Международното изложение за селско стопанство SIA в Париж събра над 1000 изложители от 22 страни. Френските фермери, които загубиха една четвърт от доходите си, настояват за достойно възнаграждение на техния труд

В края на февруари и началото на март Париж отново се превърна в световна столица на селското стопанство. Едновременно отвориха врати Международното изложение за машини, технологии и агробизнес (SIMA) с участието на 1700 изложители от 42 страни и Международното изложение за селско стопанство (SIA) – френската витрина на животновъдството, земеделието, хранителната промишленост и гастрономията. В миналия брой в. „Гласът на фермера” представи акцентите на SIMA в репортажа на нашия специален пратеник, днес разказваме за SIA в кореспонденция от Париж.

Ерик Дюжарден

Париж

Ако се обърнем към статистиката, 54-тото издание на SIA (в превод Международен салон по селско стопанство), което се състоя в периода 25 февруари – 5 март в Париж, имаше добра посещаемост и представителност. Над 619 000 души уважиха изложението и още 2,3 милиона всекидневно следяха събитието онлайн в сайта, над 1000 изложители, 22 страни участнички (включително и България), близо 4000 животни и над 4000 фермерски продукта... Оценката на в. „Монд” обаче е по-скоро песимистична: „Облачно небе с няколко слънчеви проблясъка – такъв е метеорологичният бюлетин за френското селско стопанство в дните, когато се провеждаше Най-голямата ферма на Франция, както още наричат SIA” – пише авторитетното издание. Френските животновъди и земеделци дойдоха с изложбения комплекс „Порт дьо Версай” с амбицията да покажат постиженията си пред голямата публика, но и да поставят изискванията си, преди всичко пред политиците, за достойно възнаграждение на техния труд, за потребността да се изхранват от занаята си. Положението е алармиращо на фона на драстично спадналото жизнено равнище. През миналата година доходът на самостоятелните фермери е намалял с 26,1% в сравнение с 2015-а. По данни на MSA (Социална сигурност за селски стопани) близо половината от тях печелят едва 354 евро месечно, при това със социалните помощи и европейските субсидии. Към този мизерен доход се прибавят нерегламентираният работен ден (над 75 на сто от фермерите работят повече от 54 часа седмично), настроението под нулата и рекордният брой самоубийства в професията...`

Слънчеви проблясъци и игра на покер с надцакване

Производителите на мляко, които регистрираха през 2015 година най-големия спад (– 28,4%) на техните доходи (средно 17 539 евро), могат да си поемат въздух. „За разлика от същия период през миналата година, млечното производство в Европа намаля. Индикациите за цените на млечните произведения са по-скоро добри, макар че за момента това още не се отразява на цените, изплащани на производителя”– анализира Тиери Рокфьой, президент на Националната федерация на производителите на мляко. След ожесточената схватка с гиганта Lactalis, цената достигна 300 евро на тон мляко в края на годината, а през януари и февруари се вдигна между 305 и 310 евро на тон Това леко повишаване обаче не е достатъчно, за да се достигне прагът на рентабилност за много производители. Надеждата се свързваше с изхода на търговските преговори между производители, индустриалци на хранително-вкусовата промишленост и дистрибутори, които трябва да фиксират тарифите на хранителните продукти. По традиция последният рунд на преговорите се разиграва по време на SIA. „Тогава настъпва покерът с надцакваето” – пояснява Тиери Рокфейл.

И тази година преговорите бяха „изключително трудни”, поради отказа на едната страна да се съобрази с непрекъснато нарастващите разходи за производство на първичните селскостопански продукти. Специално в млечния отрасъл повишаването на тарифите остана маргинално – с 2 до 4 процента, докато професионалистите имаха нужда от увеличаване между 5 и 10 на сто, констатираха от френските кооперативи.

Животновъдите също се надяват да подадат главата си над водата

След две поредни кризисни години свиневъдите очакват по-големи доходи, тъй като от май 2016 г. изкупните цени на свинското месо се повишиха. Зърнопроизводителите обаче остават притеснени: реколтата им спадна с 30 на сто вследствие на природните капризи, а изкупните цени остават замразени от рекордното световно производство.

Политизираният салон

По традиция, установена още от самия генерал Дьо Гол, всички френски президенти и значими политици след него са посещавали ежегодното селскостопанско изложение. 54-ият салон не бе изключение, още повече че само след няколко седмици във Франция ще се състоят президентските избори (23 април – 7 май), което обясняваше присъствието на всички кандидати за Елисейския дворец. Президентът Франсоа Оланд, който няма да се състезава за втори мандат, се сблъска с една почти индиферентна среда, за разлика от миналата година, когато бе посрещнат с гневни изблици и освирквания от фермерите. Президентката на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен отново повтори пред камерите, че ще реформира Общата селскостопанска политика на Брюксел и чрез референдум е възможно да изтегли Франция от Европейската общност. Младият Еманюел Макрон обеща да прокара инвестиционен план от 5 милиарда евро за модернизация на фермерските стопанства и обезщетения на селяните при безработица. Не се мина и без инцидент: докато кандидат-президентът се здрависваше предизборно с фермерите, той бе улучен с яйце по челото.

Топманекени на копита

Салонът с неговото невероятно животинско царство – 4000 екземпляра от различни видове (крави, кози, овце, агнета, коне, зайци) и всякакви породи, създаде една по-оптимистична, жива картина на селското стопанство. Тази година големите отсъстващи бяха пернатите, поради епизоотията на птичи грип, предимно сред патиците и гъските. През 8-те дни на изложението бяха организирани конкурси по красота и продуктивност на практически всички породи млекодайни и месодайни крави, на юници и породисти бици, които останаха в аналите на изложението с видеа в сайта.

Без конкуренция бе рекламното лице

на тазгодишния салон – кротката и добродушна Фин, представителка на най-дребната и изчезваща френска порода Пи Ноар (PieNoire в превод означава „черна сврака”). „Миньончето” (450 кг) в черна лъскава „рокля” и извити в лира рога красеше афишите на изложението и посрещаше гостите заедно със своя щастлив и горд стопанин – Седрик Бриан, животновъд от селцето Редон, департамент Ил е Вилен, регион Бретан. От януари т. г., когато специално жури избра 7-годишната крава за фаворитка на салона, до неговото закриване на 5 март, звездното дуо Седрик и Фин не излизаше от светлината на прожекторите с интервюта и снимки.

За младия бретонски животновъд Седрик Бриан, който отглежда 40 крави от изчезващата порода Пи Ноар в затворен цикъл, ще ви разкажем в следващ брой. 

Публикувана в Животновъдство

Въпреки че отдавна никой не чете предизборни програми (вероятно защото има дълга традиция те да не се спазват), от ИнтелиАгро са подготвили анализ. Авторите коментира, че все още вярват, че успешната политика е процес на разумни, изпълними и измерими обещания, които се спазват. Публикуваме пълния текст с  платформите на основните кандидати за властта на предстоящите тази неделя избори, и то по-точно в частта земеделие.

Докато четяхме умотворенията на различните партии и коалиции, борещи се да управляват, в някакъв момент съжалихме, че сме се захванали с тази задача. Ще заявим само едно – с популизъм, безхаберие и безумни намерения за увеличаване ролята на държавата в сектор, който и сега ползва помощи, равни на 1/3 от добавената стойност, която произвежда, за нас е извън всякакво съмнение, че селското стопанство няма да постигне особени резултати в идните години.

И така, постарали сме се да извадим основните моменти от платформите на тези партии и коалиции[1], които имат шанс според социологическите проучвания да влязат в следващия парламент и сме ги подредили според поредността им в бюлетината.

Воля

Частта от програмата за земеделие обхваща 17 акцента, като поне 10 от тях реално вече са факт. Струва си да отбележим, че акцент #3 – създаване на електронна борса не само, че не би следвало да е инициатива на държавата, но такива платформи вече работят, движени от частна инициатива (напр. виж тук и тук).

Положителните (макар и недостатъчни) моменти в програмата са намерението за обновяване учебната база в специализираните учебни заведения и търсенето на решение на проблемите с Напоителни системи чрез въвеждането на частни водни оператори.

Определено си личи стремеж към подпомагане на дребните и младите стопани (до 40 г. възраст), но даването на допълнителни държавни преференции няма как да се случи без одобрението на Брюксел. Не виждаме и как би имало измерим ефект.

Няма как да не отбележим изразената в платформата воля за увеличаване българските стоки в търговските вериги чрез нормативни промени – мярка, която е напълно лишена от икономическа логика.

Коалиция АБВ - Движение 21

Платформата се състои от седем акцента, в които ясно си личи намерението държавата да се намеси в съвършено непривични дейности, чийто провал може да се гарантира на 100%. Като започнем от стимулирането на кооперациите, минем през задължително изискване част от произведената продукция да се преработва в страната (кой, кого и как ще задължи да преработва нещо, което му е неизгодно?) и стигнем до създаването на Фонд за земеделски кредит с профил животновъдство и зеленчукопроизводство, можем да заключим, че „модерните леви“ се канят за големи експерименти в отрасъла на гърба на българския данъкоплатец.

БСП за България

Когато човек започне да чете програмата на БСП за земеделие (от стр. 7), остава с впечатлението, че партията има много подробен план как държавата да „подреди“ всяка брънка от производствената верига, та чак до крайния консуматор. Чак звучи плашещо.

Планът е развит в пет направления:

1.       Закон за храните, чрез който да се въведат минимални прагове за реализирането на български продукти в търговските вериги (който неминуемо би оставил някои щандове празни, а други би залял с продукция, която никой не иска да купува);

2.       Подпомагане производството на храни за местна консумация (неизвестно защо с акцент стимулиране биопроизводството, чиято продукция е много по-скъпа и би поставила в още по-разкрачено положение най-уязвимите слоеве от населението);

3.       Контрол на „тавана на субсидиите“ – мярка, целяща да спре изтичането на милиони към стопанства, които реално нямат нужда от подпомагане;

4.       Приоритетно финансиране на животновъдство, плодове, зеленчуци, тютюн, етерично-маслени, което го има и сега но с абсолютно никакъв ефект;

5.       Подпомагане кооперирането – тук е мястото да кажем, че ако стопаните не намират в себе си достатъчно причини да се сдружават, няма сила, която да ги накара трайно да работят заедно.

ГЕРБ

Ако трябва да обобщим програмата на ГЕРБ за управление на селското стопанство (от страница 35), то би било по следния начин: „Ако ви харесва какво сме правили до тук, гласувайте за нас, ще продължим да правим същото“. В добавка на това има много общи пожелания, които не става ясно как ще бъдат осъществени и сбор от няколко твърде спорни мерки и други, които са по-скоро положителни.

Още първото изречение в платформата, обаче, бие на очи „Ще продължим да развиваме балансирано земеделие и пазарно ориентирани, конкурентноспособни земеделски стопанства“. Защото това е нещото, което никога не е било във фокуса на развитие в сектора от 2007 г. досега и резултатите го доказват.

Към по-скоро позитивните страни трябва да отбележим стремежът към комасация на земята (макар да не се влиза в детайли), опростяване прилагането на Общата селскостопанска политика най-вече в частта „зелени плащания“, въвеждане на мерки за управление на риска, облекчаване на административните процедури (чудно какво ли е спирало партията досега?), засилване на електронизация на управлението на ресурсите в сектора (поземлен фонд, услуги и пр.).

Тези, които отчитаме като спорни са: запазване настоящите схеми на подпомагане и увеличаване на обвързаната подкрепа, доказали се като неефективни; административна намеса за увеличаване присъствието на произведени в страната храни в търговската мрежа; изпълнение на стратегията за напояване, която считаме за мъртвородена и прилагане на новата стратегия за борба с градушките (обещаваща огромни публични разходи със съмнителен ефект – анализ по темата е правен от ИнтелиАгро).

Движение „Да, България“

В програмата на „Да, България“ има само един абзац, който засяга земеделието: „Намаляване на свръх-концентрацията в земеделието и поставяне на таван за субсидиите от 20,000 дка с цел подпомагането на малките селскостопански производители. Пренасочване на спестените субсидиите към екосъобразно земеделие, традиционни култури и отрасли с висока добавена стойност.“

Въпреки че в намаляване тавана на плащанията има логика, това не може да бъде гръбнакът на една модерна селскостопанска политика. Очевидно е, че секторът не е сред приоритетите на движението.

Реформаторски блок – Глас Народен

От реформаторския блок са разгърнали визията си за съвременно земеделие в цели 134 думи (стр.25-26). Трудно е да се интерпретират 10-те акцента без каквато и да е обосновка и „рецепта“ за изпълнението им. „Разработване на стратегия“, „активно участие“, „развитие на пчеларството“, активна политика“ са все фрази, които без контекст не значат нищо.

Най-странното е, че блок, който се е нарекъл „реформаторски“ изглежда не вижда необходимост от реформиране на ОСП. Коалицията „отстоява позиция за запазване на първостепенното значение на директните плащания и обвързаната подкрепа като част от тази политика“. Критиките към тези схеми на подкрепа растат както в ЕС, така и в България и ненапразно диалогът за новата ОСП вече започна в Брюксел. Нещо повече, тези схеми са доказано неефективни в нашите условия, което вече коментирахме по-горе.

Като че ли „за цвят“ към програмата са предвидени данъчни облекчения за експорт. Ще оставим настрана въпроса дали е редно един бизнес да се ползва с преференция в данъчното облагане пред друг. Няма да коментираме факта, че по този начин чуждия потребител ще бъде косвено субсидиран от българския данъкоплатец. Само ще споменем, че в Световната търговска организация, в която България членува, отдавна е постигнат консенсус експортното субсидиране (включително косвеното) да бъде елиминирано в световен мащаб.


[1] В прегледа са включени партиите и коалициите, които според социологическите проучвания имат шанс да надминат бариерата за представителство в Парламента. Не успяхме да намерим материали по темата на интернет страниците на коалиция „Нова република“, ДПС и коалиция „Обединени патриоти“. До приключване на материала от тези формации не са получени отговори на запитванията, изпратени на електронните им пощи. Подредбата в анализа е съобразена с изтегления жребий за позициите в бюлетината.

Публикувана в Бизнес

Освен това през 2018 г. нашите земеделци няма да получат субсидии за земи в необлагодетелстваните райони, съобщи проф. Светла Русева, директор на институт „Н. Пушкаров“ на дискусия „Предизвикателствата пред ОСП на ЕС и развитието на българското земеделие“, организирана от Балканската земеделска камара

Лили Мирчева

В Германия фермерите теглят 10-годишни кредити с лихва 0,5 процента и ако заемът е за срок от 5 години, лихвата достига 0,8 процента. Това съобщи Алберт Дес, евродепутат и член на Комисия по земеделие и селски райони на Европейския парламент по време на дискусия „Предизвикателствата пред ОСП на ЕС и развитието на българското земеделие“, организирана от Балканската земеделска камара и фондация „Конрад Аденауер”. В същото време Михаил Георгиев от Национално обединение на младите фермери в България каза за в. „Гласът на фермера“, че нашите фермери страдат от остър недостиг на средства за инвестиране. Той даде пример с негов колега, който иска за закупи обор с 10 крави, обявен за продан в съседно стопанство, но от никъде не може да намери финансиране. Друг наш фермер с гордост обявил, че се е споразумял с търговска банка за заем с най-ниската възможна лихва от 6,8 процента.

И от птичи поглед става ясно, че земеделските практики в България се различават от тези в другите държави от Европейския съюз. У нас младите фермери под 30-годишна възраст са под 6% и застаряването сред стопаните продължава неудържимо. „Младите фермери имат нужда от по-дългосрочно финансиране и промяна на формите на кредитиране, чрез стартиране на нови финансови инструменти на Програмата за развитие на селските райони“, коментира още Михаил Георгиев.

Един от сериозните проблеми пред младите и дребните фермери е липсата на начален капитал за стартиране на собствен бизнес. Сега е моментът да бъде осигурена подкрепа за създаването на кредитни кооперации, гаранционни фондове и други финансови инструменти за подкрепа на малките производители, обяви Петя Ставрева, председател на Балканска земеделска камара. По думите й едва 8% от

фермерите в България получават близо 85% от европейските субсидии.

След 2020 г. се очертават няколко ключови промени, свързани с намаляване на европарите за земеделие.

Сега бюджетът на Европейския съюз за селското стопанство възлиза на 38% от общия, докато преди е бил цели 70 на сто от парите на европейските фондове. Но дори при присъединяването на нови страни-членки към Общността, бюджетът не се увеличава, обясни Торстен Гайслер, ръководител на Бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в София. Още повече, че след напускането на Великобритания, бюджетът за фермерите в ЕС ще олекне с още 3,6 млрд. евро. Според Петя Ставрева все още няма разчети с колко ще намалеят парите за земеделците у нас след 2020 г. „Важното е бързо да договорим на национално ниво критериите по програмите и те да отговарят на възможностите на дребните и средните фермери. Относно инвестирането на субсидиите в момента Ставрева каза, че се дават доста пари на отрасъла, но не се постига очаквания ефект заради неравномерното разпределение на средствата. Бившият евродепутат отчете, че през първите 10 години от членството на България в ЕС тече процес на намаляване на броя на малките фермери и увеличаване на броя на стопанствата с площ над 10 хектара. Въпреки силно раздробената структура, земеползването е организирано в сравнително едри стопанства с площ над 10 хектара. От 2007 г. досега земеделските площи у нас са се увеличили от 3 млн. хектара на 3,7 млн. хектара, но същевременно броят на малките стопанства е намалял с 49%., констатира Петя Ставрева. Сред проблемите в България по отношение прилагането на Общата селскостопанска политика тя подчерта, че животновъдните са ощетени при ползването на европейски субсидии. Извън плащанията остават и производителите на плодове и зеленчуци, които имат ограничена възможност за получаване на подкрепа поради малката площ на отглеждана земя.

У нас животновъдството и производството на плодове и зеленчуци драстично намалява. Огромна част от европейските средства отиват за отглеждането на фуражни култури. В резултат - 10 години след прилагането ОСП в България, 70% от храните на нашия пазар са от внос. Въпреки това, членството на страната ни промени условията за правене на аграрен бизнес, коментира Петя Ставрева.

Според нея България като аграрна страна трябва да определи земеделието и регионалната политика като свой приоритет. Тя бе категорична, че не можем да разчитаме само на европейско финансиране.

По време на дискусията проф. Светла Русева, директор на институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ алармира, че от 1 януари 2018 г. земеделските производители със земи в необлагодетелстваните райони няма да получат субсидии . Причина е, че МЗХ не е задействало ново очертаване на тези земи.

Алберт Дес, евродепутат, член на Комисията по земеделие и селските райони на Европейския парламент, представи немския опит по отношение на кооперативите. Той посочи, че 60% от млякото се преработва от кооперации в Германия.

Сега е моментът да бъде осигурена подкрепа за създаването на кредитни кооперации, гаранционни фондове и други финансови инструменти за подкрепа на малките производители, настоя Петя Ставрева. /news.bg

Публикувана в Бизнес

Оцелявам благодарение на земеделието, от което печеля, а с животните губя 50 на сто от спечеленото от земята  С тези думи започва разговорът ни с фермера Стефан Найденов от с. Мрамор за хала на българския животновъд

Стефан Найденов обработва 1 000 дка арендована земя в Софийското поле. Успоредно със земеделската работа отглежда и 80 млечни крави, кръстоски на Черношарена и Червеношарена порода. Млякото предава в единственото предприятие, останало в района - "Екобалкан", от което произвеждат сирене "Моцарела". За разлика от биволската "Моцарела", тази е по-лека, с по-ниска масленост и, разбира се, по-евтина и по-достъпна като цена за потребителите.

От 1000-те дка земя Стефан е заделил известна част, на която поддържа ливади за паша на животните, а на другата произвежда сам фуражи за кравите - пшеница, овес, царевица за силаж и люцерна, цвекло. Голямата му гордост като земеделски производител е високият добив от овес - 600 кг от декар. Едрият овес е нов сорт от Германия - "Скорпио", който е купил от "Сортови семена", Плевен. Овесът е с много добри качества - първо е високодобивен, а и като зърно има своите предимства в сравнение с традиционния овес, който се отглежда у нас, пояснява Стефан. Колегите знаят, че овесът по принцип е много хранителен, но този е още по-добър, допълва фермерът.

Високите добиви от овеса Стефан си обяснява с това, че го е засял рано напролет на хубава, наторена земя. А освен това е спазил и всички агротехнически изисквания.

За да осигури оптимално и пълноценно целогодишно хранене както на млечните крави, така и на овцете, които са около 230 на брой, той

произвежда и силаж от 400-500 дка с царевица

Работи със сортовете Кнежа 625 и Кнежа 613. Силажира я в млечно-восъчна зрялост. Храни всички животни със силаж целогодишно - и кравите, и овцете. Прибира царевицата със силажокомбайн, като силажира цялото растение с кочаните. Прави силажирането на поляната във вид на могила (а не в яма) и завива, след което уплътнява с трактор. След това реже наред и дава на животните.

Целогодишно осигурявам по 10 кг силаж на ден за всички животни

споделя Стефан Найденов и признава, че силажът е единственият фураж, който се стреми да има до нова реколта. За да е полезен на фермерите, пояснява, че при силажирането карбамид не слага и въпреки това няма разваляне.

Животновъдството е тежка работа и не е за всеки. Иска сърце! Такава е категоричната професионална преценка на Стефан за труда на фермера, съдейки по своя собствен опит.

Разликата между зърнопроизводстото и животновъдството е огромна

Ако един зърнопроизводител произвежда зърнени култури за 100 хил. лв., трябва да ги вкарва в животните. Накрая като калкулира разходи и печалба, ще установи, че печели наполовината - едва 50 хил., и то с уговорката, че може и нищо да не му остане. Зависи непрекъснато от много външни фактори, които не зависят обаче от него. Списъкът е дълъг - като се започне с природно-климатични изненади, мине се през ветеринарното обслужване на животните, цената на фуражите и накрая цената на произведената готова продукция - в случая колко ще ти платят за литър мляко, и най-важното - кога! При земеделеца е друго - той работи 2 месеца през пролетта и 2 месеца през есента.

(Още за работата на фермера Стефан Найденов четете в следващ брой)

Публикувана в Животновъдство

Европейският съюз трябва да намали субсидиите като част от планираните реформи, за да се справи с очаквания спад от 3 милиарда евро в бюджета за селско стопанство на ЕС, след като Великобритания напусне евросъюза, заяви еврокомисарят по въпросите на земеделието Фил Хоган, цитиран от "Ройтерс". Пред списание "Шпигел" Хоган отбеляза, че фермерите, които използват устойчиви практики на земеделие, трябва да се възползват най-много от бъдещите субсидии.


Ако фермерите искат преки субсидии, те трябва да допринасят повече за постигане на общите цели, изтъкна той пред списанието. Хоган каза, че планира да представи отново предложение, което Германия досега е отхвърляла, призоваващо за значително намаление на субсидиите за по-големите реципиенти. Трябва да намерим начини да получим повече пари за малките и средните ферми, подчерта той.

Публикувана в Бизнес

Винаги трябва да си в крак с новите технологии, твърдят Цветелина и Валентин Григорови, които обработват 1300 дка в софийското село Мусачево. Те спечелиха пръскачка от томболата на вестник „Гласът на фермера“


Най-хубавото в работата на репортера в земеделска медия е, че се срещаш с много, най-различни и, както съм се убедила от практиката, прекрасни хора. С чисти сърца, работливи, благородни, обичащи земята, знаещи какво е да произвеждаш хляба със собствените си ръце. От този тип земеделци са
Цветелина и Валентин Григорови от село Мусачево, Софийско. С тях съдбата ни срещна случайно. Тук буквално бе намесена ръката на Фортуна, която изтегли името им от кутията с адресите на целогодишните абонати на в. „Гласът на фермера“. Цвети и Вальо спечелиха 5-литрова пръскачка. Занесохме я лично и така се пресякоха пътищата ни.

Село Мусачево е буквално на 20 минути път от София, но тук от столичния живот няма и помен. Въздухът е кристалночист, докъдето поглед стига, край пътя се редят прясно изорани ниви. Ясно е че, това е земеделски район. Бързо намираме къщата на нашите домакини, които ни канят на кафе и разговорка, въпреки че дойдохме с уговорката, че няма да им отнемаме време и само ще им предадем наградата. Но визитата ни съвсем не се оказа формална и си заслужаваше. От сърце се радваме, че се запознахме с тези млади, образовани хора, които са опитвали и меда, и жилото в избора си да правят земеделие в България.

И Цветелина, и Валентин са от Мусачево, но дълги години са живели и работили в София.

Захващат се със земеделието непредвидено,

както ни разказаха. След като замрял строителният бизнес, в който Валентин работел преди около 7 години, остават без доходи. Тогава решават да се пробват в земеделието. С двете си малки деца се преместват от София и се хвърлят стремглаво в земеделието. Трудно е, но се справят. Казват, че нямат лукс и охолство, но имат поминък. Спокойно е, работиш за себе си. Децата също са ентусиасти, от съвсем малки постоянно са по тракторите и комбайните. Цвети и Вальо започват с наследствената земя и постепенно стигат до днешните 1300 дка. Мащабът, разбира се, не може да се сравнява с този в Добруджа, например. Но за Софийско е съвсем приличен бизнес, с който едно младо семейство честно изкарва хляба си и отглежда децата си.

Земеделието е рисково начинание

казва ни Валентин. Това е бизнес на открито. Дори и застраховките не покриват всички възможни рискове. И дава пример: направил е Каско за комбайна Claas, но то не покрива счупено стъкло от хвръкнал камък. Или не ти плащат по-голямата част от щетата, така че трябва много добре да си правиш сметката.

В земеделието няма почивни дни, работата никога не спира.

Убеждаваме с в това и сами: когато пристигаме в дома на семейство Григорови – заварваме съпрузите да обсъждат покупката на семена с представител на търговска фирма.

Поръчваме семената навреме, защото после свършват”, обясняват те. Сеят предимно семена на Pioneеr, особено при слънчогледа. “Доволни сме, убедили сме се, че са подходящи при нас. При пшеницата и ние, като повечето зърнопроизводители в България, заложихме на френски сортове, защото са малко по-добивни. Но тази година

правим опит и с български сортове

Ако станат, ще предпочетем да работим с родни семена. Защо е нужно да залагаме на чужда селекция, ако имаме достатъчно добра българска. Интересуваме се, разпитваме, съветваме се с агрономи” – разказва Цветелина.

Рентата в района е около 35 лв. за декар, а ако изкараме 500 – 660 кг от пшеницата, се радваме, допълва Валентин. – Такъв ни е районът, не може да се сравняваме с Добруджа. Преди сеехме български сортове, но настанаха такива времена, че трябва да имаш добив и качество, за да се наложиш на пазара. Досегашните български сортове са по-ниско добивни, но за сметка на това са по-качествени. Имат по-добри хлебопекарни качества, които мелниците започват все повече да изискват. Налага се отново да се обърнем към старите качествени сортове. В България има проблем с качеството на пшеницата, която се произвежда. Хлябът, който ядем, масово не е от хлебна пшеница. Прави се от фуражна пшеница” – разкрива зърнопроизводителят от Мусачево.

Питам за цените.

Цените са долнопробни

варират от 22 до 35 стотинки за хубава хлебна пшеница с добри показатели – отговаря Вальо и добавя: „Ако цените на пшеницата продължават да падат, ще се преориентирам към овес, ечемик, каквото и да е, само да има търсене на добра цена”.

Фермерите не са кандидатствали по програми и обясняват защо:

Първо сме малки, а и бумащината ни се струва твърде много. Познати земеделци пробваха по тези програми, взеха машини, но ако ги попиташ сега дали са съгласни да повторят, категорично отказват. Много са тежки изискванията, а и след това ги побъркват от проверки. Тези програми са направени за по-големите. А трябва да се помогне точно на по-дребните фермери, за да има равновесие, а не монополисти”.

Отчаян съм от програмите – допълва Вальо. – Всичко стига до консултанти, които си искат своето. И се отказах. Ходих и на семинари на НССЗ за мерките, по които мога да кандидатствам. По ”Млад фермер”, ако са заложени 10 подточки, отговарям на 9, на десетата – не.

Има врътки, за да си платиш

Как да извадя готови пари, за да дам на някого, без да знам дали ще има възвращаемост?!” .

Валентин Григоров предпочита да работи със собствени средства. И вероятно е прав:

В нашия район големи арендатори масово започват да фалират. Такива с 4-5-6000 дка. Причината е, че избързаха и си накупиха модерни машини, а с ниските изкупни цени на зърното сега не могат да си връщат лизингите. Миналата есен наши колеги от съседното село взеха по програма един малък западен трактор, който в крайна сметка им излезе златен. По-добре да го бяха платили в брой, отколкото по програма. Хиляди главоболия, документи, проверки, данъчни, и в крайна сметка не се изплаща”.

Ние сме фенове на руската техника

споделя зърнопроизводителят. „Имаме и Болгар, имаме и едно Т-150. Само комбайнът ни е Claas Dominator. Взехме го втора употреба. Много съм доволен от него, вече шеста година жъне без никакви проблеми. Парка от машини сме го затворили горе-долу напълно. Може машините ни да са по-старички, но ни вършат работа. Естествено, трябва си поддръжка, без нея не става. През зимата винаги има по една машина, на която й се прави ремонт. Сам си ги ремонтирам, завършил съм двигатели с вътрешно горене. Само дето частите не мога да си произвеждам сам. Всеки ден идват по 2-3-ма представители на различни фирми да ме убеждават да си купя нови машини. Доволен съм, защото винаги мога да науча нещо ново, а и не се знае кога някоя оферта ще ми пасне. Но от руската техника съм най-доволен, че в България за нея лесно и бързо се намират части. Получавам ги с куриер, правя си ремонта и продължавам да работя” – разказва Валентин. И дава примери с негови колеги, които работят със западни машини. С месеци машините им престояват, защото чакат части, а времето си върви и стопаните губят пари. При други колеги компютърът е дал грешка, мобилният екип на дилъра дошъл след два дни, а било точно по време на сеитбената кампания. „А след тези 2 загубени дни, не се знае на какво време ще случиш. Аз съм фен на механичните машини” – заявява Вальо.

Има и друг проблем: няма работна ръка

Засега Цветелина и Валентин се справят сами, във всичко: „Много е трудно с работниците. Нямам им доверие. Виждам какво става при колегите. Днес всеки един работник гледа първо да открадне 20 литра нафта. Кражбите са постоянни. Повече нерви, отколкото помощ” – разкрива тъжната истина стопанинът.

Питам младите хора какво би могла да направи българската държава, за да помогне на такива като тях – млади, честни, трудолюбиви, все още в началото на пътя. Вальо Григоров не е оптимист:

Като гледам как вървят в момента нещата в България, май изобщо никой никога няма да може да ни помогне. Нямам надежда. Сменят се правителства, всяко прави нещо различно от предишното. Плащаме здравни осигуровки, вноски за пенсия, въвеждат електронни отпечатъци, отменят ги. Харчат се средства. Източват се пари, които не стигат до хората. Ето, веднага смениха Румен Порожанов. Чак в края на януари получихме една част от субсидиите на декар и то не всичките. При нас имаше допълнителна проверка и парите не ги преведоха преди Нова година. Сега се надяваме до края на февруари да има превод.

Има полза от субсидиите

Те съживиха българското земеделие. Вече няма пустеещи земи. Помощ е. Ние работим отпреди субсидиите и мисля да работим и след тях. А големите бизнесмени в земеделието след субсидиите няма да останат” –предрича земеделецът.

И въпреки трудната ситуация младите хора мечтаят и правят планове за бъдещето:

Постоянно мислим за разрастване, но това в момента е трудно. Борбата между арендаторите е голяма. Рентите са много високи за качеството на нашата земя. Това идва от големите фирми. Вдигат рентите, за да привлекат хората към себе си, а ти – искаш, не искаш, си принуден да направиш същото, за да се задържиш на пазара.

Важното е сметката да излиза

Това е, което се опитваме да постигнем, за някаква особена печалба дори и не смеем да мечтаем засега. От технология не можеш да пестиш. Всяко едно пестене е минус в добива. Затова и всички се ориентираха към вносни сортове, които са високодобивни, за да им излиза себестойността. Защото може да ожънеш 700 кг нискокачествена пшеница и да я продадеш на 25 стотинки – а това е по-добре, отколкото да ожънеш 400 кг добра пшеница и да я продадеш на 27-30 стотинки. Има разлика в парите и оттам идва лошото качество”.

Още от първата среща с Валентин и Цветелина Григорови, разбираш, че те са начетени и много информирани. Запознати са с всички новости в бранша. Наясно са, че печелившо земеделие без знания не се прави. Затова и

Цветелина е абонирала семейството за в. „Гласът на фермера“

Харесва ми, че е човешки вестник. Пишете и за по-малките стопани, и за по-едрите. Информацията, която публикувате, ни помага в практиката. Има интересни неща, от които човек може да извлече полза. Земеделците трябва да четат. Земеделието не е само да сееш и да чакаш реколта. Трябват знания, появяват се нови технологии, нови препарати, нови торове, не можеш да караш по една и съща технология с години, трябва да си наясно със съвременните тенденции“.

Питам Валентин по каква технология работят.

По класическата – оран, дисковане, култивиране. Това е за момента.

Харесва ми идеята за No-Till

но за нея трябва да смениш целия машинен парк. Навлизат новите технологии без почвообработка. Но при тях е сложно, защото трябва да изчакаш четири години и да устискаш. Първите 3 години добивите са слаби”.

Мнозина си мислят, че като си земеделец, парите падат от небето. Това не се отнася за нас, за малките производители – обобщават Валентин и Цветелина. – Може би се отнася за големите, които въртят едни пари в земеделието, но не и за хората, които обработват земята, за да се изхранят...”

Историята на Цветелина и Валентин Григорови не е необичайна в наши дни. Младо семейство напуска столицата, за да живее на село и да се занимава със земеделие. Необичайното е, че тези зърнопроизводители успяват и продължават напред, изграждайки един печеливш бизнес модел в конкуренция с големите акули в бранша. Освен любовта към земята и трудолюбието, очевидно е, че за успеха им допринася и фактът, че и двамата са образовани млади хора, които четат много. Интересуват се от новите технологии и са отворени за тях. Но могат и да си направят сметка кога трябва да инвестират, и кога – не. Защото лесно се хвърляш на новото и скъпото, но ако не си направил добре икономическия си анализ, бързо потъваш. Радваме се, че такива хора са сред нашите читатели!

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ ще направи всичко възможно да бъдат изплатени субсидиите за плодове, зеленчуци и оранжерийно производство в периода от 27 март до 1 април. Подпомагането е по линия на директните плащания за кампанията за 2016 година. Това стана ясно по време на организирана от министър-председателя Огнян Герджиков среща с представители на пет асоциации и три съюза на производители на плодове и зеленчуци.

Разговорът се проведе в Министерския съвет. На въпросите на производителите относно недостига на работна ръка, борбата срещу нерегламентирания внос и графика за изплащане на субсидиите отговориха заместник-министърът на земеделието и храните Светла Янчева и изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Живко Живков.

Публикувана в Новини на часа

26-годишната Ваня Едрева има и амбицията, и смелостта да бъде говедовъд в месодайно направление

Рая Петрова,

с. Факия, община Средец

Рядко чуваме за млади хора, захванали се със земеделие или с животновъдство през последните вече 28 години. И не се учудваме, защо знаем колко много проблеми има в различните направления на този сектор. Много труд и твърде много риск. А още по-изумени оставаме, когато такъв е изборът на съвсем млада съвременна жена. И може би именно затова работата на ентусиазираната 26-годишна Ваня Едрева от с.Факия, община Средец, силно впечатлява.

Но за да разберем избора на Ваня да се занимава с професионално животновъдство, може би трябва да потърсим причината в това, че тя още

от 19-годишна е снаха в семейство с дългогодишни животновъдни традиции

Семейството й притежава кравеферма първа група със 100 млечни крави от 1996 г. През 2015 г. семейната кравеферма изпълнява проект по 4.1 «Инвестиции в земеделски стопанства», както и по 311 мярка от ПРСР 2007-2013 г. чрез МИГ Средец по програма Лидер. Освен фермата фамилията е изградила и къща за гости с цел развиване на селски туризъм. Явно

семейната земеделска среда е предпоставка

Ваня Едрева да се амбицира и да покаже, че градските хора са също запалени и мераклии животновъди и могат много добре да се грижат за животните си.

И решава да доразвие дейността, като започва активна и целенасочена работа.

Началото за Ваня е през 2012 г.

когато се захваща да отглежда пчели- започва с 34 пчелни семейства и 13 дка естествени ливади. Изпълнява проект по мярка 141 «Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране» от ПРСР 2007-2013 г.

И не спира дотук:

0 Отглежда 51 броя месодайни животни от породата Херефорд и нейни кръстоски. За да се справя успешно с работата си, тя става и активен член на Асоциацията за развъждане на месодайните породи в България - Херефорд, Абърдийн Ангус, Лимузин.

А през последните три години Ваня поддържа в добро земеделско състояние пасища и мери. И то като последователно увеличава размера им - от 600 на 1400 и стига до 2800 дка.

В работата на Ваня като животновъд

впечатлява надграждането на постигнатото

Всички средства, които е получила за животните и земята, младата фермерка е вложила обратно в тях.

През 2015 година младата жена кандидатства по подмярка 4.1 «Инвестиции в земеделски стопанства» от ПРСР 2014-2020 г. за купуване на земеделска техника за нуждите на стопанството на стойност 700 000 лв. А това включва:

0 два трактора с прикачен инвентар;

0 трактор с челен товарач;

0 сеялка;

0 балировачка;

0 плуг на стойност.

Не трябва да си специалист, за да разбереш, че Ваня Едрева иска да създаде модерно съвременно земеделско стопанство. И явно е на път да сбъдне голямата си мечта. Не ни остава нищо друго освен да й пожелаем успех!

 

Публикувана в Животновъдство

Държавен фонд „Земеделие“ публикува на официалната си интернет страница актуализиран индикативен график за предстоящите оторизации по схемите и мерките за директни плащания от Кампания 2016, които ще бъдат извършени през 2017 година.
Напомняме, че графикът за директните плащания е указателен и има за цел да ориентира предварително земеделските стопани за предстоящите плащания на субсидии. Периодите на изплащане зависят и от предоставянето на финалния слой „Площи, допустими за подпомагане” и на всички специализирани слоеве по отношение на прилаганите схеми и мерки за Кампания 2016.
Важно е да се отбележи, че от началото на месец март стартира и приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017 с нови схеми и допълнителни изисквания към тях. ДФ „Земеделие“ ще създаде необходимата организация на работа, за да получат земеделските стопани субсидиите си в срокове, максимално близки до заложените в индикативния график.

Публикувана в Бизнес

Заместник-министърът на земеделието Иван Палигоров ще вземе участие в националното съвещание по стопанисване на горите, което се провежда в Стара Загора. На него ще бъде направен отчет на стопанисването, контрола и планирането на извършваните дейности в горските територии.

Проблемните теми, по които ще се проведе дискусия, са изработването, приемането и утвърждаването на горскостопанските планове и програми, маркирането, издаването на позволителни за сеч и освидетелстването на сечища.

Превенцията и борбата с болестите, вредителите и другите абиотични въздействия, възобновяване на гори, пострадали от биотични и абиотични фактори, също са тема на обсъжданията.

Акцент в дискусията ще бъдат областните планове за развитие на горските територии и предизвикателството при възлагане, изработване и приемането им.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 26

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта