Със свое решение Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ утвърди условията, при които одобрените кандидати по Националната програма по пчеларство (НПП) 2017-2019 г. ще имат възможност чрез кредит да реализират проектите си. Условия на Схемата за кредитиране ще позволят на бенефициерите по НПП да получат предварително финансов ресурс за реализиране на одобрените им проекти по мерки А, Б, В и Д от Програмата – за нови кошери, голи роеве, отводки, пчелни майки, ветеринарно-медицински препарати, разходите за закупуване на пчеларско оборудване и прикачен инвентар за подвижно пчеларство.

Схемата допринася за значително увеличение в усвояването на средствата по НПП. ДФ „Земеделие" отчита пълна и бърза възвръщаемост на предоставените кредити, заедно с начислените по тях лихви и такси за обработка и управление.   Кредитите се отпускат пряко от Фонда при лихва от 4% на годишна база като предоставянето на средствата е еднократно. Максималният размер на отпусканите средства е до 80 на сто от размера на реално договорените разходи по сключени договори за покупко-продажба. Погасяването на по-голямата част от кредита се осъществява чрез прихващане на полагащата се субсидия по НПП, а за останалата част от дълга се дава възможност да бъде издължена до 25 юли на следващата година. За гарантиране погасяването на кредита не се изисква учредяване на обезпечения върху материални активи, а само издаване на запис на заповед.

Ново облекчение по схемата е отпадането на изискването за откриване на банкова сметка със специално предназначение, както и издаването на съгласие за директен дебит.

Актуализираната Схема за кредитиране на лица с одобрени проекти по Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2017-2019 г. ще се прилага от датата на настоящото решение за периода 2018 г. - 2019 г.

След одобрение и сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ по НПП пчеларите ще могат да подават заявления за кредит в срок до 15 юли в областните дирекции на Фонда по постоянен адрес на физическото лице и по адрес на регистрация на юридическото лице.  

Публикувана в Пчела и кошер

Дружеството може да покрие дори на 100% сделки при лизинг

Увеличаването на земеделската земя също може да се финансира с тегленето на кредити от фермерите, разказаха експертите от „Агрион Финанс” на щанда на компанията на Международното селскостопанско изложение БАТА АГРО. То се провежда от 16 до 19 май и събира водещите компании за селскостопанска техника в страната и лидерите в земеделския бранш. Все повече фермери се обръщат към кредитни институции, различни от банките, за привличане на финансиране в по-кратки срокове. Сред водещите дружества в тази пазарна ниша е именно „Агрион Финанс”.

Компанията предлага кредит за оборотни средства, инвестиционно кредитиране и лизинг за покупка на земеделска земя. Те са подходящи за средните и по-дребни земеделци, които не могат да покрият сложните изисквания на големите финансови институции или нямат необходимата кредитна история. Дружеството няма лимит на отпуснатите средства. Кредитите на „Агрион Финанс” започват от 10 000 лв., но имат клиенти, получили и над 2 млн. лв. Компанията финансира дори покупката на цели земеделски стопанства. Обезпечението, което се приема за финансиране е земеделска земя. Сред най-търсени са кредитите с по-дълъг срок на погасяване за покупка на земеделска земя. Възможностите в тази посока са две. При универсалния ипотечен кредит от „Агрион Финанс” финансирането покрива до 80% от цената на земята. При лизинга за покупка на земя процентът достига дори 100. Това е най-високият процент финансиране на пазара на земеделски кредити в момента. Предлагането на подобен кредитен продукт – лизинг за покупка на земеделска земя е нов етап от развитие на пазара на земеделско финансиране. За фермера означава, че ако си е харесал даден парцел и договорената от него сума по сделката съвпадне с оценката на дружеството – компанията я купува вместо него, а клиентът вместо да затваря свободни средства, започва да я изплаща на части. Наблюденията на „Агрион Финанс” са, че фермерите изплащат задълженията си редовно. За година на пазара вече имат клиенти с изцяло изплатен първи кредит и редовно обслужван втори.

Публикувана в Агроновини

Със свое решение Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ преутвърди годишна лихва в размер на 4% за отпусканите пряко от Фонда кредити за 2017 година. От облекчените лихвени условия могат да се възползват кандидатите по три инвестиционни схеми за кредитиране:
Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство;
Схема за кредитиране на лица с одобрени проекти по Националната програма по пчеларство 2017-2019 г.;
Схема за кредитиране със средства на ДФЗ на проекти за „Инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход”.
Годишният лихвен процент за инвестиционните кредити, отпускани пряко от ДФЗ, се определя съгласно Правилата за финансово подпомагане на земеделските производители. Той не може да бъде по-нисък от реферетния лихвен процент, определен от ЕК за страната и е действащ към датата на сключване на договорите за кредит. Повече информация за инвестиционните схеми за подпомагане е достъпна  на интернет страницата на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Новини на часа

Нови такси, без реални услуги зад тях,  изпразват портфейла ни, предупреждават адвокати от Българския финансов форум

Лили Мирчева

Как банките постепенно и неотлъчно се настаниха във финансовите дела на всеки човек – от заплати до преводи, кредити и т.н., дори искат заеми от 5 хил. лв. пак да минават през тях? Добре, стига наистина това да е в ущърб на т. нар. сива икономика, която най-много пречела на легалния бизнес и на която се крепи съществуването на много българи. Дори социалните плащания за безработица, по майчинство, болнични, минават през търговските банки, а както знаете, всяко чукване на банкомата се заплаща...

Трупайки лихви, такси или както си искате да се наричат тези вземания, банките съществуват на гърба на цялата система, т.е. яхнали са вълната и по никакъв начин няма да отстъпят сърфа си на друг. Едва ли някой ще даде извлечение (не че не съществува такава), колко печелят банките от проекти на земеделски производители или да го кажем по друг начин – от  Програмата за развитие на селските райони?

Със сигурност

те са най-печеливши от еврофондовете

защото на всеки инвестиционен проект те осигуряват на фермерите 50-60 и повече процента от парите, като останалата част доплаща ЕС, но пък банковите кредити си имат съответните лихви. Затова и финансовите институции са сред най-заинтересованите да има субсидии за селското стопанство. А иначе, следейки зорко всяко движение на парите, уж преборвали сивата икономика, с която сме широко известни. Да се зачуди човек преди фалита на КТБ, как никой от надзорните органи не видя „отгоре“ по какви магистрали са профучавали не отделни товари, а цели парични потоци? Но това е друга тема.

Наскоро стана ясно, че

банките са въвели нови такси - обработка на запор и обслужване на запор

чрез които реално не се предоставят услуги. По този повод адвокат Станислава Виткова изпрати писмо до Министерския съвет, до председателя на правната комисия в Народното събрание и до омбудсмана на Република България, в което търси обяснение за двете нови такси. Първата е еднократна за обработка на запор от 15, 20 и 30 лв., и месечна такса за обслужване на запор от 8-10 лв. Според юристите, с тях банките излизат от понятието трето лице, което има задължения и получават неочаквани права и приходи. Адвокат Виткова се обръща към институциите и по повод гласувания на първо четене законопроект за промяна в закона за платежните услуги и платежните системи. Според нея там трябва да има текст, който ясно да показва принципа за въвеждане на видовете такси, които банките имат право да събират.

„На практика около две трети от таксите им не представляват такси за реални услуги“, коментира адвокат Валентина Иванова, зам.-председател на Българския финансов форум.

Според нея банките се опитват по един или друг начин да си набавят допълнителна печалба.

„Няма вече никакво ограничение пред тях,

подкрепяни от банковото лоби сред депутатите“

коментира Иванова. „Нека, например, някой от банкерите да ми обясни какво означава такса „дебитен оборот”, която плащаме от няколко години насам. Тя се удържа месечно от клиента, когато през сметката си извършвате плащания, отделно от таксата, която се взема за всеки превод на средства. Няма услуга тук. А какво означава таксата за поддръжка на сметката? Каква е тази поддръжка, какво й поддържат след като това се прави през софтуера? Когато е въведен софтуера в банката той е бил заплатен, оттам нататък имаме годишна такса и се предполага, че разходът на банката е компенсиран. Откъде накъде следва да се плаща и всеки месец такса поддръжка“, пита адвокат Валентина Иванова, цитирана в медиите.

За кой ли път, а и защо ли, пак се питаме и ние - докога банките ще ни вземат такси без да предоставят реални услуги срещу тях? Преди няколко години от Българския финансов форум направиха 7 предложения, едно от които се отнася за банковите такси. Още тогава юристите констатираха, че „освен чрез едностранна манипулация на лихвите, банките в България реализират

несъразмерни печалби чрез огромен брой “такси” в нереално висок размер

спрямо извършваните дейности и реалната им стойност”.
Непременно трябва да отчетем, че българинът плаща средно около 19% лихва за сумите по кредитни карти, ползвани извън гратисния период. През миналия месец средният лихвен процент е бил 18.21% за левове и 18.36% за суми в евро. Такива са ставките по кредитните карти на физически лица. За фирмите те са дори по-високи - средният процент за усвоени суми, непогасени в гратисния период, е 18.84% за левове и 19.41% за евро, сочат данните на  БНБ за месец юли. Лихвите по кредитните карти не само са  високи, но и почти не помръдват от години насам.

Но по-интересното е, че досега  Българската народна банка срамежливо криеше тази информация. Едва на 25 август 2016 г. открехна „смокиновото листо“ за лихвените проценти по кредитните ни карти. От информацията изскочиха за първи път цифрите за заеми, предоставени чрез кредитни карти, в безлихвен гратисен период и извън безлихвен гратисен период. Но картината е доста мъглива и неясна заради осреднените данни в тази статистика. Както знаем, различните банки си имат свои оферти за клиентите си  и съответно - различни видове кредитни карти.

За потребителя става все по-трудно да надникне в джунглата от лихви и такси. Осведомените хора ни съветват

да следим ГПР - годишният процент на разходите

който показва и всички такси, които банките допълнително събират. Има например кредитни карти, при които годишният процент на разходите надхвърля 60 на сто и то е тъкмо заради таксите. ГПР може да е много висок и заради годишната такса по картата. Има случай, цитиран в пресата, в който банката на всеки 12 месеца прибира по 260 лв. за поддръжка.

Малко хора знаят, че кредитната карта не е създадена за вземане на пари в брой и че там също са заложени капани. Ще припомним реклама, която се върти в националния ефир в последно време. Можем да я наречем „Кеш или Бонус?“ Задавайки този въпрос, двама актьори влизат с доста хумор в ролите на  героите Джони Кеш и Джеймс Бонус. Смисълът й е да отърве и банките, и клиентите, от стотинките и банкнотите,

да се насочат хората към виртуално плащане

- на сметки в магазини и заведения, онлайн резервации и покупки на самолетни билети, нощувки, екскурзии, коли и т.н. Затова тегленето на пари в брой не се толерира от банките и ако човек е взел заем по картата си от банкомат, гратисен период няма и лихвите веднага започват да текат.

Самите лихвени проценти са различни и най-често са по-високи за ползване на пари кеш, а по-ниски за плащане на битови сметки и покупки по електронен път. Но в крайна сметка, колкото и да внимаваме като потребители, винаги оставаме от "другата страна", защото банково-валутният съюз, какъвто е Европейският съюз, отдавна ни е стиснал за гушата и  ни отпуска по глътка въздух, но само дотолкова, че да имаме сили да продължим да плащаме.

Публикувана в Коментари

Земеделски стопани, които имат подписани договори по мерки Б и Г от Националната програма по пчеларство (НПП) за 2016 г. могат да кандидатстват за кредити от Държавен фонд „Земеделие”. Крайният срок за приемане на заявления за кредитиране е 31 юли 2016 г. в областните дирекции на Фонд „Земеделие“ по постоянен адрес на физическите или по адрес на регистрация на юридическите лица. Това съобщиха отпресцентъра на институцията. Кредитите са с лихвен процент от 4% на годишна база. Те се отпускат пряко от ДФ „Земеделие“ и покриват до 95% от полагащата се безвъзмездна финансова помощ по мерки Б и Г от НПП, а останалата част се осигурява от кандидатите. Кредитът и дължимите по него лихви се погасяват еднократно, чрез прихващане на стойността му от одобрената финансова помощ, която пчеларят получава по мерки Б и Г от Пчеларската програма. По двете мерки се отпуска помощ за закупуване на нови кошери, отводки, пчелни майки и препарати за борба срещу вароатозата. Повече информация за условията за кандидатстване по схемата може да намерите на интернет страницата на ДФ „Земеделие”.

Публикувана в Апибизнес

Земеделските производители ще могат да получат инвестиционни и оборотни кредити, като лихвата им няма да надхвърля 5,75%. Кредитите могат да бъдат получени от 14 търговски банки, като са ограничени до 500 000 лева.
Това става благодарение на Българската банка за развитие (ББР), която е разработила два продукта за нисколихвени кредити на предприятията износители и за земеделските производители. Продуктите са разработени съвместно с Българската агенция за експортно застраховане.
 
По линията за предекспортно финансиране лихвеният процент ще е до 6 на сто, но фирмите, застраховани от агенцията за експортно кредитиране, ще получат заем с лихва до 3,5 на сто, заявява главният изпълнителен директор на ББР Димо Спасов. Следекспортното кредитиране ще може да покрие до 100 % от дейността. За малките и средни предприятия са осигурени 5 млн. евро.

Публикувана в Новини на часа

Изтича срокът за подаване на заявления за разсрочване кредити на животновъдите, съобщиха от пресцентъра на Държавен фонд "Земеделие”. Животновъдите, получили кредити за изхранване на животни в периода 2008 - 2010 г., ще могат да погасяват кредитите и лихвите по тях до 25 ноември 2014 г. За целта трябва да подадат заявления за разсрочване в областните дирекции на ДФ "Земеделие" до днес. Фондът ще разсрочи и кредитите, отпуснати на картофопроизводители за 2011 г. за закупуване на семена, минерални торове и продукти за растителна защита. Срокът за погасяване е удължен до 25 ноември 2014 г. Определеният размер на лихвата по разсрочването е 4.5%. Заявления ще се подават в областните дирекции на ДФЗ до 30 декември 2013 г. Фондът ще разсрочва кредитите на онези картофопроизводители, които са възстановили дължимата лихва към 29 ноември 2013 г. преди да подадат заявления.

Публикувана в Новини на часа
Сряда, 18 Септември 2013 11:39

Путин посети Краснодар

Владимир Путин посети Краснодарския край и се запозна с щетите, които бяха нанесени от сушата. Президентът възложи на Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Селскостопанската банка на Русия в едноседмичен срок да представят своите предложения за схема, по която да бъдат удължени кредитите на фермерите, чиито стопанство са били засегнати от бедствието. Стана дума за поддръжката и обновяването на автопарка, бяха направени прогнози за бъдещата реколта. Държавният глава лично се запозна как върви жътвената кампания в Кубан.

Публикувана в Новини на часа

Правителството не е гарантирало пред тях бюджета за субсидиите през тази година

Банките в страната отказват да кредитират животновъдите, защото правителството не е гарантирало пред тях бюджета за субсидиите през тази година. Всички фермери звънят в Асоциацията на животновъдите в България притеснени, защото не могат да осигурят достатъчно средства за покупката на фуражи за зимата. Банковите институции очевидно нямат доверие в правителството и отказват да кредитират животновъдите, както предните години. Повечето финансови служители дори обясняват, че е спусната директива от централите на чуждите банки да не отпускат средства на бизнеса в България заради лошата политическа обстановка.

Никой от животновъдите не е виждал бюджета за сектора и какви точно пари ще се разпределят. Предните години Министерство на земеделието и храните даваше гаранции пред банките за бюджета и неговото разпределение. До момента от новото правителство такива мерки не са предприети. Фермерите имат удостоверения от Държавен фонд "Земеделие" за подадените заявления за субсидиране, които служат пред банките. Финансовите институции обаче искат допълнителни гаранции от МЗХ, за да предоставят кредити.

Миналата година по това време животновъдите получиха помощ по "де минимис", докато сега няма нищо.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта