Изгубихме българските сортове зърно и зеленчуци. Сега купуваме наши семена за пшеница от Франция, внасяме пипер от Турция, а от 15 години няма български сорт картофи, казва ДианаБонева, майка на три деца и съпруга на Владимир Бонев – един от големите добруджански фермери

Лили Мирчева

За да успее един човек, трябва да има зад гърба си семейство. Не може да разчиташ само на служители и приятели, защото близките винаги те подкрепят. Това е веруюто на Диана Бонева, бивша учителка по биология, която с цялото си семейство се е посветила на земеделието. За нея растенията са една цивилизация, която живее успоредно с нас и заслужава огромно уважение. Диана знае, че вече има ягоди с вкус на шоколад, но са генномодифицирани организми, така както има вече и „ГМО хора“ с корени, изтръгнати от родната почва.

20233001 10213933556563178 1467254481009603837 o

В стопанството на семейство Боневи вече са засели близо 8 хил. декара и приключва пролетната сеитба на царевицата. „Годината е екстрена – дъждове, кал, имаше и сняг. Всяка година в земеделието е различна, но сега е по-сложно – гоним времето, защото прогнозите сочат, че пак ще вали“, обяснява Диана, защото нейният съпруг Владимир Бонев е зает с полската работа.

Семейната ферма обработва около 13 000 декара със зърнено-житни и бобови култури в региона на село Белгун, община Каварна. Половината от земята е собствена, а останалата е наета дългосрочно. Голямата дъщеря Райна Бонева стана носител на наградата на фондация „Еврика“ „Най-добър млад фермер“ за 2017-а. (За нея в. „Гласът на фермера” подробно писа б.а.) Преди 25 години и бащата – Владимир Бонев, получи същата награда от същата фондация. По думите на Райна тази награда е изключително ценна за семейството. „Може би тя е дала тласък и увереност на баща ми, че се движи по правилния път. Доста неща наследявам от родителите си и продължавам да се уча от тях. Стремя се да достигна тяхното ниво. Получавам ценни съвети за бизнеса, научили са ме на лоялност в работата“, споделя носителката на отличието.

Още в началото на семейния бизнес Боневи вярват, че

съвременно земеделие без модерни машини не може да има

30549813 10215465474528013 863500069 o

Сега разполагат с богат автопарк, като наемат дори хеликоптер за торене и дейности по растителна защита. Постоянно правят инвестиции. Една от големите е в покупката на земя, където цените са много високи. Инвестират и в модерна селскостопанска техника. Работят с мощни трактори и хубави комбайни. Всички машини в стопанството са оборудвани със система за следене с пълен автопилот и GPS навигация, което също е голямо финансово перо. Техниката улеснява много работата на механизаторите. Целта е оптимизация на труда и повече време за почивка. Колкото до почвите, целта е да се използва по-малко химична растителна защита, тъй като прекаленото торене води до окисляване и разрушаване на почвената структура, а земята губи своето плодородие. Затова в стопанството се прилагат щадящи агромероприятия, а правилното сеитбообращение и агротехниката помагат да се намали до минимум торенето с минерални торове. Основен принцип в работата е да се пази почвеното плодородие и структура, да се съхранява почвената влага, да се прилагат повече механични обработки, а не химически третирания, обяснява Райна.

20233010 10213952827204932 3420184948704950439 o

Боневи се захванали със семеен бизнес през 1987 година

„Хората тогава нямаха много пари, живееха спокойно с малко средства, но ние, като младо семейство, търсехме начин да осигурим бъдещето си“, спомня си Диана. След завършване на висшето си образование получава разпределение – учител в Балчик. Съпругът Владимир, завършил ветеринарна медицина, е разпределен в тогавашното Държавно предприятие „Родопа“. „Вместо да отидем в града и да пътуваме непрекъснато, решихме да отидем на село, за да изкараме пари за апартамент в Добрич, дори събрахме лихвоточки“, спомня си Диана.

Установяват се в село Белгун на около 50 км от Добрич и купуват сграда, където да отглеждат пилета по вече забравеното Постановление № 50, позволяващо частна дейност в иначе планираната държавна икономика. „Бяхме на по 23-24 години, но големи ентусиасти. Решихме, че ставаме частници и ще си купим автомобил. Поработихме, но нещата отидоха на зле. Никога няма да забравя, когато един съсед ми каза през 1989 година, че е дошъл денят 10-и ноември. Но докато работихме частно, ние сме се подготвяли за времето, което идва, – за нас не беше проблем да се справяме и сами да вземаме решения. Тогава мъжът ми нямаше нищо общо със земеделието, освен това, че го харесва. В един момент реши, че повече не иска за отглежда пилета и сградата остана празна. Взехме кредит от 100 хил. лв. и в края на 1989 г. купихме един трактор МТ и един ЮМЗ, т.е. обезпечението за една стопанство. Тогава баща му ни попита: „Вие нормални ли сте? ТКЗС-то е пълно с трактори, а вие сте тръгнали да ги купувате“. Но ние правихме нестандартни неща. После лихвите започнаха да скачат и от 100 хил. лв., кредитът стана 200 хил. лв.“, разказва Диана.

Единственият сигурен доход на семейството става учителската й заплата от 140 лв. За да излязат от ситуацията, Владимир наема земеделска земя и засява лук. „Първите няколко години сме се чудили какво да направим, за да не затънем още с кредити. Беше ужасно, бяхме млади хора, без никаква перспектива. Аз самата съм си задавала въпроса – с какъв акъл сме го правили? Бяхме млади и не разсъждавахме от гледна точка на опита. Но в най-тежките моменти винаги е имало нещо, което ни е подкрепяло. Може да е ангел хранител, но никой няма да ни повярва.

20157342 10213933427719957 2187047318798973556 o

 

Теорията е, че в България всеки успява, благодарение на това, че е мръсник и краде“ –

споделя Диана Бонева горчивия опит.

Сега стопанството разполага с модерна селскостопанска техника. Докато с избора на трактори са по-консервативни (според техните признания), с особена прецизност избират инвентара и прикачната техника – сеялки, дискови брани и т.н. „Ние поддържаме техниката в добро състояние, но това не означава, че не трябва да се подновява автопаркът. Купуваме по нещо всяка година, но един мощен трактор, който трябва да е верижен, не говорим като марка, струва изключително много пари. Страшно много, което означава, че щом си купиш такава машина, ще пренасочиш всичките средства там. Инвентарът, с който се работи, е много важен и там сме много добре“, пояснява Бонева. Според нея политиката на финансиране покупката на нова техника по селската програма, не е добре обмислена. „Всички бизнес планове, които са одобрени по новата селска програма, имат заиграване с лавандула и етерични масла, но как ще измести това производство основното за нашия регион – зърнопроизводството, аз не го разбирам“, коментира Диана. Затова

семейството й не е залитнало към отглеждане на лавандула

20232075 10213953015489639 2914658573292269875 o

 

или други етерично-маслени култури. Според тях няма нищо ново под слънцето. „Лавандулата е една мода и като на всяка мода, ще й мине времето. Но това е добре финансирана мода. Представете си какво би било, ако парите, които се отделиха за лавандулата, бяха вложени за зърнокомбайни или друга техника, където има сериозно производство. Машините, които купихме досега с финансова подкрепа на ПРСР в периода 2007-2013 г., са изчерпани и вече амортизирани. Мерките 121 и 4.1 за покупка на селскостопанска техника са слабо застъпени, а това е основна част от икономиката“, коментира Диана Бонева. По думите й сега се строят много дестилерии, финансирани с проекти по ПРСР, но какво ще стане, ако тръгне някаква болест по лавандулата? „То болест, че ще тръгне, е едно на ум. В нашия район никога не сме виждали лавандула. Помня, че преди тази култура сме срещали само към Хисаря, Карловско и Казанлъшко. Знаехме, че се сее, за да се уплътни посевът при непродородни почви, т.е. да няма пустеещи земи. А по-малката й дъщеря Десислава, която отскоро е дипломиран специалист по растителна защита, допълва, че вече са тръгнали болестите по лавандулата – наблюдава се поява на кореново и почвено гниене в някои райони, където има преовлажняване на почвите и задържане на влага. „Тъй като лавандулата е многогодишна култура, става трудно извеждането на борбата с тези болести. Стопаните не могат да се преборят и с многогодишните коренищни плевели“, обяснява Деси.

Семейството помни опитите си да разнообрази дейността си, като отглежда зеленчуци. Оказва се, че не само

трагедията с „Напоителни системи“ е тотална, но няма и работна ръка

30769027 10215465474728018 656759499 o

Лошо са устроени и административните въпроси по отношение на напояването.

„Стигнахме до такъв парадокс – в нашия район, който е един от най-големите производители на пипер в света, изчезна и не се произвежда вече прочутата Шабленска капия. Тя бе унищожена като сорт. Сега внасят пипер от Турция. Все още по света се търси български пипер, но няма кой да го произведе у нас. Същевременно затвориха сдруженията за напояване, които обработваха хиляди декари земя“, възмущава се Диана.

Някои фермери са изградили оранжерии, но това е дребно производство. Сега се налагат други сортове, който са по-тежки и докарват тонове продукция от декар, но пък липсва вкусът на истинската българска капия.

Семейство Боневи отглежда сега царевица, пшеница и задължителните бобови култури – леща и боб. „Нещата станаха много сложни и на практика това, което произвеждаме, можем да го пласираме единствено за износ, защото нашият пазар се напълни с внос. Ние не можем да скачаме срещу китайската или турската продукция. Нашите южни съседи субсидират до такава степен селското стопанство, че продават, за да си докарат някой лев отгоре. При нас е обратното. Условията в момента не са благоприятни за българския зърнопроизводител и затова хората бягат към лавандулата. Но не съм сигурна дали тази алтернатива е добра, защото лавандулата изтощава почвата за години напред. Но дори ако земята има резерв, какво ще правим после етеричното масло, което произвеждаме? Трябват ни сигурни пазари. Ние нямаме преработка и пак изнасяме суровини. Би трябвало да създадем цяла индустрия. Ще стане като със зърното – продаваме житото по 25 ст. за килограм и после си купуваме солети за 70 ст. пакетчето. А в тях е вложено зърно за не повече от 2 стотинки. Ние продаваме само суровина, защото сме много богати ли“, пита отново Диана. Но когато семейството започнало да обмисля да затвори кръга на производство с преработка, отново се сблъскало с реализацията и пазара.

20229609 10213952829484989 9055592102066867706 o

В България няма установени търговски правила

– не е ясно кой произвежда, кой купува и кой изнася. Добруджанските фермери смятат, че колегите им, които сега произвеждат етерични масла, после ще се чудят на кого да ги продадат. Ако държавата се намеси, вероятно от Брюксел ще ни ударят през пръстите заради непозволена държавна намеса на пазара. Вероятно някой се страхува от висококачественото българско етерично масло и отново ще намери начин да натика фермерите в ъгъла.

„Перспективата да затворим кръга с преработка не е достатъчно убедителна. Вече не сме на по 24 години, за да тръгнем да правим нещо ново. Обмисляхме още няколко интересни начинания. Примерно може ли да произвеждаме билки, а след това и чай от тях. Добре – ще ги направим, ще ги заготвим, но къде ще ги изнесем? Вътрешният пазар е много слаб. Като голям производител ще предложим тонове продукция, но какво става оттам нататък? Нашите билки са уникални, но когато си поръчате чай в заведение, задължително ви предлагат само вносен, включително и билковия. Някой да защитава българското производство в България?“, попита за пореден път Диана Бонева.

Не по-добро е положението на „привилегированите“ зърнопроизводители у нас. Както показват данните на стоковите борси, навсякъде по света цената на зърното расте, но не и у нас. Русия, която досега не изнасяше царевица, също се превръща в основен фактор в Черноморския регион. Проблемът на българските зърнопроизводители е, че няма вътрешен пазар. Субсидиите, давани досега на калпак, също изкривиха пазара. „Когато даваш пари наготово, не е на добре. Субсидиите трябва да се изкарват с труд. Още преди 15 – 20 години предложихме в земеделското министерство да има подпомагане само за произведена продукция, но години продължаваше отпускането на пари само срещу заявени земи“, разказва Диана. По думите й не зърнопроизводителите са проблем на българското земеделие, каквито коментари има. В крайна сметка тъкмо този аграрен отрасъл носи най-голям прираст към Брутния вътрешен продукт в икономиката на страната. А производството е механизирано, защото районите, където се развива най-добре, са слабо населени и няма работна ръка.

20232209 10213952793524090 8377284476002430418 o

„Какво му пречи на българина да си стъпи на краката – да си гледа работата“, пита тя.

Гледката по селата е потискаща – запустели дворове

навсякъде и никой не се грижи за тях. Тя дава пример с Дания, където хората с 5 декара земя се имат за заможни фермери, а тук почти всички българи имат по 1-2 дка на село, от които могат да си изкарват прехраната. Преди хората копаеха на ръка, а сега има машини, колкото щеш, и то на смешни цени за 150-200-300 лв., колкото са цигарите на един пушач за месец, възмущава се Диана. Всеки може да си купи мотофреза и да обработва 5 декара земя. Но тя не вярва че всичко вече е изгубено. “Нещата се самозараждат. Сега супермаркетите предлагат храни в изобилие. Хората ги купуват, а после боледуват и плащат за лечение прескъпо. Те не си дават сметка, че трябва нещо да променят. Не може през зимата да ядеш домати и краставици, защото били много хубави. Какво му е да си направиш туршия. Сега говорят за култура – да живеем без отпадъци. Спомням си, че нищо в селския двор не се изхвърляше преди 20-30 години и всичко се оползотворяваше. Храната беше вкусна, отпадъците влизаха в употреба. Сега изхвърляме като луди всякакви пластмасови опаковки и ядем храни с вкус на пластмаса“, разсъждава многодетната майка.

Диана поддържа теорията, че когато растенията се отглеждаш с любов, дават по-висок добив. „Затова спорим имат ли нервна система растенията и дали поддържат физиологична дейност. Това е моя тема – едно дърво, което е 10 метра високо, издига тонове вода на тази височина, но кой регулира процесите? Нека намерят помпа, която да вдига водата без ток или друга енергия на такава височина! Винаги съм спорила с моите преподаватели, че теорията на Дарвин е пълна глупост. Растенията са една цивилизация, която живее успоредно с нас и заслужава огромно уважение, защото ни дава много, а не взема от нищо нас“, обяснява Диана любовта към природата, която е вдъхнала и у децата си.

Всички членове на семейство

Боневи виждат бъдещето си, свързано със земеделието

Голямата дъщеря Райна е бакалавър по специалността „Агрономство“ и магистър по „Аграрен мениджмънт“ от Техническия университет във Варна. По-малката – Десислава, е завършила специалността „Растителна защита“ в Пловдивския аграрен университет и „Агрономство“ в Техническия университет във Варна. Техният брат Владимир, който е на 15 години, категорично е заявил, че ще учи в селскостопанския техникум, а после ще стане инженер. „На моите аргументи, че нивото на образование в техникума е много ниско, отговори, че не иска да си губи времето с друго образование, коментира майката. – Записахме го в математическа паралелка, където се оказа, че цяла година се учи френски и английски език. Затова по неговото желание решихме да го запишем в техникума. Тук има огромен парадокс – защо гимназията с огромните претенции се нарича училище, а техникумът, който е подценен, се нарича гимназия“, чуди се Диана. По думите й

професионалната гимназия е с много добро ниво на подготовка

и има прекрасни преподаватели, но много деца и родители предпочитат по-престижното общо езиково обучение.“Криворазбрана ценностна система“, коментира бившата учителка.

Някои дейности в стопанството вече са изцяло възложени на Райна. А Деси, на която предстои да учи докторантура, също навлиза в работата на стопанството и като специалист с дългогодишна практика открива наченките на заболяванията по растенията. „Като забележи болест по някое растение, просто е щастлива и с огрято от изследователска радост лице съобщава: Виж, мамо, по картофите има две болести, не една. Дори успя да спаси картофите, които отглеждаме по екологичен начин за собствени нужди“, гордее се майката. Напоследък Деси живо се интересува от билки и чете за уникалните свойства на българските лечебни растения.

„На мен най-много ми харесва това, че

нашите деца не си взеха куфарите, за да тръгнат нанякъде

Дори когато ги канеха, те отказваха. Много родители държат техните деца да покажат повече, отивайки някъде по-надалеч. Току се завърнат с някаква диплома отнякъде, която, общо взето, няма смисъл. Познавам много хора, които няма да си го признаят, но децата им са изтормозени, защото са далеч от родината и дома си“, споделя Диана.

Но ако я накарат да повтори началото на фермерския период в семейството, трудно може да си го представи.“ Тогава ходех на работа в училище. През 1989 г. се роди първата ни дъщеря Райна, после през 1993 г. се появи и Десислава. Ходех на работа, занимавахме се и на полето, но безпаричието беше голямо. При това пак бях записала да уча в Шумен педагогика, но през 1996 г., тъкмо като ми свърши майчинството, реших да напусна работата си, независимо че ми предложиха хубава длъжност в един техникум. И сега се питам – защо се отказах от всичко, за което се бях борила? Не казвам, че съм жертвата“, коментира многодетната майка, а дъщеричката й Деси допълни: „Предполагаме, че не съжаляваш“.

Отговорът дойде веднага: „Не, не съжалявам, но просто се замислям, че вървях в една посока и изведнъж започнах съвсем отначало и от учител по биология станах фермер“. И сега си спомня ясно как е попълнила първите данъчни декларации – работа, която й отнела половин ден и цяла нощ. „На другата година отидох при счетоводителка и занесох цяла торба с фактури. Тя ме научи, че ми трябват папки и за тази работа, освен за учителските ми бележки“, казва Диана. Сигурна е, че единствено семейството й е помогнало да излезе от трудните ситуации. А когато се ражда синът им Владимир, знае, че вървят по правилния път и че за да успее един човек, трябва да има зад гърба си семейство, в което винаги намира подкрепа.

Диана не обича да прави прогнози за бъдещето, а само планове за работа. Според нея децата трябва да са щастливи, да се трудят и да имат нормални семейства. Така си представя бъдещето на семейството и на страната ни. „Хората най-после трябва да се осъзнаят – сега имат повече психологически притеснения, отколкото физически проблеми. Натъпкаха хората в апартаменти и ги откъснаха от земята, но пътят е пак натам. Кой от зор, кой от мерак…“, шегува се педагогът в нея.

„Желаех децата ми да пораснат на село, защото с ужас си спомням как през зимата ме влачеха по тъмно на детска градина. Когато решихме с мъжа ми да живеем на село, майка ми плака една седмица. Казваше с упрек, че всички отиват в големите градове, а ние – на село, спомня си Диана. Смята, че животът на децата й ще е пълноценен, а не изпълнен с фантасмагории. – Много ми е жал за всички родители, които натириха децата си къде ли не, за да станат велики. А те не могат да си признаят, че колкото и голям учен да си, ти си емигрант. Всеки народ има собствена характеристика. Не може да станем еднакви и според мен е трагедия да живееш в Германия или Франция като българин. Все едно са чакаш круша да роди ябълки. Това са ГМО хора, както има генномодифицирани организми“.

Дълги години семейство Боневи поддържа традиция – в първия ден на жътвата всички се обличат в народни носии и излизат на полето „да зажънат“. „Откакто се помня, със сърп и ръкойка най-старият човек зажънва първия сноп и го предава на най-младия. После се танцува добруджански ръченик, който е специален танц за земята. Само добруджанците имат ритуален танц за жътвата. Това са стари обреди да се измоли плодородието на земята“, разказва Деси.

„Въздействието е уникално. Самата жътва е грандиозен процес – като тръгнат комбайните, като започнат да бръмчат и житото да тече… истинска поезия. Това е кулминацията на труда през цялата година“, добавя Диана. А за въздействието ще кажем, че милиони хора харесват в интернет клипчето, заснето директно на полето. Някои споделят, че винаги плачат, като го гледат, защото емоцията е голяма.

„Правим го, за да не прекъснем нишката. Бабите ни починаха, а майките ни са модерни. Сега купуваме оригинални народни носии и се радваме, че стават все по-популярни събитията, на които българите се обличат с носии и играят народни танци“, коментира Диана. Хората започнаха да се сещат, че това се отнася за всички, че това е образът на българското семейство, което с обич се труди и отглежда децата си. „Родът трябва да се уважава и цени, но сега ни налагат други ценности. Да си спомним, че преди хората са ходели на войни и пак са оцелявали“, завършва оптимистичния си разказ Диана Бонева.

Публикувана в Бизнес

Реформата на Общата селскостопанска политика, която влиза в сила през 2018 г., има за цел да подпомогне фермерите във веригата на доставки, насърчаването на млади предприемачи и опростяване на механизмите за управление на риска.
Сред ключовите моменти на новите правила е засилването на подкрепата за земеделските производители във веригата на предлагането на храни. Сега земеделските стопани ще имат правото да изискват писмен договор преди доставката на продукцията.
В инструментариума за управление на риска и стабилизиране на доходите на земеделските стопани ще бъде добавена усъвершенствана застрахователна система, която ще компенсира до 70% от доходите. Същевременно делът на щетите не трябва да надвишава 20%.
По-точни правила ще позволят на Европейската комисия да реагира бързо и да отстрнява пазарните неуспехи без държавна намеса или използване на частни лица. В допълнение, за специфични сектори от икономическо, социално или екологично значение, в случай на криза се предоставя доброволна подкрепа от държавите-членки.
Що се отнася до производството на млади фермери, то за тях ще се увеличат допълнителните плащания от 25% на 50%. На младите производители се гарантира правото на пълна безвъзмездна помощ от пет години, независимо от това кога подават заявление за субсидии.
Европейският комисар по земеделието Фил Хоугън похвали промените, заявявайки, че те подготвят почвата към "редица важни мерки за улесняване на реформите", които правят по-лесен живота на фермерите от ЕС.

Петър Кръстев

Публикувана в Новини на часа

Изтече срокът за прием на заявления за ползване на целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и за използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница от реколта 2017.

62 земеделски стопани кандидатстваха по схемата, а общата стойност на исканите кредити възлиза на близо 2 600 600 лева. За закупуване на минерални торове са заявени близо 24 360 хектара, а за семена – 16 296 ха.

Крайният срок за изплащане на средствата е 19 декември 2016 г. Заемът, който могат да ползват фермерите по схемата, е с годишна лихва от 3%, но не по-малко от референтния лихвен процент, приложим към датата на сключване на договора за кредит.

Припомняме, че кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и за използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница могат да получат регистрирани като земеделски стопани физически и юридически лица, както и кооперации. Те трябва да са изрядни платци към бюджета, да нямат просрочени задължения към ДФ „Земеделие”, както и да са застраховали посевите до пълния размер на получените средства по договор. Кредитните задължения се обезпечават чрез ипотека върху недвижимо имущество, особен залог върху машини и съоръжения, складови записи за вложено зърно на съхранение в публичните складове, залог на парична сума или банкова гаранция.

Всеки стопанин, който отговаря на изискванията, може да получи 80 лв./ха за закупуване на минерален тор и 40 лв./ха за закупуване на семена като максималният размер на кредита е 200 000 лева.

Публикувана в Растениевъдство

Много земеделци се отказаха от производството на ябълки, защото в България това е непечеливш бизнес, каза за Радио „Фокус” – Пазарджик Иван Кабуров, земеделец от Пазарджик. „Колегите-производители от Пазарджишко масово се отказват да отглеждат ябълки, защото пострадаха. Ябълките изискват не по-малко от 25 пръскания. Ако едно от тях се провали или ако се случи не много качествен препарат, се стига до болести, неприятели, поражения на продукцията”, коментира производителят. „Така нашите производители стават неконкурентни на полските, италианските и македонските ябълки. Това е един сектор, който, както и животновъдството, в момента е в много трудно положение. Производителите масово се отказаха, защото понасят само загуби”, допълни Иван Кабуров.

Публикувана в Растениевъдство

Държавен фонд Земеделие публикува приеми и срокове, актуални към момента.

Селскостопански пазарни механизми

Схема

Срокове за прилагане

Училищни схеми за доставка на плодове и зеленчуци/мляко и млечни продукти за учебната 2016/2017 г.

15 август – 20 септември 2016 г.

Мярка за помощ за намаляване на производството на краве мляко

(Мярката е част от допълнителния пакет на Европейската комисия, с който се предоставят 150 млн. евро за производителите от ЕС, които доброволно се ангажират да намалят доставките си към първи изкупвачи за период от 3 месеца)

от 12 септември 2016 г.

до 13:00 чна 21 септември 2016 г.

(за първия период на намаление на продукцията, обхващащ октомври, ноември и декември 2016 г.)

от 26 септември 2016 г.

до 13:00 чна 12 октомври 2016 г.

(за втория период - ноември и декември 2016 г. и януари 2017 г.)

от 13 октомври 2016 г.

до 13:00 чна 9 ноември 2016 г.

(за третия период на намаление на продукцията - декември 2016 г., януари и февруари 2017 г.)

от 10 ноември 2016 г.

до 13:00 чна 7 декември 2016 г.

(за четвъртия период на намаление на продукцията, обхващащ януари, февруари и март 2017 г.)

Държавни помощи

Схема

Срокове за прилагане

Прием по Държавна помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свине за угояване
 

Втори транш

1-26 септември 2016 г.

Трети транш

10-21 октомври 2016 г.

Държавна помощ за компенсиране разходи, свързани с изпълнение на мерки по Националнатата програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera)

11 април - 30 септември 2016 г.

Държавна помощ de minimis за подкрепа на пчеларите през 2016 г.

8 - 26 септември 2016 г.

Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Схема

Срокове за прилагане

Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020

2 септември – 3 октомври 2016 г.

Кредитиране

Схема

Срокове за прилагане

Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство

Целогодишно

Целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и за използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница от реколта 2017

3 октомври - 15 ноември 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Земеделските стопани ще могат да ползват целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и за използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница от реколта 2017. Това реши на свое заседание, проведено на 30 август, УС на Държавен фонд “Земеделие“.

Заявления се приемат в отделите „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ПСМП) на областните дирекции на Фонд „Земеделие“ в периода от 3 октомври до 15 ноември 2016 г. Крайният срок за изплащане на средствата е 19 декември 2016 г.

Лихвата по кредита е в размер на 3%, но не по-малко от референтния лихвен процент, приложим към датата на сключване на договора за кредит. Общият финансов ресурс по целевия кредит е 10 млн. лв. Средствата се предоставят от бюджета на ДФ „Земеделие“ до изчерпване на финансовия ресурс. Всеки стопанин, който отговаря на изискванията, може да получи 80 лв./ха за закупуване на минерален тор и 40 лв./ха за закупуване на семена като максималният размер на кредита е 200 000 лв.

Земеделските стопани могат да получат кредит:

- за закупуване на минерален тор след представяне на фактури за закупен минерален тор;

- за закупуване на семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена като представят фактури за закупени семена и/или складови разписки и искане за изписване на продукцията (при използването на неокончателно сертифицирани собствени семена);

- за закупуване на минерален тор, семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена след представяне на фактури за закупен минерален тор, за закупени семена и/или складови разписки и искане за изписване на семената за влагане в производството.

Кредитните задължения се обезпечават чрез ипотека върху недвижимо имущество, особен залог върху машини и съоръжения, складови записи за вложено зърно на съхранение в публичните складове, залог на парична сума или банкова гаранция. Общата сума на обезпеченията следва да осигури покритие на кредита в размер на 120 процента.

Земеделските стопани са длъжни да застраховат посевите, които са обект на договора за кредит, като застраховката покрива пълния размер на получените средства по договор, както и вещните обезпечения, като стойността на застрахованото имущество следва да е не по-малко от 120 процента от размера на кредита.

Повече информация за условията и изискванията за предоставяне на кредит, стопаните могат да получат в областните дирекции или на сайта на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Растениевъдство

В Европейския парламент днес стартира петото издание на Европейската седмица на пчелите и опрашването, организирана от зам.-председателя на Групата на ЕНП и председател на Работната група по пчеларство в Европарламента Мария Габриел. Началото постави Европейският форум на пчеларите и земеделците, силно присъствие на който имаха българските пчелари.

„За мен е много важна дискусията между самите пчелари и между тях и земеделските производители, защото са зависими едни от други. Именно с тази цел за първи път миналата година инициирах форум на пчеларите и земеделците, който сега проведохме за втора поредна година. Целта ми е създаването на европейска мрежа на пчеларите за обмяна на опит и добри практики в пчеларския сектор“, коментира Мария Габриел.

Форумът беше открит от президента на Апимондия Филип Маккейб, евродепутата Марк Тарабела от Комисията по земеделие и развитие на селските райони и зам.-председателя на Работната група за меда в най-голямата европейската земеделска организация Копа-Кожека Станислас Яс. Пчелари от редица европейски държави представиха информация за състоянието на пчеларския сектор в своите страни и разгледаха предложения за установяване на модели за сътрудничество със земеделските стопани, институциите, промишлеността и учените. Дискусиите се съсредоточиха върху добри практики за съвместно съществуване на пчеларския с другите земеделски сектори, мерките за насърчаване интеграцията на опрашители в селскостопанските райони, начините за контролиране на заболяванията при пчелите и за преодоляване на климатичните въздействия.

Българските пчелари, поканени от Мария Габриел за събитията от тематичната седмица, очертаха ясно неблагоприятните тенденции в сектора, като същевременно дадоха добри идеи за тяхното превъзмогване. Според тях общоевропейската политика изостава в частта, касаеща финансирането на пчеларския сектор, тъй като поставя пчеларите в неизгодна позиция спрямо останалите земеделски производители в Европа.

Силно впечатление направиха представените от родните пчелари успешни направления от пчеларската дейност в България, особено биологичното пчеларство. Вниманието в последните 5-6 години към екологосъобразните методи за пчеларстване и поощряването на дребни и средни пчелари да практикуват биологично пчеларство, изведоха България на челно място в Европа по брой на контролирани пчелни семейства (в преход и биологични). Други положителни тенденции у нас са промененото отношение на българските граждани към пчеларството в съвкупност, модернизирането и внасянето на елементи на интензивно и икономически обосновано производство, внедряването на иновациите като например проектът „Умен кошер“ на българската компания Bee Smart Technologies.

Заключенията от форума ще бъдат представени на международната конференция на високо ниво във вторник.

Публикувана в Новини на часа

Европейският парламент прие резолюция, с която призова Европейската комисия да внесе предложения срещу нелоялните търговци по цялата верига за доставка на храни, съобщиха от пресслужбата на институцията. Целта е да бъдат осигурени справедливи доходи за земеделците и по-голям избор за потребителите. ЕП настоява за честни и прозрачни отношения между производителите, доставчиците и продавачите на храни, коментира сайтът Регал.

Справедливата търговия следва да помогне за справяне със свръхпроизводството и разхищаването на храни, се посочва в резолюцията от ЕП.

Неравномерното разпределение на приходите и неравнопоставеността на силите по веригата за доставка на храни трябва спешно да бъдат преодолени, се посочва в документа, приет с 600 гласа "за", 48 "против" и 24 въздържали се.

Евродепутатите подчертават, че продажбата под производствената цена и сериозната злоупотреба от страна на големите вериги за търговия на дребно с основни селскостопански храни като млечни изделия, плодове и зеленчуци, заплашват дългосрочната устойчивост на производството в ЕС. Земеделците, малките и средните предприятия са особено уязвими по отношение на нелоялните търговски практики. Те понякога са принудени да работят на загуба заради неблагоприятни ценови договорености с по-силните страни, като поемат разходите от преоценка на стоките и отстъпки в супермаркетите.

Потребителите също са поставени в неизгодно положение, защото техният избор и достъп до нови изделия са ограничени.

Необходимост от по-ефективно правоприлагане, за да бъде преодолян факторът "страх" на доставчиците, се казва в резолюцията.

Евродепутатите са на мнение, че досега доброволните схеми и схемите за саморегулиране са показали ограничени резултати заради липсата на правилно прилагане, недостатъчно представителство на земеделците, конфликти на интереси между съответните страни. Според тях механизмите за уреждане на спорове не са в състояние да се справят с фактора "страх" на доставчиците. В резолюцията се отчита, че има нужда от рамково законодателство на равнище ЕС в борбата с нелоялните действия и за да може европейските земеделци и потребители да разполагат с честни условия на покупко-продажба.

Според ЕП трябва да има възможност за анонимно подаване на жалби и да бъдат въведени възпиращи глоби. Евродепутатите насърчават производителите и търговците, включително организациите на земеделците, да участват в подобни инициативи.

Публикувана в Бизнес

Ние работихме в посока на това да бъдат облагодетелствани около 25 000 тютюнопроизводители от страната, а в крайна сметка с решението на правителството се облагодетелстваха около 115 000 земеделски производители от всички сегменти на сектор „Земеделие”. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите-2010, във връзка с развитието на изкупната кампания на тютюна. „Вече е взето решение да не се вдига минималният осигурителен праг за целия земеделски сектор, не само за тютюнопроизводителите. Ще върна лентата малко назад. Националната асоциация на тютюнопроизводителите се договори с правителството да не се вдига рязко минималният осигурителен праг от 240 на 420 лева, а се взе компромисно решение той да бъде повишен на 300 лева. Преди около 2 месеца се заговори, че този праг от 300 лева, който е актуален сега, ще бъде повишен на 330 лева. Ние имахме остра реакция и излязохме с декларация, която разпространихме по медиите и я бяхме адресирали до министър-председателя Бойко Борисов, до земеделския министър Десислава Танева и до социалния министър Ивайло Калфин”, посочи Цветан Филев. По думите му, декларацията е била взета предвид, въпреки че е била локална и апелира да не се вдига минималният осигурителен праг само на тютюнопроизводителите. „От цялата тази ситуация спечели целият земеделски сектор, защото правителството в бюджета за 2016 година, заложи минималния осигурителен праг за всички земеделски производители в България да остане такъв, какъвто беше през 2015 година - в размер на 300 лева”, коментира още Цветан Филев.

Публикувана в Растениевъдство

Земеделците, които очакват директни плащания, трябва да проверят най-късно днес, дали посочените от тях банкови сметки са активни, напомнят от Държавен фонд „Земеделие“.

Практиката от минали години сочи, че често се случва банковите сметки на фермерите да са стари, неактивни или вече закрити. Така плащанията се забавят и това предизвиква недоволството на земеделците. Затова от Фонда ги призовават, своевременно да направят проверка.

В случай че сметките са неактивни, фермерите трябва да открият нови банкови сметки и да ги заявят в областните дирекция на Фонд „Земеделие“ най-късно днес. Активните банкови сметки гарантират, че сумите ще са на разположение на получателите веднага след тяхното нареждане от администрацията.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта