300x250 static

Недостигът или излишъкът на макро- и микроелементи предизвиква разнообразни неинфекциозни болести по костилковите овощни видове, които се отразяват върху жизнеността на растенията, количеството на продукцията и нейното качество.

Дефицитът на азот предизвиква издребняване на листата при черешата и разливащо се между нерватурата пожълтяване или дори побеляване. В някой случаи по листната петура се появяват оранжеви, червени или пурпурни петна. При остър недостиг листата окапват много преди нормалния листопад. Плодовете остават дребни.

При недостиг на фосфор листата на черешата и вишнята остават дребни, със сивкав, а в някои случай с пурпурен оттенък. Развитието на растенията е потиснато. Цъфтежът и плододаването са слаби. Листопадът настъпва преждевременно.

При калиев дефицит листата на черешата и вишнята добиват кафявочервеникав оттенък. При остър калиев недостиг те засъхват по краищата и изглеждат като обгорели.

Железният дефицит се проявява като хлороза - пожълтяване на листата, по връхната част на леторастите. При условия на силен дефицит те побеляват напълно, а по краищата им се образуват некротични петна. В по-тежки случаи могат да засъхнат цели леторасти. Най-често се нападат овощни дръвчета, отглеждани на карбонатни почви.

Необходимо е прилагане на подходящо за вида и сорта органично и минерално хранене, осигурено чрез основно торене или чрез подхранване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Кайсиите измръзнаха между 54 и 98 на сто според чувствителността на сортовете, прасковите в Сливенско – над 90%

Агр. Петър Кръстев

Зимата беше мека, но и този път не се разминахме с капризите на Баба Марта, с които все пак сме свикнали. Закъснялата зима се завърна точно когато на прага беше астрономическата Първа пролет. Времето, което демонстрира суровия си характер, причини бедстващи ситуации по пътищата, отнесе покриви на къщи, препълни язовирите и разля водата извън коритата на реките. Не се разминаха и овощните растения, най-вече видовете, които, като правило, са нетърпеливи и често изпреварват сезоните с преждевременното си развитие. Но природната сила е могъща и не пощади, подобно на подранилите щъркели, и дръвчетата.

Топлата зима беше причина дълбокият покой при някои овощни видове, най-вече костилковите – праскова, кайсия, джанка и бадем, да е прекалено кратък. След това принудителният покой, който не е биологично обусловен, а се влияе от климатичните условия, също беше с доста кратък период, защото още първото затопляне провокира преждевременното развитие на тези видове.

В началото на март ниските температури доведоха до измръзване на кайсиите в Силистренско – пораженията, оповестени от директорката на Опитната станция по кайсията и земеделието в Силистра д-р Люляна Иванова, са от 54 до 98% в зависимост от чувствителността на различните сортове. В Сливенско кайсиите и прасковите са измръзнали на 90%.

След завърналата се в Деня на първата пролет зима потърсихме за повече информация д-р Иванова. Тя сподели пред нас, че в момента клонките и репродуктивните органи на овошките са обледени от ледения дъжд, поради което не може да се направи обследване и да се установи точният процент на щетите. При измръзването в началото на март е направена проверка на около 50 сорта, които са най-масово застъпени в производството.

Д-р Иванова поясни, че отделните сортове са в различни фази на развитие, което е причина да има различия и в пораженията. Поради топлата зима дръвчетата са излезли много рано от покой и ранните сортове кайсии са в масов цъфтеж, има сортове във фаза бял и червен бутон. При първото мартенско измръзване в началото на месеца дори местните сортове кайсии са измръзнали на 50%, сподели нашата събеседничка. Според нея ледената обвивка на клоните и цветните бутони не може да ги повреди, но много по-опасни са отрицателните нощни температури (между -1 и -3°С), които със сигурност ще причинят още един етап на поражения. Д-р Иванова уточни, че така описаната обстановка е характерна за местоположението на Опитната станция, която е близо до Дунав, и под влияние на речния климат дръвчетата се развиват по-рано, отколкото в района на Дулово, където също има масиви с кайсии.

Специалистката изтъкна, че студоустойчивостта на дръвчетата е свързана и с агротехниката, която отделните овощари прилагат – резитба, торене, напояване, растителна защита и др. Колкото по-добра е агротехниката, толкова по-издръжливи на студ са дръвчетата. В момента насажденията са подложени на т. нар. повратни студове, а да не забравяме, че предстоят и късни пролетни слани, които са характерни за климата на нашата страна, припомни д-р Иванова. И допълни, че опасност от тях има чак до началото на май, когато температурите могат да паднат дори под -10°С. А тогава вече ще има и завръзи, които са още по-чувствителни дори на незначителни ниски температури, поради съдържанието на повече вода в клетките. Всичко това означава, че за овощарите тревогите все още не са отминали. Напълно възможно е да има още едно компрометиране на плодовата реколта от това, което до момента е оцеляло, но на тези фактори ние не можем да влияем, заключи компетентните си обяснения д-р Люляна Иванова.


Съхранява се кайсиев генофонд от 540 сорта

В Опитната станция по кайсията и земеделието в Силистра (ОСКЗ) се съхранява, поддържа и обогатява националният кайсиев генофонд от 540 сортообразци на кайсията от местен и чуждестранен произход, няколко ботанически вида кайсии, включително далекоизточните „Ансу”, „Муме”, „Манджурска”, „Виолетова”, „Сибирска”, както и редица междувидови хибриди. Колекционният й фонд е включен в Европейския кайсиев каталог и представлява основа за широка селекционна програма.

В ОСКЗ са създадени 11 оригинални сорта кайсии: „Филипопол”, „Силистренска късна”, „Албена”, „Силистренска компотна”, „Късна ряховска”, „Късна дряновска”, „Роксана”, „Боряна”, „Силистра 252”, „Дръстър” и „Истър”. Признати са две оригинални джанкови подложки за кайсията – „Жълта джанка 4” и „Айдемирска”, придаващи жизненост и дълголетие на кайсиевите дървета, една сливова подложка „Зелена ренклода СД 4”, индуцираща умерен растеж на присадените сортове, и една кайсиева подложка „Зарзала К1”.

Публикувана в Растениевъдство

Бактериалният пригор напада черешата, вишнята, кайсията, прасковата, сливата, бадема. Причинява се от бактерия.

Характерни симптоми по болни дървета

Симптомите се наблюдават най-често по стъблото, скелетните клони и разклонения. Около мястото на повредата се забелязва хлътване или подуване на тъканите. Кората е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. В повечето случаи в мястото на повредата тя е разкъсана и раните са покрити със смола. При обелване на кората в мястото на инфекция и около него се вижда, че камбият и сърцевината са с тъмнокафяв цвят. Повреди се наблюдават и по крайните разклонения и пъпките, които през пролетта не се развиват остават сухи и покрити със смола. При благоприятни условия за развитие на болестта тя обхваща постепенно цялото дърво. Отначало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Някой от тях са големи вредители и по зеленчуците

. Черна черешова листна въшка

Тя е разпространена масово и вреди основно по черешата, а по-слабо напада вишната. Повредите са характерни: листата се завиват, а леторастите се деформират. Въшките отделят обилно медена роса, по която се развиват чернилни гъбички и допълнително зацапват листата и клонките. Част от популацията на черната черешова листна въшка мигрира през май-юни по лепката и великденчето и развива големи колонии.

. Прасковена листна въшка

Среща се навсякъде. Основни нейни гостоприемници са прасковата, кайсията и бадема, а междинни са много тревисти растения - плевелни и културни. Видът е опасен неприятел и по зеленчуците, памука, тютюна, картофите и пшеницата. Вследствие на повредата, листата на прасковата се завиват и пожълтяват, а нападнатите леторасти закържавяват. Тази въшка е от най-опасните преносители на вирусни болести по културните растения.

. Голяма прасковена листна въшка

Среща се в цялата страна, в по-голяма плътност е установена по Черноморието. Вреди най-вече по прасковата, но гостоприемници са още слива, бадем, джанка и кайсия.

. Малка сливова листна въшка

Разпространена е навсякъде, а гостоприемници са й джанка, слива, трънка, праскова, кайсия и бадем. Междинни гостоприемници са редица културни и диви растения като хризантема, лайка, живовлек и др.

. Голяма сливова листна въшка

Среща се повсеместно. Вреди главно по джанка и слива, но основни гостоприемници са праскова, бадем и кайсия. Междинни са магарешки бодил, паламида и др. Нападнатите леторастите се завиват, изкривяват, и се покриват с медена роса, която привлича мравки и пчели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Костилковите овощни видове формират повече плодове като численост (и % спрямо цветовете) от семковите. Всички плодни дървета имат склонност към саморегулиране на плодовия товар. Това става с физиологично явление или процес, познат като юнско опадване на плодовете.

Ако след средата на юни плодовете продължават да са повече от нормалното, тогава може да приложите изкуственото им редуциране, като премахнете част от тях с ръчна операция.

Принципа на прореждането е оптимизиране на количеството плодове по носещите ги клонки, като първо отстранявате по-дребните, деформирани или болни плодчета. За да имате добра реколта към края на май наторете дръвчетата почвено с малко азот - около 35-40 грама на кв.м. След този период може да направите и 2-3 листни пръскания с торове съдържащи макро- и микроелементи. Може да заздравите плодовете, като направите и 1-2 пръскания с листен тор, съдържащ калций.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 11 Май 2017 16:08

Листни въшки при костилкови

Ако листата на прасковата, кайсията или бадема се завиват и пожълтяват, а

леторастите закържавяват, то те са нападнати от прасковената листна въшка.

При нападение от малка сливова листна въшка листата се завиват успоредно на главната жилка, стават по-грубички и по-чупливи.

Често по тях може да откриете и дупки.

Малката сливова листна въшка е по сливовите дървета до началото на юли, после мигрира по плевелна растителност.

Ако има завити листа, много мравки и пчели, то дървото е нападнато вече от голяма сливова листна въшка. Тя напада джанка и слива.

При нападение от нея лторасатите се извиват и изкривяват и се покриват с медена роса, която пък привлича многото мравки и пчели.

Срещу въшките се иска много добра агротехника - добре обработена почва, навременна резитба и торене с азот, фосфор и калии. Само при азотно торене и поливане те се намножават повече!

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Анарзията е пеперуда, която се нарича още плодов ивичест червей. Напада особено често кайсията, прасковата и сливата, а по слабо черешата и бадема. Неприятелят зимува като гъсеници от втора възраст в пъпките, под кората, в мумифициралите плодове и на други места. Рано напролет гъсениците се хранят с пъпките като повреждат една-две пъпки.

ВЪРХОВЕТЕ НА МЛАДИТЕ КЛОНКИ СА СПЕЦИАЛИТЕТ НА НЕПРИЯТЕЛЯ

След развитието на леторастите малките гъсенички на анарзията се вгризват в тях и ги тунелират от върха към основата. Една гъсеница поврежда 5- 6 летораста. Повредените леторасти увяхват, върховата част увисва надолу, изсъхва и на мястото на повредата се появява смола.

ПРЕДИЗВИКВА ЧЕРВЯСВАНЕ НА ПЛОДОВЕТЕ

Пеперудите от зимуващото поколение летят през май и снасят яйцата си по плодовете, в които се вгризват гъсениците. След средата на юли летят пеперуди от трето поколение, а гъсениците им причиняват червясване на плодовете на прасковата. Гъсеницата на анарзията е шоколадово кафяво оцветена със светли между сегментни полета. По този белег се отличава от гъсениците на източния плодов червей, които са бяло до слабо розово оцветени.

Публикувана в Овощната градина

За борба срещу болестите при костилковите могат да се използват различни фунгициди – контактни и системни. От тях най-голяма е групата на медните, като Шампион ВП – 30 г, Купроцин супер М – 30 г, Фунгуран ОН 50 ВП – 15г, Бордолезов разтвор (1%) и др. Подходящи за предцъфтежно пръскане са и контактни препарати съдържащи други активни вещаства, като Дитан М 45 – 30 г, Дитан ДГ – 30 г, Тирам 80 ДГ – 30 г, и др. За всички тези контактни препарати трябва да се знае, че ефект срещу посочените болести има, когато инфекциозният фон от миналата година не е бил голям и когато времето през ранната пролет е сухо и топло.

ПРИ ВЛАЖНО И ХЛАДНО ВРЕМЕ

При по-неблагоприятно време – хладно и влажно и когато дръвчетата не са добро здравно състояние, по-подходящи за предцъфтежно пръскане са системните прерпарати, които не се измиват от дъжда и проникват в растителните тъкани. Могат да се използват Топсин М 70 ВП – 10 г, Топсин М 70 ВДГ – 10 г, Сумилекс 50 ВП – 15 г, Хорус 50 ВГ – 4,5 г, Скор 250 ЕК – 2 мл и други.

Дозите зо всички посочени препарати са за 10 литра вода.

Публикувана в Овощната градина

Костилковите овощни видове се характеризират с по ранната си пробудимост напролет и по ран цъфтеж, което предполага и по ранното провеждане на предцъфтежното пръскане.

Икономически най-важните блести при тях, срещу които е насочено пръскането са ранно кафяво гниене, гъбна и бактериална съчмянка, къдравост и брашнеста мана при прасковата, бактериално изсъхване, и други.

От неприятели в този ранен сезон заплаха за костилковите овощни видове са сливовата плодова оса, анарзията, листните и щитоносни въшки, листозавивачките и листогризещите гъсеници.

Публикувана в Овощната градина

Резитбата на кайсията, череша, вишня, джанка се извършва в края на зимата или началото на пролетта. Резитбата на тези дървета през есенно-зимния период и особено в сурова зима, предизвиква силно смолотечение.

ОСОБЕНОСТ

За прасковата и кайсията добър резултат се получава и при резитба през май-юни. Тя предизвиква вторичен растеж на филизи, залагане на цветни пъпки, а от там и задържане (изоставане) в развитието напролет. Дърветата по-леко изкарват зимата, а пролетта пъпките по-късно се разпукват и цъфтят. По този начин се избягват и късните пролетни мразове.

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта