Микроелементите играят съществена роля за усвояване на азота от растенията в комбинация с адекватно основно торене

През последните години много се говори за листното торене при пшеницата. Продуктите, които се предлагат за тази цел, са толкова много, че е изключително трудно за производителите на зърно да се ориентират дали те са необходими и кой точно от всички тях да ползват. Колебанието им донякъде е оправдано и поради честите спекулации в тази насока – псевдоспециалисти убеждават за прилагане на продукта, който точно те предлагат, но най-често го правят не от компетентност и професионализъм, а с чисто комерсиална цел.

Затова, за да бъдем полезни на зърнопроизводителите, им предоставяме информация, която се базира на доказани научни изследвания. Чрез тях е установено, че действително подхранването на пшеницата с микроелементи в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното влияе на добива и качеството на основната продукция. Колкото по-късно е направено подхранването, толкова по-малко е влиянието на микроелементите върху добива и по-голямо върху качеството на продукцията. (Бел. ред.)

Прилагане на минерални макро- и микроторове при пшеницата

Направени са многобройни изследвания за определяне ефективността от съвместното прилагане на минерални торове и извънкореново (листно) подхранване на пшеницата с микроторове във фази братене и изкласяване за количествените и качествените показатели на добива.

В опитите за основно хранене на растенията са използвани амониева селитра, гранулиран троен суперфосфат, калиев хлорид, а за листно подхранване – хелатни микроторове със съдържание на цинк 25 г/л, мед – 6 г/л, бор – 3 г/л, молибден – 0,1 г/л, кобалт – 0,04 г/л, манган – 5 г/л и желязо – 5 г/л.

За тригодишно изследване добавката към добива на зърно от пшеница на първия агрохимически фон (N60P60K60) е била 143 кг/дка (37%), а от внасянето на основното торене в доза N30 P30 K30 били получени в повече 128кг/дка (33% ). Както се вижда от резултатите, в случая внасянeто на увеличена доза минерални торове има само тенденция към увеличаване добива на зърно. Получените практически еднакви добавки към добива на два различни агрохимически фона са обусловени от средното съдържание на минерален азот и подвижен фосфор и повишеното ниво на подвижен калий, лимитиращи внесените за подхранване увеличени дози минерални торове.

Съществена разлика на добивите по години на изследванията е обусловена ​​от влиянието на природните условия по време на вегетацията, но като цяло, те са били достатъчно благоприятни за пшеницата. Прибавката към добива на зърно от листното подхранване на растенията с микроторове е била 42 кг/дка (11%). На фона на различни дози азотно-фосфорно-калиеви торове, прибавката към добива се е увеличила с 39 кг/дка (7%) и с 24 кг/дка (5%). Достоверните прибавки към добива на зърно за всички години на изследванията били получени във варианта с прилагане на листно подхранване на растенията на пшеницата с микроторове на парцелите с първия агрохимически фон.

С изследванията е установено, че подхранването на пшеницата с микроелементи в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното влияе на добива и качеството на основната продукция. Главният показател за качеството на зърното при пшеницата е съдържанието на протеин. Доказано е, че този показател зависи от количеството азот, абсорбиран от растението. Ако благодарение на подхранването с торове и прилагането на микроелементи се създадат условия за постъпване в пшеницата на значително по-голямо количество азот, отколкото е необходимо за формиране на добива, с увеличението на добивността се наблюдава и повишение съдържанието на азот във вегетативните органи, което създава благоприятни условия за натрупване на протеин в зърното.

В изследванията е установено нееднозначното влияние на извънкореновото подхранване на пшеницата във фаза изкласяване с микроторове върху показателите на качеството на зърното. Така на наторените с минерални торове в дози N60 P60 K60 и N30 P30 K30 посеви, извънкореновите подхранвания във фаза братене и изкласяване с микроторове са спомогнали за увеличаване на съдържанието на протеин в зърното на пшеницата. В първия агрохимически фон съдържанието на протеин в зърното се е повишило до 13,1%. Съвместното прилагане на макро- и микроторове е повлияло на азотното хранене на растенията, като по този начин се е увеличил добивът на протеин. Трябва също така да се отбележи, че увеличаването на протеина се дължи основно на по-високите добиви, т.е. по-високият добива на зърно не намалява съдържанието на протеин. За три години изследвания най-голям добив на протеин е бил отчетен във варианта N60P60K60 + микроторене.

Съдържанието на глутен в зърното повишава хранителната му стойност (цвят, вкус, аромат), хлебопекарните свойства (обем, пористост) и дава добър търговски вид на хляба. Внасянето на различни дози макроторове в почвата и листното подхранване на растенията през вегетацията с микроторове увеличават съдържанието на суров глутен в зърното на пшеницата.

Качеството на тестото зависи не толкова от съдържанието на глутен, колкото от неговото качество. Качеството на глутена действа като комбиниран индикатор за физични свойства на тестото като еластичност, разширяване, свързване, способност за запазване на тези свойства в процеса на печене на хляб.

Колкото по-късно е направено подхранването, толкова по-малко влияят микроелементите на добива и повече на качеството

В изследването е използван сорт пшеница със средни хлебопекарни качества. Колебанията в показателите за силата на брашното във всички варианти са били почти на нивото на контролата, с изключение на варианта с листното подхранване на растенията с микроторове на първия агрохимически фон, където е наблюдавано съществено увеличение на силата на брашното.

Микроелементният състав на селскостопанските растения е важен показател за тяхната биологична стойност. Отклонението от съдържанието на елементи в зърното и в допълнителната продукция от оптималното ниво в посока увеличение или намаление води до пряко негативно влияние върху здравето на човека и животните. Както дефицитът, така и излишъкът на съдържание на елементи в хранителните продукти могат да се проявят във формата на микроелементоза — заболяване, причинено от нарушение баланса на микроелементите в организма.

Според мнението на изследователите важен резерв за регулиране елементния състав на селскостопанските култури е подхранването им с макро- и микроторове. Учените стигнали до извода, че размерът на вариране на съдържанието на микроелементи в растенията зависи от тяхното количество, внесено с торенето. Във връзка с това са направени актуални проучвания за екологичните последствия от прилагане на микроелементи на почви в достатъчно количество за тяхната обезпеченост, които позволяват да се оцени степента на натрупването им в основната продукция от селскостопански култури.

По литературни данни, съдържанието на кобалт в зърното на пшеницата не трябва да превишава 1 мг/кг, на мед – 30 мг/кг, цинк – 50 мг/кг и желязо – 100 мг/кг. Дневната потребност на човешкия организъм от манган е 4 мг, желязо – 10-20 мг, мед – 3 мг, цинк – 15 мг, кобалт (витамин В12) – 3 мг/кг.

Получените данни от проучване за съдържанието на микроелементи в зърното на пшеницата показват, че различията в елементния състав на зърното зависят от дозите минерални торове и обработката на растенията с микроторове. От изследваните елементи в зърното на пшеницата преди всичко се съдържат манган, желязо и цинк.

Извънкореновото подхранване на пшеницата с микроторове двукратно през вегетацията в контролата и на агрохимическите фонове увеличава съдържанието на кобалт, мед и цинк в зърното до оптимално ниво.

Внасянето на макроторове при пшеницата намалява съдържанието на мед в зърното с 12 – 19% в сравнение с контролата. Обработката на растенията с микроторове, съдържащи Cu в доза 25 г/л, повишава съдържанието на мед в зърното на фон N60P60K60 с 13%, а на фон N30P30K30 – с 24% , в сравнение с агрохимическите фонове без такава обработка.

Под действието на макро- и микроторовете съдържанието на желязо в зърното на пшеницата се увеличава с 18 – 35%. Продължителното прилагане на торове води да вкисляване на почвата, което, от своя страна, повишава достъпността на мангана за растенията и натрупването на елемента в основната продукция. На двата агрохимически фона съдържанието на манган в зърното на пшеницата се е повишило средно с 9%.

Оптимизирането на храненето на пшеницата с макро- и микроелементи не само повишава добивите, но влияе и на качеството на продукцията. Включването в метаболизма на пшеницата на микроелементи на азотния обмен, към които се отнасят Cu, Mo и Zn, повишава съдържанието на протеин и суров глутен в зърното, а така също подобрява и хлебопекарните й свойства.

Внасянето на макроторове увеличава съдържанието на кобалт в зърното на пшеницата средно с 50%, в сравнение с контролата. Обработката на растенията с микроторове, които съдържат Со – 0,04 г/л, способства за повишаване съдържанието на този елемент в зърното на пшеницата с 20%, в сравнение с контролата, и с 13% – в сравнение с фона N60P60K60.

Подхранването на пшеницата с микроторове увеличава съдържанието на цинк в зърното на първия и втория агрохимически фон съответно с 8,6 и 14% спрямо контролата.

И така, въз основа на посочените дотук данни, базирани на научни изследвания, можем да направим извод, че листното подхранване на пшеницата с микроторове двукратно през вегетацията, отчетено на абсолютна контрола и на два конкретни агрохимически фона, не води до превишаване на установената допустима концентрация на микроелементи в зърното, предназначено за продоволствени цели.

Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

 

Публикувана в Растениевъдство

8 от 10 хляба на пазара на практика са без установено качество и състав, защото от 1000 фурни страната само 200 са се регистрирали доброволно като производители. Това обяви Марияна Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, цитирана от "Монитор". По думите й по голяма част от въпросните обекти за производство на хляб обикновено се записват като търговски дружества в общините, за да плащат патентно право, но не и в Агенцията по храните, където регистрацията е по желание.

Според Кукушева при натравяне на човек, купил си храна, произведен от такава фирма трудно може да предяви претенции. Председателят на организацията припомни, че в останалите страни от ЕС регистрацията на производителите на хляб и храни е задължителна, като в някои от държавите с това се занимават браншовите асоциации. Според нея именно те са в състояние да се справят със сивия сектор в хлебопроизводството. По думите й обаче първо най-после трябва да се приеме Закона за храните и силно се надява това да стане до края на годината.

Кукушева предложи на учениците вместо евтини закуски, които децата изхвърлят, да се дават ваучери на стойността на закуските. „Така те ще могат да избират какво да си купят. Дали да си съберат 2 ваучера и с тях да си вземат истинска баница със сирене и масло или нещо друго“, смята тя.

На втория форум с участието на еврокомисаря за здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андриукайтис бе дискутиран и проблемът с двойния стандарт на храните, нашумял през последните няколко години най-вече в страните от Източна Европа. „Има двоен стандарт и това бе доказано“, каза председателят на земеделската комисия в Народното събрание Десислава Танева. „Потребителят трябва да има право на избор на продуктите, а храната продавана под една марка да има едно съдържание. Така и големите компании, които държат големите пазари ще предложат и продукти с различно наименование, за да не се подвежда потребителят. Смятам, че e редно да променим регулациите, за да не бъде заблуждаван потребителят и съдържанието на едни и същи продукт под една марка навсякъде в ЕС да е еднакво. Така и хората ще се чувстват равнопоставени на единния европейски пазар“, добави Танева. Тя предложи още да има и единен европейски орган за контрол на двойните стандарти, който ще може по-лесно да се противопостави на влиянието на големите транснационални компании в хранителния секктор.

Витянис Андриукайтис от своя страна предложи да се помисли за замяната на захарта в детските храни с мед, който според, него като лекар е по-безвреден и има повече енергия необходима за организма на подрастващите. На въпрос за вредните съставки в храните (особено консервантите, овкусителите и ароматизаторите), консумирани от европейците еврокомисарят лансира идеята да се създаде официален потрал. „В него ще има официални данни от изследвания по проблема. Гражданите да виждат научна информация за качествата на храните, а не да попадат на всякакви стряскащи неща в Интернет“, каза Андриукайтис.

Публикувана в Бизнес

Производители от Задругата за чиста храна създават критерии за качествени продукти, които слагаме на нашата трапеза. Един от основните критерии е храните, които членовете на Задругата създават, да не съдържат в себе си подобрители, овкусители, стабилизатори и консерванти, съобщава "Монитор".

По този начин те ще имат доста по-малък срок на годност, но пък това ще е белег за качество. Освен това идеята е също при направата на тези храни като суровина да се използва също българска и качествена суровина, а не внос от чужбина с неясен произход и съставки. Информацията за всички продукти, произведени от членовете на задругата за чиста храна, ще бъде качена на платформа, където всеки интересуващ се ще може да влиза и да научава всичко за храната, която си купува. Ще има и информация как да бъде разпознавана чистата храна. Сред основните цели на производителите от Задругата за чиста храна е също и популяризирането на здравословното хранене сред децата и учениците. За тази цел в софийско училище ще бъде създаден модел за рекламиране на чистата храна, който модел след това ще може да бъде пресъздаден и в останалите училища в страната, ако те проявят желание. В Задругата за чиста храна вече членуват над 40 производители от цялата страна и дори и един чужденец.

Публикувана в Бизнес

На международното изложение "AGRITECHNICA 2017" в Хановер (Германия) бе представен преносим измервателен уред за качеството на зърното. Уредът се очаква през пролетта на 2018 г. на пазарите на Швеция, Финландия и Балтийските страни. Първоначално устройството ще може да измерва характеристиките на пшеница, ечемик, овес, ръж, но скоро ще бъде добавена и рапицата.
Според компанията GrainSense, ще бъде възможно да се измери съдържанието на протеин, влажността, растителните масла и въглехидратите. Анализът изисква само малко количество зърно, а целият процес на измерване отнема около 30 секунди. Измерването трябва да помогне на земеделските производители веднага да научат какво е качеството на реколтата. Например, ако се знае нивото на протеина в зърното, може да се балансира храната на животните.
Техническият принцип на устройството се основава на инфрачервена абсорбционна спектроскопия (NIR). С тази технология се работи в продължение на много години в лаборатории, но GrainSense за първи път я прилагат на мобилно устройство.
Устройството работи с батерии, поддържа GPS (геолокация). Продава се с пълен набор от софтуер, който позволява да се създават интерактивни отчети.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

На международното изложение "AGRITECHNICA 2017" в Хановер (Германия) бе представен преносим измервателен уред за качеството на зърното. Уредът се очаква през пролетта на 2018 г. на пазарите на Швеция, Финландия и Балтийските страни. Първоначално устройството ще може да измерва характеристиките на пшеница, ечемик, овес, ръж, но скоро ще бъде добавена и рапицата.
Според компанията GrainSense, ще бъде възможно да се измери съдържанието на протеин, влажността, растителните масла и въглехидратите. Анализът изисква само малко количество зърно, а целият процес на измерване отнема около 30 секунди. Измерването трябва да помогне на земеделските производители веднага да научат какво е качеството на реколтата. Например, ако се знае нивото на протеина в зърното, може да се балансира храната на животните.
Техническият принцип на устройството се основава на инфрачервена абсорбционна спектроскопия (NIR). С тази технология се работи в продължение на много години в лаборатории, но GrainSense за първи път я прилагат на мобилно устройство.
Устройството работи с батерии, поддържа GPS (геолокация). Продава се с пълен набор от софтуер, който позволява да се създават интерактивни отчети.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Гроздето от реколта 2017 е на изключително високо ниво, казва директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев. Гроздоберът не е приключил и доста количества от местни сортове като Мавруд, Рубин и Широка мелнишка не са прибрани. Има неприбрано грозде и от по-късните сортове като Каберне и Мерло. Според Коев до момента са прибрани 80% от гроздето.

„Като качество реколтата от тази година може би за последните 30 години е в топ 5 на най-добрите реколти. Тази година грозде има достатъчно, но не е с толкова налети гроздове и натрупан сок, което се дължи на засушаването в пролетно-летния сезон. В началото на кампанията по прибиране пък паднаха доста дъждове. Това малко ще намали количеството, но като качество е на изключително високо ниво", казва Коев. Прогнозите му са за висококачествено вино без скок в цената.

Продължава износът на грозде освен за Румъния и за Италия, която е голям потребител на българско грозде от сорта Мускат Отонел. Тази година Франция, Италия, Испания и Португалия имат драстичен спад в реколтата след пожари и наводнения.

Публикувана в Новини на часа
Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ) иска да разработи собствен стандарт за качество. Това са решили членовете на организацията на общото си събрание, з акоето вече съобщихме. Стандартът ще надгражда изискванията на европейския Регламент 834, за да осигури по-високо качество на биопродуктите, произвеждани от членовете на асоциацията. От друга страна така и клиентите ще бъдат по-сигурно  за биохраните, които купуват. 
От асоциацията планират на първо време 
да направят проучване какви практики има в  други държави членки на Европейския съюз. Предвижда се създаване на сертифицираща фирма, която да се занимава само с контрола и удостоверяването на този стандарт. Така ще се избегне възможен конфликт на интереси. 
На общото събрание бе обсъден и въпросътза евентуално прехвърляне на средства към мярка 11 на ПРСР, за да се подпомогнат дребните биопроизводители.  
 
 
 
 
 
Публикувана в Бизнес

5 неща които трябва да потърсите и одобрите по лозичката

Когато купувате вкоренените лозички много добре огледайте и проследете:

. Да има добра спойка между подложката и калема - мястото на присаждането да е добре калусирало и зарастнало.

. Да има поне една-две развити едногодишни пръчки от калема.

. Кореновата система да е много добре развита - с поне 2-3 корена, дълги по около 25-30 см.

. Да няма видими повреди от болести и неприятели.

. Да има етикет на производителя, на който да има пълна информация за лиценза на производителя, подложката и сорта.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Европейската комисия заделя 2 милиона евро за мерки срещу продажбите на идентични хранителни продукти с различни съставки в рамките на съюза. До края на ноември специализираните органи в страните членки могат да кандидатстват с проекти за изследване на продукти или за мерки за предотвратяване на тази практики, съобщава Регал.

Решението идва, след като преди две години чешките и словашките власти алармираха, че идентични продукти в Германия и Австрия имат силно различаващи се съставки спрямо тези, които се предлагат на техните пазари. Например в газираните напитки в Германия се използва захар, докато масово в източноевропейските страни тя е заменена с фруктоза и изкуствени подсладители като аспартам. През юни българската агенция по храните установи, че при 20% от изследваните от нея 31 идентични продукта, продавани в България, Австрия и Германия, има разлики в съставките.
Еврокомисията освен това ще разработи и единна методология за тестване на продуктите в националните лаборатории. Сега част от производителите критикуват качеството на тестовете. Например част от откритите от българската агенция по храните разлики от по няколко процента в съставките на отделни продукти може да се дължат на най-обикновена статистическа грешка.
Първоначално Брюксел отказваше да вземе отношение по проблема. Преди два месеца Европейската комисия направи изявление, че не съществуват доказателства за систематична практика от страна на производителите да продават храни с различно съдържание в отделните страни членки.

Публикувана в Бизнес

В Румъния, Русия и Украйна ще се избият за нашите семена от слънчоглед, а ние и един декар нямаме засят с тях, коментира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт

Лили Мирчева
- Проф. Киряков, Вие неведнъж алармирате обществото, че българската селекция, а заедно с нея – и родните сортове семена, изчезват безвъзвратно. Няма ли светлина в тунела?
- Приключихме с българската селекция. Кажете ми в производството на една култура в България, в която се вкарва поне 10% българско производство. Не казвам повече. Говоря за производството на зърно, домати, краставици... Каква е картинката у нас сега: торовете – чужди, машините – чужди, сортовете –чужди, препаратите – чужди. А къде е българското земеделие?
- Тогава кой и как успя да глътне тези 5.5 милиарда лева, отпуснати досега от Европейския съюз за агросектора у нас?
- Според официални информации от статистиката за тази година, потреблението на хлебна пшеница в България е спаднало до 1,5 млн. тона. Но не цифрата е важна тук, а коментарът - че този спад на потребление е бил вследствие на емигриралите българи в чужбина. Не беше казана истината, че е в резултат на унищожаване на животновъдството.
- Да се върнем на българската селекция. Как се стигна дотам, че обявихте нейния край?
- Няма кадри, няма селекционери. Добре подготвените се пенсионираха или заминаха в чужбина, или са други фирми. Сега злато да ни дават, пак няма да върнем селекцията. Това масово навлизане на западната селекция в България е в резултат на нехайството на държавата ни. Преди се казваше, че на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево не му е работа да продава семена, а да се занимава с наука. Уволниха ме като директор защото съм продавал семена на чужди фирми, за да ги разпространяват.
- Няма ли надежда в бъдещите специалисти - сегашните студенти в агроспециалностите?
- Аз от осем години преподавам в Техническия университет във Варна и мога да ви кажа, че това е единственото оръжие, с което можем да съсипем останалия свят. Студентите, които идват в момента, са толкова неуки, че са абсолютна атомна бомба. Вече не останаха и кандидати за образование. Сега ще ги вземаме от Факултета, от циганската махала. Наскоро попитах ректорката на Пловдивския аграрен университет как са студентите там, а тя отговори, че вече няма деца, които да кандидатстват. На въпроса ми: „А не питахте ли за кандидати в пловдивския Факултет?“, отговори: „Видяхме се с Мешарето, обаче оттам поискаха техните хора да учат само аграрна икономика. Други специалности не искат.“
- Твърдите, че българската пшеница изчезва. Може ли да се противопоставим на тази тенденция?
- Няма сила, която да се противопостави, освен икономическият резултат.Ще се върнат обратно към нашата пшеница, при няколко условия. На първо време, когато маржът между качествени и т. нар. фуражки, което е другото име на некачествената пшеница, стане повече от 70 лв. Не искам да съм лош пророк, но българската пшеница започна да изчезва. Ще дам пример – когато преди години произвеждахме по 7 млн. дка слънчоглед, цената за посадъчен материал беше по 3 лв. за дка. Сега цената е около 15-20 лв. В момента в нашия институт все още продаваме базови семена под 1000 лв.за дка. Доколкото имам ,информация, чуждата селекция върви на 1500 лв. Когато обаче българската селекция изчезне изцяло, цената може да стигне 1500 евро, т.е. българинът трябва да го удариш по джоба, за да се усети. Второ – трябва да има финансов стимул, така че фермерите да предпочитат да изкарват 700 кг качествена пшеница от дка, вместо по 900 кг от дка некачествена пшеница, както е сега.
- Кой може да въведе подобен механизъм?
- Това е работа на държавата. Аз твърдя, че все още има доста известни бизнесмени, на които умственият багаж е обратно пропорционален на джиповете, които карат, и които твърдят, че българската пшеница не е достатъчно качествена. Но същите тези земеделски производители си купиха джиповете именно благодарение на българската пшеница. После самите те ще плащат. От 1991 г. се води целенасочена политика за съсипване на българското производство. В Румъния, Русия и Украйна ще се избият за семената на нашия слънчоглед, а ние и един декар нямаме засят с тях. И ни говорят за иновации и че трябва да правим нови сортове! Какви нови сортове - западняците се учеха от нас! Това, че държавата е решила, че няма да има българска селекция и няма да я субсидира, не означава, че ние няма да правим иновации. Политиката е ясна – сега около 3 млн. дка от общо 7 млн. дка са засети с български семена, което означава, че едва 30% е пшеницата - българска селекция. В добричкия регион нивите, засети със семена - собствено производство, са едва 10 процента. В същото време чуваме коментарите, които се водят от депутати и членове на земеделската комисия в парламента, че Добруджанският земеделски институт нямал хубави пшеници. Всичко това води към други мисли. Задавам следния въпрос към всеки фермер - щом вкараш финансов ресурс за скъпи семена, с какво избиваш – с добив ли? Няма лошо. Но български производители, които са станали такива благодарение на нашите сортове, и хора, които навремето са използвали протекцията на земеделското министерство и лично на министъра, за да си купят сорта „Енола“, сега да твърдят, че той не става за нищо! Не може турците да чакат всеки ден и да искат да купуват, а нашите български производители да не искат. Не е причината в сортовете, а в политиката на плащане на качествена пшеница.
- Какво трябва да се промени?
- На първо място - маржът между качествени и некачествени семена. До 2013 г. маржът между двете категории беше 80 лв. От 2014 г. започна да навлиза чуждата селекция и маржът стана 20 лв. Задайте си въпроса –дали тези, които купуват и изнасят зърно, не са вързани с тези, които вкарват нови сортове… Това не е конспирация, а въпрос към всички зърнопроизводители. Ние няма да можем да продаваме така, както продават чуждите фирми, по простата причина, че нямаме опити в Тенерифе, Барселона, Рим, Канарските острови. Ние не сме търговци и таргетмени, а се занимаваме с наука. Направили сме едни продукти, които са наистина качествени и които хранят България от 1951 г., откакто е създаден нашият институт. Най-лошото от цялата работа е, че и депутати, и видни бизнесмени твърдят, че българската пшеница не е качествена. Питам как така стана некачествена за една година?
- В този контекст – какво е бъдещето на Добруджанския земеделски институт?
- Институтът ще го има, защото Европейският съюз иска да има наука и иновации. Най-големият проблем е, че в Европа има по-трезвомислещи хора за България, отколкото в България.
- Какво политика препоръчвате да предприемат управляващите?
- Може да се регулира чрез субсидиите. Ако фермерите искат да получат подпомагане по определени европейски програми - да засяват с български семена. През миналата година институтът успя да се регистрира като средно предприятие, защото намали числеността си. По този начин държавата му опрости дълг и сега за нейна сметка се прави апробацията на семената, т.е. държавата поема апробациите. Преди институтът даваше около 80-90 хил. лв. годишно за тях. Но това важи за всички семепроизводители. Това не са пари от Европейския съюз, а на българския данъкоплатец. Няма лошо да се подпомагат семепроизводителите, но защо не казаха – само за българска селекция. И какво направихме – сега 90% от семепроизводителите правят западна селекция и България в момента плаща апробациите на западната селекция.
- Как се стигна до това положение?
- Приеха закон, според който държавата подпомага апробация на посевния материал на малки и средни семепроизводители. Това са малки и средни предприятия до 250 човека численост и около 40 млн. оборот. Тъкмо тогава се вмъкна възможността държавата да субсидира семепроизводители на чужди селекции. Повечето семепроизводителни компании в България са малки и така получиха възможност за субсидиране. На практика държавата налива луди пари, за да субсидира чуждата селекция. Ниски изкупни цени на качествената продукция и субсидиране на чуждата селекция – това е картинката.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта