В края на месец юни интернет отново бе подпален от поредната  трагедия в земеделието ни. БАБХ евтаназира 236 животни на фермера Венко, които са били заразени с чума. Преди това негови животни са били убивани след инфекция с шап  и син език. Историята е сърцераздирателна. Наистина трагедията е голяма, но това е реалността. Всеки отправя обиди към ръководните органи, към политиците, към лекарите, но никой не се запита – “Ами ако нищо не се направи, дали няма инфекцията да обхване цялата страна?”.

Замисляли ли сте се защо хората изпадат в различни кризисни ситуации? Никога не е просто стечение на случайни обстоятелства, а е резултат натрупване на множество фактори и човешки грешки. Това правило стои в основата и на настоящите истерии около поредната сага със селскостопански животни. За пореден път инфекция застрашава сигурността на цялата държава, компетентните органи се опитват да си свършат работата, за да предотвратят разпространението, (съвсем отделен е въпросът дали правят това качествено и както е според нормативните изисквания), а тълпи от хора са готови да се бият с органите, млади природозащитници вече са готови да протестират и да разпространяват сърцераздирателни истории, които да докоснат публиката.

Но нека сме честни. Тук не само държавата е виновна. Никой обаче не иска да носи персонална отговорност. Колко ваксинират животните си? Колко ги застраховат? Колко ограничават периметъра, в който пасат? Колко ги пускат зад граница…

Никой обаче не мисли трезво и не си дава сметка, че ако превантивните мерки не бъдат предприети, в пъти повече животни ще бъдат убити, след разпространяване на върлуващите епидемии. Ситуацията е дори леко иронична, защото протестиращите пазители ще носят отговорност за смъртта на пъти повече животни. Естествено не е приятно да унищожат частната ти собственост, но това би предотвратило дори по-голяма трагедия.

Сякаш тази ситуация бе напомняне за хората защо собственици на бродещи животни извън обезопасените зони трябва да се държат отговорно и да поемат лична отговорност. Само едно такова животно е нужно, за да запали огнище, а днес много хора да страдат.

“Чумата в България е доказана и Агенцията по храните действа според изискванията на Световната здравна организация за справяне със заразни заболявания по животните” – обяви на извънреден брифинг директорът на Агенцията Дамян Илиев. Той потвърди, че е готов да понесе отговорността и да подаде оставка.

Евтаназирането на останалите живи животни в огнищата на заразата няма да бъде спряно, защото има опасност от разнасяне на чумата в останалите райони на страната, категоричен е доктор Илиев:

“Не си мислете, че тук ние сме някакви, които по някаква причина, неясна за всички, но психически не наред, обичат да убиват животните”.

Според Илиев има риск дори протестиращите в защита на стопаните от Ямболско да пренесат заразата, защото вирусът е нов за Европа и няма доказателства, че се пренася само от животни. Откакто са наложени ограничителните мерки, се развихря и бизнесът с търговия с животни от заразените области:

“И днес знаем, че са намерени животни в багажници, за да бъдат изкарани и продадени. Рискът е голям”.

Затова и полицията ще спира всички коли, в които е вероятно да се превозват животни. Добитъкът ще бъде евтаназиран веднага, а шофьорите на колите – глобявани.

Ако България не ограничи чумата в тези области, върху цялата държава ще бъде наложено ембарго за износ на овчи и кози продукти, предупреждават ветеринарите. 

Медиите естествено също захапаха темата, но някак си отговорността бе прехвърлена изцяло на “убийците” от БАБХ, които бяха обвинени, че дори не спазват личната си методика на работа. Но нещата, които трябва да са ясни са:

1) При откриване на инфектирано животно, то веднага се умъртвява, както и всички чувствителни на патогена в определен периметър, за да се избегне разпространение. Това е спрямо методиката на БАБХ за справяне със заболяването.

2) Възможно е някои животни вече да са инфектирани, но все още да нямат клинични симптоми и да не могат да бъдат диагностицирани чрез лабораторни изследвания – латентен период. Основно правило в имунологията и вирусологията.

3) Ваксините в този случай не помагат, защото е нужно дълъг период от време докато се създадат антитела – придобие се имунитет. През този период животните все още могат да бъдат инфектирани. Времето на ваксиниране не е по време на епидемия!

4) Земеделците носят лична отговорност. В примера на Венко от село Кости, той е преживял 3 сериозни инфекции, но не е ясно дали е ваксинирал животните си срещу някакво заболяване. Странджа се оказва опасна територия поради близостта си с Одрин, откъдето идва не малко от инфекциозните заболявания. При такива високи рискове, защо никой не застрахова животните си?

5) Колко от стопаните ограничават контакта на животните се с рискови местности или дива фауна? Ако се позовем на примера с Пенка, ситуацията е ясна.

6) Човешката глупост е двигател на общото страдание. Според данните на БАБХ инфекцията е стартирана след незаконен внос на животни. В момента тече карантина, хората масово изнасят животни в коли и багажници, за да ги продадат, което отново е предпоставка за разпространението на инфекцията.

Има и друг проблем, той е базисен и също е свързан с общата европейска политика. България като гранична държава определено следва да издейства по-либерален режим – и за ваксините, и относно действия при недоказани все още огнища. Може да се помисли за качествена лаборатория у нас, за да не се хаби време при пробите и да не се унищожават животни в промеждутъка между анализите. Такива действия не биха се постигнали лесно, изискват много пари и потенциал. Но България няма друг избор, без тях е обречена на постоянни зарази и избиване на животни. 

Естествено, когато настъпи подобна лична трагедия за обикновения човек, лешоядите не закъсняват. Ситуацията с Пенка се повтаря. Една лична трагедия се използва за трупане на някакъв имидж в обществото, докато се руши (клатещата се) репутация на една институция.

Това, което бихме искали да попитаме тези, които трупат точки на гърба на страдащите собственици на животни е следното: “Вие ли ще сте виновни, ако инфекцията се разпространи по цялата територия?”.

Ето и едно разумно мнение от нашата Фейсбук страница:

Sylvia MavrikovaЖивотните се евтаназират, защото за момента огнищата са малко на брой, ограничени са ( и дано остане така! ) и целта е да се прежалят 2 000, за да се спасят милиони други животни, защото рестрикциите за продукцията след подобно заболяване са жестоки, икономически нецелесъобразни, и по-добре да засегнат един регион, отколкото цяла държава, а месото за да се консумира, животното трябва да се транспортира до кланица, която под специален дезинфекционен режим да го заколи, да се преработи в цех термично и продуктите като как ще се пуснат в търговската мрежа след като някой друг невежа ще ревне, че няма да яде заразно месо! Колко кланици има в региона и тъй като няма вече държавни такива, коя най-близка частна кланица ще поеме риска да обработва потенциално заразено месо и месо от здрави животни, да не говорим за разходите по дезинфекцията! Вярно, че на хората им писна от лъжи, но това не е причина всеки невеж, недоразбрал и "милостив" да се изказва и да дава мнение по въпроси, които не са в компетенцията му! Животни, евтаназирани при подобни ситуации се убиват доста по-хуманно, бързо и вероятно безболезнено, отколкото, когато всеки един "съвестен гражданин " си купи агне или яре и го сложи на ченгела за Великден или Байрам, ама тогава никой не реве, че животното бива убито! Всички тези съвестни стопани нека помислят дали всичко им е наред в животновъдния обект, дали абсолютно всички животни са идентифицирани с марки, дали не обменят мъжки животни между стадата си по време на случни кампании, дали никога не са движили и продавали и/или купували животни без ВМС-та, дали маркират в срок, обявяват събитията с животните в срок, както е по закон, дали изобщо познават добре Закона за ветеринарномедицинската дейност, в частта му, която ги касае и която трябва да спазват? Добре е да се мисли, да се проучат темите, преди да се пише и казва какво ли не .... И не мислете ,че е много лесно да се евтаназират животни, че ветеринарните лекари са едни извратени садисти, които просто задоволяват свои недотам здрави наклонности, ветеринарен лекар не се става за 1 месец, това е професия, която няма бакалавърска степен, а само магистърска такава, може доверието в институциите в България да не е голямо, може би има достатъчни основания за това, но онова, което тези колеги вършат в никакъв случай не заслужава подобно отношение от хората !

 Единственият полезен ход от страна на фермери и асоциации в момента е да се преборят за по-високи компенсации за животно, като се отчетат и пропуснатите ползи и временно да оставим емоциите настрана. Съществува реална опасност цялата продукция от козе и овче месо и мляко в голяма част от страната да бъде забранена за продажба и консумация и просто унижощена. Дори и да не бъдат евтаназирани животните, те пак ще бъдат забранени за всякаква консумация и продажба. Да, това е трагедия за стопаните на животните, но споделянето на снимки и чертаенето на конспиративни теории, едва ли ще реши проблема сега. Имаме уверение от МЗХ, че изплащането на обезщетения започва. Сигурно тези пари няма да са достатъчни за покриването на всички загуби на стопаните на евтаназираните животни. Затова нека всичките стотина организации в сектора да се вдигнат и да защитят правата на своите членове за достойно обезщетение.

П.С. Ваксина има, но тя не е одобрена за ЕС. Дори и да ни разрешат да я използваме, месото и млякото трябва да се преработват в специални кланици и мандри, отделно от другото. Такива в България няма.

Върлуващи инфекции, които се наблюдават към момента в България

Антракс - това е сериозно бактериално заболяване, което се причинява от бактерията Bacillus anthracis, характеризира се с относително висока смъртност, застрашава и хората, спорите на бактерията са използвани като биологично оръжие и могат да останат жизнеспособни с години. От началото годината са открити няколко огнища в Северна България. Има налична превантивна ваксина на животни.

Африканска чума по свинете - макар да се нарича чума, това е вирусна инфекция, а не бактериално заболяване, като това, тормозило човечеството в средновековието. Инфекцията е изключително заразна, а смъртността може да е висока. Вирусът е изключително устойчив на външните условия и може да се разпространява с изпражнения, месо, полово и дори с насекоми. Под риск са питомни и диви прасета, но не и хора. Ваксина не съществува все още, затова е нужно моментално ограничаване на инфекцията.

Чума по дребните преживни животни - отново вирусна чума, но този път засяга основно овце и кози. Характеризира се отново с висока инфекциозност и висока смъртност - до 100%. Вирусът е устойчив на някои фактори на околната среда и много прилича на този, причиняваш африканска чума по свинете. Има създадена ваксина за профилактика. Към момента са засегнати ямболска и бургаска области.

Нюкясълска болест по птиците - отново вирусно заболяване, но този път по птиците, а най-застрашени са кокошките. Висока инфекциозност, кратък инкубационен период и висока смъртност -70-100% до третото денонощие. Хора също могат да бъдат инфектирани, като инфекцията преминава леко. В началото на годината огнища имаше в област Пазарджик. Съществува ваксина.

Грип по птиците – това е познатият птичи грип, който е наричан още и птича чума и се причинява от инфлуенца вируси. Същият причинява епидемии и сред хората.  Инкубационният период при птиците е няколко дни, може да причини висока смъртност. В област Пловдив в края на април бяха открити няколко огнища.

Заразен нодуларен дерматит - заболяването се причинява от вирус, който е от едно семейство с вируса на едрата шарка. Причинява треска в животното (най-често едри домашни животни), промени в кожата. Силно инфекциозен е, но не много силно смъртоносен. Разпространява се чрез насекоми, но не атакува хора. Към момента има огнища в област Одрин, която е съседна на  Странджа. Предлага се ваксиниране на телета над 4 месечна възраст.

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 23 Май 2018 14:23

Козе мляко 12 месеца от 12

Младите френски фермери Гаетан и Виолен Мазенк комбинират дългите лактации с три периода на раждания и произвеждат сирена през цялата година

Фермата на младата двойка Гаетан и Виолен Мазенк се намира в малкото, с едва 160 жители, селце Монтулийо, разположено на 35 км северно от град Монпелие, между лозя, храсталаци и варовикови скали, така характерни за Южна Франция. Преди 6 години съпрузите решават да отглеждат кози и кръщават стопанството си с романтично име ”Козарникът на госпожиците” (Lachevreriedesdemoiselles). Знаят, че козите са същества капризни по нрав, че лесно се привързват към стопанина си и че главното е любовта към тях, правилното хранене и отглеждане. „Още когато създадохме козефермата, си поставихме за цел да произвеждаме мляко 12 месеца от 12 и да приготвяме сирена през цялата година – споделят Гаетан и Виолен пред френското сп. FranceAgricole. – А това е предимство, за да си отвоюваш верни и постоянни клиенти. Така и доходите ни са равномерни, което помага за семейния бюджет. Работата ни е постоянна, регламентирана, и ни позволи да си наемем помощничка на пълен работен ден.”

3. Със сина им Елой

Стопанството заема 1200 декара площ, от които 70 дка са засети със зърнени култури, а 530 дка заемат временните ливади.

Сега семейство Мазенк отглежда 85 кози

като фокусира работата си в три периода: декември – януари, май – юни и септември – октомври. „През май и през септември заплождам малка партида кози, проявяващи признаци на разгонване, за да се появят новите ярета. Две седмици по-късно пускам пръчове в останалото стадо за оплождане. Оставям им два месеца и работата се получава добре” – уточнява Гаетан. Ражданията се разпределят през октомври – ноември, февруари – март и май – юни. „Така ние трябва да сме нащрек през три периода, вместо през един. Всеки път имаме по-малко козлета, но пък така ни се облекчава работата.”

За да не прекъсват производствения цикъл, козевъдите залагат на дългите лактации. „Да пресушиш една коза, която дава все още 3-4 литра мляко на ден, не е лесно. Така се сблъскахме с мастити, а някои пресушени кози имаха смущения в лактацията си след поредното си раждане. Оттогава, при положение че произвеждат 3,2 литра на ден, аз не ги пресушавам и ги изчаквам, за да предприема репродукцията. На всеки 45 дни, след млечния контрол, проверявам продукцията на всяка коза и тогава решавам да продължа или не нейната лактация” – разказва Виолен.

4. Виолен приготвя сирена

Продължителността на лактацията варира от 8 до 36 месеца и надвишава 10 месеца за една четвърт от животните. Тази система налага управление на партидите. „Сега имаме 8” – уточнява мъжът. За да отдели незаплодените кози от онези, които са в началото или в края на бременността, им се прави екография.”Това ми позволява да пресуша заедно онези, които са в един и същи стадий на бременността” – допълва Гаетан. А за улеснение на козевъдите, животните от различни партиди се идентифицират по колиетата им в различни цветове.

При дългата лактация храната трябва да се подава редовно

за да се поддържа продукцията на мляко. Козите се извеждат всеки ден на открито, на ливадите на стопанството. Храната им е съставена от тревите и храстите, които животните консумират навън. А в обора, на закрито, те получават сено от стопанството, както и концентриран фураж от сушена люцерна, царевица, зърнени култури и кюспе (по 2 кг/ден сено и 380 г/л протеинови концентрати средно). Количеството се определя в зависимост от продукцията на мляко, която варира между 2,5 и 5 литра на ден. Средната продукция от една коза на година е 1000 литра.

5. Козите са сразлични по цвят колиета

Двойката не е констатирала умора сред козите в дълга лактация. „Чувстват се добре, защото не им се налага да понасят бременността в същото време с лактацията.” Броят на непродуктивните дни е намален, както и този на козите. Но нашата цел е да получаваме доходите си преди всичко от производството на мляко – подчертава Гаетан Мазенк. – Ще се стремим да постигнем близо 220 литра мляко на ден за преработване.” Семейството произвежда целогодишно различни видове сирена, като 11 дни са минимумът на зреене. „Нашият цикъл на производство и на продажба е бърз, клиентелата ни е с различни вкусове, така че можем да правим сирена с различни стадии на доузряване.” Фермерите са горди, че са успели да намерят пазарна ниша за сирената си в Монпелие, както и в други градове, в които целогодишно пласират продукцията си.

Делниците на младите козевъди са изпълнени с труд

през цялата година. „През 2016 година ние построихме по-функционална сграда. Животните и сиренарницата се намират под един покрив, но са добре изолирани, с много въздух, за да не се чувстват горещините през лятото. За да пести време, семейството механизира подаването на сламата и инвестира в пастьоризатор-разпределител на мляко за козите.

6 Резерва

 

Козефермата им струваше 222 000 евро, а сиренарницата – 175 000 евро. С новата доилна зала, която разполага с 2х22 места и 11 доилни апарата, доенето отнема само 45 минути на човек. „Тези инвестиции ни бяха необходими, за да не се съсипем от непосилна работа” – споделя Гаетан. А за да финансира проектите си, на семейството се наложи да увеличи стадото си. Гаетан и Виолин вече могат да наемат постоянна помощничка за 35 часа седмично срещу 20 часа преди това. „Днес нашата организация на труда е добре смазана машина. Можем да си позволим помощничката да ни замести за два-три дни, когато имаме нужда малко да отдъхнем. А това е страхотно!” – не скрива радостта си трудолюбивото и предприемчиво френско семейство.

Пет златни правила за отглеждането на кози

Първо. Необходимо е да се спазват точно сроковете за покриване на животните. Не бива да се избързва с първото съешаване на козичките, недостигнали едногодишна възраст, защото те още не са добре развити. Бременността продължава 5 месеца..

7 Козите сред варокови скали
Второ. Задължително е включването на зърно в дажбите. Много често козите дават малко мляко именно поради недостига на концентриран фураж. За постигане на висока млечна продуктивност е необходимо около 1 кг зърно дневно за коза, а за подрастващо козле до 8-месечна възраст - 0,5 килограма.
Трето. Необходимо е да се спазват правилата за поене. Козите пият с охота подсолена вода, млечна суроватка и разредено с вода брашно. Температурата на водата за пиене, особено през зимата, трябва да бъде 35-40 градуса.
Четвърто. Козите трябва да пасат на воля, а помещението, в което се отглеждат, да бъде винаги чисто. Смело ги изкарвайте на паша в планината или на ливадата. От това те ще укрепнат и ще повишат млеконадоя си.
Пето. В дажбите на козите може да липсват сочни фуражи, но сено трябва да има винаги в достатъчно количество. Благодарение на разнообразието на приеманите фуражи, качеството на козето мляко е много по-високо от това на кравето. То е с по-висока бактерицидност. Постоянната употреба на козе мляко и продукти от него повишава творческата активност, забавя стареенето на организма, помага при белодробни, стомашно-чревни заболявания и хипертония.

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 12 Април 2018 11:58

Чистата коза дава повече мляко

Малцина стопани се замислят над този факт. А ако спазвате хигиенните мерки, можете значително да повишите доходите от фермата

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Козите винаги трябва да се поддържат чисти. Добре е всеки ден, преди сутрешното доене, тялото на козата да се изчисти добре с твърда четка. Така кожата се освобождава от потта, праха и нечистотиите. Резултатът от тази хигиенна мярка е улесняване на дишането на кожата и ускоряване на кръвообръщението. Това се отразява много благоприятно върху млечността.

Козите са изключително чисти животни и обичат чистотата повече от всички други домашни животни. Грижата за основна поддръжка на кожата не изисква много време и труд. Ако подът се поддържа сух, животните много рядко, или почти никога, няма да се изцапат с урина, кал или фекалии. От друга страна, непочистената кожа е много добра среда за развитието на редица паразити, които стопанинът обикновено не вижда. Те обаче силно безпокоят животното и намаляват неговата продуктивност. В такива случаи не е достатъчна само четката , а е добре да се използва метален гребен. За да се предотврати разпространението на паразитите по цялото тяло, може да се наложи нападнатото място дори да се подстриже.

Друга, много важна дейност в стопанството е обрязването и поддържането на копитата. Това важи в особена степен, когато козите (най-вече от високопродуктивните породи) имат ограничено движение – през оборния период или при извеждането на близки пасища. Генетично е заложено козите да се движат много и те определено обичат дългите разходки по време на паша. Когато обаче движението им е ограничено, те са лишени от естественото ходене. При продължителни разходки през пресечен и твърд терен копитата естествено се изтъркват. Роговото вещество на копитата расте постоянно. Ако не се изтърква при ходенето, се образуват дълги, подвити напред или встрани копита като лопатки, които силно затрудняват движението. Животното може дори да окуцее. Такова деформиране не бива да се допуска. Нормално е на всеки 3 месеца копитата да се преглеждат грижливо и ако е необходимо, да се обрязват или изпилват.

Копитото трябва да се обрязва много внимателно до розовия цвят на роговото вещество, но без да се засягат кръвоносните съдове, за да не се нарани живецът. След правилното изрязване копитото се изпилва, за да добие гладка повърхност. Често се налага само леко „козметично“ изпилване на роговото вещество (когато то е израснало малко), за да се възстановят нормалната големина и формата на копитото.

Публикувана в Животновъдство

Месото на козите Боер е признато по света заради своите вкусови и диетични качества. То чудесно замесва и агнешкото на Великденската трапеза, коментира Иванка Манева, зооинженер във ферма „Юстина“

Лили Мирчева

Изненадващо много млади хора искат да си купят животни от нашата ферма и да отглеждат кози от южноафриканската породата Боер, сподели Иванка Манева, зооинженер във ферма „Юстина“, намираща се между Перущица и Кричим. Това е единствената в света месодайна порода кози, създадена преди повече от 100 години в Южна Африка. По време на тазгодишното изложение АГРА 2018 в Пловдив мераклиите искали да откупят всички изложени животинчета и в момента стопанството не успява да удовлетвори големия интерес към козите Боер, които се отглеждат само за месо. Фермерите проявяват подчертан интерес към мъжките екземпляри, защото доста козевъди искат да ги кръстосат с млечни кози.

IMG 4249 1

 

„Юстина" е известна като най-голямата и иновативно оборудвана козеферма у нас, където се отглеждат кози от месодайната порода Боер. Официално е открита в началото на 2017 г. Стопанството е създадено от „Агро Юстина” ЕООД на Милко Цветков, който управлява и бутикова винарна с над 400 дка лозя в община Родопи.

В момента фермата разполага с около 220 кози и 7 пръча, и въобще не отговаря на твърдението, че кози отглеждат само бедни хора. „Може и да е вярно това, защото на бедност в България са изложени фермерите, които доят мляко“, коментира зооинженер Манева. По думите й месото на козите е на здраве, защото ако го сравним с телешкото или свинското, ще видим, че няма никакъв холестерол. „То е истински деликатес, при това здравословен. Протеинът в него е колкото на телетата, а мазнините са по-малко от тези в пилетата“, обяснява Иванка Манева. Нещо много повече – при него липсва характерната остра миризма „на пръч“.

През последните 25-30 години се наблюдава тенденция за увеличаване търсенето на качествено, постно червено месо. На пазара в САЩ един килограм козе месо от Боер струва 30–40 долара. А засега у нас го купуват за гурме изкушения, предимно в луксозните ресторанти.

Козите Боер са доста по-едри от другите породи в България.

Женските животни тежат между 80 и 100 кг, а мъжките стигат 120 -130 кг, като някои екземпляри стават дори 150 килограма. Живото тегло при раждане на яретата е 3.4 – 3.7 килограма. Приръстът на малките е много добър – средно по 300–400 грама на ден. Млечността на майките е висока и съвсем достатъчна за отглеждане на яретата.

Женските, които имат добри развъдни качества, може да дават потомство и 10 години, твърди зооинженерът. По думите й женските най-често раждат по две ярета, периодично се появяват и тризнаци. Затова специалистите отчитат плодовитост над 180 процента.

В момента продаваме само мъжки разплодни животни, а догодина – ще продаваме и женски, защото капацитетът на фермата расте. Ще се опитаме да задоволим търсенето сред фермерите“, добавя Манева.

Ферма „Юстина“ спокойно може да се нарече био, въпреки че няма официален сертификат за биопроизводство. Стопанството е създадено с консултацията на доц. Димитър Панайотов, декан на Аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Животните от уникалната южноафриканска порода са купени от Австрия, Германия и Франция, тъй като само в тези три европейски държави може да се открият ферми, отглеждащи тази порода.

Сега наричат „Юстина“ хотел за козички. Има два обора – единият е за женските животни, другият е за мъжките, както и репродуктивен център, където се прави изкуственото осеменяване. Но това е и първата в България ферма за кози, която се захранва от фотоволтаична централа с мощност 163,90 киловатата. Системата е пригодена за динамично управление на изходната мощност, в зависимост от потреблението на електричество. Изградена е от 596 бр. 275Wp поликристални фотоволтаични модули, произведени по PERC технология от най-големия производител на соларни клетки в света - Hanwha Q CELLS. За преобразуването на добитата електроенергия се грижат шест мрежови соларни инвертори. Носещата конструкция е изработена изцяло от алуминий и неръждаема стомана.

Фотоволтаиците са монтирани върху покрива на централния обор и напълно задоволяват нуждите на стопанството. Голямата сграда за женските кози е с метална конструкция, алуминиева дограма и със система за вентилация и охлаждане.

Оборите са снабдени с модерна технология. Имат автоматична хранителна пътека, а зареждането на фуража става с миксер вагон. За животните е осигурен и външен двор. Храната е люцерново и ливадно сено, слама и концентриран фураж. Фермата е оборудвана и с тревомат, който осигурява свежа храна, когато няма паша. Животните се отглеждат на несменяема постеля, която се обновява три пъти в годината.

Породата е предимно за пасищно отглеждане и козите вече излизат на свобода извън оборите. „Хващат се за зелено“ в близкото пасище, което е над 150 дка. Примерно в Австрия наричат козите Боер „живите храсторези“ и то не само заради впечатляващия им размер, а и заради способността да „почистват“ ливадите и въобще всякакви пасищни терени. Наричат ги още „благородните великани“ заради спокойният им и благ характер. Обикновено сред представителите на породата няма тежки характери, послушни са и имат висок за вида си интелект. Боер са много здрави, устойчиви и непретенциозни, както към храната, така и към условията на отглеждане. Но най-ценните характеристики на породата си остават изключително добрите месодайни качества.

Породата бързо се приспособява и към българските климатични условия, твърдят ветеринарните специалисти. Засега плановете на собствениците на ферма „Юстина“ е да достигнат до 300 броя кози-майки, но бъдещето ще покаже дали търсенето няма да надскочи първоначалните намерения.

Публикувана в Животновъдство

Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-

майки имат физически и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани, които
отглеждат в стопанството си:
- 50 и повече овце-майки под селекционен контрол от една порода, и/или
- 20 и повече кози-майки под селекционен контрол от една порода.
Стопанството включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на
земеделския стопанин по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, вписани в
Системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по
безопасност на храните (БАБХ).
За да са допустими за подпомагане, животните трябва да отговарят на следните
изисквания:
1. да са идентифицирани с одобрени от БАБХ
– обикновена ушна марка и електронно средство за идентификация – за животните родени
след 31.12.2009 г. и
– обикновена ушна марка и/или електронно средство за идентификация – за животните
родени преди 31.12.2009 г.;
2. да са регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животните на
БАБХ;
3. да са вписани в регистъра на стопанството;
4. да бъдат с доказан произход (вписани в Родословната книга) и тази информация да е
отразена в Системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ;
5. да бъдат вписани в регистрите по чл.18 ал. 6 от Закона за животновъдство и тази
информация да е отразена в Информационната система на БАБХ;
7. да имат издаден зоотехнически сертификат.
Периодът на задържане на животните е 80 дни, считано от деня, следващ последния ден за
подаване на заявленията за подпомагане. Това означава, че трябва да задържите заявените
за подпомагане животни в стопанството си през този период. За Кампания 2018 г.
периодът на задържане на животните е от 12 юни (включително) до 30 август
(включително) 2018 г. (при стандартна кампания без удължаване на периода за
подаване на заявления).
Земеделските стопани могат да заменят заявените животни с други животни,
отговарящи на изискванията за подпомагане по схемата към момента на замяната, при
условие че извършат замяната в срок до 10 дни от края на събитието, което я е
наложило, и заявят писмено в срок до 7 работни дни от деня на замяната в съответния
отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане” в областната дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ извършената замяна.
Земеделските стопани трябва да притежават зоотехнически сертификати за заявените за
подпомагане животни. При проверка на стопанството земеделският стопанин трябва да
може да покаже зоотехническия сертификат за всяко животно, заявено за подпомагане по
схемата.
Ако заявите за подпомагане животни от някоя от следните породи: Синтетична
популация Българска млечна; Плевенска черноглава овца; Лакон; Асаф; Аваси; Хиос;
Българска бяла млечна коза; Англонубийска коза; Тогенбургска коза; Саанска коза;
Алпийска коза е необходимо да докажете реализирането на количества мляко и/или
млечни продукти в еквивалент мляко, съответстващи на най-малко 70 кг за допустимо за
подпомагане животно по схемата. Документите, доказващи реализация на мляко трябва да
са с дата в периода 1 октомври 2017 г.-30 септември 2018 г.
Ако заявите за подпомагане животни от някоя от следните породи: Ил дьо Франс;
Мутон шароле; Старопланински Цигай; Родопски Цигай; Кавказка тънкорунна;
Асканийска тънкорунна; Североизточна българска тънкорунна; Тракийска тънкорунна;
Карнобатска тънкорунна; Романовска; Боер е необходимо да имате регистрирани
новородени приплоди, съответстващи на най-малко 1 новороден приплод на допустимо за
подпомагане животно. Регистрацията на новородени приплоди в стопанството ще се
проследява в Системата за идентификация и регистрация на животните на Българската
агенция по безопасност на храните (БАБХ) за периода 1 октомври 2017 г.-30 септември
2018 г.
Ако заявите за подпомагане животни от някоя от следните автохтонни породи:
Каракачанска овца; Копривщенска овца; Сакарска овца; Котленска овца; Местна
старозагорска овца; Местна карнобатска овца; Тетевенска овца; Западностаропланинска
овца; Брезнишка овца; Софийска (Елинпелинска) овца; Средностаропланинска овца;
Среднородопска овца; Медночервена шуменска овца; Дъбенска овца; Реплянска овца; Бяла
маришка овца; Вакла маришка овца; Калоферска дългокосместа коза; Местна
дългокосместа коза (Малашевски тип); Българска виторога дългокосместа коза; Местна
дългокосместа коза нямате задължение за доказване на реализирано мляко и/или
новородени приплоди, но животните следва да отговарят на всички останали условия за
допустимост.
В случай, че отговаряте на всички условия за допустимост по схемата за обвързано
подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол и схемата за
преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки (обвързана с
производството) за едно животно, можете да заявите само една от двете схеми по Ваш
избор. Като бенефициент Вие можете да кандидатствате и по двете схеми, но едно и
също животно можете да заявите и съответно да получите за него подпомагане само
по една от двете схеми.
Реализацията на мляко се доказва с:
1. фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство, когато
земеделските стопани са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон;
2. документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, когато
земеделските стопани са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица;
3. фактури за реализирани доставки – когато земеделските стопани доставят на търговци в
други държави – членки на Европейския съюз;
4. фактури и/или касови бележки за директни продажби на мляко и/или млечни продукти –
когато земеделските стопани са регистрирани или вписани по Наредба № 26 от 2010 г. за
специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от
животински произход;
5. фактури и/или фискални касови бележки, издадени от фискално устройство за
реализирани млечни продукти от преработена собствена продукция, когато земеделските
стопани са със затворен цикъл на производство и имат регистрирано
млекопреработвателно предприятие в Националния електронен регистър на обектите за
производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински
произход – Секция IX – Млечни продукти;
6. приемно-предавателни протоколи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството за доставка на сурово мляко за преработка на ишлеме в
млекопреработвателно предприятие;
7. фактури и/или касови бележки за директно продадено сурово мляко от земеделския
стопанин на други земеделски стопани за изхранване на животните.
ВАЖНО!
Заявените животни трябва да са вписани в родословната книга, поддържана от
Развъдна организация или ИАСРЖ.
Документите за доказване на реализирано мляко трябва да са с дата на издаване в
периода от 1 октомври 2017 г. до 30 септември 2018 г. и се представят в срок от 5 до 31
октомври 2018 г. в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“-РА по постоянен
адрес на кандидата-физическо лице, или адрес на управление на кандидата-юридическо
лице, или едноличен търговец лично от земеделските стопани, или чрез техен
представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.
Приплодите трябва да са идентифицирани.
По схемата е важно (ако сте заявили животни от някоя от следните породи: Синтетична
популация Българска млечна; Плевенска черноглава овца; Лакон; Асаф; Аваси; Хиос;
Българска бяла млечна коза; Англонубийска коза; Тогенбургска коза; Саанска коза;
Алпийска коза) да не забравите, освен заявлението за подпомагане за директни плащания,
да подадете и документите за реализация на мляко в срок от 5 до 31 октомври 2018 г. в
съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“-РА.
Наличието на новородени агнета и/или ярета в стопанството се проверява в Системата за
идентификация и регистрация на животните на БАБХ за периода от 1 октомври 2017 г. до
30 септември 2018 г. По тази причина е препоръчително да не забравите да подадете за
регистриране всички новородени агнета и/или ярета своевременно.
Размерът на помощта по схемата се определя като се прилага модулирана ставка за
първите 300 (включително) допустими животни на всички стопанства и за над 300-то
допустимо животно, която е по-висока за първите 300 животни.
Публикувана в Животновъдство
Размерът на плащането за едно допустимо за подпомагане животно по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони (5–9 животни) за 2017 г. е определен на 250 лева на животно.
 
Това се казва в заповед на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. 
 
Успоредно с това министърът определи със заповед и ставката по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в планински райони. Размерът на плащането за едно допустимо за подпомагане животно за 2017 г. (10– 49 животни) възлиза на 50.47 лева. 
Публикувана в Животновъдство

Ако се установи, че стопанинът е злоупотребил с 2 животни – няма ги при проверка, или не са от обявената порода, той връща цялата субсидия в двоен и троен размер, казва Стоян Стоянов, главен експерт овцевъдство и козевъдство в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Стоянов, според статистиката преди 30-40 години в България е имало 10 милиона броя дребен рогат добитък, а сега са един милион. Трагично ли е положението в овцевъдството в момента?

  • Чак трагично не е, но постепенно се възстановява.

  • Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството ли е посредникът между фермерите и Държавен фонд „Земеделие“ при определяне на кой-какви субсидии да получи?

  • Фермерите работят пряко с развъдните организации, които извършват дейности по съответните породи животни. Те подават към нас заявления за животни, които ние преглеждаме, включваме в Регистъра на разплодните животни, одобряваме тези, които отговарят на определените условия за развъдните стада, който се води от ИАСРЖ ги и пускаме към фонд „Земеделие“.

  • Какви субсидии получиха овцевъдите през 2016 г. за животни под селекционен контрол?

  • Два вида са субсидиите – животни под селекционен контрол и агроекологични плащания. През миналата година за овце и кози под селекционен контрол парите бяха от порядъка на 62 лв. на глава, а отделно автохтонните породи, които участват и по мярка 10 от ПРСР, или бившата 214 за агроекологичните плащания, получиха още една субсидия от порядъка на 22 евро. Но всяка сумата е различна.

  • Но дребните и средни фермери непрекъснато се оплакват, че са пред фалит. Това означава ли, че трябва да се увеличат помощите или нещо друго в системата трябва да се промени?

  • Особено трудно им е тази година, защото ако имат под 50 броя животни, не участват в схемите за субсидиране по Наредба 3. Това се прави с цел да се стимулира уплътняването на стадата. Наредбата би трябвало да влезе в сила за комерсиалните, млечни стада, които дават продукция за мандрите. За съжаление са засегнати и автохтонните породи.

  • Какво е поголовието на овцете в България сега?

  • Мога да кажа колко са под селекционен контрол. В България са към 1милион и 200 хил. общо поголовие, като майките са към 800 хиляди по статистика на Министерството на земеделието и храните. Под селекционен контрол овцете са 350 хиляди.

  • Много фермери ли изгубиха субсидии с влизането в сила на Наредба 3 за минимални 50 бройки овце или кози, които да се подпомагат?

  • Не са много такива фермери.

  • Какви са трудностите за фермерите, заели се с овцевъдство, освен постигането на минимума от 50 животни, които да отглеждат?

  • Овцевъдството е трудно занятие. От стопанина се искат дух и любов към животните, защото когато субсидиите отпаднат, той ще продължи да ги гледа. Но има фермери, които казват – няма ли субсидии, оставяме животните. Но пък има и такава, които са впрегнали цялото си семейство в работата, и те са предимно потомствени животновъди. За тях е доход и начин на живот.

  • Шмекеруват фермерите, за да получат субсидии?

  • О, да, най-вече с ветеринарните марки. Не ги подават за регистриране във ветеринарната система. Марката стои в торбичка, окачена на стената, а не на животното. Опитахме се още преди 2-3 години да изчистим този проблем. Бяхме получили сигнали, че в дадено стадо има животни, които не са от определена автохтонна порода, а са записани като такива. Затова комисии от ИАСРЖ се стараят да влязат във всяко стадо, където има животни под селекционен контрол, за да преценим и ние дали развъдната организация е подала точни данни. Случвало се е фермерът да свали марката, да продаде животното, а марката да сложи на друго животно, което няма нищо общо с предишното. Това е проблемът с маркирането, където собствениците най-много злоупотребяват. Но много фермери си изпатиха по мярката за агроекология. Ако се установи, че стопанинът е злоупотребил с 2 животни – няма ги при проверка, или не са от тази порода, той връща цялата субсидия в двоен и троен размер.

  • Колко са развъдните организации за овце и кози в България?

  • Развъдните организации за овце са общо 17, а четири са в козевъдството.

  • Не са ли много за малка страна като нашата и на какъв принцип се създават тези организации?

  • Създават се в зависимост от това каква развъдна програма са представили в земеделското министерство. Ако тя получи одобрение, организацията получава лиценз с кои породи животни има право да работи. Не може една асоциация да каже – утре ще работя с тези животни. Има право само за породата, за която е получила лиценз. Примерно има асоциации, които работят с 3 породи, максимумът в практиката е за 6 породи, но има асоциации и с една порода. Примерно, една порода може да бъде към три асоциации, но не може една асоциация да работи с два вида животни - овце и говеда. Трябва да бъде само овце. Не може също да са овце и кози.

  • Могат ли още да са увеличават развъдните организации?

  • Могат, но по-добре ще е ако за дадена порода бъде само една организация.

  • Повече организации за една порода не означава ли, че така се раздробяват парите, които държавата отпуска всяка година за развъдна дейност?

  • Сумата е една и когато са повече асоциациите, тя намалява.

  • Има ли опасност като спрат субсидиите, да останем без овце?

  • Има. Напълно няма да изчезнат овцете, защото ще останат тези, които са гледали овце и без субсидии.

  • Говори се, че сме изгубили породата Свищовска овца. Колко местни породи сме загубили досега?

  • Имало е Рило-манастирска овца, Свищовска, Странджанска, но във времето са изгубени. Те са били малко екземпляри. Отглеждани са и са Били типични в района, в който са отглеждани. Но пък за сметка на това сме възстановили поне 2-3 породи, като Цигайската например.

Публикувана в Животновъдство

Хората не искат да се занимават със земеделие, споделя Маргарита Тодорова, която е “най-добрата зоотехничка сред агрономите“

Лили Мирчева

На около 20 км от Ботевград, в подножието на Централен Балкан, се намира фермата на „Агрокомплекс Рашково“, където истинския властелин е Маргарита Тодорова - агроном по душа и зоотехник по призвание, както сама се представи тя. Иначе фирмата, в която работи, има предмет на дейност ловен туризъм, развъждане и отглеждане на животни, обработване на селскостопанска земя, външна и вътрешна търговия и др. Управител на стопанството е Маргарита, която е натрупала над 35 години стаж в професията, от които последните 12 години в областта на животновъдството.

По време на журналистическо пътуване, организирано от българо-швейцарската програма „За Балкана и хората“, тя ни запозна с трудния път на животновъдите у нас. Разказа, че фермата започва дейност през 2004 г. със 150 овце. Сега там се отглеждат 500 овце и 300 кози, като развъдната дейност и опазването на чистотата на породите се наблюдава от експертите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството ( ИАСРЖ). Обработваемата земя - наета и собствена, е около 2000 дка.

Фермата притежава обори, селскостопански сгради, складове, техническа работилница, мандра, жилищни сгради за животновъдите, модерна административна сграда с интернет покритие, млекосъбирателен пункт. С една дума – цикълът на производство и преработка на суровина, е затворен, което е мечтата на всеки млекопроизводител. Нещо повече - предприятието произвежда селскостопанска продукция по биологичен начин, като прилага и добри производствени практики.

В момента в с. Рашково се отглеждат три направления овце - аборигенно стадо от 270 чистопородни овце Западностаропланинска, с които фермата участва в Агроекологични проекти, както и Синтетична порода Българска млечна. Не на последно място е месодайното направление, представено от породата Романовска овца, в размножаването на която се ползват високопродуктивни кочове от породата Ил дьо франс.

„Западностаропланинските овце са разпространени в Софийска, Врачанска и Пернишка област. Общините: Сливница, Драгоман, Годеч, Своге, Ботевград, Берковица, Вършец, Брезник и Трън“, обясни Стоян Стоянов, главен експерт овцевъдство и козевъдство в ИАСРЖ.

Фермата е член на Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България, Развъдна асоциация на млечни породи овце – гр. София и Асоциацията за развъждане на млечни породи кози – гр. Русе.Отношенията ни с развъдните организации и ИАСРЖ са професионални и добри. Винаги се разчита на тяхната компетентност в селекционната дейност“, коментира Маргарита. По думите й фирмата сама произвежда фураж за животните - тритикале, овес, ечемик, царевица и груби фуражи. При това е сертифицирана като биопроизводител. Млякото се продава на голяма мандра, а след приключване на договора, се преработва в собствена минимандричка.

Основен проблем, както и за всички животновъди в България, е недостигът на работна ръка. В стопанството са наети на трудов договор 8 човека. През лятната кампания на граждански договор работят допълнително още 10 човека, но е все по-трудно да се намерят желаещи. Да не говорим за квалифицирани кадри. „Липсва интерес у младите, и особено у децата, които да се занимават със земеделие. То е е труден отрасъл, изискващ заетостта да е 24 часа 365 дни в годината. Хората не искат да се занимават със земеделие”, споделя агроном Тодорова. Безрезултатни остават опитите й да намери кадри от специализираното училище в недалечния град Мездра, а да не говорим за специалисти с висше образование.

Част от произведеното мляко и агнетата се реализират на вътрешния пазар на вече добри познати клиенти.

Козите са от порода „Българска млечна” се отглеждат от две години. По думите на Маргарита избрали са точно тази порода, защото е много адаптивна към не толкова благоприятните условия на планинския район с надморска височина от 600 метра. От козите преработват пастьоризирано мляко и козе сирене.

Друг проблем пред животновъдите е липсата на достатъчно финансиране. За животните под селекционен контрол субсидии получават единствено за овце и кози-майки, но липсва подпомагане за разплодниците и шилетата, обяснява Маргарита, като споменава, че е най-добрата зоотехничка сред агрономите. Опитът й показва, че съхраняването гена на местните породи овце и кози, изисква много експертни знания и практически умения, но ентусиасти все по-рядко се намират.

Публикувана в Животновъдство

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА СТАЧНА ГОТОВНОСТ

Относно: Изменение на Наредба № 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, което е публикувано на електронната страница на МЗХ.

УС НА НОА И УС НА АРМПК ДЕКЛАРИРАТ:

1. Категорично несъгласие с предложените от МЗХ промени в Проект на Изменение на Наредба № 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, който е публикуван за обществено обсъждане.
Настояваме за прилагане на еднакви правила за всички овцевъди и козевъди, с цел недопускане на дискриминация в бранша. Определяме като недопустимо разделянето на бранша на различни категории. 
Ние сме готови с конкретни предложения и настояваме за съвместна работа по изработването на справедливи и равни условия за подпомагане и развитие на овцевъдния и козевъдния бранш.
2. Настояваме запазване на възможността за комбинирано участие по схемите Преходна национална помощ за овце майки и кози майки и помощ, обвързана с производството на овце майки и кози майки под селекционен контрол.
3. Настояваме за отпадане на заложените несправедливи ограничения за директните продажби, количествата преработка и ограничаване продажбите в определени административни области, посочени в Наредба 26 на МЗХ.
В случай на пренебрегване на тези наши искания обявяваме готовност за стачни действия на 30.01.2017г. пред сградата на МЗХ, като ще настояваме за оставките на всички отговорни служители на МЗХ за създалата се ситуация и продължаваща нормативна криза и разединение в бранша.


24.01.2017г. 
УС на НОА
гр. Велико Търново УС на АРМПК

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 03 Ноември 2016 13:29

Най-продуктивните млечни кози в света

Швейцарските кози са на първо място по млечност и са оказали най-голямо влияние за създаване на високомлечните породи в целия свят. Десет породи и близо 30 000 кози са регистрирани в т.нар. Книга на стадото (Herd-book)на Швейцарската федерация по отглеждане на кози. Швейцария изнася по света кози от основните си породи: Саанска, Кафява алпийска и Тогенбургска, които се ценят заради високата им млечна продуктивност. Козата Боер пък е типична месодайна порода.

Саанската коза (Saanen) е създадена в швейцарската долина Саанен, в райони с 1000 - 2000 м надморска височина и с богати пасища. Спада към групата на едрите кози: средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма.. Цветът на космената покривка е бял. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Те с право заемат първо място в света по количеството получено мляко. . Средната млечност през лактационния период, който е 270 - 280 дни, е 700 - 800 л. При добри условия на хранене и отглеждане козите дават и над 1000 л мляко. Маслеността на млякото е 3,8 - 4,0%. Световният рекорд по млечност за един лактационен период e 2950 л и е поставен в САЩ. Саанската коза е разпространена широко в Европа, Америка, Африка и Азия, където се използва като основна порода подобрителка.

Кафявата алпийска коза (Alpine chamoisée)е средна на ръст, с медено-кафява космена покривка с черна ивица на гърба. Тази млечна порода се наложи в интензивното отглеждане на козите наравно със Саанската. И двете породи влизат в селекционна схема, в която изкуственото осеменяване заема определено място. Кафявата алпийска е най-разпространената порода във Франция – 140 000 регистрирани бройки. Тя е с високи млечни качества: произвежда средно 780 литра мляко, като млеконадоят от най-добрите често надвишава 1000 литра по време на лактацията. Високо процентно съдържане на протеин – 32,4 г/кг, и масленост 37,3 г/кг.

Тогенбургската коза (Toggenburg) е създадена в долината Тогенбург, с предназначение добив на мляко, а също на месо и кожи. Породата е приспособима към полу- и планински условия на живот и поради тази причина е разпространена в много страни. В България е внесена за първи път през 1995 г. с цел използването на породата за подобряване на млечните качества на местните кози. Тогенбурската коза е по-дребна от Саанската, като цветът на космената й покривка е сиво-кафяв. Млечността на тези кози в родината е 550 – 650 л с масленост 4%. Отделни кози дават 1200 и повече литра мляко. Козите тежат 45– 50 кг, а пръчовете 70 – 75 кг. Породата се отличава със здрави крайници и копита, което я прави пригодна за отглеждане на всякакъв терен. Вимето е много добре развито, селекционирано за машинно доене.

Saanen)

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта