Откривателят на минералните торове
 
През 1859  Юстъс фон Либих издава книга, в която описва теорията си за минералното хранене на растенията и доказва, че благодарение на внасянето на торове може да се повиши плодородието на почвата. Наблюдавайки развитието на растенията в хранителна среда, той се убеждава, че най-голямо влияние върху растежа и добивите от растенията оказват калият, азотът и фосфора. След тово фон Либих провежда опити, за да изведе оптималната доза на торене.
Далеч не веднага теорията му била възприета. Фермерите не желаели да внасят в почвата фосфор и други елементи. Активното им използване започнало едва няколко десетилетия по-късно.
Публикувана в Агроновини
Бащата на Зелената революция
 
Зелената революция започва през 1940 г, когато президентът на Мексико се обръща във Фонда на Рокфелер за решаването на проблема с катастрофалната реколта в страната. Фондът изпраща на помощ група агрономи, сред които и Норман Бърлоуг. В Мексико ученият остава 12 години, като кръстосва местни сортове пшеница и миниатюрни сортове от Япония и в резултат получава високодобивни сортове пшеница, устойчиви към полягане. Благодарение на тези новополучени сортове, през 50-те години Мексико вече е в състояние да задоволи собствените си нужди от зърно и дори започва износ.
След този успех Бърлоуг е канен в Пакистан и Индия, а филипинските учени, вдъхновени от мексиканския опит, отгледали високодобивен сорт ориз. След това агрономът започва да разработва програми за повишаване на реколтите, които предвиждат използването на земеделска техника, торове и пестициди. Така, Норман Бърлоуг, в същност сформира съвременния начин на земеделие.
Програмите на Бърлоуг са подлагани на критика от страна на еколозите във връзка с използването на пестициди и торове, но те са помогнали да се повишат добивите от земеделските култури и са спасили много страни от глад. За достиженията си агрономът получава Нобелова премия през 1970 г.

 

Публикувана в Агроновини
 
Роботите престават да бъдат научна фантастика и все повече се превръщат в ежедневие. След няколко години ефективните земеделци ще обработват полята си с помощта на няколко робота, а самите те само ще наблюдават извършваните процеси.
Представяме ви няколко краткосрочни прогнози за това, по какъв начин роботите ще направят земеделието напълно автономно.
Потенциалът на земеделските роботи не се ограничава с обработката и мониторинг на полята. Роботите са в състояние да автоматизират практически всеки процес в производството на храна.

1. Производителите на роботи ще вземат голяма част от пазара на големите производители на земеделска техника
Компаниите за прозводство на роботи вероятно ще формират свои собствен пазар с големите играчи като John Deere и Case IH в областта на земеделсата техника. Освен това, роботите ще могат да автоматизират работата на тракториста, и хората ще се появяват на полето само отвреме навреме, за да проверят изправността на машините. Това означава, че в малките стопанства вероятно ще намалее количеството на тежката техника, тъй като няма да има необходимост да се харчат пари за голям трактор, когато може да се купят 1-2 евтини робота.
Съществува и друга прогноза - големите производители ще изкупят компаниите за разработка на роботи или ще разширят своето собствено производство на роботи.
2. Събирането на данни ще се прави основно от роботи
Днес голяма част от информацията за състоянието на почвата и растенията се събира с различни сензори, но роботите на бъдещето ще изместят датчиците от полето. Роботите ще напомнят на фермерите, кога да изключат напоителната система, ще информират за заболявания по културите, ще прогнозират доивите и ще съобщават кога е оптималното време за прибиране на реколтата.
Някои от тези задачи могат да изпълняват и съвременните апарати, но функционалността за събиране на данни при роботите в бъдеще ще е по-широка, а това означава, че необходимостта от датчици постепенно ще отпадне.
3. Ще нарасне популярността на роботите градинари
Роботите могат да помогнат в автоматизирането не само на фермерските стопанства, а и в отглеждането на растения в зеленчуковата и овощната градини. Такива апарати вече има, например FarmBot Genesis или Tertill. Така два нескъпи робота заменят цял склад земеделски инвентар.
4. Благодарение на роботите, вертикалните и покритите ферми ще станат автономни
Покритите ферми са доста популярни сред начинаещите фермери и инвеститорите. При това създаването на автономни градски ферми с помощта на роботи е много по-лесно, отколкото да се автоматизира работата на полето, тъй като те са по-ограничени в размерите си. Освен това, вертикалните и покритите ферми са високотехнологични, оборудвани са с голям брой датчици и система за изкуствено осветяване, например, контеинери от Freight Farms.  
Роботите могат да автоматизират процеса по отглеждане, събиране и съхраняване на реколтата - това могат да бъдат или стационарни апарати с механични ръце, или малки роботи, които ще се грижат за посевите на покривите на жилищните сгради.
5. Земеделските роботи ще излязат извън пределите на полята и градините
Роботите могат да помогнат да се подобри екологията или да станат част от селската общност за намирането на оптималното решение на нейните проблеми. Един робот може да информира цяло градче или село за най-подходящото време за засаждане на растенията или появата на рибни пасажи. Вече не е трудно да си представим как роботът се търкаля по главната улица с цел да реши някой човешки проблем.
 
 
 
Публикувана в Агротехника

Данните на НАСА и многочислени изследвания, резултатите от които са публикувани в научни издания, свидетелстват, че 97 на сто от климатолозите са съгласни, че именно човешката дейност е предизвикала рязката промяна в климата през миналия век. Много политици обаче не са съгласни с това. Фермерите също се съмняват в изводите на учените. През 2011-2012 година сътрудниците от университета Пердю на щата Айова са провели допитване до 6795 души от агросектора и са установили, че 66 на сто от производителите на царевица вярват в данните за климатичните промени, но едва 8 на сто от тях признават, че основната причина за тях е човешкия фактор.

Промяната в климата е продължителен процес, поради това не е толкова лесно да се каже, дали индикатор за него е засухата или наводненията през някоя конкретна година. Както твърди водещият стратег по въпросите на земеделието  и околната среда на  Monsanto Майк Лохуйс, климатът се променя твърде бързо и именно поради човешката намеса в него.

В съчетание с технологиите за обработка на семената и селекцията на раннозрели сортове промените в климата помагат на канадските фермери да отглеждат соя и царевица там, където преди десетилетие те не биха могли да го направят. От друга страна, увеличаването на съдържанието на въглеродния диоксид в атмосферата способства повече за растежа на плевелите, отколкото на културните растения.

Увеличаването на въглеродния диоксид в атмосферата само с 50 молекули на милион (ppm), например от 350 до 400 - стимулира растежът на повечето плевели, особено агресивните, почти 2 пъти. По тази причина трябва да се създават земеделски култури, които да реагират на въглеродния диоксид по същия начин, казва директорът на Националната лаборатория по селско стопанство и защита на околната среда на Министерството на земеделието на САЩ Джери Хатфилд. Друг красноречив факт е, че днешната концентрация на въглероден диоксид от 400 ppm за последен път се е наблюдавала на Земята преди повече от 2 млн. години в плиоценовата ера.

Фермерите могат да спасят положението

Добрата новина е, че още днес фермерите използват технологии, които могат да смекчат климатичните промени. "Устойчивото земеделие е равнозначно на съвременно земеделие", казва директорът по устойчиво развитие на Monsanto Дион Макбет.

През 2015 година Monsanto обяви, че спира изхвърлянето на въглеводородни емисии в атмосферата до 2021 г. През 2016 година компанията публикува изследване, наречено „Път към въглеродно неутрално земеделие. Потенциал за намаляване на емисиите въглероден диоксид и стратегии при отделните култури“. Този отчет предвижда два специфични метода:

Устойчиво управление на храненето

В доклада се отбелязва, че прецизното земеделие, в частност използването на технологии с помощта на GPS повишава ефективността на производството. „По всяко време можем да използваме по-малко, за да произвеждаме повече, така можем да станем устойчиви“, казва М. Лохуйс.

Минимална почвообработка и използването на почвопокривни култури

Почвообработката засилва окисляването на органичния почвен въглерод до въглероден диоксид. Не само почвата губи въглерод – жизненоважна част от здравето на почвата, но въглеродният диоксид се изхвърля в атмосферата.

Намаляването на интензивността на почвообработката или пълното й спиране ще подобри състоянието както на почвата, така и на атмосферата. А растителните остатъци, оставени на повърхността на почвата, подобряват здравето на почвата и свързват въглерода.

Голям потенциал

Тези краткосрочни стратегии имат потенциал да намалят емисиите на въглероден диоксид. Ако на 60 процента от селскостопанските земи, на които тези стратегии не се използват сега, те бъдат внедрени до 2030 г., само земеделието на САЩ ще намали ежегодните емисии на въглероден диоксид с повече от 100 млн. тона. Толкова въглероден диоксид поглъщат 2,5 млрд. дървета за 10 години. Повече от 90 на сто от този потенциал могат да реализират производителите на соя и царевица.

Технологиите, които могат да смекчат климатичните промени, такива като растителни остатъци, сидерати или прецизно земеделие, също така способстват за оздравяването на почвата. Разпространението на внедряването на междинните култури и no-till ще способстват и за нарастването на популациите на микроорганизмите и ускоряването на кръговрата на хранителните вещества. А именно това повишава реколтата и минимализира ерозията.

Потенциалната реколта от внедряването на тези методи няма да се промени, дори ще се повиши в дългосрочен план. Междинните култури имат неразкрит потенциал в земедлието. Но засега те са разпространени едва на 3-5 на сто от селскостопанските площи. Ниските цени на земеделската продукция препятстват разпространяването на покровните култури. Но в дългосрочен план, активирането на кръговрата на хранителните вещества ще помогне да се повиши ефективността от внасянето на торовете.

„Това ще позволи на производителите да оставят фермите си на следващото поколение в добро или даже по-добро от днешното състояние“, казва агрономът на компания Channel Брайън Фришмейер. Освен забавянето на ерозията, положителното влияние на покровните култури върху почвената биота подобрява структурата и проницаемостта на почвата. Той добавя, че увеличената конкуренция между покровните култури и плевелите ще намали настъпването на последните.

Твърде големият обем на растителните остатъци може да е проблем за фермерите, особено ако това е царевица, отглеждана по no-till. Но технологиите на прецизното земеделие помагат да се засява на необходимата дълбочина и по no-till. Това помага на растенията, докато растителните остатъци повишават съдържанието на въглерод в почвата и го запазват.

Растителните остатъци също така повишават концентрацията на почвенитге организми, които разрохкват почвата и така подобряват нейната водопроницаемост.

Публикувана в Растениевъдство

Надиграването между стопани и агроадминистрация продължава. Както винаги печелят чиновниците и „по-информираните“ фермери

Лили Мирчева

Увеличение от 2 309 процента на засетите с фасул площи отчитат към 30 март 2017 г. в земеделското министерство. Пак по данни на МЗХ през 2016 г. с тази протеинова култура са били засети едва 110 декара, докато през 2017 г. вече са 2 650 дка. След като „тиквите изядоха останалите зеленчуци“, т.е. обраха лъвски пай на субсидиите за обвързана подкрепа през 2016 г., а производителите скочиха срещу изкривените плащания, тази година зеленият фасул, както и тиквите, престанаха да фигурират в списъците за субсидии. Това стана

с промени в Наредба 3 на МЗХ, които бяха обнародвани едва на 28 февруари 2017 г.,

110, 68 евро на ха е размерът на плащането по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури за Кампания 2016 г. Това гласи заповедта на на служебния министър на земеделието и храните проф. Христо Бозуков. Както стана традиция при преките плащанията на фермерите, и сега парите закъсняха спрямо предварително обещания график.

Очакваше се парите за протеиновите култури да бъдат изплатени от 20 до 30 март 2017 г., но заради овощарите,

графикът пак беше изместен, или поне така се оправдаха от агроведомството

Все пак на 7 април от Държавен фонд „Земеделие“ съобщиха, че 30 025 968 лева са преведени в банковите сметки на стопаните по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК).

Субсидиите получиха 15 072 земеделски стопани, които са кандидатствали за подпомагане за Кампания 2016 и отговарят на изискванията на Наредба 3 от 17.02.2015 г. Финансовата помощ е част от схемите на директните плащания с общ бюджет от 30.9 млн. лева (15.8 млн. евро), обявиха от ДФЗ.

Ставката на финансовата помощ за протеинови култури е определена със Заповед РД 09-297/05.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по Схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури за Кампания 2016 е левовата равностойност на 110.68 евро/ха. Помощта се равнява на 216.60 лв. на хектар или близо 22 лв. на декар по официалния фиксиран курс на еврото към лева.

Право на субсидии имат стопани, които обработват най-малко 5 декара

, засети с фасул за зърно (т.е. зрял, а не зелен), леща, нахут, зелен грах, зимен или пролетен грах за зърно, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях.

Ще припомним, че за да получат субсидия, минимална площ на парцела, където се отглеждат протеинови култури, трябва да е поне 1 декар. Ще добавим също, че в Кампания 2015 г. субсидията бе около 30 лева на декар.

Видно е, че

люшканията на фермерите при избора на културите, които да отглеждат, силно зависят от субсидиите

които получават след това. Никак не е сложно администрацията на МЗХ много по-рано да съобщава кои култури ще подпомага и с колко, а не доволно да потрива ръце с ехидното „Пак измамихме хитреците“. Надиграването между администрация и стопани никога не води до нещо добро. Но на кого ли да се оплакват последните, щом управляващите са заети единствено с подмяна на чиновниците.

Публикувана в Бизнес

Въпреки че отдавна никой не чете предизборни програми (вероятно защото има дълга традиция те да не се спазват), от ИнтелиАгро са подготвили анализ. Авторите коментира, че все още вярват, че успешната политика е процес на разумни, изпълними и измерими обещания, които се спазват. Публикуваме пълния текст с  платформите на основните кандидати за властта на предстоящите тази неделя избори, и то по-точно в частта земеделие.

Докато четяхме умотворенията на различните партии и коалиции, борещи се да управляват, в някакъв момент съжалихме, че сме се захванали с тази задача. Ще заявим само едно – с популизъм, безхаберие и безумни намерения за увеличаване ролята на държавата в сектор, който и сега ползва помощи, равни на 1/3 от добавената стойност, която произвежда, за нас е извън всякакво съмнение, че селското стопанство няма да постигне особени резултати в идните години.

И така, постарали сме се да извадим основните моменти от платформите на тези партии и коалиции[1], които имат шанс според социологическите проучвания да влязат в следващия парламент и сме ги подредили според поредността им в бюлетината.

Воля

Частта от програмата за земеделие обхваща 17 акцента, като поне 10 от тях реално вече са факт. Струва си да отбележим, че акцент #3 – създаване на електронна борса не само, че не би следвало да е инициатива на държавата, но такива платформи вече работят, движени от частна инициатива (напр. виж тук и тук).

Положителните (макар и недостатъчни) моменти в програмата са намерението за обновяване учебната база в специализираните учебни заведения и търсенето на решение на проблемите с Напоителни системи чрез въвеждането на частни водни оператори.

Определено си личи стремеж към подпомагане на дребните и младите стопани (до 40 г. възраст), но даването на допълнителни държавни преференции няма как да се случи без одобрението на Брюксел. Не виждаме и как би имало измерим ефект.

Няма как да не отбележим изразената в платформата воля за увеличаване българските стоки в търговските вериги чрез нормативни промени – мярка, която е напълно лишена от икономическа логика.

Коалиция АБВ - Движение 21

Платформата се състои от седем акцента, в които ясно си личи намерението държавата да се намеси в съвършено непривични дейности, чийто провал може да се гарантира на 100%. Като започнем от стимулирането на кооперациите, минем през задължително изискване част от произведената продукция да се преработва в страната (кой, кого и как ще задължи да преработва нещо, което му е неизгодно?) и стигнем до създаването на Фонд за земеделски кредит с профил животновъдство и зеленчукопроизводство, можем да заключим, че „модерните леви“ се канят за големи експерименти в отрасъла на гърба на българския данъкоплатец.

БСП за България

Когато човек започне да чете програмата на БСП за земеделие (от стр. 7), остава с впечатлението, че партията има много подробен план как държавата да „подреди“ всяка брънка от производствената верига, та чак до крайния консуматор. Чак звучи плашещо.

Планът е развит в пет направления:

1.       Закон за храните, чрез който да се въведат минимални прагове за реализирането на български продукти в търговските вериги (който неминуемо би оставил някои щандове празни, а други би залял с продукция, която никой не иска да купува);

2.       Подпомагане производството на храни за местна консумация (неизвестно защо с акцент стимулиране биопроизводството, чиято продукция е много по-скъпа и би поставила в още по-разкрачено положение най-уязвимите слоеве от населението);

3.       Контрол на „тавана на субсидиите“ – мярка, целяща да спре изтичането на милиони към стопанства, които реално нямат нужда от подпомагане;

4.       Приоритетно финансиране на животновъдство, плодове, зеленчуци, тютюн, етерично-маслени, което го има и сега но с абсолютно никакъв ефект;

5.       Подпомагане кооперирането – тук е мястото да кажем, че ако стопаните не намират в себе си достатъчно причини да се сдружават, няма сила, която да ги накара трайно да работят заедно.

ГЕРБ

Ако трябва да обобщим програмата на ГЕРБ за управление на селското стопанство (от страница 35), то би било по следния начин: „Ако ви харесва какво сме правили до тук, гласувайте за нас, ще продължим да правим същото“. В добавка на това има много общи пожелания, които не става ясно как ще бъдат осъществени и сбор от няколко твърде спорни мерки и други, които са по-скоро положителни.

Още първото изречение в платформата, обаче, бие на очи „Ще продължим да развиваме балансирано земеделие и пазарно ориентирани, конкурентноспособни земеделски стопанства“. Защото това е нещото, което никога не е било във фокуса на развитие в сектора от 2007 г. досега и резултатите го доказват.

Към по-скоро позитивните страни трябва да отбележим стремежът към комасация на земята (макар да не се влиза в детайли), опростяване прилагането на Общата селскостопанска политика най-вече в частта „зелени плащания“, въвеждане на мерки за управление на риска, облекчаване на административните процедури (чудно какво ли е спирало партията досега?), засилване на електронизация на управлението на ресурсите в сектора (поземлен фонд, услуги и пр.).

Тези, които отчитаме като спорни са: запазване настоящите схеми на подпомагане и увеличаване на обвързаната подкрепа, доказали се като неефективни; административна намеса за увеличаване присъствието на произведени в страната храни в търговската мрежа; изпълнение на стратегията за напояване, която считаме за мъртвородена и прилагане на новата стратегия за борба с градушките (обещаваща огромни публични разходи със съмнителен ефект – анализ по темата е правен от ИнтелиАгро).

Движение „Да, България“

В програмата на „Да, България“ има само един абзац, който засяга земеделието: „Намаляване на свръх-концентрацията в земеделието и поставяне на таван за субсидиите от 20,000 дка с цел подпомагането на малките селскостопански производители. Пренасочване на спестените субсидиите към екосъобразно земеделие, традиционни култури и отрасли с висока добавена стойност.“

Въпреки че в намаляване тавана на плащанията има логика, това не може да бъде гръбнакът на една модерна селскостопанска политика. Очевидно е, че секторът не е сред приоритетите на движението.

Реформаторски блок – Глас Народен

От реформаторския блок са разгърнали визията си за съвременно земеделие в цели 134 думи (стр.25-26). Трудно е да се интерпретират 10-те акцента без каквато и да е обосновка и „рецепта“ за изпълнението им. „Разработване на стратегия“, „активно участие“, „развитие на пчеларството“, активна политика“ са все фрази, които без контекст не значат нищо.

Най-странното е, че блок, който се е нарекъл „реформаторски“ изглежда не вижда необходимост от реформиране на ОСП. Коалицията „отстоява позиция за запазване на първостепенното значение на директните плащания и обвързаната подкрепа като част от тази политика“. Критиките към тези схеми на подкрепа растат както в ЕС, така и в България и ненапразно диалогът за новата ОСП вече започна в Брюксел. Нещо повече, тези схеми са доказано неефективни в нашите условия, което вече коментирахме по-горе.

Като че ли „за цвят“ към програмата са предвидени данъчни облекчения за експорт. Ще оставим настрана въпроса дали е редно един бизнес да се ползва с преференция в данъчното облагане пред друг. Няма да коментираме факта, че по този начин чуждия потребител ще бъде косвено субсидиран от българския данъкоплатец. Само ще споменем, че в Световната търговска организация, в която България членува, отдавна е постигнат консенсус експортното субсидиране (включително косвеното) да бъде елиминирано в световен мащаб.


[1] В прегледа са включени партиите и коалициите, които според социологическите проучвания имат шанс да надминат бариерата за представителство в Парламента. Не успяхме да намерим материали по темата на интернет страниците на коалиция „Нова република“, ДПС и коалиция „Обединени патриоти“. До приключване на материала от тези формации не са получени отговори на запитванията, изпратени на електронните им пощи. Подредбата в анализа е съобразена с изтегления жребий за позициите в бюлетината.

Публикувана в Бизнес

Освен това през 2018 г. нашите земеделци няма да получат субсидии за земи в необлагодетелстваните райони, съобщи проф. Светла Русева, директор на институт „Н. Пушкаров“ на дискусия „Предизвикателствата пред ОСП на ЕС и развитието на българското земеделие“, организирана от Балканската земеделска камара

Лили Мирчева

В Германия фермерите теглят 10-годишни кредити с лихва 0,5 процента и ако заемът е за срок от 5 години, лихвата достига 0,8 процента. Това съобщи Алберт Дес, евродепутат и член на Комисия по земеделие и селски райони на Европейския парламент по време на дискусия „Предизвикателствата пред ОСП на ЕС и развитието на българското земеделие“, организирана от Балканската земеделска камара и фондация „Конрад Аденауер”. В същото време Михаил Георгиев от Национално обединение на младите фермери в България каза за в. „Гласът на фермера“, че нашите фермери страдат от остър недостиг на средства за инвестиране. Той даде пример с негов колега, който иска за закупи обор с 10 крави, обявен за продан в съседно стопанство, но от никъде не може да намери финансиране. Друг наш фермер с гордост обявил, че се е споразумял с търговска банка за заем с най-ниската възможна лихва от 6,8 процента.

И от птичи поглед става ясно, че земеделските практики в България се различават от тези в другите държави от Европейския съюз. У нас младите фермери под 30-годишна възраст са под 6% и застаряването сред стопаните продължава неудържимо. „Младите фермери имат нужда от по-дългосрочно финансиране и промяна на формите на кредитиране, чрез стартиране на нови финансови инструменти на Програмата за развитие на селските райони“, коментира още Михаил Георгиев.

Един от сериозните проблеми пред младите и дребните фермери е липсата на начален капитал за стартиране на собствен бизнес. Сега е моментът да бъде осигурена подкрепа за създаването на кредитни кооперации, гаранционни фондове и други финансови инструменти за подкрепа на малките производители, обяви Петя Ставрева, председател на Балканска земеделска камара. По думите й едва 8% от

фермерите в България получават близо 85% от европейските субсидии.

След 2020 г. се очертават няколко ключови промени, свързани с намаляване на европарите за земеделие.

Сега бюджетът на Европейския съюз за селското стопанство възлиза на 38% от общия, докато преди е бил цели 70 на сто от парите на европейските фондове. Но дори при присъединяването на нови страни-членки към Общността, бюджетът не се увеличава, обясни Торстен Гайслер, ръководител на Бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в София. Още повече, че след напускането на Великобритания, бюджетът за фермерите в ЕС ще олекне с още 3,6 млрд. евро. Според Петя Ставрева все още няма разчети с колко ще намалеят парите за земеделците у нас след 2020 г. „Важното е бързо да договорим на национално ниво критериите по програмите и те да отговарят на възможностите на дребните и средните фермери. Относно инвестирането на субсидиите в момента Ставрева каза, че се дават доста пари на отрасъла, но не се постига очаквания ефект заради неравномерното разпределение на средствата. Бившият евродепутат отчете, че през първите 10 години от членството на България в ЕС тече процес на намаляване на броя на малките фермери и увеличаване на броя на стопанствата с площ над 10 хектара. Въпреки силно раздробената структура, земеползването е организирано в сравнително едри стопанства с площ над 10 хектара. От 2007 г. досега земеделските площи у нас са се увеличили от 3 млн. хектара на 3,7 млн. хектара, но същевременно броят на малките стопанства е намалял с 49%., констатира Петя Ставрева. Сред проблемите в България по отношение прилагането на Общата селскостопанска политика тя подчерта, че животновъдните са ощетени при ползването на европейски субсидии. Извън плащанията остават и производителите на плодове и зеленчуци, които имат ограничена възможност за получаване на подкрепа поради малката площ на отглеждана земя.

У нас животновъдството и производството на плодове и зеленчуци драстично намалява. Огромна част от европейските средства отиват за отглеждането на фуражни култури. В резултат - 10 години след прилагането ОСП в България, 70% от храните на нашия пазар са от внос. Въпреки това, членството на страната ни промени условията за правене на аграрен бизнес, коментира Петя Ставрева.

Според нея България като аграрна страна трябва да определи земеделието и регионалната политика като свой приоритет. Тя бе категорична, че не можем да разчитаме само на европейско финансиране.

По време на дискусията проф. Светла Русева, директор на институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ алармира, че от 1 януари 2018 г. земеделските производители със земи в необлагодетелстваните райони няма да получат субсидии . Причина е, че МЗХ не е задействало ново очертаване на тези земи.

Алберт Дес, евродепутат, член на Комисията по земеделие и селските райони на Европейския парламент, представи немския опит по отношение на кооперативите. Той посочи, че 60% от млякото се преработва от кооперации в Германия.

Сега е моментът да бъде осигурена подкрепа за създаването на кредитни кооперации, гаранционни фондове и други финансови инструменти за подкрепа на малките производители, настоя Петя Ставрева. /news.bg

Публикувана в Бизнес

Оцелявам благодарение на земеделието, от което печеля, а с животните губя 50 на сто от спечеленото от земята  С тези думи започва разговорът ни с фермера Стефан Найденов от с. Мрамор за хала на българския животновъд

Стефан Найденов обработва 1 000 дка арендована земя в Софийското поле. Успоредно със земеделската работа отглежда и 80 млечни крави, кръстоски на Черношарена и Червеношарена порода. Млякото предава в единственото предприятие, останало в района - "Екобалкан", от което произвеждат сирене "Моцарела". За разлика от биволската "Моцарела", тази е по-лека, с по-ниска масленост и, разбира се, по-евтина и по-достъпна като цена за потребителите.

От 1000-те дка земя Стефан е заделил известна част, на която поддържа ливади за паша на животните, а на другата произвежда сам фуражи за кравите - пшеница, овес, царевица за силаж и люцерна, цвекло. Голямата му гордост като земеделски производител е високият добив от овес - 600 кг от декар. Едрият овес е нов сорт от Германия - "Скорпио", който е купил от "Сортови семена", Плевен. Овесът е с много добри качества - първо е високодобивен, а и като зърно има своите предимства в сравнение с традиционния овес, който се отглежда у нас, пояснява Стефан. Колегите знаят, че овесът по принцип е много хранителен, но този е още по-добър, допълва фермерът.

Високите добиви от овеса Стефан си обяснява с това, че го е засял рано напролет на хубава, наторена земя. А освен това е спазил и всички агротехнически изисквания.

За да осигури оптимално и пълноценно целогодишно хранене както на млечните крави, така и на овцете, които са около 230 на брой, той

произвежда и силаж от 400-500 дка с царевица

Работи със сортовете Кнежа 625 и Кнежа 613. Силажира я в млечно-восъчна зрялост. Храни всички животни със силаж целогодишно - и кравите, и овцете. Прибира царевицата със силажокомбайн, като силажира цялото растение с кочаните. Прави силажирането на поляната във вид на могила (а не в яма) и завива, след което уплътнява с трактор. След това реже наред и дава на животните.

Целогодишно осигурявам по 10 кг силаж на ден за всички животни

споделя Стефан Найденов и признава, че силажът е единственият фураж, който се стреми да има до нова реколта. За да е полезен на фермерите, пояснява, че при силажирането карбамид не слага и въпреки това няма разваляне.

Животновъдството е тежка работа и не е за всеки. Иска сърце! Такава е категоричната професионална преценка на Стефан за труда на фермера, съдейки по своя собствен опит.

Разликата между зърнопроизводстото и животновъдството е огромна

Ако един зърнопроизводител произвежда зърнени култури за 100 хил. лв., трябва да ги вкарва в животните. Накрая като калкулира разходи и печалба, ще установи, че печели наполовината - едва 50 хил., и то с уговорката, че може и нищо да не му остане. Зависи непрекъснато от много външни фактори, които не зависят обаче от него. Списъкът е дълъг - като се започне с природно-климатични изненади, мине се през ветеринарното обслужване на животните, цената на фуражите и накрая цената на произведената готова продукция - в случая колко ще ти платят за литър мляко, и най-важното - кога! При земеделеца е друго - той работи 2 месеца през пролетта и 2 месеца през есента.

(Още за работата на фермера Стефан Найденов четете в следващ брой)

Публикувана в Животновъдство

Европейският съюз трябва да намали субсидиите като част от планираните реформи, за да се справи с очаквания спад от 3 милиарда евро в бюджета за селско стопанство на ЕС, след като Великобритания напусне евросъюза, заяви еврокомисарят по въпросите на земеделието Фил Хоган, цитиран от "Ройтерс". Пред списание "Шпигел" Хоган отбеляза, че фермерите, които използват устойчиви практики на земеделие, трябва да се възползват най-много от бъдещите субсидии.


Ако фермерите искат преки субсидии, те трябва да допринасят повече за постигане на общите цели, изтъкна той пред списанието. Хоган каза, че планира да представи отново предложение, което Германия досега е отхвърляла, призоваващо за значително намаление на субсидиите за по-големите реципиенти. Трябва да намерим начини да получим повече пари за малките и средните ферми, подчерта той.

Публикувана в Бизнес

Винаги трябва да си в крак с новите технологии, твърдят Цветелина и Валентин Григорови, които обработват 1300 дка в софийското село Мусачево. Те спечелиха пръскачка от томболата на вестник „Гласът на фермера“


Най-хубавото в работата на репортера в земеделска медия е, че се срещаш с много, най-различни и, както съм се убедила от практиката, прекрасни хора. С чисти сърца, работливи, благородни, обичащи земята, знаещи какво е да произвеждаш хляба със собствените си ръце. От този тип земеделци са
Цветелина и Валентин Григорови от село Мусачево, Софийско. С тях съдбата ни срещна случайно. Тук буквално бе намесена ръката на Фортуна, която изтегли името им от кутията с адресите на целогодишните абонати на в. „Гласът на фермера“. Цвети и Вальо спечелиха 5-литрова пръскачка. Занесохме я лично и така се пресякоха пътищата ни.

Село Мусачево е буквално на 20 минути път от София, но тук от столичния живот няма и помен. Въздухът е кристалночист, докъдето поглед стига, край пътя се редят прясно изорани ниви. Ясно е че, това е земеделски район. Бързо намираме къщата на нашите домакини, които ни канят на кафе и разговорка, въпреки че дойдохме с уговорката, че няма да им отнемаме време и само ще им предадем наградата. Но визитата ни съвсем не се оказа формална и си заслужаваше. От сърце се радваме, че се запознахме с тези млади, образовани хора, които са опитвали и меда, и жилото в избора си да правят земеделие в България.

И Цветелина, и Валентин са от Мусачево, но дълги години са живели и работили в София.

Захващат се със земеделието непредвидено,

както ни разказаха. След като замрял строителният бизнес, в който Валентин работел преди около 7 години, остават без доходи. Тогава решават да се пробват в земеделието. С двете си малки деца се преместват от София и се хвърлят стремглаво в земеделието. Трудно е, но се справят. Казват, че нямат лукс и охолство, но имат поминък. Спокойно е, работиш за себе си. Децата също са ентусиасти, от съвсем малки постоянно са по тракторите и комбайните. Цвети и Вальо започват с наследствената земя и постепенно стигат до днешните 1300 дка. Мащабът, разбира се, не може да се сравнява с този в Добруджа, например. Но за Софийско е съвсем приличен бизнес, с който едно младо семейство честно изкарва хляба си и отглежда децата си.

Земеделието е рисково начинание

казва ни Валентин. Това е бизнес на открито. Дори и застраховките не покриват всички възможни рискове. И дава пример: направил е Каско за комбайна Claas, но то не покрива счупено стъкло от хвръкнал камък. Или не ти плащат по-голямата част от щетата, така че трябва много добре да си правиш сметката.

В земеделието няма почивни дни, работата никога не спира.

Убеждаваме с в това и сами: когато пристигаме в дома на семейство Григорови – заварваме съпрузите да обсъждат покупката на семена с представител на търговска фирма.

Поръчваме семената навреме, защото после свършват”, обясняват те. Сеят предимно семена на Pioneеr, особено при слънчогледа. “Доволни сме, убедили сме се, че са подходящи при нас. При пшеницата и ние, като повечето зърнопроизводители в България, заложихме на френски сортове, защото са малко по-добивни. Но тази година

правим опит и с български сортове

Ако станат, ще предпочетем да работим с родни семена. Защо е нужно да залагаме на чужда селекция, ако имаме достатъчно добра българска. Интересуваме се, разпитваме, съветваме се с агрономи” – разказва Цветелина.

Рентата в района е около 35 лв. за декар, а ако изкараме 500 – 660 кг от пшеницата, се радваме, допълва Валентин. – Такъв ни е районът, не може да се сравняваме с Добруджа. Преди сеехме български сортове, но настанаха такива времена, че трябва да имаш добив и качество, за да се наложиш на пазара. Досегашните български сортове са по-ниско добивни, но за сметка на това са по-качествени. Имат по-добри хлебопекарни качества, които мелниците започват все повече да изискват. Налага се отново да се обърнем към старите качествени сортове. В България има проблем с качеството на пшеницата, която се произвежда. Хлябът, който ядем, масово не е от хлебна пшеница. Прави се от фуражна пшеница” – разкрива зърнопроизводителят от Мусачево.

Питам за цените.

Цените са долнопробни

варират от 22 до 35 стотинки за хубава хлебна пшеница с добри показатели – отговаря Вальо и добавя: „Ако цените на пшеницата продължават да падат, ще се преориентирам към овес, ечемик, каквото и да е, само да има търсене на добра цена”.

Фермерите не са кандидатствали по програми и обясняват защо:

Първо сме малки, а и бумащината ни се струва твърде много. Познати земеделци пробваха по тези програми, взеха машини, но ако ги попиташ сега дали са съгласни да повторят, категорично отказват. Много са тежки изискванията, а и след това ги побъркват от проверки. Тези програми са направени за по-големите. А трябва да се помогне точно на по-дребните фермери, за да има равновесие, а не монополисти”.

Отчаян съм от програмите – допълва Вальо. – Всичко стига до консултанти, които си искат своето. И се отказах. Ходих и на семинари на НССЗ за мерките, по които мога да кандидатствам. По ”Млад фермер”, ако са заложени 10 подточки, отговарям на 9, на десетата – не.

Има врътки, за да си платиш

Как да извадя готови пари, за да дам на някого, без да знам дали ще има възвращаемост?!” .

Валентин Григоров предпочита да работи със собствени средства. И вероятно е прав:

В нашия район големи арендатори масово започват да фалират. Такива с 4-5-6000 дка. Причината е, че избързаха и си накупиха модерни машини, а с ниските изкупни цени на зърното сега не могат да си връщат лизингите. Миналата есен наши колеги от съседното село взеха по програма един малък западен трактор, който в крайна сметка им излезе златен. По-добре да го бяха платили в брой, отколкото по програма. Хиляди главоболия, документи, проверки, данъчни, и в крайна сметка не се изплаща”.

Ние сме фенове на руската техника

споделя зърнопроизводителят. „Имаме и Болгар, имаме и едно Т-150. Само комбайнът ни е Claas Dominator. Взехме го втора употреба. Много съм доволен от него, вече шеста година жъне без никакви проблеми. Парка от машини сме го затворили горе-долу напълно. Може машините ни да са по-старички, но ни вършат работа. Естествено, трябва си поддръжка, без нея не става. През зимата винаги има по една машина, на която й се прави ремонт. Сам си ги ремонтирам, завършил съм двигатели с вътрешно горене. Само дето частите не мога да си произвеждам сам. Всеки ден идват по 2-3-ма представители на различни фирми да ме убеждават да си купя нови машини. Доволен съм, защото винаги мога да науча нещо ново, а и не се знае кога някоя оферта ще ми пасне. Но от руската техника съм най-доволен, че в България за нея лесно и бързо се намират части. Получавам ги с куриер, правя си ремонта и продължавам да работя” – разказва Валентин. И дава примери с негови колеги, които работят със западни машини. С месеци машините им престояват, защото чакат части, а времето си върви и стопаните губят пари. При други колеги компютърът е дал грешка, мобилният екип на дилъра дошъл след два дни, а било точно по време на сеитбената кампания. „А след тези 2 загубени дни, не се знае на какво време ще случиш. Аз съм фен на механичните машини” – заявява Вальо.

Има и друг проблем: няма работна ръка

Засега Цветелина и Валентин се справят сами, във всичко: „Много е трудно с работниците. Нямам им доверие. Виждам какво става при колегите. Днес всеки един работник гледа първо да открадне 20 литра нафта. Кражбите са постоянни. Повече нерви, отколкото помощ” – разкрива тъжната истина стопанинът.

Питам младите хора какво би могла да направи българската държава, за да помогне на такива като тях – млади, честни, трудолюбиви, все още в началото на пътя. Вальо Григоров не е оптимист:

Като гледам как вървят в момента нещата в България, май изобщо никой никога няма да може да ни помогне. Нямам надежда. Сменят се правителства, всяко прави нещо различно от предишното. Плащаме здравни осигуровки, вноски за пенсия, въвеждат електронни отпечатъци, отменят ги. Харчат се средства. Източват се пари, които не стигат до хората. Ето, веднага смениха Румен Порожанов. Чак в края на януари получихме една част от субсидиите на декар и то не всичките. При нас имаше допълнителна проверка и парите не ги преведоха преди Нова година. Сега се надяваме до края на февруари да има превод.

Има полза от субсидиите

Те съживиха българското земеделие. Вече няма пустеещи земи. Помощ е. Ние работим отпреди субсидиите и мисля да работим и след тях. А големите бизнесмени в земеделието след субсидиите няма да останат” –предрича земеделецът.

И въпреки трудната ситуация младите хора мечтаят и правят планове за бъдещето:

Постоянно мислим за разрастване, но това в момента е трудно. Борбата между арендаторите е голяма. Рентите са много високи за качеството на нашата земя. Това идва от големите фирми. Вдигат рентите, за да привлекат хората към себе си, а ти – искаш, не искаш, си принуден да направиш същото, за да се задържиш на пазара.

Важното е сметката да излиза

Това е, което се опитваме да постигнем, за някаква особена печалба дори и не смеем да мечтаем засега. От технология не можеш да пестиш. Всяко едно пестене е минус в добива. Затова и всички се ориентираха към вносни сортове, които са високодобивни, за да им излиза себестойността. Защото може да ожънеш 700 кг нискокачествена пшеница и да я продадеш на 25 стотинки – а това е по-добре, отколкото да ожънеш 400 кг добра пшеница и да я продадеш на 27-30 стотинки. Има разлика в парите и оттам идва лошото качество”.

Още от първата среща с Валентин и Цветелина Григорови, разбираш, че те са начетени и много информирани. Запознати са с всички новости в бранша. Наясно са, че печелившо земеделие без знания не се прави. Затова и

Цветелина е абонирала семейството за в. „Гласът на фермера“

Харесва ми, че е човешки вестник. Пишете и за по-малките стопани, и за по-едрите. Информацията, която публикувате, ни помага в практиката. Има интересни неща, от които човек може да извлече полза. Земеделците трябва да четат. Земеделието не е само да сееш и да чакаш реколта. Трябват знания, появяват се нови технологии, нови препарати, нови торове, не можеш да караш по една и съща технология с години, трябва да си наясно със съвременните тенденции“.

Питам Валентин по каква технология работят.

По класическата – оран, дисковане, култивиране. Това е за момента.

Харесва ми идеята за No-Till

но за нея трябва да смениш целия машинен парк. Навлизат новите технологии без почвообработка. Но при тях е сложно, защото трябва да изчакаш четири години и да устискаш. Първите 3 години добивите са слаби”.

Мнозина си мислят, че като си земеделец, парите падат от небето. Това не се отнася за нас, за малките производители – обобщават Валентин и Цветелина. – Може би се отнася за големите, които въртят едни пари в земеделието, но не и за хората, които обработват земята, за да се изхранят...”

Историята на Цветелина и Валентин Григорови не е необичайна в наши дни. Младо семейство напуска столицата, за да живее на село и да се занимава със земеделие. Необичайното е, че тези зърнопроизводители успяват и продължават напред, изграждайки един печеливш бизнес модел в конкуренция с големите акули в бранша. Освен любовта към земята и трудолюбието, очевидно е, че за успеха им допринася и фактът, че и двамата са образовани млади хора, които четат много. Интересуват се от новите технологии и са отворени за тях. Но могат и да си направят сметка кога трябва да инвестират, и кога – не. Защото лесно се хвърляш на новото и скъпото, но ако не си направил добре икономическия си анализ, бързо потъваш. Радваме се, че такива хора са сред нашите читатели!

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 27

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта