300x250 static

Петък, 10 Август 2018 11:26

Окулиране в короната

Чрез окулиране в короната може да промените сорта на диво или старо дърво, както и на дърво, което не плододава или пък сортът не ви харесва.

Леторастите на дръвчетата са вече добре узрели. Пъпките в пазвите на листните дръжки са оформени и са в покой.

Присаждането в короната е успешно, ако се направи само на силно растящи клонки. Да се присажда пъпка къде да е в короната на старо дърво - ниско, на сянка, на слаба клонка, означава предварителен провал.

Времето на присаждането трябва да съобразите така, че да има няколко седмици топло време, в които пъпката да се прихване, за да може да преодолява ниските температури през зимата.

След като намерите подходящото дърво и място за присаждане, приложете операцията окулиране на Т-образен нарез.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Първите три години от живота на сливата през пролетта е необходимо правилно да се формира формата на короната, защото именно от нея зависи качеството и обема на плододаването.Ако това се пропусне клонките започват да растат безразборно и хаотично.

Обикновено за сливата се избира т. нар. етажна корона. Като основни се избират 6-8 от най-мощните и здрави клонки, които растат на разстояние 15-20 см една от друга. Те трябва да са равномерно разположени по диаметъра на стъблото, а идеалният им ъгъл на растеж трябва да е около 45-50 градуса. За да се получи такава корона в продължение на 3години се изпълняват следните действия:

  1. През първата година от живота на сливата е необходимо напълно да се премахнат всички предивременни странични клонки, а централното стъбло (водач) да се съкрати на височина около 60 см.
  2. Втората година продължителят на централното стъбло (развит от най-високо разположената пъпка) се съкращава на 40-50 см. Разположените непосредствено под него странични клонки се съкращават на пънче от около 7 см, а тези под тях се съкращават с една трета от дължината им. Веднага след като започнат да се очертават основните скелетни клони, трябва да се следи наклонът им спрямо централното стъбло да е в рамките на 50-60 градусов. Клонките растящи на неподходящи места или под неправилен ъгъл се премахват напълно от основа (без да се оставя пънче).
  3. На третата година от живота на сливата е необходимо да се изберат 6-8 скелетни клонки, а всички останали се премахват. На оставените клонки се оставят не повече от 4 пъпки.

През следващите години пролетната резитба на сливата се състои в поддържане правилната форма на короната.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Едно от най-важните особености при формиране на короните на овощните дръвчета е изграждане на корона със здрав скелет, способен да носи бъдещият плодов товар. В тази връзка, в периода на формиране се прилагат операции, които са съчетание от резитба, помощни операции и избор на клонки, които ще послужат за основа на короната.

ЗДРАВО СРАСТВАНЕ НА ОСНОВНИТЕ СКЕЛЕТНИ ЧАСТИ

Основна задача при изграждане на короната на младото дърво е оптимално разположение и спрастване на основните скелетни части с оста на дървото. За да се постигне това се прилагат определени принципи, които подпомагат процеса на изграждане.

ЪГЛИТЕ СА ВАЖНИ ЗА СТРОЕЖА НА КОРОНАТА

Голямо значение при избора на скелетни клони е ъгълът на отклоняване – това е ъгълът между централната ос на дървото (стеблото или водача) и излизащите от там клони. Не трябва да се оставят клонки с ъгли по-малки от 40°, защото те имат лошо срастване с оста и по-късно се отцепват, като причиняват големи незарастващи рани. Те растат силно и късно встъпват в плододаване. За добър се смята и ъгъл на отклонение от 45-60°, но се допуска и ъгъл от 70-90°,ако има възможност клонките да се изправят чрез привързване към стеблото.

. Скелетните клони се срастват здраво с водача или с централната ос на дървото, когато ъгълът между тях (ъгълът на отклонение) е по-голям от 45°.

. Най-подходящ наклон за скелетните разклонения е около 30° спрямо хоризонталата на скелетния клон. Те трябва да са равномерно разположени от двете му страни, а не да растат вертикално надолу или нагоре по скелетния клон. Оптималното им разположение е важно за нормално удържане на плодовете без това да причинява наклоняване и изкривяване.

. За да има здраво срастване на скелета на короната съотношението между дебелината на централната ос (или водача), скелетните клони и скелетните разклонения трябва да е 2:1:0,5.

. Върховете на скелетните клони или техните продължители трябва да растат навън, за да не сгъстяват короната и да се удължават нормално.

. Ако формировката е с водач той трябва да е във вертикално (изправено) положение и да доминира по височина над всички скелетни клони.

С формиращата резитба, освен здрав скелет, трябва да се осигури оптимален растеж на младите дръвчета с подобряване на условията за достигане на светлина до всичките им части. Това се постига с ограничаване размера на отделните части, които трябва да са в съподчинено положение, за да не си пречат взаимно и да се конкурират. За да достигне светлина до разположените по-долу скелетни клони и разклонения, всички части над тях трябва да са с по-малки размери.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-младата част от обрастващата дървесина от листоносни прирасти, които покарват всяка година формира вегетативния прираст на короната. Тяхната функция е да гарнират обема на короната, като я попълват с нови, по-жизнени части, които да заменят стареещите. Преди да се вдървесинят едногодишните леторасти се наричат филизи. След есенният листопад и узряването им те вече са едногодишни клонки или клончета.Пролетните или от първата растежна вълна леторасти се образуват всяка година от нормално развити пъпки. Израсналите от връхна пъпка се наричат продължители, а от страничните пъпки – странични, от смесените пъпки се наричат вегетативно-генеративни или заместващи клонки.Летораст, израснал от пъпка разположена заедно с връхната се нарича конкурент.

Допълнително по растежните клончета на обрастващата дървесина се формира и генеративна, носеща плодните пъпки дървесина.

При семковите видове тя се състои от слаби клончета, които освен цветни имат и растежни (вегетативни) пъпки.

. Плодните клончета са къси стреловидни, често извити като дъга, дълги от 10 до 30 см, чиято връхна пъпка е плодна, а страничните са растежни.

. Копиевидните клончета са къси, излизат под прав ъгъл от носещата ги дървесина и прирастът им рядко превишава 5-10 см и завършват също с плодна пъпка.

. Пръстеновидните плодни клончета са дълги до 5 см. При тях добре оформена е само връхната пъпка, която е плодна. Пръстеновидна плодна клонка, която има многогодишни разклонения се нарича сложна или торбеста. Тези плодни звена са продуктивни до 6-8-годишна възраст, въпреки че живеят по-дълго.

При костилковите видове плодните клонки се разделят на букетни и шпори, като плодове се образуват и на едногодишни клонки от смесен тип.

. Букетните клончета са скъсени плодни образувания дълги до 2-3 см. Плодните пъпки при тях са събрани във вид на букет, на върха на който е разположена заострена растежна пъпка. Продължителността им на живот е 2-5 години, а при добри грижи за дръвчетата и повече.

. Шпорите са къси до 10 см образувания. Те излизат под прав ъгъл от носещите ги клони и имат растежна връхна пъпки. Често имат страничен шип, откъдето са получили и названието си, на който отстрани може да има по 1-2 и повече растежни пъпки. Характерни са за сливата, прасковата и кайсията. Жизнеността им е до 5 години, а при сливата и повече.

. Плодните клонки при костилковите видове са дълги от 15 до 40 см, имат във връхната част растежна пъпка, а на страничните преобладаващо или изключително са плодни.

. Смесени клонки има при всички костилкови видове. Странично по тях са разположени на групи или поединично плодни и растежни пъпки, а на върха завършват с растежни. В група от три пъпки, централната като правило е растежна. Този тип плодни образувания е характерен за прасковата. Външно плодните пъпки се отличават от растежните по това, че те са по-големи с куполообразно заоблен връх.

Плодните дръвчета имат още няколко типа пъпки, които се явяват резервни и служат основно за възстановяване на клонките при тяхното повреждане от счупване, измръзване или силна резитба.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 14 Февруари 2018 14:15

Корона на плодните дървета

Разклонената част на надземните органи на овощните дървета, започваща от горния край на стеблото се нарича корона. Нейният строеж може да бъде различен според особеностите на вида, формировката и др., но при всички случаи тя се състои от скелетна и обрастваща дървесина.

Скелетната дървесина включва скелетни клони и излизащи от тях странични скелетни разклонения. При формираните дървета в плододаваща възраст тези части се състоят от многогодишна дървесина.

Скелетните разклонения са носители на обрастващи клонки, които се получават всяка година от новият прираст. В пазвите на тези клонки има формирани пъпки, които на следващата година осигуряват основната листна маса. На обрастваща дървесина се формират и репродуктивните органи - плодни клончета, затова тя се нарича още и плододваща дървесина. Плодните клончета се различават при различните овощни видове и могат да бъдат пръстеновидни, копиевидни, шпори, смесени плодни клонки, майски букетчета и др. Те са важна част от дървото, защото са носители на плодните пъпки и плодовете.

Фигура

Текст: Корона на плододаващо дърво: а – скелетни клони; б – скелетни разклонения

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 18 Януари 2018 15:30

След листопада, всичко се вижда

Високите температури през декември и хубавото време дадоха възможност да се направи ревизия на дърветата и храстите. Още веднъж да преценим – имат ли нужна от помоща ни. След опадането на листата най-добре се виждат сериозните, но не достатъчно видими до момента проблеми по дръвчетата.

ПАРАЗИТИТЕ НАПАДАТ ГЛАВНО СТАРИ И БОЛНИ ДЪРВЕТА

Късно наесен по стъблата на съхнещите костилкови дървета се появяват плътни копитообразни подобни на шапки гъби. Прахановата гъба е паразит по диворастящи и културни широколистни дървесни растения, но не напада младите и силни дървета, а по-старите и болнавите. Когато спорите на гъбата попаднат на "жива" рана по кората или по още незаздравялото място от някой наскоро счупен клон, те покълнват и от тях израстват хифи.

ГЪБИТЕ РАЗРУШАВАТ ДЪРВЕСИНАТА

От хифите (вегетативното тяло на гъбите) се развива мицел, който постепенно прониква в дървото, докато достигне дървесината. Веднъж загнездил се в нея, мицелът започва да я разрушава, за да се храни. Хифите му отделят вещества, които я разтварят и дървесината загнива. Когато мицелът се охрани добре, на различни места по стъблата и клоните на нападнатите дървета започват да се образуват едно след друго плодните тела на паразитната гъба с форма на копито. Такива дървета, ако са нападнати масово, загиват на корен или стават жертва на бурите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 03 Август 2017 09:41

Начин на присаждане в короната

При присаждане в короната за предпочитане е да използвате класическия Т-образен разрез, както при окулиране на едногодишни семенни или вегетативни подложки. Той е надежден и прихващането на пъпка е сигурно.

Отрежете силен филиз от растение и сорт, които желаете. Отстранете листата, оставете само част от листната дръжка с дължина около 1 см. След това вземете подходяща пъпка от средната част на клончето./сн.1/.Изберете място за Т-образния отрез.На мястото на присаждане направете напречен разрез на кората с дължина 1,5 см., а след това по средата му - перпендикулярен, надлъжен разрез с дължина 2,5 3 см. В края на дългия прорез с помоща на овощарско ножче отделете кората. Вземете калема с върха към вас и с помощта на ножа го поставете в Т-образния разрез. Щитчето с пъпката трябва да бъде по средата на дългия срез. Следете строго по открития срез и по кората, на мястото на присаждане, да няма влага, прах и други механични замърсявания - там трябва да е идеално чисто. Работи се максимално бързо.

С двата палеца едновременно се притиска кората на подложката към щитчето с пъпка по цялата дължина на присадката. Присаденото място се превързва плътно с рафия, манила или полиетиленова лентичка. Започва се от горния край и постепенно се слиза надолу. Пъпката с частта от листната дръжка естествено се оставя открита. По нея след 15-20 дни ще може да определите дали е станало присаждането.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако във вашата градина искате да изпитате нов сорт или да притежавате сорт, който отдавна харесвате, единственият начин е да го присадите в короната на друго дърво. За това не е нужно да се отделя специално място в градината, а присадката след година-две вече ще дава плод. Присаждането в короната на дърветата е по-специфично и изисква повече внимание. За да не се разочаровате от резултата трябва да следвате няколко простички, но полезни правила.

За присаждане се избират само здрави растения с годишен прираст на основните клони не по-малкоот 30 см. Нужно е да се съобразите и със срока на узряване на плода, подложката и калема - трябва да са сходни. При това положение няма да се получи биологична несъвместимост.

Важно правило: не е нормално на летен сорт да се присажда зимен, тъй като те имат и различна продължителност на вегетация - единият може да е вече с пожълтели листа, а другият да е далеч от това.

Мястото на присаждането също се избира старателно. Не се използват слаби клонки, които са разположени някъде встрани, а не на пътя на директно преминаване на хранителните вещества.

Не са добри за присаждане и клонки, които са в ниската част на короната, засенчени или наведени. Възможно е присаждането да е успешно, тъканите да срастнат, но пак не чакайте силен растеж.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Когато под короната на овощните дръвчета има значително количество плевели, те повишават въздушната влажност в пространството. Повечето болести и особено гъбните, се развитиват и размножават именно във условия на влажна среда. По този начин плевелите влияят негативно и подпомагат процеса на заразяване с икономически най-опасните болести.

ПРИ КОСТИЛКОВИТЕ

Повишената влага подпомага по-силно развитие на ранно и късно кафяво гниене, съчмянка, бяла ръжда при череши и вишни, къдравост и брашнеста мана при праскова и др.

ПРИ СЕМКОВИТЕ

Опасността от заразяване е значително по-голяма при наличие на плевели, които повишават и задържат по-дълго време въздушната влага под короната и на семковите видове. Така се стига до по-силно развитие на струпясването, късното кафяво гниене, брашнестата мана и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Рано напролет по заразените листни пъпки може да се открие брашнест налеп в начало на развитието. Те най-често изсъхват. Ако от такива пъпки се развие летораст, се наблюдава дифузната форма на болестта. Младите, нарастващи плодчета са чувствителни, до големина 2,5-3,5 см в диаметър. Повредите са във вид на закръглени бели налепи, които разрастват и обхващат значителна част от повърхността. След време налепът пада и на мястото остават кафяви, корковидни петна, които често са мрежовидно напукани или кожести. Болните плодове се деформират.

Причинител на болестта е гъба, която прониква в тъканите на растението направо през кутикулата, докато е още нежна. Поради това се заразяват само младите нарастващи части (листата - до 12-ия ден) и плодове.

Главният фактор, от който зависи развитието на болестта е високата въздушна влага. Покълването се стимулира от светлината. Ето защо най-силно се нападат добре осветените леторасти от южната и връхна част на короната.

За борба може да се третира с Луна Експирианс, Скро 250ЕК, Топаз 100ЕК и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта