Разликите между договора за наем и договора  за

            аренда на земеделска земя са многобройни. Тези два договора се уреждат от различни закони. Договорите за наем се уреждат в Закона за задълженията и договорите /чл.228-чл.239/, а договорите за аренда се уреждат в специалния  Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/. Последният закон урежда отдаването под аренда само на земеделски земи и недвижимите и движимите вещи за земеделско производство. Законът за задължението и договорите /ЗЗД/ урежда отдаването под наем на всякакви движими и недвижими вещи, включително на земеделски земи и недвижимите и движимите вещи за земеделско производство. Следователно, ЗЗД има по-широко приложение спрямо ЗАЗ по отношение предмета на договорите за наем , т.е. за земеделската земя могат да се сключват както договори за аренда, така и договори за наем.

                        Какви са по-основните разлики в двата вида договори:

                        При  наема няма минимален срок на договора, а при арендата има – 5 години. При наема има максимален срок на договора – 10 години или 3 години /чл.229 от ЗЗД/, а при арендата няма максимален срок. Той може да се сключи и пожизнено.

                        Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и се вписва в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. При прекратяване на договора за аренда процедурата е същата. За договора за наем няма такива изисквания.

                        При арендата се дължи арендно плащане, което може да бъде в пари или в натура, докато при наема се дължи определената цена, т.е. плащането е в пари. Начинът за определяне размера на арендното плащане е уреден в ЗАЗ –чл.8, ал.2, докато наемната цена се договаря свободно.

                        Обикновено арендаторите се стремят да сключат договори за аренда по ЗАЗ, тъй като имат интерес по-дългосрочно да ползват земята / минималния срок на аренднаия договор, както беше посочено по-горе е 5 години/. Освен това, ЗАЗ защитава в по-голяма степен интересите на арендаторите, отколкото на наемателите по ЗЗД. В обратния смисъл, някои от собствениците на земеделска земя предпочитат да сключват договори за наем за една година, които да подновяват всяка година, а не да се обвързват с договори за аренда за най-малко пет и повече години. Една от причините за това е, ако собственикът реши да продаде земята, купувачите предпочитат земята да не е отдадена под аренда за продължителен период от време, защото в тези случаи арендаторът за разлика от наемателя имат доста права спрямо новия собственик.

Адвокат Виолета Андрейчина

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието и храните стартира предвиденото за 2016 г. ново самолетно заснемане. Същото е планирано да обхване около една четвърт от територията на страната и е част от изпълнението на четиригодишен проект за изготвяне на нова цифрова цветна ортофото карта (ЦОФК) на цялата страна, до 2019 г.


Съгласно изготвен от изпълнителя график, заснемането за 2016 г. трябва да приключи до края на месец септември и обхваща части от области Перник, София, София област, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Сливен, Бургас, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил (съгласно приложената карта).


Заснемането се извършва с два самолета, оборудвани с високотехнологични цифрови камери, осигуряващи необходимото високо качество на получената цифрова ортофото карта.


В резултат на дешифрацията (разчитане) на новата ЦОФК, както и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки проведени през годината, ще бъде определен обхватът на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2016 г.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 08 Септември 2016 18:17

Как се движат рентите в страната

Тримесечните данни за договорите за аренда на земеделска земя дават донякъде ясна представа за това къде пазарът е по-развит в сравнение с останалите градове на страната.

Добрич е известен с това, че именно там са най-скъпите земеделски земи у нас, но регионът за поредно тримесечие не е на челна позиция при договорите за аренда. За периода 1 април - 30 юни 2016 г. там се отчитат 759 арендни договора, като единствено Плевен е с повече - 934.

Трети се нарежда Ловеч, а топ 5 се допълва от Лом и Провадия. За първите три месеца на 2016 г. начело бе Лом, изпреварил Плевен и Провадия. Обобщените данни за полугодието сочат общо 28 870 договора спрямо 33 638 за първите шест месеца на 2015 г. и 31 483 до 30 юни 2014 г.

Данните на Националния статистически институт /НСИ/ сочат, че през 2015 г. под аренда са отдадени 10.4 млн. дка, като средната цена за страната е 42 лв./дка спрямо 41 лв. за година по-рано и 23 лв. през 2010 г. Повишението за периода 2010 - 2015 г. е от близо 83 на сто.

Най-висока рента у нас се плаща в Балчик - 90 лв./дка, докато в селата на Добрич средните цени са 84 лв./дка. С по над 80 лв. рента на декар земеделска земя могат да се похвалят в Крушари, Генерал Тошево, Добрич и Шумен.

Цени между 70-80 лв./дка може да ви донесе притежавана земя в Шабла, Каварна, Главиница, Тервел, Ситово, Дулово, Вълчи дол и Силистра, показват още данните на националната статистика.

Между 60 и 70 лв. на декар се заплащат в Тутракан, Алфатар, Брацигово, Кайнарджа, Завет и Суворово. Най-евтина земеделска земя пък може да се наеме в Смолян, Карлово, Чепеларе, Девин, Черноочене, Ковачевци, Кюстендил и Пирдоп.

Публикувана в Бизнес

Няма да се изненадам, ако адвокатското дружество, спечелило обществената поръчка, наеме срещу заплащане юристи от агроведомството или техни приближени, коментира доц. Въто Христов

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Христов, необходимо ли е да се прави изцяло ново законодателство за земята?

  • Категорично – да. Ние имаме закон, приет 1991 г., който третира земеделската земя и нейното използване (ЗСПЗЗ). С неговото приемане се възстанови изконното право на собственост. Досега той е изменян и допълван повече от 60 пъти и е станал истинска джунгла, в която трудно могат да се оправят и юристи. С неговото приемане се увеличи броят на дребните собственици. Ето и числата: до 1944 г. собствениците (главно фамилни) бяха 880 хиляди. В края на 50-те години при завършване на кооперирането те стигнаха 1.3 млн. поради това, че при влизането в ТКЗС родителите предоставяха земя на синове и дъщери, с която те ставаха членове на стопанствата. В случая земята не се разделяше, а се включваше в кооперативните блокове.
    Със ЗСПЗЗ те станаха повече от 2 млн., а парчетата от 12 млн. на 20 млн., като техният размер намаля още повече. Работата по възстановяване на собствеността не е довършена. Законът позволява по-нататъшно раздробяване. Много от собствениците са в чужбина. Оплакванията до различни инстанции са многобройни.

  • От земеделското министерство обявиха, че канят три адвокатски кантори да се явят на търг за обществена поръчка за съставяне на Кодекс за земята. Това ли е правилната посока към нов закон?

  • Добре съм запознат с процеса. С Решение № 52-28 от 8 август т.г. министър Десислава Танева обяви процедура за изготвяне на проект на нормативен акт "Кодекс за поземлените отношения" чрез обществена поръчка. За участие в изпълнението са поканени три адвокатски дружества. Прогнозната стойност на проекта е до 400 хил. лева без ДДС, а срокът за изпълнение 15 ноември 2016 г. С решението е одобрена и Техническа спецификация или задание, по което да бъде извършена услугата. Там е посочена правната рамка, въз основа на която да се разработи проектът на Кодекса - кои закони, отнасящи се за земеделието, да включва.

  • Има ли какво още да се желае от нея?

  • Трудно може да се добави още нещо. Когато човек чете Техническата спецификация, добива впечатление, че в нея добре е обоснована необходимостта от подобен нормативен документ и какви цели се поставят с неговото разработване. Написана е от хора, добре запознати със съществуващите закони за поземлените отношения, а също така и с пропуските, и противоречията, които съществуват в тях. За това, естествено, са спомогнали и много оплаквания на собственици и ползватели на земеделска земя.

  • Всъщност изготвянето на Кодекс за земята не е нова идея.

  • Да, идеята за изготвяне на Кодекса има двегодишна история. Тя е на Румен Христов - председател на комисията по земеделие и храни в 43-то НС и на министър Танева. Споделям необходимостта от подобен нормативен документ, какъвто е Кодексът, но в същото у мен възникват няколко въпроса.

  • Кои са те?

  • Защо Министерството на земеделието и храните възлага подготовката на проекта на Кодекса за поземлените отношения на адвокатско дружество. То може да е много добро, но едва ли е запознато в дълбочина със съществуващите закони и наредби, отнасящи се до поземлените отношения, противоречията между тях и още по-малко възникналите проблеми от приложението им, както и многото оплаквания от собственици и арендодатели.

  • Не смятате ли, че юристи най-добре ще се справят с подобна материя?

  • В земеделското министерство има юристи и други подготвени специалисти – в Дирекция "Поземлени отношения и комасация” (ПОК), както и в Държавен фонд "Земеделие". Няма да се изненадам, ако адвокатското дружество, спечелило поръчката, наеме срещу заплащане юристи от агроведомството или техни приближени. Такива случаи изобилстват у нас, а и Законът за обществените поръчки го позволява. Питам защо министър Танева не издаде заповед, а не решение, с която проектът да се разработи от държавни служители в министерството, главно от специализираната дирекция? Те са оставени да правят заданието, да контролират, консултират разработващите, да одобряват разработеното и какво ли още не.

  • Вероятно така щяха да бъдат спестени на данъкоплатците 500 хил. лева, колкото струва обществената поръчка с ДДС, но пък агрочиновниците ще получат по-малко възнаграждение?

  • Изглежда е по-лесно да се похарчат пари на данъкоплатците и да се имитира дейност. Ако тези държавни служители имат съвест и достойнство, трябва да се обидят, че други ще им вършат работата. Учудващо е, че в Техническата спецификация като място за изпълнение на задачата е посочено МЗХ. Дали първоначално се е мислело, че дирекция "Поземлени отношения и комасация” ще изпълни проекта или сега адвокатското дружество ще работи в МЗХ? Загадка.

  • Не е ли прекалено кратък срокът за изпълнение на обществената поръчка – 15 ноември тази година?

  • Не мога да си представя, че такъв документ като Кодекс за поземлените отношения, обхващащ няколко закона и много подзаконови наредби, може да се подготви за 2-3 месеца. Едно огромно законодателство и наредби, творени, изменяни и допълвани в продължение на повече от 25 години, може да бъде осмислено и подредено за такъв кратък срок. Мисля, че Кодексът не трябва да реши само такива задачи като синхронизиране, унифициране и кодифициране на съществуващото законодателство, като се премахне или прибави някой член, алинея или точка. Подходи ли се по този начин, няма да се решат не само поземлените отношения, а и многото цели, които са поставени в Техническата спецификация.

  • България е на едно от последните места в Европа по общ доход на декар земеделска земя. Поставен ли е този въпрос в Кодекса и търси ли се решение?

  • В заданието този въпрос е поставен, като се говори за създаване на достатъчно на брой окрупнени и пазарно ориентирани стопанства в определени направления като производство на зеленчуци, плодове, месо, мляко и други. Окрупнени стопанства по използване на земята имаме - тези, които обработват над 1000 дка, стопанисват над 78% от обработваемата земя, но имат само 5-6 животновъдни единици, но 1000 дка срещу 50-60 за техните европейски колеги.

  • Сега сме в сезона на пожарите, които нанасят огромни щети в цялата страна. Както стана ясно, повечето са причинени от фермери, които палят храсти за пасища или пък изорани ниви.

  • Това са неизпасаните треви заради липса или недостатъчно тревопасни животни - овце, кози, говеда и биволи. В миналото заедно с тях по ливадите, мерите и пасищата бяха и десетки хиляди пастири, а сега обикновено търсим неизвестен извършител (понякога го намираме) и срещу огъня изправяме пожарникарите, войници и граждани.

  • Както се казва – имаме прекрасни закони, но никой не ги спазва. Няма ли да се случи това и с новия Кодекс за земята?

  • В Техническата спецификация се говори за изграждане на административен капацитет за прилагане и контрол на законодателството. Терминът "липса или недостатъчен административен капацитет" доби гражданственост. Аз още не съм разбрал неговото съдържание, но в българския език има по-точно и разбираемо определение за него. Явно е, че той е недостатъчен на национално равнище, а въобще липсва на областно, общинско и кметско равнище. Колегите от Добричката селска община ми подсказаха, че тя обхваща повече от 60 села, но за земеделието никой не отговаря. Град София има 7 заместник председатели и повече от 450 хил. дка земеделска земя, но за земеделието и тук никой не се грижи. Така е в цялата страна. Всичко е концентрирано в земеделското министерство.

  • Имате ли представа как ще се извършва търговията със земеделска земя според новия Кодекс?

  • Държавата не ръководи, не направлява и не контролира търговията със земеделска земя. Тук опасността идва от факта, че голям брой физически, юридически лица, чужденци и фондове за недвижими имоти са закупили десетки и стотици хиляди декари. Дори се появиха и собственици на милион декари. Такава безконтролна търговия със земя в Европа няма. Основателен е въпросът защо държавата не изкупува земеделска земя, а фондове за недвижими имоти са изкупили около 2 млн. декара. Сега държавата започна да изкупува горски площи, но не и земеделски.

  • Ще има ли структура, която да се занимава с комасацията?

  • Сега с нея се занимават частни фирми, но както протича процесът и 100 години няма да ни стигнат. Ние на юруш раздробихме и възстановихме собствениците на земята, а сега се чудим и мъчим как да оправим положението.

  • Остават ли много неясноти около бъдещото законодателство?

  • Не става ясно от Техническата спецификация ще бъдат ли решени редица важни проблеми, нетретирани от сегашното законодателство или предизвикани от него. Ще продължи ли по-нататъшното раздробяване на земеделската земя, ако се спре, как ще бъдат обезщетени наследниците, неполучаващи земя? Ще се ограничи ли размерът на собствеността? Известно е до какви размери достигна тя. Ще имаме ли нови закони за арендата, за земеделските кооперации, за кооперативите на земеделските производители? Как ще се регулира пазарът на земеделската земя? Известно е, че у нас той се направлява от богатия и силния. Това са все въпроси с повишена трудност, които аз не виждам, че ще бъдат решени с Кодекса, още повече, че те не са ясно и категорично поставени в заданието.

  • Означава ли това, че сте песимист по отношение на новото законодателство и реалното му действие в поземлените отношения?

  • Представям си как ще протече тази сага. Изпълнителят ще направи проекта, възложителят (МЗХ) ще назначи комисия, която да го приеме. Сигурно ще има поправки.  Ще последва "обсъждане" от тези, които са облагодетелствани от тези закони (знаят се кои са), те ще го приемат. Пътят по-нататък е ясен – Министерския съвет и Народното събрание. Резултатът е предизвестен. Затова се бърза. Ще се намерят ли партийни лидери, държавници, депутати и други влиятелни лица, които да разберат замисъла и спрат процедурата или недопуснат приемането на Кодекса в този вид. Имам лошо и тягостно предчувствие, че с разработвания проект на Кодекс за земята ще се препотвърди и бетонира статуквото на сегашното законодателство. Акцентира се на неговата унификация и кодификация, а не на неговата промяна и нови закони, от които има огромна нужда.

Публикувана в Бизнес

Вече има окрупняване по ползване, но трябва да се постигне и комасация по собственост. Предстои обществено обсъждане на предложенията

Лили Мирчева

Министерството на земеделието и храните покани три адвокатски дружества - “Георгиев, Тодоров и Ко“, “Токушев и съдружници“ и “Велчев и Ко“ да се включат в търг за обществена поръчка на ведомството за изработване на Кодекс за земята. До началото на месец септември печелившият кандидат трябва да изготви дългоочаквания документ, който трябва да обедини разпокъсаното законодателство за ползване на земеделската земя.Процедурата е пряко договаряне, работата по Кодекса ще струва 400 хил. лв. без ДДС, уточняват от агроведомството.

Ще успеят ли консултантите да обединят за толкова кратко време над 30 закона и нормативни актове, които сега регулират поземлените отношения у нас? Както се казва – ножът вече е опрял до кокал, тъй като правната уредба е фрагментарна, съдържа вътрешни противоречия и често регулира един казус в няколко нормативни акта, но използвайки различен подход.

Всеизвестно е, че Законът за земята претърпя над 100 „ремонта” досега и създава хиляди главоболия на юристи, на обикновени собственици на имоти и арендатори на ниви. Затова и очакванията на обществото са големи. Като Дамоклев меч над главите на всички виси огромният въпрос с раздробените парцели и невъзможността на собствениците да проследят какво се случва със земята им.

Вярно е, че там, където земята се обработва, вече има окрупняването по ползване, но трябва да се постигне и комасация по собственост. Този ребус ще трябва да се разреши с новия Кодекс. Според Николай Вълканов от ИнтелиАгро, трябва да се отговори много точно на два въпроса – как да се отвори пазарът на земя за нови играчи, за да има просперитет в отрасъла и как реално да се постигне окрупняване на имотите.

Агрочиновниците са подготвили анализ за логическите грешки или несъвместимост в нашите закони. Вече е приключен докладът за юридическите несъотвествия, установени са текстовете в наредби или в закона.

На втория етап на работа е изготвен обзор на поземленото законодателство в почти всички европейски държави. „Имаме вече базовите правила на 90% от страните членки в ЕС”, похвали се зам. министърът на земеделието Свилен Костов. По думите му нормите, които определят земеделската земя като особен вид актив, който носи блага и става все по-ценен, ще са гръбнакът на Кодекса. Затова и в законодателството ще бъде включено почвеното плодородие, което е основна характеристика на този актив.

Какви ограничения или скрити изисквания ще има при покупката на земя, все още не се знае. Важното е да има добра почва за навлизането на нови играчи на пазара на земя, а не да се налагат полуфеодални отношения.

Не е известно ще има ли предложение да се въведе някакъв данък, дори и за пустеещите ниви. За преодоляване на най-големия недъг на българското земеделие – раздробената земя с многобройни собственици, от МЗХ предлагат да се направи обобщаване на информацията за собствеността и ползването на отделните парцели. На практика регистрите на Общинските служби по земеделие ще станат публични. Така всеки собственик ще може да се запознае с текущото състояние на земята си и дали някой я обработва. /Нелека задача за агроведомството, предвид пропадането на информационната система през тазгодишната кампания по регистрация на обработваемата земя/.

„Държавната намеса ще се изрази в посока вменяване на задължение на всеки собственик да изрази намерения по отношение на земята си чрез подаване на декларация”, открехна леко завесата на бъдещото законодателство Свилен Костов.

Предвид отварянето на мярката за напояване от новата програма за селските райони, в подготвянето на Кодекса ще залегнат и редици препоръки от Световната банка, която изготви доклад за хидромелиорациите. Основните проблеми тук са в осигуряване на сервитути за преминаване на съоръжения за напояване през частни имоти, което е основна предпоставка за поливно земеделие. Това също ще бъде регламентирано в Кодекса.

В момента се анализират основни критерии за ограничения и процедури за размяна на поземлена собственост. Въпросът е не само как да се подобрят условията за напояване.Търсят се форми на сдружаване на собствениците. Това ще са нов тип организации – регионални сдружения на собствениците, които ще служат като мост между ползватели и собственици, или като тип посредник, който управлява земеделските земи. Обмислят се мерки от рода на принудителна комасация и замяна с общински парцели. Примерно ако даден собственик не се интересува повече от 5 години от своята земя, държавата ще има право да направи замяна с общинска или държавна земя. Така примерно пет малки имота в равнинната част на землището ще бъдат заменени с терени в планински райони. Но всичко това ще става при ясна базова информация за плодородието на земята, уточниха от МЗХ. Обмислят се и ограничения при продажбата на земеделски земи или ред, при който се извършва разпоредителна сделка със земя. Дали първо ще се предложи на арендатори или съседа, предстои да се обсъжда.

Въпросите за разрешаване са много, но те трябва да се справят справедливо с философското решение как да управляваме земята, която ни храни.

Публикувана в Бизнес

ВЪПРОС: В непосредствена близост до моята нива започна строителството на пътен надлез. За нуждите на това строителство върху част от нивата ми е прокаран временен път. В момента не обработвам нивата, тъй като нямам възможност за това, но не съм съгласен земята ми да се отъпква от тежките машини.
Какви са правата ми в описания случай?
Г. М., Софийско
ОТГОВОР: Правото на собственост е основно право на гражданите, което е защитено от Коституцията на РБългария. В някои случаи обаче се налага правото на собственост да бъде ограничено или дори да бъде принудително отчуждено в обществен интерес.
В случаая на читателя се налага временно ползване на нивата му във връзка с пътното строителство. За това ползване, читателят има право да бъде обезщетен. Съгласно чл.38 от Закона за пътищата, за временно ползване на земите извън границите на урбанизираните територии, собственикът сключва договор за наем съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Договорът се сключва с Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или упълномощено от Управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища или кмета на съответната община – за общинските пътища. В наемния договор се определят условията и срокът за ползване на земята, размерът на наема и дължимото обезщетение, ако такова се предвижда (чл.38, ал.5 от Закона за пътищата).
Временното ползване на земите по горния ред се допуска за срок до 5 години. След изтичане на срока на наемния договор временният ползвател на земята следва да я възстанови съгласно нейното предназначение (за земеделско производство) при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане и да я върне на собственика.

Рубриката се води от
адвокат Виолета Андрейчина

Публикувана в Бизнес

Вместо да забрани на офшорни компании да купуват ниви, брюкселската бюрокрация се бори за отстраняването на „дискриминационни мерки“ в националното законодателство на пет държави в ЕС

Лили Мирчева

До 26 юли България трябва да представи в Европейската комисия какви мерки е предприела, за да бъдат отменени „дискриминационните“ правила за придобиване на земи от чужденци. Заедно с още четири държави в Общността - Словакия, Унгария, Латвия и Литва, сме длъжни да отговорим как ще променим законодателството си, така че да не обиждаме чуждестранни купувачи, тръгнали да реализират сделки със земеделски земи у нас.

„Такава позиция не е подготвена. Въпросът беше не за офшорните компании, а за премахване на правилото за отседналост от 5 години, което изисквахме, за да може да се купува земя“, съобщи за в. „Гласът на фермера“ депутатът Светла Бъчварова, бивш председател на Комисията по земеделието и храните. По думите й тази тема не е обсъждана скоро в парламентарната комисия и по нея не се водят дискусии. „Мисля, че това е по-скоро – да създадем работа на някакви чиновници. Не сме само ние – доста държави имат такова предупреждение“, коментира още Бъчварова.

Ще припомним, че според последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предвиждаше забрана за покупка на ниви от страна на офшорни компании.

Със забраната бяха въведени санкции от 100 лв./дка за притежаване на земеделски земи за български юридически лица със собственост извън ЕС. От бизнеса се обявиха против промените с аргумента, че публичните компании нямат контрол върху лицата, които купуват от акциите им на борсата. От 1 май 2015 г. трябваше да влезе в сила също изискването поне 5 години да са живели в България чуждeнците, които искат да купят ниви, но ограниченията, приети от българския закон, все още не са влезли в сила.

В края на май 2016 г. Европейската комисия обяви, че общо пет държави нарушават свободното движение на капитали и правото на свободно установяване и ограничават правата на чуждестранни физически и юридически лица да придобиват земеделски земи на техните територии. От Брюксел ни предупредиха официално да променим законите си до два месеца. Дори ни заплашиха, че ако не сторим това, Еврокомисията ще се обърне към Съда на ЕС, който да раздаде „европейско“ право.

Засега само Словакия реши да отстъпи пред исканията на ЕК. След призива на Брюксел Словакия обяви, че ще промени правилата, приети през 2014 г. В момента земеделска земя в страната може да бъде придобита от чужденци, ако са извършвали селскостопанска дейност поне 3 години и да имат разрешение за пребиваване в Словакия за поне 10 години. Законът се отнася за площи по-големи от 2 декара, намиращи се извън територията на една община. По закон един собственик на земеделска земя може да я продаде на чужденец само ако не успее да я продаде на физическо или юридическо лице базирано в Словакия. Сега страната ще отмени това правило, съобщиха от пресцентъра на словашкото агроминистерство. Ведомството не планира да приема промени, които дават предимство на словаци в придобиването на земи.

Полша също въведе ограничаващи закони, но защити решението си, като заяви, че оценката на Европейската комисия за върховенството на закона в страната е вътрешна процедура, към която държавата няма никакво задължение. Според юристи обаче страната е оставила „вратички“ в закона, които правят възможно придобиването на земеделски земи от чужденци.

В Унгария има силно ограничителна система, която налага пълна забрана върху придобиването на земя от юридически лица и задължение за купувача сам да обработва земята. В Латвия и Литва купувачите трябва да бъдат земеделски стопани.

Според ЕК оспорваните национални разпоредби съдържат някои ограничения, които могат да дадат възможност за дискриминационно третиране на инвестто за пребиваване в дадената страна, ограниченията за лица без постоянен адрес забрани за лица без професионални познания, за прехвърлянето на правото на ползване на земи или за юридически лица, както и правна несигурност, свързана с предварителното одобрение на договорите за продажба.

Искането на ЕК е под формата на официално уведомително писмо. Това е първият етап от процедурата за установяване на нарушение съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Засегнатите държави членки имаха срок от два месеца за отговор по този въпрос.

От МЗХ разпространиха съобщение, в което се казва, че България ще спази този срок, поставен от ЕК за изготвяне на отговор, но всичко потъна в мълчание. Вероятно и българските чиновници се надяват, че заради голямата си тревога от брекзита, ЕК ще забрави за такива маловажни теми. Но никак няма да е чудно, ако някой ден осъмнем наказани с голяма парична глоба заради неспазването на европейското законодателство.

 

БАН: Около 12.5 хил. граждани на Турция са дошли да живеят у нас през 2015 г.

Над 25 000 чужденци са се установили да живеят у нас през 2015 г. Това сочат данни на Института за изследване на населението и човека при БАН. Половината от тях са граждани на Турция (25% от всички дошли в страна), Сирия (15%) и Русия (14%). Сред пристигналите да живеят в страната ни 35.4% са във възрастовата група 20-39 години, 29.9% са на възраст 40-59 години, 17.5% са по-възрастни от 60 години. Под 20 години са 17.2%.

В същото време от БАН отчитат нова тенденция във вътрешната миграция - над 37% от хората в България са се преместили да живеят от града на село през 2015 г. Общо 119 202 лица са се преместили от едно населено място в друго.

Близо 30 000 българи, повечето млади и трудоспособни, са емигрирали от страната миналата година.

Публикувана в Бизнес

 Аз съм регистриран земеделски производител от 2013 г. Интересува ме какви са условията за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им и до каква площ е разрешено да се строи.

Въпроса задава Иван Георгиев от Казанлък

Условията за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението на земеделската земя са описани в НАРЕДБА № 19 от 25 октомври 2012 г. ЗА СТРОИТЕЛСТВО В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ БЕЗ ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО. Площта за застрояване може да достига до 10% от общата площ на имота/имотите, собственост на физическото или юридическото лице в границите на едно землище. Площта на застрояване се обособява в определен с подробен устройствен план имот.

Застроената площ на помещенията за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи, не може да надвишава 10% от сумарната застроена площ на стопанските сгради и постройки, но не повече от общо 200 кв.м. В земеделски земи височината на сградите се проектира съобразно функционално-технологичните изисквания, но не трябва да е повече от два етажа.

Наредбата регламентира изграждането в земеделските земи от собствениците им на семейни стопанства, включващи селскостопански постройки и помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята, и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.

Съгласно чл. 2 от Наредбата, в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва:

1. при имоти с площ до 10 дка – на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях;

2. при имоти с площ над 10 дка – на селскостопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно, както следва:

• Селскостопански сгради за съхранение на растителна и животинска продукция.

• Селскостопански сгради за отглеждане на животни.

• Сгради за селскостопански машини.

• Резервоари и водоеми.

• Силажовместилища, торохранилища и пречиствателни съоръжения.

• Съоръжения за водоснабдяване, канализация и електроснабдяване.

• Хидромелиоративни съоръжения.

Застрояване в земеделски земи с площ до 10 дка се извършва въз основа на виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.

Ако опреденият имот за застрояване е по-голям от 10 дка е нужно да се изготви Подробен Устройствен План (ПУП). Това не е ПУП за промяна на предназначението, а ПУП, с който се прецизират параметрите на застрояване (Плътност, КИНТ, Височина), начина на захранване с ток, вода, пътен достъп. След влизането му в сила, главният архитект на общината издава скица с виза за проектиране.

Публикувана в Бизнес

Наскоро се регистрирах като земеделски производител и искам за попитам: Имам ли като регистриран стопанин задължение да отглеждам определени селскостопански култури, за да получавам субсидии?

Въпроса задава Мая Върбанова от Пазарджик

Субсидиите за отглеждане на различни селскостопански култури дават стимул на много собственици на земеделска земя да се захванат с производство. Задължението за отглеждане на определени култури зависи от ангажиментите, които сте поели по различни схеми и мерки.

За да получите плащания по заявени схеми и мерки на Общата селскостопанската политика и допълнителните национални плащания като земеделски производител, сте длъжен да поддържате земята в добро земеделско и екологично състояние.

Условията за тази поддръжка са регламентирани в Националните стандарти. Те са задължителни за изпълнение от всички земеделски производители, собственици и/или ползватели на земеделски земи. Това е условието да получават подпомагане по различните схеми на Общата селскостопанска политика, допълнителните национални плащания и някои от мерките на Програмата за развитие на селските райони.

С Националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние се установяват общи правила в схемите за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика. Изискванията на Европейските регламенти са заложени в Закона за администрацията и Закона за подпомагане на земеделските производители.

Условията за поддръжка не отменят задълженията на собствениците или ползвателите на земеделски земи по Закона за опазване на земеделските земи, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и други нормативни актове, коментира консултант Таня Китик.

Трябва да сте запознати към коя група спада културата, която искате да отглеждате. Например изискването за отглеждане на слети култури се отнася за стопанство, отглеждащо зърнено-житни култури, чиито размер надхвърля 5 хектара. Към групата на зърнено-житните се отнасят следните култури: пшеница, ръж, тритикале, ечемик, овес, сорго, ориз и просо.

Ако пък сте решили да отглеждате боб или леща, то вашата култура попада в раздела на зърнено-бобовите култури и е допустима за подпомагане по следните схеми: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Зелени директни плащания; Схема за преразпределително плащане; Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури; Схема за млади земеделски стопани.

Към групата на протеиновите култури спадат още: фасул – зърно, нахут, грах – фуражен за зърно, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан.

Щом сте начинаещ в земеделския бизнес, най-добре е да ползвате съветите на регионалния офис на Националната служба за съвети в земеделието. Тм има експерти – агрономи, които познават състоянието на почвите в района на Вашето стопанство и ще могат да ви дадат най-добър и точен съвет.

Публикувана в Растениевъдство

През 2015 година средната рента на един декар наета или арендувана земеделска земя в област Добрич достига 82 лв. Това е с 2.5% повече спрямо 2014 година, съобщават от Отдел "Статистически изследвания - Добрич" на Териториално статистическо бюро - Североизток. В страната средната рента за миналата година е 42 лв. В област Добрич най-висока през 2015 година е рентата в община Балчик - 90 лева на декар. Следва община Добричка (селска) с 84.

През 2015 година средната цена на един декар земеделска земя в област Добрич достига 1 406 лв., при средна цена за страната 732 лв. на декар. Спрямо  предходната година средната цена на земеделската земя в област Добрич се увеличава с 11.9% и продължава да бъде най-висока в сравнение с останалите области на България. По данни на Отдел "Статистически изследвания - Добрич" на Териториално статистическо бюро - Североизток средната цена на сделките със земеделска земя през миналата година в областта е най-висока в община Балчик - 1739 лева на декар. Следва община Генерал Тошево с 1718.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта