300x250 static

“Определящ за икономиката на една страна е инвестиционният климат, а индикатор за качеството на бизнес климата е размерът на инвестициите, в частност – чуждестранните инвестиции.В периода 2007-2017 г. общият обем на инвестициите у нас остава непроменен (около 18 млрд. лв. годишно, с пик през 2008 г., когато са 24 млрд. лв.), благодарение най-вече на местните инвестиции, т.е. на инициативата на българския предприемач.“

Това каза изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев на пресконференция днес (28 август 2018 г.), по време на която бяха представени резултатите от анализ на чуждестранните инвестиции у нас в периода 2007-2017 г. Анализът е разработен от експертен екип на БСК, с ръководител Камен Колев – зам.-председател на камарата, който също взе участие в пресконференцията.

От представения днес анализ става ясно, че за разглеждания 10-годишен период преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са намалели 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от БВП. От 17,7 млрд. лв. през 2007 г. ПЧИ падат на 1,8 млрд. лв. през 2017 г., а като процент от БВП от 28% през 2007 г. намаляват до 2% през 2017 г. „Вече дори средствата от емигрантите са повече от ПЧИ“, каза Радосвет Радев при представянето на данните.

„Вярно е, че корпоративното данъчно облагане у нас е атрактивно, но това не е достатъчна предпоставка за привличане на външен ресурс. До скоро имахме конкурентно предимство по отношение на качествената работна ръка, но сега и това предимство е под въпрос, защото работници не достигат“, каза още Радосвет Радев.

Зам.-председателят на БСК Камен Колев подчерта, че оптималното ниво на ПЧИ за всяка една икономика е около 10% от БВП, докато у нас те не надхвърлят 2% от БВП. Според зам.-председателя на БСК, най-важните фактори за инвеститорите са спокойствието и сигурността, а това означава стабилна (без чести промени) нормативна уредба, гарантирана сигурност на собствеността и качествено правораздаване, ниско ниво на регулиране и качествено административно обслужване, вкл. електронизация на административните услуги. Другата важна предпоставка за взимането на положително инвестиционно решение е наличието на работна ръка. Затова първостепенната ни задача е да осигурим достатъчно (и като брой, и като количество) квалифицирани кадри, особено за новите технологични производства. Не на последно място, важно за всеки инвеститор е осигуряването на качествена инфраструктура.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри отчет за напредъка в изпълнението на Плана за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите. Мерките са утвърдени с РМС №411 от 2016 г.

В рамките на отчетния период към 29 юни 2018 г. за изпълнени четири правни мерки. Изменен и допълнен е Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, отстранявайки пропуски в законовата уредба относно изработването, съгласуването, приемането и одобряването на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт и подробните устройствени планове за яхтените, рибарските и пристанищата със специално предназначение, както и на специализираните пристанищни обекти и на брегоукрепителните хидротехнически съоръжения в акваторията на Черно море и в българския участък на река Дунав. Одобрени са и свързаните с това промени в Закона за устройство на територията. По този начин се облекчават инвеститорите при получаване на разрешителни за строителство на пристанища и специализирани пристанищни обекти.

Публикувана в Новини на часа

За последните 10 години (2007 – ноември 2017 г.) българските емигранти са изпратили на близките си в страната близо 16.7 млрд. лв. Това показват данните на БНБ, които се базират на направените преводи през банки и специализираните компании. Само за миналата година се очаква сумата да надхвърли 1.7 млрд. лева.

Данните са цитирани от в. “24 часа”, който е изискал справката от БНБ, пише "Дневник".

Изданието посочва, че парите през последните 3 г. са повече от чуждите инвестиции и се равняват на 1.6% от брутния вътрешен продукт на страната. За последните три години данните в платежния баланс отчитат преки инвестиции съответно 1.22 млрд. лв. за 2017 г., 1.33 млрд. лв. за 2016 г., за 2015 г. са били 3.2 млрд. лв.

Челните позиции на държавите, откъдето идват най-много пари, държат САЩ, Испания, Гърция, Англия, Италия и Германия.

 

Обичайно пикът на емигрантските пари е в последните летни месеци и в края на годината, преди новогодишните и коледните празници.

Вестникът цитира неназовани експерти, според които тези пари не се пестят, а се използват за покупки основно на вносни стоки – бяла и черна техника, леки автомобили и др.

Публикувана в Бизнес

В Добричка област най-много инвестиции за придобиване на дълготрайни материални активи в икономиката са направени в селскостопанския сектор - 99 700 000 лева, съобщават от териториалното статистическо бюро - Североизток обобщените данни за 2016 година. Общо направените разходи във всички сектори достигат 293 700 000 лева като се отбелязва спад с 24.7 на сто в сравнение с предходната година.
Вторите по обем инвестиции в размер на 66 000 000 лева са направени в сектора на услугите - търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети,транспорт, складиране и пощи,хотелиерство и ресторантьорство.
Статистиците отбелязват, че през годината се наблюдава промяна в структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по видове в сравнение с 2015-а.

Отчетено е увеличение на инвестициите за закупуване на земя - с 4.9 пункта. Нарастват и извършените разходи - с 3.2 пункта, за сгради, строителни съоръжения и конструкции, транспортни средства. В същото време намаляват с 2.6 пункта инвестициите за машини, производствено оборудване и апаратура.
Публикувана в Бизнес

Китайските инвестиции в селското стопанство в чужбина рязко се увеличават, а като се прибавят и дейностите в селскостопанското строителство, те са достигнали общо 94 милиарда долара (76 милиарда евро) от 2010 година, близо половината от които за последните две години, сочат данни на американските асоциации American Enterprise Institute и фондация Heritage.


И докато някои страни забраняват придобиването на земи от чуждестранни инвеститори, азиатският гигант се насочва към много други, по-специално в Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка.

Държавните и частни китайски компании от селскостопанския сектор инвестират в зърнени култури, соя, овощни полета и животновъдство в Аржентина, Чили, Бразилия, Мозамбик, Нигерия, Зимбабве, Камбоджа и Лаос - истинска обиколка на планетата.

Още през 2012 година проучванията сочеха, че китайските проекти покриват 9 милиона хектара земи в развиващите се страни.

От няколко години обаче вниманието на Китай изглежда се насочва към Австралия, Съединените щати и Европа.

В Австралия най-голямото ранчо в света премина под китайски флаг през 2016 година, придобито от компанията за недвижими имоти Shanghai CRED, обединена с местна миннодобивна група. В момента смесеното дружество S. Kidman & Co притежава 185 000 глави добитък и контролира 2,5 на сто от селскостопанските земи в страната.

През 2012 година Канбера дава зелена светлина за продажбата на най-голямата австралийска памучна плантация на китайски инвеститор.

В Нова Зеландия китайски компании купуват десетки ферми за производство на мляко и млекопреработвателни предприятия въпреки недоволството на местните производители.

През 2013 година слухове, че житницата на Европа, Украйна, ще даде под наем 3 милиона хектара земеделски земи на китайска компания, предизвикаха бурни реакции, след което бяха опровергани от Киев.

Във Франция китайските милиардери купуват все повече и повече лозя, а неотдавна властите научиха със закъснение за придобиването на 1700 хектара ниви със зърнени култури в Централна Франция благодарение на хитри адвокатски хватки. Миналата седмица обаче президентът Еманюел Макрон обяви предстоящо въвеждане на по-твърд регламент за закупуване на земеделски земи от чужденци във Франция.

С население от над 1 милиард и 380 милиона души, недостиг на обработваеми земи и все по-нарастващо потребление на месо, Китай започна да купува все повече ниви в чужбина, а апетитът му се е отворил вече и за френската пшеница, информира Франс прес.

Населението на Китай е една пета от световното, а обработваемите земи са под 10 процента от територията на страната. Едновременно с това сложно уравнение Пекин се бори с хронично замърсяване на околната среда, прекомерна употреба на торове, масова урбанизация, а климатичните промени допринасят за още по-голямо свиване на земеделските площи и тяхната производителност.

В същото време разрастващата се средна класа силно увеличава консумацията на месо, което представлява драстична промяна на хранителните навици и принуждава Пекин да внася повече соя и царевица за фураж за добитъка.

Публикувана в Бизнес

Сътрудничество в сектора на фуражната промишленост и конкретни възможности за инвестиции в съвместен завод за фуражи в България. Това  обсъдиха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и министърът на околната среда, водите и земеделието на Кралство Саудитска Арабия Абдулрахман ал Фадли, който е на посещение у нас. 

„Радвам се, че съм В България, дошло е времето да заздравим нашите отношения със сътрудничество и в сектор „Земеделие“, заяви министър Абдулрахман ал Фадли. Целта е да се обменят опит, информация и технологии, които да повишат земеделското производство, както в Саудитска Арабия, така и в България. 

„Нашият стил е да бъдем много делови и оперативни, затова ви предлагаме конкретни идеи за обсъждане“, каза министър Румен Порожанов. Освен сътрудничество в сектора на производството и търговията с фуражи беше дискутирана и възможността за износ на български пчелен мед за Кралство Саудитска Арабия. Министър ал Фадли покани България и родни фирми да участват в селскостопанско изложение през октомври, на което да бъдат представени качествените български млечни и месни продукти, мед, плодове и зеленчуци. 

„От 45 години в Саудитска Арабия наричаме саламуреното сирене българско“, каза още Абдулрахман ал Фадли. 

След срещата на двамата министри представители на най-големите браншови организации на производителите и преработвателите у нас представиха възможностите на секторите си за сътрудничество със Саудитска Арабия. 

Публикувана в Бизнес

Технологическият инвестиционен фонд SoftBank Vision, създаден от основателя и главен изпълнителен директор на SoftBank Group Corp Масаесu Саn (№34 в световния списък на Forbes, №1 в класацията на 50-те най-богати хора на Япония, състояние 22,5 милиарда долара), инвестира 200 милиона долара в компанията на създателя на умната ферма Plenty, пише Forbes, позовавайки се на TechCrunch.
Към японските бизнесмени се присъединиха председателя на Управителния съвет на
Alphabet - Ерик Шмид и главния изпълнителен директор на Amazon.com - Джеф Безос, които са инвестирали в проекта съответно чрез своитекомпании Innovation Endeavors и Bezos Expeditions. Милиардерите са повярвали в компанията много по-рано и сега само потвърждават своята подкрепа с нови инвестиции.
Предишни инвеститори, сред които компанията DCM, също са участвали в този инвестиционен кръг. От стартирането си, основаната през лятото на 2014 г. фирма е привлякла до $226 млн. долара. Събраните в последния кръг средства компанията възнамерява да вложи във вертикалните ферми, добивът от които според неговите създатели е 530 пъти по-висок от този на конвенционалните полета.
В умните ферми
Plenty могат да се отглеждат всякакъв вид култури, без дървета и кореноплоди. Пластмасовите рафтове, на които се отглеждат салати и всякакъв вид зеленчуци, достигат височина до 6 метра. Растенията се засаждат в поресто вещество, заменящо почвата и се поливат с вода обогатена с минерални вещества. Компанията обещава да продава своите зеленчуци на цена конкурентна на цените на зеленчуците, отглеждани по традиционния начин. Главният изпълнителен директор на Plenty - Мат Бернард, нарича продуктите, отгледани в специалните ферми „суперорганични“, тъй като компанията не използва пестициди и други химикали в процеса на тяхното израстване.
По-рано, шефът на Amazon - Джеф Безос е купил мрежа от супермаркети за здравословни храни, след което се прогнозира, че компанията ще се ангажира в доставка на хранителни пакети. Първата реколта на
Plenty ще излезе на пазара в САЩ във вериги супермаркети, чието име засега не се разкрива. Зеленчуците ще са на разположение при онлайн поръчка с доставка в Сан Франциско през 2018 г. В бъдеще, компанията очаква да създаде ферми в много региони по целия свят, подчертава Мат Бернард.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Може ли по подмярка 6.4. "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ да се кандидатства като ЕТ, или друг вид юридическо лице,  без регистрация за земеделски производител?

Въпроса задава Ива Петрова от г. Исперих

Според индикативния график, публикуван на интернет страницата на МЗХГ, прием на проект по подмярка 6.4.1 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014-2020 г. ще бъде отворен на 1 декември 2017 г. и ще приключи в края на месеца. Съгласно одобрения от ЕК текст на подмярка 6.4. бенефициенти по подмярката е предвидено да са земеделски стопани или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Бенефициентите трябва да имат седалище/клон или съответно постоянен адрес за физическите лица на територията на селски район.

При определянето на едно предприятие за микропредприятие се следва дефиницията на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията т.е. микропредприятия са тези, които имат средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв. и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.

Проектите и кандидатите  ще трябва да отговарят и на следните условия:
• Инвестицията да се осъществява в селски район;
• Инвестицията да няма отрицателно влияние върху околната среда;
• Кандидатът да представи разработен бизнес план, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години/ 10 години при строително-монтажни работи;
• Стопанството на кандидати, земеделски стопани, трябва да има стандартен производствен обем над 8 000 евро;

• При производство на биоенергия (включително биогорива) суровините от  зърнени и други богати на скорбяла култури, захарни култури, маслодайни култури, както и суровини, които могат да се използват за фуражи се ограничават до 20%.
Ограниченията от 20% не се прилагат за отпадъчни продукти от тези култури, които не се използват за фуражи.

Подпомагат се проекти за обновяване или изграждане на места за настаняване с до 20 помещения за настаняване.
Минимална стойност на допустимите разходи – 10 000 евро.
Максимална стойност на допустимите разходите по проекта – 600 000 евро.
В случай, че кандидатът е малко земеделско стопанство регистрирано като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, т.е. стопанство с икономически размер между 2 000 и 8 000 евро стандартен производствен обем (СПО), то може да кандидатства по подмярка 6.4.2. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитие на малки стопанства”, като финансовата помощ е в размер до 85% от общия размер на допустимите. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 5 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 70 000 евро.

Подробна информация за подмярка 6.4. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“от ПРСР 2014-2020 г. все още няма, тъй като наредбата за прилагане на подмярката е в процес на изготвяне от страна на министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и все още не са ясни конкретни изисквания и условия по нея. 

Публикувана в Бизнес

В четвъртък, 15 юни, евродепутатите ще гласуват резолюция относно инвестиционния план на ЕС, според която механизма трябва да работи по-добре за по-слабо развитите региони, както и да се концентрира повече върху по-рисковани инвестиции в бъдещето, съобщиха от пресцентъра на ЕП.

При оценката за начина, по който се прилага Европейският фонд за стратегически инвестиции (EFSI), евродепутатите изразяват загриженост, че ЕС-15, където инвестиционният дефицит вече е под средния за Съюза, е получил 91% от финансирането на фонда. В бъдеще евродепутатите искат да се гарантира географското равновесие сред държавите членки в ЕС, по-голяма подкрепа за рисковите иновационни инвестиции, както и че крайните бенефициенти са наясно, че получават подкрепа от фонда, когато приключат текущите тристранни преговори със страните членки и Комисията относно разширяването на Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Публикувана в Бизнес

„Максималният размер на допустимите разходи за един иновативен проект по мярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“ от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) е в размер на  1 млн. евро“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на форума „Новите технологии в земеделието“. Той допълни, че до есента ще бъде приета наредбата за мярката, а през ноември ще започне приемът на проекти, като за програмния период до 2020 г. бюджетът по мярката е 20 млн. евро.  Министър  Порожанов подчерта, че и по инвестиционните мерки 4.1 и 4.2 също приоритетна подкрепа получават проекти, при които иновацията е съществена част. По думите му предстоят промени в наредбата по мярка 4.2, с които определението за иновации няма да бъде толкова рестриктивно. 


Румен Порожанов каза още, че новите технологии в селското стопанство на терен са вече световна практика и не представляват новост и за нас.  „Новото, което искаме да дадем като наш принос в сектора е въвеждане на технологии в комуникацията на сектора с обществото и вътре в него. Днес повече от всякога е необходима обмяната на информация, както в отделните браншове, така и между тях за създаване на цялостна единна политика на бранша“, изтъкна министърът.


Министър Порожанов съобщи, че Министерството предвижда ново комуникационно пространство, в което всичко заети в сферата на селското стопанство да могат да обменят опит и идеи, да комуникират помежду си онлайн 24 часа. Тази медийна среда ще даде възможност не само на хората в бранша, а и на цялото общество да е наясно с това какво се прави за повишаване ефективността от нашата работа. „По този начин ще дадем възможност на цялото българско общество не само да знае какво се прави за него в сферата на селското стопанство, а и пряко да участва в процесите. Съзнаваме, че това е една амбициозна задача, но само чрез правилното комуникиране вътре в сектора и на сектора с цялото общество ще намерим най-краткия и ефикасен път за реализация на нашата мисия. Изхранването на един народ не е само стопанска цел, а и човешка кауза“, каза още министърът. Той припомни, че е време на преден план да излязат земеделските производители, а не Министерството и администрацията.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта