Законът за земята трябва да е визионерски и да показва какво целим, какво да ускорим, какво да мотивираме, защото крайната цел е да имаме конкурентноспособно селско стопанство, заяви председателят на парламентарната Комисия по земеделието и храните Десислава Танева

-        Г-жо Танева, пропадна Кодексът за земята, отлага се и приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Какво трябва да се направи, за да се изработи единен Закон за земята?

–   Няма никаква спешност, има необходимост. Това е основен акт, според който би функционирало земеделското производство, стопаните и секторът. В този смисъл един такъв основен законодателен акт трябва да се приеме с пълно съгласие и консенсус. Очевидно е, че след второто обществено обсъждане няма такъв. Продължаваме отново. Министър Румен Порожанов обяви, че ще създаде работна група с представители на неправителствения сектор, която ще започне работа.

–   Как се очертава във времето подготовката и приемането на поредния проект на Закона за земята?

–   Министерството ще поиска удължаване на дадения срок от Народното събрание, а ние в Комисията по земеделие, ще подкрепим това удължаване. То трябва да е толкова, колкото е необходимо, за да се получи разбиране, приемане от земеделския бранш. Важно е хората да разберат, че това ще бъде за по-добри и по-ясни правоотношения в земеползването и собствеността.

–    Тъй като министър Порожанов говореше за изработване на Swot анализ, който може да помогне и на Закона за земята, кога ще е готов този анализ?

–    Със сигурност не би играл основна роля, защото Swot анализът има други цели. Мисля, че министър Порожанов обяви кога ще е готов анализът. Очаква се до няколко месеца да излезе и ще бъде публично обсъден. Той ще даде в крайна сметка и насоката за изготвянето на стратегическия план. Този закон не може да се направи за един програмен период. Той трябва да е визионерски и да показва какво целим, какво да ускорим, какво да мотивираме, защото крайната цел е да имаме конкурентноспособно земеделие, да има доходност на земеделските стопани, да се развиват селските райони, да се диверсифицира земеделието, за да не е монокултурно. Това са общите стратегически цели, които, за да се постигнат, трябва средата, в която функционира земеделието, да дава определени приоритети и насоки. В тази посока трябва да вървим в земеползването. Мисля, че сегашният закон, който е реституционният закон за собствеността и ползването на земеделските земи, вече изигра своята роля за възстановяването на земите. А дали е било направено по най-добрия начин възстановяването, това е спорен въпрос и има различни гледни точки. Аз мога да кажа своята, но това няма да помогне с нищо.

–   Знаем, че все още се водят безкрайни дела за делби между наследници и като че ли не му се вижда краят...

–   Важното е какво ще правим занапред. Трябва да създадем равнопоставеност на всички участници в тези поземлени отношения, но трябва и да сме наясно, че земеползването в крайна сметка е актът, който осигурява прехраната на населението, дохода на стопанина и дохода на държавата. Ние трябва да го направим по начин, по който да защитим правата на собственост. Всички теории от сорта как трябва да работим в реални граници, означават кръст на земеделието. Това трябва да ни е ясно.

–   Наскоро се срещнахте с представители на земеделските кооперации от Североизточна България. Техните председатели коментират, че не са доволни от подготвяния нов Закон за кооперациите. Какъв е този проект?

–   Закон за кооперациите – изцяло нов или промяна в досегашния, няма иницииран като законодателство. За да внесем яснота, ще кажа, че имаше голям интерес към срещата и всички питаха за този закон. Такъв закон, иницииран от лице с право на законодателна инициатива, няма. Не е подготвян нито в Министерството на земеделието, храните и горите, нито от народен представител, нито е в процедура за обществено обсъждане. В този смисъл въпросният проект на документ или драфт е с нечие авторство, неясно на кого.

–   Приписва се на председателя на Съюза на земеделските кооперации в България – Явор Гечев.

–   Аз в никакъв случай не мога да твърдя подобно нещо, защото не съм разговаряла с Явор Гечев и не знам кой е авторът на такъв драфт, но повтарям – няма инициирано подобно законодателство. В този смисъл всички опасения, тревоги, противни становища и несъгласия, са нонсенс, по простата причина, че няма срещу какво да са.

–   Какви промени приехте между първо и второ четене на Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г.?

–   Промени няма как за направим в Комисията по земеделие. След приемането на закона за преброяването на първо четене в зала, ще тече срокът за промени за второ четене. В дебата всички политически партии се консолидирахме да използваме преброяването, което трябва да е достатъчно подробно, за да даде допълнителна информация, извън исканата по регламент от Европейската комисия, съгласно който сме задължени да го направим. Информацията, която ще получим, ще ни послужи за вземането на управленски решения, включително и за приоритети в стратегическите планове, Програмата за развитие на селските райони и мерките за подкрепа. Получи се единодушно прието предложение да се включи и преброяването на земеделската техника с годините от въвеждането й в експлоатация, собствеността на сградния фонд, собствеността на земеделската земя, която се ползва.

–   Доколко в преброяването ще бъдат обхванати най-дребните стопани, включително и тези, които не са регистрирани като земеделски производители?

–   Абсолютно всички земеделски стопанства ще бъдат обхванати в преброяването.

–   Какви ще са акцентите в законодателната дейност на Комисията по земеделие през тази година?

–   Има няколко важни закона, върху които ще се концентрираме. Сега завършихме Закона за животновъдството, който регулира развъдната дейност. Чакаме Закона за розата, който в момента е в процес на обществено обсъждане, продължава работата по основния Закон за земята. Създават се работни групи, правят се изслушвания в земеделската комисия, защото второто обществено обсъждане беше следствие на препоръките, които Комисията даде към Министерството на земеделието, храните и горите като автор на закона. Получихме писмо от министерството за направените бележки, коментари и становища по нотификацията на Закона за храните. За съжаление, имаме срок, в който трябва да отговорим на въпроси на еврокомисията и на две държави членки на ЕС. Този срок е 19 април. Така че продължаваме работата и по този закон, докато изчистим всички бележки, за да можем да го подготвим за второ четене в пленарна зала. Става въпрос за Закона за храните, който бе приет на първо четене в Народното събрание и беше изготвен съвместно с неправителствения сектор.

–   А Законът за двойния стандарт на храните?

–    За този закон се очаква европейско законодателство, което да регулира темата на целия единен пазар. Без европейска регулация няма как да се реши този проблем. Всичко останало е популизъм.

 

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 28 Януари 2019 12:59

Българите пак ще останат без земя

Пакетът от данъци, които земеделските кооперации плащат на декар земя, е десет пъти повече от този на арендаторите, изчисли Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България

Лили Мирчева

Земеделските кооперации загиват, а имуществото, което имат, и него няма да могат си вземат хората, предупреди Кралю Кралев, председател на ЗК „Асен Първи“ в каварненското село Белгун на ежегоден семинар, проведен в курорта „Златни пясъци“ край Варна. Той направи образно сравнение: „В община Каварна имаше 8 кооперации, останаха 5, да не казвам колко от тях вече са извън лодката и дишат със шнорхел“.

Щом са много добра форма на организация, защо от 3200 кооперации останаха само 400, попита Кралев. „Дано умра в кооперацията и да не дочакам арендаторът да дойде с думите: Казах ли, че ще те взема тебе. Казах ли, че ще взема кооперацията!“, сподели страховете си председателят на една от най-добрите кооперации в североизточна България. По думите му в новия Закон за земята се отстояват интересите само на едрите собственици и арендатори, а дребните, устояли досега заради кооперациите, нямат никакви права.

Върви процес на поредното обезземляване на българските граждани. Това е заложено и в новия Закон на земята, където комасацията се диктува от едрите ползватели на земя. Те ще обработват хубавите ниви, а чукарите ще оставят на реални собственици, но без права. Оттам до обезземляването има само една стъпка – (не)доброволната продажба на земя.

„Скъсват ни от ревизии. Минава трудовата медицина – акт, минава Инспекцията по труда – акт, а арендаторите няма кой да ги намери“, продължи Кралев.

„Нашата кооперация стои стабилно и има високи доходи - заплашваха, че ще ме убият, че ще ми вземат внучетата. Полицията ги залови, а после 10 пъти Окръжният съд връща делото, докато накрая го прекрати. Целта е мен да ме няма, но аз догодина вдигам рентата на член кооператорите на 120 лв. Моите работници почиват пет месеца и получават по 1500 лв., през другото време - по 3-4 хил. лв. заплата. Ако въведат прогресивен данък, мен ще ударят, защото през лятото комбайнерът като взема 5 хил. лв. заплата, аз няма откъде да извадя за данъци. В същото време арендаторът ще ги изкара като дивидент. От кооперацията хората излизат с 1200 лв. пенсия, при арендаторите излизат с 200-300 лв., защото са осигурявани на 4-часов работен ден“, обясни Кралев.

Но най-страшното е, че дяловете в кооперацията не са защитени. „На Общото събрание вземаме решение да залагаме движимо и недвижимо имущество. Но ако кооперацията не може да се издължи на банката, тя си взема имуществото“, продължи председателят.

Според него дори изискването, залегнало в Закона за кооперациите, за ежегодно провеждане на Общо събрание, се организира трудно. „Давам кебапчета и кюфтета да дойдат на събрание. Други колеги вадят по 50 лв., за да дойдат на събрание член кооператорите. Не ни питайте откъде ги вадим“, коментира Кралев.

По думите му няма кой да погребе хората в селата. Преди избори партиите обещават подвижна здравна служба и какво ли още не, но веднага след това забравят. Кооперацията плаща на доктор, който да посети Белгун, а той прави преглед в кметството, пред очите на всички, защото здравната служба отдавна е закрита.

„Миналата година отчетохме 1 млн. лв. печалба. От тях 100 хил. лв. плащаме на държавата. Преотстъпен данък не ползваме, защото откъм техника кооперацията вече си има всичко. САПАРД беше направен заводите в Германия да работят – правят трактори и ни ги продават. Но скъпа техника не се сменя всяка година“, коментира Кралев.

Картината на бавната, но сигурна смърт на земеделските кооперации в България си има своите икономически обяснения. Пакетът от данъци, които земеделските кооперации плащат на декар земя, е десет пъти повече от този на арендаторите, изчисли Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България. По думите му, за да плати дивидент едно капиталово дружество, трябва да намали рентата и да реализира по-висока печалба. Кооперацията плаща 10% данък печалба и 5% данък дивидент, а арендаторите пак са едни гърди напред защото не плащат данък дивидент.

„При кооперирането в България има куп субективни фактори, въпреки които земеделските кооперации оцеляват, но са финансово и законово неравнопоставени. Трябва нов, реален Закон за земеделските кооперации“, категоричен е Явор Гечев.

Публикувана в Бизнес

При хаотичния пазар земята днес служи като средство за прикриване на криминално придобития капитал и за т.нар. рентиерство от времето на пещерният капитализъм, коментира Кирил Боянов, председател на Общото събрание на земеделските кооперации в Силистра

Лили Мирчева

Каква е съдбата на Кодекса на земята, който трябва да начертае новото българско законодателство? Това е един от основните въпроси, който ще бъде обсъждан по време на семинара на Земеделските кооперации от Североизточна България, който ще се проведе в дните от 16 до 18 януари в хотел ”Интернационал” край Варна. Според обещанията, на него ще присъства и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Представителите на кооперациите вече са подготвили въпросите си към него и разчитат на сериозен и откровен разговор за Ахилесовата пета на нашето земеделие – собствеността и ползването на земята.

„Новият Закон за земята, поземлените отношения и опазването на земеделските земи донякъде ще регулира досегашните пропуски, но генезисът на тези сложни поземлени отношения може би 1000 години ще мутира в различни варианти. Това се породи от погрешната поземлена реформа с възстановяването на земята в нови реални граници и с ликвидацията на селскостопанския капитал, вместо да беше възстановена като акционерен капитал. Така имуществото днес нямаше да има нужда от възникването на тези сложни поземлени отношения и постоянното, да не кажем непрекъснато раздробяване на земята по наследници“, коментира Кирил Боянов, председател на Общото събрание на земеделските кооперации в Силистра. Той поставя въпроса: “Докога у нас ще говорим за комасирано земеползване, а не комасиране на собствеността на земята?“

В изложение, което ще бъде представено на семинара, Кирил Боянов коментира, че българската земя е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс. „Време е да се спре този порочен либерален пазар на земята чрез изграждане на Агенцията за земята. Днес земята, при този хаотичен пазар, служи като средство за прикриване на криминално придобития капитал и за т.н. рентиерство от времето на пещерният капитализъм. В тази празнота, в пазара на земята се намесиха частни фирми като „Агрион”, които правят безплатни услуги, ипотекират земята срещу кредит, а това е в дълбочина алгоритъм чрез който да изкупят земята впоследствие“, допълва Боянов и задава поредния въпрос: Ще има ли ограничения за закупуване на българска земя от чужденци?

„Досегашното отчуждаване на земеделски земи се извършва по доста стари цени, несъобразени с днешната ценова конюнктура на пазара. Може би това удължава срокът за отчуждаване чрез водене на съдебни дела, особено при строеж на магистрали, водни съоражения и други строителни обекти”, допълва председателят на Общото събрание. По думите му всички искат млади хора да се върнат на село, да се занимават със земеделие, но откъде млад човек ще вземе 2000 лева, за да си купи земя и да прави земеделие. Затова предлага на управляващите да приемат закон, който ще позволи на млади хора и на безимотните да се оземляват, да им се отпускат безлихвени кредити, така както го е правил цар Борис III.

„Крайно време е да се въведе поземлен данък върху земята. Не може отделни физически лица, нотариуси, депутати да притежават стотици и хиляди декари собствена земя и да не плащат данък, а бедният селянин с 0.500 кв.м. в урбанизирана територия да плаща данък. Стига с тези лобистки закони! Навремето АПК ”Дръстър” Силистра внасяше 12 лева рентен данък в бюджета за 1.5 млн. дка“, обяснява Боянов.

„В проекта на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи е предвидено комасация на собствеността да става по искане на собственика, притежаващ минимум 25% от земята в дадено землище“, добавя Боянов и отново пита това не е ли лобистко предложение за тези, които изкупиха българската земя?

„У нас над 2.8 млн. дка е изкупена от чужденци. В Румъния над 500000 дка е изкупена от Обединените арабски емирства, а към нашата земя афинитет имат Китай, Саудитска Арабия, ОАЕ. Как тогава се съхранява това национално богатство? Вярно е, че има директива на ЕС за движение на хора, стоки и капитали, а за Унгария и страните от Вишеградската четворка не важи ли тази директива?“

Според Кирил Боянов досегашните субсидии по СЕПП, които трябва да са насочени към инвестиции и иновации, и въпреки че са около 60% от европейската помощ за земеделието у нас, икономическият им ефект е минимален. Коментарът му е, че тези субсидии се използват потребителски за ежегодно увеличаване размера на рентите. „Време е да се въведе икономически регулатор по-отношение тяхното ефективно целево използване и размера на рентата“, предлага Кирил Боянов. В подкрепа на тезата си той представя сравнителни данни от статистиката. Според тях производителността на труда на един зает човек в земеделието е 2800 лв. Брутна добавена стойност (БДС), в индустрията е 7800 лв., а при услугите - 7600 лв.

По данни от статистиката на земеделието се дължат 4-5 % от БДС в държавния бюджет, на индустрията - 30-32 %, а услугите добавят цели 64 процента. Това е един от най-явните признаци, че схемите на подпомагане в агросектора не работят както трябва.

„Потребността от арендуването на земя расте и ще расте, защото по мярка 121 нашите земеделски кооперации и арендаторите се оборудваха с нова енерго-

наситена техника. В резултат земята, която обработват, не е достатъчна за пълната заетост и натоварване на тази скъпо струваща техника, а тя ще започне да дефектира и ще увеличава себестойността на продукцията. На този етап структурата на машинния парк в земеделието е в диспропорция със структурата на културите“, казва още Боянов. По думите му нарушено е съотношението на мощностите, които обработват съответните декари земя. И дава пример: не може един комбайн, който струва 600 хил. лв. да се използва само 10 дена в година и да има икономическа възвращаемост.

Според председателя на Общото събрание арендаторите със законни и незаконни прийоми и средства правят всичко възможно, за да превземат съществуващите кооперации.

„Има ли Национална стратегия на земеделието у нас, съобразена с приоритетите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз“, пита още Боянов. Задава и следващ въпрос: Кога ще имаме Закон за браншовите организации, който да легитимира браншовите съюзи и тяхното участие в международната браншова организация „КОПА-КОДЖЕКА” в преговорите за бъдещето на ОСП в Европа?

„Земеделските кооперации, като икономическа, социална и организационна производствена структура на този етап задържат до известна степен демографския срив и имунната система на живот в селата. Според мен правителство или партия, която успее да съхрани селото и българската земя, ще съхрани и България“, прогнозира Боян Кирилов и дава пример с работата на ЗК ”Нива-93” в село Професор Иширково, област Силистра.

Темата на тазгодишния Национален семинар с председатели и счетоводители на земеделски кооперации и „Оптимизиране на разходите - условие за нарастване ефективността на зърнопроизводството“. Форумът ще бъде съпътстван с изложба, където водещи компании в семепроизвдството, почообработката, растителната защита и модерните технологии в земеделието ще представят своите последни продукти и услуги.

Очерта се семинарът да стане арена на горещи спорове и ползотворен диалог за българското земеделие.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО НОВАТА ОСП-2021/2027 г.

1. Да се обмисли добре трябва ли да се налага таван на субсидиите за земеделските кооперации

2. Да се предвиди мярка „Изграждане на поливни площи и иригационни съоръжения с локални кладенци”

3. Освен данък градушка да се въведе и данък мелиорации

4. Субсидиите по СЕПП и обвързаното подпомагане да се диференцират според размера на обработваемата земя

5. Да се помисли дали е по-добре субсидията да бъде на база реализирана продукция или на площ

  1. Да се предвидят субсидии за пчелно семейство, с оглед опрашването на културите

  2. Субсидията за биоземеделие да се дава за реализирана продукция

Публикувана в Бизнес

На 16 януари приключва общественото обсъждане на новия проект на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи

Лили Мирчева

Броени дни остават до приключването на общественото обсъждане на новия проект на Закон за земята, чието пълно име е Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. На сайта на агроминистерството са публикувани проектът и мотивите на правителството за приемането му. 16 януари е крайният срок, в който неправителствени организации и заинтересовани лица могат да участват с предложения към проектозакона, заемащ общо 185 страници. Това е второто публикуване за обществено обсъждане на този закон, известен като един от най-често допълваните и преправяни текстове в нашето законодателство.

„Трябва да се работи върху Закона за арендата в земеделието и

отчуждаването на имоти, което в момента се прави на цени отпреди 30 години“

– заяви пред БНР Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи. Очаква се скоро асоциацията да внесе своите предложения в МЗХГ във връзка с обсъждания законопроект.

„Отчитаме трудността при създаването на подобен тежък закон, затова вече и не настояваме да се бърза. Особено след септември миналата година, когато депутатите предложиха в него да залегнат и клаузи от законите за арендата и за опазване на селскостопанското имущество, искаме наистина да се създаде добър закон, който да обхване изцяло поземлените отношения“, коментира Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той допълни, че в подготовката на проекта активно са участвали и представители на браншовите организации.

На практика

законопроектът обхваща материята на няколко закона, които досега бяха преправяни на парче

но въпреки това съдържат и безнадеждно остарели текстове.

В допълнения проект са присъединени уредбата на собствеността върху земеделските земи и на договорите за възмездно ползване на земеделските земи – за аренда, за наем и за съвместно обработване. Добавена е и осъвременена регламентация на опазването на селскостопанското имущество. Съответно се предлага отмяната на Закона за арендата в земеделието и на Закона за опазване на селскостопанското имущество. Изготвен е нов проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи“, се казва в мотивите на правителството. По-нататък се обяснява, че в новия закон са определени субектите на правото на собственост върху земеделски земи съобразно разпоредбите на Конституцията на Република България и Закона за собствеността.

„Предвидени са

ограничения за придобиването на земеделски земи от чуждестранни физически и юридически лица

включително и за лицата, в обхвата на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици.

Създаден е механизъм за защита на земеделските земи като ограничен ресурс и национално богатство, като се предвижда след придобиването на право на собственост върху земеделски земи приобретателите да не могат да променят тяхното предназначение за срок от седем години, като се предвиждат и изключения“, се посочва в текста, подписан от премиера Бойко Борисов.

Новият законопроект

обхваща 25 глави, плюс преходни и заключителни разпоредби

В него са включени редица новости, свързани с доброволната комасация, правно уреждане на белите петна, средно рентно плащане, ограничаване на продължителността на договорите за ползване на земеделски земи и още доста правната материя от двата действащи сега закона - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за опазване на земеделските земи.

В първия раздел на закона се уточняват правните положения на собствеността върху земеделска земя

учредяването на земеделски имоти по собственост, промяната на трайноползване на земеделските имоти

както и договорите за възмездно ползване на земеделска земя, включително и договорите за аренда. Уточнено е как да се извършва регистрацията на актове за ползване на земеделски земи.

Специална глава е отделена на комасацията и създаване на масиви за ползване на обработваеми земи и трайни насаждения, масиви за ползване на пасища, мери и ливади, както и правилата за определяне на суми за средно рентно плащане.

Две глави – осма и девета са отделени за работа със специализирани карти и регистри, както и за обмен на данни с Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Десета глава на законопроекта обхваща правната уредба на земите от държавния и общински поземлен фонд. Уточнени са правилата за провеждане на търгове за отдаването им под наем или аренда, както и

начините за ползване на земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд без провеждане на търг

Въвеждат се правила за предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд без провеждане на търг. Тази възможност се дава и на земеделски стопани на възраст до 40 години. Изброени са специалните случаи за безвъзмездно ползване на държавни и общински земи.

В главата „Ограничени вещни права“ са написани правилата за учредяване на ограничени вещни права с изработване на подробен устройствен план, предварително съгласие за започване на процедура за изработване на подробен устройствен план, както и учредяване право на ползване за устройване на

постоянни пчелини върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд

Специален текст определя кой и как има право да купи държавни или общински земи, заети с овощни насаждения, как става продажба на свободни земи от ДПЗ чрез търг на притежателите на компенсаторни инструменти.

Въведени са правила за разпореждане със земеделска земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и за бившите стопански дворове на прекратени организации като ТКЗС, ДЗС, частни кооперации и др. Указва се какви са правата върху неразпределени сгради и/или съоръжения от имуществото им.

„Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги

опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества“

се казва в глава „Опазване на земеделските земи от увреждане“. Уточняват се конкретни правила при обработката на земята и забрани като палене на стърнища, ползване на нелицензирани препарати за растителна защита, унищожаване или промяна на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на регионалните структури на МОСВ и на областната дирекция „Земеделие“ по местонахождение на имота.

В отделни глави на законопроекта са вписани правила за опазване на земеделските земи от увреждане, рекултивиране на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.

Както и министър Румен Порожанов уточни, в новия законопроект

за първи път се дава възможност неземеделска земя да стане земеделска

Уточняват се конкретни случаи на промяна на предназначение, както и съответните такси, които стопаните трябва да платят на държавата или общините. Указан е срокът на валидност, отмяна и изменения на решенията на Комисията при промяна на предназначението на земята.

Предпоследната глава на проекта уточнява кой и как трябва да се грижи за опазването на селскостопанското имущество и дървесна растителност, как се установяват вреди, как се осигурява право на преминавана през имота. Освен административнонаказателни и допълнителни разпоредби, в заключение се казва, че законът влиза в сила една година след обнародването му в „Държавен вестник”.

По-рано министър Румен Порожанов заяви, че правителството вероятно ще внесе проекта за разглеждане от Народното събрание преди изтичането на определения за това срок - 28 февруари 2019 г.

Така дългата сага на Закона за поземлените отношения може да приключи в пленарна зала, където отново го очакват разгорещени дискусии. Но дано не повтори съдбата на проекта за Поземлен кодекс, който би платен щедро от държавата, но пък браншовите организации категорично го отхвърлиха.

Публикувана в Бизнес

Угар буквално означава разорано поле. Да бъде поставена земятапод угар, означава да се поддържа изорана и чиста от плевели, незасята с нищо през целия вегетацианен период. Нарича се още незаета угар. Казано по друг начин земята се оставя да почива като по механичен начин се премахват плевелите и не се наторява нито с изкуствен, нито с оборски тор. Тази система на земеделие е била широко застъпена в България до идването на ТКЗС-тата. Сега в страната незаета угар има само на някои ерозирани площи.

Угарите ще бъдат отделени от общия код „Други (угари и други)“ в отделен код „Угари“, тъй като са специфична категория земеделска земя. Това е записано в Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 1999 г. засъздаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, публикувана за обществено обсъждане. В доклада на зам. министър Вергиния Кръстева относно текста на проектонаредбата се казва:

„Предвижда се отделянето на угарите от общия код „Други (угари и други)“ в отделен код „Угари“, тъй като угарите са специфична категория земеделска земя. Върху площите с угари се извършват обработки без обаче да се отглеждат култури / не се извършва производство. Това е значимо различие с останалата част от съдържанието на общия код, чийто смисъл е: площи с други култури / производствени площи, неизброени в останалите кодове в Таблица 2.

На 30 ноември т.г. Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува Проект за промени в наредбата за поддържане на регистъра на земеделските стопани – Наредба № 3 от 1999 г. Както казахме, проектът е публикуван на сайта на министерството за обществено обсъждане, като срокът за внасяне на коментари и предложения е 30 декември.

Ще бъде въведен и още един нов код за отглеждана култура: „Коноп – семена за фураж“. Причината е, че през тази година излезе Наредба за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев. Досега при отглеждането на коноп за производство на семена за фураж площта се вписваше с код „Други“. Целта на промяната е да се осигури проследимост конкретно на този вид фураж, се обяснява в мотивите на министерството.

„С проекта се извършва и техническо прецизиране на препратка в Наредба № 2 от 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ“, се казва в мотивите към наредбата, подписани от зам.-министър д-р Кръстева.

Публикувана в Бизнес

Проектът е качен на страницата на министерството и по него ще се приемат предложения за корекции и допълнения до 16 януари 2019 г.

С новия закон са предвидени ограничения за придобиването на земеделски земи от чуждестранни физически и юридически лица, включително и за лицата, попадащи в обхвата на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, се посочва в мотивите към закона.

Създаден е механизъм за защита на земеделските земи като ограничен ресурс и национално богатство, като се предвижда след придобиването на право на собственост върху земеделски земи, притежателите да не могат да променят тяхното предназначение за срок от седем години, като се предвиждат и изключения.  

Поземлените отношения за ползването на земеделските земи се поставят в нова регулативна рамка. Формулирани са общи правила за договорите за възмездно ползване на земеделските земи. Ограничена е продължителността на договорите за ползване - предвижда се тя да не превишават десет години, съответно тридесет години – за земи, заети с трайни насаждения. Целта е  да се постигне по-добър баланс в отношенията между собствениците и ползвателите на земеделските земи чрез избягване на дългосрочна обвързаност с неизгодни договори включително, които са сключени от съсобственици с незначителен дял, каквато негативна практика бе широко разпространена. Подходът за уеднаквяване на режима за ползване на земеделските земи е съчетан със запазване на характерните особености на отделните видове договори, които масово се прилагат в практиката.

Изискването за минимален 5-годишен срок на арендните договори и за сключването им от съсобственици, притежаващи повече от половината от общата вещ, се запазва. За договорите за наем и за съвместно обработване не е въведено правило за минимален срок - те могат да се сключват от съсобственици, притежаващи повече от 25 на сто от собствеността върху земята, като за неуредените случаи се препраща към разпоредбите на Закона за собствеността.

Същевременно специалният режим на договорите за наем на земеделска земя и за съвместно обработване на земеделска земя, предвижда допълнителни административни и нормативни гаранции, произтичащи от специфичния им предмет – земеделска земя, в отклонение от общата уредба на тези видове договори,  чиято уредба е в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в Закона за кооперациите.

Прилагането им като основна правна форма на поземлените отношения изисква ясна правна регламентация, която ще спомогне за възстановяване на доверието и ще насърчи сключването им, за разлика от неспецифични, включително финансови договорни инструменти.

Включена е уредбата на земеползването, за която основен метод на регулиране е този на власт и подчинение, характерен за административното право. Това са административните процедури за създаване на масиви за ползване, без да се засяга правото на собственост, доброволната комасация на земеделските земи с промяна на правото на собственост, регистрацията на актовете за ползването на земеделските земи за целите на подпомагането по схемите за плащане на площ, специализираната карта и регистри. 

С оглед на регулиране на обществените отношения по повод на земеползването като основа на селското стопанство в националните законодателства на страните от ЕС се прилагат основно четири вида мерки: насочени към защита на ползвателя, на собственика -ползвател, на собственика и за предотвратяване на раздробяването на земеделската земя. 

В проекта е уредена доброволната комасация на земеделските земи с промяна на правото на собственост. Уедряването представлява обединяване на земеделски  имоти по споразумение на собствениците въз основа на план за уедряване с цел да се преодолее раздробеността на поземлената собственост и се създадат предпоставки за повишаване на ефективността на ползването и опазването на земеделските земи.

Предвидено е уедряването на земеделските имоти по собственост да се подпомага от държавата чрез оказване на методическо ръководство от Министерството на земеделието, храните и горите и безвъзмезден обмен на данни между органите по поземлени отношения и Агенцията по геодезия, картография и кадастър и службите към нея.

Общинската служба по земеделие въз основа на одобрения план за уедряване издава решения и скици за уедрените поземлени имоти. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Собствеността върху уедрените поземлени имоти се придобива от влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие, което, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на нотариален акт.

В проекта е предвидено задължение за общинските служби по земеделие да регистрират в информационна система на МЗХГ представените актове за ползване на земеделските земи (договори, административни, съдебни и други правни актове, които доказват притежаването на право, включващо в съдържанието си правомощие за ползване на земеделската земя), както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени при спазване на изискванията за форма. Регистрацията се извършва по искане на собствениците или на ползвателите на земеделските земи, въз основа на представени от тях копия от актовете.

Проектът на закон включва административни процедури за създаване на масиви за ползване на обработваеми земи и трайни насаждения за съответната стопанска година, както и на масиви за ползване на пасища, мери и ливади за съответната календарна година. 

Въведен е нов подход за гарантиране правата на собствениците на т. нар. „имоти - бели петна“, а именно – задължение за всеки участник в процедурата, на когото със заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“, с която са одобрени масивите за ползване, са определени „имоти - бели петна“ или части от тях, да представя запис на заповед за дължимата сума. Когато участникът не е представил запис на заповед в определения срок, директорът областната дирекция „Земеделие“ изменя заповедта, като изключва участника от процедурата, освен ако е заплатил дължимата сума в определения срок.

Предложен е ред за изплащане на сумите за ползваните „имоти - бели петна“ на техните собственици.

В проекта е уреден редът за определяне на размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината. Предвидено е средното годишно рентно плащане да се определя от комисия за областта, назначена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, в левове на декар, според начина на трайно ползване на имотите. Средната стойност на средното годишно рентно плащане се изчислява на база всички договори за периода от 20 януари на предходната година до 20 януари на текущата година, регистрирани в общинската служба по земеделие, за съответното землище.

Предвижда се промяната на начина на трайно ползване на имоти, включени в обхвата на специализиран слой "Постоянно затревени площи", да може да се извършва само след тяхното изключване от слоя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 33б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

С оглед ускореното преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта и кадастрални регистри, МЗХГ ще създава и поддържа специализирана карта и регистри и информационни системи за ползването на земеделски земи и земи в горски територии, необходими за изпълнение на определените му със закон функции. Специализираната карта и регистри са необходими за управлението и развитието на поземлените отношения в България. Целта е гарантиране и успешното усвояване на средства от Европейските фондове и националните доплащания при провеждането на съответните кампании.  

Предвижда се обменът на данни между МЗХГ и Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) да се осъществява чрез отдалечен достъп, като АГКК   запазва основните и допълнителните кадастрални данни за имоти и собственици, налични в картата на възстановената собственост и регистрите към нея, включително и историята на имотите, към момента на тяхното предаване по реда на чл. 35 и § 33 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 57 от 2016 г.).

Публикувана в Бизнес

По време на посещението си у нас Мариам ал Мехаири, държавен министър на ОАЕ за продоволствената сигурност, заяви, че арабите търсят да купят земеделска земя в България

Лили Мирчева

Ние търсим плодородна земя, а да намериш такава по света, става все по-трудно (...) Затова смятаме, че бъдещият ни бизнес с вас може да се разглежда като успешен и за двете страни. Това заяви държавният министър на Обединените арабски емирства за продоволствената сигурност Мариам ал Мехаири в интервю за в. „24 часа“, направено по време на визитата й в нашата страна. По думите й арабската държава няма водни ресурси и обработваемата земя е малко. „Затова трябва да осигурим хранителните си запаси чрез достъп до такива, включително и зад граница“, обяснява тя.

Мариам ал Мехаири каза още, че компанията „Ал Дахра груп“ наскоро е купила 57 хил. декара земя в Румъния, в района на Браила. Има идея да направи същото и в България.

Както накратко съобщи и пресцентърът на земеделското министерство, госетнеката е дошла в България, за да проучва възможностите за инвестиции в земеделието и в производството на храни у нас. А земеделският ни министър Румен Порожанов услужливо се съгласи, че „имаме много възможности за сътрудничество в областта на земеделието с Обединените арабски емирства“.

В това време още по-услужливо известната компания за управление на земеделски активи „Агрион“ вероятно ще предложи на арабите апетитни парцели плодородна българска земя.

Обвити в благородните намерения за бъдещи бизнес контакти, двете страни правят конкретни стъпки към продажбата на ниви, нищо че Европейската комисия отдавна ни заплашва с наказания заради „рестриктивния закон за земята“.

Какъв закон, какви пет лева, ще попитате вие. Та нали отдавна апетитни парцели от тялото на България станаха притежание на китайски, арабски, израелски, руски, украински и други „инвеститори“. Само дето никой от управляващите не казва колко български земи вече не са притежание на българите. Това е тайна още от годините преди влизането ни в Европейския съюз, когато европейски „инвеститори“ вече купуваха запазени терени у нас.

А за да завършим коментара с ОАЕ, ще добавим, че имаме обещанието още в началото на следващата година да бъде организиран бизнес форум у нас. Тогава арабски фирми щели да разберат на място „какви са възможностите, земята, фермите“, да се срещнели с производители на шафран, розово масло и лавандула. С една дума – пак ще продаваме евтино суровини и работна ръка. А щом оставаме без земята си, те ще стават все по-евтини....

Публикувана в Бизнес

Огромна заплаха тегне над дребните и средни арендатори и собственици на земя, които ще бъдат изтикани от хубавите си парцели, ако отпадне 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация

Лили Мирчева

Наскоро бе публикувано кратко съобщение, което хвърли в смут дребни и средни собственици на земя, както и болшинството арендатори в страната. В него се казва, че по предложение на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) отпада 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По кой начин отпада - дали в бъдеще, след приемането на поредните кръпки в закона, или просто в някаква наредба, не става ясно. От текста не се разбира кога точно ще стане това, а се внушава, че поправката вече е в ход. За хората, които не са наясно с хаоса в българското законодателство, касаещо управлението на земеделските земи, съобщението може да мине между капките. При това остава неясно какво трябва да се промени, щом оставал досегашният режим, според който споразумението за комасация влиза в сила, когато се разпише от минимум 2/3 от ползвателите на земеделски земи.

Но да продължим по текста на неясната публикация. Освен, че експертите на земеделското министерство приели старото – ново предложение на АЗПБ, в нея се казва, че за тези, които не са подписали споразумението за комасация, т.е. недоволните от дадено решение за разпределение на обработваемата земя, ще се прави служебно разпределение. „Водещо в такива случаи

ще бъде правното основание, районите и местностите, в които е то“, обяснява пред „Агрозона“ Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Нещо повече – постигнат бил консенсус между асоциацията и агрочиновниците за отпадане  възможността едновременно да бъдат в споразумение и да работят в реални граници. „Деклариращите, че ще работят в реални граници, ще трябва да  се откажат от участието си в споразумения“, категоричен е Върбанов. По думите му

не трябва да се развалят моделите, които са се доказали през годините, а да се подобрят... Само дето не е ясно за кого – за шепата лобисти или за болшинството собственици на ниви, дръзнали да се занимават със земеделие у нас.

Какво обаче означава това за различните собственици и ползватели на земя? Според някои – това е поредният опит да се издърпа килимчето под краката на малките и средни фермери.

„Тихомълком искат да прокарат тази поправка, която ще обслужи само големите в земеделието. Ако тя мине и бъде приета, означава, че огромна част от гласоподавателите ще оттегли доверието си от това правителство“, коментира фермер, поискал да остане анонимен. По думите му не би трябвало Законът за собствеността и ползването на земеделските земи да се политизира, но „плачът“ за двойното увеличение на осигуровките за фермерите е нищо, в сравнение с тази лобистка поправка в закона. По думите му ако предложението на АЗПБ се приеме, когато отидат да си видят земите, фермерите ще останат изненадани, че вече не са тези, които са имали. Просто ще бъдат натикани да работят ниви по баири, жълтопръстници, чукари и т. н.

„Имам проблеми от две – три години с комасацията на земята“, разказва млад фермер от Разградско. Семейството му решило да се занимава със земеделие преди 6-7 години и започнало да купува неголеми, но плодородни парцели земеделска земя. Вложили всичките си семейни спестявания, като плащали по над 1600 лв. на декар, но в точно определени местности, които са по-плодородни, с убеждението, че тръгват на сигурна основа в новото начинание. Тогава се сблъскали с фирмите, който обработват поне от 20 години насам огромни площи в региона.

Само който е работил земя в България знае, че от нива до нива има огромна разлика. От една можеш да изкараш два тона царевица, а от съседната – едва стотина килограма. И тъкмо тук се крие разковничето на проблема с комасацията – кой ще грабне тлъстата хапка и кой ще работи за този, дето клати гората. Тъкмо затова от години се води война на терена на българското законодателство. Ако решението за комасация трябва да е подписано от всички фермери, т.е. важи 100-процентовото правило  при доброволно споразумение, тогава собствениците на добри парцели ще могат да ги защитят и в последствие да ги обработват. Но ако бъде върнато старото правило, за което АЗПБ сега настоява отново – решението за дадено землище да се взема с 2/3 мнозинство, тогава ще се чува думата само от едрите ползватели, а малките и средните ще останат безгласна буква. Казано образно - няма значение дали Иван, Петкан или Драган са недоволни. Щом останалите 2/3 от арендаторите са съгласни, (а това са предимно монополните фирми), ще си направят споразумение, а недоволните ще бъдат изтикани в неплодородните терени.

Според мнозина фермери споразуменията няма да се правят дори в службите по земеделие , а в офисите на големите фирми, които ще казват къде-кой ще работи земята.“ Законът е много добър, но искат да го променят, само защото не е удобен за тях.Те вече виждат проблеми, защото малките фермери се усетиха и започнаха да плащат повече пари, само и само да наемат по-добра земя, но оттам нататък решават управляващите“, коментират фермери с опит.

Не остава никакъв шанс за малките и средни стопани, които притежават плодородните блокове. Те просто няма как да ги обработват, защото при комасацията те ще бъдат изхвърлени настрани. Както разказва наш читател, купува най-скъпата и плодородна земя, за която плаща скъпо, а на практика обработва ниви, които струват тройно по-евтино.

От АЗПБ искат да отхвърлят изискването за 100% съгласие на участниците в комасацията. Защото само един човек да не подпише – няма споразумение, но пък така ще бъдат защитени правата на всички собственици и ползватели на земя. Ако остане обаче предложението на асоциацията бъде прието, хората с плодородни ниви остават извън земите си, които едрите фермери ще обработват. „Те ще работят в най-добрите масиви, в които ние не можем да влезем“, коментира нашият читател. По думите му в момента се обсъжда тази „поправчица“ в закона. Просто добавят една - единствена дума - отпада 100%-овото съгласие. „Приемат ли това нещо като закон, а аз силно се надявам, че няма да стане, означава, че всички по веригата приключваме – малки и средни стопани. Но истинските последствия ще се видят след 2-3 години, когато тези фермери ще бъдат изхвърлени от бизнеса. Това ще се отрази и на цените на земята, и на рентите, дори на целия кръг от търговия с машини, семена, торове и препарати“, коментира читателят ни, пожелал да остане анонимен.

Единствената му надежда е малките и средните фермери, които са многобройна общност, да се съюзяват и кооперират.

Публикувана в Бизнес

Предложеният от земеделското министерство вариант трябва да се допълни с цели раздели, решиха депутатите от ресорната комисия в парламента

Лили Мирчева

На редовното заседание на парламентарната комисия по земеделие в сряда подготвеният за внасяне в Министерския съвет законопроект за поземелените отношения отново се върна в изходна позиция. „,Не трябва да бързаме с приемането на този ключов и много тежък закон, който трябва да обедини в себе си различното сега законодателство в сектора и да реши редица проблемни въпроси с управлението на земята“, коментира Десислава Танева, председател на комисията по земеделие. Затова депутатите решиха текстовете да се допълнят и доработят, а крайният вариант на проекта да е готов през януари догодина.

Очаква се окончателното решение за това да бъде гласувано в пленарната зала през тази седмица

Земеделското министерство представя проекта на Закона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, изготвен върху предварителен анализ на материята, уреждаща поземлените отношения. Анализът е внесен в Народното събрание в края на декември миналата година и проектът бе изготвен в МЗХГ в10-месечен срок“, съобщи заместник министър Вергиния Кръстева пред депутатите в Комисията по земеделието, храните и горите. По думите й в проекта са уредени теми като bползването на земеделските земи, държавния поземлен фонд, както и опазването на земеделските земи.

Новост е въвеждането на отделен търг за млади земеделски стопани при разпределението на държавния и общинския поземлен фонд

Във връзка с призива на еврокомисаря Фил Хогън, който каза, че сектор земеделие е застаряващ не само в България, а в цяла Европа, във връзка с бъдещата обща селскостопанска политика, от съществено значение е да се предвидят различни процедури, които да дадат предимство, така че земеделието да стане сектор, интересен за младите хора“, обясни намеренията на законотворците ни Вергиния Кръстева. Според нея текстовете уреждат варианти за споразуменията за комасирано ползване, в които се предвижда доброволно и служебно споразумение, ясни правила при разпределението на пасищата от общинския и държавен поземлен фонд, заплащането на белите петна, уреждане на собствеността на стопанските дворове, опазването на земеделските земи и ред още болни за земеделието ни теми.

Предстои текстовете от новия закон, който надхвърля 200 страници, да бъдат отново допълвани, поправяни и съгласувани. С една дума – общественото обсъждане продължава. Стана ясно, че в проекта на земеделското министерство изцяло липсва законодателството, разписано в момента в Закона за арендата в земеделието, както и предложения по ключови теми, като например какво да се прави със забраната за покупка на земя от чужденци и започналата в Брюксел наказателна процедура срещу България.
Според текста, предложен от експертите в земеделското министерство, се предвижда

Отдържане на 20% от рентата, която държавата събира от арендаторите за т.нар. бели петна с идеята да я възстанови на собственика, когато той я потърси

Тази сума трябва да бъде внасяна в държавния бюджет с мотив, че държавата има административни разходи по процедурата. По линия на управлението на държавните земи е предвидена и нова възможност за размяна на парцели между държавата и общините с цел реализация на инвестиционни проекти на местните власти, предвиждат още предложенията.

Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи посочи като недостатък на проекта, че не урежда арендните отношения. Десислава Танева го подкрепи и посочи други липсващи теми в проекта: собствеността и управлението й, опазването на селскостопанското имущество, градушките. Тя смята, че с проекта не трябва да се бърза, за да бъде изработен „в пълнота“.

Ще припомним, че за изготвянето на цялостен кодекс за поземлените отношения упорито се говори от няколко години. Дори това бе основно предложение в управленската програма на предходния кабинет на ГЕРБ. Мнозина си спомнят и скандала с наемането на адвокатската кантора „Георгиев, Тодоров и ко“, която трябваше да изготви правен анализ на законодателството в сферата и да предложи нов поземлен кодекс. След това поръчката стигна до прокуратурата, но още няма публична информация дали е открита нередност в процедурата.
Министър Румен Порожанов нарече предложения кодекс „изключителна боза“ и „абсолютна нула“, а от думите му стана ясно, че ведомството ще изработи собствен проект. Тъкмо този обещан проект се обсъжда сега в парламента, като работата по него ще продължи до края на януари 2019 г. Но като се съди колко нерешени проблеми има дори около реституцията на земеделската земя, заради която бе написан първият вариант на сегашния закон, нещата може още да се отложат.

Вестник „Гласът на фермера“ ще представи с подробности новите предложения на екипа на земеделското министерство, но е отворен за мненията на читателите. Ако имате идеи – пишете ни. В момента се кове най-важният закон за земята и общественото обсъждане тепърва предстои.

Публикувана в Бизнес

Работата по единното законодателство за земеделските земи ще продължи поне до края на януари 2019 г., стана ясно на заседание на парламентарната земеделска комисия.

Днес пред депутатите проектът на Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи беше представен от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Новият нормативен акт трябва да обедини различните сега действащи закони за земите, да изчисти противоречията и остарелите норми.

Депутатите обаче решиха, че проектът е непълен и ще предложат да бъде доработен, за което има консенсус между различните политически групи, заяви пред журналисти председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева. Тя предлага експертите на министерството да доработват проекта до края на януари. 

Един от спорните моменти в новия кодекс е предложението на агроминистерството собствениците на бели петна (земи, за които няма сключени договори за ползване, но са с ясна собственост) да получават 80% от сумите за обработване на нивите, които фермерите плащат в специални сметки в общините. Останалите 20% от тези средства ще отиват в държавния бюджет.

Собствениците не се грижат за тези имоти, администрацията отговаря за тяхното добро утправление, аргументират се от МЗХГ.

Срещу предложението възрази депутатът Бюрхан Абазов (ДПС), който изтъкна, че в такъв случай агроминистерството трябва да се прекръсти на агенция за недвижими имоти.

Йордан Апостолов (Обединени патриоти) обаче подкрепи идеята, като заяви, че в Добруджа собственици на земи нарочно не сключват договори, тъй като им е по-изгодно имотите да се водят бели петна и да си приберат парите от общината. Някои купуват земите като инвестиция и се получава „каша“ сред тези, които искат да ги работят, обясни той.

Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи посочи като недостатък на проекта, че не урежда арендните отношения.

Десислава Танева го подкрепи и посочи други липсващи теми в проекта: собствеността и управлението й, опазването на селскостопанското имущество, градушките. Тя смята, че с проекта не трябва да се бърза, за да бъде изработен „в пълнота“.

 
 
 
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 10

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта