезпечаване на бюджет;

- Реално опростяване;

- Въвеждане на инструменти за управление на риска.

. Първи стълб -  Директни плащания на площ - Запазване на подпомагането; - Увеличаване на гъвкавата обвързана подкрепа; - Опростени зелени мерки с реален ефект върху стопанствата.

. Втори стълб - Фокус в инвестициите за подобряване на конкурентоспособността на българското земеделие; - Инструментариум за безлихвен финансов инженеринг; - Устойчиви инвестиции в развитието на селските райони.

. Трети стълб - Въвеждане на мерки за управление на риска в земеделската дейност: . природни и епизоотични рискове . ценова нестабилност . развитие на нови пазари

2.2 Човешки ресурси -   По-високото образователно ниво на земеделските стопани би подобрило приспособимостта на сектора във връзка с нарастващата нестабилност на земеделските пазари и би повишило капацитета за търсене на нови бизнес възможности и прилагане на иновативни производствени техники в рамките на селското стопанство. Прилагане на програми за обучение и повишаване на професионалната квалификация на българските фермери.

2.3 Институционална подкрепа чрез електронизация на администрирането:

2.3.1 Облекчаване на административните процедури и осигуряване на прозрачно, достъпно, обективно и ефективно управление на административните процеси чрез:

. Изграждане на единен електронен регистър на земеделските поземлени имоти, използваните земеделски площи и земеделските стопани;

. Въвеждане на единна електронна платформа за управление на земите от общинския и държавния поземлен фонд отдаване под аренда и продажба от МЗХ и общините;

. Изграждане на единен геоинформационен интернет портал на Министерство на земеделието и храните с възможност за публикуване и достъп до електронни административни услуги, включително и до такива, свързани с пространствени данни.

2.3.2 Електронна идентификация и електронен контрол по здравеопазване на животните.

2.3.3 Изграждане на единна интегрирана информационна система в сектор земеделие в съответствие със стратегическите цели, дефинирани в УСтратегия за развитие на електронното управление в Р България 2014-2020 г.

3. Продължаване на политиките на балансирано и диверсифицирано земеделие.   Животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, както и биологичното земеделие остават наш основен приоритет и ще използваме всички възможности за насърчаване на тяхното развитие, а именно:

. Прилагане на обвързано с производството подпомагане. Малките и средните по размер стопанства в растениевъдството и в животновъдството ще получат допълнителна подкрепа чрез механизмите на преразпределителното плащане, а подпомагането на големите ферми ще бъде ограничено до установен размер. Предоставянето на обвързана подкрепа ще се основава на критерии за по-високо качество, продуктивност и конкурентоспособност на животновъдното производство.

. Прилагане на схеми за държавни помощи.

. Осигуряване на предимства в земеползването.

. Осигуряване на предимства в проектното финансиране на конкурентен принцип по ПРСР 2014 Ц 2020 и/или други инструменти.

. Засилване на контрола за спазване на изискванията за производство на биологична продукция, с оглед повишаване доверието на потребителите.

. Популяризиране на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве.

4. Здравеопазване на животните и превенция

 . Въвеждане на нови изисквания към средствата за идентификацията на животните и пчелните семейства - използване на електронен идентификатор и индивидуална идентификационна табела при пчелните семейства.

. Осигуряване на адекватна система за събиране и обезвреждане на странични животински продукти в България като разширим настоящата система чрез включване на нови четири пункта за управление на животински отпадъци.

. Обявяване на концесия за построяване на ново предприятие за преработка на странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека и неговото управление и експлоатация, в землището на гр. Угърчин, област Ловеч.

5. Храни - Предлагаме политики за укрепване ролята на производителите по веригата на предлагане на храни. Те ще способстват за повишаване доверието на потребителите към българските продукти и по-голям избор за потребителя. Конкретно предвиждаме:

5.1 Приемане и прилагане на нов закон за храните;

5.2 Прилагане на политики за защита на българските производители в областта на храните;

5.3 Увеличаването на дела на произведените в България храни, предлагани в търговската мрежа, стимулирането на добрите и ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни;

. Насърчаване използването на суровини, произведени на територията на страната;

. Подобряване на възможностите за представяне и предлагане в търговските обекти на български храни, произведени по БДС (утвърдени или браншови стандарти), както и храни и вина със защитено географско указание или защитено наименование за произход;

. Мерки за подпомагане реализацията на българските сезонни плодове и зеленчуци чрез създаване на по-гъвкави възможности за достъп и предлагане в търговските вериги;

. Създаване на механизми за защита и компенсации на производителите при фалит на търговска верига;

. Засилване ролята на държавата за подкрепа на износа на земеделски продукти от страната посредством експертно - административна и техническа помощ.

6. Рибарство и аквакултури -  Основен приоритет при управлението на сектор Рибарство е осигуряването на устойчиво използване на природните ресурси и предпазване на екосистемите от свръх експлоатация, като същевременно се отчита високата социална функция на риболова в крайбрежните райони. От особено значение в този контекст са устойчивото развитие на дребно мащабния риболов, както и възможностите за диверсификация на сектора чрез интегриране на допълнителни дейности, свързани с първичната преработка и собствена реализация на уловите. В условията на увеличаващо се в световен мащаб търсене на риба и рибни продукти, аквакултурните стопанства имат ключова роля за осигуряване необходимите количества хранителни продукти.

7. Гори - Основна цел на програмата е горите да заемат централно място при постигане на екологична икономика и да бъдат остойностени ползите, които горите предоставят по устойчив начин, като същевременно се гарантира опазването им.

7.1 Редуциране ползването на дървесина от зрелите гори, за сметка на отглеждане на младите гори с цел задоволяване на потребностите на националния пазар;

7.2 Устойчиво поддържане, опазване и увеличаване на горските ресурси на страната, независимо от собствеността им:

. Усъвършенстване на превенцията и контрола за опазване на зеленото богатство чрез надграждане на електронните и дистанционни методи за наблюдение и обществен контрол до 2018 година;

. Подобряване на пожарната безопасност в горите чрез завършване на единна система за противопожарно видеонаблюдение в горските територии до края на 2018 година;

. Увеличаване на инвестициите и лесовъдските грижи за възстановяване на уязвими и увредени горски площи чрез ежегодно увеличаване на залесяването в обществените гори и достигане на 30 хиляди дка през 2020 година.

7.3 Въвеждане на концепцията за екосистемни услуги от горите с цел тяхното социално справедливо и поносимо управление, вкл. чрез мерки по ПРСР:

. Картиране и допълване на мрежата на стари гори, гори с висока консервационна стойност, рекреационни и защитни гори (на първо място полезащитното залесяване), с цел подпомагане на политиките в сферата на биоразнообразието и превенцията от бедствия до 2020 година;

. По-нататъшна диверсификация на приходите в горската система, основана на развитие на производството на биопродукти, развитие на планински спорт и различни видове туризъм, като относителният дял да нарасне със 100% до 2020 година.

7.4 Развитие и усъвършенстване на връзките с гражданския сектор и прозрачността на управление на горската системата за многофункционално стопанисване на горите;

7.5 Увеличаване на ефективността на управление на обществените гори за развитие на национална зелена икономика и модерна горска индустрия

. Завършване на процеса на сертификация на държавните горските територии;

. Инвестиции в модерна природощадяща техника през целия период;

. Увеличаване със 100 % на инвестициите за изкупуване и комасиране на малки неефективни горски парцели;

7.6 Подкрепа на националната горска добивна и преработвателна индустрия и мебелно производство и на местните фирми чрез продължаване на мерките за преференциално предоставяне на дървесна суровина на български и местни преработватели и дългосрочно договаряне за сметка на търговията със суровини за трети страни до края на 2018 г.

7.7 Изграждане на капацитет и компетенции на структурите и служителите в горите за адаптивно управление при климатичните предизвикателства

7.8 Възстановяване на авторитета и славата на българското ловно стопанство в контекста на европейските политики.

Публикувана в Бизнес
Откривателят на минералните торове
 
През 1859  Юстъс фон Либих издава книга, в която описва теорията си за минералното хранене на растенията и доказва, че благодарение на внасянето на торове може да се повиши плодородието на почвата. Наблюдавайки развитието на растенията в хранителна среда, той се убеждава, че най-голямо влияние върху растежа и добивите от растенията оказват калият, азотът и фосфора. След тово фон Либих провежда опити, за да изведе оптималната доза на торене.
Далеч не веднага теорията му била възприета. Фермерите не желаели да внасят в почвата фосфор и други елементи. Активното им използване започнало едва няколко десетилетия по-късно.
Публикувана в Агроновини
Бащата на Зелената революция
 
Зелената революция започва през 1940 г, когато президентът на Мексико се обръща във Фонда на Рокфелер за решаването на проблема с катастрофалната реколта в страната. Фондът изпраща на помощ група агрономи, сред които и Норман Бърлоуг. В Мексико ученият остава 12 години, като кръстосва местни сортове пшеница и миниатюрни сортове от Япония и в резултат получава високодобивни сортове пшеница, устойчиви към полягане. Благодарение на тези новополучени сортове, през 50-те години Мексико вече е в състояние да задоволи собствените си нужди от зърно и дори започва износ.
След този успех Бърлоуг е канен в Пакистан и Индия, а филипинските учени, вдъхновени от мексиканския опит, отгледали високодобивен сорт ориз. След това агрономът започва да разработва програми за повишаване на реколтите, които предвиждат използването на земеделска техника, торове и пестициди. Така, Норман Бърлоуг, в същност сформира съвременния начин на земеделие.
Програмите на Бърлоуг са подлагани на критика от страна на еколозите във връзка с използването на пестициди и торове, но те са помогнали да се повишат добивите от земеделските култури и са спасили много страни от глад. За достиженията си агрономът получава Нобелова премия през 1970 г.

 

Публикувана в Агроновини
 
Роботите престават да бъдат научна фантастика и все повече се превръщат в ежедневие. След няколко години ефективните земеделци ще обработват полята си с помощта на няколко робота, а самите те само ще наблюдават извършваните процеси.
Представяме ви няколко краткосрочни прогнози за това, по какъв начин роботите ще направят земеделието напълно автономно.
Потенциалът на земеделските роботи не се ограничава с обработката и мониторинг на полята. Роботите са в състояние да автоматизират практически всеки процес в производството на храна.

1. Производителите на роботи ще вземат голяма част от пазара на големите производители на земеделска техника
Компаниите за прозводство на роботи вероятно ще формират свои собствен пазар с големите играчи като John Deere и Case IH в областта на земеделсата техника. Освен това, роботите ще могат да автоматизират работата на тракториста, и хората ще се появяват на полето само отвреме навреме, за да проверят изправността на машините. Това означава, че в малките стопанства вероятно ще намалее количеството на тежката техника, тъй като няма да има необходимост да се харчат пари за голям трактор, когато може да се купят 1-2 евтини робота.
Съществува и друга прогноза - големите производители ще изкупят компаниите за разработка на роботи или ще разширят своето собствено производство на роботи.
2. Събирането на данни ще се прави основно от роботи
Днес голяма част от информацията за състоянието на почвата и растенията се събира с различни сензори, но роботите на бъдещето ще изместят датчиците от полето. Роботите ще напомнят на фермерите, кога да изключат напоителната система, ще информират за заболявания по културите, ще прогнозират доивите и ще съобщават кога е оптималното време за прибиране на реколтата.
Някои от тези задачи могат да изпълняват и съвременните апарати, но функционалността за събиране на данни при роботите в бъдеще ще е по-широка, а това означава, че необходимостта от датчици постепенно ще отпадне.
3. Ще нарасне популярността на роботите градинари
Роботите могат да помогнат в автоматизирането не само на фермерските стопанства, а и в отглеждането на растения в зеленчуковата и овощната градини. Такива апарати вече има, например FarmBot Genesis или Tertill. Така два нескъпи робота заменят цял склад земеделски инвентар.
4. Благодарение на роботите, вертикалните и покритите ферми ще станат автономни
Покритите ферми са доста популярни сред начинаещите фермери и инвеститорите. При това създаването на автономни градски ферми с помощта на роботи е много по-лесно, отколкото да се автоматизира работата на полето, тъй като те са по-ограничени в размерите си. Освен това, вертикалните и покритите ферми са високотехнологични, оборудвани са с голям брой датчици и система за изкуствено осветяване, например, контеинери от Freight Farms.  
Роботите могат да автоматизират процеса по отглеждане, събиране и съхраняване на реколтата - това могат да бъдат или стационарни апарати с механични ръце, или малки роботи, които ще се грижат за посевите на покривите на жилищните сгради.
5. Земеделските роботи ще излязат извън пределите на полята и градините
Роботите могат да помогнат да се подобри екологията или да станат част от селската общност за намирането на оптималното решение на нейните проблеми. Един робот може да информира цяло градче или село за най-подходящото време за засаждане на растенията или появата на рибни пасажи. Вече не е трудно да си представим как роботът се търкаля по главната улица с цел да реши някой човешки проблем.
 
 
 
Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 27

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта