С това песимистично заглавие в края на миналата седмица излезе „Кратък преглед на търсенето и предлагането на зърно” на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО). След Международния съвет по зърното (IGC) и тази авторитетна  международна организация редуцира своята прогноза за производството и предлагането на зърнени храни през 2018/19 г.

Като се има предвид сегашното състояние на посевите, ФАО прогнозира, че дори при благоприятни климатични условия през периода на вегетация, производството на зърнени храни в света (включително ориз в еквивалент на бланширан ориз)  през 2018/19 г. ще спадне с 2,4 на сто (64,5 млн.т) 2,57 млрд. т. „Това намаление  се дължи на очаквания спад в производството на царевица, а освен това през 2018 г. и производството и предлагането на пшеница се очаква да намалее”, коментират водещите експерти. Ако през 2017 г. обемът на производството на зърнени култури в света надхвърли дори по-оптимистичните предварителни разчети, то сега ситуацията е обратна и вече няколко поредни месеца прогнозните данни само се  влошават.

В новата редакция на световния баланс виждаме, че прогнозата за глобалния добив от зърнени храни през 2018/19 г.  е намалена с 24 милиона тона, в сравнение с данните отпреди един месец. Основните фактори за тази негативна корекция са очакваното намаляване на производството на пшеница в  ЕС, както и влошените изгледи за реколтата от царевица и ечемик в Русия и Украйна.

Световен баланс на зърнени храни (в млн.т)

2014/15 г.

2015/16 г.

2016/17 г.

2017/18 г.

2018/19 г. прогноза

оценка

Юни

Юли

Общо зърно

Производство

2570,2

2543,8

2612,7

2650,8

2610,0

2586,2

Предлагане

3204,1

3258,6

3356,0

3429,8

3426,6

3384,2

Потребление

2492,2

2512,2

2571,3

2614,9

2646,6

2641,4

Търговия

377,9

392,1

405,3

410,9

409,6

412,1

Крайни запаси

714,8

743,3

779,0

807,9

772,1

748,9

Запаси/потребление

28,5

28,9

29,8

30,6

27,8

27,7

Пшеница

Производство

732,2

734,4

757,2

756,8

754,1

736,1

Предлагане

929,4

951,5

994,0

1013,1

1031,6

1009,5

Потребление

712,6

709,5

734,8

738,2

743,5

741,1

Търговия

156,7

167,1

176,4

173,5

175,0

175,0

Крайни запаси

217,1

236,8

256,3

273,4

283,4

264,2

Запаси/потребление

30,6

32,2

34,7

36,9

35,4

34,9

Обемът на потребление на зърно в света се очертава да възлезе на 2,641 млрд. тона, 26,5 млн. тона  повече в сравнение с 2017/18 г.

Основната характеристика на 2017/18 г. беше превишаване на нивото на производството (2,65 млрд.т) над обема на потреблението (2,61 млрд.т)  и натрупване на рекордни преходни запаси от хлебно и фуражно зърно в глобален мащаб, което обуслови запазване на ниските цени на основните зърнени култури на международния пазар.

Потвърждение на сегашната прогноза на ФАО означава промяна на основното съотношение в зърнения баланс през 2018/19 г. – превишаване на потреблението над равнището на производството, което води до стопяване на преходните наличности от зърно.

При така прогнозираните параметри  на баланса, съотношението на глобалните запаси към потреблението ще намалее от 30,6% през сезона 2017/18 г. до 27,7% през сезона 2018/19 г.  Това ще бъде първият такъв спад през последните четири години, въпреки че той не изглежда  толкова голям, в сравнение с ниските стойности от 2007/08 г. - 20,4%.

Въпреки спада в производството, търговията със зърно през сезона 2018/19 г.  ще продължи на доста високо равнище  и дори ще надвиши обемите от предходния сезон – 412,1 млн.т спрямо 410,9 млн.т. Според ФАО това се обяснява с очаквания ръст в световната търговия с пшеница – 175,6 млн.т в сравнение с 173,5 млн.т през 2017/18 г.

Всъщност увеличението на търговията е за сметка на рекордния начален запас (273,4 млн.т), като в края на 2018/19 г. глобалните преходни наличности от пшеница се стопяват до 264,2 млн.т  (283,4 млн.т очаквани само допреди  един месец).

Публикувана в Бизнес

Дал съм всичко от себе си и непрекъснато мисля как да преодолявам трудностите. Винаги съм се стремил да намеря вйърното решение на проблемите, прави равносметка по случай 60-годишния си юбилей собственикът на фирма Агроелит

Лили Мирчева

За Божидар Митов е писано много. Описан е жизненият му път от производител на цветя и зеленчуци до крупен арендатор. Но почти нищо не е казано за терзанията на този инициативен и ученолюбив българин. Винаги се опитва да разбере истината за възхода в агробизнеса, за това как едни хора успяват в земеделието, а други – не. Не търси чутовни тайни, тъй като в дългите си трудови години се е убедил, че в основата на всичко е трудът. Е, има и доза късмет, но никой не дава пари наготово.

Когато в България пристигат първите немски специалисти да ни учат едва ли не какво е рапица и да ни съветват колко изгодно е да я гледаме, той е един от първите, които тръгнаха по този нов път. Дори помогна за организацията на първата среща в Търговище между експерти и фермери. Така постъпваше и с всяка новост, която навлизаше в България – все пак в нашата страна се състоя не само преход от кооперативните форми на ТКЗС, но и в отглеждането на нови култури, въвеждане на нови технологии, препарати и семена.

Който познава Божидар Митов отблизо е наясно, че е човек, който е в крак с всички новости в земеделието, но в същото време е човек, който не може да се примири с много от недомислията, приемани от управляващите. Той обича да задава въпроси, на които специалистите просто нямат отговор.

Позволих си да помоля за среща този човек в разгара на позакъснялата пролетна сеитба, когато не му беше много до журналисти. И тук се прояви една от неговите характерни черти – той е винаги готов любезно и учтиво да помогне на другите в изпълнението на професионалните им задължения. По мое настояване той бе принуден отново да повтори историята на неговата фирма, тясно преплетена с тази на семейството му.

В търсене на мястото за срещата забелязах, че когото и да попитам в центъра на Търговище къде се намира офисът на Божидар Митов, веднага ме насочваха. Хората говорят за агробизнесмена, който на 19 януари навърши 60 години, с уважение и респект, защото е сред най-големите дарители в общината. Дори на празника за рождения си ден вместо подаръци, той събра дарения за две училища в града, които подготвят кадри в земеделието. „Събрахме 37 хил. лв. и към тях добавих още 10 хил. лв. Дадохме на двете училища по 15 хил. лв., като на едното от тях допълнихме сумата с още 10 хиляди, за да участва в проект. Останалите 7 хил. лв. дарихме на клуба по моделизъм към младежкия дом в града“, отчита Божидар Митов, чиято фирма Агроелит е сред най-успешните в земеделието на България, а по мащаб може да се конкурира с най-модерните и големи зърнопроизводители в света. Преди близо 30 години започнал да се занимава със земеделие, сега Божидар Митов обработва над 100 хил. дка земя в землището на 23 села край Търговище. През тези години съпругата му Мария е неотлъчно до него, а сега и трите им деца вървят по техните стъпки, но със собствен бизнес. Голямата дъщеря Милена, зооинженер по професия, успешно ръководи свинекомплекса в с. Алваново. Синът Борислав се занимава със земеделие в района на Антоново и Омуртаг, а неговата близначка – Ивиана, е финансист на фирма Агроелит. Трите фирми си помагат, но са отделни стопанства.

Завършил специалността „Радио и телевизия“, когато се насочил към земеделието, Божидар първо решил да купи техника. „Тогава извършвах технически услуги по обработката на земя, която в голямата си част пустееше“, спомня си фермерът. През 1991 г. създава фирмата и започва да наема ниви в землищата на близките села. След това идва голямата инфлация и многобройни фалити на кооперации и фирми. „Много хора пропаднаха – бяха трудни времена. Ако сега бюрокрацията е един от най-големите ни проблеми, тогава самата обстановка беше много трудна“, разказва управителят на Агроелит. Сега фирмата разполага с един от най-модерните автопаркове в страната и подсигурява работа на 250 човека. „Няма как да не съм доволен от постигнатото, а и знам цената на това нещо. Отстрани не знам как изглежда, но съм дал всичко от себе си и непрекъснато мисля как да преодолявам трудностите. Винаги съм се стремил да търся решение за всеки проблем. Сблъсквал съм се в много стени досега“, прави равносметка по случай 60-годишния си юбилей агробизнесменът. Не по-лесно се прави земеделие и сега – на прага на новия финансов период на Общата селскостопанска политика, когато фермерите са изправени през много неизвестни – откъде ще се допълни недостигът в европейската хазна, какви ще са новите изисквания за опазване на околната среда, какво преливане на средства ще има между двата стълба на преките плащания и селската програма... неизвестните са много.

След успешното приключване на позакъснялата пролетна сеитба тази година, във фирма Агроелит се готвят за следващата земеделска кампания – жътвата. „Лошото е, че преди дъждът бе прекалено много, а сега никак го няма. Но нищо в земеделието не става по поръчка“, обяснява спецификата на работа в „завода под небето“ Божидар Митов. Стопанството му отглежда основно 3-4 култури – пшеница, рапица, царевица и слънчоглед, наред с бобовите.

„При нас характерното е, че валежите са малко. Това е микрорайон, който дъждовете прескачат и затова трудно се отглежда царевица. За съжаление през миналата година имахме голяма градушка, която се отрази много зле на реколтата“, коментира фермерът. „По принцип тук не е градобитен район, но проблемът е, че още няма стратегия за борба с градушките. Много малко арендатори в района застраховаме площите си, но на практика това е неизгодно за нас. Имал съм много проблеми и съм се отказал да застраховам. Когато щетата е в рамките на сумата, която сме дали, горе-долу се получава някакво обезщетение, но ако примерно, както беше през миналата година, щетите са големи, застрахователите не ги изплащат. А сумата, която трябва да дадем, особено за по-едрото земеделие,

никак не е малка. Ако си я сметна, май е по-добре сам да си я осигуря“, обяснява Божидар Митов. По думите му важно е фермерите да имат сигурност и подкрепя предложението опазването на градушки да се извършва със самолети, но не вижда коя организация ще може да го прави. Може тази задача да се възложи на армията, която има обучени пилоти и налични възможности. Иначе застраховането може да попадне в дебрите на чиновническите недомислия или да копира неуспешно нечий чужд модел.

Божидар Митов не дели фермерите на едри и дребни, защото под слънцето има място за всички. „Като гледам какво става в Народното събрание през последните години, виждам, че то се копира от хората надолу. Не знам защо се настроиха толкова хората един срещу друг? Навремето министър Найденов отвори Кутията на Пандора и раздели фермерите на дребни и на едри. Когато зърнопроизводителите си потърсихме правата за акциза на горива, той вкара раздор между земеделските производители. Не знам защо го направиха това нещо, но не е работещо за добрите отношения между хората. То и новините като погледнеш – правят се скандали от почти всяко нещо. Оттам се тръгва и се живее в страх и несигурност“, коментира с характерния си спокоен тон агробизнесменът от Търговище. По думите му зърнопроизводството не може да съществува върху малко декари, но това никой не го обяснява. „В зърнения бизнес инвестициите са големи и трябва едно семейство да обработва поне 2-3 хил. дка. В САЩ семейните ферми гледат до 15 хил. декара, но тук ако имаш под 10 хил. дка, не може да си купиш нови машини. Има култури, които са печеливши и могат да се гледат на по-малко площи от дребните фермери“, обяснява Митов. „От друга страна - не можем да се сравняваме с държавите, които са градили стотици години. Ние така или иначе трябва да постигнем нашите резултати. Не става с магическа пръчка. А ние чакаме някои да ни даде – няма такъв вариант“, категоричен е управителят на Агроелит. Затова по думите му субсидиите не са най-градивното нещо за българското селско стопанство. Дори обратното. Божидар Митов дава за пример Добруджа, където арендаторите плащат космически ренти на собствениците на земя, а субсидиите не отиват за инвестиции в производството.

„Нали знаете приказката за земеделците – няма по-разцепени от тях. Виждам на разни събирания -говори се малко по същество, особено в райони, където конкуренцията е набъбнала. Получават се противоречия и работата на върви. Всеки гледа в канчето на другия и дребните фермери мислят, че е много лесно да си едър зърнопроизводител. Те виждат цифрата за субсидията, а тя е на декар обработваема земя – както за едрия, така и за дребния фермер. Мнозина говорят против т. нар. Октопод. Аз шапка му свалям, заради организацията, която е направил. Никой не казва как се управляват 1 млн. декара на различни места в страната – да подсигуриш машини, да плащаш на хората. При това заплатите в земеделието никак не са малки в сравнение с други сектори. Трябват много инвестиции, а рискът да работиш на открито сред природата, е много голям“, коментира с огорчение агробизнесменът. Споделя, че бюрокрацията в аграрния сектор се увеличава непрекъснато, което е съсипващо за малките фермери. Големите стопанства назначават специални хора, които да се занимават само с документи, написани на „брюкселски език“. „Не е само терминологията, трябва да си агроном, технически специалист, защото компютризацията на машините сега е много напред. Да си добър икономист, за да може фирмата да има отчетност, да си юрист и да спазваш законите. Отстрани изглежда много лесно, а на практика е доста натоварващо“, коментира бизнесменът. Да не говорим, че цялата общинска администрация получава такси от услуги, които извършва на земеделците. А новото усложнение за представяне на нотариални договори от страна на собственици и арендатори, може да се окаже съсипващо за голяма част от последните. При това таксата за нотариална заверка на договорите скочи от 50-60 лв. до 100 лв., които директно отиват в джоба на местната администрация и юристите.

Не е по-различна картината при агрочиновниците. „Най-лесно се изпълняваха изискванията по САПАРД, после по Програмата за развитие на селските райони. Бюрокрацията отначало не беше много сложна, но въведоха консултанти и редица още изисквания, които задължително трябва да изпълняваме“, коментира Божидар Митов. Признава, че благодарение на проектите по селската програма много български фермери ползват най-добрата в света земеделска техника. Сега около 10 години се ползва една машина, докато преди ресурсът за експлоатация е бил около 7 години. На практика стопанството на Божидар Митов е модернизирало автопарка си в периода след 2000 г. и най-вече след присъединяването на България към Европейския съюз. „Субсидиите свършиха работа, но много хора помислиха, че са някакъв вид далавера, а това не така. Аз пътувам доста из страната и виждам много добре направени посеви, в много добро състояние. Това показва, че вече има кадърни хора, даже някой по-млади фермери вече ни изпреварват в технологията и в работата като цяло, което е добре. В сравнение, дори с Европа, нещата при нас са на много добро ниво. При всяко положение сме в челните места, особено земеделието в Северна България“, коментира основателят на Агроелит. Затова никога не спира да експериментира и въвежда нови технологии в производството. По думите му трябва първо да стъпиш на опита, а после да промениш мисленето си.

„В зърнопроизводството ние се конкурираме в света. В Америка също са много напред с иновациите, но и в Русия от няколко години са започнали сериозно да помагат на земеделците. Преди Перестройката произвеждаха зърно едва да се изхранят, а сега са основен износител в Черноморския регион и света. А може с новите технологии и държавната подкрепа за излязат на първо място по производство на зърно“, прогнозира бизнесменът.

На въпроса какво трябва да направи държавата в подкрепа на бизнеса, той отговаря: „Не става въпрос за пари, а да се създадат нормални условия и да няма абсурдна бюрокрация. Освен нея и различните закони, които управляващите поправят непрекъснато“, обяснява Митов. Като изкушен от техниката човек смята, че в близките 10 години техниката ще се развие много и ще трябват много инвестиции, за да се внедряват новости. Но те ще доведат до по-пълноценно ползване на земята. Колкото до човешкия ресурс, който ще работи в земеделието, агробизнесменът казва, че „като в България има голяма демографска криза, не значи, че по света е така. Празни пространства няма.“ За обезлюдяването на българските села казва, че едва ли ще има обратна тенденция. Там няма младо поколение, което да гледа деца, няма елементарни условия - училище, лекар и т.н. При това 99% от работните места са в градовете.

„По принцип хората си пожелават лека и доходна работа. Това не са съвместими неща, особено в земеделието. Това е бизнес, свързан с много работа и трябва да има признание за този труд, колкото и неблагодарен да е“, казва Божидар Митов и продължава за разбива стени. Тъкмо заради липсата на кадри в земеделието събира дарения за селскостопанските училища. По думите му много неща са направени така, като че управляващите изобщо не са мислили, че има земеделие в нашата страна. Но въпреки това не смята да спира. А в чисто човешки план е горд дядо на четирима внука и споделя, че очаква поне още двама-трима наследници.

Чета редовно в. „Гласът на фермера“

Радвам се, че на страниците на вестника откривам много актуална информация, свързана със земеделието. Вие не търсите сензации и мафиоти в сектора. Не знам доколко съм прав, но смятам, че в земеделието най-малко има подобни неща, в сравнение с другите сектори на икономиката. Читателите ви търсят заради професионалната информация. Във вестника има доста интересни статии, свързани с ежедневието и са в помощ на фермерите. Въпреки, че сега в интернет може да се намери всякаква информация– въпрос на относителност е колко е достоверна. Неслучайно в САЩ вестниците не се продават, а се подаряват и се издържат от рекламите.

Във в. „Гласът на фермера“ търся предимно специализирани съвети, които да са ми в помощ в ежедневната работа, новости в агрономията и в техническата част. Интересувам се и от актуалните промени в законодателството. Искам да намирам позицията на фермерите, за да се чува и нашият глас, а не само на управляващите.

Публикувана в Бизнес

Експертите препоръчват строго спазване на всички предписания за съхранение на храни и фуражи, съблюдаване на хигиенните норми, стриктно водене на подробна документация и редовен контрол

Карл-Хенрих Клаус

Учебно-опитно стопанство (LLH) в Германия

Д-р Мартин Фелке

Институт по изучаване на вредителите, Германия

Изненадата не е от приятните: при изнасяне на зърното от зърнохранилището то не се изсипва, не се стича като ручей надолу, а образува сбити и мухлясали буци. При обследване на зърнената купчина в дълбочина се намира причината: зърното е загрято, върхът на купчината леко зеленее, а при по-внимателно вглеждане отблизо се вижда, че по него има дупки. Освен това се забелязва и прах от брашно, а във вдлъбнатината купът изглежда като мравуняк: хоботници и други складови вредители се виждат с невъоръжено око.

Подобни екстремни ситуации се срещат по-често, отколкото може да се предположи. С тези проблеми се срещат по-често животновъдите, тъй като те трябва да отделят внимание не само на съхраняваното зърно, но и на други производствени процеси. Въпреки това и растениевъдите трябва да правят прецизна проверка на складираното зърно.

Препоръки от Хесен

Реколтата с незадоволително качество не може да бъде продадена, нито може да послужи за изхранване. В Европа на това се държи строго. Всеки фермер носи отговорност за съхраняваното от него хлебно или фуражно зърно. Всевъзможни са указанията за необходимостта да се постъпва така, че впоследствие запасите да могат да се използват за храна или фураж на животните. Съответстващият контрол трябва да гарантира поддържането на добри условия за съхранение на зърното. Колегите от консултантските селскостопански организации на федералните земи на Хесен препоръчват на фермерите да се възползват от разработените от тях и проверени планове за действие.

Подготовката на зърнохранилищата започва с въоръжаване с метли и лопати: основното почистване на помещенията и подемно-транспортното оборудване преди зареждане на зърното е основната предпоставка за намаляване на загубите при съхранение на зърното. Проблемите като правило възникват при недостатъчна хигиена: прах и плесен са идеалните условия за размножаване на насекомните складови неприятели. Ако до постъпването на зърното от новата реколта се налага да се работи с насекоми-ентомофаги или химични препарати, те трябва да бъдат подбрани само от разрешените за използване.

Недопустимо е съхранението на опасни вещества, такива като препарати за растителна защита, минерални торове, гориво, машинни масла, детергенти и средства за дезинфекция в непосредствена близост до хлебното и фуражно зърно. Те трябва да се съхраняват в отделни помещения. Към проблемните вещества в този случай се отнасят също и торовете, препаратите за обеззаразяване на семена, както и ветеринарните препарати. Помещенията и съоръженията за съхранение трябва да бъдат изградени така, че в тях да не могат да проникват животни. Поставянето на примамки за гризачи трябва да става само в недостъпни за деца и домашни животни места. Примамките не трябва да имат контакт със зърното. Задължително се прави схема на местата, където се залагат отровните примамки в помещението.

Към оборудване на зърнохранилището се отнасят и всички транспортни средства и съоръжения – самосвали и прицепи. Преди изсипването на прибраното зърно в тях, е необходимо те да бъдат почистени. До товаренето на самосвалите и прицепите със зърно те не трябва да бъдат използвани за превоз на опасни вещества, посочени по-горе.

Важно е да се води и надлежна документация: прости, прилагани на практика системи на отчет осигуряват задължителна регистрация на данните. Какво е постъпило от полето, какво е било закупено – всичко подлежи на отразяване в документите.

Този контрол се прилага и за следене на такива показатели като температура, влажност и др., същото важи и след зареждане на зърното за съхранение. Фиксиране в документите изисква и времето и продължителността на вентилация на зърното, а така също и фактите по обработка на зърното преди складирането му за съхранение.

Документиране изискват отразяване и на всички работни процеси, свързани с внасянето на торове, или обработка на посевите с препарати за растителна защита още на полето. Подобна информация е необходима, за да се проследи движението на зърното от полето до потребителя.

Днес са известни достатъчно голямо количество параметри за съхранение на зърно, които се нуждаят от контрол. Въпреки това много видове контрол се пренебрегват от производителите, което понякога води до съществени загуби на зърно.

Не губете това, което сте получили

Всяка година средно 15% от цялата реколта от зърно се унищожава от гъбни патогени, насекомни вредители, птици, гризачи. Около 80% от общата вреда се пада на насекомите. Гризачите и насекомите не само се изхранват със зърното, но те го замърсяват и похабяват безвъзвратно, след което зърнената маса не е годна нито за храна на хората, нито за фураж на животните и трябва да бъде унищожена.

За защита на зърното при съхранение Институтът за изучаване на вредителите в Райнхайм дава своите препоръки

Важна роля има почистването на зърното преди съхранение. Прахът и растителните остатъци трябва да бъдат максимално отстранени. Те усложняват процеса на сушене и вентилация, увеличават вероятността от поражения от развитие на плесенни гъби, акари, насекоми. Складът трябва да бъде абсолютно празен, а неговото почистване да приключи до началото на новия сезон за прибиране на реколтата. В противен случай наличните причинители на болести и вредители бързо ще „усвоят“ свежите запаси. Гладките повърхности, такива като бетон и ламаринени покрития, могат да бъдат напълно почистени с водни струи или въздух с високо налягане. Мястото на съхранение трябва да изсъхне преди постъпване на зърното от новата реколта. Транспортьорите, зърноопочистващите машини и тръбопроводите също трябва да бъдат подложени на почистване.

Зърното с нисък процент влажност, съхранявано при ниски температури, се поврежда от складови неприятели в по-малка степен. При зареждане за съхранение влажността на зърното трябва да бъде по-малка от 14%, а температурата на съхранение по възможност по-ниска от 10 градуса по Целзий.

От гледна точка на недопускане заразяване на запасите от зърно с вредители, покритите зърнохранилища, тип вертикални силози, са за предпочитане пред складовете, в които зърното се съхранява насипно. Така се цели преди всичко пълно ограничаване достъпа на птици и гризачи до зърното. Предимството на силозите са гладките повърхности на стените и пода.

Ако зърното се съхранява насипано на пода, вратите на склада трябва да са плътно затворени. Иначе, рано или късно, плъховете и мишките ще проникнат в помещението. За да се предотврати проникването на птици, хранилището не трябва да има прозорци, тъй като птиците не могат да летят в тъмни пространства.

Самото хранилище трябва да бъде сухо и добре проветряемо, тъй като във влажните места могат да се появят насекоми и съвсем скоро да се развие плесен. Това се случва често, когато зърното се насипва плътно към слабо изолирани стени на хранилището.

Подът и стените на хранилището от насипен вид трябва да бъдат без пукнатини и цепнатини. След освобождаване на хранилището задържаното в него зърно може да провокира развитие на вредители, което ще доведе до бързо заразяване на зърното от новата реколта.

Помощник в хамбара

Редовният контрол на зърнените запаси осигурява своевременно реагиране в случай на появила се заплаха. В помощ на специалистите са съвременни измервателни прибори, които позволяват да се осъществява контрол не само на температурата и влажността на въздуха в хранилището, но и на „активността на водата”*. Този показател в скоро време ще се приеме повсеместно и ще се взема под внимание в сделките при реализиране на зърното.

Активността на водата“ сигнализира за наличие в купа на несвързана влага между отделните зърна, които са склонни към влагопоглъщане. Показателят на свободната вода характеризира достъпността на свободната влага. При високо ниво на достъпна влага тя ще премине в зърното, което ще започне да се „поти“, влажността на въздуха ще се повиши, ще започне отделяне на конденз или топлоотдаване, а това на свой ред ще провокира развитието на вредители.

Препоръчителната влажност на зърното на ръжта и ечемика при показател на активността на водата 0,65 трябва да бъде максимум 14,3%, за пшеницата – 14%, а за овеса –11,8% (таблица).

Таблица: Препоръчителни стойности на „активността на водата“ и влажността на зърното при неговото съхранение

Вид зърно

Ечемик, ръж

Пшеница, тритикале

Царевица зърно и други

Овес

Показател

       

Активност на водата, пределна стойност aw

0,65

0,65

0,65

0,65

Влажност на зърното, %

14,3

14

13,7

11,8

Заключение

Повечето от посочените по-горе параметри, подлежащи на периодичен контрол, могат да се разделят в следните направления:

  • контрол на хранилището;

  • борба с гризачите;

  • борба със складовите неприятели;

  • поддържане на подходящи параметри на хлебното и фуражно зърно;

  • проследяване на процесите/документиране.

За да няма неприятни изненади по време на съхранението, преди да започнете да зареждате зърното, направете следното:
. Проверете съответния чек-лист, където трябва да е отбелязано, че предварително са изпълнени всички изисквания по подготовка на хранилището за постъпване на новата реколта

. Осъществявайте своевременно и правилно зареждане на зърното за съхранение с подходящите качества и с препоръчителните за съхранение характеристики.

. Периодично изпълнявайте мерките за контрол за състоянието на вашите хлебни запаси.

Само такавие можете да сте сигурни в съхранението на зърното и неговото качество.

*За оценка степента на участие на водата в различни химични, биохимични и микробиологични реакции широко се използва показателят „активност на водата“ - aw, определян като частично налягане парите на водата над продуктите към частичното налягане парите над чистата вода. Показателят „активност на водата“ е предложен от У. Скот през 1953 година и в момента се прилага широко в практиката. Показателят за „активността на водата“ определя микробиологичната ситуация, характера и направлението на масовлагообмена, интензивността на биологичните, физико-химичните и химични процеси, протичащи в хранителните продукти, и характеризира тяхното качество, стабилност и безопасност (Бел ред.).

Публикувана в Растениевъдство

Надявам се държавата да помогне за напояването на обработваемите земи, защото там е бъдещето, коментира Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

  • Г-н Христов, има ли още неприбрана в складовете на зърнопроизводителите продукция?

  • Мога да кажа каква е ситуацията на полето сега. По складовете е по-трудно, защото различните колеги продават по различно време и според техните възможности. Пшеницата е отдавна прибрана по хамбарите, слънчогледът също е прибран. Все още има да се прибира царевица, независимо че времето малко се влоши. Това не е толкова притеснително, тъй като през годините сме били свидетели, че царевицата може да се прибира през декември-януари месец. За нея е необходимо сухо време, дори да не е топло. Много от колегите, които се занимават с това производство, са инвестирали в сушилни. Те знаят, че лошите метеорологични условия затрудняват прибирането, което е свързано с влажността на продукцията. В момента има колеги, които са продали всичко, има и такива, които още имат някаква продукция.

  • Каква е оценката Ви за току-що приключилата стопанска година?

  • От страна на земеделското министерство и на други служби, и организации вече беше коментирано, че по отношение на пшеницата тя беше една от най-добрите за България. По отношение на слънчогледа бих казал, че беше напълно нормална година. Има райони като в Пловдив и Пазарджик, където засушаването беше много голямо и добивите са катастрофални. Говоря като общо производство, защото имам известно изкривяване като председател на асоциацията да наблюдавам процеса в национален мащаб, но действително имаше сериозно засегнати райони и там добивите са далеч под средните за региона. Изнесената информация сочи, че производството на слънчоглед е приблизително 1,8 млн. тона. В общи линии през последните години се движим между 1,6 млн., 1,7 млн. до 1,8 млн. тона. Има известни промени в зависимост колко площи са засети. По отношение на царевицата също има райони с ниски добиви и дори там засушаването засегна повече царевицата, отколкото слънчогледа. Хубавото е, че доста от колегите се насочват към поливно земеделие. Надявам се, че и държавата в лицето на Министерството на земеделието, ще обърне повече внимания на поливното земеделие, защото бъдещето е там. Сега се опитваме с различни сортове да компенсираме засушаването, но това е до определен момент. В България навлязоха френски сортове пшеница, които повишиха добивите, но те ще останат на това ниво. Според мен, който се насочи към поливното земеделие, той ще бъде по-конкурентният и по-рентабилният на пазара.

  • Как гледате на тенденция много зърнопроизводители да се насочват към отглеждане на етерично-маслени култури?

  • Това е чисто изкривяване. Това е свързано според мен с недобре обмисления начин за усвояване на средства по Втори стълб, т.е. от Програмата за развитие на селските райони. Приеха се наредби, които налагат точкуване на проектите, където за етерично-маслените култури ще се дават повече точки. За мен е много голяма глупост - веднъж да приоритизираш даден сектор като точки и втори път да го подкрепяш като даваш допълнително средства за създаването му. Това на практика направиха със сектора на етерично-маслените култури. Казвал съм го неведнъж на министрите на земеделието.

  • Ще се спука ли балонът на етерично-маслените култури и кога може да се случи това?

  • Балонът няма да се спука и ще ви кажа защо. За малките земеделски производители в определени райони на България това е традиционно производство. Но е твърде вероятно с увеличаването на площите на етерично -маслени култури, които влизат в плододаване на втора и трета година, този ефект да го видим догодина и по-догодина, когато производството се увеличи в пъти. Вероятно и цената ще падне също в пъти. Тогава малките производители не ги виждам. А големите производители, вероятно при един срив на цената за година-две, ще удържат, защото се занимават и с друг вид дейност, а не само с етерично-маслени култури. Примерно – зърнопроизводство, овощарство, лозарство и т.н., Но за малките семейни ферми, за които това е традиционно земеделие и поминък, защото хранят семействата си с него, ще е много трудно. Ще дам реален пример с района на Карлово и отглеждането на българската роза. Малко на запад от Чирпан, до Нова Загора, Гурково, Мъглиж, Казанлък – това е традиционен район за етерично-маслени култури като лавандула, маточина и др. Както знаем, от тази година площите в България, засети с лавандула са увеличени със 70 процента.

  • Имате предвид Добруджа ли, която вече изглежда и отдалеч в лилаво?

  • Не говоря за Добруджа, където един зърнопроизводител, който отглежда 20 хил. дка със зърнени култури, може да кандидатства по проект с 4 хил. дка, от които 2000 дка са засети с лавандула. (За мен това е изкуствено направено, а наредбата не го забранява). Такъв проект получава още 15-20-30 точки и така приоритизиран, минава напред в класацията. Тези които са се „прекръстили“, съответно техните проекти ще минат, но според мен, това е изкуствено създадено и не води до нищо добро. Рано или късно балонът ще се спука, но ще е най-болезнено за тези, които са по-малки и по-уязвими. Като цяло през последните години Общата селскостопанска политика (ОСП) приоритизира точно това – диференциация на секторите, повече средства към по-малките, защото се наблюдава една огромна глобализация на сектор земеделие. Разбира се, това е процес, който трудно може да бъде удържан, дори и с тези непазарни мерки на подпомагане. За мен това е неправилно, но за съжаление ОСП го позволява. Когато се намесваш в пазара, трябва да го правиш постоянно. Ако е само за този програмен период, тогава и ефектът ще е само в този срок, но не повече. Ако през следващия програмен период се окаже нещо друго, съответно означава, че тези хора си ги забравил, т.е. налял си едни милиарди, държал си ги известно време да дишат, сложил си ги на изкуствено дишане и след това махаш маската с думите: „Оправяй се сам“.

  • Интервю на Лили Мирчева
Публикувана в Бизнес

Годината не е от най-добрите за производителите заради големите поражения от градушките и заради спадащата изкупна цена на плодовете

Лили Мирчева

В последните години се отчита бум на малинопроизводството в региони, в които този поминък доскоро не е бил известен. Докато преди районът на Троян и Тетевен беше популярен с големите си градини с уханните крехки плодове, сега в характерни за зърнопроизводство земи фермерите отглеждат малини.

„Това е свързано с появата и размножаването на т. нар. ремонтантните сортове или такива с дълга вегетация, които плододават във втората половина на лятото – от август до септември и октомври месец , като крайният срок са първите слани или първият сняг“, обясни за в. „Гласът на фермера“ Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). По думите му тези сортове обичат светлина, много вода и плодородни почви. За съжаление с промяната в климатичните условия, тези фактори не могат да се набавят в планинските райони и това е едната причина за миграцията на малини и ягоди към равнинни територии.

Втората причина е, че в планинските райони с пресечени местности и малки парцели обработваема земя не е възможно да се направи голяма градина от 30-40 и дори 50 декара. Там парцелите са в рамките на 5 -10 или 15 дка в труднодостъпни места. В миналото щом дойдеше сезонът за бране на малините бригадири от цялата страна се стичаха да помагат в прибирането на реколтата. Друга причина малинопроизводителите да се оттеглят от планинските райони е, че там няма възможност за напояване. Пресеченият терен не позволява ефективно използване на капковите системи, липсват източници на вода и съоръжения, както в останалите райони, където има хидромелиоративни системи, останали от времето на соц-а, но малко или много се използват. При това черноземът е изключително плодородна почва, а климатът и слънцето осигуряват изключително добри условия за точно този тип малини. С това се обяснява и пренасочването на производителите към нови сортове малини и нови местообитания за тях.

Да не забравяме, че още през 90-те години на миналия век са правени успешни експерименти с отглеждането на малини в района на Летница край Ловеч, а след това и в Лозница, Разградско. По същия начин се обяснява бурното развитие на малината в Пловдивския регион, който също не беше известен с малинопроизводство преди.

Данаил Георгиев, млад производител от Добрич, сподели за в. „Гласът на фермера“, че вече трета година отглежда 5 декара с малини, но догодина ще направи градина от 25 декара в близките около Добрич села. Сам се научил на занаят и сам

избрал сортовете, но след много консултации със специалисти и споделен опит с други фермери. Надява се, че с годините ще нарастват и печалбите му. Въпреки че в плодородна Добруджа вече има крупни малинопроизводители, смята, че има място за всички под небето. Продава малините си на магазини по Черноморието и засега е доволен от постигнатото.

От три години насам град Лозница е център на иновациите в областта на малинопроизводството. Тук се изпитват нови сортове, но не в лабораторни или научни условия, а в реални, производствени условия. Не случайно в Лозница се намира и най-големият хладилник за преработка на малини, които също има модернизации. Производителите в региона са успели да затворят цикъла от ефективно производство на полето до готовия за износ продукт.

Годината не е от най-добрите за производителите на малини заради големите поражения от градушките, както и заради спадащата изкупна цена на плодовете. В този динамичен сектор, нещата се случват без особена подкрепа от страна на държавата. Дори и без проекти по селската програма фермерите бързо се насочиха към новите технологии и купуват машини, дори и втора ръка. Заради липсата на работна ръка за прибиране на капризните плодове, все по-често се използват специализираните комбайни. Същевременно и пазарът на малини за прясна консумация търпи сериозно развитие и нашите производители най-често изнасят стоката си в Европа. Не на последно място е биопроизводството, което бързо превзема малиновите полета. В момента се отчита ръст от 20% на площите с ягодоплодни култури, като около 20 000 дка са малини и около 7 000 дка ягоди.

Публикувана в Бизнес

Най-правилният подход е да се направят тестове за наличието на елемента в почвата, твърдят специалисти в статия на британското сп. Farmers Weekly

Получаването на качествено зърно е в пряка зависимост от начините на хранене на житните култури и най-вече на азотното хранене. Отглеждането на различни групи сортове – хлебна и фуражна пшеница, които вече се отглеждат и у нас, поставя конкретни изисквания и към торенето с азот. Българските зърнопроизводителите трябва да се съобразяват с този факт, за да могат да отгледат продукция, която да отговаря на показателите за качество на съответната група. В това отношение полезен би бил опитът на британските им колеги, които прилагат прецизно тристепенно подхранване на житните култури с азот, като го съобразяват с наличието на достъпните нива на елемента в почвата. (Бел. на ред.)

Производителите на зимни зърнени култури могат спокойно да намалят дозите на азотния тор, който внасят, тъй като зимата във Великобритания е довела до по-висока минерализация на този химичен елемент в почвата. Ранните почвени тестове на различни места в страната са показали, че по-високите температури през зимните месеци са подпомогнали освобождаването на азот в почвата, а в същото време липсата на обилни валежи е предотвратила отмиването му. Освен това, при значителния брой нискодобивни култури от последната жътва, експертите смятат, че има големи количества неусвоен азот, който би следвало да е на разположение на растенията за настоящия сезон.

Едуард Даунинг, технически мениджър по торенето в агрономската група „Фронтиер”, също споделя мнението, че земеделците могат да съкратят азотните дози в някои плодородни полета.“Но все пак всичко зависи и от доброто торене на парцелите през предходните години”, казва той. Специалистът съветва да се направи подробна оценка на изминалите реколти и нива на зърнения протеин, за да се изчисли точно необходимата доза тор.

Ако фуражната пшеница например произвежда протеин, по-нисък от средните 10,8%, то намаляването на азота при сегашната реколта не е препоръчително. Но ако нивото на протеина е по-високо от тази стойност, тогава азотното торене спокойно може да се намали.

Според Даунинг, поради по-късна сеитба на есенниците с цел контрол над лисичата опашка, посевите скоро ще имат нужда от азот, затова намаляването на дозите трябва да стане на по-късен етап. Производителите на фуражна пшеница биха могли да намалят дозите с 1-3 кг/дка в полета, които са били добре торени преди, но това трябва да се случи при последната доза на тристепенното торене с азот.

Том Ленд, мениджър по торенето в агрономската група „Агрии”, също казва, че някои почвени тестове показват нива на азота над 10 кг/дка, като тежките почви по принцип имат склонност да запазват по-високи нива в сравнение с по-леките почви. При значително късната сеитба през есента посевите имат нужда да бъдат подхранени през пролетта и така да пуснат дълбоки корени, които да извлекат този почвен азот.

Том Ленд предлага пролетна доза от 4-5 кг/дка, която е важна за стимулиране на ранен растеж и братене, след което следващите подхранвания вече може да се намалят.

Само ако нивата на почвения азот са доказано високи, производителите могат да спестят от торенето”, казва Ленд. Мениджърът ще замерва валежите през идния месец, за да се прецени колко азот ще бъде отмит и да се преизчисли препоръчителната доза азотен тор за целия сезон.

След жътва на нискодобивни култури в почвите остават по-високи количества неусвоен тор, но най-добре е да се направят тестове. По-неясно е положението при зимните зърнени култури в сравнение с рапицата, тъй като маслодайната култура е по-дълго в земята и растенията усвояват повечето от наличния азот.

В крайна сметка всички специалисти съветват да се правят предварителни тестове на определен брой контролни полета в дадено стопанство, които да дадат представа за нивата на азот и възможността да се спести от бъдещото торене.

Българският опит

Най-голям опит в оптималното торене, торенето спрямо запасите в почвата и променливото торене у нас имат специалистите от НИК Агро Сървис, които работят в най-голямата агрохимична лаборатория на Балканския полуостров, която обслужва България и Румъния, както и страни от Западна Европа. Те предлагат услуги по взимане на почвени проби, анализ в специализирана лаборатория и изготвяне на препоръки за торене от квалифицирани агрономи. Така те предоставят на фермерите възможност да внасят в почвата само необходимите за културата хранителни елементи и така да пестят от разходи за ненужни торове.

На база на опита си през последните 7 години в тази сфера, те споделиха пред нас и техните впечатления като съпоставка с чуждестранния опит, за който разбрахме по-горе в текста.

Анализите на почвени проби от много царевични блокове през миналия сезон в България показаха сравнително по-високи нива на минерален азот, останал в почвата след компроментирана от сушата царевична реколта.“, споделиха от НИК Агро Сървис на база на данните от изследваните преди сезона полета. „В тези условия агрономите на НИК Агро Сървис препоръчаха нулево стартово азотно хранене при есенниците, тъй като почвеният неусвоен и неотмит минерален азот беше достатъчен за да обезпечи нормалното им развитие наесен.“

От компанията обаче отбелязват, че това е строго индивидуално за всяко поле и най-добрият начин да се разбере с какво и колко е рентабилно да се натори е чрез пробовземане и анализ на почвата от всеки блок – услуга, която става все по-популярна и по-достъпна за фермерите.

От НИК Агро Сървис препоръчват моментът след жътва като най-подходящ за формиране на представителни почвени проби от всеки блок в стопанството. Това е от голямо значение, тъй като чрез лабораторни анализи на почвата, се установяват актуалните нива на всички значими за растенията хранителни елементи, още преди залагането на следващата култура от сеитбообращението. На база на тези резултати е най-добре да се определят торовите норми за предстоящия стопански сезон с цел да се използва максимално потенциала на почвата и останалите в нея хранителни вещества.

Превод Десислава Радоева

Публикувана в Растениевъдство
Прогнозите са, че през 2020 г. световният пазар на хербициди ще бъде в размер на 39, 15 млрд. щатски долара. Основните фактори, стимулиращи пазара на хербициди са внедряването на ефективни методи на земеделие и увеличаването на производството на зърнени и бобови култури, особено в Азия и Тихоокеанския регион.
Основните ограничения на пазара на хербициди са канцерогенността на някои активни вещества, използвани в хербицидите. Остатъчните количества от хербицидите са също един от задържащите фактори и могат да предизвикат сериозни щети при отглеждането на земеделските култури, ако не се контролира стриктно тяхната утилизация.
Най-търсен на пазара през 2016 г. е бил глифозатът, тъй като може да се използва практически при всякакви култури. Глифозатът не е хербицид с избирателно действие и се използва предимно за борба с многогодишните плевели и при отглеждането на зърнени култури по системата no-till.
Публикувана в Растениевъдство

Двама английски зърнопроизводители разказват за новата си придобивка, с която разрешават куп всекидневни проблеми по отглеждането на своите култури – репортаж на сп. Farmers Weekly

Безпилотните летателни апарати все още не са обичайна гледка над британските ферми, но те все повече земеделски стопани са наясно за реалните и потенциалните им ползи. Сред тях са фермерите от Североизточна Англия Уил Аткинсън и Хю Врангъм, които използват още едно око – от небето, за да се преборят с плевелите и рязко да снижат разходите си за растителна защита. За тях разказва сп. Farmers Weekly – въпросите и към двамата са аналогични, но пък в отговорите на всеки един ще откриете ползата и удовлетворението им от внедряването на тази техника в стопанството им.

1. Уил Аткинсън: Спестих средства в борбата с лисичата опашка

Стопанството на Уил Аткинсън се намира в равнината край селцето Скортън, на 10 мили южно от Дарлингтън, най-големия град на графство Дърам, Североизточна Англия. Фермерът обработва 465 ха глинеста орна земя с насаждения от зимна пшеница, маслодайна рапица, пролетен ечемик и зимна ръж, заедно с 260 ха пасища за крави и овце с бозаещи агнета и телета. Отглежда и прасета в закрити помещения. Проблем на английския стопанин създава лисичата опашка, навлязла в площите, засети с разновидни култури. Уил Аткинсън, подпомогнат от специалист агроном, предприема високотехнологично въздушно картографиране на плевелите на територията на своята ферма, като същевременно предлага безпилотни самолетни услуги и на други производители.

. Как се ориентирахте към използването на дрон?

Когато открих, че в насажденията ми има лисича опашка, предприех пръскания на участъците, за да предотвратя разпространението ѝ, но ту прекалявах дозите, ту пропусках някъде. Тогава започнах да изучавам методи, за да изключа човешкия фактор от уравнението и се спрях на дистанционното зондиране. Сателитните изображения бяха за големи площи и с малка резолюция. Така слязохме по-ниско и избрахме дрона. Купихме го от Швейцария, защото само техни фирми имаха лиценз за експорт за Великобритания.

. За какво е необходим дрон във фермата?

Когато се срещнете с плевел като лисича опашка, вие не можете да се борите с него от бюрото. Преди да картографираме площите, нашата хербицидна програма ни струваше около 100 паунда на хектар, така че харчовете бяха значителни. Ние изразходвахме тези средства за хербициди, като контролирахме 85% от площите, докато оптималната норма е 97%, така че изоставахме. Сега имаме цялостен подход с глифозат и задържаме лисичата опашка, използваме хербициди като дифлуфеникан и пендиметалин за борба с широколистните плевели, които обикновено избуяват в насажденията.

. Как ви улесняват данните, получени от дрона?

Идентификацията на бурените по места е действително много изгодно. Лисичата опашка например има своя специфика – това е начинът, по който плевелът отразява слънчевите лъчи в различни цветове в невидимия за окото спектър.

Излитанията с дрон позволяват да се локализират прецизно и да се картографират местонахожденията на бурените. Следва целенасочено третиране на бурените, като се подхожда индивидуално към всеки един вид. Така например аз оставям лисичата опашка да се разпростре и през пролетта фиксираните места от картата пръскам превантивно, преди още вредното растение да е избуяло. Опитвам се да открия точното място от картата, където може да се използва дрон, да определя оптималната доза спрей, заедно с нужния отвор на дюзата, за да бъде прецизна борбата с плевелите.

Какъв вид дрон използвате?

Можете лесно да похарчите 40 000 паунда, като закупили цялото програмно обезпечение, но можете да заплатите по-малко, без екстрите на високата технология. Ние използваме дрон с фиксирани крила, с тегло 750 г, лек, с разнообразни сензори, включващи светлините RBG (червено, синьо, зелено), мултиспектрален и с инфрачервени лъчи.

.

. Какво се промени във вашата ферма?

Спестихме средства! Отнасяме се много внимателно към парите, които изразходваме за лисичата опашка. Напръскахме 20 ха този сезон и похарчихме 15 паунда/ха, вместо 100паунда/ха.

. Планирате ли още нещо, с което да разширите използването на дрона?

Със закупения софтуер могат да се извършват допълнителни дейности, като преброяване на растенията върху единица площ, събиране на данни за наторяване с азотни торове. Моите практически наблюдения са, че 90% от фунгицидите са за превантивно третиране на посевите и само 10% са с лечебна цел.

Лично аз смятам, че допълнителните приложения трябва да останат, но работата със сателитите и монтираните на трактора сензори не бива да се пренебрегват. Времето ще покаже къде още дроновете ще навлязат в производството.

2. Хю Врангъм: Вече ще разпръсквам пестицидите от въздуха

Неговата семейна ферма се намира на север от Дърам – в селцето Либърн, графство Нортъмбърланд, в Североизточна Англия. На площ от 2700 ха растат пшеница, зимен ечемик, рапица, боб и овес. Фермата е дом на стадо от 3500 овце и 150 млечни телета. Хю Врангъм е инженер и е работил заедно със своя брат Джак във фирма, специализирана за картографиране на местности с дронове. Оттук и амбицията му да въведе точни стандарти във всяка земеделска дейност.

Как се спряхте на използване на безпилотен самолет?

Брат ми Джак работеше в авиацията, така че бяхме в течение на UAV (безпилотни летателни апарати). След това узнахме за използването на дронове в селското стопанство и през октомври миналата година се сдобихме със собствен апарат. Първоначално смятахме да картографираме всички посевни площи, но скоро се убедихме, че информацията е огромна и стана невъзможна за проследяване. Съсредоточихме се в направления, в които желаем да постигнем резултати. Разбрахме, че качеството на данните и изпълнението на аграрните мероприятия са ключът за успеха, а не количествените показатели.

За какво използвате безпилотен самолет във фермата?

Най-напред бихме искали с помощта на дрона да създадем дигитална карта на полето. Но целта ни е да впрегнем апарата във всекидневната ни работа, като го интегрираме в изпълнението на текущите ни задачи – например проверка на посевните култури за плевели или заболявания.

По този начин ще избегнем събирането на банка от данни, които не ни ползват. Вече се придържаме към този подход във фермата.

Как се използват данните, получени от самолет?

Отнема ни половин час за подготовката на дрона, за облитане и картографиране на територия от 20 ха, като за тази площ той изразходва 50% от работно време на батериите си. Най-често го включваме за идентификация на плевелите и по-специално за бурена лисича опашка, който в момента се забелязва на малки петна в площите. Освен това се опитваме да открием площи с посеви в стрес, което трудно се открива по друг начин.

Нашият следващ фокус е да подхраним с данни системата с различни приложения, откъдето да ни връщат инструкции за по-ефективна борба с плевелите и за по-ефикасно управление на целия цикъл по отглеждане и прибиране на реколтата – в крайна сметка за спестяване на пари.

Какъв тип дрон използвате?

Избрахме квадрокоптер с дистанционни светлинни сензори. Предпочетохме го пред дрона с фиксирани крила, защото нашият се управлява по-лесно и има преимущества с вертикалното си излитане и кацане. Той е по-гъвкав, универсален, защото можете да го използвате за картографиране, разузнаване и нормална видеоработа.

 

С придобивката променихте ли пътя си за развитие?

Това наистина промени нашето схващане как точно и ефективно би трябвало да управляваме земята си. Вълнуващо е само като си помислим какво можем да достигнем с безпилотните самолети. В сравнение с други фирми не сме чак толкова напреднали, но сега пред нас се откриват възможности за използване на съвременна технология. С програмното осигуряване дронът вижда, предава данни и ни помага да прилагаме разнообразни методи при отглеждането на посевите. Ако имаме алгоритъм за плевелно настъпление при пшеницата например, то бихме могли да приложим конкретно указанията.

Имате ли планове за разширяване употребата на дрон?

В рамките на няколко години очакваме, че срещу подадена информация ще получим предписания и ще ги приложат там, където са най-необходими. Искаме да направим картиран запис на нашите полетата, така че да имаме цялостен поглед за вземане на качествени решения. Освен това в най-близко бъдеще ще разпръскваме от дронове пестициди и хранителни вещества.

Адаптиран превод Алекс Петров

 

Какво (не) знаете за дроновете

Дроновете са безпилотни летателни апарата (БЛА), които са най-новото попълнение в прецизното земеделие за събиране на масиви от ключови данни, използвани за вземане на агрономически решения. Устройствата позволяват заснемане на полето, безжично предаване на данни, картографиране и обработка на информацията с подходящ софтуер. Специализираният софтуер обработва веднага всички данни на заснетите изображения и изготвени карти на таблет, лаптоп или настолен компютър. Тази информация помага на стопаните да определят местата, които имат нужда от поливане, растителна защита или са готови за прибиране на реколтата. Системата увеличава ефективността на земеделските производители, като ги облекчава от чакане на бавни и с ниска резолюция сателитни изображения или от обикаляне на терена, за да се провери за плевели, болести, засушаване и дали реколтата може да се прибира. По-големите производители днес трябва да поддържат връзка с всички парцели от земеделската си земя, за да разчитат на прецизно селско стопанство, базирано на GPS и бази аналитични данни за увеличаване на добивите и приходите, например чрез намаляване на пестицидите и използване на точните количества вода. Тук дори опитното око не може да се конкурира с прецизността на новите технологични решения.

Един земеделски стопанин можете да закупи по-евтин БЛА и да направи няколко хубави снимки, но за да направи измервания, трябват камери с по-добро качество, например инфрачервени камери за мониторинг на растителността. Ще са нужни софтуер и други агрономически данни - като например за почвата, водата и времето, за да се получи общ модел на културата и да се вземат информирани решения.
Картите, събрани от безпилотни самолети, след това се превръщат в "рецепта за лечение" за областта. Те могат да се качат на трактора с GPS-навигация, който ще следи за доставяне на необходимото количество торове, пестициди или други ресурси. 

Публикувана в Агротехника

Русия ще бъде световен лидер по износ на пшеница в края на тази селскостопанска година, това е изводът, до която е достигнала Организацията за прехрана и земеделие на ООН в подготовката на годишния си доклад, съобщава agroinfo.com.

110 млн. тона добив от пшеница очаква руското земеделско министерство таза година. Добивът може да бъде рекорден за последните няколко десетилетия. Добрият урожай и понижението на митата ще позволят на страната да повиши количествата, които изнася. Повишен износ на зърно се очаква и от Северна Америка, Индия и Австралия. В Европа дъждовете са нанесли щети върху реколтата.

Световното производство на пшеница се очаква да достигне до 741 млн. тона.

Заради подходящите метеорологични условия за оризопроизводството добивите от тази култура в Азия и Щатите също може да достигнат рекордни обеми – близо 500 млн. тона. В същото време цените на захарта е вероятно да се покачат, заради засилващия се бразилски реал.

Публикувана в Растениевъдство

Спадът в цените на зърното означава, че е крайно време да намалите разходите, иначе сте фалирали каквото и друго да направите

Velcourt е водещ доставчик на консултантски услуги по селскостопански бизнес мениджмънт в Обединеното кралство и в чужбина, с почти петдесет годишен опит. Фирмата предоставя бизнес решения за управление на земеделските стопанства на клиентите си.
Силата на Velcourt е в специалистите й, които са изключителни личности, работещи заедно за постигане на резултати на най-високо ниво. Всички те имат практическо разбиране в целия диапазон на земеделски дисциплини, както и задълбочена оценка за бизнес етиката на Velcourt. Доказателство за техния опит и успех са забележителната финансова възвръщаемост, която те постигат за клиенти си.
Стопанските ръководители на Velcourt са прецизно подбрани и имат реален ангажимент за растежа на селското стопанство, както и пълно разбиране на бизнес моделите, по които работят. Кадрите на фирмата са в земеделието всеки ден, като по този начин получават реална подготовка на технически и бизнес умения.
Ефективната комуникация и редовния контакт с клиентите са от първостепенно значение за всеки един член на екипа на Velcourt. В персонала на Velcourt фермерите намират доверени и уважавани партньори за собствения си бизнес.

Всички зърнопроизводители са изправени пред повишаващи се разходи и намаляващи цени и в този критичен момент ето как се справя най-голямата фермерска група Velcourt.

Как да правиш пари, когато отглеждаш пшеница, чието производство надвишава цените, на които после можеш да продаваш? Производствените разходи за фуражна пшеница за цяла Великобритания се очакват да достигнат 135 британски паунда* на тон, а цените за продажба – 100 паунда/т. Директорът на Velcourt Ник Шортър е сред тези, които се надяват разходите да са значително по-ниски от прогнозите. Velcourt е селскостопанска група, която обработва 550 000 дка, и се стреми да повиши добивите си и намали разходите си, и следва маркетингова стратегия, чиято цел е да достигне максимални цени на продукцията. Прогнозираните разходи от 135 паунда/т включват и наеми, както и субсидии. Ако се погледне разходът на хектар, ситуацията не е много по-добра. Вариращи разходи между 450 лири/ха и 550 лири/ха, включващи семена, торове и препарати, са трудни за преодоляване, ако не се засегнат добивите. Ето защо се обръща внимание на разходите по ефикасността на труда, машините и горивото, както и по сградите и сушилните за зърно, които заедно водят до разход от 550 лири/ха. И така пшеница, която дава добив от 10 т/ха, трябва да покрива общи разходи от 1 000 лири/ха, без дори да се включи наем от около 350 лири/ха. Той частично ще бъде покрит от субсидия от 165 лири/ха.

Основният фокус на Velcourt е да произвежда възможно най-много и да продава на най-висока цена, намалявайки максимално разходите”, подчертава г-н Шортър. Фирмата разглежда и договорите със своите 101 партньори земевладелци, които обикновено са с продължителност от три до пет години. „Взаимоотношението между дългосрочна възвръщаемост от земята и цената на земята е ключова за нас”, допълва директорът.

Как все пак земеделската група успява да излезе на печалба? Първо, всички 42 мениджъра са опитни агрономи, които вземат всички решения. Във фермата Фонтхил в западен Уилтшър, средният добив на пшеница е 10,6 т/ха, което е внушително.

Избор на сортове е ключов елемент

Фонтхил предпочита предимно фуражна пшеница, заради леките варовити почви, които преобладават в 650-те ха на фермата. Търсенето от местното животновъдство също е определящо при избора на сортове. Този сезон изборът на фермата се спира на пет сорта – Рифлекшън, Ревълейшън, Еволушън, Рилей и Дикенс. Тези сортове са подходящи, защото дават добър добив и имат силна устойчивост на септория. Септорията, която обича влажното време, е особено рисков фактор за региона на Уилтшър, където валежите са много често явление.

Специалистите се придържат към по-късна сеитба

Фермерите на Velcourt в района се придържат към късната сеитба на зимна пшеница, а именно през края на септември, за да имат по-добър контрол над лисичата опашка и да ограничат развитието на болести през есента. 650-те ха се засяват с две сеялки за седем до 10 дни, което позволява да се забави сеитбата до първите две седмици на октомври. Има поне две пръскания с глюфозат между сеитбата и жътвата, за да се контролират плевелите.

Г-н Шортър споделя, че фирмата не се изкушава да сее по-рано, за да запълва земите, тъй като специалистите смятат, че понякога да не се засява е най-доброто решение. Това се налага, за да се справят най-ефикасно с проблема с лисичата опашка. Друго преимущество на късната сеитба е, че дадени хербициди преди поникването действат много по-добре при по-хладно време. „Сеитбата при по-ниски температури и по-малко слънце не стресира толкова химията”, казва агрономът-мениждър Тим Мейхю.

Контролът над болестите се базира на конкретните условия

Фунгицидната програма на фирмата е изработена въз основа на двата рискови фактора – сеитбената дата и пролетните температури, но всяко действие се определя от индивидуалните условия на всяка ферма.

Основната болест, която е проблем за добива, е септория, затова меката зима на 2014-15 г. постави фермите нащрек през ранната пролет. Традиционното четирикратно третиране с фунгицид бе приложено, което доведе до разход от около 100-110 лири/ха според г-н Мейхю. По-голяма част от посевите бяха напръскани преди братене срещу септрория с хлороталонил, като това пръскане можеше да се избегне, тъй като пролетта се оказа суха и студена. „Второто и третото пръскания след братене бяха обичайните комбинации от фунгициди, както и третото, което показва, че тези разходи са доста фиксирани и не могат да се намаляват особено”, разказва г-н Мейхю.

Торенето е съобразено с планираните добиви

Торенето е област, която може да показва големи вариации, като тук се използват пилешка тор, компост, оборска тор, за да се спестят от 30 до 40 паунда на ха за фосфор и калий. Фермата вече използва и течен азот за по-добра точност и удобство, тъй като нямат достатъчно налично място за съхранение на твърд азот. „След като жънем култури от 10-11 т/ха плюс три тона слама на ха, трябва да подхранваме почвите”, споделя г-н Шортър.

Добрият маркетинг е важен за крайните резултати

Сортовете се подбират само след обсъждане със земеделския кооператив Оупънфилд, който продава цялото производство от пшеница, ечемик и рапица.

Около 40% от пшеницата е продадена на средна цена от 123 паунда/т, което е добре в сравнение с цените от 100 паунда/т в момента. Високите добиви през последния сезон също помагат да се компесират по-ниските цени, тъй като зимната пшеница стигна средни добиви от 10,6 т/ха, зимния фуражен ечемик – 10,4 т/ха, пролетния ечемик Пропино 8,2 т/ха, а рапицата с високо съдържание на ерукова киселина – 4,2 т/ха. „Това е добив с около един тон над средния добив за всички култури през последните пет години,” разкрива групата.

*1 британски паунд = 2,55 лв.

Превод от FW Десислава Радоева

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта