Земеделието сега е изправено пред сериозни изпитания – от промяна в европейската и националната политики до нови схеми за финансиране. На Осмия Национален семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) се срещнаха представители на законодателните органи, изпълнителната власт и българските фермери

Лили Мирчева

Дискусиите за бъдещето на Общата селскостопанска политика бяха фокус в работата на Осмия Национален семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), проведен в Пловдив. „Положително е, че държавите членки могат да договорят това, което те наистина желаят, но и отрицателно, защото времето напредва, а все още не е ясно бъдещето на най-старата и единствена обща политика на Европейския съюз (ЕС)“, заяви Пауло Гоувея, главен съветник по политики в Копа-Коджека – най-голямата европейска браншова организация на фермерите. 

553B2866

В своите презентации гостите на форума очертаха бъдещата Обща селскостопанска политика и нейните хоризонти, като не скриха притесненията си относно ренационализацията на цялостната политика на ЕС. „В този програмен период отчетохме факта, че някои мерки не са лесни за разбиране, особено от фермерите. Негативното в случая е, че дори нямаме много време да вникнем какво се има предвид, какво трябва да се направи. Нашето притеснение е, че някои от нещата, които ние се опитваме да прецизираме чрез диверсификация и т. н, отнемат време и не могат да заработят моментално“, каза още Пауло Гоувея. По думите му т. нар. нова зелена архитектура, казано по брюкселски, трябва да се въведе, без да се губи балансът между земеделие, икономика и околна среда. Или казано по нашенски: фермерите на може да са зелени, ако са на „червено“.

Особено тежък ще е дебатът относно

таваните на субсидиите

„Директните плащания са изключително важни, тъй като те са базата и основният компонент в приходите на фермерите. Точно затова искаме да запазим системата за директни плащания. Считаме, че поставянето на задължителен таван на плащанията, не е правилният начин. Затова и се обявихме срещу тавана на плащанията“, заяви председателят на НАЗ Костадин Костадинов. По думите му страните членки имат различни условия и съответно различни сектори, които трябва да бъдат подпомагани. Зърнопроизводителите се обединиха около тезата, че не трябва да се налага таван на плащанията, тъй като това ще доведе до спад в производството на стопанствата, които са гръбнакът на българското земеделие.

Според Костадин Костадинов обучение на младите и приемствеността на поколенията са приоритет в работата на браншовата организация. Относно стратегическия план на България за бъдещата ОСП той заяви, че е необходимо в него да участват и те. „Реално да си нагодим нашите условия по нашата национална същност“.  

Идеята е браншовата организация да бъде информирана добре, преди да бъде написана новата стратегия на страната ни, за да чуят в Брюксел и хората от практиката. По думите му браншът очаква един истински анализ, с реални данни.

„Няма един зърнопроизводител със спечелена програма в този програмен период на ПРСР. Знаете, че страната има определени приоритети, към които тя се насочи, но ние бяхме изхвърлени отвсякъде“, каза още Костадинов и изрази надежда, че земеделското министерство ще изготви анализ по сектори, който ясно ще покаже приносът на различните агросектори в Брутния вътрешен продукт на страната.

Друг акцент в дебатите на форума бе

Законопроектът за поземлените отношения

До 28 февруари 2019 г. е удължен срокът за представяне на проекта в Министерския съвет. Това се случи, след като Комисията по земеделието и храните реши да разшири обхвата му, съобщи Лилия Стоянова, експерт в МЗХГ. По думите й проектът предвижда да стимулира регистрирани млади земеделци до 40 г. да създават или разширяват стопанства. Обсъждат се варианти за преференциално отдаване на земеделски земи от Държавния поземлен фонд под наем или аренда за дългосрочен период от време.

Отпада териториалното ограничение за реализация на млечни продукти от овче, козе и биволско мляко на фермерските пазари. Това гласи ново изменение на Наредба 26. Предстои то да бъде нотифицирано пред Европейската комисия и държавите членки, преди да бъде публикувано в Държавен вестник. Целта е да се стимулира производството на сурово овче и козе мляко от малки и средни производители. Съгласно новите изменения млечни продукти от овче, козе и биволско мляко, произведени в обектите за търговия на дребно, могат да се доставят до други обекти за търговия на дребно или до мобилни хладилни витрини, които се намират на територията на цялата страна.

„Определено земеделието ще продължи с познатите за всички фермери субсидии по директни плащания и по ПРСР. Но наистина един много силен момент е хоризонталният приоритет на съюза

европейското земеделие да става все по-иновативно

и да може да се конкурира със земеделието в САЩ, например. Там технологиите, цифровите особено, са на много голяма почит и техните фермери ги използват много, не защото някой им дава субсидия, а защото са видели ползата от иновациите от чисто бизнес гледна точка“, коментира Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. 

Тя даде пример с големия брой изследвания, публикувани от различни организации, с наблюдението, че населението на Земята нараства и ако не се промени моделът на производство на храна, светът е обречен на глад. Заложеното в регламента е всяка една държава членка да прецени и да определи цифровизирането с дадени параметри като приоритет и да го заложи в стратегическия си план. По думите й 90% от иновациите са свързани с цифровите технологии, но държавата трябва да даде сериозно рамо за изграждане на широколентов интернет, както и за обучение на фермерите.

Но докато цифровизацията неминуемо ще навлезе в практиката на фермерите, въпросът, който виси със страшна сила, е кога и българското земеделие ще има модерна поливна инфраструктура или поне такава, каквато е имало преди 40-50 години.

Публикувана в Бизнес

Не може да наказваш този, който е градил, създавал едно стопанство, и да го ограничиш с тавани, казва Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Костадинов, презасяват ли се есенници в момента, защото няколко месеца тракторите не са можели да влязат в нивите заради огромната суша?

  • Остава съвсем малко за дозасяване. Едва преди седмица падна първият дъжд от доста време насам. Тези, които не са успели да направят качествена обработка, ще се опитат сега да дозасеят.

  • Бяхте казали, че ако се повтори 2017-2018 г., ще бъде много лошо за земеделците. Но и тази стопанска година започна много екстремно. Нещата не тръгват нормално, както е било винаги. Готови ли са зърнопроизводителите да посрещнат предизвикателствата на климата?

  • По принцип всички говорим за климатичните промени, но на никой не му се вярва, че настъпват.

  • Защо?

  • Защото земеделието в България е доста пъстро, различно е в региони и райони. Като тръгнем през Видин, Враца, Монтана, до една част от Плевен и стигнем до Добруджа, ще видим, че на половината територия има, а на другата половина – няма засушаване. На нас не ни се вярва, че има промяна във времето, но реално тя настъпва под някаква форма. А дали сме готови? Какво значи да сме готови? Ние реално работим по традиционни методи и технологии за обработка на почвата. Сега навлизат новите технологии от рода на  No-till, Strip-till, но при това положение, толкова дълго време без влага и дъжд, не вярвам, че някоя технология ще издържи.

  • Защо ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите реши Осмият национален агросеминар да мине под названието „Зърнопроизводството на кръстопът“? Пред какъв кръстопът сте застанали?

  • Както говорихме досега, миналата година бе изпълнена с различни агрометеорологични фактори – мека зима, суха пролет и оттам нататък – дъждовно лято. В същото време виждаме една суха есен, което някъде в страната доведе до незадоволителни резултати от производството. На други места обаче имаше добри резултати.

  • Добра ли е пазарната конюнктура тази година?

  • Ние търгуваме зърно в Черноморския регион, но не оказваме никакво влияние на търговията в региона. Силните страни тук са Русия и Украйна и те работят здраво. Това от една страна, а от друга казваме, че се намираме на кръстопът и заради дебатите по новата Обща селскостопанска политика (ОСП). В настоящия програмен период зърнопроизводството е като дете-сираче на българското земеделие. По програмата за селските райони няма нито един зърнопроизводител, който е спечелил проект. Всичко бе насочено в друга посока и ние продължаваме да гледаме само отстрани към ПРСР.

  • Но нали в дебатите за новата ОСП се чува гласът на НАЗ?

  • Сега ни дават увереност, че страната има възможност за повече свобода при изпълнение на стратегическите планове, които предстои да бъдат написани. НАЗ участва активно в диалога с браншовите организации и управляващите.

  • Как си обяснявате това, че почти всички браншове се изправиха срещу зърнопроизводителите с обвинението, едва ли не заграбват огромната част от евросубсидиите?

  • От НАЗ вече няколко месеца настояваме да се направи анализ какви цели си поставихме в настоящия програмен период на ОСП през 2014-2020 г. и докъде са изпълнени тези цели, кои браншове, как са подпомагани спрямо другите. Да се направи добър анализ, за да се разбера кой - какво е заграбил. Вие знаете, че при зърнопроизводителите получават субсидии само по СЕПП и зелените плащания. При нас няма нищо друго. Може да се добавят преразпределителните плащания, които са до 300 дка и за млад фермер.

  • Имате ли твърдото обещание от министър Порожанов, че ще бъде изготвен такъв анализ?

  • Министърът вече съобщи, че независима фирма ще го извърши, за да се види къде и какво е свършено, дали са изпълнени целите, залегнали в ОСП в този програмен период. Това ще помогне на НАЗ като бранш и отрасъл да определи накъде иска да върви българското зърнопроизводство. Дали в посока на създаване на едни икономически структури, които да се издържат сами, да са конкуретноспособни и да работят, или към социални структури, които разчитат само на субсидии. В тази посока трябва да се започне с реални дефиниции и това е залегнало в законодателните инициативи на Европейската комисия.

  • Какво имате предвид по-точно?

  • В последния доклад на ЕК по земеделие и селски райони се налага изискването да се определи що е то реален, истински производител или фермер, или както ще да е в превода. Но ние на държавно ниво трябва сами да кажем кой е истинският производител – този, който получава само субсидиите или този, който работи и получава субсидията, за да е конкурентноспособен на колегите си от Европа и света. Вижте какво се получава в последно време - голяма част от нашата пшеница отиде в Англия. Ние сме най-големият вносител на пшеница от ЕС в островната държава.

  • Но пък украинската пшеница свободно влезе в общия пазар и измести българската донякъде.

  • Това стана по политически причини. Знаем, че ЕС отпусна на Украйна 1 млн. тона безмитен внос на зърнени култури, но става дума за внос и на мед, зеленчуци и други продукти. Те реално подбиват нашите цени, защото себестойността на продукцията в Украйна е съвсем друга – там горива, торове, работна ръка, са на съвсем други цени. Ние нищо не можем да направим, защото това е политика на самия Евросъюз. Сега има внос на слънчоглед и виждате каква е цената му. От други страни, през Румъния, маслодайното зърно влиза у нас. Как да се издържа тогава българският зърнопроизводител? Затова тази година мотото ни е „Зърнопроизводство на кръстопът“, но това е кръстовище с много пътеки. Идеята е дали държавата, отрасълът и агроминистерството ще погледнат към зърнопроизводството, което е гръбнакът на цялото ни селско стопанство, като двигател на целия агросектор в страната. А същевременно сме най-оплюваните и най-очерняните...

  • Вие разчитате много на този анализ, за да се поставят основите на бъдещата политика в земеделието, но знаете колко средства глътна Световната банка, за да направи анализ и стратегия за напояването в България, като досега нищичко не помръдна. Не е ли обезкуражаващо обещанието на министър Порожанов сега?

  • Ние също работим по един такъв анализ и ще представим нашите изчисления каква е себестойността на зърнопроизводството, както и цената на рентите. Ще дам пример - в Добруджа на 2,5 млн. декара осреднената рента е 70-80 лв./дка. Тези пари отиват при собствениците на земеделска земя и захранват самия регион. Да не говорим за социалната политика, която водим ние в селата. Фермерите вършат почти всичко – през зимата чистят сняг, помагат в доставките на хляб и храни. Затова разчитаме на анализ, който ще е само от сухи цифри, но ако са направени без манипулация, ще се видят много неща.

  • Ще намерят ли експертите точните механизми, по които може да съчетават всички браншове в агросектора, така че всеки да работи в своята територия „без да гледа в паничката на другия“?

  • Това е българска национална черта и още повече, че тоягите по гърба на другия, са нищо. Още от влизането ни в ЕС, през първия и втория вече програмен период, зърнопроизводителите поработиха здраво. Тези, които успяха да участват с проекти по мярка 121 на ПРСР, създадоха първите здрави стопански структури и голяма част от тях могат да се издържат сами, стига да няма затрудняващи икономически фактори. Нека говорим по отношение на работната ръка, която е при нас. Цялата страна изпитва нужда от кадри, а при нас работниците получават много над средната заплата. Същевременно навлизат нови технологии, за които трябват млади, образовани хора, а тях ги няма. Затова сме подели кампания за популяризиране на нашия сектор и работата в селското стопанство.

  • Бихте ли обяснили повече подробности за тази кампания?

  • НАЗ провежда ежегодно конкурс за стипендията „Иван Генчев Танев“ за студенти. Необходимо е да завършват бакалавърска специалност и да продължават обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” в областта на растителната защита, растениевъдството или аграрното инженерство. Да учат в редовна форма на обучение и средният успех от бакалавърската специалност да е поне отличен 5.50. Стипендията се отпуска еднократно в размер на едногодишна такса за обучение за академичната година в съответната специалност на даденото висше учебно заведение. Ако не си направим къщичката сами, няма кой. Търсим варианти, защото през новия програмен период 16 млрд. евро ще усвои целия ЕС за иновации в земеделието и ние трябва да имаме подготвени хора.

  • Ще успеем ли да се наредим в редичката, за да получим пари по това перо или средствата ще отидат само при консултантски организации у нас?

  • Посещавам много ферми и икономически единици по зърнопроизводство, и виждам – ние вече го правим. С радост и гордост мога да кажа, че има много сериозни иновативни фирми, които работят в страната. Но това зависи основно от управителя или собственика им, който е решил да си направи къщичката така, че да произвежда, да е конкурентноспособен и да въвежда новите научни достижения, за да оцелява и печели повече.

  • Каква е окончателната позиция на НАЗ относно тавана на плащанията в земеделието?

  • НАЗ има становище, което е известно отдавна и то е, че ние не искаме да има таван на субсидиите.

  • Как се обосновавате?

  • Кому е нужен този таван? Нали с него се ограничава работата на така или иначе готови икономически структури, в които са влагани труд и средства толкова години в прехода. Не може да наказваш този, който е градил и създавал едно стопанство и да го ограничиш в тавани. В последния доклад на ЕК виждаме,че голяма част от страните се обединяват в идеята всяка държава сама да определи дали да има таван и ако има – как да го прилага. Затова разчитаме анализът на министерството да определи какво значи жизнеспособна фирма или какво е реален фермер. Дали ще разчита само на субсидии и дали ще работи само заради помощите. При първоначалния проект, който беше да се наложи таван от 60 хил. до 100 хил. евро субсидии, по наша сметка фермерът трябва да обработва до 3 хил. дка земя. Ако погледнем към животновъдите, виждаме, че 50-60 крави и малко земя, и те стигат тавана. Има ли смисъл да разбиваме готови структури.

  • Но няма ли да се бетонира статуквото така, че да не могат да влязат нови фермери в разпределението на земята?

  • За всеки има място под слънцето. Защо смятате, че ще се бетонират едни фермери. Аз не вярвам, че някой колеги ще тръгнат да наемат още земя. Мина времето, когато се изграждаха големи фирми, обработващи хиляди декари. Ние искаме да се изясни какво е рентабилно стопанство в България.

  • Какви трябва да са основните показатели, за да е рентабилно стопанството?

  • Ние сме малка страна с различни почвено-климатични особености и има голяма разлика в различните региони, и като стопанисване на земята, и като добиви, които се получават в районите. От последно наше проучване разбрахме, че 88%-89% от субсидиите на фермерите отиват за наем на ползваната земя. А в Добруджа и в части от Северна България, отиват на над 100%.

  • Не са ли рентите надиграване между фермерите, които наемат земя, за да я обработват?

  • Да, но във всяка друга страна в Европа има регулация на държавата върху този процес. Тя определя докъде може да се стигне и не може да стоиш на загуба всяка година, да поддържаш минимума като плащаш големи наеми, но не плащаш данък печалба, да работиш и да плачеш само за субсидии. Тук нещата трябва да се регулират по съвсем друг начин. Може би на регионално и национално ниво. Може да се поучим от опита на Франция, която е голям земеделски производител и там регулацията е направена на база на анализи за рентабилността на стопанствата. А тук работим в условията на див капитализъм. Затова трябва да се наложат регулации от страна на държавата и браншовете в частност.

  • Страхуват ли се зърнопроизводителите от доста крайното позеленяване на ОСП и дали няма да ни наложат изисквания, несъвместими с нашите условия?

  • Затова искаме да се направи стратегически план. Каква е концепцията за новата ОСП - няма много голяма разлика от тази, която изпълняваме сега. И сега има стратегически планове, в които има възможност да наложим нашите изисквания и да си поставим цели. Какво е позеленяване – да се обърнем към въздуха, околната среда, измененията на метеорологичните условия и да погледнем към почвата. Така че по отношение на тези цели като страна можем да изберем и се насочим към конкретни цели. Ще дам пример – ние и сега изпълняваме изискванията за добри земеделски практики. Но имаме възможност да ги напаснем по нашите приоритети и по нашите географски особености. Примерно по отношение на зелените плащания в Добруджа има полезащитни пояси, които са екологични съоръжения, пазят почвата от ерозия и вятър. Едно на ръка, че голяма част от тях не се поддържат, защото са държавна собственост. Сега има възможност да се дават на фермерите и това да се приема като изпълнение на зелени изисквания. Сега навлизат нови технологии – No-till, Strip-til, които защитават почвата и запазват нейната структура. Какво ни пречи да ги наложим в практиката? Има много неща, които можем да изберем като национална политика, стига да има желание за диалог.

  • Ще бъдат ли систематизирани и казани всички предложения на НАЗ по време на конференцията и вярвате ли, че ще бъде чут гласът на зърнопроизводителите?

  • Ние участваме във формат земеделски форум заедно с други асоциации. В рамката на този формат имаме добър контакт с министерството на земеделието. Дали ще бъдем чути навсякъде, не мога да твърдя. Ще се радвам нашите предложения да бъдат взети предвид, защото те идват от практиката, от работата на полето. Те реално са за по-нормална работа, като при това изпълняваме всички изисквания, които ни се поставят. Не бива да забравяме, че в този период изискванията към българските фермери бяха чисто копи-пейст от западните държави в Европейския съюз. Затова искаме да участваме в работните групи, да се чува нашето мнение, за да нагодим целия този процес към българската действителност.

Публикувана в Бизнес

Веднъж годишно ще се подават декларации за произведени количества зърно. Министерският съвет одобри проект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Съгласно една от промените се предвижда да отпадне задължението на земеделските производители да подават декларации всяко тримесечие, за произведени количества зърно по видове. Декларация ще се подава веднъж годишно от всички производители, с което се намалява административната тежест, а получената информация ще обхваща цялото произведено зърно.
Във връзка с премахването на производствените квоти за захар и изоглюкоза в ЕС от 1 октомври 2017 г. от закона отпадат разпоредбите, уреждащи производствените квоти и одобрението на рафинериите и на производителите на изоглюкоза. Промяната в сектор „Захар“ е свързана и с приемането на Регламент на Комисията, който урежда задължение за предоставянето на данни от държавите-членки до ЕК относно цени, производство и информация за пазара на захар и изоглюкоза.

Публикувана в Бизнес

С това песимистично заглавие в края на миналата седмица излезе „Кратък преглед на търсенето и предлагането на зърно” на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО). След Международния съвет по зърното (IGC) и тази авторитетна  международна организация редуцира своята прогноза за производството и предлагането на зърнени храни през 2018/19 г.

Като се има предвид сегашното състояние на посевите, ФАО прогнозира, че дори при благоприятни климатични условия през периода на вегетация, производството на зърнени храни в света (включително ориз в еквивалент на бланширан ориз)  през 2018/19 г. ще спадне с 2,4 на сто (64,5 млн.т) 2,57 млрд. т. „Това намаление  се дължи на очаквания спад в производството на царевица, а освен това през 2018 г. и производството и предлагането на пшеница се очаква да намалее”, коментират водещите експерти. Ако през 2017 г. обемът на производството на зърнени култури в света надхвърли дори по-оптимистичните предварителни разчети, то сега ситуацията е обратна и вече няколко поредни месеца прогнозните данни само се  влошават.

В новата редакция на световния баланс виждаме, че прогнозата за глобалния добив от зърнени храни през 2018/19 г.  е намалена с 24 милиона тона, в сравнение с данните отпреди един месец. Основните фактори за тази негативна корекция са очакваното намаляване на производството на пшеница в  ЕС, както и влошените изгледи за реколтата от царевица и ечемик в Русия и Украйна.

Световен баланс на зърнени храни (в млн.т)

2014/15 г.

2015/16 г.

2016/17 г.

2017/18 г.

2018/19 г. прогноза

оценка

Юни

Юли

Общо зърно

Производство

2570,2

2543,8

2612,7

2650,8

2610,0

2586,2

Предлагане

3204,1

3258,6

3356,0

3429,8

3426,6

3384,2

Потребление

2492,2

2512,2

2571,3

2614,9

2646,6

2641,4

Търговия

377,9

392,1

405,3

410,9

409,6

412,1

Крайни запаси

714,8

743,3

779,0

807,9

772,1

748,9

Запаси/потребление

28,5

28,9

29,8

30,6

27,8

27,7

Пшеница

Производство

732,2

734,4

757,2

756,8

754,1

736,1

Предлагане

929,4

951,5

994,0

1013,1

1031,6

1009,5

Потребление

712,6

709,5

734,8

738,2

743,5

741,1

Търговия

156,7

167,1

176,4

173,5

175,0

175,0

Крайни запаси

217,1

236,8

256,3

273,4

283,4

264,2

Запаси/потребление

30,6

32,2

34,7

36,9

35,4

34,9

Обемът на потребление на зърно в света се очертава да възлезе на 2,641 млрд. тона, 26,5 млн. тона  повече в сравнение с 2017/18 г.

Основната характеристика на 2017/18 г. беше превишаване на нивото на производството (2,65 млрд.т) над обема на потреблението (2,61 млрд.т)  и натрупване на рекордни преходни запаси от хлебно и фуражно зърно в глобален мащаб, което обуслови запазване на ниските цени на основните зърнени култури на международния пазар.

Потвърждение на сегашната прогноза на ФАО означава промяна на основното съотношение в зърнения баланс през 2018/19 г. – превишаване на потреблението над равнището на производството, което води до стопяване на преходните наличности от зърно.

При така прогнозираните параметри  на баланса, съотношението на глобалните запаси към потреблението ще намалее от 30,6% през сезона 2017/18 г. до 27,7% през сезона 2018/19 г.  Това ще бъде първият такъв спад през последните четири години, въпреки че той не изглежда  толкова голям, в сравнение с ниските стойности от 2007/08 г. - 20,4%.

Въпреки спада в производството, търговията със зърно през сезона 2018/19 г.  ще продължи на доста високо равнище  и дори ще надвиши обемите от предходния сезон – 412,1 млн.т спрямо 410,9 млн.т. Според ФАО това се обяснява с очаквания ръст в световната търговия с пшеница – 175,6 млн.т в сравнение с 173,5 млн.т през 2017/18 г.

Всъщност увеличението на търговията е за сметка на рекордния начален запас (273,4 млн.т), като в края на 2018/19 г. глобалните преходни наличности от пшеница се стопяват до 264,2 млн.т  (283,4 млн.т очаквани само допреди  един месец).

Публикувана в Бизнес

Дал съм всичко от себе си и непрекъснато мисля как да преодолявам трудностите. Винаги съм се стремил да намеря вйърното решение на проблемите, прави равносметка по случай 60-годишния си юбилей собственикът на фирма Агроелит

Лили Мирчева

За Божидар Митов е писано много. Описан е жизненият му път от производител на цветя и зеленчуци до крупен арендатор. Но почти нищо не е казано за терзанията на този инициативен и ученолюбив българин. Винаги се опитва да разбере истината за възхода в агробизнеса, за това как едни хора успяват в земеделието, а други – не. Не търси чутовни тайни, тъй като в дългите си трудови години се е убедил, че в основата на всичко е трудът. Е, има и доза късмет, но никой не дава пари наготово.

Когато в България пристигат първите немски специалисти да ни учат едва ли не какво е рапица и да ни съветват колко изгодно е да я гледаме, той е един от първите, които тръгнаха по този нов път. Дори помогна за организацията на първата среща в Търговище между експерти и фермери. Така постъпваше и с всяка новост, която навлизаше в България – все пак в нашата страна се състоя не само преход от кооперативните форми на ТКЗС, но и в отглеждането на нови култури, въвеждане на нови технологии, препарати и семена.

Който познава Божидар Митов отблизо е наясно, че е човек, който е в крак с всички новости в земеделието, но в същото време е човек, който не може да се примири с много от недомислията, приемани от управляващите. Той обича да задава въпроси, на които специалистите просто нямат отговор.

Позволих си да помоля за среща този човек в разгара на позакъснялата пролетна сеитба, когато не му беше много до журналисти. И тук се прояви една от неговите характерни черти – той е винаги готов любезно и учтиво да помогне на другите в изпълнението на професионалните им задължения. По мое настояване той бе принуден отново да повтори историята на неговата фирма, тясно преплетена с тази на семейството му.

В търсене на мястото за срещата забелязах, че когото и да попитам в центъра на Търговище къде се намира офисът на Божидар Митов, веднага ме насочваха. Хората говорят за агробизнесмена, който на 19 януари навърши 60 години, с уважение и респект, защото е сред най-големите дарители в общината. Дори на празника за рождения си ден вместо подаръци, той събра дарения за две училища в града, които подготвят кадри в земеделието. „Събрахме 37 хил. лв. и към тях добавих още 10 хил. лв. Дадохме на двете училища по 15 хил. лв., като на едното от тях допълнихме сумата с още 10 хиляди, за да участва в проект. Останалите 7 хил. лв. дарихме на клуба по моделизъм към младежкия дом в града“, отчита Божидар Митов, чиято фирма Агроелит е сред най-успешните в земеделието на България, а по мащаб може да се конкурира с най-модерните и големи зърнопроизводители в света. Преди близо 30 години започнал да се занимава със земеделие, сега Божидар Митов обработва над 100 хил. дка земя в землището на 23 села край Търговище. През тези години съпругата му Мария е неотлъчно до него, а сега и трите им деца вървят по техните стъпки, но със собствен бизнес. Голямата дъщеря Милена, зооинженер по професия, успешно ръководи свинекомплекса в с. Алваново. Синът Борислав се занимава със земеделие в района на Антоново и Омуртаг, а неговата близначка – Ивиана, е финансист на фирма Агроелит. Трите фирми си помагат, но са отделни стопанства.

Завършил специалността „Радио и телевизия“, когато се насочил към земеделието, Божидар първо решил да купи техника. „Тогава извършвах технически услуги по обработката на земя, която в голямата си част пустееше“, спомня си фермерът. През 1991 г. създава фирмата и започва да наема ниви в землищата на близките села. След това идва голямата инфлация и многобройни фалити на кооперации и фирми. „Много хора пропаднаха – бяха трудни времена. Ако сега бюрокрацията е един от най-големите ни проблеми, тогава самата обстановка беше много трудна“, разказва управителят на Агроелит. Сега фирмата разполага с един от най-модерните автопаркове в страната и подсигурява работа на 250 човека. „Няма как да не съм доволен от постигнатото, а и знам цената на това нещо. Отстрани не знам как изглежда, но съм дал всичко от себе си и непрекъснато мисля как да преодолявам трудностите. Винаги съм се стремил да търся решение за всеки проблем. Сблъсквал съм се в много стени досега“, прави равносметка по случай 60-годишния си юбилей агробизнесменът. Не по-лесно се прави земеделие и сега – на прага на новия финансов период на Общата селскостопанска политика, когато фермерите са изправени през много неизвестни – откъде ще се допълни недостигът в европейската хазна, какви ще са новите изисквания за опазване на околната среда, какво преливане на средства ще има между двата стълба на преките плащания и селската програма... неизвестните са много.

След успешното приключване на позакъснялата пролетна сеитба тази година, във фирма Агроелит се готвят за следващата земеделска кампания – жътвата. „Лошото е, че преди дъждът бе прекалено много, а сега никак го няма. Но нищо в земеделието не става по поръчка“, обяснява спецификата на работа в „завода под небето“ Божидар Митов. Стопанството му отглежда основно 3-4 култури – пшеница, рапица, царевица и слънчоглед, наред с бобовите.

„При нас характерното е, че валежите са малко. Това е микрорайон, който дъждовете прескачат и затова трудно се отглежда царевица. За съжаление през миналата година имахме голяма градушка, която се отрази много зле на реколтата“, коментира фермерът. „По принцип тук не е градобитен район, но проблемът е, че още няма стратегия за борба с градушките. Много малко арендатори в района застраховаме площите си, но на практика това е неизгодно за нас. Имал съм много проблеми и съм се отказал да застраховам. Когато щетата е в рамките на сумата, която сме дали, горе-долу се получава някакво обезщетение, но ако примерно, както беше през миналата година, щетите са големи, застрахователите не ги изплащат. А сумата, която трябва да дадем, особено за по-едрото земеделие,

никак не е малка. Ако си я сметна, май е по-добре сам да си я осигуря“, обяснява Божидар Митов. По думите му важно е фермерите да имат сигурност и подкрепя предложението опазването на градушки да се извършва със самолети, но не вижда коя организация ще може да го прави. Може тази задача да се възложи на армията, която има обучени пилоти и налични възможности. Иначе застраховането може да попадне в дебрите на чиновническите недомислия или да копира неуспешно нечий чужд модел.

Божидар Митов не дели фермерите на едри и дребни, защото под слънцето има място за всички. „Като гледам какво става в Народното събрание през последните години, виждам, че то се копира от хората надолу. Не знам защо се настроиха толкова хората един срещу друг? Навремето министър Найденов отвори Кутията на Пандора и раздели фермерите на дребни и на едри. Когато зърнопроизводителите си потърсихме правата за акциза на горива, той вкара раздор между земеделските производители. Не знам защо го направиха това нещо, но не е работещо за добрите отношения между хората. То и новините като погледнеш – правят се скандали от почти всяко нещо. Оттам се тръгва и се живее в страх и несигурност“, коментира с характерния си спокоен тон агробизнесменът от Търговище. По думите му зърнопроизводството не може да съществува върху малко декари, но това никой не го обяснява. „В зърнения бизнес инвестициите са големи и трябва едно семейство да обработва поне 2-3 хил. дка. В САЩ семейните ферми гледат до 15 хил. декара, но тук ако имаш под 10 хил. дка, не може да си купиш нови машини. Има култури, които са печеливши и могат да се гледат на по-малко площи от дребните фермери“, обяснява Митов. „От друга страна - не можем да се сравняваме с държавите, които са градили стотици години. Ние така или иначе трябва да постигнем нашите резултати. Не става с магическа пръчка. А ние чакаме някои да ни даде – няма такъв вариант“, категоричен е управителят на Агроелит. Затова по думите му субсидиите не са най-градивното нещо за българското селско стопанство. Дори обратното. Божидар Митов дава за пример Добруджа, където арендаторите плащат космически ренти на собствениците на земя, а субсидиите не отиват за инвестиции в производството.

„Нали знаете приказката за земеделците – няма по-разцепени от тях. Виждам на разни събирания -говори се малко по същество, особено в райони, където конкуренцията е набъбнала. Получават се противоречия и работата на върви. Всеки гледа в канчето на другия и дребните фермери мислят, че е много лесно да си едър зърнопроизводител. Те виждат цифрата за субсидията, а тя е на декар обработваема земя – както за едрия, така и за дребния фермер. Мнозина говорят против т. нар. Октопод. Аз шапка му свалям, заради организацията, която е направил. Никой не казва как се управляват 1 млн. декара на различни места в страната – да подсигуриш машини, да плащаш на хората. При това заплатите в земеделието никак не са малки в сравнение с други сектори. Трябват много инвестиции, а рискът да работиш на открито сред природата, е много голям“, коментира с огорчение агробизнесменът. Споделя, че бюрокрацията в аграрния сектор се увеличава непрекъснато, което е съсипващо за малките фермери. Големите стопанства назначават специални хора, които да се занимават само с документи, написани на „брюкселски език“. „Не е само терминологията, трябва да си агроном, технически специалист, защото компютризацията на машините сега е много напред. Да си добър икономист, за да може фирмата да има отчетност, да си юрист и да спазваш законите. Отстрани изглежда много лесно, а на практика е доста натоварващо“, коментира бизнесменът. Да не говорим, че цялата общинска администрация получава такси от услуги, които извършва на земеделците. А новото усложнение за представяне на нотариални договори от страна на собственици и арендатори, може да се окаже съсипващо за голяма част от последните. При това таксата за нотариална заверка на договорите скочи от 50-60 лв. до 100 лв., които директно отиват в джоба на местната администрация и юристите.

Не е по-различна картината при агрочиновниците. „Най-лесно се изпълняваха изискванията по САПАРД, после по Програмата за развитие на селските райони. Бюрокрацията отначало не беше много сложна, но въведоха консултанти и редица още изисквания, които задължително трябва да изпълняваме“, коментира Божидар Митов. Признава, че благодарение на проектите по селската програма много български фермери ползват най-добрата в света земеделска техника. Сега около 10 години се ползва една машина, докато преди ресурсът за експлоатация е бил около 7 години. На практика стопанството на Божидар Митов е модернизирало автопарка си в периода след 2000 г. и най-вече след присъединяването на България към Европейския съюз. „Субсидиите свършиха работа, но много хора помислиха, че са някакъв вид далавера, а това не така. Аз пътувам доста из страната и виждам много добре направени посеви, в много добро състояние. Това показва, че вече има кадърни хора, даже някой по-млади фермери вече ни изпреварват в технологията и в работата като цяло, което е добре. В сравнение, дори с Европа, нещата при нас са на много добро ниво. При всяко положение сме в челните места, особено земеделието в Северна България“, коментира основателят на Агроелит. Затова никога не спира да експериментира и въвежда нови технологии в производството. По думите му трябва първо да стъпиш на опита, а после да промениш мисленето си.

„В зърнопроизводството ние се конкурираме в света. В Америка също са много напред с иновациите, но и в Русия от няколко години са започнали сериозно да помагат на земеделците. Преди Перестройката произвеждаха зърно едва да се изхранят, а сега са основен износител в Черноморския регион и света. А може с новите технологии и държавната подкрепа за излязат на първо място по производство на зърно“, прогнозира бизнесменът.

На въпроса какво трябва да направи държавата в подкрепа на бизнеса, той отговаря: „Не става въпрос за пари, а да се създадат нормални условия и да няма абсурдна бюрокрация. Освен нея и различните закони, които управляващите поправят непрекъснато“, обяснява Митов. Като изкушен от техниката човек смята, че в близките 10 години техниката ще се развие много и ще трябват много инвестиции, за да се внедряват новости. Но те ще доведат до по-пълноценно ползване на земята. Колкото до човешкия ресурс, който ще работи в земеделието, агробизнесменът казва, че „като в България има голяма демографска криза, не значи, че по света е така. Празни пространства няма.“ За обезлюдяването на българските села казва, че едва ли ще има обратна тенденция. Там няма младо поколение, което да гледа деца, няма елементарни условия - училище, лекар и т.н. При това 99% от работните места са в градовете.

„По принцип хората си пожелават лека и доходна работа. Това не са съвместими неща, особено в земеделието. Това е бизнес, свързан с много работа и трябва да има признание за този труд, колкото и неблагодарен да е“, казва Божидар Митов и продължава за разбива стени. Тъкмо заради липсата на кадри в земеделието събира дарения за селскостопанските училища. По думите му много неща са направени така, като че управляващите изобщо не са мислили, че има земеделие в нашата страна. Но въпреки това не смята да спира. А в чисто човешки план е горд дядо на четирима внука и споделя, че очаква поне още двама-трима наследници.

Чета редовно в. „Гласът на фермера“

Радвам се, че на страниците на вестника откривам много актуална информация, свързана със земеделието. Вие не търсите сензации и мафиоти в сектора. Не знам доколко съм прав, но смятам, че в земеделието най-малко има подобни неща, в сравнение с другите сектори на икономиката. Читателите ви търсят заради професионалната информация. Във вестника има доста интересни статии, свързани с ежедневието и са в помощ на фермерите. Въпреки, че сега в интернет може да се намери всякаква информация– въпрос на относителност е колко е достоверна. Неслучайно в САЩ вестниците не се продават, а се подаряват и се издържат от рекламите.

Във в. „Гласът на фермера“ търся предимно специализирани съвети, които да са ми в помощ в ежедневната работа, новости в агрономията и в техническата част. Интересувам се и от актуалните промени в законодателството. Искам да намирам позицията на фермерите, за да се чува и нашият глас, а не само на управляващите.

Публикувана в Бизнес

Експертите препоръчват строго спазване на всички предписания за съхранение на храни и фуражи, съблюдаване на хигиенните норми, стриктно водене на подробна документация и редовен контрол

Карл-Хенрих Клаус

Учебно-опитно стопанство (LLH) в Германия

Д-р Мартин Фелке

Институт по изучаване на вредителите, Германия

Изненадата не е от приятните: при изнасяне на зърното от зърнохранилището то не се изсипва, не се стича като ручей надолу, а образува сбити и мухлясали буци. При обследване на зърнената купчина в дълбочина се намира причината: зърното е загрято, върхът на купчината леко зеленее, а при по-внимателно вглеждане отблизо се вижда, че по него има дупки. Освен това се забелязва и прах от брашно, а във вдлъбнатината купът изглежда като мравуняк: хоботници и други складови вредители се виждат с невъоръжено око.

Подобни екстремни ситуации се срещат по-често, отколкото може да се предположи. С тези проблеми се срещат по-често животновъдите, тъй като те трябва да отделят внимание не само на съхраняваното зърно, но и на други производствени процеси. Въпреки това и растениевъдите трябва да правят прецизна проверка на складираното зърно.

Препоръки от Хесен

Реколтата с незадоволително качество не може да бъде продадена, нито може да послужи за изхранване. В Европа на това се държи строго. Всеки фермер носи отговорност за съхраняваното от него хлебно или фуражно зърно. Всевъзможни са указанията за необходимостта да се постъпва така, че впоследствие запасите да могат да се използват за храна или фураж на животните. Съответстващият контрол трябва да гарантира поддържането на добри условия за съхранение на зърното. Колегите от консултантските селскостопански организации на федералните земи на Хесен препоръчват на фермерите да се възползват от разработените от тях и проверени планове за действие.

Подготовката на зърнохранилищата започва с въоръжаване с метли и лопати: основното почистване на помещенията и подемно-транспортното оборудване преди зареждане на зърното е основната предпоставка за намаляване на загубите при съхранение на зърното. Проблемите като правило възникват при недостатъчна хигиена: прах и плесен са идеалните условия за размножаване на насекомните складови неприятели. Ако до постъпването на зърното от новата реколта се налага да се работи с насекоми-ентомофаги или химични препарати, те трябва да бъдат подбрани само от разрешените за използване.

Недопустимо е съхранението на опасни вещества, такива като препарати за растителна защита, минерални торове, гориво, машинни масла, детергенти и средства за дезинфекция в непосредствена близост до хлебното и фуражно зърно. Те трябва да се съхраняват в отделни помещения. Към проблемните вещества в този случай се отнасят също и торовете, препаратите за обеззаразяване на семена, както и ветеринарните препарати. Помещенията и съоръженията за съхранение трябва да бъдат изградени така, че в тях да не могат да проникват животни. Поставянето на примамки за гризачи трябва да става само в недостъпни за деца и домашни животни места. Примамките не трябва да имат контакт със зърното. Задължително се прави схема на местата, където се залагат отровните примамки в помещението.

Към оборудване на зърнохранилището се отнасят и всички транспортни средства и съоръжения – самосвали и прицепи. Преди изсипването на прибраното зърно в тях, е необходимо те да бъдат почистени. До товаренето на самосвалите и прицепите със зърно те не трябва да бъдат използвани за превоз на опасни вещества, посочени по-горе.

Важно е да се води и надлежна документация: прости, прилагани на практика системи на отчет осигуряват задължителна регистрация на данните. Какво е постъпило от полето, какво е било закупено – всичко подлежи на отразяване в документите.

Този контрол се прилага и за следене на такива показатели като температура, влажност и др., същото важи и след зареждане на зърното за съхранение. Фиксиране в документите изисква и времето и продължителността на вентилация на зърното, а така също и фактите по обработка на зърното преди складирането му за съхранение.

Документиране изискват отразяване и на всички работни процеси, свързани с внасянето на торове, или обработка на посевите с препарати за растителна защита още на полето. Подобна информация е необходима, за да се проследи движението на зърното от полето до потребителя.

Днес са известни достатъчно голямо количество параметри за съхранение на зърно, които се нуждаят от контрол. Въпреки това много видове контрол се пренебрегват от производителите, което понякога води до съществени загуби на зърно.

Не губете това, което сте получили

Всяка година средно 15% от цялата реколта от зърно се унищожава от гъбни патогени, насекомни вредители, птици, гризачи. Около 80% от общата вреда се пада на насекомите. Гризачите и насекомите не само се изхранват със зърното, но те го замърсяват и похабяват безвъзвратно, след което зърнената маса не е годна нито за храна на хората, нито за фураж на животните и трябва да бъде унищожена.

За защита на зърното при съхранение Институтът за изучаване на вредителите в Райнхайм дава своите препоръки

Важна роля има почистването на зърното преди съхранение. Прахът и растителните остатъци трябва да бъдат максимално отстранени. Те усложняват процеса на сушене и вентилация, увеличават вероятността от поражения от развитие на плесенни гъби, акари, насекоми. Складът трябва да бъде абсолютно празен, а неговото почистване да приключи до началото на новия сезон за прибиране на реколтата. В противен случай наличните причинители на болести и вредители бързо ще „усвоят“ свежите запаси. Гладките повърхности, такива като бетон и ламаринени покрития, могат да бъдат напълно почистени с водни струи или въздух с високо налягане. Мястото на съхранение трябва да изсъхне преди постъпване на зърното от новата реколта. Транспортьорите, зърноопочистващите машини и тръбопроводите също трябва да бъдат подложени на почистване.

Зърното с нисък процент влажност, съхранявано при ниски температури, се поврежда от складови неприятели в по-малка степен. При зареждане за съхранение влажността на зърното трябва да бъде по-малка от 14%, а температурата на съхранение по възможност по-ниска от 10 градуса по Целзий.

От гледна точка на недопускане заразяване на запасите от зърно с вредители, покритите зърнохранилища, тип вертикални силози, са за предпочитане пред складовете, в които зърното се съхранява насипно. Така се цели преди всичко пълно ограничаване достъпа на птици и гризачи до зърното. Предимството на силозите са гладките повърхности на стените и пода.

Ако зърното се съхранява насипано на пода, вратите на склада трябва да са плътно затворени. Иначе, рано или късно, плъховете и мишките ще проникнат в помещението. За да се предотврати проникването на птици, хранилището не трябва да има прозорци, тъй като птиците не могат да летят в тъмни пространства.

Самото хранилище трябва да бъде сухо и добре проветряемо, тъй като във влажните места могат да се появят насекоми и съвсем скоро да се развие плесен. Това се случва често, когато зърното се насипва плътно към слабо изолирани стени на хранилището.

Подът и стените на хранилището от насипен вид трябва да бъдат без пукнатини и цепнатини. След освобождаване на хранилището задържаното в него зърно може да провокира развитие на вредители, което ще доведе до бързо заразяване на зърното от новата реколта.

Помощник в хамбара

Редовният контрол на зърнените запаси осигурява своевременно реагиране в случай на появила се заплаха. В помощ на специалистите са съвременни измервателни прибори, които позволяват да се осъществява контрол не само на температурата и влажността на въздуха в хранилището, но и на „активността на водата”*. Този показател в скоро време ще се приеме повсеместно и ще се взема под внимание в сделките при реализиране на зърното.

Активността на водата“ сигнализира за наличие в купа на несвързана влага между отделните зърна, които са склонни към влагопоглъщане. Показателят на свободната вода характеризира достъпността на свободната влага. При високо ниво на достъпна влага тя ще премине в зърното, което ще започне да се „поти“, влажността на въздуха ще се повиши, ще започне отделяне на конденз или топлоотдаване, а това на свой ред ще провокира развитието на вредители.

Препоръчителната влажност на зърното на ръжта и ечемика при показател на активността на водата 0,65 трябва да бъде максимум 14,3%, за пшеницата – 14%, а за овеса –11,8% (таблица).

Таблица: Препоръчителни стойности на „активността на водата“ и влажността на зърното при неговото съхранение

Вид зърно

Ечемик, ръж

Пшеница, тритикале

Царевица зърно и други

Овес

Показател

       

Активност на водата, пределна стойност aw

0,65

0,65

0,65

0,65

Влажност на зърното, %

14,3

14

13,7

11,8

Заключение

Повечето от посочените по-горе параметри, подлежащи на периодичен контрол, могат да се разделят в следните направления:

  • контрол на хранилището;

  • борба с гризачите;

  • борба със складовите неприятели;

  • поддържане на подходящи параметри на хлебното и фуражно зърно;

  • проследяване на процесите/документиране.

За да няма неприятни изненади по време на съхранението, преди да започнете да зареждате зърното, направете следното:
. Проверете съответния чек-лист, където трябва да е отбелязано, че предварително са изпълнени всички изисквания по подготовка на хранилището за постъпване на новата реколта

. Осъществявайте своевременно и правилно зареждане на зърното за съхранение с подходящите качества и с препоръчителните за съхранение характеристики.

. Периодично изпълнявайте мерките за контрол за състоянието на вашите хлебни запаси.

Само такавие можете да сте сигурни в съхранението на зърното и неговото качество.

*За оценка степента на участие на водата в различни химични, биохимични и микробиологични реакции широко се използва показателят „активност на водата“ - aw, определян като частично налягане парите на водата над продуктите към частичното налягане парите над чистата вода. Показателят „активност на водата“ е предложен от У. Скот през 1953 година и в момента се прилага широко в практиката. Показателят за „активността на водата“ определя микробиологичната ситуация, характера и направлението на масовлагообмена, интензивността на биологичните, физико-химичните и химични процеси, протичащи в хранителните продукти, и характеризира тяхното качество, стабилност и безопасност (Бел ред.).

Публикувана в Растениевъдство

Надявам се държавата да помогне за напояването на обработваемите земи, защото там е бъдещето, коментира Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

  • Г-н Христов, има ли още неприбрана в складовете на зърнопроизводителите продукция?

  • Мога да кажа каква е ситуацията на полето сега. По складовете е по-трудно, защото различните колеги продават по различно време и според техните възможности. Пшеницата е отдавна прибрана по хамбарите, слънчогледът също е прибран. Все още има да се прибира царевица, независимо че времето малко се влоши. Това не е толкова притеснително, тъй като през годините сме били свидетели, че царевицата може да се прибира през декември-януари месец. За нея е необходимо сухо време, дори да не е топло. Много от колегите, които се занимават с това производство, са инвестирали в сушилни. Те знаят, че лошите метеорологични условия затрудняват прибирането, което е свързано с влажността на продукцията. В момента има колеги, които са продали всичко, има и такива, които още имат някаква продукция.

  • Каква е оценката Ви за току-що приключилата стопанска година?

  • От страна на земеделското министерство и на други служби, и организации вече беше коментирано, че по отношение на пшеницата тя беше една от най-добрите за България. По отношение на слънчогледа бих казал, че беше напълно нормална година. Има райони като в Пловдив и Пазарджик, където засушаването беше много голямо и добивите са катастрофални. Говоря като общо производство, защото имам известно изкривяване като председател на асоциацията да наблюдавам процеса в национален мащаб, но действително имаше сериозно засегнати райони и там добивите са далеч под средните за региона. Изнесената информация сочи, че производството на слънчоглед е приблизително 1,8 млн. тона. В общи линии през последните години се движим между 1,6 млн., 1,7 млн. до 1,8 млн. тона. Има известни промени в зависимост колко площи са засети. По отношение на царевицата също има райони с ниски добиви и дори там засушаването засегна повече царевицата, отколкото слънчогледа. Хубавото е, че доста от колегите се насочват към поливно земеделие. Надявам се, че и държавата в лицето на Министерството на земеделието, ще обърне повече внимания на поливното земеделие, защото бъдещето е там. Сега се опитваме с различни сортове да компенсираме засушаването, но това е до определен момент. В България навлязоха френски сортове пшеница, които повишиха добивите, но те ще останат на това ниво. Според мен, който се насочи към поливното земеделие, той ще бъде по-конкурентният и по-рентабилният на пазара.

  • Как гледате на тенденция много зърнопроизводители да се насочват към отглеждане на етерично-маслени култури?

  • Това е чисто изкривяване. Това е свързано според мен с недобре обмисления начин за усвояване на средства по Втори стълб, т.е. от Програмата за развитие на селските райони. Приеха се наредби, които налагат точкуване на проектите, където за етерично-маслените култури ще се дават повече точки. За мен е много голяма глупост - веднъж да приоритизираш даден сектор като точки и втори път да го подкрепяш като даваш допълнително средства за създаването му. Това на практика направиха със сектора на етерично-маслените култури. Казвал съм го неведнъж на министрите на земеделието.

  • Ще се спука ли балонът на етерично-маслените култури и кога може да се случи това?

  • Балонът няма да се спука и ще ви кажа защо. За малките земеделски производители в определени райони на България това е традиционно производство. Но е твърде вероятно с увеличаването на площите на етерично -маслени култури, които влизат в плододаване на втора и трета година, този ефект да го видим догодина и по-догодина, когато производството се увеличи в пъти. Вероятно и цената ще падне също в пъти. Тогава малките производители не ги виждам. А големите производители, вероятно при един срив на цената за година-две, ще удържат, защото се занимават и с друг вид дейност, а не само с етерично-маслени култури. Примерно – зърнопроизводство, овощарство, лозарство и т.н., Но за малките семейни ферми, за които това е традиционно земеделие и поминък, защото хранят семействата си с него, ще е много трудно. Ще дам реален пример с района на Карлово и отглеждането на българската роза. Малко на запад от Чирпан, до Нова Загора, Гурково, Мъглиж, Казанлък – това е традиционен район за етерично-маслени култури като лавандула, маточина и др. Както знаем, от тази година площите в България, засети с лавандула са увеличени със 70 процента.

  • Имате предвид Добруджа ли, която вече изглежда и отдалеч в лилаво?

  • Не говоря за Добруджа, където един зърнопроизводител, който отглежда 20 хил. дка със зърнени култури, може да кандидатства по проект с 4 хил. дка, от които 2000 дка са засети с лавандула. (За мен това е изкуствено направено, а наредбата не го забранява). Такъв проект получава още 15-20-30 точки и така приоритизиран, минава напред в класацията. Тези които са се „прекръстили“, съответно техните проекти ще минат, но според мен, това е изкуствено създадено и не води до нищо добро. Рано или късно балонът ще се спука, но ще е най-болезнено за тези, които са по-малки и по-уязвими. Като цяло през последните години Общата селскостопанска политика (ОСП) приоритизира точно това – диференциация на секторите, повече средства към по-малките, защото се наблюдава една огромна глобализация на сектор земеделие. Разбира се, това е процес, който трудно може да бъде удържан, дори и с тези непазарни мерки на подпомагане. За мен това е неправилно, но за съжаление ОСП го позволява. Когато се намесваш в пазара, трябва да го правиш постоянно. Ако е само за този програмен период, тогава и ефектът ще е само в този срок, но не повече. Ако през следващия програмен период се окаже нещо друго, съответно означава, че тези хора си ги забравил, т.е. налял си едни милиарди, държал си ги известно време да дишат, сложил си ги на изкуствено дишане и след това махаш маската с думите: „Оправяй се сам“.

  • Интервю на Лили Мирчева
Публикувана в Бизнес

Годината не е от най-добрите за производителите заради големите поражения от градушките и заради спадащата изкупна цена на плодовете

Лили Мирчева

В последните години се отчита бум на малинопроизводството в региони, в които този поминък доскоро не е бил известен. Докато преди районът на Троян и Тетевен беше популярен с големите си градини с уханните крехки плодове, сега в характерни за зърнопроизводство земи фермерите отглеждат малини.

„Това е свързано с появата и размножаването на т. нар. ремонтантните сортове или такива с дълга вегетация, които плододават във втората половина на лятото – от август до септември и октомври месец , като крайният срок са първите слани или първият сняг“, обясни за в. „Гласът на фермера“ Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). По думите му тези сортове обичат светлина, много вода и плодородни почви. За съжаление с промяната в климатичните условия, тези фактори не могат да се набавят в планинските райони и това е едната причина за миграцията на малини и ягоди към равнинни територии.

Втората причина е, че в планинските райони с пресечени местности и малки парцели обработваема земя не е възможно да се направи голяма градина от 30-40 и дори 50 декара. Там парцелите са в рамките на 5 -10 или 15 дка в труднодостъпни места. В миналото щом дойдеше сезонът за бране на малините бригадири от цялата страна се стичаха да помагат в прибирането на реколтата. Друга причина малинопроизводителите да се оттеглят от планинските райони е, че там няма възможност за напояване. Пресеченият терен не позволява ефективно използване на капковите системи, липсват източници на вода и съоръжения, както в останалите райони, където има хидромелиоративни системи, останали от времето на соц-а, но малко или много се използват. При това черноземът е изключително плодородна почва, а климатът и слънцето осигуряват изключително добри условия за точно този тип малини. С това се обяснява и пренасочването на производителите към нови сортове малини и нови местообитания за тях.

Да не забравяме, че още през 90-те години на миналия век са правени успешни експерименти с отглеждането на малини в района на Летница край Ловеч, а след това и в Лозница, Разградско. По същия начин се обяснява бурното развитие на малината в Пловдивския регион, който също не беше известен с малинопроизводство преди.

Данаил Георгиев, млад производител от Добрич, сподели за в. „Гласът на фермера“, че вече трета година отглежда 5 декара с малини, но догодина ще направи градина от 25 декара в близките около Добрич села. Сам се научил на занаят и сам

избрал сортовете, но след много консултации със специалисти и споделен опит с други фермери. Надява се, че с годините ще нарастват и печалбите му. Въпреки че в плодородна Добруджа вече има крупни малинопроизводители, смята, че има място за всички под небето. Продава малините си на магазини по Черноморието и засега е доволен от постигнатото.

От три години насам град Лозница е център на иновациите в областта на малинопроизводството. Тук се изпитват нови сортове, но не в лабораторни или научни условия, а в реални, производствени условия. Не случайно в Лозница се намира и най-големият хладилник за преработка на малини, които също има модернизации. Производителите в региона са успели да затворят цикъла от ефективно производство на полето до готовия за износ продукт.

Годината не е от най-добрите за производителите на малини заради големите поражения от градушките, както и заради спадащата изкупна цена на плодовете. В този динамичен сектор, нещата се случват без особена подкрепа от страна на държавата. Дори и без проекти по селската програма фермерите бързо се насочиха към новите технологии и купуват машини, дори и втора ръка. Заради липсата на работна ръка за прибиране на капризните плодове, все по-често се използват специализираните комбайни. Същевременно и пазарът на малини за прясна консумация търпи сериозно развитие и нашите производители най-често изнасят стоката си в Европа. Не на последно място е биопроизводството, което бързо превзема малиновите полета. В момента се отчита ръст от 20% на площите с ягодоплодни култури, като около 20 000 дка са малини и около 7 000 дка ягоди.

Публикувана в Бизнес

Най-правилният подход е да се направят тестове за наличието на елемента в почвата, твърдят специалисти в статия на британското сп. Farmers Weekly

Получаването на качествено зърно е в пряка зависимост от начините на хранене на житните култури и най-вече на азотното хранене. Отглеждането на различни групи сортове – хлебна и фуражна пшеница, които вече се отглеждат и у нас, поставя конкретни изисквания и към торенето с азот. Българските зърнопроизводителите трябва да се съобразяват с този факт, за да могат да отгледат продукция, която да отговаря на показателите за качество на съответната група. В това отношение полезен би бил опитът на британските им колеги, които прилагат прецизно тристепенно подхранване на житните култури с азот, като го съобразяват с наличието на достъпните нива на елемента в почвата. (Бел. на ред.)

Производителите на зимни зърнени култури могат спокойно да намалят дозите на азотния тор, който внасят, тъй като зимата във Великобритания е довела до по-висока минерализация на този химичен елемент в почвата. Ранните почвени тестове на различни места в страната са показали, че по-високите температури през зимните месеци са подпомогнали освобождаването на азот в почвата, а в същото време липсата на обилни валежи е предотвратила отмиването му. Освен това, при значителния брой нискодобивни култури от последната жътва, експертите смятат, че има големи количества неусвоен азот, който би следвало да е на разположение на растенията за настоящия сезон.

Едуард Даунинг, технически мениджър по торенето в агрономската група „Фронтиер”, също споделя мнението, че земеделците могат да съкратят азотните дози в някои плодородни полета.“Но все пак всичко зависи и от доброто торене на парцелите през предходните години”, казва той. Специалистът съветва да се направи подробна оценка на изминалите реколти и нива на зърнения протеин, за да се изчисли точно необходимата доза тор.

Ако фуражната пшеница например произвежда протеин, по-нисък от средните 10,8%, то намаляването на азота при сегашната реколта не е препоръчително. Но ако нивото на протеина е по-високо от тази стойност, тогава азотното торене спокойно може да се намали.

Според Даунинг, поради по-късна сеитба на есенниците с цел контрол над лисичата опашка, посевите скоро ще имат нужда от азот, затова намаляването на дозите трябва да стане на по-късен етап. Производителите на фуражна пшеница биха могли да намалят дозите с 1-3 кг/дка в полета, които са били добре торени преди, но това трябва да се случи при последната доза на тристепенното торене с азот.

Том Ленд, мениджър по торенето в агрономската група „Агрии”, също казва, че някои почвени тестове показват нива на азота над 10 кг/дка, като тежките почви по принцип имат склонност да запазват по-високи нива в сравнение с по-леките почви. При значително късната сеитба през есента посевите имат нужда да бъдат подхранени през пролетта и така да пуснат дълбоки корени, които да извлекат този почвен азот.

Том Ленд предлага пролетна доза от 4-5 кг/дка, която е важна за стимулиране на ранен растеж и братене, след което следващите подхранвания вече може да се намалят.

Само ако нивата на почвения азот са доказано високи, производителите могат да спестят от торенето”, казва Ленд. Мениджърът ще замерва валежите през идния месец, за да се прецени колко азот ще бъде отмит и да се преизчисли препоръчителната доза азотен тор за целия сезон.

След жътва на нискодобивни култури в почвите остават по-високи количества неусвоен тор, но най-добре е да се направят тестове. По-неясно е положението при зимните зърнени култури в сравнение с рапицата, тъй като маслодайната култура е по-дълго в земята и растенията усвояват повечето от наличния азот.

В крайна сметка всички специалисти съветват да се правят предварителни тестове на определен брой контролни полета в дадено стопанство, които да дадат представа за нивата на азот и възможността да се спести от бъдещото торене.

Българският опит

Най-голям опит в оптималното торене, торенето спрямо запасите в почвата и променливото торене у нас имат специалистите от НИК Агро Сървис, които работят в най-голямата агрохимична лаборатория на Балканския полуостров, която обслужва България и Румъния, както и страни от Западна Европа. Те предлагат услуги по взимане на почвени проби, анализ в специализирана лаборатория и изготвяне на препоръки за торене от квалифицирани агрономи. Така те предоставят на фермерите възможност да внасят в почвата само необходимите за културата хранителни елементи и така да пестят от разходи за ненужни торове.

На база на опита си през последните 7 години в тази сфера, те споделиха пред нас и техните впечатления като съпоставка с чуждестранния опит, за който разбрахме по-горе в текста.

Анализите на почвени проби от много царевични блокове през миналия сезон в България показаха сравнително по-високи нива на минерален азот, останал в почвата след компроментирана от сушата царевична реколта.“, споделиха от НИК Агро Сървис на база на данните от изследваните преди сезона полета. „В тези условия агрономите на НИК Агро Сървис препоръчаха нулево стартово азотно хранене при есенниците, тъй като почвеният неусвоен и неотмит минерален азот беше достатъчен за да обезпечи нормалното им развитие наесен.“

От компанията обаче отбелязват, че това е строго индивидуално за всяко поле и най-добрият начин да се разбере с какво и колко е рентабилно да се натори е чрез пробовземане и анализ на почвата от всеки блок – услуга, която става все по-популярна и по-достъпна за фермерите.

От НИК Агро Сървис препоръчват моментът след жътва като най-подходящ за формиране на представителни почвени проби от всеки блок в стопанството. Това е от голямо значение, тъй като чрез лабораторни анализи на почвата, се установяват актуалните нива на всички значими за растенията хранителни елементи, още преди залагането на следващата култура от сеитбообращението. На база на тези резултати е най-добре да се определят торовите норми за предстоящия стопански сезон с цел да се използва максимално потенциала на почвата и останалите в нея хранителни вещества.

Превод Десислава Радоева

Публикувана в Растениевъдство
Прогнозите са, че през 2020 г. световният пазар на хербициди ще бъде в размер на 39, 15 млрд. щатски долара. Основните фактори, стимулиращи пазара на хербициди са внедряването на ефективни методи на земеделие и увеличаването на производството на зърнени и бобови култури, особено в Азия и Тихоокеанския регион.
Основните ограничения на пазара на хербициди са канцерогенността на някои активни вещества, използвани в хербицидите. Остатъчните количества от хербицидите са също един от задържащите фактори и могат да предизвикат сериозни щети при отглеждането на земеделските култури, ако не се контролира стриктно тяхната утилизация.
Най-търсен на пазара през 2016 г. е бил глифозатът, тъй като може да се използва практически при всякакви култури. Глифозатът не е хербицид с избирателно действие и се използва предимно за борба с многогодишните плевели и при отглеждането на зърнени култури по системата no-till.
Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта