Зърнените култури попадат във все по-трудни условия

Намирането на най-ефективните технологии е ключов елемент за опазване на реколтата

Агр. Петър Кръстев

Никакви добавки и подобрители не могат да направят хляба вкусен и ароматен, ако той е изпечен от лошо брашно, получено от некачествено зърна.

А качеството зависи от много фактори – от подбора на сорта до съхранението. Но в тази верига един от главните елементи е здравето на посевите по време на зреенето на пшеницата. Болестите, които „отрязват“ от реколтата стотици хиляди тонове, водят до това, че тя пада в по-нисък клас. Как да се борим с болестите, за да получим зърно с високо качество, дори при неблагоприятни условия, каквито тази година наблюдавахме в много райони на страната?

Как да предпазим посевите от болести

Можем да кажем, че изтичащата година беше характерна със своите контрасти. Времето беше както по-хладно и по-влажно, така и доста сухо и много горещо в сравнение с други години. Всичко това се отрази на зърнената реколта, която беше поразена от болести. На много места посевите бяха силно нападнати от различни видове кореново гниене, болести на листния апарат и класовете, стигащи почти до епифитотии и водещи до значително намаляване на тяхната продуктивност. Проявиха се и опасни гъбни болести по пшеницата: няколко вида ръжди, фузариум по класа, жълта петнистост по листата и септориоза. Наложи се борбата да се извежда с разпространените болести като брашнеста мана, септориоза, хелминтоспориум и други. Ечемикът на много места беше нападнат от мрежеста петнистост. Наблюдаваше се и Helminthosporium triticirepentis, известна още като Drechslera triticirepentis по зърнените култури, която се проявява в ранно изсъхване на листата, намаляване количеството на продуктивните стъбла, спарушване на зърната, намаляване дължината на класа и неговата озърненост.

Разбира се, че селското стопанство е зависимо от природните условия, срещу които няма какво да направим, а в бъдеще експертите прогнозират още по-непредсказуеми климатични промени. Въпреки това ние сме в състояние да предотвратим заболяванията по зърнено-житните и другите култури, да намалим последиците от анормалните явления и дори напълно да излекуваме растенията. На първо място, това зависи от факта доколко ефективни средства за борба сме избрали. При избор на некачествени, евтини препарати пропускаме ценно време, без да помогнем на растението, което вече не е способно да се противопостави на болестите и загива.

Фермерите трябва да търсят правилните решения

Такива ситуации, като през тази селскостопанска година, изискват от фермерите ясни и точни действия. Те трябва да се проявяват буквално навсякъде – от избора на семена и препарати до тяхното прилагане. Затова е необходимо да се търсят и използват сортове, които притежават висока устойчивост към болести.

Такива сортове има, но дори и посеви с великолепни сортове също се нуждаят от защита, а слабоустойчивите могат да заболеят, дори в случай че бъде проведен пълен комплекс от защитни мероприятия.

Особено актуален в хода на сеитбената кампания на зимните житни култури е изборът на ефективен обеззаразител за предпосевно третиране на семената. Правилно постъпват тези селскостопански и фермерски стопанства, които провеждат 100-процентна обработка на семенния материал: качествените обеззаразители предотвратяват болестите по кореновата система за дълъг период – от момента, в който зърното попадне в почвата, до края на фаза вретенене на зърнените култури.

За предпочитане са препаратите, които имат повече от едно активно вещество с различен механизъм на действие и иновативни формулации. Обработката с тези препарати осигурява на семената надеждна защита срещу комплекса от болести в най-важния за растенията период – вегетацията.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Немски учени изясниха защо зърнените култури по-добре от другите растения понасят сушата

Учени от Баварския университет във Вюрцбург „Юлий Максимилиан“ (JMU), Германия, успяха да отговорят на загадъчния въпрос: защо зърнените култури са по-устойчиви на суша, отколкото другите растения. Тяхното откритие, публикувано в научното списание Current Biology, ще помогне за създаване на култури с повишена сухоустойчивост.

Изследователите на растенията от JMU: професор Райнер Хедрич, професор Дитмар Гейгер и д-р Питър Аш изучили механизмите на работа и компонентите защитаващи клетките на зърнените растения. По техните наблюдения, зърнените култури имат двойка защитни клетки във формата на гири, които образуват и регулират порите. Тези клетки са разположени между две спомогателни клетки, които поглъщат и съхраняват калиеви и хлорни йони от защитните клетки при затварянето на порите. Когато устицата се отварят, те предават йоните обратно в защитните клетки.

„Зърнените култури използват спомагателните клетки като динамичен резервоар за осмотично активните йони. Този йонен трансфер между защитните и спомагателните клетки позволява на растенията да регулират порите особено ефективно и бързо“, казва професор Гейгер.

Освен това те открили, че освен използването на абсцизова киселина (ABA), за да определят достъпността на вода и да поддържат водния баланс, зърнените култури използват нитрати, за да оценят ефективността на фотосинтезата. „Обединявайки тези два механизма, ечемикът по-добре от другите растения е способен да поддържа баланс между такива крайности, като«смърт от глад» или «смърт от жажда», когато растенията се окажат в ситуация на недостиг на вода“, пояснява професор Хедрич.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

За да се избегне конфликтът при прибирането на пшеницата, може да се избере по-ранен сорт рапица. Не си струва да икономисвате от работната ширина на хедера

Grain magazine

Селекцията и техническият прогрес станаха причина в много ситуации досегашните технологии вече да не са валидни. При днешните условия на жътва комбайните се натоварват средно на 50 на сто от техния производствен потенциал. Специалистите твърдят, че проблемът не е в техниката. Според тях в голяма степен всичко зависи от такива фактори, като етапността на узряването на културите, обучението на комбайнерите, логистиката и т.н. Много от работните операции по традиция се извършват неоптимално, а би могло да се постигне много повече, тъй като от увеличаването на производителността печелят не само собствениците на селскостопанските машини. Навременното прибиране на реколтата с ниски загуби е от полза и за онези фермери, които не притежават собствена техника.

Идеите, представени в статиятана Grain magazine, не съответстват на общоприетите правила, но едно по-внимателно вглеждане и осмисляне разкрива, че зад отчасти провокативните предложения се крие голям потенциал. Във всеки случай те могат да бъдат дискутирани.

jatva 3

ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЖЪТВАТА МОЖЕ ДА СЕ ПЛАНИРА

При едновременното узряване на културите на всички поля със своевременното прибиране на реколтата няма да се справи дори и най-добрият комбайн. Ако работата започва рано сутрин и свършва късно вечер, то производителността за един час работа съществено намалява, а разходите за сушене на зърното се увеличават.

Поетапното узряване на културите позволява да се увеличи периодът за провеждането на жътвата. Още при засяването на културите може да се заложи основата на оптималното прибиране на реколтата:

. избор на сорт (много ранни и късни сортове);

. избор на площи за засяване (да не се засяват едновременно всички късни сортове на сухи участъци, а ранните – на влажни);

. вариации на сроковете на засяване (ако времето през есента позволява);

. регулиране на узряването, благодарение на прилагането на фунгициди и използването на датчици за азота;

. оценка на риска – къде ще бъдат претърпени най-големи загуби, откъде трябва да се започне?

jatva 4

Безусловно, поетапното узряване на културите изисква голямо майсторство на агрономите. А лошото време в сезона на жътвата лесно може да разруши всички планове. Но въпреки това поетапното узряване на културите залага фундамент за ефективно провеждане на жътвената кампания в големите стопанства.

ПРИБИРАЙТЕ РАПИЦАТА СЛЕД ПШЕНИЦАТА

Нови сортове, високи добиви, голямо съдържание на масло – съвременните сортове на рапицата са високопродуктивни. Но дебелите зелени стебла и недоузрелите еластични стръкове затрудняват навременното овършаване. И дори при сипещи се горни стръкове рапицата все още не е готова за овършаване. Недоузрелите стръкове в долната част на стеблото няма да бъдат овършани, тоест ще бъдат загубени. Тези загуби са по-големи в сравнение със загубите поради ронене на горните стръкове – те просто не се забелязват веднага, тъй като недозрелите стръкове се наситняват от сламораздробителя.

Вследствие на интензивното разклоняване и неравномерното цъфтене на рапицата се стига до неравномерното й зреене. Това усложнява вършитбата, намалява производителността на площ и повишава загубите и влажността на зърното. Ако се изчакат още два или три дни за зреене, по-горе изброените параметри значително се подобряват. Първите шушулки в горния участък на растенията започват вече да се разпукват, но това все още не е значителна вреда, защото формирането на добива от разположените в долната част шушулки е в текущ процес и качеството се повишава. Но е трудно да се определи точният момент за жътва.

jatva 8

Жътвата изисква опит в работата с комбайн и се извършва, когато рапицата е достигнала пълна зрялост. Това означава: 
• Семената са черно-кафяви до черни и твърди 
• Шушулките и разклоненията са оцветени в сиво-кафяво 
• При движение семената в шушулките шумолят.

Ако се жъне твърде рано, се спира нарастването на добива и на масленото съдържание. Зърното в ранен период на зреене допълнително се овлажнява и от влажната слама. При леко преминаване на срока за жътва, опасни на първо място са вятърът и градушката. Влажността на реколтата трябва в началото на жътвата да е под 12%. Няма да са налице изменения, намаляващи качеството на реколтата след жътвата, ако съдържанието на влага е 8%

От изключително значение е оборудването на комбайна с допълнително приспособление за жътва на рапица! При вършитбата има много източници на загуби и щети. Най-високите загуби се причиняват от режещите инструменти. Режещата плоскост трябва да се удължи с около 40 – 60 см, за да могат зърната от шушулките да падат без разпиляване при разтърсване. Чрез режещите инструменти, пригодени за рапица, тези загуби намаляват най-малко наполовина. Движещите се вертикални ножове разделят растенията чисто и с малки загуби. Разделителните ножове от двете страни са от голяма полза. Режещото устройство трябва да работи на височината на най-долния участък с шушулки на растението. Когато е достигната зрелостта за вършитба, трябва да се жъне с голяма ударна сила. Колкото по-сухи са растенията и по-узрели са шушулките, толкова по-щадящо трябва да работи вършачният апарат. Шушулките по правило лесно се разпукват. Горното сито се отваря на 7– 9 мм. Струята се настройва така, че да не издухва навън от ситото овършаните шушулки и частиците плява. Долното сито също трябва да е в добра координация с вентилаторите. Броят на оборотите на барабана се избира така, че да е достатъчен за доброто овършаване. Отстоянието от него до хедера е около 15 – 20 мм (според количеството растителна маса). Оборотите на барабана са между 400 и 600 в минута според масата и влажността.

jatva 2

Комбайнът трябва да се движи бързо (4 – 6 км/ч). Един добре настроен комбайн постига с до 25% по-добри резултати в сравнение с един лошо настроен. Настройката на машината оказва голямо влияние върху качеството на семената и загубите. Най-висока производителност през благоприятните часове на деня изисква транспорт, който да съответства на капацитета на комбайна. Всяка минута престой в най-подходящото време за жътва носи загуби. Днешните хибриди са сравнително устойчиви на разпукване, ако са здрави растенията, така че рапичната жътва трябва да бъде изместена назад, за да се постигне добро зреене.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Агротехника

Организацията на европейските търговци на зърно (COCERAL) прогнозира увеличение на производството на зърнени култури в страните от ЕС през сезон 2017/18.
Според публикуваната прогноза реколтата от зърно в Европейския съюз през сезон 2017/18 ще бъде 301,5 млн. тона, което е повече в сравнение с показателите от миналия сезон – 296,5 млн. тона.
Производството на пшеница, се очаква да бъде 151,1 млн. тона (145,2 млн. тона през сезон 2016/17), ечемик - 58,4 млн. тона, царевица - 61,4 млн. тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
По-ниските цени на зърнените култури през последните години и високите добиви доведоха до разширяване на употребата на зърнени за фуражи. Развитието на птицевъдството и свиневъдството у нас е предпоставка за увеличаване употребата на по-богати на протеини фуражи. В резултат нараства делът на зърнените култури, които се използват за фураж за селскостопанските животни. Така до 2022 г. в света и у нас все по-големи количества пшеница, слънчоглед и царевица ще остават в България за преработка. Това прогнозира в доклада си за зърнено-маслодайния сектор Центърът за икономически анализи на селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика.
 
Според доклада през последните години, поради големия обем на производство и сравнително по-ниските цени, пшеницата се търси и за изхранване на животните. Същевременно у нас консумацията на хляб и макаронени изделия намалява ежегодно.  
 
 
В периода 2007 – 2011 г. пшеницата, използвана за човешко потребление, e средно 1,04 млн. тона на година, докато в следващия петгодишен период – 2012-2016, потреблението е под 1 млн. тона годишно – 951 хил. тона. Предвижданията на САРА са в периода 2017-2022 г. общото потребление да намалее допълнително до средно 915 хил. тона годишно.
 
 
Тук силна е конкуренцията на фуражи, базирани на употребата на соя, която не позволява рязкото нарастване на употребата на кюспе. Най-висок ръст в използването на фуражи за животновъдството се очаква да има не при пшеницата, а при царевицата. Увеличението на влаганата царевица за фуражи в периода 2017-2022 година се очаква да бъде с около 20% отколкото в предходния период 2012- 2016 година, се казва в доклада.
 
В последните години използването на царевицата за индустриална преработка се увеличава - за периода между 2012-2016 година влагането на царевица в индустриални нужди е около 450 хил.т. годишно, а за периода 2017-2022 година се очаква тези количества да нараснат до 630 хил.т. 
 
Потреблението на слънчоглед за човешка консумация обхваща консумацията на белен слънчоглед, както и количествата използвани за преработка в слънчогледово олио. Предвижданията за периода 2017-2022 година са за ръст в потреблението на слънчоглед - 163 хил. тона средно на година за периода. Това е свързано с очакванията за разширяването на преработвателния капацитет и ръста в производството на слънчогледово олио.
Брутната продукция от зърнени и маслодайни култури ежегодно представлява почти 50% от брутната продукция от отрасъл „Селско стопанство“ у нас. Това показва огромното значение, което има производството на тези култури за българското земеделие. Произведените количества от следените 5 култури ежегодно зависят от засетите и реколтирани площи и получения среден добив от единица площ. 
 
Ежегодният ръст на реколтираните площи до пика през 2013 година позволяваше достигането на значителни количества, а по-високите средни добиви на някои от културите - царевица и рапица, през 2014 година допълнително доведе до ръст в производството, дори над този от 2013.
 
България изнася между 50-70% от производството на зърнени и маслодайни семена, което я поставя в силна зависимост от глобалната пазарна конюнктура. Очакваната добра реколта през 2017/18 стопанска година ще задържи световните цени на сравнително ниски нива, далеч от рекордните за 2012-2013. 
 
Предвижданията на САРА за изкупните цени от място на пшеница – Североизточна България, царевица, слънчоглед – Северно-централен район, ечемик и рапица – Югоизточен район, за настоящата 2017-2018 година у нас са за 280 лв./тон, при ечемика - 255 лв./т., около 630 лв./тон за слънчогледа и 670 лв./тон за рапицата, а цените на царевицата се предвижда да са около 280 лв./тон. Тези цени са по-високи от предходната година, като единствено при слънчогледа може да се очаква спад, коментират от САРА.
Публикувана в Бизнес

Тежката суша заплашва реколтата на зърнени култури в Южна Европа

Сушата в Италия и Испания води до рекорден спад на добивите от зърнени култури. Фермерите съобщават, че показателите за реколтата са достигнали двадесет годишен минимум.

Особено тежко са засегнати Кастилия и Леон - най-големите райони за отглеждане на зърнени култури в Испания. Там загубите при реколтата се оценяват на 60-70%.

"Тази година не е просто лошо, това е бедствие. Не си спомням такава суша от 1992 г. насам, когато бях дете ", заяви Хоакин Антонио Пино, фермер от испанската провинция Авила.

Според фермера, в значителна част от областта все още не се жъне, тъй като печалбата от реколтата няма да покрие разходите по заплатите за жътва.

В резултат на сушата в района, има рискове и за други култури. Рязко падна производството на орехи, бадеми и шам фъстък. Анализаторът от испанската селскостопанска асоциация Хосе Угарио очаква падане на производството от бадеми през 2017 г. с 23% в сравнение с миналата година.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Големите играчи на пазара се преориентират към по-малко известни продукти като киноа или органически земеделски продукти с високо търсене от страна на потребителите, които искат да се хранят здравословно, пише агенция Bloomberg.

Доходите от търговията с водещите зърнени култури спаднаха, след като фермерите започнаха да отглеждат по-големи количества, отколкото са необходими на пазара. Този период продължава вече 4 поредни години. Това подбуди големите играчи на пазараq като немската компания BayWa AGq да търсят други ниши, например домати или биологични зърнени култури, където доходите са по-високи. Други насочиха своето внимание към безглутеновите култури.

Брокерската къща Grain Services Srl, например, получава 30 на сто от доходите си от безглутенови, биологични и нишови продукти, като киноа, ориз, амарант и леща, въпреки, че те са едва 7 на сто от обема на цялата продукция, с която търгува.

Безглутенови продукти

Потребителското търсене прави безглутеновите и биологичните продукти едни от най-динамично развиващите се сегменти на пазара. Производството на безглутенови продукти ще нараства с 10 на сто ежегодно, а световните обеми на продажбите им до 2020 година ще се увеличават до 7 милиарда щатски долара годишно.

baywa logo2

Компания BayWa се превключва на билогично и оранжерийно производство.

Френската групировка Soufflet, която е най-големият купувач на зърно в Европа, започва търговия с бобови култури.

Дори такива гиганти в бранша като Glencore и Bunge се насочиха към различни от зърното сегменти. Bunge, която е търговска компания вече 200 години купи производител на зехтин от Турция, а Glencore търгува със зехтин от офиса си в Мадрид. По данни на FAO, обемите на световната търговия с бобови култури са по-малко от 6 на сто от световния пазар на пшеница през 2013 г. Но все повече големи играчи се ориентират към тези култури като допълнение на зърненото си портфолио, за да компансират спадащите световни цени на зърнените култури.

Публикувана в Бизнес

През последните години нараства интересът към примитивните зърнени култури, които имат редица предимства за здравословното хранене. Швейцарски фермер споделя опита си в отглеждането на еднозърнест и двузърнест лимец пред сп. Agri

Алекс Петров

Лимецът e древна зърнена култура, определяна като пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос. В тракийските гробници са намирали останки от лимец, както и в египетските пирамиди Култивираните му видове са познати отпреди повече от 10 000 години, но в наши дни те са позабравени по икономически причини Лимецът е по-труден за обработка и дава по-малко добив от днешните сортове хибридна пшеница, макар че хранителните му свойства са в пъти по-добри. В България сме още в началото на възраждането на тази древна зърнена култура – в момента у нас лимец се отглежда едва върху 15 хил. декара, но интересът към него нараства.

В Западна Европа също се възражда вкусът към древните зърнени култури, предвид техните качества и предимства. Швейцарският фермер Пиер-Ален Швайцер от няколко години отглежда еднозърнест и двузърнест лимец и благодарение на високата им придадена стойност компенсира по-слабите добиви. За неговия опит, който може да бъде полезен и за българските фермери, разказва в репортаж сп. Agri

------------
Стопанството „Ла Перол” в градчето Егъл (кантон Во) в долината на Рона принадлежи на семейство Швайцер от три поколения. Днес то се ръководи от Пиер-Ален. Когато поема кормилото, 40-годишният мъж решава, че ще диверсифицира културите и ще се ориентира към биохраните. В своята практика швейцарският фермер се придържа към принципите на биодинамичното земеделие, насочено към създаването на по-здрави растения, възстановяване на земята по естествен път и увеличаване жизнеността на растения, почва и животни. Много от техниките, които използва амбициозният мъж, са стари, дори древни, като например приготвянето на компост като заместител на синтетичните и химическите торове. Но за Пиер-Ален бъдещето принадлежи на древните зърнени култури. Именно по правилата на биодинамиката той отглежда еднозърнест и двузърнест лимец – едни от най-старите култивирани от човека зърнени култури с давност 9500 години!

„Тези видове лимец имат високи хлебопекарни качества – уточнява фермерът и допълва: – Те са много богати на протеини, а нивото им на глутен е доста по-ниско в сравнение с другите зърнени култури, като пшеницата например. Интересът към тези „примитивни” култури се засили през последните години заедно с болестите на цивилизацията – населението изпитва все по-голяма нетолерентност и алергии към глутена. Ето защо и други колеги на Пиер-Ален от кантона Во са се насочили към отглеждането на еднозърнест и двузърнест лимец, макар че площите са все още ограничени. И ако през 2015 година засетите площи са били 147 дка, тази година те са се увеличили на 226 декара.

Непретенциозна и лесна за отглеждане култура

Еднозърнестият и двузърнестият лимец се адаптират към сравнително бедни, каменисти и ниско плодородни почви – пояснява Пиер-Ален. – Те се сеят в средата на октомври, по едно и също време с ечемика. Досега фермерът е купувал семената, но тази година ще запази част от реколтата за посев през есента.

Намесата при отглеждането на древните зърнени култури е много рядка. „През пролетта минавам веднъж с браната – обяснява технологията производителят, който не внася никакви торове и не предприема никакво фунгицидно третиране. – Древните зърнени култури се отличават с голяма резистентност. Произвеждам еднозърнест лимец от пет години, а двузърнест от две, но никога досега не съм забелязал поражения, причинени от болести...”

Друзърнестият лимец се жъне в средата на юли, докато еднозърнестият, който е по-късна култура, се прибира в началото на август.

. Добивите са скромни

– не скрива факта производителят. Освен това и двата вида лимец имат една особеност – не губят люспестата си обвивка при ожънването. Зърната трябва да преминат през машината за лющене, преди да се смелят на брашно. Пиер-Ален Швейцер прибира 200 кг/дка тона еднозърнест лимец, но след излющването остават 150 кг/дка зърно. Добивите от двузърнест лимец са по-високи, но той пък има повече обвивки. „Когато накрая тегля чертата, получавам приблизително еднакви добиви зърно” – уточнява земеделецът. .

Процесите излющване, мелене и пакетиране се извършват директно в стопанството. „Така това производство за мен стана по-рентабилно, в сравнение с другите зърнени култури” – посочва Пиер-Ален Швайцер.

В „Ла Перол” продават лимеца под форма на брашно, грис, паста и зърно – всичките подготвени на място и удостоени с биодинамичния сертификат Demeter (на името на гръцката Богиня на земеделието Деметра- б.а.). Друга част от производството изпълва рафтове на магазини в градовете Веве и Монте. А една хлебарница в Егъл редовно купува брашна от лимец и три пъти седмично предлага специални хлебчета, оценявани от потребители, ориентирани към здравословното хранене.

 

Двата вида прародители на пшеницата

Примитивните или известни още като „древни” пшеници – еднозърнестият и двузърнестият лимец, днес са основен продукт на органичното земеделие поради нарасналия интерес на производителите към култури с ниски вложения и на потребителите – към природосъобразен и здравословен начин на живот. Разпространените у нас форми не са взискателни към топлината и са силно сухоустойчиви и студоустойчиви, което ги прави много подходящи за отглеждане при променящите се климатични условия. Могат да се развиват и при по-висока надморска височина между 700 и 1300 метра, където отглеждането на съвременната пшеница е немислимо. Отличават се с голяма резистентност на гъбни болести. Невзискателни са към агротехниката.

Еднозърнестият лимец (Triticum monococcum) е една от най-ранно култивираните форми пшеница. Зърна див лимец са открити в разкопки, датиращи от епипалеолита в района на Близкия изток, известен като Плодородния полумесец. Смята се, че за пръв път лимецът е култивиран около 7500 г. пр. Хр.. Окултуреният еднозърнест лимец е с плътно положени зърна, обвити с твърди люспи, което се явява естествена защита от най-различни външни въздействия – климатични, химични, биологични, гризачи и др. Не боледува - т.е. няма нужда от третиране с пестициди. Има стабилна генетична структура, което означава, че е устойчива на генно модифициране. С високо съдържание на минерали и витамини, особено калий, калций, магнезий, фосфор, органичен манган, селен, бета-каротин. Само еднозърнестият лимец е подходящ за безглутеинови диети, защото съдържанието на глутен при него липсва или е много малко.

Еднозърнестият лимец е известен у нас и под названието „яза”.

Двузърнестият лимец (Triticum dicoccum) е известен под названието емер, във Франция като amidonnier, а у нас като Капладжа или Полуполба,. Възникнал преди повече от 10 000 години, двузърнестият лимец е бил широко използван като растителна храна, а по-късно е изместен от културната пшеница.

Окултуреният двузърнест лимец (Triticum turgidum subsp. dicoccum) се отличава с добър добив върху бедни на хранителни вещества почви. Устойчив е на стъблена ръжда при висока влажност. По-богат e на белтъчини и диетични фибри в сравнение с обикновената зимна пшеница. Основно се използва като фураж за добитъка, както и при производство на пълнозърнест хляб и в диети за здравословно хранене.

Публикувана в Растениевъдство

Тази култура с ценни стопански качества и непретенциозност към почвените и климатичните условия не се ползва с достатъчно внимание у нас. А при определена технология и в съотношение 75:25 тритикалевото брашно не се отличава от пшеничното

Какво (не) знаете за първия зърнен хибрид

  • Тритикалето може да се отглежда във всички райони и на всички типове почви в страната. Добивите от него са от 700 –1200 кг/дка

  • Студоустойчивостта, сухоустойчивостта и устойчивостта му към болести са много по-високи от тези на пшеницата

  • По съдържание на протеин и фуражна стойност зърното на тритикалето превъзхожда зърното на царевицата и пшеницата, добре се усвоява от животните

  • За последните 20 години посевите с тритикале в Германия са нараснали 300 пъти!

Новата икономическа ситуация налага фермерите както по света, така и у нас да търсят не високи добиви, а да залагат на ефективност и доходност от културите, които отглеждат. Така че повече продукция на всяка цена не е печелившата формула за земеделските производители. Важна за тях е ниската себестойност на произведеното и добрата реализационна цена, която носи печалба. Изключително важна роля има изборът на културата и размерът на разходите, които трябва да се направят за нея. В тази връзка културата тритикале е доста перспективна, защото съчетава качества, които в момента са актуални – висока доходност, непретенциозност, високо качество на зърното и зелената маса, ниски разходи за производство. (Бел. на редактора)

Тритикалето е първата изкуствено създадена зърнена култура, която е получена от кръстосването на пшеница (Triticumsp.) с ръж (Secalesp.) още преди 135 години. Целта на създаване на хибрида е била комбинирането в нова култура на високата зърнена продуктивност и хлебопекарните качества на пшеницата с непретенциозността и високата устойчивост на ръжта към абиотичните фактори на средата. Настоящите площи с тритикале в света превишават 30 млн. декара. За съжаление, в нашата страна културата не се ползва с достатъчно внимание и площите са незначителни – в границите от 50 до 100 хил. декара.

Фуражни предимства

Първите сортове тритикале са били далеч от идеалните. Културата не е могла да се конкурира с пшеницата и ръжта в продоволствено направление и в началото на създаването е била ориентирана главно като фуражна, предназначена за отглеждане на нископлодородни и с ограничено овлажняване площи. За повече от век история, благодарение на усилията на селекционери от такива водещи страни като САЩ, Канада, Мексико, Австралия, Полша, Германия и др., тритикалето получи статут на конкурентоспособна и перспективна култура.

По данни на Международния център CIMMYT, който и днес остава световен лидер в селекцията на тритикале, в средата на 70-те години на миналия век са създадени

над 300 сорта тритикале в 30 страни по света

и количеството им стабилно расте. Това означава, че тритикалето придобива популярност като фуражна, продоволствена и техническа култура. От 1985 година добивът от зърно от културата ежегодно расте средно с 10 кг/дка, като в същото време добивът от царевица, ориз, пшеница и ечемик за този период расте съответно само с 4,5; 3,9; 2,8 и 2,1 кг/дка.

Днес, както и преди тритикалето остава основно фуражна култура. Растението се характеризира с интензивно натрупване на листно-стъблена маса, поради което може да се използва за фураж във вид на зелена маса, силаж или сенаж, а така също и във вид на зърно. За получаване на зелена маса са създадени специални безосилести сортове тритикале. Зърното на тази култура по индекс на твърдост принадлежи към меките зърнени категории. То има много по-малка твърдост, отколкото хлебопекарната пшеница и ечемика, поради което се изисква много по-малко енергиен разход за преработката му за храна на животните. Както по съдържание на протеин, така и по неговата хранителна стойност, зърното от тритикале превъзхожда зърното на царевицата и пшеницата. Съдържанието на незаменимите аминокиселини лизин и треонин в протеина на тритикалето също са по-високи от тези, съдържащи се в протеините на пшеницата и царевицата.

Съдържанието на минерали в зърното на тритикалето като цяло не се отличава от тяхното съдържание в зърното на пшеницата, но е по-високо, отколкото в зърното на царевицата. В типичния случай 40 – 50% от фосфора, съдържащ се в зърното на тритикалето и пшеницата, е достъпен за усвояване от животните, докато фосфорът в зърното на царевицата се усвоява само на 20 – 30%. Това означава, че при съставяне дажбата за хранене на животните, когато един от компонентите е тритикале, е необходимо да се добавят по-малко премикси, съдържащи фосфор. Така може напълно да се икономисат 2,5 кг/т дикалциев фосфат в сравнение с дажбата на основата на царевицата.

Макар че птиците са чувствителни към съдържанието в зърното на тритикалето на полизахарида пентазон, то е прекрасен балансиран фураж и за тях. Антихранителният ефект на пентазона в тритикалето за птиците лесно се отстранява с добавката към фуража на ензимен препарат.

Продоволствено направление

Тритикалето има перспектива и като хранителен продукт. Неговото зърно се мели на брашно по технология, прилагана при зърното на пшеницата.

Съвременните сортове имат добре изпълнено зърно и превръщането му в брашно не е по-трудно, отколкото при съвременните сортове пшеница. По данни на CIMMYT един от практичните пътища за увеличаване рандемана на брашното при смилане е използването на смес от пшенично зърно плюс тритикале в съотношение 75:25. При тази технология получените брашна практически не се отличават от това, което се получава само от зърно на пшеница, а хранителната стойност на такова брашно се повишава.

Брашното от тритикале отстъпва от пшеничното по хлебопекарни качества. Все пак те зависят от сорта и могат да бъдат напълно удовлетворителни, особено при използване на специални технологии на печене, спазващи по-малки скорости на замесване на тестото и съкращаване процеса на ферментация.

Удовлетворително качество на хляба може да се получи

от брашнени смеси плюс тритикале, където делът на брашното на последното може да достигне 40%. Особено перспективно е използването на брашнени смеси пшеница+тритикале, което е много по-здравословно, отколкото брашно само от пшеница. Според експериментални данни хлябът от брашнени смеси (от 30 до 50%) има много по-високо качество, отколкото от 100% брашно от пшеница. Брашното от отделните сортове тритикале е напълно подходящо за приготвяне на определени видове юфка, особено продукти за здравословно хранене с високо съдържание на влакнини.

Високата активност на алфаамилаза в тритикалето има положителна роля за неговото използване за малц в пивоварната промишленост. Като цяло тритикалето има по-висока екстрактивност отколкото ечемика.

Особеността на протеина в зърното на тритикалето е повишеното съдържание, от гледна точка на пълноценното хранене, на аминокиселината лизин – до 4 г/16 г N, която при пшеницата е 2,7 – 2,8 г/16 г N. Още една важна разлика в химичния състав на зърното от тритикале е значително по-високата разтворимост на неговия протеин в сравнение с протеина в зърното на пшеницата. От една страна, това означава, че брашното от тритикалето отстъпва на пшеничното брашно по хлебопекарни качества, а от друга, то го превъзхожда по биологични ценности на протеин, тъй като разтворимите белтъци са по-достъпни в сравнение с неразтворимите за усвояване от организма на човека и животните. Подобряване на хлебопекарните качества на брашното от тритикале може да стане с помощта на ръжено-пшенични хромозомни транслокации в генома на тритикалето.

Главните недостатъци на зърното от тритикале

които намаляват хлебопекарните качества на неговото брашно, са ръжените протеини – секалини. Премахването на протеиновия комплекс на секалините е стратегическа задача на селекционерите.

В страните, където тритикалето се отглежда на значителни площи, неговото зърно се използва за приготвяне на хранителни продукти в брашнени смеси или в чист вид. Важно е да се отбележи, че в страни като Полша, Австралия, Нова Зеландия, САЩ, значителен дял брашно от тритикале се използва в чист вид, а в други страни – в брашнени смеси пшеница+тритикале.

Публикувана в Растениевъдство

Игор Валентович

През изминалите седем дни (29.07-4.08.) ситуацията на международните зърнени беше доста противоречива. За разлика от предходните седмици на пазара липсваха драматични обрати, но векторите на ценовото развитие често бяха противопосочни не само при отделните зърнени култури, но и в различните страни и региони. Характерна особеност на разглеждания период беше и необичайно силното влияние на европейските цени върху световната конюнктура и най-вече върху пазара в Щатите (Чикаго, Канзас Сити и др.). Високите добиви от пшеница в САЩ, Австралия, Украйна и най-вече рекордната реколта в Русия обусловиха формирането на изразен низходящ ценови тренд на борсата в Чикаго, но през последните дни темпото на ценовия спад там значително се забави поради поскъпването на хлебното зърно във Франция и Германия. Ситуацията във Франция основен производител на пшеница в Евросъюза продължава да се влошава и според повечето експерти добивът там може да спадне под 30 млн.т (41 млн.т – 2015 г.) и то при значително влошаване на качеството на зърното. През миналата седмица европейските котировки бяха подкрепени и от тревожните новини от Германия, където също се заговори за по-малки от очакваните добиви и по-лошото качество на пшеницата вследствие на силните дъждове по време на жътвата.

Въпреки понижението на цените в Щатите, мелничарската пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с положително отклонение от 1-2 евро за тон на равнище EUR 166,25 за тон за доставка през м. септември. Физическият пазар изглеждаше доста по-твърд от фючърсния. В рамките на седмичния период експортните котировки на френската (11,5-12,5% протеин) и германската (12,5% протеин) мелничарска пшеница се покачиха с 4-6 евро – до EUR171/т FOB Руан; EUR168/тСРТ Хамбург и EUR173-178/т FOB Балтийско море( EUR174/т FOB Руан; EUR189/т СРТ Хамбург и EUR194-199/т FOB Балтийско море - 4.08.15 г.).Търговците коментират, че възходящата динамика на пазара вероятно щеше да е много по-изразена, ако световният и черноморският баланс не беше толкова комфортен за купувачите. Една от основните теми в пазарните доклади са рекордните добиви от пшеница в Русия. През миналата седмица прогнозната летва там беше вдигната до нов исторически връх - 70-72 млн.т, в сравнение с 68-69 млн.т очаквани само допреди десетина дни и 59-61 млн. т прогнозирани през пролетта (61 млн.т – 2015/16 г.). Според търговски източници фобните котировки на руската и украинската пшеница (12,5%) в момента се колебаят около $165/т. На 2 април египетската държавна компания GASC напазарува чрез международен търг нови 60000 тона руска пшеница по $168,90/т FOB за товарене през м. септември.

Под депресиращото влияние на пазара в Щатите, цената на френската царевица за износ в рамките на изминалите седем дни се понижи с 3 евро – до - EUR171/т FOB Бордо (EUR176/т FOB Бордо – 4.08.15 г.).

Борсата в Будапеща на 28 юли 2016 г. затвори както следва: фуражна пшеница (м.IX) - $140,50/т ($131/т); царевица (м.XI) - $144/т ($148/т) и ечемик (м.IX) - $123/т ($123), слънчогледово семе (м.Х) - $348/т; рапично семе (IX) - $373/т

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта